за начина на ползване на сумите след 05.10.2016г., експертът изрично е пояснил, че до достигане на лимитите, банката- кредитор е отчитала като усвоен кредит не само реално изтеглени или насочени за покриване на задължения към доставчици на търговеца плащания, но и необходимите средства за обслужване на самата кредитна линия, а въззивният съд е отчел, че към този момент уговорките на страните са допускали ползване на лимит от 200 000 евро и затова няма нелогично противоречие или неяснота в записите, въпреки че вещото лице е посочило едновременно погасяване на главница от 132 000 евро на 05.10.2016г и усвояване на няколко различни суми без да е имало наличност в сметката, като това е довело до промяна в рамките на този ден на „ползваната главница, без да се надхвърли лимита на сумите, които не са подлежали още на връщане, тъй като е можело да се револвират. В случая категоричните изводи на вещото лице за усвояването за плащане на надлимитни суми изцяло съответстват на вида на револвиращото кредитиране, а след като експертът е установил и преустановяване на този вид „предоставяне за усвояване на главници сред достигане на лимита на 06.10.2016г. няма и основание за отричане на правилността на счетоводните записи на банката. Според съда, при преустановено внасяне на каквито и да са нови суми за револвиране, след този момент банката вече не е можела да намалява задълженията на кредитополучателя по главница и размерът й е останал непроменен до крайния падеж, когато е установена вече като просрочен дълг в общ размер от 152 080.92 евро. Доказателствената стойност на обоснованото заключение не се разколебава и след съпоставката му с писменото доказателство за налични регистрирани кредитни задължения на кредитополучател в ЦКР на БНБ, където е удостоверена регистрация на обявена от банката информация за задължаване на кредитополучателя по кредитна линия до лимита от 200 000 евро и дата на закриване 31.08.2017г., точно съответстваща на условията по последното споразумение за изменение на първоначалните условия на револвиращ бизнес кредит. В заключение въззивният съд е приел за напълно доказано надлежно предоставеното от банката кредитиране, респективно породеното задължение на кредитополучателя, респективно на поелата дълга му солидарно задължила се въззивница до размер достигащ поне до част от 80 000 евро от остатък от 100 951.73евро над частите от 35 790.43 евро (заповед №2137/07.09.2018г. по ЧГД 1240/2018г. на РС – Силистра) и 15 338.76 евро (заповед №2600/12.07.2019г и №2711/26.07.2019г. по ч. гр. д. 984/2019г. на РС – Силистра), които кредиторът не може да търси повторно. В този частичен размер е установен възникналия безспорно към 31.08.2017г. изискуем дълг за връщане на падежирала главница.