чл. 299, ал. 1 ГПК

Може ли съдът да приема наличие на обективен идентитет между предмета на спора по две дела въз основа на съдебно- техническа експертиза, без да запознае страните с нея?

Разпростира ли се силата на пресъдено нещо спрямо правоприемниците на страните по влязлото в сила съдебно решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника по този иск за собственост са придобили имота преди датата на вписване на исковата молба и не са били конституирани като страни по този спор? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Разпростира ли се силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата и по отношение на правоприемниците на съделителите, ако по делото са представени доказателства за осъществили се след влизането му в сила факти и обстоятелства /съставени по реда на обстоятелствената проверка нотариални актове за придобиване по давност на имота, предмет на делбата/? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За рамката и границата на правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото при спазване на разпоредбата на чл. 269 изр. второ ГПК и правото му и евентуално относно пределите на служебната проверка на първоинстанционното решение.

Може ли въззивният съд да откаже да се съобрази с влезли в сила съдебни актове установяващи граница между два имота, ако доказателствата по делото обуславят различен извод за местоположението на границата?

Относно обхвата на силата не пресъдено нещо на решението по предишно производство, по което е отхвърлен иска за делба.

Различен ли е правният режим на съдебната спогодба от този на влязлото в сила решение и допуска ли този режим възможност за релевиране на нейните пороци с последващ иск, както това е при всеки един договор, без каквито и да било ограничения относно фактите, на които поначало е допустимо да се основава такъв иск, или напротив, такъв иск, ако се основава на твърдения и факти, които не са заявявани в съответните процесуални срокове от страните в производството, което е приключило със спогодба и поради това прекратено, следва да се смята за недопустим с оглед разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ГПК, която придава значение на влязло в сила решение на постигнатата съдебна спогодба, и то не във връзка с разпоредбата на чл. 299 ГПК, а във връзка с разпоредбата на чл. 133 ГПК, тъй като производството е прекратено и поради това не е налице влязло в сила решение по съществото на спора?

Относно приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК относно наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата.

Как (и кога) въззивният съд изпълнява задължението си да се произнесе по въведено оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 172 ГПК?

Относно значението на уреждането, респ. отсъствие на такова, на облигационните отношения по чл. 2 ПМС №192/91 по отношение възстановяването на правото на собственост в контекста на възражения по допустимостта на обжалваното решение с оглед отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС на субекта на реституцията с решениена ВКС.

Формира ли сила на пресъдено нещо спрямо приобретателя влязлото в сила съдебно решение, с което, по съображения за неуредени облигационни отношения по чл. 2, ал. 2 от ПМС № 192/1.10.1991 год., е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на сгради, попадащи в терен, реституиран на основание пар. 1 ДР ЗК 1991 /отм./; настъпва ли реституционен ефект по отношение на сградите, изградени в терен, реституиран на основание пар. 1 ДР ЗК 1991 /отм./ с оглед разпоредбата чл. 2, ал. 2 ПМС №192/91 в хипотезата на спор за собствеността на подобренията

Допустимо ли е при преценка на доказателствата по делото решаващият респ. проверяващият съд да се позове на чл. 17, ал. 2 ЗЗД по отношения на последния приобретател на спорния имот , за който имот , предходна прехвърлителна сделка е обявена за нищожна поради противоречие с чл. 152 ЗЗД ?

В хипотезата на обективно съединени искове, след произнасяне от касационната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, въззивната инстанция не може да се произнася 1./ по необжалваната поради недопускане на касационно обжалване част / арг. чл. 296, т. 3 ГПК; или 2./ по допуснатата до касация и потвърдена с решението на касационния съд част на обжалваното въззивно решение / арг. чл. 296, т. 1 ГПК/ , или 3./ в частта , която не е била предмет на обжалване с първата касационна жалба / арг. чл. 296, т. 2 ГПК/.

Включена ли е в предмета на иска конкретната вреда по претенцията за обезщетяване на вредите от виновното неизпълнение на договорно задължение на длъжника (чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД)?
За да установи или да отрече абсолютната процесуална пречка от чл. 299 ГПК по новия иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, допустимо ли е съдът да тълкува влязлото в сила осъдително решение, когато неговият диспозитив не индивидуализира в необходимата степен спорното право?

От кой момент започва да тече придобивна давност върху земеделска земя, за която в решението на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/ е посочено, че попада в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и подлежи на възстановяване по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ ?

Дали изграденото в имота съставлява сграда по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ?

При какви условия може да се оспорва чрез иск изпълнението, когато то е основано на влязло в сила съдебно решение и дали отпадането на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове настъпва автоматично, с изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ и пар. 6, ал. 4 ПР ЗУТ, или е необходимо провеждането на административна процедура, която да преустанови това действие ?

Дали влязлото в сила съдебно решение визирано е решение (по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС) разпростира пределите си и върху лице, което не е било страна по него, нито правоприемник на страна, а е било праводател на страна.

Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Основанието на иска са тези факти и фактически обстоятелства, с които се обосновава възникването на субективното право, чиято съдебна защита се търси, със съответната правна квалификация, дадена от съда.

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

Относно пределите на силата на пресъдено нещо по отношение спорното материално право, предмет на делото е релевантен за изхода на спора, тъй като съдът се е позовал на приключили между страните производства по предявени искове по чл. 233 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, като приел, че решенията по тях са формирали сила на пресъдено нещо относно претендираното в настоящето производство право на собственост.

Допустим ли е последващ иск по чл. 109 ЗС между същите страни и за същия имот /обект/ при наличие на предходно висящо дело по чл. 108 ЗС по спор за собствеността на процесното избено помещение , когато в хода на въззивното производство е искано спиране на делото, но такова е отказано?

По някои въпроси на гражданския процес:
1. Относно цената на някои искове.
2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост.
3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.

Кои са наследниците на завещателя по закон по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗН (първоначалната редакция) след ТР № 1/ 04.02.2005 г. по гр. д. № 1/ 2005 г. ОСГК на ВКС?

Налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни за едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността?

Като средство за контрол отмяната следва да намери приложение само в случаите, когато за съответната страна не съществува друг ред за защита на правото й. В случая, постановявайки, че иска на [фирма] не е подлежал на разглеждане в рамките на делбеното производство, ВКС не е отрекъл принципната допустимост от произнасянето по тази претенция в самостоятелно производство. Именно обезсилването на въззивното решение, с което е потвърдено отхвърлянето на иска като неоснователен, е препятствувало формирането на сила на пресъдено нещо по установителния иск на [фирма], която на основание чл. 299, ал. 1 ГПК би съставлявала пречка за ново предявяване на същия иск. Понастоящем не съществува забрана от процесуално естество за сезиране на гражданския съд (при наличието на интерес от това по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК) с искане за признаване правото на собственост на дружеството върху УПИ II, кв.57, м.“ж.к.Д.“ в неговата цялост, както и на всички постройки в парцела. Това обаче означава, че за [фирма] не съществува интерес от защита по реда на извънредния способ за контрол по чл. 303 ГПК - чл. 309 ГПК.

Решението по чл. 344, ал. 1 ГПК /чл. 282, ал. 1 ГПК - отм./ формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не.

Далице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от съсобственик на недвижим имот срещу друг съсобственик. Предвид твърдяното противоречие с ТР № 8/2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС ?

Дали задължението на авалиста по запис на заповед е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава, и може ли авалистът да противопоставя на поемателя на записа на заповед личните възражения на издателя за обвързаност между записа на заповед и обезпеченото каузално правоотношение с поемателя ?

Относно обосноваността на диференциране размера на дължимите обезщетения , в зависимост от факта дали рождени / осиновени или неосиновени , но фактически отглеждани от починалия деца претендират обезщетението, в ущърб на последните , ответната страна се позовава на неприложен от въззивния съд такъв критерий при определяне размера на обезщетението.

Прогласената за нищожна поради липса на основание възмездна сделка, извършена в полза на заветника срещу бъдещи издръжка и гледане, отменя ли направения в негова полза завет на същия имот, в който като основен мотив за извършването му е посочена миналата издръжка и гледане?

Допустимо ли е иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба поради неучастие на всички съсобственици по реда на чл. 75, ал. 2 ЗН да бъде предявяван в самостоятелно производство?

Дали общият граждански съд може да се произнесе по правен спор, който не е арбитруем, но е вече разрешен от арбитраж и в частност от Арбитражния съд на Българския футболен съюз, съответно порочно ли е в такъв случай постановеното впоследствие съдебно решение?

Относно процесуалната недопустимост на производство по дело, което е било прекратено с влязло в сила решение на ВКС.

Дали при направено възражение за прекомерност на неустойката, съдът следва да се произнесе и по това, дали в нарушение на чл. 9 ЗЗД неустойката е уговорена в противоречие с добрите нрави, което обуславя нейната нищожност?

Дали работник или служител по смисъла на разпоредбата на чл. 213, ал. 2 КТ трябва да се явява всеки ден на работа след като вече се е явил и е демонстрирал желанието си да работи по трудовото правоотношение и вече за два предходни периода има влезли в сила съдебни решения, с които е присъдено обезщетение за незаконно недопускане на работа?

Допустимо ли е след като съдът се е произнесъл по отношение на даден обект на правото на собственост, че същият се явява приращение към главната вещ по чл. 92, в последващо съдебно производство със страни правоприемника на ищеца и същия ответник, съдът да се произнася по отношение на същия обект на правото на собственост в обратен смисъл, а именно, че същият не се явява приращение към главната вещ?

Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК /от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, съответно по чл. 231, ал. 1, б. г ГПК /отм./, не е налице. Разпоредбата има предвид решения, ползуващи се със сила на пресъдено нещо, докато в разглеждания случай не може да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете за имотите в м. „К.“ и „Г.» са уважени. В тази част потвърждаващото го въззивно решение е било отменено, а делото – върнато за ново разглеждане, при което искът в означената част е отхвърлен. Именно това е влязлото в сила решение, с което спорът е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Друго решение, влязло в сила преди това решение, което да му противоречи, по делото не съществува.Въпросът дали въззивното решение е подлежало на касационно обжалване от гледна точка на обжалваем интерес /цена на иска/ – чл. 280, ал. 2 ГПК, не е предмет на производството по молба за отмяна на влязло в сила решение. Той е предоставен за разрешаване в правомощията на Върховния касационен съд, действащ като касационна инстанция, и становището му по този въпрос не може да бъде преразглеждано в производството по извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения.

Кога съдът може да се позовава на формираната сила на пресъдено нещо по един спор и дали има идентичност между две дела, ако са с еднакъв предмет – правото на собственост върху недвижим имот, но по едното от тях страната участва в качеството си на едноличен търговец, а в другото – само като физическо лице, както и когато по второто дело се правят възражения, преклудирани в производството по първото дело?

Допустимо ли е производство по реда на чл. 299 ГПК и сл. (отм.) в случаите, когато щетата е резултат от престъпление, установено с влязла в сила присъда?