и се поддържат като допълнителни основания състави по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият въпрос е формулиран, както следва: „Задължен ли е въззивният съд да прецени и обсъди всички събрани доказателства, доводите и възраженията на страните и да обоснове съдебния си акт, като ги обсъди, посочвайки кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“. Частната жалбоподателка счита изводите на САС относно посочения в частната й жалба адрес – [населено място], [община], п. к. 2271 и електронен адрес на ответницата за необосновани. Поддържа, че поради това определението на въззивната инстанция е постановено в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, решения по т. дело №823/2010 г. на състав на ІІ т. о., решение по гр. дело №1332/2010 г. на състав на І г. о., решение по гр. дело №1857/2010 г. на състав на ІV г. о./. Разбирането на страната за отклонение на САС от практиката на ВКС не е съобразено с разясненията в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, поради което е неправилно. Не е общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос от значение за възприемане на фактическата обстановка, за обсъждане на доказателствата. Цитираният въпрос е по обосноваността на приетите от второинстанционния съд изводи, по която са и доводите, третиращи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. В мотивите са отразени правни разрешения, отразяващи разбирането на съда по приложението на чл. 47, ал. 1 – 3 ГПК, обсъдени са доводите в частната жалба, с която е сезиран САС, включително оплакванията за неприлагането на чл. 41 ГПК, както и за прекомерност на депозита за назначаване на особен представител, по които страната не е формулирала правни въпроси, съответно не е развила доводи по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което в изложението й не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол. Твърдението за необсъждане на доводите в частната жалба, доказателствата по делото е неаргументирано. Доводите на частната жалбоподателка са обсъдени от апелативния съд, като несъгласието й с изводите на съда не релевира предпоставки за допустимост на касационния контрол, поради вече посочените съображения за ирелевантност на въпросите, имащи значение за обосноваността на съдебния акт в настоящата фаза на касационното производство. Затова следва да се приеме, че с цитирания въпрос не са обосновани предпоставки за допускане на касационен контрол.