между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник - чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК. Ответникът по иска за делба /сега касатор/ е възразил срещу участието на част от наследниците на общия наследодател, като е въвел възражение, че те са придобили права върху имоти извън делбените и получаването на дял и от делбените имоти би довело до тяхното облагодетелстване. Неправилно съдът в двете инстанции е приел същото за несвоевременно заявено - след изтичане на срока за писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК. Както е прието в посочената от касатора съдебна практика, особеност на делбеното производство е, че в отклонение от правилото на чл. 133 ГПК не само в срока за отговор на исковата молба, а и в първото заседание е допустимо всеки от съделителите да възрази против правото на някой от другите съсобственици да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включване в наследствената маса на някои имоти - 342 ГПК. Макар становището на съда в разглеждания случай да не съответства на тази съдебна практика, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Това е така, защото чл. 342 ГПК има предвид възражения срещу участието на някои съделители в делбата или срещу дяловете им по отношение на тези имоти, които са включени в делбената маса. Касаторът не е възразил срещу участието на наследниците на Р. В. в делбата на имотите по исковата молба, а е поискал изключването им от делбеното производство по съображения, че са получили своя дял от наследството на общите наследодатели при извършена от тях делба приживе, придобивайки имоти извън делбените. Така заявено, по същността си възражението не е такова по чл. 342 ГПК и за съда в двете инстанции не е възникнало задължението да го разгледа. Ето защо следва да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос не е обусловил правната воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение, и по него не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.