чл. 417 ГПК

Дали изменението на договор за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т.е. представлява ли обективна новация?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява привидността на договор за паричен заем като сключен за обезпечение на друг бъдещ каузален и възмезден договор при липса на „начало на писмено доказателство?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

1. Представлява ли промяна в предмета на делото, заведено по иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, искането и съответно - установяването на дължимите поради настъпил падеж месечни вноски за главница и лихва, в случаите, когато те не са диференцирани нито в заявлението, нито в исковата молба, нито в извлечението /т.е. в документа по чл. 417, т. 2 ГПК - бел. на ВКС/, като банково вземане с настъпил падеж и дали в тази връзка са приложими постановките по т. 11 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно попада ли посочената хипотеза под изричната забрана за изменение на основанието на исковата претенция?
2. Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба по иск с правно основание по чл. 415 ГПК да са диференцирани частите от вземането на ищеца за вноски и лихви с настъпил и ненастъпил падеж, както и следва ли твърдението за дължимост на претенцията да е разделено на такова, изискуемо поради падежирали месечни вноски и вземане, поради настъпила предсрочна изискуемост, за да бъде уважена частично исковата претенция само за вземанията, които са падежирали и изискуеми по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД преди подаване на заявлението в съда?
3. Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковатамолба да са изрично посочени конкретните падежирали съгласно договора за кредит и погасителния план към него месечни вноски и техният размер, за да се установят те с решението по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК?
4. Обвързан ли е съдебният състав с твърдението за фактите относно настъпването на предсрочна изискуемост или може да приеме различна от посочената от ищеца дата на нейното настъпване с оглед събраните по делото доказателства?

1/ Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноски с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и допустимо ли е съдът да измества периода на исковата претенция към датата на устните състезания пред въззивната инстанция?
2/ Следва ли съдът в производството по чл.422 ГПК да съобрази вноските, чийто падеж е настъпил по време на исковото производство?
3/ Ненадлежно упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, в хипотезата, когато същият се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнително основание за вземането в пълен размер и изпълнителен титул за провеждане на принудително изпълнение, изключва ли възможността за присъждане на падежиралите вноски в хода на производството?
4/ Има ли задължение кредитополучателят да заплаща месечни анюитетни вноски с настъпил падеж към банката – ищец, при положение, че е налице заведено заповедно производство по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по същия кредит и е образувано принудително изпълнение при частен съдебен изпълнител със спряно изпълнение по реда на чл.420 ГПК?
5/ Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл.422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирали и непадежирали погасителни вноски в заявлението по чл.417 ГПК и исковата молба.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?

1. По отношение на кои вноски следва да се уважи предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно обема на представителната власт на упълномощеното от търговеца физическо лице.

Обезсилване на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от заповедния съд в случаите по чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 414а ГПК, ал. 4 и 6, от въззивния съд в заповедното производство в случаите по чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК и от съда, сезиран с иска по чл. 422 ГПК в случаите на прекратяване на производството. В тези случаи обезсилването се явява законна последица на предвидените в цитираните разпоредби обстоятелства. Във всички останали случаи обезсилването е недопустимо предвид липсата на предвидена в закона възможност за това. Поради това искане в този смисъл не може да бъде предмет на самостоятелен иск, нито да бъде съединено с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, съответно сезираният с такова искане съд не дължи произнасяне, а произнасянето по такова искане е недопустимо.

Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на което се позовава молителят, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила.С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С т.5 на ТР ОСГТК №7/14г. по тълкуване на основанието по т.4 на чл.303 ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Или, както е пояснено в мотивите на цитираното тълкувателно решение, противоречие следва да бъде налице в диспозитива, не в мотивите на акта т.е. обусловената претенция имплицитно следва да съдържа в диспозитива произнасяне по обуславящата претенция като решенията, именно по обуславящия спор си противоречат.

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на договор за кредит, сключен с финансова институция. Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл.422, ал.1 от ГПК?

Представлява ли признак на обективна и трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения онова спиране на плащанията, което се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, представляващи обективиране на юридически възражения срещу вземанията, по които е проведен исков процес?

За разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл.55 ал.1 ГПК.

В какъв състав следва да бъде разгледано делото след обезсилване на въззивното и първоинстанционното решение от Върховен касационен съд и връщането му за ново разглеждане?

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

За необходимостта от предявяване за плащане на запис на заповед, съдържащ падеж, поставен в зависимост от предявяването му, за настъпване изискуемост на вземането по отношение на авалистите.

Макар в процесуалния закон да няма легална дефиниция на понятието „незабавно“ е очевидно, че едноседмичният срок между връчването на длъжника на поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 ГПК, и изпратеното съобщение до районния съд, с което е уведомен за връчването и е приложено копие от тази покана (както твърди и самия жалбоподател), не осъществява съдържанието на този термин. Съдебният изпълнител е имал обективната възможност да предприеме действията по чл.418, ал. 5 ГПК още в деня на връчване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като се касае за формално изпълнение, което не отнема нито много време, нито изисква значителни усилия. Не може да намери опора в закона оплакването в жалбата, че дори ЧСИ да е вдигнал служебно наложените обезпечителни мерки преди да е влязло в сила постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, това действие е без значение, тъй като дори и обжалвано постановлението следва да бъде потвърдено, предвид отреченото с влязло в сила решение съществуване на вземането на взискателя срещу длъжника, посочено в издадения изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК установява задължение за незабавни действия на ЧСИ по вдигане на обезпеченията, но поставя условие за стабилитет на съответния акт (постановление за прекратяване, респ. разпореждане за приключване).

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл.422, ал.1 от ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал.1 от ГПК?

Изводът на съда, предполага съвсем различен вид правоотношение, поради което и приетото от него не съответства на установените факти по спора, в резултат, на което е формиран очевидно неправилен решаващ правен извод, което е основание за касиране на решението.

Относно началният момент на давността за възникналото в полза на държавата вземане за възстановяване на разходи в резултат на наложена финансова корекция във връзка с установена нередност при определяне на изпълнител от бенефициент на на Оперативна програма „Административен капацитет“.

Относно обективното съединяване на искове за неустойка.

От кога тече срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и може ли връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, или подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение, да се приравни на връчване на самата заповед за изпълнение?

От кога започва да тече погасителната давност за предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото след постановяване на решение, с което на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ редакция преди изменението ДВ бр. 20/2013 г., сделката за покупко-продажба на недвижим имот е призната за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността?

Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?

При наличието на клауза в Договор за банков кредит за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна му изискуемост, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 /пет/ години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

Какви са пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивният съд факти във връзка с други водени от страните дела и как следва да процедира съдът в хипотеза на преценка за относимост на тези факти спрямо разглеждания от него правен спор?

Допустимо ли е и какви са правните последици, ако в срока по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство предяви отрицателен установителен иск за признаване на недължимостта на вземането, предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, а в същия законоустановен срок подаде и възражение срещу издадената заповед за изпълнение и в случай, че иск и възражение бъдат подадени – дължи ли съдът по заповедното производство указания по чл. 415 ГПК и кой установителен иск подлежи на разглеждане – положителният или отрицателният?

Следва ли да има изрична уговорка спрямо бъдещите приращения, когато се учредява законна ипотека, или в този случай ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вида на новопостроена сграда по време на действие на ипотеката?

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Институтът на административния договор е въведен в позитивното право с нормите на чл. 19а АПК - чл. 19ж АПК, обн., ДВ, бр. 74 от 20.06.2016 г. Преди приемането на посочения нов правен институт, административният договор като правна фигура е предвиден за целите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – ДВ бр.101/2015 г., в сила от 25.12.2015 г., приет с оглед необходимостта от унифициране на правилата, по които се управляват и разходват средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и от въвеждането на мерки за намаляване на административната тежест за бенефициентите и на ясен и ефективен съдебен контрол за защита на конституционно гарантираните права на гражданите и организациите – сравни пар. 1, т. 1 ДР ЗУСЕСИФ, чл. 24 ЗУСЕСИФ, чл. 37 ЗУСЕСИФ, чл. 39 ЗУСЕСИФ, чл. 45 ЗУСЕСИФ, чл. 47 ЗУСЕСИФ, чл. 48 ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 19а, ал. 1 АПК, в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. С ал. 2 от същия текст се определя, че административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, който съгласно ал. 3 се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Нормата на чл. 19а АПК е материалноправна, няма придадено обратно действие и урежда възникнали правоотношения занапред. Едва с допълнението с ДВ бр. 74/2016 г. на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК като подведомствени на административните съдилища се определят делата по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни договори.

Дали в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато починалото лице не е оставило наследници или всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат, държавата става универсален правоприемник на починало лице и дали в този случай за държавата е налице правен интерес да инициира производство по чл. 61 ЗН?
В случай, че в хипотезата на чл. 11 ЗН починалото лице е оставило в наследство и имущество, което става собственост на общината по силата на тази норма, допустима ли би била молбата на държавата по чл. 61 ЗН за приемане по опис на наследството на починалото лице, ако преди подаването й в специалната книга при районния съд е вписано приемане по опис на наследството на същото лице от общината?

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

При констатиране на пропуск или недостатък в доклада , следва ли въззивнния съд да даде указания за ангажиране на доказателства за факти , които не са включени в предмета на доказване с доклада, първоинстанционният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване, а се приемат за недоказани факти от решаващо значение?
Следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест при оспорвания, в случая направени по отношение и на доказателства, допустимо ангажирани за първи път пред въззивната инстанция:направено оспорване от ищеца на записванията във вх.регистър на ответника?

За извършване на преценка за допустимост на решението, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 14 / 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони.

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Очевидна неправилност

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Налице ли е валидно изразена воля за промяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промяната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразено писмено съгласие?

При учредена законова ипотека върху имот, състоящ се от земя и сгради разпростира ли действието си ипотеката към нова сграда в имота, която е построена на мястото на унищожените ипотекирани постройки и обхваща почти изцяло площта на земята?

Относно предпоставките, при които е допустимо изменение на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с оглед правния интерес на ищеца, в хипотезата на влязло в сила определение, с което издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е отменена, а искането на заявителя за издаването и - отхвърлено, като неоснователно.

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?

Разрешението на колективния орган на управление на юридическо лице за извършване на определени правни сделки има ли правно значение в отношенията с трети лица?

Необходимо ли е запис на заповед , с падеж „на предявяване в срок до 61 месеца от издаването„ да бъде предявен на авалиста, за да стане вземането по него изискуемо ?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди и оцени всички събрани по делото и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност?

Съдлъжникът и поръчителят по договора за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучател е търговец?

С каква давност се погасява прекият менителничен иск на приносителя на записа на заповед срещу издателя му и приложима ли е спрямо него едногодишната погасителна давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ?

Какъв е приложимият давностен срок /обща или кратка погасителна давност/ по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски /в частта им за главница/, както и имат ли последните характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД ?

Относно нарушено право на защита при приемане на заключението на вещото лице, за липсата на уведомяването на единия от кредитополучателите за упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита, за отговорността на кредитополучателя при неподписан погасителен план и за солидарността, когато искане за солидарно осъждане няма в исковата молба.

Акцесорно ли е задължението на поръчителя по записа на заповед по отношение на задължението на издателя на записа на заповед, разполага ли поръчителят с възраженията по каузалното правоотношение, които принадлежат на издателя на записа на заповед и какъв е обемът на отговорността на поръчителя по записа на заповед?

Необходимо ли е записът на заповед да е предявен за плащане, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по него, с оглед даденото разрешение в т.3 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС ?

Следва ли поемателят по запис на заповед да докаже наличие на каузално правоотношение, между него, като поемател, и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника – издател на менителничния ефект, по предявен от поемателя менителничен иск?

Относно предпоставките за надлежно упражняване на правото да се обяви предсрочна изискуемост на задължение по договор за банков кредит. Обвързан ли е кредиторът от размера на дълга, посочен в отправената до длъжника покана за изпълнение, съдържаща се в писмения документ за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита?

Дали действията на търговско дружество в изпълнение на договор, сключен и подписан от лице, което не е вписано в Търговския регистър като представляващ това търговско дружество, могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица по договора /в случая на Изпълнителната агенция по програма ФАР/?

Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора ?

Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора?

Отмяната на допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист не рефлектират върху правния интерес от провеждането на установителен иск за вземането, предмет на заповедта за изпълнение. След като към момента на подаване на исковата молба е налице изпълнително основание за вземането на кредитора – ищец, то предявяването на осъдителен иск за същото вземане, вкл. и под формата на изменение на първоначално заявения петитум, не би бил допустим.

Относно необходимостта от съобщаване на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от страна на банката, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в т. 18 и т. 11 б “а” от ТР №4/ 2013г.

Относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и по-специално за необходимостта от съобщаване на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от страна на банката, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо.

За условията, при които настъпва преклузията за навеждане на възражения и сочене на доказателства в производство по търговски спорове.

Относно вземането, произтичащо от запис на заповед, признато по реда на чл. 417 ГПК и сл. следва ли да се отъждествява само с единично и съвпадащо по размер вземане към длъжника, произтичащо от каузалните отношения между страните, по повод на които е издадена ценната книга.

Относно нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните, когато записа на заповед като абстрактна сделка не е оспорен от издателя, както и относно това дали следва ответника, който общо отрича съществуването на каузално правоотношение, респективно съществуване на изпълнително основание да докаже възражението си.

Относно наличието на законово установена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период електроенергия въз основа на клаузи в общите си условия.

Може ли съдът да обоснове решението си само въз основа на избрани от него доказателства

Изискуемо ли е в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от банката – кредитор?

Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на ДФ „Земеделие” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „Земеделие” и земеделските производители?

Налице ли е основание за връщане на безвъзмездната финансова помощ по договор, сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства, при условие, че ползвателят на помощта доказва само най – общо изпълнение на предмета на уговорената инвестиция, без да установи използването на придобитите по програма С. активи по заложеното в бизнес плана тяхно предназначение?

Учредява ли се менителнично поръчителство, когато подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/ не е на платеца или издателя и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговското право по отношение на менителничното поръчителство /авала/?

Как се разпределя доказателствената тежест между страните, в случая, когато ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че записът на заповед е бил издаден и авалиран, като обезпечение на задължение само по сключен договор от за наем на кофражни платна за обект и връщането им, а в допълнителната искова молба ищецът, без да изключва този договор, въвежда и други последващи сключени договори за наем за други обекти, е релевантен и решен в противоречие с приетото по т. 17 на ТР 4/2013 ОСГТК.

Дали при възражение на ответника за липса на каузална сделка е доказано със самия запис на заповед възникването на вземането, неговата изискуемост и задължението на издателя на записа на заповед.

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

Относно началния момент на изискуемост на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски и дали вземането става автоматично изискуемо, или е необходимо изявление на банката до длъжника, че прави вземането по договора за кредит предсрочно изискуемо.

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Банката- кредитор по реда на чл. 418 ГПК, чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ? Необходимо ли е Банката –кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем и това обявяване да е достигнало до кредитополучателя, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК и Банката да предприеме действия за принудително изпълнение?

Относно правното значение на собственоръчно изписания текст след положените върху менителницата подписи при въведено твърдение за дадено обезпечение чрез поръчителство.

Дължимостта на законната лихва за забава плащането на вземане по запис на заповед обусловена ли е от обстоятелството, че обезпеченото със записа на заповед вземане по каузална сделка включва и договорна лихва и нарушава ли се забраната за начисляване на лихва върху лихва.

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой месечни вноски – дали вземането става автоматично изискуемо с неплащането на определения брой месечни вноски или е необходимо изявление на банката – кредитор, отправено до длъжника, че прави вземането по договора предсрочно изискуемо.

Невръчването на документа за образуване на производството или на равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си длъжника, представлява ли абсолютно основание за отказ от признаване на изпълнението на решение, при действието на чл. 34, ал. 2 от Регламент на съвета № 44/2001 г. или преценката за отказа се ограничава доколкото длъжникът би могъл да реализира защита в това производство. Ще подлежи ли на екзекватура по реда на глава ІІІ от Регламент на съвета № 44/2001 г. решението, постановено в едностранно производство, което става изпълняемо, след като е съобщено на неучаствалата страна, която може да се защити срещу него пред съд. При действието на чл. 34, ал. 2 от Регламент на съвета № 44/2001 г., допустимо ли е изпълнение на съдебно решение, когато на длъжника не е бил връчен документ за образуване или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, ако производството се е развило като едностранно, но е съществувала правна възможност същите да бъдат трансформирани в двустранни спорни такива, чрез подаване на възражение от длъжника или оспорване на решението в отделно исково производство.

Допустимо ли е страните по договор за финансов лизинг да уговорят, че при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора, вкл. под формата на неустойка?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания и възражения в обхвата, очертан от въззивната жалба, за служебните задължения на съда по предявен иск за присъждане на левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута и за правомощията на въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение поради неизпълнението на тези задължения.

Къде следва поемателят да предяви за плащане запис на заповед с падеж на предявяване на издател – търговец, когато това се извършва с нотариална покана: на адреса на управление на издателя – търговец или в мястото на плащане, посочено в записа на заповед?

Може ли менителничното правоотношение между две лица да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица?

Недопустимо издаването от заповедния съд на заповед по чл. 417 ГПК и разпореждане за издаване на изпълнителен лист за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане (настъпване на основанието за връщане на паричната помощ) до подаване на заявлението. От това правило е заключено, че доколкото искът по чл. 422, ал. 1 ГПК има за предмет установяване на вземането, за което е издадена заповед по чл. 417 ГПК, то при недопустимост на заповедта по чл. 417 ГПК, съдебното решение за установяване на това вземане също е недопустимо.

За дължимостта на изтеклата лихва върху сумата по записа на заповед до завеждане на делото.

Процесуално допустимо ли е длъжникът по запис на заповед и ответник по иск, основан на запис на заповед, да направи в отговора си на исковата молба само блаткетно възражение, че не дължи, поради липса на каузално правоотношение, без да посочва в отговора си възражения срещу формалната валидност на записа на заповед и без да посочва по какво каузално правоотношение е поел задължението по записа на заповед, съответно без да изчерпи възраженията си по това каузално правоотношение за нищожност, унищожаемост, неизискуемост, погасяване по давност, поради неизпълнение и т.н.?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор. Следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства в мотивите на своето решение? В правомощията на въззивния съд ли е да изменя правната квалификация на установителен иск и да уважи претенция на различно правно основание, непосочено в исковата молба?

Относно правилата за фактическо предаване на кредитна карта, който включва и въпросите относно доказателствената сила и задължителното съдържание на протокола, удостоверяващ предаването на кредитната карта.

В кои случаи и при какви предпоставки клауза за договорна неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави договорна мораторна неустойка, уговорена като конкретна сума за всеки месец на забава, без да е предвиден краен срок за начисляването й ? Длъжен ли е съда да обсъди всички обстоятелства по делото, които са от значение за спорното право ?

Как съдът констатира представянето на оригинал и на цветно ксерокопие на ценна книга /записа на заповед/ в заповедното производство, служеща като основание за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК и дали последната, както и издаденият въз основа на нея изп. лист, ще подлежат на обезсилване, когато вместо въз основа на оригинал, издавеното им е станало при представяне на цветно ксерокопие от документа по чл. 417, т. 9, предл. първо ГПК?

Съдът по иска, предявен по реда на чл. 415 ГПК, респективно чл. 422 ГПК, произнася ли се по допустимостта на заповедното производство и за наличието на основания по чл. 410 ГПК, съответно чл. 417 ГПК, за издаване на заповедта за изпълнение?

Не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението.

За настъпване на предсрочната изискуемост на договора за банков кредит.

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

За недопустимостта на изменение на иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от установителен в осъдителен, с оглед издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато впоследствие последната е отменена по реда на чл. 419 ГПК само по отношение незабавното изпълнение.

Дали организациите и лицата по чл. 4 ЗДФИ, т. 1-3 са длъжни да инициират заповедни производства по реда на чл. 417 ГПК и сл., или това е само тяхно право?

При произнасянето си по иска съдът е обвързан от конкретните правопораждащи факти, изложени в обстоятелствената част на ИМ и няма никаква възможност да излиза произволно извън така наведеното от ищеца основание на иска, като разглежда по своя преценка и факти, с които не е сезиран и по този начин променя основанието на иска. Подобни процесуални действия представляват нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес- чл. 6, ал. 2 ГПК и водят до недпустимост на обжалваното въззивно решение като произнесено извън предмета на спора, т.е. по непредявен иск. С оглед изложеното и при вмененото от закона задължение на съда да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част, същото следва да се обезсили изцяло като недопустимо, след което делото да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения иск на наведеното от ищеца основание.

Обективираното в договора за заем изявление, че при подписването му заемателят е получил заемната сума изцяло, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме факта на реалното й предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит – необходимо ли е изявление на банката – кредитор, че прави вземането по договора предсрочно изискуем, отправено до длъжника, за да се счита вземането за предсрочно изискуемо.

Намаляват ли възможностите на кредитора да се удовлетвори при всяко отчуждаване на длъжниково имущество ? Увреждаща ли е разпоредителната сделка, когато кредиторът не е предприел активни действия за удовлетворяване на вземането си чрез обезпеченото в негова полза имущество ?

Относно предпоставките, при които настъпва предсрочна изискуемост на задължението по договора за банков кредит, с оглед конкретните уговорки на страните.

Към кой момент следва да се установи размера на вземането на кредитора в заповедното производство: към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК или и към по-късен момент и за възможността в производството по иск по чл. 422 ГПК да се извършва съдебно прихващане по възражение на ответника направено в това производство?

Противоречи ли уговорката по т.8.1 от процесния договор по С. на повелителните норми на закона и могли ли са страните свободно да определят съдържанието на договора при положение, че законодателят не е ограничил автономността на волята на страните?
Предвид т.8.1 от договора от кой момент е възникнало задължението на ползвателя по договора да върне получената по договора сума, т.е. от кога тече погасителната давност-деня на плащане по договора или деня в който ДФ Земеделие е узнал, че ответното Е. е представило документи с невярно съдържание?

Правният интерес от установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, не е отпаднал при отмяна по реда на чл. 419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което е недопустимо в исковото производство преминаване от установителен към осъдителен иск съгласно чл. 214 ГПК.

Обективираното в договора за заем изявление, че при подписването му заемателят е получил заемната сума изцяло, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме факта на реалното й предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?

По иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдът следва да посочи размера на вземането към датата на заявлението, както и, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, да вземе предвид и настъпилите факти от значение за спорното право след предявяване на иска, да посочи остатъка от задължението, което обуславя дали длъжникът има право на обратен изпълнителен лист.

Допустимо ли е авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект лични възражения, произтичащи от каузалните правоотношения между поемателя и издателя на записа на заповед ? Има ли приносителят на запис на заповед валидно, непогасено парично вземане срещу авалиста, ако във връзка с каузалното правоотношение, по повод на което е издаден менителничния ефект, приносителят се е снабдил с изпълнителен лист и е насочил изпълнението спрямо имот на авалиста, който е ипотекиран от него като обезпечение на дълга на длъжника по каузалното правоотношение, без обаче авалистът да е страна и лично задължен по същото каузално правоотношение ?

Предметът на правния спор се определя от ищеца с исковата молба, чрез обстоятелствената част и петитума на която се индивидуализират спорното материално право и вида на търсената съдебна защита. Последваща промяна в предмета на спора е допустима при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска. Изменението може да засяга основанието на иска или самото искане за защита или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно, но не и да води едновременно до промяна на основанието и на петитума на първоначално предявения иск. Едновременната промяна на основанието и на петитума представлява по същността си предявяване на нов иск и е недопустима, тъй като има за последица цялостна промяна на спорния предмет на делото, въведен с исковата молба.

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Съгласно действащата процесуална уредба, една от формите за защита на длъжника срещу вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, е оспорването му по исков ред при наличие на предпоставките по чл. 424, ал. 1 ГПК – намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Оспорването на вземането по този ред е обвързано със спазването на определен срок, който е посочен изрично в чл. 424, ал. 2 ГПК, а именно -в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Дали задължението на авалиста по запис на заповед е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава, и може ли авалистът да противопоставя на поемателя на записа на заповед личните възражения на издателя за обвързаност между записа на заповед и обезпеченото каузално правоотношение с поемателя ?

Ако при висящо производство по чл. 422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да е отменена, производството по установителния иск подлежи ли на прекратяване, поради липса на правен интерес?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Възниква ли солидарна отговорност за продавача и купувача на търговското предприятие за връщане на получената финансова помощ при неизпълнение на задължението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. и т. 4.18 от договора по програма С. да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от пет години от изплащането на финансовата помощ?

Защитата на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение е уредена в чл. 423, ал. 1 и чл. 424 ГПК. Според чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някои от предпоставките на закона: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради нарушение на правилата за връчване; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, поради това, че в деня на връчването на трето лице, не е имал местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства. Ако длъжникът е пропуснал възможността за защита чрез производството по чл. 423, ал. 1 ГПК той разполага с т.нар. иск за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК. За разлика от отрицателния установителен иск по чл. 254 от отм. ГПК, която разпоредба не ограничава длъжникът във възраженията му срещу съществуване на вземането или неговата изискуемост, искът по чл. 424 ГПК може да се основава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая длъжниците се позовават на обстоятелства, които са съществували към срока на подаване на възражение, поради което не са основание за предявяване на отрицателен установителен иск. Определения в ГПК специален ред на защита на длъжника, срещу който има издадена влязла в сила заповед за изпълнение, изключва исковата защита по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което предявения на това основание отрицателен установителен иск се явява недопустим. Постановеното решение по недопустим иск е недопустимо и подлежи на обезсилване.

За необходимостта в заявлението да бъде посочено основанието, от което произтича вземането и неговата правна квалификация и за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона.

Подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка на редовен от външна страна менителничен ефект при възникнал спор за обвързаност на процесния запис на заповед и дължимост на процесната сума като дадена в заем на кооперацията-издател на ефекта? Относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса относно реалното предаване на сумата по твърдяния договор за заем, чието изпълнение обезпечава издадения запис на заповед.

Относно доказване изпълнението на поето от страна на банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно за усвояването на сумата.

Относно възможността записът на заповед, издаден за обезпечаване на вземане към издателя по сключен с поемателя договор за заем, да послужи като доказателство за предаване на заемната сума на заемателя /издател на менителничния ефект/, ако няма други доказателства за реалното предаване на сумата.

Относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

Обезсилването на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК , след предявяването на установителния иск на кредитора по чл. 422 ГПК , изключва ли правния интерес от воденето на същия ?

Дали целият дълг по един банков кредит става предсрочно изискуем при сбъдването на определени, посочения в договора факти или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника, за да настъпи предсрочната изискуемост?

Подписът на лицевата страна на менителницата/ записа на заповед/, ако не е на платеца или издателя, учредява ли менителнично поръчителство/авал/ и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговско право при задължението по менителничното поръчителство/авала/?

Налице ли е незаконосъобразно действие на частния съдебен изпълнител, когато при провеждане на изпълнителното производство не зачете невлязъл в сила съдебен акт ?

За предметните предели на въззивното производство и приложението на уредените с чл. 269 ГПК процесуални правила при разглеждане на установителен иск по чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК за съществуване на вземане, произтичащо от документ по чл. 417 ГПК.

Какъв е обсега на проверка на съда относно съществуване на вземането по каузалното правоотношение обезпечено със запис на заповед във връзка с възраженията, които могат да правят авалистите по този запис на заповед.

Следва ли да бъде заплащано възнаграждение на обикновен търговския пълномощник, който не е в трудовоправни отношения с търговеца за периода, през който няма сключени сделки, но е работил в интерес на търговеца и е водил преговори за сключване на търговски сделки, и дали последното съставлява изпълнение на задължения по договор?

Валидно ли е удостоверяване на връчване при отказ, когато връчителят не е намерил адресата лично, а е съобщил за подлежащите на връчване съдебни книжа по телефон ?

Относно значението на надлежно направения отказ от наследството на починала страна от преките й наследници по закон за правоприемството в процеса е релевантен за допустимостта на обжалваното решение.

Допустим ли е общият исков ред, при наличие на който и да е от актовете по чл.417 ГПК?

Относно главница в размер на 297 187.25 лв. по акт №20 от 14.11.2007 год. за установаване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 75 979.57 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 181 727.34 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по валутния кредит, установена с акт №35 от 18.11.2004 год.

Относно вещноправния статут на процесния имот като обуславящ годността му да бъде обект на придобивна давност.

Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК и успешното му провеждане предпоставят наличие на валидно издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК.

Относно вида на иска, който следва да бъде предявен от кредитора при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и за задълженията на въззивната инстанция при констатирано противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Съществува ли правен интерес от водене на осъдителен иск, след като ищецът разполага с изпълнително основание по чл. 268 А? Относно наличието на влязъл в сила административен акт, представляващ основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл. 417, т. 1 ГПК, задължава ли носителят на вземането, в случая Директорът на Н. да избере заповедното производство или може да го търси по общия исков път.

Допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед?