чл. 294, ал. 2 ГПК

Какво е значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделители, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?
Дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск?
Може ли ремонтът на съсобствена жилищна сграда и влагането на разноски по нейното поддържане да изключат тегленето на жребий?
След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?
Обвързан ли е съдът, който разглежда претенция за остатък от вземане, частично установено с влязло в сила решение, с установените по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право?

Представлява ли евентуалното неплащане на цената по договор за покупко-продажба основание за прогласяване нищожността на сделката, поради противоречие с добрите нрави?
Продажбата на недвижим имот на занижена цена, респ. на цена по данъчна оценка, представлява ли основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД?

Как следва да се определят обичайните разходи за издръжка на проверяваното лице и неговото семейство и за разпределението на доказателствената тежест в процеса?

С оглед неправилност на изводите на съда относно претендираните размери на исковете, съгласно данните за изменението им по реда на чл. 214 ГПК.

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство, ако в хода на делото е установено, че кредитополучателят е надплатил сума, която е в по – голям размер от неплатената сума, която банката твърди, че е основание за предсрочна изискуемост?

Какъв е характерът на иска по чл. 626 ГПК – осъдителен или установителен и как се развива производството при подаване в срок на възражение по чл. 16 Регламент /ЕО/ №1896/2006 год. на ЕП и Съвета?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Налице ли е валидно изменение на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. на НВМОбП (отм.) относно обема на възложената работа, при отсъствие на допълнително писмено споразумение между страните по см. на чл.31 НВМОбП(отм.)?
Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОбП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (сега отм.)?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът претендира идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от ответника на трето лице след вписване на исковата молба?

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Дали въззивният съд е длъжен да формира свое вътрешно убеждение по правнорелевантните факти, въз основа на събраните в процеса доказателства и може ли да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция?

От какви критерии се определя дали покривът на една сграда с няколко отделни входа е обща част на цялата сграда по смисъла на чл. 38 ЗС , зависи ли неговият статут от определянето на идеалните части, които всеки съсобственик притежава от общите части на сградата при възникване на етажната собственост и променя ли се статутът на покрива при последващо създаване на отделни етажни собствености в отделни входове?

Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото.

Oтносно съотношението между иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и иска по чл. 40 от ЗЗД, конкретно – в хипотеза, когато се претендира недействителност/нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител на ищеца, при твърдения на последния за нееквивалентност на насрещните престации по договора, като основание на иска.

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

За служебното задължение на съда да следи за надлежната индивидуализация на обекта на спорното право в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Относно правомощията на въззивния съд в хипотеза, когато, след като едно първоинстанционно решение е обезсилено, делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд и при отсъствие на заявен отвод, второто по ред първоинстанционно решение е постановено от същия съдия, който е постановил и обезсиленото първоинстанционно решение.

Задължителни ли са указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона при връщане на делото за ново разглеждане?

Следва ли съсобственикът в придобит по наследство недвижим имот, който се позовава на придобивна давност (по отношение на идеалната част от съсобствеността на друг съсобственик), да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от имота на друг съсобственик и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са доведени до знанието на другия съсобственик?
Намира ли приложение установената в чл.69 ЗС презумпция в хипотезата на наследствен имот?

За правомощията на въззивния съд да извърши служебна проверка на факти и обстоятелства по спора и да приеме същите за доказани, без страната, която носи доказателствената тежест за установяването им, да е ангажирала доказателства.

За обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 59, ал. 2 СК вр. с чл. 59, ал. 4 СК при предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на един от родителите.

Дали се смята за пропуснат определеният от съда срок за отстраняване на нередовност на искова молба, ако молбата, с която се отстранява нередовността, е подадена по поща в последния ден на изтичане на срока?

За задължението на решаващия съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения на страните и в частност – дължи ли произнасяне по своевременно направено с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. По съществото на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД досежно началния момент на специалната (кратка) погасителна давност за лихви.

За задължението на съда да назначи по свой почин съдебна експертиза.

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

Предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по непредявен иск с оглед съображенията относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца по отношение площта на недвижимия имот, мотивите на решаващия съд за липсата на спор за собствеността на имота с посочен идентификатор, и произнасянето с отхвърлителен диспозитив за същия имот, с различна площ.

За задължението на въззивния съд да обсъди прието по делото заключение на вещо лице заедно с останалите доказателства по делото, както и да изложи мотиви за размера на обезщетението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в случай, че са извършени строително-монтажни работи извън предмета на договора за обществена поръчка.

Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Длъжен ли е решаващият спора съдебен състав да изложи във въззивното решение съображенията си по възраженията и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, а също и поддържани пред първата инстанция?

Налице предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване, поради съществуващата вероятност въззивното решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 ГПК и при съществуваща неяснота относно предмета на спора, с който съдът е сезиран?

Недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството?

Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?

Как следва да процедира въззивният съд, когато служебно или в резултат на изтъкнат пред него довод от страна в процеса установи, че в обжалваното пред него първоинстанционно решение е допусната очевидна фактическа грешка и по-конкретно може ли въззивният съд с въззивното решение да „поправя“ и/или „тълкува“ първоинстанционното решение по въпроса относно наличието на очевидна фактическа грешка или е императивно задължен да не постановява въззивно решение по спора и да изпрати делото на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по чл. 247 ГПК, ако съдът е сезиран с искове, предявени при условията на евентуалност и доводите за допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка касаят поредността, в която първоинстанционният съд е разгледал тези искове и е уважил един от тях?
Когато с първоинстанционното решение е уважен един от евентуално съединените искове и съответно по другия липсва произнасяне в диспозитива, съществува ли интерес от поправка на очевидна фактическа грешка в решението по отношение на това кой иск е уважен, ако първоинстанционното решение е отменено изцяло и с невлязлото в сила въззивно решение са отхвърлени и двата евентуално съединени иска или такъв интерес ще възникне едва ако първоинстанционното решение бъде оставено в сила поне частично?

Налице ли е правен интерес за ипотекарния кредитор и взискател по изпълнително дело от предявяването на положителен установителен иск за установяване на ипотечното му право спрямо трето на принудителното изпълнение лице, което извънсъдебно и в рамките на изпълнителното производство, но не по реда на чл. 440 ГПК, оспорва съществуването на това ипотечно право на взискателя?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Относно задължението на въззивния съд да постанови решението си въз основа възраженията на страните и с оглед всички събрани по делото доказателства, след съвкупната им преценка.

Допустимостта на евентуалния иск е обусловена от разглеждането и произнасянето от решаващия спора съд по главния иск. Следователно недопустимо се явява произнасянето по евентуалния иск, без разглеждането и произнасянето по главния.