Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 330 ГПК

Развод по взаимно съгласие
Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.
(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.
(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

чл. 330 ГПК

Развод по взаимно съгласие
Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.
(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.
(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

Основание ли е за прекратяване на производството по искане на развод по взаимно съгласие неявяването на съпрузите по уважителни причини, когато са представлявани от изрично упълномощен адвокат и следва ли в пълномощното да се възпроизведе целия текст на постигнатото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

за уреждане на имуществените отношения между съпрузите; 2. При заявен иск по чл. 23, ал. 1 СК допустимо ли е съдът да се произнесе за наличие на частична трансформация, без да има изрично предавен иск за това. Исковете по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК отделни и самостоятелни ли са и може ли да се установи частична трансформация при предявен иск за пълна трансформация на лични средства; 3. Обвързан ли е въззивният съд от определения от страните предмет на делото и от посочените от тях факти, твърдения и правни доводи. Твърди се противоречие с практиката на ВКС и ВС – ТР№******г., ОСГТК, ППВС №1/1957г. и конкретни решения на ВКС. Твърди се наличието и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Сочи се, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като се касае за грубо нарушаване на логическите и опитни правила при формиране решаващите изводи относно приетата от съда идентичност на термините „семейно жилище и „съпружеска имуществена общност” по СК при тълкуване на брачното споразумение по чл. 51 СК. Това е довело до погрешния извод, че страните са уредили имуществените си отношения, което е пречка за уважаване на исковете по чл. 21, ал. 4 и чл. 23 СК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

Допустимо ли е постановяването на охранително съдебно решение по реда на гл. L, чл. 542 ГПК - чл. 548 ГПК, с което съдът разпорежда да се състави акт за раждане на починало лице, респ. – процесуално легитимиран ли е наследник да подава молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК, съдържаща такова искане към съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС не може да допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от посочения касатора, освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на въззивното решение, респ. не може да извежда този въпрос от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2013

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаният довод е относим към нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се сочи единствено, че „казуса е решаван противоречиво от съдилищата, с оглед на което, би следвало да се произнесе ВКС, по отношение на вредата, как би следвало да се установява по трудови дела, тъй като наказателните дела, с които може да се установи една такава вреда и то лично извършена от работника е един по – бавен процес и би следвало в следващия етап, евентуално да се иска отмяна по чл. 330 ГПК, след като имаме влязла в сила присъда по наказателен път за длъжностно присвояване. Видно от цитираната част от приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и по този текст от разпоредбата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК / не е формулиран правен въпрос, съгласно разясненията за неговото съдържание в ТР №******г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. №1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Дори да се приеме, че въпроса е: как би следвало да се установява вредата по трудови дела, с него не се формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е поставен във връзка с правните разрешения, приети от въззивния съд, както и не са посочени отклоненията от съдебната практика. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в приложението е посочено: „По т. 3 считам, че този казус би имал значение за точното прилагане на закона и правилното развитие на правото”. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е за точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. №1/2009 г. на ОСГКТК. Съображенията в приложението, част от които цитирани по - горе не съставляват точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд в мотивите на решението си не е изложил правни разрешения по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ, отклоняващи се от посочената от касатора практика. Съгласно цитираното по – горе тълкувателно решение на ОСГКТК, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. За това ВКС в настоящия си състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Симеон Чаначев

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право