Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 417 т. 8 ГПК

Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: […]
8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;

чл. 417 т. 8 ГПК

Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: […]
8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

1/ Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и в тази връзка предвидената в чл. 272 ГПК възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение, освобождава ли го от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните; 2/ Материалноотговорно ли е по смисъла на закона, лицето назначено на отчетническа длъжност, но фактически неупражняващо такава поради обосновано отсъствие от работното място – надлежно изпълнение на възложена заповед, за периода на неговото отсъствие; в случай на съставен акт за начет за причинена имуществена вреда от липси и при безспорно установено по делото отсъствие на лицето, имащо качеството отчетник от работното му място за продължителен период от време, през който то фактически не е могло да изпълнява задълженията си по приемане, събиране, съхраняване и отчитане на материални запаси, може ли да се счита, че констатираните в акта за начет фактически констатации за липси по отношение на това лице, се ползват с презумптивна доказателствена сила и в този случай кой е носител на имуществена отчетническа отговорност – дали лицето, което е назначено на отчетническа длъжност или лицето, което фактически е осъществявало тази дейност в периода на отсъствието на отчетника; 3/ Допустимо ли е да се приеме, че е налице липса като предпоставка за възникване на имуществена отчетническа отговорност за конкретно лице, ако дадени вещи са водени само стойностно, не и количествено и съответно ако в хода на финансовата ревизия е констатирана липса на определени вещи, без да е направена пълна количествена /материална/ проверка за тяхното наличие на място; 4/ Подписването на инвентаризационен опис без забележки“ достатъчно основание ли е да се приложи презумптивната доказателствена сила на акта за начет, съставен на база данните в този опис, без материална проверка на място; и 5/ Ако за пораждане на имуществената отчетническа отговорност за липси, с оглед доказателствената сила на акта за начет, е достатъчен обективният факт на нейното откриване, то при наличието на надлежни доказателства по делото, които да го опровергават, следва ли съдът да се позове само на тази презумпция и игнорирайки фактите и обстоятелствата по делото да обоснове отговорността на начетеното в акта за начет лице;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

1. Следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ за всички фактически констатации в акта за начет/АН/, ако в хода на производството по чл.422 ГПК се опровергаят доказателствата за една от тях?
2. Може ли съдът, разглеждащ иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадена въз основа на АН заповед за незабавно изпълнение, да установи друг размер на вредата, различен от този по АН?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

„може ли да се реализира пълна имуществена отговорност, без да се спазва общия исков ред на доказването й само по реда на заповедното производство” – в противоречие с практика на ВКС, и „следва ли съдът в мотивите си да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в съвкупност за проверка на съответствието със задължителната практика на ВКС и ВС по същия въпрос” – в противоречие с практика на ВКС и ВС. Твърди се /бланкетно/ и нищожност и недопустимост на атакуваното решение, както и очевидна неправилност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бойка Стоилова

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

(процесуалноправен и материалноправен): 1. Ползва ли се с доказателствената сила по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ актът за начет (АН), който финансовият инспектор е съставил, без да мери, тегли и брои повереното имуществото на лицето по чл. 31 ЗДФИ (МОЛ), а констатациите в акта е изградил въз основа на инвентаризационни описи? и 2. Следва ли да се ангажира пълната имуществена отговорност на същото лице, ако то не е причинило вредата умишлено? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение №267/ 09.12.2014 г. по гр. д. №7254/2013 г. на ВКС, IV-то ГО, решение №69/21.05.2012 г. по гр. д. №516/2011 г. на ВКС, IV-то ГО, решение №256/26.09.2013 г. по гр. д. №1338/2012 г. на ВКС, IV-то ГО и определение №189/10.02.2012 г. по гр. д. №1694/2009 г. ВКС, IV-то ГО. Позовава се и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в съществено нарушение на процесуалния закон (чл. 22, ал. 2 и 5 ЗДФИ и чл. 154 ГПК) и в противоречие с чл. 21, ал. 1 ЗДФИ. Претендира разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а в съответствие със сочената съдебна практика. Според тази практика констатациите в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното от ответника при условията на пълно и главно доказване, както е прието и в обжалваното решение в съответствие и с разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Тъй като при всички случаи последиците от акта може да бъдат реализирани само след издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, каквото предвижда чл. 27, ал. 4 ЗДФИ, длъжникът може да оспори вземането по него с възражението си по чл. 414 ГПК в заповедното производство, в който случай /какъвто е разглеждания/ се провежда исковото производство по чл. 422 ГПК за установяването му. Т. е. актът за начет не влиза в сила и вземането по него не може да бъде осъществено без провеждане на заповедно производство. Констатациите по акта се стабилизират при неподаване в срок на възражение, или при оттеглянето му, или след влизане в сила на решението за установяване на вземането, но не поради влизането му в сила /на акта/, а поради влизането в сила на заповедта за изпълнение /чл. 416 ГПК/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бойка Стоилова

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

относно реда за защита в хипотеза на съставен акт за начет при действието на Гражданския процесуален кодекс, в сила от 2008 г. (обобщен и уточнен от касационната инстанция в съответствие с правомощията, разяснени с т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2010 г. на ВКС, ОСГТК) е обусловил решаващата воля на съда и относно него е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което следва да се допусне касационното обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

Допустимо ли е с последващ иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, при подадено възражение срещу заповед за изпълнение, издадена на осн. чл. 410 ГПК в полза на работодателя, за вземания за причинени липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, предвидена в чл. 211 КТ. Представлява ли, в този случай, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК „съдебен ред” по смисъла на чл. 211 КТ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

за задължението на въззивния съд да обсъди и анализира всички представени по делото и относими за спора доказателства, като изгради своите изводи върху цялата съвкупност от тях, а не да подхожда избирателно, в т. ч. и да игнорира определени доказателства за сметка на други. По този въпрос страната твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика - ТР№1/17.07.2001г. по т. д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Решение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

Дали организациите и лицата по чл. 4 ЗДФИ, т. 1-3 са длъжни да инициират заповедни производства по реда на чл. 417 ГПК и сл., или това е само тяхно право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право