в рамките на производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на чуждестранно съдебно решение, постановено от съд в рамките на ЕС, надлежно признато в Р., обемът на правомощията на българския съд включва ли тълкуване на съдържанието и смисъла на чуждестранното съдебно решение и свързаните с него документи. По този въпрос излага, че българският съд, при пълно незачитане на чуждестранното решение и свързания с него официален документ за изчисляване на лихвите, отказва издаване на изпълнителен лист за лихвите. Жалбоподателят счита, че е разрешен от въззивния съд и въпроса за задължението на българския съд при всяко производство, артикулиращо норми на чуждестранното право, включително производството за издаване на изпълнителен лист, да се съобрази с нормите на Кодекса на МЧП - чл. 31 и чл. 43 Кодекса. Поддържа, че по чл. 31 КМЧП няма утвърдена съдебна практика - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като апелативният съд изцяло е игнорирал и изопачил нормите на правото на ЕС, като незачита валидността на представения официален документ, удостоверяващ присъдените лихви, а за разпоредбата на чл. 43, ал. 1 КМЧП поддържа, че определението противоречи на установена съдебна практика - Р.№******г. по г. д.№******г. на ГПК и Опр. №434/3.VІІ.2009 г. по ч. т. д.№455/2009 г. на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и сочи допуснатите от апелативния съд нарушения. Жалбоподателят заключава, че ако съществува неяснота по прилагането на Регламент 44/2001 г. на ЕС, съдът следва да отправи преюдициално запитване до С..