чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За характера на нотариално заверените декларации, в които се твърдят факти, относими към спора.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За характера на нотариално заверените декларации, в които се твърдят факти, относими към спора.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

„Нови обстоятелства” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически или доказателствени факти от значение за спора. Те трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания в инстанционното производство, но да не са били известни на страната към този момент, а са открити впоследствие, без това да се дължи на процесуалната й небрежност - чрез отмяната не може да бъдат включвани непредставени по делото доказателства и невъведени защитни средства, което страната е пропуснала да стори своевременно. Твърдяните нови обстоятелства следва да бъдат установени с писмени доказателства, които могат да бъдат новооткрити или новосъздадени. „Нови писмени доказателства” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити или новосъздадени документи относно факти от значение за спора, които са били известни на страната, тя ги е заявила по делото в инстанционното производство, но обективно не е могла да се снабди до тогава с писмените доказателства за тях. Писмените доказателства трябва пряко да установяват новооткритите обстоятелствата, а не само да бъдат индиция за съществуването им, тъй като отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустимо да се основава на данни, събрани чрез други доказателствени средства /свидетелски показания, експертизи/.

По силата на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК недействителни по отношение на държавата са сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели, когато са сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Въведената предпоставка за обявяване на недействителността - длъжникът да има установени публични задължения в резултат на ревизията, предполага тези задължения да са установени с влязъл в сила административен акт или с влязло в сила съдебно решение. С представеното в настоящото производство решение на административния орган се отменя ревизионния акт, въз основа на който съдът е приел, че прехвърлителят на имота има установени публични задължения. С оглед на посочените обстоятелства въззивният съд е основал мотивите си за обявяване на атакуваната сделка за недействителна на акт на държавно учреждение, който впоследствие е отменен, поради което е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Съгласно чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд /но не и постановление за прекратяване на наказателно дело/ е задължителна за гражданския съд, тоест представлява доказателство и се ползва със сила на пресъдено нещо относно това, дали е извършено деянието, дали това деяние е противоправно и дали деецът е виновен.

В случая молителката не се позовава на настъпили нови обстоятелства, нито представя нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Изложените твърдения за нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, включително твърденията за наличие на основания за отвод на съдебния състав на СРС, както и за наличие на основания за спиране на делото, не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение на СГС на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на представените писмени доказателства, не може да се приеме, че те са от съществено значение за делото. Молителката не е обосновала каква е връзката им със спора. Приложените съобщения към фактури и изравнителна сметка нямат отношение към процесния период, доколкото касаят по-късен такъв, още повече, че бяха представени не с молбата за отмяна, а с обяснителните бележки в откритото съдебно заседание по делото. Представеното заявление по чл. 29 ЗЗЛД, без дата и данни за входиране, няма отношение към предмета на делото, следователно също не е от съществено значение за спора.

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Без значение за делото по ЗОПДИППД (отм) е съдебното решение по чл. 23 СК установяващо, че бившата съпруга е индивидуален собственик на процесния имот поради пълна трансформация. Това решение е непротивопоставимо на държавата.

Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Настоящият случай не е такъв – соченото в молбата за отмяна доказателство е било в държане на страната, в който случай при нормална и дължима грижа за добро водене на делото страната би могла да представи доказателството по делото и да обоснове неговата относимост към спора. Ако твърденията в допълнителна молба по настоящото дело, че записът на заповед е „възстановен във владението й при престоя й в България в съсобствен имот с ответника /те са първи братовчеди/“, биха могли да се приемат като твърдения, че страната не е разполагала със записа на заповед, следва да се посочи, че когато страната не разполага с документите, от които иска да се ползва в исковия процес, тя има възможност да поиска съда да задължи другата страна по делото /чл.190 ГПК/ или трето неучастващо по делото лице /чл.192 ГПК/ да представят намиращите се у тях документи. За да задължи съдът тези лица, предвид неблагоприятните последици, с които е свързано неизпълнението на задължението за представяне на съответните документи, следва по делото да има данни, че такъв документ е бил съставен и се намира в страната или в третото лице, респ. те да не оспорват това обстоятелство. С оглед изложеното, не би могло да се приеме, че страната-поемател, не е била във възможност да представи записа на заповед при решаването на делото.

Основанието за отмяна на влязло в сила решение, предвидено в чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, изисква доказателствата, които представя да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се поправят нейни пропуски и бездействие в хода на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно.

Възможно ли е да има вреда за дружеството, за която отговаря неговият управител, при условие че извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на продажбата, зададени с решение на общото събрание на търговското дружество?

1. Представлява ли основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението?
2. Вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на вписване, представлява ли изискване за нейната редовност и как следва да процедира съдът, когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл. 112, б. к ЗС?
3. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител?
4. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация?
5. Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК?
6. Подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото?
7. Кой е началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в хипотезата, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/?
8. Допустима ли е при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, ако е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./?
9. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК?
10. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, т. 1-7 и чл. 304 ГПК?
11. Допустимо ли е в производството пред ВКС, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, събиране на доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушаване на правото му на участие в процеса?
12. Кой съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционен съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение?
13. Кой е „надлежният съд” по смисъла на чл. 307, ал. 3 ГПК, на когото делото се връща за ново разглеждане при уважаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК?

Наличието на наказателно производство не е обсъждано в решението по гражданския спор, поради което и факта на прекратяването на наказателното производство не е от значение за решението по гражданския спор. Доводите на молителя /че прекратяването на наказателното производство е от значение за решаването на делото, поради това, че от страна на прехвърлителя са навеждани доводи в хода на делото пред инстанциите за наличие на висящо наказателно производство/, не могат да обосноват основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение по гражданския спор.

Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно.

Хипотезата на чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./ касае висяща недействителност на разпореждането с правото на собственост, като за разлика от недействителността по чл. 26 ЗЗД поражда действие, доколкото не бъде оспорена. така нареченото саниране на разпоредителната сделка може да се извърши според закона при липса на оспорване ов 6-месечен срок от узнаването., но то важи и в хипотезите при смърт на съпруга, който има право да оспори, тъй като се касае до лично ненаследимо право.

Когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения срок на страната срок за представяне на писмена защита е налице съществено процесуално нарушение, което нарушение е от значение за ефективното упражняване правото на защита на страната и се обхваща от хипотезата на нарушеното участие на страната по делото. Съгласно чл. 149, ал. 3 ГПК писмената защита се явява част от устните състезания по делото, завършващия етап на защита , в който всяка една от страните по спора, с оглед на събраните доказателства и установените факти, излага правната си теза и искания за съдържанието на съдебното решение. Ето защо, макар и да не счита, че неизчакването да се представи в дадения срок писмената защита, когато самия съд е преценил, че следва да предостави на страната такава възможност, да не е равнозначно на липса на провеждане на устни състезания, то това процесуално поведение на съда е нарушение на гарантираното от закона правото на ефективно участие на страната в процеса, възприето в по-широк смисъл от гл.т. на предоставената от закона и в конкретния случай от съда възможност за писмена защита.

В молбата за отмяна липсва конкретно посочване, кое е новото обстоятелство, обуславящо прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и кое е решението, постановено в исково производство между същите страни и на същото основание, което е в противоречие с решението на Великотърновския апелативен съд – чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице. В първоинстанционното и въззивното производство дружеството е било представлявано от адв. С. Б., редовно упълномощена от вписаните в търговския регистър управители Д. М. и А. И.. Било е призовавано, чрез адв. Б. от адреса на кантората ѝ. На този адрес е било изпратено и съобщението за въззивното решение с приложен препис към него. Връчено е на адв. Е..П., която го е приела със задължение да го предаде. Т.е. налице е редовно връчване по реда на чл. 46 ГПК. В случай, че адв. П. не е предала известието на адв. Б. (обстоятелство, което не се твърди), то за страната е съществувала възможността по чл. 64 ГПК от момента на узнаването, респ.депозиране на касационна жалба при позоваване на незапочнал да тече срок по чл. 283 ГПК, поради нередовно уведомяване. Доказателства за нередовност на уведомяването не са представени.

Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл. 3 ГПК /отм./, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК

Представените с молбата по чл. 303 ГПК решения на ВКС не съставляват нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като те са постановени след влизането в сила на решението на Варненски окръжен съд, тоест те не са съществували към деня на приключване на устните състезания по делото. Наред с това следва да се отбележи,че постановените след влизане в сила на съдебното решение на Варненски окръжен съд, решения на ВКС по чл. 290 ГПК макар и факти от обективната действителност, не са факти по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – т.е. разбиран като елемент от фактически състав по конкретния правен спор, който би променил преценката на съда по вече разрешените спорни правоотношения.

Визираните в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази “непълнота на доказателствата по делото” следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина , че не е разполагала с тези доказателства. Макар и да липсва легална дефиниция, от гледна точка на съдебната практика няма спор , че в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се касае до факти- юридически или доказателствени, които са от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор т.е. да са относими към същия и тяхното приобщаване към доказателствения материал по делото и съобразяване от решаващия съд евентуално би обосновал друг правен резултат от този, постановен с решението, чиято отмяна се иска.

Ако с въпросното касационно решение е бил отхвърлен положителен установителен иск на ответното по настоящата молба за отмяна търговско д-во, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 410 ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС/ срещу търговеца [фирма]-гр. С., този правен резултат по никакъв начин не означава, че непременно е следвало да бъде уважен заведен от друг търговец /настоящият молител/ отрицателен иск по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането на [фирма], за което последното е било снабдено със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, доколкото предпоставка за водене на последния иск е намирането „на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които той не е могъл да се снабди в същия срок”. Досъдебното производство не е съдебен ред, а ноторно е, че последният приключва с влязла в сила присъда по отношение на конкретно физическо лице. Следователно касае се за съвършено неотносимо към основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение доказателство.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткритите обстоятелства са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуална небрежност на страната. Новите писмени доказателства следва да съдържат факти от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание.

За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната.

Когато между страните по трудовото првавоотношение е уговорено допълнително възнаграждение като процент от печалбата на работодателя и след това той бъде променен при запазване на трудовото правоотношение по чл. 123а КТ, въз основа на печалбата на кой от работодателите-стария или новия, следва да се изчислява допълнителното възнаграждение, дължимо за период, следващ промяната на работодателя ?

Процесуалната небрежност на ищеца не може да бъде компенсирана със средствата на отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като представеното доказателство не е новооткрито според посочения по-горе смисъл.

Относно твърдението, че процесната фактура, представляваща „данъчна” а не „проформа” такава, била осчетоводена в оригинал в счетоводството на същото д-во, което действие представлявало новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, имащо съществено значение за изхода на делото и което обективно е съществувало към датата на приключване на устните състезания, но не е било известно при решаването му.

Отмяната по чл. 303 ГПК и сл. е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и определения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл. 303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, респективно определението, тъй като те не са предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането.

Изискването на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за да е налице основание за отмяна на влязло в сила решение е, да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за изхода на делото по съществото на спора, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Oтветникът по иска по чл. 38а ЗЖСК може да се брани с възражението, че жилището не е собственост на ЖСК, противопоставяйки свои самостоятелни права върху него, включително и придобиване по давност. Постановеното по този иск решение преклудира незаявените или приети за неоснователни възражения на ответника, че той, а не жилищностроителната кооперация е собственик на имота. Затова молителят / отв. по иска/ не може да се позове по реда на чл. 303 ГПК и сл. на свои и още по-малко – на чужди права върху имота, след като не ги е заявил в производството по чл. 38а ЗЖСК, предпоставило присъждане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД с решението, чиято отмяна се иска.

Освен че доказателствата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъдат нови, те трябва да са и от съществено значение за делото, а именно това второ условие в случая не е налице. Ищци по делото са лица, които основават своето право на собственост от реституция по ЗСПЗЗ, а ответникът противопоставя права върху същия имот, произтичащи от замяна по ЗТПС /отм./ и придобивна давност. Той не заявява насрещни права върху имота към момента на обобществяването му, т.е. не въвежда спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Затова неговата защита се ограничава само в доказване на своите противопоставими права.

В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят има предвид постановена присъда за документно престъпление или решение за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК. В настоящия случай не е представена присъда за извършено от вещото лице престъпление или решение за установяване на извършено от него престъпно обстоятелство.Следователно влязлото в сила съдебно решение не е основано на доказателство, което по надлежния ред е признато за неистинско. Поради това е неприложимо основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

За прилагането на чл. 7, ал. 4 ЗДС и по-конкретно – основателна ли е претенцията на физически лица за собственост върху имот, върху който е проведено мероприятие на държавата?

Отмяната по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и сл. на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

За да е налице „ново обстоятелство „ като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предпоставя съществуването на соченото обстоятелство като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, при условие , че същото да не е било известно на страната към този момент, като незнанието се дължи на обективни причини. Новото обстоятелство, следва да е от значение за изхода на делото, като не представлява ново основание за защита на претендираното право и като факт от обективната действителност да се удостоверява /доказва/ чрез веществен носител- писмен документ. „Новото доказателство“ следва да е писмен документ, които не е бил известен на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и този документ да обуславя, доколкото би бил приобщен към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска.

Не е допустима отмяна по реда на чл. 231, б. а ГПК /отм./ – аналогична разпоредба чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда вписаното в тях като свидетели или като вещи лица. Смисъла на законовата разпоредба има предвид писмен документ, който сам по себе си представлява доказателство по делото. Не е допустима отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания, а още по-малко такава отмяна е допустима въз основа на бъдещи свидетелски показания.

Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не съдържа изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, нито за законност на строителството. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността в реални граници по реда на ЗСПЗЗ.

Основание за отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.

Фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на който е основана процесната молба за отмяна, предполага в производството по делото, приключило с атакуваното постановено и влязло в сила съдебно решение, страната-сега молител да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се е позовавала на определени доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства и да успее да докаже по делото твърдяните от нея обстоятелства, или пък страната да не е знаела за съществуването на новите обстоятелства и/или новите доказателства, които следва да са от съществено значение за правилността на постановеното и влязло в сила съдебно решение.

Отпадането на регулацията е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това обстоятелството обаче няма значение за изхода от спора, т.к. той се основава на извод, че ищците не са собственици на наведеното от тях основание – нямат право на възстановяване на собствеността на процесния имот. Обстоятелството се отнася до правата на ответниците – че не са собственици на УПИ …, а на идеална част от по-големия поземлен имот, за част от който е бил отреден УПИ …. Но този извод не би променил извода, че ищците не са собственици на спорната реална част, защото не променя извода, че ищците нямат право на възстановяване на собствеността на имота, както и не променя извода извода, че ответниците и останалите наследници на К. П. Р. имат право на собственост на поземления имот с площ 4 178 кв.м., в който се намира процесната реална част. За извода, че ищците не са собственици, е без значение изводът дали ответниците са изключителни собственици или съсобственици с трети за спора лица (собственици на идеална част) на имота с площ 4 178 кв.м., в който се намира процесната реалната част и че имотът с площ 4 178 кв.м. не е урегулиран.

За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е достатъчно новооткритите доказателства да удостоверят факти, които спрямо спорното правоотношение имат значението на юридически и доказателствени факти съществували към деня на приключване на устните състезания. Нужно е заинтересуваната страна да не е знаела за тях или макар да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, без незнанието или непредставянето да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Ако страната е знаела за обстоятелството или за доказателството и е могла да го представи, отмяната е недопустима. Това е така, тъй като отмяната не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти и доказателства.

Допустимо ли е да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ?
Допустимо ли е в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът да се произнася по възражения относно правата на страните в съсобствеността, представляващи по съществото си спорове за собственост, или тези преюдициални спорове следва да бъдат разрешавани само със сила на пресъдено нещо в отделен исков процес?

В конкретния случай непълнотата на фактическия и доказателствения материал по делото е вследствие на процесуален пропуск на страната да ангажира доказателства относно приетите от нея за значими обстоятелства – съществуването и размера на активите и разходите на предприятието – ответник. Доколкото отмяната не е способ за отстраняване на допуснати от страната грешки при попълване на доказателствения материал по делото, молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се остави без уважение.

Представените с молбата за отмяна писмени доказателства, описани по-горе, нямат характер на ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Освен това тези писмени доказателства, които са свързани с правилността на извършения подбор по чл. 329 КТ, не са от съществено значение за изхода на делото, тъй като в атакуваното по реда на отмяната влязло в сила съдебно решение е прието, че въпросът за правилността на подбора не е бил заявен в исковата молба като основание на иска за отмяна на уволнението. Това не е направено и в хода на първоинстанционното производство – чл. 147 ГПК и чл. 214 ГПК. В този случай въззивният съд не е имал процесуално основание с оглед забраната по чл. 266 ГПК да се позовава на ново обстоятелство, незаявено от ищеца като предмет на спора в първоинстанционното производство. Тази забрана не е отпаднала, поради факта, че в мотивите на първоинстанционното решение се съдържат съображения на съответния съд относно правилността на подбора. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност в производството по делото, в частност при попълване на делото с факти или доказателства.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната.За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото.

Съдебното решение на ВКС, ГК е нов документ, с който е разрешен сходен правен спор между страните, като е съобразен установения в хода на висящия исков процес факт, от значение за изхода на процеса по иска по чл. 135 ЗЗД по това дело, а именно прогласената нищожност на изпълнителното основание, създаващо на ищеца права на кредитор и в това му качество да иска прогласяването на недействителността на сделки, които го увреждат. След като с решението на ВКС, ГК се прилагат последиците на влязлото в сила решение по установителния иск, то това решение не е ново обстоятелство, от съществено значение за изхода на делото на Варненския окръжен съд по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Приложеното към молбата за отмяна заверено копие от опис декларация от 1950 г. на името на И. Л. Т., наследодател на ищците не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представеното писмено доказателство при проявено активно процесуално поведение и дължима грижа за добро водене на делото от молителката-ответник същата е имала възможност да се снабди с него и да го представи по делото.

Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство – искова молба по гр.д. № 3440-08-11, депозирана в Районен съд [населено място], И. от А. К. срещу молителя като първи ответник, няма характер на ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай.

Правото на собственост, възстановено по реда на ЗСПЗЗ, не може да бъде оспорвано с твърдението, че наследодателят на реституентите не е бил собственик на възстановения имот към момента на обобществяването, ако не се заявяват собствени права на оспорващия към този момент. Доколкото в конкретния случай претенциите за собственост на молителите произтичат от оригинерно правно основание- придобивна давност, започнала да тече след масовизацията, без да се заявяват права върху имота към момента на обобществяването, същите нямат интерес да оспорват легитимацията на ответниците като възстановени собственици по ЗСПЗЗ, и следователно представените в тази връзка писмени доказателства не са „от съществено значение за делото“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Представеното от молителя ново доказателство /удостоверение за отказ от наследството/ не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение за допускане на делба на земеделските имоти, оставени в наследството на М. А. М., тъй като не е от значение за делото за делба на тези земеделски имоти. А това е така, тъй като съгласно чл. 91а ЗН отказът от наследство, извършен след включването на земеделските земи в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и преди тяхното възстановяване с решение на Поземлена комисия /сега Общинска служба „Земеделие“/, няма действие по отношение на тези имоти.

Съгласно чл. 289 ГПК, уведомяването на страните за насрочените от ВКС заседания се извършва чрез обнародване в Държавен вестник. Молителят е бил своевременно уведомен за заседанието на ВКС по предвидения процесуален ред и е могъл да участва в него лично или чрез упълномощен адвокат и там да развие всички свои доводи за неоснователност на касационната жалба. Неучастието му в заседанието и липсата му на защита по делото не може да се вмени във вина на съда и не може да обоснове основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. От друга страна неприлагането на молбата му към делото на ВКС /тя остава приложена към въззивното производство/ не обосновава основание за отмяна, тъй като не покрива нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Несъобразяването на тази молба от състава на ВКС има значение единствено за фазата по чл. 288 ГПК, а за следващата решаваща фаза по чл. 290 ГПК молителят е имал процесуална възможност за защита, включително и като представи пред съда въпросната молба с искане да бъде съобразено становището му по нея. Същото се отнася и за въведените едва в пледоарията на процесуалния представител на молителя твърдения – че не му е бил връчен препис от уточняващата молба към касационната жалба. Това твърдение е късно въведено в процеса, но независимо от това, дори то да е вярно, нарушението на съда не е основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като молителят не е бил лишен от възможност да се запознае с делото след допускането му до разглеждане по същество и да участва в него във втората му решаваща фаза, като развие защитната си позиция по съществото на правния спор.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната.

Безспорно е обстоятелството, че в хода на касационното производство и към момента на постановяване на решението имотът е имал вече правен статут на самостоятелен обект в сграда, съгласно пар. 1, т. 1 ДР ЗКИР, с основни кадастрални данни: идентификатор, местонахождение, етаж, предназначение – чл. 27 ЗКИР. Доколко за този самостоятелен обект е отсъствала възможност за разделянето му и обособяването на повече самостоятелни обекти, поради промени в императивни норми за устройство на територията и правилата за строителство, относими и за преустройството, като форма на разделяне на съществуващи сгради и самостоятелни обекти в сгради, приложими и към заварените случаи, то в касационното производство, в което спорът е решен по същество, тези обстоятелства не са могли да бъдат въвеждани, като нови фактически твърдения и по тях не са събирани доказателства. Откритите нови обстоятелства и свързаните с тях нови писмени доказателства са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, представляват основанието за отмяна на влязлото в сила решение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Според установената съдебна практика отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се установи наличие на навооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на съответната дължима грижа при водене на делото. Нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти.
Отмяна е допустима и при хипотеза на открити нови писмени доказателства – това са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.
Постановеното съдебно решение от състава на ВКС на осн. чл. 290 ГПК не е съобщено на молителката, тъй като същото е окончателно и не подлежи на обжалване. С оглед на посочените факти съдът намира, че не се установява нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно поради нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в производството пред ВКС, съответно да не е надлежно представлявана или да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Фактите които се сочат в молбата трябва да не са били включени в доказателствения материал докато делото е било висящо, но не и новосъздадени, т. е. възникнали след приключване на делото.

За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новото писмено доказателство да е от значение за делото, докато в настоящия случай, видно от изложеното, това не е така, тъй като представеният проект няма отношение към решаващите изводи на съда и не води до заключение, че дори и да беше представен по делото, би се стигнало до друг резултат.

Вярно е, че представеното решение е от съществено значение за изхода на спора и с това е изпълнена една от предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице обаче предпоставката страната да не е могла да се снабди с доказателството по време на висящността на процеса.

Представените с молбата две писма за образувани досъдебни производства по повод изпратен сигнал от молителя в настоящето дело за допуснати нарушения при провеждането на търг за продажба на недвижим имот, включен в капитала на „В“ Е. , не представляват новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. На това основание може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, която се разкрива след постановяване на решението и не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната.

1. Какъв е законният състав на окръжния съд,който се произнася по жалби срещу действията на съдия-изпълнителя - едноличен или тричленен?
2. Кой горестоящ съд разглежда частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя - съответният Апелативен или Върховният касационен съд?

1. Абсолютна или относителна е недействителността по чл. 76 ЗН и може ли на нея да се позоват не само в делбеното, но и в други производства, както и трети лица, а не само сънаследниците под формата на правоизключващо възражение.
2. Легитимирани ли са да се позовават на чл. 76 ЗН съделителите по висящ делбен процес, които са прехвърлили собствената си наследствена идеална част на лице, непритежаващо права в наследството.
3. Завещание на селскостопански имоти, извършено след тяхното включване в ТКЗС или други образования въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, има ли действие за тези имоти, ако наследството на завещателя е било открито преди обявяване противоконституциоността на разпоредбата на чл. 90а ЗН относно тези завещания - ДВ, бр. 21/1996 г.
4. Допустима ли е конкуренция между бившите съпрузи на неподеляемо жилище, съпружеска имуществена общност, когато на всеки от тях е възложено упражняването на родителски права върху родените от брака непълнолетни деца - чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
5. Към кой момент се преценява напълнолетието на роданите от брака деца при делба на неподеляемо жилище между бившите съпрузи като предпоставка за възлагането му към предявяването му - към предявяване на искането или към постановяването на имота в дял.
6. Допустимо ли е приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, когато родените от брака деца са пълнолетни, но на единия съпруг е възложено настойничество или попечителство върху тях под пълно или ограничено запрещение.
7. При какви нови условия се извършва възлагане на неподеляем жилищен имот по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и по какъв ред при конкуренция за възлагането му се определя приоритета на предложилия най-висока цена между конкуриращите се съделители. В какво съотношение се намира възлагането по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ с това по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./.
8. Намира ли приложение чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ при комбинирана съсобственост на неподеляемото жилище, която е възникнала не само по наследяване, но и по друг способ - например сделка за част от имота и съделителят има двойно качество на наследник и приобретател по такава сделка.
9. Към кой момент се прави преценката за наличие на предпоставките по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, когато неподеляемият делбен имот е предмет на две или повече наследства, открити в различно време.
10. При обезсилване по право на възлагането на неподеляем жилищен имот при неплащане в срок на уравнението може ли да се прави възражения за извинителни причини за неспазване на срока и може ли съдът, преди изнасяне на имота на публична продан въз основа на възражение, подкрепено от доказателства, да направи преценка, че срокът за плащане е спазен и възлагането не е обезспечено.
11. Необходим ли е изричен диспозитив в решението, с което да се констатира обезсилването на възлагането на неподеляемото жилище и този диспозитив как следва да се постанови - в самостоятелно решение или заедно с решението по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./.
12. Кога следва да бъде направена новата възлагателна претенция по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, за да се приеме, че е спазен срока за своевременното й предявяване - по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./ или след обезсилване на възлагането по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./, както и по каква оценка ще се извърши изкупуването на имота - определената при първоначалното възлагане или по тази след обезсилването му.
13. Ако след заплащане на уравнението възложеният имот е прехвърлен на трето лице, отмяната на решението за неговото възлагане по чл. 231 ГПК /отм./ може ли да се отрази на правото на собственост на приобретателя по сделката и при какви условия.

1. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена на иска под 1000 лева, ако искът е предявен като частичен?
2. Подлежат ли на касационно обжалване решенията на апелативните съдилища, с които се отказва вписване на обстоятелства в съдебен регистър?
3. Подлежат ли на касационно обжалване въззивните решения, с които се прогласява нищожността или се обезсилват първоинстанционни решения, като делото се връща за ново разглеждане?
4. Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?
5. Кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване?
6. Кои определения извън преграждащите развитието на производството поради близостта си с решенията като разрешаващи материално-правен спор, подлежат на касационно обжалване?
7. Може ли Върховният касационен съд, не само по реда на обжалване определение на въззивен съд, да допусне обезпечение на иска, а и да постанови такава мярка, ако е сезиран за пръв път с молба от ищеца по чл. 308 ГПК /отм./?
8. Може ли Върховният касационен съд да постанови спиране на касационното производство на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 182, ал. 1, б. д ГПК /отм./?
9. Допустими ли са пред касационната инстанция доказателства за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени процесуални правила?
10. Какви са пределите на касационната проверка извън заявените в жалбата основания?
11. Допустимо ли е, при отмяна на въззивно решение, по свой почин Върховният касационен съд да укаже при новото разглеждане на делото да се извършат оглед, освидетелстване или да се изслуша заключение на вещо лице?
12. Необосноваността не е предвидена като самостоятелно отменително основание при касационното обжалване и при констатирането й като порок как трябва да се квалифицира от касационната инстанция - като нарушение на материалния закон или нарушаване на съществени процесуални правила?
13. Прилага ли се чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ извън случаите на връщане касационната жалба на основание чл. 218в, ал. З ГПК /отм./?
14. Подлежат ли на обжалване съгласно чл. 218в, ал. 5 ГПК /отм./ определенията на състав на Върховния касационен съд, потвърждаващи разпореждания на въззивния съд за връщане на касационната жалба?