е свързан с допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка се твърди противоречие с практиката на ВКС – решение №319/27.04.2010г. по гр. д.№4025/2008 г. на ВКС ІV г. о. и решение №123/24.06.2009г. по т. д.№12/2009 г. на ВКС ІІ т. о., както и с решение от 10.06.2008г. по гр. д.№3757/07г. на СГС ІV с-в. Последното не попада в категорията решения, по отношение на които е приложимо основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – видно от самата разпоредба и във вр. с т. 2 ТР №1/19.02.10г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. С първото от посочените две решения на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК е даден отрицателен отговор на материално-правния въпрос „Необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД?” Второто, посочено от касатора, решение на ВКС е постановено по реда на чл. 291 ГПК, като с него и в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР №1 от 11.11.1954г. на ОСГК на ВС е прието, че „правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и съобщението, извършено от цесионера, като по –нататък се приема, че уведомяването, като факт, който е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право, следва да бъде съобразен при решаването на делото.