чл. 422 ГПК

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

Какви са пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивният съд факти във връзка с други водени от страните дела и как следва да процедира съдът в хипотеза на преценка за относимост на тези факти спрямо разглеждания от него правен спор?

Въззивният съд не е приложил правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, каквито указания е получил, което е в очевидно противоречие със задълженията му по чл. 294, ал. 1 ГПК.

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Как се разпределя доказателствената тежест по вземането от неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД, когато ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника?
Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?

Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?

Кой държавен орган е надлежно легитимиран като процесуален субституент на държавата по иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ?

За прилагане на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на неиндивидуално уговорена в договор за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент.

Съставляват ли наложената забрана за осъществяване от банката на дейностите по издадената ѝ лицензия при поставянето ѝ под специален надзор по чл. 115 ЗКИ, съответно отнемането на лиценза ѝ за банкова дейност, хипотези на невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 89 ЗЗД на заварен договор за издаване на банкови гаранции?

За последиците при уговорена в договор за заем по чл. 240 ЗЗД „автоматична“ предсрочна изискуемост.

За допустимите рамки, в които следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 ЗЗД за тълкуване волята на страните при задължаването им, в случаите, когато целта, която се преследва с възникването на правоотношението и неговият предмет са регламентирани със специална изрична правна норма.

Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК.

Индивидуализирано ли е вземането, предмет на договор за цесия, когато в договора за цесия са посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му – договор за заем, или евентуално неоснователно обогатяване?

Относно тежестта на доказване на възражението на ответника, че сумата е дадена на друго основание, когато срещу него е предявен иск за връщане на заетата сума.

Дали съдът следи служебно за противоречие на договора с добрите нрави?

Какво разграничава недопустимото решение, с което първата инстанция се е произнесла по непредявен иск от първоинстанционното решение, с което искът е квалифициран неправилно?
Какви са правомощията на въззивната инстанция във всяка от двете хипотези и тяхното упражняване разкрива ли особености, ако ответникът е направил съдебно възражение за прихващане, което първата инстанция неправилно е отказала да приеме за съвместно разглеждане?
Има ли правомощие въззивната инстанция за пръв път да се произнесе по искането за присъждане на законни лихви върху паричното притезание по предявения иск, ако в решението първата инстанция е отказала да го разгледа като несвоевременно заявено?

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

При констатиране на пропуск или недостатък в доклада , следва ли въззивнния съд да даде указания за ангажиране на доказателства за факти , които не са включени в предмета на доказване с доклада, първоинстанционният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване, а се приемат за недоказани факти от решаващо значение?
Следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест при оспорвания, в случая направени по отношение и на доказателства, допустимо ангажирани за първи път пред въззивната инстанция:направено оспорване от ищеца на записванията във вх.регистър на ответника?

Редовен ли е запис на заповед, в който е посочено, че е платим „на предявяване по чл. 84, ал. 2 ЗЗД", наред с посочения падеж на конкретна дата?

За извършване на преценка за допустимост на решението, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 14 / 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони.

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Съставляват ли наложената забрана за осъществяване от банката на дейностите по издадената й лицензия при поставянето й под специален надзор по чл. 115 ЗКИ, съответно отнемането на лиценза й за банкова дейност, хипотези на невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 89 ЗЗД на заварен договор за издаване на банкови гаранции?

При установен размер на редовна и наказателна лихва в заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните по делото, може ли решаващият съд да отхвърли претенциите за лихви на ищеца?

Подлежи ли на доказване размерът на претърпените вреди от едностранното прекъсване на електроснабдяването, когато се търси обезщетение съобразно чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма]?

Предоговарянето на договора за кредит, чрез подписване на анекс към същия, предпоставя ли автоматично извод, че оспорените като неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, клаузи от договора се приемат за индивидуално договорени?

За разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за издаване на записа на заповед по повод на бъдещ договор за заем.

Очевидна неправилност

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Налице ли е валидно изразена воля за промяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промяната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразено писмено съгласие?

Относно предпоставките, при които е допустимо изменение на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с оглед правния интерес на ищеца, в хипотезата на влязло в сила определение, с което издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е отменена, а искането на заявителя за издаването и - отхвърлено, като неоснователно.

Какво е значението на падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като имащ обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на задълженията, обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до падежа на записа на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение или и такива, чиято изискуемост е настъпила след тази дата?
Относно служебното задължение на съда да следи за противоречието на уговорените неустоечни клаузи с добрите нрави и съответно за прогласяването им за нищожни.
За съществуването на правен интерес у поемателя по запис на заповед от предявяването на пряк осъдителен менителничен иск срещу издателя при положение, че за същото вземане, произтичащо от един и същ факт /договора за финансов лизинг/, има влязло в сила решение по иск по чл. 422 ГПК вр. чл .417 ГПК срещу авалиста по ценната книга и е образувано изпълнително дело срещу последния.

Само върху обекти - публична собственост ли се учредява правото на ползване по чл. 295, ал. 1 ЗЕС или това изискване важи само за последното предложение от разпоредбата – за линейни мрежи на водни, напоителни съоръжения и естествени водни басейни?

Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция, в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция?

Промяната в постоянния адрес на ответника - длъжник, настъпила след датата на подаване в местно компетентния заповеден съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди предявяването на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, съставлява ли по смисъла на чл. 120 ГПК промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност и основание ли е за препращане на делото по възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК?

Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция, в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция?

Редовен ли е съобразно чл. 535, т. 2 ТЗ от външна страна запис на заповед, в който ясно и недвусмислено е изписана дължимата сума в цифри, ако след нея е налице изписване словом на несъществуваща величина /число/ и намират ли в този случай приложение разпоредбите на чл. 460 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ?

При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия преминава ли върху цедента правото да обяви кредита за предсрочно изискуем?

За да е допустим изрично предвиденият в чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, е необходимо към момента на предявяването му да е налице изпълнително основание за вземането на кредитора, издадено по реда на заповедното производство. Само при издадена заповед за изпълнение и при надлежно материалноправно оспорване на вземането по нея, искът на кредитора за установяване на вземането би бил допустим. Предвид самостоятелното материалноправно положение на издателя на менителничните документи – главен длъжник и на авалистите, които са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство, произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение, чрез подадено по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК възражение.

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?

За характера и предпоставките на отговорността на гаранта по договор за портфейлна гаранция, обезпечаващ вземания по банкови кредити.
За настъпването на предсрочна изискуемост при договорена „автоматична предсрочна изискуемост" по договор за банков кредит.
Представлява ли предсрочната изискуемост на кредита краен срок за издължаването му?

Намира ли приложение в исковото производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на факта на изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане (последния падеж) на задължението по банков кредит, при положение, че този факт е настъпил след подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното дирене в първата инстанция, респ. – изискуемо ли е в тази хипотеза цялото вземане на банката по кредита, ако той не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение ?

Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?

Относно търговски спор, преклузията по чл. 372, ал. 2 ГПК не се отнася за искане за изменение единствено в размера на предявения иск.

Относно основанието на предявен по реда на чл. 422 ГПК иск за съществуване на вземания по договор за банков кредит, за които е издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 417, т. 2 ГПК.

Необходимо ли е запис на заповед , с падеж „на предявяване в срок до 61 месеца от издаването„ да бъде предявен на авалиста, за да стане вземането по него изискуемо ?

Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителната си власт извърши правното действие, за което е упълномощен, /в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя/, може ли да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея?

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК?
Необходимо ли е обявяването на предсрочната изискуемост да е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението до съда за издаване на заповед за изпълнение?
Следва ли съдът служебно, без да е сезиран с исковата молба, да установи изискуемост на неплатени вноски по кредит, съответно да постановява решението си по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК въз основа на представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК, извън наведеното в исковата молба?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди и оцени всички събрани по делото и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност?

Кой е моментът на възникване на задължението за неустойка за забава при плащането на възнаграждение по сключен преди преобразуването договор в различните хипотезите на разпределени и неразпределени задължения между участващите в преобразуването търговски дружества?

Съдлъжникът и поръчителят по договора за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучател е търговец?

Когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното каузално правоотношение и връзката им със записа на заповед, това основание ли е да се откаже плащане по менителничния ефект, като се отхвърли като неоснователен предявения иск на основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение?

С каква давност се погасява прекият менителничен иск на приносителя на записа на заповед срещу издателя му и приложима ли е спрямо него едногодишната погасителна давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ?

Какъв е приложимият давностен срок /обща или кратка погасителна давност/ по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски /в частта им за главница/, както и имат ли последните характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД ?

Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Щом законът е предоставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същевременно задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум.

Относно нарушено право на защита при приемане на заключението на вещото лице, за липсата на уведомяването на единия от кредитополучателите за упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита, за отговорността на кредитополучателя при неподписан погасителен план и за солидарността, когато искане за солидарно осъждане няма в исковата молба.

Акцесорно ли е задължението на поръчителя по записа на заповед по отношение на задължението на издателя на записа на заповед, разполага ли поръчителят с възраженията по каузалното правоотношение, които принадлежат на издателя на записа на заповед и какъв е обемът на отговорността на поръчителя по записа на заповед?

Необходимо ли е записът на заповед да е предявен за плащане, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по него, с оглед даденото разрешение в т.3 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС ?

Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. ”в” ЗЗД?

Относно тълкуване на клаузите на договора и задълженията на въззивния съд за произнасяне по спорния предмет на делото. Относно съответствие на въззивния акт с разрешенията по т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 108/22.07.14г. по т.д.№ 2418/13г. на І т.о.

Предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от предмета на заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение на оспореното вземане. Съгласно разясненията по т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Oтносно съответствието между вземанията по издадената заповед за изпълнение и предмета на спора в исковото производство по чл.422 ГПК. Oтносно допустимостта на въвеждането на нови факти и обстоятелства с въззивната жалба на ищеца като предмет на делото и съответствие на обжалваното решение с практиката на ВКС по ТР № 4/2013 год. на ОСГТК.

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Следва ли поемателят по запис на заповед да докаже наличие на каузално правоотношение, между него, като поемател, и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника – издател на менителничния ефект, по предявен от поемателя менителничен иск?

Кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест по иск за връщане на заета сума и направено възражение за изтекла погасителна давност?

Следва ли да се прилага служебно тълкувателно решение № 4/2015 г. по т.д.№ 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото липсва възражение в тази насока, направено от ответник по делото?

Допустимо ли е авалистът да противопостави на джиратаря като приносител на менителничния ефект възражения от каузалното правоотношение между кредитора, в полза на когото е издаден записът на заповед и издателя? В какво се изразява недобросъвестността по смисъла на чл. 465 ТЗ и в какво се проявяват последиците от злоупотребата с право на пряк метителничен иск?

Относно предпоставките за надлежно упражняване на правото да се обяви предсрочна изискуемост на задължение по договор за банков кредит. Обвързан ли е кредиторът от размера на дълга, посочен в отправената до длъжника покана за изпълнение, съдържаща се в писмения документ за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита?

Относно значението и последиците на договореното между страните при връщане на полученото капаро по чл. 93 ЗЗД по сключен между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот и дължимостта на неустойка при неизпълнение, който е от значение за изхода спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд.

Към кой момент, в производството по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се установи съществуването респ. несъществуването на вземането на Банката по издадената Заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо ли е , по смисъла и в хипотезите на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ , но безспорно е налице неизпълнение на падежиралите вноски по договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за издаване на Заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ , респ .такива с настъпил падеж в хода на делото ?

При отсъствие на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на Банката, искът по чл. 422 ГПК може ли да се уважи само за изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в счетоводните книги на Банката , базирано на преценка на задължителната съдебна правата по цитираните с определението по чл. 288 ГПК решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС-ТК?

Дали е изпълнено надлежно задължението на кредитора да уведоми длъжниците за упражненото правомощие да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако е изпратено уведомление до кредитополучателя, но не и до посочения в договора солидарен длъжник, което уведомление, изпратено с писмо с обратна разписка, е върнато като непотърсено ?

Дали действията на търговско дружество в изпълнение на договор, сключен и подписан от лице, което не е вписано в Търговския регистър като представляващ това търговско дружество, могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица по договора /в случая на Изпълнителната агенция по програма ФАР/?

Дали обявяването на кредита за предсрочно изискуем и предявяването на претенции към длъжника/поръчителя за всички дължими по договора за кредит суми е право, възможност за кредитора, от която той не е длъжен да се възползва, или негово задължение?
Ако банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, упражнявайки това право чрез отправено до длъжника и получено от същия писмено изявление, но не е предявила претенции срещу длъжника за изплащане на целия дължим остатък от кредита, това лишава ли я от възможността след настъпване падежите на всички вноски да претендира плащането им от длъжника или поръчителя и откога в този случай тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от падежа /изискуемостта/ на всяка месечна анюитетна вноска или от настъпване на падежа на последната дължима месечна анюитетна вноска?

За съдържанието и значението на каузалното отношение и релативните възраженията по него при иск по чл. 422 ГПК , основан на запис на заповед , предвиден и издаден при сключване на договор за финансов лизинг за да обезпечи изпълнение на задълженията на лизингополучателя за срока на договора , връзката му с менителничната сделка при обсъждането на възражение за давност, покрила обезпечените със записа на заповед вземания.

За последиците от обявяването на предсрочната изискуемост на договора за банков кредит и по-конкретно за това води ли то до прекратяването на договорните отношения между страните по договора или не както и дали това обявяване изключва дължимостта на уговорената в него наказателна надбавка за забава след този момент и за това отпада ли дължимостта на наказателната надбавка, ако тя е уговорена в отделна клауза от тази даваща право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и не е възпроизведена в нея?

Налице ли е валидно изразена воля за про­мяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промя­ната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразе­но "принципно съгласие" на собствениците на останалите самостоятелни обекти?

Лизинговите вноски по договор за финансов лизинг имат ли характер на периодични плащания и в какъв срок се погасяват по давност вземанията за такива вноски?

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 418 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ?
Следва ли съдът да се произнесе по възражения за нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски договор, когато страната, направила възражението за нищожност, не е посочила конкретна законова норма, на която противоречи договорната клауза?
Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза” по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на установителен иск, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление?

Приложима ли е нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по иск по чл. 422 ГПК по отношение на суми, събрани принудително в изпълнително производство след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение?

Знание за какво следва да се разбира като „недобросъвестност” или „злоупотреба с право„ по смисъла на чл. 465 ТЗ, от страна на поемателя по запис на заповед?

Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има ли качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит?

Допустимо ли е да се приеме, че е изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката, защото по делото не е представен документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство, нито такъв документ е събран като доказателство по делото?

Прекратява ли се възможността на кредитора да претендира вземанията си от поръчителите в случай, че не е предявил тези вземания към длъжника по реда на несъстоятелността

Допустимо ли е да се приеме, че е изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката, защото по делото не е представен документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство, нито такъв документ е събран като доказателство по делото?

Относно частта, с която след частична отмяна на решение № 379 от 29.01.2014г. по гр.д. № 2996/2012г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от Г. Я. Я. против М. П. И. иск с по чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищцата сумата 3 407,75 лева, явяваща се разлика над сумата 2 421,10 лева до 5 828,85 лева, представляваща сбор от дължимата от ответника ½ част от солидарно поети от страните като кредитополучатели задължения по сключен от тях по време на брака им договор за банков кредит № 019343 от 10.07.2007г. с банка [фирма], изпълнени от ищцата включително и след прекратяване на брака с развод, в повече от припадащата й се част, чрез плащане на погасителни вноски в периода от 30.08.2007г. до 01.12.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2012г., за която сума в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 119 от 12.01.2012г. по ч.гр.д. № 142/2012г. на В., X. състав.

Отмяната на допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист не рефлектират върху правния интерес от провеждането на установителен иск за вземането, предмет на заповедта за изпълнение. След като към момента на подаване на исковата молба е налице изпълнително основание за вземането на кредитора – ищец, то предявяването на осъдителен иск за същото вземане, вкл. и под формата на изменение на първоначално заявения петитум, не би бил допустим.

Относно приложението на общите правила за подсъдност на исковото производство по отношение на исковете, предявени по реда на чл. 415 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК.

Дали получената безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от ЕЗФРСР е лична или се включва в съпружеската имуществена общност, приетото с обжалваното решение противоречи на приетото с влезлите в сила решение № 10/16.01.2015 година на Районен съд Айтос, постановено по гр. д. № 384/2011 година и решение № ІІ-165/20.02.2013 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1553/2012 година?

В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот,знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя,като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД,следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане?

Дали е допустимо събиране на свидетелски показания в производство по чл. 193 ГПК при оспорване истинността на документ и по-конкретно на автентичността на подписа на издателя на документа?

Въз основа на какви предпоставки може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е довел до знанието на длъжника волеизявлението си, с което е обявил кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на т.нар.”автоматична предсрочна изискуемост ?

Съдружниците в събирателното дружество имат ли качеството на страна – длъжник по договорите и основаните на тях материални правоотношения, по които страна – длъжник е самото събирателно дружество, предвид солидарната и неограничена лична отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството?

Подведомствени ли са на гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на платените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора по Наредба № 9/ 03.04.2008 г., сключен с ползвателя на безвъзмездната финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. след издаден акт от органите на Разплащателната агенция – ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатената по договора сума заедно със законните лихви? Тези искове попадат ли в обхвата на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ (нова – ДВ бр. 74/ 2016 г, в сила от 25.12.2015 г.)?

Относно подписване на процесния запис на заповед от лице без представителна власт по см. на чл.26, ал.2 ТЗ, съответно за несъобразяване разпоредбите на ЗЗД по отношение учредената представителна власт на В. К., в качеството му на пълномощник на [фирма].

Прекратява ли се възможността на кредитора да претендира вземанията си от поръчителите в случай, че не е предявил тези вземания към длъжника по реда на несъстоятелността?

Относно необходимостта от съобщаване на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от страна на банката, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в т. 18 и т. 11 б “а” от ТР №4/ 2013г.

Преклудират ли се доказателствени искания в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, когато те не са били допуснати от първостепенния съд поради допуснати нарушения на съдопроизводствени правила?

Как следва да процедира въззивния съд при постановено от първоинстанционния съд решение, с което е признато съществуването на вземане по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение, ако ищецът е предявил и осъдителен, а не установителен иск по чл. 422 ГПК, чието разрешение в противоречие с Решение № 27 от 08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 521/2009 г., І т.о.?

Относно задължението на съда да следи за нарушаване на тези процесуални норми, които са относими към преценката за допустимостта на обжалвания съдебен.

Относно вида на евентуално съществуващото другарство между дружеството доставчик на ел. енергия и електрозапределителното дружество в отношенията покупко- продажба на ел. енергия с крайния потребител и за наличието на процесуална възможност, когато заповедно производство е образувано при участие само на едно от тези ТД, като заявител, в исковото производство по предявен положителен установителен иск от последното да бъде конституиран като задължителен необходим другар и другото ЮЛ- търговец.

Относно връщане /реституция / на даденото от страна по договора, без предварително разваляне на валидния двустранен договор по реда на чл.87 от ЗЗД, или по съгласие на страните.

Налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, при неспазване формата на договора и последиците от неспазването й, в хипотеза на последващо подписване на анекс по този договор и приемане на изпълнение по него?

Относно нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните, когато записа на заповед като абстрактна сделка не е оспорен от издателя, както и относно това дали следва ответника, който общо отрича съществуването на каузално правоотношение, респективно съществуване на изпълнително основание да докаже възражението си.

Относно наличието на законово установена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период електроенергия въз основа на клаузи в общите си условия.

За приемане за съвместно разглеждане в производство по иск с правно основание чл. 422 ГПК на друг иск на ищеца.

За успешното провеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК, следва ли ищецът да докаже и наличието на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, или е достатъчна само проверката за редовността на менителницата от външна страна?

Когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, легитимиран ли е да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК?

При определяне поредността на погасяванията под лихва нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД единствено договорна /възнаградителна / лихва ли визира или и задълженията за неустойки и лихви, които имат обезщетителен характер?

Относно възможността при неизпълнение задължението на кредитополучателя да плати уговорените с договора за потребителски кредит месечни вноски на падежа, дългът му автоматично да се трансформира в предсрочно изискуем по силата на изрична договорна клауза, без да е необходимо волеизявление на кредитодателя,което да е достигнало до длъжника, със задължителните постановки в т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС.

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Относно материалната доказателствена сила на частен свидетелстващ документ, възможността за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК и дължимото поведение на съда в този случай.

Допустимо ли е страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения – чл. 92 ЗЗД и тяхната свобода ограничена ли е от чл. 10, ал. 2 ЗЗД, както и може ли съдът да намалява размера на неустойката до размера на законната лихва на основание ПМС 72/08. 04. 1994 г.?

Относно разпределението на доказателствената тежест в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 417, т. 9, предл. първо от ГПК с предмет установяване съществуването на вземане на ищеца – поемател по запис на заповед след издадена в негова полза заповед за изпълнение и подадени срещу същата възражения по ред на чл. 414, ал. 1 от ГПК от издателя и поръчителя по записа на заповед.

Може ли съдът да обоснове решението си само въз основа на избрани от него доказателства

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за обезпечено със записа на заповед заемно правоотношение, за което се твърди, че е погасено, поради връщане на заетата сума.

Възниква ли отговорност за солидарните длъжници при неизпълнение на кредит, който е отпуснат по Програма на банката за предоставяне на микрокредити на търговски дружества и кооперации, ЕТ и съдружници в търговски дружества, когато нито кредитополучателя, нито солидарните длъжници отговарят на изискванията за получаване на кредита?

Дали в застрахователното обезщетение следва да бъдат включени лизинговите вноски с ненастъпил падеж, т. е. лизинговите вноски за периода от прекратяване на договора за лизинг до крайния му срок, респективно от връщане на автомобила до крайния срок на договора?

Недобросъвестен ли е по смисъла на чл. 465 ТЗ поемателят по менителничните ефекти, издадени от солидарните длъжници за обезпечаване на задължението му по договор за овърдрафт, единият от които същевременно е и съдлъжник по този договор, при липсата на доказателства за обявяването на овърдрафта за предсрочно изискуем, респ. за предприети от кредитиращата банка действия по принудителното му събиране?

Изискуемо ли е в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от банката – кредитор?

Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на ДФ „Земеделие” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „Земеделие” и земеделските производители?

Налице ли е основание за връщане на безвъзмездната финансова помощ по договор, сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства, при условие, че ползвателят на помощта доказва само най – общо изпълнение на предмета на уговорената инвестиция, без да установи използването на придобитите по програма С. активи по заложеното в бизнес плана тяхно предназначение?

Относно значение за изхода на спора за договорната отговорност при бездействие на кредитора.

Относно въззивно решение, допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочените от касатора първи, втори и четвърти процесуалноправни въпроси относно предмета на делото и разпределянето на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК: 1. Може ли да бъде уважен предявен от ремитента установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, без да бъде изследван въпросът за съществуването на каузално отношение между страните, вида на каузалното правоотношение, връзката между менителничния ефект и конкретното каузално правоотношение. 2. Кому принадлежи тежестта да докаже съществуването на каузално правоотношение между страните, обуславящо менителнично задължение – на ремитента или на поемателя. 4. Задължен ли е съдът да изследва наличието на каузално правоотношение между страните, ако никоя от тях не въвежда такова.

Продавачът по предварителен договор за продажба на недвижим имот има ли изискуемо вземане за авансово уговорената част от цената на имота. Правото на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД изключва ли възможността продавачът да търси защита по реда на чл. 422 ГПК, чл. 417, т. 3 ГПК при издадена заповед за изпълнение за част от цената с настъпила изискуемост.

По въпроса за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.

Учредява ли се менителнично поръчителство, когато подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/ не е на платеца или издателя и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговското право по отношение на менителничното поръчителство /авала/?

С определение по чл. 288 ГПК ВКС е допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение по въпроса за евентуална му недопустимост, предвид произнасяне от съдилищата по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, в хипотеза, когато присъденото парично вземане е в размер над 25 000 лева и е предмет на издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 481, вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ? Настъпва ли предсрочна изискуемост с факта на неплащане на определен брой вноски по договор за банков кредит или е необходимо изявление на банката в този смисъл? Допустимо ли е в производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца? Допустимо ли е с исковата молба да се сочат основания, различни от тези, посочени в заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК? Може ли съдът да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство?

Относно погасителната давност за обезщетението за забавено плащане на дължимото по консултантския договор възнаграждение и прекъсва ли се давността с изпратена от изпълнителя до възложителя нотариална покана за доброволно изплащане на уговореното възнаграждение.

Относно предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 124 ГПК (аналогичен на чл. 254 ГПК отм.) за недължимост на сума по запис на заповед, предмет на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК (отм.), в хипотезата, когато между страните е безспорно съществуването на трайни търговски отношения по повод конкретен вид търговска сделка и наличието на непогасени задължения във връзка със същите, без да се твърди съществуването на друго каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед.

Как се разпределя доказателствената тежест между страните, в случая, когато ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че записът на заповед е бил издаден и авалиран, като обезпечение на задължение само по сключен договор от за наем на кофражни платна за обект и връщането им, а в допълнителната искова молба ищецът, без да изключва този договор, въвежда и други последващи сключени договори за наем за други обекти, е релевантен и решен в противоречие с приетото по т. 17 на ТР 4/2013 ОСГТК.

По въпросите за началото на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, за настъпване на предсрочната изискуемост, за правото или задължението на банката да направи кредита предсрочно изискуем и за забавата в плащанията на периодичните вноски.

Дали при възражение на ответника за липса на каузална сделка е доказано със самия запис на заповед възникването на вземането, неговата изискуемост и задължението на издателя на записа на заповед.

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Дали извършеното от трето лице частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява признание на дълга от страна на ответника?

Относно началния момент на изискуемост на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски и дали вземането става автоматично изискуемо, или е необходимо изявление на банката до длъжника, че прави вземането по договора за кредит предсрочно изискуемо.

Може ли въззивният съд да отхвърли като недоказано възражение на ответника за прихващане, което първоинстанционният съд не е приел, като неуточнено, когато ответникът в отговора на въззивната жалба е изложил изрично оплакване за допуснато процесуално нарушение и е поискал събиране на доказателства? Относно задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 3 ГПК.

Относно това достатъчно ли е, за да се приеме основателност на иска по чл.422 ГПК, ищецът – поемател по запис на заповед да установи само редовността на записа на заповед от външна страна или следва ако оспори твърденията на противната страна относно соченото от него като съществуващо каузално правоотношение, да установява други отношения извън менителничния ефект.

Относно правното значение на собственоръчно изписания текст след положените върху менителницата подписи при въведено твърдение за дадено обезпечение чрез поръчителство.

Относно разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.) за недължимост на сума по запис на заповед, предмет на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК (отм.).

При извършване на преценка за основателността на иска по чл. 422 ГПК следва ли да бъде съобразено направеното от ищеца в първото съдебно заседание по делото твърдение за наличие на каузално отношение като причина за издаване на записа на заповед и съответно да бъде взето предвид представеното в подкрепа на това твърдение писмено доказателство?

При валидно сключен договор за правни услуги, в който обаче не е постигнато съгласие за размера на задължението следва ли при предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на съществуването на вземането съдът сам да определи размера на възнаграждението по аналогия на чл. 36, ал. 3 ЗАдв във връзка с чл. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или то следва да бъде определено от адвокатския съвет при наличието на посочените в чл. 36 ЗАдв предпоставки?

Относно разпределянето на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.

Относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, като спряното на основание чл. 229, ал. 4 ГПК производство по делото е възобновено след постановяване на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Допустимо ли е в случаите на депозиране на установителен иск по чл. 422 ГПК, чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 417, т. 9 ГПК, в исковата молба да се изложат твърдения и факти относно съществуващо каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.

Относно противоречие на становището на въззивния съд по въпроса за начина на настъпване на предсрочна изискуемост с т. 18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГПК на ВКС. Предмет на исковете е установяване съществуването на задължени, произтичащо от просрочено задължение по договор за кредит, дължими лихви и съдебни разноски, за които вземания на основание чл. 417, т. 2 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и поръчителя по кредита.

По въпроса за правомощията на въззивния съд, във връзка с оплакванията във въззивната жалба за липса изобщо на изготвен доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК и за действието по отношение на търговеца на задължение по запис на заповед , издаден от управител на негов клон, който съгласно уредба в нормативен акт е могъл да поема такова задължение само след предварително съгласие на самия търговец и това ограничение е възпроизведено и в устава на дружеството-търговец.

За да е налице новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД следва ли волята на страните да е изрично обективирана или може да се предполага и тълкува?

Относно разпределяне на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.

Относно задължението на съда да изследва връзката между записа на заповед и каузалното отношение, като причина за неговото издаване при твърдение за наличие на такова от страна на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции?

Дали застрахователното обезщетение по сключената застраховка срещу „разни финансови загуби” по договор за финансов лизинг се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само от тези с настъпил падеж до датата на определяне/изплащане на застрахователното обезщетение и конкретно следва ли в застрахователното обезщетение да бъдат включени вноските с ненастъпил падеж при посочване, че разрешението на този въпрос в обжалваното решение е в противоречие с две влезли в сила въззивни решения на Софийски градски съд: р. от 16.05.2012 г. по гр.д. № 13234/2011 г. и р. от 17.10. 2012 г. по гр.д. № 16345/2011 г. ?

Какъв е предмета на делото и как се разпределя доказателствената тежест при иск по чл. 422 ГПК въз основа на ЗЗ.

Противоречие с т. 17 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС при произнасянето по въпроса за доказателствената тежест в производството по чл. 422 ГПК и по-конкретно, дали при въведено от ответника твърдение за липса на каузално правоотношение, следва ищецът да доказва наличието на такова.

Касационното обжалване е допуснато предвид: 1. Константната практика на ВКС по въпросите за недопустимостта на предявяване на иска, по чл. 422, ал. 1 ГПК като осъдителен, с оглед издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, съответно изменението му от установителен в осъдителен, когато впоследствие заповедта е отменена по реда на чл. 419 ГПК по отношение незабавното изпълнение и 2. Задължението на касационната инстанция служебно да следи за допустимостта на обжалваното съдебно решение следва да се допусне касационно обжалване.

Противоречие с т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за необходимостта от уведомяването на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ на поръчителите за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Дължимостта на законната лихва за забава плащането на вземане по запис на заповед обусловена ли е от обстоятелството, че обезпеченото със записа на заповед вземане по каузална сделка включва и договорна лихва и нарушава ли се забраната за начисляване на лихва върху лихва.

Дали отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и дали за новиране на задължението е необходимо да има изрично изявена воля на договарящите страни.

Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК, чл. 237 ГПК /отм./ от 1952 г. и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.

Опорочава ли записа на заповед, в противоречие с изискването на чл. 535, ал. 2 ТЗ за съдържащо се в документа безусловно обещание за плащане, в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга, наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата, респ. на част от нея.

Следва ли да се доказва връзката между каузалната и абстрактната сделка, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е управителят на това дружество в качеството му на физическо лице.

Има ли извършено предявяване на запис на заповед с падеж „на предявяване” и настъпила ли е изискуемост на вземането, когато в нотариалните покани длъжниците – издател и авалист, са поканени да се явят пред определен нотариус на определена дата и час за предявяване на записа на заповед и плащане на дължимата сума по него, и същите не са се явили. Приложима ли е забраната на чл. 164 ГПК и допустимо ли е със свидетелски показания да бъде оспорено нотариално удостоверяване за връчване на нотариална покана; допустимо ли е със свидетелски показания да се установява наличието или липсата на достъп до канцеларията на адресат – юридическо лице и жилището на адресат – физическо лице.

От кого следва да изхожда съобщението до длъжника, за да настъпи действието на цесията, въззивното решение е постановено в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 123 т 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.?

Относно предпоставките за прилагането на чл. 59 ЗЗД, поради противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителната практика на ВКС-ППВС 1/79.

Относно допустимостта въззивният съд да основе изводите си в решението на доказателство, което не е прието по установения ред, относно доказателствената сила на признанието на факт, изхождащо от страна по спора и относно задължението на въззивния съд да обсъди направено от страната признание на факт и всички доводи и възражения на страните, както и да изложи ясни и точни мотиви по тях.

Задължен ли е съдът да индивидуализира предмета на делото при противоречие между искова молба и приложени към нея документи, удостоверяващи правоотношенията между страните.

Задължен ли е съдът да тълкува волята на страните по договор по чл. 20 ЗЗД и по въпросите за мотивите на въззивното решение, вкл. при препращане към мотивите на първостепенния съд по чл. 272 ГПК.

Допустимо ли е с последващ иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, при подадено възражение срещу заповед за изпълнение, издадена на осн. чл. 410 ГПК в полза на работодателя, за вземания за причинени липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, предвидена в чл. 211 КТ. Представлява ли, в този случай, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК „съдебен ред” по смисъла на чл. 211 КТ.

На кои обстоятелства се основа исковата молба по чл. 422 ГПК, следва ли да е налице идентичност на основанието, заявено в заповедното производство , допустимо ли е уточняването му от ищеца , допустимо ли е ищецът да го измени в исковия процес ?

Относно правомощията на въззивния съд за обсъждане на доказателствата и всички възражения и доводи на страните.

Какви са правните последици на счетоводното отразяване на данъчни фактури при редовно водено счетоводство по отношение на обективираното в тях вземане?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания и възражения в обхвата, очертан от въззивната жалба, за служебните задължения на съда по предявен иск за присъждане на левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута и за правомощията на въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение поради неизпълнението на тези задължения.

Относно материалноправния въпрос, когато в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот се съдържат уговорки, имащи характер на договор за продажба и за изработка, а след сключването на окончателен договор за покупко-продажба страните са постигнали писмено споразумение за прекратяването на предварителния договор, което не съдържа изрично препращане към анекса на този договор, прекратяването отменя ли всички предварителни уговорки независимо от техния характер.

Относно тълкуването на Забележка 2 към т.20 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР ЧСИ/, редакция при приемането с ДВ, бр.35 от 28.04.2006г., вр. със Забележка 1 при определяне на такса по т.20 от Тарифата.

Относно допустимостта на касационното обжалване е свързан с възможността адвокатското възнаграждение да се определя на база цената на предявения иск, определена въз основа на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./, т.е. ¼ от данъчната оценка на недвижимия имот в случаите, в които исковата молба е предявена при действието на ГПК /отм./.

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор. Следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства в мотивите на своето решение? В правомощията на въззивния съд ли е да изменя правната квалификация на установителен иск и да уважи претенция на различно правно основание, непосочено в исковата молба?

За съдържанието на мотивите на въззивната инстанция, в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Относно проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение, с оглед нередовност на ИМ, поради непълнота в обстоятелствената част на същата.

Когато размерът на паричната престация по договор се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната суми по договора?

Ако искът е доказан по основание, може ли да бъде отхвърлен, поради недоказване на размера му, съответно може ли да се отхвърли изцяло иск, ако е доказан по основание и частично по размер, вкл. когато искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК?

Когато в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, инициирано въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК (запис на заповед), ответникът е повдигнал обосновано възражение за наличие на каузално правоотношение и ищецът премине към установяване на своето вземане и в контекста на това каузално правоотношение, към кой момент следва да се установи съществуването на вземане по каузалното правоотношение – към падежа (респ.към момента на предявяване на записа на заповед за плащане) или към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? Може ли в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, инициирано въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК (запис на заповед), да се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение вземане, което не е съществувало (не е било възникнало) или не е било изискуемо към падежа на конкретната ценна книга?

При съдържаща се в договор за заем,подписан от двете страни формулировка”заемодателят предава в собственост на заемателя сумата…”следва ли да се приеме,че е налице свидетелстващо изявление на страните по договора,че сумата е предадена по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като съдебният състав е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС?

Относно възможността на съда в производството по чл. 422 ГПК да признае за съществуващо вземане по запис на заповед, който не е представен по делото в оригинал.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗПУ по отношение на начина за удостоверяване на връчването на длъжника на уведомително писмо на банката, с което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ.

Налице ли са предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК, когато искът е предявен в срок, но ищецът не е представил доказателства за това пред заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК?

По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита?

Коя погасителна давност следва да се прилага при предявен иск за вземане срещу авалиста по запис на заповед – специалната 3-годишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ или 1-годишната давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ?

След като писменото изявление от кредитора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на един двустранен договор поради неизпълнението му от длъжника е достигнало до длъжника, кога настъпват правните последици от развалянето и могат ли тези правни последици да бъдат заличени от кредитора по-късно чрез отправяне на повторна покана за изпълнение и отправяне на предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален, респективно може ли изявление за разваляне на двустранен договор, което е достигнало до получателя си, да бъде оттеглено чрез отправяне на повторна покана за изпълнение и отправяне на предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален ?

Какъв е предметът на делото по предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск, когато заповедта за изпълнение е издадена за предаване на движими вещи?

В производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,в тежест ли е на кредитора – ищец да докаже настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по сключен договор за кредит с ответника, вкл. за уведомяване на длъжника за това обстоятелство,или е в тежест на ответника изрично да оспори предпоставките за прилагане последиците на предсрочната изискуемост?

Приложим ли е чл. 147 ЗЗД към менителничното поръчителство по Търговския закон ?

Когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения срок на страната срок за представяне на писмена защита е налице съществено процесуално нарушение, което нарушение е от значение за ефективното упражняване правото на защита на страната и се обхваща от хипотезата на нарушеното участие на страната по делото.Съгласно чл. 149, ал. 3 ГПК писмената защита се явява част от устните състезания по делото, завършващия етап на защита , в който всяка една от страните по спора, с оглед на събраните доказателства и установените факти, излага правната си теза и искания за съдържанието на съдебното решение. Ето защо, макар и да не счита, че неизчакването да се представи в дадения срок писмената защита, когато самия съд е преценил, че следва да предостави на страната такава възможност, да не е равнозначно на липса на провеждане на устни състезания, то това процесуално поведение на съда е нарушение на гарантираното от закона правото на ефективно участие на страната в процеса, възприето в по-широк смисъл от гл.т. на предоставената от закона и в конкретния случай от съда възможност за писмена защита.

Следва ли за възникване на солидарната отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД?

По силата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото от въззивника в жалбата. В този смисъл проверката на въззивния съд за правилност е ограничена до обжалваната част на решението. В случай, че са предявени кумулативно няколко иска и с въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение само по един от тези искове, въззивният съд не може да се произнася по правилността на решението в частта по останалите искове. При условие, че подадената въззивна жалба е основателна по обуславящия иск и първоинстанционното решение се отменя в тази част, то въззивният съд следва да се произнесе и по обусловените искове. Ако предметът на въззивното производството е ограничен от въззивника до обусловените искове, въззивният съд не се произнася по правилността на първоинстанционното решение в необжалваната му част по обуславящия иск. Претенцията за лихви има акцесорен характер спрямо вземането за връщане на предоставената по договора за кредит парична сума (главница), поради което отмяната на първоинстанционното решение по иска за лихви не налага отмяна на решението в частта за главницата.

Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК изисква страната, вследствие нарушение на съответните правила, да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана. В случая по отношение призоваването на молителката К. са допуснати такива нарушения. Съдът неправилно е счел, че е налице хипотезата на чл. 41, ал. 2 ГПК и е приложил съобщенията към делото. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК създава задължение за страната, която отсъства повече от едни месец от адреса, който е съобщила по делото или на който вече й е връчвано съобщение, да уведоми съда за новия си адрес, а при неизпълнение на това задължение ал.2 дава право на съда да приложи съобщенията към делото и да счита страната за редовно призована. Касае се до фикция за призоваване, предвидена в закона с цел да обезпечи развитието на производството когато страната или нейният представител отсъстват продължително. Доколкото посредством нея се ограничава правото на участие на страната при разглеждане на делото, тя следва да се прилага стриктно, а не разширително – за други хипотези, при които е налице трудност за връчване на съобщения. Затова, правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК може да намери приложение само в случай, че по делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната в продължение на повече от един месец.Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя напускане на адреса, не е достатъчно за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени. В случая са удостоверени няколко посещения на адреса в продължение на повече от един месец, но няма никакви данни, че лицето си е променило адреса, напротив – според дадените сведения от домоуправителя лицето живее на адреса. При това положение е следвало връчителят да положи усилия по намиране на адресата или на лице, което е съгласно да приеме призовката. Хипотезата на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложена неправилно и по този начин молителката е лишена от правото да участва при разглеждане на делото.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и може ли да се игнорира извънсъдебно признание на ищеца, съдържащо се в обяснение, дадено по предварително наказателно производство?

Съдът по иска, предявен по реда на чл. 415 ГПК, респективно чл. 422 ГПК, произнася ли се по допустимостта на заповедното производство и за наличието на основания по чл. 410 ГПК, съответно чл. 417 ГПК, за издаване на заповедта за изпълнение?

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен, и доказателствената тежест по иска за установяване на парично вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, и задължението на въззивния съд да обсъди възраженията и доводите на страните.

Не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението.

Следва ли съдът в производството по установителен иск по реда на чл. 422 ГПК да се произнесе по наличието на каузално правоотношение и неговата действителност при направено общо оспорване от страна на ответника?

Задължен ли е съда да се произнесе съобразно фактите,установими към момента на приключване на устните състезания по делото /вкл. на въззивна инстанция/?

Не са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и по точно не е установено, че ищцовото дружество е претърпяло вреда, която да е в причинна връзка с противоправното поведение на ответниците. По силата на представения по делото договор, сключен между [фирма] и [фирма] възложителят предоставя на изпълнителя гръцки памук за преработването му в прежда, от която възложителят изработва памучни изделия. Правото на собственост върху преработвания памук не преминава от възложителя към изпълнителя, поради което вещта не се фактурира.Същият се доставя за преработка срещу възнаграждение и отново се връща на възложителя. От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по документи липсват различия между полученото количество памук и предадено количество прежда, при отчитане на съответния рандеман. Влязлата в сила присъда, установява факта, че ответниците са отнели от владението на [фирма] посоченото количество памук, но не установява наличие на претърпяна от ищеца имуществена вреда. Такава не е установена в настоящия процес, поради което предявеният иск по чл. 422 ГПК е неоснователен.

Съществува ли правната възможност да установи реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ недължимост на вземане длъжник, пропуснал да стори това в заповедното производство и вземането на кредитора срещу него се основава на влязла в сила по реда на чл. 416, изр. първо ГПК заповед за изпълнение?

Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, съответно чл. 422, ал. 1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1, предл. четвърто ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, съответно по чл. 422, ал. 1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.

Следва ли, потвърждаването по реда на чл. 301 ТЗ на действия по каузалната сделка, да се счита разпростряно и по отношение на действия по менителнично задължение, поето от името на търговеца от лице, легитимиращо се като пълномощник по чл. 26 ТЗ?

Правилна се явява дадена от първата инстанция (и от самия ищец), правна квалификация на иска – чл. 422 ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане за търсената сума, платена на неосъществено основание, а не правната квалификация на спорното право – чл. 422 ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, дадена от въззивната инстанция. Поради това и доколкото основателността на предявения главен иск е преценена именно съобразно предпоставките по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като е отчетена липсата на доказателства за разваляне на приетия от съда за сключен договор за изработка на фотоолтаична централа, а не тези по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, въззивната инстанция е постановила недопустим акт, който подлежи на обезсилване.

Относно настъпването на предсрочна изискуемост на главницата и лихвите по договора за кредит.

Относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Относно приложението на чл.266, ал.3 ГПК.

Допустимо ли е заявяване на насрещно вземане чрез възражение за прихващане в исково производство, което е образувано по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, разрешен от въззивния съд в противоречие с указанията, дадени в ТР 4/2013 г. на ОСГТК, т. 11в., което е довело до постановяване на неправилно решение ?

Относно противоречие в тълкуването на чл. 59, ал. 1 ГПК, дадено от въззивния състав и указанията в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ и решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – № 398/2014 г. по гр. № 1993/2013 г.на ІV г.о. и № 193/2010 г. по т.д. № 1087/2009 г. на ІІ т.о.

Възниква ли регресно право по чл. 127, ал. 2 ЗЗД за солидарен длъжник, издължил само някои погасителни вноски, за определен период от време, чийто общ размер не надхвърля припадащата му се част от солидарното задължение, възникнало в резултат на договор за заем ?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

Относно приложението на заповедното производство при предварителните договори досежно уговорените в тях съществени условия и за вземането – предмет на иска по чл. 422 ГПК.

Как следва да се разпредели доказателствената тежест при възражение на длъжника за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед?
Дължи ли ищецът по иск по чл. 422 ГПК доказателствената тежест, която носи ответникът по иск по чл. 254 ГПК?
Длъжен ли е съдът да изследва каузалната връзка или е достатъчно да провери редовността на ценната книга?

За отговорността на поръчителя при настъпване на предсрочна изискуемост на вземане на банка по договор за кредит, обезпечен с поръчителство.

За приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над определената в закона стойност.

За недопустимостта на изменение на иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от установителен в осъдителен, с оглед издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато впоследствие последната е отменена по реда на чл. 419 ГПК само по отношение незабавното изпълнение.

Oтносно процесуалната допустимост на съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да е конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник.

При произнасянето си по иска съдът е обвързан от конкретните правопораждащи факти, изложени в обстоятелствената част на ИМ и няма никаква възможност да излиза произволно извън така наведеното от ищеца основание на иска, като разглежда по своя преценка и факти, с които не е сезиран и по този начин променя основанието на иска. Подобни процесуални действия представляват нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес- чл. 6, ал. 2 ГПК и водят до недпустимост на обжалваното въззивно решение като произнесено извън предмета на спора, т.е. по непредявен иск.С оглед изложеното и при вмененото от закона задължение на съда да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част, същото следва да се обезсили изцяло като недопустимо, след което делото да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения иск на наведеното от ищеца основание.

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит – необходимо ли е изявление на банката – кредитор, че прави вземането по договора предсрочно изискуем, отправено до длъжника, за да се счита вземането за предсрочно изискуемо.

Относно значението на падежите на записи на заповед – при липса на спор относно обезпечителната им функция по конкретно каузално правоотношение между издател и поемател – по отношение задълженията,обезпечими със същите и дали това са само задълженията с изискуемост, настъпила до датата на падежа по записа на заповед или и задължения, с настъпила след падежа му изискуемост.

За приложението на чл. 59 ЗЗД, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложени от него средства в подобрения.

За предметните предели на установителния иск в заповедното производство, предявен по реда на чл. 422 ГПК.

Представлява ли новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД споразумение между кредитор и солидарни длъжници за разсрочване на погасяването остатъка от дълга по договор за банков кредит, и необходимо ли е да се преценява във всеки конкретен случай намерение у страните за новиране на дълга /animus novandi/, след като изрично не са заявявяли намерение за новиране?

Относно възможността в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъдат релевирани правопогасяващи възражения за плащане на дълга и за приложимостта на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗДС /ред. ДВ бр. 124/98 г/ държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона.С предоставянето на управлението на имота, публичното тяло, което упражнява правото на държавна собственост се явява процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация, който може да брани това право чрез иск и да претендира от свое име последиците от лишаването му от ползване/респ.срещу него да бъде предявен такъв иск/. Редакционното изменение на текста /ДВ бр.32/2005 г/, съгласно което управлението върху обекти, имоти и вещи-държавна собственост включва правото на ведомствата и общините да ги владеят, ползват и подържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност, не променя статута на ведомствата на процесуални субституенти на държавата при упражняване на правата върху предоставените им за управление имоти.

Какви възражения на длъжника са допустими в производството по иска по чл. 422 ГПК?

Възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните – цедент и цесионер?

Може ли да се проведе успешно иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане по менителничен ефект основан на запис на заповед, когато оригиналът на ценната книга е изгубен след издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК, при положение, че не е проведено производство по реда на Глава 53 ГПК-обезсилване на ценни книжа ?

Допустимо ли е управителят на етажна собственост, регистрирана по ЗУЕС, да предявява иск в качеството си на физическо или юридическо лице, без да се легитимира като представител на етажната собственост; при положение, че иска не се предявява от лицето (физическо или юридическо) в качеството му на представител на етажната собственост, допустимо ли е съдът да се произнася по отношение на етажната собственост като страна по предявеният иск?

Правният интерес от установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, не е отпаднал при отмяна по реда на чл. 419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което е недопустимо в исковото производство преминаване от установителен към осъдителен иск съгласно чл. 214 ГПК.

Следва ли да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на еднолично търговско дружество поради наличието на висящо исково производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, изпълнението по което е насочено върху всички дялове от капитала на това дружество? Спирането на принудителното изпълнение от съда, издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, води ли до спиране на производството по чл. 517, ал. 4 ГПК?

По иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдът следва да посочи размера на вземането към датата на заявлението, както и, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, да вземе предвид и настъпилите факти от значение за спорното право след предявяване на иска, да посочи остатъка от задължението, което обуславя дали длъжникът има право на обратен изпълнителен лист.

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отхвърлен иск за оспорване на вземането по чл. 254 ГПК /отм./, за задължението на съда по иска за съществуване на вземането да вземе предвид настъпилите след издаването на заповедта правопогасяващи факти и по материалноправните въпроси за тълкуването на договорите съгласно изискванията на добросъвестността и за погасителния ефект на извършено частично плащане, което не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Коя погасителна давност следва да се прилага при предявен иск за вземане по запис на заповед – специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ или общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД?

Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението.

При направени изявления от двете страни по делото за съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което е бил издаден запис на заповед, съдът длъжен ли е да разгледа това каузално отношение между страните по спора? При предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1–във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, в тежест на коя от страните е да установи връзката между издадения запис на заповед и каузалното правоотношение – на поемателя или на издателя на записа на заповед?” Касаторите поддържат в изложението към жалбата си, че същите два правни въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл с атакуваното от тях решение, били решавани противоречиво от съдилищата в страната?

Опорочен ли е запис на заповед досежно изискуемия се по чл. 535 т. 2 ТЗ реквизит за безусловно обещание да се плати определена сума пари, с поетото от поемателя задължение „да плати 10 000 евро или равностойността в коли”, какво е значението на израза “или равностойността в коли” за действителността на запис на заповед, с който е поето задължение за плащане на сумата 10 000 евро?

Опорочава ли записа на заповед , в противоречие с изискването на чл. 535, т. 2 ТЗ за съдържащо се в документа „ безусловно обещание за плащане „ , в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга , наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата , респ. на част от нея ?

Следва ли пазачът на запорирани от съдебния изпълнител вещи да носи отговорност за тяхната липса в случай, че липсата им не се дължи на противоправни действия или бездействия на самия пазач?

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Необходима ли е допълнителна писмена покана за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС при наличие на сключен договор между съсобствениците на една вещ, уреждащ условията за ползването й само от един от съсобствениците?

Може ли въззивният съд да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи път пред въззивната инстанция?

Дали заявените от молителя правопораждащи факти или посочените в издадената въз основа на молбата му заповед за изпълнение, са предмет на установяване в производство по чл. 422 ГПК, в хипотеза, когато съдът е издал заповедта на различно от посоченото в молбата фактическо основание?

Относно допустимостта на свидетелските показания при оборване на законната доказателствена сила на акта за начет,като разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 158 от 19.07.11г.по гр.дело № 1146/10г.на III г.о.на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Дължи ли въззивната инстанция произнасяне относно доказателственото значение за спора на документ, какъвто довод не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба?

Относно задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора, доколкото въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС: ТР №1/04.01.2001 г на ОСГК и №205/30.12.2005 г. по т.д. № 654/2010 на II т.о. , постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Относно приложението на пар. 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, дефиниращ „потребител на топлинна енергия за битови нужди”.

Обвързан ли е съда в производствата по чл. 410 ГПК и по чл. 422 ГПК от дадената от ищеца правна квалификация? Как се извършва преценката за идентичност между заявеното от ищеца с исковата молба спорно право и обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение?

Относно приложението на чл. 461 ТЗ и на чл. 485, ал. 2 ТЗ по отношение отговорността по менителничното поръчителство/авал/ в случаите, когато записът на заповед носи подпис на издател на лица без представителна власт, поради наличие на предпоставката за това.

Ако при висящо производство по чл. 422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да е отменена, производството по установителния иск подлежи ли на прекратяване, поради липса на правен интерес?

Относно недопустимо изследване истинността на документ, неоспорен по реда на чл.193 ал.1 ГПК , за годността на доказателствено средство - графологична експертиза работила по копие на изследвания документ , за неизвършената от въззивния съд самостоятелна преценка на доказателствата и необсъждане същите в съвкупност , както и за недопустимо произнасяне от въззивния съд по ненаведени в исковата молба и необсъдени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства.

По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Възниква ли солидарна отговорност за продавача и купувача на търговското предприятие за връщане на получената финансова помощ при неизпълнение на задължението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. и т. 4.18 от договора по програма С. да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от пет години от изплащането на финансовата помощ?

За необходимостта в заявлението да бъде посочено основанието, от което произтича вземането и неговата правна квалификация и за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона.

Относно нередовността на искова молба, с която е заявен осъдителен иск след успешно проведено заповедно производство и правомощията на съда по отстраняване на тази нередовност и тези, свързани с допустимостта на иска по чл. 422 ГПК след като в хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист.

Относно значението на подписан от възложителя протокол обр.19 за установяване на действително изпълнените СМР при претендирано заплащане, за необходимостта от друго допълнително съглашение на страните. Относно обема и стойността на изпълнените и приети СМР, описани в двустранно съставените протоколи обр.19 и за цената, уговорена с договора – дали тя е фиксирана или определяема.

За материалната доказателствена сила на констатациите в ревизионния акт, когато той не е съставен по надлежния ред, за обвързващата сила на съдебното решение за налагане на административно наказание по чл. 78а НК.
За правното значение на погрешното, в натурално и стойностно изражение, отчитане на стоковоматериални ценности при разпореждане с повереното имущество и на проверката на действителните наличности, в натурално и стойностно изражение, за наличието на липса и определянето на размера на вредата.

За задължението на въззивния съд да отстрани последиците от непроизнасянето на първоинстанционния съд по искане за ползване на правна помощ.

Относно процесуалните предпоставки за допустимостта на иска по чл. 424 ГПК.

Произнасянето по непредявен иск противоречи на един от основните принципи в гражданския процес – този за диспозитивното начало, и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по действително предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка на редовен от външна страна менителничен ефект при възникнал спор за обвързаност на процесния запис на заповед и дължимост на процесната сума като дадена в заем на кооперацията-издател на ефекта? Относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса относно реалното предаване на сумата по твърдяния договор за заем, чието изпълнение обезпечава издадения запис на заповед.

Плащането към кредитор на ДДС по конкретни фактури с посочен в тях определен размер на задължението, счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието – длъжник счетоводство, извършените частични плащания, съответно прихващания, с вземания по конкретни фактури, представляват ли признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД за пълния размер на дълга?

Относно доказване изпълнението на поето от страна на банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно за усвояването на сумата.

Представлява ли „повод за завеждане на делото” по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК завеждане на исково дело за установяване недължимост на суми само поради изтекла погасителна давност / чл. 254 ГПК /отм./, сега – чл. 124, ал. 1 ГПК/, ако ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца, а последният не е подал възражение по чл. 250 ГПК /отм./, вр. пар. 9, изр. 2 ПЗР ГПК и не е направил възражение за изтекла погасителна давност в изпълнителното производство?

Относно връзката между записа на заповед и каузалното отношение като причина за неговото издаване.

Относно допустимостта съдът да изследва каузалните правоотношения обусловили издаването на ценната книга при липса на конкретно наведени твърдения за съществуването на такива от страна на длъжника по нея. Относно възможността да се установява със свидетелски показания съществуването на договор на стойност над 5000 лева при наличието на правната уредба в чл. 164, т. 3 ГПК.

Относно възможността записът на заповед, издаден за обезпечаване на вземане към издателя по сключен с поемателя договор за заем, да послужи като доказателство за предаване на заемната сума на заемателя /издател на менителничния ефект/, ако няма други доказателства за реалното предаване на сумата.

Когато прецени за необходимо законодателят изрично предвижда случаите на приложимост на производството по чл. 410 ГПК и чл. 418 ГПК извън хипотезите на тези два текста. Същевременно не може да се приеме, че доколкото става въпрос за парично вземане , което предвид своя характер и размер е подсъдно на районния съд, пълната имуществена отговорност попада в общата хипотеза на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Това влиза в противоречие с нормата на чл. 211 КТ, според която тази отговорност се осъществява по съдебен ред , докато производството по чл. 410 ГПК има за предмет единствено установяването на това дали заявеното вземане е спорно или не. Това производство няма за предмет установяване на предпоставките за реализиране отговорността за липси, поради което не може да се приеме, че чрез него тази имуществена отговорност се осъществява.Следователно производството по чл. 410 ГПК, което се е развило преди исковото производство по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 КТ , предвид характера на заявеното вземане е недопустимо.

Обезсилването на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК , след предявяването на установителния иск на кредитора по чл. 422 ГПК , изключва ли правния интерес от воденето на същия ?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, послужило като основание за неговото издаване и свързания с него процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест

Дали целият дълг по един банков кредит става предсрочно изискуем при сбъдването на определени, посочения в договора факти или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника, за да настъпи предсрочната изискуемост?

Относно доказателственото значение на двустранно подписана фактура, която е отразена в счетоводните книги на продавача и купувача и в дневниците за покупко-продажба, относно възникването на правоотношение по договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ.

С исковата молба по чл. 422 ГПК, предявена от кредитора – заявител в заповедното производство се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника – ответник по иска. Предвидените от законодателя предпоставки за предявяване на специалния установителен иск предопределят не само предмета на делото и пределите на търсената съдебна защита, но и страните в исковото производство.

С каква давност се погасяват вземанията за цената на доставяната топлинна енергия ?

Следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, поискани от ищеца още в първоинстанционното производство , но недопуснати, поради допуснато процесуално нарушение от съда, когато такъв довод не е наведен във въззивната жалба с изрично позоваване на чл. 266, ал. 3 ГПК, а само при общо оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение ?

В производство по иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане по запис на заповед с падеж на предявявяне, въз основа на който е издадена заповед по чл. 417, т. 9 ГПК, когато съдът приеме за основателни възраженията на издателя, че записът на заповед не е предявен в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ и че вземането е погасено по давност, следва ли да отхвърли иска по чл. 422 ГПК или може да изведе правата на поемателя на записа на заповед от чл. 534 ТЗ, на което основание да уважи иска по чл. 422 ГПК.

Дали задълженията за плащане на топлинна енергия от потребителите на топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД; приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност?

За успешното провеждане на иска по чл. 422 ГПК следва ли ищецът да доказва и каузалното правоотношение или е достатъчно да се позовава на абстрактния характер на записа на заповед? Относно доказателствената тежест на взискателя – ищец при направени лични възражения от длъжника – ответник за обезпечителния характер на записа на заповед към каузалното правоотношение, което се твърди, че е заплатено изцяло.

Кой е приложимият подзаконов нормативен акт по отношение на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./? В кои случаи се прилага разпоредба по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./, съгласно която „при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на Фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване” – в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, преди сключване на договора, или в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнението на договора?

Допустимо ли е възражение за прихващане в производството по установителния иск по чл. 422 ГПК, чл. 415 ГПК. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение и е обуславящ за крайния изход на спора по предявения иск ?

Кога възниква правото на регресен иск и приложимият закон относно регресното притезание на застрахователя по риска „гражданска отговорност” към виновния водач, причинил ПТП, когато към момента на застрахователното събитие е действувал Закона за застраховането /отм./, а изплащането на обезщетението е извършено при действието на Кодекса за застраховането-в сила от 01.01.2006 г. ?

Ако процесуалният закон предвижда, че искът за съществуване на вземането „се смята предявен от момента на подаване на заявлението“ /за издаване на съответната заповед за изпълнение/, стига това да е станало в пределите на преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и да е била довнесена дължимата държавна такса, всичко това съвсем не означава, че решаващия съд е предварително ограничен от субективните предели на постановеният в заповедното пр-во съдебен акт. Ето защо и предвид правомощието й по чл. 269, предл. 2-ро ГПК въззивната инстанция е била длъжна, при съобразяване разпоредбите на чл. 56 ТЗ, на чл. 304 ТЗ и на чл. 537 ТЗ - във вр. чл. 513, ал. 1, предл. четвърто ТЗ, да отговори на въпросите налице ли е било в случая валидно възникнало менителнично поръчителство и оттам – произтича ли от него пасивна солидарност, като евентуално остави исковата молба на дружеството лизингодател без движение: за уточняване надлежната страна по неговия положителен установителен иск по чл. 422 ГПК.

Преклудира ли се възражението за изтекла давност, когато не е направено своевременно с отговора на исковата молба, в какъвто смисъл се съдържа произнасяне в решение №111 от 8.10.2010г. по т.дело № 1068/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК?

Може ли претенция по чл. 200 КТ, без провеждане на състезателно исково производство, да бъде предмет на заповедно производство и при подадено възражение от работодателя, да се установява по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК?

Отразява ли се върху допустимостта на първоинстанционното решение, с което е разгледан осъдителен иск на кредитора за вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и на последващото въззивно решение извършеното преди постановяване на въззивното решение обезсилване на заповедта на основание чл. 415, ал. 2 ГПК?

Дали ако в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен не установителен, а осъдителен иск, същият е процесуално недопустим и дали производството по него следва да се прекрати? Не следва ли в този случай съдът да укаже на заявителя-ищец да предяви установителен иск, а не осъдителен, и какви са последиците от неизпълнение на това негово задължение?

Относно приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС” и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение.

За приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС“ и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение.

Следва ли да бъде заплащано възнаграждение на обикновен търговския пълномощник, който не е в трудовоправни отношения с търговеца за периода, през който няма сключени сделки, но е работил в интерес на търговеца и е водил преговори за сключване на търговски сделки, и дали последното съставлява изпълнение на задължения по договор?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение.

Относно значението на надлежно направения отказ от наследството на починала страна от преките й наследници по закон за правоприемството в процеса е релевантен за допустимостта на обжалваното решение.

Какво е разграничение на хипотезите на чл. 270, ал. 3, предл. първо ГПК и на чл. 270, ал. 3, предл. трето ГПК и коя от тях е приложима в случай, че са заявени два петитума и недопустимостта се простира само по отношение на единия от тях?

Относно приложението на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ във вр. с пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ.

Задълженията за заплащане на цената на доставената топлоенергия дали са задължения за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД и съответно приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност?

Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК и успешното му провеждане предпоставят наличие на валидно издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК.

Относно вида на иска, който следва да бъде предявен от кредитора при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и за задълженията на въззивната инстанция при констатирано противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед?

Относно вероятната недопустимост на решението, предвид произнасянето по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по смисъла на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК имащ за предмет установяване на вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение.