твърдят противоречие с Решение №113/18.05.2016 г. по гр. д. №5961/2015 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС и Решение №217/09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г., ГК, IV г. о. на ВКС) и 2. „Приложими ли са постановките на т. 9 ТР №4/18.06.2014 г. по т. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в случаите, когато кредиторът е удовлетворил част от вземанията си по принудителен ред преди частичната отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния лист?“ (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателните разяснения, дадени в т. 9 от горецитираното тълкувателно решение). Уредената в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнителна предпоставка за допускане на въззивното решение до касационното обжалване касаторите обосновават с твърдението за неяснота в тълкувателните разрешения по т. 9 ТР №4/18.06.2014 г. по т. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно дали те са приложими и при частична отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, поради което решаването на настоящия казус ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.