чл. 417 ГПК

не е бил спорен между страните и съдът не е следвало да следи служебно да следи за това при служебната проверка за неравноправни клаузи, тъй като уведомлението за предсрочна изискуемост не е част от договорните отношения. Въвежда доводи, че кредиторът е свободен да определи начинът на връчване, като, възлагайки връчването, той не може да определя и да налага правила за връчването и да контролира и да указва на връчителя как да процедира при връчването и оформянето на документите за връчване. Според касатора, приемайки, че предсрочната изискуемост не е обявена преди подаване на заявлението, въззивният съд е следвало да се произнесе за настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на ИМ. По тези съображения касаторът счита, че е следвало да бъдат присъдени и предсрочно изискуемите вземания. На следващо място касаторът оспорва, като извършени в нарушение на закона и необосновани, изводите, че е недопустимо предоговаряне с цесионер. Счита за неправилни, като необосновани, и изводите за прехвърляне с приетите за неравноправни договорни клаузи на целия риск на кредитополучателя. Излага подробни съображения за неправилността на оспорените изводи, че банката не е дала необходимата информация на кредитополучателя. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски.

не е бил спорен между страните и съдът не е следвало да следи служебно да следи за това при служебната проверка за неравноправни клаузи, тъй като уведомлението за предсрочна изискуемост не е част от договорните отношения. Въвежда доводи, че кредиторът е свободен да определи начинът на връчване, като, възлагайки връчването, той не може да определя и да налага правила за връчването и да контролира и да указва на връчителя как да процедира при връчването и оформянето на документите за връчване. Според касатора, приемайки, че предсрочната изискуемост не е обявена преди подаване на заявлението, въззивният съд е следвало да се произнесе за настъпване на предсрочната изискуемост с връчване на ИМ. По тези съображения касаторът счита, че е следвало да бъдат присъдени и предсрочно изискуемите вземания. На следващо място касаторът оспорва, като извършени в нарушение на закона и необосновани, изводите, че е недопустимо предоговаряне с цесионер. Счита за неправилни, като необосновани, и изводите за прехвърляне с приетите за неравноправни договорни клаузи на целия риск на кредитополучателя. Излага подробни съображения за неправилността на оспорените изводи, че банката не е дала необходимата информация на кредитополучателя. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски.

1. „Бездействието на кредитора в изпълнителното производство в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК и предявен иск по чл. 422 ГПК следва ли да води до дерогиране на института на давността за периода от издаване на заповедта до завеждането на иска по чл. 422 ГПК, като се вземе предвид факта, че заповедта за изпълнение не е връчена в разумен срок на длъжника, поради липса на активност от страна на кредитора?“; 2. „Моментът/датата на връчване на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК с цел стабилизирането й от значение ли е за прекъсването на давността и тече ли давностен срок за вземането в изпълнителното производство от издаването на заповедта до връчването й?“; 3. „Приложимо ли е в производството по чл. 422 ГПК общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК и следва ли съдът да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а това са фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. след момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?“. По първите два въпроса поддържа противоречие на обжалваното решение с т. 14 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение №334/24.04.2019 г. по гр. д. №281/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение №118/12.12.2019 г. по т. д. №2288/2018 г. на ВКС, II т. о. Твърди, че третият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по тълк. д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и решение №118/12.12.2019 г. по т. д. №2288/2018 г. на ВКС, II т. о. По всички въпроси поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

1. „Бездействието на кредитора в изпълнителното производство в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК и предявен иск по чл. 422 ГПК следва ли да води до дерогиране на института на давността за периода от издаване на заповедта до завеждането на иска по чл. 422 ГПК, като се вземе предвид факта, че заповедта за изпълнение не е връчена в разумен срок на длъжника, поради липса на активност от страна на кредитора?“; 2. „Моментът/датата на връчване на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК с цел стабилизирането й от значение ли е за прекъсването на давността и тече ли давностен срок за вземането в изпълнителното производство от издаването на заповедта до връчването й?“; 3. „Приложимо ли е в производството по чл. 422 ГПК общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК и следва ли съдът да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а това са фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. след момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?“. По първите два въпроса поддържа противоречие на обжалваното решение с т. 14 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение №334/24.04.2019 г. по гр. д. №281/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение №118/12.12.2019 г. по т. д. №2288/2018 г. на ВКС, II т. о. Твърди, че третият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по тълк. д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и решение №118/12.12.2019 г. по т. д. №2288/2018 г. на ВКС, II т. о. По всички въпроси поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

налице ли са каузални правоотношения, обезпечени с процесния запис на заповед. Тези изводи са обосновани от въззивния съд с констатации, че, както в първоначалната искова молба, така и в допълнителната ИМ, ищецът не е въвел каузално правоотношение, а в т. 3 ДИМ единствено е посочил, че процесният запис на заповед е издаден, за да се новират неплатени задължения по издадени от ответника в предишни години по-стари записи на заповед с настъпили падежи, а и ответникът също не е въвел твърдение за свързаност на запис на заповед с конкретно каузално правоотношение, като в подадения отговор на исковата молба само е възразил за непосочване от ищеца на каузална сделка, която да е обезпечена с издаването на процесния запис на заповед, които възражения са условни и неконкретни. Формирани са мотиви, че ищецът не е длъжен да посочва каузално правоотношение, а има право да претендира вземането единствено въз основа на издадената ценна книга, както и, че, за да са налице условия за изследване на каузална сделка, свързана с издадената ценна книга, същата следва да е въведена изрично от някоя от страните по делото, конкретизирана със съществените си елементи. Изведени са решаващи мотиви, че не се дължи изследване и произнасяне по въпроса налице ли са каузални правоотношения, обезпечени с процесния запис на заповед.

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с т. 1 ТР №го факти, доколкото това би засилило прекомерно служебното начало във вреда на насрещната страна в процеса, а и предвид възможността съдът да изведе въпрос с различно съдържание от този, който би извел касаторът. В разглеждания случай от изложените оплаквания за необсъждане на доводи и доказателства конкретен правен въпрос не е изведен, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с т. 1 ТР №го факти, доколкото това би засилило прекомерно служебното начало във вреда на насрещната страна в процеса, а и предвид възможността съдът да изведе въпрос с различно съдържание от този, който би извел касаторът. В разглеждания случай от изложените оплаквания за необсъждане на доводи и доказателства конкретен правен въпрос не е изведен, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.

За проверка на допустимостта на въззивното решение поради наличие на постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност и прекратяване на дейността на предприятието на ответника.

За правомощията на съда да се произнесе по възраженията на ответника, когато те са направени след изтичане на срока за отговор на исковата молба.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно предоставените от закона възможности за защита на длъжника чрез позоваване на погасителна давност срещу заповедта за незабавно изпълнение (по чл. 417 ГПК) и изпълнителния лист, с които се е снабдил кредиторът - когато изпълнителното основание, с което е снабден кредиторът, е заповед за незабавно изпълнение (заповед по чл. 417 ГПК), какви са законовите възможности длъжникът да оспори вземането поради погасителна давност, а при предявен отрицателен установителен иск допустимо ли е длъжникът да го основе, а съдът да го уважи поради факти, настъпили до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните. (По иск на на основание чл. 694 ТЗ)

По какъв начин следва да се тълкуват клаузите по сключен договор когато те са общи и неясни и въз основа на това да се преценя обхвата на поетите задължения /по-специално т.10.6 от Указания за прилагане на схемата за държавна помощ, утвърдени на 27.02.2013г. и Указанията за 2014г., 2015г. и следващите години, транспонирани в т.4.5 от сключения между страните договор/?

за погасителната давност по отношение на особените производства по чл. 414 ГПК и чл. 417 ГПК?“

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

От кога започва да тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на задължение по договор за банков кредит?

1 от експертизата. От заключението на експерта, че с плащане срещу дълга на сумата от 700 лв. на 21.08.2017 г. са погасени дължимите погасителни вноски към 21.07.2017 г. Последвали са спорадични и нередовни плащания на остатъка от задължението. Ето защо, съдът е прил, че към датата 22.07.2017 г. и съответно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 8.02.2019 г., е била налице забава в издължаването на вноската за погасяване на главницата и лихвата. Неизпълнението на задължението на кредитополучателя и съдлъжниците за покриване на месечните анюитетни плащания е довело до възникване в полза на кредитора на вторичното преобразуващо право да превърне кредита в предсрочно изискуем. Дружеството - въззивник е упражнило това право, с изявления, обективирани в нотариални покани, адресирани до длъжниците и получени от тях на 9.01.2019 г., с изтичане на срока за получаване на книжата след залепяне по реда на чл. 47 ГПК, видно от приетите по делото писмени доказателства.

Относно задължението на съда да обсъди всички релевантни доводи и възражения на страните.

Отговаря ли поръчителят за последиците на собствената забава, настъпила отделно от забавата на главния длъжник? (По предявени от „Банка Пиреос България“ АД по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит, сключен между първоначалния ищец и трето лице и обезпечен с поръчителство от страна на ответника-жалбоподател)

I.1, I.2 и I.3в изложението. Цитираната от касатора практика по чл. 290 ГПК, която е постановена преди приемането на Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019г. по тълк. д. №8/2017г. на ОСГТК на ВКС и влиза в противоречие с даденото задължително за съдилищата съобразно чл. 130 ЗСВ тълкуване от ОСГТК на ВКС на чл. 235, ал. 3 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, не може да обуслови основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се има и предвид, че посочената практика по чл. 290 ГПК на ВКС, формирана след приемане на посоченото тълкувателно решение, е постановена при различна фактическа обстановка от тази по настоящето дело (достигнало до кредитополучателя волеизявление на кредитора за обявяване на предстрочната изискуемост на кредита, материализирано в приложение към исковата молба), поради което не е относима за спора. Доколкото на въпросите е даден отговор по реда на чл. 290 ГПК в решението по т. д. №16/2019г. на II т. о. на ВКС, който напълно се споделя от настоящия състав, и не е налице промяна на обществените условия или на законодателството, обуславящи необходимост от промяна на тълкуването, не е осъществено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

за установителни искове за вземания по различни заповеди за изпълнение на парично задължение, те са част от задължението по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009 г. и допълнително споразумение №2/23.07.2009 г. и именно този договор е фактическото основание както на иска, по който е постановено посоченото по-горе решение, влязло в сила на 25.07.2018 г., така и на разглежданата в настоящото производство претенция и поради това със сила на пресъдено нещо между страните вече е установено правоотношението по сключването на договора за кредит, фактът на предоставяне на сумата на кредитополучателя и обстоятелството, че към момента на постановяване на решението кредитът не е бил изцяло погасен. Анализирайки подробно и приетите по делото писмени доказателства, и заключението на назначената от въззивния съд ССЕ, въззивният съд е достигнал до извод, че между страните съществува валидна облигационна връзка по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009 г. и допълнително споразумение №2/23.07.2009 г., по който жалбоподателят има качеството на съдлъжник, като кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по договора, докато кредитополучателят и съдлъжникът не са изплатили в уговорените срокове дължимите от тях суми за главница, лихви и такси, което обхваща и частта от главницата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№69693/2014 г. на СРС. Намерил е за неоснователни възраженията на ответника, че с осъществените на 15.05.2009 г. счетоводни операции е погасена главницата по договора за кредит, тъй като видно от самата справка, на посочената дата е извършено „намаление на главница в размер на 8 199 999.99 евро и веднага след това – операция „усвояване на кредит“ в размер на 8 200 000 евро, а от събраните доказателства се установява, че по сметката на длъжника не е постъпвала такава сума от друг източник освен от самата банка, обслужваща сметката и няма данни и твърдения „усвояването на кредит“ в размер на 8 200 000 евро да е в резултат на сключване на друг договор. Счел е, че в същото време наличните доказателства подкрепят твърденията на ищцовата страна, че отразените в извлечението от сметка счетоводни операции са взети именно поради необходимостта от генериране на нов референтен номер на кредита след договорената промяна на лихвения процент с допълнително споразумение №1, като видно от счетоводните отчети на кредитополучателя „АТВ 2010“ ЕООД за периода от 2008 г. до 2014 г. и по-конкретно от структурата на пасива в счетоводните баланси на дружеството за 2008 г. и 2009 г., самият длъжник не е отчел намаляване на задължението си през 2009 г. Като аргумент в тази насока е приел и даването на допълнително обезпечение по договора за кредит, уговорено с допълнително споразумение №2/23.07.2009 г. като това е станало след момента, в който страната твърди, че задължението вече е било погасено, а всичко изложено води до извод, че на 15.05.2009 г. не е извършено погасяване на кредита, отпуснат въз основа на цитирания по-горе договор, по който въззивникът „Александра Групхолдинг ООД има качеството на съдлъжник, поради което искът за установяване дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №68693/2014 г. по описа на СРС, е основателен.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

„1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?; 2. Може ли съдът да се позовава на обстоятелства, приел, че не са доказани, ако тези обстоятелства са извън предмета на делото и извън обхвата на доказване, очертани от самия съд в мотивите на решението?“ Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният акт противоречи на практиката на ВКС по първия въпрос, обективирана в решения по т. д. №505/2017 г., II т. о., гр. д. №3700/2013 г., I г. о., гр. д. №4265/2014 г., IV г. о., гр. д. №1318/2010 г., IV г. о., гр. д. №3699/2020 г., IV г. о. и гр. д. №1263/2016 г., III г. о. Вторият въпрос е поставен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторът твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.