по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаният довод е относим към нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се сочи единствено, че „казуса е решаван противоречиво от съдилищата, с оглед на което, би следвало да се произнесе ВКС, по отношение на вредата, как би следвало да се установява по трудови дела, тъй като наказателните дела, с които може да се установи една такава вреда и то лично извършена от работника е един по – бавен процес и би следвало в следващия етап, евентуално да се иска отмяна по чл. 330 ГПК, след като имаме влязла в сила присъда по наказателен път за длъжностно присвояване. Видно от цитираната част от приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и по този текст от разпоредбата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК / не е формулиран правен въпрос, съгласно разясненията за неговото съдържание в ТР №******г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. №1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Дори да се приеме, че въпроса е: как би следвало да се установява вредата по трудови дела, с него не се формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е поставен във връзка с правните разрешения, приети от въззивния съд, както и не са посочени отклоненията от съдебната практика. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в приложението е посочено: „По т. 3 считам, че този казус би имал значение за точното прилагане на закона и правилното развитие на правото”. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е за точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. №1/2009 г. на ОСГКТК. Съображенията в приложението, част от които цитирани по - горе не съставляват точно и мотивирано изложение на общите и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд в мотивите на решението си не е изложил правни разрешения по прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ, отклоняващи се от посочената от касатора практика. Съгласно цитираното по – горе тълкувателно решение на ОСГКТК, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение. За това ВКС в настоящия си състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.