1/Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и да направи свои фактически и правни изводи?; 2/ При въведено изрично оплакване във въззивната жалба за неправилност на решението поради неверни изводи на вещото лице и възникнала необходимост от отговор на въпроси, за които трябват специални знания с оглед на съдържащите се данни във вече прието по делото заключение на вещо лице, длъжен ли е въззивният съд да допусне нова експертиза?; 3/Дължимо ли е юрисконсултско възнаграждение, присъдено в заповедното производство, при невъзможност заповедта за изпълнение да влезе в сила, поради подадено възражение и недопустимост на иска по чл. 422 ГПК заради открито производство по несъстоятелност на длъжника? Касаторът се позовава по първите два въпроса на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същите са решени в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение №130/23.06.2016г. по т. д. №748/2015г. на ВКС, I т. о., решение №34/22.02.2016 г. по гр. д. №4657/2015г. на ВКС, I г. о., решение №132/29.05.2015 г. по гр. д. №7298/2014 г. на ВКС, III г. о. и др., а по трети въпрос – на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.