чл. 417 ГПК

Противопоставими ли са на купувача на публична продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на наемател върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от изменения във вписан договор за наем, когато измененията не са били вписани към момента на налагане на възбраната върху тези имоти, нито към момента на публичната продан?

В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустим ли е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, когато същият е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, но ищецът не е представил доказателства за това съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК, а издадената заповед за изпълнение не е обезсилена от заповедния съд?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. По отношение на кои вноски следва да се уважи искът: вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, включително когато редовната изискуемост настъпи в хода на процеса?
2. Въпросът относно момента, към който се установява вземането в процеса, заведен по реда на чл. 422 ГПК и кои факти са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК?
3. За приложението на нормата на чл. 617 ТЗ в производствата, заведени по реда на чл. 422 ГПК, решението за обявяване в несъстоятелност и настъпването на изискуемостта на вземането въз основа на това представлява ли нов факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК? Следва ли да бъде зачетена нормата в производството по чл. 422 ГПК?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Относно възможността юридическо лице - солидарен длъжник, встъпил в дълга на кредитополучателя - физическо лице, да прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.

Цесионерът, придобил вземането след издаден изпълнителен лист в полза на цедента, притежава ли надлежна легитимация по правото по чл. 409 ГПК или правото по чл. 409 ГПК принадлежи само на кредитора по изпълнителното основание?

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? По отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл.422, ал.1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед да изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, в извлечението от счетоводните книги и в исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК?
3. Следва ли съдът, който е констатирал служебно неравноправен характер на договорна клауза, да уведоми страните по спора и да им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по предвидения в закона ред?

Следва ли земеделски стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е предвидена в сключения договор?

Какъв е характерът на иска по чл. 626 ГПК – осъдителен или установителен и как се развива производството при подаване в срок на възражение по чл. 16 Регламент /ЕО/ №1896/2006 год. на ЕП и Съвета?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство, ако в хода на делото е установено, че кредитополучателят е надплатил сума, която е в по – голям размер от неплатената сума, която банката твърди, че е основание за предсрочна изискуемост?

За разпределението на доказателствената тежест при спор относно произтичащо от запис на заповед вземане.
Явява ли се трето лице, по смисъла на чл. 181 от ГПК, юридическото лице, което оспорва издадения от негов бивш законов представител частен документ, с твърдението, че е съставен след прекратяването на представителното му правоотношение, но е антидатиран и обвързано ли е това юридическо лице от посочената в документа дата, както и каква е защитата му срещу антидатирането на документа от органен представител с прекратени пълномощия?
Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните?

За предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на съобщение.

Поначало предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. В случая ищецът с този иск по същество оспорва към определен минал период, а не понастоящем, правото на собственост на ответника, а оттук и вещноправното действие на прехвърлителната сделка, с която са се легитимирали ищците по уважения срещу нето иск по чл.108 ЗС, което е недопустимо.

Относно задължението на съда да обсъди заключението на приетата по делото съдебна експертиза съвкупно с другите доказателства по делото.

Допустим ли е иск, предявен от банка по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в хипотезата на отменено разпореждане за незабавно изпълнение поради липса на активна процесуална легитимация на заявителя по чл. 417, т. 2 ГПК?

При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?

Дали изменението на договор за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т.е. представлява ли обективна новация?

Противопоставими ли са на купувача на публична продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на наемател върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от изменения във вписан договор за наем, когато измененията не са били вписани към момента на налагане на възбраната върху тези имоти, нито към момента на публичната продан?

Запис на заповед ли е документът при уговорка „без протест и разноски“ с уточнение „платим на предявяване“, ако в текста падежът на поетото с издаването му парично задължение е на определен ден и доколко съдържанието върху лицевата част на документа след подписа на издателя е от значение за реквизитите на записа на заповед?

Цесионерът, придобил вземането след издадения изпълнителен лист в полза на цедента, притежава ли надлежна легитимация на правото по чл. 409 ГПК или правото принадлежи само на кредитора по първообразния изпълнителен лист?

Договорът за учредяване на ипотека доказва ли обезпеченото вземане и за отговора има ли значение обстоятелството, че въз основа на вписания нотариален акт за ипотека е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6, ГПК, пр. 2 вр. чл. 173, ал. 3 ГПК, а предявеният иск е за съществуване на вземането (предвиденият в чл. 422 ГПК)?

Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по запис на заповед?

Допустими ли са свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни?

По отношение на кои вноски следва да се уважи искът: вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, включително когато редовната изискуемост настъпи в хода на процеса?
Въпросът относно момента, към който се установява вземането в процеса, заведен по реда на чл. 422 ГПК и кои факти са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК?

По отношение на кои вноски следва да се уважи искът: вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, включително когато редовната изискуемост настъпи в хода на процеса?
Въпросът относно момента, към който се установява вземането в процеса, заведен по реда на чл. 422 ГПК и кои факти са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК?

1. Необходимо ли е ищецът изрично да е поискал от съда да признае за установено съществуването на вземанията му по договора за кредит за вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които вноски са детайлно посочени в извлечение от счетоводните книги, като част от общото вземане или въззивният съд следва да ги признае за установени и без изрично искане /имайки предвид, че САС е постановил, че вземането съществува в размер и по основание така, както е заявено пред заповедния съд/?
2. Следва ли въззивният съд по иск с правно основание по чл. 422 ГПК - във вр. чл. 415 ГПК да признае за установено съществуването на вземане на ищеца по договор за банков кредит по отношение на вноските по кредита и другите акцесорни вземания с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и включени в представеното извлечение от счетоводните книги, ако за първи път такова изрично искане е направено от ищеца в хода по същество пред първата инстанция?
3. Ако е необходимо изрично искане по т. 1, кой е крайният момент, до който ищецът трябва да го упражни – при подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, при депозиране на исковата молба по чл. 422 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, при устните състезания в първата инстанция?
4. Представлява ли изменение на основанието на иска по чл. 422 ГПК установяване на съществуването на вноски и други акцесорни вземания с настъпил падеж по договор за банков кредит (посочени в извлечението от счетоводни книги при подаване на заявлението по чл. 417 ГПК), представляващи част от общото вземане, предмет на установителния иск с оглед постановките на т. 11, б. „б” от ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.?

Дали изменението на договор за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т.е. представлява ли обективна новация?

Договорът за учредяване на ипотека доказва ли обезпеченото вземане и за отговора има ли значение обстоятелството, че въз основа на вписания нотариален акт за ипотека е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6, ГПК, пр. 2 вр. чл. 173, ал. 3 ГПК, а предявеният иск е за съществуване на вземането (предвиденият в чл. 422 ГПК)?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява привидността на договор за паричен заем като сключен за обезпечение на друг бъдещ каузален и възмезден договор при липса на „начало на писмено доказателство?

1. Представлява ли промяна в предмета на делото, заведено по иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, искането и съответно - установяването на дължимите поради настъпил падеж месечни вноски за главница и лихва, в случаите, когато те не са диференцирани нито в заявлението, нито в исковата молба, нито в извлечението /т.е. в документа по чл. 417, т. 2 ГПК - бел. на ВКС/, като банково вземане с настъпил падеж и дали в тази връзка са приложими постановките по т. 11 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно попада ли посочената хипотеза под изричната забрана за изменение на основанието на исковата претенция?
2. Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба по иск с правно основание по чл. 415 ГПК да са диференцирани частите от вземането на ищеца за вноски и лихви с настъпил и ненастъпил падеж, както и следва ли твърдението за дължимост на претенцията да е разделено на такова, изискуемо поради падежирали месечни вноски и вземане, поради настъпила предсрочна изискуемост, за да бъде уважена частично исковата претенция само за вземанията, които са падежирали и изискуеми по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД преди подаване на заявлението в съда?
3. Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковатамолба да са изрично посочени конкретните падежирали съгласно договора за кредит и погасителния план към него месечни вноски и техният размер, за да се установят те с решението по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК?
4. Обвързан ли е съдебният състав с твърдението за фактите относно настъпването на предсрочна изискуемост или може да приеме различна от посочената от ищеца дата на нейното настъпване с оглед събраните по делото доказателства?

В производството по установителен иск по реда на чл.422 ГПК и при липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, длъжен ли е решаващият съд да разгледа и се произнесе по изрично заявените от ответника - длъжник възражения, свързани с невъзникване на вземането, предмет на иска, респ. с погасяване на същото, т.е. относно съществуването или несъществуването на вземането?

1/ Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноски с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и допустимо ли е съдът да измества периода на исковата претенция към датата на устните състезания пред въззивната инстанция?
2/ Следва ли съдът в производството по чл.422 ГПК да съобрази вноските, чийто падеж е настъпил по време на исковото производство?
3/ Ненадлежно упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, в хипотезата, когато същият се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнително основание за вземането в пълен размер и изпълнителен титул за провеждане на принудително изпълнение, изключва ли възможността за присъждане на падежиралите вноски в хода на производството?
4/ Има ли задължение кредитополучателят да заплаща месечни анюитетни вноски с настъпил падеж към банката – ищец, при положение, че е налице заведено заповедно производство по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по същия кредит и е образувано принудително изпълнение при частен съдебен изпълнител със спряно изпълнение по реда на чл.420 ГПК?
5/ Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл.422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирали и непадежирали погасителни вноски в заявлението по чл.417 ГПК и исковата молба.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?

1. По отношение на кои вноски следва да се уважи предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Обезсилване на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от заповедния съд в случаите по чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 414а ГПК, ал. 4 и 6, от въззивния съд в заповедното производство в случаите по чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК и от съда, сезиран с иска по чл. 422 ГПК в случаите на прекратяване на производството. В тези случаи обезсилването се явява законна последица на предвидените в цитираните разпоредби обстоятелства. Във всички останали случаи обезсилването е недопустимо предвид липсата на предвидена в закона възможност за това. Поради това искане в този смисъл не може да бъде предмет на самостоятелен иск, нито да бъде съединено с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, съответно сезираният с такова искане съд не дължи произнасяне, а произнасянето по такова искане е недопустимо.

Относно обема на представителната власт на упълномощеното от търговеца физическо лице.

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит, сключен с финансова институция. Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл.422, ал.1 от ГПК?

В какъв състав следва да бъде разгледано делото след обезсилване на въззивното и първоинстанционното решение от Върховен касационен съд и връщането му за ново разглеждане?

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?

Предвид вероятността обжалваното въззивно решение да е недопустимо в описаната по-горе част, като постановено при съществуващо основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – наличие на висящо дело с обуславящо изхода на спора значение с предмет дължимостта на деветата вноска от продажната цена по договора за приватизационна продажба.

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

За необходимостта от предявяване за плащане на запис на заповед, съдържащ падеж, поставен в зависимост от предявяването му, за настъпване изискуемост на вземането по отношение на авалистите.

Макар в процесуалния закон да няма легална дефиниция на понятието „незабавно“ е очевидно, че едноседмичният срок между връчването на длъжника на поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 ГПК, и изпратеното съобщение до районния съд, с което е уведомен за връчването и е приложено копие от тази покана (както твърди и самия жалбоподател), не осъществява съдържанието на този термин. Съдебният изпълнител е имал обективната възможност да предприеме действията по чл.418, ал. 5 ГПК още в деня на връчване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като се касае за формално изпълнение, което не отнема нито много време, нито изисква значителни усилия. Не може да намери опора в закона оплакването в жалбата, че дори ЧСИ да е вдигнал служебно наложените обезпечителни мерки преди да е влязло в сила постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, това действие е без значение, тъй като дори и обжалвано постановлението следва да бъде потвърдено, предвид отреченото с влязло в сила решение съществуване на вземането на взискателя срещу длъжника, посочено в издадения изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК установява задължение за незабавни действия на ЧСИ по вдигане на обезпеченията, но поставя условие за стабилитет на съответния акт (постановление за прекратяване, респ. разпореждане за приключване).

В производството по установителен иск по реда на чл.422 ГПК и при липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, длъжен ли е решаващият съд да разгледа и се произнесе по изрично заявените от ответника - длъжник възражения, свързани с невъзникване на вземането, предмет на иска, респ. с погаяване на същото, т.е.относно съществуването или несъществуването на вземането?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл.422, ал.1 от ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал.1 от ГПК?

Изводът на съда, предполага съвсем различен вид правоотношение, поради което и приетото от него не съответства на установените факти по спора, в резултат, на което е формиран очевидно неправилен решаващ правен извод, което е основание за касиране на решението.

Относно обективното съединяване на искове за неустойка.

От кога тече срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и може ли връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, или подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение, да се приравни на връчване на самата заповед за изпълнение?

От кой момент започва да тече срокът за депозиране на възражение по чл.414 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение – от момента на връчването от съдебен изпълнител, каквото е изискването на чл. 418, ал. 5 ГПК или от някой друг момент, в който длъжникът е узнал за нея?

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви към решението, съответстващи на изискванията по чл. 236, ал. 2 ГПК.

Как следва да се прилага разпоредбата на чл.51 ЗН от съда, разглеждащ дело срещу наследник на починал в хода на производството ответник-длъжникn когато няма данни дали наследникът е приел или се е отказал от наследството?

При наличието на клауза в Договор за банков кредит за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна му изискуемост, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 /пет/ години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

Какви са пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивният съд факти във връзка с други водени от страните дела и как следва да процедира съдът в хипотеза на преценка за относимост на тези факти спрямо разглеждания от него правен спор?

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

За допустимите рамки, в които следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 ЗЗД за тълкуване волята на страните при задължаването им, в случаите, когато целта, която се преследва с възникването на правоотношението и неговият предмет са регламентирани със специална изрична правна норма.

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Дали в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато починалото лице не е оставило наследници или всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат, държавата става универсален правоприемник на починало лице и дали в този случай за държавата е налице правен интерес да инициира производство по чл. 61 ЗН?
В случай, че в хипотезата на чл. 11 ЗН починалото лице е оставило в наследство и имущество, което става собственост на общината по силата на тази норма, допустима ли би била молбата на държавата по чл. 61 ЗН за приемане по опис на наследството на починалото лице, ако преди подаването й в специалната книга при районния съд е вписано приемане по опис на наследството на същото лице от общината?

За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК.

Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД?

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

При констатиране на пропуск или недостатък в доклада , следва ли въззивнния съд да даде указания за ангажиране на доказателства за факти , които не са включени в предмета на доказване с доклада, първоинстанционният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване, а се приемат за недоказани факти от решаващо значение?
Следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест при оспорвания, в случая направени по отношение и на доказателства, допустимо ангажирани за първи път пред въззивната инстанция:направено оспорване от ищеца на записванията във вх.регистър на ответника?

За характера на производството по чл. 409 ГПК и правните последици на постановеното в същото съдебно решение.

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

Предоговарянето на договора за кредит, чрез подписване на анекс към същия, предпоставя ли автоматично извод, че оспорените като неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, клаузи от договора се приемат за индивидуално договорени?

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

Очевидна неправилност

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Какви са допустимите рамки, в които следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 ЗЗД за тълкуване волята на страните при задължаването им, в случаите, когато целта, която се преследва с възникването на правоотношението и неговият предмет са регламентирани със специална изрична правна норма?

Относно предпоставките, при които е допустимо изменение на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с оглед правния интерес на ищеца, в хипотезата на влязло в сила определение, с което издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е отменена, а искането на заявителя за издаването и - отхвърлено, като неоснователно.

Висящността на изпълнително производство срещу кои обезпечения, учредени от трети лица за обезпечаване на задълженията на длъжника, съставлява пречка по смисъла на чл. 735, ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност при съпоставка с възможността за удовлетворяване в рамките на индивидуалното принудително изпълнение в хипотезата на чл. 739, ал. 2 ТЗ?

Какво е значението на падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като имащ обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на задълженията, обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до падежа на записа на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение или и такива, чиято изискуемост е настъпила след тази дата?
Относно служебното задължение на съда да следи за противоречието на уговорените неустоечни клаузи с добрите нрави и съответно за прогласяването им за нищожни.
За съществуването на правен интерес у поемателя по запис на заповед от предявяването на пряк осъдителен менителничен иск срещу издателя при положение, че за същото вземане, произтичащо от един и същ факт /договора за финансов лизинг/, има влязло в сила решение по иск по чл. 422 ГПК вр. чл .417 ГПК срещу авалиста по ценната книга и е образувано изпълнително дело срещу последния.

Промяната в постоянния адрес на ответника - длъжник, настъпила след датата на подаване в местно компетентния заповеден съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди предявяването на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, съставлява ли по смисъла на чл. 120 ГПК промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност и основание ли е за препращане на делото по възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?

Намира ли приложение в исковото производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на факта на изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане (последния падеж) на задължението по банков кредит, при положение, че този факт е настъпил след подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното дирене в първата инстанция, респ. – изискуемо ли е в тази хипотеза цялото вземане на банката по кредита, ако той не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение ?

Дали представлява изменение на основанието на положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу поръчител по договор за банков кредит, установяване съществуването на вземания за вноски за погасяването на кредита с настъпил вече падеж – с оглед разяснението по т. 11, б. „б” от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди и оцени всички събрани по делото и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност?

Съдлъжникът и поръчителят по договора за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучател е търговец?

С каква давност се погасява прекият менителничен иск на приносителя на записа на заповед срещу издателя му и приложима ли е спрямо него едногодишната погасителна давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ?

Какъв е приложимият давностен срок /обща или кратка погасителна давност/ по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски /в частта им за главница/, както и имат ли последните характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД ?

Необходимо ли е записът на заповед да е предявен за плащане, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по него, с оглед даденото разрешение в т.3 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС ?

Oтносно съответствието между вземанията по издадената заповед за изпълнение и предмета на спора в исковото производство по чл.422 ГПК. Oтносно допустимостта на въвеждането на нови факти и обстоятелства с въззивната жалба на ищеца като предмет на делото и съответствие на обжалваното решение с практиката на ВКС по ТР № 4/2013 год. на ОСГТК.

Допустимо ли е авалистът да противопостави на джиратаря като приносител на менителничния ефект възражения от каузалното правоотношение между кредитора, в полза на когото е издаден записът на заповед и издателя? В какво се изразява недобросъвестността по смисъла на чл. 465 ТЗ и в какво се проявяват последиците от злоупотребата с право на пряк метителничен иск?

Дали действията на търговско дружество в изпълнение на договор, сключен и подписан от лице, което не е вписано в Търговския регистър като представляващ това търговско дружество, могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица по договора /в случая на Изпълнителната агенция по програма ФАР/?

Дали обявяването на кредита за предсрочно изискуем и предявяването на претенции към длъжника/поръчителя за всички дължими по договора за кредит суми е право, възможност за кредитора, от която той не е длъжен да се възползва, или негово задължение?
Ако банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, упражнявайки това право чрез отправено до длъжника и получено от същия писмено изявление, но не е предявила претенции срещу длъжника за изплащане на целия дължим остатък от кредита, това лишава ли я от възможността след настъпване падежите на всички вноски да претендира плащането им от длъжника или поръчителя и откога в този случай тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от падежа /изискуемостта/ на всяка месечна анюитетна вноска или от настъпване на падежа на последната дължима месечна анюитетна вноска?

От кой момент започва да тече срокът по чл. 111 ЗЗД, респективно този по чл. 147 ЗЗД по отношение на лизинговите вноски по договор за финансов лизинг – дали от момента на настъпване на падежа на всяка една от тях /съобразно договореното в съответния погасителен план към договора/ или от момента на разваляне на договора по съответния ред?

Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора ?

В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот,знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя,като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД,следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане?

Относно необходимостта от съобщаване на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от страна на банката, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в т. 18 и т. 11 б “а” от ТР №4/ 2013г.

Относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и по-специално за необходимостта от съобщаване на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от страна на банката, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо.

За условията, при които настъпва преклузията за навеждане на възражения и сочене на доказателства в производство по търговски спорове.

Относно необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между страните, своевременно въведени като предмет на делото в първоинстанционното производство, и разпределянето на доказателствената тежест по предявения срещу издателя на менителничния ефект установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК.

Представлява ли нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека, инкорпорираща в себе си и съглашение за предоставяне в заем на парична сума, пълно доказателство за възникването на заемно правоотношение по см. на чл.240 ЗЗД, при липса на изявена от страна на заемополучателите воля /съгласие/ по отношение на факта на реалното получаване на паричната сума, предмет на правоотношението – като произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в Решение № 69/24.06.2011г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС- III г. о. и Решение № 174/ 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС-IV г. о ?

Относно връщане /реституция / на даденото от страна по договора, без предварително разваляне на валидния двустранен договор по реда на чл.87 от ЗЗД, или по съгласие на страните.

Относно вземането, произтичащо от запис на заповед, признато по реда на чл. 417 ГПК и сл. следва ли да се отъждествява само с единично и съвпадащо по размер вземане към длъжника, произтичащо от каузалните отношения между страните, по повод на които е издадена ценната книга.

Когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, легитимиран ли е да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК?

Поръчителят по договор за банков кредит следва ли да се счита длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД или като такъв следва да се разбира само лицето , което е насрещна страна по правоотношението – кредитополучателят , а не и лицето , което поръчителства неговото изпълнение ?

Длъжен ли е частният съдебен изпълнител да прекрати публичната продан, насочена към имот, част от който принадлежи на соридарни длъжници в режим на съпружеска имуществена общност, когато при условията на чл. 291 ГПК е направено пълно погасяване на общото задължение от единия солидарен длъжник, а остават непогасени задължения по делото от присъединени други изпълнителни листове към другия солидарен длъжник, по които платилият солидарен длъжник не е задължено лице, както и за непогасени публични задължения ?Какъв е характерът на публичните задължения и при какви условия изпълнителните действия по удовлетворяването на тези задължения могат да бъдат насочени към имот,притежаван в режим на съпружеска имуществена общност ? Има ли неуведомяването на съпруга-недлъжник за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност за последица заличаване на вещно-правния ефект на същата, предвид лишаването му от възможността да упражни привилегиите и възможностите, дадени му от чл. 502 и чл. 503 ГПК ?

Допустимо ли е страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения – чл. 92 ЗЗД и тяхната свобода ограничена ли е от чл. 10, ал. 2 ЗЗД, както и може ли съдът да намалява размера на неустойката до размера на законната лихва на основание ПМС 72/08. 04. 1994 г.?

Относно разпределението на доказателствената тежест в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 417, т. 9, предл. първо от ГПК с предмет установяване съществуването на вземане на ищеца – поемател по запис на заповед след издадена в негова полза заповед за изпълнение и подадени срещу същата възражения по ред на чл. 414, ал. 1 от ГПК от издателя и поръчителя по записа на заповед.

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за обезпечено със записа на заповед заемно правоотношение, за което се твърди, че е погасено, поради връщане на заетата сума.

Недобросъвестен ли е по смисъла на чл. 465 ТЗ поемателят по менителничните ефекти, издадени от солидарните длъжници за обезпечаване на задължението му по договор за овърдрафт, единият от които същевременно е и съдлъжник по този договор, при липсата на доказателства за обявяването на овърдрафта за предсрочно изискуем, респ. за предприети от кредитиращата банка действия по принудителното му събиране?

Изискуемо ли е в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от банката – кредитор?

По въпроса за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.

Дали при възражение на ответника за липса на каузална сделка е доказано със самия запис на заповед възникването на вземането, неговата изискуемост и задължението на издателя на записа на заповед.

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Относно разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Банката- кредитор по реда на чл. 418 ГПК, чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ? Необходимо ли е Банката –кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем и това обявяване да е достигнало до кредитополучателя, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК и Банката да предприеме действия за принудително изпълнение?

Относно правното значение на собственоръчно изписания текст след положените върху менителницата подписи при въведено твърдение за дадено обезпечение чрез поръчителство.

Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции?

Какъв е предмета на делото и как се разпределя доказателствената тежест при иск по чл. 422 ГПК въз основа на ЗЗ.

Дължимостта на законната лихва за забава плащането на вземане по запис на заповед обусловена ли е от обстоятелството, че обезпеченото със записа на заповед вземане по каузална сделка включва и договорна лихва и нарушава ли се забраната за начисляване на лихва върху лихва.

Дали отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и дали за новиране на задължението е необходимо да има изрично изявена воля на договарящите страни.

Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК, чл. 237 ГПК /отм./ от 1952 г. и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой месечни вноски – дали вземането става автоматично изискуемо с неплащането на определения брой месечни вноски или е необходимо изявление на банката – кредитор, отправено до длъжника, че прави вземането по договора предсрочно изискуемо.

Има ли извършено предявяване на запис на заповед с падеж „на предявяване” и настъпила ли е изискуемост на вземането, когато в нотариалните покани длъжниците – издател и авалист, са поканени да се явят пред определен нотариус на определена дата и час за предявяване на записа на заповед и плащане на дължимата сума по него, и същите не са се явили. Приложима ли е забраната на чл. 164 ГПК и допустимо ли е със свидетелски показания да бъде оспорено нотариално удостоверяване за връчване на нотариална покана; допустимо ли е със свидетелски показания да се установява наличието или липсата на достъп до канцеларията на адресат – юридическо лице и жилището на адресат – физическо лице.

Дали дружеството – ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК, дължи на взискателя – ищец изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника – длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът превишава активите на дружеството. Задължителната практика в цитираното решение е формирана във връзка с приложението по чл. 125, ал. 3 ТЗ, но с оглед предмета на спора и решаващите изводи на въззивния съд тя е относима и към отговора на релевантния за конкретното дело правен въпрос.

Допустимо ли е страните по договор за финансов лизинг да уговорят, че при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора, вкл. под формата на неустойка?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания и възражения в обхвата, очертан от въззивната жалба, за служебните задължения на съда по предявен иск за присъждане на левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута и за правомощията на въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение поради неизпълнението на тези задължения.

Може ли менителничното правоотношение между две лица да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица?

Недопустимо издаването от заповедния съд на заповед по чл. 417 ГПК и разпореждане за издаване на изпълнителен лист за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане (настъпване на основанието за връщане на паричната помощ) до подаване на заявлението. От това правило е заключено, че доколкото искът по чл. 422, ал. 1 ГПК има за предмет установяване на вземането, за което е издадена заповед по чл. 417 ГПК, то при недопустимост на заповедта по чл. 417 ГПК, съдебното решение за установяване на това вземане също е недопустимо.

Може ли въззивният съд да отхвърли иска поради недоказаност на правнорелевантен факт, ако с доклада на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК не са давани указания на ищеца, че носи тежестта да докаже този факт, и с въззивната жалба ответникът не е оспорил неговото съществуване и не е въвел оплаквания за неправилното му установяване от първата инстанция?

Относно правилата за фактическо предаване на кредитна карта, който включва и въпросите относно доказателствената сила и задължителното съдържание на протокола, удостоверяващ предаването на кредитната карта.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗПУ по отношение на начина за удостоверяване на връчването на длъжника на уведомително писмо на банката, с което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ.

Налице ли са предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК, когато искът е предявен в срок, но ищецът не е представил доказателства за това пред заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК?

В кои случаи и при какви предпоставки клауза за договорна неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави договорна мораторна неустойка, уговорена като конкретна сума за всеки месец на забава, без да е предвиден краен срок за начисляването й ? Длъжен ли е съда да обсъди всички обстоятелства по делото, които са от значение за спорното право ?

Коя погасителна давност следва да се прилага при предявен иск за вземане срещу авалиста по запис на заповед – специалната 3-годишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ или 1-годишната давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ?

В производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,в тежест ли е на кредитора – ищец да докаже настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по сключен договор за кредит с ответника, вкл. за уведомяване на длъжника за това обстоятелство,или е в тежест на ответника изрично да оспори предпоставките за прилагане последиците на предсрочната изискуемост?

Как съдът констатира представянето на оригинал и на цветно ксерокопие на ценна книга /записа на заповед/ в заповедното производство, служеща като основание за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК и дали последната, както и издаденият въз основа на нея изп. лист, ще подлежат на обезсилване, когато вместо въз основа на оригинал, издавеното им е станало при представяне на цветно ксерокопие от документа по чл. 417, т. 9, предл. първо ГПК?

Съдът по иска, предявен по реда на чл. 415 ГПК, респективно чл. 422 ГПК, произнася ли се по допустимостта на заповедното производство и за наличието на основания по чл. 410 ГПК, съответно чл. 417 ГПК, за издаване на заповедта за изпълнение?

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен, и доказателствената тежест по иска за установяване на парично вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, и задължението на въззивния съд да обсъди възраженията и доводите на страните.

За приложението чл. 143 ЗЗП, т.т. 9, 10, 11, 12 относно уговорката в договора за потребителски кредит, предвиждаща за едностранната възможност за промяна от страна на банката на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в него основание.

Съществува ли правната възможност да установи реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ недължимост на вземане длъжник, пропуснал да стори това в заповедното производство и вземането на кредитора срещу него се основава на влязла в сила по реда на чл. 416, изр. първо ГПК заповед за изпълнение?

За настъпване на предсрочната изискуемост на договора за банков кредит.

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

За недопустимостта на изменение на иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от установителен в осъдителен, с оглед издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато впоследствие последната е отменена по реда на чл. 419 ГПК само по отношение незабавното изпълнение.

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

Намаляват ли възможностите на кредитора да се удовлетвори при всяко отчуждаване на длъжниково имущество ? Увреждаща ли е разпоредителната сделка, когато кредиторът не е предприел активни действия за удовлетворяване на вземането си чрез обезпеченото в негова полза имущество ?

Към кой момент следва да се установи размера на вземането на кредитора в заповедното производство: към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК или и към по-късен момент и за възможността в производството по иск по чл. 422 ГПК да се извършва съдебно прихващане по възражение на ответника направено в това производство?

Правният интерес от установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, не е отпаднал при отмяна по реда на чл. 419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което е недопустимо в исковото производство преминаване от установителен към осъдителен иск съгласно чл. 214 ГПК.

Обективираното в договора за заем изявление, че при подписването му заемателят е получил заемната сума изцяло, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме факта на реалното й предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?

По иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдът следва да посочи размера на вземането към датата на заявлението, както и, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, да вземе предвид и настъпилите факти от значение за спорното право след предявяване на иска, да посочи остатъка от задължението, което обуславя дали длъжникът има право на обратен изпълнителен лист.

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Съгласно действащата процесуална уредба, една от формите за защита на длъжника срещу вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, е оспорването му по исков ред при наличие на предпоставките по чл. 424, ал. 1 ГПК – намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Оспорването на вземането по този ред е обвързано със спазването на определен срок, който е посочен изрично в чл. 424, ал. 2 ГПК, а именно -в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Относно допустимостта на общия исков ред за предявяването на осъдителен иск при наличие на предвидена в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС възможност за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на производството по предявения иск.

Дали задължението на авалиста по запис на заповед е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава, и може ли авалистът да противопоставя на поемателя на записа на заповед личните възражения на издателя за обвързаност между записа на заповед и обезпеченото каузално правоотношение с поемателя ?

Относно допустимостта на свидетелските показания при оборване на законната доказателствена сила на акта за начет,като разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 158 от 19.07.11г.по гр.дело № 1146/10г.на III г.о.на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Ако при висящо производство по чл. 422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да е отменена, производството по установителния иск подлежи ли на прекратяване, поради липса на правен интерес?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

За необходимостта в заявлението да бъде посочено основанието, от което произтича вземането и неговата правна квалификация и за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона.

Относно процесуалните предпоставки за допустимостта на иска по чл. 424 ГПК.

Подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка на редовен от външна страна менителничен ефект при възникнал спор за обвързаност на процесния запис на заповед и дължимост на процесната сума като дадена в заем на кооперацията-издател на ефекта? Относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса относно реалното предаване на сумата по твърдяния договор за заем, чието изпълнение обезпечава издадения запис на заповед.

Относно доказване изпълнението на поето от страна на банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно за усвояването на сумата.

Относно възможността записът на заповед, издаден за обезпечаване на вземане към издателя по сключен с поемателя договор за заем, да послужи като доказателство за предаване на заемната сума на заемателя /издател на менителничния ефект/, ако няма други доказателства за реалното предаване на сумата.

Относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

Обезсилването на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК , след предявяването на установителния иск на кредитора по чл. 422 ГПК , изключва ли правния интерес от воденето на същия ?

Може ли цесионер, който е банка и на когото друг правен субект е прехвърлил свое вземане срещу кредитополучател по договор за банков кредит, което вземане този правен субект /цедент/ е получил въз основа на договор за прехвърляне на вземане, сключен между него като цесионер и банката като цедент, да получи заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК въз основа на договор за банков кредит, цесия и извлечение от счетоводните книги на банката?

Относно допустимостта на иска по чл.422 ГПК, след като в хода на производството е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист.

Следва ли да бъде заплащано възнаграждение на обикновен търговския пълномощник, който не е в трудовоправни отношения с търговеца за периода, през който няма сключени сделки, но е работил в интерес на търговеца и е водил преговори за сключване на търговски сделки, и дали последното съставлява изпълнение на задължения по договор?

Относно значението на надлежно направения отказ от наследството на починала страна от преките й наследници по закон за правоприемството в процеса е релевантен за допустимостта на обжалваното решение.

Допустим ли е общият исков ред, при наличие на който и да е от актовете по чл.417 ГПК?

Относно главница в размер на 297 187.25 лв. по акт №20 от 14.11.2007 год. за установаване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 75 979.57 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 181 727.34 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по валутния кредит, установена с акт №35 от 18.11.2004 год.

Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК и успешното му провеждане предпоставят наличие на валидно издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК.

Допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед?

Може ли цесионер, който е банка и на когото друг правен субект е прехвърлил свое вземане срещу кредитополучател по договор за банков кредит, да получи заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ал. 2 ГПК въз основа на този договор за банков кредит и извлечение от счетоводните книги на банката?
Може ли по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ал. 2 ГПК, съдът да издаде заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК?