чл. 410 ГПК

Предстои добавяне на анотация.

Възниква ли и при какви предпоставки право на отказ/ на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на имот и на възстановяване на задатък, ако към договора купувачът знае, че имотът е ипотекиран?

Какъв е характерът на иска по чл. 626 ГПК – осъдителен или установителен и как се развива производството при подаване в срок на възражение по чл. 16 Регламент /ЕО/ №1896/2006 год. на ЕП и Съвета?

Включва ли се в задължението на съда, регламентирано в чл. 235, ал. 3 ГПК, разглеждане на посочено в исковата молба изявление на кредитор, упражнил преди това правото си по чл. 410 ГПК, че счита задълженията на длъжника си за предсрочно изискуеми?

Обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя; и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени?

Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Съответно не е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.

Възивният съд може ли да постанови обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото за констатирани нередовности на исковата молба едва при изготвяне на съдебния акт по съществото на спора?

В тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита?

Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?

Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Относно частта, с която след частична отмяна на решение № 379 от 29.01.2014г. по гр.д. № 2996/2012г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от Г. Я. Я. против М. П. И. иск с по чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищцата сумата 3 407,75 лева, явяваща се разлика над сумата 2 421,10 лева до 5 828,85 лева, представляваща сбор от дължимата от ответника ½ част от солидарно поети от страните като кредитополучатели задължения по сключен от тях по време на брака им договор за банков кредит № 019343 от 10.07.2007г. с банка [фирма], изпълнени от ищцата включително и след прекратяване на брака с развод, в повече от припадащата й се част, чрез плащане на погасителни вноски в периода от 30.08.2007г. до 01.12.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2012г., за която сума в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 119 от 12.01.2012г. по ч.гр.д. № 142/2012г. на В., X. състав.

Как следва да процедира въззивния съд при постановено от първоинстанционния съд решение, с което е признато съществуването на вземане по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение, ако ищецът е предявил и осъдителен, а не установителен иск по чл. 422 ГПК, чието разрешение в противоречие с Решение № 27 от 08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 521/2009 г., І т.о.?

С определение по чл. 288 ГПК ВКС е допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение по въпроса за евентуална му недопустимост, предвид произнасяне от съдилищата по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, в хипотеза, когато присъденото парично вземане е в размер над 25 000 лева и е предмет на издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Банката- кредитор по реда на чл. 418 ГПК, чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ? Необходимо ли е Банката –кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем и това обявяване да е достигнало до кредитополучателя, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК и Банката да предприеме действия за принудително изпълнение?

Допустимо ли е с последващ иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, при подадено възражение срещу заповед за изпълнение, издадена на осн. чл. 410 ГПК в полза на работодателя, за вземания за причинени липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, предвидена в чл. 211 КТ. Представлява ли, в този случай, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК „съдебен ред” по смисъла на чл. 211 КТ.

От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит с договорна клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при допуснато просрочие на погасителна /анюитетна/ вноска по кредита – от изпадането на кредитополучателя в забава и неплащането на договорената месечна погасителна /анюитетна/ вноска на нейния падеж, или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, или от упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
Налице ли е валидно уведомяване съгласно чл. 99 ЗЗД, ако същото не е извършено от стария кредитор и възможно ли е същото да се замести от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК?
По какъв ред следва да бъде извършено известяването по чл. 99 ЗЗД, за да произведе то своето действие спрямо третите лица и длъжника?
Дали исковата молба следва да съдържа всички обстоятелства, на които се основава искът /въпрос № 4 в изложението/?
Дали въззивният съд следва да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото /въпрос № 1 в изложението/?

Съдът по иска, предявен по реда на чл. 415 ГПК, респективно чл. 422 ГПК, произнася ли се по допустимостта на заповедното производство и за наличието на основания по чл. 410 ГПК, съответно чл. 417 ГПК, за издаване на заповедта за изпълнение?

Ако с въпросното касационно решение е бил отхвърлен положителен установителен иск на ответното по настоящата молба за отмяна търговско д-во, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 410 ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС/ срещу търговеца [фирма]-гр. С., този правен резултат по никакъв начин не означава, че непременно е следвало да бъде уважен заведен от друг търговец /настоящият молител/ отрицателен иск по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането на [фирма], за което последното е било снабдено със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, доколкото предпоставка за водене на последния иск е намирането „на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които той не е могъл да се снабди в същия срок”. Досъдебното производство не е съдебен ред, а ноторно е, че последният приключва с влязла в сила присъда по отношение на конкретно физическо лице. Следователно касае се за съвършено неотносимо към основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение доказателство.

Към кой момент трябва да бъде установено съществуването/несъществуването на спорното право по реда на чл. 422 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ?Към кой момент трябва да бъде установено съществуването/несъществуването на спорното право по реда на чл. 422 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ?

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Относно допустимостта на общия исков ред за предявяването на осъдителен иск при наличие на предвидена в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС възможност за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на производството по предявения иск.

Обвързан ли е съда в производствата по чл. 410 ГПК и по чл. 422 ГПК от дадената от ищеца правна квалификация? Как се извършва преценката за идентичност между заявеното от ищеца с исковата молба спорно право и обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение?

След като към момента на подаване на исковата молба е налице изпълнително основание за вземането на кредитора – ищец, предявяването на осъдителен иск за същото вземане, не би бил допустим, което обаче не е съобразено от въззивния съдебен състав. При издадена заповед за изпълнение и с оглед действието на възражението на длъжника, кредиторът може да предяви само иск за установяване на вземането си, в рамките на преклузивния едномесечен срок/ чл. 415, ал. 1 ГПК/. Правен интерес от осъдителен иск би бил налице само при пропускане на този срок и/или обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, в качеството й на съдебно изпълнително основание.

Относно вида на иска, който трябва да бъде предявен от кредитора при издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и направено от длъжника възражение по чл.414 ГПК, и задълженията на въззивната инстанция при констатирано противоречие на обстоятелствената част на исковата молба и нейния несъответствуващ осъдителен петитум.

Отразява ли се върху допустимостта на първоинстанционното решение, с което е разгледан осъдителен иск на кредитора за вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и на последващото въззивно решение извършеното преди постановяване на въззивното решение обезсилване на заповедта на основание чл. 415, ал. 2 ГПК?

Отразява ли се недопустимостта на първоинстанционното решение, с което е уважен осъдителния иск на кредитора, в полза на който срещу същия длъжник и за същото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, на допустимостта на въззивното решение, ако към момента на постановяването му издадената заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена от същия районен съд?

Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК и успешното му провеждане предпоставят наличие на валидно издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК.

Относно вида на иска, който следва да бъде предявен от кредитора при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и за задълженията на въззивната инстанция при констатирано противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Може ли цесионер, който е банка и на когото друг правен субект е прехвърлил свое вземане срещу кредитополучател по договор за банков кредит, да получи заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ал. 2 ГПК въз основа на този договор за банков кредит и извлечение от счетоводните книги на банката?
Може ли по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ал. 2 ГПК, съдът да издаде заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК?