чл. 293 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор на същите?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства?
В какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по договора. Съставляват ли изпълнение на задълженията на приодберателя по договора несистемните, случайни или единични действия по оказване на грижи за даване на издръжка. Частичното, забавено или неточно изпълнение на задълженията на предобретателя поражда ли право за прехвърлителя да развали договора за издръжка и гледане?

В случай, че за иска по чл. 108 ЗС се заявява пълен отказ или оттегляне (подлежащо на изрично санкциониране от съда при условията на чл. 29, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 34, ал. 3 ГПК и чл. 47, ал. 6 ГПК), поставя се въпросът за допустимостта на процеса като цяло, тъй като самостоятелен иск за отменяване на констативен нотариален акт е недопустим, доколкото с чл. 537, ал. 2 ГПК тази отмяна е уредена само като последица от разрешен в рамките на конкретното дело спор за собственост.

Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и тази на имота, който се твърди, че е придобита от ищеца?

За приложението на чл. 342 от ГПК, свързан с проблема за момента, до който ответникът по иска за делба може да възрази срещу допускането ѝ по отношение на имот, за който се претендира, че е придобит въз основа на давностно владение.

За характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Когато владелецът е осъществил такова въздействие върху чуждата вещ, което отговаря на правата на съсобственик и е с намерение да придобие собствеността на определена идеална част от чужд терен, то осъщественото владение е ли върху идеална част и допустимо ли е придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от имота, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост?

За приложимостта на чл. 34в ЗСПЗЗ и дали при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евентуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона?

При незаконосъобразен отказ на РЗИ, /установен с влязло в сила съдебно решение/ за вписване на промяна на адреса на дейност на лечебно заведение – медицински център с клинична лаборатория, дължи ли се плащане от НЗОК на извършени по време на висящото административно производство медицински дейности от медицинско заведение, възложило на медицинския център да организира извършването на медико-диагностични изследвания – пакет „Клинична лаборатория“ на територията му, поради липса на свое обособено звено?

При обявената противоконституционност на чл. 35а ЗЕВИ, събраните на основание същата суми , в периода от приемането на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решението на Конституционния съд за това прогласяване, подлежат ли на възмездяване за платците и правното основание за това?

Възниква ли и при какви предпоставки право на разваляне на предварителния договор за покупко-продажба и иск за задатък, когато към сключването му купувачът по предварителния договор знае, че имотът е ипотекиран от продавача?

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди съдържащите се във въззивната жалба доводи в тази насока?

Допустимо ли е относителната недействителност да бъде обявена не за цялата сделка, а за част от нея и то за права, придобити по договор за дарение, а не по наследяване?

За значението на уредения в преходните разпоредби на ЗУТ режим на търпимост на незаконни строежи и на удостоверението за търпимост при спорове за собственост на незаконен строеж.

Допустим ли е искът на член-кооператор срещу ЖСК за вземане за стойност поради направени разходи за довършване на жилището, определено като обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), основан на принципа на забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг, която провежда искът по чл. 59 ЗЗД?

1. За допустимостта на производството по чл. 33, ал.2 ЗС в хипотези на сключен договор за замяна? Какви са правните последици за недвижимия имот, предмет на една от престациите по договора за замяна при допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал.2 ЗС само по отношение на съсобствения недвижим имот на продавача? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. За допустимостта нищожността, респ. симулативността на сделка да се заявят като праворелевантни факти и основания на искова претенцията претенция по чл. 33, ал.2 ЗС без да е поискано произнасяне по тях с отделен диспозитив и със силата на пресъдено нещо? Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е симулативна в производство по чл. 33, ал.2 ЗС без да има предявен иск за разкриване на симулация на договора за замяна? Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал.2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за замяна, на база позоваване от страна на ищците на нищожност и симулативност на сделката, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
3.Чия воля изследва съда при преценка симулативността на сделка, сключена чрез пълномощник – волята на пълномощника или тази на упълномощителя? Допустимо ли е да се прави извод за симулативностна договор за замяна, като прикриващ договор за покупко-продажба без да се изследва волята на страните по сделката? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
4. Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на писмено доказателство , което не е допуснато и прието от съда , и съответно без да има искане за приемането му като писмено доказателство? Допустимо ли е въззивният съд да кредитира свидетелски показания на свидетел за обстоятелства, за установяването на които не е допуснат и за установяването на тези обстоятелства няма доказателствени искания в преклузивния срок? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
5. Ограничен ли е правораздавателния контрол на въззивния съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
6. Допустимо ли е въззивният съд да приема , че пълномощникът е превишил обема на пълномощията си, сключвайки сделка , за която изрично е упълномощен в пълномощното? Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че пълномощникът е превишил обема на правомощията си, без да има наведен такъв довод в исковата молба или в хода на съдебното производство? Следва ли съдът да допусне изкупуване едва след установяване на действително уговорените условия по сделката? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Кой е релевантният момент за преценката спазени ли са изискванията за предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ и за отговора има ли значение, че след връчването на заповедта за уволнение е констатирана очевидна фактическа грешка от инспекцията по труда в даденото разрешение, а от трудово-експертната комисия - в мнението?

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по всички наведени доводи на страните въззивното решение?

Позитивното ни право урежда ограничен брой вещни права, които могат да се придобиват само по уреден в закона фактически състав. В действащата нормативна уредба не е уреден фактически състав, по който включването на реална част от реституиран земеделски имот в урегулиран поземлен имот на трето лице, да доведе до възникване на съсобственост между реституирания собственик и това трето лица.

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Определянето на правната квалификация е задължение на съда, който следва да я определи въз основа на твърдените факти, които да подведе под съответната правна норма, без да е обвързан от дадената от страните по спора правна квалификация.

Постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, противопоставимо ли е на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какви са особеностите на иска на третото лице, ипотекирало своя вещ в обезпечение на чуждо задължение, когато кредиторът се е снабдил с изпълнително основание и изпълнителен лист, а длъжникът по ипотеката твърди, че ипотечното право не съществува и заявява различни основания за това? (на осн. чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК)
Когато с предявяването на такъв иск ипотекарният длъжник се позовава на погасителна давност, как съдът следва да прецени предпоставките на давността – спрямо задължението на главния длъжник или спрямо всички други длъжници, фигуриращи в изпълнителния лист като солидарно задължени за дълга? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Собствеността върху изграденото извън правото на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли се от лицето, което го е изградило, и при какви условия така изграденото може да бъде годен обект на придобиване по давност?

В случаите, когато по иска за развод има ненавършили пълнолетие деца и съдът е длъжен служебно да реши въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, дали принципът за осигуряване на най-добрия (на висшия) интерес на детето допуска съдът да лиши родителят, при когото децата няма да живеят, от всеки контакт и начин на общуване с тях за период от шест месеца?

Правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл.76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение, като под страх от нищожност на делбата - чл.75, ал.2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката - по заявения иск по чл.76 ЗН. Разяснено е и, че при тази недействителност разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последници и има действие спрямо третите лица, но актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза за разпореждане по чл.212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях, съответно в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл.76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея. Съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните, като приобретателят по сделката е ответник по искането, тъй като ако при делбата имота се падне в дял на друг съделител, разпоредителната сделка ще бъде относително недействителна и в този случай сънаследникът прехвърлител отговаря спрямо приобретателя по реда на чл.189 и сл. ЗЗД.

Включването на реална част от чужд имот в поземлен имот по силата на одобрена кадастрална карта не води до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части. Одобрената кадастрална карта има само удостоверително (декларативно), а не конститутивно действие. Тя не създава, не изменя, нито прекратява права и задължения. ЗКИР не съдържа правна норма, предвиждаща като последица на одобрената кадастрална карта възникване на съсобственост върху поземлен имот, ако същият е бил образуван от имоти на различни собственици. При действието на ЗТСУ (отм.), който е бил в сила към 1998 г. и след това, до 31. 03. 2001 г., застроителният и регулационен план (ЗРП) за обществено мероприятие по чл. 22 ЗТСУ /отм./ - чл. 25 ЗТСУ (отм.) няма пряко отчуждително и вещноправно действие. Отреждането на терен за обществено мероприятие по този план, който терен включва няколко имота, няма за последица изгубване на юридическата самостоятелност на включените в терена имоти, собствениците на тези имоти запазват собствеността си върху тях в кадастрални граници до отчуждаването им със заповедта по чл. 95 ЗТСУ /отм./ и правото на собственост върху отделните имоти не се трансформира в съсобственост върху общия парцел при условията на чл. 31 ЗТСУ /отм./. Разпоредбата на чл. 31 ЗТСУ /отм./, предвиждаща възникване на такава съсобственост по регулация, е приложима само за общи парцели по дворищнорегулационния план, но не и за парцели по плана за обществени мероприятия. По тези въпроси практиката на ВКС е единна и постоянна, обективирана в множество решения. При действието на ЗУТ, в сила от 31. 03. 2001 г., подробният устройствен план (ПУП) също няма отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16 ЗУТ, която в случая не е налице.

При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение?

Следва ли да се отхвърли иска по чл.109 ЗС, ако ищецът не е посочил с какво незаконният строеж му пречи да упражнява правата си?

За възможността стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.

Може ли да бъде установена трансформация на лично имущество по отношение на имот, придобит по време на брака чрез наследяване и съдебна делба на името на другия съпруг?

Длъжен ли е съдът по дело за делба да зачете силата на пресъдено нещо на постановено между същите страни съдебно решение, имащо отношение към правата им на собственост от делбения имот?

Цесионерът, придобил вземането след издаден изпълнителен лист в полза на цедента, притежава ли надлежна легитимация по правото по чл. 409 ГПК или правото по чл. 409 ГПК принадлежи само на кредитора по изпълнителното основание?

Може ли американски гражданин да придобива право на собственост върху земя в Република България при условията, произтичащи от Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 1.04.1993 г. /ДВ. Бр.30 от 1993 г., обнародван ДВ бр.47 от 23.05.1995 г., в сила от 2.06.1994 г., изменен и допълнен в бр.15 от 16.02.2007 г., в сила от 16.01.2007 г./ и условията на посочения договор попадат ли в приложното поле на чл.22, ал.1 от Конституцията на Република България?

Относно възможността да носи гражданската отговорност за причинено увреждане от пътно-транспортно произшествие лице - водач на моторно превозно средство, с временно отнето свидетелство за правоуправление, което е освободено от наказателна отговорност, поради невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, когато употребявайки алкохол се е поставило в състояние и на алкохолно опиянение.

С оглед вероятната му недопустимост, поради произнасяне от съдилищата извън родовата им компетентност.
Попада ли в хипотезата на “очевидна фактическа грешка“ датата, вписана в постановеното съдебно решение, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 1 ГПК, когато предхожда датата на обявяването му в срочната книга на съда – т.е. тази по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК?

Могат ли лицата, заварени като ползватели в предоставени им за ползване земи, на които е признато право на задържане по силата на закона - пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ – да се позовават на придобиване на предоставения им имот в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, след като са оспорвали оценката на подобренията именно в това си качество и преди процедурата по законоустановения ред на пар. 4з, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ да е приключила, както и по въпроса за възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е вече приложен?

В разглеждания случай с исковата молба се търси защита на вещно право. За тези видове дела, освен общите изисквания за редовност, установени с чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, приложимо е и изискването за вписване съобразно чл. 114, ал. 1, б. в ЗС с произтичащата от това необходимост исковата молба да удовлетворява изискванията и на чл. 12 ПВ във връзка с чл. 6 ПВ. Следователно, с оглед предмета на спора, по делата за защита на вещни права се изисква в титулната част на исковата молба да бъдат посочени имената, ЕГН и адресите на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост както в случаите, когато те са ответници (с оглед извършване на вписването при действащата персонална система на вписванията), така и в случаите, когато те са ищци. В последния случай, по силата на чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, в хода на делото така индивидуализираните собственици може да бъдат представлявани от председателя на управителния съвет (управителя; лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС) - при условие, че е налице нарочно взето решение от общото събрание. Предвид общото правило на чл. 32, т. 1 ГПК, председателят на управителния съвет (управителят; лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС) може да преупълномощи адвокат с упражняването на предоставената му от етажните собственици представителна власт.

Допускане до касационно обжалване в частта, с която до делба е допусната стопанска сграда с цел извършване на преценка дали в случая не следва да намери приложение разрешение, идентично с възприетото от ОСГК на ВКС в ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. по т.д.№5/2015г., като се има предвид, че стопанската сграда е с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, за която не са открити строителни книжа и документи за статут.

За преценка на допустимостта на въззивното решение, като постановено по искова молба с твърдение за осъществявано владение само от ищците върху терен, индивидуализиран единствено чрез площта си в квадратни метра и заявен петитум за признаване права в съсобствеността на недвижим имот, отразен в кадастралната карта.

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че при неправилна правна квалификация постановеното решение във всички случаи е недопустимо.

Относно приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделители, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?
Дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск?
Може ли ремонтът на съсобствена жилищна сграда и влагането на разноски по нейното поддържане да изключат тегленето на жребий?
След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?
Обвързан ли е съдът, който разглежда претенция за остатък от вземане, частично установено с влязло в сила решение, с установените по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право?

Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, влезли в законна сила, при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот, преди образуването на ТКЗС?
За допустимостта лице – страна в производство по спор за собственост на възстановен земеделски имот (в т.ч. и общината), възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ?
За възможността да се приеме, че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект, по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост, отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти?

За значението на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК, с който поради грешка на нотариуса /прилагане на сега действащия Закон за наследството, вместо приложимия към датата на откриването му Закон за наследството (отм.)/ са признати по-голям обем права от притежаваните, при заявено от ползващите се от акта лица възражение за придобивна давност на идеална част от възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти и от кой момент започва да тече давностния срок – от снабдяването с констативния нотариален акт или от узнаването на това обстоятелство от останалите съсобственици?

Какъв е приложимият давностен срок по отношение вземанията на кредитора по индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска болнична помощ по реда на чл. 59 ЗЗО, вкл. за надлимитни дейности – общ или специален по чл. 111, б. в ЗЗД?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към правния спор, както и доводите на страните?

С оглед неправилност на изводите на съда относно претендираните размери на исковете, съгласно данните за изменението им по реда на чл. 214 ГПК.

Подлежат ли на заплащане от възложителя допълнителните и необходими СМР, които са възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./?

При наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за своене по отношение на недвижимия имот?

В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит, и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита?

Започва ли да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за собствениците на право на строеж, след като това е обусловено от фактическото състояние на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята?
Разполагат ли суперфициентите с правото да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС, след като същите не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си?
В хипотезата , когато договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален, но междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, следва да се даде отговор на въпрос: тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще следва ли да запазят правата си на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД?

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът претендира идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от ответника на трето лице след вписване на исковата молба?

Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?

1. Поражда ли действие противоконституционният закон от влизането си в сила до влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което законът е обявен за противоконституционен?
2. Отговаря ли държавата за вреди от законодателна дейност на Народното събрание при приемане на противоконституционен закон, когато Народното събрание бездейства в изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционен съд (ЗКС)?
3. Кой орган надлежно представлява държавата по този иск?

За точното прилагане разпоредбата на чл. 299 ГПК и за необходимостта да бъдат съобразени правата на страните по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС в последващ съдебен спор за собственост.

1. Следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ за всички фактически констатации в акта за начет/АН/, ако в хода на производството по чл. 422 ГПК се опровергаят доказателствата за една от тях?
2. Може ли съдът, разглеждащ иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадена въз основа на АН заповед за незабавно изпълнение, да установи друг размер на вредата, различен от този по АН?

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

Дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

1. Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД /отм./?
2. Достатъчно ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по ЗОПДИППД (отм.), за да е налице основателното предположение по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, че имуществото е придобито от престъпна дейност?

Следва ли стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или частни завещателни разпореждания или дарения и от което наследниците получават части съобразно права им по закон, да бъде взета предвид, за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН и ако се установи такова накърняване, то тогава, то тогава разликата в стойността до пълния размер на запазената част да бъде допълнена чрез намаляване на дарението?

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?

Относно правомощията на въззивния съд в хипотеза, когато, след като едно първоинстанционно решение е обезсилено, делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд и при отсъствие на заявен отвод, второто по ред първоинстанционно решение е постановено от същия съдия, който е постановил и обезсиленото първоинстанционно решение.

Задължителни ли са указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона при връщане на делото за ново разглеждане?

Кога настъпва конститутивният ефект на протоколно решение на ПК за възстановяване на собственост в стари реални граници в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 68 от 1999 г. и какво е значението за настъпване на този ефект на степента и начина на индивидуализация на реституирания имот, обект на протоколното решение на поземлената комисия?

За задлъжението на въззивния съд да обсъди възраженията на страните.

Следва ли съсобственикът в придобит по наследство недвижим имот, който се позовава на придобивна давност (по отношение на идеалната част от съсобствеността на друг съсобственик), да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от имота на друг съсобственик и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са доведени до знанието на другия съсобственик?
Намира ли приложение установената в чл.69 ЗС презумпция в хипотезата на наследствен имот?

Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследника да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?

За правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества и реда за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване.

Подлежи ли на повторно вписване поправената искова молба в резултат на изменения на обема на заявеното право или страните по иска?

Трето на съпрузите лице – частен правоприемник (на единия от тях) легитимирано ли е да оборва презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК 1985 /отм./?

В действителност ли разясненията в т.8 на ППВС № 5 от 1972 г. относно предпоставките за изключителност не са актуални при действащия Семеен кодекс с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о.?

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

За преценка дали не е очевидно неправилен извода на окръжния съд, че нормата на чл.537, ал.2 ГПК се прилага и по отношение на актове за общинска собственост.

Гражданско или административно е делото по спора, дали ЗДДС допуска за цената по договор с лице, регистрирано по ЗДДС, доставчикът да начисли ДДС и дали купувачът дължи на продавача ДДС върху уговорената цена?

Oтносно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Kакви са правомощията на въззивния съд, когато с оглед особеностите на конкретния случай производството по предявен по реда на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР) трябва да бъде съединено с иск по чл. 108 ЗС, но това е невъзможно с оглед фазата на развитието на производството по двете дела?

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения.

Относно задължението на съда да приема доказателства само в преклузивния срок по чл. 370 ГПК и може ли въззивната инстанция да събере доказателствата и по –късно, с прилагане на санкцията по ГПК, а не да откаже направеното пред нея искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза.

Дали е допустим иска по чл. 108 ЗС след отхвърлянето на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР?

По иска по чл. 135 ЗЗД какво е значението на характера и естеството на отношенията между лица от състава на органи на търговско дружество?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?

За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

Представляват ли „държане“ по смисъла на чл. 76 ЗС, фактически състояния, при които се упражнява власт върху вещ, но които не произтичат от договор между собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие или това са търпими действия?

По начина, по който е определена, неустойката за забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение не е съобразена с вида на неизпълнението на продавача и размера на неизпълнената част, тъй като размерът на неустойката не е определен като тяхна функция, доколкото се съизмерява с продажната цена на имота, определена в договора, а не неизплатената част от възнаграждението на посредника. Поради това по начина на уговарянето й тази неустойка би могла да доведе до значително несъответствие между размера на неизпълненото задължение на продавача и периода на забавата му и размера на дължимата от него неустойка и в този смисъл – до значително неравновесие между правата на страните по договора.

От кой момент започва да тече погасителната давност по чл. 67 ЗС в случаите, в които съществуващата в режим на суперфициарна собственост сграда погине - от момента, в който същата загуби характеристиките си на „груб строеж” по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ или от момента, в който окончателно са премахнати останалите конструктивни елементи от поземления имот и теренът е разчистен?

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Ищецът в първоинстанционното производство е обосновал наличието на правен интерес от предявяването на иска с твърдения, че издадената от общината скица с невярно съдържание е послужила на неговата сестра за узаконяване на свое име на два гаража, разположени върху място, което е публична общинска собственост, както и че той също притежава права върху двата обекта по наследство от родителите им, които обаче не обуславят наличието на такъв интерес. С релевирането на първото обстоятелство всъщност се търси защита на чужди права /на общината/, които ищецът не е процесуално легитимиран да предяви съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК. Твърдението за притежаване на собственически права върху двата гаража по наследство също не сочи на наличие на правен интерес от предявяването на иска, тъй като целта на узаконяването е незаконният строеж да придобие статут на законен и в случай, че то е извършено на името само на един от неговите собственици, това не влиза в противоречие с интересите на останалите и не е пречка те да защитят правата си.

С цел преценка процесуалната допустимост на въззивното решение, в което липсват изводи, касаещи посоченото от ищците главно придобивно основание – договор за дарение и наследствено правоприемство, а са формирани изводи само от отношение на наведеното с оглед отговора на исковата молба евентуално придобивно основание – придобивна давност.

Възможно ли е когато с влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл.108 ЗС с решаващ мотив, че ищците по иска не са собственици на определена идеална част от имот, в решението за допускане на делбата на този имот, делбеният съд да пререши въпроса за собствеността на тази идеална част?

За критериите по чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение.

С оглед преценката на правилността на изводите на въззивния съд по приложимостта на разпоредбата на чл. 69 ЗС и наличието на намерение за своене /аnimus/ при констатираното споразумение /за послужване/ между ползвателя на апартамента, към който принадлежи процесното избено помещение, и ответниците, които твърдят, че са владелци на същото във връзка и с правата на ползвателя по чл. 56 ЗС и сл.

Какъв е порокът на съдебно решение, чийто диспозитив съдържа вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се решения, а именно установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост върху един и същи недвижим имот едновременно както на ищеца, така и на ответника?

За предпоставките за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента.

Договорът за учредяване на ипотека доказва ли обезпеченото вземане и за отговора има ли значение обстоятелството, че въз основа на вписания нотариален акт за ипотека е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6, ГПК, пр. 2 вр. чл. 173, ал. 3 ГПК, а предявеният иск е за съществуване на вземането (предвиденият в чл. 422 ГПК)?

за критериите за установяване дали договорни клаузи накърняват добрите нрави.

1. Налице ли са предпоставките за отвод за пресъдено нещо, в случай че по повторно заведено дело с правно основание чл.108 ЗС ответникът противопоставя нови правоизключващи възражения за придобиване на правото на собственост върху процесните недвижими имоти по давност?
2. При преценка на предпоставките за отвод за пресъдено нещо по иск по чл.108 ЗС, за да се направи извод за липса или наличие на обективен идентитет, следва ли да се съобрази и възражението на ответника за придобиване от него на право на собственост по давност или следва да се съобразят само фактите, твърдени от ищеца за придобивното основание на ищеца?

Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действие, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия?

Относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и съответствието му със задължителната практика, на ВС на Р България, изразена в ППВС 4/68 г.

Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследници да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?

Относимо ли е към действителността на договора за доброволна делба, по който всеки от съделителите получава в дял самостоятелен жилищен етаж, обстоятелството, че съделителят с по-голям дял в съсобствеността получава и етаж с мазета, описан като самостоятелен обект на вещни права, но неотговарящ на изискванията за жилище и без одобрен инвестиционен проект за промяна на предназначението му?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?

Когато заветник получава имущество надхвърлящо стойността на разполагаемата част, като задържа недвижим/и имот/и на основание чл.36, ал.1 ЗН, как се изчислява сумата, с която заветникът следва да допълни запазената част – като разлика между стойността на завета и стойността на разполагаемата част или като разлика между стойността на имуществото, получено от наследника от чистия актив на наследството и стойността на запазената част и при съобразяване изискването, че ако възстановяването на запазената част не може да се извърши в натура, се заплаща паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на възстановяването на запазената част?
Ако заветник, на когото са завещани различни имущества, упражни право на избор по чл.34 ЗН и са налице условията на чл.36, ал.1 ЗН за задържане на недвижим/и имот/и следва ли възстановяването на запазената част да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата, които заветникът не желае да задържи?

Владелец ли е и то добросъвестен лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл. 79, ал. 2 ЗС /погрешно в определението по чл. 288 ГПК е посочено чл. 70, ал. 2 ЗС/ на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност?

При иск по чл.76 ЗС следва ли да се приеме за недоказано насилието при отнемането на вещта, ако се касае до разрушена разделителна стена и изграждане на нова стена, отделяща помещение от останалата част от апартамента и присъединяването му към съседния, извършено въз основа на строителни книжа и разрешение за строеж, но без надлежно осъдително решение по ревандикационен иск, без изпълнителен титул и без проведен въвод във владение в изпълнително производство?

Задължена ли е въззивната инстанция по гражданско дело да зачете влязлата в сила присъда на наказателен съд, с която е установено извършването на деянието /съставянето на неистински частен документ – саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и подписано от посочената в него завещателка в полза на праводателя на ответниците в гражданското производство и което е било използвано от праводателя пред нотариуса, за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право/; противоправността на деянието /престъпление по чл.309, ал.1 НК/; виновността на дееца?

Изграждането на постройка в съсобствен имот без да е учредено право на строеж от съсобственика, без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника и създава ли пречки за съсобственика да упражнява правото на собственост в неговия пълен обем? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли търсената по реда на чл. 109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението в хипотеза, при която е налице строителство на самата регулационна линия, както и на строеж, който навлиза в съседния имот, собственост на предявилото иска лице? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Следва ли търсената по реда на чл. 109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите на липса на произнасяне по предявен главен иск и липса на подадено в срок искане за допълване на постановеното решение по реда на чл. 250 ГПК – следва ли въззивният съд да обезсили постановеното решение и да върне делото за произнасяне на първоинстанционния съд или следва да приеме, че процесуалното правоотношение по предявения иск е погасено, при което дължи произнасяне по правилността на решението?

При наследяване на налични поименни акции, какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, или идеална част от собствеността върху всяка една акция и приложима ли е разпоредбата на чл.177 ТЗ при наследяване на налични поименни акции.

За задължението на въззивния съд да обсъди прието по делото заключение на вещо лице заедно с останалите доказателства по делото, както и да изложи мотиви за размера на обезщетението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в случай, че са извършени строително-монтажни работи извън предмета на договора за обществена поръчка.

Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова несъстоятелност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБ, „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?

Относно допустимостта на трудово правоотношение едновременно с правоотношение по договор за възлагане на управление и ако това е допустимо, как следва да се ползват платени годишни отпуски по тях? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Когато физическо лице работи по трудов договор и по договор за възлагане на управление на ЕООД как следва да се ползва полагаемия му се по двата договора платен годишен отпуск – едновременно или по различно време, има ли право на обезщетение за неползван годишен отпуск и по двата договора и ако лицето е използвало отпуска си по договора за управление, а претендира обезщетение за този по трудовия договор, следва ли да се приспадне използвания отпуск по първия договор и обезщетение да се присъди за разликата между тях? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви в решението си относно начина, по който определя броя на дните неползван отпуск, и начина, методиката на определеното и присъдено обезщетение? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Следва ли, ако в хода на делото, образувано по иска, квалифициран по чл. 109 ЗСвъв вр. с чл. 52 ЗС, е безспорно установено, че засадения дървесен вид в имота на ответника е на предвиденото от закона минимално допустимо отстояние, да бъде постановено премахването му с аргумент бъдещото му израстване?

Съгласно нормата на чл.24, ал.2 ЗКИР поземлен имот е част от земната повърхност, определена с граници съобразно правото на собственост. Практиката на ВКС е дала и се придържа към тълкуването, че определящ индивидуализиращ белег на вещните права са техните граници, а не площта им, която е функция на границите. В кадастралната карта поземлените имоти следва да бъдат отразени съобразно границите на правото на собственост. Следователно релевантно при спор за собственост, произтичащ от отразена в кадастралната карта граница между два съседни имота, е установяването на границите на правото на собственост на всяка от страните, следващи от придобивното основание и при отчитане дали впоследствие са се осъществили факти, водещи до промяна на спорната граница.

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като са разгледани два иска по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, за всеки от които е формирана воля от съда при определяне поотделно на дължимия размер, като е допусната техническа /математическа/ грешка в мотивите при определяне на сбора на общата присъдена сума, която грешка не се отразява на формираната воля на съда по всеки от исковете по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.

От кой момент започва да тече погасителната давност за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД за подобрения, извършени от съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик?

При предявен положителен установителен иск или ревандикационен иск, правото по чл. 76 ЗН следва да бъде предявено чрез отделен иск, който да е съединен с иска за собственост. Надлежни страни по иска по чл. 76 ЗС са: като ищец - неразпоредилият се с дела си сънаследник, а като ответници - прехвърлителят и приобретателят на съответната идеална част. С оглед естеството на спорното правоотношение решението трябва да бъде еднакво спрямо страните по сделката, поради което последните се явяват необходими другари по иска по чл. 76 ЗН, като предявяването на претенцията срещу тях е условие за допустимостта на процеса, т.е. другарството е задължително.

Произнасянето на инстанциите по съществото на спора, обективирано с потвърдения от въззивния съд диспозитив на първоинстанционното решение, на първо място свидетелства за произнасяне по иск за факт – че е налице несъответствие в начина, по който в кадастралната карта е отразена част от земната повърхност, която следва да е разграничена в три самостоятелни терена, вместо в два. По силата на чл. 124, ал. 4 ГПК, обаче, исковете за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите, предвидени в закон. Не съществува позитивно-правна норма, която да допуска предявяването на иск за установяването на факт от вида на отразения в диспозитива на потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение. С оглед липсата на позитивно-правна регламентация в смисъла на чл. 124, ал. 4 ГПК, произнасянето на инстанциите по съществото на спора се явява процесуално недопустимо и като такова подлежи на обезсилване.

След като ищежът изрично сочи , че претендира собствеността на „четвъртия етаж „ на сграда , за който основание за придобиване правото на собственост е уредена суперфиция, то предметът на спора е ясно очертан – а именно за обектите обособени на четвъртия етаж. Ако собствеността на целия четвърти етаж е придобита от ищеца , при доказване на всички правно релевантни за това факти, то значение какви конкретно обекти са изградени съобразно екезекутивния план като самостоятелно единици, то съдът по същество следва да отговори на въпросите дали именно тези обекти, които реално съществуват са предмет на възлагане с Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан и от тук да разреши по същество въпросите кому принадлежи правото на собственост.

Притежава ли националният български съд международна компетентност, основана на принципа на най-тясната връзка, да прецени допустимостта на иск и разгледа иск, който е пряко свързан с попълване на масата на несъстоятелността на българската кредитна институция в производството по несъстоятелност и компетентен ли е националният български съд да извърши тълкуване за наличието й, с оглед предвиденото в чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗБН и чл. 62, ал. 2, изр. 1 ЗБН?

Предмет на спора при заявен отрицателен установителен иск е установяване на обстоятелствата на който ответника основава отричаното от ищеца право на собственост. Фактите от които черпи правото си са предмет на доказване, поради което процесуалните действия по установяване на фактите , въз основа на който ищцата поддържа наличие на конкуриращо право на собственост , не са част от предмета на спора. Явната подмяната на предмета на спора и предмета на доказване от страна на съда и несъобразяването с разясненията на ТР № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпросите на отрицателния установителен иск сочат на тежък порок на съдебния акт- а именно неговата процесуална недопустимост.

За правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад, съгласно чл.146 ГПК, при наличие на оплакване във въззивната жалба за липса на доклад от първоинстанционния съд.

Възниква ли съпружеска имуществена общност по силата на чл.21 СК в хипотезата на отчужден личен имот на единия съпруг по реда на ЗТСУ /отм./ и получен в обезщетение друг имот /жилище/ на по-голяма стойност върху съответната на стойността на отчуждения имот част от стойността на отстъпения имот?

Предявяването на иск за собственост против един от съпрузите прекъсва ли владението, съответно придобивната давност и за другия съпруг в хипотеза като настоящата, когато съпрузите са получили владението въз основа на правна сделка, за която се твърди, че не е породила вещно-прехвърлителен ефект?

Задължен ли е голият съсобственик да предостави ползването на друг, неползващ съсобственик или да му заплати обезщетение за лишаване от ползването, когато прехвърлителя си е запазил правото на ползване върху прехвърлената идеална част и в периода преди ограниченото вещно право на ползване да се погаси със смъртта на титуляра си?

Относно приложението на чл. 20 ЗЗД, на чл. 235 ГПК, чл. 236 ГПК и чл. 269 ГПК и на чл. чл. 109 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 50 ЗС.

С оглед необходимостта от проверка правилността на извода на въззивния съд за значението, което има за основателността на предявения отрицателен установителен иск обстоятелството, дали протокол, съставен на основание чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ за идентификация на възстановените имоти, е съставен по надлежния ред и може ли от него да се направи извод за кои точно имоти е възстановено правото на собственост с решението на ПК, доколкото по реда на чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ се определят застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, разположени извън границите на урбанизираните територии, за наличието на каквито сгради в решението не се споменава.

Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, респ. – иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./?

Може ли страната да иска събиране на гласни доказателства след срока за подаване на въззивната жалба и до устните прения, ако не е могла да узнае и посочи същите по-рано?

С оглед на какви обстоятелства следва да се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границата между съседни имоти, ако същите са реституирани по реда на ЗСПЗЗ в границите на урбанизирана територия въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, нанесени са в действащ кадастрален план след реституцията и са урегулирани за пръв път при действието на ЗУТ?

Формирайки изводите си въз основа на буквалния прочит на заявения петитум и употребената от ищците правна терминология, без да квалифицира правоотношенията, следващи от заявените в исковата молба факти и приложените към исковата молба доказателства, въззивният съд е дал неправилна правна квалифицаия на предявения иск /за установяване на притежавано от ищците въз основа на земеделска реституция право на собственост върху ½ ид.ч. от имота към настоящия момент/, поради което е стигнал и до неправилния извод, че първоинстанцонният съд се е произнесъл по непредявен иск /за принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на земеделските земи с оглед възможността да се придобият права въз основа на земеделска реституция/.

В случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен?

По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно обвинение има ли значение обстоятелството, че на увреденото лице вече е пресъдено обезщетение за неимуществените вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и за друго престъпление?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. 4 и т. 5 исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право) и петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита). При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна.

Губи ли характера си на самостоятелен обект, годен за вещно-правна защита, помещение – гараж, който е свързан със съседно помещение – обща част, без строителните дейности по обединяването да са осъществени въз основа на одобрено изменение на архитектурния проект, в изпълнение на който е създаден обекта и без да е създаден нов самостоятелен обект?

Налице ли е процесуалноправна легитимация за банката, в качеството й на кредитор по сключен договор за кредит, да предяви установителен иск по реда на чл.422 ГПК, след като вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, е било цедирано в полза на трето лице, а в последствие отново придобито от страна на банката?

Относно механизма за определяне на размерите на разполагаемата част, запазената част и накърняването на запазената част в случаи, при които останалото в наследство имущество съставлява отрицателна стойност, а масата по чл. 31 ЗН е положителна стойност, и допустимо ли е в такива хипотези намаляването на направените дарения да се извършва с размера на запазената част по чл. 29 ЗН?

За допустимите доказателствени средства за установяване момента на изграждане на сграда в груб строеж, при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ.

Обстоятелството, че съделителите съпритежават право на собственост върху недвижим имот само по себе си не може да обуслови извод за наличие на предпоставки за допускане на делбата, ако по делото е установено, че поделянето е несъвместимо с предназначението на вещта. Макар преценката за допустимостта на делбата да се извършва във фазата по допускане на делбата, предназначението на имота по смисъла на чл.34, ал.1 ЗС обуславя невъзможността за реалното му поделяне по предвидения в Глава 29 ГПК ред.

Договорът за учредяване на ипотека доказва ли обезпеченото вземане и за отговора има ли значение обстоятелството, че въз основа на вписания нотариален акт за ипотека е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6, ГПК, пр. 2 вр. чл. 173, ал. 3 ГПК, а предявеният иск е за съществуване на вземането (предвиденият в чл. 422 ГПК)?

Неявяването на работа, поради предприети с участие на работника незабавни следствени действия (разпит, освидетелстване и др.), по повод негова жалба до компетентен държавен орган за извършено престъпление против личността му, представлява ли виновно неизпълнение на трудовите задължения, или е обективна невъзможност за неизпълнението им?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване нищожността на договор и да го разгледа съответно на твърденията в исковата молба?

Могат ли задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е допустимо те да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната дейност при работодателя?

Относно евентуална процесуална недопустимост на обжалваното решение, с мотиви, че исковото производство е образувано по заявения положителен установителен иск за собственост на ищците, основаващи претендираното право на собственост на титул - решение на органа на поземлената реституция, спорът е разширен с направеното от ответната страна оспорване като нищожно по право на този титул за собственост, както и самата материално-правна легитимация на ищците като носители на правото на собственост, предмет на конкретната съдебна защита . Тези изводи са направени в контекста на доводите за липса на отговор относно оспорената материално –правна легитимация при липса на защитимо материално право като условия за надлежното упражняване правото на иск.

Доказателство ли е прието по делото тефтерче, в което са направени записки, които не са подписани, но за които са събрани доказателства от кого са направени?

Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.

Относно възможността част от дворно място, попадащо извън регулация, за което няма данни юридически и фактически да е отнето от собствениците и да е приобщено и обработвано от ТКЗС, ДЗС и др., да се придобие по давност и за действието на чл.86 ЗС по отношение на такива имоти.

За проверка за наличие на евентуална недопустимост на атакувания съдебен акт в хипотеза на произнасяне на съда извън наведените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, определящи предмета на спора.

Длъжен ли е съдът да обсъди какви са законовите условия и ред за подлагане на медицинска дейност по установяване и лечение на психично заболяване, когато по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД ищецът твърди, че те са били нарушени от лекари в състава на ответното лечебно заведение и претендира обезщетение за неимуществени вреди?

Допустимо ли е член-кооператор в ЖСК да предяви иск по чл.38а ЗЖСК за същия имот, за който ответникът по иска по чл.38а ЗЖСК е признат с влязло в сила решение за собственик спрямо ЖСК?

Релевантен ли е факта, че недвижим имот, собственост на съпруга-едноличен търговец, е заплатен чрез средства от банков кредит, който не е изплатен към момента на фактическата раздяла, както и към момента на предявяване на иска по чл.30 СК в случаите, в които съпруга-нетърговец претендира принос в придобиването на този имот чрез полагане на труд и как в тази хипотеза следва да се изчисли стойността на вземането по чл.30 СК?

В хипотеза, при която по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие право на собственост върху терена по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли ищецът по иск за собственост, основан на твърдяна изтекла в негова полза придобивна давност, да доказва, че е упражнявал непрекъснато фактическо въздействие върху имота /лично или чрез трето лице-държател/ през целия твърдян от него период на владение и след като фактическата власт върху чужд имот е придобита без правно основание, необходимо ли е да се доказват и други факти и обстоятелства, за да се счита доказана презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, като своя, т.е. че в неговото съзнание е налице анимус за своене, което от субективна страна и при наличието на останалите обективни признаци на владението е достатъчно да го направи собственик по давностно владение? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е решението на първоинстанционния съд, ако е постановено по отношение на страна, която е починала след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на решението на съда?

За наличието на обоснован правен интерес от въззивното обжалване в хипотезата на позоваване на нарушения на материалния закон и процесуалните правила, засягащи отречени материални права на друга главна страна – необходим другар в процеса, за действието на СПН при заявени обективно кумулативно предявени искове срещу лица, имащи качеството на необходими другари и за обвързващата сила на мотивите помежду им в хипотезата на постановени от съда два противоречиви диспозитива срещу всеки един от другарите.

За задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие на активна материално - правна легитимация на ищцовата страна – владелец на спорния недвижим имот по предявен отрицателен установителен иск, ако същата установява правния интерес с правно очакване за придобиване на правото на собственост на оригинерно основание, доколкото със силата на пресъдено нещо ще се отрече правото на собственост, удостоверено с констативен АОбС и за значението на действалите във времето на давностния срок нормативни ограничения, касаещи ограниченията за придобиване на държавна респ. общинска собственост?

Относно преценка интереса на детето с оглед определените мерки от въззивния съд за лични отношения с бабата и дядото.

Относно задължението на съда да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка.

След отстраняване на нередовността на исковата и молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК в процедура по чл. 129 ГПК, при евентуално несъвпадащи по съдържание твърдения на насрещните страни по повдигнатите по-горе въпроси, въззивният съд ще следва да изслуша и заключение на съдебно-техническа експертиза (каквато по делото до момента изобщо не е назначавана), за да провери съответствието между заявените от страните по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК твърдения и обективните факти. Едва тогава ще бъде възможно въззивният съд да прецени какъв е персоналния състав на съсобствениците – респ. дали се налага конституиране на лица, извън вече участващите в процеса или не. Въззивният съд е постановил акта си при нередовна искова молба, което би наложило обезсилването му в хипотеза на разгледана по същество претенция. Доколкото, обаче, произнасяне по съществото на спора от въззивния съд не е налице, атакуваното решение ще следва да бъде отменено в неговата цялост, а делото – да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на подготвителното заседание (чл. 267 ГПК). По отговорността за разноските, направени в настоящото производство, въззивният съд ще следва да се произнесе в случай, че пристъпи към постановяването на акт по съществото на спора.

За възможността гражданският съд да откаже зачитане действието на административен реституционен акт по ЗСПЗЗ, поради констатиран порок който не засяга валидността на волеизявлението, а касае само вписването в акт по ЗСПЗЗ за правоимащо лице , лицето - праводател вместо правоприемника, инициирал със заявлението реституционното производство и за правно действие на такъв реституционния акт по ЗСПЗЗ в хипотезата , когато невписаното за правоимащо лице се позовава на правото на реституиран собственик на земеделската земя , търсещ обезщетение за неполучена рента от лице, получило такава вместо него?

За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост (в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ?

В производството по предявен иск по чл. 109 ЗС следва ли да се доказва точно и конкретно с какво незаконният строеж пречи на засегнатия собственик да ползва имота си по предназначение или само с факта на неговото извършване в съсобствения имот – етажна собственост, това действие вече представлява нарушение на правото на собственост на засегнатите собственици?

Очевидна неправилност след преценка на касационния съд, че при постановяване на въззивното решение са допуснати групи нарушения на императиви правни норми относно лицата – съсобственици и обема на техните права.

Ищецът поддържа наличието на съсобственост само по отношение на постройките, но не и за терена, в който те са изградени, съответно на които е и отправеното към съда искане „да не се включват” идеални части от дворното място в дяловете на съсобствениците на сградите. Това означава, че отсъства сезиране на съда с иск за делба на дворното място, в която ситуация произнасянето по такъв с въззивното решение се явява процесуално недопустимо. Основание за произнасяне по отношение на дворното място в рамките на делбеното производство не произтича и от неговия статут, доколкото в случая то не представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Обща част на сградата по чл. 38, ал. 1 ЗС в режим на етажна собственост е земята, върху която тя е построена (тъй като без нея сградата не може да съществува), за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Дворното място е обща част, когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на терена. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, той не е обща част на сградата.

Прекъсва ли се придобивната давност на владелеца по предварителен договор, по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС – поради признание на правото на собственост на собственика, когато по време на течението на придобивната давност владелецът е предявил иск срещу собственика за обявяване на предварителния договор за окончателен (чл. 19, ал. 3 ЗЗД)?

Кой е надлежния съд да се произнесе по искане по чл.249 ГПК и какви са правомощията на въззивната инстанция при неприключило производство по чл.249 ГПК?

Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК?

За определянето на нематериалния принос в осигуряване благополучието на семейството.

Относно преценка дали искът е разгледан на фактическото основание, на което е предявен с оглед въпроса допустимо ли е съдът при позоваване от страна на ищеца на една хипотеза по ЗСПЗЗ като основание за придобиване на вещно право, да разгледа иска въз основа на друга хипотеза, уредена в същия закон.

Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД?

За задължението на въззивния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства, имащи значение за прилагането на законовия критерий по чл.52 ЗЗД и да обсъди всички относими факти, доводи и възражения на страните, като в мотивите на решението си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои счита недоказани.

За дължимите от съда действия в производство по извършване на съдебна делба на урегулирани поземлени имоти при наличие на положително становище за поделяемост на експертния съвет по устройство на територията на общината, предписание на главния архитект на общината, за което съделител поддържа, че е незаконосъобразно и при наличие на разлика в границите на имотите по решението за допускане на съдебната делба, кадастралната карта и подробния устройствен план.

Чл. 298 ГПК, ал. 1 и 2 регламентират субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения, съобразно които решението обвързва страните по делото и техните правоприемници (универсални и частни). По изключение силата на пресъдено нещо на съдебното решение може да се разпростре и по отношение на лице, което не е било страна, респ. - не е правоприемник на страна в производството по съответното гражданско дело, каквито например са случаите на решението, постановено по иск за гражданско състояние (чл. 298, ал. 3 ГПК) и решение, постановено по дело на необходим другар. Необходимо другарство е налице, когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени, т.е. отнасят се до едно и също правоотношение, в което другарите имат идентично правно положение. Това са случаите, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (чл. 216, ал. 2 ГПК). По исковете за защита на права, произтичащи от обикновена дялова съсобственост (за разлика от собствеността в режим на съпружеска имуществена общност) съсобствениците не са необходими другари, тъй като тази съсобственост не съставлява правоотношение, което по естеството си да налага решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици, а и не съществува обективна правна норма, която да регламентира идентичност на делата на отделните съсобственици. Това е и причината, поради която съсобственик, който не е участвал в производство по иск за собственост, не е легитимиран да претендира отмяна на основание чл. 304 ГПК. Доколкото дяловата съсобственост не представлява неделимо правоотношение, същата не обосновава отклонение от правилата на чл. 298 ГПК, ал. 1 и ал. 2, следствие от които е ограничаване силата на извършените процесуални действия в рамките на делото, в което са предприети.

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

Има ли доказателствена стойност представеното и прието като доказателство по делото решение на поземлена комисия (на хартиен носител като заверен препис), като извлечение от специализирания софтуер, при своевременно направени възражения относно авторството и съдържанието му и при липса на оригиналното решение?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС в случаите, когато съсобствеността между две или повече лица е придобита по силата на административни заповеди по ЗТСУ (отм.) и в самите тези заповеди не е посочена идеалната част, която се полага на всеки съсобственик?

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви към решението, съответстващи на изискванията по чл. 236, ал. 2 ГПК.

Следва ли съдът да приеме релевантния факт неосъществен само поради това, че за неговото установяване по делото свидетелските показания се разминават?

Може ли съдът да се произнася по възражение срещу правопораждащ факт, относим към възникването на признатото с влязло в сила решение по частичен иск право, съответно - ползват ли се със сила на пресъдено нещо съдебно установените в производството по частичен иск правопораждащи факти, относими към възникването на спорното право?

Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?

За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

За задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно.

За начина, по който съдът следва да извърши преценка досежно момента на настъпване на фактическата раздяла между съпрузите с оглед значението на общи бизнес начинания помежду им и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Относно преценката на съда на експертните заключения, когато становищата на вещите лица са противоречиви, и относно изискването да мотивира преценката си, като изложи причините, поради които възприема или не съответно депозираното заключение.

За задължението на съда да съобрази правнорелевантните факти и да обсъди всички доказателства от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от наказателно преследване и за критериите, относими към принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Могат ли задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е допустимо такива да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната дейност при работодателя?

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ прекъсва ли течението на срока на погасителната давност по вземането за връщане на сумите, събрани от длъжника и платени на взискателя по изпълнителното дело, и тече ли срок на погасителната давност по вземането за връщане на тези суми, докато трае процеса по иска по чл. 254 ГПК /отм./, уважен с влязло в сила решение?

Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?

Кой е критерият, който разграничава неточното в качествено отношение от неточното в количествено отношение изпълнение на задължението на строителя да построи бъдеща сграда и да предаде на възложителя конкретен обект в нея срещу учредено право на строеж?

Позоваването на придобивната давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС и от кой момент се счита, че е осъществено придобивното основание – от момента на позоваването на изтекла придобивна давност или от момента на изтичането на предвидения за това от закона срок?

Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Как следва да процедира въззивният съд, когато служебно или в резултат на изтъкнат пред него довод от страна в процеса установи, че в обжалваното пред него първоинстанционно решение е допусната очевидна фактическа грешка и по-конкретно може ли въззивният съд с въззивното решение да „поправя“ и/или „тълкува“ първоинстанционното решение по въпроса относно наличието на очевидна фактическа грешка или е императивно задължен да не постановява въззивно решение по спора и да изпрати делото на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по чл. 247 ГПК, ако съдът е сезиран с искове, предявени при условията на евентуалност и доводите за допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка касаят поредността, в която първоинстанционният съд е разгледал тези искове и е уважил един от тях?
Когато с първоинстанционното решение е уважен един от евентуално съединените искове и съответно по другия липсва произнасяне в диспозитива, съществува ли интерес от поправка на очевидна фактическа грешка в решението по отношение на това кой иск е уважен, ако първоинстанционното решение е отменено изцяло и с невлязлото в сила въззивно решение са отхвърлени и двата евентуално съединени иска или такъв интерес ще възникне едва ако първоинстанционното решение бъде оставено в сила поне частично?

За начина, по който следва да бъдат определени правата на съсобствениците, когато по предвидения в закона ред е извършено отчуждаване на реална част от недвижим имот или придаване на реални части от съседен имот при изменение на действащия регулационен план.

Какъв вид другарство съществува между облагодетелстваните от извършени от наследодателя повече безвъзмездни разпореждания при предявен иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството и представлява ли съвместното предявяване на иска по чл. 30 ЗН срещу всички облагодетелствани процесуална предпоставка за неговата допустимост?

Относно вероятна недопустимост на въззивното решение, потвърдило първоинстанционно решение за прекратяване на ЕООД, на основание чл.155 т.3 ТЗ – поради невписан управител на дружеството повече от 3 месеца, въпреки заявена смърт на едноличния собственик на капитала на дружеството и въпреки разпоредбата на чл.157 ал.1 ТЗ.

При преценка основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл. 34 ЗН следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на имуществото, което заветникът желае да задържи?

Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност (давност и наследство)?

Кой от вариантите за разпределение по чл. 353 ГПК следва да избере съдът, когато има две експертизи, коренно различаващи се в оценката на отделните имоти и формирането на дяловете, едната от които е оспорена, а другата - не?

За допустимостта на свидетелските показания за установяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в писмена форма, и за погасяване на установени с него парични задължения, при оспорване на твърденията за това и при липса на съгласие на насрещната страна, ако страната по делото, която твърди, че е била страна по такъв предварителен договор, нито го представя по делото, нито твърди, че писменият документ за сключването на предварителния договор е загубен или унищожен не по нейна вина.

Тече ли придобивна давност спрямо лице, чието право на възстановяване на собствеността в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ е признато след одобряване плана за новообразуваните имоти, от момента на признаване правото на възстановяване на собствеността до момента на предявяване на иска спрямо лице, което се легитимира като собственик въз основа на обективирана в нотариален акт сделка?

Допустимо ли е ответникът да поясни и уточни позицията си по делото след представяне на обратно писмо по сключен договор за покупко-продажба на имот по иск за делба, след като документът не е бил в държане на ответника, а е бил в държане на ищеца по иска за делба и същият е представен не с първоначалната искова молба, а едва след депозиране на отговора на исковата молба и как следва да бъде квалифицирана промяната в становището на ответника в този случай?

По какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер с оглед това дали при преценка реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл. 72 ЗН и ЗСПЗЗ?

Кои са юридическите факти (материално-правните предпоставки), които пораждат основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предл. първо (закриване на част от предприятието), когато работодателят е банка?

Придобива ли право на собственост купувач на публична продан, ако преди влизане в сила на възлагателното постановление е било отменено изпълнителното основание?

Преценка на допустимостта на предявения иск за установяване грешка в регулационен /сега подробен устройствен/ план относно предвиждане на част от имот за улица.

С какви действия сънаследникът би могъл да обърне държането на идеалните части на другите сънаследници във владение, дали действия, изразяващи се в завземането и ползването на някои от наследствените имоти, демонстрират намерение за своене?
Длъжен ли е въззивният съд, при преценка основателността на направено от наследник възражение за придобиване по давност на някои от делбените имоти, да анализира и обсъди направено от част от останалите наследници признание за осъществявано от този наследник владение върху идеалните им части и за придобиването им по давност?

Съответствието на направен в друга държава отказ от наследство с действащото в нея законодателство също е без правно значение, тъй като разпоредбата на чл. 91а ЗН предполага действително направени откази от наследство, а не и такива, които не са произвели действие на друго основание. Разпоредбата на чл. 90, ал. 2 КМЧП, на която се е позовал въззивният съд, се отнася за формата на завещанията и няма отношение към настоящия спор.

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС по отношение на лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност, когато до изтичането на давностния срок то не е притежавало права върху имота по наследство.

Дали отказът на съсобственика, поискал обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, да ползва общата вещ съвместно с ползващите я съсобственици, представлява обстоятелство освобождаващо последните от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС, ако след отказа неползващият съсобственик отново изяви желание за лично ползване на вещта в бъдеще, съобразно правата си, но ползващите съсобственици не му предоставят такава възможност?

Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?

Как се разпределя доказателствената тежест по вземането от неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД, когато ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника?
Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?

Длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материално-правна норма и в частност, допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение?

Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?

Кой държавен орган е надлежно легитимиран като процесуален субституент на държавата по иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ?

Дали реална част от поземлен имот преди обособяването си като самостоятелен имот по реда на ЗКИР, ЗУТ, ЗСПЗЗ и др. представлява бъдеща вещ и може да бъде предмет на съдебна защита, допустим ли е иск за собственост върху реална част от поземлен имот /земеделска земя/, както и за допустимостта или за основателността на иск за признаване право на собственост има значение възможността правото на собственост върху реална част от имот /УПИ или ПИ/ да се придобие по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Дали е допустимо границите на претендираната реална част от поземлени имот да бъдат определени чрез описанието им с помощта на вещо лице, ако не са материализирани на място? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Следва ли съдът при уважаване на предявен по реда на чл. 66, ал. 1 ЗС във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС иск да присъди на изместения купувач и разноските, направени при сключването на договора?

Кои дарения следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН при предявен иск по чл. 30 ЗН в хипотеза, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти, след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума на наследодателя?

Необходима ли е специална форма на „диктуване”, за да се приеме за удовлетворено изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН, съгласно което завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена?

Може ли по съдебен ред да бъде променен съставен акт за гражданско състояние на български гражданин поради промяна на неговия пол и какви са обстоятелствата, при които е налице промяна на пола поради транссексуалност на лицето?

Допустим ли е иск за нищожност на нотариален акт, съставен в свидетелство на право на собственост върху недвижим имот?

За приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в хипотезите на възстановена собственост на основание чл. 7 ЗВСОНИ, когато лицата спрямо които е заявен иска за собственост на реституирания недвижим имот не са стани в производството по чл. 7 ЗВСОНИ, направили възражения за придобиване на собствеността по давност и по конкретно за момента от които тече срокът на придобивната давност за тези лица.

Съставляват ли наложената забрана за осъществяване от банката на дейностите по издадената ѝ лицензия при поставянето ѝ под специален надзор по чл. 115 ЗКИ, съответно отнемането на лиценза ѝ за банкова дейност, хипотези на невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 89 ЗЗД на заварен договор за издаване на банкови гаранции?

За пасивно легитимираните страни по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.

Следва ли ищецът при спор за собственост на недвижим имот, основаващ правата си на наследствено правоприемство, да доказва правото на собственост на наследодателя си, след като наследствения характер е установен с частни писмени доказателства и в доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът е придобит по наследство от общ наследодател?

За обвързаността на приобретателя на правото на собственост върху недвижим имот от правните последици на извършени срещу праводателя му процесуални действия, при прехвърляне на спорното право преди вписване на исковата молба в хипотезата на чл. 226, ал. 3 ГПК; за процесуалната допустимост главно встъпилото лице да бъде конституирано и като ответник по първоначалните искове чрез изменението им със замяна на ответника по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК и продължава ли в този случай производството по предявените при главното встъпване искове и ако не, длъжен ли е съдът да се произнесе с изричен съдебен акт за прекратяването им?

Легитимирани страни по иск с правно основание пар. 4к, ал. 8, т. 1, предл. второ ПЗР ЗСПЗЗ ли са областният управител одобрил плана за новообразуваните имоти и съответната служба по геодезия, картография и кадастър към АГКК, когато имотът попада в обхвата на одобрена кадастрална карта?

В производството по чл. 53, ал. 2 ЗКИР подлежи ли на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би могло да обуслови трансформирането на регулационните граници в имотни, следва ли да се извърши преценка и с оглед на какви обстоятелства, дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота, какъв е предметът на доказване в това производство и какво е необходимо да установи предявилото иска лице за доказване на активната си материалноправна легитимация?

Представляват ли валидни административни актове издадени решения от поземлената комисия в хипотеза на постановено възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници след предходно постановен и влязъл в сила отказ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне?

От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота?

Относно приложението на чл. 45 ЗЗД и на чл. 32, ал. 2 КРБ.

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

Относно приложението на чл. 45 ЗЗД и на чл. 32, ал. 2 КРБ (Конституцията на Република България).

При предявен иск по чл. 108 ЗС за признаване изключителна собственост и предаване владението на недвижими имот, подлежи ли той на отхвърляне изцяло, ако бъде установено, че ищецът притежава само идеални части от имота, а останалите идеални части са собственост на ответника или искът следва да бъде уважен до размера на притежаваните от ищеца права?

По приложението на чл. 300 ГПК и длъжен ли е гражданският съд да приеме за действителна правна сделка, съставляваща основание за получаване на парична сума, за присвояването на която е налице влязла в сила присъда за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК?

За приложимия способ за съдебна делба на недвижим имот в хипотезите на образувани дялове в натура за всеки един от съделителите и явява ли се способа по чл. 350 ГПК и последващото теглене на жребий възможно, когато до делба са допуснати имоти, обременени с вещно право на ползване на трето лице, учредено не от съделителите на имота и при определяне на пазарната стойност на дяловете трябва ли да се вземе предвид и да се пресметне стойността на ограниченото вещно право, което обременява имота.

Представлява ли и кога инициирането и реалното провеждане на процедура по изменение на ПУП/ПРЗ явно проявление по отношение на трети лица, вкл. и спрямо реституираните собственици, на намерение за своене от страната, позоваваща се на придобивна давност и следва ли съдът да обсъди и вземе предвид и действията по деклариране на имота, заплащане на данъци, ограждане на имота и добиване на плодовете?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?

За допустимостта на делбата на застроен урегулиран поземлен имот, ако не всички съсобственици на имота притежават отделни сгради или отделни обекти на собственост в сгради, построени в същия, и не е налице хипотезата на чл. 184, ал. 4 ЗУТ.

За предпоставките, при които може да се приеме, че документ, подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, има правното значение на дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител, когато такава закрила е предвидена в действащия в предприятието колективен трудов договор.

За приложението на всички правила на договора за покупко-продажба към договора за замяна при наличие на изричната разпоредба на чл. 223 ЗЗД и при условие, че за разлика от другите договори, договорът за замяна представлява две насрещни продажби.
За допустимостта по пътя на тълкуването да се ограничава приложението на изричната норма на чл. 223 ЗЗД като се изключва приложението и спрямо някои от правилата на договора за покупко-продажба при приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС.
За допустимостта за ограничено приложение на една материално-правна норма, което да се извърши при препращането на закона към друга правна норма, ако самият законодател не е поставил ограничения за приложението и, като тълкуването е ограничително и относно възникване и възможността да се реализира потестативното право по чл. 33, ал. 2 ЗС в конкретната хипотеза.

Допустимо ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли въззивната инстанция при уважаване на предявения иск за делба на недвижим имот да обсъди своевременно направено от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Разпростира ли се силата на пресъдено нещо спрямо правоприемниците на страните по влязлото в сила съдебно решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника по този иск за собственост са придобили имота преди датата на вписване на исковата молба и не са били конституирани като страни по този спор? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Разпростира ли се силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата и по отношение на правоприемниците на съделителите, ако по делото са представени доказателства за осъществили се след влизането му в сила факти и обстоятелства /съставени по реда на обстоятелствената проверка нотариални актове за придобиване по давност на имота, предмет на делбата/? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните?

За задължението на въззивния съд да мотивира отказа си да допусне гласни доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК за установяване действителната продажна цена на имотите, когато такива са поискани пред първоинстанционния съд и той в нарушение на процесуалните правила е отказал да ги събере и за задълженията на съда да изложи мотиви по оплакванията във въззивната жалба.

Заявените от ищците обстоятелства сочат за наличието на правен интерес от предявяване на иска за собственост, но надлежната страна по него е лице, различно от посоченото в петитума. В такава хипотеза приложими са разясненията по т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. В случая е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, която е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Тази нередовност не подлежи на отстраняване в рамките на въззивното производство, поради което и след обезсилване на въззивното решение делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Последният следва да даде указания на ищците да вземат мерки за конституирането на надлежната страна, като следващите процесуални действия са обусловени от отстраняването или неотстраняването на нередовността на исковата молба – в първия случай да се конституира надлежния ответник и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция, а във втория - производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният срещу Държавата като ненадлежна страна иск е недопустим.

Относно обема на наследствените права, които се прехвърлят с договор, сключен на основание чл. 212 ЗЗД и имащ за предмет наследството, оставено от наследодател на наследодателя на страната - продавач на наследство.

Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение, когато съдебният акт за осъждането на педагогически специалист за тежко умишлено престъпление от общ характер е влязъл в сила преди 01.08.2016 г. – датата на влизане в сила на пар. 33 ПЗР ЗПУО, с която се въведе новото основание по чл. 330, ал. 2, т. 10 ЗПУО?
За материално-правните предпоставки (условия) на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ има ли значение видът на наложеното наказание за извършеното умишлено престъпление от общ характер?

Прекъсва ли се упражняването на фактическата власт върху имот и тече ли придобивна давност, когато наследодателят е упражнявал фактическата власт преди кооперирането, основана на частен писмен договор за покупко-продажба?

За рамката и границата на правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото при спазване на разпоредбата на чл. 269 изр. второ ГПК и правото му и евентуално относно пределите на служебната проверка на първоинстанционното решение.

Длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства?

Може ли въззивният съд да откаже да се съобрази с влезли в сила съдебни актове установяващи граница между два имота, ако доказателствата по делото обуславят различен извод за местоположението на границата?

Може ли преценката за интереса на запретения по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК да се изследва извън контекста на конкретната сделка и да зависи от броя на сделките, извършени с неговото имущество, както и по въпроса поемането на договорни задължения от страна на настойника за гледане и издръжка на запретения чрез договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане при запазено право на пожизнено ползване от последния и при спазване на разпоредбите на чл. 130, ал. 3 СК, противоречи ли на задълженията на настойника по чл. 164, ал. 3 СК и противоречи ли на задълженията на настойника по чл. 164, ал. 3 СК продажбата на недвижим имот от запретения на настойника срещу определена сума пари, извършена при спазване на разпоредбите на чл. 130, ал. 3 СК?

За отграничаване на очевидната фактическа грешка от произнасянето по непредявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в случаите, в които в съдебното решение е отразено, че правото на собственост е признато към момента на одобряване на кадастралната карта.

За задължението на съда да зачете влязло в сила решение.

Включват ли се в обезщетението за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при повдигнато незаконно обвинение срещу държавен служител средствата за допълнително материално стимулиране, изплащани към трудовото възнаграждение през периода на отстраняването му от длъжност?

Кой е началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата по обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ?

По приложението на чл. 10 ЗСПЗЗ по отношение на имот в неурбанизирана към месец март 1991 г. територия, попадащ в обхвата на план за новообразуваните имоти, за който липсват данни да е включван в ТКЗС и не е заявяван за възстановяване и по отношение на който се претендира спрямо община придобивна давност чрез завладяване след обобществяването на земеделските земи.

Може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищни образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ?

Възниква ли отговорност на българската държава да обезщети неимуществените вреди по причина на приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, когато влязлата в сила присъда е отменена с решение за възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца?

Какво разграничава недопустимото решение, с което първата инстанция се е произнесла по непредявен иск от първоинстанционното решение, с което искът е квалифициран неправилно?
Какви са правомощията на въззивната инстанция във всяка от двете хипотези и тяхното упражняване разкрива ли особености, ако ответникът е направил съдебно възражение за прихващане, което първата инстанция неправилно е отказала да приеме за съвместно разглеждане?
Има ли правомощие въззивната инстанция за пръв път да се произнесе по искането за присъждане на законни лихви върху паричното притезание по предявения иск, ако в решението първата инстанция е отказала да го разгледа като несвоевременно заявено?

За приложението на основанието за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, във вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и пар. 27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, респ. подлежи ли на прекратяване трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, когато това е станало преди влизане в сила на ЗПУО и на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, или в тези случаи съгласно пар. 27, ал. 1 ПЗР ЗПУО правото на лицето да заема длъжността се преценява според действалите в отменения Закон за народната просвета изисквания за заемане на съответната длъжност?

Налице ли е основание за приложението на чл. 82 ЗС в хипотеза, когато не е установено общо правоприемство или частно правоприемство, при което владението да е предадено от предходния владелец на правно основание, принципно годно да прехвърли върху новия владелец собствеността върху имота?

За характера на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, който не е известен на останалите съсобственици, да се приеме като отблъскване на владението на останалите съсобственици и манифестиране на намерението им за своене на имота изцяло?
Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, доказващи извършването на сделки, да се ползва като акт на манифестиране на намерение за своене на имот и да се счита за начало на давностен период за придобиване на същия имот?

За значението на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ относно давността, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 г.

Относно приложението на чл. 6, предл. втор ЗС /ред. ДВ, бр. 92/1951 г./ и материалната доказателствена сила на актовете за частна общинска собственост.

За пасивната легитимация при положителен установителен иск, предявен от кредитор по реда на чл. 694 ГПК, с оглед изменението със ЗИДТЗ /ДВ бр.105/ 30.12.2016г./

Относно начина на индивидуализация на спорния имот, когато същият е реална част от поземлен имот или парцел, както и относно правомощията на съда да приложи чл. 129, ал. 3 ГПК при дадени неясни, непрецизни и неизчерпателни указания.

За предпоставките и критериите по чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1 ЗУТ за поделямост на допуснатия до съдебна делба недвижим имот.

За приложението на института на придобивна давност / чл. 79 ЗС/ в хипотеза на предадено владение приживе от наследодателя на наследник по закон и приложимостта на чл. 69 ЗС в отношенията между наследниците.
За момента на придобиване правото на собственост, и за правното значение на уговорка приживе с наследодателя за предаване на владението на недвижим имот за намерението на наследника, упражняващ фактическа власт върху имота в срока на придобивната давност, при изрично позоваване на последиците на придобивната давност.

За да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение, следва ли съсобственикът, който ползва самостоятелно съсобствената вещ да даде реална възможност на другия съсобственик да ползва вещта или е достатъчно само да му отправи покана за това? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Допустимо ли е при делба на идеални части от поземлен имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост, в която съделителите притежават в съсобственост самостоятелни обекти, които са предмет на делбата, делба на тези идеални части да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан като самостоятелен обект или следва да се разпределят в процентно съотношение между самостоятелните обекти? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Нарушени ли са изискванията за форма на нотариално завещание по чл. 24, ал. 2 ЗН, ако нотариусът запише волята на завещателя извън кантората си, на друго място я оформи технически в печатен текст, включително с отбелязване за изпълнение на формалностите, завърне се при завещателя, прочете му разпечатания текст и завещателят, свидетелите и нотариуса го подпишат?

Отпадат ли правата на последващ приобретател, чийто праводател е придобил имота преди вписване на исковата молба по чл. 29 ЗЗД и който не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между собственика и първия приобретател?
При спор установена ли е фактическа власт върху имот от лице, което се позовава на придобивна давност, какво е правното значение на обективираните в договор, обуславящ частно правоприемство, волеизявления за предаване на владението и тече ли придобивна давност за последващ приобретател на имот по време на висящ процес за унищожаване на основание чл. 29 ЗЗД на придобивното основание на негов предходен праводател?

В производство по иск с правно основание чл. 23 СК съставлява ли оспорване верността на удостоверените от нотариуса обстоятелства и действия, установяването на обстоятелството, че при придобиване по време на брака на вещно право върху недвижим имот е заплатена цена, различна от отбелязаната в нотариалния акт и за доказване на този факт, допустими ли са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания за договарянето на цена, различна от обективираната в нотариалния акт или за различен начин на плащането й от посочения в нотариалния акт?

За възможността да се тълкува волята на завещателя относно употребения в саморъчно завещание термин "разполагаема част" като законов термин по см. чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28 ЗН - чл. 29 ЗН или в контекста на неговото по широко значение в общия смисъл "на всичко, с което разполагам“.
За правомощието на решаващият съд да повдига и обсъжда служебно и разрешава въпроса за разполагаема и запазена част на наследника със запазена част извън заявено искане за възстановяване на накърнена запазена част на основание чл. 30, ал. 1 ЗН и без същият да е упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН в срока за отговор на исковата молба при уредената преклузия по чл. 131 ГПК.

Какво е значението при предявените по реда на чл. 109 ЗС искове на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост, вкл. при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението?

При какви условия може да се приеме, че тече давност противопоставена от един съсобственик на друг, когато съсобствениците са придобили правата си чрез правни сделки от един и същ праводател и към момента на придобиването лицето, позовало се на давност е било законен представител на лицето, на което противопоставя давността, като и двамата съсобственици са упражнявали фактическа власт върху имота?

Какво е правното значение при предявен отрицателен установителен иск за собственост върху идеална част от урегулиран поземлен имот /съответстваща на квадратни метри, за които липсва документ за собственост/, при който ищците обосновават правния си интерес с твърдения, че са владяли имота в тези граници от урегулирането му, а ответната община извежда правото си на собственост от нормите на чл. 6 ЗС в редакцията от 1951 г. и пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС, на въведено пред въззивния съд твърдение, че при урегулирането площта, за която липсва документ за собственост е придадена по регулация от имот на трето лице и допустимо ли е разглеждането на това твърдение?

Как се уреждат облигационните отношения между бивши съпрузи относно ползването на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, предоставен на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение без да е определен наем на основание чл. 57, ал. 2 СК в случай, че претенцията е предявена във втората фаза на делба и неползващия съпруг не е отправил покана до ползващия по чл. 31, ал. 2 ЗС?

Възможно ли е да се придобие по давност имот - частна общинска собственост, владян в периода 01.06.1996г.-31.05.2006г., предвид въведената с пар. 1 ПЗР ЗДЗС от 2006г. забрана и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС?

Допустимо ли е съдът да приема констатираните от прокуратурата в хода на разследването обстоятелства като факти по делото и да ги обсъжда наред с останалите събрани в гражданското производство доказателства и по въпроса обвързана ли е съдът и в каква степен от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления и в частност тези за прекратяване на наказателното производство, както и може ли да се приеме за доказано насилственото настаняване на владелеца в имота по силата на водено спрямо него наказателно производство или предварително разследване, което впоследствие е прекратено, а спрямо владелеца е съставен протокол за предупреждение на основание чл. 63 ЗВмР за извършени самоуправни действия?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скица на вещо лице, изслушано по друго дело и площ, установена от вещо лице по делото?

За значението на предварителната уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието и на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт, както и има ли значение обстоятелството, че при изразяването на тази воля са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда?

Компетентна ли е въззивната инстанция,която не се е произнесла по същество по иск с правно основание чл. 108 ЗС, а е потвърдила първоинстанционното решение, да извършва поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?

Как следва да се извърши делбата на наследствени, реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти тогава, когато е възможно обособяването на дял от еднородни имоти за всеки отделен наследник съобразно неговата конкретна наследствена квота, и дали в този случай следва делбата да се извърши по колена или чрез възлагане на реален дял на всеки един от съделителите поотделно?

Може ли постановлението за възлагане да влезе в сила при наличието на обезпечителна заповед, по силата на която преди влизането в сила на постановлението за възлагане е спряно производството по изпълнителното дело, при положение,че обезпечителната заповед не е отменена?

Когато в съсобствен имот са извършени подобрения от държател-трето за съсобствеността лице и от един от съсобствениците, който лично е използвал имота в периода на неговото подобряване, възниква ли вземане от неоснователно обогатяване в полза на държателя и кой е длъжникът по него – само съсобственикът, който също е подобрявал имота или длъжници са и другите съсобственици, съразмерно на притежаваните идеални части?

Следва ли лице, което упражнява фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за себе си или за друго лице, да доведе тази промяна до знанието на собственика? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотеза, когато съсобственик е продал имот, легитимирайки се с констативен нотариален акт за собственост на целия имот. (по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК)
Представлява ли разпореждането с идеални части от правото на собственост върху имот недвусмислено волеизявление, с което прехвърлителят признава, че не се счита за собственик на целия имот, а само на идеалните части, предмет на сделката? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Дали във всички случаи при доказване идентичността на имената на едно лице по два различни документи е необходимо да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа?

Изгубва ли се владението по смисъла на чл. 81 ЗС при предаване фактическата власт върху движима вещ на държавен орган и узнаване от владелеца, че вещта е обявена за издирване ?

Може ли и при какви условия незастроен недвижим имот, предназначен по приет при действието на ЗТСУ /отм./ и действащ понастоящем регулационен план за „морска гара“, да премине в собственост на общината на основание някоя от нормите на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА или пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР ЗМСМА или пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./?

Как (и кога) въззивният съд изпълнява задължението си да се произнесе по въведено оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 172 ГПК?

Процесуално недопустимо ли е съдебно решение по заявен иск по чл. 108 ЗС в хипотези на непълно посочване на юридическото основание на възникване на защитаваното право на собственост в диспозитива на съдебния акт касаещ установителната част на решението, но несъответстващо отчасти на заявено с исковата молба и разгледано с мотивите на решението правно основание по см. на чл. 77 ЗС?

Правото на длъжника при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си срещу свое вземане към цедента обусловено ли е от изразено от него несъгласие с цесията или е достатъчно той да не е изразил съгласие с прехвърлянето на вземането от предишния кредитор и как се разпределя тежестта на доказване?

Има ли правно значение при довод за нищожност на договор за покупко-продажба поради липса на основание или привидност, факта, че плащането на покупната цена е извършено във време и по начин, различен от описания в нотариалния акт или не е извършено изобщо?

Относно действието на договора за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от половината идеални части от общия имот, по отношение на останалите съсобственици.

Относно правното значение по иск с правно основание чл. 109 ЗС за защита правото на достъп до общи части на сградата, на обстоятелството, че сградата е построена като еднофамилна и при възникнала впоследствие етажна собственост достъпа до обща част се осъществява през самостоятелен обект, собственост на етажния собственик-ответник.

Относно приложението на чл. 223 ЗЗД във вр. чл. 192, ал. 1, изр. 2 ЗЗД* в хипотезата, когато заменящият дължи връщане на получения недвижим имот, а не цена.
Относно приложението на закона при задължителните разяснения на т.11 от ПП ВС 6-74 по повод на релевирано възражение за упражнено право на задържане.
Подлежи ли на прецизиране възражението за упражнено право на задържане за вземане за подобрения, заявено с писмения отговор на исковата молба?

Дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?

Относно последиците на заличаване на вписана възбрана при условията на чл. 382, ал. 2 ГПК /отм./ съпоставено с визираните за това предпоставки на чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК, дали освобождаването на имота от изпълнение настъпва по силата на закона или по силата на разпореждането на ЧСИ, респ. по силата на вписването в Службата по вписванията по искане на ЧСИ?

Относно допустимостта на вписване на изпълнителна възбрана, извършване на опис и изнасяне на публична продан на недвижим имот, който към датата на постъпване на искането на ЧСИ за вписване на възбраната не принадлежи на длъжника и противопоставимостта на правата на трети лица, придобити преди вписване на възбраната по изпълнителното дело.

Редовен ли е съобразно чл. 535, т. 2 ТЗ от външна страна запис на заповед, в който ясно и недвусмислено е изписана дължимата сума в цифри, ако след нея е налице изписване словом на несъществуваща величина /число/ и намират ли в този случай приложение разпоредбите на чл. 460 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ?

При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия преминава ли върху цедента правото да обяви кредита за предсрочно изискуем?

За задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор.

Поражда ли действие възбраната на право на строеж на длъжника за обекти в бъдеща сграда, описани според одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, при индивидуализация на дворното място, предвидено за застрояване?

Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК); длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато страната, на която документът се противопоставя твърди, че не са се осъществили засвидетелстваните факти и как се разпределя доказателствената тежест, когато подобни твърдения са въведени?

1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен?
2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува?

Налице ли е произнасяне плюс петитум, в случаите когато ищецът е поискал да бъде установено, че е собственик на една конкретно посочена от него площ, а съдът се е произнесъл, като е признал, че е собственик на по голяма площ, без да е налице надлежно изменение на заявения първоначално иск?

За да е допустим изрично предвиденият в чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, е необходимо към момента на предявяването му да е налице изпълнително основание за вземането на кредитора, издадено по реда на заповедното производство. Само при издадена заповед за изпълнение и при надлежно материалноправно оспорване на вземането по нея, искът на кредитора за установяване на вземането би бил допустим. Предвид самостоятелното материалноправно положение на издателя на менителничните документи – главен длъжник и на авалистите, които са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство, произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение, чрез подадено по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК възражение.

Допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг, когато и двамата са във фактическа власт на имота, а правният спор е изразен в това, дали всеки се ползва от имота съобразно на притежаваните идеални части?

Какви са правомощията на въззивния съд при обжалване на решение по извършване на делбата, с което допуснатите до делба движими вещи са разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, при наведени от съделителите твърдения, че част от тези вещи вече не принадлежат на участващите в делбеното производство лица, тъй като са изнесени на публична продан заедно със сградата, в която се намират и са възложени по реда на чл. 496 ГПК на трето за делбеното производство лице?

За характера и предпоставките на отговорността на гаранта по договор за портфейлна гаранция, обезпечаващ вземания по банкови кредити.
За настъпването на предсрочна изискуемост при договорена „автоматична предсрочна изискуемост" по договор за банков кредит.
Представлява ли предсрочната изискуемост на кредита краен срок за издължаването му?

Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес.

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.

Относно възможността да се ангажира отговорността на нотариуса по реда на чл. 73, ал. 1 ЗННД по отношение на лица, придобили имот, за който първоначално е било удостоверено правото на собственост, при поредица от прехвърлителни сделки. Относно приложението на чл. 300 ГПК и конкретно, когато по отношение на един от сочените от ищеца в гражданското производство за съпричинители на непозволеното увреждане, има влязла в сила присъда, може ли по реда на чл. 53 ЗЗД да се ангажира солидарната отговорност и на други делинквенти.

Разполага ли наследникът с иск или възражение по чл. 76 ЗН при разпореждане с идеална част от сънаследствен имот от друг сънаследник в полза на трето лице, ако вече са извършени и други разпореждания, по отношение на които подобно възражение не е направено ?

Допустимо ли е при преценка на доказателствата по делото решаващият респ. проверяващият съд да се позове на чл. 17, ал. 2 ЗЗД по отношения на последния приобретател на спорния имот , за който имот , предходна прехвърлителна сделка е обявена за нищожна поради противоречие с чл. 152 ЗЗД ?

В хипотезата на обективно съединени искове, след произнасяне от касационната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, въззивната инстанция не може да се произнася 1./ по необжалваната поради недопускане на касационно обжалване част / арг. чл. 296, т. 3 ГПК; или 2./ по допуснатата до касация и потвърдена с решението на касационния съд част на обжалваното въззивно решение / арг. чл. 296, т. 1 ГПК/ , или 3./ в частта , която не е била предмет на обжалване с първата касационна жалба / арг. чл. 296, т. 2 ГПК/.

Когато въззивната инстанция прецени , че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е неправилна , вследствие на което и указанията по доклада на съда за тежестта на доказване на правно релевантните факти са неправилни, следва ли служебно да се дадат нови указания относно необходимостта за ангажиране на други / нови / доказателства, за да се обезпечи правилното приложение на императивна материално-правна норма ? Когато въззивният съд в рамките на проведения контрол за законосъобразност приеме , че правната квалификация на иска е неправилна , излага мотиви каква следва да бъде според него, следва ли да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска на новата , правилна правна квалификация или може , както в конкретния случая да потвърди обжалваното решение въпреки констатираната незаконосъобразност?

Какво основание и при какви предпоставки собственик, лишен без основание от ползване на имота си, може да претендира обезщетение за ползата, от която е лишен, и какъв е размерът на същото?

Необходимо ли е запис на заповед , с падеж „на предявяване в срок до 61 месеца от издаването„ да бъде предявен на авалиста, за да стане вземането по него изискуемо ?

Относно предпоставките за приложимост на чл. 646, ал. 5 ТЗ при въведени материалноправни възражения на ответниците срещу иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ.

Налице ли е правен интерес от предявяването на Павлов иск срещу длъжника и неговия съконтрахент, когато последният е прехвърлил имота на трето лице преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността на сделката?

Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителната си власт извърши правното действие, за което е упълномощен, /в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя/, може ли да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея?

Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, идентично на този по чл. 517, ал. 3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в О. – длъжници на същия / чл. 517, ал. 4 ГПК /, респ. кредитора на съдружник или съдружници / не всички / в дружество с ограничена отговорност / чл. 517, ал. 3 ГПК /, да прекрати търговското дружество – ЕООД или О., за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството – ответник по иска по чл. 517 ГПК – трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител.Изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение за останалите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху дела на съдружника – длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване участието на длъжника – съдружник, връчено на дружеството–ответник / изискуемо само в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК /, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството – трето задължено лице.

За подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 38/ 27.08.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското стопанство и културни традиции по САПАРД.

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Задължителни ли са за въззивния съд указанията на касационна инстанция по тълкуването и прилагането на материалния закон ?

От кой момент Гаранционен фонд дължи лихва за забава върху присъдените обезщетения?

Относно нарушено право на защита при приемане на заключението на вещото лице, за липсата на уведомяването на единия от кредитополучателите за упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита, за отговорността на кредитополучателя при неподписан погасителен план и за солидарността, когато искане за солидарно осъждане няма в исковата молба.

Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. ”в” ЗЗД?

Относно задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводи на страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция.

Следва ли поемателят по запис на заповед да докаже наличие на каузално правоотношение, между него, като поемател, и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника – издател на менителничния ефект, по предявен от поемателя менителничен иск?

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество претендира на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД суми, заплатени през исковия период от дружеството-цедент като цена за пренос през електропреносната мрежа и цена за достъп до електропреносната мрежа, тези искови претенции не са ясно и категорично разграничени.

Относно задължението на въззивния съд да направи оценка на заключението на вещото лице и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 113 от 28.02.11г.по гр.дело № 1062/10г.на ІV г.о.; решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.

При намаляване обема на работата в цялото предприятие,длъжен ли е работодателят да доказва при оспорване на уволнителна заповед,как това намаляване се отразява на съответната трудова функция,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 29 от 8.02.11г.по гр.дело № 265/10г.на ІV г.о.; решение № 270 от 2.06.11г.по гр.дело № 1661/10г.на ІV г.о.; решение № 703 от 17.11.10г.по гр.дело № 90/10г.на ІІІ г.о.?

За проверка на допустимостта на решението, с оглед правния интерес от насочване на иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя и срещу пълномощника – адвокат, когато представителството е упражнено със сключване на основния договор.

Изгубва ли се правото на собственост по давност при неупражняването му?

След успешно проведен по реда на чл. 24, ал. 4 СК иск, извършеното разпореждане с имущество в режим на съпружеска имуществена общност запазва ли своето действие по отношение на частта на извършилия го съпруг и преминават ли правата върху притежаваната от него ½ идеална част от имота върху приобретателя по сделката?

При отсъствие на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на Банката, искът по чл. 422 ГПК може ли да се уважи само за изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в счетоводните книги на Банката , базирано на преценка на задължителната съдебна правата по цитираните с определението по чл. 288 ГПК решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС-ТК?

Относно задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, включително при обсъждане и преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели.

Възможно ли е временен горски път, изграден при спазване на нормативните изисквания и отразен в лесотехническия проект на ДГС /в случая на ДГС- С./, чиято експлоатация единствено осигурява достъп до съседен имот и изграденото в него хидроенергийно съоръжение , да престане юридически да съществува поради ненанасянето му в КВС на съответното населено място ,но фактическото съществуване на този временен горски път да възпрепятства собственика на горския масив да упражнява правото си на собственост при заявен иск по чл. 109 ЗС?

Към кой момент, в производството по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се установи съществуването респ. несъществуването на вземането на Банката по издадената Заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо ли е , по смисъла и в хипотезите на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ , но безспорно е налице неизпълнение на падежиралите вноски по договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за издаване на Заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ , респ .такива с настъпил падеж в хода на делото ?

Kога се проявява конститутивното действие на Решение на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделски земи по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, взето при действие на редакцията ДВ. бр.68/1999 год., ако за посочената местност няма преходен план, по който имотът на реституирания собственик да бъде индивидуализиран с номер, площ и граници, а в решението на ПК са посочени само съседи, без пълно изписване на имената им , и без да има приложена скица, какво е значението на ново , по-късно издадено решение на органа на земеделска реституция при изготвен ПВС /ПНИ/ на конкретната местност и обстоятелствата за неговото надлежно връчване на реституирания собственик ? Относно момента от който започва да тече срока на придобивна давност по отношение на имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , и конкретно в хипотезите ,когато имотът , по отношение на който се възстановява собствеността се намира в терен по парагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Относно възможността съдебната делба да се извърши чрез разпределение на дялове по реда на чл. 353 ГПК, когато обособяването на дялове е без съгласувано становище на органите на общинската администрация, липсва изготвен инвестиционен проект за разделянето и със съдебното решение не са определени суми за уравнение на дяловете, предвид на обстоятелството, че правата на съделителите, установени в решението по 344 ал.1 ГПК не са равни по отношение на разделената сграда и дворно място .

Може ли, ако съдът е формирал воля за принадлежността на правото на собственост само по отношение на част от обектите, посочени в съставения по реда на чл. 537 ГПК констативен нотариален акт, така допуснатата грешка да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК?

Съизмерима ли е вредата от неизпълнението на договор за поръчка (мандат), по който доверителят, физическо лице, е предоставил парична сума в евро, а довереникът, също физическо лице, се е задължил да погаси парично задължение на доверителя в същата валута, със средния (пазарен) лихвен процент за съхранение на сумата по срочните банкови депозити на физическите лица в евро?

Възможно ли е да бъде осъдено по чл. 109 ЗС едно лице в качеството му на управител на етажна собственост при положение, че към момента на постановяване на решението това лице вече не е управител на ЕС?
Допустимо ли уважаване на иск по чл. 109 ЗС при положение, че се твърди, че към 2012 г. са били налице неоснователни действия, които към момента на постановяване на решението не се установяват?

При наличие на предпоставките предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото граждански права, възниква ли за съдът задължение да осъществи косвен контрол на законосъобразност на акта?
Управляващият орган на Оперативна програма „Р. развитие“ участва ли като страна в административните производства по възлаганите от бенефициентите по програмата обществени поръчки и в тази връзка има ли качеството заинтересовано лице по смисъла на чл. 120, ал. 2 ЗОП (ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г.) и може ли да обжалва издадените от възложителите (бенефициентите) решения за откриване на обществена поръчка и избор на изпълнители?

1. Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съделителите, когато съсобствеността произтича от наследствено правоприемство?
2. Има ли правата по чл. 74, ал. 2 ЗС, вр. чл. 72 ЗС наследникът, който не е доказал, че е извършил действия, обективиращи намерението му да завладее чуждите идеални части?

Кои са годните доказателствени средства за установяване на наследствено правоприемство в българския граждански процес по предявен иск относно недвижим имот на територията на България в случаите, в които наследството е открито в държава-членка на Европейския съюз преди 17.08.2015 г.? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Дължи ли съдът произнасяне на отделен установителен диспозитив при предявен иск по чл. 108 ЗС? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
В случай като процесния, когато действителният собственик на имота през последните 40 години не е посещавал страната и не се е интересувал от имота, по какъв начин би следвало владелеца да направи достояние намерението си за своене и не е ли достатъчно спокойното и необезпокоявано явно владение на имота за придобиването му по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
В хипотеза на предявен от съсобственик ревандикационен иск по отношение на целия имот против лице, което се легитимира като собственик с констативен нотариален акт по давност, какъв е предмета на спора, може ли при основателност ревандикационният иск да бъде уважен в осъдителната си част за целия имот и как се прилага последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Как следва да процедира въззивният съд в случай, че по предявен ревандикационен иск първоинстанционният съд е приел, че ищецът е собственик на имота и е постановил само осъдителен диспозитив за уважаване изцяло на иска и във въззивната жалба са наведени доводи, че ищецът би могъл да се легитимира само като съсобственик на имота? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Предявяването на ревандикационен иск от съсобствениците на имота срещу трето за съсобствеността лице прекъсва ли течението на срока на давностно владение за идеалните части на другите (непредявили иска) съсобственици?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото относими и допустими доказателства?

За приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с оглед на това че принципът на справедливостта включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, както и с оглед на това, че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия, с които увреденият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има ли качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит?

С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?

За да е законосъобразен подбора, извършен от работодателя следва ли същият да спази формална процедура и документиране?

Относно отрицателния факт и доказателствената тежест е на страната , която го твърди.

Относно установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен – прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотезата, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколкото от значение за избрания начин на защита на собствеността има значение заснемането, респ. незаснемането, на терена – паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в противоречие с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

Относно осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея може ли да се възприеме като своеобразно извънсъдебно признание на задължението по нея.

Дали уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част е предпоставено от установяване упражнявана от ответника по иска фактическа власт върху спорната вещ ?

Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и ако първоинстанционният съд не се е произнесъл по релевиран довод на страната, необходимо ли е да се допълва решението му по реда на чл. 250 ГПК или това следва да направи въззивният съд със своето решение ? Може ли при тълкуване волята на завещателя за това кой имот е завещан, съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други доказателства по делото ?

Възможно ли е придобиване на избено помещение по давност от трето лице, което не притежава жилище в сградата в режим на етажна собственост и да извършва прехвърлителна сделка с идеални части от складови помещения ?

Относно приложението на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, поради наличието на задължителна съдебна практика, разглеждаща въпроса за правните последици от недобросъвестното поведение на страната, имаща интерес от несбъдването на условието, обективирана с Решение № 15 от 22.04.2014 година по т.д. № 46/2013 год. на ВКС, ТК-II т.о.

С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?

При упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ/отм./, може ли застрахователят да претендира платените на третите увредени лица лихви за забава от увреждането до плащането?

Нищожно ли е решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД, обусловило вписване в търговския регистър, взето чрез пълномощник при липса на представителна власт и налице ли е в тази хипотеза вписване на несъществуващо обстоятелство? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба?

Включена ли е в предмета на иска конкретната вреда по претенцията за обезщетяване на вредите от виновното неизпълнение на договорно задължение на длъжника (чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД)?
За да установи или да отрече абсолютната процесуална пречка от чл. 299 ГПК по новия иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, допустимо ли е съдът да тълкува влязлото в сила осъдително решение, когато неговият диспозитив не индивидуализира в необходимата степен спорното право?

Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?

Коя е приложимата норма за възстановяване на земеделски земи, които са били заменени по ЗТПС, но са били включени в регулация и застроени – чл. 18, б. „з“, ал. 3 ППЗСПЗЗ или чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ ?

Подведомствени ли са на гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на платените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора по Наредба № 9/ 03.04.2008 г., сключен с ползвателя на безвъзмездната финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. след издаден акт от органите на Разплащателната агенция – ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатената по договора сума заедно със законните лихви? Тези искове попадат ли в обхвата на пар. 10, ал. 3 ПЗР ЗУСЕСИФ (нова – ДВ бр. 74/ 2016 г, в сила от 25.12.2015 г.)?

За условията, при които настъпва преклузията за навеждане на възражения и сочене на доказателства в производство по търговски спорове.

Приложим ли е чл.236,ал.2 ЗЗД само при срочните или и при безсрочните наемни договори, и дали обезщетението обхваща минимум договорения наем или следва да се определя от експертиза, като среден пазарен наем за този имот?

Относно противоречие със задължителната практика на ВКС, предмет на решенията: № 820 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794/2009 г., № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753/2009 г., № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/2009 г. и № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 1623/2009 г., всичките на І г.о.

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарение / дарствен мотив/ по см. на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спор за делба на прекратена съпружеска имуществена общност / са внесени по банков път от трето лице; чия е доказателствената тежест в процеса за доказване на фактите . Относно приложение презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. / отм./ , при недоказаност на твърдения на ищеца за съвместен принос на съпрузите и допустимостта от разширително тълкуване на разпоредбата, в смисъл на преценка на невъведени основания/ твърдения на ищеца/ по исковата молба в контекста на чл. 127, ал. 2 ГПК, чл. 143, ал. 2 ГПК и преклузията на чл. 143, ал. 3 ГПК, като разрешени от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 108/1999 година по гр.д. Nо 722/1998 г. на В.-2 отд., Решение Nо 756/ 22.01/1996 г. по гр.д.Nо 809/1996 г на ВС – 1 отд. и др. Относно необходимостта от произнасяне предвид новите правила на процеса, касаещи доказателствата и доказателствените средства- тяхното искане, ангажиране, разпределение на доказателствената тежест и липсата на практика в тази насока.

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

При противоречие между съдържанието на заповедта,послужила като основание за издаване на нотариалния акт за собственост върху жилище,дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по З. и самия нотариален акт досежно стойността на отчуждения имот кое следва да се приеме за меродавно с оглед доказателствената сила на двата документа,както и по въпроса следва ли при определяне на дяловете от отстъпен в обезщетение за отчужден по реда на З./отм./ имот да се има предвид и писменото заявление по чл. 102 З./отм./,ако заповедта не е представена по делото или същото не е отразено в заповедта или в съставения впоследствие нотариален акт ?

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК / отм./ не само констативните нотариални актове , но тези , обективиращи нотариалните удостоверявания на правни сделки, поради наличието на противоречива съдебна практика по въпроса?

Относно приложението на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в хипотеза,при която имотът не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и установените в чл. 11 от същия закон срокове са изтекли,както и за началния момент на придобивната давност в тази хипотеза.

Относно отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] против [община] иск по чл.189, ал.1, изр.първо вр. чл.87, ал.3 ЗЗД иск за разваляне на договора, сключен на 29.08.2003 г. между [община] и [фирма], [населено място] за учредяване на възмездно право на строеж в УПИ * в имот пл. № *, кв.* съгласно ПУП-ПРЗ и обусловения от изхода му иск за заплащане сумата 35 000 лв.

Правото на строеж за построяването на отделен самостоятелен обект от сграда част ли е от правото на строеж за построяването на цялата сграда или е самостоятелно право ? В кой момент правото на строеж за построяването на отделен самостоятелен обект от сграда следва да се счита за реализирано, по които е налице противоречие с Тълкувателно решение № 1/2011 от 4.05.20012 г. по т.д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС, т. 1 ?

Допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение?

Дали пропускането на името на един от ищците или ответниците представлява очевидна фактическа грешка или непълнота на решението, ако съдът е формирал воля за отхвърляне на исковете изцяло ? Допустимо ли е при разглеждане на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение за поправка на очевидна фактическа грешка съдът да се произнесе по молба за постановяване на допълнително решение ? Допустимо ли е обжалване от ответника по иска на решение за поправка на очевидна фактическа грешка на положително за този ответник отхвърлително решение ? Подлежи ли на разглеждане жалбата на ищците срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка в случай на отмяна на това решение от въззивния съд ?

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност , са дадени от бащата на единия съпруг и за необходимостта да се обори презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, когато е заявен иск по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985 г.-отм.

Допустимо ли е да се извършва делба по реда на чл. 292 ГПК /отм./ при положение, че единият от отделните обекти, който е допуснат до делба и е поставен в дял не отговаря и не представлява самостоятелен жилищен имот, а другият е самостоятелен жилищен имот?

Надлежна ли е земеделска реституция по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, когато недвижимия имот се намира в регулационните граници на населеното място , когато земеделския имот се възстановява в стари реални граници , без издадено вторично решение на ПК/ОбСЗ , произнесен с обжалваното решение в противоречие с Решение по гр.д. Nо 280/2007 година на ОС-Ловеч, Решение Nо 278 от 19.11.2010 година по гр.д. Nо 195/2010 година на ОС-Ловеч ? Ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил застроен със жилищна сграда в груб стоеж, въз основа на надлежно уредено право на строеж и издадени строителни книжа на общината, допустима ли е земеделската реституция на имота, постановеното от въззивния съд решение в противоречие с т.2 на ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС и посочени решения на ВКС по чл. 290 ГПК- Решение Nо 229/21.07.2010 г. по гр.д. Nо 195/2009 г. на II г.о.; Решение Nо 839 / 16.04.2010 год. по гр.д. Nо 590/2009 годи на ВКС-II г.о.?

При прехвърляне на идеални части от делбения имот от съделител на трето лице в хода на делото пред първата инстанция дали производството следва да продължи между първоначалните страни или делбата следва да се допусне между действителните участници в имуществената общност?

В кои случаи извършеното преустройство на имоти по чл. 1 ЗВСНМРСА или от такива имоти и други обекти е довело до образуване на нов имот и в кои случаи е възможно да се възстанови първоначалното положение, съотв. в кои случаи не е възможно да се възстанови то без значителни затруднения за собствениците и това е стопански неоправдано, за да се трансформира собствеността в съсобственост?

Налице ли е очевидна фактическа грешка,която следва да бъде изправена от съда по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ когато при произнасяне от съда по предявен иск за собственост по чл. 108 ЗС в мотивите съдът е обосновал извод и формирал воля,че правото на собственост върху спорния имот принадлежи на ищците,но в диспозитива на решението този извод не е намерил отражение и съответно липсва установителната част за принадлежността на правото на собственост?

Относно предпоставките по чл. 17а ЗППДОП за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно, респективно общинско имущество.

Относно правомощията на въззивния съд при констатирани нарушения на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на документ и преценката дали е доказано оспорването с оглед разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК, чл. 193, ал. 2 ГПК и чл. 193, ал. 3 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК.

Относно допустимостта на съдебното решение, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо.

В кои случаи делбата може да се извърши чрез разпределение в дялове и за невъзможността да се приложи друг способ при 6 имота и наследници в 6 колена на общия наследодател , освен изнасяне на имотите на публична продан , противоречи на дадени от съдилищата разрешения в обратен смисъл със задължителна съдебна практика- т.19 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС?

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

Относно евентуална недопустимост на въззивното решение в тази му обжалвана част,с оглед предвиденото в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.

След като в петитума на исковата молба е поискано предаване на целия апартамент на основание прекратен договор за заем за послужване има ли пречка за уважаване на иска обстоятелството,че не е посочено и установено коя точно част от него ползва заемателят?

Относно последиците от вписването на исковата молба по предявен иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС,ако след вписването е предявен иск за разваляне на договора, в който предявилото иска по чл.33,ал.2 ЗС лице желае да встъпи и решението,с което договорът е развален е влязло в сила преди приключване на устните състезания и постановяване на решението в производството по чл.33,ал.2 ЗС,както и за последиците на решението за разваляне на договора за правата на лицето,предявило иск по чл.33,ал.2 ЗС.

Решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по реда на чл. 196 ГПК /отм./ и сл. във вр. с пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК, който не предвижда възможност въззивният съд след отмяна на първоинстанционното решение да събира нови доказателства и с последващо решение да се произнесе по съществото на спора.

Има ли правен интерес приобретателят на недвижим имот да предяви иск по чл.75 ал.2 от ЗН за нищожност на съдебна делба, с предмет същия имот, започнала и извършена след прехвърляне на имота, ако този приобретател не е конституиран и не е взел участие в делбата като главна страна, а съдът служебно е приложил чл.76 от ЗН, обявявайки разпоредителната сделка за относително недействителна, извършил е делбата на имота без негово участието и делбеното решение му се противопоставя, от което търпи неблагоприятни последици?

Относно определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука – приспадане на изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, намаляване размера на обезщетението поради груба небрежност на пострадалия и необсъждане на всички обстоятелства, свързани с увреждането и последиците от него.

Кога е налице несъобразяване с решението по допускане на делбата, ако в решението по извършването й допуснатите до делба помещения са описани като новообособени обекти и обосновава ли това недопустимост на решението по извършване на делбата с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване досежно обхвата на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата при констатирани промени в допуснатия до делба имот във фазата по извършване на делбата и последиците от незачитане на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата при нейното извършване ?

Какви са правомощията на въззивния съд при частично обжалване на първоинстанционното решение,ако едновременно с това се поддържа,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по формулираното в исковата молба искане в хипотеза,при която е предявен иск за признаване право на собственост срещу двама ответници,бивши съпрузи,основан на твърдение за осъществен и спрямо двамата ответници и то по време на техния брак общ факт?

Когато по делото са направени възражения относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основания при спор за вещни права придобити на територията на чуждата държава, следва ли съдът служебно да изясни съдържанието на посочения приложим чужд закон и с какви доказателствени средства, като произнесен от въззивния съд в противоречие на изразеното становище по Решение Nо 1239 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 5590/2007 год. на ВКС-V г.о, Решение Nо 1106 от 03.12.2008 год. по гр.д. Nо 4201/2007 год. ВКС-I г.о.и Решение Nо 927 от 07.01.2010 год. по гр.д. Nо 2363/2008 год. на ВКС-I. отд.?

Подаденото заявление по чл. 56 ал.2 ЗТСУ / отм./ , без да е направено в изискуемата за това форма и без спазване изискванията на закона- заявление с нотариална заверка на подписите и вписване в нотариалните книги , води ли до опорочаване на акта за учредяване правото на строеж, произнесен от въззивния съд решение е в противоречие с Решение Nо 27 от 01.06.2010 год. по гр.д. Nо 2072/2008 г. на ВКС-IV отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение Nо 514 от 29.04.1991 год. по гр.д. Nо 1756/90 год. на ВС-IV отд? До кого следва да бъде отправено заявлението по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ за да са спазени изискванията на закона , валидна ли е и съставлява ли нотариална заверка на подписите по см. на чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ , заверката на лице от общинската администрация „изпълняващо нотариална дейност при ОбНС’ поради липса на съдебна практика,а по въпроса за валидността на уреденото право на строеж само от единия съпруг , когато недвижимия имот е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност”?

Относно правилното разпределение на доказателствената тежест при преценката на доказаните факти в рамката на събраните по делото доказателства. Относно приложението на чл. 38 ЗС и тълкуване на законовото понятие „общи части „ произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение Nо 332 от 06.07.2010 година по гр.д. Nо 633/2009 година на ВКС-II отд., постановено по чл. 290 ГПК.

Относно противоречието му с решение № 67 от 6.3.2008 г на Пловдивски апелативен съд по въззивно гражданско дело № 983/2007 г.

Относно участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР може ли да се противопостави на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и опровергава ли намерението му за своене , поради липса на съдебна практика. Относно инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява ли намерение за своене и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС след преценка , че изводите на въззивния съд и тези по Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново, сочат на противоречиво разрешаване на въпроса.

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни?

Може ли неизправността на ищеца, в случая неплащането на част от уговорената продажна цена по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, да е основание за отхвърляне на конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за сключване на окончателен договор? Може ли забавата в изпълнението от страна на продавача по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот да създаде възможност за купувача да търси реално изпълнение на задължението за прехвърляне на имота чрез предявяване на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД ?

Представлява ли нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека, инкорпорираща в себе си и съглашение за предоставяне в заем на парична сума, пълно доказателство за възникването на заемно правоотношение по см. на чл.240 ЗЗД, при липса на изявена от страна на заемополучателите воля /съгласие/ по отношение на факта на реалното получаване на паричната сума, предмет на правоотношението – като произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в Решение № 69/24.06.2011г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС- III г. о. и Решение № 174/ 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС-IV г. о ?

Относно разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

Допустимо ли е присъединяване на изтекла давност от “купувачите” по предварителен договор към тази,която е изтекла за “продавача”?

Относно приложното поле на чл. 18з ППЗСПЗЗ в хипотеза,при която е невъзможно да се възстанови притежавания преди замяната недвижим имот, тъй като замяната е била извършена от Т.-комисията с цел обезщетяване за отчужден недвижим имот.

Каква доказателствена тежест носи изпълнителя по договор за обществена поръчка при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание възнаграждения ? Задължен ли е възложителят да доказва реално извършените от изпълнителя разходи или е достатъчно позоваването му на липсата на основание за задържане на получената в повече престация?

Относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му.

Ако предмет на разпределение на ползване по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е дворно място,в което е построена жилищна сграда, от която единият от съсобствениците на дворното място не притежава дял и сградата е съсобствена между другия съсобственик на дворното място и трето лице,следва ли площта на сградата да бъде взета предвид при разпределяне ползването на дворното място и в чий дял за ползване следва да бъде поставена?

При липса на писмен договор за заем, достатъчно ли е наличието на разписка, в която не е посочено основание за предаването на сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД – че решението на въззивната инстанция е произнесено в противоречие с установената задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 134/2010 г., IV г.о., ГК?

Дали постройките с временен характер представляват мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и дали препятстват възстановяването на собствеността,вкл. с оглед тълкуването, дадено в §1в ДР на ППЗСПЗЗ ?

Относно възможността да бъдат представени пред въззивната инстанция нови доказателства при обективна невъзможност за своевременното им представяне в хипотеза,при която определен въпрос не е бил поставян като спорен пред първоинстанционния съд и доказателства за това са ангажирани от предявилите иска лица едва в производството пред въззивния съд. Относно началния момент,от който започва да тече придобивна давност по отношение на имоти,заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Относно приложението на чл. 193, ал. 2 ГПК, когато се касае до оспорване на положен палец вместо подпис на частен документ при намалено зрение на упълномощителя и това здравословно състояние е ли недъг по см. на закона, който изключва полагането на подпис при упълномощаване , за изясняването по тълкувателен път на употребеното от законодателя в понятие ‘недъгав” в разпоредбата на чл. 475, ал. 2 ГПК / отм/. респ. чл. 579, ал. 2 ГПК и необходимостта ,при липса на легална дефиниция , с оглед еднаквото и точно приложение на закона.

Относно приложението на чл. 109 ЗС и правото на етажен собственик да защити нарушеното му право при използването не по предназначение на обща по естеството си част /комин/ от друг собственик на обект в сградата.

Относно приложението на чл. 353 ГПК , за значението във втората фаза на делбата на изразеното съгласие или несъгласие на част от съделителите за получаване на имоти в общ дял, ако делбата се извърши по колена , следва да има произнасяне на ВКС с оглед на точното и еднакво прилагане на закона , и развитие на правото.

Следва ли в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ съдът да дири наличието на строежи по смисъла на ЗУТ, вместо да установява съществуването или несъществуването на строителните дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността по смисъла на § 1в, ал.1 ДР ППЗСПЗЗ, т.е. налице ли е идентичност между понятието „строителни дейности” по специалния закон и понятието „строеж” по ЗУТ?

При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема, че някои са неотносими, както и защо кредитира или не кредитира други доказателства?

Относно неоспорването на фактическо твърдение за упражняване на фактическа власт и получаване на призовки на адреса на който е постоянния адрес на ответника, достатъчни ли са, за да се формира извод, че ответника упражнява фактическа власт върху ревандикиран имот.

Допустимо ли е оттегляне на възражение за упражняване на право на задържане, направено от ответника пред въззивната инстанция, без съгласие на ищеца или оттеглянето на възражението се подчиняван на правилата на чл. 232 ГПК? Налице ли е правен интерес от предявяване на възражение за право на задържане като средство за защита срещу установителен иск за нищожност на сделка ?

Относно поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума – паричен еквивалент на квотата на съсобственика -длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , е разрешен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Решение Nо 38 от 01.12.2012 година по гр.д. Nо 343/2011 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 72 от 14.02.2011 год. по гр.д. Nо 1647/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 95 от 12.03.2012 год. по гр.д. Nо 1056/2010 год. на ВКВС-I г.о., Решение Nо 184 от 19.10.2010 год. по гр.д. No 1162/2009 год. на ВКС- II г.о.

Следва ли да бъде разпределена от съда доказателствената тежест при оспорване правото на собственост,признато със съставен по реда на чл. 587 ГПК /чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт?

Относно допустимостта за възлагане на имота в общ дял, вместо да се предпочете онзи от съделителите, който предложи по-висока цена. В т.7 на тълкувателното решение е прието, че ако повече от един съделител отговаря на условията по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, единственото основание, даващо приоритет е предложената най-висока цена, като в мотивите е отбелязано, че принципно не може да има групиране на сънаследниците и възлагане в общ дял по чл.288, ал.3 ГПК /отм./.

Следва ли постановлението,с което частният съдебен изпълнител прекратява изпълнителното производство да е влязло в сила,за да се приеме,че е отпаднало правното основание на назначения за пазач да държи имота ?

Относно процесуалните изисквания при формиране волята на съда.

Относно наличие на правен интерес от заявения установителен иск,при положение че е налице специален ред за защита на това право,предвиден в параграф 9,ал.1,2,3 от ПЗР на ЗУТ.

Дали възможността въз основа на публичните регистри за гражданско състояние да се узнае определено обстоятелство води до опровергаване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС” и „допустимо ли е служебно конституиране от страна на съда на задължителен необходим другар и ако такова е извършено, приравнява ли се това на предявяване на иск и от кой момент се счита прекъсната придобивната давност – от момента на конституирането или от момента на узнаването за делото ?

Може ли да се приеме, че е налице присъединяване, включително и невъзможност за отделяне на прикрепена към главната вещ /сграда/ движима вещ без повреда на главната вещ, поради съображения за похабяване на архитектурната стойност на сградата, а не поради техническа невъзможност за отделянето без повреда на главната вещ, ако е установено чрез заключение на вещо лице, че начинът на закрепване на движимата вещ към сградата позволява от техническа гледна точна нейното отделяне без повреди върху главната вещ ?

Правилното математическо изчисление обуславя ли промяна на волята на страната в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , след като е прието, че е налице противоречиво разрешаване , предвид на Решение Nо 107 от 10.05.2012 година по гр.д. Nо 127/2012 год. на ОС-Видин ?

Относно приложението на чл. 9 ЗН в хипотезите , когато след смъртта си едно лице оставя за наследници родители и преживяла съпруга, е налице противоречиво разрешаване , позовавайки се на представено Решение Nо 2386 от 15.12.1966 година по гр.д. Nо 1614/66 год. на ВС-I, Решение Nо 397 от 12.11.1981 год. по гр.д. Nо 88/1981 год. на ВС-I г.о. , Решение Nо 40 от 25.07.1983 год. по гр.д. Nо 19/1093 год. на ВС- ОСГК.

Относно допустимостта на производството за съдебна делба на включени допълнително недвижими имоти от ищеца до първото по делото съдебно заседание, имащ характер на обуславящ изхода на спора , при констатирана липса на съдебна практика по приложение на чл. 287 ал. 2 ГПК / отм./ респ. на чл. 341 ал. 2 ГПК, приема че е налице основание за допускане на касационното обжалване.

При наличие на две вписвания на иск за разваляне на алеаторен договор дали трети лица могат да придобият права върху имота, които да не се засягат от настъпилото разваляне на договора за гледане и издръжка ?

Относно определяне по справедливост на обезщетението за причинени неимуществени вреди, което е в нарушение на практиката на ВКС – ППВС № 4/1968 г. и ТР № 88/1962 г. ОСГК на ВС.

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 а ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Подлежат ли на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ земеделски земи, който не са били внесени в ТКЗС , но след образуването му са били заменени с други такива при условие, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ в първата му редакция е постановен отказ за възстановяване на собствеността поради липса на предвидена от законодателя правна възможност? Кой е редът за възстановяване на тази собственост и допустимо ли е това да стане по общия исков ред , без нова административна процедура ; кой следва да бъде ответник по иска за собственост? Какъв друг път на защита има собственикът на земеделска земя, след изменението на закона и невъзможността да получи имота по извършена замяна по реда на ЗТПС , предвид липсата на съдебна практика и еднакво прилагане на закона , предвид на категоричните данни , че по отношение наследниците на друг дял от общия земеделски имот от около 9 дка собствеността е възстановена?

Относно възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон?

Относно обезщетение за вреди от неизпълнен и развален договор за изработка между страните от 2005г.за тунинг на двигателя / повишаване на мощността му /на л.а.марка B.,на основание чл.79 ал.2 вр.с чл.265 ал.2 ЗЗД.

Може ли с иницииране на друго съдебно неисково производство /издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 – 247 ГПК /отм./ на основание чл. 237 б. “е” ГПК /отм./, а сега по реда на чл. 405 – 407 ГПК вр. чл. 417, т. 9 ГПК/ да се приеме, че един двустранен договор е развален и в кой момент е осъществен съставът на развалянето ?

Относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните, както и да мотивира решението си по съществото на гражданскоправния спор.

Относно определяне дяловете на сънаследници в хипотезата на чл. 8, ал. 3 ЗН при наследяване на еднокръвни и еднородни братя и сестри.

Относно възможността да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот,който е застроен със законни сгради.

Дали пристрояването може да обуслови извод,че сградата не съществува във вида,в който е била отчуждена,както и по въпроса по приложението на чл. 97 ЗС в хипотеза на възстановяване на собствеността с оглед даденото в т.А.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС тълкуване за значението на извършените след отчуждаването на сградите преустройства ?

Допустимо ли е решение,постановено въпреки че преди това в съда в срока по чл. 151 ГПК е регистрирана молба за поправка на протокола от съдебното заседание,в което делото е обявено за решаване,по която съдът е допуснал поправка в открито съдебно заседание,проведено след постановяване на решението? Нищожно ли е решение,постановено от съдебен състав със съдия-докладчик,който не е бил определен да такъв при спазване принципа на случайния подбор като същевременно определеният в съответствие с чл. 46, ал. 1 от Правилника за администрацията в районните,окръжните,административните,военните и апелативните съдилища съдия-докладчик не е бил член на съдебния състав,не е правил отвод и не е бил заменен? Следва ли съставът на съда,формиран при посочените по-горе условия да се счита за надлежен ?

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Наличие или липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при спор за собственост върху недвижим имот и разпределението на доказателствената тежест като предпоставка за допустимостта,по който въпрос поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата?

Кога веднъж установено владение е прекъснато,с какви действия и на кои лица както и по въпроса за вида действия,които владелецът следва да извършва,за да се приеме,че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот?

Длъжен ли е съдията да указва на страните, че по някои технически въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси ?

Достатъчно ли е имотът да е одържавен от дадено лице, за да настъпи в негово лице, респ. в лицето на наследниците му, възстановяване на правото на собственост?

Представлява ли обща част към етажна собственост съсобствен недвижим имот, в който има построени сгради-индивидуална собственост на съсобствениците ? В кои случаи ще бъде недопустима делбата на дворното място, поради това че е обща част и какъв е способът, съобразно който ще се извърши тази преценка ?

Отговаря ли съдът за вреди по чл.2,т.2 от ЗОДОВ, когато осъдителната присъда е отменена по реда на инстанционния контрол и подсъдимият – оправдан от по-горната съдебна инстанция ?

Обема от права на собственика на терена и обема от права на суперфициарния собственик по отношение на дворното място,в което е построена сградата?

Отразява ли се по някакъв начин върху анимуса на владението самото съзнаване от страна на владелеца, че друг правен субект разполага с титул за собственост върху част от владения имот ?

Следва ли да се признае трансформация на стойността на правото на строеж след като сградата /обекта/ е вече построен ?

Следва ли да участва съпругът на ответницата в производство по чл. 32, ал.2 от ЗС като страна по делото по иск за разпределение на ползването, ако недвижимия имот, предмет на спора е съпружеска общност ?

Относно доказване на правно релевантните по иска по чл. 21 ал.1 СК 1985 /отм./ факти – извънбрачния характер на средствата и влагането им в придобиване на процесния, закупен по време на брака на страните недвижим имот, следва да се докажат от страната-ищец по иска , при условията на пълно и пряко доказване и то към момента на придобиването на правото на собственост.
Относно доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, за възможността това признание да бъде оборено, ако е направено под натиск, за необходимостта то да бъде ценено наред с останалите доказателства по делото.

Относно пределите на задължителния характер на решенията на ВКС,с които делото е върнато на първоинстанционния или въззивния съд,но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен.

Дали последващо завещание,което касае само реална част от имот отменя предходно завещание,с което е извършено разпореждане с идеална част от имот,както и дали е нищожно завещание,което касае реална част от имот,която не може да се обособи самостоятелно ?

След като трети лица не релевират собствени права, следва ли ищците да извършват повторно доказване на собствеността на своя наследодател към момента на внасяне на имота в ТКЗС? Относно преценка допустимостта на въззивното решение и предявения иск с оглед наличието или липсата на решение на О. за възстановяване на собствеността.

Може ли е да се уважи иск по чл. 31 ал.2 ЗС във втората фаза на делбата и се присъди исканото обезщетение в хипотеза, когато съсобствениците живеят на друго населено място и въпреки изпратената нотариална покана , не е установено , че реално е поискано ползването на имота, съобразно правата в съсобствеността , при липса на съдебна практика ?

Дали липсата на издаден нотариален акт, след изкупуване на имота придобит при проведен търг/ публична продан/ съгласно решение по извършване на делбата от 1985 година и определяне на купувач от Г. е пречка за зачитане вещно-правните последици на делбата и ПП и за водене на установителен иск за собственост?

Относно правното значение на приноса в придобиването на имуществото,съпоставен с доходите на съпрузите и за значението на съотношението между доходите и приноса като цяло.

Относно характера на обособените избени помещения в една сграда,в която отделни жилищни обекти принадлежат на различни собственици и за възможността правото на собственост върху така обособените избени помещения да принадлежи на лица,които не притежават право на собственост върху самостоятелен жилищен обект,както и за обема права,прехвърлени по договор за продажба,имащ за предмет самостоятелно жилище в сграда в режим на етажна собственост.

Следва ли то да бъде кредитирано доколкото по делото няма данни в противен смисъл и когато ответникът по ревандикационен иск е направил възражение за придобиване на имота по давност това достатъчно ли е съдът да приеме,че той владее имота,щом няма данни да го владее някой друг?

Тече ли давност по чл. 67 ЗС, ако суперфициарът не може да осъществи правото си на строеж без съдействието на ответниците ?

Относно собствеността на имоти в процесната местност, които не са били заявени и съответно възстановени по реда на ЗСПЗЗ и с оглед регламентацията на чл. 19 ЗСПЗЗ.

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно приложното поле на чл. 79 ЗС в отношения между съсобственици по спорове,касаещи придобиване по давност на право на собственост върху идеални части от имот, съсобствеността,върху който е възникнала от юридически факт,различен от наследяването.

Относно предметния обхват на отрицателния установителен иск за собственост върху недвижим имот, предявен от лица с възстановено право на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, обуславящ установяване на материално правната легитимация на ищците – предпоставка за допустимостта на иска, съответно установяване елементите от фактическия състав за успешното му провеждане, касаещо основателността на иска.

Дворното място върху което е построена жилищна сграда, суперфициарна собственост, запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършена разпоредителна сделка със жилищен обект и или се превръща в обща част по предназначение, е разрешен с въззивното решение в смисъл обратен на изводите по представеното Решение Nо 1106/28.11.2008 година по гр.д. Nо 4750/2007 година на ВКС-II отд.?

Представлява ли във всички случаи земята обща част на сграда в режим на етажна собственост,към кой момент се определя това и зависи ли от наличието или липсата на договор за суперфиция за строителство на отделните обекти в сградата?

Относно конкретното дело в тази му част и който е обусловил изводите на съда,разрешен с обжалваното въззивно решение,и по който, с определението по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в тази му част, е свързан с възможността да се иска разпределение на ползване на съсобствен имот,на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, при наличие на определен начин на ползване,без да е налице промяна във фактическото положение на имота и същият не е претърпял регулационни изменения.

Възниква ли задължение за ДФЗ – Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Относно последиците от разваляне на договор за покупко-продажба и в частност възникналите облигационни отношения между страните във връзка с ползването на продадената и предадена вещ за времето от сключване на договора до неговото разваляне при условията на чл. 87 ал. 2 ЗЗД вр. чл. 113 ал. 2 ЗЗП.

Относно касационно обжалване на въззивното решение, само в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 05.03.2007 г. по гр. д. № 7900/2006 г. на СРС, с което е уважена претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 263,07 лв., изчислена за времето от датата на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице – 02.10.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.04.2006 г.

Относно възможността /невъзможността/ за възражение от страна на причинителя на вредата, свързано с преценка на валидност на застрахователното правоотношение между застрахования /увреденото лице/ и неговия застраховател /суброгиралия се в правата, т. е. ищец по иска с правно основание чл. 402 ТЗ/ отм./.

Относно елементите от обективната страна на престъпление по чл. 227 б. “б”, ал. 2 НК/престъпление против кредиторите/, а от друга страна е постановено преди изменението на ТЗ – ДВ бр.38/2006 г.

Относно основанието за получаване от управителя на М. на допълнително тримесечно възнаграждение от приходите по договори с Н. за изпълнени клинични пътеки и начина на формиране на неговия размер.

Относно изискуемостта на вземането по чл.266, ал.1 ЗЗД и отчитайки момента на изпадане на длъжника в забава, решаващият състав е уважил акцесорния иск по чл.86 ЗЗД от подаване на исковата молба, а не от датата на издаване на фактурата.

Относно компетенциите на въззивната инстанция при констатиране на процесуални нарушения, за приложението на принципа на служебното начало, намерил израз в чл. 7, ал. 1 ГПК, в частност и в чл. 140 ГПК и чл. 146 ГПК, както и за обхвата на доказването на предпоставките по иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ.

Относно субективно убеждение за собственост на една вещ наличието на застрахователен интерес при имуществените застраховки, положително разрешен от САС, е в противоречие с разрешението в цитирана практика на тричленни състави на ВКС.

Възниква ли задължение за ДФЗ - Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Относно приложението на чл. 10, ал. 2 ЗН в хипотеза на наследяване на наследник по заместване и статута на наследник на преживялата съпруга на наследника. Относно характера на наследството като съвкупност от права и задължения. Кое лице има качеството наследник по см. на чл. 212 ЗЗД , включващо възстановени земеделски земи и нищожен ли е договора за продажба на наследство, ако продавачът няма качеството на наследник и произвежда ли такъв договор вещно-правно действие?

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?

В случай на отмяна от Върховен административен съд на индивидуален административен акт /Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/, с който са били определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, може ли въззивната инстанция служебно, без ответникът да навежда доводи в тази насока и без да е направил възражение за прихващане, да приеме, че окончателни цени за достъп, съответно компенсаторни мерки, определени с последващ индивидуален административен акт /Решение Ц-6/13.03.2014 г. и Решение КМ-1/13.03.2014 г./, са приложими за ищеца /и то за минал период/?

Относно доказателственото значение на протокол № 20 от 4.11.1968 г. на ИК на ОбНС при установена неавтентичност на подписа на председателя на ИК.

Може ли да се претендира възстановяване правото на собственост от името на наследодател, починал към момента на отнемане на имота?

Относно предмета на спора по чл.14, ал.4 от ЗЗПЗЗ /само чието разглеждане е недопустимо в делбеното производство/ - правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации.

Относно обхвата на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и понятието “трудоустроено лице” по смисъла на тази разпоредба.

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпените от незаконно уволнение вреди по реда на чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно предмета на скючени от „Т” О. прехвърлителни договори за обекти в процесната сграда през 1997 г.

Относно противоречие на извода на въззивния съд, че описът на наследството, изискуем по чл. 30, ал. 2 ЗН, има само доказателствено значение за установяване размера на оставеното наследство, с разрешението, дадено в решение № 1* от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1081/91 г. на ВС, I г.о., съгласно което когато заветникът или надареният не е наследник по закон, възстановяване на запазена част се допуска само ако наследникът е заявил, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен по предвидения в закона ред.

Относно вида порока на договора за делба, сключен без участието на съпруг на един от съделителите – абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 75, ал. 2 ЗН или относителна недействителност по отношение на неучаствалия съпруг по чл. 22, ал. 3 СК. Относно обвързаността на третите лица от решението, с което между съпрузите е установена пълна трансформация на лично имущество. С обратна сила или занапред и за процесуалната легитимация да се предяви с иск недействителността на договор за делба?

Относно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху балталъци по реда на ЗВСГЗГФ с оглед разпоредбите на пар. 5 ЗВСГЗГФ в редакцията след изменението обн. ДВ.бр.13/2007г. и пар. 6 ППЗВСГЗГФ.

Дали в исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ сънаследник е материално легимитиран да иска признаване на право на възстановяване на собствеността в полза и на другите сънаследници, ако наследодателят към момента на образуване на ТКЗС е бил починал или могат да упражнят само тези наследствени права, произтичащи от тези преки наследодатели, които при образуване на ТКЗС са били живи, респ. само собствени права, ако наследява директно от починалия преди образуване на ТКЗС общ наследодател?

Относно конкуренцията на права между реституиран собственик и ползувател, позоваващ се на правата си по пар. 4а ЗСПЗЗ и относно допустимите възражения на последния по отношение легитимацията на ползващата се от влязлото в сила решение на Общинска служба земеделие страна.

Относно предпоставките за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебното решение.

Основание ли е влагането на суми от обезщетение за неизплатени трудови възнаграждения за работа в чужбина и за имуществени и неимуществени вреди от работа в чужбина в придобиването на недвижим имот по време на брака за изключване приноса на другия съпруг и за признаване на пълна трансформация?

Представлява ли записването в емлячен регистър ,което не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такова писмено доказателство,т.е. необходимо ли е посредством изброените в чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ доказателства да бъде установено осъществяването и на конкретен придобивен способ ?

Какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора ?

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Налице ли са предпоставките на чл.53,ал.2 ЗКИР когато регулацията е била изменена по желание на заинтересованите собственици и заповедта за нейното изменение не е била обжалвана,т.е. дали в подобна хипотеза може да се приеме,че регулацията е приложена.

Относно писмените доказателства,посредством които в производство по чл. 11, ал .2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал,които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.

Относно противоречива съдебна практика по приложението на чл. 39, ал. 2 ЗС.

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

Допустимостта на иска с оглед обстоятелството дали е налице спор за материално право или спор относно заснемането или трасирането на реалните граници, който подлежи на разглеждане по административен ред?

Следва ли в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът да има предвид и застрояването на имота,извършено от част от съсобствениците и ползувани лично от тях, когато строежите са признати за незаконни,дадени са предписания за тяхното премахване и сроковете за премахването са изтекли?

Относно възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза,при която се иска предаване на владение върху имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Необходимо ли е при спор за собственост към настоящия момент да се установи дали наследодателят на ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица е притежавал имота към момента на внасянето му в ТКЗС?

Относно необходимостта да бъдат съобразени вътрешните отношения между лицето,което твърди,че фактическата власт се упражнява от негово име и лицето,което упражнява фактическата власт върху един имот,както и по въпроса досежно начина,по който следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели,така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти,съдържащи се в други доказателства.

Относно възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза,при която се иска предаване на владение върху имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, във връзка с което се поставя и въпросът необходимо ли е при спор за собственост към настоящия момент да се установи дали наследодателят на ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица е притежавал имота към момента на внасянето му в ТКЗС.

Относно приложното поле на разпоредбите на чл. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ в хипотеза на гори,включени в държавни горски стопанства по реда на чл. 20 от Закона за г. от 1925г.,който обуславя и разрешаването на въпроса за доказателственото значение на постановленията и протоколите,с които се определя предмета на горското с. по реда на този закон.

За международната компетентност на съда да се произнесе по молба за връщане на дете, на основание чл. 22, б. а, ал. 1 ЗЗДет (ДВ, бр.48/13.06.2000 г.)

Относно въпроса кои документи съставляват „други писмени доказателства”.

Допустимостта и наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на въззивното решение и в правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК.

Относно приложното поле на разпоредбите на чл. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ в хипотеза на гори,включени в държавни горски стопанства по реда на чл. 20 от Закона за г. от 1925г.,който обуславя и разрешаването на въпроса за доказателственото значение на постановленията и протоколите,с които се определя предмета на горското с. по реда на този закон.

Относно отказа на решаващия съд да се произнесе по релевирано възражения за нищожност на решението на ПК за възстановяване правото на собственост, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, при липсата на решение по спора за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като преюдициална предпоставка, е разрешен в противоречие с цитираната практика на съдилищата .

Относно противоречиво прилагане на процесуално правната норма на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./

Дали подобрителят е владелец, съдилищата са длъжни да изхождат от презумцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена?

Относно законовите основания, определящи ищеца по делото като кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД и запазване правата на третите лица по отношение на разпоредения в тяхна полза недвижим имот, придобити преди вписване на исковата молба, по посочените решения на ВС и ВКС.

Относно съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието” на работодателя по см. на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ в контекста на допуснати нарушение на правилата на Етичния кодекс на служителите на НАП, чието разрешение от ВКС поради липата на съдебна практика би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Относно релевирания материално-правен въпрос касаещ в рамките на спора приложимостта на процедурата по международен договор, а именно Консулска конвенция между Н от 1975 година при установяване на твърденията по искова молба , е въпрос от значение за еднаквото прилагане на закона и развитие на правото в хипотезите на обявяване от съда смъртта на безизвестно отсъстващи лица , за които има достатъчно данни , че са били изселени в Република Франция .

Относно суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, както и за приложението и характера на пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ и за нуждата от тълкуване на неговото приложение.

Относно разпределението на доказателствената тежест и задължението на съда да даде указания за представяне на частите от протокола на общото събрание на етажната собственост, както и по въпроса допустимо ли е да се отменя решение на ОС на ЕС на основание, което не е посочено в исковата молба.

Дали основаното на разпоредбата на пар. 7,т.6 ПЗР З. правоприемство по отношение на правото на собственост включва правоприемство и по отношение на обезщетенията за подобренията, извършени в отчуждените и подлежащи на възстановяване имоти преди влизане в сила на §7,т.6 ПЗР З? Дали съдът е длъжен, след като констатира, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец, да обсъди и да се произнесе и по основателността на претенциите за извършени подобрения и вложени необходими разходи в качеството му на недобросъвестен владелец или държател?

Относно констатация за несъответствие между предметната рамка на висящия правен спор, определена от заявеното искане на ищеца и релевираните възражения на всяка една от групите ответниците независимо от другите да се намира в части от процесния имот и упражнява фактическа власт, дали основание да за извод за евентуална недопустимост на атакуваното решение. Относно приложението на чл. 108 ЗС във вр. с чл. 97 ЗС в контекста на възможността да се притежава правото на собственост на постройките отделно от земята , по който въпрос е налице разнопосочна съдебна практика.

Относно застрояването на имот, предмет на замяна по ЗТПС/ отм./ с постройка по см. на чл. 18ж ППЗСПЗЗ и в съответствие с изискването на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, пречка ли е за неговото възстановяване по ЗСПЗЗ в полза на предишните собственици, при констатация , че произнасянето на въззивния съд е в смисъл различен от този, по Решение Nо 132/ 16.02. 2010 год. по гр.д. Nо 1905/2008 год. на ВКС-III г.о. и Решение Nо 1223 от 13.11.2001 год. по гр.д. Nо 2397/2001 год. на ВКС-IV г.о. и др.

Може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ?

Относно възможността подуправителя на НОИ да изпълнява функциите на управител на НОИ в период от време, през който управителя е освободен с решение на НОИ и не е избран нов управител и включва ли се в правомощията на подуправителя на НОИ правомощието от компетентността на управителя да прекратява трудови договори. Има ли от правна гледна точка разлика между отсъстващ по болест, отпуск, командировка и др. управител на НОИ и хипотезата, при която за определен период от време НОИ няма управител, тъй като същият е освободен с решение на Народното събрание и не е избран друг управител ?

Относно задължението на въззивния съд в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение и предвидената възможност в чл.272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд да изложи свои мотиви – да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателката.

Относно неоснователността на иска за собственост, когато в мотивите приема , че спорни са само 30 кв.м. от цялата площ от 570 кв.м. и не е поискано изменение на иска. Допустимостта предмет на иска за собственост да бъде реална част от недвижим имот и следва ли същата да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел? Следва ли съдът в производството по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС да извърши косвен контрол за материална законосъобразност на административен акт, когато в производството по издаването му е страна само един от съсобствениците ?

Необходимо ли е съгласно чл. 3, ал. 3 ЗОПДИППД /отм./ признаване по реда на чл. 463 НПК и сл. на постановената в друга държава присъда срещу проверяваното лице – български гражданин, ответник в гражданското съдопроизводство по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, за извършено от него престъпление в чужбина?
В случай, че проверяваното лице вече е изтърпяло наложеното с чуждестранната присъда наказание в държавата, където тя е постановена, какъв е редът за признаване на тази присъда в Република България, за да представлява тя годно правно основание за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност?

След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението ? За начина, по който следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част ? Относно липсата на мотиви във въззивното решение, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 120 от 4.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г., IV г.о.

Допустимо ли е при произнасяне по иск за реално разпределение на съсобствен имот, който не може да се ползва по предназначение от всички съсобственици, съдът да извърши разпределение като съобрази фактическото ползване от част от съсобствениците и присъди на ищеца съответните на правата му граждански плодове от вещта, съответни на ползването? Какви са правомощията на въззивния съд, ако искането разпределението да бъде извършено като на ищеца се заплащат съответните на правата му граждански плодове е направено за пръв път във въззивната жалба? В кои случаи са прекомерни присъдените разноски във въззивното производство по неоценяема претенция, когато няколко страни се представляват от един адвокат, който извършва общи действия за тях, но претендира отделни хонорари за всяко лице?

Длъжен ли е частният съдебен изпълнител да прекрати публичната продан, насочена към имот, част от който принадлежи на соридарни длъжници в режим на съпружеска имуществена общност, когато при условията на чл. 291 ГПК е направено пълно погасяване на общото задължение от единия солидарен длъжник, а остават непогасени задължения по делото от присъединени други изпълнителни листове към другия солидарен длъжник, по които платилият солидарен длъжник не е задължено лице, както и за непогасени публични задължения ?Какъв е характерът на публичните задължения и при какви условия изпълнителните действия по удовлетворяването на тези задължения могат да бъдат насочени към имот,притежаван в режим на съпружеска имуществена общност ? Има ли неуведомяването на съпруга-недлъжник за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност за последица заличаване на вещно-правния ефект на същата, предвид лишаването му от възможността да упражни привилегиите и възможностите, дадени му от чл. 502 и чл. 503 ГПК ?

Собственикът на жилищен етаж от сграда има ли право на достъп до външните й стени като обща част и до съоръженията по тези външни стени?” и „Собственикът на жилище има ли право на достъп до избеното си помещение през дворното място, в което е сградата, когато избеното помещение няма вход от улица?

Ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост по отношение на общите части на сградата? За допустимостта съдебното решение да почива на обяснения на вещо лице експерт при разпит в залата , които не са в обхвата на поставената му по делото задача? Изграждането на стълби за достъп до офиса на Банката и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи , монтиране на климатична инсталация/ външно тяло/ на външната стена на фасадата съставляват ли действия п възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС ?

Съставлява ли пречка за реституция по § 5, ал.1 ПЗР ЗВ и по реда на ЗВСОНИ обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗВ /2.01.2003 г./ отчужденият имот е претърпял благоустройствени промени, поради които не е нанесен в кадастралната карта и заедно с друг имот образува общ, нанесен в кадастралната карта имот, при положение, че отчужденият имот не е застроен /в имота попада само част от постройка с временен статут/ и от отчуждения имот може да се образува самостоятелен урегулиран поземлен имот съгласно правилата на устройството на територията?

Относно пределите на силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата в хипотеза, при която след влизане в сила на това решение допуснатият до делба имот е урегулиран и попада в границите на УПИ, който обхваща и имот, за който се твърди, че принадлежи само на един от съделителите в индивидуална собственост. Намира ли приложение правилото на чл. 283 ГПК/отм./, ако в решението по допускане на делбата е прието, че част от имота, предмет на делбата, принадлежи в индивидуална собственост на един от съделителите и тази част, макар без нанесени имотни граници в кадастралната карта, не следва да бъде включвана в предмета на делбата?

Налице ли е спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 2 З.-редакция от ДВ бр.34 от 25.04.2000 г. в случай на записване на ответника като собственик на имот без негово искане затова и поради грешка на администрацията и представлява ли оспорване на правото на собственост отказът на ответника да се яви по покана на ищеца пред нотариус и да подпише декларация, че няма претенции за собствеността на имота?

Допустима ли е защита на вещни права чрез предявяването на частичен петиторен иск, респ. допустим ли е ревандикационен иск, предявен като частичен ? Кои са надлежните ответници, към които собственика на засегнатия имот следва да предяви ревандикационен иск за частта от сградата, съответстваща на построеното в повече, за която се твърди че е придобита от него по приращение по чл. 92 ЗС, когато сградата е построена от Ж. и член-кооператорите са снабдени с нотариални актове и сградата остава в режим на етажна собственост ?

Би ли могло да съществува парцел в съсобственост идеална част от същия като публична общинска собственост, а другата идеална част от същия парцел като частна собственост, принадлежаща на търговско дружество, след като парцелът по регулационен план е отреден за търговското дружество и няма акт на общинската администрация , с който на имота да е даден статут на публична собственост ? Относно възможността да се придобие по давност от търговско дружество целия /като квадратура/ съсобствен с общината парцел , отреден по регулационния план за реализирано още към 1988 година мероприятие на държавата- построена газостанция и последващо разширение / 1996 год. , ако фактическата власт е осъществена за времето след обособяването му по последния в сила РП. Може ли да се приеме , при наличие издадения в рамките на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ констативен нотариален акт , че осъщественото владение е добросъвестно, поради липсата на съдебна практика и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на чл. 69 ЗС в такива хипотези ?

Дали направени в първото съдебно заседание пояснения на изложените в исковата молба фактически твърдения, включително и чрез въвеждане на нови твърдения относно датата на приключване на строителството в имота, съответно преустановяване на владението от лицето, което е предявило иск за присъждане стойността на извършени в имота подобрения по реда на чл. 72, ал. 1 ЗС, преклудирано ли е възражението за изтекла давност да предявяване на иска, направено от ответника по иска въз основа на дадените от ищеца пояснения и въведени твърдения и допустимо ли е същото с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ГПК, както и по въпроса при учредено право на строеж върху недвижим имот за построяване на определен обект съгласно одобрен архитектурен проект, чийто инвеститор е суперфициаря, което не е реализирано, а строителството е останало незавършено по вина на същия и от реализирането на този проект собственикът на поземления имот няма интерес, увеличава ли се или се намалява стойността на имота от това незавършено строителство ?

Относно липса на плащане на обезщетение за ползване на имота в процесния период със събраните по делото доказателства.

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ, касаещи обхвата на съдебния контрол по установените в закона задължителни критерии и възможността работодателят да извърши подбор и по допълнителни критерии, извън посочените в чл. 329, ал. 1 КТ, с оглед спецификата на извършваната работа; за значението на използваните критерии за подбор и съответствието им с приетата оценка на действителните качества на работника.

Относно неправилност на решението поради постановяването му при неправилна преценка на приети като писмени доказателства документи, несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и противоречие на правните изводи с материалноправни норми.

Може ли да се определят правилно квоти при допускане на съдебна делба между съделители, тогава когато се използват дробни числа с различен знаменател, които нямат общ делител? Следва ли въззивният съд след като отмени частично решението на първата инстанция и промени дадена квота на един съделител, тогава когато това води до промяна на квоти и на други съделители, които не са обжалвали съдебното решение, да се произнесе и да коригира обжалваното решение и досежно правата на необжалвалите съделители ?

Задължително ли е посочването на обслужващите помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни в титула за собственост, за установяване на правото на собственост върху същите, или принадлежността на правото на собственост на такива помещения и части от сградата може да се определя и от тяхното функционално предназначение и разположение?

Релевантно към спора по чл. 109 ЗС ли е, че твърдяното от ищеца наличие на неоснователно действие /бездействие/, което му пречи да упражнява правото си на собственост, не е предизвикано /възникнало/ в резултат на действията /бездействията/ на трети лица, а от такива на самия ищец?

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че длъжниците по изпълнително дело, осъдени с влязло в сила решение по чл.109 ЗС да възстановят магазин № 3 в партерния етаж и складовите помещения в сутерена на сградата в състоянието преди преустройството, осъществено въз основа на посочено разрешение на строеж, не са собственици на самостоятелен обект /гараж/, чието премахване е необходимо за изпълнение на влязлото в сила решение?

Относно предявяването на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца срещу собственика на имота преди изтичане на установения в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивен давностен срок обективира признание на владелеца, че фактическата власт се упражнява върху чужда вещ, както и готовността му да придобие собствеността преди изтичане на придобивния давностен срок на деривативно основание.

Относно приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС и по чл. 83 ЗС, поради противоречие с практиката на ВКС решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на ВКС, II г.о.

Относно предпоставките за признаване на основание чл. 23 ал.2 СК/ респ. чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. отм./ личен дял недвижим имот- съпружеска имуществена общност, придобит по време на брака на основание вложените лични, по дарение парични средства, получени от трето лице , когато имотът е закупен на името на двамата съпрузи и нотариалния акт за собственост е издаден на името на двамата съпрузи е произнесена от въззивния съд в смисъл, противоречащ на т.3 на ПП ВС 5-72.

При защита на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита, по отношение на лицето- ответник. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице , но само и доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с които притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна защита.

От какъв факт произтича задължението на възложителя за заплащане възнаграждение за изработеното – от приемането на изработеното или от съществуването му като изпълнена работа във фактическо държане на възложителя ?
Само от фактическо държане на изработеното от възложителя може ли да бъде обоснован извод за приета от него / одобрена в качествено и количествено отношение / работа ?

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за обезпечено със записа на заповед заемно правоотношение, за което се твърди, че е погасено, поради връщане на заетата сума.

Относно едностранното разваляне на договорите и за предпоставките, при наличието на които е приложима разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК.

Какво разбира законодателят под израза съдебно отстранен купувач по см. на чл. 191, ал. 1 ЗЗД – единствено купувач, спрямо когото е бил уважен осъдителен иск за собственост по чл. 108 ЗС или и купувач, спрямо когото е бил уважен установителен иск за собственост, предявен от трето лице, поради обстоятелството, че купувачът никога не е получавал владението на имота?

Допустима ли е актуализация на размера на арендната вноска, когато страните по арендния договор са предвидили такава клауза при подписването му, и представлява ли тя изменение на арендния договор по смисъла на чл. 16 ЗАЗ в частта за арендната вноска?

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

При настъпило ПТП за вредите, от което, съгласно чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно и двамата водачи на участвалите в него моторни- превозни средства, следва ли отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, /респ. на Гаранционния фонд/ на единия от водачите пред увредените трети лица да е ½ или следва да намери приложение общият правен принцип, че всеки от тях отговаря в пълен размер пред пострадалите, независимо от личния принос на конкретния делинквент за настъпване на вредите?

Дали извършеното от трето лице частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява признание на дълга от страна на ответника?

Относно началния момент на изискуемост на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски и дали вземането става автоматично изискуемо, или е необходимо изявление на банката до длъжника, че прави вземането по договора за кредит предсрочно изискуемо.

Относно правото на купувача по предварителен договор за продажба да го развали при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, когато: ответникът – продавач е в забава повече от две години, извършено е от него, като продавач, прехвърляне на собствеността на трето лице и дали забавата съставлява негово виновно поведение, ако е въведена обща забрана за строителство през летните месеци в крайбрежните зони, или се явява „форсмажорно” обстоятелство се явява в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и сл.

Налице ли е сключен договор за заем, ако същият е антидатиран, когато, към реалната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на заемополучателя?

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Преклудира ли се правото на становище на страната по представено от противната и прието от съда след доклада по чл.146 ГПК доказателство в производството ?

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт.

По въпроса за определяне размера на пропуснатите ползи като вреди, подлежащи на обезщетяване по чл. 82 ЗЗД при договорно неизпълнение.

По въпросите относно приложението на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, релевантни ли са обществено-икономическите и социални условия в страната, които са разрешени в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968 г. критерии и в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Дали застрахователното обезщетение по сключената застраховка срещу „разни финансови загуби” по договор за финансов лизинг се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само от тези с настъпил падеж до датата на определяне/изплащане на застрахователното обезщетение и конкретно следва ли в застрахователното обезщетение да бъдат включени вноските с ненастъпил падеж при посочване, че разрешението на този въпрос в обжалваното решение е в противоречие с две влезли в сила въззивни решения на Софийски градски съд: р. от 16.05.2012 г. по гр.д. № 13234/2011 г. и р. от 17.10. 2012 г. по гр.д. № 16345/2011 г. ?

Прехвърлимо ли е вземане, чийто източник е договор за обществена поръчка?

Относно задължението на съда да даде правилна правна квалификация на иска. Относно подлежащите на доказване факти при неточни указания от първата инстанция. Относно това да даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Относно разпределението на доказателствената тежест по отношение на спорно обстоятелство.

Дължимостта на законната лихва за забава плащането на вземане по запис на заповед обусловена ли е от обстоятелството, че обезпеченото със записа на заповед вземане по каузална сделка включва и договорна лихва и нарушава ли се забраната за начисляване на лихва върху лихва.

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражение, в т.ч. и такова за прихващане /в материалноправен и/или процесуалноправен смисъл/, което не е заявено от ответника в производството не само в срока за отговор, но и въобще? Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и доводи и направени възражения пред първата инстанция, в т.ч. и тези, които засягат действителността на представено по делото доказателство? Когато страната, чийто подпис е на последната страница на представен от насрещната страна договор, заяви оспорване с твърдение, че част от съдържанието му е променено без нейно съгласие, за оспорване на съдържание или на авторство се касае и кой носи тежестта за установяване неистинността? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантни за изхода на делото факти и следва ли доказателствата да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, или съдът може да основе изводите си на произволно избрани от него доказателства? Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първата, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК? Чия е доказателствената тежест за установяване на твърдяни от ищеца отрицателни факти?

Доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание и каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора и други обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД.

Допуснато е касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните и да мотивира решението си като съд по съществото на спора.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

Доказва ли получаване на определена услуга в обем и цена, отразени във фактури, които са осчетоводени и отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената работа, респ.услуги и че се дължи плащане за същата.

Относно доказателствената тежест при хипотезата на чл.301 ТЗ и по приложимостта на разпоредбата на чл.292 ТЗ в случаите, когато предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, е стигнало не до представляващия търговеца, а до негов офис, с който офис са водени трайните търговски отношения между страните.

От кога се счита за упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – от датата, считано от която на правоимащото лице е отпусната пенсия или от датата на подаване на заявлението по чл. 94, ал. 1 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в тази връзка дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се счита за упражнено преди датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, когато заявлението за отпускане на пенсия е подадено след сключване на индивидуалния трудов договор, но по силата на чл. 94, ал. 2 КСО пенсията е отпусната преди момента на възникване на трудовото правоотношение и в този случай дали е налице правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ за прекратяване на индивидуално трудово правоотношение.

Следва ли въззивният съд да вземе предвид обстоятелството, че в хода на производството вещта, предмет на предявения по реда на чл.108 ЗС иск е погинала, ако такива доказателства по делото са представени ?

В кой момент се счита за упражнено от работника/служителя правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – с подаването на заявление до осигурителния орган, или от момента на отпускане на пенсията?

Когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. – когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници.

Когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. – когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници.

Кога следва да се приеме,че е налице възлагане на работа и как се установява възлагането,за да се ангажира деликтната отговорност на възложителя?

За качеството на подобрителя на чужд имот - публична общинска собственост - недобросъвестен владелец или държател и за приложимостта на чл. 74 ЗС във вр. с чл. 72 ЗС по отношение на такъв подобрител, реализирал фактическата власт на имота на нищожно правно основание.

Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?

Следва ли разпоредбата на чл. 31 ал.1 ЗС да се прилага по отношение на всички съсобствени вещи, независимо от техния характер и предназначение, движими или недвижими? Допустимо ли е съдът да се съобразява с жилищните нужди на съсобственик в производството по чл. 32 ал.2 ЗС или следва да се съобразява само с действителните права на страните в съсобствеността и когато съсобственият недвижим имот не може да бъде разпределен за реално ползване от съсобствениците и е зает от някой от тях, който има жилищни нужди, съдът има ли право да откаже поисканото повременно разпределение от другия съсобственик , доколкото същия има/ респ. няма/ жилищни нужди и отхвърли молбата по чл. 32 ал.2 ЗС?

Длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на документ по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ /опис-декларация/ за установяване принадлежността на правото на собственост в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако този документ не е бил оспорен от ответниците и е бил приет като доказателство по делото ? Допустимо ли е съдът да се произнася в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по направено от ответниците възражение за придобивна давност, изтекла след възстановяване на собствеността ?

Относно необходимостта да се демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване на фактическата власт към момента на установяването й.

Подлежи ли на обявяване за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД сделка,при която неизплатената част от задължението е минимална по отношение на цялото задължение; следва ли цялата сделка да се обяви за относително недействителна или недействителността обхваща само размера на останалото задължение?

Представляват ли, по смисъла на чл.403 ал.1 ГПК, вреди „причинени вследствие на обезпечението”, разноските за адвокатско възнаграждение, които страната е направила за защитата си в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечението и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед?

От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./, респ. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /2008г./?

Относно приложението на установената в чл.69 ЗС оборима презумпция и доказателствената тежест по оборването й в хипотеза, при който възражението за придобивна давност се противопоставя на притежавалото към момента на изтичане на давността лице.

Относно значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и по въпроса за допустимостта на гласните доказателства в производството пред въззивната инстанция в хипотеза, при която първоинстанционният съд е допуснал само двама от поисканите в отговора на исковата молба свидетели с оглед разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.

Извършването на преценка на целесъобразността на избрания от съда вариант за разпределение на ползването на съсобствено дворно място по реда на чл. 32, ал. 1 ЗС следва ли съдът да вземе предвид начина, по който ще се осъществява достъпа до самостоятелните жилищни обекти в построената в това дворно място сграда, както и за обстоятелствата, имащи значение в подобна хипотеза?

Може ли законосъобразността на подбора да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на ищеца, но са били ангажирани с процедурата по подбор ? Относно значението и относителната тежест на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ и възможността, с оглед спецификата на работата, подборът да се извърши и по допълнителни критерии.

В случаите на уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг /от лизингодателя по вина на лизингополучателя/, определена в размер на неплатените по договора лизингови вноски, какъв е дължимият размер на неустойката – цялата непогасена част от лизинговата цена или сумата от неплатените лизингови вноски до датата на прекратяване на договора?

Постановяване на решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ след изтичането на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от вписване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ води ли до липса на активна материална легитимация на кредиторите по иска по чл. 627 ТЗ и изключва ли наличието на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението по чл. 626 ТЗ и вредите кредитора, съизмерими с вземането му към заличения по чл. 632, ал. 4 ТЗ търговец, и може ли това вземане да се установява в производството по чл. 627 ТЗ?

Допустимо ли е страните по договор за финансов лизинг да уговорят, че при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора, вкл. под формата на неустойка?

Относно темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт/ по см. на чл. 13, ал. 2, пр. 1 от ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Преклудира ли се правото на ответника да въведе възражения по съществото на спора след отговора на исковата молба ? Какви са правомощията на въззивния съд при „голо оспорване „ на иска и направени конкретни възражения в писмената защита по делото ? Може ли съдът да основе решението си на обстоятелства,невъведени от ответника чрез конкретно възражение в законоустановения преклузивен срок ?

Относно случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на осн.чл.23,ал.1 и 2 СК.

При какви условия може да се приеме, че наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество?

Дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи?

Относно допустимостта на иск за вземане , което е било предмет на възражения за прихващане в друго съдебно производство, и по въпроса може ли да се формира СПН без да има произнасяне в диспозитива на съдебното решение и може ли диспозитивът на едно съдебно решение да се допълва или поправя служебно в друг съдебен процес в контекста на приложението на чл. 221 ал.2 ГПК / отм./ респ. чл. 298 ал.4 ГПК , произнесен с въззивното решение в противоречие с т.18 на ТР 1/ 2000 година на ОСГК на ВКС.

Относно обема на отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 ал.1 КЗ и ограничен ли е същият до присъденото в тежест на делинквента, по уважен в наказателното производство против същия граждански иск по чл.45 ЗЗД.

Относно начина на тълкуване на изразената от завещателя воля в саморъчно завещание в хипотеза, при който в завещанието са посочени конкретни помещения /но не всички/ от построените в дворното място сгради, както и дворни подобрения.

Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, т.е. да не постановява решение свръх петитум, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.

На коя страна е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот?

Относно задължението на въззивната инстанция да постанови решение в съответствие с правилата на тежестта на доказване във връзка с наведения придобивен способ по главния иск.

Относно допустимостта на иска за констатиране грешка или непълнота в КК и КР / респ. КП/ на населеното място за недвижим имот по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр.49/14 година/ и наличието на правен интерес за ищците , при одобрен, влязъл в сила ПУП-РП и наличен титул за собственост на ищците/ съдебно решение/ за недвижим имот , заличен от КП в резултат на административни процедури , предвид както на представеното решение на ОС-Сливен, с което се приема , че именно на база на поправката на КП ще се проведе и административната процедура по поправка и съответните административни документи, така и поради необходимостта за еднаквото и точно прилагане на закона в аналогични хипотези.

Относно обвързаността на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение 115/07.11.2014год. по гр.д. No 2203/2014 год. на ВКС-II г.о. за допустимостта делбения съд да приключи делбеното производство във втората фаза на обекти/ имоти/, различни от тези допуснати до делба.

Следва ли да се приеме, че предпоставка на посесорната защита по иска по чл. 76 ЗС, осъществява незаконният акт на съдебния изпълнител по въвод във владение на недвижим имот или е необходимо съдебно решение по чл. 435, ал. 5 ГПК, с което въводът е отменен? Допуска ли действащото ни процесуално право т. нар. „обратен въвод във владение на недвижим имот“, т. е. има ли задължение съдебният изпълнител да възстанови предишното положение, след като въводът във владение е отменен с решение по чл. 435, ал. 5 ГПК по жалба на третото лице? Какво е съотношението между възможността третото лице да поиска провеждането на обратен въвод и да защити правата си чрез иск по чл. 76 ЗС?

Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите,конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната ? Следва ли при определяне размера на обезщетението съдът да се съобрази с възрастта на пострадалия,общественото му положение,отношенията на пострадалия с близките му,претендиращи обезщетение, интензитета на търпените болки и констатираното влошено психическо състояние ? Следва ли при определянето на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД съдът да съобрази практиката на другите съдилища ?

Може ли въззивният съд да размести доказателствената тежест, определена от чл.154 ГПК по решаващ спора факт, посочен от ищеца и на който той основава искането си, факт, който не е общоизвестен, не е признат от ответника, съдът не го е обявил за ненуждаещ се за доказване, в доклада си по чл.146 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да разгледа възражение на ответника за недоказване на този факт?

При определяне размера на обезщетението по справедливост / чл.52 ЗЗДсъдът следва ли да съобрази възрастта на увредения,начина,времетраенето и степента на лечението и възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, констатираното влошено психическо състояние ? Следва ли да е установен по категоричен начин конкретния принос на пострадалия или са достатъчни индиции за причинна връзка между поведението му и увреждането ?

Относно доказателствената тежест в процеса и доколко тя може да се възлага за нетвърдяни от страните факти.

Относно пределите на диспозитивното начало в гражданския процес, свързано с надлежно сезиране на съда с въпроси относно истинността на документ и опровергаване на неговата доказателствена сила.

Може ли посочените по реда на чл. 176 ГПК от ищците факти и обстоятелства да се приемат за нови фактически твърдения и допустимо ли е съдът да основе на тях решението си, въпреки забраната на чл. 147, т. 1 ГПК / в смисъл – без доказаност на предпоставките по чл. 147, т. 1 ГПК/?

Наличието на правен интерес от търсената с установителен иск защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Интересът от защита по всеки установителен иск е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца. Той следва да е налице по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора.

Съдът следи ли служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се претендира, или следва да се произнесе по този въпрос само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба?

Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора. Относно възможността, респ. допустимостта, въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато същите са вътрешно противоречиви и е налице явно несъответствие между приетото в тях и диспозитива на съдебния акт относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Какви са правомощията на въззивния съд при изпълнение на задължението по чл. 269, in fine ГПК, когато жалбата е подадена от ответника по иска по чл. 108 ЗС, искът е обоснован с твърденията, че ответникът е купил имота след договор със собственика, който не е породил последици при няколко основания за неговата нищожност, а първоинстанционният съд е уважил иска, приемайки за осъществено само едното?

Обвързан ли е правоприемникът от решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен, ако е придобил имота от ответника по ревандикационния иск преди да бъде вписана исковата молба по приключилото дело?

Относно възможността да се придобие имот от несобственик по давност, с доказателствената сила на акта за държавна собственост, дали следва при реституция по реда на ЗСПЗЗ съдът служебно да назначи експертиза относно установяване на факта дали реституцията би осуетила или затруднила функционирането на реализираното мероприятие.

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

От кой момент започва да тече погасителната давност по иска с правна квалификация чл. 30 ЗН, когато наследството е открито към дата, в която титулярът на правото по чл. 30 ЗН е поставен под ограничено запрещение, запрещението не е вдигнато към предявяването на иска, дареният имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), а дарители по договора са наследодателят и попечителят? Следва ли въззивният съд да базира фактическите си констатации на заключение на повторна експертиза, ако в определението, с което я е допуснал, не е обосновал кое от изключенията на чл. 266, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК преодолява забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК?

Относно материално-правни въпроси касаещи приложение разпоредбата на чл. 23 СК/2009 год. , която съпоставена с чл. 21 СК/85 год. на отменения закон не дава аналогично законово разрешение на проблема какъв е характера на недвижим имот , закупен по време на брака, но със средства от личен влог на единия съпруг, за характера на този влог и по конкретно когато този бивш съпруг упражнява професия на ЧСИ, за значението на предназначението на закупения имот. Относно процесуално-правният въпрос за задължението на решаващия съд да установи/ респ. провери/ верността на фактите, въз основа на които постановява своето решение, в конкретния случай от коя сметка с титуляр ищцата като ЧСИ са преведени сумите за заплащане цената на придобития недвижим имот , предмет на иска по чл. 23 ал. 1 СК/2009 год., като произнесен в противоречие с цитираната по делото задължителната съдебна практика.

Представлява ли привеждането на горите в известност и осъществяването на административната процедура по Закона за горите от 1897 г. /отм./, респ. на Закона за горите от 1904 г., елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост от държавата? Основание ли е абдикацията за присъединяване на владението на абдикиралия монарх към владението на монарха, в чиято полза е абдикацията, с оглед необходимостта от тълкуване дали при позоваване на присъединяване владението на предходен владелец е необходимо да има правоприемство в гражданскоправен смисъл между предходен и последващ владелец? При действието на Конституцията от 1879 г. и действалата до 1946 г. нормативна уредба може ли монархът да придобива право на собственост по давност, с оглед необходимостта от тълкуване дали при установената от Конституцията от 1879 г. конституционна монархия е допустимо Царят в качеството си на физическо лице да придобива собственост на територията на царството чрез давностно владение? С обявяването на Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и техните наследници /ДВ, бр.305/31.12.1947 г./ за противоконституционен с решение № 12/1998 г. на Конституционния съд на Република България, отпада ли правното основание за собственост на държавата и възстановява ли се положението отпреди приемане на противоконституционния закон, съответно има ли Решение № 12/1998 г. на Конституционния съд на Република България правовъзстановяващо действие съобразно възприетото разбиране в Решение № 22 по конст.дело № 25/1995 г. на Конституционния съд на Република България и длъжен ли е гражданският съд, сезиран с правен спор, свързан с обществени отношения, уреждани от закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд на Република България, да зачете решението на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на закона и при липса на закон по реда на чл. 22, ал. 4 З. следва ли да постанови решение, което да съобрази с принципа на законност по чл. 5 ГПК /при липса на закон, да основе решението си на основните начала на правото, обичая и морала/? Представляват ли решенията на Конституционния съд и частност Решение № 12/1998 г. на КС на РБ „годно правно основание“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, придаващо качеството „добросъвестно“ на упражняваното от М. Л. Х. и С. С. владение върху процесните имоти, при положение, че именно Решение № 12/1998 г. на КС на РБ е посочено в акта за предаване на владението като акт, с който е възстановена собствеността? Лицата, на които държавата е предала недвижим имот като собствен /включително като възстановен им от държавата/, дължат ли на държавата обезщетение за неоснователно ползване на имота по чл. 73, ал. 1 ЗС от датата на предаване на имота до датата на предявяване на иска за собственост от държавата срещу тях или правата им трябва да се уредят като права на добросъвестни владелци и същите не дължат обезщетение, защото ползването им не е без основание и Ответниците по предявен иск за собственост разполагат ли с правата по чл. 72 ЗС с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗС в случаите, когато именно ищецът /в случая държавата/ им е предал владението върху имотите като на собственици, чието връщане претендира с предявения ревандикационен иск и следва ли ответниците в този случай да докажат, че ищецът е знаел за извършените разноски за имота, ако не им се е противопоставил, за да се ползва от тези права, с оглед необходимостта от тълкуване могат ли владелците в подобна хипотеза и при доказване на какви факти да се считат на приравнени на добросъвестни съгласно чл. 74, ал. 2 ЗС?

Когато размерът на паричната престация по договор се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната суми по договора?

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт ?

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт.

Ако искът е доказан по основание, може ли да бъде отхвърлен, поради недоказване на размера му, съответно може ли да се отхвърли изцяло иск, ако е доказан по основание и частично по размер, вкл. когато искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК?

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение. Относно процесуално легитимирано ли е М. да отговаря по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ, причинени от разследващата дейност на длъжностни лица, работещи в обособена структура на министерството, която е самостоятелно юридическо лице.

Дали постановеното регистърно решение за вписване на Сдружение „Д.“ от 26.09.1956г. създава нов правен субект или с него е извършена реорганизация на съществувалото юридическо лице /С./ с промяна на неговата правна форма, наименование и устав в съответствие с приетия след първоначалната регистрация Закон за лицата и семейството, т.е. дали Д. е правоприемник на С.?

Следва ли при доказана активна материално-правна легитимация на ищеца по предявен по реда на чл. 108 ЗС иск съдът да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, ако по делото е установено, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху вещта към момента на предявяване на иска, но в хода на процеса са настъпили факти, които сочат, че към момента на приключване на устните състезания фактическата власт върху вещта не се упражнява от ответника ? Следва ли предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск да бъде уважен в подобна хипотеза, ако тези факти са последица от извършени от ответника действия, които обаче не сочат на предаване владението върху вещта на претендиращия я ищец /необходимо ли е вещта да се предаде на ищеца, за да се освободи ответникът от отговорност или е достатъчно да се установи, че към момента на приключване на устните състезания вещта не се намира в неговата фактическа власт и как следва да се разпредели доказателствената тежест ?

Допустимо ли е въззивният съд да достигне до извод, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са оборени и да обоснове изводите си само на базата на обсъждането на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка, без да вземе предвид и доказателствата, събрани в съдебното производство и да не зачете легитимиращото действие на нотариалния акт без да извърши преценка дали събраните в съдебното производство доказателства опровергават констатацията на нотариуса ?

Има ли основание (кауза) договорът за наем на недвижимия имот, върху който наемодателят е учредил на наемателя право на строеж и какво е значението на свободната от застрояване площ от земята?

При действие на законова презумпция за съвместен принос каква е доказателствената тежест и как се провежда доказването, когато искът за установяване на правото на собственост върху имот поради преобразуване на лично имущество е обоснован с твърденията, че при покупката на имота са вложени пари от продажба на лично имущество на съпруга, а по делото се установи, че сумите от продажбата на личното имущество са постъпили по паричен влог, открит по време на брака и бракът е заварен по смисъла на § 4 от ПЗР на СК от 2009 г? Следва ли съдът да отхвърли доказателственото искане, само защото страната, която го е направила, не носи тежестта да установи сочения факт (чл. 154 ГПК и чл. 159 ГПК)?

Относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

За действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Възниква ли вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобственикът осъществява фактическата власт върху вещта, но за ползването на съсобствената вещ съществуват нормативни изисквания, спазването на които е обусловено от съдействието на останалите съсобственици ?

Относно задължението на въззивния съд да осъществи служебен контрол за приложението на императивна правна норма /в случая нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН за изискванията за форма на нотариалното завещание/.

Следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимост да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за установяването на които от първоинстанционния съд не са били давани указания?

Нищожно ли е поради противоречие със закона /чл. 21, ал. 2 ЗН/ завещателно разпореждане, което създава задължение за предприемане на определени действия от страна на заветника с цел изпълнение на поето приживе от наследодателя задължение за извършване на разпореждане с имота, предмет на завета, обвързано с волята му притежавани от него имоти да бъдат използвани за постигане на обществено полезна цел – основаване на фондация?

Относно приложението на чл. 333, ал. 3 КТ и е бил предмет на т.д. № 9/2013 г. на ОСГК, по което е постановено ТР № 9/2014 г., с което е прието, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1 КТ, вр. пар. 1, т. 6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател или секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана в предприятието на работодателя, но не и ръководствата на вътрешните структури в рамките на тази синдикална организация, освен когато тези вътрешни структури следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения и обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на КТ

При разрешаване на въпросите за произхода на средствата, вложени във възмездно придобиване на недвижими имоти по време на брак между страните, следва ли да се презумира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства или е необходимо съдът да извърши преценка относно фактите, имащи значение за определяне произхода на вложените средства във всеки конкретен случай ?

Представлява ли валидно завещателно разпореждане документ, наименован „разписка“, с който наследодателят е заявил, че е получил сума от едно лице, която счита за достатъчна за покриване нуждите му от издръжка до края на живота му, както и че завещана свой недвижим имот на лицето, което е дало сумата, както и на друго лице ? Налице ли е хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК, ако страната поддържа, че в срока за произнасяне на първоинстанционното решение се е снабдила с нов сравнителен материал, който е полагала усилия да издири и в хода на първоинстанционното производство, поради което прави искане за допускане на нова съдебно-графическа експертиза ?

Налице ли е невъзможен предмет на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД в хипотеза на разпореждане с постройка, която към момента на сключването му е разрушена и на нейно място се изгражда нова постройка и задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса и да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения при постановяване на решението?

Пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ ? Приложим ли е предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване правото на собственост в случаите, когато преди колективизацията имотът е изгубил качеството си на „земеделска земя“ и е придобил статут на урбанизирана територия, както и по въпроса дали общественото мероприятие в имота, отреден за Национален киноцентър е реализирано и съставлява ли то пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ ?

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

В производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,в тежест ли е на кредитора – ищец да докаже настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по сключен договор за кредит с ответника, вкл. за уведомяване на длъжника за това обстоятелство,или е в тежест на ответника изрично да оспори предпоставките за прилагане последиците на предсрочната изискуемост?

Следва ли действителната воля на субекта, чийто устав е предмет на тълкуване в конкретна негова разпоредба, досежно вложения в същата смисъл, да се съобразява и извежда от последващото му поведение,т.е. от трайното и безпротиворечиво последващо прилагане на спорното правило?

Относно правомощията на въззивния съд при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които първоинстанционния съд не е допуснал, приемайки ги за неотносими.

Как следва да бъде зачитана материалната доказателствена сила на представени писмени доказателства за доказване правото на собственост – извлечение от емлячен регистър и нотариален акт за собственост, които са изрично посочени в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ като документи за доказване правото на собственост в производството по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ и в исково производство ? Относно значението на момента, в който са били съставени тези документи.

Апортът, който е вписан само в търговския регистър, но не и в Службата по вписванията, противопоставим ли е на лицето, което е придобило правото на собственост от същия праводател и чийто акт е вписан в Службата по вписванията, т.е. по приложението на чл. 113 ЗС, като с оглед особеностите на настоящия случай е прието, че следва да бъде разгледана конкретната хипотеза ако едно и също лице се е разпоредило с правото на ползване в полза на един правен субект, след което се е разпоредило с правото на собственост в пълния му обем в полза на друг /доколкото в последващия акт на разпореждане не е посочено, че правото на ползване не се включва в предмета на разпореждане/, противопоставимо ли е първото разпореждане на последващия приобретател, ако то не е било вписано в Службата по вписванията ?

Приложим ли е чл. 147 ЗЗД към менителничното поръчителство по Търговския закон ?

Относно изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение след приемане на работата.

Относно допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС обуславяли се от проведено/ финализирано /със сила на пресъдено нещо, предходно производство по иск по чл. 108 ЗС между същите страни, за същия имот.

Дали оправдателната присъда има сила на пресъдено нещо за основанието, което е послужило за оправдаването на подсъдимия?

Относно прекратяване договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с фингирано връчване на известие за прекратяване на договора, поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 260, ал. 2 КЗ, чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./ и отговорността на застрахователя при неизпълнени задължения по чл. 294, ал. 1 КЗ /отм./ да впише прекратяването в регистъра на ГФ.

Индивидуален административен акт на държавен орган, в който по закон се определя размера на цената по предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа от електроразпределителните дружества на производители на електрическа енергия и с отмяната на този акт отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му суми по договор?

Относно темпоралното действие на влязло в сила решение на ВАдмС, отменящо индивидуален административен акт по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗЕ, инкорпориран в решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, разрешението на който е постановено от ВАС в отклонение на приетото от постановена по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика от ВКС.

Когато страните са обвързани от договор за предоставяне на услуга, чиято цена е определена по размер с индивидуален административен акт по силата на закона /чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ/ и този индивидуален административен акт бъде отменен по реда на АПК, отпадат ли с обратна сила породените от акта правни последици в договорни отношения между страните?

Относно тежестта на доказване на отрицателния факт в хипотезите при спор за собственост, основаващ се на чл. 6 ЗС /отм./, че не е имало друг собственик- физическо или юридическо лице, когато ответникът –Община има съставен АЧОбС и не би могъл да актувал тази спорна част като частна общинска собственост , ако преди 1991 година същата не е била държавна собственост“ , предвид на дадените разрешения по Р No 541/06/07.2010 год. по гр.д.No 661/2009 на ВКС, ГК- I г.о., Р No 321 от 14.10.2011 год. по гр.д.No 1167/2010 год. на ВКС, ГК- I г.о. ; Р No 8 от 11.02.2014 год. по гр.д.No 4244/2013 год. на ВКС,ГК- I г.о.

Относно противопоставимостта на правните последици на отпадналото изпълнително основание /отменено осъдително решение / спрямо трети лица , приобретатели на купувача по публична продан , закупили имота преди отмяна на изпълнителното основание , т.е. преди провеждане успешна защита на длъжника срещу материалната законосъобразност на изпълнението, основано на отменено осъдителното решение на съда и относно/ въпрос 12/ възможността без проведено производство по чл. 496, ал.3 ГПК, стабилитета на публичната продан , в рамките на спор за собственост между длъжника и приобретател на купувача от публичната продан, да се отрече с аргумент за недействителност, различен от преценката на предпоставките в закона- че длъжникът не е собственик или че не е внесена цената , предвид значимостта за еднаквото и точно прилагане на закона и по конкретно на последиците при отменено изпълнително основание въз основа на което е било предприето принудително изпълнение , приключило с публична продан по отношение правата на трети лица.

Относно предпоставките за нищожност на неустоечна клауза и критериите, които следва да се преценяват при произнасяне по въведено в процеса правоизключващо възражение от ответника.
В чия тежест е доказването на благоприятен за защитната теза на една от страните факт?
За критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи.

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп и следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на предварително изпълнение?

1) Оборена ли е презумпцията на чл. 21 СК, ако продажната цена е платена от влог на единия от съпрузите, но не е изследван произходът на средствата по влога? 2) Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осование чл. 23 СК, ал.1 и 2 в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на единия съпруг, ако същото имущество е предоставено в обезпечение за дълг, за който двамата съпрузи отговорят ex lege в еднакъв обем пред кредитора и за което в договора за ипотека съпрузите признават общностния му характер? 3) В случай, че трето лице изпълни след сключване на брака задължението на единият от съпрузите да плати цялата или част от цената на недвижим имот по предварителен договор, сключен от този съпруг преди брака, така платените средства лично имущество на този съпруг ли са, респективно закупените с тези пари имущества лична собственост на този съпруг ли са или са придобити в режим на СИО?

Въз основа на волеизявленията в договора за учредяване на суперфиция или въз основа на одобрените строителни проекти и книжа, по които е реализирано строителството, следва да се извърши преценката дали построеното е в рамките на правото на строеж?

Относно необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат.

Има ли задължение работодателят да промени организацията си на работа / в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността/, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК ?

При наличие на алтернативни искания от страна на неползващия съсобственик, изпълнението на едно от тях погасява ли задължението за изпълнение на другото и какво е правното значение на изявлението за готовност за плащане на обезщетение с конкретно предложение , прекъсва ли състоянието на дължимост респ. от кой момент в тези хипотези би било изискуемо задължението по чл. 32 ал. 1 ЗС?

Притежава ли право на иск действителният собственик на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС? и за принадлежността на правото на иск относно собствеността на вещ, за която изключителните права са делегирани на трето лице – застраховател.

Следва ли въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора за собственост, или при положение, че ответника не владее имота предмет на ревандикация, следва отхвърли иска, без да обсъжда принадлежността на правото на собственост?
Допустимо ли е да се уважи иска в установителната му част, а да се отхвърли в осъдителната при положение, че ответника не владее процесния имот?

Относно предпоставките за погасяване на поръчителството по чл. 146, ал. 3 ЗЗД и доколко невъзможността поръчителят да встъпи в правата на кредитор следва да е окончателна.

За условията , при които може да се признае за валидна , сключена сделка на основание Наредба за търговете от 1992 година от ответника, с предмет част от спорния недвижим имот , без наличен договор и за допустимостта да се приеме, че доказването на факта на липсата на сделка / като отрицателен факт/ е в тежест ищеца , претендиращ собствеността, а не в тежест на ответната страна , която твърди наличието на такава сделка с вещно-правен ефект.

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

За необходимостта от нов доклад от въззивната инстанция и неговото съдържание при конкретно релевирани с въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушение на първата инстанция във връзка с доклада и точното приложение на чл. 146 ГПК при разминаване на правната квалификация по доклада и тази, на която е уважен иска.

Ако собствеността върху даден имот е установена и призната с влязло в сила решение , въз основа на което е издадено и решението за възстановяване правото на собственост на базата на анализирани доказателства, свързани със собствеността на имота, следва ли решаващият съд по иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР / редакция ДВ. бр.34/2000 год. / отново да събира доказателства за собствеността на имота щом в производството по чл. 53, ал. 2 ЗКИР / стара редакция/ ответникът, отказал да подпише акта за изменение и допълване на КК, не е доказва в производството право на собственост върху имота, а само оспорва правото на собственост на ищеца?

Съдебното решение е недопустимо когато е постановено по непредявен иск – когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.

Може ли въззивният съд да даде защита на субективното право по начин, различен от искането на ищеца, давайки нова квалификация на иска, различна от заявената от ищеца и некореспондираща със събраните доказателства, при нов доклад, без оплаквания във въззивната жалба и обосновава ли процесуална недопустимост на съдебното решение хипотеза при която въззивният съд, в правомощията на въззивна инстанция, два нова правна квалификация на иск, разгледан на основания, определено от друг състав на въззивния съд в частно гражданско производство, по същото дело?

Следва ли да бъде изнесен на публична продан имот, който е реално поделяем и когато броят на имотите съответства на броя на съделителите?
Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, събрани от първоинстанционния съд и наведени във въззивната жалба?

Възможно ли е в хипотезата на чл. 200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание без за тази реална част да са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ, за да се приеме, че не е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ или е достатъчно фактическото й присъединяване по силата на упражнено давностно владение?

Необходимо ли е, за да е налице владение по см. на чл. 68 ал.1 ЗС имотът да се ползва непрекъснато, площта му да е изцяло обработвана във всеки момент владелецът да извършва сам действия, чрез които да изразява намерението си за своене на имота или е достатъчно упражняването на фактическата власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът – лично или чрез другиго да може да извършва действия, когато пожелае, без никой да му пречи?

Когато владелецът на един съсобствен наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?

Допустим ли е последващ иск по чл. 109 ЗС между същите страни и за същия имот /обект/ при наличие на предходно висящо дело по чл. 108 ЗС по спор за собствеността на процесното избено помещение , когато в хода на въззивното производство е искано спиране на делото, но такова е отказано?

Правилно въззивният съд е уважил предявения иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с оглед данните по делото ,че между страните е постигнато споразумение,по силата на което ответникът се е задължил да заплати на ищеца исковата сума,което задължение не е изпълнил в уговорения срок.Преценката на въззивния съд,че с въпросното споразумение страните са уредили отношенията си във връзка с осъществяваната от тях съвместна дейност се подкрепя от събраните по делото доказателства.

От кой момент възниква изискуемост на задължението на възложителя /електроразпределително дружество / да заплати стойността на изградените съоръжения, съгласно чл. 20, ал. 7 НПППЕЕПРЕМ и пар. 4 ПЗР ЗЕ?

Може ли да се приеме за доказано връчване на заповед за уволнение при условията на отказ, без изричен запис „отказ”, а със запис ”Потвърждавам връчването на заповедта”, удостоверен с подписите на двама свидетели, за което двамата свидетели са дали показания пред първоинстанционния съд, в които потвърждават връчване именно на уволнителна заповед на работника/служителя?

Решението за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно дадените в Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк.д. № 1 /2002г. на ОСГК на ВКС разяснения, има действие занапред. Следователно, ищецът, в качеството си на трето лице, ще има правен интерес от защитата по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 29 ЗТР само, ако уважаването на установителния иск и последващото от това заличаване по чл. 30 ЗТР на вписаното обстоятелство, се отрази върху негова правна сфера. Заличаването на вписването в конкретния случай ще рефлектира единствено върху правата на членовете му /акционерите/ и върху правата на вносителите на апорта – четири физически лица, но не и върху правната сфера на търговското дружество – ищец. Безспорно заличаването на вписването на увеличението на капитала чрез непаричната вноска, като факт, настъпил след хода на устните състезания на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, не се обхваща от силата на пресъдено нещо на посоченото решение, но този новонастъпил факт не полза ищеца, тъй като предвид отмяната с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС на нотариалните актове, с които му се прехвърля имота, предмет на апорта, той не може да се легитимира като негов собственик. Заличаването на вписването на увеличението на капитала посредством непарична вноска не е придобивен способ, поради което уважаването на иска при липса на титул за собственост не би довело до придобиване на права върху апортираното имущество от ищеца. Доколкото правните последици от евентуалното уважаване на иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ не рефлектират върху патримониума на ищеца, а в правната сфера на трети лица, които не са страни по спора, за ищеца липсва очертания от него в исковата молба правен интерес от разглеждането на иска.

Налице ли е противопоставимо на бившия съпруг в производството по чл. 108 ЗС ползване на семейното жилище, което е предоставено на ответника – другия бивш съпруг, ако съдът при бракоразводното решение не е определил наемното правоотношение между страните?

Кои са елементите, които трябва да са налице при апортирането на имот – частна държавна собственост, предоставен за управление на министерство, в капитала на държавно предприятие – еднолично акционерно дружество, чийто капитал е изцяло държавна собственост и приложими ли са нормите на чл. 43 ЗДС и следващите от (в редакцията от ДВ, бр.67 от 27.07.1999 г.) относно такъв апорт, за да настъпи вещно-правния ефект на преминаване на правото на собственост от Държавата към държавното предприятие?

Допустимостта на съдебния акт е обусловена от надлежното упражняване на правото на иск – от и срещу надлежни страни, при наличие на положителните процесуални предпоставки и отсъствие на процесуални пречки. Съдебното решение би било процесуално недопустимо и когато е постановено по непредявен иск -когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти.

Съдебното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск, когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти. Не е недопустимо съдебното решение, когато съдът е основал решението си на заявените от страните факти, но им е дал погрешна правна квалификация, като ги е подвел под хипотезата на правна норма, която в случая не е приложима.

Относно предпоставките при които е налице сила на пресъдено нещо по чл. 221 ГПК (отм.), както и относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.

Мотивите не предпоставят извод за безспорно съобразен фактически състав на разгледана в хипотезите на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД претенция, доколкото обстоятелствена част за претенция по т.2 на същата разпоредба ищецът не е заявявал / реална престация на парична сума в уважения от съда размер,извън основанието „заем„, не е посочена, нито обстоятелства по смисъла на ППВС № 1/1979 год. – погасяване на задължение поради невъзможност за изпълнение, договор под отлагателно условие – ненастъпило и др.,доколкото Постановлението не ги визира изчерпателно/. Решението не е допустимо, стига мотивите да се вместват в хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, независимо от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Допустимо ли е недвижим имот, който е вписан като собствен на държавата да бъде придобит по давност въпреки удължения срок на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност до 31.12.2017г.?

За евентуалната недопустимост на въззивното решение, в хипотеза, когато то е постановено по искове, по които производството е приключило с влязло в сила първоинстанционно решение, срещу което не е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба.

При наличие на безспорни писмени доказателства за собственост на мюсюлманска религиозна общност от 1924 година , процесният недвижим имот-„гробище“ става ли публична общинска или държавна собственост на основание разпоредбите на чл. 61, ал. 4 ЗУТ във вр. с пар. 5, т. 73 ДР ЗУТ поради специфичното си предназначение и защото „гробищните паркове“ са част от обществените зелени площи в населените места, съгласно чл. 30 ал.2 от Наредба 7/22.12.2003 година на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии в устройствените зони, доколкото в АПОбС , съставен за процесния недвижим имот, няма посочено правно по см. на чл. 77 ЗС основание за собственост на Държавата?

Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, съответно чл. 422, ал. 1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1, предл. четвърто ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, съответно по чл. 422, ал. 1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.

Видно от обективираната в мотивите решаваща воля на съда, искът е уважен на незаявени в исковата молба обстоятелства, от които произтича твърдяното и претендирано от търговското дружество ищец спорно материално право. По този начин, решаващият състав на Апелативен съд – София се е произнесъл недопустимо – въз основа на различни от твърдяните от ищеца правопораждащи факти. Поради това въззивното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне на предявеното от ищеца основание.

В случай на разпореждане с предмета на спора в хода на делото и при условие на формирана на основание чл. 221 ГПК /отм./, съответно чл. 226 ГПК сила на присъдено нещо по отношение на приобретателите, закупили имота от ищец по делото, постановяването на съдебен акт, с който е установено, че продавачите не са били собственици на имота, отразява ли се и по какъв начин на установеното от тях владение ?
Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на събраните по делото гласни доказателства, както и по въпроса за необходимостта да бъдат обсъдени във въззивното решение всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, включително за наличие на самостоятелни обекти в сградата, както и за погасяване на част от исковата претенция по предявения иск за заплащане на обезщетение по давност.
Ако не е установено ищците да са владели имота след 2009г., поради което предявяват иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, може ли да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, основан на твърдение за придобиване правото на собственост върху имота по давност?

Представлява ли съпружеска имуществена общност недвижимия имот, придобит при действието на СК от 1985 г. на името на единия от съпрузите по наследствено правоприемство и доброволна делба с доплащане равностойността на дяловете на останалите сънаследници?

В производство по чл. 75 ЗС , когато нарушеното владение е извършено чрез действията на съдебен изпълнител кой е меродавния момент , към който следва да се прецени несеквестируемостта на едно имущество на длъжника на основание чл. 444, т. 5 ГПК- моментът на налагане на възбраната или моментът на въвода във владение на имота , предвид на противоречивото му разрешаване от съдилищата? Физическо лице , извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната , която не е регистрирано по реда на Наредба Nо 3 / 29.01.1999 год. притежава ли качеството земеделски стопанин и неговите права попадат ли под закрилата на чл. 444, т. 5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение, предвид на искането за тълкуване в по-широк смисъл от този, вложен в мотивите на въззивния съд? Впроизводство по иска по чл. 75 ЗС за възстановяване на нарушено владение , извършено със съдействието на съдебен изпълнител, когато ищецът се позовава на несеквестируемост на правото , спрямо което е насочено изпълнението, какви са правомощията на съда и кои действия на съдебния изпълнител подлежат на проверка за законосъобразност, предвид липсата на разрешения на съдилищата, като се сочат какво да се разбира по понятието „извършени действия”?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и обхвата на съдебния контрол по критериите за подбор, респ. възможността при осъществяването на подбора, назначената от работодателя комисия да използва и възприеме като оценка за нивото на изпълнение на работата, резултати от по-ранни атестации на сравняваните лица, в т.ч. оценки от „картата за диференцирано заплащане”.

Разполага ли кмета на общината с правомощията си по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА да назначава и освобождава от длъжност заместник – кмета, за периода от време, посочен в нормата на чл. 161, ал. 1 ИК, когато като кандидат, регистриран за участие в избори, е следвало да бъде в задължителен отпуск /от регистрацията до обявяването на изборните резултати/, но такъв отпуск не е ползван и кметът е бил на работа ?

Дали собственикът на недвижим имот може да иска от държавата като собственик на река, която причинява вреди на имота му, да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното й въздействие върху имота, ако държавата е възложила на друг правен субект /общината/ предприемането на посочените в чл. 138 и чл. 139 ЗВ мерки срещу вредното въздействие на реките и кой е пасивно легитимиран да отговаря по иск за преустановяване на бездействие по отношение разрушителното въздействие на река върху недвижим имот чрез предприемане на действия по изправяне на коритото й, укрепване на коритото, изграждане на подпорна стена ?

Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяната в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно?

За допустимостта на делбата на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на СТЕ, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот, както и за съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени.

От кой момент дължи издръжка на децата родителят, при когото те са живели до възлагане на родителските права за упражняване на другия родител със съдебното решение?

Следва ли нормата на чл. 64 ЗС да намери приложение в случай, че на терена се съществуват изградени постройки, макар за тях да е налице вещно право на строеж? Относно допустимостта на производството по предявен по реда на чл. 64 ЗС иск, ако в хода на това производство постройките са погинали.

Длъжен ли е съда да назначи служебно експертиза в случаите, когато е въведено с жалбата оплакване за необоснованост на решението, поради недоказаност на определени факти и съда установи, че този факт действително не е изследван?

Дали ищецът има право на обезщетение по чл. 252 ЗМВР от 2006 г./отм./ и за периода от 23.08.1993 г. до 28.12.2009 г. на основание пар. 57 ПЗР на ЗИД ЗМВР, през което време е заемал длъжност въз основа на трудово правоотношение и дали работата по трудово правоотношение е приравнена на такава по служебно правоотношение?

Относно съкращаване на щата при обособена дейност на даден банков клон в различни населени места в страната задължен ли е работодателят да извършва подбор между всички лица в различните населени места, заемащи еднакви или сходни длъжности.

Недопустимо е, с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл. 630 ТЗ дело по см. на чл. 637, ал. 1 ТЗ /при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск или възражение за прихващане/, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Относно задължението на съда да изслуша и обсъди в решението си становищата на двамата родители на детето съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск с пр.осн. чл. 127, ал. 2 СК.

Относно постоянното местоживеене на бабата и дядото е в населено място, различно от населеното място, в което е постоянното местоживеене на детето при преценка интереса на детето, което е малолетно, когато се определят мерки за лични отношения по предявен иск с правно основание чл.128,ал.1 СК от бабата и дядото.

Налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/ , когато към датата на завеждане на делото претендираният от ищеца имот е заснет и нанесен като негов в действащия КП или РП, а ответникът е подал молба на нанасяне в КП, по която няма произнасяне и налице ли е правен интерес, ако в хода на съдебното производство по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/ се приеме нова КК , в която процесният имот е заснет и записан на името на ищците?

Какво следва да се разбира под понятието плагиатство по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО и въпрос 3-ти – за елементите от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, при наличие на които е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на член на академичния състав на основание този текст от ЗВО и необходимо ли е да бъде утвърдена предварително процедура по установяване на плагиатство в съответното висше училище, за да бъде законосъобразно уволнението?

Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача. Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача.

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

За способът, по който следва да се извърши съдебна делба, когато имотите са по-малко от броя на съделителите, но броя на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена и съсобствеността не е възникнала само от наследяване.

Следва ли при иск по чл. 109 ЗС да бъде установено при условията на главно и пълно доказване правото на собственост на ищеца върху обекта на въздействие и може ли да се приеме, че е налице препятстване упражняване правото на собственост по см. на чл. 109 ЗС в случаите, когато се претендира нарушено отстояние на законно положена ел. инсталация от изградена в последствие незаконно тераса?

Допустимо ли е да не се разгледа довод на въззивника –ответник при разглеждане на делото пред втората инстанция за недействителност на договор по см. на чл. 26 ал. 1 ЗЗД при липса на самостоятелност на разпоредения „сутеренен етаж“ , от който договор ищецът – въззиваема страна черпи правото си на собственост?

В исковата молба липсва уточнение каква част от сумата претендира всеки един от ищците, респ. дали исковете са предявени при условията на евентуалност, претендира ли се общо присъждане на сумата в полза и на двамата ищци и на какво основание или всеки един претендира на самостоятелно предявено основание сумата да му бъде присъдена изцяло.

Противопоставими ли са на купувача на публичната продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на арендатор върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от договор за аренда, сключен и вписан след налагане на възбрана върху тези имоти?

Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по възражение за упражняване на право на задържане, направено в първата инстанция, която не се е произнесла и въззивната жалба не съдържа оплаквания в тази насока и по въпроса за правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложени средства, довели до увеличената стойност на чужд имот.

На кого принадлежат правата върху онази идеална част от недвижим имот, по отношение на която сключеният от наследодателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален по иск, предявен само от един от неговите наследници, връщат ли се в наследството на прехвърлителя частите от имотите, за които този договор е развален и допустимо ли е в делбения процес да бъде пререшаван въпросът за обема от права на наследника, предявил иска за разваляне?

Относно възможността директорът на училище да прекрати трудовия договор за длъжността „главен учител”, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като въведе с длъжностната характеристика допълнителни квалификационни изисквания, наред с нормативно установените в ЗНП, ППЗНП, Инструкция №2/1994г. и Наредба №5/1996г.

Преклудирано ли е възражение по чл. 30 ЗН, направено в делбеното производство, във фаза по допускане на делбата, след изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, но в първото заседание по чл. 342 ГПК?

Може ли при непозволеното увреждане вредата да бъде пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение по договор, по който страна не е увреденото лице?

За правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.

Наличието на претендираните суми по банковите сметки на ответника, към момента на предявяване на иска, предпоставка ли е за тяхното отнемане по реда на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./?

Дали изменението на нормата на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС със Закона за изменение и допълнение на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, обн. ДВ бр. 96/1999 г., има обратно действие и се прилага и за отменени преди изменението отчуждения?

Съставлява ли оспорването на цената на обективиран в нотариален акт договор за покупко-продажба, по който оспорващия не е страна, оспорване верността на официален свидетелстващ документ и приложима ли е забраната по чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК?

Допустимо ли е съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, ако събраните доказателства сочат на порок в процедурата по неговото издаване?
След като с доклада на делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска, страните не са възразили по тази квалификация и първоинстанционното решение й съответства, допустимо ли е тя да бъде променена с въззивното решение?

Относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност.

За момента, към който следва да се определи размера на обезщетението по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, при подлежаща на връщане на отпаднало основание, но отчуждена възмездно вещ – дали това е моментът на отчуждаването на вещта от приобретателя, или този на възникване правото на кредитора да получи обратно своята вещ.

Относно доказване на правния интерес при предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с предмета на доказване при същия иск, което е в противоречие с т.1 от ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГКТК.

Относно съществуването на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Допустимо ли е ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност, ако тази инстанция е участвала в препирня за подсъдност по същото дело, разрешена от апелативния съд и обвързана ли е въззивната инстанция от даденото от апелативния съд разрешение по спора за подсъдността.

За съдържанието на законовия термин упражняване вещното право на ползване и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището/ недвижимия имот/,по отношение на който това право е учредено и може ли то да се упражнява, в смисъл на живеене в него, от друго лице.

За допустимостта да се предяви иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ стар/ с който ищците от свое име упражняват чужди права в противоречие на чл. 26, ал. 2 ГПК, налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/.
Допустимо ли е иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР / стар/ да бъде уважен , след като ищците не са провели успешно пълно доказване на вещните си права върху целия имот, предмет на иска?

Приложението на чл. 11 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, респ. за възможността съдът да основе решението си на доказателства, събрани в друго производство; както и за критериите, имащи значение за присъждането на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и за лицата, на които се дължи такова обезщетение.

Длъжен ли е решаващият съд да обсъди твърденията за придобивния способ и принадлежността на правото на собственост върху имот, който не е включен в делбената маса, при наличието на спор за принадлежността на правото на собственост върху включен в делбената маса обект, ако с оглед правилата на формалната житейска логика между твърдените основания за придобиване на правото на собственост върху всеки един от тези имоти съществува зависимост?

Съществено процесуално нарушение е допуснато и поради неизслушването на съдебно-техническа експертиза, която е била необходима след като съдът не е разполагал със специалните знания за да установи идентичност между посочения в нотариалния акт от 1929 г. имот и процесните УПИ при положение, че заявените по делото становища на съделителите са, че не оспорват фактическите твърдения по исковата молба, поради което и не са давани указания, че е необходимо да се доказва идентичност на закупената ливада с урегулираните поземлени имоти.

Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл. 152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата? Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти?

Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

Несъществуването/ незаснемането/ на един имот в цифровия вид на КП представлява ли грешка в кадастъра, когато същият имот съществува/ е заснет/ в графичния вид на същия план , след като е възприет за основателен довода , че произнасянето на ВКС би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото?

Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

Относно приложението на чл.190 ЗУТ.

При твърдяна от ищеца – поемател функция на записа на заповед по обезпечаване вземането му към ответника – издател по договор за заем ,сключен помежду им,следва ли ищецът – кредитор да докаже пълно и главно предоставянето на сумата по заема,независимо от предмета на защитата на ответника?

Относно разпределение по реда на чл.353 ГПК, при което трима от петимата съделители са получили в дял освен по един новообразуван имот от допуснатата до делба овощна градина, още и по една от реално неподеляемите три ниви, а останалите двама съделители (в т.ч. и касаторът) са получили в дял по един новообразуван имот от овощната градина и им е присъдено парично уравнение.

Неоспорването на произхода на детето по реда на чл. 33 СК/отм./ чрез съответния иск за оспорване на бащинство и въобще неизвършването на правни действия от трети лица/в конкретния случай презюмирания баща или първата ответница/? Съставлява ли пречка ищецът да е бил въведен в заблуждение и измамата по чл. 29 ЗЗД съдържа ли като елемент от фактическия състав извършването на действия от страна на трети лица? Следва ли да се приеме, че измама не е налице при неизвършването им?

Относно приложение на чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 30 ал.3 ЗС относно необходимостта от писмена покана по см. на чл. 84 ал.2 ЗЗД , за да е налице забава на длъжника – съсобственик за заплащане на лихви по неплатена главница, дължима на основание чл. 30 ал.3 ЗС , в контекста на евентуално противоречие със задължителната съдебна практика – ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС и за еднаквото и точно прилагане с оглед на посочените решения на състави на съдилищата – Решение Nо 304/ 04.06.2009 год. по гр.д. Nо 550/2008 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 1369 / 18.04.1983 год. по гр.д. Nо 4390/1982 год. на ВС-I г.о. Относно необходимостта от покана за изпълнение на основното парично задължение за заплащане на припадащата се част от събраните гражданските плодове .

Нередовен ли е като сочещ повече от един падеж на задължението,запис на заповед съдържащ конкретна дата на падеж и фразата „ без задължение последният да не бъде представен за плащане„ / т.е. при задължение записа на заповед да бъде представен за плащане,както логично следва да се възприеме израза съдържащ двойно отрицание /,доколкото този израз може да се счете като падеж,уговорен „на предявяване„?

Относно предпоставките за прилагане чл. 301 ТЗ и обвързване страната с неподписан от нея договор, сключен от трето лице,без представителна власт,в условията на проведена конкурсна процедура, инициирана от самата страна и за чието финализиране чрез необходимо сключване на договор, в качеството й на спечелила търга, същата е в известност.

Относно вписването на саморъчното завещание означава ли упражняване правата по завещанието, от този момент закон са узнали в хода на делбения процес, произнесен в нарушение на ПП ВС 7-73.

Тече ли придобивна давност върху имот, собствеността върху който вече е изцяло възстановена по реда на ЗСПЗЗ от датата на възстановяването на собствеността до датата на влизане в сила на изменението на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ /ДВ. Бр. 107/ 18.11.1997 год./ т.е. приложима ли е забраната на цитираната норма по отношение на земеделски земи, чиято собственост е възстановена преди изменението на закона , е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика , цитирана по делото?

Относно законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство, обжалваното решение на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС , Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о.

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г.? Дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал.1, т. 7 ПЗР З.?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З.?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З.?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г.? Дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З.?

Може ли самостоятелен предмет на иска по чл.694 ТЗ да бъде съществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, вземане, предявено от кредитора като обезпечено, е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено, или кредиторът следва да осъществи защитата си по общия исков ред – по реда на чл.124, ал.1 ГПК?

Следвало ли е, за да придобие правото на собственост чрез способа по чл. 79 ЗС, ответникът (сега касатор) да се позове на придобивна давност по отношение на всеки от предишните приобретатели (според приложените нотариални актове) на имота? Следвало ли е спрямо всеки един от предишните приобретатели да изтече давностния срок по чл. 79 ЗС – поради противоречие на възприетите от въззивния съд разрешения с т.2 на тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дръжуство, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Допустимо ли е делбата да се извърши по колена, когато в нея участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена?

Налице ли е редовно призоваване, ако в изпратената до страната в производството призовка са вписани имената на друго лице като адресат?

При постановена от закона защита на масата на несъстоятелността чрез конститутивен иск и осъществена такава чрез установителен иск и невъзможност по висящото производство да се премине към разглеждане на новия фактически състав на иска чрез промяна на вида на защитата, съответно чрез едновременна промяна на обстоятелствената част и петитума на иска, разгледаните от съдилищата искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /стара редакция/ са недопустими, като постановените по тях решения следва да бъдат обезсилени, а производството по исковете – прекратено. При недопустимост на обуславящите искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /стара редакция/, обусловените осъдителни искове също са недопустими с оглед липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането им, поради което постановените по тях решения също подлежат на обезсилване, а производството по исковете – на прекратяване.

Присъщо на всички процесуални срокове, вкл. тези за предявяване на иск е, че те текат занапред от момента на определянето им, тъй като обратното би ги лишило от тяхната същностна характеристика на времеви периоди, в които страната може обективно да осъществи определено процесуално действие. Ето защо и при действието на разпоредбата на пар. 14, ал. 1 ПЗР ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, следва да се приеме, че при открито производство по несъстоятелност, преди влизане в сила на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр.20/28.02.2013г./ едногодишният преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ, тече от влизане в сила на изменението на закона, а не от откриване на производството по несъстоятелност.

Може ли право на строеж върху имот частна държавна собственост да се придобие по давност от трето лице, с оглед нормата на чл. 86 ЗС и мораториума, наложен с пар. 1 ЗДЗС от 31.05.2006 г. до 31.12.2014 г.?

Коя е необходимата и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл. 166, ал. 2 и чл. 167, ал. 1 ЗЗД и следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяването на сградата? Когато предмет на ипотека е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения?

Решението по чл. 344, ал. 1 ГПК /чл. 282, ал. 1 ГПК - отм./ формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не.

Въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие във фактическите твърдения на ищците – че праводателите на ищците и на ответниците са придобили въз основа на самостоятелно осъществени различни юридически факти собствеността на два съседни самостоятелни имота, а същевременно се претендира наличие на съсобственост върху тях, без да са изложени твърдения за юридическите факти, от които е възникнала твърдяната съсобственост.

Какви са материалноправните предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права?

Спазил ли е работодателят задължението си по чл. 193 КТ, когато от работника са поискани незабавно устни или писмени обяснения, съответно необходимо ли е да бъде даден подходящ разумен срок за предоставяне на такива обяснения и в кои случаи?

За приложимостта на чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./ към съдебното производство след отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 231 ГПК /отм./, чл. 232 ГПК /отм./, чл. 233 ГПК /отм./.

Относно факта за сключен брак и страната, за която фактът е изгоден докаже, че актът за гражданско състояние и регистърът на тези актове са бил унищожени не по нейна вина, допустимо е съдът да приеме брака за сключен и само според вписването в регистрите, съставени по образеца, определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините (обн. ДВ бр. 194/ 1935 г), т. нар. „семейни регистри”, стига този регистър да съдържа описание на акта за гражданско състояние. Неправилна е практиката, в приложеното от касатора решение № 3090/ 26.07.2013 г. по гр. д. № 1103/ 2012 г. на ОС. Относо делбеното производство съдът е длъжен да разгледа възражението за оспорване на произход (чл. 343 ГПК).

Следва ли съдът при постановяване на съдебния акт да съобрази дадените от ВКС указания във връзка с отменен акт на същия съд?

Представлява ли промяната в пазарните цени на делбените недвижими имоти обективно настъпил /новонастъпил/ в хода на делото факт, длъжна ли е въззивната инстанция да съобрази тази настъпила в хода на делото промяна, следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение?

Като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост.

Когато съсобствениците на незастроения имот са повече от двама и заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) за взаимно учредяване на право на строеж за две нови сгради е извършено в нарушение на изискването за форма и със съгласието само на двамата учредители, заявлението е негодно да учреди ограничено вещно право в съсобствения имот и не изразява промяна в намерението за владение спрямо всички съсобственици ?

Ползва ли се със сила на пресъдено нещо решение, постановено по реда на чл. 108 ЗС по отношение на дворно място и за онази част, която собственикът на постройка има право да ползва по смисъла на чл. 64 ЗС, ако в производството между страните не е съществувал спор за принадлежността на правото на собственост върху постройката, тя е била изключена от спорния предмет, поради което и наведените от собственика на постройката доводи за наличие на основание за осъществяване на фактическа власт върху част от дворното място, свързани с определяне на площта по чл. 64 ЗС, не са били разгледани от съда ?

Законосъобразно ли е прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 9 КТ без наличието на писмено изявление от служителя, което да изразява неговата категорична воля за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността?

Доказателствената сила на съставения по реда на чл. 578 ГПК /чл. 483 ГПК/отм./ нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост?

Следва ли заповедта на кмета, издадена по реда на пар. 56 ПЗР ЗИДЗУЕС да бъде приравнена на решение на общото събрание на етажните собственици, подлежи ли същата на обжалване и по какъв ред?

Кой е източникът на задължението за допълнителна парична вноска в дружество с ограничена отговорност и вземането към дружеството за връщането й, легитимира ли кредитора с вземане по търговска сделка по чл. 625 ТЗ в хипотеза на сключен между съдружника и дружеството договор за предоставяне на заем под формата на допълнителни парични вноски и взето решение от Общото събрание на съдружниците за направата на допълнителни парични вноски?
Как следва да се изчислява минималното адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, когато същата е отхвърлена?

При наличието на вреди, които са следствие от невъзможността наемателят да упражни придобити права, произтичащи от наемно правоотношение, когато тази невъзможност е последица от недобросъвестни действия на трето лице, наличието на възможност на увреденото лице да репарира причинените му вреди с иск по чл. 79 ЗЗД срещу страната по облигационното отношение изключва ли възможността то да претендира обезщетение от третото лице, което с действията си недобросъвестно е попречило договорът да бъде изпълнен, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗЗД?

Допустимо ли е делинквент,застрахован при условията на задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ и осъден от пострадалите за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП по негова вина,да претендира от застрахователя си по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ изплащането му в своя полза и без предходно да е удовлетворил пострадалите ?

От кой ден започва да тече срока за подаване на молба за допълване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК – от връчване на препис на решението или от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си ?

Какво поведение на работник или служител, възстановен на предишната му работа от съда обхваща определеното според чл. 345, ал. 1 КТ, съответно в чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ общо понятие явяване на работа, за да я заеме?

Намира ли приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ в хипотеза на извършено правно действие от името на търговец от едно от лицата, осъществяващи колективното му представителство, а в частта за присъждане на неустойка за забава за период от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, касацията е допусната и с оглед евентуална недопустимост на акта в тази част, във връзка с практиката на ВКС?

Коя погасителна давност следва да се прилага при предявен иск за вземане по запис на заповед – специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ или общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД?

Относно определяне качеството на подобрителя на чужд имот и възможността същият да получи обезщетение, когато е подобрил чуждия имот, увеличил е неговата стойност но е претендирал само увеличената стойност като добросъвестен подобрител. Относно характера на въззивното решение при порок, свързан с неправилна преценка на съда от гл.т. на неизпълнение на задължението по чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК /

Относно за реда за приоритетно установяване границите на поземлените имоти, чието заснемане не е извършено, съобразно изброените източници по ЗКИР или по Наредба Nо 3/2005 година за установяване на границите, и установените източници изключват ли се или взаимно се допълват. Относно приложимия акт и за необходимостта за се зачете силата на пресъдено нещо на решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ , когато е признато право на собственост към минал момент по отношение на лица или техни правоприемници , спрямо които се иска попълване на КК и КР с имот , отчасти съвпадащ с имот, на които последните са записани като собственици , произнесен от въззивният съд в противоречие с Решение Nо 526/ 11.06.2010 год. по гр.д. Nо 1032/2009 год. на ВКС-I г.о.

Налице ли е правна легитимация на ищеца за предявяване на иск по чл. 26 ЗЗД за обявяване на нищожност на приватизационния договор при положение,че е съсобственик на имота,предмет на договора, с трето лице,като разрешен в противоречие с решение № 397 от 3.10.12г.по гр.дело № 1604/11г.на ВКС,IV г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК ?

Дължи ли се законна лихва, каква и от кой момент върху сумата за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН?

Незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот ограничават ли и смущават ли пълноценното му ползване от останалите съсобственици?

В случаите, когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя, в длъжностната характеристика на когото е предвидено правомощието да назначава и освобождава работници и служители, е налице надлежна делегация чрез упълномощаване и на дисциплинарната власт на работодателя?

Може ли е лице, на което един от съделителите е дарил целия делбен имот в първата фаза на делбата, да го придобие по давност по време на втората фаза на делбения процес, с оглед създаването на задължителна практика?

Обстоятелството, че родителят, на когото след развода е предоставено упражняването на родителските права не полага лично грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а ги е предоставил на своите родители, като е заминал извън страната, не представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака непълнолетно дете и за определянето на нови?

Относно приложението на чл. 3 ЗВСОНИ от гл.т. лица , в чиято полза настъпва реституцията , за значението на косвените доказателства като деклариране на имота по ЗОЕГПНС, за доказателствената тежест на факта на собственост, ако имотът е отчужден от наследодател на лицата.

Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение, като е разрешил правния спор по начин, различен от предложения от странитe в хипотезата, в която те нямат спор по част от релевантните факти и по тяхното правнозначение?

Разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предвиждаща право на съдебна защита /по реда и в сроковете по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ/ относно законосъобразността и съответствието с устава на решенията на общото събрание на сдруженията не би могла да се приложи и по аналогия и спрямо приети на конгрес решения на политическа партия.

Относно наличието на правен интерес на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, произнесен с въззивното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана с ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС.

Относно точната правна квалификация на иска , в случай , че претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Относно поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата. Относно значението на общото събрание на етажните собственици респ. за възможността , при мълчаливо формиране на мнозинство да се предприемат действия от един от съсобствениците в полза на чуждя и личен интерес в сграда с трима съсобственика за извършване на неотложни действия, при констатация , че по представените съдебни решения като практика на съдилищата и произнесеното от въззивния съд е налице противоречие и липсва еднаквост по приложение на закона.

В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, който е непълен, следва ли въззивния съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства.

По иск за собственост допустимо ли е упражняването на косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт (ИАА), когато издаването му осъществява придобивно основание, върху ИАА е бил упражнен пряк съдебен контрол и страните по гражданското дело са идентични със страните по административното?

Може ли съдът служебно да прилага давността като придобивен способ при липса на позоваване от съделителите поради противоречие с разрешението, дадено в т.1 на ТР №4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС?

При залог върху вземане по банков депозит, залогодателят, изпълнил чужд дълг, встъпва ли в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, в хипотеза на плащане на задължението с предоставени му от длъжника средства, и кой носи тежестта на доказване на този факт, на регресното право и неговото основание?

При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, или отговаря съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент?

Относно необходимостта при предявен иск за предаване владението на ж.п. релси и стрелки да се съобрази функционалната им предназначеност като част от железопътната инфраструктура.

Може ли иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР да бъде уважен по отношение на съпруг на собственика на съседен имот, ако не е установено имотът да се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, а е лична собственост само на единия съпруг?

Произнасянето на съда по отношение на четирите мазета е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. В последната ищците само са заявили, че мазетата в сградата принадлежат към първия етаж и са поискали да бъде ревандикирана 1/6 ид.ч. от тях. Липсват фактически твърдения обаче защо квалифицират избените помещения като принадлежност само към първия етаж, при положение, че са твърдели, че са ползвали едно от тях заедно със собствения си втори етаж. Поради непредприемане действия по изясняване твърденията на страните дали втория етаж разполага със складово помещение и дали при построяването на сградата към двата етажа са придадени избени помещения, неизяснено по делото е останало дали е налице спор по отношение статута на избените помещение – като принадлежност към самостоятелните обекти или като обща по предназначението си част /несамостоятелни помещения, чието предназначение е да обслужват самостоятелните обекти/. В първия случай, принадлежащите към първия етаж избени помещения следва да бъдат индивидуализирани, така, че да се отграничат от останалите избени помещения. Във втория случай правата в съсобствеността на общите части следват не само от правата в съсобствеността на самостоятелния обект, но и от идеалните части от общите части, които принадлежат на този обект и чието определяне може да стане само по реда на чл. 40 ЗС, т.е. според стойността на самостоятелните обекти към момента на възникване на етажната собственост.

Относно приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС и необходимостта да се установи личното ползване на имота за основателността на иска за обезщетение, извършването на необходимите ремонтни работи на общата вещ с цел запазването и индиция ли е за нейното лично ползване, както и за противопоставянето да се ползва от другия съсобственик, при констатация, че е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Може ли да се приеме, че е част от „железопътната инфраструктура” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР З. във връзка с чл. 3, ал. 1 З. /в сила 1.01.2002 г./ имот, отделен в самостоятелен парцел, за който след влизане в сила на З. е съставен акт за частна държавна собственост и в който има реституирана сграда?

При приложението на основанието за прекратяване на трудовия договор с работника/служителя по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ, налице ли е еднородност на трудовите функции за длъжността , заемана от ищеца преди уволнението и длъжността, предвидена с новото щатно разписание в случаите, когато при запазване на част от трудовите функции, са възложени задължения и отговорности в по-голям обем и с по-високи изисквания по отношение на длъжността, предвидена с новото щатно разписание?

Длъжен ли е наследникът по закон да приеме наследството по опис като предпоставка за упражняване правото му по чл. 30, ал. 1 ЗН, в случай, че не знае за наличие на останали в наследството имуществени права или задължения, но е могъл да научи при направата на справки в публичните регистри на Службата по вписвания?

Дали при извод (на съда), че субективното право на собственост на ищеца по отношение на определен имот е възникнало на твърдяно от него основание, правата му могат да се отрекат по съображения, че ответниците са го придобили по валидни договори, сключени с трети лица?

Необходима ли е допълнителна писмена покана за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС при наличие на сключен договор между съсобствениците на една вещ, уреждащ условията за ползването й само от един от съсобствениците?

Относно приложението на чл. 150, вр. с чл. 143 КТ и чл. 144 КТ и чл. 262 КТ, който е от значение за изхода на спора и е решаван противоречиво от съдилищата, тъй като приетото от въззивния съд по този въпрос е в противоречие с приетото във влязло в сила въззивно решение № 321 от 09.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 314/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по идентичен случай.

Налице ли са предпоставките съсобственик, който е получил в дял по договор за делба /или съдебна спогодба/ недвижим имот, да иска в производство по предявен по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на находяща се в този имот постройка да бъде привлечен като трето лице - помагач неговият съсобственик, на когото той е изплатил при делбата парично уравнение за тази постройка и налице ли са предпоставки за предявяване на обратен иск за възстановяване на платените за постройката суми?

По кой закон се определят наследствените дялове за наследства, открити след 16.10.1944г., но преди 29.04.1949г. – по отменения Закон за наследството /ДВ, бр.20 от 1890г./ или по сега действащия Закон за наследството от 1949г?

Относно критериите за определяне размера на издръжката на малолетни деца по чл. 142,ал.1 СК.

Следва ли да бъде съставен разделителен протокол по реда на чл. 350 ГПК, макар дяловете на страните да не са равни?

Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и да ревизира фактиечските констатации и правните изводи на първоинстнанционния съд с оглед очертаните от въззивната жалба предели, включително и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Изключен ли е оригинерният способ на чл. 79 ЗС за ползувателите по пар. 4а или пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ? Включен ли е отговорът на този въпрос в предметния обхват на ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС?

Приложими ли са разпоредбите на ЗС за придобиване правото на собственост по давност?

Има ли правомощие съдът и по какъв начин е длъжен да тълкува констатацията на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в нотариалния акт, съставен на основание чл. 483 ГПК (отм), респ. чл. 587 ГПК, ако в исковото производство са приети същите документи, които са били представени и в нотариалното производство?

Относно установяване на правния интерес на ищците при заявен от тях отрицателен установителен иск за собственост , разрешен в противоречие с решения на ВКС и съдилищата .

Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК при заявена искова претенция по чл. 108 ЗС.

Относно разрешаването на въпроса от въззивния съд в противоречие с т. 1 от ТР № 6/ 10.05.2006 г. по тълк. гр. д. № 6/ 2006 г. ОСГК на ВКС.

Дали около изградените преди 1999г. енергийни обекти се създават сервитутни зони ex lege с факта на влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./ от 1999г. или е необходимо допълнително учредяване срещу обезщетение по реда на сега действащия ЗЕ?

Какви са пределите на разглеждане на фактическата обстановка от въззивния съд при сезиране за неправилност на първоинстанционното решение? Какъв е обхватът на чл.195, ал.3 КТ при връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ? При наличието на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на какво основание се прекратява то ?

Относно задължението съдът да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество и за приложението на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК разрешение. Относно критериите за предоставяне на родителските права на родителя и кой случай е „изключителен” и може да обуслови извод за разделянето на децата, съгласно ППВС №1/1974г. Относно необходимостта от задължителното изслушване на родителите при спорове относно родителските права. Относно режима на лични контакти между родителя и детето, ако то живее в чужбина. Относно възможността съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина, без съгласието на единия родител – съгласно постановеното по тези въпроси в решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.

Следва ли съдът в решението по чл. 32, ал. 2 ЗС при разпределяне на ползването на дворно място да се съобрази с изискванията за достъпна среда на хората с увреждания, ако е налице възможност за това и е било направено искане?

Достатъчен ли е сам по себе си факът, ако се приеме, че постройките са незаконни , да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС ? За значението на постройките в режим на „търпим строеж” по см. на пар. 16 ПР на ЗУТ и за необходимостта от преценка доколко конкретното строителство пречи да се упражнява правото на собственост и ако то е част от конструкцията на сградата, подлежи ли на премахване , при констатацията ,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в смисъл, различен на този ?

Кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост, могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата?

Налице ли е спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно заснемането и трасирането на реалните граници при възстановяване правото на собственост в стари реални граници?

Може ли по своето естество „етажната собственост” да бъде възприета като комплекс от правоотношения или същата има характер на правно значим факт? Допустимо ли е съществуването на етажна собственост да се установява с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при наличието на обоснован правен интерес от това?

Определена или определяема е цената на предварителен договор, ако в него не е уговорен начинът, по който тя ще бъде определена; по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ЗЗД в подобна хипотеза, както и по въпроса при наличие на два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт, единият от които е договор за учредяване на право на строеж, не следва ли да се изследва общата воля на страните, изразена и в двата договора, за да може съдът да изведе правилен извод относно възмездност или безвъзмездност при учредяване правото на строеж, както и по въпроса не са ли взаимно свързани и обусловени един от друг два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт и не следва ли да се тълкуват и двата договора в тяхната цялост и съвкупност при решаването на конкретен казус?

За необходимата и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл. 166, ал. 2 ЗЗД и чл. 167, ал. 1 ЗЗД и следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали след построяването на сградата, както и по въпроса когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения.

Относно задължителните реквизити от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение и кога е нарушено изискването за посочване в същата на време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие, за мотивирането на заповедта, съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, включително чрез препращане към друг документ.

Какъв е видът на търсената защита по спор между разведени родители, когато родителят, на когото са предоставени родителските права по отношение на непълнолетното родено от брака дете, желае или се е установил да живее в друга държава, а бившият му съпруг не дава съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътуванията му /без ограничение в броя и времето на престой/ до страната, в която живее, или ще живее родителят с предоставени родителски права? Какво означава понятието „местоживеене на детето” по смисъла на СК и в контекста на международното частно право /чл.5 б.”а” от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.2 т.9 от Регламент №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност/? Възможен ли е спор между разведени родители относно местоживеенето на детето и допустим ли е такъв иск в контекста на понятието „местоживеене на детето”, разбирано не само като определено място /адрес/, където то се намира, но преди всичко, при кого живее?

Относно значението на действията или бездействията на общинската администрация по прокарване на предвидена в регулационния план улица-тупик при предявен по реда на чл. 109 ЗС иск срещу физическо лице за преустановяване на действията, с които пречи на ищеца да преминава през терен, върху който е предвидено прокарването на улицата.

Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото ? Кога настъпва преклузията по чл. 266 ГПК за ангажиране на доказателства от страната, респективно кога са налице изключенията, предвидени в нормата за събиране на доказателства, недопуснати поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд ?

Нищожен ли е договор за доброволна делба на наследствен имот, когато в него не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните от съделителите дялове в имота и когато размерът на дяловете изобщо не е посочен следва ли да се приеме, че е налице договор за дарение и валиден ли е този договор, ако не е сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма за действителност?
При сключване на договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот следва ли всеки от съделителите съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН да получи своя дял в натура или в пари и ако не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравняване на притежаваните дялове в имота нищожен ли е такъв договор?

Ако преди възстановяването на собствеността между сънаследниците на лицето, притежавало земеделските земи и горските имоти преди обобществяването им е постигнато съгласие за разпределянето на тези имоти общо по площ, необходимо ли е последващо съгласие и демонстрация на намерение за своене след възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, за да се приеме, че е налице намерение възстановените в реални граници имоти да се владеят от отделните наследници за себе си?

Относно задължението на съда да прецени в тяхната взаимовръзка всички доказателства по делото. Относно задължението на съда да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, тъй като липсва обсъждане на основното заключение на СТЕ, че на партерния етаж има два търговски обекта – магазинното помещение и друг търговски обект /кафе-бар/, на одобрения проект за преустройство на магазинното помещение от 1997 г., счетоводното записване на магазина в баланса на дружеството от 1995 г., съгласно ССЕ.

Следва ли всеки съделител да получи дял в натура, когато има достатъчно имоти за всички съделители в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН във връзка с чл. 292 ГПК /отм./?

Необходимо ли е приемане на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗН в случаите, когато дареното имущество изчерпва изцяло наследството? Следва ли да намери приложение забраната по чл. 30, ал. 2 ЗН, когато надареното лице, което при завеждане на делото не е имало качеството на наследник по закон, впоследствие по пътя на процесуалното правоприемство по реда на чл. 227 ГПК, встъпи в процесуалното положение на починала по време на производството страна, която е била изначално наследник по закон, призован към наследяване ?

В случай когато производството по извършване на делбата е започнало и приключило след смъртта на съделител, която е сложила край на процесуалната му правоспособност и наследниците му не са били конституирани и не са взели участие в тази фаза, има ли въззивната инстанция правомощия да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция? Вслучай когато производството по извършване на делбата е започнало и приключило след смъртта на съделител, която е сложила край на процесуалната му правоспособност и наследниците му не са били конституирани и не са взели участие в тази фаза, могат ли да предявят пред втората инстанция искания, които могат да бъдат предявени само в първото заседание след допускане на делбата – искания по сметки и претенции за възлагане, както и могат ли пред втората инстанция да оспорят експертиза, която вече е приета от първата инстанция?

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в хипотеза, при която фактическата власт е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липса на уведомяване на собственика на промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение.

Съществува ли реално до размерите, в които е отчужден по З. имот, когато предназначението му е променено в резултат на извършеното след одържавяването комплексно застрояване, включително пристрояване и надстрояване на сгради, съществували към момента на отчуждаването, цялостно изградена инфраструктура с подземни и надземни комуникации и функционалното свързване на всички сгради с производството на предприятието, което е стопанисвало и управлявало имота?

Достатъчни ли са посочените действия /отдаване под аренда/ от съделителя, които въззивният съд възприема и с които той да е манифестирал пред всички съделители намерение да владее посочените имоти като свои собствени, за да ги придобие за себе си в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС при положение, че чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието дава възможност само някои от съсобствениците да сключват договор за аренда?

Относно правомощията на въззивния съд, въпреки разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК да обезсили решение на окръжен съд само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, ако ответникът по иска е направил своевременно възражение за това.

При наличието на евентуална субективна невъзможност на ищеца да изпълни задължението си в хипотезата на чл. 362, ал. 1 ГПК, то правните последици произтичащи от същата са разпоредени в чл. 362, ал. 2 ГПК и не водят до отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Кой орган е компетентен да отправя писмено едномесечно предупреждение по чл. 189, ал. 2 ТЗ?

За да е налице „ново обстоятелство „ като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предпоставя съществуването на соченото обстоятелство като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, при условие , че същото да не е било известно на страната към този момент, като незнанието се дължи на обективни причини. Новото обстоятелство, следва да е от значение за изхода на делото, като не представлява ново основание за защита на претендираното право и като факт от обективната действителност да се удостоверява /доказва/ чрез веществен носител- писмен документ. „Новото доказателство“ следва да е писмен документ, които не е бил известен на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и този документ да обуславя, доколкото би бил приобщен към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска.

От представеното с касационната жалба удостоверение за насленици се установява, че М. В. К. е починал на 05.10.2006г., т.е преди датата на проведеното последно съдебно заседание по делото. Неговите законни наследници Г. А. К.,В. М. К. и Л. М. К., са конституирани на негово място, като въззиваема страна, с определение на въззивния съд по горното дело, след приключване на производството по делото с постановеното въззивно решение. Като такива последните не да конституирани в производството пред въззивния съд и решението е било постановено по отношение на починалия. Поради това по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Съображения за осъществяване след смъртта на наследодателката на юридически факт,който да доведе до промяна в принадлежността на правото на собственост обаче в мотивите на решението не са изложени, което прави решението неясно, а начинът, по който съдът е достигнал до извода за неоснователност на иска-неразбираем. Този порок на решението не би могъл да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата,които съдът е приел за установени, тъй като именно тези изводи са противоречиви и непоследователни.

С исковата молба е поискана ревандикация на ¾ ид.части от посоченото дворно място и в хода на първоинстанционното производство пълномощникът на ищците изрично е заявил, че построените в него сгради не са предмет на иска, поради което те не са предмет и на първоинстанционното решение. Ето защо и съгласно диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ въззивният съд не е могъл да осъди ответниците да предадат на ищците владението на построена в дворното място сграда и като последица от това да отмени издадения констативен нотариален акт, след като не е бил сезиран надлежно с такова искане. Освен това по делото е установено, че в дворното място съществуват две сгради, а в решението липсва индивидуализация на сградата, която ответниците са осъдени да предадат. След като тези сгради не са предмет на делото, обстоятелството дали същите са собственост на собствениците на земята по силата на чл. 92 ЗС или са придобити от ответниците на някакво основание е правно ирелеванто.

Произнасянето по непредявен иск противоречи на един от основните принципи в гражданския процес – този за диспозитивното начало, и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по действително предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

След като идеална част от определен за приватизация недвижим имот се е стопанисвала и управлявала от приватизиращо се търговско дружество, но не е описана изрично в информационния проект, изготвен за нуждите на приватизацията му и не е отразена в капитала му, следва ли въпросната идеална част да се счита за част от собствеността на дружеството? Изменението на кадастралната карта има ли вещно правно действие, променящо собствеността върху определен имот, при постановяване на решението следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 ГПК ?

Приложим ли е срокът по чл. 223, ал. 5 ТЗ към случаите на свикване на Общо събрание на акционерите само с писмени покани по реда на чл. 223, ал. 3, изр. 2-ро ТЗ и ако е приложим, от кой момент следва да бъде броен срокът от 30 дни преди датата на откриване на заседанието на Общото събрание на акционерите?

Кои особени затруднения са правнорелевантни по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК – само тези, които родителят търпи към момента на предявяване на иска или и тези, които ще търпи в бъдеще време и които са предвидими и очаквани с оглед на здравословното състояние, умствени възможности, наклонности и желания на родените от брака непълнолетни деца, които са му поверени за отглеждане и възпитание след развода с майката?

Относно допустимостта да се извърши съдебна делба на жилищна сграда без дворното място, построена върху терен , в който има изградена и друга жилищна сграда и съделителите имат права на собственост както в дворното място, така и в самостоятелните жилищни обекти. Относно необходимостта от произнасяне при липса на практика по приложимостта на закона в тези хипотези при действието на ЗУТ.

Налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска?

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Дали известно на съделителя завещателно разпореждане, което му е било предадено за съхранение от самия завещател, представлява ново обстоятелство и ново доказателство по делото по смисъла на чл. 147 ГПК,ако е било обявено след провеждане на първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата и по въпроса в случай на оспорване валидността на представеното по делото завещателно разпореждане с предявено възражение за неговата нищожност по смисъла на чл. 42 , б. б ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН достатъчно ли е назначените по делото съдебно-графологични експертизи да дадат заключение за това,че вероятно текстът и подписът на завещанието е положен от посочения за негов автор наследодател,за да се приеме,че завещателното разпореждане е автентично и оспорването е неоснователно?

Относно нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.

Дали държавно ведомство, на което е предоставен имот може да предявява иск за защита на държавната собственост, за която твърди, че е публична, против лица, на които имотът е предоставен в обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ?

Относно правното значение и последици на писмено искане / нотариална покана / за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ,когато същото е получено от лице , което не е изрично писмено упълномощено за това от съсобственика , но е прието и същото е заявило становище на упълномощителя във връзка с обезщетението , за възможността писменото искане за обезщетение, отправено с молба по делото в присъствието на процесуалния представител на страна да се счита за писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС и необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС когато би се злепоставило финансовото положение на упълномощителя, за тълкуване съдържанието на пълномощното по правилата за тълкуване на договора от гл.т. обема на представителна власт, ако упълномощаването е за придобиване на останалите дялове във съсобствеността. Може ли да се счете , че упълномощаването за повече съдържа воля за приемане на всякакви уведомления , отправени към упълномощителя, за необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС , когато същото е против интереса на упълномощителя , визиращи приложението на институти на облигационното право , по които липсва обобщаваща съдебна практика от гл.т. на значението на правните действия по получаване и приемане на покана по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което , настоящият състав на ВКС приел , че е налице релевираното основание да се допусне касационното обжалване ?

Какво е правното значение при предявен иск по чл. 30 ЗН на обстоятелството, че ищеца-наследник по закон, в резултат на разпоредителни сделки с наследството от общия наследодател, извършени след обявяването на завещание, е получил размера на запазената си част чрез имоти и други вещи?

Налице ли е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде изправена от съда по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ когато при произнасяне от съда по предявен иск за собственост по чл. 108 ЗС в мотивите съдът е обосновал извод и формирал воля, че правото на собственост върху спорния имот принадлежи на ищците, но в диспозитива на решението този извод не е намерил отражение и съответно липсва установителната част за принадлежността на правото на собственост въпреки формираната от съда воля по въпроса за собствеността?
Искът по чл. 108 ЗС съдържа ли установителна част за правото на собственост на ищците върху спорния имот и тази част следва ли да намери отражение в диспозитива на решението, за да се преустанови спора за собственосот предвид факта, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо?

Необходимо ли е да се извършва пълно и главно доказване на факт, който не се оспорва от насрещната страна, за която фактът е неизгоден, че се е осъществил? Процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск ли е спазването на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС?

Относно задължението на съда да обсъди правните последици на съдебна делбена спогодба, която не е била прогласена за нищожна, унищожена или развалена по съдебен ред и не е била оспорена в хода на делбеното производство.

Допустимо ли е по иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет недвижим имот, за който е въведено в процеса твърдение, че е обща част, етажна собственост, която не е юридическо лице и при липса на решение на общото събрание, собствениците на самостоятелни обекти от етажната собственост да се представляват от управителя?

Относно необходимостта от демонстриране на намерението за своене спрямо съсобственик, когато фактическата власт е установена като владение на целия имот въз основа на договор с лице, което не е собственик на имота.

Относно правомощието на съда да събира доказателства и по служебен почин – чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Относно допустимостта по иска за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговия наследодател не е бил собственик на имота , възстановен по ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на постановеното в полза на ищеца от ПК решение. Отосно задължението решаващият съд да се произнесе по тези възражения, ако ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към момента на обобществяването, а към настоящия момент. Относно допустимостта при действието на ГПК от 2009 година тези възражения да се правят с отговора на въззивната жалба и дължи ли въззивния съд произнасяне по тях и за допустимостта въззивният съд, който извършва проверка за правилността на първоинстанционното решение , да излезе извън рамката на посоченото във въззивната жалба, както и по въпроса за обхвата и границите на проверката на първоинстанционното решение във въззивнта инстанция.

Подлежат ли на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ земеделски земи, който не са били внесени в ТКЗС , но след образуването му са били заменени с други такива при условие, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ в първата му редакция е постановен отказ за възстановяване на собствеността поради липса на предвидена от законодателя правна възможност? Кой е редът за възстановяване на тази собственост и допустимо ли е това да стане по общия исков ред , без нова административна процедура? Кой следва да бъде ответник по иска за собственост? Какъв друг път на защита има собственикът на земеделска земя, след изменението на закона и невъзможността да получи имота по извършена замяна по реда на ЗТПС , предвид липсата на съдебна практика и еднакво прилагане на закона , предвид на категоричните данни , че по отношение наследниците на друг дял от общия земеделски имот от около 9 дка собствеността е възстановена?

Относно съобразяване и обсъждане от въззивния съд на всички относими доказателства, както и по материално правния въпрос, по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС, съгласно която съсобственикът променя анимуса си за владение на имота и започва да владее за себе си.

Относно постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Относно съобразяване и обсъждане от въззивния съд на всички относими доказателства. Относно приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС, съгласно която съсобственикът променя анимуса си за владение на имота и започва да владее за себе си.

Владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване,т.е. ако са налице т.нар. “търпими действия”,при наличие на евентуална уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост?

Когато съдебното решение съдържа произнасяне извън предмета на спора, вкл. по въпрос, с който съдът не е бил сезиран, решението по този въпрос би било недопустимо, но този порок, както е казано по-горе, може да се отстрани по реда на обжалването пред горестоящия съд, но не и чрез иск за нищожност на решението.

Съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон?

Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 ЗС за части от имот, нанесен в кадастралната карта с отбелязване в кадастралния регистър,че е собственост на ответника,при твърдения,че правото на собственост върху тези реални части е възстановено на ищеца по реда на ЗВСОНИ или първо следва да бъде извършено нанасянето на тези части като самостоятелен имот в кадастралната карта след разрешаване на спор за материално право по реда на чл. 52, ал. 3 ЗКИР ако имотът се намира извън регулация и необходимо условие за допустимост на ревандикационния иск ли е нанасянето на претендирания имот като самостоятелен в кадастралната карта? Налице ли е грешка в кадастралната карта по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР ако възстановен по реда на ЗВСОНИ и намиращ се извън регулация имот не е бил нанесен като самостоятелен,а е включен в границите на други имоти,възстановени на други лица по реда на ЗСПЗЗ?

Допустим ли е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за имот, индивидуализиран по план за земеразделяне, който към датата на предявяване на иска се намира в урбанизирана територия с одобрена кадастрална карта, но без действащ подробен устройствен план при изходното положение, че кадастралната карта на имота не е попълнена?
Съществува ли задължение за ищеца да индивидуализира имота в исковата молба с актуалното регулационно състояние, при положение, че територията, в която се намира е без действащ устройствен план?
В каква зависимост е вида на собственическата защита по чл. 53, ал. 2 ЗКИР или чл. 124, ал. 1 ГПК от етапа, в който се намира изработването на устройствен план за територия с действаща кадастрална карта?
Допустим ли е иск за собственост на недвижим имот или идеална част от него, който не е нанесен в кадастралната карта, но е индивидуализиран с план за земеразделяне, преди да е проведен успешно иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за попълване на кадастралната основа и преди да е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР?
Допустим ли е иск за собственост на сграда, нанесена в кадастъра като самостоятелен обект на правото на собственост, ако поземления имот, върху който е изградена не е нанесен в кадастралната карта?

Следва ли разпределението на ползването на недвижим имот от съсобствениците да се съобразява със съществуващите в имота сгради, включително и когато те са незаконни?

Относно оказателственото значение на акта за държавна собственост относно посочения в него ползувател при преценка правата на лицето,на което имотът е бил предоставен впоследствие при наличие на позоваване на приет след съставянето на акта нормативен акт относно принадлежността на правото на собственост и основанието за ползване на имота.

Построеното извън рамките на учреденото право на строеж, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект придобива ли се по приращение от собственика на земята?

Дали обикновените съсобственици /извън хипотезата на притежаване на права в режим на съпружеска имуществена общност/ на поземлен имот, учредили право на строеж върху него, могат в хипотезата на чл. 67 ЗС да упражняват поотделно правата си, породени от погасяването на учреденото право на строеж по давност или това упражняване следва да се извърши от всички съсобственици едновременно?
Дали всички съсобственици на земята в случая са задължителни необходими другари в производството по ревандикация на имота и незавършеното строителство /но само в хипотеза, при която се поддържа,че правото на строеж е погасено по давност?
Дали в хипотезата на последващо прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря прехвърлителната сделка е противопоставима на собственика на терена,упражняващ правата си по чл. 67 ЗС, ако последният към момента на учредяване на суперфицията е дал изрично съгласие са такова последващо прехвърляне, за естеството на това съгласие /представлява ли то предварително съгласие по смисъла на чл. 33 ЗС, допустимо ли е такова съгласие и какви са правните му последици?

Относно противоречие с практиката на ВКС – решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че въззивният съд е ограничен да се произнася по правилността на първоинстанционното решение само в рамките на посоченото във въззивната жалба.

Елементите от фактическия състав на чл. 109 ЗС и по-точно за основателност на предявен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС достатъчен ли е факта един от съсобствениците да е изградил постройка в съсобствения имот без строително разрешение, съответно без съгласие на другите съсобственици или следва да се установи и конкретно фактическо действие, извършено от съсобственика-ответник по иска с пр.осн.чл. 109 ЗС, което надхвърля ограниченията на собствеността, съответно нарушава установения режим на ползване на имота, последица от което е накърняване правата на останалите съсобственици?

Относно тежестта на доказване в хипотеза на оспорване наличието на упълномощаване за сключване на договор с предмет прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, когато по делото е представено копие от пълномощното от предявилата иска страна /имаща качеството упълномощител/ и е направено искане за представяне на оригинала от страната,в чието държане документът се е намирал към момента на изповядване на сделката /имаща качеството пълномощник/,както и за приложимостта на разпоредбата на чл. 101 ГПК /отм./ в подобна хипотеза.

Относно придобиване правото на собственост в хипотеза на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и възможността да се придобие право на собственост по време на брака от съпруг-чужд гражданин, при наличие ограниченията на чл. 29 ЗС.

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 б. “а” ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Как вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на акции или временни удостоверения се отразява на членствените права на приобретателя на акциите и по-специално на правото му на участие в ОС?

За да се разгледа молба за отмяна на посочено основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, в тази молбата следва да бъдат посочени точно двата съдебни акта т.е. онези две влезли в сила съдебни решения, с които , между едни и същи лица, е разрешено със силата на пресъдено нещо едно и също искане, разгледан е идентичен гражданско-правен спор, но са постановени различни, като краен резултат, съдебни решения. Не може да се разгледа молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като нарушеното право на защита в смисъла посочен от молителите, а именно, че „решението, чиято отмяна се иска, е нищожно поради липса на искане от страните по допуснатата касационна жалба за частите на въззивното решение, за който се произнася касационния съд, и въобще липсва произнасяне по частите, за които се отнася касационната жалба“, сочи на незаконосъобразност, но не попада в нито един от съставите на посоченото отменително основание.

Недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК/чл. 97, ал. 3 ГПК отм./,ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото,по което документът е бил представен,но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК/чл. 154 ГПК отм./След като страната по висящ исков процес е пропуснала срока по чл. 193, ал. 1 ГПК да оспори противопоставен й документ, тази възможност е преклудирана,включително и по исков ред с отделен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК.

Когато ищецът предявява с иска не цялото спорно право,а само част от него,както е в случая,със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от правото,ако съдът е уважил иска.За разликата може да се предяви нов иск.По него ищецът не може да се позове на силата на пресъдено нещо на решението,с което частичният иск е уважен.За разликата вземането може и да не съществува. Ето защо,като съдът е посочил в диспозитива на решението си цялото спорно право,не е постановил недопустим акт,тъй като по отношение на претендираното вземане от 46 600 лв не е формирана сила на пресъдено нещо.

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да изложи мотиви във връзка с правните въпроси, поставени с указанията, дадени в отменителното решение и да обсъди събраните доказателства във връзка с дадените указания и доводите на въззивника?

Относно допустимостта да се разгледа и уважи иска по чл. 109 ЗС без да се изследват онези действия на нарушителите , с който се препятства упражняване правото на собственост на общите части от собственика- ищец и необходимостта за еднаквото и точно прилагане нормите на закона предвид на многобройната съдебна практика.

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да изложи мотиви във връзка с правните въпроси, поставени с указанията, дадени в отменителното решение и да обсъди събраните доказателства във връзка с дадените указания и доводите на въззивника?

Относно допустимостта на косвен съдебен контрол за законосъобразността на административни актове с вещноправни последици по съдебни спорове за право на собственост, когато страна в съдебното производство е държавата /респ.държавен орган/, която е участвала в административното производство чрез държавния орган ОСЗ.

Относно необходимост от тълкуване разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ГПК в случаите, когато ответната страна упражнява права, чийто носител е неучастващо по делото по чл. 53, ал. 2 З. Относно противоречива практика по приложението на пар. 41 ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно допустимостта да се разгледа и уважи иска по чл. 109 ЗС без да се изследват онези действия на нарушителите , с който се препятства упражняване правото на собственост на общите части от собственика- ищец и необходимостта за еднаквото и точно прилагане нормите на закона предвид на многобройната съдебна практика.

Относно противоречие на извода на въззивния съд, че записването на горите в емлячния регистър на името на общината няма доказателствено значение със задължителната за съдилищата практика по решение № 61 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 761/2009 г., ВКС, II г.о.

Относно процесуалния въпрос за приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК, по който въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 740/26.10.2010 г. по гр.д. № 1935/2009 г., I г.о.

Според коя редакция на правните норми на ЗСПЗЗ се преценява има ли вещнотранслативен ефект договор, сключен през 1997 г. от представители на Общото събрание на правоимащите след проведен от ликвидационен съвет през 1995 г. търг?

Относно значението на факта, че единият съделител е извършил значителни подобрения в имота и за размера на притежавания от него дял.

Относно противоречие на извода на въззивния съд, че записването на горите в емлячния регистър на името на общината няма доказателствено значение със задължителната за съдилищата практика по решение № 61 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 761/2009 г., ВКС, II г.о.

Относно приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК, по който въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 740/26.10.2010 г. по гр.д. № 1935/2009 г., I г.о.

Според коя редакция на правните норми на ЗСПЗЗ се преценява има ли вещнотранслативен ефект договор, сключен през 1997 г. от представители на Общото събрание на правоимащите след проведен от ликвидационен съвет през 1995 г. търг?

Следва ли пълномощното за гласуване пред О., да бъде изрично, като установява конкретно за кое събрание се отнася, точките от дн.ред и начина на гласуване, или може да бъде и общо?

За да се приеме, че е спазено изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН за датиране на завещанието, следва ли датата да е инкорпорирана в съдържанието на завещателното разпореждане или е достатъчно датното изражение да е поставено върху материалния носител извън текста, с отстояние преди и отделно от останалите реквизити на съдържанието?

Наличието на правен интерес от търсената с установителен иск защита е изрично изведено в чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Интересът от защита по всеки установителен иск е конкретен и следва да е налице по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора. В настоящия случай ищецът обосновава интереса си от отричането на членственото правоотношение на С. в ответното акционерно дружество, като способ за защита на своето членство в същото търговско дружество. Със заличаването, обаче, на акционерното дружество от търговския регистър, се прекратяват членствените правоотношения между акционерите и дружеството. Със загубване на качеството си на акционер в заличеното акционерно дружество, за ищеца отпада посочения от него интерес от защита спрямо С. на членствените му права, тъй като същите вече не съществуват, поради липсата на правосубектност на другата страна по правоотношението.

Относно приложението на чл. 120 ЗЗД и зачитане на придобивната давност в полза на починал наследодател и възможността да бъде релевирана от наследниците и зачетена , без наследодателят да се е позовал на придобито вещно права по отношение на процесния имот , като поради наличие на констатирани противоречиви решения по чл. 290 ГПК.

При извършено незаконно строителство от ответника по иска, представляващо преградна стена, изградена на стълбище, което е обща част на сграда в режим на етажна собственост, в която обекти на собственост притежават ищците и ответника следва ли да се доказва с какво това строителство ограничава правото на собственост на ищците при предявен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС?

Може ли да се приеме,че съществуваща улица,изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и имаща всички характеристики на част от уличната мрежа,не е общинска собственост,въпреки изричните разпоредби на пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС?

За момента, към който следва да се извърши преценка дали претендиращият възлагане съделител е живял в имота.

За допустимостта на въззивното решение с оглед дадените от съда указания за посочване на граници на заявените за възстановяване имоти в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Относно редовността на исковата молба, при която индивидуализацията на имота е направена към момента преди отчуждаването му, а не към настоящия момент и относно допустимостта на постановеното решение.

Налице ли е договор за дарение с тежест в случаите, в които твърдяната тежест е уговорена като изрична възмездна насрещна престация и как се определя в тези случаи вида на договора- от наименованието му или чрез тълкуване по реда на чл.20 от ЗЗД, следва ли при определяне на наследствената маса и размера на запазената част да се приспадне размерът на самата тежест?

Кога дворищно регулационния план следва да се счита приложен относно придаваеми места и относно начина и момента на прекратяване на отчуждителното му действие при действието на ЗПИНМ/отм/ и последващите разпоредби на ЗТСУ /отм/ въззивното решение противоречи на ТР № 3/1993 г на ОСГК на ВС и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК на първо и трето ГО, съответно № 780/13.11.2009 г и № 341/12.7.2010 г. ?

Когато с влязло в сила решение е отречено правото на наемодателя да претендира връщане на вещта на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, сила на пресъдено нещо се формира само по отношение на елементите на претендираното от ищеца материално право. В зависимост от твърдяните факти за надлежно възникнало право на наемодателя да претендира връщане на вещта, решаващият съд следва да направи изводи по спорното материално право. Когато искът по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е основан на твърдения за упражнено от наемодателя право за извънсъдебно разваляне на наемния договор поради неизправност на наемателя, изразяваща се в неплащане на наемната цена за един месец, безспорно съдът дължи произнасяне по въпроса дали правото за едностранно преустановяване на облигационната връзка е надлежно упражнено, респ. доколко са настъпили последиците на разваляне на договора. При извод за ненадлежно упражнено право по чл. 87 ЗЗД не би могло да се приеме за доказан твърдения от ищеца правопораждащ факт за претендираното връщане на вещта, предмет на наемното правоотношение. Констатациите на решаващия съд обаче по безспорно установено в това производство пълно изпълнение, от страна на наемателя, на задължението за плащане цената на ползването по валидния наемен договор, включително и за период преди посочения от ищеца, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Тези констатации не са релевантни към основанието на предявената осъдителна искова претенция по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и не съставляват елемент от спорния предмет.

Макар и ищецът да предприел допустимо изменение на иска, изразяващо се в промяна на петитума поради преминаване от установителен към осъдителен иск, по което съдът не може да преценява дали да допусне исканата промяна на вида на търсената защита, в резултат на изменението се е стигнало до предявяване на недопустим иск, предвид наличието на съдебно изпълнително основание – невлязлата в сила заповед по чл. 417, т. 2 ГПК. Наред с това, като последица от допуснатото изменение на петитума се е стигнало до несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и новото искане, съответно до произнасяне по нередовна искова молба.

Представените с молбата за отмяна писмени доказателства, описани по-горе, нямат характер на ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Освен това тези писмени доказателства, които са свързани с правилността на извършения подбор по чл. 329 КТ, не са от съществено значение за изхода на делото, тъй като в атакуваното по реда на отмяната влязло в сила съдебно решение е прието, че въпросът за правилността на подбора не е бил заявен в исковата молба като основание на иска за отмяна на уволнението. Това не е направено и в хода на първоинстанционното производство – чл. 147 ГПК и чл. 214 ГПК. В този случай въззивният съд не е имал процесуално основание с оглед забраната по чл. 266 ГПК да се позовава на ново обстоятелство, незаявено от ищеца като предмет на спора в първоинстанционното производство. Тази забрана не е отпаднала, поради факта, че в мотивите на първоинстанционното решение се съдържат съображения на съответния съд относно правилността на подбора. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност в производството по делото, в частност при попълване на делото с факти или доказателства.

След като към момента на подаване на исковата молба е налице изпълнително основание за вземането на кредитора – ищец, предявяването на осъдителен иск за същото вземане, не би бил допустим, което обаче не е съобразено от въззивния съдебен състав. При издадена заповед за изпълнение и с оглед действието на възражението на длъжника, кредиторът може да предяви само иск за установяване на вземането си, в рамките на преклузивния едномесечен срок/ чл. 415, ал. 1 ГПК/. Правен интерес от осъдителен иск би бил налице само при пропускане на този срок и/или обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, в качеството й на съдебно изпълнително основание.

След като първоинстанционният съд не е приключил прецизно производството по проверка на исковата молба по чл. 129 ГПК, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, а въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, също не е предприела действия за отстраняване нередовността на исковата молба, то въззивното решение е постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. Недопустимо е съдът да се произнася по неуточнена обстоятелствена част на искова молба, включително и да преценява доколко предявените искове са допустими.

Възможно ли е при изграждане на подобрение в имот /сграда/ без функционална самостоятелност и несъставляваща самостоятелен обект на собственост да възникне съсобственост между лицата, които са придобили по реда на пар. 4а, ал. 5 ПЗР ЗСПЗЗ собственост върху съседни урегулирани имоти, върху които тя попада?
Обвързван ли е съдът , който разглежда спор за собственост или за делба, решението в първата фаза на която има установително действие относно правата на съделителите, от решението , с което е отхвърлен иск за прогласяване недействителност на договор, сключен между същите страни?

Представляват ли владелчески действия и обективират ли намерение за своене отдаването под наем или под аренда и събирането на граждански плодове от съсобствения имот, продължили през целия период на десетгодишния придобивен давностен срок и съсобствениците не са се противопоставили на тези действия?

Съществува ли правна възможност за придобиване по давност на недвижим имот – частна общинска или държавна собственост в периода 1.06.1996 година до 1.06.2006 година с оглед разпоредите на чл. 86 ЗС /отм. и пар. 1 ЗДЗС / ДВ 46/2006 и 105/2006/?

Границите на тази отговорност са очертани в чл. 82 ЗЗД, към който препраща чл. 195, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща вредите/ претърпени загуби и пропуснати ползи/, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на облигационно задължение и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В този случай и с оглед конкретните твърдения на ищеца, към основанието на иска са относими няколко факта: пропускане на твърдяните ползи и претърпени загуби, предвидими към момента на пораждане на задължението, недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между посочените вреди и виновното неизпълнение от страна на длъжника. При произнасяне по иска с правно основание чл. 82 ЗЗД, към който препраща чл. 195, ал. 2 ЗЗД в случай, че се търси отговорност за вреди от продавача, следва да се има предвид, че съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията отговорността за вредите е свързана с вината.

Пред Варненски АС първоинстанционното решение се обжалва само в осъдителната част, поради което в отхвърлителната част то е влязло в сила. Следователно, СПН се разпростира и върху непредявената част от иска.

Отговаря ли застрахователят за поведението на собственика на застрахованата вещ – застрахованото МПС, респ. включва ли разпоредбата на чл.80 ЗЗ /отм./ в обхвата на отговорността на застрахователя и поведението на застрахования собственик, довело до настъпване на застрахователното събитие?

Следва ли петитумът на иска да съвпада с определеното от съда цялостно обезщетение и когато той не съвпада, независимо че съвпада с диспозитива на решението, недопустимо ли е това решение?

Трябва ли при преценка наличието на фактическия състав на придобивна давност да се изследва освен непрекъснатостта и необезпокояваността на владението и неговата явност, т.е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на трети лица?

Въззивният съд разполага с правомощие да се произнесе само в очертаните от въззивната жалба предели. В случая след като въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение е подадена само в частта,с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС иск, въззивният съд не е разполагал с правомощието да отменя първоинстанционното решение и в частта по предявения иск за изкупуване на идеална част от имот, както и да уважава така предявения иск,след като волята на предявилите иска лица във въззивната жалба е била изразена по категоричен начин-към момента на подаването й те не са желаели настъпването на предвидените в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС последици по отношение и на имота.

Валидни ли са възникнали правоотношения между съделителите по невписан договор за доброволна делба, сключен в писмена форма, с извършена нотариална заверка на подписите от съдията по вписване при съо�