чл. 32 т. 4 ГПК
Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: […]
4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;
чл. 32 т. 4 ГПК
Представителство по пълномощие
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат: […]
4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
с предвиденото в процесуалния закон значение или при служебно констатирана от касационният съд вероятна нищожност, недопустимо или очевидна неправилност на определението. Частният жалбоподател следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда. Поставеният въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. България или на СЕС, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анелия Цанова
чл. 12 ГПК, чл. 162 ЗСВ, чл. 248 ГПК, чл. 252 ГПК, чл. 253 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 32 т. 4 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 5 ГПК, чл. 7 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78 ГПК, чл. 81 ГПК
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
Поради вероятност произнасянето на въззивния съд да е в отговор на нередовна искова молба с произтичащите от това последици по отношение допустимостта на съдебния акт. (По установителен иск за собственост срещу Държавата)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 115 ЗС, чл. 15 ТЗ, чл. 154 ГПК, чл. 172 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, чл. 172 ЗЗД, чл. 173 ал. 1 ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 32 т. 4 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 7 ГПК, чл. 440 ал. 1 ГПК, чл. 440 ГПК, чл. 87 ал. 3 ЗЗД, чл. 88 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018
Дали в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато починалото лице не е оставило наследници или всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат, държавата става универсален правоприемник на починало лице и дали в този случай за държавата е налице правен интерес да инициира производство по чл. 61 ЗН?
В случай, че в хипотезата на чл. 11 ЗН починалото лице е оставило в наследство и имущество, което става собственост на общината по силата на тази норма, допустима ли би била молбата на държавата по чл. 61 ЗН за приемане по опис на наследството на починалото лице, ако преди подаването й в специалната книга при районния съд е вписано приемане по опис на наследството на същото лице от общината?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
чл. 11 ЗН, чл. 112 НПК, чл. 113 НПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 31 ал. 1 ГПК, чл. 32 т. 4 ГПК, чл. 35 ал. 3 ЗОС, чл. 417 ГПК, чл. 429 ал. 2 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 530 ГПК, чл. 536 ал. 2 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 539 ал. 1 ГПК, чл. 541 ГПК, чл. 553 ГПК, чл. 559 ГПК, чл. 60 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 63 ЗН
Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016
не се явява обуславящ за изхода по настоящия правен спор, тъй като съдилищата не са приели, че искът е бил предявен против областния управител като представител на действителната страна по спора – държавата. Напротив, счели са, че областният управител не е ответник в качеството си на пълномощник по чл. 32, т. 4 вр. чл. 31 ГПК. Независимо от горното, не се установява и наличието на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на който страната се позовава – че въпросът, разрешен с въззивното решение, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съобразно с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да докаже /изложи аргументи/ защо е приложимо поддържаното от него допълнително основание за касационно обжалване, с оглед разясненията на т. 4 ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г., за да може касационният съд да формира преценката си по този въпрос. В случая, бланкетно посочената причина – уеднаквяване на практиката, не е относима към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2012 по дело №****/2012
за представителството на държавата по иск за изпълнението на приватизационен договор. Решение №507/15.07.2009 г. по гр. д.№1312/2008 г., І г. о. не представлява задължителна съдебна практика, тъй като е произнесено в производство по чл. 218-а ГПК /отм./ и се отнася до различен случай. Не може да се сподели аргументът на жалбоподателя, че е налице интерес от провеждане на иска срещу областния управител, поради отказ да деактува като държавен процесния имот. Представеното писмо изх.№2704/173/27.12.2010 г. на областния управител е отговор на искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение, че имотът не е държавна собственост, с което е уведомен, че липсва заповед за отписването. Т. е. писмото е с чисто информационен характер и не дава основание да се направи извод за оспорване във връзка с предоставените му правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗДС. С решение №508/03.06.2010 г. по гр. д.№1048/2009 г., І г. о. е разгледан спор, в който държавата е представлявана по иск за собственост от областния управител по реда на чл. 32, т. 4 ГПК, т. е. след упълномощаване от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Цитираното решение №181/14.06.2012 г. по гр. д.№96/2012 г., ІІ г. о. представлява задължителна съдебна практика и изразеното в него становище е, че независимо кой е предизвикал спора за собственост, представителството на държавата се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството- чл. 31 ГПК. Областният управител може да представлява държавата само ако е упълномощен от министъра- чл. 32, ал. 1, т. 4 ГПК. Той няма собствена процесуална легитимация в спор, по който страна е държавата. Това становище се споделя от настоящия състав на ВКС, ІV г. о. Поради изложеното не може да се направи извод, че обжалваното определение противоречи на задължителна съдебна практика, че е налице противоречива съдебна практика или че е необходимо създаването на такава. Не са изложени съображения за неяснота на правните норми и нужда от тълкуването им, за липса на съдебна практика по разглеждания въпрос, след като изрично се посочва решение постановено по реда на чл. 290 ГПК, или за необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика. Фактът, че липсва практика в желания от жалбоподателя смисъл, не означава, че липсва въобще практика по повдигнатия от него въпрос.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Хитова
Определение №****/**.**.2012 по дело №****/2012
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Решение №****/**.**.2012 по дело №****/2012
Поначало процесуалната легитимация на страните в исковия процес се определя от твърденията, обективирани в исковата молба, относно притежаването на спорното материално право от ищеца и оспорването му от конкретния ответник. В дадения случай изложеното в обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на спор за собственост между ищците и държавата чрез неин орган в лицето на областния управител. Следователно, надлежен ответник по иска за собственост е самата държава, а определянето на конкретния правен субект, който да вземе участие в съдопроизводствените действия, е въпрос не на процесуална легитимация, а на процесуално представителство, което по отношение на държавата е уредено в закона по императивен и нетърпящ отклонения начин. Независимо кой държавен орган е предизвикал правния спор, пред съда държавата се представлява поначало от министъра на финансите, а при спор за недвижими имоти- държавна собственост представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството /чл. 31 ГПК/.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Влахов
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.