чл. 414, ал. 1 ГПК

Обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя; и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени?

Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по запис на заповед?

При прекратяване на делото поради недопустимост на иска, за да се реши конкуренцията в правата на страните за присъждане на разноски, от значение ли е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на иска?

Допустимо ли е и какви са правните последици, ако в срока по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство предяви отрицателен установителен иск за признаване на недължимостта на вземането, предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, а в същия законоустановен срок подаде и възражение срещу издадената заповед за изпълнение и в случай, че иск и възражение бъдат подадени – дължи ли съдът по заповедното производство указания по чл. 415 ГПК и кой установителен иск подлежи на разглеждане – положителният или отрицателният?

Дали предвидената в чл. 8.1 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. отговорност при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива е приложима както при и по повод удостоверяване изпълнението на задължението по договора, така и при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива преди сключването на договора ?

Относно разпределението на доказателствената тежест в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 417, т. 9, предл. първо от ГПК с предмет установяване съществуването на вземане на ищеца – поемател по запис на заповед след издадена в негова полза заповед за изпълнение и подадени срещу същата възражения по ред на чл. 414, ал. 1 от ГПК от издателя и поръчителя по записа на заповед.

Дали извършеното от трето лице частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява признание на дълга от страна на ответника?

Относно преценка на допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Осчетоводяването от възложителя на издадената фактура за извършени СМР, ползването на данъчен кредит, както и извършеното частично плащане на задълженията по нея, представлява ли приемане на извършената работа ?

Относно главница в размер на 297 187.25 лв. по акт №20 от 14.11.2007 год. за установаване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 75 979.57 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 181 727.34 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по валутния кредит, установена с акт №35 от 18.11.2004 год.

Подсъдността на установителните искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК се определя съобразно общите правила за подсъдността, включително и за родовата подсъдност. В заповедното производство подлежащото на изпълнение вземане се посочва чрез общия сбор на отделните вземанията по главницата/в случая представляваща стойността на извършените услуги водоснабдяване и канализация/ и тези за лихвата, но в исковото производство трябва да се установят правопораждащите факти за възникване на вземането по всеки един от обективно съединените искове срещу длъжника в заповедното производство. С оглед направеното възражение от длъжника в заповедното производство по чл. 414, ал. 1 ГПК, кредиторът продължава защитата си по исков път, като следва да докаже основателността на всеки един от обективно съединените искове.

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок – с изтичането на срока на отговор в исковата молба или възражението за погасяване на вземането по давност може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция?

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност?