Клаузата, предмет на спора, създава убеждение, че потребителят безусловно дължи уговореното месечно плащане по договора, независимо от лошото, неточно изпълнение на насрещната страна, респективно позволява на ответното дружество да получи плащане за услуга, която се отклонява от дължимата и най-вече – не е приета в този вид от потребителя, който своевременно е уведомил доставчика за това. Следователно, тя напълно се субсумира под нормата на чл. 143, т. 14 ЗЗП, защото задължава потребителя да изпълни задълженията си, дори и ако доставчикът не е изпълнил своите. Налице са и общите условия на чл. 143 ЗЗП. Клаузата е очевидно във вреда на потребителя. Тя го поставя в неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон; както и противоречи на изискването за добросъвестност: при данни за ненадлежно и неприето изпълнение на задълженията на доставчика, чрез принуда създава привилегия в полза на последния да търси и получи плащане на суми, които евентуално не му се дължат, а това е в нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 63, ал. 1 ЗЗД.