чл. 294, ал. 2 ГПК

Приложимо ли е правилото на чл. 3, пар. 1, ал. 3 Регламент №2988/95 по отношение на процедурите, свързани с определяне на финансови корекции във връзка с отделни или системни нередности, установени в операции или оперативни програми, финансирани в РБългария със средства от Европейския съюз, представляващи административни мерки по смисъла на чл. 4 Регламент №2988/95, или случаите на прекъсване и спиране се уреждат от съответните разпоредби на националното право?

На основание чл.269, изр.1 ГПК проверката на въззивния съд ограничена ли е относно допустимостта на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, ако възраженията за недопустимост не са направени от ответника в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК или съдът е длъжен да извърши служебно проверка, независимо че ответникът не е въвел възражение?
Сключването на допълнителни споразумения, след подаване на изрична молба от кредитополучателя, означава ли, че всички условия по анексите са индивидуално уговорени, поради което преценката за неравноправност на договорните клаузи от основания договор е изключена и търговецът е освободен да ангажира доказателства, на основание чл.146, ал.4 ЗЗП, за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи?
Дължи ли съдът служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи в потребителски договор,когато след възникване на облигационната връзка, в съдържанието на договора е включена чрез анекс методология за определяне на плаваща лихвообразуваща компонента и следва ли в този случай да се изследва върху кои клаузи потребителят е могъл да изрази становище в преддоговорния процес?

В т.2 от тълкувателно решение /ТР/ 2/17 от 09.07.19 на ОСГТК на ВКС е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, а в т.1 ТР 1/17 от 9.07.19 на ОСГТК на ВКС – че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Доколкото делото е висящо пред настоящата касационна инстанция, тя следва да съобрази горепосочените тълкувателни решения независимо от факта, че са постановени след приключване на въззивното производство /позоваването на ТР 7/17 на ОСГТК на ВКС е неотносимо, доколкото същото касае отмяна на влязло в сила съдебно решение-докато в разглежданата хипотеза не е налице влязъл в сила съдебен акт (а невлязло в сила въззивно решение) и производството е за касационна проверка по реда на чл.280 ГПК и сл., а не за такава по извънредния способ на чл.303 ГПК и сл./.

Налице предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване, поради съществуващата вероятност въззивното решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 ГПК и при съществуваща неяснота относно предмета на спора, с който съдът е сезиран?

Недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството?

За възможността да се претендира обезщетение само за онези неимуществени вреди вследствие влошаване на здравословното състояние по причина на деликт, независимо че пострадалият не е претендирал обезщетение за вредите от първоначалия деликт и за значението на причините за пропуснатата възможност, например че към предявяването на иска е изтекъл срокът на погасителната давност.

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащия регулационен план, обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение?

Относно задължението на съда да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка.

За проверка относно вероятността за недопустимост на обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба .

Изводът за очевидна неправилност е обоснован с констатациите на касационния съд за допуснато грубо нарушение на процесуалните правила, относими към дейността на въззивния съд при постановяване на решението. Изложените в него съображения относно направените изводи за правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правилни правни изводи, сочат на произнасяне на въззивния съд като контролноотменителна инстанция, дейността на която е проверяваща по отношение на законосъобразността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, при действието на отменената процесуална уредба.

Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото.

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно-релевантни факти по делото?

Допустимо ли е събирането на гласни доказателства чрез свидетелски показания за установяването на положен извънреден труд от страна на работник по трудово правоотношение?

Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?

Относно обективното съединяване на искове за неустойка.

Налице е несъответствие между петитума на исковата молба за делба на горния имот – нивата, подробно описана в решението, и произнасянето на съда, което макар и да съответства на посочените от ищците квоти не съдържа произнасяне по искането им за допускане на делбата на този имот между тримата съделители.
Произнасянето на съда не съответства на искането за допускане на делбата на този имот между тримата съделители, кореспондиращо и на изискването на чл. 344, ал. 1 ГПК за произнасяне по въпроса между кои лица се допуска същата. В този смисъл е съответно и задължението на съда да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по същество на спора.

За естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 ЗМВР 1997 /отм./ (предишна т.8) и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 /отм./ и наличието на срокове за упражняването му, както и възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняване.

Налице ли е правен интерес за ипотекарния кредитор и взискател по изпълнително дело от предявяването на положителен установителен иск за установяване на ипотечното му право спрямо трето на принудителното изпълнение лице, което извънсъдебно и в рамките на изпълнителното производство, но не по реда на чл. 440 ГПК, оспорва съществуването на това ипотечно право на взискателя?

Относно доказателствената сила на частен документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.

В случай, че първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и допустима като подадена в срок, въззивният съд може ли да се произнесе по наличието на абсолютната процесуална предпоставка преди да събере релевантни доказателства, включително и като даде указанията на страната да представи такива?

Длъжен ли е въззивният съд да даде указания и възможност на страните да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

Относно действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент, ако не е предвидено по какъв начин настъпването на външни и обективни обстоятелства, посочени като основания за едностранната промяна на лихвения процент по договора, би се отразило на стойността на задължението на кредитополучателя за заплащане на лихва.

Допустим ли е иск за нищожност на нотариален акт, съставен в свидетелство на право на собственост върху недвижим имот?

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

За действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент.

От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота?

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

Дали след като е представен официално заверен препис при поискване, другата страна следва да представи оригинала?

Какво разграничава недопустимото решение, с което първата инстанция се е произнесла по непредявен иск от първоинстанционното решение, с което искът е квалифициран неправилно?
Какви са правомощията на въззивната инстанция във всяка от двете хипотези и тяхното упражняване разкрива ли особености, ако ответникът е направил съдебно възражение за прихващане, което първата инстанция неправилно е отказала да приеме за съвместно разглеждане?
Има ли правомощие въззивната инстанция за пръв път да се произнесе по искането за присъждане на законни лихви върху паричното притезание по предявения иск, ако в решението първата инстанция е отказала да го разгледа като несвоевременно заявено?

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

По кой ред се довършват започналите до влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове производства по искове за плащане на суми по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25 декември 2015 г. – датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ?

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост в хипотеза на разрешен с влязло в сила решение спор между страните въз основа на нови факти, настъпили след влизане в сила на предходното решение по спора за собственост и представляват ли такива уважения владелчески иск на ответника и позоваването му на придобивна давност.

Следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза в случай, че е възможно да са необходими специални знания за установяване на обстоятелства по делото?

Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това.
За задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права.

Относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции.

Възможно ли е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество?

Какво е значението на признание на иска от ответника пред въззивен съд в случай, че искът е оспорен от особен представител, и първоинстанционният съд е отхвърлил иска?

За доказателствената тежест и разпределението й в хипотезата на оспорен констативен акт в производството по отрицателен установителен иск.

Може ли съдът да обоснове изводите си на приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза, когато сравнителният материал, използван от вещото лице при изготвяне на заключението му, е представен като копие, но няма оспорване на този сравнителен материал, няма изявление на вещото лице, че той е негоден за извършване на изследването и няма оспорване на самото заключение от страните по делото?

Простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, залегнало в изчислението на коефициентите за обща и бърза ликвидност на длъжника, достатъчно ли е за преценка на състоянието му на платежоспособност или от значение е и ликвидността на тези активи?

Налице ли са предпоставките за конституиране на трети лица – помагачи на страната на ответника по иска за делба, ако ответникът е оспорил иска с възражение, че идеалната част от имота, която е притежавал ищецът, е придобита по давност от трети за спора лица, които (ответникът) иска да бъдат конституирани като негови (на ответника) помагачи?

1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен?
2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува?

За субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за съдебна делба - дали се разпростират върху лице, което не е било страна по делбеното дело и върху което правото на собственост на имота, чиято делба се иска, не е прехвърлено, но което се легитимира като собственик на основание давностно владение с нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка.

Допуснато ли е нарушение на правото на страната да й бъде осигурена правна помощ по подадена молба по чл. 95, ал. 1 ГПК в хипотезата, при която съдът е отказал такава в първата фаза на делбата по изложени съображения и постановил при условие, че делбата бъде допусната, молбата да се докладва във втората фаза, което не е сторено?

При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани?

Налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид данните за нередовност на исковата молба.

Относно противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за правомощията на въззивната инстанция да променя квалификацията на иска. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, може да бъде квалифицирана, като неравноправна по смисъла на ЗПП?

Оттегляема ли е молбата за оттегляне на иск преди съдът да се е произнесъл по нея и да е прекратил производството?

Относно недопустимостта на исковата му претенция срещу ответната етажна собственост на апартаментен комплекс „Тамплиер”-гр. Б. /с управител Св. К./, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 68 001.84 лв., с оглед решаването на същия въпрос в противоречие с т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.

Съдлъжникът и поръчителят по договора за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучател е търговец?

Може ли въззивният съд служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, когато във въззивната жалба са въведени оплаквания за погрешно установяване на даден релевантен за делото факт и за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част?

Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му?

Налице ли е процесуална легитимация на част от сънаследниците на поименни акции за предявяване на иск за защита на членствените им права в акционерно дружество?

Конститутивно или установително е действието на решенията на поземлените комисии, издадени преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/ 30.07.1999 г., с които се възстановяват в стари реални граници земи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

Допустимо ли е да се установява в отношенията между бивши съпрузи дали придобитото от съпруга- едноличен търговец е в резултат на неговата търговска дейност, в хипотезата на собственост на едноличния търговец върху земята, при въведено от другия съпруг възражение за общност на придобиването на изградената върху нея сграда?

Трябва ли признанието на дълга да бъде изрично, или то може да се извлича от всякакви конклудентни действия? Следва ли приемането и осчетоводяването на фактурите да се смята ”за приемане на качествено изпълнение”по договор за строителство?

Относно задължението на въззивния съд да постанови решението си въз основа възраженията на страните и с оглед всички събрани по делото доказателства, след съвкупната им преценка.

Допустимостта на евентуалния иск е обусловена от разглеждането и произнасянето от решаващия спора съд по главния иск. Следователно недопустимо се явява произнасянето по евентуалния иск, без разглеждането и произнасянето по главния.

Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ но неправилност на решението – постановяването му в нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото.

Относно установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен – прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотезата, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколкото от значение за избрания начин на защита на собствеността има значение заснемането, респ. незаснемането, на терена – паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в противоречие с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

Следва ли въззивният съд да обоснове решението си в случаите когато обезсилва решението на първоинстанционния съд?

Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани?

Относно крайния момент, до който може да бъде заявено възражение за съпричиняване, за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.

По въпроса за крайния момент, до който може да бъде заявено възражение за съпричиняване, за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.

Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?

Процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т. е. от правното му твърдение за това обстоятелство, но при положение, че материалният закон сочи друг ответник по заявените в обстоятелствената част твърдения, съдът е следвало да констатира тази нередовност относно сочения от ищеца ответник по реда на приложимия в случая чл. 100 ГПК /отм./, съгласно пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК, тъй като е инстанция по същество и следва да реши материалноправния спор, постановявайки допустим съдебен акт.

Относно възможността за отклонение от параметрите на обществената поръчка.

С обжалваното решение, въззивният състав не се е съобразил с връзката между двата иска, определена от ищеца в исковата молба и се е произнесъл директно по евентуалния иск, без да разгледа главния. Съгласно процесуалноправната доктрина и съдебната практика допустимостта на евентуалния иск е обусловена от разглеждането и произнасянето от решаващия спора съд по главния иск. Следователно недопустимо се явява произнасянето по евентуалния иск, без разглеждането и произнасянето по главния.

Относно липсата на мотиви води ли до нищожност на съдебното решение.

Длъжен ли е въззивният съд да даде сам квалификация на спорното право? Трябва ли мотивите му да отразяват решаваща дейност; подлежи ли на обезсилване първоинстанционно съдебно решение поради неправилност на мотивите? Съставлява ли произнасяне по непредявен иск неправилната квалификация на спорното право от първата инстанция?

Относно актове на ВКС не са от кръга на тези, които са задължителни за съдилищата или тези, постановени за уеднаквяване на практиката и осигуряване на точното прилагане на закона по действащия ГПК.

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

Относно конститутивното действие на решението на поземлената комисия, респ. О., за възстановяване право на собственост с план за земеразделяне, при наличие на индивидуализиране на имотите в него по площ и граници, при липсата на издадени скици, и релевантността на последното обстоятелство за възстановяването на собствеността, произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 511 от 19.11.2010 год. по гр. д. № 1080/2009 год. ВКС, решение № 248 от 11.06.2012 год. по гр. д. № 470/2011 год. ВКС и ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС.

Относно надлежния ответник в производството.

Относно допустимостта на обжалваното решение и нередовността на исковата молба, поради вътрешно противоречие между обстоятелствена част и петитум и задължителните указания на ТР по т.д. № 1/ 2000г. на ОСГК на ВКС.

Относно прекия иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, предявен от увреденото лице след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

Относно джирото е единственият способ за прехвърляне на вземането по запис на заповед, съдът се е произнесъл в противоречие с Р по т.д. 29/2010 на ВКС, както и с решения на ВТОС и Бургаски ОС, но последните две не са представени.

При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора, е прекъснал електроснабдяването на потребителя – договорна или деликтна с оглед претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?”.

Следва ли да се счита за пропуснат срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба, в случай, че допълнителната молба, с която недостатъците са изправени, е подадена в друг, различен от компетентния по делото съд, в последния ден от срока чрез лицензиран пощенски оператор?

От кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения в имот, сторени в хода на процес за обезсилване на решение за възлагане на същия имот ? Относно възможността съдът да се позове на писмено доказателство, което не е било прието по установения в чл. 111 ал. 1 ГПК (отм.) ред.

От кой момент тече погасителна давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения?

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

Относно произнасянето на въззивния съд по допустимостта на предявените искове за собственост при наличието на друго висящо производство с предмет иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, в рамките на което е следвало да се релевират обстоятелствата относно действителността на същия, е разрешен в противоречие на общото правило относно преценката за допустимостта на иска въз основа на изложените от ищеца обстоятелства за спорните отношения между страните.

Какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск, поради което и с оглед липсата на данни в настоящия случай кой владее спорния имот, то изводът в обжалваното въззивно решение за недопустимост на отрицателния установителен иск е в противоречие с този по цитираното решение на ВКС?

Относно правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба.

Относно водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, т.е. упълномощените за водачи лица, се считат за застраховани за времето, за което са били упълномощени. Относно попълване на делото с факти и доказателства-как се приемат и ценят доказателствата намиращи се в приложеното наказателно дело.

Нищожно ли е съдебно решение, обявено на дата, на която съдията-докладчик е бил командирован в друг съд, както и допустимо ли е въззивния съд да формира изводите си,позовавайки се на грешния факт, че последното заседание на съда е проведено на 15.11.2010г. вместо вярната дата 28.09.2010г.?

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя?

Решението е постановено въз основа на нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствената й част /в която са наведени твърдения за незаконосъобразност на взетите решения на СД, но и за липса на компетентност за СД да вземе тези решения, т.е. за тяхната нищожност/ и петитума, съдържащ единствено искане за отмяна на решенията, но не и за установяване на нищожността им /което несъответствие макар и констатирано от първоинстанционния съд, не е отстранено, като впоследствие въззивният съд също е проявил процесуално бездействие и не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 1 ГПК да извърши самостоятелна проверка и преценка за редовността на исковата молба/, въззивният съд, постановявайки отмяна на решенията, е предизвикал правна промяна, която не може да бъде постановена въз основа на възприетите от съда за основателни твърдения за вземане на тези решения извън пределите на определената от устава компетентност на СД, като по този начин недопустимо е смесил основанията на установителен иск за нищожност, с правната защита, давана при предявен конститутивен иск.

Относно служебно събиране на доказателства при въведено оплакване за процесуално нарушение, довело до неизясняване на делото от фактическа страна или необоснованост на фактическите изводи в първоинстанционното решение, или относно приложението на императивна материалноправна норма в контекста на приетото от въззивния съд, че въпреки липсата на легитимация на общината като собственик на актувания имот от 2 700 кв. м. поради липса на предпоставките по параграф 42 ПЗР на ЗИДЗОбС искът на държавата срещу двете ответни дружества за два от спорните имота не може да бъде уважен поради това, че същата не е установила размера на претендираната идеална част от сухоземната част от тези имоти. Относно възможността да съществува в рамките на един поземлен имот по кадастралната карта две различни по статут и предназначение територии – морски води и сухоземна площ, т. е. по въпроса, свързан с обекта на правото на собственост в тази хипотеза в контекста на качеството „достъпност” на всяка вещ, свързан и с предмета на защита, обуславящ допустимостта на исковото производство.

Относно разпределителното предприятие или снабдителното предприятие е носител (субект) на задължението към потребителя „да възстанови партидата му” и да доставя електроенергия до неговия обект (имот).

Възстановява ли се правото на собственост по ЗВСВОНИ върху отчужден по ЗОЕГПНС имот, част от който по градоустройствения план е отреден за специални нужди, а останалата част може да се обособи в самостоятелен имот, но има обслужващо предназначение с оглед осъщественото мероприятие?

Валидни ли са процесуалните действия, с които се предизвиква образуване и развитие на исковия процес, извършени от законния представител на кооперацията, вписан въз основа на признато за несъществуващо решение на ОС, когато след извършването им е прието и вписано валидно решение за избора му и той с подразбиращи се действия, ги е потвърдил?

Допустимо ли е във втората фаза на производството по съдебна делба да участва съдия, който е постановил обезсилено първоинстанционно решение в същата фаза на делбата, ако въззивната жалба е срещу първоинстанционно решение, постановено при новото разглеждане на делото от първата инстанция?

Относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители.

относно нищожността на въззивното решение, когато в постановилия го състав е участвал съдия, който не е взел участие при разглеждане на делото.

С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес допустимо ли е съдът да основе решението си на възражения, направено от ответника след срока на отговора на исковата молба и на невъведени от ответника в процеса възражения с отговора на исковата молба?

Какво е доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна? Какво е доказателственото значение за установяване на сключен договор за търговска продажба на неподписана от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС, както и по същата не е ползван данъчен кредит от задължената страна?

Трябва ли ищецът да ангажира доказателства за размера на иска, след като със сключения договор за застраховка застрахователят се е задължил да изплати конкретна сума при настъпване на застрахователно събитие „кражба”?

Относно отговорността на застрахователя по чл. 229 КЗ спрямо застрахования за платените от последния лихви и разноски на увреденото лице.

Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Относно обема на правата на платилия авалист срещу издателя на записа на заповед.

Следва ли въззивната инстанция да обезсилва цялото съдебно решение, когато първоинстанционният съд се е произнесъл по иск срещу страна, срещу която не е насочен, но същата участва в процеса като ответник по друг обективно съединен иск и за това, следва ли второинстанционният съд да обезсилва първоинстанционното решение и да връща делото за ново произнасяне на първоинстанционния съд при констатирана нередовност на им.

Прехвърлимо ли е вземане, чийто източник е договор за обществена поръчка?

Относно противоречието на въззивното решение със сегашната задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 от постановките на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2013 г.

Относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните.

При какви обстоятелства се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

По въпроса за задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други е в противоречие с формираната по същия задължителна практика на ВКС.

По въпроса за прогласяване за недействителен договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт на недвижим имот, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на 1/6 ид. част от гореописания имот.

При кумулативно наведени основания за нищожност на договор следва ли съдът да разгледа всяко от основанията за нищожност като отделен иск и респективно да се произнесе с отделен диспозитив за всяко едно от основанията?

Когато в исковата молба е неяснен придобивният способ, от който ищецът по ревандикационния иск извежда качеството си на собственик на вещта, какви са последиците на доклада и дадените от първата инстанция указания относно фактите, които страните следва да докажат?

Допустими ли са свидетелски показания за установяване на сключване на сделки при заобикаляне на закона?

Кметът на район компетентен ли е да утвърждава щатното разписание на районната администрация или компетентен за това е общинският съвет?

Когато дава различна от посочената от ищеца правна квалификация на иска, съдът произнася ли се по непредявен иск и следва ли в тази хипотеза да обезсили решението като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане или следва да се произнесе по съществото на спора по дадената от него правилна правна квалификация?

При ограниченото /непълно/ въззивно обжалване с оглед действащата процесуална уредба по ГПК /в сила от 01.03.2008г./, втората инстанция като решаващ / по същество на делото/ или като контролноотменителен /проверяващ/ правораздавателен съд действа и какви са правомощията на въззивния съд когато установи, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, след като е сезиран с конкретно оплакване по това обстоятелство във въззивната жалба, като в този случай недопустимо или неправилно е решението на първоинстанционния съд ?

Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните.

Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор – и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Едва в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати.

Представлява ли промяната в пазарната цена на делбения имот обективно настъпил (новонастъпил) в хода на делото факт? Длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази с тази настъпила в хода на делото промяна? Следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта относно определеното парично уравнение, но не и относно приложеният способ за извършване на делбата?

За естеството на порока, от който страда въззивно съдебно решение, постановено по жалба, нередовностите на която не са отстранени от правоприемници на починала след подаването й страна.

Относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.

Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в автомобил, управляван от шофьор, който е употребил алкохол със знанието на пострадалия и без този водач да притежава свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство също е било известно на потърпевшия от настъпилото ПТП, както и дали следва да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?

За значението на задължителното изслушване на двамата родители.

Относно неподписването на съдебния протокол от съдебното заседание, в което е приключило заглеждането на делото от съдията, постановил решението, води ли до нищожност на протокола и опорочава ли съдебното решение до степен на неговата нищожност и как следва да процедира въззивния съд в този случай.

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава своите изводи ако по делото са изготвени експертизи с идентични задачи, но с различни заключения.

Дали когато във въззивната жалба се правят възражения по факти, установени с приети от първостепенния съд експертизи и при направено искане от въззиваемия с отговора на въззивната жалба за допускане на нова съдебна експертиза със задачи пряко свързани с направените възражения, следва въззивният съд да уважи това искане?

Оценяем или неоценяем е искът за установяване на нищожността на отделни части от договор?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор. Следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства в мотивите на своето решение? В правомощията на въззивния съд ли е да изменя правната квалификация на установителен иск и да уважи претенция на различно правно основание, непосочено в исковата молба?

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, в случая тези на ищците за наличието на основания за изключителна собственост на имота, се явява релевантен за изхода на делото, тъй като липсват съображения в тази връзка, с оглед приетото от съда като основателно възражение на ответника.

Относно проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение, с оглед нередовност на ИМ, поради непълнота в обстоятелствената част на същата.

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция?

Валидно ли е извършено прихващане на две насрещни задължения, което е направено чрез едностранно волеизявление на една от страните, отправено до другата по предвидения в договора начин, в случай, че липсва изрично двустранно подписан протокол за прихващане, и след като страната, получила изявлението за прихващане със свое изискуемо вземане от прихващащия, не се противопоставила на това прихващане? Допустимо и законосъобразно ли е решаващият съд да отхвърли акцесорния иск за законна лихва за забава върху главницата, чиито падеж е датата на извършеното прихващане, след като веднъж приема в мотивите си, че прихващане между страните е било валидно извършено и на това основание присъжда размер на претенцията, формирана като резултат от последното, констатирайки същевременно, че по делото не е представен „изричен протокол за прихващане между страните”? Необходимо ли е да се изготвя и подписва протокол за прихващане между страните, за да може да се приеме, че прихващането е направено по предвидения в ЗЗД ред, а именно чрез едностранно волеизявление на една от страните, отправено до другата? Може ли да се приеме, че длъжникът по парично задължение е изпаднал в забава след покана от кредитора си, в случай че определеният между страните в договора падеж изисква съдействие от длъжника и настъпването му се осуетява от умишлен отказ на последния да окаже такова съдействие? Законосъобразно ли е отхвърлянето на акцесорния иск за забава, поради ненастъпването на падежа на задължението, дължащо се пряко на умишлено неоказване на съдействие от страна на длъжника по същото, опитващ се по този начин да извлече изгода от собственото си неправомерно поведение?

В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?

Може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника) ?

Относно значението на Д. – експертизата като доказателство в производството по установяване на произход.

Относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.

Относно „критериите за определяне на съдебния акт като недопустим„.

За индивидуализацията на предмета на делото след отстраняване на противоречие между обстоятелствена част и петитума на исковата молба?

Може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност?

Длъжен ли е въззивният съд в случай, че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест, поради неточност или непълнота на дадените в доклада по делото на първоистнанционния съд указания не са събрани в първата инстанция?

Предметът на делото не включва претендирани от страните права въз основа на приключилата между тях съдебна делба, поради което и въззивният съд е излязъл извън пределите на дължимите от него действия в изпълнение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, като е преценявал правата на страните въз основа на приключилото делбено производство между тях.

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на допълнителни доказателства.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяване на иска, е обусловил извода на съда за недопустимост на предявения иск.

Относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, т.е. при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот?
Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Липсата на разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд следва ли да се поправи от въззивната инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение в случая, когато не е отстранено от въззивната инстанция?

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

С оглед на изложените обстоятелства в исковата молба, които сочат предявен иск по реда на чл. 254 ГПК /отм./ и заявения петитум за установяване на недължимост на суми по договор за заем, но едновременно с това и въвеждането на твърдения за предоставено обезпечение от трето лице, срещу чието имущество е насочено изпълнението, съставът на ВКС констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Неясни са и фактическите твърдения на ищеца съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и не е обоснован интересът му от търсената защита с предявения иск с така заявения петитум – чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК.

Въззивното решение е постановено при липсата на относителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск – редовна искова молба. За да е налице тази предпоставка, в исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението (съответно на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи престации.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

Допустимостта на съдебния акт е обусловена от надлежното упражняване на правото на иск – от и срещу надлежни страни, при наличие на положителните процесуални предпоставки и отсъствие на процесуални пречки. Съдебното решение би било процесуално недопустимо и когато е постановено по непредявен иск -когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти.

Чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на това по чл. 235, ал. 2 ГПК, които императивно изискват излагането на такива мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата /вкл. относимите към спора писмени такива/, фактическите констатации и правните изводи на решаващия съд, които произтичат от тях, въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Дали спорните правоотношения между страните имат гражданскоправен характер и дали характерът на вземането и взаимоотношенията между страните обуславят прилагане на законите на административното правораздаване, при наличие на противореча съдебна практика?

Относно въведения от жалбоподателката довод за недопустимост на същото поради постановяването му без участието на всички необходими задължителни другари (на собствениците на южния магазин, построен в процесното дворно място, А. К. и И. К., непритежаващи собственост върху идеални части от имота).

За да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт в посочената по – горе част ?

Аксиоматично правило е, че делба се допуска по отношение на конкретна, самостоятелна, обособена вещ като вид обект на правото на собственост. Такива характеристики не притежават отделните идеални части от вещта.

Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт предвид данните за нередовност на исковата молба?

Относно задължителното изслушване на родителите в съдебното производство по изменение на постановените по – рано мерки, засягащи режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

От кой момент се счита предявен искът срещу правосубектния ответник универсален правоприемник на преобразуваното търговско дружество, което е настъпило преди подаване на исковата молба?

За начина на определяне на размера на следващото се обезщетение за неизползван годишен отпуск, договорен с договор за възлагане на управление и следва ли то – при наличие на три отделни договора, да се определя въз основа на последния, на базата на полученото от изпълнителния директор възнаграждение за последния отработен календарен месец, към което да се добавя и възнаграждение за членство в Съвета на директорите?

За правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.

Следва ли, след като съдът сам е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по технически въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование? Допустимо ли е съдът да определя размера на уважената и отхвърлената част от иска „на око”, без да вземе предвид доказателствата по делото и без да обоснове и мотивира своето изчисление?

Относно критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето. Относно задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето.

Процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно, но следва да се има предвид, че по естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.

Какъв е видът на недействителността на сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия съпруг? Относно правния интерес от предявяването на такъв иск за недействителност от съпруга-несобственик в случаите, когато след извършването на атакуваната с иска сделка – учредяване на договорна ипотека, и преди предявяването на иска, съпругът-собственик е извършил нова разпоредителна сделка – дарил е ипотекираното семейно жилище на трето лице, като си е запазил вещното право на ползване върху имота и е учредил такова право в полза на съпруга-несобственик, който е предявил иска.

Как се установяват размерът и предвидимостта на вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./?

С намаляването на иска прави ли се изменение на петитума на исковата молба?
Допустимо ли е при изменение на основанието на иска да се направи намаляване на исковата претенция?

Може ли въззивният съд, едва във въззивното производство, да определи наемна стойност на апартамент без да има специални знания и опит за това, без да ползва вещи лица – независими експерти?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли той да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?

За правомощията на въззивния съд да обезсили обжалвано пред него първоинстанционно решение и да прекрати производството по предявените искове поради нередовност на исковата молба, без да са дадени преди това указания за отстраняването им.

Относно съществуването на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С главния иск ищецът е претендирал заплащане на уговорено възнаграждение по договор за управление, а с евентуалния иск- неустойка в случай на прекратяване на договора, но описаното в нея създава неяснота за твърдяната фактическа обстановка.В обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения за това, какви са задълженията на страните по сключения между тях договор за управление, в какво се изразява отказът на физически достъп до хотела, въз основа на какви настъпили факти съдът следва да счете договора за прекратен, прекратяването представлява ли нарушаване на договорни задължения или е такова без предизвестие. Посоченото в нея не представлява пълно и ясно изложение на релевантните факти по създаденото между страните правоотношение, относно които те е следвало да сочат доказателства и да изложат своите доводи, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Изложението на обстоятелствата, на които се основава искът следва да се съдържа именно в обстоятелствената част на исковата молба.То не може да се извежда и интерпретира чрез препращане към представени по делото доказателства, какъвто в случая е и сключеният между страните трудов договор,но относно който липсват каквито и да било твърдения в нея. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание, съобразно предвиденото в закона. Така ответната страна и съдът могат да направят преценка по допустимостта и основателността му.

Задължението на електроразпределителното дружество, на основание чл. 20, ал. 7 НПППЕЕПРЕМ, да заплати стойността на поети за изграждане от присъединяваното лице, с предварителен,както и с последващо сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа, съоръжения ,на основание чл. 20, ал. 5 НПППЕЕПРЕМ, задължение по предвиден за сключване договор за покупко – продажба на съоръженията ли е или по договор за изработката им ? Изискуемо ли е задължение за заплащане стойността на тези съоръжения за присъединяване,преди потребителят да е изпълнил задължението си да представи необходимите според чл. 24 НПППЕЕПРЕМ документи, вкл. с оглед определяне предмета и цената по договора за покупко-продажба на съоръженията,прехвърлими в собственост на ектроразпределителното дружество?

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

При произнасянето си по иска съдът е обвързан от конкретните правопораждащи факти, изложени в обстоятелствената част на ИМ и няма никаква възможност да излиза произволно извън така наведеното от ищеца основание на иска, като разглежда по своя преценка и факти, с които не е сезиран и по този начин променя основанието на иска. Подобни процесуални действия представляват нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес- чл. 6, ал. 2 ГПК и водят до недпустимост на обжалваното въззивно решение като произнесено извън предмета на спора, т.е. по непредявен иск. С оглед изложеното и при вмененото от закона задължение на съда да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част, същото следва да се обезсили изцяло като недопустимо, след което делото да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения иск на наведеното от ищеца основание.

Несъществуването/ незаснемането/ на един имот в цифровия вид на КП представлява ли грешка в кадастъра, когато същият имот съществува/ е заснет/ в графичния вид на същия план , след като е възприет за основателен довода , че произнасянето на ВКС би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото?

Уговорената обща цена на вещите/движими и недвижими имоти/в предварителния договор,представлява ли пречка за обявяването му за окончателен на част от обектите, предмет на предварителния договор и допустимо ли е съдът да установи цената на част от обектите,предмет на предварителния договор,т.е. установима ли е от съда цената на отделните обекти?

Относно приложимостта на тригодишната давност по чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на задълженията към „Т.” за заплащане на цена на консумирана топлинна енергия.

Относно законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство, обжалваното решение на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС , Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о.

Относно застрахования, по договор за застраховка на финансов риск, сключен в полза на трето лице, в хипотеза на отказ от уговорката в негова полза, и дали застрахованият в този случай има единствено задължение да посочи друго ползващо се трето лице или може сам да поиска и получи застрахователното обезщетение.

При неправилно квалифициран иск в първата инстанция,необходимо ли е въззивния съд да даде указания на ищеца,относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест или е длъжен да се произнесе по делото,съобразно дадената правна квалификация и установените по делото факти и обстоятелства,т.е.за правомощията на въззивната инстанция,когато приеме,че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Дали защитата по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични?

Допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата ?

Съдът може ли да ограничава предмета на делото само до съдържанието на изготвеното по застрахователната преписка писмо – отказ за заплащане на застрахователното обезщетение и при постановяване на решението да преценява само тези възражения и твърдения? Допустимо ли е застрахователят да заявява и други възражения в хода на процеса, извън тези в отказа за заплащане на застрахователното обезщетение по образуваната щета?

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите на констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба.

Дали посочването в записа на заповед, че същият се издава като обезпечение на договор между издателя и поемателя, следва да се тълкува като поставено условие за пораждане на задължението по ценната книга?

За да бъде доказано с РКО извършено плащане, необходимо ли е от него да се установява / да е посочено/ и основанието за плащане ?

Въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие във фактическите твърдения на ищците – че праводателите на ищците и на ответниците са придобили въз основа на самостоятелно осъществени различни юридически факти собствеността на два съседни самостоятелни имота, а същевременно се претендира наличие на съсобственост върху тях, без да са изложени твърдения за юридическите факти, от които е възникнала твърдяната съсобственост.

Какви са материалноправните предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права?

Относно невъзможност да се установи на коя дата е сключен договорът за поръчителство, тъй като поради физическата връзка между двата договора е налице определеност и яснота относно съществените елементи от договора за кредит, независимо липсата на изричното им отразяване в договора за поръчителство.

Дали неизпълнението от застрахования лизингодател на задълженията от ОУ да изпрати на лизингополучателя предупредително писмо за забавата, както и да изпрати предизвестие за едностранно прекратяване на лизинговия договор, са основания за отказ на застрахователя за изплати застрахователното обезщетение? Може ли застрахователят да се суброгира в правата на застрахования по отношение на неизискуми лизингови вноски към датата на прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия обект?

Относно правомощията на въззивния съд при непълен или неточен доклад на първата инстанция във връзка с правната квалификация на спорното право и разпределението на доказателствената тежест по отношение на твърдяни релевантни факти относно неизпълнени задължения от страна на изпълнителя и последиците при липса на дадени от съда указания на страните за подлежащите на доказване факти.

Относно началния момент, от който се определя двугодишния срок, в който е извършена сделката – от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и въведеното допълнително условие – сделката да не е извършена преди началната дата на неплатежоспособността.

Допустими ли са гласни доказателствени средства за доказване на смисъла на постигнатата между страните договореност, при наличието на документ за предаване на сумите на ответника ?

Като е разгледал иска на основание вземане основано на абстрактна сделка-запис на заповед, въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, на непредявено основание, поради което и обжалваното съдебно решение се явява недопустимо.

Длъжен ли е съдът да възприеме експертно заключение за месечен пазарен наем, дадено по различни от действителните характеристики на спорния имот и трябва ли в този случай да допусне допълнителна експертиза?

Възможно ли е въззивният съд да приеме едва с решението си за спорен определен факт, ако същият е бил веднъж вече надлежно отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с извършения доклад по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК?

Относно правомощията на въззивния съд по отменения ГПК от 1952 г. при нередовност на исковата молба (респ. – на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), имащо характера на искова молба) и произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд.

Относно необходимостта да се доказва съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на откриване на наследството и при липса на твърдения за отчуждаване или унищожаването им, както и чия е доказателствената тежест за това.

Ако първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, следва ли въззивният съд да обезсилва решението и да връща делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или е длъжен да предприеме необходимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, както и дали е оправомощен въззивният съд да разгледа спора по същество, като с оглед фактите по делото даде правна квалификация на спорното материално право?

Вместо да се произнесе по спора, предмет на делото, въззивният съд е обсъждал липсата на непредявено от ищците придобивно основание, което обуславя извод за недопустимост на постановеното въззивно решение.

При констатиране на несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите на заповедта , следва ли съдът сам да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част или констатирането на това несъответствие е достатъчно за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество?

С оглед констатираното различие между взетото решение по т.1 от дневния ред от ОСА, предмет на предявения иск по чл. 74 ТЗ по настоящото дело и посоченото решение на ОСА в мотивите и диспозитива на постановеното решение на САС и на СГС, решението на САС и потвърденото с него решение на СГС в обжалваната му част са процесуално недопустими /арг. от чл. 281, т. 2 ГПК/ като постановени по иск, различен от предявения с исковата молба.

Относно доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия.

Предметът на правния спор се определя от ищеца с исковата молба, чрез обстоятелствената част и петитума на която се индивидуализират спорното материално право и вида на търсената съдебна защита. Последваща промяна в предмета на спора е допустима при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска. Изменението може да засяга основанието на иска или самото искане за защита или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно, но не и да води едновременно до промяна на основанието и на петитума на първоначално предявения иск. Едновременната промяна на основанието и на петитума представлява по същността си предявяване на нов иск и е недопустима, тъй като има за последица цялостна промяна на спорния предмет на делото, въведен с исковата молба.

С обратна сила ли се разваля договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; погасява ли се по давност иска за разваляне на такъв договор, ако неизпълнението продължава и към момента на завеждане на исковата молба; освобождава ли се длъжникът по такъв договор от отговорност, ако прехвърлителят е напуснал общото домакинство поради неизпълнение на задълженията на приобретателя?

Относно правомощията на въззивния съд при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада.

Относно въпрос свързан с приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 3, изр. второ ГПК и обема на дължимата от съда преценка за редовността на връчването.

За правомощията на въззивния съд в случаите, когато служебно промени квалификацията на спорното право, дадена от първата инстанция.

Следва ли въззивният съд като изрази становище само с “потвърждаване на решението”, без да обсъди и разгледа наведените в жалбата възражения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по същество на спора, да не изложи собствени мотиви и собствени изводи в решението си ?

Длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по съществото на спора да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка и всички свързани и относими по спора факти и обстоятелства,за които са събрани допустими доказателства по делото и имат отношение към оплакванията в насрещната въззивна жалба по отделно и съвкупност, в качеството на втора инстанция по същество? Каква е доказателствената тежест на приетата по първоинстанционното дело съдебномедицинска експертиза,след като заключението й противоречи на практиката на ВКС,според която силното раздразнение е приравнено към физиологичния афект; може ли съдът да не изхожда от конкретните факти и доказателства по делото, а да обосновава решението си единствено на това заключение, което противоречи на заключенията на две съдебно-психологични експертизи и на обсъждани факти и обстоятелства,които са установени безспорно с влезлите в сила актове на наказателните съдилища; може ли съдът да извършва преценка на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда- в случая споразумение и решение на ВКС?

Относно правомощията на въззивната инстанция при неправилна, респ. „непълна квалификация” на спора.

Как следва да процедира въззивният съд при непрецизирана в самата искова молба претенция, предмет на търсената съдебна защита?

Относно значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера , като настъпил в хода на производството , по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане , факт .

Tрябва ли въззивната инстанция да изготви собствени мотиви, когато не е възприела мотивите на първоинстанционното решение , поради несъвпадане на фактическите и правни изводи и следва ли когато излага мотиви различни от тези на първата инстанция, да посочи кои от тях споделя и кои не и на какво основание?

Относно начина на формиране на обезщетението по имуществена застраховка при намиране на откраднатото имущество и за обвързаността на страните от уговорките в ОУ към договора за застраховка в този случай.

С разпоредбата на чл. 29 КМЧП императивно е уреден приложимият процесуален ред за разглеждането на спора – българският Граждански процесуален кодекс. С разпоредбите на чл. 39 и сл. КМЧП, обаче, за българския съд е въведено допълнителното задължение до определи и посочи кое е приложимото материално право – българското или турското, което съдът не е сторил. Ако (в най-благоприятния случай) се приеме, че квалифицирайки иска, като такъв за непозволено увреждане, Х. с определението си по чл. 28 КМЧП имплицитно се е произнесъл и по чл. 39 КМЧП и е приел, че приложим е българският закон, въпреки липсата на мотиви по чл. 105 КМЧП, то в този случай би следвало с решението си да се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Какъв е видът на търсената защита по спор между разведени родители, когато родителят, на когото са предоставени родителските права по отношение на непълнолетното родено от брака дете, желае или се е установил да живее в друга държава, а бившият му съпруг не дава съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътуванията му /без ограничение в броя и времето на престой/ до страната, в която живее, или ще живее родителят с предоставени родителски права? Какво означава понятието „местоживеене на детето” по смисъла на СК и в контекста на международното частно право /чл.5 б.”а” от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.2 т.9 от Регламент №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност/? Възможен ли е спор между разведени родители относно местоживеенето на детето и допустим ли е такъв иск в контекста на понятието „местоживеене на детето”, разбирано не само като определено място /адрес/, където то се намира, но преди всичко, при кого живее?

Относно правната възможност на доставчика на ел.енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати в насока заплащане на цената на консумираната ел.енергия в съответния обект, в случаите на установена пълна липса на средството за техническо измерване /СТИ/, поради отстраняването му, което е довело до липса на отчетен разход на ел.енергия, но при налична реална консумация на такава от страна на абоната за същия период.

Въззивният съд е следвало да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед отстраняване на противоречията между тях и петитума. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения следва да са ясни и логически свързани, а петитумът от своя страна също трябва логически да следва от изложените фактически твърдения. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание, съобразно предвиденото в закона. Така ответната страна и съдът могат да направят преценка по допустимостта и основателността му. Когато нередовността се изразява в несъответствие между основание и петитум, възниква невъзможност да се индивидуализира спорният предмет по делото. При наличие на такова несъответствие съдът е длъжен, на основание чл. 129 ГПК, ал. 1 и 2, вр. чл. 127 ГПК, т. 4 и 5, да предостави възможност на ищеца да отстрани тази нередовност. В противен случай той не би могъл да определи предмета на делото и границите на решаващата си дейност.

Относно родовата подсъдност на спор между член на организация за колективна защита на авторски права и съответното сдружение във връзка с неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея, на основание чл. 73 ЗАПСП, във вр. с чл. 40, ал. 7 ЗАПСП, имуществени права на носителя и за правната квалификация на този иск.

Погасява ли се правото на обезщетение на лизингодателя като страна по договор със застрахователя по имуществена застраховка „Каско” на МПС в случаите, когато настъпилата от застрахователно събитие щета се отстранява за сметка на лизингополучателя по силата на постигнато между страните по договора за финансов лизинг споразумение?

Относно задълженията на въззивния съд при констатиране допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, касаещо събиране на доказателствата по делото.

Въззивният съд е следвало да проведе производство по чл. 129 ГПК, с оглед на това, че по всяка една от позициите в исковата молба, представляващи множество обективно съединени искове, трябва да бъде посочена цената , като елемент от съдържанието на претендираното право, чрез който същото се индивидуализира. Цената на всеки отделен оценяем иск трябва да бъде указана в исковата молба, според разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, а не само на обобщените претенции и общия петитум. Всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание, съобразно предвиденото в закона. Така ответната страна и съдът могат да направят преценка по допустимостта и основателността на всеки от тях.

Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд?
Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Съдилищата са сезирани с иск по чл. 93, ал. 1 ЗС за получаване от собственика на вещта на гражданските плодове/наема/ от нея, а не за обезщетение за пропуснати ползи от договорно неизпълнение . Съдът е разгледал претенция на непредявено основание и е присъдил обезщетение в размер на среднопазарния наем за периода, вместо за реално дължимите граждански плодове, събирани от несобственика и дължими на собственика на вещта. Ето защо в тази част решението е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за разглеждане и произнасяне на действително предявеното правно основание- чл. 93, ал. 1 ЗС.

Предпоставките по чл. 255 ГПК /отм./, сега чл. 439, ал. 2 ГПК, са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание, на основание новонастъпили факти и обстоятелства, които имат правно значение за съществуването му. Нотариалният акт, с който ищцата се е снабдила след приключване производството с предмет разпределение на ползването върху съсобствените имоти, не може да обоснове допустимостта на иска по чл. 439, ал. 2 ГПК, тъй като не е такъв новонастъпил факт, който да е довел до отпадане на изпълняемото право по влязлото в сила решение.

Съществува ли за наемателя задължение да плаща наемната цена в случаите, когато е обективно възпрепятстван да ползва наетата вещ по нейното предназначение?

Може ли съдът да зачита последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд при незавършена процедура по чл. 119 КМЧП и при какви условия?

Дали в случаите, когато цената по договор за продажба се определя по волята на страните както следва: част да се плати в брой, а друга част- чрез стойността на бъдещи СМР, които следва да се изпълнят от страна на купувача, неизпълнението на последните е основание за разваляне на договора ?

Относно освобождаването на превозвача от отговорността, която носи в случаите на частична липса или повреда на товара, поради непреодолима сила и дали същата се прилага и при недоставяне на остатъка от товара, в случаите, когато има изрични указания по чл. 14 от същата конвенция на изпращача за това.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран. Процесуалният закон позволява на ищеца да извърши промяна в първоначално очертаните с исковата молба обективни предели на спора като измени основанието на иска или искането си при спазване на уредените в чл. 214 ГПК съдопроизводствени правила. Промяната е допустима само при условие, че не се нарушава произтичащата от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум. Едновременното изменение на основанието и на петитума е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на процеса и не е позволено от закона, защото има за последица цялостна подмяна на предмета на делото.

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Относно действието във времето на нормите на ГПК от 1952 г. (отм.) и на ГПК от 2007 г., регламентиращи въззивното производство; и относно разликата между понятията „очевидна фактическа грешка“ и „непълно решение“.

Лична собственост или съпружеска имуществена общност са имуществата, придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака преди влизане в сила на СК от 1968г./отм./, когато бракът е заварен от този кодекс? Може ли съдът да основе своите изводи без да обсъди наведените доводи и възражения на страните и без да изложи съображения защо ги отхвърля ? Може ли един документ да бъде оспорен пред втората инстанция, когато при действието на отменения ГПК първоинстанционният съд не е дал възможност на страната да го оспори ?

Съдът е разгледал уволнение, което не е предмет на заповедта по исковата молба. Не може да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице противоречие между приетото от съда в мотивите и постановеното в диспозитива. Решението, като постановено по непредявен иск, подлежи на обезсилване, и делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на предявения иск. Тъй като искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловен от решението на съда по иска по т. 1 на същия текст, то в тази му част решението следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане съобразно решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. На обезсилване подлежи и решението в частта му по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като съдът е обвързал срока за заплащане на обезщетение с извода си за това, че процесното уволнение е станало факт на 27 май 2010 г., което не е претендирано от ищцата.

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Относно задължението на съда да се произнесе по въведено в процеса правопогасяващо възражение за давност.

За наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск против ответници, които нямат материалноправна легитимация към момента на предявяването му и неотносимостта на същата към въпроса за допустимостта на производството, в което ищецът определя ответника по предявения иск.

Кой е носителят на материалното право да предяви иск за възстановяване разходите за издръжка, обучение и униформено облекло, когато курсантът , приет в редовна форма на обучение в А. е отстранен поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление, напусне по собствено желание или откаже след дипломиране да заеме определената длъжност, в случаите когато договорът за 10-годишна служба в МВР е сключен при действието на ЗМВР /отм./ от 1997 г., а осъществяването на някоя от хипотезите на неизпълнение настъпи при сега действащия ЗМВР?

Кой е носителят на материалното право да предяви иск за възстановяване разходите за издръжка, обучение и униформено облекло, когато курсантът , приет в редовна форма на обучение в А. е отстранен поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление, напусне по собствено желание или откаже след дипломиране да заеме определената длъжност, в случаите когато договорът за 10-годишна служба в МВР е сключен при действието на ЗМВР /отм./ от 1997 г., а осъществяването на някоя от хипотезите на неизпълнение настъпи при сега действащия ЗМВР?

Относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата.

Otnosno правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/ за заплащане на обезщетение за частична загуба на превозен товар.

Относно собствеността върху постройката – ресторант „Л.”, за ползването на който се претендира заплащане на обезщетение. Дали ищците са материалноправно легитимирани да претендират съответното обезщетение, е преюдициален за спора?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, послужило като основание за неговото издаване и свързания с него процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест

Относно връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и на договора.

За продължителността на давностния срок за погасяване на вземанията.

1. Ако съдът не е изложил мотиви по заявените в иска фактически основания, а е основал решението на др. факти и документи, тогава решението нищожно ли е поради липса на мотиви?, 2. При уважаване на исковете на незаявени в исковата молба документи, прави ли решението недопустимо?, 3. При влязло в сила решение по частичен иск и при предявен иск за останалата част от вземането, допустимо ли е съдът да зачита влязлото в сила решение по частичния иск?, 4. Нищожна ли е клауза за неустойка във връзка с която не е посочен размер на вероятни вреди?, 5. Представляват ли действията на ищцата водещи до причиняване на щети на О.?

Следва ли пълномощното за гласуване пред О., да бъде изрично, като установява конкретно за кое събрание се отнася, точките от дн.ред и начина на гласуване, или може да бъде и общо?

Относно формата на защита на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, включваща предявяване на възражения, изключващи правото на ответника, са обусловили изхода на спора с оглед непроизнасянето по поддържаните от него доводи в подкрепа на иска за отричане претендираното от ответниците право на собственост върху спорния имот.

Относно формата на защита на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, включваща предявяване на възражения, изключващи правото на ответника, са обусловили изхода на спора с оглед непроизнасянето по поддържаните от него доводи в подкрепа на иска за отричане претендираното от ответниците право на собственост върху спорния имот.

Относно допустимостта съдът да основе решението си на обстоятелства, които не са въведени с възражения на ответника в предвидените от закона процесуални срокове, и на документи, които не са приобщени като доказателства по делото, и за задължението на съда да обсъди всички доказателства, относими към релевантните за правния спор факти.

Относно изследване на каузалните правоотношения между страните при реализиране на менителничните права.

За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай на издадено осъдително решение срещу прекия причинител на увреждането.

Кой се явява надлежна страна – ответник по исковете за установяване на дискриминационно нарушение и за заплащане на обезщетение за вредите от него?

Съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 и сл. от отм. ГПК от 1952 г./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове и допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция?

Относно разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ.Г.

Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок на решението водят – недопустимост или неправилност?

Относно отнемане по иск по чл.34 ЗСГ на недвижим имот, който е собственост на лице, което не е страна по делото.

Относно отнемане по иск по чл.34 ЗСГ на недвижим имот, който е собственост на лице, което не е страна по делото.

Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба, за съдържанието на мотивите към въззивното решение и за произнасянето на въззивния съд по защитните позиции на страните в процеса.

Относно точното изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба.

При новото разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК /отм./, въззивният съд не само не се е съобразил със задължителните за него указания, дадени с предходното касационно решение по делото, а и е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск, вместо по предявения. Като е приел, че искът за заплащане стойността на процесните билети се основава на сключен между страните гражданскоправен договор за продажба на билети, какъвто нито се твърди в исковата молба на събирателното дружество, нито се установява от доказателствата по делото, както и че тази процесна стойност се дължи от касатора на ищеца – собственик на билетите, поради прекратяването на този договор, окръжният съд е уважил иска, не на предявеното от ищеца договорно основание, а на непредявено от него – извъндоговорно основание за заплащане на процесната сума.

Счита ли се за трудоустроено лицето, за което в решението на ТЕЛК няма дадени препоръки за преместване? Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си преди да изтече даденият от него срок за представяне на писмена защита и има ли право въззивният съд да се произнася по факти и доводи, които не са твърдяни в исковата молба и във въззивната жалба?

Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, когато с последното решаващият съд е нарушил диспозитивното начало, произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и обхвата на търсената защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация обуславя правилността на решението. Разглеждането на иск, който не е предявен, и неразглеждането на предявения, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение.

Дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила – материална обвързваща сила или формална с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му?

Дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила – материална обвързваща сила или формална с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му?

Как се определя родовата подсъдност при евентуално обективно съединяване на искове, когато главният иск е подсъден на районен съд, а евентуалният – на окръжен, както и дали при обезсилване на решение на първоинстанционен съд поради родова неподсъдност на спора, производството по иска подлежи на прекратяване?

Относно наличието на явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗЗД при сключването на договор за продажба.

В случаите, в които търговската марка, за която се твърди, че е заявена недобросъвестно, е била прехвърлена от недобросъвестния заявител на трето лице, кой ще бъде пасивно легитимиран по установителния иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО да бъде установен фактът на недобросъвестност на заявителя при подаване на заявка за търговска марка – заявителят, който към момента на завеждане на иска вече е прехвърлил правата си върху марката, или лицето, което е придобило правата върху марката в резултат на прехвърлянето и което е притежател на марката към момента на предявяване на иска? Ако се приеме, че както недобросъвестният заявител, така и притежателят на марката са пасивно легитимирани като ответници по иска, тяхната процесуална легитимация съвместна ли е и следва ли да се счита, че недобросъвестният заявител и настоящият собственик на марката са задължителни другари в процеса?

Дали е допустим иск по чл.107,ал.3 СК от 1986 г. (отм.) (на който съответства разпоредбата на чл.56,ал.2 СК от 2009 г.) при наличие на споразумение по чл.101 СК от 1986 г., за който е прието, че е обусловил изхода от спора и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Относно допустимостта на направено възражение за прихващане и за момента, в който това право се преклудира при действието на ГПК от 1952г.

Може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, който не е въведен от ищеца с исковата молба, за който прието, че е обусловил изхода от спора и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

За правомощията на въззивния съд, когато в хода на производството пред себе си установи порок в исковата молба.

Относно съответствието на съдебното решение с действителното искане – така, както то е конкретизирано от ищеца.

Относно критериите за разграничаване на функциите и правомощията на органите на сдружение с нестопанска цел, съответно на юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, според които се преценява приложимият правен ред за защита срещу незаконосъобразните и противоуставни решения на тези органи – исковият ред по чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ или редът по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ.

Налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, в което е съдружник, ако той счита, че с този договор се накърняват неговите членствени права?

Доказването на размера на претърпените неимуществени вреди при трудова злополука налага ли назначаване на съдебно-медицинска експертиза за установяване на характера на телесната увреда и механизма на получаването й, както и за оздравителния период?

За наличие на давностно владение между сънаследници.

Относно направеното възражение от касатора [фирма] за ненадлежното конституиране на ответниците в процеса и с оглед служебното задължение на съда да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалваното решение/вж.т.1 на ТР 1-2010-ОСГКТК/.

Относно главница в размер на 297 187.25 лв. по акт №20 от 14.11.2007 год. за установаване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 75 979.57 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по акт №20 от 14.11.2007 год. за установяване на частно държавно вземане. Относно наказателна лихва в размер на 181 727.34 лв., начислена за периода 16.11.2004 год. до 30.10.2007 год. върху главница по валутния кредит, установена с акт №35 от 18.11.2004 год.

Относно началото на давностния срок при вземането за неустойка, когато в договорът-чл. 40, ал. 1, е посочено, че същата се дължи след покана, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 103/8.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на I т.о..

Относно моментът, към който се преценява законосъобразността на заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

Може ли ищцата успешно да претендира обезщетение за претъпени вреди в следствие твърдяно професионално заболяване /в случая имуществени/ , при положение , че по делото не е представено решение на ТЕЛК, с което да е установен професионалния характер на заболяването ?

Законосъобразно ли е в устава на кооперацията да има изисквания към член-кооператорите да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползуват лично? Противоречи ли подобно изискване на чл. 31, ал. 4, /т. 1/ ЗК? .Следва ли в покана за ОС, когато се изключват член-кооператори, да се изписват техните имена, нарушения, основание и др.? Кое от двете решения следва да се гласува като т.1 от дн.ред-по чл. 8, ал. 2 или по чл. 13, ал. 3 ЗК? Нарушение ли е на материалния закон гласуването ан блок за изключване на член-кооператорите? Гласуването на някой от подлежащите на изключване при вземане на решение от ОС за неговото изключване води ли до недействителност на решението?

Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина?

Относно възможността двамата родители да ползват семейното жилище след развода, без да се посочи кой от тях кои помещения ще ползва, при наличие на нетърпими отношения между бившите съпрузи и при притежаване от бившите съпрузи на друго жилище.

Относно правнорелевантния момент към който следва да се преценя приложимостта на предвидената в чл. З, ал. 1, т. 4 КТ предварителна закрила при прекратяване на трудовия договор с предизвестие.

Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за упражняване на правото на ГФ да встъпи в правата на увреденото лице, след заплащане на застрахователната сума по чл. 88 ЗЗ/ отм./, което право е аналогично на суброгационното право на застрахователя.

Относно валидността на решението на ОбСЗ при положение, че същото не е подписано от секретар на комисията, по който е прието наличие на противоречиво произнасяне, илюстрирано с представените от касаторите решения по гр. д. № 4956/2007 год. и 2332/2008 год. на ВКС. Относно правомощията на съда за осъществяване на косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия, с оглед указанията в ТР №№ 2/91 год. на ОСГК на ВС и 6/2006 год. на ОСГК на ВКС, при конкретните обстоятелства по настоящето дело за наличие на влязло в сила решение по ревандикационен иск против праводателите на настоящите ответници, в който е приета легитимацията на ищците за собственици на имота на основание възстановяването му по ЗСПЗЗ.

Относно дължимостта на претендираните възнаграждения, за разпределението на доказателствената тежест и възможността да се доказва полагането на извънреден труд с приетите по делото експертизи, които са решавани противоречиво от съдилищата, видно от представените по делото решения.

Може ли приобретателят да замести праводателя си, когато във фазата по извършване на делбата са му прехвърлени права?
Какъв може да бъде предметът на договора за цесия, с оглед приетото от въззивния съд, че негов предмет могат да бъдат вземания и други права, които имат имуществен характер, но не и вещни права?

Какви доказателствени средства може да се докаже правото на собственост, и по конкретно може ли извод за наличие на право на собственост да се основе само на извлечения от имотен регистър, без да се прецени доколко актуална е съдържащата се в документа на данъчната администрация информация?

Относно изменението на регулационния план, предвиждащ отреждането за двата имота на съсобствен парцел IХ, с оглед данните за обжалване на заповедта за това изменение и съгласно задължителните указания по т. 10 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС за назначаване на експертиза и формулиране на задачата й по преценка на съда, с оглед задължението му да изясни делото от фактическа страна .

Има ли правен интерес кредиторът на починал длъжник да предяви установителен иск против неговите наследници за установяване, че направеният от тях отказ от наследство е нищожен?

Относно моментът на узнаване от кредитора за извършения от длъжника отказ от наследство.

Относно задължителното другарство в делбеното производство и процедирането за конституиране на всички съсобственици в него.

Относно касационната жалба на „Л” АД, гр. П. чрез адв. А против решение № 188/25.03.2008 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 132/2008 г.

Относно идентичността на имота, за който счел, че липсва спор между страните.

Относно значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето, спрямо което не са му предоставени за упражняване родителските права – в противоречие с ППВС № 1 от 1974.

Относно процесуалноправния въпрос за непроизнасянето от въззивния съд по възражението на ответницата-касатор относно валидността на дарението по нот.акт № 116/1998г.

Относно допустимостта на производството за делба на идеална част от имот, съсобствен с трети лица, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.

Какви обекти влизат в общинската инфраструктура с местно значение и дали обекти без регионално значение трябва да бъдат включени в общинската собственост?

Относно непроизнасянето по първата предпоставка на ревандикационния иск – за собствеността на процесния имот.

Относно допустимостта на въззивното решение и от кой момент вземането за цялата арендна вноска става изискуемо.

Относно противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2008 год. ВКС-Търговска колегия.

Може ли да бъде предявен и подържан иск срещу ответник, чието заличаване от търговския регистър вече е постановено към депозирането на исковата молба?

Относно връзката между записа на заповед и конкретното каузално отношение, като причина за неговото издаване, както е поддържано и от самия ищец, включително и неговите признания в производството пред първата инстанция и произтичащият от това процесуалноправен въпрос, свързан разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявения пряк иск срещу издателя на ефекта.

От какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от направените възражения за прихващане? М. ли да се правят последователни възражения за прихващане под условие, че насрещното вземане не е вече погасено в резултат на предходното възражение за прихващане?