При изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки?

Разполага ли ответникът по иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 ТЗ - издател на запис на заповед, с възражение за погасяване по давност на вземането по каузалната сделка, обезпечено със записа на заповед, по която ищецът - приносител на менителничния ефект е кредитор, а длъжник е трето лице?

Задължителни ли са указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона при връщане на делото за ново разглеждане?

За ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства.

Дължи ли въззивният съд указания за подлежащите на доказване факти при промяна на правната квалификация на иска?
Следва ли съдът да обсъди и съобрази в решението направено от страната признание на иска?

За вероятна недопустимост, обусловена от нередовност на исковата молба, в която съществува противоречие между твърденията в обстоятелствената част за притежаване на право на собственост от ищеца върху процесните реални части от УПИ, като същевременно петитумът е за установяване правото на собственост към минал момент – този на одобряването на плановете.
Дали е налице произнасяне по непредявен иск, когато след отделянето на един от обективно съединените искове за разглеждане в отделно производство, по което е образувано друго дело, двете дела са съединени за общо разглеждане?

Противоречи ли на добрите нрави клауза, съгласно която при просрочие от страна на кредитополучателя на изплащане на главницата банката начислява и събира в допълнение към уговорената възнаградителна лихва и наказателна надбавка над нея в размер 15 пункта годишно, начислявана върху просрочената сума, както и клауза, съгласно която в случай на неплатени в срок възнаградителни лихви кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер 15% месечно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното й издължаване?

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд?

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ прекъсва ли течението на срока на погасителната давност по вземането за връщане на сумите, събрани от длъжника и платени на взискателя по изпълнителното дело, и тече ли срок на погасителната давност по вземането за връщане на тези суми, докато трае процеса по иска по чл. 254 ГПК /отм./, уважен с влязло в сила решение?

Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск за несъществуване на ипотечното право на лицето, учредило ипотека върху свой имот за чуждо задължение, срещу обезпечения кредитор, осъществява ли абсолютна процесуална пречка по предявения иск на същото лице срещу обезпечения кредитор за недействителност на учредената ипотека (по иска по чл. 170 ЗЗД, вр. чл. 167 ЗЗД)?

Какъв вид другарство съществува между облагодетелстваните от извършени от наследодателя повече безвъзмездни разпореждания при предявен иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството и представлява ли съвместното предявяване на иска по чл. 30 ЗН срещу всички облагодетелствани процесуална предпоставка за неговата допустимост?

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд? За характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма.

За обвързаността на въззивния съд от указанията на BKC, произтичащи от постановено отменително решение, по прилагане и тълкуване на закона.

Процесуално недопустимо ли е съдебно решение по заявен иск по чл. 108 ЗС в хипотези на непълно посочване на юридическото основание на възникване на защитаваното право на собственост в диспозитива на съдебния акт, касаещ установителната част на решението, но несъответстващо отчасти на заявено с исковата молба и разгледано с мотивите на решението правно основание по см. на чл. 77 ЗС?

Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?

Допустимо ли е съдебният акт да бъде постановен въз основа на индиции и без да бъдат допуснати преки доказателства за относими към спора факти, посочени в отменително решение на ВКС?

Дали горите, посочени в емлячния регистър, са представлявали “б.” – гори, дадени на общината за вечно ползване или са гори, частна собственост на общината?

Дали горите, посочени в емлячния регистър, са представлявали “б.” – гори, дадени на общината за вечно ползване или са гори, частна собственост на общината?

Може ли при условията на съвладение по иск предявен само от единия владелец да се уважи иска за цялата вещ, особено като се има предвид, че за другата част другия съвладелец води отделен процес? Допустим ли е иска по чл. 76 ЗС, когато владелците предявяват и отрицателен установителен иск за собственост предвид забраната на чл. 359 ГПК? Съдът обвързан ли е от твърдяната дата за отнемане на владението и може ли от установеното по делото да приеме друга дата, касаят допустимостта на предявеният иск?

Обхваща ли хипотезата на чл. 18 б. “з”, ал. 3, пр. 2 ППЗСПЗЗ разпореждания с получения при замяната имот, извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ и постановяване на решение за възстановяване правото на собственост върху този имот?

Как се разпределя доказателствената тежест, когато едната от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване качеството си на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 или чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ)?

Кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуването на държавно предприятие в търговско дружество и в кои хипотези е приложима посочената преходна и заключителна разпоредба?

Дали въззивният съд е обвързан от указанията на ВКС,произтичащи от постановеното отменително решение на последния,във връзка с приложението на чл. 64 ЗС,при връщането му за ново разглеждане по реда на чл. 294 ГПК?

Относно наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено без участието на необходими задължителни другари на страната на ответниците.

Относно допустимостта на постановения съдебен акт, съобразно даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2001 год. на ОСГТК на ВКС – т. 10.

Относно приложението на чл. 294 ГПК за задължителност на указанията на касационния съд по прилагането на закона при повторно разглеждане на делото от въззивния съд.

Дали посочената от ищеца правна квалификация обвързва съда и има определящо значение при разглеждането и решаването на спор с оглед резултата от произнасянето по ТР № 2 от 28.09.2011 год. по т.д. № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС?

За необходимостта в заявлението да бъде посочено основанието, от което произтича вземането и неговата правна квалификация и за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона.

За възможността съществуващи към 16.07.1999 г. енергийни обекти да бъдат притежавани в собственост и прехвърляни с договор между частни лица и значението на изискванията обектите да служат за задоволяване само на собствени нужди на кооперативните и обществените организации и наличието на разрешение от Асоциация „Енергетика”, за възможността изградени след тази дата енергийни обекти да бъдат прехвърляни не на лицензирано енергийно предприятие, както и за правото на енергийното предприятие да ползва такива обекти.

Относно задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение. На каква база следва да бъде извършено стойностното уравняване на дяловете, когато имотът е разпореден , как следва да се извърши делбата, ако само единият от делбените имоти е разпореден , а поставените в дял за уравнение имоти не са разпоредени на трети лица и в тази хипотеза допустимо ли е делбения процес да приключи само със стойностното присъждане на дялове, без да се вземат предвид стойността и съдбата на останалите имоти, за които няма самостоятелно възлагане, материално-легитимирани ли са да отговарят за стойностното уравнение ли са лицата, който не са били страни , но са наследниците на починал наследодател, разпоредил имота и до какъв размер следва да е отговорността им и процесуално-правния въпрос за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването,при просрочена въззивна жалба и/или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника?

Относно възможността за приложение разпоредите на ЗВСОНИ и ЗОСОИ за реституция на отчуждена собственост ,, когато имотът е придобил статут на публична държавна или общинска собственост за това има издаден АПДС, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно Решение Nо 605 от 09.08.2004 година по гр.д. Nо 134/2003 година ВКС- IV отд., като се поддържа теза , че спорът е от значение за точното прилагане на закона винаги, когато той е нарушен и са засегнати правата на гражданите и/или държавата, и за възможността за реституция когато отчуждените обекти не съществуват във вида, който са имали при отчуждаването, произнесен по делото в разрез с трайната съдебна практика, както и поради обстоятелството , че спорът, засягащ еднаквото разрешаване на споровете , свързани с поставения проблем са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно обхвата на проведения по делото косвен инцидентен съдебен контрол на влязъл в сила административен акт/ конкретно този за узаконяване на сградата / разрешението по Решение Nо 203/2009 г. на ВКС-III отд. Относно наличието на правно защитим интерес на ответника за оспорване чрез възражение правата на собственост на ищците, придобити чрез правна сделка , като нищожна и за допустимостта да се разгледа такова възражение,когато оспорващият ответник не противопоставя собствени права , с Определение Nо 374/7.05.2009 година по гр.д. Nо 110/2009 година на ВКС-I отд..

Относно неяснота в обстоятелствената част на исковата молба по отношение основанието и петитума на иска, без обаче да се разпореди изрично за отстраняването на тази нередовност.