чл. 294, ал. 2 ГПК

Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?

Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?

Как следва да процедира въззивният съд, когато служебно или в резултат на изтъкнат пред него довод от страна в процеса установи, че в обжалваното пред него първоинстанционно решение е допусната очевидна фактическа грешка и по-конкретно може ли въззивният съд с въззивното решение да „поправя“ и/или „тълкува“ първоинстанционното решение по въпроса относно наличието на очевидна фактическа грешка или е императивно задължен да не постановява въззивно решение по спора и да изпрати делото на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по чл. 247 ГПК, ако съдът е сезиран с искове, предявени при условията на евентуалност и доводите за допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка касаят поредността, в която първоинстанционният съд е разгледал тези искове и е уважил един от тях?
Когато с първоинстанционното решение е уважен един от евентуално съединените искове и съответно по другия липсва произнасяне в диспозитива, съществува ли интерес от поправка на очевидна фактическа грешка в решението по отношение на това кой иск е уважен, ако първоинстанционното решение е отменено изцяло и с невлязлото в сила въззивно решение са отхвърлени и двата евентуално съединени иска или такъв интерес ще възникне едва ако първоинстанционното решение бъде оставено в сила поне частично?

Налице ли е правен интерес за ипотекарния кредитор и взискател по изпълнително дело от предявяването на положителен установителен иск за установяване на ипотечното му право спрямо трето на принудителното изпълнение лице, което извънсъдебно и в рамките на изпълнителното производство, но не по реда на чл. 440 ГПК, оспорва съществуването на това ипотечно право на взискателя?

Относно доказателствената сила на частен документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.

Как съдът следва да се произнесе с решението си (диспозитива), когато са предявени иск и насрещен иск за парични вземания, и едната от страните е направила изявление за прихващане между спорните вземания?

За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението и да отговори на оплакванията във въззивната жалба, включително и когато приеме, че някое възражение не е основателно следва ли да го обсъди в мотивите си.
Ккогато във въззивната жалба са въведени оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада – нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 145, ал. 2 ГПК, дължи ли въззивният съд даване на указания до страните за възможността да предприемат процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

По какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер с оглед това дали при преценка реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл. 72 ЗН и ЗСПЗЗ?

Kак следва да бъде доказан фактът, че „имотът няма друг собственик” по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗС в редакция ДВ бр. 92/1951 г.?

В случай, че първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и допустима като подадена в срок, въззивният съд може ли да се произнесе по наличието на абсолютната процесуална предпоставка преди да събере релевантни доказателства, включително и като даде указанията на страната да представи такива?

Длъжен ли е въззивният съд да даде указания и възможност на страните да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

Длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материално-правна норма и в частност, допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение?

Следва ли съпругът на ЕТ-в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ и чл. 135 ЗЗД срещу физическото лице ЕТ-в несъстоятелност, с които се иска обявяването за относително недействителни на разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност /съкр.СИО/ , с оглед разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО.

Дали реална част от поземлен имот преди обособяването си като самостоятелен имот по реда на ЗКИР, ЗУТ, ЗСПЗЗ и др. представлява бъдеща вещ и може да бъде предмет на съдебна защита, допустим ли е иск за собственост върху реална част от поземлен имот /земеделска земя/, както и за допустимостта или за основателността на иск за признаване право на собственост има значение възможността правото на собственост върху реална част от имот /УПИ или ПИ/ да се придобие по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Дали е допустимо границите на претендираната реална част от поземлени имот да бъдат определени чрез описанието им с помощта на вещо лице, ако не са материализирани на място? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Временно изпълняваните настойнически, респ. попечителски функции по смисъла на чл. 159, ал. 1 СК, изр. последно включват ли и предявяването от временния настойник, респ. попечител на иск по чл. 226 КЗ /отм./?

Кои дарения следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН при предявен иск по чл. 30 ЗН в хипотеза, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти, след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума на наследодателя?

1. Следва ли да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, когато наследодателят се е разпоредил с имуществото си, но не с универсално завещание, а с дарения и в кои случаи? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Дали е възможно възстановяването на запазената част да се извърши чрез съвместно прилагане на способите на чл. 32 ЗН - чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
3. По какъв начин следва да бъде извършено възстановяването на запазената част от наследството на един наследодател, разпоредил се чрез универсално завещание в хипотеза, при която след неговата смърт заветникът се е разпоредил със завещаното имущество чрез дарения и е починал преди предявяване на искането по чл. 30 ЗН и по какъв начин следва да бъде извършено възстановяването на запазената част от наследството на последния, ако освен с цялото завещано имущество приживе се е разпоредил чрез дарения и с цялото свое имущество, придобито на други основания, в полза на лице, което е наследник с право на запазена част и от двете наследства? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Допустим ли е иск на заветник, придобил по силата на частно завещание, правата върху дялове в ООД /съотв.ЕООД/ срещу наследници по закон на същия наследодател и изключва ли се правният интерес от такъв иск от разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ?

За прилагане на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на неиндивидуално уговорена в договор за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент.

Допустим ли е иск за нищожност на нотариален акт, съставен в свидетелство на право на собственост върху недвижим имот?

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Следва ли съдът, когато е сезиран само с искане за определяне на режим на лични отношения между родител и дете, да се произнася служебно и по останалите въпроси, предвидени в чл. 127, ал. 2 СК (предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и дължимата издръжка за него), ако същите не са повдигнати за разрешаване от другия родител, в качеството му на ответник по делото?

В производството по чл. 53, ал. 2 ЗКИР подлежи ли на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би могло да обуслови трансформирането на регулационните граници в имотни, следва ли да се извърши преценка и с оглед на какви обстоятелства, дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота, какъв е предметът на доказване в това производство и какво е необходимо да установи предявилото иска лице за доказване на активната си материалноправна легитимация?

Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?

От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота?

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Валидни и законосъобразни ли са решенията, взети от съвет на директорите на акционерно дружество, който е действал в намален състав, под законоустановения минимален брой членове, но в шестмесечния срок по чл. 252, ал. 1 ТЗ, т.6, вр. т.4?

За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК.

За отграничаване на очевидната фактическа грешка от произнасянето по непредявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в случаите, в които в съдебното решение е отразено, че правото на собственост е признато към момента на одобряване на кадастралната карта.

Какво разграничава недопустимото решение, с което първата инстанция се е произнесла по непредявен иск от първоинстанционното решение, с което искът е квалифициран неправилно?
Какви са правомощията на въззивната инстанция във всяка от двете хипотези и тяхното упражняване разкрива ли особености, ако ответникът е направил съдебно възражение за прихващане, което първата инстанция неправилно е отказала да приеме за съвместно разглеждане?
Има ли правомощие въззивната инстанция за пръв път да се произнесе по искането за присъждане на законни лихви върху паричното притезание по предявения иск, ако в решението първата инстанция е отказала да го разгледа като несвоевременно заявено?

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

За задължението на въззивния съд да подложи на преценка доводите на ответника, основани на отношенията му с ищеца преди и по време на атакуваната разпоредителна сделка, с оглед установяване наличието/липсата на знание за увреждането на кредитора в производство по иск по чл.135 ЗЗД.
Въз основа на какви косвени доказателства може да се приеме за доказано знанието на длъжника и на съконтрахента му за увреждането на кредитора?

По кой ред се довършват започналите до влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове производства по искове за плащане на суми по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25 декември 2015 г. – датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ?

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост в хипотеза на разрешен с влязло в сила решение спор между страните въз основа на нови факти, настъпили след влизане в сила на предходното решение по спора за собственост и представляват ли такива уважения владелчески иск на ответника и позоваването му на придобивна давност.

Според предвиденото в чл. 269 ГПК има ли правомощие въззивният съд да установи, че в обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, първата инстанция неправилно е квалифицирала твърденията на ответника в писмения отговор на исковата молба като възражение за настъпило прихващане с вземането по иска (като материално възражение за прихващане) вместо като възражение за съдебна компенсация, въпреки че такова оплакване в жалбата от ищеца няма? В тази хипотеза какво следва да е въззивното решение?

За възможността за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при придобито и упражнено право на пенсия при условията на пар. 4 ПЗР КСО?

Когато съдът извършва делба на дворно място, при преценка на способа за извършване на делбата и преди да вземе решение за изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, не следва ли (съдът) да съобрази служебно актуалния устройствен статут на имота, с оглед приложението на правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН - за да получат съделителите дялове в натура?

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

Следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза в случай, че е възможно да са необходими специални знания за установяване на обстоятелства по делото?

Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това.
За задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права.

Относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции.

Възможно ли е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество?

Какво е значението на признание на иска от ответника пред въззивен съд в случай, че искът е оспорен от особен представител, и първоинстанционният съд е отхвърлил иска?

За доказателствената тежест и разпределението й в хипотезата на оспорен констативен акт в производството по отрицателен установителен иск.

Може ли съдът да обоснове изводите си на приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза, когато сравнителният материал, използван от вещото лице при изготвяне на заключението му, е представен като копие, но няма оспорване на този сравнителен материал, няма изявление на вещото лице, че той е негоден за извършване на изследването и няма оспорване на самото заключение от страните по делото?

Простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, залегнало в изчислението на коефициентите за обща и бърза ликвидност на длъжника, достатъчно ли е за преценка на състоянието му на платежоспособност или от значение е и ликвидността на тези активи?

Какво е значението на падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като имащ обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на задълженията, обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до падежа на записа на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение или и такива, чиято изискуемост е настъпила след тази дата?
Относно служебното задължение на съда да следи за противоречието на уговорените неустоечни клаузи с добрите нрави и съответно за прогласяването им за нищожни.
За съществуването на правен интерес у поемателя по запис на заповед от предявяването на пряк осъдителен менителничен иск срещу издателя при положение, че за същото вземане, произтичащо от един и същ факт /договора за финансов лизинг/, има влязло в сила решение по иск по чл. 422 ГПК вр. чл .417 ГПК срещу авалиста по ценната книга и е образувано изпълнително дело срещу последния.

Налице ли са предпоставките за конституиране на трети лица – помагачи на страната на ответника по иска за делба, ако ответникът е оспорил иска с възражение, че идеалната част от имота, която е притежавал ищецът, е придобита по давност от трети за спора лица, които (ответникът) иска да бъдат конституирани като негови (на ответника) помагачи?

В случаите, когато се иска обявяване на недействителност по чл. 135 ЗЗД на апорт/ непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество, нужно ли е знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, за да възникне правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД?
При внасяне на непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество налице ли е възмездност, както и договаряне по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД?

Дължат ли се от ищеца в полза на ответника всички разноски по предявен иск по чл. 108 ЗС, ако е уважен само установителният елемент от иска, а е отхвърлен осъдителният?

1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен?
2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува?

Допустимо ли е страна в делбено производство, което се намира в първа фаза - по допускане на делбата, в което е прието направеното от тази страна в срока по чл. 342 ГПК възражение, че е изключителен собственик на недвижим имот, който е включен от друга страна в делбената маса, да предяви извън делбеното производство срещу същите лица, които са страни в делбеното производство, установителен иск за собственост на същия имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК?

За субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за съдебна делба - дали се разпростират върху лице, което не е било страна по делбеното дело и върху което правото на собственост на имота, чиято делба се иска, не е прехвърлено, но което се легитимира като собственик на основание давностно владение с нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка.

Допустимо ли е приложението на чл. 152 ЗЗД при търговските сделки, както и в случай, че уговорката за обратно изкупуване е била постигната със споразумение, подписано значително по-късно от основния предварителен договор, за който съдът е приел, че има фидуциарен характер?

Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

Допуснато ли е нарушение на правото на страната да й бъде осигурена правна помощ по подадена молба по чл. 95, ал. 1 ГПК в хипотезата, при която съдът е отказал такава в първата фаза на делбата по изложени съображения и постановил при условие, че делбата бъде допусната, молбата да се докладва във втората фаза, което не е сторено?

Следва ли да се допусне делба на УПИ, застроен със сгради, индивидуална собственост на съделителите и какви са процесуалните действия на съда в хипотезата, в която доказателствата сочат на възможност в рамките на делбеното производство да бъде проведена административната процедура по чл. 201 ЗУТ, но събраните доказателства за това са недостатъчни?

При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани?

Налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид данните за нередовност на исковата молба.

Относно противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за правомощията на въззивната инстанция да променя квалификацията на иска. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, може да бъде квалифицирана, като неравноправна по смисъла на ЗПП?

Оттегляема ли е молбата за оттегляне на иск преди съдът да се е произнесъл по нея и да е прекратил производството?

Oтносно възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно подлежащите на доказване факти, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти.

Относно недопустимостта на исковата му претенция срещу ответната етажна собственост на апартаментен комплекс „Тамплиер”-гр. Б. /с управител Св. К./, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 68 001.84 лв., с оглед решаването на същия въпрос в противоречие с т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.

Съдлъжникът и поръчителят по договора за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучател е търговец?

Представлява ли официално заверен препис на оригинал, по смисъла на чл. 183 ГПК, представен по делото препис на частен документ, заверен с оригинален печат „ вярно с оригинала” и подпис на длъжностно лице от Служба за граничен контрол в Република Т. и каква е доказателствената сила на такъв документ?

Може ли въззивният съд служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, когато във въззивната жалба са въведени оплаквания за погрешно установяване на даден релевантен за делото факт и за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част?

Oтносно съответствието между вземанията по издадената заповед за изпълнение и предмета на спора в исковото производство по чл.422 ГПК. Oтносно допустимостта на въвеждането на нови факти и обстоятелства с въззивната жалба на ищеца като предмет на делото и съответствие на обжалваното решение с практиката на ВКС по ТР № 4/2013 год. на ОСГТК.

Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му?

Доколкото по отношение на претендираното от кредитора [фирма] вземане вече е образувано производство по чл. 694 ТЗ, безпредметно е било повторното предявяване на отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на същото вземане от страна на длъжника. Независимо от това предметът на иска по чл. 694 ТЗ – спорното вземане, отричано от длъжника, следва да е напълно идентично с включеното от синдика в списъка на приетите вземания, както по своя титуляр и размер, така и по основание. Извършената от синдика поправка на основанието на приетото вземане, е следвало да намери отражение в предмета на производството по чл. 694 ТЗ, както правилно е преценил въззивния съд. Тази промяна в основанието на вземането, отричано от длъжника – ищец по иска по чл. 694 ТЗ, обаче не може да бъде въведена служебно от съда, доколкото предметът на търсената с иска защита се определя от ищеца. С оглед на това съдът е следвало да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност като съобрази основанието на предявения от него иск с извършената поправка в основанието на вземането, извършена от синдика в списъка на приетите вземания.

Налице ли е процесуална легитимация на част от сънаследниците на поименни акции за предявяване на иск за защита на членствените им права в акционерно дружество?

Относно задълженията на въззивния съд при обосновано оплакване в жалбата за постановяване на първоинстанционното решение при допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада.

При отсъствие на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на Банката, искът по чл. 422 ГПК може ли да се уважи само за изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в счетоводните книги на Банката , базирано на преценка на задължителната съдебна правата по цитираните с определението по чл. 288 ГПК решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС-ТК?

Конститутивно или установително е действието на решенията на поземлените комисии, издадени преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/ 30.07.1999 г., с които се възстановяват в стари реални граници земи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Към кой момент, в производството по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се установи съществуването респ. несъществуването на вземането на Банката по издадената Заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо ли е , по смисъла и в хипотезите на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ , но безспорно е налице неизпълнение на падежиралите вноски по договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за издаване на Заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ , респ .такива с настъпил падеж в хода на делото ?

Относно възможността съдебната делба да се извърши чрез разпределение на дялове по реда на чл. 353 ГПК, когато обособяването на дялове е без съгласувано становище на органите на общинската администрация, липсва изготвен инвестиционен проект за разделянето и със съдебното решение не са определени суми за уравнение на дяловете, предвид на обстоятелството, че правата на съделителите, установени в решението по 344 ал.1 ГПК не са равни по отношение на разделената сграда и дворно място .

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по изложените във въззивната жалба доводи, който е разрешен в противоречие с посоченото решение № 68 /24.04.2013 г. по т.д. № 78 /2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че в чл. 236, ал. 2 ГПК е предвидено задължение на въззивния съд да мотивира своето решение, т.е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 418 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ?
Следва ли съдът да се произнесе по възражения за нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски договор, когато страната, направила възражението за нищожност, не е посочила конкретна законова норма, на която противоречи договорната клауза?
Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза” по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

Как следва да се осъществи защитата срещу отказ за изплащане на финансова помощ по програма С. – по административен ред в производство по обжалване на административен акт или по гражданско правен ред, чрез иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД?
Прилага ли се ЗУСЕСИФ по отношение на програми, финансирани от фондове, извън тези по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, включително по отношение на Програма С., която е финансирана от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието?
По кой ред следва да се довършват образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган?

Допустимо ли е да се установява в отношенията между бивши съпрузи дали придобитото от съпруга- едноличен търговец е в резултат на неговата търговска дейност, в хипотезата на собственост на едноличния търговец върху земята, при въведено от другия съпруг възражение за общност на придобиването на изградената върху нея сграда?

Трябва ли признанието на дълга да бъде изрично, или то може да се извлича от всякакви конклудентни действия? Следва ли приемането и осчетоводяването на фактурите да се смята ”за приемане на качествено изпълнение”по договор за строителство?

Допустимостта на евентуалния иск е обусловена от разглеждането и произнасянето от решаващия спора съд по главния иск. Следователно недопустимо се явява произнасянето по евентуалния иск, без разглеждането и произнасянето по главния.

Относно установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен – прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотезата, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколкото от значение за избрания начин на защита на собствеността има значение заснемането, респ. незаснемането, на терена – паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в противоречие с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

Следва ли въззивният съд да обоснове решението си в случаите когато обезсилва решението на първоинстанционния съд?

Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани?

Относно правото на длъжника по несъстоятелността, представляван от своите органи да участва в производството по обжалване на решението по чл. 735, ал. 2 ТЗ.

За редовността на исковата молба, като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, съдът е длъжен да следи служебно, по всяко време на висящността на процеса. В израз на това задължение, законът вменява на съда, освен първоначално извършваната преценка при постъпване на исковата молба, да направи и повторна такава за редовността на разменените книжа и допустимостта на исковете, която се извършва в подготвителното заседание – чл. 374, ал. 1 ГПК.

Относно крайния момент, до който може да бъде заявено възражение за съпричиняване, за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.

Включена ли е в предмета на иска конкретната вреда по претенцията за обезщетяване на вредите от виновното неизпълнение на договорно задължение на длъжника (чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД)?
За да установи или да отрече абсолютната процесуална пречка от чл. 299 ГПК по новия иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, допустимо ли е съдът да тълкува влязлото в сила осъдително решение, когато неговият диспозитив не индивидуализира в необходимата степен спорното право?

Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?

Процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т. е. от правното му твърдение за това обстоятелство, но при положение, че материалният закон сочи друг ответник по заявените в обстоятелствената част твърдения, съдът е следвало да констатира тази нередовност относно сочения от ищеца ответник по реда на приложимия в случая чл. 100 ГПК /отм./, съгласно пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК, тъй като е инстанция по същество и следва да реши материалноправния спор, постановявайки допустим съдебен акт.

Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допуске поискан с въззивната жалба свидетел, който в нарушение на процесуалните правила не е бил изслушан от първоинстанционния съд?

Относно възможността за отклонение от параметрите на обществената поръчка.

Допустимо ли е да се приеме за недоказана автентичността на документ, ако не е откривана процедура по чл. 193 ГПК и длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато прецени, че е оспорена автентичността на частен документ?

Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД?

Налице ли е непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД от страна на ответника при неспазване на предимство от водача на другото МПС, в което е пътувало увреденото лице (ищеца) при настъпването на ПТП, като е прието, че този правен въпрос е разрешен противоречиво с въззивното решение по настоящото дело и с решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС?

Относно липсата на мотиви води ли до нищожност на съдебното решение.

Длъжен ли е въззивният съд да даде сам квалификация на спорното право? Трябва ли мотивите му да отразяват решаваща дейност; подлежи ли на обезсилване първоинстанционно съдебно решение поради неправилност на мотивите? Съставлява ли произнасяне по непредявен иск неправилната квалификация на спорното право от първата инстанция?

Относно актове на ВКС не са от кръга на тези, които са задължителни за съдилищата или тези, постановени за уеднаквяване на практиката и осигуряване на точното прилагане на закона по действащия ГПК.

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

Относно конститутивното действие на решението на поземлената комисия, респ. О., за възстановяване право на собственост с план за земеразделяне, при наличие на индивидуализиране на имотите в него по площ и граници, при липсата на издадени скици, и релевантността на последното обстоятелство за възстановяването на собствеността, произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 511 от 19.11.2010 год. по гр. д. № 1080/2009 год. ВКС, решение № 248 от 11.06.2012 год. по гр. д. № 470/2011 год. ВКС и ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС.

Дали наличието или липсата на трудово правоотношение между страните е въпрос по съществото на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, или е такъв по процесуалната допустимост на този иск и на производството по него?

Относно неблагоприятните последици от непредставяне на поискан оригинал на представено копие от документ, предвидени в чл. 183 ГПК.

Относно допустимостта на обжалваното решение и нередовността на исковата молба, поради вътрешно противоречие между обстоятелствена част и петитум и задължителните указания на ТР по т.д. № 1/ 2000г. на ОСГК на ВКС.

Относно прекия иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, предявен от увреденото лице след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

Относно джирото е единственият способ за прехвърляне на вземането по запис на заповед, съдът се е произнесъл в противоречие с Р по т.д. 29/2010 на ВКС, както и с решения на ВТОС и Бургаски ОС, но последните две не са представени.

При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора, е прекъснал електроснабдяването на потребителя – договорна или деликтна с оглед претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?”.

Следва ли да се счита за пропуснат срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба, в случай, че допълнителната молба, с която недостатъците са изправени, е подадена в друг, различен от компетентния по делото съд, в последния ден от срока чрез лицензиран пощенски оператор?

Относно правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК, служебно да се произнася по нищожността на договора, от който произтича спорното правоотношение.

Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител? Има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 226, ал. 1 КЗ плащането/неплащането на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/?

Съставлява ли процесуална пречка за предявяване и разглеждане на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”, основан на чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./, респ. на чл. 226, ал. 1 КЗ, когато последното разполага с изпълнителен титул, издаден въз основа на уважен в наказателния процес, или в отделно гражданско производство иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане за обезщетяване на същите вреди? Има ли обуславящо значение плащането на сумата, присъдена на осн. чл. 45 ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента.?

От кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения в имот, сторени в хода на процес за обезсилване на решение за възлагане на същия имот ? Относно възможността съдът да се позове на писмено доказателство, което не е било прието по установения в чл. 111 ал. 1 ГПК (отм.) ред.

За това дали първоинстанционният съд е действал в надлежен състав от съдия от същия съд, но без съдебни заседатели, постановявайки решение по иска по чл. 75 СК (отм.) при действието на чл. 20 ГПК ?

Относно задължението на съда да приложи нормата на чл. 130 ГПК /отм./-сега чл. 162 ГПК в случаите,когато приема,че иска е основателен,но не е установен размера му. Дали с оглед интереса на кредитора – неизпъл-нението на задължението по т.11 от сключения договор за завършване в определен срок на строителството до степен за издаване на протокол обр.16 – пред вид липсата на годен обект на ползване /по смисъла на чл. 261 ЗЗД/ може де се приравни на пълно неизпълнение на поетото задълже-ние,който въпрос е поставен с оглед преценката за начина,по който следва да се изчислява дължимото обезщетение?

Как следва да бъде определено обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и по-конкретно – може ли същото да бъде определено на база уговорения от страните наем за ползване на вещта, без да са ангажирани конкретни доказателства за размера на вредите, респ. на пропуснатите ползи ?

Относно правото на длъжника по несъстоятелността, представляван от своите органи да участва в производството по обжалване на решението по чл. 735, ал. 2 ТЗ.

От кой момент тече погасителна давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения?

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

Относно произнасянето на въззивния съд по допустимостта на предявените искове за собственост при наличието на друго висящо производство с предмет иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, в рамките на което е следвало да се релевират обстоятелствата относно действителността на същия, е разрешен в противоречие на общото правило относно преценката за допустимостта на иска въз основа на изложените от ищеца обстоятелства за спорните отношения между страните.

По въпроса относно площта на спорния имот по-малка от 1 дка, съгласно чл. 72 ЗН и чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ, обусловяща извода за придобивна давност.

Какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск, поради което и с оглед липсата на данни в настоящия случай кой владее спорния имот, то изводът в обжалваното въззивно решение за недопустимост на отрицателния установителен иск е в противоречие с този по цитираното решение на ВКС?

Относно правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба.

Нищожно ли е съдебно решение, обявено на дата, на която съдията-докладчик е бил командирован в друг съд, както и допустимо ли е въззивния съд да формира изводите си,позовавайки се на грешния факт, че последното заседание на съда е проведено на 15.11.2010г. вместо вярната дата 28.09.2010г.?

Относно неоснователността на иска за собственост, когато в мотивите приема , че спорни са само 30 кв.м. от цялата площ от 570 кв.м. и не е поискано изменение на иска. Допустимостта предмет на иска за собственост да бъде реална част от недвижим имот и следва ли същата да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел? Следва ли съдът в производството по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС да извърши косвен контрол за материална законосъобразност на административен акт, когато в производството по издаването му е страна само един от съсобствениците ?

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя?

Решението е постановено въз основа на нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствената й част /в която са наведени твърдения за незаконосъобразност на взетите решения на СД, но и за липса на компетентност за СД да вземе тези решения, т.е. за тяхната нищожност/ и петитума, съдържащ единствено искане за отмяна на решенията, но не и за установяване на нищожността им /което несъответствие макар и констатирано от първоинстанционния съд, не е отстранено, като впоследствие въззивният съд също е проявил процесуално бездействие и не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 1 ГПК да извърши самостоятелна проверка и преценка за редовността на исковата молба/, въззивният съд, постановявайки отмяна на решенията, е предизвикал правна промяна, която не може да бъде постановена въз основа на възприетите от съда за основателни твърдения за вземане на тези решения извън пределите на определената от устава компетентност на СД, като по този начин недопустимо е смесил основанията на установителен иск за нищожност, с правната защита, давана при предявен конститутивен иск.

Относно допустимите възражения, представляващи оспорване законосъобразността на извършени по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК действия на съдебния изпълнител, включително и на позоваване на липса на местна компетентност на съдебния изпълнител, по иск на съдружника за защита на членствени права по чл. 71 ТЗ.

Относно служебно събиране на доказателства при въведено оплакване за процесуално нарушение, довело до неизясняване на делото от фактическа страна или необоснованост на фактическите изводи в първоинстанционното решение, или относно приложението на императивна материалноправна норма в контекста на приетото от въззивния съд, че въпреки липсата на легитимация на общината като собственик на актувания имот от 2 700 кв. м. поради липса на предпоставките по параграф 42 ПЗР на ЗИДЗОбС искът на държавата срещу двете ответни дружества за два от спорните имота не може да бъде уважен поради това, че същата не е установила размера на претендираната идеална част от сухоземната част от тези имоти. Относно възможността да съществува в рамките на един поземлен имот по кадастралната карта две различни по статут и предназначение територии – морски води и сухоземна площ, т. е. по въпроса, свързан с обекта на правото на собственост в тази хипотеза в контекста на качеството „достъпност” на всяка вещ, свързан и с предмета на защита, обуславящ допустимостта на исковото производство.

Съставлява ли пречка за реституция по § 5, ал.1 ПЗР ЗВ и по реда на ЗВСОНИ обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗВ /2.01.2003 г./ отчужденият имот е претърпял благоустройствени промени, поради които не е нанесен в кадастралната карта и заедно с друг имот образува общ, нанесен в кадастралната карта имот, при положение, че отчужденият имот не е застроен /в имота попада само част от постройка с временен статут/ и от отчуждения имот може да се образува самостоятелен урегулиран поземлен имот съгласно правилата на устройството на територията?

Относно разпределителното предприятие или снабдителното предприятие е носител (субект) на задължението към потребителя „да възстанови партидата му” и да доставя електроенергия до неговия обект (имот).

Възстановява ли се правото на собственост по ЗВСВОНИ върху отчужден по ЗОЕГПНС имот, част от който по градоустройствения план е отреден за специални нужди, а останалата част може да се обособи в самостоятелен имот, но има обслужващо предназначение с оглед осъщественото мероприятие?

Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства за извънсъдебни признания на страните, които са станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и в хода на въззивното производство, в случаите, при които страната е защитавана от назначен от съда особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, чийто възможности да се снабдява с доказателства и да ги представя своевременно пред съда са силно ограничени, поради липсата на какъвто и да било контакт с представляваното лице?

Валидни ли са процесуалните действия, с които се предизвиква образуване и развитие на исковия процес, извършени от законния представител на кооперацията, вписан въз основа на признато за несъществуващо решение на ОС, когато след извършването им е прието и вписано валидно решение за избора му и той с подразбиращи се действия, ги е потвърдил?

Допустимо ли е във втората фаза на производството по съдебна делба да участва съдия, който е постановил обезсилено първоинстанционно решение в същата фаза на делбата, ако въззивната жалба е срещу първоинстанционно решение, постановено при новото разглеждане на делото от първата инстанция?

Длъжен ли е въззивният съд да допусне гласните доказателства за установяване на предпоставките на оригинерния способ на чл. 79 ЗС, с осъществяването на които е обоснован предявеният иск в защита на собствеността, ако тези доказателства са били посочени в исковата молба, но са останали несъбрани поради отказ на първата инстанция да ги допусне?

Относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители.

относно нищожността на въззивното решение, когато в постановилия го състав е участвал съдия, който не е взел участие при разглеждане на делото.

Относно правомощията на съда при произнасяне по акцесорна претенция за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законните лихви върху парично вземане за периода от забавата на длъжника до предявяване на иск за вземането и за периода след предявяване на иска до окончателното плащане на вземането в обжалваната част.

Дали правото на застрахователя по договор за имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от наличие на причинно – следствена връзка между поведението на застрахования по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие/вредите?

Въпросът за евентуалното наличие на договор между страните за учредяване право на строеж е въведен в делото с писмена защита, депозирана след края на устните състезания в първоинстанциото производство от третото лице помагач по делото. Процесният договор по никакъв начин не урежда отстъпване на право на строеж. Налице е противоречие между изложените от ищците твърдения относно обстоятелствата, на които искът им се основава и формулирания петитум на исковата молба по иска с правно основание чл. 34 ЗЗД. Уважаването на последния има за предпоставка прогласяването на договора за нищожен и на свой ред за редовността му е наложително да е налице пълна идентичност на формулираната в петитума претенция за връщане на даденото.

Какво е доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна? Какво е доказателственото значение за установяване на сключен договор за търговска продажба на неподписана от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС, както и по същата не е ползван данъчен кредит от задължената страна?

Когато се твърди развалянето на договор по реда на чл. 87, ал. 2 предл. трето ЗЗД, тъй като изпълнението е станало безполезно за кредитора, трябва ли безполезността на изпълнението да бъде доказана?

С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес допустимо ли е съдът да основе решението си на възражения, направено от ответника след срока на отговора на исковата молба и на невъведени от ответника в процеса възражения с отговора на исковата молба?

По иск чл. 59 ЗЗД може ли съдът да определи по своя преценка, на основание чл. 162, пр. 1 ГПК размера на претендираните от ищеца разходи за подобрения, вложени в имота на ответника, с които последният се е обогатил следствие предсрочното прекратяване на наемния договор?

Относно преценка на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност /чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед на правната материя, установяваща критериите за определяне на определена сделка като търговска / чл. 1, ал. 1 ТЗ и чл. 286 ТЗ/ е съществен по отношение на основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Относно отговорността на застрахователя по чл. 229 КЗ спрямо застрахования за платените от последния лихви и разноски на увреденото лице.

Дали са били налице предпоставките на закона за неговото упражняване и дали съществува правоотношение по договор, за който се твърди, че е развален.

Допустимо ли е назначаване на съдебно-графологична експертиза във въззивната инстанция, когато по реда на чл. 193 ГПК своевременно е оспорена автентичността на документа, но не е изслушана такава в първоинстанционното производство, поради неангажирането и от страната?При направено оспорване истинността на документ по реда на чл. 193 ГПК, длъжен ли е решаващият съд да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, според вида на оспорения документ и да им даде срок за ангажиране на доказателства?“

Следва ли при препращане по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд да обоснове собствени изводи в съответствие с осъществяваната от него решаваща дейност ? Кому е доказателствената тежест за установяване наличието на каузално правоотношение, неговата индивидуализация и връзката му със записа на заповед, за който се твърди, че е бил издаден като гаранция по това каузално правоотношение?

При извършване на преценка за основателността на иска по чл. 422 ГПК следва ли да бъде съобразено направеното от ищеца в първото съдебно заседание по делото твърдение за наличие на каузално отношение като причина за издаване на записа на заповед и съответно да бъде взето предвид представеното в подкрепа на това твърдение писмено доказателство?

По въпроса за правомощията на въззивния съд, във връзка с оплакванията във въззивната жалба за липса изобщо на изготвен доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК и за действието по отношение на търговеца на задължение по запис на заповед , издаден от управител на негов клон, който съгласно уредба в нормативен акт е могъл да поема такова задължение само след предварително съгласие на самия търговец и това ограничение е възпроизведено и в устава на дружеството-търговец.

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Допустимо ли е в случаите на депозиране на установителен иск по чл. 422 ГПК, чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 417, т. 9 ГПК, в исковата молба да се изложат твърдения и факти относно съществуващо каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.

Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?

За да е налице новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД следва ли волята на страните да е изрично обективирана или може да се предполага и тълкува?

Относно обема на правата на платилия авалист срещу издателя на записа на заповед.

Следва ли въззивната инстанция да обезсилва цялото съдебно решение, когато първоинстанционният съд се е произнесъл по иск срещу страна, срещу която не е насочен, но същата участва в процеса като ответник по друг обективно съединен иск и за това, следва ли второинстанционният съд да обезсилва първоинстанционното решение и да връща делото за ново произнасяне на първоинстанционния съд при констатирана нередовност на им.

Следва ли въззивният съд при осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД да преценява валидността на клаузата за неустойка, преди да се произнесе по нейната основателност, дори и да не е направено възражение в тази насока?

Противоречие с т. 17 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС при произнасянето по въпроса за доказателствената тежест в производството по чл. 422 ГПК и по-конкретно, дали при въведено от ответника твърдение за липса на каузално правоотношение, следва ищецът да доказва наличието на такова.

Касационното обжалване е допуснато предвид: 1. Константната практика на ВКС по въпросите за недопустимостта на предявяване на иска, по чл. 422, ал. 1 ГПК като осъдителен, с оглед издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, съответно изменението му от установителен в осъдителен, когато впоследствие заповедта е отменена по реда на чл. 419 ГПК по отношение незабавното изпълнение и 2. Задължението на касационната инстанция служебно да следи за допустимостта на обжалваното съдебно решение следва да се допусне касационно обжалване.

Относно доказателствената сила на протокола за ПТП, за процесуалните действия на съда при оспорването му и за събирането на доказателства за установяване на механизма на увреждането. В определението за допускане на касационно обжалване е посочена практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.

Относно момента за определяне параметрите на спора и преклудиране на доказателствените искания – чл. 133 и чл. 146 ГПК, съдържаща се в Решение № 67/2010 год. по т.д.№ 898/2009 год. на І т.о.; Решение № 290/2011 год. по гр.д.№ 1211/2010 год. на І г.о.; Решение № 556/2011 год. по гр.д.№ 1019.2009 год. на ІІ г.о.; Решение № 310/2010 год. по гр.д.№ 1086/2009 год. на ІІ г.о.

Прехвърлимо ли е вземане, чийто източник е договор за обществена поръчка?

Дали при заявено и поддържано от ищеца основание в исковата молба и изготвен неточен доклад на първостепенния съд (сгрешена правна квалификация), въззивната инстанция може да върне делото за ново разглеждане по чл. 270, ал. 3 ГПК, приемайки че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, но без последният да е обсъждал и допълвал в решението си нови обстоятелства, различни от тези, изложени в исковата молба? Дали за въззивната инстанция съществува възможност да поправя грешната правна квалификация в доклада на първостепенния съд по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК или той е длъжен да отстрани процесуалното нарушение като изготви нов доклад по чл. 146 ГПК, давайки прецизна правна квалификация на предявените искове? Дали сгрешената правна квалификация, направена едновременно от ищеца и от първоинстанционния съд, може да се счита за „непредявен иск”, при положение че ищецът е направил пълно и точно описание на обстоятелствата, върху които искът се основава и решаващият съд не е въвел нови (незаявени) обстоятелства в постановеното от него решение?

Относно противоречието на въззивното решение със сегашната задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 от постановките на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2013 г.

Дължи ли дружеството – ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК изплащане равностойността на дружествения дял на съдружника-длъжник на взискателя-ищец, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на този съдружник, пасивът превишава активите на търговското дружество, т.е. явява се отрицателна величина.

При какви обстоятелства се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка.

Относно уведомяване на съдружник в О. за свикване на общо събрание на дружеството с писмена покана по чл. 139, ал. 1 ТЗ, съдържаща и предупреждение за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, връчена срещу подпис на съдружника, който отказва да я получи, респ. за значението на отказа за редовността на връчването.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

По въпроса за задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други е в противоречие с формираната по същия задължителна практика на ВКС.

Относно установяване на допълнително претърпените от непозволено увреждане вреди спрямо тези, за които на пострадалия е присъдено обезщетение, разрешен в отклонение от разрешението, както и по въпроса подлежат ли на обезщетяване последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението.

Относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да се произнесе по направените във въззивната жалба искания за допускане на нови доказателства във въззивното производство при действието на чл. 205 ГПК от 1952 г. /отм./.

По въпроса за прогласяване за недействителен договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт на недвижим имот, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на 1/6 ид. част от гореописания имот.

Относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК.

Относно качеството на ответника, като потребител на топлоенергия въз основа на представения по делото нотариален акт, обективиращ деривативно основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот, както и е констатирал, че по отношение на имота е било осъществено топлоподаване, чиято стойност се претендира.

Oтносно произнасянето по въпроса дали отказът на заинтересуваните лица да подпишат акта за непълноти и грешки, издаден в административната процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР /в отменената редакция/ представлява отричане на правата на ищците с оглед наличието на спор за материално право, обуславящо допустимостта на предявения иск на горното основание или обратното, както е приел въззивният съд, което е в противоречие с представената съдебна практика.

Допустими ли са свидетелски показания за установяване на сключване на сделки при заобикаляне на закона?

Кметът на район компетентен ли е да утвърждава щатното разписание на районната администрация или компетентен за това е общинският съвет?

Когато дава различна от посочената от ищеца правна квалификация на иска, съдът произнася ли се по непредявен иск и следва ли в тази хипотеза да обезсили решението като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане или следва да се произнесе по съществото на спора по дадената от него правилна правна квалификация?

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК, тъй като неизвършването му от съда е в противоречие на приетото в задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 173 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6136/2014 г., ІV г.о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4575/2014 г., ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които еднозначно е прието, че изричното изслушване на родителите в производство за определяне на родителски права и мерки за лични контакти с ненавършилото пълнолетие дете е задължително, а не факултативно.

Относно понятието „полза” от съсобствената вещ в контекста на материалноправната легитимация по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните.

Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор – и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Едва в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати.

Представлява ли промяната в пазарната цена на делбения имот обективно настъпил (новонастъпил) в хода на делото факт? Длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази с тази настъпила в хода на делото промяна? Следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта относно определеното парично уравнение, но не и относно приложеният способ за извършване на делбата?

За естеството на порока, от който страда въззивно съдебно решение, постановено по жалба, нередовностите на която не са отстранени от правоприемници на починала след подаването й страна.

Относно определение постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване.

Относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.

Оценяеми ли са исковете по чл. 42, б. б ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН; чл. 42, б. в ЗН; чл. 43, ал. 1, б. б, предл. първо ЗН и чл. 43, ал. 1, б. б, предл. второ ЗН за прогласяване недействителност на саморъчно завещание?

В застрахователното обезщетение по чл. 229 КЗ /отм./, което застрахователят дължи на застрахования, включват ли се заплатените от застрахования разноски по изпълнителните дела, образувани от увредените лица срещу застрахования?

Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в автомобил, управляван от шофьор, който е употребил алкохол със знанието на пострадалия и без този водач да притежава свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство също е било известно на потърпевшия от настъпилото ПТП, както и дали следва да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?

Относно размера на това, с което страната неоснователно се е обогатила в резултат на извършен ремонт /чл. 59 ЗЗД/, поради противоречие с ППВС № 1/1979г.,т. 4.

При прекратяване на трудовото правоотношение с член на синдикалното ръководство на синдикална организация, която не е учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, работникът/служителят ползва ли се с предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ?

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Представлява ли решението на общото събрание на О. / решението на едноличния собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска с правно осн. чл. 145 ТЗ от О. /ЕООД/ срещу бивш управител, който към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския регистър? Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ при предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу бивш управител при липса на надлежно възражение от ответника в тази връзка?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор. Следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства в мотивите на своето решение? В правомощията на въззивния съд ли е да изменя правната квалификация на установителен иск и да уважи претенция на различно правно основание, непосочено в исковата молба?

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, в случая тези на ищците за наличието на основания за изключителна собственост на имота, се явява релевантен за изхода на делото, тъй като липсват съображения в тази връзка, с оглед приетото от съда като основателно възражение на ответника.

Относно възможността да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, произнасянето по който противоречи на т. 4 от ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС.

Относно проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение, с оглед нередовност на ИМ, поради непълнота в обстоятелствената част на същата.

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция?

Валидно ли е извършено прихващане на две насрещни задължения, което е направено чрез едностранно волеизявление на една от страните, отправено до другата по предвидения в договора начин, в случай, че липсва изрично двустранно подписан протокол за прихващане, и след като страната, получила изявлението за прихващане със свое изискуемо вземане от прихващащия, не се противопоставила на това прихващане? Допустимо и законосъобразно ли е решаващият съд да отхвърли акцесорния иск за законна лихва за забава върху главницата, чиито падеж е датата на извършеното прихващане, след като веднъж приема в мотивите си, че прихващане между страните е било валидно извършено и на това основание присъжда размер на претенцията, формирана като резултат от последното, констатирайки същевременно, че по делото не е представен „изричен протокол за прихващане между страните”? Необходимо ли е да се изготвя и подписва протокол за прихващане между страните, за да може да се приеме, че прихващането е направено по предвидения в ЗЗД ред, а именно чрез едностранно волеизявление на една от страните, отправено до другата? Може ли да се приеме, че длъжникът по парично задължение е изпаднал в забава след покана от кредитора си, в случай че определеният между страните в договора падеж изисква съдействие от длъжника и настъпването му се осуетява от умишлен отказ на последния да окаже такова съдействие? Законосъобразно ли е отхвърлянето на акцесорния иск за забава, поради ненастъпването на падежа на задължението, дължащо се пряко на умишлено неоказване на съдействие от страна на длъжника по същото, опитващ се по този начин да извлече изгода от собственото си неправомерно поведение?

В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?

Може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника) ?

Относно процесуално естество, отнасящ се до процесуалната допустимост на постановеното решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, чл. 124, ал. 5 ГПК/2007 г./ в случаите, когато лицето, чието престъпно деяние ще се доказва, не е конституирано от съда, въпреки наличието на правен интерес за него.

Относно значението на Д. – експертизата като доказателство в производството по установяване на произход.

Относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.

Кой е началния момент на новата погасителна давност за вземане, по изпълнително производство по което е била налице хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК /отм./, сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело, по което е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила въззивно решение, отменено по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 293, ал. 3 ГПК ?

Относно „критериите за определяне на съдебния акт като недопустим„.

Налице ли са предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК, когато искът е предявен в срок, но ищецът не е представил доказателства за това пред заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК?

За индивидуализацията на предмета на делото след отстраняване на противоречие между обстоятелствена част и петитума на исковата молба?

Относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост по договор за кредит и отговорността на поръчителя съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност?

Длъжен ли е въззивният съд в случай, че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест, поради неточност или непълнота на дадените в доклада по делото на първоистнанционния съд указания не са събрани в първата инстанция?

Приложим ли е чл. 147 ЗЗД към менителничното поръчителство по Търговския закон ?

Предметът на делото не включва претендирани от страните права въз основа на приключилата между тях съдебна делба, поради което и въззивният съд е излязъл извън пределите на дължимите от него действия в изпълнение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, като е преценявал правата на страните въз основа на приключилото делбено производство между тях.

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на допълнителни доказателства.

Съобразно изложеното дотук неправилно предявеният от Н. М. иск е квалифициран като такъв по чл. 59 ЗЗД, вместо по чл. 30, ал. 3 ЗС. Касае се за неправилна квалификация на спорното право, а не за нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което следва, че обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон /вж. ТР 2-2012 г. ОСГКТК/. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият състав е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън очертания от страните по спора предмет на делото, обхвата на търсената от ищеца защита. А когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, обуславя правилността на решението.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяване на иска, е обусловил извода на съда за недопустимост на предявения иск.

Относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.

При наличие на писмен документ за предаване на сума, надвишаваща 5000 лева, допустими ли са свидетелски показания за установяване на останалите елементи от договора за заем и забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК приложима ли е в този случай?

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, т.е. при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот?
Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Относно пределите на силата на пресъдено нещо по отношение спорното материално право, предмет на делото е релевантен за изхода на спора, тъй като съдът се е позовал на приключили между страните производства по предявени искове по чл. 233 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, като приел, че решенията по тях са формирали сила на пресъдено нещо относно претендираното в настоящето производство право на собственост.

Следва ли въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора за собственост, или при положение, че ответника не владее имота предмет на ревандикация, следва отхвърли иска, без да обсъжда принадлежността на правото на собственост?
Допустимо ли е да се уважи иска в установителната му част, а да се отхвърли в осъдителната при положение, че ответника не владее процесния имот?

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

Наведените от ищеца фактически обстоятелства са в противоречие с изрично заявеното искане за съдебна защита, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК за вредите, причинени от незаконосъобразното принудително изпълнение (каквито са твърденията при излагане на обстоятелствата, на които се основава искът) частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД, а съдилищата са приели изрично посочената в петитума на исковата молба правна квалификация за неоснователното обогатяване на ответника, при неправилно дадена правна квалификация на претенцията от първоинстанционния съд и липса на указания за подлежащите на установяване обстоятелства и доказателствената тежест по иска по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. В случая поради неотстраняване на констатираното противоречие, обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба.

Въззивното решение е постановено при липсата на относителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск – редовна искова молба. За да е налице тази предпоставка, в исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението (съответно на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи престации.

Допустимо ли е първоинстанционно решение, с което в производство за делба на имущество, представляващо прекратена съпружеска имуществена общност е разгледана, предявена по реда на чл. 346 ГПК претенция за присъждане на вземания на бившия съпруг – солидарен длъжник по договор за банков кредит, предоставен на другия съпруг не за общите нужди на семейството, който кредит е обезпечен от банката кредитор с наложена тежест върху имущество в режим на прекратена съпружеска имуществена общност, предмет на делбата?

При разпределена доказателствена тежест според доклада по чл. 146 ГПК за доказване състоянието на ищеца към определен момент, следва ли съдът да формира изводите си въз основа на състоянието на ищеца към друг момент, за който не е имало разпределена тежест на доказване и за който не са събрани доказателства, допуснати по надлежния ред.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

От кой момент възниква изискуемост на задължението на възложителя /електроразпределително дружество / да заплати стойността на изградените съоръжения, съгласно чл. 20, ал. 7 НПППЕЕПРЕМ и пар. 4 ПЗР ЗЕ?

Допустимостта на съдебния акт е обусловена от надлежното упражняване на правото на иск – от и срещу надлежни страни, при наличие на положителните процесуални предпоставки и отсъствие на процесуални пречки. Съдебното решение би било процесуално недопустимо и когато е постановено по непредявен иск -когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти.

Относно предпоставките при които е налице сила на пресъдено нещо по чл. 221 ГПК (отм.), както и относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.

Чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на това по чл. 235, ал. 2 ГПК, които императивно изискват излагането на такива мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата /вкл. относимите към спора писмени такива/, фактическите констатации и правните изводи на решаващия съд, които произтичат от тях, въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Мотивите не предпоставят извод за безспорно съобразен фактически състав на разгледана в хипотезите на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД претенция, доколкото обстоятелствена част за претенция по т.2 на същата разпоредба ищецът не е заявявал / реална престация на парична сума в уважения от съда размер,извън основанието „заем„, не е посочена, нито обстоятелства по смисъла на ППВС № 1/1979 год. – погасяване на задължение поради невъзможност за изпълнение, договор под отлагателно условие – ненастъпило и др.,доколкото Постановлението не ги визира изчерпателно/. Решението не е допустимо, стига мотивите да се вместват в хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, независимо от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Преклудирането в делбения процес, приключил с влязло в сила решение за отхвърляне на иск за делба между сънаследници на непредявено от сънаследник право по чл. 76 ЗН относно разпоредителна сделка със сънаследствен имот, в която легитимираният да се позове на относителната й недействителност сънаследник не е участвал, дава ли възможност същият да защити правата си с нов иск за делба срещу приобретателя по сделката, по отношение на който е постановено влязло в сила решение, с което искът за делба е отхвърлен?

Относно обособяването на реалните дялове съобразно заключението на вещото лице и съобразно характера на включените в тях имоти с оглед равностойността им, при приложението на чл. 353 ГПК, респ. чл. 292 ГПК /отм./, като е прието, че произнасянето по него е в противоречие с представената от касаторите задължителна съдебна практика.

Дали спорните правоотношения между страните имат гражданскоправен характер и дали характерът на вземането и взаимоотношенията между страните обуславят прилагане на законите на административното правораздаване, при наличие на противореча съдебна практика?

Относно въведения от жалбоподателката довод за недопустимост на същото поради постановяването му без участието на всички необходими задължителни другари (на собствениците на южния магазин, построен в процесното дворно място, А. К. и И. К., непритежаващи собственост върху идеални части от имота).

В производство по чл. 75 ЗС , когато нарушеното владение е извършено чрез действията на съдебен изпълнител кой е меродавния момент , към който следва да се прецени несеквестируемостта на едно имущество на длъжника на основание чл. 444, т. 5 ГПК- моментът на налагане на възбраната или моментът на въвода във владение на имота , предвид на противоречивото му разрешаване от съдилищата? Физическо лице , извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната , която не е регистрирано по реда на Наредба Nо 3 / 29.01.1999 год. притежава ли качеството земеделски стопанин и неговите права попадат ли под закрилата на чл. 444, т. 5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение, предвид на искането за тълкуване в по-широк смисъл от този, вложен в мотивите на въззивния съд? Впроизводство по иска по чл. 75 ЗС за възстановяване на нарушено владение , извършено със съдействието на съдебен изпълнител, когато ищецът се позовава на несеквестируемост на правото , спрямо което е насочено изпълнението, какви са правомощията на съда и кои действия на съдебния изпълнител подлежат на проверка за законосъобразност, предвид липсата на разрешения на съдилищата, като се сочат какво да се разбира по понятието „извършени действия”?

За да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт в посочената по – горе част ?

Аксиоматично правило е, че делба се допуска по отношение на конкретна, самостоятелна, обособена вещ като вид обект на правото на собственост. Такива характеристики не притежават отделните идеални части от вещта.

Длъжен ли е съда да обсъжда довод за допуснато нарушение по чл. 193 КТ, който не се съдържа в исковата молба и изрично не е въведен в хода на делото, по който е констатирано противоречие с приетото в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС с № 158 от 1.07.13г. по гр.д.№ 1008/12г. на ІV г.о., № 19 от 30.05.11г. по гр.д.№ 262/10г. на ІІ г.о., № 229 от 20.10.11г. по гр.д.№ 1465/10г. на ІІ г.о.?

Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, събрани по делото, както и при преценка на становищата на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК ?

Налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт предвид данните за нередовност на исковата молба?

Относно задължителното изслушване на родителите в съдебното производство по изменение на постановените по – рано мерки, засягащи режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

От кой момент се счита предявен искът срещу правосубектния ответник универсален правоприемник на преобразуваното търговско дружество, което е настъпило преди подаване на исковата молба?

За правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.

Относно задължението на съда да приложи нормата на чл. 162 ГПК в случаите, когато приема, че искът е основателен, но не е установен неговият размер, който в случая е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1242/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр.д. № 5247/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Относно критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето. Относно задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето.

Процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно, но следва да се има предвид, че по естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.

За приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над определената в закона стойност.

Как се установяват размерът и предвидимостта на вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./?

С намаляването на иска прави ли се изменение на петитума на исковата молба?
Допустимо ли е при изменение на основанието на иска да се направи намаляване на исковата претенция?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли той да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?

За недопустимостта на изменение на иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от установителен в осъдителен, с оглед издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато впоследствие последната е отменена по реда на чл. 419 ГПК само по отношение незабавното изпълнение.

С главния иск ищецът е претендирал заплащане на уговорено възнаграждение по договор за управление, а с евентуалния иск- неустойка в случай на прекратяване на договора, но описаното в нея създава неяснота за твърдяната фактическа обстановка.В обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения за това, какви са задълженията на страните по сключения между тях договор за управление, в какво се изразява отказът на физически достъп до хотела, въз основа на какви настъпили факти съдът следва да счете договора за прекратен, прекратяването представлява ли нарушаване на договорни задължения или е такова без предизвестие. Посоченото в нея не представлява пълно и ясно изложение на релевантните факти по създаденото между страните правоотношение, относно които те е следвало да сочат доказателства и да изложат своите доводи, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Изложението на обстоятелствата, на които се основава искът следва да се съдържа именно в обстоятелствената част на исковата молба.То не може да се извежда и интерпретира чрез препращане към представени по делото доказателства, какъвто в случая е и сключеният между страните трудов договор,но относно който липсват каквито и да било твърдения в нея. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание, съобразно предвиденото в закона. Така ответната страна и съдът могат да направят преценка по допустимостта и основателността му.

Задължението на електроразпределителното дружество, на основание чл. 20, ал. 7 НПППЕЕПРЕМ, да заплати стойността на поети за изграждане от присъединяваното лице, с предварителен,както и с последващо сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа, съоръжения ,на основание чл. 20, ал. 5 НПППЕЕПРЕМ, задължение по предвиден за сключване договор за покупко – продажба на съоръженията ли е или по договор за изработката им ? Изискуемо ли е задължение за заплащане стойността на тези съоръжения за присъединяване,преди потребителят да е изпълнил задължението си да представи необходимите според чл. 24 НПППЕЕПРЕМ документи, вкл. с оглед определяне предмета и цената по договора за покупко-продажба на съоръженията,прехвърлими в собственост на ектроразпределителното дружество?

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

При произнасянето си по иска съдът е обвързан от конкретните правопораждащи факти, изложени в обстоятелствената част на ИМ и няма никаква възможност да излиза произволно извън така наведеното от ищеца основание на иска, като разглежда по своя преценка и факти, с които не е сезиран и по този начин променя основанието на иска. Подобни процесуални действия представляват нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес- чл. 6, ал. 2 ГПК и водят до недпустимост на обжалваното въззивно решение като произнесено извън предмета на спора, т.е. по непредявен иск.С оглед изложеното и при вмененото от закона задължение на съда да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част, същото следва да се обезсили изцяло като недопустимо, след което делото да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения иск на наведеното от ищеца основание.

За приложението на чл. 59 ЗЗД, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложени от него средства в подобрения.

Уговорената обща цена на вещите/движими и недвижими имоти/в предварителния договор,представлява ли пречка за обявяването му за окончателен на част от обектите, предмет на предварителния договор и допустимо ли е съдът да установи цената на част от обектите,предмет на предварителния договор,т.е. установима ли е от съда цената на отделните обекти?

Относно застрахования, по договор за застраховка на финансов риск, сключен в полза на трето лице, в хипотеза на отказ от уговорката в негова полза, и дали застрахованият в този случай има единствено задължение да посочи друго ползващо се трето лице или може сам да поиска и получи застрахователното обезщетение.

При неправилно квалифициран иск в първата инстанция,необходимо ли е въззивния съд да даде указания на ищеца,относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест или е длъжен да се произнесе по делото,съобразно дадената правна квалификация и установените по делото факти и обстоятелства,т.е.за правомощията на въззивната инстанция,когато приеме,че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Дали защитата по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични?

Допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата ?

Относно предпоставките за отговорността на частния съдебен изпълнител за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, вкл. относно причинната връзка между действията на ЧСИ и настъпилите вреди и елементите на професионалната отговорност на ЧСИ по чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ.

Нотариалният акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК елемент ли е от фактическия състав на чл. 79 ЗС и с него удостоверява ли се датата, на която е придобито правото на собственост поради изтичане на давностния срок; кой е моментът, в който се придобива правото на собственост-датата на издаване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка или осъществяването на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС ? Задължен ли е съдът в доклада си по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти между страните , като укаже на всяка от тях за кои твърдени от нея факти не сочи доказателства и длъжен ли е въззивният съд да направи нов доклад по делото, ако за факти от съществено значение не е разпределена доказателствената тежест, не е указано на страните,че не сочат доказателства;какви са последиците, ако не са дадени указания, допустимо ли е да бъде отхвърлен искът като недоказан,след като за приетите за релевантни факти не са дадени указания за събиране на доказателства съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК и този пропуск не е отстранен от въззивния съд?

Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 271, чл. 272 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните.

За да бъде доказано с РКО извършено плащане, необходимо ли е от него да се установява / да е посочено/ и основанието за плащане ?

Въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие във фактическите твърдения на ищците – че праводателите на ищците и на ответниците са придобили въз основа на самостоятелно осъществени различни юридически факти собствеността на два съседни самостоятелни имота, а същевременно се претендира наличие на съсобственост върху тях, без да са изложени твърдения за юридическите факти, от които е възникнала твърдяната съсобственост.

Какви са материалноправните предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права?

Относно невъзможност да се установи на коя дата е сключен договорът за поръчителство, тъй като поради физическата връзка между двата договора е налице определеност и яснота относно съществените елементи от договора за кредит, независимо липсата на изричното им отразяване в договора за поръчителство.

Относно факта за сключен брак и страната, за която фактът е изгоден докаже, че актът за гражданско състояние и регистърът на тези актове са бил унищожени не по нейна вина, допустимо е съдът да приеме брака за сключен и само според вписването в регистрите, съставени по образеца, определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините (обн. ДВ бр. 194/ 1935 г), т. нар. „семейни регистри”, стига този регистър да съдържа описание на акта за гражданско състояние. Неправилна е практиката, в приложеното от касатора решение № 3090/ 26.07.2013 г. по гр. д. № 1103/ 2012 г. на ОС. Относо делбеното производство съдът е длъжен да разгледа възражението за оспорване на произход (чл. 343 ГПК).

Допустими ли са гласни доказателствени средства за доказване на смисъла на постигнатата между страните договореност, при наличието на документ за предаване на сумите на ответника ?

Съставлява ли несъответствието между дадената от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 ГПК и в решението му по спора правна квалификация на спорното право, с неговото действително правно основание, порок, обуславящ недопустимост на решението, или това несъответствие следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила, което въззивната инстанция следва да отстрани?

За задължението на съда да връчва призовки и съобщения на страната чрез пълномощника ѝ, когато има такъв и за последиците от връчване на призовки и съобщения на адрес, на който тя не пребивава.

При направени във въззивната жалба оплаквания за нарушение на чл. 146 ГПК, задължен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, да извърши доклад по делото и да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти ?

При твърдяни свръхзадълженост като главно искане и/ или при условията на евентуалност неплатежоспособност на ответника, задължен ли е първоинстанционният съд изрично в диспозитива на поставения съдебен акт да отхвърли първото и тогава да обяви неплатежоспособността на длъжника, или е достатъчно само да посочи в мотивите, че искането за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост е неоснователно и тогава да премине към обсъждане на евентуално въведено искане за неплатежоспособност?При отсъствие на достатъчно убедителни доказателства за наличие или липса на свръхзадълженост следва ли съдът да се произнася с диспозитив по този въпрос или е достатъчно да изложи съображенията си единствено в мотивите на съдебния акт, а в диспозитива да обяви неплатежоспособността на ответника? При обезсилване на първоинстанционното решение за откриване на производство по несъстоятелност какъв е статутът на постановените междувременно и влезли в сила съдебни актове- следва ли изрично да бъдат обезсилвани, отменяни и с какъв съдебен акт? Следва ли във въззивна жалба в частта срещу решението по чл.630, ал.1 ТЗ единствено относно определената начална дата на неплатежоспособност да се формулира конкретно искане за отмяна на поставения първоинстанционен съдебен акт и ако това не е направено, задължен ли е въззивният съд да приложи чл.262, ал.1, във вр. с чл.260, т.3 и т.4 ГПК?

Относно приложението на чл. 608 ТЗ и материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, за момента, към който следва да се преценява цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника и за доказателствената тежест за установяване временния характер на затрудненията му.

Кой е източникът на задължението за допълнителна парична вноска в дружество с ограничена отговорност и вземането към дружеството за връщането й, легитимира ли кредитора с вземане по търговска сделка по чл. 625 ТЗ в хипотеза на сключен между съдружника и дружеството договор за предоставяне на заем под формата на допълнителни парични вноски и взето решение от Общото събрание на съдружниците за направата на допълнителни парични вноски?
Как следва да се изчислява минималното адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, когато същата е отхвърлена?

Възможно ли е въззивният съд да приеме едва с решението си за спорен определен факт, ако същият е бил веднъж вече надлежно отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с извършения доклад по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК?

Относно правомощията на въззивния съд по отменения ГПК от 1952 г. при нередовност на исковата молба (респ. – на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), имащо характера на искова молба) и произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд.

Относно характера на срока по чл. 197 ЗЗД и възможността въззивният съд да откаже разглеждането на заявено в срок от насрещната страна правопогасяващо възражение за прихващане, поради служебно позоваване на изтекъл срок по чл. 197 ЗЗД, а вторият – за характера и процесуалната допустимост на възражението за прихващане.

Относно решението на съда да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти. Относно за произтичащото от чл. 269 ГПК задължение на въззивния съд да разгледа въззивната жалба на заявените в нея основания. Относно доказателственото значение на направеното от ответника признание на факт, релевантен за основателността на иска.

Относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства по реда на чл. ф188, ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 235 ГПК, така както го задължава чл. 12 ГПК, пряко свързан с който е подвъпроса за тълкуване на отделните уговорки от договора. Необходимо ли е да се провежда допълнително доказване на факти, които не са били оспорени от насрещната страна и следвало ли е съдът да укаже на страните в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1, чл. 146, ал. 2 ГПК кои факти и твърдения са безспорни и по кои страните спорят и следва да ангажират допълнителни доказателствени средства? При положение, че докладът на първоинстанционния съд няма изискуемото по чл. 375, ал. 1 във в. с чл. 146, ал. 1 ГПК съдържание, преклудирана ли е възможността на страните да сочат нови обстоятелства и да искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК и дали в този случай съдът служебно следва да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални познания, като по последните два въпроса е прието, че ще се извърши проверка на съответствието на въззивното решение със задължителните разяснения в ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС?

По приложение на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./, аналогичен на чл. 294, ал. 1 ГПК.

Редовността на сезирането изисква ищецът да изложи достатъчно обстоятелства, така че от съдържанието на исковата молба да е възможно да се изведе фактическия състав на предявения иск. В случая е било необходимо заявяване на твърдения относно посочените факти с оглед отграничаване дали е предявен такъв по чл. 59 ЗЗД или по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Относно необходимостта да се доказва съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на откриване на наследството и при липса на твърдения за отчуждаване или унищожаването им, както и чия е доказателствената тежест за това.

Относно решаващият мотив на въззивния съд за недопустимост на исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, пр. 2 ЗЗД не е съобразен със задължителните указания на ВКС по приложение на закона, т. е. въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика по приложение на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 294, ал. 1 ГПК, обективирана в многобройни решения на ВКС.

Вместо да се произнесе по спора, предмет на делото, въззивният съд е обсъждал липсата на непредявено от ищците придобивно основание, което обуславя извод за недопустимост на постановеното въззивно решение.

При констатиране на несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите на заповедта , следва ли съдът сам да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част или констатирането на това несъответствие е достатъчно за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество?

С оглед констатираното различие между взетото решение по т.1 от дневния ред от ОСА, предмет на предявения иск по чл. 74 ТЗ по настоящото дело и посоченото решение на ОСА в мотивите и диспозитива на постановеното решение на САС и на СГС, решението на САС и потвърденото с него решение на СГС в обжалваната му част са процесуално недопустими /арг. от чл. 281, т. 2 ГПК/ като постановени по иск, различен от предявения с исковата молба.

Относно доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия.

Предметът на правния спор се определя от ищеца с исковата молба, чрез обстоятелствената част и петитума на която се индивидуализират спорното материално право и вида на търсената съдебна защита. Последваща промяна в предмета на спора е допустима при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска. Изменението може да засяга основанието на иска или самото искане за защита или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно, но не и да води едновременно до промяна на основанието и на петитума на първоначално предявения иск. Едновременната промяна на основанието и на петитума представлява по същността си предявяване на нов иск и е недопустима, тъй като има за последица цялостна промяна на спорния предмет на делото, въведен с исковата молба.

Дали е недопустимо решението по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което се основава на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата молба ?

При наличие на доказателства за основателност на иска следва ли съдът да приложи нормата на чл.162 ГПК по отношение на неговия размер?

Относно въпрос свързан с приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 3, изр. второ ГПК и обема на дължимата от съда преценка за редовността на връчването.

Задължително ли е да настъпят вреди за акционера вследствие на решение на орган на търговско дружество или е достатъчно да съществува реална възможност за настъпването им за да се обоснове правен интерес от предявяването на иск по чл. 71 ТЗ?

При искове за обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на земеделски земи, следва ли да бъде установен конкретния размер на обедняването на ищеца- чистата печалба,реализирана във връзка с ползването на конкретните земи, или тя може да се определени по осреднени добиви от всички обработвани от ответника земи, а не само от процесните и осреднени пазарни цени по култури, по реда на чл.162 ГПК?

Следва ли въззивният съд като изрази становище само с “потвърждаване на решението”, без да обсъди и разгледа наведените в жалбата възражения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по същество на спора, да не изложи собствени мотиви и собствени изводи в решението си ?

Окръжният съд е смесил основанията за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. В чл. 55, ал. 1 ЗЗД за уредени три фактически състава. Чл. 59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав. И при трите фактически по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е получено нещо без правно основание. Исковете се предявяват от лицето, което е престирало, а ответник е лицето, което е получило и държи престацията без основание.

Длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по съществото на спора да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка и всички свързани и относими по спора факти и обстоятелства,за които са събрани допустими доказателства по делото и имат отношение към оплакванията в насрещната въззивна жалба по отделно и съвкупност, в качеството на втора инстанция по същество? Каква е доказателствената тежест на приетата по първоинстанционното дело съдебномедицинска експертиза,след като заключението й противоречи на практиката на ВКС,според която силното раздразнение е приравнено към физиологичния афект; може ли съдът да не изхожда от конкретните факти и доказателства по делото, а да обосновава решението си единствено на това заключение, което противоречи на заключенията на две съдебно-психологични експертизи и на обсъждани факти и обстоятелства,които са установени безспорно с влезлите в сила актове на наказателните съдилища; може ли съдът да извършва преценка на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда- в случая споразумение и решение на ВКС?

Относно произнасянето на въззивния съд с отказ по искане за събиране на гласни доказателства пред въззивната инстанция, без преди това от първата инстанция да са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК на страната, за кои от твърдяните от нея факти тя не сочи доказателства. Прието е че с обжалваното въззивно решение този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Освен за случаите на нередовна искова молба, поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, във всички останали хипотези на нередовност на исковата молба продължава да е актуално разрешението в в т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според това тълкувателно решение, представляващо задължителна практика, както за съдилищата, така и за ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва.

С иска по чл. 49 ЗЗД се ангажира гаранционно- обезпечителната отговорност на този, който е възложил на друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я поражда включва виновно противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението й. Тази отговорност не се презумира, тя възниква само когато изпълнителят на възложената работа причини вреда, като резултат на виновното му и противоправно поведение.

Относно правомощията на въззивната инстанция при неправилна, респ. „непълна квалификация” на спора.

След като въззивният съд е считал, че исковата молба е нередовна той е бил длъжен да укаже на ищеца необходимостта от нейното поправяне, като му предостави възможност да отстрани недостатъците й, преди да пристъпи към обезсилване на първоинстанционния акт. Като не е изпълнил задължението си чл. 129, ал. 2 ГПК съдът е постановил процесуално недопустимо решение.

Длъжен ли е първоинстанционният съд конкретно за всеки отделен случай да посочи в доклада си по делото подлежащите на доказване факти и да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест за тях?
Длъжен ли е съдът да укаже на страните и за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти те не сочат доказателства?
В случай, че първоинстанционният съд не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределянето на доказателствената тежест за тях и/или за кои от тях те не сочат доказателства, следва ли доказателствата за тези факти да се съберат от въззивния съд съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК?
Следва ли представените от страните писмени доказателства да се докладват и приемат в съдебно заседание и това да се отрази в протокола от заседанието?

Как следва да процедира въззивният съд при непрецизирана в самата искова молба претенция, предмет на търсената съдебна защита?

Относно зачитането на силата на пресъдено нещо на конститутивното решение за разваляне на алеаторен договор, при преценяването на ново правно положение, възникнало впоследствие, както и за разпростиране силата на пресъдено нещо в субективните й предели спрямо наследника на кредитора, починал в течение на процеса по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД.

Относно задължението съдът да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество и за приложението на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК разрешение. Относно критериите за предоставяне на родителските права на родителя и кой случай е „изключителен” и може да обуслови извод за разделянето на децата, съгласно ППВС №1/1974г. Относно необходимостта от задължителното изслушване на родителите при спорове относно родителските права. Относно режима на лични контакти между родителя и детето, ако то живее в чужбина. Относно възможността съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина, без съгласието на единия родител – съгласно постановеното по тези въпроси в решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.

Относно значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера , като настъпил в хода на производството , по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане , факт .

Дали нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ има правно значение при решаване на спорове по чл. 14, ал. 4 З. или регламентира само предпоставките за възстановяване на собствеността пред компетентния орган по чл. 14, ал. 3 З., за който е прието, че е обусловил изводите на въззивния съд по основателността на иска и че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Tрябва ли въззивната инстанция да изготви собствени мотиви, когато не е възприела мотивите на първоинстанционното решение , поради несъвпадане на фактическите и правни изводи и следва ли когато излага мотиви различни от тези на първата инстанция, да посочи кои от тях споделя и кои не и на какво основание?

Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, в случаите, при които поради намаляване обема на работата се съкращава единствената щатна длъжност, но работодателят е извършил подбор между лицето, заемащо тази длъжност и друго лице, заемащо близка/сходна по трудови функции длъжност?

Относно начина на формиране на обезщетението по имуществена застраховка при намиране на откраднатото имущество и за обвързаността на страните от уговорките в ОУ към договора за застраховка в този случай.

С разпоредбата на чл. 29 КМЧП императивно е уреден приложимият процесуален ред за разглеждането на спора – българският Граждански процесуален кодекс. С разпоредбите на чл. 39 и сл. КМЧП, обаче, за българския съд е въведено допълнителното задължение до определи и посочи кое е приложимото материално право – българското или турското, което съдът не е сторил. Ако (в най-благоприятния случай) се приеме, че квалифицирайки иска, като такъв за непозволено увреждане, Х. с определението си по чл. 28 КМЧП имплицитно се е произнесъл и по чл. 39 КМЧП и е приел, че приложим е българският закон, въпреки липсата на мотиви по чл. 105 КМЧП, то в този случай би следвало с решението си да се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Относно задължителните реквизити от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение и кога е нарушено изискването за посочване в същата на време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие, за мотивирането на заповедта, съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, включително чрез препращане към друг документ.

Какъв е видът на търсената защита по спор между разведени родители, когато родителят, на когото са предоставени родителските права по отношение на непълнолетното родено от брака дете, желае или се е установил да живее в друга държава, а бившият му съпруг не дава съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътуванията му /без ограничение в броя и времето на престой/ до страната, в която живее, или ще живее родителят с предоставени родителски права? Какво означава понятието „местоживеене на детето” по смисъла на СК и в контекста на международното частно право /чл.5 б.”а” от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.2 т.9 от Регламент №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност/? Възможен ли е спор между разведени родители относно местоживеенето на детето и допустим ли е такъв иск в контекста на понятието „местоживеене на детето”, разбирано не само като определено място /адрес/, където то се намира, но преди всичко, при кого живее?

Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото ? Кога настъпва преклузията по чл. 266 ГПК за ангажиране на доказателства от страната, респективно кога са налице изключенията, предвидени в нормата за събиране на доказателства, недопуснати поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд ?

В чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава. Първият фактически състав / чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД/ изисква предаване, съответно получаване на нещо когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на имуществена облага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Това са случаите на получаване на нещо въз основа на нищожен акт, когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта и др. Възможно е предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение. Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила по нея. Когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му.В случаите когато резултата по изпълнението на нищожния договор е настъпил в правната сфера на друго лице, а не на насрещната страна по договора, както е по делото, при извършване на СМР в имот собственост на трето лице, имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощия / чл. 60 ЗЗД – чл. 62 ЗЗД/, доколкото в момента на поемане на работата не е налице натоварване и задължаване. В чл. 61 ЗЗД законодателят е определил отговорността на заинтересования до необходимите и полезни разноски в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, до обогатяването в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД в хипотезата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД.Правилото на чл. 59 ЗЗД се прилага само ако правоимащия не разполага с друг иск. Щом законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, неприложим е общия състав на чл. 59 ЗЗД, неизчерпателно изброени в т.9 на Постановление №1/1979г.

Относно правната възможност на доставчика на ел.енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати в насока заплащане на цената на консумираната ел.енергия в съответния обект, в случаите на установена пълна липса на средството за техническо измерване /СТИ/, поради отстраняването му, което е довело до липса на отчетен разход на ел.енергия, но при налична реална консумация на такава от страна на абоната за същия период.

Относно родовата подсъдност на спор между член на организация за колективна защита на авторски права и съответното сдружение във връзка с неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея, на основание чл. 73 ЗАПСП, във вр. с чл. 40, ал. 7 ЗАПСП, имуществени права на носителя и за правната квалификация на този иск.

Погасява ли се правото на обезщетение на лизингодателя като страна по договор със застрахователя по имуществена застраховка „Каско” на МПС в случаите, когато настъпилата от застрахователно събитие щета се отстранява за сметка на лизингополучателя по силата на постигнато между страните по договора за финансов лизинг споразумение?

Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд?
Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Съдилищата са сезирани с иск по чл. 93, ал. 1 ЗС за получаване от собственика на вещта на гражданските плодове/наема/ от нея, а не за обезщетение за пропуснати ползи от договорно неизпълнение . Съдът е разгледал претенция на непредявено основание и е присъдил обезщетение в размер на среднопазарния наем за периода, вместо за реално дължимите граждански плодове, събирани от несобственика и дължими на собственика на вещта. Ето защо в тази част решението е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за разглеждане и произнасяне на действително предявеното правно основание- чл. 93, ал. 1 ЗС.

Предпоставките по чл. 255 ГПК /отм./, сега чл. 439, ал. 2 ГПК, са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание, на основание новонастъпили факти и обстоятелства, които имат правно значение за съществуването му. Нотариалният акт, с който ищцата се е снабдила след приключване производството с предмет разпределение на ползването върху съсобствените имоти, не може да обоснове допустимостта на иска по чл. 439, ал. 2 ГПК, тъй като не е такъв новонастъпил факт, който да е довел до отпадане на изпълняемото право по влязлото в сила решение.

Съществува ли за наемателя задължение да плаща наемната цена в случаите, когато е обективно възпрепятстван да ползва наетата вещ по нейното предназначение?

Налице ли е увреждане на кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД, ако не е доказано съществуването на разлика между продажната цена на недвижимия имот, предмет на атакуваната разпоредителна сделка, и средната пазарна цена на такъв имот?

Може ли съдът да зачита последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд при незавършена процедура по чл. 119 КМЧП и при какви условия?

Дали в случаите, когато цената по договор за продажба се определя по волята на страните както следва: част да се плати в брой, а друга част- чрез стойността на бъдещи СМР, които следва да се изпълнят от страна на купувача, неизпълнението на последните е основание за разваляне на договора ?

Относно освобождаването на превозвача от отговорността, която носи в случаите на частична липса или повреда на товара, поради непреодолима сила и дали същата се прилага и при недоставяне на остатъка от товара, в случаите, когато има изрични указания по чл. 14 от същата конвенция на изпращача за това.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран. Процесуалният закон позволява на ищеца да извърши промяна в първоначално очертаните с исковата молба обективни предели на спора като измени основанието на иска или искането си при спазване на уредените в чл. 214 ГПК съдопроизводствени правила. Промяната е допустима само при условие, че не се нарушава произтичащата от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум. Едновременното изменение на основанието и на петитума е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на процеса и не е позволено от закона, защото има за последица цялостна подмяна на предмета на делото.

За приложението на чл. 182 ГПК, относно доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги и за това, кога е налице фактът на безкасовото плащане, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 305 ТЗ?

Дали в случаите, когато работата е изпълнена с недостатъци и договорът е развален едностранно от възложителя се дължи заплащане на възнаграждение по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗЗД и за процесуалната форма на упражняване на правата по чл. 265 ЗЗД от страна на възложителя?

Относно допустимостта на установителния иск по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО.

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Намира ли приложение установеният в чл. 61, ал. 1 ЗН тримесечен срок по отношение на недееспособните лица и погасява ли се правото им да приемат наследството по опис след изтичането на този срок предвид разпоредбата на ал. 2 на чл. 61 ЗН?

Относно действието във времето на нормите на ГПК от 1952 г. (отм.) и на ГПК от 2007 г., регламентиращи въззивното производство; и относно разликата между понятията „очевидна фактическа грешка“ и „непълно решение“.

Дали, когато има сключен договор, при изпълнение на който са причинени вреди, следва да се ангажира деликтната отговорност на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД?

Относно допустимостта на претенцията за подобрения в дворното място, в което са построени сградите, предмет на делба между страните. Прието е, че произнасянето по този въпрос в смисъл на недопустимост на тази претенция във фазата по извършване на делбата с оглед липсата на съсобственост върху дворното място, е в противоречие с приетото в представеното от касатора решение № 74 по гр. д. № 660/2011 год. на ВКС, II г. о., съгласно което заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата.

Лична собственост или съпружеска имуществена общност са имуществата, придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака преди влизане в сила на СК от 1968г./отм./, когато бракът е заварен от този кодекс? Може ли съдът да основе своите изводи без да обсъди наведените доводи и възражения на страните и без да изложи съображения защо ги отхвърля ? Може ли един документ да бъде оспорен пред втората инстанция, когато при действието на отменения ГПК първоинстанционният съд не е дал възможност на страната да го оспори ?

Дали записът на заповед, в който не е посочен падеж е валиден и дали, за да е успешно провеждането на иска, основан на чл. 534, ал. 1 ТЗ е необходимо всякога да се установява наличие на каузално правоотношение между издателя на менителничния ефект и неговия приносител и настъпило фактическо разместване на имуществени блага от ищеца към ответника, или е достатъчно да бъде установен фактът на неплащане по записа на заповед и загубени по него права, които са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика – постановеното по реда на чл. 290 ГПК и сл. решение № 42 от 07.04.2009 год., по т.д.№ 453/2008 год. на II т.о.?

Съдът е разгледал уволнение, което не е предмет на заповедта по исковата молба. Не може да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице противоречие между приетото от съда в мотивите и постановеното в диспозитива. Решението, като постановено по непредявен иск, подлежи на обезсилване, и делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на предявения иск. Тъй като искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от решението на съда по иска по т. 1 на същия текст, то в тази му част решението следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане съобразно решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. На обезсилване подлежи и решението в частта му по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като съдът е обвързал срока за заплащане на обезщетение с извода си за това, че процесното уволнение е станало факт на 27 май 2010 г., което не е претендирано от ищцата.

Относно правомощието на съда да събира доказателства и по служебен почин – чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ.

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК, поради противоречието му на приетото в ППВС № 1/1974 г. и решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1420/2010 г., III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Относно задължението на съда да се произнесе по въведено в процеса правопогасяващо възражение за давност.

За наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск против ответници, които нямат материалноправна легитимация към момента на предявяването му и неотносимостта на същата към въпроса за допустимостта на производството, в което ищецът определя ответника по предявения иск.

Кой е носителят на материалното право да предяви иск за възстановяване разходите за издръжка, обучение и униформено облекло, когато курсантът , приет в редовна форма на обучение в А. е отстранен поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление, напусне по собствено желание или откаже след дипломиране да заеме определената длъжност, в случаите когато договорът за 10-годишна служба в МВР е сключен при действието на ЗМВР /отм./ от 1997 г., а осъществяването на някоя от хипотезите на неизпълнение настъпи при сега действащия ЗМВР?

Кой е носителят на материалното право да предяви иск за възстановяване разходите за издръжка, обучение и униформено облекло, когато курсантът , приет в редовна форма на обучение в А. е отстранен поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление, напусне по собствено желание или откаже след дипломиране да заеме определената длъжност, в случаите когато договорът за 10-годишна служба в МВР е сключен при действието на ЗМВР /отм./ от 1997 г., а осъществяването на някоя от хипотезите на неизпълнение настъпи при сега действащия ЗМВР?

Относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата.

Otnosno правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/ за заплащане на обезщетение за частична загуба на превозен товар.

При съмнение, но липса на категоричност за идентичност и задължението на въззивния съд служебно да следи за допустимостта, въззивният съд е следвало да изясни въпроса включително като допусне и назначи служебно заключение на съдебно-техническа експертиза, на което да постави задача да даде заключение за наличието или липсата на идентичност на постройките по двете дела въз основа на преценка на представените скици и другите технически документи, съдържащи обозначение, белези и характеристики на имотите по двете дела и след оглед на място, включително и в присъствието на страните, като вещото лице изготви и скица.

Допустимо ли е изслушване на свидетели от въззивния съд, ако районният съд е отказал да ги допусне при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, а впоследствие е счел събраните свидетелски показания за недостатъчни за установяване на твърденията на страната?

Необходимо ли е при иск за заплащане на необходимите разноски по извършени строително монтажни работи в съсобствен имот в исковата молба тези работи да бъдат посочени поотделно като позиции и стойност и може ли исковата молба да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съдържащи описание на съответните строителни работи и тяхната стойност?

Как се определя дали имуществото е на „значителна стойност“ и какво е значението на стойността на имуществото с оглед отнемането му по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./?

Относно собствеността върху постройката – ресторант „Л.”, за ползването на който се претендира заплащане на обезщетение. Дали ищците са материалноправно легитимирани да претендират съответното обезщетение, е преюдициален за спора?

За допустимостта на съдебното решение (първоинстанционно и въззивно), постановено по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявени с нередовна искова молба, в която е налице противоречие относно това кой е работодател на ищеца, респ. – и ответник по исковете за защита срещу незаконно уволнение.

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, послужило като основание за неговото издаване и свързания с него процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест

Длъжен ли е въззивният съд да приложи чл. 266, ал. 3 ГПК при условие,че искът е отхвърлен поради недоказаност на факти, за които са направени своевременно искания за допускане на свидетели в първоинстанционното производство, но не са уважени поради процесуални нарушения и за което са наведени оплаквания във въззивната жалба?

Относно връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и на договора.

За продължителността на давностния срок за погасяване на вземанията.

1. Ако съдът не е изложил мотиви по заявените в иска фактически основания, а е основал решението на др. факти и документи, тогава решението нищожно ли е поради липса на мотиви?, 2. При уважаване на исковете на незаявени в исковата молба документи, прави ли решението недопустимо?, 3. При влязло в сила решение по частичен иск и при предявен иск за останалата част от вземането, допустимо ли е съдът да зачита влязлото в сила решение по частичния иск?, 4. Нищожна ли е клауза за неустойка във връзка с която не е посочен размер на вероятни вреди?, 5. Представляват ли действията на ищцата водещи до причиняване на щети на О.?

Следва ли пълномощното за гласуване пред О., да бъде изрично, като установява конкретно за кое събрание се отнася, точките от дн.ред и начина на гласуване, или може да бъде и общо?

Легитимирани ли са член-кооператорите преди прекратяването на ж.с.к. да защитават правата си срещу трети лица с искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, вместо чрез прекия иск по чл. 38, б. а ЗЖСК?
Дали е редовна искова молба за защита на реална част от недвижим имот, на която са посочени местонахождение (имотът, от която е частта) и площ, но не са посочени граници?

Относно формата на защита на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, включваща предявяване на възражения, изключващи правото на ответника, са обусловили изхода на спора с оглед непроизнасянето по поддържаните от него доводи в подкрепа на иска за отричане претендираното от ответниците право на собственост върху спорния имот.

Относно формата на защита на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, включваща предявяване на възражения, изключващи правото на ответника, са обусловили изхода на спора с оглед непроизнасянето по поддържаните от него доводи в подкрепа на иска за отричане претендираното от ответниците право на собственост върху спорния имот.

Кога за съдружник в гражданско дружество възниква вземане за част от разноските, които е направил (чл. 364, пр. 1 ЗЗД), съобразно дела му и уговореното с договора, и изискуемо ли е вземането преди прекратяване на гражданското дружество? Недопустим или неоснователен е този иск, когато дружеството не е прекратено, по който процесуалноправен въпрос няма съдебна практика?

За приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Относно процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, във вр. с чл. 26 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 116, б. б ЗЗД, тълкувана във връзката й с тази на чл. 116, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./, налага извод, че действието на исковата молба по прекъсване на погасителната давност, по никакъв начин не се влияе с оглед размера на иска, щом е допустимо ищецът въз всяко положение на делото в първата инстанция да може да увеличи искането си без да изменя основанието.

Относно доказване на качеството „член – кооператор” в производството по чл. 58 ЗК и зачитането в това производство на предходни решения на общото събрание на кооперацията – ответник, които са от значение за съществуването на членствените права на ищеца по иска с правно основание чл. 58 ЗК и не са оспорвани пред съда по реда и в преклузивния срок на чл. 58, ал. 1 ЗК във вр. с чл. 58, ал. 3 ЗК.

Длъжен ли е съда да се произнесе по искането за даване на подходящ срок за изпълнение и какви са предпоставките за уважаване на това искане?

Относно точното изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба.

Може ли да бъде ангажирана отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, когато трудова злополука е довела до трайно намалена работоспособност под 50%?

Дали ако в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен не установителен, а осъдителен иск, същият е процесуално недопустим и дали производството по него следва да се прекрати? Не следва ли в този случай съдът да укаже на заявителя-ищец да предяви установителен иск, а не осъдителен, и какви са последиците от неизпълнение на това негово задължение?

При новото разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК /отм./, въззивният съд не само не се е съобразил със задължителните за него указания, дадени с предходното касационно решение по делото, а и е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск, вместо по предявения. Като е приел, че искът за заплащане стойността на процесните билети се основава на сключен между страните гражданскоправен договор за продажба на билети, какъвто нито се твърди в исковата молба на събирателното дружество, нито се установява от доказателствата по делото, както и че тази процесна стойност се дължи от касатора на ищеца – собственик на билетите, поради прекратяването на този договор, окръжният съд е уважил иска, не на предявеното от ищеца договорно основание, а на непредявено от него – извъндоговорно основание за заплащане на процесната сума.

Счита ли се за трудоустроено лицето, за което в решението на ТЕЛК няма дадени препоръки за преместване? Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си преди да изтече даденият от него срок за представяне на писмена защита и има ли право въззивният съд да се произнася по факти и доводи, които не са твърдяни в исковата молба и във въззивната жалба?

Дали при констатиране на неправилна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, въззивният съд има право да обезсилва решението му и да връща делото за ново произнасяне, или е длъжен, като определи правилната квалификация, сам да се произнесе по съществото на спора, за който е прието, че е обуславящ и разрешен в противоречие с приетото в решения № 45 от 20.04.2010 г. по т.д. № 516 /2009 г. на ВКС, II т.о. (неправилно посочено в определението по чл. 288 ГПК като гр.д.) и № 1386 от 16.07.20202 г. по?

Как се определя родовата подсъдност при евентуално обективно съединяване на искове, когато главният иск е подсъден на районен съд, а евентуалният – на окръжен, както и дали при обезсилване на решение на първоинстанционен съд поради родова неподсъдност на спора, производството по иска подлежи на прекратяване?

Относно наличието на явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗЗД при сключването на договор за продажба.

Какво представлява сграда по смисъла на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ?

Учредяването на ипотеката е недействително при наличие на някои от посочените в чл. 170 ЗЗД основания; договорните ипотеки могат да са недействителни (нищожни) и на основанията по чл. 26 ЗЗД; а вписването на ипотеката е нотариално действие, основанията за нищожност на което са регламентирани в чл. 472 ГПК (отм.), респ. в чл. 576 ГПК от 2007 г. В случая с исковата молба (предвид и посоченото й уточнение) е заявено и се претендира недействителност на учредяването на процесната законна ипотека в полза на ответната банка, поради това, че както ответниците-продавачи на процесния имот, така и ответниците-купувачи и кредитополучатели, за чиито паричен дълг и в чиято тежест е учредена ипотеката, не са собственици на имота. От естеството и предназначението на законната ипотека следва, че и тя (подобно на договорната – чл. 167, ал. 3 ЗЗД) може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява. Поради това, въпросът относно собствеността е преюдициален относно действителността на законната ипотека. Ако последната е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 ЗЗД.

За правомощията на въззивния съд, когато в хода на производството пред себе си установи порок в исковата молба.

Относно съответствието на съдебното решение с действителното искане – така, както то е конкретизирано от ищеца.

Относно критериите за разграничаване на функциите и правомощията на органите на сдружение с нестопанска цел, съответно на юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, според които се преценява приложимият правен ред за защита срещу незаконосъобразните и противоуставни решения на тези органи – исковият ред по чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ или редът по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ.

Налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, в което е съдружник, ако той счита, че с този договор се накърняват неговите членствени права?

Доказването на размера на претърпените неимуществени вреди при трудова злополука налага ли назначаване на съдебно-медицинска експертиза за установяване на характера на телесната увреда и механизма на получаването й, както и за оздравителния период?

Длъжен ли е съдът да назначи за ликвидатор управителя на ответното дружество с ограничена отговорност, ако то е прекратено по иск на взискателя с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК, овластен от съдебния изпълнител, който управител на дружеството е длъжникът в изпълнителното производство?

За наличие на давностно владение между сънаследници.

Възникването на исковия процес е обусловено от надлежното упражняване на правото на иск чрез редовното му предявяване. Законът изисква исковата молба да е писмена, като част от задължителното й съдържание е подписът на ищеца - чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК. Подписът на ищеца заявява волята му да се търси съответната защита и така се завършва волеизявлението, отправено към съда, да бъде разрешен правен спор. Липсата на подпис прави волеизявлението нередовно, което налага оставянето на исковата молба без движение - чл. 129, ал. 2 ГПК. За наличието на предписаното от закона съдържание на исковата молба съдът следи служебно.

Относно правосубектността на третото лице помагач О.”Пътно подържане-П.”[населено място], учредено като гражданско дружество по реда на чл.357 и сл.ЗЗД.

Относно направеното възражение от касатора [фирма] за ненадлежното конституиране на ответниците в процеса и с оглед служебното задължение на съда да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалваното решение/вж.т.1 на ТР 1-2010-ОСГКТК/.

Относно главница в размер на 297 187.25 лв. по акт №20 от 14.11.2007 год. за установаване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 75 979.57 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 181 727.34 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по валутния кредит, установена с акт №35 от 18.11.2004 год.

Относно началото на давностния срок при вземането за неустойка, когато в договорът-чл. 40, ал. 1, е посочено, че същата се дължи след покана, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 103/8.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на I т.о..

Дали забраната за разпореждане с обособена част, предмет на приватизационен договор по чл. 35 ЗППДОП-отм., е съществен елемент от същия и дали следва да се прилага чл. 87, ал. 4 ЗЗД ?

Относно наличието на една от предпоставките за възстановяване на собствеността – имотът да съществува до размерите, в които е бил отчужден и настъпването на реституционния ефект по ЗВСВОНИ.

Допустим ли е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от лице, което не е страна по атакуваната сделка, но е едноличен собственик на капитала на единия от съдоговорителите?

Относно моментът, към който се преценява законосъобразността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

Относно зачитане формалната доказателствена сила на официален свидетелстващ и диспозитивен документ- удостоверение за граждански брак от 18.05.1994 година и съответно заверен от [община] на Акт за женитба Nо 436 от 2.11.1930 година , със вписана Резолюция Nо 30от 05.12.1944 година в графа „забележки”, който изисква произнасяне предвид на оскъдната практика / р.1298/56 г. по гр. Nо 4439/56 г. на ВС/ , обосновава необходимостта от произнасяне на ВКС с оглед създаване практика за еднаквото и точно прилагане на закона по приложение чл. 143 ГПК / отм., касаещо документи, издадени по реда на отменения ЗЛ от 1907 година и за развитие на правото. Относно зачитане вещно -правни последици до размер на ¼ идеална част за процесния недвижим имот въз основа наличието на частен договор от 1946 година и записка за вписване на основание чл. 1 ЗУПКНИЧД, доколкото не е установен факта на упражняване на фактическа власт на имота към момента на вписването , за необходимостта от установяването на този факт и в тежест на коя от страните е доказването им, след като е възприет довода на защитата за необходимостта от произнасяне на ВКС с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона от 1947 година, при липсата на съдебна практика в тази насока.

Кое уведомяване се счита за надлежно по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ и как следва да се извърши уведомяването на съдружници-ЮЛ за свикване на ОС?

Относно съществуването на материално право на отмяна на решение на управителен или надзорен съвет на акционерно дружество, което може да бъде упражнявано чрез конститутивен иск по чл.71 от ТЗ, и за правото на конститутивен иск по чл.71 от ТЗ /п.1 и п.7 от изложението/. Относно елементите на фактическия състав на решение на управителен орган на акционерно дружество за увеличение на капитала при условията на чл.196, ал.3 във вр. с чл.195 от ТЗ и възможността хетерогенен правен акт да бъде квалифициран и съдебно третиран като хомогенен /п.2 и п.3 от изложението/. Относно границите на съдебно тълкуване на обстоятелствената част на исковата молба - твърди се, че въззивният съд е процедирал в противоречие с постановени от ВС решения. Относно преклузията по чл.370 от ГПК и правомощията на въззивната инстанция при произнасяне с определението по чл.269 от ГПК. Относно произнасянето на въззивния съд по искане за отвод на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК - приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че становището на въззивния съд противоречи на цитирани в изложението /т.9/ решения.

Допустимо ли е, при наличието на договор за наем на недвижим имот с клауза за изкупуване от 12.01.2001 г. и предвидената в т. 3 възможност за преустройство, предявеният иск с правно основание чл. 231, ал. 2 във вр. с чл. 230, ал. 2 ЗЗД, да бъде преквалифициран от въззивния съд по чл. 59 ЗЗД ?

Може ли ищцата успешно да претендира обезщетение за претъпени вреди в следствие твърдяно професионално заболяване /в случая имуществени/ , при положение , че по делото не е представено решение на ТЕЛК, с което да е установен професионалния характер на заболяването ?

Относно еднократното явяване на работника достатъчно ли е, за да се демонстрира желанието му да бъде допуснат на работа, за да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 213 КТ или е необходимо за всеки период, за който се претендира присъждане на обезщетение, работникът отново да се явява и да заявява желание да заеме работата. Касационното разглеждане е допуснато само по отношение на частта на въззивното решение по предявените искове за периода 25 август 2005 г. – 25 август 2008 г.

За приложението на чл. 10 ГПК.

Законосъобразно ли е в устава на кооперацията да има изисквания към член-кооператорите да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползуват лично? Противоречи ли подобно изискване на чл. 31, ал. 4, /т. 1/ ЗК? .Следва ли в покана за ОС, когато се изключват член-кооператори, да се изписват техните имена, нарушения, основание и др.? Кое от двете решения следва да се гласува като т.1 от дн.ред-по чл. 8, ал. 2 или по чл. 13, ал. 3 ЗК? Нарушение ли е на материалния закон гласуването ан блок за изключване на член-кооператорите? Гласуването на някой от подлежащите на изключване при вземане на решение от ОС за неговото изключване води ли до недействителност на решението?

Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина?

Относно възможността двамата родители да ползват семейното жилище след развода, без да се посочи кой от тях кои помещения ще ползва, при наличие на нетърпими отношения между бившите съпрузи и при притежаване от бившите съпрузи на друго жилище.

Относно възможността да се разваля по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Характера на клаузите по т.3,6 и 8 от сключения между страните предварителен договор и по-специално дали същите са с изцяло облигационен характер или са от такова естество, че тяхното неизпълнение влияе на вещнопрехвърлителния ефект на поста-новения съдебен акт по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по начин,че при наличие на съществено неизпълнение на задълженията по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД- развалянето да е възможно само по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Подсъдността на установителните искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК се определя съобразно общите правила за подсъдността, включително и за родовата подсъдност. В заповедното производство подлежащото на изпълнение вземане се посочва чрез общия сбор на отделните вземанията по главницата/в случая представляваща стойността на извършените услуги водоснабдяване и канализация/ и тези за лихвата, но в исковото производство трябва да се установят правопораждащите факти за възникване на вземането по всеки един от обективно съединените искове срещу длъжника в заповедното производство. С оглед направеното възражение от длъжника в заповедното производство по чл. 414, ал. 1 ГПК, кредиторът продължава защитата си по исков път, като следва да докаже основателността на всеки един от обективно съединените искове.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 266 ГПК и в частност на нейната алинея 3 във въззивното производство.

Относно правнорелевантния момент към който следва да се преценя приложимостта на предвидената в чл. З, ал. 1, т. 4 КТ предварителна закрила при прекратяване на трудовия договор с предизвестие.

Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за упражняване на правото на ГФ да встъпи в правата на увреденото лице, след заплащане на застрахователната сума по чл. 88 ЗЗ/ отм./, което право е аналогично на суброгационното право на застрахователя.

Относно валидността на решението на ОбСЗ при положение, че същото не е подписано от секретар на комисията, по който е прието наличие на противоречиво произнасяне, илюстрирано с представените от касаторите решения по гр. д. № 4956/2007 год. и 2332/2008 год. на ВКС. Относно правомощията на съда за осъществяване на косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия, с оглед указанията в ТР №№ 2/91 год. на ОСГК на ВС и 6/2006 год. на ОСГК на ВКС, при конкретните обстоятелства по настоящето дело за наличие на влязло в сила решение по ревандикационен иск против праводателите на настоящите ответници, в който е приета легитимацията на ищците за собственици на имота на основание възстановяването му по ЗСПЗЗ.

Полагането на извънреден труд обусловено ли е от съставянето на правилник за вътрешния трудов ред, заповеди, специална книга по чл. 149 КТ и други писмени документи? Имат ли действие спрямо работника определеното в правилника за вътрешния трудов ред работно време и заповед за стриктно спазване на работното време, ако не са били доведени до знанието на работника? Знанието на работодателя за полаган извънреден труд предполага ли се?

Налице ли е идентитет между две дела по смисъла на чл. 224 ГПК /отм./, когато правното основание на исковете по двете е едно и също, но по едното дело, заведено от трето лице, ответници са страните – ищец и ответници – по другото.

Относно дължимостта на претендираните възнаграждения, за разпределението на доказателствената тежест и възможността да се доказва полагането на извънреден труд с приетите по делото експертизи, които са решавани противоречиво от съдилищата, видно от представените по делото решения.

Може ли приобретателят да замести праводателя си, когато във фазата по извършване на делбата са му прехвърлени права?
Какъв може да бъде предметът на договора за цесия, с оглед приетото от въззивния съд, че негов предмет могат да бъдат вземания и други права, които имат имуществен характер, но не и вещни права?

Какви доказателствени средства може да се докаже правото на собственост, и по конкретно може ли извод за наличие на право на собственост да се основе само на извлечения от имотен регистър, без да се прецени доколко актуална е съдържащата се в документа на данъчната администрация информация?

Относно изменението на регулационния план, предвиждащ отреждането за двата имота на съсобствен парцел IХ, с оглед данните за обжалване на заповедта за това изменение и съгласно задължителните указания по т. 10 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС за назначаване на експертиза и формулиране на задачата й по преценка на съда, с оглед задължението му да изясни делото от фактическа страна .

Има ли правен интерес кредиторът на починал длъжник да предяви установителен иск против неговите наследници за установяване, че направеният от тях отказ от наследство е нищожен?

Относно моментът на узнаване от кредитора за извършения от длъжника отказ от наследство.

Добросъвестно ли е владението на приобретателя на недвижим имот, когато същият е придобит чрез сделка в изискуемата от закона форма – нотариален акт, но приобретателят не е знаел, че решението на Общото събрание на кооперацията – продавач страда от порок, макар че това решение е влязло в сила? Какво е съотношението между нормите на чл. 26 ЗЗД и чл. 64 ЗК /отм./ и по-специално нищожността на решението на Общото събрание на кооперацията може ли да се релевира безсрочно или само в сроковете по чл. 64 ЗК /отм./? Притежават ли стабилитет порочните решения на Общото събрание на кооперацията и стават ли валидни и годни да породят правни последици, ако не са били атакувани по реда на чл. 64 ЗК /отм./?

Относно правомощията на съда при констатиране на недобросъвестно владение при установените по делото данни за извършени подобрения и тяхната стойност, да се произнесе по претенцията на друго правно основание – чл. 74, ал. 1 ЗС, въпреки дадената от ищеца правна квалификация на иска по чл. 72, ал. 1 ЗС.

Относно задължителното другарство в делбеното производство и процедирането за конституиране на всички съсобственици в него.

Относно касационната жалба на „Л” АД, гр. П. чрез адв. А против решение № 188/25.03.2008 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 132/2008 г.

Относно идентичността на имота, за който счел, че липсва спор между страните.

За приложението на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ във вр. с чл. 211 ГПК /отм./, аналогични на чл. 235, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК.

Относно разграничаване правомощията на Общ. С по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА при одобряване на структурата на общинската администрация и правомощията на кмета при утвърждаване на длъжностно разписание по чл. 11 от Наредбата за прилагане на ЕКДА.

Относно дължимостта на ДДС при отсъствие на уговорка между страните, включена в текста на договора, регламентиращ размера на месечния наем, предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗДДС /отм./, както и относно предпоставките за уважаване на претенцията по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.

Относно допустимостта на производството за делба на идеална част от имот, съсобствен с трети лица, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.

Относно определение № 641/10.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване само в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск за сумата 79 398.67 лв. на основание чл. 59 ЗЗД.

Какви обекти влизат в общинската инфраструктура с местно значение и дали обекти без регионално значение трябва да бъдат включени в общинската собственост?

Относно непроизнасянето по първата предпоставка на ревандикационния иск – за собствеността на процесния имот.

Относно приемането на работата от поръчващия /касатора С. / при сключен между страните по спора договор за изработка е бил решен в противоречие с практиката на ВКС, че изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение не би могла да настъпи преди да е извършено надлежно приемане на работата, а поръчващият не може да бъде заставен да приеме нещо, което се различава от поръчката му.

Следва ли да има произнасяне по възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ с определение по чл. 692, ал. 4 (предишна ал.3) ТЗ за да е налице положителната процесуална предпоставка по чл. 694, ал. 1 ТЗ или е достатъчно такова възражение да е валидно направено, без значение дали по него е постановено определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ ?

Относно правомощията на въззивния съд, съобразно задължителната съдебна практика – т. 4 и т. 9 на ТР № 1/04.01.2001 год.

Може ли да бъде предявен и подържан иск срещу ответник, чието заличаване от търговския регистър вече е постановено към депозирането на исковата молба?

За задължението на съда да се произнесе по предявения иск, въз основа на твърдяните факти.

От какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от направените възражения за прихващане? М. ли да се правят последователни възражения за прихващане под условие, че насрещното вземане не е вече погасено в резултат на предходното възражение за прихващане?