чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК

За необходимото съдържание на пълномощното на процесуалния представител за получаване на суми по изпълнително дело и за предпоставките за връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато изпълнението е на представител на кредитора.
За разпределяне на тежестта на доказване по иска за връщане на даденото на отпаднало основание.

1. Представлява ли основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението?
2. Вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на вписване, представлява ли изискване за нейната редовност и как следва да процедира съдът, когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл. 112, б. к ЗС?
3. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител?
4. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация?
5. Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК? 6. Подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото?
7. Кой е началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в хипотезата, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/?
8. Допустима ли е при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, ако е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./?
9. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК?
10. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, т. 1-7 и чл. 304 ГПК?
11. Допустимо ли е в производството пред ВКС, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, събиране на доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушаване на правото му на участие в процеса?
12. Кой съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционен съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение?
13. Кой е „надлежният съд” по смисъла на чл. 307, ал. 3 ГПК, на когото делото се връща за ново разглеждане при уважаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК?

В молбата за отмяна липсва конкретно посочване, кое е новото обстоятелство, обуславящо прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и кое е решението, постановено в исково производство между същите страни и на същото основание, което е в противоречие с решението на Великотърновския апелативен съд – чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице. В първоинстанционното и въззивното производство дружеството е било представлявано от адв. С. Б., редовно упълномощена от вписаните в търговския регистър управители Д. М. и А. И.. Било е призовавано, чрез адв. Б. от адреса на кантората ѝ. На този адрес е било изпратено и съобщението за въззивното решение с приложен препис към него. Връчено е на адв. Е..П., която го е приела със задължение да го предаде. Т.е. налице е редовно връчване по реда на чл. 46 ГПК. В случай, че адв. П. не е предала известието на адв. Б. (обстоятелство, което не се твърди), то за страната е съществувала възможността по чл. 64 ГПК от момента на узнаването, респ.депозиране на касационна жалба при позоваване на незапочнал да тече срок по чл. 283 ГПК, поради нередовно уведомяване. Доказателства за нередовност на уведомяването не са представени.

Липсата на обективен идентитет по отношение на предмета на споровете произтича от различните искове, по които са се произнесли съдилищата – с решенията, чиято отмяна се претендира е разгледан иск по чл. 439 ГПК, а с решенията, посочени от молителката, като предхождащи съдебните актове, предмет на отмяната са разгледани искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД. Иск по чл. 439 ГПК може да предяви длъжник по изпълнително производство въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а исковете по чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД са за вреди от незаконно уволнение. Следователно между делата по чл. 439 ГПК и чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД няма тъждество по отношение на спорното право, индивидуализирано с основанията и петитумите на исковите молби, поради което липсва противоречие и в посочените решения, по – конкретно в диспозитивите, отразяващи постановения правен резултат.

За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. В това производство следва да се определи кое е правилното решение, постановено по спора и да се отмени неправилното – чл. 307, ал. 4 ГПК.

Отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не се допуска, когато липсва някой от установените от закона елементи на посочения фактически състав: пълно обективно и субективно тъждество на гражданско-правните спорове и постановен противоречив правен резултат.
Анализът на двете решения сочи, че в диспозитива на съдебните решения, формиращ силата на пресъдено нещо по разглежданите правни спорове, няма правни изводи, касаещи идентитет на правното основание на двете решения, които да обусловят извод за противоречие. Обстоятелството, че с искът по чл. 76 ЗС е уважен, като ответника К. Р. е осъден да предаде владението на целия апартамент, не може да обуслови извод, че същата за посочения период от време на нарушение на владението ищцата може да получи обезщетение за вреди в пълния размер на обезщетението, следващо се за целия имот, след като от г.т. на притежаваните права на ползване, същата е препятствана само частично да ползва имота - а именно извън правата, които има ответникът като собственик на имота, тъй като със смъртта на бащата, запазеното от него право на ползване е прекратено.

Когато между страните по трудовото првавоотношение е уговорено допълнително възнаграждение като процент от печалбата на работодателя и след това той бъде променен при запазване на трудовото правоотношение по чл. 123а КТ, въз основа на печалбата на кой от работодателите-стария или новия, следва да се изчислява допълнителното възнаграждение, дължимо за период, следващ промяната на работодателя ?

Като средство за контрол отмяната следва да намери приложение само в случаите, когато за съответната страна не съществува друг ред за защита на правото й. В случая, постановявайки, че иска на [фирма] не е подлежал на разглеждане в рамките на делбеното производство, ВКС не е отрекъл принципната допустимост от произнасянето по тази претенция в самостоятелно производство. Именно обезсилването на въззивното решение, с което е потвърдено отхвърлянето на иска като неоснователен, е препятствувало формирането на сила на пресъдено нещо по установителния иск на [фирма], която на основание чл. 299, ал. 1 ГПК би съставлявала пречка за ново предявяване на същия иск. Понастоящем не съществува забрана от процесуално естество за сезиране на гражданския съд (при наличието на интерес от това по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК) с искане за признаване правото на собственост на дружеството върху УПИ II, кв.57, м.“ж.к.Д.“ в неговата цялост, както и на всички постройки в парцела. Това обаче означава, че за [фирма] не съществува интерес от защита по реда на извънредния способ за контрол по чл. 303 ГПК - чл. 309 ГПК.

Отмяната по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и сл. на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено.

По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

За да се разгледа молба за отмяна на посочено основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, в тази молбата следва да бъдат посочени точно двата съдебни акта т.е. онези две влезли в сила съдебни решения, с които , между едни и същи лица, е разрешено със силата на пресъдено нещо едно и също искане, разгледан е идентичен гражданско-правен спор, но са постановени различни, като краен резултат, съдебни решения.Не може да се разгледа молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като нарушеното право на защита в смисъла посочен от молителите, а именно, че „решението, чиято отмяна се иска, е нищожно поради липса на искане от страните по допуснатата касационна жалба за частите на въззивното решение, за който се произнася касационния съд, и въобще липсва произнасяне по частите, за които се отнася касационната жалба“, сочи на незаконосъобразност, но не попада в нито един от съставите на посоченото отменително основание.

От кой момент започва да тече погасителната давност при твърдение за непозволено увреждане- от извършване на деянието или от момента, в който възникват вредите?

За да е правопроизводящо основание за отмяна противоречието трябва да е налице между решенията, а на между техните мотиви или между решеното по едното решение и мотивите по другото решение.

Предметът на двете дела е еднакъв – спор за принадлежността на правото на строеж, респ. – правото на собственост върху един и същ гараж, между едни и същи страни. Налице е условието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като по двете дела са постановени противоречиви съдебни решения. В практиката на ВКС е установено разбирането, че когато едното от двете противоречиви решения е процесуално недопустимо, отменя се неправилното. Това разбиране е основано на разпоредбата на чл. 234, ал. 4 ГПК /отм./, сега чл. 307, ал. 4 ГПК.

Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК /от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, съответно по чл. 231, ал. 1, б. г ГПК /отм./, не е налице. Разпоредбата има предвид решения, ползуващи се със сила на пресъдено нещо, докато в разглеждания случай не може да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете за имотите в м. „К.“ и „Г.» са уважени. В тази част потвърждаващото го въззивно решение е било отменено, а делото – върнато за ново разглеждане, при което искът в означената част е отхвърлен. Именно това е влязлото в сила решение, с което спорът е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Друго решение, влязло в сила преди това решение, което да му противоречи, по делото не съществува.Въпросът дали въззивното решение е подлежало на касационно обжалване от гледна точка на обжалваем интерес /цена на иска/ – чл. 280, ал. 2 ГПК, не е предмет на производството по молба за отмяна на влязло в сила решение. Той е предоставен за разрешаване в правомощията на Върховния касационен съд, действащ като касационна инстанция, и становището му по този въпрос не може да бъде преразглеждано в производството по извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения.

Не са налице постановени между същите страни решения и няма субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията – делата са между различни страни и неоснователно молителят извежда идентитета на страните по двете дела от връщането на административния орган за произнасяне, което решение действало спрямо всички. Липсва субективно тъждество между делата, което изключва приложението на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Относно отхвърлянето на иск за делба, поради отсъствие на съсобственост между страните върху недвижимия имот.

Отмяна на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да е налице противоречие е необходимо да има пълна обективна и субективна тъждественост между делата, т. е. не само да са между същите страни, но и да имат един и същ предмет. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл. 299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно (чл. 307, ал. 4 ГПК).

За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новото писмено доказателство да е от значение за делото, докато в настоящия случай, видно от изложеното, това не е така, тъй като представеният проект няма отношение към решаващите изводи на съда и не води до заключение, че дори и да беше представен по делото, би се стигнало до друг резултат.