1) липсата на постановено разпореждане или постановяването на устно такова, с което се уважава подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, и издаването на такава заповед за изпълнение на основание това разпореждане, без същото да е последващо инкорпорирано в самата заповед (доколкото в императивно уреденото съдържание на заповедта липсва разпореждане за издаването ѝ) за изпълнение, води ли до нищожност на последната, доколкото не е ясна волята на съда относно уважаването на внесеното заявление за издаване на заповед за изпълнение, или доколкото самата заповед за изпълнение е издадена на основание нищожен съдебен акт; и 2) липсата на постановено разпореждане или постановяването на устно такова, с което се уважава подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, и издаването на такава заповед за изпълнение на основание това разпореждане, когато същото е последващо инкорпорирано в самата заповед за изпълнение, води ли до нищожност на същата, поради противоречието му с разпоредбата на чл. 412 ГПК; или доколкото предходно – преди издаването на заповед за изпълнение не е ясна волята на съда относно уважаването на внесеното заявление за издаването ѝ, а същата се проявява впоследствие, в самата заповед, но в противоречие с разпоредбите относно нейното съдържание, води ли до нищожност, с оглед на неспазването на императивните норми на заповедното производство. Касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа съображения тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.