чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по останалите четири въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната от жалбоподателката практика на ВКС. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

не отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тези въпроси в мотивите си и разрешението им не е от значение за изхода на спора. Макар да е посочено, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, решаващото съображение на въззивния съд за прекратяване на производството всъщност е друго: наличието на формирана сила на пресъдено нещо по повдигнатия спор. Такава процесуална пречка е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет на спорното право по предходното и по настоящото дело, което подлежи на прекратяване. Силата на пресъдено нещо е процесуална пречка и когато делата имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него решение/т. 5 на ТР №7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК/. Случаят е точно такъв-с решението от 1984 г. вече е установен със сила на пресъдено нещо произходът на ответницата от наследодателя, а ищецът, предявявайки иск за неистинност на удостоверението за наследници, желае да бъде преразгледан спорът за произхода. Затова делото, макар и образувано по различно искане, имплицитно включва произнасяне по въпроса относно вече установения произход, поради което подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. В този смисъл следва да се тълкуват мотивите на въззивния съд.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

кога е налице прекратяване на договор за заем за послужване и счита ли се, че има такова прекратяване, когато собственикът на имота изрично се е противопоставил на безвъзмездното ползване.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

– дали е налице неплатежоспособност и дали длъжникът притежава достатъчно имущество, което може да послужи за удовлетворяване на всичките му кредитори, без да се нарушават техните интереси. Излага подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за несъществуване на вземанията му спрямо длъжника, основан на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено единствено по твърдения на длъжника и по неговите счетоводни записвания, и без да обсъди доводите на страните и представените доказателства. Сочи, че според основното заключение на ССЕ счетоводството на длъжника не е водено редовно, но въпреки това в допълнителното заключение експертът се е позовал само на тези счетоводни записвания. Поддържа още, че с оглед нечетливостта на представените по делото платежни нареждания не е ясно въз основа на какви документи експертът е изчислил размера на плащанията. Твърди, че в представените протоколи за прихващане също не е посочено задълженията на длъжника по кои фактури са прихванати, като въззивният съд не е обсъдил направените от него оспорвания на истинността и достоверността на датите на тези протоколи и на нечетливите платежни нареждания. Сочи, че тези оспорвания са направени пред първоинстанционния съд, но той не се е произнесъл по тях, тъй като решението, с което вземанията му са признати, е влязло в сила. Поддържа, че в неговото счетоводството такива плащания и прихващания не са осчетоводени и вземанията на длъжника са непогасени. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил и представения по делото договор за заместване в дълг от 01.04.2011г., по силата на който длъжникът „В. Трейдинг ЕООД е заместен като длъжник по 50-те фактури от едно чуждестранно дружество – „Фърст Майнинг Инвестмънт Груп”, като намира, че този договор представлява извънсъдебно признание и от двете страни, че на посочената дата, следваща всички представени протоколи за прихващане и платежни нареждания, всичките 50 броя фактури за доставки по търговски сделки не са били погасени и поради това едно трето лице встъпва в задължението на длъжника. Излага съображения, че въпросът за основателността на направеното оспорване на представените протоколи за прихващане е правен и след като допълнителното заключение на ССЕ е изготвено единствено по счетоводните документи на длъжника, въззивният съд е следвало да го обсъди. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и довода му, че уведомлението за прихващане №98 от 31.03.2011г. не е породило действието си, тъй като е следвало да бъде отправено до синдика на „Булгар Минерали Стрелча АД /н./, вместо до съвета на директорите на дружеството, в което член е бил и управителят на дружеството – длъжник, като в обжалваното решение това уведомление е ценено като протокол, макар да не е подписано от двете страни. Сочи, че въззивният съд не е съобразил, че решението на ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК засяга само единия от протоколите за прихващане, на които се е позовал въззивният съд – този от 30.12.2010г. за сумата 746 852 лева. Поддържа още, че въззивният съд не е взел предвид определението по чл. 692 ТЗ на съда по несъстоятелност, с което са приети вземанията му, обосноваващи качеството му на кредитор, като твърди, че установяване несъществуването на прието вземане може да стане само по исков ред и въззивната инстанция няма право да ревизира това определение. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд с указания за произнасяне само по допустимите с оглед етапа, на който се намира делото по несъстоятелността, въпроси - дали е налице неплатежоспособност на длъжника, или да бъде постановено решение по същество, с което въззивната жалба на длъжника бъде оставена без уважение.

Относно задължението на съда да спре производството по делото при наличие на висящ преюдициален спор, както и какъв е порокът на постановеното решение при наличие на тези предпоставки?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1) при представяне на медицинско удостоверение, в което изрично е отбелязано, че състоянието на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт по смисъла на чл. 18, ал. 2 НМЕ, има ли право съдът на преценка дали да отложи или не делото; 2) има ли в горната хипотеза съдът възможност да прави преценка доколко даването на ход на делото ще наруши правата на представилата удостоверението страна, за да прецени дали е налице основание за отлагане на делото; 3) при представяне на медицинско удостоверение, в което изрично е отбелязано, че състоянието на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт, може ли съдът да даде ход на делото по аргумент, че не са били направени доказателствени искания; 4) при отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решение на въззивен съд, следва ли делото да бъде върнато и разгледано отново само от въззивния съд или следва да се върне на първата инстанция; 5) допустимо ли е решението на въззивния съд, постановено в хипотеза на връщане на делото за ново разглеждане след отмяна на предходното въззивно решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК; 6) пропускът да бъде направено възражение за нищожност на договор от ответника при разглеждане на делото, по което същият е осъден с влязло в решение за парично обезщетение, произтичащо от неизпълнено договорно задължение, води ли до неправилност на това решение при връщане на делото за повторно разглеждане, след постановена отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на въззивното решение; 7) неправилно ли се явява влязлото в сила първоинстанционно решение, ако същото не е било отменено в хипотезите по реда на чл. 303 ГПК, а е било отменено само въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и то поради противоречие с по-късно влязло в сила решение; 8) следва ли да бъде отменено влязлото в сила първоинстанционно решение, ако решението поради което е отменено въззивното решение, е постановено и влязло в сила след решението, чиято отмяна е поискана; 9) следва ли въззивният съд при повторното разглеждане на делото да отмени първоинстанционното решение (в случая осъдително), независимо, че същото е постановено и влязло в сила преди решението по делото, за което ВКС е приел, че е налице идентичност в предмета на спора. Касаторите сочат практика на ВКС, на която според тях въззивното решение противоречи. Бланкетно се релевират и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.