във връзка с обосноваване искането за допускане на касационно обжалване: „1. Допустимо ли е да се приемат за недоказани оспорванията за неавтентичност и антидатираност на документи, ако не е откривана процедура по чл. 193 ГПК, въпреки че искания за откриване на процедура по чл. 193 ГПК са правени и пред първите две съдебни инстанции?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да открие производство по чл. 193 ГПК, когато прецени, че е оспорена автентичността на частен документ и първоинстанционният съд също не е открил такова производство?; 3. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени от страните доказателствени искания и съответно да обоснове недопускането на посочените от страните доказателствени искания?; 4. Извършва ли въззивният съд съществено процесуално нарушение като не допуска допълнителна или повторна експертиза, която е поискана в същото съдебно заседание, в което се изслушва заключението на вещото лице и от дадените отговори в заключението и в устните обяснения на вещото лице се установяват непълноти и/или противоречия?; 5. Извършва ли въззивният съд съществено процесуално нарушение, когато при формулиране на въпросите по допуснатата експертиза е видно, че същият има предварително убеждение по делото и се е произнесъл по въпрос по съществото на спора преди постановяване на крайния съдебен акт?; 6. Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички правнорелевантни твърдения на страните, всички относими и допустими доказателства, поотделно и съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост) с останалия доказателствен материал?; 7. Длъжен ли е да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните?; 8. Когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи ли обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не?“ В изложението на основанията за достъп до касация касаторът прави позоваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че въпросите по т. 1, 2, 3, 6, 7 и 8 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпросите по т. 1, 2 и 3 – на ТР №1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и на постановени от ВКС решения по гр. д. №871/2012 г., III г. о., гр. д. №4426/2014 г., III г. о. и т. д. №2637/2015 г., II т. о., по въпросите по т. 6 и 7 – на противоречие с формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, а именно с решения по гр. д. №862/2011 г., IV г. о., гр. д. №1321/2009 г., IV г. о., гр. д. №1163/2010 г., IV г. о., гр. д. №1100/2012 г., IV г. о., гр. д. №1413/2009 г., IV г. о. и др. и на въпроса по т. 8 – на противоречие с решение по гр. д. №2631/2016 г. на ВКС, III г. о. Касаторът „Мира-Ел“ ООД поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за достъп до касация, тъй като в противоречие с практиката на ВКС съдът не е установил икономическото състояние на длъжника към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция и неправилно е определил началната дата на свръхзадължеността на търговеца. В тази връзка въвежда и въпроса „Към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост на търговското дружество?“ с твърдения, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решения по т. д. №4356/2013 г., II т. о., т. д. №4254/2013 г., I т. о., т. д. №685/2012 г., II т. о., т. д. №284/2016 г., II т. о., т. д. №785/2017 г., I т. о.