не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е бил част от предмета на делото, не е обсъден от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи, респ. не е решаващ за изхода на спора. В обжалваното определение не е формиран извод, че придобито по силата на договор за цесия вземане е „чуждо“, нито че при предявяване на иск от цесионера срещу длъжника следва да се конституира цедента на основание чл. 26, ал. 4 ГПК. Решаващият съдебен състав е съобразил, че процесното вземане за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГФ, придобито от ищеца по силата на договор за цесия с трето лице, е предмет на главния иск, производството по който не е прекратено. Върната е исковата молба по евентуално съединения иск, с който се претендира вземането за обезщетение за неимуществени вреди, но вече като заложено вземане /предмет на договор за залог между ищеца и третото лице/ за обезпечаване на договор за заем, предвид твърдението, че ако договорът за цесия бъде прогласен за недействителен, той би трябвало да се счита за договор за заем. Съдът е изложил доводи, че въпреки дадените подробни указания от страна на първоинстанциония съд, са налице противоречиви твърдения в обстоятелствената част на исковата молба по евентуалния иск- едновременно се поддържа, че ищецът претендира вземането в качеството на цесионер и на заложен кредитор, и то при положение, че се твърди конвертиране на договора за цесия в договор за заем. Аргументирал се е и с необходимостта от промяна на петитума по евентуалния иск, предвид процесуалното качество на заложения кредитор на процесуален субституент, който не предявява собствени права, респ. и необходимостта от конституиране в производството на носителя на материалното право.