чл. 295 ГПК

Налице ли е валидно изменение на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. на НВМОбП (отм.) относно обема на възложената работа, при отсъствие на допълнително писмено споразумение между страните по см. на чл.31 НВМОбП(отм.)?
Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОбП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (сега отм.)?

Допустимо ли е съдебно решение да почива на обяснения на вещо лице- технически експерт при разпит в открито съдебно заседание, които не са в обхвата на поставената му задача или представляват правни въпроси?

Задължителни ли са указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона при връщане на делото за ново разглеждане?

За ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства.

При постигнато в предварителния договор съгласие да бъде запазено правото на ползване на продавача върху прехвърляемия обект, следва ли това условие да бъде възпроизведено в диспозитива на съдебното решение?

Относно обвързаността на въззивния съд от указанията на ВКС, произтичащи от постановеното отменително решение по прилагане и тълкуване на закона.

Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по едно невъведено във въззивната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционното решение?

За спирането на погасителната давност за непредявената част от вземането при частичен иск.

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд?

Позоваването на придобивната давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС и от кой момент се счита, че е осъществено придобивното основание – от момента на позоваването на изтекла придобивна давност или от момента на изтичането на предвидения за това от закона срок?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен?
2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува?

Може ли третото лице, дало обезпечение на чужд дълг да оспорва съществуването му, ако то е установено в отношенията между кредитора и длъжника и да оспори съществуването на дълга и на ипотеката ?

Има ли законово основание преди новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013 г. операторът на електропреносната или разпределителна мрежа да извършва преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, ако не е установена намеса в СТИ, а се касае до неточно изчисление от страна на оператора, дължащо се на установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, евентуално – за какъв период следва да се извърши корекцията, съобразявайки въведения едногодишен период в новите ПИКЕЕ от 2013г.

В кои случаи делбата може да се извърши чрез разпределение в дялове и за невъзможността да се приложи друг способ при 6 имота и наследници в 6 колена на общия наследодател , освен изнасяне на имотите на публична продан , противоречи на дадени от съдилищата разрешения в обратен смисъл със задължителна съдебна практика- т.19 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС?

Когато по делото са направени възражения относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основания при спор за вещни права придобити на територията на чуждата държава, следва ли съдът служебно да изясни съдържанието на посочения приложим чужд закон и с какви доказателствени средства, като произнесен от въззивния съд в противоречие на изразеното становище по Решение Nо 1239 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 5590/2007 год. на ВКС-V г.о, Решение Nо 1106 от 03.12.2008 год. по гр.д. Nо 4201/2007 год. ВКС-I г.о.и Решение Nо 927 от 07.01.2010 год. по гр.д. Nо 2363/2008 год. на ВКС-I. отд.?

Относно характера на споразумението по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ като вид договор , респ. административен акт и приложимостта на общите разпоредби за недействителност , за реда за евентуална отмяна на подписани споразумения по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ при неучастие на всички арендатори и/или собственици на земеделските земи в съответното землище и формите на защита на неучаствалите арендатори , за които няма предвиден масив за ползване, за значението на неучастие на всички арендатори , подали декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, при подписване на споразумението за ползване на земеделските земи предвид на възприетия довод за липса на съдебна практика и, че исканото произнасяне от страна на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Следва ли да се прилага становището, изразено в ТР №9/07.11.12г. на ОСГК на ВКС и в случаите, при които ответниците заявяват права върху имота, основани на извършена замяна от Т. комисия, или посоченото ТР касае само хипотеза на ответник – ползвател по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ ?

Как се извършва преценка за идентичност на имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, особено когато няма кадастрални планове към момента на образуване на ТКЗС ?

Относно противоречие с Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че възражението за изтекла придобивна давност може да се прави пред въззивната инстация.

Може ли при условията на съвладение по иск предявен само от единия владелец да се уважи иска за цялата вещ, особено като се има предвид, че за другата част другия съвладелец води отделен процес? Допустим ли е иска по чл. 76 ЗС, когато владелците предявяват и отрицателен установителен иск за собственост предвид забраната на чл. 359 ГПК? Съдът обвързан ли е от твърдяната дата за отнемане на владението и може ли от установеното по делото да приеме друга дата, касаят допустимостта на предявеният иск?

Прилага ли се чл.34,ал.2 ЗППДОбП /отм./ в случаите, когато органът по чл.3,ал.1 ЗППДОбП е отрасловият министър, вземащ решение за откриване процедура по приватизация на обособена част от дружество и е упражняващ правата на държавата като мажоритарен акционер, притежаващ акции и дялове, с които може да вземе самостоятелно всички решения от компетентността на общото събрание на акционерите в същото дружество?

Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като го „изненада” с мотивите си?

Относно приложението на разпоредбата на чл.108,ал.2,т.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия при пътното произшествие пешеходец.

Относно правния статут на таванските помещения в жилищна сграда, етажната собственост в която е възникнала в резултат на продажби на жилища по реда на Наредбата за държавните имоти от 1975 г. /НДИ – отм./.

Относно подлежащите на възстановяване разходи „за издръжка”, „за обучение” и „за униформено облекло” по смисъла на тези разпоредби. Относно лицето – А. на М. (А.) или М.(МВР), което е активно легитимирано да предяви иск за възстановяване на тези разходи, съгласно същите разпоредби.

Дали правните последици и валидността на заявяването на вещно право на собственост по см. на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ от правоимащите лица се обуславя от изисквания за форма и съдържание на заявеното искане и какви действия на правоимащите лица по см. на пар. 6 ал.1 ПЗР на ЗППДОбП / отм./ до органа по чл. 3 ЗППДОбП /отм./ или до приватизиращото се предприятие имат стойността и значението на заявяване на вещно право на собственост по см. на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм.// по изложението към касационната жалба на Н. В.-П./ ? За приложението на изискванията на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм. /от гл.т. на възможността да се сезира органа по приватизация преди обявяване на процедурата по приватизация и за начина на това сезиране/ по изложението към касационната жалба на К. П./ поради противоречивото разрешаване от съдилищата , според представените Решение Nо 1020 от 11.06.2004 година по гр.д. Nо 1163/2003 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 1161 от 26.07. 2002 година по гр.д. Nо 732/2001 год. на ВКС-IV отд. ?

При предявяване на иск за собственост на недвижим имот изискването за индивидуализация на имота съобразно неговия актуален градоустройствен статут е условие за редовност на исковата молба. Затова, когато в хода на делото бъде установено, че исковата молба не отговаря на това изискване, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани тази нередовност, като при изпълнение на дадените указания при постановяване на своето решение следва да опише имота с уточнените му характеристики по действащия устройствен план. Описанието на имота в диспозитива на съдебното решение с белезите по предходен план, въпреки направеното от ищеца уточнение по действащия план, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което рефлектира върху правилността на решението, а не върху неговата допустимост.

Дали указанията на ВКС, дадени по реда на чл. 218 б. “з”, ал. 1, изр. 2 ГПК от 1952 г. (отм.), са задължителни за съда, на който е върнато делото, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 644/13.12.2007 г. по търг. дело № 321/2007 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 906/15.11.2007 г. по търг. дело № 519/2007 г. на II-ро търг. отд. на ВКС? Относно приложението на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г. (отм.), съдържаща забрана да се придобиват по давност имоти на кооперация, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 183/30.03.2009 г. по гр. дело № 5032/2007 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 1400/30.12.2008 г. по гр. дело № 4112/2007 г. на II-ро гр. отд. на ВКС.

Въпреки че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който до оборването му се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти, наличието на такова удостоверение не изключва допустимостта на други доказателства относно същите факти - например акта за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя, както и че и без изричното оспорване на удостоверението за наследници, верността на съдържанието му може да бъде проверена.

Възстановява ли се по силата на ЗВСОНИ собствеността върху идеална част от земя, одържавена по ЗОЕГПНС заедно с обект в етажна собственост, продаден впоследствие от държавата на трето лице, и приложимо ли е решението на Великото Народно събрание от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество /Обн., ДВ, бр. 69 от 28.08.1990 г., изм., ДВ, бр. 101 от 18.12.1990 г./ и въведената с него забрана за разпореждане с държавно и общинско имущество, по отношение на сделките, с които третото лице, придобило до 13.07.1991 г. идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя заедно с правото на собственост върху обект в етажна собственост, одържавен по ЗОЕГПНС, придобива на основание пар. 27, ал. 2 ПЗР ЗИДЗС /отм./ и пар. 2, ал. 1 ПЗР ПМС №235/19.09.1996 г. /отм./ идеална част от правото на собственост върху земята, върху която е застроена сградата?

Относно необходимостта при решаване на спора съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и направените от страните възражения и наведените правни доводи, и съображения.

Относно придобиването от държавата на земите, включени в бившия къмпинг “К.”; за предоставянето им за стопанисване и управление на ТК “Б.” и за правоприемството между ТК “Б.” и “Х.-т.-с” АД.

Относно нищожността на разпоредителна сделка , на основание чл. 26 ал. 2 предл. 2-ро ЗЗД, липса на съгласие, поради липсата на оригинален документ за извършено упълномощаване и учредяване на представителна власт за извършване на сделката, възприетото с обжалваното решение становище , е в противоречие с представеното Решение от 18.07.2005 година по гр.д. Nо 411/2005 г. СГС, т.е. поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.

Една и съща ли е правната защита , която получава ищецът по заявен отрицателен установителен иск и по заявен владелчески иск ? Съдържанието на иска за собственост по см. на чл. 295 ГПК /отм/., в насока обхваща ли в хипотезите си и заявен отрицателен установителен иск за собственост ? Относно значението на последователността / поредността/ на завеждане на исковете в хипотезите на чл. 295 ГПК /отм./ -за собственост и владелческа защита , възпроизведен с чл. 359 ГПК/ няма съдебна практика, освен цитирано решение на СГС, което обстоятелство налага произнасянето от касационната инстанция с оглед на точното прилагане на закона и в този аспект и за развитие на правото.

Относно давността като способ за защита на ползувателите на земи по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.