чл. 298, ал. 1 ГПК

Oтносно обсъждане на всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно предвиденото в чл. 52 от ЗЗД основание.

Уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на осн. чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфичните провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.

Задължена ли е въззивната инстанция по гражданско дело да зачете влязлата в сила присъда на наказателен съд, с която е установено извършването на деянието /съставянето на неистински частен документ – саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и подписано от посочената в него завещателка в полза на праводателя на ответниците в гражданското производство и което е било използвано от праводателя пред нотариуса, за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право/; противоправността на деянието /престъпление по чл.309, ал.1 НК/; виновността на дееца?

1. Каква е спецификата на иска за обявяване на разпоредителна сделка за недействителна спрямо банката-кредитор (чл. 135 ЗЗД), когато е извършена в период на плащания от солидарен длъжник на вноските по договора за банков кредит?
2. Кога следва да е възникнало и до кога следва да съществува регресното вземане на солидарния длъжник, извършвал плащанията, към другия солидарен длъжник?
3. Може ли да се приеме, че действията на съдлъжника по увреждането на кредитора същевременно са увреждащи и за солидарния длъжник, извършвал плащанията?

Допустимо ли е при наличие на задължителна съдебна практика относно приетия процент на съпричиняване на едно от пострадалите лица, то при определяне на съпричиняването от страна на другите пострадали и идентичен механизъм на настъпване на вредоносното събитие, да се определя различна степен на съпричиняване?

Необходимо ли е съсобственик, който твърди, че е придобил целия съсобствен имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, да доведе до знанието на другия съсобственик промяната в намерението си да свои целия имот, чрез действия, които да станат достояние на сънаследниците и до доказват несъмнено, че този сънаследник отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си?

Кога настъпва вещноправният ефект при отчуждаването на имотите по Закона за приложение на общия градоустройствен план на Столична голяма община от 1941г. /отм./? Какво е значението на благоустройственото мероприятие, проведено върху одържавения имот при възстановяването му по реда на ЗВСОНИ и дали асимилирането на одържавения имот в единно комплексно мероприятие изключва неговото самостоятелно съществуване , независимо от това дали имотът е застроен изцяло?

По аргумент от чл. 298, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо е съставлявала абсолютна процесуална пречка спорът за прихващането, релевирано като основание за несъществуване на отричаното с иска по чл. 439 ГПК вземане, да се пререшава по-късно в рамките на висящото производство по този иск.

По въпроса за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по въпроса за течението на погасителната давност за вземането на увредено лице срещу Гаранционния фонд при отхвърляне на иска му срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач, когато Гаранционният фонд е участвал в този процес като трето лице помагач.

Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Основанието на иска са тези факти и фактически обстоятелства, с които се обосновава възникването на субективното право, чиято съдебна защита се търси, със съответната правна квалификация, дадена от съда.

Относно приложимостта на придобивната давност по отношение на имоти с оглед статута им към момента на коопериране в ТКЗС противоречи на съдебната практика, приемаща, че селищен характер могат да имат и имоти извън регулационния план. Дали във всички случаи собствеността върху земеделски имот извън регулацията подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ ?

Недопустимо ли е решението, когато с него същите правопораждащи факти по отношение на претенция срещу същия ответник, предявена на същото основание се приемат различно от начина, по който са приети с влязло в сила решение, постановено от друг състав в рамките на същия съд?
Недопустимо ли е такова решение, подписано без особено мнение, ако е постановено с участието в състава на съдия, който е участвал в другия състав в рамките на същия съд, постановил различното влязло в сила решение?

Изисква ли се връзка между конкретната престъпна дейност на ответника по иска за отнемане в полза на държавата и придобитото от него имущество или липсата на законен източник за придобиването показва връзка между придобиването и престъпната дейност на лицето, независимо от нейното естество и това е достатъчно за ангажиране на неговата отговорност?
Следва ли в производството по предявените искове по чл. 28 ЗОПДИППД съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи да дарителя към момента на дарението?
Относно разграничението на силата на присъдено нещо, обвързваща само страните по конкретното дело – чл. 298, ал. 1 ГПК и зачитането на влязлото в сила решение от съдилищата и другите държавни органи – чл. 297 ГПК.

Може ли ищецът успешно да претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие твърдяно професионално заболяване, при положение, че не е представил по делото експертно решение (ЕР) на ТЕЛК/НЕЛК, с което да е установен професионалният характер на заболяването? Може ли само въз основа на влезли в сила съдебни решения, с които са присъдени обезщетения за имуществени вреди за предходни периоди, съдът да приеме наличие на професионално заболяване?

Относно процесуалното и материално право, свързани със задължението решаващият съд да зачете действието на влязлото в сила решение и за възможността, при неизпълнение на задължение, по подготвителен договор за учредяване на дружество, лицето- съучредител, договаряло с трети лица от свое име, но с оглед предмета на дейност на бъдещото дружество и изрично поето по договор за безвъзмездна помощ по специализирана програма за външна помощ от Европейската общност, задължение в тази насока, да претендира обезщетение за причинените му вреди”.

Относно преценка за допустимостта на постановения съдебен акт, предвид служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение и по – конкретно съобразяване родовата подсъдност на предявения иск.

Има ли право съдът с постановеното на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдебно решение да внася промени в съдържанието на сключения между страните предварителен договор; може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключен предварителен договор при положение, че едната страна по договора е неизправна по отношение на поето с предварителния договор задължение за заплащане на цена на имота, предмет на договора и неизправната страна може ли да иска обявяване на договора за окончателен; може ли да се уважи иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД при положение, че продавачът по предварителния договор не е доказал правото си на собственост върху имота, предмет на договора в нарушение на чл. 298, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 482 ГПК /отм./, ал. 1 и 2; предпоставки на закона във връзка с допустимостта на извършено изменение на иска; относно задължението на съда по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./?