за упражняване на родителските права върху общото на страните дете Д., определяне на лични отношения с него и издръжка. Отразил е, че нормата на чл. 126 ГПК въвежда правило, което цели да избегне възможността по един и същи правен спор да бъдат постановени повече от едно съдебни решения, вкл. и противоречиви такива, и предвижда, че когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела, между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното се прекратява служебно от съда. В случаите, обаче, когато предмет на някое от делата е предявен брачен иск, при прилагане на това правило следва да се съобразят и специалните норми, регламентиращи тези производства /глава 26 ГПК/, които отчитат техните характеристики и цел. Такова правило е чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК-съгласно което с брачните искове задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителски права, личните отношения и издръжката на децата, ползване на семейното жилище, издръжката на съпрузите и фамилното име. При тълкуванвето на тази норма се налага извода, че тогава, когато е образувано производство по брачен иск – какъвто е този за развод /чл. 318 ГПК/, съдът е длъжен именно в него, а не в отделно производство – без значение дали то е образувано преди това, наред с брачния иск или след него – да се произнесе по искове за предоставяне на родителски права, личните отношения и издръжката. Нещо повече, в изпълнение на задължението по чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК съдът, разглеждащ искът за развод, е длъжен да се произнесе по тези въпроси и без да е сезиран от страните с иск за това. Това задължение се изключва само тогава, когато този въпрос е разрешен с влязъл в сила съдебен акт преди образуване на процеса по брачния иск. Предвид изложеното общото правило на чл. 126 ГПК е приложимо и при брачните искове и исковете, регулиращи отношенията между родители и деца, но при съобразяване на специалната норма на чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК – което означава, че при образуване на две дела между едни и същи лица и с един и същи предмет – искове за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на децата, от които едното е по заведен брачен иск, на прекратяване винаги подлежи отделното производство за разглеждане на тези искове, което е образувано по реда на чл. 127, ал. 2 СК – без значение дали то или бракоразводното е по-късно заведено. Интересът на страните да получат разрешение на този спор в рамките на бракоразводния процес е гарантиран, вкл. в хипотеза, когато искът се отхвърля по аргумент от т. 5 ППВС 5/30.11.81г. При тези обстоятелства по исковете за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка, следва да се произнесе съдът, разглеждащ брачния иск, а делото, образувано по чл. 127, ал. 2 СК трябва да се прекрати – независимо, че е образувано преди брачния процес. Съдът е отбелязал и, че за страните е важно да получат по-бързо разрешение на спора им за родителските права, което ще стане именно в производството по брачния иск с оглед етапа на производството по него, отколкото в производството по чл. 127, ал. 2 СК – което, макар и по-рано образувано, все още е на фаза разглеждане от първоинстанционен съд.