се е позовал на т. 8 ТР №1/19.05.2004 г. по гр. д. №1/2004 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че комбинираната (смесена) съсобственост възниква в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Прието е, че при смесената съсобственост делбата не може да се извърши по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 349, ал. 2 ГПК, а чрез изнасяне на имота на публична продан. Последващата практика на ВКС е развила даденото разрешение с посочване, че разглежданите в т. 8 ТР №1/2004 г. хипотези на смесена (комбинирана) съсобственост нямат предвид случаите, при които собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между някои от тях. Прието е, че имотът е запазил наследствения си характер за съделителите и доколкото в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, която изцяло е възпроизведена като текст с действащия чл. 349, ал. 2 ГПК. Окръжен съд – Добрич е взел предвид и практиката на ВКС - решение №18/27.02.2013 г. по гр. д. №572/2012 г., I г. о., решение №144/11.07.2014 г. по гр. д. №7209/2013 г., I г. о., решение №158/25.11.2016 г. по гр. д. №2233/2016 г., II г. о., в която е доразвито разрешението по тълкувателното решение с посочване, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, включително и когато при извършването на разпоредителната сделка с част от наследствен имот, приобретателят-сънаследник е в брак, тъй като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от наследствения имот, а правата му произтичат от закона - чл. 19, ал. 1 СК /отм./, респ. чл. 21, ал. 1 от действащия СК. Въз основа на така изложеното, съдът е приел, че делбеното имущество в случая е с наследствен характер и възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е допустим способ за извършване на делбата му. Този му извод е обусловил потвърждаване на първоинстанционното решение в тази му част.