1/ „Не следва ли да бъде допускано до касационно обжалване решение, в което въззивният съд се е произнесъл по неправилно променен от него предмет на иска?“; 2/ „Не следва ли да бъде допускано до касационно обжалване решение, в което въззивният съд се е произнесъл частично по направеното от ищеца искане, като е ценил едни, но е елиминирал от разглеждане и произнасяне други, сочени от въззивника/касатор аргументи, факти, обстоятелства и доказателства по делото, доказващи нарушаване на негови права, гарантирани от КРБ, българското право и ПЕС, извън тези, признати от първоинстанционния съд?“; 3/ „Следва ли да се тълкува чл. 10 (4) от ЗОДОВ в смисъл, че „…в ползва на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисоконсулт“, дори когато те са държавен орган на издръжка от държавния бюджет и това би довело до незаконно обогатяване, а също и до двойно плащане за положен един и същи труд, вече заплатен от трудовото възнаграждение на юрисконсулта, от самия държавен бюджет?“ – въпросът се поставя във връзка с частта от въззивното решение, имаща характер на определение, с което частната жалба на настоящия касатор против определение №260974/05.08.2021 г. по гр. д. №18/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение; 4/ „Нарушени ли са основните начала, заложени в ГПК – чл. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7 – съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна; чл. 9 – съдът осигурява на страните равна възможност … прилага закона еднакво спрямо всички; чл. 10 – „съдът осигурява на страните възможност и им съдейства … за решаване на делото“; и чл. 13 – разглежда и решава делата в разумен срок във въззивно решение, което не отговаря на повдигнатите във въззивната жалба възражения на страната?“ – позовава се на ТР №3/09.12.2013 г. и ТР №1/2001 г. от 17.07.2001 г. по т. д. №1/2001 г. на ОСГТК на ВКС; 5/ „Допуска ли българският закон апелативни съдии да говорят неистини и да изразяват необосновани и общо изразени изводи в решенията си и ако не, то не следва ли такова въззивно решение да бъде допуснато до касационен контрол?“; 6/ „Не противоречи ли на принципите на член 6, пар.1 КЗПЧОС въззивно решение, в което е прието, че „законовата презумпция за верността на фактическите констатации на ревизионния акт“, а не обективната истина, съдържаща се в установени от съда факти, е определяща за правилните му правни изводи по делото?“; 7/ „Когато Върховен административен съд постанови решение, по силата на което се осъжда, ревизирано и осъдено въз основа на нищожен РА, лице, то не следва ли съдът по ЗОДОВ да се произнесе относно тази нищожност, съответно наличието и размера на вредата, понесена от това лице – ищец по ЗОДОВ, в резултат на осъждането и задължаването му по нищожен административен акт?“; 8/ „Съществува ли в българското право, също и в правото на Европейския съюз „законовата презумпция за верността на фактическите констатации на ревизионния акт до доказване на противното“, в случай, когато нито РД, нито РА, нито доказателствата по тях, не са били връчвани на ревизираното лице – факт, който е доказан по делото?“ – т. 3; 9/ „Правната дефиниция на „независима икономическа дейност“, обхваща ли и следните, извършвани от физическо лице дейности: 1. строителство на еднофамилна къща за собствени нужди; 2. продажба на части от тази еднофамилна къща, ползвана над 5 г., с цел погасяване на кредит на член от семейството; 3. придобиването и продажбата, при цена на придобиването, на недвижим имот в рамките на месец; 4. продажбата на земеделски имот – гора, с период на придобиване също над 5 г., изсечена от бракониери, действащи с фалшиво пълномощно от собствениците; 5. разрешаване безвъзмездното ползване на част от еднофамилна къща за упражняване туристическа дейност от търговско дружество, собственост на семейството, регистрирано за ежемесечно отчитане по ЗДДС, определена като „независима икономическа дейност“ на собствениците на имота?“; 10/ „Дължи ли се от ревизираното лице задължение за плащане към НАП съгласно ДОПК по проведена към него ревизия по чл. 122 ДОПК когато не са връчени по съответния законов ред РД, РА и доказателствата към тях?“; 11/ „Следва ли да се считат или обявяват по съдебен ред за нищожни отменените със съдебно решение връчвания по чл. 32 ДОПК на РД, РА и доказателствата към тях на основание изтекли преклузивните им срокове за ново тяхно връчване или не?“; 12/ „Когато апелативни съдии, по въззивно дело, твърдят неистини в решението си, подлежи ли то на инстанционен контрол от ВКС или не? Също и когато решението им не потвърждава или не отрича направените от въззивника във въззивната му жалба възражения?“; 13/ „Категорична ли е нормата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ДОПК относно това, че субект на проверката може да бъде само едно лице? По смисъла на този норма законосъобразен ли е ревизионен акт, установяващ задължения по ДОПК на две лица – физическо лице и едноличен търговец, чийто собственик той се явява? По смисъла на тази норма на колко лица по ДОПК едновременно може да се прави една и съща данъчна ревизия?“; 14/ „Не следва ли да бъде допуснато до касационно обжалване въззивно решение тогава, когато в него има разминаване между представената от въззивния съд фактическа страна по делото и обективната реалност, съгласно доказателствата по делото?“.