чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК

Преграждащите определения, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, не се включват в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Същността на определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения налагат извод, че като вид съдебни постановления същите нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави.

1. Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?
2. При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?
3. При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Съгласно установената практика на ВКС особени и непредвидени обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са тези, възникнали внезапно и неочаквано, които обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Хипотезата се отнася само за случаи, когато страната не е могла да се яви лично или чрез повереник в съдебно заседание, за което е била призована, каквото по настоящото дело не се твърди. Молителката е участвала лично в производството пред съдебните инстанции, с майка си /в качеството на ответници по иска/ са били редовно уведомявани за хода на делото и постановените съдебни актове, разполагали са с възможност да ангажират доказателства и да изложат съображения по съществото на спора, да организират защитата си и да обжалват съдебните решения по допускането и извършването на делбата, от която възможност са се възползвали. Уважено е и искането на молителката за предоставяне на правна помощ за приподписване на касационната жалба.
Представените доказателства за влошеното здравословно състояние на майката на молителката и удостоверенията за раждане на трите й деца не опровергават доказателствата по делото за надлежното обезпечаване правото на участие на страните в процеса. Правилността на влезлите в сила съдебни решения във връзка с твърдението за постановяването им в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето не се проверява в настоящето производство, в което ВКС се произнася относно наличието на поддържания фактическия състав по чл. 303 ГПК. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 ГПК и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна и които основания са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Твърденията, че съдебните инстанции неправилно са допуснали изнасянето на имота на публична продан, в нарушение интересите на трите деца на молителката и доводите за нищожност на решенията не могат да бъдат обсъждани в производство по отмяна, тъй като са извън неговия предмет, с оглед изчерпване на съдебния контрол по съществото на спора.

За необходимото съдържание на пълномощното на процесуалния представител за получаване на суми по изпълнително дело и за предпоставките за връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато изпълнението е на представител на кредитора.
За разпределяне на тежестта на доказване по иска за връщане на даденото на отпаднало основание.

1. Представлява ли основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението?
2. Вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на вписване, представлява ли изискване за нейната редовност и как следва да процедира съдът, когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл. 112, б. к ЗС?
3. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител?
4. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация?
5. Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК? 6. Подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото?
7. Кой е началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в хипотезата, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/?
8. Допустима ли е при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, ако е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./?
9. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК?
10. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, т. 1-7 и чл. 304 ГПК?
11. Допустимо ли е в производството пред ВКС, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, събиране на доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушаване на правото му на участие в процеса?
12. Кой съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционен съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение?
13. Кой е „надлежният съд” по смисъла на чл. 307, ал. 3 ГПК, на когото делото се връща за ново разглеждане при уважаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК?

Дали вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностното лице към Търговския регистър в нарушение на постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 ГПК, е нищожно по смисъла на чл.29 ЗТР?

В молбата за отмяна липсва конкретно посочване, кое е новото обстоятелство, обуславящо прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и кое е решението, постановено в исково производство между същите страни и на същото основание, което е в противоречие с решението на Великотърновския апелативен съд – чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице. В първоинстанционното и въззивното производство дружеството е било представлявано от адв. С. Б., редовно упълномощена от вписаните в търговския регистър управители Д. М. и А. И.. Било е призовавано, чрез адв. Б. от адреса на кантората ѝ. На този адрес е било изпратено и съобщението за въззивното решение с приложен препис към него. Връчено е на адв. Е..П., която го е приела със задължение да го предаде. Т.е. налице е редовно връчване по реда на чл. 46 ГПК. В случай, че адв. П. не е предала известието на адв. Б. (обстоятелство, което не се твърди), то за страната е съществувала възможността по чл. 64 ГПК от момента на узнаването, респ.депозиране на касационна жалба при позоваване на незапочнал да тече срок по чл. 283 ГПК, поради нередовно уведомяване. Доказателства за нередовност на уведомяването не са представени.

Липсата на обективен идентитет по отношение на предмета на споровете произтича от различните искове, по които са се произнесли съдилищата – с решенията, чиято отмяна се претендира е разгледан иск по чл. 439 ГПК, а с решенията, посочени от молителката, като предхождащи съдебните актове, предмет на отмяната са разгледани искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД. Иск по чл. 439 ГПК може да предяви длъжник по изпълнително производство въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а исковете по чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД са за вреди от незаконно уволнение. Следователно между делата по чл. 439 ГПК и чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД няма тъждество по отношение на спорното право, индивидуализирано с основанията и петитумите на исковите молби, поради което липсва противоречие и в посочените решения, по – конкретно в диспозитивите, отразяващи постановения правен резултат.

За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. В това производство следва да се определи кое е правилното решение, постановено по спора и да се отмени неправилното – чл. 307, ал. 4 ГПК.

Отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не се допуска, когато липсва някой от установените от закона елементи на посочения фактически състав: пълно обективно и субективно тъждество на гражданско-правните спорове и постановен противоречив правен резултат.
Анализът на двете решения сочи, че в диспозитива на съдебните решения, формиращ силата на пресъдено нещо по разглежданите правни спорове, няма правни изводи, касаещи идентитет на правното основание на двете решения, които да обусловят извод за противоречие. Обстоятелството, че с искът по чл. 76 ЗС е уважен, като ответника К. Р. е осъден да предаде владението на целия апартамент, не може да обуслови извод, че същата за посочения период от време на нарушение на владението ищцата може да получи обезщетение за вреди в пълния размер на обезщетението, следващо се за целия имот, след като от г.т. на притежаваните права на ползване, същата е препятствана само частично да ползва имота - а именно извън правата, които има ответникът като собственик на имота, тъй като със смъртта на бащата, запазеното от него право на ползване е прекратено.

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по владелчески иск (относно противоправността и момента на отнемане на владението) и по иск за разваляне на договор поради неизпълнение (относно недопускането на прехвърлителя до прехвърления имот при незачитане на запазеното право на ползване), както и за възможността въззивният съд да събира нови доказателства и по материалноправните въпроси за правната квалификация на иска за вреди от недопускането до имот на един съсобственик от друг съсобственик, за значението на участието в съсобствеността и правото на ползване за размера на пропуснатите ползи от препятстването на ползването.

Когато между страните по трудовото првавоотношение е уговорено допълнително възнаграждение като процент от печалбата на работодателя и след това той бъде променен при запазване на трудовото правоотношение по чл. 123а КТ, въз основа на печалбата на кой от работодателите-стария или новия, следва да се изчислява допълнителното възнаграждение, дължимо за период, следващ промяната на работодателя ?

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Отмяната по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и сл. на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Допустимо ли е да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ?
Допустимо ли е в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът да се произнася по възражения относно правата на страните в съсобствеността, представляващи по съществото си спорове за собственост, или тези преюдициални спорове следва да бъдат разрешавани само със сила на пресъдено нещо в отделен исков процес?

За да се разгледа молба за отмяна на посочено основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, в тази молбата следва да бъдат посочени точно двата съдебни акта т.е. онези две влезли в сила съдебни решения, с които , между едни и същи лица, е разрешено със силата на пресъдено нещо едно и също искане, разгледан е идентичен гражданско-правен спор, но са постановени различни, като краен резултат, съдебни решения. Не може да се разгледа молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като нарушеното право на защита в смисъла посочен от молителите, а именно, че „решението, чиято отмяна се иска, е нищожно поради липса на искане от страните по допуснатата касационна жалба за частите на въззивното решение, за който се произнася касационния съд, и въобще липсва произнасяне по частите, за които се отнася касационната жалба“, сочи на незаконосъобразност, но не попада в нито един от съставите на посоченото отменително основание.

От кой момент започва да тече погасителната давност при твърдение за непозволено увреждане- от извършване на деянието или от момента, в който възникват вредите?

За да е правопроизводящо основание за отмяна противоречието трябва да е налице между решенията, а на между техните мотиви или между решеното по едното решение и мотивите по другото решение.

Предметът на двете дела е еднакъв – спор за принадлежността на правото на строеж, респ. – правото на собственост върху един и същ гараж, между едни и същи страни. Налице е условието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като по двете дела са постановени противоречиви съдебни решения. В практиката на ВКС е установено разбирането, че когато едното от двете противоречиви решения е процесуално недопустимо, отменя се неправилното. Това разбиране е основано на разпоредбата на чл. 234, ал. 4 ГПК /отм./, сега чл. 307, ал. 4 ГПК.

Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК /от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, съответно по чл. 231, ал. 1, б. г ГПК /отм./, не е налице. Разпоредбата има предвид решения, ползуващи се със сила на пресъдено нещо, докато в разглеждания случай не може да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете за имотите в м. „К.“ и „Г.» са уважени. В тази част потвърждаващото го въззивно решение е било отменено, а делото – върнато за ново разглеждане, при което искът в означената част е отхвърлен. Именно това е влязлото в сила решение, с което спорът е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Друго решение, влязло в сила преди това решение, което да му противоречи, по делото не съществува. Въпросът дали въззивното решение е подлежало на касационно обжалване от гледна точка на обжалваем интерес /цена на иска/ – чл. 280, ал. 2 ГПК, не е предмет на производството по молба за отмяна на влязло в сила решение. Той е предоставен за разрешаване в правомощията на Върховния касационен съд, действащ като касационна инстанция, и становището му по този въпрос не може да бъде преразглеждано в производството по извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения.

Не са налице постановени между същите страни решения и няма субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията – делата са между различни страни и неоснователно молителят извежда идентитета на страните по двете дела от връщането на административния орган за произнасяне, което решение действало спрямо всички. Липсва субективно тъждество между делата, което изключва приложението на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Относно отхвърлянето на иск за делба, поради отсъствие на съсобственост между страните върху недвижимия имот.

Отмяна на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да е налице противоречие е необходимо да има пълна обективна и субективна тъждественост между делата, т. е. не само да са между същите страни, но и да имат един и същ предмет. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл. 299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно (чл. 307, ал. 4 ГПК).

За преценка на доказателствата, определяне на приложимия материален закон с оглед момента на настъпване на юридическо събитие смъртта на наследодателя Г. В., определяне правното значение на неформалното предоставяне на недвижими имоти като зестра и осъществяване елементите на фактическия състав на давностното владение при съобразяване и на закона за давността, действал към момента на установяването на владението.

Относно възможността след изтичане на преклузивния срок за предявяване на иска, ищецът да се позовава на нарушения на закона, които не са посочени в исковата молба, както и да уточнява страните по делото?

За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новото писмено доказателство да е от значение за делото, докато в настоящия случай, видно от изложеното, това не е така, тъй като представеният проект няма отношение към решаващите изводи на съда и не води до заключение, че дори и да беше представен по делото, би се стигнало до друг резултат.

1. Какъв е законният състав на окръжния съд,който се произнася по жалби срещу действията на съдия-изпълнителя - едноличен или тричленен?
2. Кой горестоящ съд разглежда частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя - съответният Апелативен или Върховният касационен съд?

1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?