1/ Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и в тази връзка предвидената в чл. 272 ГПК възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение, освобождава ли го от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните; 2/ Материалноотговорно ли е по смисъла на закона, лицето назначено на отчетническа длъжност, но фактически неупражняващо такава поради обосновано отсъствие от работното място – надлежно изпълнение на възложена заповед, за периода на неговото отсъствие; в случай на съставен акт за начет за причинена имуществена вреда от липси и при безспорно установено по делото отсъствие на лицето, имащо качеството отчетник от работното му място за продължителен период от време, през който то фактически не е могло да изпълнява задълженията си по приемане, събиране, съхраняване и отчитане на материални запаси, може ли да се счита, че констатираните в акта за начет фактически констатации за липси по отношение на това лице, се ползват с презумптивна доказателствена сила и в този случай кой е носител на имуществена отчетническа отговорност – дали лицето, което е назначено на отчетническа длъжност или лицето, което фактически е осъществявало тази дейност в периода на отсъствието на отчетника; 3/ Допустимо ли е да се приеме, че е налице липса като предпоставка за възникване на имуществена отчетническа отговорност за конкретно лице, ако дадени вещи са водени само стойностно, не и количествено и съответно ако в хода на финансовата ревизия е констатирана липса на определени вещи, без да е направена пълна количествена /материална/ проверка за тяхното наличие на място; 4/ Подписването на инвентаризационен опис без забележки“ достатъчно основание ли е да се приложи презумптивната доказателствена сила на акта за начет, съставен на база данните в този опис, без материална проверка на място; и 5/ Ако за пораждане на имуществената отчетническа отговорност за липси, с оглед доказателствената сила на акта за начет, е достатъчен обективният факт на нейното откриване, то при наличието на надлежни доказателства по делото, които да го опровергават, следва ли съдът да се позове само на тази презумпция и игнорирайки фактите и обстоятелствата по делото да обоснове отговорността на начетеното в акта за начет лице;