„1. Допустимо ли е инцидентното установяване на нищожност на решения на общото събрание на акционерите, когато по делото са налице твърдения на страната още с исковата молба и достатъчно данни, видно ТР, че за въпросните решения са използвани неистински покани /извършена е „кражба на чужди подписи и акционерите изобщо не са били уведомени за свикване и провеждане на общото събрание на акционерите/ и неизвестен за акционерите, мним акционер е съставил протокол за решения, които никога не са били вземани, след като съдът приема, че преюдициален въпрос по делото е установяване на вписаните в книгата на акционерите акционери?; 2. Длъжен ли е съдът при твърдения на едната страна за „кражба на подписи“ и съставяне на неистински документи /покани за свикване на общо събрание на акционерите/ и при наличие на достатъчно данни в ТР за това да разгледа инцидентен установителен иск за нищожност на решения на общото събрание на акционерите, които не са взети?; 3. Какъв е механизмът за защита на акционери, на които подписите са „откраднати“ от документи в ТР и са пренесени чрез технически средства, видимо с просто око, върху покани за събрание, което никога реално не се е състояло и на което акционер, за който никой не знае /прехвърлянето на акции е ограничено от специална процедура по чл. 10 от устава/ е взел някакви решения, каквито никога не са вземани?“. Частният касационен жалбоподател поддържа, че въпросът относно предявяването на инцидентен установителен иск за нищожност на решения на органи на търговско дружество в рамките на производството по предявен иск по чл. 74 ТЗ е въпрос от значение за развитие на правото. Твърди, че определението на въззивния съд е очевидно неправилно.