не удовлетворяват общия и/или допълнителните селективни критерии на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно актуалната приложима редакция на нормата, противоречивото разрешаване на правни въпроси от съдилищата вече не е самостоятелно основание за достъп до касация, а се включва в основанието по т. 3 – съдът допуска разглеждането на жалбата по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая касаторът не сочи и не прилага противоречива практика на съдилищата, нито обосновава наличието на коментирания допълнителен критерий по начина, указан в ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4. Формулираният втори въпрос има принципно значение за разрешаването на спора и е обусловил правната воля на съда, но той не е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС. Останалите въпроси не притежават характеристиката на правни, тъй като са относими към правилността на въззивното решение, която не може да се преценява на етапа по селекция на касационните жалби, в този смисъл – указанията на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Видно е от мотивите на въззивния съд, че той не е намерил да е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, поради което обусловените от същото въпроси нямат значение за изхода на делото, нито са допринесли за формиране на решаващата правна воля на съда. По тези съображения, искането за достъп до касация се преценява като неоснователно.