1) как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение и кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, и трябва ли да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни увреди, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя; 2) липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС №4/23.12.1968 г.; 3) следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II от ППВС №4/23.12.1968 г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай, обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 4) длъжен ли е съдът да вземе предвид всички последици за здравето на близките – физически и психически, техният интензитет и продължителност, при определяне на размера на обезщетението; 5) следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск гражданска отговорност на автомобилистите, като критерий, наред с всички останали – за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД; 6) следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело; 7) игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта; 8) длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС №4/23.12.1968 г.; 9) следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви, защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други; 10) следва ли съдът да извърши преценка на поведението на всеки от участниците в ПТП, и в частност – на водача и на пострадалото лице, при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат; 11) при определяне степента на съпричиняване, следва ди да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат, като само формалното посочване на процента съпричиняване, достатъчно условие ли е за това; 12) допустимо ли е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да се основава на предположения относно причинността между поведението на пострадалия (действие или бездействие) и вредоносния резултат; и 13) кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса, като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД.