за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. То не може да бъде допуснато, тъй като жалбоподателят, чиято е тежестта да посочи основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед интереса му от обжалването и принципа на диспозитивното начало в процеса, не сочи такива, а касационната инстанция не може служебно да се произнесе по този въпрос. Липсва формулиране на правен въпрос, по който произнасянето да попада в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, а изводът на съда за липса на уважителна причина е обусловен от конкретно установени факти по делото и представлява въпрос по същество на спора. В този смисъл е налице и съдебна практика, в т. ч. и задължителна, с която въззивното определение е съобразено- опр. №******год. по ч. гр. д. №******год. ІІІ г. о., опр. №52 от 5.02.2010 год. по ч. гр. д. №55/2010 год. ІІІ г. о. на ВКС, решение №164 от 15.05.2013 год. по гр. д. №42/2013 год. ІV г. о. на ВКС - по въпроса за приемането за уважителна причина продължителното пребиваване на ищеца в друга държава, по който до постановяването му е имало противоречива практика, като наличието на такава по въпроса как се преценява коя причина за неявяването на ищеца е уважителна изключва и наличие на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, ако се приеме то да е релевирано с оглед съображенията на касатора за непълнота и неяснота на разпоредбата на чл. 321, ал. 1, изр. 2 ГПК.