чл. 410 ГПК

Възниква ли и при какви предпоставки право на отказ/ на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на имот и на възстановяване на задатък, ако към договора купувачът знае, че имотът е ипотекиран?

Какъв е характерът на иска по чл. 626 ГПК – осъдителен или установителен и как се развива производството при подаване в срок на възражение по чл. 16 Регламент /ЕО/ №1896/2006 год. на ЕП и Съвета?

Включва ли се в задължението на съда, регламентирано в чл. 235, ал. 3 ГПК, разглеждане на посочено в исковата молба изявление на кредитор, упражнил преди това правото си по чл. 410 ГПК, че счита задълженията на длъжника си за предсрочно изискуеми?

Обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя; и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени?

Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Съответно не е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.

Възивният съд може ли да постанови обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото за констатирани нередовности на исковата молба едва при изготвяне на съдебния акт по съществото на спора?

В тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита?

В тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита?

Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?

За процесуалните правомощия на въззивния съд при оспорено заключение на вещото лице и при направено искане съдът да назначи друго или повече вещи лица.

Длъжен ли е съдът да разгледа евентуалния иск, ако главният иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено?

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ прекъсва ли течението на срока на погасителната давност по вземането за връщане на сумите, събрани от длъжника и платени на взискателя по изпълнителното дело, и тече ли срок на погасителната давност по вземането за връщане на тези суми, докато трае процеса по иска по чл. 254 ГПК /отм./, уважен с влязло в сила решение?

Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?
2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?
3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)?

Допустимо ли е и какви са правните последици, ако в срока по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство предяви отрицателен установителен иск за признаване на недължимостта на вземането, предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, а в същия законоустановен срок подаде и възражение срещу издадената заповед за изпълнение и в случай, че иск и възражение бъдат подадени – дължи ли съдът по заповедното производство указания по чл. 415 ГПК и кой установителен иск подлежи на разглеждане – положителният или отрицателният?

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?

За задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя?

Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. ”в” ЗЗД?

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Следва ли да се прилага служебно тълкувателно решение № 4/2015 г. по т.д.№ 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото липсва възражение в тази насока, направено от ответник по делото?

Лизинговите вноски по договор за финансов лизинг имат ли характер на периодични плащания и в какъв срок се погасяват по давност вземанията за такива вноски?

Относно частта, с която след частична отмяна на решение № 379 от 29.01.2014г. по гр.д. № 2996/2012г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от Г. Я. Я. против М. П. И. иск с по чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищцата сумата 3 407,75 лева, явяваща се разлика над сумата 2 421,10 лева до 5 828,85 лева, представляваща сбор от дължимата от ответника ½ част от солидарно поети от страните като кредитополучатели задължения по сключен от тях по време на брака им договор за банков кредит № 019343 от 10.07.2007г. с банка [фирма], изпълнени от ищцата включително и след прекратяване на брака с развод, в повече от припадащата й се част, чрез плащане на погасителни вноски в периода от 30.08.2007г. до 01.12.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2012г., за която сума в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 119 от 12.01.2012г. по ч.гр.д. № 142/2012г. на В., X. състав.

Дали получената безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от ЕЗФРСР е лична или се включва в съпружеската имуществена общност, приетото с обжалваното решение противоречи на приетото с влезлите в сила решение № 10/16.01.2015 година на Районен съд Айтос, постановено по гр. д. № 384/2011 година и решение № ІІ-165/20.02.2013 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1553/2012 година?

Как следва да процедира въззивния съд при постановено от първоинстанционния съд решение, с което е признато съществуването на вземане по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение, ако ищецът е предявил и осъдителен, а не установителен иск по чл. 422 ГПК, чието разрешение в противоречие с Решение № 27 от 08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 521/2009 г., І т.о.?

Относно задължението на съда да следи за нарушаване на тези процесуални норми, които са относими към преценката за допустимостта на обжалвания съдебен.

Относно наличието на законово установена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период електроенергия въз основа на клаузи в общите си условия.

Необходимо ли е да се доказва кой е конкретния извършител, кога и при какви обстоятелства е извършено нарушаване целостта на пломбите и физическите въздействия върху водомерите , причинили тяхната повреда или неточност на показанията им ?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Относно оспорване на решение от дневния ред на общо събрание на ЕС за приемане отчета на управителя за изразходваните средства за управление и поддръжка на общите части представлява ли оспорване на самия отчет като акт на управление на ЕС.

Относно значение за изхода на спора за договорната отговорност при бездействие на кредитора.

С определение по чл. 288 ГПК ВКС е допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение по въпроса за евентуална му недопустимост, предвид произнасяне от съдилищата по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, в хипотеза, когато присъденото парично вземане е в размер над 25 000 лева и е предмет на издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Относно погасителната давност за обезщетението за забавено плащане на дължимото по консултантския договор възнаграждение и прекъсва ли се давността с изпратена от изпълнителя до възложителя нотариална покана за доброволно изплащане на уговореното възнаграждение.

Дали извършеното от трето лице частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява признание на дълга от страна на ответника?

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Банката- кредитор по реда на чл. 418 ГПК, чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ? Необходимо ли е Банката –кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем и това обявяване да е достигнало до кредитополучателя, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК и Банката да предприеме действия за принудително изпълнение?

Относно изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Задължен ли е съдът да индивидуализира предмета на делото при противоречие между искова молба и приложени към нея документи, удостоверяващи правоотношенията между страните.

Допустимо ли е с последващ иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, при подадено възражение срещу заповед за изпълнение, издадена на осн. чл. 410 ГПК в полза на работодателя, за вземания за причинени липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, предвидена в чл. 211 КТ. Представлява ли, в този случай, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК „съдебен ред” по смисъла на чл. 211 КТ.

Относно качеството на ответника, като потребител на топлоенергия въз основа на представения по делото нотариален акт, обективиращ деривативно основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот, както и е констатирал, че по отношение на имота е било осъществено топлоподаване, чиято стойност се претендира.

Какви са правните последици на счетоводното отразяване на данъчни фактури при редовно водено счетоводство по отношение на обективираното в тях вземане?

За допустимостта на свидетелските показания при наличие на поправки в частен свидетелстващ документ и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими за спора доказателства.

Относно проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение, с оглед нередовност на ИМ, поради непълнота в обстоятелствената част на същата.

От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит с договорна клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при допуснато просрочие на погасителна /анюитетна/ вноска по кредита – от изпадането на кредитополучателя в забава и неплащането на договорената месечна погасителна /анюитетна/ вноска на нейния падеж, или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, или от упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
Налице ли е валидно уведомяване съгласно чл. 99 ЗЗД, ако същото не е извършено от стария кредитор и възможно ли е същото да се замести от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК?
По какъв ред следва да бъде извършено известяването по чл. 99 ЗЗД, за да произведе то своето действие спрямо третите лица и длъжника?
Дали исковата молба следва да съдържа всички обстоятелства, на които се основава искът /въпрос № 4 в изложението/?
Дали въззивният съд следва да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото /въпрос № 1 в изложението/?

Съдът по иска, предявен по реда на чл. 415 ГПК, респективно чл. 422 ГПК, произнася ли се по допустимостта на заповедното производство и за наличието на основания по чл. 410 ГПК, съответно чл. 417 ГПК, за издаване на заповедта за изпълнение?

Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Недопустимостта на съдебния акт е налице когато съществуват процесуални пречки или липсват процесуални условия за съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск, поради което е невъзможно, при подобен порок, произнасянето по същество на спора.

Ако с въпросното касационно решение е бил отхвърлен положителен установителен иск на ответното по настоящата молба за отмяна търговско д-во, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 410 ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС/ срещу търговеца [фирма]-гр. С., този правен резултат по никакъв начин не означава, че непременно е следвало да бъде уважен заведен от друг търговец /настоящият молител/ отрицателен иск по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането на [фирма], за което последното е било снабдено със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, доколкото предпоставка за водене на последния иск е намирането „на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които той не е могъл да се снабди в същия срок”. Досъдебното производство не е съдебен ред, а ноторно е, че последният приключва с влязла в сила присъда по отношение на конкретно физическо лице. Следователно касае се за съвършено неотносимо към основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение доказателство.

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Дължи ли се неустойка за забава, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника?

Относно направено оспорване на автентичността на частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва, ако представилата документа страна не представи оригинала за изследване от специализирана съдебно-графологична експертиза. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото, тъй като не е възможно да се установи дали подписът е положен върху документа или е пренесен от друг документ?

Към кой момент трябва да бъде установено съществуването/несъществуването на спорното право по реда на чл. 422 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ?Към кой момент трябва да бъде установено съществуването/несъществуването на спорното право по реда на чл. 422 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ?

Допустимо ли е управителят на етажна собственост, регистрирана по ЗУЕС, да предявява иск в качеството си на физическо или юридическо лице, без да се легитимира като представител на етажната собственост; при положение, че иска не се предявява от лицето (физическо или юридическо) в качеството му на представител на етажната собственост, допустимо ли е съдът да се произнася по отношение на етажната собственост като страна по предявеният иск?

Има ли право поръчителят по банков кредит, който е платил предсрочно задължението по кредита, да предяви иск за цялата сума срещу кредитополучателя?

Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението.

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Съгласно действащата процесуална уредба, една от формите за защита на длъжника срещу вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, е оспорването му по исков ред при наличие на предпоставките по чл. 424, ал. 1 ГПК – намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Оспорването на вземането по този ред е обвързано със спазването на определен срок, който е посочен изрично в чл. 424, ал. 2 ГПК, а именно -в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Освен за случаите на нередовна искова молба, поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, във всички останали хипотези на нередовност на исковата молба продължава да е актуално разрешението в в т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според това тълкувателно решение, представляващо задължителна практика, както за съдилищата, така и за ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва.

Относно допустимостта на общия исков ред за предявяването на осъдителен иск при наличие на предвидена в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС възможност за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на производството по предявения иск.

Дължи ли въззивната инстанция произнасяне относно доказателственото значение за спора на документ, какъвто довод не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба?

Осчетоводяването от възложителя на издадената фактура за извършени СМР, ползването на данъчен кредит, както и извършеното частично плащане на задълженията по нея, представлява ли приемане на извършената работа ?

Обвързан ли е съда в производствата по чл. 410 ГПК и по чл. 422 ГПК от дадената от ищеца правна квалификация? Как се извършва преценката за идентичност между заявеното от ищеца с исковата молба спорно право и обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение?

Налице ли е непризнателност, ако дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на дарения, докато разполага с дареното до неговото изчерпване?

Относно значението на подписан от възложителя протокол обр.19 за установяване на действително изпълнените СМР при претендирано заплащане, за необходимостта от друго допълнително съглашение на страните. Относно обема и стойността на изпълнените и приети СМР, описани в двустранно съставените протоколи обр.19 и за цената, уговорена с договора – дали тя е фиксирана или определяема.

Плащането към кредитор на ДДС по конкретни фактури с посочен в тях определен размер на задължението, счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието – длъжник счетоводство, извършените частични плащания, съответно прихващания, с вземания по конкретни фактури, представляват ли признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД за пълния размер на дълга?

Когато прецени за необходимо законодателят изрично предвижда случаите на приложимост на производството по чл. 410 ГПК и чл. 418 ГПК извън хипотезите на тези два текста. Същевременно не може да се приеме, че доколкото става въпрос за парично вземане , което предвид своя характер и размер е подсъдно на районния съд, пълната имуществена отговорност попада в общата хипотеза на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Това влиза в противоречие с нормата на чл. 211 КТ, според която тази отговорност се осъществява по съдебен ред , докато производството по чл. 410 ГПК има за предмет единствено установяването на това дали заявеното вземане е спорно или не. Това производство няма за предмет установяване на предпоставките за реализиране отговорността за липси, поради което не може да се приеме, че чрез него тази имуществена отговорност се осъществява. Следователно производството по чл. 410 ГПК, което се е развило преди исковото производство по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 КТ , предвид характера на заявеното вземане е недопустимо.

След като към момента на подаване на исковата молба е налице изпълнително основание за вземането на кредитора – ищец, предявяването на осъдителен иск за същото вземане, не би бил допустим, което обаче не е съобразено от въззивния съдебен състав. При издадена заповед за изпълнение и с оглед действието на възражението на длъжника, кредиторът може да предяви само иск за установяване на вземането си, в рамките на преклузивния едномесечен срок/ чл. 415, ал. 1 ГПК/. Правен интерес от осъдителен иск би бил налице само при пропускане на този срок и/или обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, в качеството й на съдебно изпълнително основание.

С каква давност се погасяват вземанията за цената на доставяната топлинна енергия ?

Кога възниква правото на регресен иск и приложимият закон относно регресното притезание на застрахователя по риска „гражданска отговорност” към виновния водач, причинил ПТП, когато към момента на застрахователното събитие е действувал Закона за застраховането /отм./, а изплащането на обезщетението е извършено при действието на Кодекса за застраховането-в сила от 01.01.2006 г. ?

Може ли съдът да се произнася по въпроси, свързани с правилността на решението, когато те не са посочени във въззивната жалба ? Може ли да се обоснове липса на изискуемост на задължение поради съмнение за годност на проекта при положение, че изпълнителят не е направил предупреждение за това обстоятелство в срока и по реда на чл. 260 ЗЗД?

Отразява ли се върху допустимостта на първоинстанционното решение, с което е разгледан осъдителен иск на кредитора за вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и на последващото въззивно решение извършеното преди постановяване на въззивното решение обезсилване на заповедта на основание чл. 415, ал. 2 ГПК?

Отразява ли се недопустимостта на първоинстанционното решение, с което е уважен осъдителния иск на кредитора, в полза на който срещу същия длъжник и за същото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, на допустимостта на въззивното решение, ако към момента на постановяването му издадената заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена от същия районен съд?

Какъв вид иск, установителен или осъдителен следва да се предяви от кредитора при издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК ?

Относно приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС” и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение.

За приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС“ и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение.

За правомощията на въззивния съд, когато в хода на производството пред себе си установи порок в исковата молба.

Относно приложението на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ във вр. с пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ.

Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК и успешното му провеждане предпоставят наличие на валидно издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК.

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок – с изтичането на срока на отговор в исковата молба или възражението за погасяване на вземането по давност може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция?

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност?

Може ли цесионер, който е банка и на когото друг правен субект е прехвърлил свое вземане срещу кредитополучател по договор за банков кредит, да получи заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ал. 2 ГПК въз основа на този договор за банков кредит и извлечение от счетоводните книги на банката?
Може ли по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ал. 2 ГПК, съдът да издаде заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК?

Може ли да се счете, че получаването на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесията представлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника?