не отговаря на данните по делото и затова не представлява общо основание за допускане на обжалването – ТР №******г., т. 1 ОСГТК. Исковете по чл. 49 и 59 СК, вр. с чл. 322, ал. 2 ГПК са заведени от касатора Г. пред българския съд и компетентността на този съд/ при българското гражданство на родителите и детето и пророгацията по чл. 12, т. 1 от Регламент ЕО 2201/2003 г./ изрично е обоснована от пълномощника на ищеца в молба от 19.12.19 г. В отговора на исковата молба от 4.03.20 г. ответницата А. е възразила само за местната подсъдност, като не е оспорила компетентността на българския съд и изрично е поискала да се приемат за съвместно разглеждане с брачния иск исканията й по чл. 59 СК. За подобни случаи в практиката на ВКС по приложението на чл. 12 от Регламента/ опр. по ч. гр. д. №******г. на четвърто г. о. и опр. по ч. гр. д. №******г. на четвърто г. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/ се приема, че „чл. 12, пар. 1 от Регламента предвижда "пророгация на компетентност" и допуска (по изключение от чл. 8) съдилищата, които са компетентни да разгледат иска за развод, да се произнесат и по въпросите относно правото на упражняване на родителските права и правото на лични отношения с детето (относно родителската отговорност). Предпоставките в чл. 12, пар. 1 са кумулативни, а те са: 1) компетентност по иска за развод, поставящ пред съда и тези въпроси; 2) поне единият от съпрузите да притежава родителска отговорност за детето и 3) компетентността на съда да е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност към момента на сезирането и 4) да съответства на висшия интерес на детето. Така Регламентът отговаря на въпроса, кой е релевантният момент за обосноваване (и) на компетентността по чл. 12, пар. 1 Регламент (ЕО) 2201/2003 г. Доизяснява го ГПК – подаването на исковата молба. Веднъж обоснована от обстоятелствата, които Регламентът сочи като релевантните за нея, тя се стабилизира, а не я изключва евентуалната промяна в твърденията на страните относно тези факти, включително в производството за инстанционен контрол на определението за прекратяване по чл. 17 от Регламента, което урежда националният закон. Националният процесуален закон (ГПК) може да предвиди и предвижда процесуален срок, в който ответникът е длъжен да изрази изрично или по друг недвусмислен начин дали възприема компетентността по чл. 12, пар. 1 от Регламента. Първи я избира ищецът по предявения иск за развод, който поставя по делото и въпросите относно родителската отговорност. Срокът е в чл. 131 ГПК - за писмен отговор на исковата молба. Възприемането на тази компетентност е недвусмислено по смисъла на чл. 12, пар. 1 от Регламента, когато ответникът е изразил становище не само по иска за развод, но и по тези въпроси”.