Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 3 ГПК

Добросъвестност
Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

чл. 3 ГПК

Добросъвестност
Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „Налице ли са предпоставки за отвод на двата съдебни състава 1 - 25 на СГС и 1 - ви състав на САС по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК при положение, че съдиите са взели участие по други предходни дела, по които са се произнесли по аналогичен съдебен спор, произтичащ от един и същ правопораждащ факт – злоупотреба с право по чл. 3 ГПК с нередовен частен документ, признат за „редовен” извън закона, с което процесуално бездействие и нарушение на императивни правни норми са събудили основателни съмнения в касаторката за евентуална пристрастност?“; 2. „Допустимо ли е прекратяване на исковото производство по гр. д. №3124/2021 г., потвърдено и от въззивният съд с аргумент за нередовност на исковата молба от 2019 г. при положение, че определения съдия/докладчик по делото не е участвал и не е предприел действие за даване на указания към ищеца относно отстраняване на нередовности по исковата молба, респективно нелегитимен съдия е взел участие с даване на указания към ищеца, без да е определен по надлежния ред, за които нарушения въззивният съд е пропуснал да установи съдебен контрол?“; и 3. „Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за легитимността на ответника в процеса съобразно разпоредбата на чл. 227 ГПК и в този смисъл постановеното от него определение не следва ли да се тълкува като недопустим акт, постановен срещу ответница, загубила своята процесуална правоспособност?“. Сочи, че по втория въпрос е налице противоречие с решение №208/28.11.2013 г. по т. д. №3704/2011 г. на ВКС, I т. о., по третия въпрос е налице противоречие с определение №102 от 18.06.2019 г. по гр. д.№519/2019 г. на ВКС, I г. о., решение №166/28.03.2011 г. по гр. д. №306/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №16/21.02.2014 г. по гр. д. №4682/2013 г. на ВКС, II г. о. и решение №48/28.03.2014 г. по гр. д. №14/2012 г. на ВКС, II г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за порочността на съдебния акт, постановен от съдебен състав, за който са били налице основания за отвод; респективно относно реда, по който се определя цената на иска по чл. 439 ГПК. Въпросите са обобщени и конкретизирани от настоящата инстанция съобразно правомощията ѝ по т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. №1/2009 г., ОСГТК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не е изпълнено общото изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК( за поставяне на конкретен правен въпрос с обуславящо за изводите на съда значение) Отговаря на общото изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК единствено правен въпрос, който предвид значението за изхода на конкретното дело е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи при конкретната фактическа обстановка. При тълкуване на ограниченията в чл. 164, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания признакът правна квалификация на вземанията няма отношение. Ограниченията не са обвързани с квалификацията на иска или възражението, което ще се доказва /материалното субективно право/ , нито имат отношение към делението на правните субекти на физически и юридически лица. Освен това, дадената от страната правна квалификация не обвързва съда, както е трайно установено в практиката на ВКС. Следва да се изтъкне, че заявената от касатора материалноправна квалификация на негово насрещно вземане по направеното възражение за прихващане (чл. 55, ал. 1 ЗЗД) не е възприета от въззивния съд при решаването на въпроса за допустимите доказателствени средства в процеса. Съобразявайки твърденията на ответника в отговора, че е плащал задълженията си по наемния договор„на ръка, при наличието на писмен договор и предвид съдържанието му за начина на плащане, въззивният съд е квалифицирал твърденията на ответника в приложното поле на ограничението по чл. 164, т. 4 и т. 3 ГПК, като пряко е свързал тез твърдения с погасяване на парично здължение над определена стойност. Домогване да се преодолеят наложените в закона доказателствените ограничения като се изтъкнат предпоставките за иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД при конкретното плащане, въззивният съд е оценил като накърняващо водещ принцип в чл. 3 ГПК. Предвид решаващо изтъкнатите обстоятелствата по делото, довели до оспорваните правни изводи, поставеният в изложението въпрос няма обуславящо за значение за решаващите съображения на съда по допустимостта на свидетелски показания.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Каква по характер е правната норма, релевирана многократно, съгласно текстовата разпоредба на чл. 5, ал. 5 ЗМДВИП?“; 2. „Редовно ли е връчването от страна на съдебния изпълнител, било то частен или държавен на съобщения, уведомления, покани за доброволно изпълнение и пр. по реда на чл. 37 - чл. 58 ГПК на главния длъжник, в изпълнително производството, действащ като пълномощник на друг длъжник, които е дал личното си обезпечение на същия, като поръчител, дори и в качеството му на адвокат на същия длъжник /по релевиране за конфликт на интереси/?“; 3. „Налице ли е колизия по императива /съгласно въведения с него запрет за връчване/ по текста на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ГПК, дори и да не бъдат посочени изрично в самото съобщение /разписната част/ по арг. от изр. 2 на ал. 3 на чл. 46 ГПК в действията на ЧСИ и на пълномощника на поръчителя, като процесуалния представител по пълномощие, съгласно чл. 32, т. 1 ГПК, така и в лично качество в хипотезата на чл. 42 ЗЗД?“; 4. „Носи ли отговорност съдебния изпълнител /ЧСИ/ за тези си действия и настъпилите последици - причинени вреди по правилото на чл. 51 ЗЗД, по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ?“; 5. „Каква е отговорността на съдебния изпълнител - имуществена и/или дисциплинарна или друга, съобр. размера на причинените имуществени вреди?“; 6. „Носи ли професионална отговорност по реда на чл. 51 ЗАдв., във връзка с чл. 84 ЗЗД, пълномощника на поръчителя, който е главен длъжник по заемния договор /заем, банков или потребителски кредит, различните форми на лизингови съглашения и пр./, действащ едновременно и в качеството си на адвокат на поръчителя. Както и такава по реда Етичния кодекс на адвокатурата или гражданска по реда на чл. 42, респ. по чл. 45 ЗЗД?“; 7. „Налице ли е солидарна отговорност по смисъла на чл. 53 ЗЗД между частния съдебен изпълнител и представителя по пълномощие, действащ в качеството си на адвокат на поръчителя, който е и главен длъжник по материалното облигационно правоотношение, въз основа на което е издаден изпълнителния титул, обуславящ началото на изпълнението – по арг. от чл. 426, ал. 1 ГПК?“; 8. „Отделно от процесуалноправната незаконосъобразност на ЧСИ, налице ли е и материална незаконосъобразност, в действията му извършените по принудителното изпълнение, след издаването на определението за спиране на незабавно изпълнение на осн. чл. 420 ГПК и връчването му на ЧСИ?“; 9. „Какви са задълженията на съдебния изпълнител при постановено, респ. връченото му определение, издадено на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, с което се спира допуснатото незабавно изпълнение?“; 10. „Какъв е преграждащия ефект на определението по започнатото/насоченото принудително изпълнение върху имуществото на длъжника?“; 11. „Могат ли да се извършват действия по обезпечение /запори и възбрани/ вземането по изпълнителнителното дело?“; 12. „Наложените такива, предшестващи го, следва ли да бъдат вдигнати служебно или по молба на длъжника от съдебния изпълнител или последния е длъжен само да уведоми третите задължени лица за спряното незабавно изпълнение, като им даде указания във връзка предоставяне на длъжника на средства по негово разпореждане?“; 13. „Спазеното ли е правилото, съгл. действащата редакция на чл. 428 ГПК, да се изпрати ПДИ на работодателя, а не на длъжника, е която се връчва заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист /копие/ срещу него, ведно е посочените запори, наложени от съдебния изпълнител, с което последния се лишава от процесуалната възможност да предприеме своевременни процесуални действия срещу насоченото принудително изпълнение спрямо него?“; 14. „Освен отговорността за разноските, по правилото на чл. 80 ГПК, които страната е направила в хода на исковото производство пред съответната съдебна инстанция, ответника носи ли отговорност по реда на чл. 3 ГПК, в условията на отговор със своя процесуалния предатавитсл по пълномощие, действащ в лично качество, като адвокат, отделно от адвокатското дружество по Закона адвокатурата, в което участва без значение дали е негов управител или не, в случай че се разкрие симулативността на същия в по-късен момент, дори и след приключване на производството с обратно писмо или такава по материалния закон – чл. 45 ЗЗД и сл.?“ и 15. „Носили отговорност процесуалния представител по пълномощие по текста на чл. 32, т. 1, а не т. 5 ГПК, съгл. правилото на чл. 42 ЗЗД /поради обстоятелството, че в съдебни заседания по делото и др. дела, ответника не е присъствал лично/ по реда на чл. 3 ГПК във вр. чл. 45 ЗЗД и сл., за причинените вреди на страна, извън тези за разноските по делото?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение №11 от 06.02.2020 г. по гр. д. №2798/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение №120 от 03.12.2020 г. по гр. д. №2097/2019 г. на ВКС, IV г. о. и решение №207 от 11.04.2019 г. по гр. д. №3201/2017 г. на ВКС, IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

12334 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право