по приложението на чл. 39, ал. 1 ГПК, който е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС, включително и соченото от страната решение №249/24.03.2010 г. по гр. д. №397/2009 г. на ВКС, III г. о., според която, предвиждайки възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, която поради липса на достатъчно правни знания, прекомерна ангажираност или по други причини, не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова е натоварила друго лице, притежаващо съответната компетентност, възможности и организация, с извършването на необходимите процесуалните действия, изискващи спазване на преклузивни срокове, изготвяне на становища, предварителна подготовка. Разгледана по този начин, нормата на чл. 39, ал. 1 ГПК, установява задължение за съда, когато страната е посочила съдебен адресат, връчването задължително да се извърши на това лице. В този смисъл са и решение №23/10.02.2015 г. по гр. д. №5511/2014 г. на ВКС, I г. о., и решение №292/13.10.2014 г. по гр. д. №2938/2014 г. на ВКС, IV г. о.