чл. 410 ГПК

Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?
2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?
3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)?

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?

Относно приложението на чл. 123 ЗЕ и чл. 124 ЗЕ, а именно кога доставчика на електроенергия следва да възстанови снабдяването след прекъсване поради несвоевременно заплащане на цената и от потребителя?

Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?

Относно предпоставките, при които е допустимо изменение на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с оглед правния интерес на ищеца, в хипотезата на влязло в сила определение, с което издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е отменена, а искането на заявителя за издаването и - отхвърлено, като неоснователно.

Правото на длъжника при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си срещу свое вземане към цедента обусловено ли е от изразено от него несъгласие с цесията или е достатъчно той да не е изразил съгласие с прехвърлянето на вземането от предишния кредитор и как се разпределя тежестта на доказване?

При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия преминава ли върху цедента правото да обяви кредита за предсрочно изискуем?

Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. ”в” ЗЗД?

Предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от предмета на заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение на оспореното вземане. Съгласно разясненията по т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Следвало ли е въззивният съд да обсъди постановеното по чл. 146 ГПК определение от първостепенния съд, в което не било посочено кои обстоятелства не се нуждаят от доказване?

Следва ли да се прилага служебно тълкувателно решение № 4/2015 г. по т.д.№ 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото липсва възражение в тази насока, направено от ответник по делото?

Относно значението и последиците на договореното между страните при връщане на полученото капаро по чл. 93 ЗЗД по сключен между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот и дължимостта на неустойка при неизпълнение, който е от значение за изхода спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд.

Лизинговите вноски по договор за финансов лизинг имат ли характер на периодични плащания и в какъв срок се погасяват по давност вземанията за такива вноски?

Образувано и неприключило до вписване ликвидацията на търговското дружество и заличаването му в търговския регистър /висящо/ съдебно производство, относно спорно вземане на кредитор на ликвидиращото се дружество, достатъчно ли е да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 273, ал. 1 ТЗ за приключване на ликвидацията и заличаване на търговеца или и в тази хипотеза е необходимо предявяване на вземането, в срока по чл. 267 ТЗ?

Относно частта, с която след частична отмяна на решение № 379 от 29.01.2014г. по гр.д. № 2996/2012г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от Г. Я. Я. против М. П. И. иск с по чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищцата сумата 3 407,75 лева, явяваща се разлика над сумата 2 421,10 лева до 5 828,85 лева, представляваща сбор от дължимата от ответника ½ част от солидарно поети от страните като кредитополучатели задължения по сключен от тях по време на брака им договор за банков кредит № 019343 от 10.07.2007г. с банка [фирма], изпълнени от ищцата включително и след прекратяване на брака с развод, в повече от припадащата й се част, чрез плащане на погасителни вноски в периода от 30.08.2007г. до 01.12.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2012г., за която сума в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 119 от 12.01.2012г. по ч.гр.д. № 142/2012г. на В., X. състав.

Дали получената безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от ЕЗФРСР е лична или се включва в съпружеската имуществена общност, приетото с обжалваното решение противоречи на приетото с влезлите в сила решение № 10/16.01.2015 година на Районен съд Айтос, постановено по гр. д. № 384/2011 година и решение № ІІ-165/20.02.2013 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1553/2012 година?

Преклудират ли се доказателствени искания в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, когато те не са били допуснати от първостепенния съд поради допуснати нарушения на съдопроизводствени правила?

Как следва да процедира въззивния съд при постановено от първоинстанционния съд решение, с което е признато съществуването на вземане по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение, ако ищецът е предявил и осъдителен, а не установителен иск по чл. 422 ГПК, чието разрешение в противоречие с Решение № 27 от 08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 521/2009 г., І т.о.?

Относно задължението на съда да следи за нарушаване на тези процесуални норми, които са относими към преценката за допустимостта на обжалвания съдебен.

Относно характеристиката на решенията на общото събрание на етажната собственост и приложението на правилата за недействителност на сделките към тях поради констатирана противоречива съдебна практика, формирана с Р № 654/01.10.2009г. по гр.д.№ 1506/2008г.III гр.о. и Р № 659/20.11.2009г. по гр.д.№ 4357/2008г. II гр.о. на ВКС и двете постановени по отменения ГПК.

Относно смисловото съдържание на понятието „задоволяване на нуждите на семейството” по чл. 25, ал. 2 СК /отм./, сега чл. 32 СК и дали закупуването на недвижими имоти по време на брака е „семейна нужда”, по които е констатирано противоречие на въззивния акт с решение № 211 от 23.07.2012г. по гр.д. № 177/11г. на IV г.о.на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Относно наличието на законово установена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период електроенергия въз основа на клаузи в общите си условия.

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност?

Необходимо ли е да се доказва кой е конкретния извършител, кога и при какви обстоятелства е извършено нарушаване целостта на пломбите и физическите въздействия върху водомерите , причинили тяхната повреда или неточност на показанията им ?

Относно възможността при неизпълнение задължението на кредитополучателя да плати уговорените с договора за потребителски кредит месечни вноски на падежа, дългът му автоматично да се трансформира в предсрочно изискуем по силата на изрична договорна клауза, без да е необходимо волеизявление на кредитодателя,което да е достигнало до длъжника, със задължителните постановки в т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС.

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Относно оспорване на решение от дневния ред на общо събрание на ЕС за приемане отчета на управителя за изразходваните средства за управление и поддръжка на общите части представлява ли оспорване на самия отчет като акт на управление на ЕС.

Относно значение за изхода на спора за договорната отговорност при бездействие на кредитора.

С определение по чл. 288 ГПК ВКС е допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение по въпроса за евентуална му недопустимост, предвид произнасяне от съдилищата по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, в хипотеза, когато присъденото парично вземане е в размер над 25 000 лева и е предмет на издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Относно погасителната давност за обезщетението за забавено плащане на дължимото по консултантския договор възнаграждение и прекъсва ли се давността с изпратена от изпълнителя до възложителя нотариална покана за доброволно изплащане на уговореното възнаграждение.

Дали извършеното от трето лице частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява признание на дълга от страна на ответника?

Относно началния момент на изискуемост на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски и дали вземането става автоматично изискуемо, или е необходимо изявление на банката до длъжника, че прави вземането по договора за кредит предсрочно изискуемо.

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Банката- кредитор по реда на чл. 418 ГПК, чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ? Необходимо ли е Банката –кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем и това обявяване да е достигнало до кредитополучателя, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК и Банката да предприеме действия за принудително изпълнение?

Може ли въззивният съд да отхвърли като недоказано възражение на ответника за прихващане, което първоинстанционният съд не е приел, като неуточнено, когато ответникът в отговора на въззивната жалба е изложил изрично оплакване за допуснато процесуално нарушение и е поискал събиране на доказателства? Относно задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 3 ГПК.

Относно обема на отговорността на лизингополучателя към суброгиралия се в правата на лизингодателя по предсрочно прекратен договор за финансов лизинг и по-конкретно – дали в застрахователното обезщетение следва да бъдат включени и вноските с ненастъпил падеж за периода от прекратяване на лизинговия договор до изтичането на срока по него.

При заплащане на застрахования лизингодател на застрахователно обезщетение за всички договорени, но неплатени по лизинга вноски, в хипотеза на връщане на лизинговата вещ / на прекратяване на договора за лизинг преди изтичане на срока му, суброгаторното право на застрахователя обхваща ли лизинговите вноски с ненастъпил падеж към момента на връщане на вещта / на прекратяване на договора за лизинг?

Дали застрахователното обезщетение по сключената застраховка срещу „разни финансови загуби” по договор за финансов лизинг се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само от тези с настъпил падеж до датата на определяне/изплащане на застрахователното обезщетение и конкретно следва ли в застрахователното обезщетение да бъдат включени вноските с ненастъпил падеж при посочване, че разрешението на този въпрос в обжалваното решение е в противоречие с две влезли в сила въззивни решения на Софийски градски съд: р. от 16.05.2012 г. по гр.д. № 13234/2011 г. и р. от 17.10. 2012 г. по гр.д. № 16345/2011 г. ?

Относно изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС.

При какви обстоятелства се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка.

Относно предпоставките за прилагането на чл. 59 ЗЗД, поради противоречие на обжалваното въззивно решение със задължителната практика на ВКС-ППВС 1/79.

Задължен ли е съдът да индивидуализира предмета на делото при противоречие между искова молба и приложени към нея документи, удостоверяващи правоотношенията между страните.

Допустимо ли е с последващ иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, при подадено възражение срещу заповед за изпълнение, издадена на осн. чл. 410 ГПК в полза на работодателя, за вземания за причинени липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, предвидена в чл. 211 КТ. Представлява ли, в този случай, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК „съдебен ред” по смисъла на чл. 211 КТ.

На кои обстоятелства се основа исковата молба по чл. 422 ГПК, следва ли да е налице идентичност на основанието, заявено в заповедното производство , допустимо ли е уточняването му от ищеца , допустимо ли е ищецът да го измени в исковия процес ?

Относно качеството на ответника, като потребител на топлоенергия въз основа на представения по делото нотариален акт, обективиращ деривативно основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот, както и е констатирал, че по отношение на имота е било осъществено топлоподаване, чиято стойност се претендира.

Какви са правните последици на счетоводното отразяване на данъчни фактури при редовно водено счетоводство по отношение на обективираното в тях вземане?

За допустимостта на свидетелските показания при наличие на поправки в частен свидетелстващ документ и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими за спора доказателства.

Относно проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение, с оглед нередовност на ИМ, поради непълнота в обстоятелствената част на същата.

Относно задължението на въззивния съд за обсъди възражението на ответника по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415 ГПК установителен иск за нищожност на договора за заем, от който произтича установяваното с иска парично вземане.

След като писменото изявление от кредитора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на един двустранен договор поради неизпълнението му от длъжника е достигнало до длъжника, кога настъпват правните последици от развалянето и могат ли тези правни последици да бъдат заличени от кредитора по-късно чрез отправяне на повторна покана за изпълнение и отправяне на предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален, респективно може ли изявление за разваляне на двустранен договор, което е достигнало до получателя си, да бъде оттеглено чрез отправяне на повторна покана за изпълнение и отправяне на предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален ?

Следва ли за възникване на солидарната отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД?

От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит с договорна клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при допуснато просрочие на погасителна /анюитетна/ вноска по кредита – от изпадането на кредитополучателя в забава и неплащането на договорената месечна погасителна /анюитетна/ вноска на нейния падеж, или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, или от упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
Налице ли е валидно уведомяване съгласно чл. 99 ЗЗД, ако същото не е извършено от стария кредитор и възможно ли е същото да се замести от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК?
По какъв ред следва да бъде извършено известяването по чл. 99 ЗЗД, за да произведе то своето действие спрямо третите лица и длъжника?
Дали исковата молба следва да съдържа всички обстоятелства, на които се основава искът /въпрос № 4 в изложението/?
Дали въззивният съд следва да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото /въпрос № 1 в изложението/?

Съществува ли правната възможност да установи реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ недължимост на вземане длъжник, пропуснал да стори това в заповедното производство и вземането на кредитора срещу него се основава на влязла в сила по реда на чл. 416, изр. първо ГПК заповед за изпълнение?

Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, съответно чл. 422, ал. 1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1, предл. четвърто ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, съответно по чл. 422, ал. 1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.

Правилна се явява дадена от първата инстанция (и от самия ищец), правна квалификация на иска – чл. 422 ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане за търсената сума, платена на неосъществено основание, а не правната квалификация на спорното право – чл. 422 ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, дадена от въззивната инстанция. Поради това и доколкото основателността на предявения главен иск е преценена именно съобразно предпоставките по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като е отчетена липсата на доказателства за разваляне на приетия от съда за сключен договор за изработка на фотоолтаична централа, а не тези по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, въззивната инстанция е постановила недопустим акт, който подлежи на обезсилване.

Допустимо ли е заявяване на насрещно вземане чрез възражение за прихващане в исково производство, което е образувано по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, разрешен от въззивния съд в противоречие с указанията, дадени в ТР 4/2013 г. на ОСГТК, т. 11в., което е довело до постановяване на неправилно решение ?

Възниква ли регресно право по чл. 127, ал. 2 ЗЗД за солидарен длъжник, издължил само някои погасителни вноски, за определен период от време, чийто общ размер не надхвърля припадащата му се част от солидарното задължение, възникнало в резултат на договор за заем ?

Допустим ли е след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение иск за връщане на недължимо платени суми и кога се преклудира срокът за възражение по чл. 414 ГПК при допусната в заповедта за изпълнение поправка на основанието на паричното вземане ?

Ако с въпросното касационно решение е бил отхвърлен положителен установителен иск на ответното по настоящата молба за отмяна търговско д-во, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 410 ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС/ срещу търговеца [фирма]-гр. С., този правен резултат по никакъв начин не означава, че непременно е следвало да бъде уважен заведен от друг търговец /настоящият молител/ отрицателен иск по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането на [фирма], за което последното е било снабдено със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, доколкото предпоставка за водене на последния иск е намирането „на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които той не е могъл да се снабди в същия срок”.Досъдебното производство не е съдебен ред, а ноторно е, че последният приключва с влязла в сила присъда по отношение на конкретно физическо лице. Следователно касае се за съвършено неотносимо към основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение доказателство.

Относно приложението на заповедното производство при предварителните договори досежно уговорените в тях съществени условия и за вземането – предмет на иска по чл. 422 ГПК.

За приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над определената в закона стойност.

Дължи ли се неустойка за забава, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника?

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗДС /ред. ДВ бр. 124/98 г/ държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона.С предоставянето на управлението на имота, публичното тяло, което упражнява правото на държавна собственост се явява процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация, който може да брани това право чрез иск и да претендира от свое име последиците от лишаването му от ползване/респ.срещу него да бъде предявен такъв иск/. Редакционното изменение на текста /ДВ бр.32/2005 г/, съгласно което управлението върху обекти, имоти и вещи-държавна собственост включва правото на ведомствата и общините да ги владеят, ползват и подържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност, не променя статута на ведомствата на процесуални субституенти на държавата при упражняване на правата върху предоставените им за управление имоти.

Преклудират ли се възраженията на ответника по допустимостта на иска и в частност възражението за неспазване на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, ако не са наведени в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, при съществуваща вероятност същото да е недопустимо ?

Какви възражения на длъжника са допустими в производството по иска по чл. 422 ГПК?

Допустимо ли е управителят на етажна собственост, регистрирана по ЗУЕС, да предявява иск в качеството си на физическо или юридическо лице, без да се легитимира като представител на етажната собственост; при положение, че иска не се предявява от лицето (физическо или юридическо) в качеството му на представител на етажната собственост, допустимо ли е съдът да се произнася по отношение на етажната собственост като страна по предявеният иск?

Следва ли при доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл. 240 ЗЗД , а именно предаване на парична сума, да се презюмира осъществяването и на друг елемент от същественото съдържание на договора , а именно поетото задължение за връщане на сумата , респ. наличие на каузално отношение по договор за заем ?

Има ли право поръчителят по банков кредит, който е платил предсрочно задължението по кредита, да предяви иск за цялата сума срещу кредитополучателя?

Правният интерес от установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, не е отпаднал при отмяна по реда на чл. 419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което е недопустимо в исковото производство преминаване от установителен към осъдителен иск съгласно чл. 214 ГПК.

Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението.

Относно доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия.

Когато е налице авансово плащане, което цели да гарантира сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, приложими ли са институтите на задатъка (чл. 93 ЗЗД) и на отметнината (чл. 308 ТЗ)?

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Относно допустимостта на общия исков ред за предявяването на осъдителен иск при наличие на предвидена в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС възможност за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на производството по предявения иск.

Осчетоводяването от възложителя на издадената фактура за извършени СМР, ползването на данъчен кредит, както и извършеното частично плащане на задълженията по нея, представлява ли приемане на извършената работа ?

Относно задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора, доколкото въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС: ТР №1/04.01.2001 г на ОСГК и №205/30.12.2005 г. по т.д. № 654/2010 на II т.о. , постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Трябва ли направеното от страната признание на факта за съществуването на определен договор за заем и за получаване на конкретна парична сума по него да се съобрази при тълкуването на договора според изискванията на чл. 20 ЗЗД ?

Обвързан ли е съда в производствата по чл. 410 ГПК и по чл. 422 ГПК от дадената от ищеца правна квалификация? Как се извършва преценката за идентичност между заявеното от ищеца с исковата молба спорно право и обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на заповед за изпълнение?

Относно елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползувателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на материални блага.

Ако при висящо производство по чл. 422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да е отменена, производството по установителния иск подлежи ли на прекратяване, поради липса на правен интерес?

Относно значението на подписан от възложителя протокол обр.19 за установяване на действително изпълнените СМР при претендирано заплащане, за необходимостта от друго допълнително съглашение на страните. Относно обема и стойността на изпълнените и приети СМР, описани в двустранно съставените протоколи обр.19 и за цената, уговорена с договора – дали тя е фиксирана или определяема.

Произнасянето по непредявен иск противоречи на един от основните принципи в гражданския процес – този за диспозитивното начало, и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по действително предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Плащането към кредитор на ДДС по конкретни фактури с посочен в тях определен размер на задължението, счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието – длъжник счетоводство, извършените частични плащания, съответно прихващания, с вземания по конкретни фактури, представляват ли признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД за пълния размер на дълга?

Представлява ли „повод за завеждане на делото” по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК завеждане на исково дело за установяване недължимост на суми само поради изтекла погасителна давност / чл. 254 ГПК /отм./, сега – чл. 124, ал. 1 ГПК/, ако ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца, а последният не е подал възражение по чл. 250 ГПК /отм./, вр. пар. 9, изр. 2 ПЗР ГПК и не е направил възражение за изтекла погасителна давност в изпълнителното производство?

Относно констатацията, че от значение за точното прилагане на закона /чл. 327, ал. 1 във вр. чл. 305 ТЗ и чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Дали при продажбата специално на течни горива формата на плащане задължително следва да е по банков път /със съответния паричен превод/ или е допустимо то да се извършва и в брой, както и кой е надлежният начин за удостоверяване настъпването на такъв факт ?

Когато прецени за необходимо законодателят изрично предвижда случаите на приложимост на производството по чл. 410 ГПК и чл. 418 ГПК извън хипотезите на тези два текста. Същевременно не може да се приеме, че доколкото става въпрос за парично вземане , което предвид своя характер и размер е подсъдно на районния съд, пълната имуществена отговорност попада в общата хипотеза на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Това влиза в противоречие с нормата на чл. 211 КТ, според която тази отговорност се осъществява по съдебен ред , докато производството по чл. 410 ГПК има за предмет единствено установяването на това дали заявеното вземане е спорно или не. Това производство няма за предмет установяване на предпоставките за реализиране отговорността за липси, поради което не може да се приеме, че чрез него тази имуществена отговорност се осъществява.Следователно производството по чл. 410 ГПК, което се е развило преди исковото производство по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 КТ , предвид характера на заявеното вземане е недопустимо.

Чия е доказателствената тежест за установяване основанието, на което са платени суми, за които получателят е издал разписка? Съставлява ли доказателство, че не е извършено частично плащане по менителницата, когато върху нея няма отбелязване, но е издадена разписка и може ли плащане по записа на заповед да бъде извършено преди падежа му?

Когато със средствата по банков кредит, предоставен на единия съпруг целево – единствено и само за рефинансиране (погасяване) на солидарни задължения на двамата съпрузи по предходни договори за банков кредит и тези солидарни задължения на съпрузите по предходните банкови кредити бъдат изцяло рефинансирани (погасени), какъв е видът на задължението на съпрузите към банката по рефинансиращия банков кредит – остава ли и запазва ли се солидарната отговорност на двамата съпрузи по чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), респ. по чл. 32, ал. 2 СК и към рефинансиращата банка, или за дълга по рефинансиращия банков кредит отговаря само съпругът, който е страна по договора за кредит за рефинансиране ? Задължението на единия съпруг по договор за банков кредит, който е предоставен и използван единствено за целево рефинансиране на солидарни кредитни задължения и на двамата съпрузи по техни предходни банкови кредити, представлява ли задължение, което е поето и е възникнало, за да обслужи общи нужди на двамата съпрузи по смисъла на чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), респ. на чл. 32, ал. 2 СК, и за това задължение на единия съпруг отговарят ли солидарно и двамата съпрузи ?

Относно доказателственото значение на двустранно подписана фактура, която е отразена в счетоводните книги на продавача и купувача и в дневниците за покупко-продажба, относно възникването на правоотношение по договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ.

С исковата молба по чл. 422 ГПК, предявена от кредитора – заявител в заповедното производство се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника – ответник по иска. Предвидените от законодателя предпоставки за предявяване на специалния установителен иск предопределят не само предмета на делото и пределите на търсената съдебна защита, но и страните в исковото производство.

С каква давност се погасяват вземанията за цената на доставяната топлинна енергия ?

В производство по иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане по запис на заповед с падеж на предявявяне, въз основа на който е издадена заповед по чл. 417, т. 9 ГПК, когато съдът приеме за основателни възраженията на издателя, че записът на заповед не е предявен в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ и че вземането е погасено по давност, следва ли да отхвърли иска по чл. 422 ГПК или може да изведе правата на поемателя на записа на заповед от чл. 534 ТЗ, на което основание да уважи иска по чл. 422 ГПК.

Дали задълженията за плащане на топлинна енергия от потребителите на топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД; приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност?

Допустимо ли е възражение за прихващане в производството по установителния иск по чл. 422 ГПК, чл. 415 ГПК. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение и е обуславящ за крайния изход на спора по предявения иск ?

Кога възниква правото на регресен иск и приложимият закон относно регресното притезание на застрахователя по риска „гражданска отговорност” към виновния водач, причинил ПТП, когато към момента на застрахователното събитие е действувал Закона за застраховането /отм./, а изплащането на обезщетението е извършено при действието на Кодекса за застраховането-в сила от 01.01.2006 г. ?

Кога иска е недопустим поради липса на правен интерес и кога е налице произнасяне от съда по нещо различно от поисканото, какъв е иска по чл. 415 ГПК по какви правила се разглежда?

Може ли съдът да се произнася по въпроси, свързани с правилността на решението, когато те не са посочени във въззивната жалба ? Може ли да се обоснове липса на изискуемост на задължение поради съмнение за годност на проекта при положение, че изпълнителят не е направил предупреждение за това обстоятелство в срока и по реда на чл. 260 ЗЗД?

Може ли претенция по чл. 200 КТ, без провеждане на състезателно исково производство, да бъде предмет на заповедно производство и при подадено възражение от работодателя, да се установява по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК?

Отразява ли се върху допустимостта на първоинстанционното решение, с което е разгледан осъдителен иск на кредитора за вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и на последващото въззивно решение извършеното преди постановяване на въззивното решение обезсилване на заповедта на основание чл. 415, ал. 2 ГПК?

За правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК при неправилна правна квалификация на предявения иск в доклада на първата инстанция.

Дали работник или служител по смисъла на разпоредбата на чл. 213, ал. 2 КТ трябва да се явява всеки ден на работа след като вече се е явил и е демонстрирал желанието си да работи по трудовото правоотношение и вече за два предходни периода има влезли в сила съдебни решения, с които е присъдено обезщетение за незаконно недопускане на работа?

Относно приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС” и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение.

За приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС“ и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение.

Валидно ли е удостоверяване на връчване при отказ, когато връчителят не е намерил адресата лично, а е съобщил за подлежащите на връчване съдебни книжа по телефон ?

Какво е разграничение на хипотезите на чл. 270, ал. 3, предл. първо ГПК и на чл. 270, ал. 3, предл. трето ГПК и коя от тях е приложима в случай, че са заявени два петитума и недопустимостта се простира само по отношение на единия от тях?

Относно приложението на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ във вр. с пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ.

Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК и успешното му провеждане предпоставят наличие на валидно издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК.

Относно вида на иска, който следва да бъде предявен от кредитора при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и за задълженията на въззивната инстанция при констатирано противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Подсъдността на установителните искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК се определя съобразно общите правила за подсъдността, включително и за родовата подсъдност. В заповедното производство подлежащото на изпълнение вземане се посочва чрез общия сбор на отделните вземанията по главницата/в случая представляваща стойността на извършените услуги водоснабдяване и канализация/ и тези за лихвата, но в исковото производство трябва да се установят правопораждащите факти за възникване на вземането по всеки един от обективно съединените искове срещу длъжника в заповедното производство. С оглед направеното възражение от длъжника в заповедното производство по чл. 414, ал. 1 ГПК, кредиторът продължава защитата си по исков път, като следва да докаже основателността на всеки един от обективно съединените искове.

Какви са разграниченията на наведените като основание на иска обстоятелства, обуславящи неговата квалификация по чл. 143 ЗЗД или чл. 146 ЗЗД и по-конкретно дали завеждането на иск срещу поръчителя и уведомяването от поръчителя на длъжника за това, са между предпоставките за уважаването на иск по чл. 143 ЗЗД или на иск по чл. 146 ЗЗД?

Относно вероятната недопустимост на решението, предвид произнасянето по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по смисъла на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК имащ за предмет установяване на вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение.

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок – с изтичането на срока на отговор в исковата молба или възражението за погасяване на вземането по давност може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция?

Следва ли разпоредбите на договора да се тълкуват като се отчита действителната воля на страните с оглед цялостното му съдържание и какъв е обемът на задълженията на третото лице при встъпване в дълг при условията на чл. 101 ЗЗД?

Относно дължимостта на пропорционални такси в съдебното изпълнение, които не се събират авансово, а при изпълнение на парично вземане и зависимостта за начисляването им от начина на плащане на длъжника – чрез съдебния и. или директно на взискателя.

Така заявена исковата молба е била нередовна, поради противоречието между обстоятелствена част и петитум. Това противоречие се извежда от императивната норма на чл. 415, ал. 1 ГПК изрично определяща вида на защита, който следва да получи ищеца – само по установяване на вземането, но не и за неговото присъждане, осъществено вече с издадената заповед за изпълнение. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона и се извежда от исковата молба- нейната обстоятелствена част и петитум, но само редовна искова молба може да обуслови валидното осъществяване на тази дейност. Следователно, решаващият състав е следвало, в качеството си на въззивен съд да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед това, че установителният иск за съществуване на вземането имплицитно се съдържа в осъдителния, от което се извежда нередовност, а не недопустимост на сезирането. Като не е съобразил изложеното, решаващият състав е постановил своят с. акт по нередовна искова молба