чл. 410 ГПК

При повдигнат иск за настъпила погасителна давност, следва ли съдът служебно да изисква заповедното производство и като определящо обстоятелство за сроковете при погасителната давност?
В случаите, когато заповедният съд не е осигурил възможност и не е позволил на длъжника в действителност да узнае за издадената заповед по чл. 410 ГПК и не му е дадена възможност да я оспори и така е пристъпено към принудително изпълнение, следва ли съдът да се произнесе дали има надлежен съдебен акт за прекъсване на давност за едно вземане?
Когато в заповедното производство не е осигурена възможност за упражняване на права, не е назначен особен представител на липсващия длъжник, следва ли да се приеме, че е имало законно заповедно производство, което да произведе като последица надлежен съдебен акт, от който се счита, че тече нова погасителна давност на вземане?
Длъжен ли е съдът да събира служебно доказателства, за да констатира или елиминира противоречието в правораздавателната си дейност по конкретен правен спор?
Подлежи ли на присъединяване заповедното производство при отрицателни установителни искове за настъпила погасителна давност, когато основание за издаване на изпълнителния лист е заповед по чл. 410 ГПК, а не влязлото в сила решение по осъдителен иск?
Длъжен ли е съдът да определи обстоятелствата, които подлежат на изясняване и доказване?
Задължен ли е въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи самостоятелен анализ и преценка, с оглед произнасянето по спора, включително и да събере служебно доказателства за изясняването на факти, относими към предмета на спора?