Граждански процесуален кодекс
Текст
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението-относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг-относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Теория
Предстои добавяне. Ако желаете да публикуваме написан от Вас материал, касаещ чл. 417 ГПК или друга юридическа тематика, използвайте тази форма, за да се свържете с нас.
Практика
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022не е бил спорен между страните и съдът не е следвало да следи служебно да следи за това при служебната проверка за неравноправни клаузи, тъй като уведомлението за предсрочна изискуемост не е част от договорните отношения. Въвежда доводи, че кредиторът е свободен да определи начинът на връчване, като, възлагайки връчването, той не може да определя и да налага правила за връчването и да контролира и да указва на връчителя как да процедира при връчването и оформянето на документите за връчване. Според касатора, приемайки, че предсрочната изискуемост не е обявена преди подаване на заявлението, въззивният съд е следвало да се произнесе за настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на ИМ. По тези съображения касаторът счита, че е следвало да бъдат присъдени и предсрочно изискуемите вземания. На следващо място касаторът оспорва, като извършени в нарушение на закона и необосновани, изводите, че е недопустимо предоговаряне с цесионер. Счита за неправилни, като необосновани, и изводите за прехвърляне с приетите за неравноправни договорни клаузи на целия риск на кредитополучателя. Излага подробни съображения за неправилността на оспорените изводи, че банката не е дала необходимата информация на кредитополучателя. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски.
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022не е бил спорен между страните и съдът не е следвало да следи служебно да следи за това при служебната проверка за неравноправни клаузи, тъй като уведомлението за предсрочна изискуемост не е част от договорните отношения. Въвежда доводи, че кредиторът е свободен да определи начинът на връчване, като, възлагайки връчването, той не може да определя и да налага правила за връчването и да контролира и да указва на връчителя как да процедира при връчването и оформянето на документите за връчване. Според касатора, приемайки, че предсрочната изискуемост не е обявена преди подаване на заявлението, въззивният съд е следвало да се произнесе за настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на ИМ. По тези съображения касаторът счита, че е следвало да бъдат присъдени и предсрочно изискуемите вземания. На следващо място касаторът оспорва, като извършени в нарушение на закона и необосновани, изводите, че е недопустимо предоговаряне с цесионер. Счита за неправилни, като необосновани, и изводите за прехвърляне с приетите за неравноправни договорни клаузи на целия риск на кредитополучателя. Излага подробни съображения за неправилността на оспорените изводи, че банката не е дала необходимата информация на кредитополучателя. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски.
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/20221. „Бездействието на кредитора в изпълнителното производство в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК и предявен иск по чл. 422 ГПК следва ли да води до дерогиране на института на давността за периода от издаване на заповедта до завеждането на иска по чл. 422 ГПК, като се вземе предвид факта, че заповедта за изпълнение не е връчена в разумен срок на длъжника, поради липса на активност от страна на кредитора?“; 2. „Моментът/датата на връчване на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК с цел стабилизирането й от значение ли е за прекъсването на давността и тече ли давностен срок за вземането в изпълнителното производство от издаването на заповедта до връчването й?“; 3. „Приложимо ли е в производството по чл. 422 ГПК общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК и следва ли съдът да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а това са фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. след момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?“. По първите два въпроса поддържа противоречие на обжалваното решение с т. 14 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение №334/24.04.2019 г. по гр. д. №281/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение №118/12.12.2019 г. по т. д. №2288/2018 г. на ВКС, II т. о. Твърди, че третият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по тълк. д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и решение №118/12.12.2019 г. по т. д. №2288/2018 г. на ВКС, II т. о. По всички въпроси поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/20221. „Бездействието на кредитора в изпълнителното производство в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК и предявен иск по чл. 422 ГПК следва ли да води до дерогиране на института на давността за периода от издаване на заповедта до завеждането на иска по чл. 422 ГПК, като се вземе предвид факта, че заповедта за изпълнение не е връчена в разумен срок на длъжника, поради липса на активност от страна на кредитора?“; 2. „Моментът/датата на връчване на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК с цел стабилизирането й от значение ли е за прекъсването на давността и тече ли давностен срок за вземането в изпълнителното производство от издаването на заповедта до връчването й?“; 3. „Приложимо ли е в производството по чл. 422 ГПК общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК и следва ли съдът да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а това са фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. след момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?“. По първите два въпроса поддържа противоречие на обжалваното решение с т. 14 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение №334/24.04.2019 г. по гр. д. №281/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение №118/12.12.2019 г. по т. д. №2288/2018 г. на ВКС, II т. о. Твърди, че третият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по тълк. д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и решение №118/12.12.2019 г. по т. д. №2288/2018 г. на ВКС, II т. о. По всички въпроси поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022налице ли са каузални правоотношения, обезпечени с процесния запис на заповед. Тези изводи са обосновани от въззивния съд с констатации, че, както в първоначалната искова молба, така и в допълнителната ИМ, ищецът не е въвел каузално правоотношение, а в т. 3 ДИМ единствено е посочил, че процесният запис на заповед е издаден, за да се новират неплатени задължения по издадени от ответника в предишни години по-стари записи на заповед с настъпили падежи, а и ответникът също не е въвел твърдение за свързаност на запис на заповед с конкретно каузално правоотношение, като в подадения отговор на исковата молба само е възразил за непосочване от ищеца на каузална сделка, която да е обезпечена с издаването на процесния запис на заповед, които възражения са условни и неконкретни. Формирани са мотиви, че ищецът не е длъжен да посочва каузално правоотношение, а има право да претендира вземането единствено въз основа на издадената ценна книга, както и, че, за да са налице условия за изследване на каузална сделка, свързана с издадената ценна книга, същата следва да е въведена изрично от някоя от страните по делото, конкретизирана със съществените си елементи. Изведени са решаващи мотиви, че не се дължи изследване и произнасяне по въпроса налице ли са каузални правоотношения, обезпечени с процесния запис на заповед.
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с т. 1 ТР №го факти, доколкото това би засилило прекомерно служебното начало във вреда на насрещната страна в процеса, а и предвид възможността съдът да изведе въпрос с различно съдържание от този, който би извел касаторът. В разглеждания случай от изложените оплаквания за необсъждане на доводи и доказателства конкретен правен въпрос не е изведен, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с т. 1 ТР №го факти, доколкото това би засилило прекомерно служебното начало във вреда на насрещната страна в процеса, а и предвид възможността съдът да изведе въпрос с различно съдържание от този, който би извел касаторът. В разглеждания случай от изложените оплаквания за необсъждане на доводи и доказателства конкретен правен въпрос не е изведен, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.
- Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021За проверка на допустимостта на въззивното решение поради наличие на постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност и прекратяване на дейността на предприятието на ответника.
- Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022За правомощията на съда да се произнесе по възраженията на ответника, когато те са направени след изтичане на срока за отговор на исковата молба.
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
- Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022Относно предоставените от закона възможности за защита на длъжника чрез позоваване на погасителна давност срещу заповедта за незабавно изпълнение (по чл. 417 ГПК) и изпълнителния лист, с които се е снабдил кредиторът - когато изпълнителното основание, с което е снабден кредиторът, е заповед за незабавно изпълнение (заповед по чл. 417 ГПК), какви са законовите възможности длъжникът да оспори вземането поради погасителна давност, а при предявен отрицателен установителен иск допустимо ли е длъжникът да го основе, а съдът да го уважи поради факти, настъпили до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК?
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021За задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните. (По иск на на основание чл. 694 ТЗ)
- Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022По какъв начин следва да се тълкуват клаузите по сключен договор когато те са общи и неясни и въз основа на това да се преценя обхвата на поетите задължения /по-специално т.10.6 от Указания за прилагане на схемата за държавна помощ, утвърдени на 27.02.2013г. и Указанията за 2014г., 2015г. и следващите години, транспонирани в т.4.5 от сключения между страните договор/?
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022за погасителната давност по отношение на особените производства по чл. 414 ГПК и чл. 417 ГПК?“
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021От кога започва да тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на задължение по договор за банков кредит?
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/20221 от експертизата. От заключението на експерта, че с плащане срещу дълга на сумата от 700 лв. на 21.08.2017 г. са погасени дължимите погасителни вноски към 21.07.2017 г. Последвали са спорадични и нередовни плащания на остатъка от задължението. Ето защо, съдът е прил, че към датата 22.07.2017 г. и съответно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 8.02.2019 г., е била налице забава в издължаването на вноската за погасяване на главницата и лихвата. Неизпълнението на задължението на кредитополучателя и съдлъжниците за покриване на месечните анюитетни плащания е довело до възникване в полза на кредитора на вторичното преобразуващо право да превърне кредита в предсрочно изискуем. Дружеството - въззивник е упражнило това право, с изявления, обективирани в нотариални покани, адресирани до длъжниците и получени от тях на 9.01.2019 г., с изтичане на срока за получаване на книжата след залепяне по реда на чл. 47 ГПК, видно от приетите по делото писмени доказателства.
- Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021Относно задължението на съда да обсъди всички релевантни доводи и възражения на страните.
- Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2020Отговаря ли поръчителят за последиците на собствената забава, настъпила отделно от забавата на главния длъжник? (По предявени от „Банка Пиреос България“ АД по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит, сключен между първоначалния ищец и трето лице и обезпечен с поръчителство от страна на ответника-жалбоподател)
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021I.1, I.2 и I.3в изложението. Цитираната от касатора практика по чл. 290 ГПК, която е постановена преди приемането на Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019г. по тълк. д. №8/2017г. на ОСГТК на ВКС и влиза в противоречие с даденото задължително за съдилищата съобразно чл. 130 ЗСВ тълкуване от ОСГТК на ВКС на чл. 235, ал. 3 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, не може да обуслови основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се има и предвид, че посочената практика по чл. 290 ГПК на ВКС, формирана след приемане на посоченото тълкувателно решение, е постановена при различна фактическа обстановка от тази по настоящето дело (достигнало до кредитополучателя волеизявление на кредитора за обявяване на предстрочната изискуемост на кредита, материализирано в приложение към исковата молба), поради което не е относима за спора. Доколкото на въпросите е даден отговор по реда на чл. 290 ГПК в решението по т. д. №16/2019г. на II т. о. на ВКС, който напълно се споделя от настоящия състав, и не е налице промяна на обществените условия или на законодателството, обуславящи необходимост от промяна на тълкуването, не е осъществено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022за установителни искове за вземания по различни заповеди за изпълнение на парично задължение, те са част от задължението по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009 г. и допълнително споразумение №2/23.07.2009 г. и именно този договор е фактическото основание както на иска, по който е постановено посоченото по-горе решение, влязло в сила на 25.07.2018 г., така и на разглежданата в настоящото производство претенция и поради това със сила на пресъдено нещо между страните вече е установено правоотношението по сключването на договора за кредит, фактът на предоставяне на сумата на кредитополучателя и обстоятелството, че към момента на постановяване на решението кредитът не е бил изцяло погасен. Анализирайки подробно и приетите по делото писмени доказателства, и заключението на назначената от въззивния съд ССЕ, въззивният съд е достигнал до извод, че между страните съществува валидна облигационна връзка по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009 г. и допълнително споразумение №2/23.07.2009 г., по който жалбоподателят има качеството на съдлъжник, като кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по договора, докато кредитополучателят и съдлъжникът не са изплатили в уговорените срокове дължимите от тях суми за главница, лихви и такси, което обхваща и частта от главницата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№69693/2014 г. на СРС. Намерил е за неоснователни възраженията на ответника, че с осъществените на 15.05.2009 г. счетоводни операции е погасена главницата по договора за кредит, тъй като видно от самата справка, на посочената дата е извършено „намаление на главница в размер на 8 199 999.99 евро и веднага след това – операция „усвояване на кредит“ в размер на 8 200 000 евро, а от събраните доказателства се установява, че по сметката на длъжника не е постъпвала такава сума от друг източник освен от самата банка, обслужваща сметката и няма данни и твърдения „усвояването на кредит“ в размер на 8 200 000 евро да е в резултат на сключване на друг договор. Счел е, че в същото време наличните доказателства подкрепят твърденията на ищцовата страна, че отразените в извлечението от сметка счетоводни операции са взети именно поради необходимостта от генериране на нов референтен номер на кредита след договорената промяна на лихвения процент с допълнително споразумение №1, като видно от счетоводните отчети на кредитополучателя „АТВ 2010“ ЕООД за периода от 2008 г. до 2014 г. и по-конкретно от структурата на пасива в счетоводните баланси на дружеството за 2008 г. и 2009 г., самият длъжник не е отчел намаляване на задължението си през 2009 г. Като аргумент в тази насока е приел и даването на допълнително обезпечение по договора за кредит, уговорено с допълнително споразумение №2/23.07.2009 г. като това е станало след момента, в който страната твърди, че задължението вече е било погасено, а всичко изложено води до извод, че на 15.05.2009 г. не е извършено погасяване на кредита, отпуснат въз основа на цитирания по-горе договор, по който въззивникът „Александра Групхолдинг ООД има качеството на съдлъжник, поради което искът за установяване дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №68693/2014 г. по описа на СРС, е основателен.
- Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
- Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022„1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?; 2. Може ли съдът да се позовава на обстоятелства, приел, че не са доказани, ако тези обстоятелства са извън предмета на делото и извън обхвата на доказване, очертани от самия съд в мотивите на решението?“ Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният акт противоречи на практиката на ВКС по първия въпрос, обективирана в решения по т. д. №505/2017 г., II т. о., гр. д. №3700/2013 г., I г. о., гр. д. №4265/2014 г., IV г. о., гр. д. №1318/2010 г., IV г. о., гр. д. №3699/2020 г., IV г. о. и гр. д. №1263/2016 г., III г. о. Вторият въпрос е поставен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторът твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
- Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.