покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е обоснован допълнителен такъв, в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С посоченото в изложението определение №407/24.06.2014 г., постановено по ч. т. д. №1770/2014 г., на II т. о. на ВКС, не е допуснато касационно обжалване и съответно същото е извън обхвата на съдебната практика по смисъла на чл. 280 ГПК, като в допълнение – соченият за разрешение в цитираното определение въпрос е различен от поставения от жалбоподателя. Същевременно няма спор в теорията и в практиката на ВКС досежно това, че за да се допусне обезпечение на бъдещ или предявен иск следва да се установи наличието на няколко кумулативни предпоставки, една от които е да е налице обезпечителна нужда. Такава е налице, когато съществува принципна опасност да не може да се осъществи съдебно потвърденото право. Тази принципна опасност не зависи от имущественото състояние на ответника към момента на искането за обезпечение, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя, а от съществуващата възможност активите му да намалеят в хода на производството по бъдещия иск. Въззивното определение не е в противоречие с това правно разрешение.