чл. 417 ГПК

Следва ли да има изрична уговорка спрямо бъдещите приращения, когато се учредява законна ипотека, или в този случай ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вида на новопостроена сграда по време на действие на ипотеката?

Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД?

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

За прилагане на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на неиндивидуално уговорена в договор за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент.

За последиците при уговорена в договор за заем по чл. 240 ЗЗД „автоматична“ предсрочна изискуемост.

За допустимите рамки, в които следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 ЗЗД за тълкуване волята на страните при задължаването им, в случаите, когато целта, която се преследва с възникването на правоотношението и неговият предмет са регламентирани със специална изрична правна норма.

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Дали в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато починалото лице не е оставило наследници или всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат, държавата става универсален правоприемник на починало лице и дали в този случай за държавата е налице правен интерес да инициира производство по чл. 61 ЗН?
В случай, че в хипотезата на чл. 11 ЗН починалото лице е оставило в наследство и имущество, което става собственост на общината по силата на тази норма, допустима ли би била молбата на държавата по чл. 61 ЗН за приемане по опис на наследството на починалото лице, ако преди подаването й в специалната книга при районния съд е вписано приемане по опис на наследството на същото лице от общината?

За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК.

Следва ли да има изрична уговорка спрямо бъдещите приращения, когато се учредява законна ипотека, или в този случай ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вида на новопостроена сграда по време на действие на ипотеката на основание чл. 92 ЗС?

Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД?

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

При констатиране на пропуск или недостатък в доклада , следва ли въззивнния съд да даде указания за ангажиране на доказателства за факти , които не са включени в предмета на доказване с доклада, първоинстанционният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване, а се приемат за недоказани факти от решаващо значение?
Следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест при оспорвания, в случая направени по отношение и на доказателства, допустимо ангажирани за първи път пред въззивната инстанция:направено оспорване от ищеца на записванията във вх.регистър на ответника?

Редовен ли е запис на заповед, в който е посочено, че е платим „на предявяване по чл. 84, ал. 2 ЗЗД", наред с посочения падеж на конкретна дата?

За характера на производството по чл. 409 ГПК и правните последици на постановеното в същото съдебно решение.

За извършване на преценка за допустимост на решението, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 14 / 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони.

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

Предоговарянето на договора за кредит, чрез подписване на анекс към същия, предпоставя ли автоматично извод, че оспорените като неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, клаузи от договора се приемат за индивидуално договорени?

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

За разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за издаване на записа на заповед по повод на бъдещ договор за заем.

Очевидна неправилност

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Какви са допустимите рамки, в които следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 ЗЗД за тълкуване волята на страните при задължаването им, в случаите, когато целта, която се преследва с възникването на правоотношението и неговият предмет са регламентирани със специална изрична правна норма?

Налице ли е валидно изразена воля за промяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промяната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразено писмено съгласие?

При учредена законова ипотека върху имот, състоящ се от земя и сгради разпростира ли действието си ипотеката към нова сграда в имота, която е построена на мястото на унищожените ипотекирани постройки и обхваща почти изцяло площта на земята?

Относно предпоставките, при които е допустимо изменение на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с оглед правния интерес на ищеца, в хипотезата на влязло в сила определение, с което издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е отменена, а искането на заявителя за издаването и - отхвърлено, като неоснователно.

Висящността на изпълнително производство срещу кои обезпечения, учредени от трети лица за обезпечаване на задълженията на длъжника, съставлява пречка по смисъла на чл. 735, ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност при съпоставка с възможността за удовлетворяване в рамките на индивидуалното принудително изпълнение в хипотезата на чл. 739, ал. 2 ТЗ?

Какво е значението на падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като имащ обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на задълженията, обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до падежа на записа на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение или и такива, чиято изискуемост е настъпила след тази дата?
Относно служебното задължение на съда да следи за противоречието на уговорените неустоечни клаузи с добрите нрави и съответно за прогласяването им за нищожни.
За съществуването на правен интерес у поемателя по запис на заповед от предявяването на пряк осъдителен менителничен иск срещу издателя при положение, че за същото вземане, произтичащо от един и същ факт /договора за финансов лизинг/, има влязло в сила решение по иск по чл. 422 ГПК вр. чл .417 ГПК срещу авалиста по ценната книга и е образувано изпълнително дело срещу последния.

Дали при издаден изпълнителен лист за съдебно предявена част от вземането на кредитор и предприето въз основа на същия принудително изпълнение срещу всички солидарни длъжници, осъщественото в хода на производство по несъстоятелност спрямо един от тях частично погасяване на кредиторовото вземане, заявено и прието в това производство в пълния му размер има погасителен ефект и за вземането, предмет на изпълнителното производство, спряно по отношение на несъстоятелния длъжник на осн. чл. 638, ал. 1 ТЗ, когато го надхвърля по размер и дали е допустимо за разликата до пълния размер на заявеното в производството по несъстоятелност вземане на кредитора да бъде ангажирана отговорността на солидарните длъжници във висящото изпълнително производство срещу тях, когато този остатък на дълга не е бил съдебно предявен и присъден?

Промяната в постоянния адрес на ответника - длъжник, настъпила след датата на подаване в местно компетентния заповеден съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди предявяването на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, съставлява ли по смисъла на чл. 120 ГПК промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност и основание ли е за препращане на делото по възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК?

За да е допустим изрично предвиденият в чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, е необходимо към момента на предявяването му да е налице изпълнително основание за вземането на кредитора, издадено по реда на заповедното производство. Само при издадена заповед за изпълнение и при надлежно материалноправно оспорване на вземането по нея, искът на кредитора за установяване на вземането би бил допустим. Предвид самостоятелното материалноправно положение на издателя на менителничните документи – главен длъжник и на авалистите, които са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство, произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение, чрез подадено по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК възражение.

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?

Намира ли приложение в исковото производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на факта на изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане (последния падеж) на задължението по банков кредит, при положение, че този факт е настъпил след подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното дирене в първата инстанция, респ. – изискуемо ли е в тази хипотеза цялото вземане на банката по кредита, ако той не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение ?

Разрешението на колективния орган на управление на юридическо лице за извършване на определени правни сделки има ли правно значение в отношенията с трети лица?

Относно търговски спор, преклузията по чл. 372, ал. 2 ГПК не се отнася за искане за изменение единствено в размера на предявения иск.

Относно основанието на предявен по реда на чл. 422 ГПК иск за съществуване на вземания по договор за банков кредит, за които е издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 417, т. 2 ГПК.

Необходимо ли е запис на заповед , с падеж „на предявяване в срок до 61 месеца от издаването„ да бъде предявен на авалиста, за да стане вземането по него изискуемо ?

Дали представлява изменение на основанието на положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу поръчител по договор за банков кредит, установяване съществуването на вземания за вноски за погасяването на кредита с настъпил вече падеж – с оглед разяснението по т. 11, б. „б” от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди и оцени всички събрани по делото и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност?

Съдлъжникът и поръчителят по договора за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучател е търговец?

С каква давност се погасява прекият менителничен иск на приносителя на записа на заповед срещу издателя му и приложима ли е спрямо него едногодишната погасителна давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ?

Какъв е приложимият давностен срок /обща или кратка погасителна давност/ по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски /в частта им за главница/, както и имат ли последните характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД ?

Относно нарушено право на защита при приемане на заключението на вещото лице, за липсата на уведомяването на единия от кредитополучателите за упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита, за отговорността на кредитополучателя при неподписан погасителен план и за солидарността, когато искане за солидарно осъждане няма в исковата молба.

Акцесорно ли е задължението на поръчителя по записа на заповед по отношение на задължението на издателя на записа на заповед, разполага ли поръчителят с възраженията по каузалното правоотношение, които принадлежат на издателя на записа на заповед и какъв е обемът на отговорността на поръчителя по записа на заповед?

Необходимо ли е записът на заповед да е предявен за плащане, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по него, с оглед даденото разрешение в т.3 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС ?

Oтносно съответствието между вземанията по издадената заповед за изпълнение и предмета на спора в исковото производство по чл.422 ГПК. Oтносно допустимостта на въвеждането на нови факти и обстоятелства с въззивната жалба на ищеца като предмет на делото и съответствие на обжалваното решение с практиката на ВКС по ТР № 4/2013 год. на ОСГТК.

Когато е уговорено погасяването на главното задължение да става на отделни погасителни вноски с различни падежи, погасяването на всяка от тези вноски представлява ли погасяване на част от главното задължение, и по отношение на всяка една от тях, при непогасяването ѝ след падежа ѝ, започва ли да тече шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, или за началото на този срок е нужно да настъпи и падежът на последната погасителна вноска, респ. – целият дълг да е станал изискуем, включително – предсрочно изискуем, ако последното също е уговорено?

Следва ли поемателят по запис на заповед да докаже наличие на каузално правоотношение, между него, като поемател, и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника – издател на менителничния ефект, по предявен от поемателя менителничен иск?

Допустимо ли е авалистът да противопостави на джиратаря като приносител на менителничния ефект възражения от каузалното правоотношение между кредитора, в полза на когото е издаден записът на заповед и издателя? В какво се изразява недобросъвестността по смисъла на чл. 465 ТЗ и в какво се проявяват последиците от злоупотребата с право на пряк метителничен иск?

Относно предпоставките за надлежно упражняване на правото да се обяви предсрочна изискуемост на задължение по договор за банков кредит. Обвързан ли е кредиторът от размера на дълга, посочен в отправената до длъжника покана за изпълнение, съдържаща се в писмения документ за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита?

Дали обявяването на кредита за предсрочно изискуем и предявяването на претенции към длъжника/поръчителя за всички дължими по договора за кредит суми е право, възможност за кредитора, от която той не е длъжен да се възползва, или негово задължение?
Ако банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, упражнявайки това право чрез отправено до длъжника и получено от същия писмено изявление, но не е предявила претенции срещу длъжника за изплащане на целия дължим остатък от кредита, това лишава ли я от възможността след настъпване падежите на всички вноски да претендира плащането им от длъжника или поръчителя и откога в този случай тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от падежа /изискуемостта/ на всяка месечна анюитетна вноска или от настъпване на падежа на последната дължима месечна анюитетна вноска?

За съдържанието и значението на каузалното отношение и релативните възраженията по него при иск по чл. 422 ГПК , основан на запис на заповед , предвиден и издаден при сключване на договор за финансов лизинг за да обезпечи изпълнение на задълженията на лизингополучателя за срока на договора , връзката му с менителничната сделка при обсъждането на възражение за давност, покрила обезпечените със записа на заповед вземания.

Дали действията на търговско дружество в изпълнение на договор, сключен и подписан от лице, което не е вписано в Търговския регистър като представляващ това търговско дружество, могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица по договора /в случая на Изпълнителната агенция по програма ФАР/?

От кой момент започва да тече срокът по чл. 111 ЗЗД, респективно този по чл. 147 ЗЗД по отношение на лизинговите вноски по договор за финансов лизинг – дали от момента на настъпване на падежа на всяка една от тях /съобразно договореното в съответния погасителен план към договора/ или от момента на разваляне на договора по съответния ред?

Приложима ли е нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по иск по чл. 422 ГПК по отношение на суми, събрани принудително в изпълнително производство след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение?

Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора ?

Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора?

Отмяната на допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист не рефлектират върху правния интерес от провеждането на установителен иск за вземането, предмет на заповедта за изпълнение. След като към момента на подаване на исковата молба е налице изпълнително основание за вземането на кредитора – ищец, то предявяването на осъдителен иск за същото вземане, вкл. и под формата на изменение на първоначално заявения петитум, не би бил допустим.

Относно приложението на общите правила за подсъдност на исковото производство по отношение на исковете, предявени по реда на чл. 415 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК.

В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот,знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя,като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД,следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане?

Относно подписване на процесния запис на заповед от лице без представителна власт по см. на чл.26, ал.2 ТЗ, съответно за несъобразяване разпоредбите на ЗЗД по отношение учредената представителна власт на В. К., в качеството му на пълномощник на [фирма].

Относно необходимостта от съобщаване на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от страна на банката, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в т. 18 и т. 11 б “а” от ТР №4/ 2013г.

В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане по договор за банков кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Относно връщане /реституция / на даденото от страна по договора, без предварително разваляне на валидния двустранен договор по реда на чл.87 от ЗЗД, или по съгласие на страните.

Относно вземането, произтичащо от запис на заповед, признато по реда на чл. 417 ГПК и сл. следва ли да се отъждествява само с единично и съвпадащо по размер вземане към длъжника, произтичащо от каузалните отношения между страните, по повод на които е издадена ценната книга.

Относно нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните, когато записа на заповед като абстрактна сделка не е оспорен от издателя, както и относно това дали следва ответника, който общо отрича съществуването на каузално правоотношение, респективно съществуване на изпълнително основание да докаже възражението си.

Относно наличието на законово установена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период електроенергия въз основа на клаузи в общите си условия.

За приемане за съвместно разглеждане в производство по иск с правно основание чл. 422 ГПК на друг иск на ищеца.

За успешното провеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК, следва ли ищецът да докаже и наличието на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, или е достатъчна само проверката за редовността на менителницата от външна страна?

Когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, легитимиран ли е да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК?

При определяне поредността на погасяванията под лихва нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД единствено договорна /възнаградителна / лихва ли визира или и задълженията за неустойки и лихви, които имат обезщетителен характер?

Поръчителят по договор за банков кредит следва ли да се счита длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД или като такъв следва да се разбира само лицето , което е насрещна страна по правоотношението – кредитополучателят , а не и лицето , което поръчителства неговото изпълнение ?

Длъжен ли е частният съдебен изпълнител да прекрати публичната продан, насочена към имот, част от който принадлежи на соридарни длъжници в режим на съпружеска имуществена общност, когато при условията на чл. 291 ГПК е направено пълно погасяване на общото задължение от единия солидарен длъжник, а остават непогасени задължения по делото от присъединени други изпълнителни листове към другия солидарен длъжник, по които платилият солидарен длъжник не е задължено лице, както и за непогасени публични задължения ?Какъв е характерът на публичните задължения и при какви условия изпълнителните действия по удовлетворяването на тези задължения могат да бъдат насочени към имот,притежаван в режим на съпружеска имуществена общност ? Има ли неуведомяването на съпруга-недлъжник за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност за последица заличаване на вещно-правния ефект на същата, предвид лишаването му от възможността да упражни привилегиите и възможностите, дадени му от чл. 502 и чл. 503 ГПК ?

Допустимо ли е страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения – чл. 92 ЗЗД и тяхната свобода ограничена ли е от чл. 10, ал. 2 ЗЗД, както и може ли съдът да намалява размера на неустойката до размера на законната лихва на основание ПМС 72/08. 04. 1994 г.?

Относно разпределението на доказателствената тежест в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 417, т. 9, предл. първо от ГПК с предмет установяване съществуването на вземане на ищеца – поемател по запис на заповед след издадена в негова полза заповед за изпълнение и подадени срещу същата възражения по ред на чл. 414, ал. 1 от ГПК от издателя и поръчителя по записа на заповед.

Може ли съдът да обоснове решението си само въз основа на избрани от него доказателства

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за обезпечено със записа на заповед заемно правоотношение, за което се твърди, че е погасено, поради връщане на заетата сума.

Относно обжалваната от [фирма] част, с която са отхвърлени исковете за сумата 100 лв. (пропуснати ползи), касационната жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Изискуемо ли е в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от банката – кредитор?

Недобросъвестен ли е по смисъла на чл. 465 ТЗ поемателят по менителничните ефекти, издадени от солидарните длъжници за обезпечаване на задължението му по договор за овърдрафт, единият от които същевременно е и съдлъжник по този договор, при липсата на доказателства за обявяването на овърдрафта за предсрочно изискуем, респ. за предприети от кредитиращата банка действия по принудителното му събиране?

Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на ДФ „Земеделие” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „Земеделие” и земеделските производители?

Налице ли е основание за връщане на безвъзмездната финансова помощ по договор, сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства, при условие, че ползвателят на помощта доказва само най – общо изпълнение на предмета на уговорената инвестиция, без да установи използването на придобитите по програма С. активи по заложеното в бизнес плана тяхно предназначение?

Относно въззивно решение, допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочените от касатора първи, втори и четвърти процесуалноправни въпроси относно предмета на делото и разпределянето на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК: 1. Може ли да бъде уважен предявен от ремитента установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, без да бъде изследван въпросът за съществуването на каузално отношение между страните, вида на каузалното правоотношение, връзката между менителничния ефект и конкретното каузално правоотношение. 2. Кому принадлежи тежестта да докаже съществуването на каузално правоотношение между страните, обуславящо менителнично задължение – на ремитента или на поемателя. 4. Задължен ли е съдът да изследва наличието на каузално правоотношение между страните, ако никоя от тях не въвежда такова.

По въпроса за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.

Учредява ли се менителнично поръчителство, когато подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/ не е на платеца или издателя и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговското право по отношение на менителничното поръчителство /авала/?

Дали при възражение на ответника за липса на каузална сделка е доказано със самия запис на заповед възникването на вземането, неговата изискуемост и задължението на издателя на записа на заповед.

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Относно началния момент на изискуемост на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски и дали вземането става автоматично изискуемо, или е необходимо изявление на банката до длъжника, че прави вземането по договора за кредит предсрочно изискуемо.

Как се разпределя доказателствената тежест между страните, в случая, когато ответниците в отговора на исковата молба твърдят, че записът на заповед е бил издаден и авалиран, като обезпечение на задължение само по сключен договор от за наем на кофражни платна за обект и връщането им, а в допълнителната искова молба ищецът, без да изключва този договор, въвежда и други последващи сключени договори за наем за други обекти, е релевантен и решен в противоречие с приетото по т. 17 на ТР 4/2013 ОСГТК.

Относно разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Банката- кредитор по реда на чл. 418 ГПК, чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ? Необходимо ли е Банката –кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем и това обявяване да е достигнало до кредитополучателя, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК и Банката да предприеме действия за принудително изпълнение?

Относно това достатъчно ли е, за да се приеме основателност на иска по чл.422 ГПК, ищецът – поемател по запис на заповед да установи само редовността на записа на заповед от външна страна или следва ако оспори твърденията на противната страна относно соченото от него като съществуващо каузално правоотношение, да установява други отношения извън менителничния ефект.

Относно правното значение на собственоръчно изписания текст след положените върху менителницата подписи при въведено твърдение за дадено обезпечение чрез поръчителство.

Относно разпределянето на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.

Относно противоречие на становището на въззивния съд по въпроса за начина на настъпване на предсрочна изискуемост с т. 18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГПК на ВКС. Предмет на исковете е установяване съществуването на задължени, произтичащо от просрочено задължение по договор за кредит, дължими лихви и съдебни разноски, за които вземания на основание чл. 417, т. 2 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и поръчителя по кредита.

Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции?

Какъв е предмета на делото и как се разпределя доказателствената тежест при иск по чл. 422 ГПК въз основа на ЗЗ.

Касационното обжалване е допуснато предвид: 1. Константната практика на ВКС по въпросите за недопустимостта на предявяване на иска, по чл. 422, ал. 1 ГПК като осъдителен, с оглед издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, съответно изменението му от установителен в осъдителен, когато впоследствие заповедта е отменена по реда на чл. 419 ГПК по отношение незабавното изпълнение и 2. Задължението на касационната инстанция служебно да следи за допустимостта на обжалваното съдебно решение следва да се допусне касационно обжалване.

Дължимостта на законната лихва за забава плащането на вземане по запис на заповед обусловена ли е от обстоятелството, че обезпеченото със записа на заповед вземане по каузална сделка включва и договорна лихва и нарушава ли се забраната за начисляване на лихва върху лихва.

Дали отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и дали за новиране на задължението е необходимо да има изрично изявена воля на договарящите страни.

Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК, чл. 237 ГПК /отм./ от 1952 г. и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой месечни вноски – дали вземането става автоматично изискуемо с неплащането на определения брой месечни вноски или е необходимо изявление на банката – кредитор, отправено до длъжника, че прави вземането по договора предсрочно изискуемо.

Следва ли, потвърждаването по реда на чл. 301 ТЗ на действия по каузалната сделка, да се счита разпростряно и по отношение на действия по менителнично задължение, поето от името на търговеца от лице, легитимиращо се като пълномощник по чл. 26 ТЗ.

Има ли извършено предявяване на запис на заповед с падеж „на предявяване” и настъпила ли е изискуемост на вземането, когато в нотариалните покани длъжниците – издател и авалист, са поканени да се явят пред определен нотариус на определена дата и час за предявяване на записа на заповед и плащане на дължимата сума по него, и същите не са се явили. Приложима ли е забраната на чл. 164 ГПК и допустимо ли е със свидетелски показания да бъде оспорено нотариално удостоверяване за връчване на нотариална покана; допустимо ли е със свидетелски показания да се установява наличието или липсата на достъп до канцеларията на адресат – юридическо лице и жилището на адресат – физическо лице.

Дали дружеството – ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК, дължи на взискателя – ищец изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника – длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът превишава активите на дружеството. Задължителната практика в цитираното решение е формирана във връзка с приложението по чл. 125, ал. 3 ТЗ, но с оглед предмета на спора и решаващите изводи на въззивния съд тя е относима и към отговора на релевантния за конкретното дело правен въпрос.

Допустимо ли е с последващ иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, при подадено възражение срещу заповед за изпълнение, издадена на осн. чл. 410 ГПК в полза на работодателя, за вземания за причинени липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, предвидена в чл. 211 КТ. Представлява ли, в този случай, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК „съдебен ред” по смисъла на чл. 211 КТ.

Невръчването на документа за образуване на производството или на равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си длъжника, представлява ли абсолютно основание за отказ от признаване на изпълнението на решение, при действието на чл. 34, ал. 2 от Регламент на съвета № 44/2001 г. или преценката за отказа се ограничава доколкото длъжникът би могъл да реализира защита в това производство. Ще подлежи ли на екзекватура по реда на глава ІІІ от Регламент на съвета № 44/2001 г. решението, постановено в едностранно производство, което става изпълняемо, след като е съобщено на неучаствалата страна, която може да се защити срещу него пред съд. При действието на чл. 34, ал. 2 от Регламент на съвета № 44/2001 г., допустимо ли е изпълнение на съдебно решение, когато на длъжника не е бил връчен документ за образуване или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, ако производството се е развило като едностранно, но е съществувала правна възможност същите да бъдат трансформирани в двустранни спорни такива, чрез подаване на възражение от длъжника или оспорване на решението в отделно исково производство.

Допустимо ли е страните по договор за финансов лизинг да уговорят, че при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора, вкл. под формата на неустойка?

Дали целият дълг от кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост /аргумент и от чл. 60, ал. 2 ЗКИ/?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания и възражения в обхвата, очертан от въззивната жалба, за служебните задължения на съда по предявен иск за присъждане на левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута и за правомощията на въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение поради неизпълнението на тези задължения.

Къде следва поемателят да предяви за плащане запис на заповед с падеж на предявяване на издател – търговец, когато това се извършва с нотариална покана: на адреса на управление на издателя – търговец или в мястото на плащане, посочено в записа на заповед?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор. Следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства в мотивите на своето решение? В правомощията на въззивния съд ли е да изменя правната квалификация на установителен иск и да уважи претенция на различно правно основание, непосочено в исковата молба?

За съдържанието на мотивите на въззивната инстанция, в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Когато в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, инициирано въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК (запис на заповед), ответникът е повдигнал обосновано възражение за наличие на каузално правоотношение и ищецът премине към установяване на своето вземане и в контекста на това каузално правоотношение, към кой момент следва да се установи съществуването на вземане по каузалното правоотношение – към падежа (респ.към момента на предявяване на записа на заповед за плащане) или към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? Може ли в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, инициирано въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК (запис на заповед), да се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение вземане, което не е съществувало (не е било възникнало) или не е било изискуемо към падежа на конкретната ценна книга?

Когато според актуалния му дружествен договор едно О. се управлява и представлява от двама или повече управители „заедно и поотделно”, извършените от единия от тях действия в хода на заповедното пр-во, обвързват ли търговското дружество-длъжник и могат ли другите управители на търговеца да оспорват тези действия, като твърдят, че същите не обвързват валидно представляваното от тях търговско д-во? Могат ли останалите управители на О. да направят възражение, че обстоятелствата, които са били известни на другия управител на д-вото, но те не са знаели в свое лично качество, имат характера на „новооткрити обстоятелства” по смисъла на закона /чл. 424, ал. 1 ГПК/ за търговското дружество-длъжник в заповедното пр-во? Могат ли обстоятелствата, които са били известни на единия управител на О., да имат характера на „новооткрити” /по см. на чл. 424, ал. 1 ГПК/ по отношение на същото търговско д-во, ако същите не са били известни на другите управители на същото юридическо лице?

При съдържаща се в договор за заем,подписан от двете страни формулировка”заемодателят предава в собственост на заемателя сумата…”следва ли да се приеме,че е налице свидетелстващо изявление на страните по договора,че сумата е предадена по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като съдебният състав е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС?

Относно приложението на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗПУ по отношение на начина за удостоверяване на връчването на длъжника на уведомително писмо на банката, с което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ.

Налице ли са предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК, когато искът е предявен в срок, но ищецът не е представил доказателства за това пред заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК?

Коя погасителна давност следва да се прилага при предявен иск за вземане срещу авалиста по запис на заповед – специалната 3-годишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ или 1-годишната давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ?

В кои случаи и при какви предпоставки клауза за договорна неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави договорна мораторна неустойка, уговорена като конкретна сума за всеки месец на забава, без да е предвиден краен срок за начисляването й ? Длъжен ли е съда да обсъди всички обстоятелства по делото, които са от значение за спорното право ?

Относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост по договор за кредит и отговорността на поръчителя съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

В производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,в тежест ли е на кредитора – ищец да докаже настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по сключен договор за кредит с ответника, вкл. за уведомяване на длъжника за това обстоятелство,или е в тежест на ответника изрично да оспори предпоставките за прилагане последиците на предсрочната изискуемост?

Следва ли за възникване на солидарната отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД?

Следва ли за предявяване на иска срещу лице, което е управител, респ. което е изгубило към момента на предявяване на иска това качество или е признато за несъществуващо обстоятелство вписването му като управител, да е взето решение от едноличния собственик на капитала, на основание чл. 145 ТЗ вр. чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, респ. на общото събрание на съдружниците за предявяване на иска и това решение представлява ли абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, за която съдът следи служебно?
Съдът следи ли служебно, при липса на възражение от ответника в срок, за взето решение от едноличния собственик на капитала на основание чл. 145 ТЗ вр. чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ или от съдружниците в дружество с ограничена отговорност при предявяване на иска на основание чл. 145 ТЗ за реализиране на имуществената отговорност на управител, респ. лице, за което е отпаднало това качество или е признато за несъществуващо обстоятелството, че няма такова качество към момента на предявяване на иска?

Достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност съотношението на актив и пасив, залегнало в стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност близки до референтните за тези показатели стойности?
Задължен ли е въззивният съд да допусне и събере представени след изтичане на срока по чл. 266, ал. 1 ГПК доказателства, съответно задължен ли е съдът служебно да събира доказателства, чрез които да се установи състоянието на неплатежоспособност?

Как съдът констатира представянето на оригинал и на цветно ксерокопие на ценна книга /записа на заповед/ в заповедното производство, служеща като основание за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК и дали последната, както и издаденият въз основа на нея изп. лист, ще подлежат на обезсилване, когато вместо въз основа на оригинал, издавеното им е станало при представяне на цветно ксерокопие от документа по чл. 417, т. 9, предл. първо ГПК?

Съдът по иска, предявен по реда на чл. 415 ГПК, респективно чл. 422 ГПК, произнася ли се по допустимостта на заповедното производство и за наличието на основания по чл. 410 ГПК, съответно чл. 417 ГПК, за издаване на заповедта за изпълнение?

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен, и доказателствената тежест по иска за установяване на парично вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, и задължението на въззивния съд да обсъди възраженията и доводите на страните.

Не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението.

Следва ли съдът в производството по установителен иск по реда на чл. 422 ГПК да се произнесе по наличието на каузално правоотношение и неговата действителност при направено общо оспорване от страна на ответника?

За приложението чл. 143 ЗЗП, т.т. 9, 10, 11, 12 относно уговорката в договора за потребителски кредит, предвиждаща за едностранната възможност за промяна от страна на банката на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в него основание.

Съществува ли правната възможност да установи реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ недължимост на вземане длъжник, пропуснал да стори това в заповедното производство и вземането на кредитора срещу него се основава на влязла в сила по реда на чл. 416, изр. първо ГПК заповед за изпълнение?

Допустим ли е след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение иск за връщане на недължимо платени суми и кога се преклудира срокът за възражение по чл. 414 ГПК при допусната в заповедта за изпълнение поправка на основанието на паричното вземане ?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

Относно приложението на заповедното производство при предварителните договори досежно уговорените в тях съществени условия и за вземането – предмет на иска по чл. 422 ГПК.

За недопустимостта на изменение на иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от установителен в осъдителен, с оглед издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато впоследствие последната е отменена по реда на чл. 419 ГПК само по отношение незабавното изпълнение.

Дали организациите и лицата по чл. 4 ЗДФИ, т. 1-3 са длъжни да инициират заповедни производства по реда на чл. 417 ГПК и сл., или това е само тяхно право?

При произнасянето си по иска съдът е обвързан от конкретните правопораждащи факти, изложени в обстоятелствената част на ИМ и няма никаква възможност да излиза произволно извън така наведеното от ищеца основание на иска, като разглежда по своя преценка и факти, с които не е сезиран и по този начин променя основанието на иска. Подобни процесуални действия представляват нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес- чл. 6, ал. 2 ГПК и водят до недпустимост на обжалваното въззивно решение като произнесено извън предмета на спора, т.е. по непредявен иск.С оглед изложеното и при вмененото от закона задължение на съда да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част, същото следва да се обезсили изцяло като недопустимо, след което делото да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения иск на наведеното от ищеца основание.

Обективираното в договора за заем изявление, че при подписването му заемателят е получил заемната сума изцяло, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме факта на реалното й предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?

Спрямо кои документи и при какво оспорване съдът открива производство по чл. 194 ГПК и за доказателствените средства, с които се установява фактическото местоживеене към даден момент на едно физическо лице?

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит – необходимо ли е изявление на банката – кредитор, че прави вземането по договора предсрочно изискуем, отправено до длъжника, за да се счита вземането за предсрочно изискуемо.

Дали при преценката си за основателност на положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК - във вр. чл. 417, т. 9, предл. първо ГПК, решаващият съд е длъжен да провери и наличието на каузално правоотношение между издателя и поемателя по записа на заповед „и обвързаността на записа на заповед с такова правоотношение“?
Дали каузално правоотношение, обезпечено посредством процесния менителничен ефект, може да се счита въведено в предмета на делото, заведено по такъв иск, ако в исковата молба няма такова твърдение?

Намаляват ли възможностите на кредитора да се удовлетвори при всяко отчуждаване на длъжниково имущество ? Увреждаща ли е разпоредителната сделка, когато кредиторът не е предприел активни действия за удовлетворяване на вземането си чрез обезпеченото в негова полза имущество ?

Относно предпоставките, при които настъпва предсрочна изискуемост на задължението по договора за банков кредит, с оглед конкретните уговорки на страните.

Относно възможността в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъдат релевирани правопогасяващи възражения за плащане на дълга и за приложимостта на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Правният интерес от установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, не е отпаднал при отмяна по реда на чл. 419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което е недопустимо в исковото производство преминаване от установителен към осъдителен иск съгласно чл. 214 ГПК.

Следва ли да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на еднолично търговско дружество поради наличието на висящо исково производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, изпълнението по което е насочено върху всички дялове от капитала на това дружество? Спирането на принудителното изпълнение от съда, издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, води ли до спиране на производството по чл. 517, ал. 4 ГПК?

Обективираното в договора за заем изявление, че при подписването му заемателят е получил заемната сума изцяло, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме факта на реалното й предаване или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал?

По иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдът следва да посочи размера на вземането към датата на заявлението, както и, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, да вземе предвид и настъпилите факти от значение за спорното право след предявяване на иска, да посочи остатъка от задължението, което обуславя дали длъжникът има право на обратен изпълнителен лист.

Допустимо ли е авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект лични възражения, произтичащи от каузалните правоотношения между поемателя и издателя на записа на заповед ? Има ли приносителят на запис на заповед валидно, непогасено парично вземане срещу авалиста, ако във връзка с каузалното правоотношение, по повод на което е издаден менителничния ефект, приносителят се е снабдил с изпълнителен лист и е насочил изпълнението спрямо имот на авалиста, който е ипотекиран от него като обезпечение на дълга на длъжника по каузалното правоотношение, без обаче авалистът да е страна и лично задължен по същото каузално правоотношение ?

Предметът на правния спор се определя от ищеца с исковата молба, чрез обстоятелствената част и петитума на която се индивидуализират спорното материално право и вида на търсената съдебна защита. Последваща промяна в предмета на спора е допустима при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска. Изменението може да засяга основанието на иска или самото искане за защита или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно, но не и да води едновременно до промяна на основанието и на петитума на първоначално предявения иск. Едновременната промяна на основанието и на петитума представлява по същността си предявяване на нов иск и е недопустима, тъй като има за последица цялостна промяна на спорния предмет на делото, въведен с исковата молба.

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Съгласно действащата процесуална уредба, една от формите за защита на длъжника срещу вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, е оспорването му по исков ред при наличие на предпоставките по чл. 424, ал. 1 ГПК – намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Оспорването на вземането по този ред е обвързано със спазването на определен срок, който е посочен изрично в чл. 424, ал. 2 ГПК, а именно -в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Когато отменителните решения на ВКС, постановявани по реда на чл.293, ал.3 ГПК, освен указанията по приложение на материалния и процесуалния закон съдържат и фактически констатации и правни изводи по отношение на обстоятелства, за които е събран необходимият доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по чл.294, ал.1 ГПК, тези констатации и правни изводи задължителни ли са за въззивния съд при новото разглеждане на делото? Представлява ли признанието на факт, съдържащ се в изявление пред държавен орган, доказателство за съществуването на признатия факт и може ли същото да бъде опровергавано със свидетелски показания?

Относно допустимостта на общия исков ред за предявяването на осъдителен иск при наличие на предвидена в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС възможност за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на производството по предявения иск.

Дали заявените от молителя правопораждащи факти или посочените в издадената въз основа на молбата му заповед за изпълнение, са предмет на установяване в производство по чл. 422 ГПК, в хипотеза, когато съдът е издал заповедта на различно от посоченото в молбата фактическо основание?

Дали задължението на авалиста по запис на заповед е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава, и може ли авалистът да противопоставя на поемателя на записа на заповед личните възражения на издателя за обвързаност между записа на заповед и обезпеченото каузално правоотношение с поемателя ?

Относно допустимостта на свидетелските показания при оборване на законната доказателствена сила на акта за начет,като разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 158 от 19.07.11г.по гр.дело № 1146/10г.на III г.о.на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Ако при висящо производство по чл. 422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да е отменена, производството по установителния иск подлежи ли на прекратяване, поради липса на правен интерес?

Възниква ли солидарна отговорност за продавача и купувача на търговското предприятие за връщане на получената финансова помощ при неизпълнение на задължението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. и т. 4.18 от договора по програма С. да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от пет години от изплащането на финансовата помощ?

Защитата на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение е уредена в чл. 423, ал. 1 и чл. 424 ГПК. Според чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някои от предпоставките на закона: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради нарушение на правилата за връчване; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, поради това, че в деня на връчването на трето лице, не е имал местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства. Ако длъжникът е пропуснал възможността за защита чрез производството по чл. 423, ал. 1 ГПК той разполага с т.нар. иск за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК. За разлика от отрицателния установителен иск по чл. 254 от отм. ГПК, която разпоредба не ограничава длъжникът във възраженията му срещу съществуване на вземането или неговата изискуемост, искът по чл. 424 ГПК може да се основава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая длъжниците се позовават на обстоятелства, които са съществували към срока на подаване на възражение, поради което не са основание за предявяване на отрицателен установителен иск. Определения в ГПК специален ред на защита на длъжника, срещу който има издадена влязла в сила заповед за изпълнение, изключва исковата защита по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което предявения на това основание отрицателен установителен иск се явява недопустим. Постановеното решение по недопустим иск е недопустимо и подлежи на обезсилване.

За необходимостта в заявлението да бъде посочено основанието, от което произтича вземането и неговата правна квалификация и за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона.

Относно процесуалните предпоставки за допустимостта на иска по чл. 424 ГПК.

Подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка на редовен от външна страна менителничен ефект при възникнал спор за обвързаност на процесния запис на заповед и дължимост на процесната сума като дадена в заем на кооперацията-издател на ефекта? Относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса относно реалното предаване на сумата по твърдяния договор за заем, чието изпълнение обезпечава издадения запис на заповед.

Относно доказване изпълнението на поето от страна на банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно за усвояването на сумата.

Представлява ли „повод за завеждане на делото” по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК завеждане на исково дело за установяване недължимост на суми само поради изтекла погасителна давност / чл. 254 ГПК /отм./, сега – чл. 124, ал. 1 ГПК/, ако ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца, а последният не е подал възражение по чл. 250 ГПК /отм./, вр. пар. 9, изр. 2 ПЗР ГПК и не е направил възражение за изтекла погасителна давност в изпълнителното производство?

Относно възможността записът на заповед, издаден за обезпечаване на вземане към издателя по сключен с поемателя договор за заем, да послужи като доказателство за предаване на заемната сума на заемателя /издател на менителничния ефект/, ако няма други доказателства за реалното предаване на сумата.

Относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

Относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

Обезсилването на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК , след предявяването на установителния иск на кредитора по чл. 422 ГПК , изключва ли правния интерес от воденето на същия ?

Дали целият дълг по един банков кредит става предсрочно изискуем при сбъдването на определени, посочения в договора факти или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника, за да настъпи предсрочната изискуемост?

Подписът на лицевата страна на менителницата/ записа на заповед/, ако не е на платеца или издателя, учредява ли менителнично поръчителство/авал/ и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговско право при задължението по менителничното поръчителство/авала/?

В производство по иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане по запис на заповед с падеж на предявявяне, въз основа на който е издадена заповед по чл. 417, т. 9 ГПК, когато съдът приеме за основателни възраженията на издателя, че записът на заповед не е предявен в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ и че вземането е погасено по давност, следва ли да отхвърли иска по чл. 422 ГПК или може да изведе правата на поемателя на записа на заповед от чл. 534 ТЗ, на което основание да уважи иска по чл. 422 ГПК.

За успешното провеждане на иска по чл. 422 ГПК следва ли ищецът да доказва и каузалното правоотношение или е достатъчно да се позовава на абстрактния характер на записа на заповед? Относно доказателствената тежест на взискателя – ищец при направени лични възражения от длъжника – ответник за обезпечителния характер на записа на заповед към каузалното правоотношение, което се твърди, че е заплатено изцяло.

Налице ли е незаконосъобразно действие на частния съдебен изпълнител, когато при провеждане на изпълнителното производство не зачете невлязъл в сила съдебен акт ?

Разписката, издадена от кредитора за частично погасяване на дълг, удостоверява ли плащане по установено задължение, когато има твърдение за наличие и на друго еднородно вземане на кредитора от същия длъжник и как се разпределя тежестта на доказване за релевантните факти по договор за заем; каква е последицата от липсата на отбелязване по чл. 77, ал. 3 ЗЗД?

Следва ли да бъде заплащано възнаграждение на обикновен търговския пълномощник, който не е в трудовоправни отношения с търговеца за периода, през който няма сключени сделки, но е работил в интерес на търговеца и е водил преговори за сключване на търговски сделки, и дали последното съставлява изпълнение на задължения по договор?

Следва ли да бъде заплащано възнаграждение на обикновен търговския пълномощник, който не е в трудовоправни отношения с търговеца за периода, през който няма сключени сделки, но е работил в интерес на търговеца и е водил преговори за сключване на търговски сделки, и дали последното съставлява изпълнение на задължения по договор?

Валидно ли е удостоверяване на връчване при отказ, когато връчителят не е намерил адресата лично, а е съобщил за подлежащите на връчване съдебни книжа по телефон ?

Относно значението на надлежно направения отказ от наследството на починала страна от преките й наследници по закон за правоприемството в процеса е релевантен за допустимостта на обжалваното решение.

Относно главница в размер на 297 187.25 лв. по акт №20 от 14.11.2007 год. за установаване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 75 979.57 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 181 727.34 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по валутния кредит, установена с акт №35 от 18.11.2004 год.

Относно прилагане на разпоредбите на ЗВСОНИ и на ЗОЗ относно имотите, за които се претендира възстановяване на право на собственост по реда на ЗВСОНИ и легитимацията на претендиращите права, произнасянето по които от страна на касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона. Относно процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди в мотивите на решението събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, като въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния съд по прилагане на посочената разпоредба видно от приложени към изложението решения № 707/17.03.1977 г. по гр. д. № 3417/76 г., ВС, II г. о., Р. № 752/18.11.1988 г., ВС, III г. о. и Р. № 378/10.08.1988 г. по гр. д. № 286/88 г., ВС, I г. о.

Съществува ли правен интерес от водене на осъдителен иск, след като ищецът разполага с изпълнително основание по чл. 268 А? Относно наличието на влязъл в сила административен акт, представляващ основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл. 417, т. 1 ГПК, задължава ли носителят на вземането, в случая Директорът на Н. да избере заповедното производство или може да го търси по общия исков път.

Допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед?