чл. 299, ал. 1 ГПК

За точното прилагане разпоредбата на чл. 299 ГПК и за необходимостта да бъдат съобразени правата на страните по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС в последващ съдебен спор за собственост.

Следва ли съсобственикът в придобит по наследство недвижим имот, който се позовава на придобивна давност (по отношение на идеалната част от съсобствеността на друг съсобственик), да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от имота на друг съсобственик и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са доведени до знанието на другия съсобственик?
Намира ли приложение установената в чл.69 ЗС презумпция в хипотезата на наследствен имот?

Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Съответно не е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.

Кога влязло в сила решение за отхвърляне на иск за собственост, включващ в предмета си позоваване на недействителност на прехвърлителна сделка, се явява отрицателна процесуална предпоставка при предявен от същия ищец срещу същия ответник нов иск за собственост на същия имот с позоваване на недействителност на същата сделка?

Налице ли е недопустимост на постановеното съдебно решение при наличие на произнасяне на въззивния съд за различни части от предявения иск за едно и също вземане произтичащо от едно и също основание, по различен начин?

1. Налице ли са предпоставките за отвод за пресъдено нещо, в случай че по повторно заведено дело с правно основание чл.108 ЗС ответникът противопоставя нови правоизключващи възражения за придобиване на правото на собственост върху процесните недвижими имоти по давност?
2. При преценка на предпоставките за отвод за пресъдено нещо по иск по чл.108 ЗС, за да се направи извод за липса или наличие на обективен идентитет, следва ли да се съобрази и възражението на ответника за придобиване от него на право на собственост по давност или следва да се съобразят само фактите, твърдени от ищеца за придобивното основание на ищеца?

Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск за несъществуване на ипотечното право на лицето, учредило ипотека върху свой имот за чуждо задължение, срещу обезпечения кредитор, осъществява ли абсолютна процесуална пречка по предявения иск на същото лице срещу обезпечения кредитор за недействителност на учредената ипотека (по иска по чл. 170 ЗЗД, вр. чл. 167 ЗЗД)?

Може ли съдът да приема наличие на обективен идентитет между предмета на спора по две дела въз основа на съдебно- техническа експертиза, без да запознае страните с нея?

Kогато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това?

За задължението на съда да обсъди всички събраните по делото доказателства и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка.

Може ли въззивният съд да откаже да се съобрази с влезли в сила съдебни актове установяващи граница между два имота, ако доказателствата по делото обуславят различен извод за местоположението на границата?

Относно обхвата на силата не пресъдено нещо на решението по предишно производство, по което е отхвърлен иска за делба.

Процесуално недопустимо ли е съдебно решение по заявен иск по чл. 108 ЗС в хипотези на непълно посочване на юридическото основание на възникване на защитаваното право на собственост в диспозитива на съдебния акт, касаещ установителната част на решението, но несъответстващо отчасти на заявено с исковата молба и разгледано с мотивите на решението правно основание по см. на чл. 77 ЗС?

Относно несъответствието между петитума на исковата молба за делба на наследствените имоти при посочените от ищцата квоти и произнасянето на съда по този въпрос.

Относно направеното от ответника признание за дължимост на претендираното вземане и да се произнесе по съществото на делото, независимо от приемане на вземането в производството по несъстоятелност.

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди всички доказателства и доводите на страните, както и че необсъждането на доказателства и доводи представлява процесуално нарушение, което когато е съществено, е основание за отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни за едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността?

Решението по чл. 344, ал. 1 ГПК /чл. 282, ал. 1 ГПК - отм./ формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не.

Учредяването на договорна ипотека от страна на продавача върху имота, предмет на предварителния договор, представлява ли основание за упражняване на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД, ако в правната сфера на купувача не са настъпили евентуалните негативни последици за него- към момента на предаване на имота, ипотеката е била заличена?

Относно обосноваността на диференциране размера на дължимите обезщетения , в зависимост от факта дали рождени / осиновени или неосиновени , но фактически отглеждани от починалия деца претендират обезщетението, в ущърб на последните , ответната страна се позовава на неприложен от въззивния съд такъв критерий при определяне размера на обезщетението.

Относно процесуалната недопустимост на производство по дело, което е било прекратено с влязло в сила решение на ВКС.

Дали е налице идентичност на предметите на ревандикационните искове и страните по тях?