чл. 304 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли диспозитивът на постановеното по реда на чл. 109 ЗС решение да бъде бланкетен без да възпроизвежда състоянието, в което следва да бъде възстановен обектът?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

Първото въззивно решение, с които ревандикационните искове са оставени без разглеждане като недопустими, е влязло в сила, и при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд не е разполагал с правомощие да се произнася отново по тях. В тази част неговото решение е недопустимо. Като не е съобразил това, а е потвърдил решението на първата инстанция в неговата цялост, въззивният съд сам е постановил частично недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която тези възражения са оставени без разглеждане.

Щом давностният срок е изтекъл по време на брака, правото на собственост се придобива от двамата съпрузи и имотът става съпружеска имуществена общност, т.е. в тази хипотеза двамата съпрузи не се третират като самостоятелни и отделни владелци, а се счита, че те упражняват една обща фактическа власт, откъдето следва, че срокът тече и за двамата, независимо дали владението е започнало от двамата съпрузи през време не брака, или единият от съпрузите е започнал да владее сам отпреди сключването на брака. При това положение и предвидените в чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД основания за спиране и прекъсване на давността ще имат действие и за двамата.

Предявяването на иск за собственост против един от съпрузите прекъсва ли владението, съответно придобивната давност и за другия съпруг в хипотеза като настоящата, когато съпрузите са получили владението въз основа на правна сделка, за която се твърди, че не е породила вещно-прехвърлителен ефект?

Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор, в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?

Спорът не е за собственост върху недвижим имот, а за облигационно вземане. Естеството на спорното облигационно отношение относно изпълнението на задължения на собственици в обект в етажна собственост за заплащане на разходи по чл.50 ЗУЕС и чл.51 от ЗУЕС не налага съвместна процесуална легитимация на съпрузите,които имат качеството на обикновени, а не на необходими другари.Когато предявяването на иск не е свързан с правото на разпореждане със собственост или вещно право върху общите вещи от съпружеската имуществена общност,а до действие на управление, както е в случая,другият съпруг няма обезпечено право на участие по делото като негов необходим другар, участник в неделимо процесуално правоотношение.

Чл. 298 ГПК, ал. 1 и 2 регламентират субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения, съобразно които решението обвързва страните по делото и техните правоприемници (универсални и частни). По изключение силата на пресъдено нещо на съдебното решение може да се разпростре и по отношение на лице, което не е било страна, респ. - не е правоприемник на страна в производството по съответното гражданско дело, каквито например са случаите на решението, постановено по иск за гражданско състояние (чл. 298, ал. 3 ГПК) и решение, постановено по дело на необходим другар. Необходимо другарство е налице, когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени, т.е. отнасят се до едно и също правоотношение, в което другарите имат идентично правно положение. Това са случаите, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (чл. 216, ал. 2 ГПК). По исковете за защита на права, произтичащи от обикновена дялова съсобственост (за разлика от собствеността в режим на съпружеска имуществена общност) съсобствениците не са необходими другари, тъй като тази съсобственост не съставлява правоотношение, което по естеството си да налага решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици, а и не съществува обективна правна норма, която да регламентира идентичност на делата на отделните съсобственици. Това е и причината, поради която съсобственик, който не е участвал в производство по иск за собственост, не е легитимиран да претендира отмяна на основание чл. 304 ГПК. Доколкото дяловата съсобственост не представлява неделимо правоотношение, същата не обосновава отклонение от правилата на чл. 298 ГПК, ал. 1 и ал. 2, следствие от които е ограничаване силата на извършените процесуални действия в рамките на делото, в което са предприети.

1. Приложима ли е разпоредбата на чл.500, ал.2 ГПК спрямо ипотекарен длъжник за притежаваната от него идеална част от ипотекиран недвижим имот, на който е съсобственик с длъжник по изпълнително дело, по което взискател е лице, различно от ипотекарния кредитор и по искане на този взискател принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот, като ипотекарният кредитор е присъединен по реда на чл.459 ГПК?
2. Има ли в такава хипотеза качеството „длъжник“ в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е ипотекирал своята вещ за обезпечаване на свой или чужд дълг?
3. Има ли вещноправен ефект за целия имот постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот при публична продан в подобна хипотеза, когато имотът е продаден изцяло при наличие на присъединен по право по реда на чл.459 ГПК ипотекарен кредитор, чието вземане е обезпечено с учредяване на ипотека върху целия недвижим имот, предмет на публичната продан, когато имотът е съсобствен между ипотекарните длъжници, но само един от тях има качеството „длъжник“ по първоначално образуваното изпълнително дело?
4. Противопоставими ли са правата на ипотекарния длъжник на купувача на публичната продан, респективно на неговите правоприемници, по отношение на притежаваната от ипотекарния длъжник идеална част от недвижим имот, продаден по изпълнително дело, образувано от взискател, различен от ипотекарния кредитор, ако последният е присъединен по право по реда на чл.459 ГПК?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Съгласно установената практика на ВКС особени и непредвидени обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са тези, възникнали внезапно и неочаквано, които обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Хипотезата се отнася само за случаи, когато страната не е могла да се яви лично или чрез повереник в съдебно заседание, за което е била призована, каквото по настоящото дело не се твърди. Молителката е участвала лично в производството пред съдебните инстанции, с майка си /в качеството на ответници по иска/ са били редовно уведомявани за хода на делото и постановените съдебни актове, разполагали са с възможност да ангажират доказателства и да изложат съображения по съществото на спора, да организират защитата си и да обжалват съдебните решения по допускането и извършването на делбата, от която възможност са се възползвали. Уважено е и искането на молителката за предоставяне на правна помощ за приподписване на касационната жалба.
Представените доказателства за влошеното здравословно състояние на майката на молителката и удостоверенията за раждане на трите й деца не опровергават доказателствата по делото за надлежното обезпечаване правото на участие на страните в процеса. Правилността на влезлите в сила съдебни решения във връзка с твърдението за постановяването им в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето не се проверява в настоящето производство, в което ВКС се произнася относно наличието на поддържания фактическия състав по чл. 303 ГПК. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 ГПК и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна и които основания са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Твърденията, че съдебните инстанции неправилно са допуснали изнасянето на имота на публична продан, в нарушение интересите на трите деца на молителката и доводите за нищожност на решенията не могат да бъдат обсъждани в производство по отмяна, тъй като са извън неговия предмет, с оглед изчерпване на съдебния контрол по съществото на спора.

1. Представлява ли основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението?
2. Вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на вписване, представлява ли изискване за нейната редовност и как следва да процедира съдът, когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл. 112, б. к ЗС?
3. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител?
4. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация?
5. Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК? 6. Подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото?
7. Кой е началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в хипотезата, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/?
8. Допустима ли е при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, ако е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./?
9. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК?
10. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, т. 1-7 и чл. 304 ГПК?
11. Допустимо ли е в производството пред ВКС, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, събиране на доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушаване на правото му на участие в процеса?
12. Кой съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционен съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение?
13. Кой е „надлежният съд” по смисъла на чл. 307, ал. 3 ГПК, на когото делото се връща за ново разглеждане при уважаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК?

Тълкуване по чл. 251 ГПК се налага, когато решението е двусмислено, неясно и поражда съмнения при неговото правилно приложение, както и че е недопустимо по пътя на тълкуването да се иска постановяване на нещо различно. На тълкуване подлежи решението, когато съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт пороци водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда.

Съгласно чл. 214 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да изменя основанието, да измени своето искане. В настоящия случай по реда на чл. 214 ГПК недопустимо е въведен нов иск, с различен предмет от първоначалния, с различно основание и различен петитум. Предмет на първоначалния иск по чл. 108 ЗС е откритият паркинг, разглеждан като строеж върху чуждо дворно място, т.е. като суперфициарна собственост. Този иск се основава на твърдението, че ищцата, като собственик на земята, е упражнила правото си на изкупуване на паркинга по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС , вр. чл. 66, ал. 1 ЗС. Предмет на допълнително предявения иск е само земята, върху която е построен паркингът. Искът се основава на твърдението, че съществуващият като суперфициарна собственост открит паркинг е бил разрушен и не е изграден отново от ответниците в петгодишен срок, поради което правото на строеж се е погасило по давност. Тъй като новият иск е въведен в процеса в нарушение на чл. 214 ГПК, той се явява процесуално недопустим. Недопустими са и съдебните решения, постановени по този иск, затова те трябва за бъдат обезсилени и производството по иска – прекратено.

Правото да се иска отмяна по чл. 304 ГПК се отнася за спорове с вещноправен характер относно вещи от имуществената общност, за които решението следва да е еднакво за двамата съпрузи. На осн. чл. 19, ал. 1 СК 1985 /отм./ вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос/ който се презумира съгл. ал. 3 на с.р./ принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Аналогична е разпоредбата на чл. 21 СК, вр. с пар. 4 ПЗР СК /2009 г./. В производството по отмяна ВКС изследва дали придобитото вещно право е общо за двамата съпрузи.

За обвързващата сила на мотивите на решението по молба за отмяна по чл. 304 ГПК, за легитимацията на третото лице, дало реално обезпечение на чужд дълг да оспорва съществуването на дълга и съществуването на обезпечението преди, по време и след като то е реализирано и по-специално да оспорва съществуването на ипотеката, ако е отчуждило ипотекирания имот преди осъществяването на принудителното изпълнение.

Доколкото в молбата за отмяна се твърди, че постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, това са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не отменителни по см. на чл. 303 ГПК и сл. А извънинстанционният контрол по чл. 303 ГПК и сл. не е средство за проверка правилността на решението и доводите в тази насока не са отменителни основания по смисъла на посочените правни норми, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Имотът, предмет на иска по чл. 38а ЗЖСК, според заявеното от ответницата възражение и представения нотариален акт, за посочената в последния част има характер на съпружеска имуществена общност. Спорното правоотношение е от такова естество, че решението на съда трябва да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 216, ал. 2 ГПК. Молбата по чл. 304 ГПК, подадена от неучаствалия в делото съпруг на ответницата, е основателна и следва да бъде уважена.

Единствено в случай, че неизгодното решение е резултат на симулативен процес, организиран между страните по делото (съпругът и третото лице), неучаствалият в делото съпруг може да защити правото си чрез павлов иск, претендирайки, че е увреден. Идентично е и правното положение при предявен павлов иск от приемателя по предварителния договор за обявяване недействителност на увреждаща го сделка. Силата на пресъдено нещо на решението ще се разпростре и върху съпруга на ищеца по павловия иск, но при неблагоприятно решение, неучаствалият в делото съпруг ще може да се защити само чрез павлов иск срещу организаторите на симулиран процес, а не чрез отмяна по чл. 304 ГПК.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Не е допустима отмяна по реда на чл. 231, б. а ГПК /отм./ – аналогична разпоредба чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда вписаното в тях като свидетели или като вещи лица. Смисъла на законовата разпоредба има предвид писмен документ, който сам по себе си представлява доказателство по делото. Не е допустима отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания, а още по-малко такава отмяна е допустима въз основа на бъдещи свидетелски показания.

В качеството си на притежатели на вещно право на ползване върху идеални части от дворното място, предмет на производството за разпределение на ползван по чл. 32, ал. 2 ЗС, молителите имат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Налице е основание по чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила касационно решение, както и на решението на въззивния съд.

Легитимирани да искат отмяна са не всички трети лица, по отношение на които се разпростира силата на пресъдено нещо, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение.

Тъй като оттеглянето на иска е едностранно процесуално действие на ищеца, то е различно от съдебната или извънсъдебна спогодба. Съгласието на ответника също е едностранно процесуално действие, поради което не превръща оттеглянето на иска в процесуален договор. Изискването за съгласие при оттегляне на иска, предприето след първото по делото заседание, е предвидено само с оглед правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящ процес като постигне разрешаване на спора със СПН, отричащо твърдяното от ищеца право.

Допустимо ли е съдебно решение предвид направеното от ищците оттегляне на иска във въззивната инстанция, изразеното от ответника становище и допустимостта на производството след тези процесуални действия?

Искът по чл. 38а ЗЖСК е специфичен владелчески иск, с който се упражнява правото на бездействащия собственик - ЖСК. Предмет на доказване при този иск са фактът на владението и нарушението, наличието на членствено правоотношение на ищеца и правото на собственост на ЖСК върху жилището.Срещу този иск ответникът може да се брани с възражението, че ЖСК не е собственик, противопоставяйки му възражение за давност.

1. При приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право, касае ли хипотезите на придобивна давност?
2. Изтеклият, установен от закона срок по чл. 79 ЗС води ли автоматично до придобиване на право на собственост и позоваването на давност елемент ли е от фактическия състав на придобивно основание?
3. За възможността да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС, от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и възможността неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.

Предметът на двете дела е еднакъв – спор за принадлежността на правото на строеж, респ. – правото на собственост върху един и същ гараж, между едни и същи страни. Налице е условието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като по двете дела са постановени противоречиви съдебни решения. В практиката на ВКС е установено разбирането, че когато едното от двете противоречиви решения е процесуално недопустимо, отменя се неправилното. Това разбиране е основано на разпоредбата на чл. 234, ал. 4 ГПК /отм./, сега чл. 307, ал. 4 ГПК.

Съгласно нормата на чл. 290, ал. 2 ГПК, ВКС проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания и във връзка с обсега на проверката е изискването по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК – жалбата да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства нямат връзка с фактическите състави по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, както и с другите фактически състави по чл. 303, ал. 1 ГПК при наличието, на които въззивното решение може да бъде отменено като неправилно. Същите състави формират основанията за отмяна, които са изчерпателно изброени и за това разширителното им тълкуване е недопустимо. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни не поради всякакви нарушения на закона, а единствено поради някоя от причините по чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК и сл. не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци, а само регламентираните в него фактически състави, поради което и разпоредбите му следва да се тълкуват стриктно. Обстоятелствата, на които се позовава страната не обуславят лишаване от възможност за участие в делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новото писмено доказателство да е от значение за делото, докато в настоящия случай, видно от изложеното, това не е така, тъй като представеният проект няма отношение към решаващите изводи на съда и не води до заключение, че дори и да беше представен по делото, би се стигнало до друг резултат.