по съществото на делото, поради което решаващият спора по настоящото гр. д. №666/2014 г. окръжен съд несъмнено следва да вземе предвид при така заявените от ответниците обстоятелства, на които те основават своето възражение, съдебният акт, с който приключва спора по т. д. №617/2013 г. Въззивният съд излага по-натам, че самият ищец с допълнителната искова молба въвежда в предмета на спора по т. д. №666/2014 г. твърденията, че вземането, което ответниците твърдят да имат към ищеца, произтичащо от договор за наем от 2007 г., не е ликвидно и изискуемо, тъй като договорът за наем е недействителен (нищожен поради невъзможен предмет, поради противоречия със закона, като сключен при липса на съгласие и основание), и се иска прогласяване на неговата нищожност, както и че наемодателят не е изправна страна по договора за наем, докато наемателят е изпълнил задължението си за плащане на всички наемни вноски за времето, през което е ползвал имота, като възразява и че възражението на ответниците по чл. 631а, ал. 3 ТЗ е неоснователно, като основано на вземане, което не е безспорно установено по основание и размер. Според въззивния съд, доколкото тези обстоятелства относно отношенията на страните по договор за наем несъмнено са предмет на производството по т. д. №617/2013 г. на ПОС, с оглед така заявените от ищеца възражения, следва именно съдът, разглеждащ спора за отношенията между страните във връзка с договора за наем по т. д. №617/2013 г. по описа на ПОС, да се произнесе по наведените възражения, разглеждането на които повторно и по т. д. №666/2014 г. на ПОС е недопустимо. Според въззивния съд, при тези обстоятелства се установява, че с оглед предмета на спора по чл. 631а, ал. 1 ТЗ и подлежащите на установяване при разглеждането и решаването му обстоятелства, свързани с преценка дали молителят в производството по несъстоятелност е кредитор на ответника по молбата, и дали като такъв е действал умишлено или с груба небрежност, както и с оглед наведените от двете страни възражения (от ответниците по чл. 631а, ал. З от ТЗ за допринасяне от длъжника за настъпването на вредите и от ищеца за недължимост от негова страна на претендираните от ответниците суми на основание договор за наем), от значение за правилното решаване на настоящото дело е установяването твърденията на коя от страните, основани на договора за наем, респективно на липсата на задължения по този договор, са основателни, а този спор е предмет на разглеждане и решаване по висящото т. д. №617/2013 г. на ПОС, поради което и въззивният съд е приел преценката на окръжния съд за наличие на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед преюдициалност на спора по т. д. №617/2013 г. на ПОС спрямо спора по т. д. №666/2014 г. на ПОС, при заявеното от ответниците възражение по чл. 631а, ал. 3 ТЗ, и при заявените възражения за нищожност на договора за наем от 12.07.2007 г., за правилна.