Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да изложи мотиви по всички доказателства и твърдения на страните-поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК? Кои са критериите, които съдът следва да съобрази изпълнявайки служебното си задължение, да защити интереса на децата при определяне на режима на лични отношения? Как се прилага задължението на съда да постанови решението си като съблюдава интересите на детето, а също така и по правните въпроси за това при задълбочено родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, длъжен ли е съдът да идентифицира причините за този процес и съобразно тях да определи адекватни мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични отношения с тази цел; по въпроса за това попадат ли под забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК специфичните съществени обстоятелства, установени от съда при първоначалното определяне на режима на лични отношения между родител и дете, или ревизията на фактическите установености относно тях е допустима, тъй като решението по чл. 59, ал. 2 СК е акт на спорна съдебна администрация и не се ползва със сила на пресъдено нещо?