чл. 422 ГПК

За проверка на неговата допустимост с оглед обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК, предмет на настоящото дело, е предявен в хипотезата на възражение по чл.414 ГПК, подадено от особен представител на ответника, назначен в изпълнителното производство.

1/ Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноски с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и допустимо ли е съдът да измества периода на исковата претенция към датата на устните състезания пред въззивната инстанция?
2/ Следва ли съдът в производството по чл.422 ГПК да съобрази вноските, чийто падеж е настъпил по време на исковото производство?
3/ Ненадлежно упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, в хипотезата, когато същият се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнително основание за вземането в пълен размер и изпълнителен титул за провеждане на принудително изпълнение, изключва ли възможността за присъждане на падежиралите вноски в хода на производството?
4/ Има ли задължение кредитополучателят да заплаща месечни анюитетни вноски с настъпил падеж към банката – ищец, при положение, че е налице заведено заповедно производство по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по същия кредит и е образувано принудително изпълнение при частен съдебен изпълнител със спряно изпълнение по реда на чл.420 ГПК?
5/ Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл.422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирали и непадежирали погасителни вноски в заявлението по чл.417 ГПК и исковата молба.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

В тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита?

Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?

Дали са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ГПК в случай на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя след издаване на заповедта за изпълнение и кои са легитимираните страни в производството по установителния иск?

Относно обема на представителната власт на упълномощеното от търговеца физическо лице.

Обезсилване на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от заповедния съд в случаите по чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 414а ГПК, ал. 4 и 6, от въззивния съд в заповедното производство в случаите по чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК и от съда, сезиран с иска по чл. 422 ГПК в случаите на прекратяване на производството. В тези случаи обезсилването се явява законна последица на предвидените в цитираните разпоредби обстоятелства. Във всички останали случаи обезсилването е недопустимо предвид липсата на предвидена в закона възможност за това. Поради това искане в този смисъл не може да бъде предмет на самостоятелен иск, нито да бъде съединено с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, съответно сезираният с такова искане съд не дължи произнасяне, а произнасянето по такова искане е недопустимо.

Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на което се позовава молителят, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила.С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С т.5 на ТР ОСГТК №7/14г. по тълкуване на основанието по т.4 на чл.303 ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Или, както е пояснено в мотивите на цитираното тълкувателно решение, противоречие следва да бъде налице в диспозитива, не в мотивите на акта т.е. обусловената претенция имплицитно следва да съдържа в диспозитива произнасяне по обуславящата претенция като решенията, именно по обуславящия спор си противоречат.

Относно правомощията на въззивния съд при допуснато от първата инстанция изменение на иска от установителен по чл.422 ГПК в осъдителен, поради отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит, сключен с финансова институция. Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл.422, ал.1 от ГПК?

За разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл.55 ал.1 ГПК.

В какъв състав следва да бъде разгледано делото след обезсилване на въззивното и първоинстанционното решение от Върховен касационен съд и връщането му за ново разглеждане?

Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?

От кога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, от първото му връчване на страната или от последващото връчване на упълномощения адвокат или назначения служебен защитник?
За възможността съдът да тълкува клаузи в общи условия, без да съобрази задължителното произнасяне на органа (ДКЕВР), който ги е одобрил (по отношение на клаузата за неустойка по чл. 30, ал. 1 от Общите условия на ЧЕЗ); налице ли е неизпълнение на задължението по договор, когато кредиторът е приел плащането на различно основание (за съдебни разноски вместо за дължимата цена на потребена ел. енергия); за правото на електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването, когато вземането е оспорено, включително по съдебен ред; както и дължи ли се обезщетение за вреди при наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти?

Ако е спазен едномесечният срок по чл.415, ал.4 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, последното има ли обратно действие и прекъсва ли давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение?

В производството по установителен иск по реда на чл.422 ГПК и при липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, длъжен ли е решаващият съд да разгледа и се произнесе по изрично заявените от ответника - длъжник възражения, свързани с невъзникване на вземането, предмет на иска, респ. с погаяване на същото, т.е.относно съществуването или несъществуването на вземането?

Спорът не е за собственост върху недвижим имот, а за облигационно вземане. Естеството на спорното облигационно отношение относно изпълнението на задължения на собственици в обект в етажна собственост за заплащане на разходи по чл.50 ЗУЕС и чл.51 от ЗУЕС не налага съвместна процесуална легитимация на съпрузите,които имат качеството на обикновени, а не на необходими другари.Когато предявяването на иск не е свързан с правото на разпореждане със собственост или вещно право върху общите вещи от съпружеската имуществена общност,а до действие на управление, както е в случая,другият съпруг няма обезпечено право на участие по делото като негов необходим другар, участник в неделимо процесуално правоотношение.

Дали е допустимо въззивният съд да основе решението си на изключен съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от документ, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред?

Дали след като е предявен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането и впоследствие разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено, разглеждането на делото по установителния иск следва да продължи; както и дали когато въпреки липсата на предпоставките на чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и кредиторът е предявил в срок иска по чл.422 ГПК, същият е допустим?

Изводът на съда, предполага съвсем различен вид правоотношение, поради което и приетото от него не съответства на установените факти по спора, в резултат, на което е формиран очевидно неправилен решаващ правен извод, което е основание за касиране на решението.

Следва ли водният оператор да доказва в хипотезата на чл.37 от Наредба №4/ 14.09.04 г./регламентираща обезщетяването му при доказано водоподаване не по установения ред/: кое е лицето, осъществило присъединяването – т.е. да установи по несъмнен начин конкретния деец, извършил незаконното присъединяване; кога е направено то, както и че е извършено конкретно от ответника?
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя за причинени имуществени вреди на дружеството, определени по реда на чл.37 и чл.35 от Наредбата, следва ли това противоправно деяние да е извършено именно от него като ответна страна?
Необходимо ли е да се доказва кой е конкретният извършител на незаконното присъединяване, кога и при какви обстоятелства е извършено присъединяването?

Относно обективното съединяване на искове за неустойка.

Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?

В случая молителката не се позовава на настъпили нови обстоятелства, нито представя нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Изложените твърдения за нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, включително твърденията за наличие на основания за отвод на съдебния състав на СРС, както и за наличие на основания за спиране на делото, не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на СГС на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на представените писмени доказателства, не може да се приеме, че те са от съществено значение за делото. Молителката не е обосновала каква е връзката им със спора. Приложените съобщения към фактури и изравнителна сметка нямат отношение към процесния период, доколкото касаят по-късен такъв, още повече, че бяха представени не с молбата за отмяна, а с обяснителните бележки в откритото съдебно заседание по делото. Представеното заявление по чл. 29 ЗЗЛД, без дата и данни за входиране, няма отношение към предмета на делото, следователно също не е от съществено значение за спора.

За съдържанието и значението на каузалното правоотношение – договор за лизинг и релативните възражение по него при иск по чл.422 от ГПК, основан на запис на заповед, издаден за да обезпечи изпълнението по каузалното правоотношение и връзката на последното с менителничната сделка при обсъждане на възражение за погасителна давност, изтекла по отношение на обезпечените със записа на заповед вземания.

Исковете на заявителя за вземанията му са заведени като установителни съгл. чл. 415, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с установителни искове за съществуване на вземанията и се е произнесъл по тях, съобразно вида им. Въззивният съд обаче не е отчел вида на предявените искове и се е произнесъл по осъдителни искове за вземанията, каквито заявителят – ищец не е предявил.

Как следва да се прилага разпоредбата на чл.51 ЗН от съда, разглеждащ дело срещу наследник на починал в хода на производството ответник-длъжник, когато няма данни дали наследникът е приел или се е отказал от наследството?

Длъжен ли е съдът да разгледа евентуалния иск, ако главният иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено?

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

Какви са пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивният съд факти във връзка с други водени от страните дела и как следва да процедира съдът в хипотеза на преценка за относимост на тези факти спрямо разглеждания от него правен спор?

Допустимо ли е и какви са правните последици, ако в срока по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство предяви отрицателен установителен иск за признаване на недължимостта на вземането, предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, а в същия законоустановен срок подаде и възражение срещу издадената заповед за изпълнение и в случай, че иск и възражение бъдат подадени – дължи ли съдът по заповедното производство указания по чл. 415 ГПК и кой установителен иск подлежи на разглеждане – положителният или отрицателният?

От кога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, от първото му връчване на страната или от последващото връчване на упълномощения адвокат или назначения служебен защитник обуславя допустимостта на решението?
Дължи ли се обезщетение за вреди при наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти?

Относно действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент, ако не е предвидено по какъв начин настъпването на външни и обективни обстоятелства, посочени като основания за едностранната промяна на лихвения процент по договора, би се отразило на стойността на задължението на кредитополучателя за заплащане на лихва.

Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?

За действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент.

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Институтът на административния договор е въведен в позитивното право с нормите на чл. 19а АПК - чл. 19ж АПК, обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г. Преди приемането на посочения нов правен институт, административният договор като правна фигура е предвиден за целите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – ДВ бр.101/2015 г., в сила от 25.12.2015 г., приет с оглед необходимостта от унифициране на правилата, по които се управляват и разходват средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и от въвеждането на мерки за намаляване на административната тежест за бенефициентите и на ясен и ефективен съдебен контрол за защита на конституционно гарантираните права на гражданите и организациите – сравни пар. 1, т. 1 ДР ЗУСЕСИФ, чл. 24 ЗУСЕСИФ, чл. 37 ЗУСЕСИФ, чл. 39 ЗУСЕСИФ, чл. 45 ЗУСЕСИФ, чл. 47 ЗУСЕСИФ, чл. 48 ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 19а, ал. 1 АПК, в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. С ал. 2 от същия текст се определя, че административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, който съгласно ал. 3 се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Нормата на чл. 19а АПК е материалноправна, няма придадено обратно действие и урежда възникнали правоотношения занапред. Едва с допълнението с ДВ бр. 74/2016 г. на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК като подведомствени на административните съдилища се определят делата по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни договори.

За задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните.

Дали след като е представен официално заверен препис при поискване, другата страна следва да представи оригинала?

Индивидуализирано ли е вземането, предмет на договор за цесия, когато в договора за цесия са посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му – договор за заем, или евентуално неоснователно обогатяване?

Относно тежестта на доказване на възражението на ответника, че сумата е дадена на друго основание, когато срещу него е предявен иск за връщане на заетата сума.

Дали съдът следи служебно за противоречие на договора с добрите нрави?

Какво разграничава недопустимото решение, с което първата инстанция се е произнесла по непредявен иск от първоинстанционното решение, с което искът е квалифициран неправилно?
Какви са правомощията на въззивната инстанция във всяка от двете хипотези и тяхното упражняване разкрива ли особености, ако ответникът е направил съдебно възражение за прихващане, което първата инстанция неправилно е отказала да приеме за съвместно разглеждане?
Има ли правомощие въззивната инстанция за пръв път да се произнесе по искането за присъждане на законни лихви върху паричното притезание по предявения иск, ако в решението първата инстанция е отказала да го разгледа като несвоевременно заявено?

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

При констатиране на пропуск или недостатък в доклада , следва ли въззивнния съд да даде указания за ангажиране на доказателства за факти , които не са включени в предмета на доказване с доклада, първоинстанционният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване, а се приемат за недоказани факти от решаващо значение?
Следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест при оспорвания, в случая направени по отношение и на доказателства, допустимо ангажирани за първи път пред въззивната инстанция:направено оспорване от ищеца на записванията във вх.регистър на ответника?

За извършване на преценка за допустимост на решението, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 14 / 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони.

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя?

При установен размер на редовна и наказателна лихва в заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните по делото, може ли решаващият съд да отхвърли претенциите за лихви на ищеца?

Подлежи ли на доказване размерът на претърпените вреди от едностранното прекъсване на електроснабдяването, когато се търси обезщетение съобразно чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма]?

За разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за издаване на записа на заповед по повод на бъдещ договор за заем.

Очевидна неправилност

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Налице ли е валидно изразена воля за промяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промяната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразено писмено съгласие?

Какво е значението на падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като имащ обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на задълженията, обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до падежа на записа на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение или и такива, чиято изискуемост е настъпила след тази дата?
Относно служебното задължение на съда да следи за противоречието на уговорените неустоечни клаузи с добрите нрави и съответно за прогласяването им за нищожни.
За съществуването на правен интерес у поемателя по запис на заповед от предявяването на пряк осъдителен менителничен иск срещу издателя при положение, че за същото вземане, произтичащо от един и същ факт /договора за финансов лизинг/, има влязло в сила решение по иск по чл. 422 ГПК вр. чл .417 ГПК срещу авалиста по ценната книга и е образувано изпълнително дело срещу последния.

Промяната в постоянния адрес на ответника - длъжник, настъпила след датата на подаване в местно компетентния заповеден съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди предявяването на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, съставлява ли по смисъла на чл. 120 ГПК промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност и основание ли е за препращане на делото по възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК?

При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия преминава ли върху цедента правото да обяви кредита за предсрочно изискуем?

За да е допустим изрично предвиденият в чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, е необходимо към момента на предявяването му да е налице изпълнително основание за вземането на кредитора, издадено по реда на заповедното производство. Само при издадена заповед за изпълнение и при надлежно материалноправно оспорване на вземането по нея, искът на кредитора за установяване на вземането би бил допустим. Предвид самостоятелното материалноправно положение на издателя на менителничните документи – главен длъжник и на авалистите, които са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство, произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение, чрез подадено по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК възражение.

Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?

За характера и предпоставките на отговорността на гаранта по договор за портфейлна гаранция, обезпечаващ вземания по банкови кредити.
За настъпването на предсрочна изискуемост при договорена „автоматична предсрочна изискуемост" по договор за банков кредит.
Представлява ли предсрочната изискуемост на кредита краен срок за издължаването му?

Относно основанието на предявен по реда на чл. 422 ГПК иск за съществуване на вземания по договор за банков кредит, за които е издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 417, т. 2 ГПК.

Необходимо ли е запис на заповед , с падеж „на предявяване в срок до 61 месеца от издаването„ да бъде предявен на авалиста, за да стане вземането по него изискуемо ?

Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителната си власт извърши правното действие, за което е упълномощен, /в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя/, може ли да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди и оцени всички събрани по делото и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност?

Кой е моментът на възникване на задължението за неустойка за забава при плащането на възнаграждение по сключен преди преобразуването договор в различните хипотезите на разпределени и неразпределени задължения между участващите в преобразуването търговски дружества?

Съдлъжникът и поръчителят по договора за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучател е търговец?

Когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното каузално правоотношение и връзката им със записа на заповед, това основание ли е да се откаже плащане по менителничния ефект, като се отхвърли като неоснователен предявения иск на основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение?

С каква давност се погасява прекият менителничен иск на приносителя на записа на заповед срещу издателя му и приложима ли е спрямо него едногодишната погасителна давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ?

Какъв е приложимият давностен срок /обща или кратка погасителна давност/ по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски /в частта им за главница/, както и имат ли последните характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД ?

Относно нарушено право на защита при приемане на заключението на вещото лице, за липсата на уведомяването на единия от кредитополучателите за упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита, за отговорността на кредитополучателя при неподписан погасителен план и за солидарността, когато искане за солидарно осъждане няма в исковата молба.

Акцесорно ли е задължението на поръчителя по записа на заповед по отношение на задължението на издателя на записа на заповед, разполага ли поръчителят с възраженията по каузалното правоотношение, които принадлежат на издателя на записа на заповед и какъв е обемът на отговорността на поръчителя по записа на заповед?

Необходимо ли е записът на заповед да е предявен за плащане, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по него, с оглед даденото разрешение в т.3 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС ?

Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. ”в” ЗЗД?

Предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от предмета на заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение на оспореното вземане. Съгласно разясненията по т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Oтносно съответствието между вземанията по издадената заповед за изпълнение и предмета на спора в исковото производство по чл.422 ГПК. Oтносно допустимостта на въвеждането на нови факти и обстоятелства с въззивната жалба на ищеца като предмет на делото и съответствие на обжалваното решение с практиката на ВКС по ТР № 4/2013 год. на ОСГТК.

Следва ли поемателят по запис на заповед да докаже наличие на каузално правоотношение, между него, като поемател, и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника – издател на менителничния ефект, по предявен от поемателя менителничен иск?

Кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест по иск за връщане на заета сума и направено възражение за изтекла погасителна давност?

Следва ли да се прилага служебно тълкувателно решение № 4/2015 г. по т.д.№ 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото липсва възражение в тази насока, направено от ответник по делото?

Относно предпоставките за надлежно упражняване на правото да се обяви предсрочна изискуемост на задължение по договор за банков кредит. Обвързан ли е кредиторът от размера на дълга, посочен в отправената до длъжника покана за изпълнение, съдържаща се в писмения документ за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита?

Към кой момент, в производството по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се установи съществуването респ. несъществуването на вземането на Банката по издадената Заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо ли е , по смисъла и в хипотезите на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ , но безспорно е налице неизпълнение на падежиралите вноски по договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за издаване на Заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ , респ .такива с настъпил падеж в хода на делото ?

При отсъствие на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на Банката, искът по чл. 422 ГПК може ли да се уважи само за изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в счетоводните книги на Банката , базирано на преценка на задължителната съдебна правата по цитираните с определението по чл. 288 ГПК решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС-ТК?

Дали е изпълнено надлежно задължението на кредитора да уведоми длъжниците за упражненото правомощие да обяви кредита за предсрочно изискуем, ако е изпратено уведомление до кредитополучателя, но не и до посочения в договора солидарен длъжник, което уведомление, изпратено с писмо с обратна разписка, е върнато като непотърсено ?

Дали действията на търговско дружество в изпълнение на договор, сключен и подписан от лице, което не е вписано в Търговския регистър като представляващ това търговско дружество, могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица по договора /в случая на Изпълнителната агенция по програма ФАР/?

За последиците от обявяването на предсрочната изискуемост на договора за банков кредит и по-конкретно за това води ли то до прекратяването на договорните отношения между страните по договора или не както и дали това обявяване изключва дължимостта на уговорената в него наказателна надбавка за забава след този момент и за това отпада ли дължимостта на наказателната надбавка, ако тя е уговорена в отделна клауза от тази даваща право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и не е възпроизведена в нея?

Налице ли е валидно изразена воля за про­мяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промя­ната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразе­но "принципно съгласие" на собствениците на останалите самостоятелни обекти?

Лизинговите вноски по договор за финансов лизинг имат ли характер на периодични плащания и в какъв срок се погасяват по давност вземанията за такива вноски?

Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на установителен иск, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление?

Приложима ли е нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по иск по чл. 422 ГПК по отношение на суми, събрани принудително в изпълнително производство след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение?

Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има ли качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит?

За съдържанието и значението на каузалното отношение и релативните възраженията по него при иск по чл. 422 ГПК, основан на запис на заповед, предвиден и издаден при сключване на договор за финансов лизинг за да обезпечи изпълнение на задълженията на лизингополучателя за срока на договора, връзката му с менителничната сделка при обсъждането на възражение за давност, покрила обезпечените със записа на заповед вземания.

Прекратява ли се възможността на кредитора да претендира вземанията си от поръчителите в случай, че не е предявил тези вземания към длъжника по реда на несъстоятелността

Относно частта, с която след частична отмяна на решение № 379 от 29.01.2014г. по гр.д. № 2996/2012г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от Г. Я. Я. против М. П. И. иск с по чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищцата сумата 3 407,75 лева, явяваща се разлика над сумата 2 421,10 лева до 5 828,85 лева, представляваща сбор от дължимата от ответника ½ част от солидарно поети от страните като кредитополучатели задължения по сключен от тях по време на брака им договор за банков кредит № 019343 от 10.07.2007г. с банка [фирма], изпълнени от ищцата включително и след прекратяване на брака с развод, в повече от припадащата й се част, чрез плащане на погасителни вноски в периода от 30.08.2007г. до 01.12.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2012г., за която сума в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 119 от 12.01.2012г. по ч.гр.д. № 142/2012г. на В., X. състав.

Отмяната на допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист не рефлектират върху правния интерес от провеждането на установителен иск за вземането, предмет на заповедта за изпълнение. След като към момента на подаване на исковата молба е налице изпълнително основание за вземането на кредитора – ищец, то предявяването на осъдителен иск за същото вземане, вкл. и под формата на изменение на първоначално заявения петитум, не би бил допустим.

Относно приложението на общите правила за подсъдност на исковото производство по отношение на исковете, предявени по реда на чл. 415 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК.

Дали получената безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от ЕЗФРСР е лична или се включва в съпружеската имуществена общност, приетото с обжалваното решение противоречи на приетото с влезлите в сила решение № 10/16.01.2015 година на Районен съд Айтос, постановено по гр. д. № 384/2011 година и решение № ІІ-165/20.02.2013 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1553/2012 година?

Въз основа на какви предпоставки може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е довел до знанието на длъжника волеизявлението си, с което е обявил кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на т.нар.”автоматична предсрочна изискуемост ?

Съдружниците в събирателното дружество имат ли качеството на страна – длъжник по договорите и основаните на тях материални правоотношения, по които страна – длъжник е самото събирателно дружество, предвид солидарната и неограничена лична отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството?

Прекратява ли се възможността на кредитора да претендира вземанията си от поръчителите в случай, че не е предявил тези вземания към длъжника по реда на несъстоятелността?

Относно необходимостта от съобщаване на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от страна на банката, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в т. 18 и т. 11 б “а” от ТР №4/ 2013г.

Как следва да процедира въззивния съд при постановено от първоинстанционния съд решение, с което е признато съществуването на вземане по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение, ако ищецът е предявил и осъдителен, а не установителен иск по чл. 422 ГПК, чието разрешение в противоречие с Решение № 27 от 08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 521/2009 г., І т.о.?

Относно връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение е в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Относно необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между страните, своевременно въведени като предмет на делото в първоинстанционното производство, и разпределянето на доказателствената тежест по предявения срещу издателя на менителничния ефект установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК.

Относно задължението на съда да следи за нарушаване на тези процесуални норми, които са относими към преценката за допустимостта на обжалвания съдебен.

Относно вида на евентуално съществуващото другарство между дружеството доставчик на ел. енергия и електрозапределителното дружество в отношенията покупко- продажба на ел. енергия с крайния потребител и за наличието на процесуална възможност, когато заповедно производство е образувано при участие само на едно от тези ТД, като заявител, в исковото производство по предявен положителен установителен иск от последното да бъде конституиран като задължителен необходим другар и другото ЮЛ- търговец.

Налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, при неспазване формата на договора и последиците от неспазването й, в хипотеза на последващо подписване на анекс по този договор и приемане на изпълнение по него?

Относно нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните, когато записа на заповед като абстрактна сделка не е оспорен от издателя, както и относно това дали следва ответника, който общо отрича съществуването на каузално правоотношение, респективно съществуване на изпълнително основание да докаже възражението си.

Относно наличието на законово установена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период електроенергия въз основа на клаузи в общите си условия.

За приемане за съвместно разглеждане в производство по иск с правно основание чл. 422 ГПК на друг иск на ищеца.

Относно характера на исковата защита на заявителя в заповедното производство, а и от там за допустимостта на въззивното решение, като предхождаща проверката за неговата правилност.

Относно правното значение на записа на заповед за заемното правоотношение между страните, касационно обжалване не следва да се допуска.

За успешното провеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК, следва ли ищецът да докаже и наличието на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, или е достатъчна само проверката за редовността на менителницата от външна страна?

Относно възможността при неизпълнение задължението на кредитополучателя да плати уговорените с договора за потребителски кредит месечни вноски на падежа, дългът му автоматично да се трансформира в предсрочно изискуем по силата на изрична договорна клауза, без да е необходимо волеизявление на кредитодателя,което да е достигнало до длъжника, със задължителните постановки в т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС.

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Може ли съдът да обоснове решението си само въз основа на избрани от него доказателства

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за обезпечено със записа на заповед заемно правоотношение, за което се твърди, че е погасено, поради връщане на заетата сума.

Възниква ли отговорност за солидарните длъжници при неизпълнение на кредит, който е отпуснат по Програма на банката за предоставяне на микрокредити на търговски дружества и кооперации, ЕТ и съдружници в търговски дружества, когато нито кредитополучателя, нито солидарните длъжници отговарят на изискванията за получаване на кредита?

Дали в застрахователното обезщетение следва да бъдат включени лизинговите вноски с ненастъпил падеж, т. е. лизинговите вноски за периода от прекратяване на договора за лизинг до крайния му срок, респективно от връщане на автомобила до крайния срок на договора?

Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на ДФ „Земеделие” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „Земеделие” и земеделските производители?

Относно значение за изхода на спора за договорната отговорност при бездействие на кредитора.

Налице ли е основание за връщане на безвъзмездната финансова помощ по договор, сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства, при условие, че ползвателят на помощта доказва само най – общо изпълнение на предмета на уговорената инвестиция, без да установи използването на придобитите по програма С. активи по заложеното в бизнес плана тяхно предназначение?

Относно въззивно решение, допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочените от касатора първи, втори и четвърти процесуалноправни въпроси относно предмета на делото и разпределянето на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК: 1. Може ли да бъде уважен предявен от ремитента установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, без да бъде изследван въпросът за съществуването на каузално отношение между страните, вида на каузалното правоотношение, връзката между менителничния ефект и конкретното каузално правоотношение. 2. Кому принадлежи тежестта да докаже съществуването на каузално правоотношение между страните, обуславящо менителнично задължение – на ремитента или на поемателя. 4. Задължен ли е съдът да изследва наличието на каузално правоотношение между страните, ако никоя от тях не въвежда такова.

Продавачът по предварителен договор за продажба на недвижим имот има ли изискуемо вземане за авансово уговорената част от цената на имота. Правото на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД изключва ли възможността продавачът да търси защита по реда на чл. 422 ГПК, чл. 417, т. 3 ГПК при издадена заповед за изпълнение за част от цената с настъпила изискуемост.

С определение по чл. 288 ГПК ВКС е допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение по въпроса за евентуална му недопустимост, предвид произнасяне от съдилищата по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, в хипотеза, когато присъденото парично вземане е в размер над 25 000 лева и е предмет на издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Учредява ли се менителнично поръчителство, когато подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/ не е на платеца или издателя и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговското право по отношение на менителничното поръчителство /авала/?

Относно погасителната давност за обезщетението за забавено плащане на дължимото по консултантския договор възнаграждение и прекъсва ли се давността с изпратена от изпълнителя до възложителя нотариална покана за доброволно изплащане на уговореното възнаграждение.

Дали при възражение на ответника за липса на каузална сделка е доказано със самия запис на заповед възникването на вземането, неговата изискуемост и задължението на издателя на записа на заповед.

Как се разпределя доказателствената тежест между страните, в случая, когато ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че записът на заповед е бил издаден и авалиран, като обезпечение на задължение само по сключен договор от за наем на кофражни платна за обект и връщането им, а в допълнителната искова молба ищецът, без да изключва този договор, въвежда и други последващи сключени договори за наем за други обекти, е релевантен и решен в противоречие с приетото по т. 17 на ТР 4/2013 ОСГТК.

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Дали извършеното от трето лице частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява признание на дълга от страна на ответника?

Относно началния момент на изискуемост на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски и дали вземането става автоматично изискуемо, или е необходимо изявление на банката до длъжника, че прави вземането по договора за кредит предсрочно изискуемо.

Относно това достатъчно ли е, за да се приеме основателност на иска по чл.422 ГПК, ищецът – поемател по запис на заповед да установи само редовността на записа на заповед от външна страна или следва ако оспори твърденията на противната страна относно соченото от него като съществуващо каузално правоотношение, да установява други отношения извън менителничния ефект.

Относно правното значение на собственоръчно изписания текст след положените върху менителницата подписи при въведено твърдение за дадено обезпечение чрез поръчителство.

При извършване на преценка за основателността на иска по чл. 422 ГПК следва ли да бъде съобразено направеното от ищеца в първото съдебно заседание по делото твърдение за наличие на каузално отношение като причина за издаване на записа на заповед и съответно да бъде взето предвид представеното в подкрепа на това твърдение писмено доказателство?

При валидно сключен договор за правни услуги, в който обаче не е постигнато съгласие за размера на задължението следва ли при предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на съществуването на вземането съдът сам да определи размера на възнаграждението по аналогия на чл. 36, ал. 3 ЗАдв във връзка с чл. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или то следва да бъде определено от адвокатския съвет при наличието на посочените в чл. 36 ЗАдв предпоставки?

Относно разпределянето на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.

Относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, като спряното на основание чл. 229, ал. 4 ГПК производство по делото е възобновено след постановяване на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Допустимо ли е в случаите на депозиране на установителен иск по чл. 422 ГПК, чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 417, т. 9 ГПК, в исковата молба да се изложат твърдения и факти относно съществуващо каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.

Относно разпределяне на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.

Относно задължението на съда да изследва връзката между записа на заповед и каузалното отношение, като причина за неговото издаване при твърдение за наличие на такова от страна на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Дали застрахователното обезщетение по сключената застраховка срещу „разни финансови загуби” по договор за финансов лизинг се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само от тези с настъпил падеж до датата на определяне/изплащане на застрахователното обезщетение и конкретно следва ли в застрахователното обезщетение да бъдат включени вноските с ненастъпил падеж при посочване, че разрешението на този въпрос в обжалваното решение е в противоречие с две влезли в сила въззивни решения на Софийски градски съд: р. от 16.05.2012 г. по гр.д. № 13234/2011 г. и р. от 17.10. 2012 г. по гр.д. № 16345/2011 г. ?

Какъв е предмета на делото и как се разпределя доказателствената тежест при иск по чл. 422 ГПК въз основа на ЗЗ.

Противоречие с т. 17 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС при произнасянето по въпроса за доказателствената тежест в производството по чл. 422 ГПК и по-конкретно, дали при въведено от ответника твърдение за липса на каузално правоотношение, следва ищецът да доказва наличието на такова.

Дължимостта на законната лихва за забава плащането на вземане по запис на заповед обусловена ли е от обстоятелството, че обезпеченото със записа на заповед вземане по каузална сделка включва и договорна лихва и нарушава ли се забраната за начисляване на лихва върху лихва.

Опорочава ли записа на заповед, в противоречие с изискването на чл. 535, ал. 2 ТЗ за съдържащо се в документа безусловно обещание за плащане, в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга, наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата, респ. на част от нея.

Следва ли да се доказва връзката между каузалната и абстрактната сделка, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е управителят на това дружество в качеството му на физическо лице.

Относно допустимостта въззивният съд да основе изводите си в решението на доказателство, което не е прието по установения ред, относно доказателствената сила на признанието на факт, изхождащо от страна по спора и относно задължението на въззивния съд да обсъди направено от страната признание на факт и всички доводи и възражения на страните, както и да изложи ясни и точни мотиви по тях.

Задължен ли е съдът да индивидуализира предмета на делото при противоречие между искова молба и приложени към нея документи, удостоверяващи правоотношенията между страните.

На кои обстоятелства се основа исковата молба по чл. 422 ГПК, следва ли да е налице идентичност на основанието, заявено в заповедното производство , допустимо ли е уточняването му от ищеца , допустимо ли е ищецът да го измени в исковия процес ?

Относно правомощията на въззивния съд за обсъждане на доказателствата и всички възражения и доводи на страните.

Какви са правните последици на счетоводното отразяване на данъчни фактури при редовно водено счетоводство по отношение на обективираното в тях вземане?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания и възражения в обхвата, очертан от въззивната жалба, за служебните задължения на съда по предявен иск за присъждане на левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута и за правомощията на въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение поради неизпълнението на тези задължения.

Относно материалноправния въпрос, когато в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот се съдържат уговорки, имащи характер на договор за продажба и за изработка, а след сключването на окончателен договор за покупко-продажба страните са постигнали писмено споразумение за прекратяването на предварителния договор, което не съдържа изрично препращане към анекса на този договор, прекратяването отменя ли всички предварителни уговорки независимо от техния характер.

Относно тълкуването на Забележка 2 към т.20 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР ЧСИ/, редакция при приемането с ДВ, бр.35 от 28.04.2006г., вр. със Забележка 1 при определяне на такса по т.20 от Тарифата.

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото и за разпределението на доказателствената тежест при иск за вземане, основано на запис на заповед.

Може ли менителничното правоотношение между две лица да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица?

За дължимостта на изтеклата лихва върху сумата по записа на заповед до завеждане на делото.

Относно допустимостта на касационното обжалване е свързан с възможността адвокатското възнаграждение да се определя на база цената на предявения иск, определена въз основа на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./, т.е. ¼ от данъчната оценка на недвижимия имот в случаите, в които исковата молба е предявена при действието на ГПК /отм./.

Невнасянето на депозит за назначена експертиза може ли да се квалифицира като поведение, препятстващо установяването на обективната истина по отнесен до съда правен спор?

За допустимостта на свидетелските показания при наличие на поправки в частен свидетелстващ документ и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими за спора доказателства.

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор. Следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства в мотивите на своето решение? В правомощията на въззивния съд ли е да изменя правната квалификация на установителен иск и да уважи претенция на различно правно основание, непосочено в исковата молба?

Относно правилата за фактическо предаване на кредитна карта, който включва и въпросите относно доказателствената сила и задължителното съдържание на протокола, удостоверяващ предаването на кредитната карта.

Съдът следи ли служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се претендира, или следва да се произнесе по този въпрос само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба?

Относно проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение, с оглед нередовност на ИМ, поради непълнота в обстоятелствената част на същата.

Когато размерът на паричната престация по договор се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната суми по договора?

Ако искът е доказан по основание, може ли да бъде отхвърлен, поради недоказване на размера му, съответно може ли да се отхвърли изцяло иск, ако е доказан по основание и частично по размер, вкл. когато искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК?

Относно възможността на съда в производството по чл. 422 ГПК да признае за съществуващо вземане по запис на заповед, който не е представен по делото в оригинал.

Налице ли са предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК, когато искът е предявен в срок, но ищецът не е представил доказателства за това пред заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК?

По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита?

Какъв е предметът на делото по предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск, когато заповедта за изпълнение е издадена за предаване на движими вещи?

Когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения срок на страната срок за представяне на писмена защита е налице съществено процесуално нарушение, което нарушение е от значение за ефективното упражняване правото на защита на страната и се обхваща от хипотезата на нарушеното участие на страната по делото. Съгласно чл. 149, ал. 3 ГПК писмената защита се явява част от устните състезания по делото, завършващия етап на защита , в който всяка една от страните по спора, с оглед на събраните доказателства и установените факти, излага правната си теза и искания за съдържанието на съдебното решение. Ето защо, макар и да не счита, че неизчакването да се представи в дадения срок писмената защита, когато самия съд е преценил, че следва да предостави на страната такава възможност, да не е равнозначно на липса на провеждане на устни състезания, то това процесуално поведение на съда е нарушение на гарантираното от закона правото на ефективно участие на страната в процеса, възприето в по-широк смисъл от гл.т. на предоставената от закона и в конкретния случай от съда възможност за писмена защита.

По силата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото от въззивника в жалбата. В този смисъл проверката на въззивния съд за правилност е ограничена до обжалваната част на решението. В случай, че са предявени кумулативно няколко иска и с въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение само по един от тези искове, въззивният съд не може да се произнася по правилността на решението в частта по останалите искове. При условие, че подадената въззивна жалба е основателна по обуславящия иск и първоинстанционното решение се отменя в тази част, то въззивният съд следва да се произнесе и по обусловените искове. Ако предметът на въззивното производството е ограничен от въззивника до обусловените искове, въззивният съд не се произнася по правилността на първоинстанционното решение в необжалваната му част по обуславящия иск. Претенцията за лихви има акцесорен характер спрямо вземането за връщане на предоставената по договора за кредит парична сума (главница), поради което отмяната на първоинстанционното решение по иска за лихви не налага отмяна на решението в частта за главницата.

Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК изисква страната, вследствие нарушение на съответните правила, да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана. В случая по отношение призоваването на молителката К. са допуснати такива нарушения. Съдът неправилно е счел, че е налице хипотезата на чл. 41, ал. 2 ГПК и е приложил съобщенията към делото. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК създава задължение за страната, която отсъства повече от едни месец от адреса, който е съобщила по делото или на който вече й е връчвано съобщение, да уведоми съда за новия си адрес, а при неизпълнение на това задължение ал.2 дава право на съда да приложи съобщенията към делото и да счита страната за редовно призована. Касае се до фикция за призоваване, предвидена в закона с цел да обезпечи развитието на производството когато страната или нейният представител отсъстват продължително. Доколкото посредством нея се ограничава правото на участие на страната при разглеждане на делото, тя следва да се прилага стриктно, а не разширително – за други хипотези, при които е налице трудност за връчване на съобщения. Затова, правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК може да намери приложение само в случай, че по делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната в продължение на повече от един месец. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя напускане на адреса, не е достатъчно за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени. В случая са удостоверени няколко посещения на адреса в продължение на повече от един месец, но няма никакви данни, че лицето си е променило адреса, напротив – според дадените сведения от домоуправителя лицето живее на адреса. При това положение е следвало връчителят да положи усилия по намиране на адресата или на лице, което е съгласно да приеме призовката. Хипотезата на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложена неправилно и по този начин молителката е лишена от правото да участва при разглеждане на делото.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и може ли да се игнорира извънсъдебно признание на ищеца, съдържащо се в обяснение, дадено по предварително наказателно производство?

Съдът по иска, предявен по реда на чл. 415 ГПК, респективно чл. 422 ГПК, произнася ли се по допустимостта на заповедното производство и за наличието на основания по чл. 410 ГПК, съответно чл. 417 ГПК, за издаване на заповедта за изпълнение?

Не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението.

Следва ли съдът в производството по установителен иск по реда на чл. 422 ГПК да се произнесе по наличието на каузално правоотношение и неговата действителност при направено общо оспорване от страна на ответника?

Задължен ли е съда да се произнесе съобразно фактите,установими към момента на приключване на устните състезания по делото /вкл. на въззивна инстанция/?

Не са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и по точно не е установено, че ищцовото дружество е претърпяло вреда, която да е в причинна връзка с противоправното поведение на ответниците. По силата на представения по делото договор, сключен между [фирма] и [фирма] възложителят предоставя на изпълнителя гръцки памук за преработването му в прежда, от която възложителят изработва памучни изделия. Правото на собственост върху преработвания памук не преминава от възложителя към изпълнителя, поради което вещта не се фактурира.Същият се доставя за преработка срещу възнаграждение и отново се връща на възложителя. От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по документи липсват различия между полученото количество памук и предадено количество прежда, при отчитане на съответния рандеман. Влязлата в сила присъда, установява факта, че ответниците са отнели от владението на [фирма] посоченото количество памук, но не установява наличие на претърпяна от ищеца имуществена вреда. Такава не е установена в настоящия процес, поради което предявеният иск по чл. 422 ГПК е неоснователен.

Правилна се явява дадена от първата инстанция (и от самия ищец), правна квалификация на иска – чл. 422 ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане за търсената сума, платена на неосъществено основание, а не правната квалификация на спорното право – чл. 422 ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, дадена от въззивната инстанция. Поради това и доколкото основателността на предявения главен иск е преценена именно съобразно предпоставките по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като е отчетена липсата на доказателства за разваляне на приетия от съда за сключен договор за изработка на фотоолтаична централа, а не тези по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, въззивната инстанция е постановила недопустим акт, който подлежи на обезсилване.

Относно настъпването на предсрочна изискуемост на главницата и лихвите по договора за кредит.

Допустимо ли е заявяване на насрещно вземане чрез възражение за прихващане в исково производство, което е образувано по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, разрешен от въззивния съд в противоречие с указанията, дадени в ТР 4/2013 г. на ОСГТК, т. 11в., което е довело до постановяване на неправилно решение ?

За настъпване на предсрочната изискуемост на договора за банков кредит.

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

Относно приложението на заповедното производство при предварителните договори досежно уговорените в тях съществени условия и за вземането – предмет на иска по чл. 422 ГПК.

Как следва да се разпредели доказателствената тежест при възражение на длъжника за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед?
Дължи ли ищецът по иск по чл. 422 ГПК доказателствената тежест, която носи ответникът по иск по чл. 254 ГПК?
Длъжен ли е съдът да изследва каузалната връзка или е достатъчно да провери редовността на ценната книга?

За отговорността на поръчителя при настъпване на предсрочна изискуемост на вземане на банка по договор за кредит, обезпечен с поръчителство.

За насрочването на съдебно заседание и даване ход на делото по същество без да е изтекъл седмичния срок от получаване на призовката от страна до заседанието, за необходимостта да обсъди признанието на страна и за правното значение на спогодбата в заповедното производство.

Oтносно процесуалната допустимост на съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да е конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник.

Относно направено оспорване на автентичността на частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва, ако представилата документа страна не представи оригинала за изследване от специализирана съдебно-графологична експертиза. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото, тъй като не е възможно да се установи дали подписът е положен върху документа или е пренесен от друг документ?

При произнасянето си по иска съдът е обвързан от конкретните правопораждащи факти, изложени в обстоятелствената част на ИМ и няма никаква възможност да излиза произволно извън така наведеното от ищеца основание на иска, като разглежда по своя преценка и факти, с които не е сезиран и по този начин променя основанието на иска. Подобни процесуални действия представляват нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес- чл. 6, ал. 2 ГПК и водят до недпустимост на обжалваното въззивно решение като произнесено извън предмета на спора, т.е. по непредявен иск. С оглед изложеното и при вмененото от закона задължение на съда да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част, същото следва да се обезсили изцяло като недопустимо, след което делото да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения иск на наведеното от ищеца основание.

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит – необходимо ли е изявление на банката – кредитор, че прави вземането по договора предсрочно изискуем, отправено до длъжника, за да се счита вземането за предсрочно изискуемо.

Относно значението на падежите на записи на заповед – при липса на спор относно обезпечителната им функция по конкретно каузално правоотношение между издател и поемател – по отношение задълженията,обезпечими със същите и дали това са само задълженията с изискуемост, настъпила до датата на падежа по записа на заповед или и задължения, с настъпила след падежа му изискуемост.

Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка.

При твърдяна от ищеца – поемател функция на записа на заповед по обезпечаване вземането му към ответника – издател по договор за заем ,сключен помежду им,следва ли ищецът – кредитор да докаже пълно и главно предоставянето на сумата по заема,независимо от предмета на защитата на ответника?

За предметните предели на установителния иск в заповедното производство, предявен по реда на чл. 422 ГПК.

Към кой момент трябва да бъде установено съществуването/несъществуването на спорното право по реда на чл. 422 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ?Към кой момент трябва да бъде установено съществуването/несъществуването на спорното право по реда на чл. 422 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ?

Към кой момент следва да се установи размера на вземането на кредитора в заповедното производство: към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК или и към по-късен момент и за възможността в производството по иск по чл. 422 ГПК да се извършва съдебно прихващане по възражение на ответника направено в това производство?

Подлежи ли на доказване връзката на записа на заповед като абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието с конкретно каузално правоотношение, обезпечено с менителничния ефект и как в тези случаи се разпределя доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл.422 ГПК?

Противоречи ли уговорката по т.8.1 от процесния договор по С. на повелителните норми на закона и могли ли са страните свободно да определят съдържанието на договора при положение, че законодателят не е ограничил автономността на волята на страните?
Предвид т.8.1 от договора от кой момент е възникнало задължението на ползвателя по договора да върне получената по договора сума, т.е. от кога тече погасителната давност-деня на плащане по договора или деня в който ДФ Земеделие е узнал, че ответното Е. е представило документи с невярно съдържание?

Искът за съществуване на вземането за обезщетение за забава, предявен по реда на чл. 422 ГПК е допустим само за периода на забавата, посочен в издадената заповед за изпълнение на парично задължение, е законосъобразен. Константна е практиката на съдилищата, че за допустимостта на иска по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, необходима предпоставка е издадена за него заповед за изпълнение.

Какви възражения на длъжника са допустими в производството по иска по чл. 422 ГПК?

Възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните – цедент и цесионер?

Може ли да се проведе успешно иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане по менителничен ефект основан на запис на заповед, когато оригиналът на ценната книга е изгубен след издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК, при положение, че не е проведено производство по реда на Глава 53 ГПК-обезсилване на ценни книжа ?

Относно връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издаден менителничният ефект.

Допустимо ли е управителят на етажна собственост, регистрирана по ЗУЕС, да предявява иск в качеството си на физическо или юридическо лице, без да се легитимира като представител на етажната собственост; при положение, че иска не се предявява от лицето (физическо или юридическо) в качеството му на представител на етажната собственост, допустимо ли е съдът да се произнася по отношение на етажната собственост като страна по предявеният иск?

Правният интерес от установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, не е отпаднал при отмяна по реда на чл. 419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което е недопустимо в исковото производство преминаване от установителен към осъдителен иск съгласно чл. 214 ГПК.

Следва ли да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на еднолично търговско дружество поради наличието на висящо исково производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, изпълнението по което е насочено върху всички дялове от капитала на това дружество? Спирането на принудителното изпълнение от съда, издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, води ли до спиране на производството по чл. 517, ал. 4 ГПК?

Като е разгледал иска на основание вземане основано на абстрактна сделка-запис на заповед, въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, на непредявено основание, поради което и обжалваното съдебно решение се явява недопустимо.

Допустимо ли е авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект лични възражения, произтичащи от каузалните правоотношения между поемателя и издателя на записа на заповед ? Има ли приносителят на запис на заповед валидно, непогасено парично вземане срещу авалиста, ако във връзка с каузалното правоотношение, по повод на което е издаден менителничния ефект, приносителят се е снабдил с изпълнителен лист и е насочил изпълнението спрямо имот на авалиста, който е ипотекиран от него като обезпечение на дълга на длъжника по каузалното правоотношение, без обаче авалистът да е страна и лично задължен по същото каузално правоотношение ?

Относно връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издаден менителничният ефект.

Относно предпоставките за съдебно прихващане, когато по договор за лизинг лизингополучателят разполага с възможност да придобие правото на собственост върху вещта, но без да е предвидено алтернативно задължение лизингодателят да заплати равностойността й.

Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението.

Следва ли пазачът на запорирани от съдебния изпълнител вещи да носи отговорност за тяхната липса в случай, че липсата им не се дължи на противоправни действия или бездействия на самия пазач?

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Може ли въззивният съд да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи път пред въззивната инстанция?

Дали заявените от молителя правопораждащи факти или посочените в издадената въз основа на молбата му заповед за изпълнение, са предмет на установяване в производство по чл. 422 ГПК, в хипотеза, когато съдът е издал заповедта на различно от посоченото в молбата фактическо основание?

Дължи ли въззивната инстанция произнасяне относно доказателственото значение за спора на документ, какъвто довод не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба?

Относно приложението на пар. 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, дефиниращ „потребител на топлинна енергия за битови нужди”.

Обвързан ли е съда в производствата по чл. 410 ГПК и по чл. 422 ГПК от дадената от ищеца правна квалификация? Как се извършва преценката за идентичност между заявеното от ищеца с исковата молба спорно право и обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение?

Ако при висящо производство по чл. 422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да е отменена, производството по установителния иск подлежи ли на прекратяване, поради липса на правен интерес?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Възниква ли солидарна отговорност за продавача и купувача на търговското предприятие за връщане на получената финансова помощ при неизпълнение на задължението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. и т. 4.18 от договора по програма С. да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от пет години от изплащането на финансовата помощ?

За необходимостта в заявлението да бъде посочено основанието, от което произтича вземането и неговата правна квалификация и за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона.

Относно нередовността на искова молба, с която е заявен осъдителен иск след успешно проведено заповедно производство и правомощията на съда по отстраняване на тази нередовност и тези, свързани с допустимостта на иска по чл. 422 ГПК след като в хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист.

Относно значението на подписан от възложителя протокол обр.19 за установяване на действително изпълнените СМР при претендирано заплащане, за необходимостта от друго допълнително съглашение на страните. Относно обема и стойността на изпълнените и приети СМР, описани в двустранно съставените протоколи обр.19 и за цената, уговорена с договора – дали тя е фиксирана или определяема.

За материалната доказателствена сила на констатациите в ревизионния акт, когато той не е съставен по надлежния ред, за обвързващата сила на съдебното решение за налагане на административно наказание по чл. 78а НК.
За правното значение на погрешното, в натурално и стойностно изражение, отчитане на стоковоматериални ценности при разпореждане с повереното имущество и на проверката на действителните наличности, в натурално и стойностно изражение, за наличието на липса и определянето на размера на вредата.

За задължението на въззивния съд да отстрани последиците от непроизнасянето на първоинстанционния съд по искане за ползване на правна помощ.

Подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка на редовен от външна страна менителничен ефект при възникнал спор за обвързаност на процесния запис на заповед и дължимост на процесната сума като дадена в заем на кооперацията-издател на ефекта? Относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса относно реалното предаване на сумата по твърдяния договор за заем, чието изпълнение обезпечава издадения запис на заповед.

Плащането към кредитор на ДДС по конкретни фактури с посочен в тях определен размер на задължението, счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието – длъжник счетоводство, извършените частични плащания, съответно прихващания, с вземания по конкретни фактури, представляват ли признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД за пълния размер на дълга?

Относно доказване изпълнението на поето от страна на банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно за усвояването на сумата.

Относно връзката между записа на заповед и каузалното отношение като причина за неговото издаване.

Относно допустимостта съдът да изследва каузалните правоотношения обусловили издаването на ценната книга при липса на конкретно наведени твърдения за съществуването на такива от страна на длъжника по нея. Относно възможността да се установява със свидетелски показания съществуването на договор на стойност над 5000 лева при наличието на правната уредба в чл. 164, т. 3 ГПК.

Относно възможността записът на заповед, издаден за обезпечаване на вземане към издателя по сключен с поемателя договор за заем, да послужи като доказателство за предаване на заемната сума на заемателя /издател на менителничния ефект/, ако няма други доказателства за реалното предаване на сумата.

Когато прецени за необходимо законодателят изрично предвижда случаите на приложимост на производството по чл. 410 ГПК и чл. 418 ГПК извън хипотезите на тези два текста. Същевременно не може да се приеме, че доколкото става въпрос за парично вземане , което предвид своя характер и размер е подсъдно на районния съд, пълната имуществена отговорност попада в общата хипотеза на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Това влиза в противоречие с нормата на чл. 211 КТ, според която тази отговорност се осъществява по съдебен ред , докато производството по чл. 410 ГПК има за предмет единствено установяването на това дали заявеното вземане е спорно или не. Това производство няма за предмет установяване на предпоставките за реализиране отговорността за липси, поради което не може да се приеме, че чрез него тази имуществена отговорност се осъществява. Следователно производството по чл. 410 ГПК, което се е развило преди исковото производство по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 КТ , предвид характера на заявеното вземане е недопустимо.

Обезсилването на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК , след предявяването на установителния иск на кредитора по чл. 422 ГПК , изключва ли правния интерес от воденето на същия ?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, послужило като основание за неговото издаване и свързания с него процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест

Дали целият дълг по един банков кредит става предсрочно изискуем при сбъдването на определени, посочения в договора факти или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника, за да настъпи предсрочната изискуемост?

Относно доказателственото значение на двустранно подписана фактура, която е отразена в счетоводните книги на продавача и купувача и в дневниците за покупко-продажба, относно възникването на правоотношение по договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ.

С исковата молба по чл. 422 ГПК, предявена от кредитора – заявител в заповедното производство се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника – ответник по иска. Предвидените от законодателя предпоставки за предявяване на специалния установителен иск предопределят не само предмета на делото и пределите на търсената съдебна защита, но и страните в исковото производство.

Относно критериите, въз основа на които съдът следва да изясни точния смисъл на договорни клаузи.

При настъпила предсрочна изискуемост на главницата по договор за паричен заем/кредит, настъпва ли предсрочна изискуемост и на вземанията за възнаградителни лихви и такси, включени в непадежиралите и предсрочно изискуеми анюитетни вноски?

Относно изследване на каузалните правоотношения между страните при реализиране на менителничните права.

С каква давност се погасяват вземанията за цената на доставяната топлинна енергия ?

Относно допустимостта на иска по чл.422 ГПК, след като в хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист.

В производство по иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане по запис на заповед с падеж на предявявяне, въз основа на който е издадена заповед по чл. 417, т. 9 ГПК, когато съдът приеме за основателни възраженията на издателя, че записът на заповед не е предявен в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ и че вземането е погасено по давност, следва ли да отхвърли иска по чл. 422 ГПК или може да изведе правата на поемателя на записа на заповед от чл. 534 ТЗ, на което основание да уважи иска по чл. 422 ГПК.

За успешното провеждане на иска по чл. 422 ГПК следва ли ищецът да доказва и каузалното правоотношение или е достатъчно да се позовава на абстрактния характер на записа на заповед? Относно доказателствената тежест на взискателя – ищец при направени лични възражения от длъжника – ответник за обезпечителния характер на записа на заповед към каузалното правоотношение, което се твърди, че е заплатено изцяло.

Дали при възражение от страната на длъжника за липса на каузално правоотношение, /а не за наличие на такова/ кредитора следва да доказва в хода на процеса конкретна каузална сделка, обезпечена от менителничния ефект, или длъжникът носи доказателствена тежест да обори задължението си по записа на заповед, при условие, че никоя от страните не твърди наличие на каузално отношение между тях? При направено от страна на длъжника възражение за липса на каузално правоотношение въобще възможно ли е да бъде задължен кредитора да доказва каузална сделка при условие, че иска по чл.422 ГПК е естествено продължение на заповедното производство и в този смисъл допустимо ли е в производството по чл.422 ГПК да се променя основанието на иска – от претенция основана на менителничния ефект, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, да се премине към установяване на вземане по каузална сделка?

Кой е приложимият подзаконов нормативен акт по отношение на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./? В кои случаи се прилага разпоредба по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./, съгласно която „при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на Фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване” – в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, преди сключване на договора, или в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнението на договора?

Допустимо ли е възражение за прихващане в производството по установителния иск по чл. 422 ГПК, чл. 415 ГПК. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение и е обуславящ за крайния изход на спора по предявения иск ?

Кога възниква правото на регресен иск и приложимият закон относно регресното притезание на застрахователя по риска „гражданска отговорност” към виновния водач, причинил ПТП, когато към момента на застрахователното събитие е действувал Закона за застраховането /отм./, а изплащането на обезщетението е извършено при действието на Кодекса за застраховането-в сила от 01.01.2006 г. ?

Ако процесуалният закон предвижда, че искът за съществуване на вземането „се смята предявен от момента на подаване на заявлението“ /за издаване на съответната заповед за изпълнение/, стига това да е станало в пределите на преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и да е била довнесена дължимата държавна такса, всичко това съвсем не означава, че решаващия съд е предварително ограничен от субективните предели на постановеният в заповедното пр-во съдебен акт. Ето защо и предвид правомощието й по чл. 269, предл. 2-ро ГПК въззивната инстанция е била длъжна, при съобразяване разпоредбите на чл. 56 ТЗ, на чл. 304 ТЗ и на чл. 537 ТЗ - във вр. чл. 513, ал. 1, предл. четвърто ТЗ, да отговори на въпросите налице ли е било в случая валидно възникнало менителнично поръчителство и оттам – произтича ли от него пасивна солидарност, като евентуално остави исковата молба на дружеството лизингодател без движение: за уточняване надлежната страна по неговия положителен установителен иск по чл. 422 ГПК.

За предметните предели на въззивното производство и приложението на уредените с чл. 269 ГПК процесуални правила при разглеждане на установителен иск по чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК за съществуване на вземане, произтичащо от документ по чл. 417 ГПК.

Какъв е обсега на проверка на съда относно съществуване на вземането по каузалното правоотношение обезпечено със запис на заповед във връзка с възраженията, които могат да правят авалистите по този запис на заповед.

Действителна ли е неустоечната клауза при договорена като процент върху неиздължената главница неустойка за забава, без краен предел или срок за начисляване и когато размерът на същата за визирания в исковата молба период многократно надвишава неплатения главен дълг?

Относно необходимостта от предявяване на запис на заповед, в който е посочен падеж на задължението и по разгледано от въззивния съд възражение за несъществуването на каузална сделка, каквото не е било въведено в процеса.

Относно приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС” и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение.

За приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС“ и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение.

Следва ли да бъде заплащано възнаграждение на обикновен търговския пълномощник, който не е в трудовоправни отношения с търговеца за периода, през който няма сключени сделки, но е работил в интерес на търговеца и е водил преговори за сключване на търговски сделки, и дали последното съставлява изпълнение на задължения по договор?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение.

Относно значението на надлежно направения отказ от наследството на починала страна от преките й наследници по закон за правоприемството в процеса е релевантен за допустимостта на обжалваното решение.

Относно приложението на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ във вр. с пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ.

Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.

Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК и успешното му провеждане предпоставят наличие на валидно издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК.

Допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед?

Относно действителността на клаузата за неустойка, съдържащата се в р.V.3 от сключения на 04.05.2007 г. договор за строителство.

Относно произнасянето по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по смисъла на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, имащ за предмет установяване на вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение.

Относно вероятната недопустимост на решението, предвид произнасянето по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по смисъла на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК имащ за предмет установяване на вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение.

По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./