Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 391 ГПК

Предпоставки за допускане на обезпечението
Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако:
1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или
2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т. 1.
(3) Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.
(4) Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се освобождават от представяне на гаранция.
(5) Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.

чл. 391 ГПК

Предпоставки за допускане на обезпечението
Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако:
1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или
2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т. 1.
(3) Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.
(4) Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се освобождават от представяне на гаранция.
(5) Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

са за обхвата на проверката от въззивния съд на законосъобразността на първоинстанционното определение (за правомощията на въззивния съд в това производство) и за предпоставките за допускането на поисканото обезпечение. Доколкото тези обуславящи въпроси могат да бъдат уточнени от изведените въпроси, те не са разгледани в противоречие, а в съответствие с установената практика и в частност с посочените от частния жалбоподател тълкувателни решения по тълкувателни дела №1/2013 и №6/2017 на ОСГТК на ВКС (по 2-ри и 3-ти в-си) и с посочените определения по ч. гр. д. №5/2012-IV г. о., по ч. гр. д. №198/2016-I г. о. (по 1-вия в-с.), по ч. гр. д. №1319/2008-II г. о и по ч. гр. д. №133/2011-III г. о. (по 4-тия в-с.).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване - а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

(уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Налице ли са предпоставките по чл. 391 ГПК за допускане на обезпечението, когато вземанията по обективно съединените искове не са индивидуализирани по основание и размер? 2. Налице ли са предпоставките по чл. 391 ГПК, когато ищецът неправилно е освободен от внасяне на държавна такса? 3. Налице ли са предпоставките по чл. 391 ГПК, когато представените към молбата писмени доказателства изключват съществуването на правото по предявения иск? и 4. Как се извършва преценката за съответствие на обезпечителната нужда с поисканите запори и възбрани на различни активи от имуществото на ответника (чл. 397, ал. 2 ГПК)? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извеждат с твърдения, че въззивният съд е решил първия в противоречие с определение №826/02.12.2013 г. по ч. т. д. №3887/2013 г., II-ро ТО на ВКС, втория – с определение №633/02.10.2013 г. по ч. т. д. №2987/2013 г., II-ро ТО на ВКС, третия – в противоречие с определение №162/12.05.2022 г. по ч. гр. д. №1548/2022 г. и с определение №288/08.08.2022 г. по ч. гр. д. №2908/2022 г. IV-то ГО на ВКС, а четвъртия – в противоречие с определение №736/30.10.2013 г. по ч. т. д. №3944/2013 г. I-во ТО на ВКС. По четвъртия извеждат и допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че въпросът е от значение за точното прилагане на чл. 397, ал. 2 ГПК и за развитието на правото. Позовават се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като твърдят че само от прочита на определението се установява допуснато свръхобезпечение. По същество се оплакват, че определението е неправилно поради съществено нарушение по чл. 391 и чл. 397, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

е поставен на плоскостта на тезата на жалбоподателя, че предявеният иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, какъвто извод съдът в обжалваното определение не е формирал. Разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК не изисква посредством представените към искането за обезпечение писмени доказателства пълно доказване на предявения иск, а само установяване на неговата вероятна основателност. Изводът на съда дали искът е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. В разглеждания случай въззивният съд е взел предвид наведените от ищеца в исковата молба твърдения за претърпени от него неимуществени вреди и представените писмени доказателства, включващи: декларация за трудова злополука; разпореждане на ТП на НОИ, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО; отговор от ТП на НОИ за влизане в сила на разпореждането, с което злополука е приета за трудова; история на заболяването на ищеца. Решаващият състав е приел, че са налице всички посочени предпоставки за допускането на исканото обезпечение – допустим иск, подкрепен с убедителни писмени доказателства досежно основателността му, обезпечителна нужда и подходяща обезпечителна мярка. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с този извод, не може да обоснове основание за достъп до касация.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

12321 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право