нямат връзка и са неотносими с решаващите правни аргументи, послужили като основание за частичното отхвърляне на установителния иск за съществуване на паричното вземане. Въззивната инстанция не е отрекла безусловността на поетото задължение за плащане, обективирано в процесната ценна книга, не е подлагала на тълкуване категоричността, неотменимостта и безрезервността на изразената от издателя воля, съотв. тази на авалиста (каквато теза стои зад първия въпрос), не е разсъждавала по въпроса дали записът на заповед има само и единствено обезпечителна функция (теза на втората част на втория въпрос). Първият въпрос е изцяло неуместен като се има предвид обстоятелството, че именно касаторът като ищец е въвел в исковия процес обвързаността на поетото с ценната книга задължение със задължението на кредитополучателя по договора за банков кредит от 21.05.2008г. и обезпечителния характер на записа. Наличието на запис на заповед не освобождава съда от задължението да изследва значението на падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като имащ обезпечителна функция по отношение на каузално правоотношение, в който смисъл е трайната съдебна практика. Неоснователна е тезата, която стои зад въпросите на касатора, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед във всички случаи обосновава уважаването на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск за съществуване на вземането по ценната книга. В производството по чл. 422 ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При въведени възражения, основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото каузално правоотношение. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Записът на заповед установява изискуемост на вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед. Ако обезпечителната функция на записа на заповед е по отношение на всички видове задължения по каузалното правоотношение /главница, договорна, наказателна лихва, такси и др. /, следва да бъде съобразявана изискуемостта на задължения от всеки вид към датата на падежа на записа на заповед. При доказана обезпечителна функция на записа на заповед вземането на основание ценната книга следва да би било изпълнимо към падежа й и съгласно условията на каузалното правоотношение. В противен случай би се стигнало до това, че на основание менителничния ефект би могло да се присъдят и законни лихви за забава, считано от падежа на ефекта, за задължения, чиято изискумост настъпва в бъдещ спрямо тази падеж момент. В този смисъл, освен цитираните в първоинстанционното решение актове на ВКС (решение №108/22.07.2014 г. по т. д. 2418/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №171 от 11.11.2014 г. по т. д. №2913/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №249/2.02.2015 г. по т. д. №4224/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. Решение №252/21.03.2018 г. на ВКС по т. д. №951/2017 г., II т. о., ТК) е и решението по т. д.№352/2019г. на І т. о. на ВКС. Изводите на съдилищата, обусловили отхвърлянето на иска са в синхрон с посочената съдебна практика. Самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е обстоятелството, че касаторът неоснователно твърди противоречие на обжалваното решение с т. 2б и т. 4д Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Отсъства и надлежно въведена предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която разпоредба касаторът формално без аргументи се позовава като допълнително основание за осъществяване на касационния контрол, а приложното поле на чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК не е обосновано с нито един аргумент. Надлежното въвеждане както на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, не се състои и изчерпва с цитирането на съответната разпоредба, а предпоставя обстойно аргументиране - защо отговорът на въпроса ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съответно - доказването на основанието за директния достъп до касационен контрол е задължение на страната и не подлежи на служебно изследване.