1. „От коя дата започва да тече срока на погасителната давност при заповед за изпълнение по чл. 417, т. 1 - 9 ГПК, допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист – от датата на издаване изпълнителния лист или от датата, когато заповедта с допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист е влязла в сила?“; 2. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД при издаден изпълнителен лист на основание чл. 410 и 417 ГПК – издадена заповед за изпълнение, доколкото цитираната разпоредба на ЗЗД се отнася само за съдебно решение, но не и за заповед за изпълнение или в случая важат общите разпоредби на ЗЗД за погасителна давност – главница и лихви? Допустимо ли е по пътя на тълкуванието, съдът да измени императивна законна разпоредба и да я допълни – в случая същата да се прилага не само за съдебните решения, но и за други актове, като заповед за изпълнение?“; 3. „Е ли т. н. „присъединяване на едно изпълнително дело към друго валидно изпълнително действие, прекъсващо давността, при положение че в ГПК няма такава процедура и същата не е упомената в ТР 2/2013 ОСГТК?“; 4. „Присъдените по заповед за изпълнение лихви - моратарна и др., изключена законната, с каква давност се погасяват – с 5 годишна давност или 3 годишна давност?“; 5. „За какъв срок назад може да бъде търсена законната лихва върху главницата, при положение, че са изминали повече от 3 години непрекъсната давност от сдобиването с изпълнителен лист до завеждането на изпълнителното дело – само законната лихва след завеждане изпълнителното дело или 3 години назад от датата завеждане изпълнителното дело?“; 6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?“ и 7. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?“. Сочи, че шестият въпрос е решен в противоречие с решение №222/27.03.2018 г. по т. д. №505/2017 г. на ВКС, II т. о., ТР №1/04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №180/11.01.2016 г. по т. д. №1618/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г. на ВКС, II т. о., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985 г., а седмият с решение №222/27.03.2018 г. по т. д. №505/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №222/06.04 2017 г. по т. д. №425/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.