(уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Налице ли са предпоставките по чл. 391 ГПК за допускане на обезпечението, когато вземанията по обективно съединените искове не са индивидуализирани по основание и размер? 2. Налице ли са предпоставките по чл. 391 ГПК, когато ищецът неправилно е освободен от внасяне на държавна такса? 3. Налице ли са предпоставките по чл. 391 ГПК, когато представените към молбата писмени доказателства изключват съществуването на правото по предявения иск? и 4. Как се извършва преценката за съответствие на обезпечителната нужда с поисканите запори и възбрани на различни активи от имуществото на ответника (чл. 397, ал. 2 ГПК)? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извеждат с твърдения, че въззивният съд е решил първия в противоречие с определение №826/02.12.2013 г. по ч. т. д. №3887/2013 г., II-ро ТО на ВКС, втория – с определение №633/02.10.2013 г. по ч. т. д. №2987/2013 г., II-ро ТО на ВКС, третия – в противоречие с определение №162/12.05.2022 г. по ч. гр. д. №1548/2022 г. и с определение №288/08.08.2022 г. по ч. гр. д. №2908/2022 г. IV-то ГО на ВКС, а четвъртия – в противоречие с определение №736/30.10.2013 г. по ч. т. д. №3944/2013 г. I-во ТО на ВКС. По четвъртия извеждат и допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че въпросът е от значение за точното прилагане на чл. 397, ал. 2 ГПК и за развитието на правото. Позовават се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като твърдят че само от прочита на определението се установява допуснато свръхобезпечение. По същество се оплакват, че определението е неправилно поради съществено нарушение по чл. 391 и чл. 397, ал. 2 ГПК.