на практика касаят доказателствената сила на протокола за подбор като писмен документ, като приетото в тази връзка от въззивния съд не е в противоречие с практика на ВКС. Съгласно задължителната практика на ВКС, вкл. цитираната от касатора /относими са реш.207/10.10.13г. и реш.310/16.04.09г. в частта им, с която е даден отговор на въпроси във връзка със законосъобразното упражняване на правото на подбор по чл. 329 КТ; останалите решения са неотносими (реш. 218/18.07.12г. касае доказване спирането на работа, реш.149/13.06.12г. – допустимостта на произнасяне по доводи за незаконосъобразност на уволнение, които не са въведени от ищеца по делото, реш.416/2010 г. - реда за утвърждаване на щатни разписания и за определяне числеността на персонала в системата на образованието и точното приложение на чл. 313 вр. с чл. 312, ал. 3 ГПК, реш.525/21.06.2010г. – начина и формата на извършване на подбора, реш.187/15.03.10г. – съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работника)/, която е обобщена и с ТР 3/16.01.2012г. по т. д.3/2011 на ОСГК на ВКС, когато извършената от комисията по подбора преценка е обективирана в писмен документ, то този документ съставлява писмено доказателство за извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ; в случаите, когато истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства се оспорва от уволнения работник, работодателят следва да проведе пълно доказване на законността на проведения подбор, вкл. чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на справяне с работата на участвалите в подбора, или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. В тълкувателното решение изрично е посочено, че се касае за оспорване истинността на констатациите в протокола за извършен подбор – а не на самия протокол за подбор /същият не съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и поради това не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила/, и това оспорване е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да проведе пълно доказване на законността на извършения подбор. На практика следва да се приеме, че надлежно оспорване се съдържа още в исковата молба - при условие, че в нея са изложени твърдения, че извършеният подбор е проведен в нарушение на изискванията на чл. 329 КТ и е незаконосъобразен, като не е и необходимо последващо изрично оспорване на протокола след представянето му в съдебно заседание. При това положение изводите на въззивния съд - че при оспорване на констатациите в протокола за подбор и на верността на изготвените оценки, вкл. като се има предвид характера му на частен свидетелстващ документ, в тежест на работодателя е доказването на верността на тези констатации с всички доказателствени средства, са в съответствие, а не в противоречие със задължителната практика на ВКС.