Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 299 ГПК

Непререшаемост
Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

чл. 299 ГПК

Непререшаемост
Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При установен със СТЕ поделяем имот и дадено в този смисъл становище на главният архитект на общината в производство за делба, има ли задължение въззивната инстанция, като инстанция по същество, да укаже на страните необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект, съгласно чл. 203 ЗУТ и да даде срок на страните за това или това задължение е само за първата инстанция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Счита, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Твърди, че решението страда от „очевидна неправилност“ тъй като приетите по делото официални писмени документи, чиято доказателствена сила обвързва съда, не са зачетени; доказателствата са обсъждани избирателно и едностранчиво, изложени са мотиви, които са вътрешно противоречиви и противоречат на нормалната правна и житейска логика. Излага, че въззивното решение е постановено в отклонение с разясненията дадени в т. 7 ППВС 7/1973 г. на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, според която решението по нищожна делба не формира сила на присъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Счита, че изводът на съда, че постановените в нищожната делба актове са валидни и допустими, е в разрез с практиката на ВКС /Решение №275 от 30.10.2012 г. по гр. д. №444/2012 г. на II ГО. на ВКС, Решение №60/17.07.2017 по дело №3431/2016 на ВКС, ГК; I ГО./, според която делба, в която не са взели участие всички съделители е изцяло нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН, а решението по нея е недопустимо. Разрешението, че вписването на исковата молба презюмирало знание за вписания акт е в противоречие с решение №86/30.10.2020г. по гр. д. №3076/2019г. на ВКС, решение №60117 от 15.12.2021г. по гр. д. №3680/2020г., решение №179/18.10.2013г. по гр. д. №1981/2013г. на ВКС, решение №86 от 30.10.2020г. на ВКС по гр д. №3076/2019г. Незачитането от съда на доказателствената сила на приети по делото официални документи, каквито са личния регистрационен картон на лицето, удостоверения за идентичност на имена и удостоверения за родствени връзки е в разрез с практиката на ВКС, обективирана в решение по т. дело №2658/2019г. на ВКС. Формулира следните въпроси: 1. Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред? 2. Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствена сила на приети по делото и неоспорени официални документи? 3. Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал. 2 ЗН? 4. Решенията, постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, имат ли сила на присъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност? 5. Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице? 6. Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у приобретател, придобил имота на основание годно да го направи собственик или презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива това лице. При установена нищожност на делбата, какво е разрешението на посочените въпроси.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? (По иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от предмета на спора за наличие на валиден застрахователен договор и застрахователно покритие в случаите на използване на МПС с временни табели с регистрационен номер в нарушение на установения с Наредба №******г. специален регистрационен режим е разрешен в противоречие с р. по т. д. №******г. на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона с оглед на разпоредбата на чл. 483, ал. 5 КЗ. При установяване на отговорността на застрахователя въззивният съд се е позовал на друго влязло в сила решение между страните, незаконосъобразните изводи в което, според касатора, не го обвързват на осн. чл. 299 и чл. 297 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Мария Иванова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Когато несамостоятелни реални части от един поземлен имот са продадени на различни собственици, настъпва ли придобиване на идеални части от вещта въз основа на конверсия на прехвърлителната сделка, и следва ли съдът да признае правото на собственост върху идеалната част на всеки от тези приобретатели и как следва да определи размера на идеалните части?
Може ли съдът, при преценката за наличие на съсобственост, да приеме придобиване по давност на реална или идеална част от недвижим имот, ако своевременно в процеса пред първата инстанция не е направено позоваване на настъпил ефект от придобивна давност от всички страни в процеса?
Държането на реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията за самостоятелен имот, винаги ли води до придобиване чрез конверсия на идеална част от имота срещу останалите съсобственици в резултат на изтекла придобивна давност, и следва ли да се установят всички елементи на владението?
Следва ли страната, която се позовава на конверсия на вещно правна сделка, да даде правна квалификация на същата, или е достатъчно страната да е посочила факти, от които според нея произтичат правата по конвертираната сделка, а задължение на съда е да даде правна квалификация на фактите и посочи приложимата правна норма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за състава на СД и мандата на членовете му, свързан с факта, че П. е встъпила в мандатното си правоотношение едва на 24.11.2017г. Сочи се, че съдът не е обсъдил допуснатото нарушение на чл. 237, ал. 3 ТЗ при вземането на решенията по т. 7 от ОСА. Иска се отмяна на въззивното решение, уважаване изцяло на предявения иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ и присъждане на направените разноски по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Евгений Стайков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

по съществото на спора, с какъв акт следва да се произнесе съдът? – допълнителният селективен критерий по двата въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР №104/07.09.1967 г. по гр. д.№73/1967 г. на ОСГК на ВС; 3/ Касае ли се за бездействие на кредитора, в период по-дълъг от десет години, да реализира вземането си, ако в този срок не е предприел ефективни действия в тази насока? – допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза, с приетото в т. 10 и т. 14 на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решение по т. д. №2288/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

– след 1997 г. владяна ли е процесната постройка, от кого и за какъв период. От показанията на посочените от ищците свидетели Ц. и С. се установява единствено, че неясно за какви периоди и неясно за какви точно нужди процесната постройка е била използвана от служители на „станцията. Съгласно техните показания, от преди повече от 13 години сградата е необитавана, а по данни на свидетеля Ц. след 2005 г. постройката е изоставена и не се използва. Заключението на вещото лице Р. относно настоящото състояние на постройката потвърждава соченото от свидетелите Ц. и С., че много отдавна тази постройка не се ползва както за курортни, така и за други нужди. Горното сочи, че, дори Държавата чрез ведомствата, на които е била предоставена почивната станция, да я е ползвала или владяла в определен период, не е установено, че е осъществено непрекъснато владение от 10 години в рамките на релевантния период. Събраните доказателства сочат също прекъсване на владението, осъществявано от праводателя на ответника, продължило много повече от шест месеца (чл. 81 ЗС). Прекъсването е настъпило през 2005 г., а от момента на завладяването на процесната сграда от ответника през 2019 г. е започнала да тече нова давност. Няма спор, че към момента на предявяване на иска ответникът владее процесната сграда. Владението на ответника е започнало след включването на постройката в капитала на дружеството на 16.05.2019 г., поради което към момента на предявяване на иска - 09.10.2020 г., не е установено да е изтекъл предвиденият в закона 10-годишен давностен срок за придобиване на постройката по давност, респ. – не е осъществено придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Следва ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение №32/23.04.2021 г. по гр. д.№732/2020 г. по описа на РС – Разград?; 2. Следва ли съдът да изложи в мотивите си обсъждане на всички доводи и възражения на страните и да анализира всички събрани по делото доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

12359 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право