са: 1. при разглеждане възможностите на лицето (лицата), завело иска, да понесе тежестта от водене на делото, следва ли съдът съгласно чл. 140 и 146 ГПК да посочи доказателствата, които ищецът следва да представи, 2. включени ли са хонорарите на адвокатите на ответниците в разноските по делото и 3. съединени ли са евентуалните искове за обезщетение с предявените установителни искове. Жалбоподателят поддържа, че по въпроса за определяемостта на колективния интерес, е налице противоречива съдебна практика: Опр. №326/27.V.2009 г. по ч. т. д.№40/2009 г. и Опр. №184/30.ІІІ. 2009 г. по ч. т. д.№164/2009 г., двете на ВКС, сочи и невлезли в сила определения на САС и счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е уеднаквяването на практиката по отношение дефиниране на легалното понятие ”колективен интерес” по смисъла на чл. 379 - 388 ГПК, както и че съдът следва да се поизнесе по въпроса за възможността съдът да определя дали претендираната защита касае колективен или множество индивидуални интереси, след като в исковата молба е посочен видът на засегнатия колективен интерес - правото на информация на пушачите. Жалбоподателят поддържа, че колективният иск не е съставен от множество искове, а искът е един и към него се присъединява всеки, който потвърди, че принадлежи към класа, с което ще приеме и претенцията за размера на обезщетението. Жалбоподателят извежда и подвъпроси: 1. След като в исковата молба интересът е определен като колективен, следва ли съдът да разглежда индивидуално претърпените вреди от всеки член от класа като отделни от претърпяната от класа вреда, 2. чл. 379, ал. 3 ГПК специална норма ли е спрямо чл. 45 и чл. 52 ЗЗД по отношение на индивидуалната претенция и размера на вредите на всеки член на класа, който може както да се присъедини, така и да заяви, че не желае да се ползва от решението, 3. при разглеждане на допустимостта на исковата молба допустимо ли е съдът да се произнася по въпроса за вредите и да поставя под съмнение размера им за всеки член от класа, правилно ли е при проверка допустимостта на исковата молба, съдът да се произнася за начина на определяне на кръга увредени лица, следва ли да изисква от всеки член от класа да разполага с документ, с който доказва, че принадлежи към кръга увредени лица и следва ли при проверка на допустимостта на исковата молба да приема, че всеки, който претендира да е член на класа, да приема, че е такъв и по този начин да постановява, че кръгът е определен предварително, което води до липса на предпоставки по чл. 379, ал. 1 ГПТК.