1. „Допустима и основателна ли е молба за обезпечение на бъдещ иск, в която е налице несъответствие между описанието на обстоятелствената част и петитума на бъдещата искова молба, която не съдържа пълно, ясно и последователно изложение на всички обстоятелства, на които се основава бъдещият иск, както и надлежно формулиран петитум?“; 2. „Допустима и основателна ли е молба за обезпечение на бъдещ иск, в която е налице несъответствие между описанието на обстоятелствената част и петитума на бъдещата искова молба?“ (по тези два процесуалноправни въпроса твърди противоречие с Определение №514/10.11.2008 г. по ч. гр. д. №1854/2008 г. на ВКС; Определение №826/02.12.2013 г. по ч. т. д. №3887/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Определение №427/08.08.2017 г. по ч. т. д. №1187/2017 г. на ВКС, І т. о.); 3. „Може ли съдът да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута?“ (по този материалноправен въпрос твърди противоречие с тълкувателните разяснения, дадени в ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС) и 4. „При договор за изработка/услуга следва ли да се представят писмени доказателства, че работата е извършена от изпълнителя, за да се приеме за вероятно основателен иск за плащане на уговореното възнаграждение?“ (с последния материалноправен въпрос се обосновава допускането на въззивното определение до касационно обжалване със специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – той да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него не е формирана задължителна или казуална практика на ВКС).