1. Какви са релевантните критерии при определяне на режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права? 2. Има ли задължение съдът при определяне на режима, при когото детето не живее постоянно, да съобрази поведението на двамата родители, включително и обстоятелството, че бащата е свързан с три държави, различни от Република България – Обединени арабски емирства, Канада и Ливан? 3. Как следва да се прилага критерият за висш интерес на детето и съобразен ли е последният с оглед решаващите изводи на съда? 4. При липса на доказателства за нает от бащата имот, в който ще се упражнява режимът на лични контакти и в който детето ще приспива, длъжен ли е въззивният съд да приложи засилено служебно начало, изхождайки от интереса на детето, като събере доказателства за материално-битовите условия при бащата за упражняване на режима на лични контакти, включително да назначи изготвянето на социален доклад? 5. Длъжен ли е въззивният съд при определяне режима на лични отношения да обсъди всички относими доказателства и становища на страните? 6. Има ли значение при определяне режима на лични отношения установеният акт на домашно насилие от бащата по отношение на майката и на детето? Този касатор счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с т. 1 ППлВС №1/12.11.1974 г. и с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, необоснованост и в противоречие с материалния закон.