чл. 293 ГПК

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

Противозаконното отнемане /кражбата/ на вещта по договор за финансов лизинг обхваща ли се от разпоредбата на чл.343 ТЗ?
Противозаконното отнемане /кражбата/ на лизинговата вещ представлява ли основание по чл.89 ЗЗД за разваляне на договор за финансов лизинг по право?
Приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на клаузи от общите условия към договор.

За определянето на нематериалния принос в осигуряване благополучието на семейството.

Относно преценка дали искът е разгледан на фактическото основание, на което е предявен с оглед въпроса допустимо ли е съдът при позоваване от страна на ищеца на една хипотеза по ЗСПЗЗ като основание за придобиване на вещно право, да разгледа иска въз основа на друга хипотеза, уредена в същия закон.

Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД?

Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПНПИ /отм./, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПНПИ /отм./?

За процесуалните задължения за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора.

За процесния период м. Октомври 2014 г. – м. Април 2015 г. притежава ли „Националната електрическа компания“ ЕАД /“НЕК“/ в качеството си на координатор на специализираща балансираща група /“СБГ“/ правомощия едностранно да изменя прогнозните графици, изготвени и представени от производителите?

Допустимо ли е въззивният съд по доводите за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба, да препрати към мотивите на първостепенното решение при условията на чл.272 ГПК, или следва да изложи собствени мотиви по тях?

Поради неправилното приложение на правилото на чл. 109 ЗТСУ /отм./, което е видно от самите мотиви на въззивното решение, в които е прието, че разпоредбата на чл. 109, ал. 2 ЗТСУ /отм./, която е била отменена през 1990 г. (ДВ, бр. 31 от 1990 г. (отм.), е могла да бъде приложена през 1994 г., като по реда на тази разпоредба бъде отменена заповед №1286 /04.10.1994 г. на ОбНС – В. по чл. 100 ЗТСУ /отм./, която има значение за спора.

При последвала смяна на работодателя откога се счита за наложен запор съобразно разпоредбите на ГПК?

За задължението на въззивния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства, имащи значение за прилагането на законовия критерий по чл.52 ЗЗД и да обсъди всички относими факти, доводи и възражения на страните, като в мотивите на решението си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установени и кои счита недоказани.

За приложението на чл.103 ЗЗД и чл.104 ЗЗД при договорна компенсация.

За дължимите от съда действия в производство по извършване на съдебна делба на урегулирани поземлени имоти при наличие на положително становище за поделяемост на експертния съвет по устройство на територията на общината, предписание на главния архитект на общината, за което съделител поддържа, че е незаконосъобразно и при наличие на разлика в границите на имотите по решението за допускане на съдебната делба, кадастралната карта и подробния устройствен план.

В случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на единия съпруг, може ли да се установява пълна трансформация на лично имущество на основание чл. 21, ал. 1 СК 1985 /отм./ и чл.23,ал.1 СК (от 2009 г.) от неучастващия в сделката съпруг?

Дали е допустимо гражданският съд да осъществява косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на влязъл в сила административен акт, издаден по молба с правно основание пар. 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която е била участник в административното производство по обжалването му?

Следва ли водният оператор да доказва в хипотезата на чл.37 от Наредба №4/ 14.09.04 г./регламентираща обезщетяването му при доказано водоподаване не по установения ред/: кое е лицето, осъществило присъединяването – т.е. да установи по несъмнен начин конкретния деец, извършил незаконното присъединяване; кога е направено то, както и че е извършено конкретно от ответника?
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя за причинени имуществени вреди на дружеството, определени по реда на чл.37 и чл.35 от Наредбата, следва ли това противоправно деяние да е извършено именно от него като ответна страна?
Необходимо ли е да се доказва кой е конкретният извършител на незаконното присъединяване, кога и при какви обстоятелства е извършено присъединяването?

Чл. 298 ГПК, ал. 1 и 2 регламентират субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения, съобразно които решението обвързва страните по делото и техните правоприемници (универсални и частни). По изключение силата на пресъдено нещо на съдебното решение може да се разпростре и по отношение на лице, което не е било страна, респ. - не е правоприемник на страна в производството по съответното гражданско дело, каквито например са случаите на решението, постановено по иск за гражданско състояние (чл. 298, ал. 3 ГПК) и решение, постановено по дело на необходим другар. Необходимо другарство е налице, когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени, т.е. отнасят се до едно и също правоотношение, в което другарите имат идентично правно положение. Това са случаите, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (чл. 216, ал. 2 ГПК). По исковете за защита на права, произтичащи от обикновена дялова съсобственост (за разлика от собствеността в режим на съпружеска имуществена общност) съсобствениците не са необходими другари, тъй като тази съсобственост не съставлява правоотношение, което по естеството си да налага решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици, а и не съществува обективна правна норма, която да регламентира идентичност на делата на отделните съсобственици. Това е и причината, поради която съсобственик, който не е участвал в производство по иск за собственост, не е легитимиран да претендира отмяна на основание чл. 304 ГПК. Доколкото дяловата съсобственост не представлява неделимо правоотношение, същата не обосновава отклонение от правилата на чл. 298 ГПК, ал. 1 и ал. 2, следствие от които е ограничаване силата на извършените процесуални действия в рамките на делото, в което са предприети.

Съсобственикът на една вещ, независимо от обема на неговите права върху нея, може да я ревандикира изцяло от трето на съсобствеността лице, като в този случай той защитава правото си да ползва цялата вещ, съобразно правата си, съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Това се отнася и за всеки етажен собственик по отношение на общите части на сграда в режим на етажна собственост.

С продължително изпълнение ли е процесният договор за консултантски услуги с предмет изработване на прединвестиционно проучване, анализ разходи-ползи, работен проект и др., чиято цел е подготовката на инвестиционен проект за кандидатстване за финансиране в определените по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013г.“?
Дължи ли се неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника?

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

1. Приложима ли е разпоредбата на чл.500, ал.2 ГПК спрямо ипотекарен длъжник за притежаваната от него идеална част от ипотекиран недвижим имот, на който е съсобственик с длъжник по изпълнително дело, по което взискател е лице, различно от ипотекарния кредитор и по искане на този взискател принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот, като ипотекарният кредитор е присъединен по реда на чл.459 ГПК?
2. Има ли в такава хипотеза качеството „длъжник“ в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е ипотекирал своята вещ за обезпечаване на свой или чужд дълг?
3. Има ли вещноправен ефект за целия имот постановлението на ЧСИ за възлагане на недвижим имот при публична продан в подобна хипотеза, когато имотът е продаден изцяло при наличие на присъединен по право по реда на чл.459 ГПК ипотекарен кредитор, чието вземане е обезпечено с учредяване на ипотека върху целия недвижим имот, предмет на публичната продан, когато имотът е съсобствен между ипотекарните длъжници, но само един от тях има качеството „длъжник“ по първоначално образуваното изпълнително дело?
4. Противопоставими ли са правата на ипотекарния длъжник на купувача на публичната продан, респективно на неговите правоприемници, по отношение на притежаваната от ипотекарния длъжник идеална част от недвижим имот, продаден по изпълнително дело, образувано от взискател, различен от ипотекарния кредитор, ако последният е присъединен по право по реда на чл.459 ГПК?

Има ли доказателствена стойност представеното и прието като доказателство по делото решение на поземлена комисия (на хартиен носител като заверен препис), като извлечение от специализирания софтуер, при своевременно направени възражения относно авторството и съдържанието му и при липса на оригиналното решение?

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната (жалбоподател) доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху сънаследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС в случаите, когато съсобствеността между две или повече лица е придобита по силата на административни заповеди по ЗТСУ (отм.) и в самите тези заповеди не е посочена идеалната част, която се полага на всеки съсобственик?

Относно приложението на чл. 9, ал. 2, изр. 1 ЗН. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За задълженията на въззивния съд в хипотеза, при която се твърди, че е представено доказателство за права на съделител, което обаче липсва по делото. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Налице ли е окончателно прекъсване на фактическата, духовна и икономическа връзка между съпрузите /фактическа раздяла/, което е основание за оборване на законовата презумпция за наличие на съпружеска имуществена общност досежно възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, при условие, че са налице доказателства за извършване на съвместни разпоредителни действия на съпрузите в периода до неговата смърт, включително в периода на придобиване на имота?

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви към решението, съответстващи на изискванията по чл. 236, ал. 2 ГПК.

Следва ли съдът да приеме релевантния факт неосъществен само поради това, че за неговото установяване по делото свидетелските показания се разминават?

Може ли съдът да се произнася по възражение срещу правопораждащ факт, относим към възникването на признатото с влязло в сила решение по частичен иск право, съответно - ползват ли се със сила на пресъдено нещо съдебно установените в производството по частичен иск правопораждащи факти, относими към възникването на спорното право?

Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?

За правното положение на наследниците на довереника в хипотеза, при която приживе на последния отчетна сделка не е била сключена (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
За задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения на страните. (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

За начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите и по въпроса кой носи доказателствената тежест за опровергаване на установената в чл. 69 ЗС презумпция.

За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

За задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно.

За съобразяването на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Допустимо ли е въз основа на грешка при нанасянето на сграда в кадастралната карта съдът да постанови решение за допускане или недопускане на съдебна делба на части от нея, които се явяват нейни принадлежности? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За критериите, по които се преценява дали построеното е изцяло извън обема на учредено право на строеж /построен е изцяло различен обект от този, за който е учредена суперфицията/ или дали е надхвърлен /частично извън/ обема на правото на строеж и кой придобива собствеността във всяка от двете хипотези?

За начина, по който съдът следва да извърши преценка досежно момента на настъпване на фактическата раздяла между съпрузите с оглед значението на общи бизнес начинания помежду им и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Относно преценката на съда на експертните заключения, когато становищата на вещите лица са противоречиви, и относно изискването да мотивира преценката си, като изложи причините, поради които възприема или не съответно депозираното заключение.

За задължението на съда да съобрази правнорелевантните факти и да обсъди всички доказателства от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от наказателно преследване и за критериите, относими към принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Могат ли задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е допустимо такива да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната дейност при работодателя?

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с оплакванията на ответника във въззивната му жалба, че за част от вредите, за които е определено обезщетение, ищецът вече е бил обезщетен с влязло в сила решение.

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд?

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ прекъсва ли течението на срока на погасителната давност по вземането за връщане на сумите, събрани от длъжника и платени на взискателя по изпълнителното дело, и тече ли срок на погасителната давност по вземането за връщане на тези суми, докато трае процеса по иска по чл. 254 ГПК /отм./, уважен с влязло в сила решение?

Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?

1. Каква е спецификата на иска за обявяване на разпоредителна сделка за недействителна спрямо банката-кредитор (чл. 135 ЗЗД), когато е извършена в период на плащания от солидарен длъжник на вноските по договора за банков кредит?
2. Кога следва да е възникнало и до кога следва да съществува регресното вземане на солидарния длъжник, извършвал плащанията, към другия солидарен длъжник?
3. Може ли да се приеме, че действията на съдлъжника по увреждането на кредитора същевременно са увреждащи и за солидарния длъжник, извършвал плащанията?

Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?

Позоваването на придобивната давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС и от кой момент се счита, че е осъществено придобивното основание – от момента на позоваването на изтекла придобивна давност или от момента на изтичането на предвидения за това от закона срок?

Принципите за автономния характер и предимството на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния съд да приложи национално право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно с решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД?

1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?
2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?
3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)?

Подлежат ли на приспадане от обезщетението по чл. 200 КТ получени от пострадалия или от неговите наследници суми по застраховка „Гражданска отговорност” въз основа на същите факти, на които се основава и претенцията по чл. 200 КТ?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Как следва да процедира въззивният съд, когато служебно или в резултат на изтъкнат пред него довод от страна в процеса установи, че в обжалваното пред него първоинстанционно решение е допусната очевидна фактическа грешка и по-конкретно може ли въззивният съд с въззивното решение да „поправя“ и/или „тълкува“ първоинстанционното решение по въпроса относно наличието на очевидна фактическа грешка или е императивно задължен да не постановява въззивно решение по спора и да изпрати делото на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по чл. 247 ГПК, ако съдът е сезиран с искове, предявени при условията на евентуалност и доводите за допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка касаят поредността, в която първоинстанционният съд е разгледал тези искове и е уважил един от тях?
Когато с първоинстанционното решение е уважен един от евентуално съединените искове и съответно по другия липсва произнасяне в диспозитива, съществува ли интерес от поправка на очевидна фактическа грешка в решението по отношение на това кой иск е уважен, ако първоинстанционното решение е отменено изцяло и с невлязлото в сила въззивно решение са отхвърлени и двата евентуално съединени иска или такъв интерес ще възникне едва ако първоинстанционното решение бъде оставено в сила поне частично?

За начина, по който следва да бъдат определени правата на съсобствениците, когато по предвидения в закона ред е извършено отчуждаване на реална част от недвижим имот или придаване на реални части от съседен имот при изменение на действащия регулационен план.

Какъв вид другарство съществува между облагодетелстваните от извършени от наследодателя повече безвъзмездни разпореждания при предявен иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството и представлява ли съвместното предявяване на иска по чл. 30 ЗН срещу всички облагодетелствани процесуална предпоставка за неговата допустимост?

Какви са критериите, по които се установяват границите на поземлените имоти в кадастралната карта?

При преценка основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл. 34 ЗН следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на имуществото, което заветникът желае да задържи?

Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност (давност и наследство)?

Кой от вариантите за разпределение по чл. 353 ГПК следва да избере съдът, когато има две експертизи, коренно различаващи се в оценката на отделните имоти и формирането на дяловете, едната от които е оспорена, а другата - не?

За допустимостта на свидетелските показания за установяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в писмена форма, и за погасяване на установени с него парични задължения, при оспорване на твърденията за това и при липса на съгласие на насрещната страна, ако страната по делото, която твърди, че е била страна по такъв предварителен договор, нито го представя по делото, нито твърди, че писменият документ за сключването на предварителния договор е загубен или унищожен не по нейна вина.

Тече ли придобивна давност спрямо лице, чието право на възстановяване на собствеността в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ е признато след одобряване плана за новообразуваните имоти, от момента на признаване правото на възстановяване на собствеността до момента на предявяване на иска спрямо лице, което се легитимира като собственик въз основа на обективирана в нотариален акт сделка?

Допустимо ли е ответникът да поясни и уточни позицията си по делото след представяне на обратно писмо по сключен договор за покупко-продажба на имот по иск за делба, след като документът не е бил в държане на ответника, а е бил в държане на ищеца по иска за делба и същият е представен не с първоначалната искова молба, а едва след депозиране на отговора на исковата молба и как следва да бъде квалифицирана промяната в становището на ответника в този случай?

По какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер с оглед това дали при преценка реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл. 72 ЗН и ЗСПЗЗ?

Кои са юридическите факти (материално-правните предпоставки), които пораждат основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предл. първо (закриване на част от предприятието), когато работодателят е банка?

Придобива ли право на собственост купувач на публична продан, ако преди влизане в сила на възлагателното постановление е било отменено изпълнителното основание?

Преценка на допустимостта на предявения иск за установяване грешка в регулационен /сега подробен устройствен/ план относно предвиждане на част от имот за улица.

С какви действия сънаследникът би могъл да обърне държането на идеалните части на другите сънаследници във владение, дали действия, изразяващи се в завземането и ползването на някои от наследствените имоти, демонстрират намерение за своене?
Длъжен ли е въззивният съд, при преценка основателността на направено от наследник възражение за придобиване по давност на някои от делбените имоти, да анализира и обсъди направено от част от останалите наследници признание за осъществявано от този наследник владение върху идеалните им части и за придобиването им по давност?

Съответствието на направен в друга държава отказ от наследство с действащото в нея законодателство също е без правно значение, тъй като разпоредбата на чл. 91а ЗН предполага действително направени откази от наследство, а не и такива, които не са произвели действие на друго основание. Разпоредбата на чл. 90, ал. 2 КМЧП, на която се е позовал въззивният съд, се отнася за формата на завещанията и няма отношение към настоящия спор.

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС по отношение на лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност, когато до изтичането на давностния срок то не е притежавало права върху имота по наследство.

Дали отказът на съсобственика, поискал обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, да ползва общата вещ съвместно с ползващите я съсобственици, представлява обстоятелство освобождаващо последните от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС, ако след отказа неползващият съсобственик отново изяви желание за лично ползване на вещта в бъдеще, съобразно правата си, но ползващите съсобственици не му предоставят такава възможност?

Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?

Как се разпределя доказателствената тежест по вземането от неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД, когато ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника?
Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?

Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, при положение, че това е обективно невъзможно?

Длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материално-правна норма и в частност, допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение?

Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?

Кой държавен орган е надлежно легитимиран като процесуален субституент на държавата по иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ?

Дали реална част от поземлен имот преди обособяването си като самостоятелен имот по реда на ЗКИР, ЗУТ, ЗСПЗЗ и др. представлява бъдеща вещ и може да бъде предмет на съдебна защита, допустим ли е иск за собственост върху реална част от поземлен имот /земеделска земя/, както и за допустимостта или за основателността на иск за признаване право на собственост има значение възможността правото на собственост върху реална част от имот /УПИ или ПИ/ да се придобие по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Дали е допустимо границите на претендираната реална част от поземлени имот да бъдат определени чрез описанието им с помощта на вещо лице, ако не са материализирани на място? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Следва ли съдът при уважаване на предявен по реда на чл. 66, ал. 1 ЗС във вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС иск да присъди на изместения купувач и разноските, направени при сключването на договора?

Кои дарения следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН при предявен иск по чл. 30 ЗН в хипотеза, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти, след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума на наследодателя?

Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

1. Следва ли да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, когато наследодателят се е разпоредил с имуществото си, но не с универсално завещание, а с дарения и в кои случаи? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Дали е възможно възстановяването на запазената част да се извърши чрез съвместно прилагане на способите на чл. 32 ЗН - чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
3. По какъв начин следва да бъде извършено възстановяването на запазената част от наследството на един наследодател, разпоредил се чрез универсално завещание в хипотеза, при която след неговата смърт заветникът се е разпоредил със завещаното имущество чрез дарения и е починал преди предявяване на искането по чл. 30 ЗН и по какъв начин следва да бъде извършено възстановяването на запазената част от наследството на последния, ако освен с цялото завещано имущество приживе се е разпоредил чрез дарения и с цялото свое имущество, придобито на други основания, в полза на лице, което е наследник с право на запазена част и от двете наследства? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Необходима ли е специална форма на „диктуване”, за да се приеме за удовлетворено изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН, съгласно което завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена?

Допустим ли е иск за нищожност на нотариален акт, съставен в свидетелство на право на собственост върху недвижим имот?

Относно предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба – в случая при открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него пред работодателя, когато работодателят е погасил задължението му.

За приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в хипотезите на възстановена собственост на основание чл. 7 ЗВСОНИ, когато лицата спрямо които е заявен иска за собственост на реституирания недвижим имот не са стани в производството по чл. 7 ЗВСОНИ, направили възражения за придобиване на собствеността по давност и по конкретно за момента от които тече срокът на придобивната давност за тези лица.

Съставляват ли наложената забрана за осъществяване от банката на дейностите по издадената ѝ лицензия при поставянето ѝ под специален надзор по чл. 115 ЗКИ, съответно отнемането на лиценза ѝ за банкова дейност, хипотези на невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 89 ЗЗД на заварен договор за издаване на банкови гаранции?

Трети лица по см. на чл. 599, ал. 1 ГПК ли са членове на сдружението и с вписването в съдебен регистър на решения на Общо събрание на сдружение решенията считат ли се узнати от членовете на сдружението, с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл. 25, ал. 6, предл. първо ЗЮЛНЦ за предявяване на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ?

За пасивно легитимираните страни по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.

Следва ли ищецът при спор за собственост на недвижим имот, основаващ правата си на наследствено правоприемство, да доказва правото на собственост на наследодателя си, след като наследствения характер е установен с частни писмени доказателства и в доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът е придобит по наследство от общ наследодател?

За обвързаността на приобретателя на правото на собственост върху недвижим имот от правните последици на извършени срещу праводателя му процесуални действия, при прехвърляне на спорното право преди вписване на исковата молба в хипотезата на чл. 226, ал. 3 ГПК; за процесуалната допустимост главно встъпилото лице да бъде конституирано и като ответник по първоначалните искове чрез изменението им със замяна на ответника по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК и продължава ли в този случай производството по предявените при главното встъпване искове и ако не, длъжен ли е съдът да се произнесе с изричен съдебен акт за прекратяването им?

Легитимирани страни по иск с правно основание пар. 4к, ал. 8, т. 1, предл. второ ПЗР ЗСПЗЗ ли са областният управител одобрил плана за новообразуваните имоти и съответната служба по геодезия, картография и кадастър към АГКК, когато имотът попада в обхвата на одобрена кадастрална карта?

Присъствие на застрашения от изключване член на Сдружението на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива? Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

В производството по чл. 53, ал. 2 ЗКИР подлежи ли на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би могло да обуслови трансформирането на регулационните граници в имотни, следва ли да се извърши преценка и с оглед на какви обстоятелства, дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота, какъв е предметът на доказване в това производство и какво е необходимо да установи предявилото иска лице за доказване на активната си материалноправна легитимация?

Представляват ли валидни административни актове издадени решения от поземлената комисия в хипотеза на постановено възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници след предходно постановен и влязъл в сила отказ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне?

При изготвяне на нотариално завещание представлява ли нарушение на изискването, предвидено в чл. 24, ал. 2 ЗН, нотариусът да запише волята на завещателя, така, както тя е изявена устно пред него (нотариуса), възпроизвеждането от нотариуса по искане на завещателя на съдържанието на представено му от завещателя друго завещание, когато завещателят има говорни затруднения, които се изразяват в неспособност да говори свободно с цели правилни изречения и дори да изговаря цели думи и не е в състояние да произнесе съдържанието на представения текст, ако след прочитането на текста на изготвеното от нотариуса завещание, завещателят е потвърдил, че е съгласен с написаното.

От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота?

За елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно: когато в производство по съдебна делба във фазата по допускането един от съсобствениците на недвижим имот, съсобствеността върху който е възникнала от наследяване, се позовава на придобивна давност по отношение на правата на друг съсобственик (за чуждата идеална част), трябва ли да доказва, че е извършил действия, с които е довел да знанието на съсобственика намерението си да владее неговите идеални части за себе си?

Относно приложението на чл. 45 ЗЗД и на чл. 32, ал. 2 КРБ.

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

За задължението на въззивния съд да определи обезщетение след преценка на всички представени по делото доказателства и на доводите и възраженията на страните.

Относно приложението на чл. 45 ЗЗД и на чл. 32, ал. 2 КРБ (Конституцията на Република България).

Наличието на правен интерес от установяване е процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове-положителни или отрицателни. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице, когато ответникът оспорва претендираното от ищеца право. Преди всичко правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.
В случаите, когато е налице съсобственост между две или повече лица, чийто права и задължения са визирани в разпоредбите на чл. 30 ЗС и сл., като понастоящем липсва оспорване на правото на собственост на съсобственик-ищец по делото, спорното правоотношение, свързано само със ползването на съсобствения имот, може да бъде предявено по друг ред, тъй като с предявения установителен иск за собственост не може да се постигне целения от ищеца правен резултат.

При предявен иск по чл. 108 ЗС за признаване изключителна собственост и предаване владението на недвижими имот, подлежи ли той на отхвърляне изцяло, ако бъде установено, че ищецът притежава само идеални части от имота, а останалите идеални части са собственост на ответника или искът следва да бъде уважен до размера на притежаваните от ищеца права?

По приложението на чл. 300 ГПК и длъжен ли е гражданският съд да приеме за действителна правна сделка, съставляваща основание за получаване на парична сума, за присвояването на която е налице влязла в сила присъда за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК?

За приложимия способ за съдебна делба на недвижим имот в хипотезите на образувани дялове в натура за всеки един от съделителите и явява ли се способа по чл. 350 ГПК и последващото теглене на жребий възможно, когато до делба са допуснати имоти, обременени с вещно право на ползване на трето лице, учредено не от съделителите на имота и при определяне на пазарната стойност на дяловете трябва ли да се вземе предвид и да се пресметне стойността на ограниченото вещно право, което обременява имота.

Представлява ли и кога инициирането и реалното провеждане на процедура по изменение на ПУП/ПРЗ явно проявление по отношение на трети лица, вкл. и спрямо реституираните собственици, на намерение за своене от страната, позоваваща се на придобивна давност и следва ли съдът да обсъди и вземе предвид и действията по деклариране на имота, заплащане на данъци, ограждане на имота и добиване на плодовете?

Подаване на жалба до прокуратурата от собственика на имота срещу владелеца на същия имот смущава ли владението на последния, правейки го неспокойно и прекъсва ли придобивната давност?

За допустимостта на делбата на застроен урегулиран поземлен имот, ако не всички съсобственици на имота притежават отделни сгради или отделни обекти на собственост в сгради, построени в същия, и не е налице хипотезата на чл. 184, ал. 4 ЗУТ.

За предпоставките, при които може да се приеме, че документ, подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, има правното значение на дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител, когато такава закрила е предвидена в действащия в предприятието колективен трудов договор.

За приложението на всички правила на договора за покупко-продажба към договора за замяна при наличие на изричната разпоредба на чл. 223 ЗЗД и при условие, че за разлика от другите договори, договорът за замяна представлява две насрещни продажби.
За допустимостта по пътя на тълкуването да се ограничава приложението на изричната норма на чл. 223 ЗЗД като се изключва приложението и спрямо някои от правилата на договора за покупко-продажба при приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС.
За допустимостта за ограничено приложение на една материално-правна норма, което да се извърши при препращането на закона към друга правна норма, ако самият законодател не е поставил ограничения за приложението и, като тълкуването е ограничително и относно възникване и възможността да се реализира потестативното право по чл. 33, ал. 2 ЗС в конкретната хипотеза.

Допустимо ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли въззивната инстанция при уважаване на предявения иск за делба на недвижим имот да обсъди своевременно направено от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Разпростира ли се силата на пресъдено нещо спрямо правоприемниците на страните по влязлото в сила съдебно решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника по този иск за собственост са придобили имота преди датата на вписване на исковата молба и не са били конституирани като страни по този спор? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Разпростира ли се силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата и по отношение на правоприемниците на съделителите, ако по делото са представени доказателства за осъществили се след влизането му в сила факти и обстоятелства /съставени по реда на обстоятелствената проверка нотариални актове за придобиване по давност на имота, предмет на делбата/? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните?

За задължението на въззивния съд да мотивира отказа си да допусне гласни доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК за установяване действителната продажна цена на имотите, когато такива са поискани пред първоинстанционния съд и той в нарушение на процесуалните правила е отказал да ги събере и за задълженията на съда да изложи мотиви по оплакванията във въззивната жалба.

Заявените от ищците обстоятелства сочат за наличието на правен интерес от предявяване на иска за собственост, но надлежната страна по него е лице, различно от посоченото в петитума. В такава хипотеза приложими са разясненията по т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. В случая е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, която е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Тази нередовност не подлежи на отстраняване в рамките на въззивното производство, поради което и след обезсилване на въззивното решение делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Последният следва да даде указания на ищците да вземат мерки за конституирането на надлежната страна, като следващите процесуални действия са обусловени от отстраняването или неотстраняването на нередовността на исковата молба – в първия случай да се конституира надлежния ответник и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция, а във втория - производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният срещу Държавата като ненадлежна страна иск е недопустим.

Относно обема на наследствените права, които се прехвърлят с договор, сключен на основание чл. 212 ЗЗД и имащ за предмет наследството, оставено от наследодател на наследодателя на страната - продавач на наследство.

Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение, когато съдебният акт за осъждането на педагогически специалист за тежко умишлено престъпление от общ характер е влязъл в сила преди 01.08.2016 г. – датата на влизане в сила на пар. 33 ПЗР ЗПУО, с която се въведе новото основание по чл. 330, ал. 2, т. 10 ЗПУО?
За материално-правните предпоставки (условия) на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ има ли значение видът на наложеното наказание за извършеното умишлено престъпление от общ характер?

Прекъсва ли се упражняването на фактическата власт върху имот и тече ли придобивна давност, когато наследодателят е упражнявал фактическата власт преди кооперирането, основана на частен писмен договор за покупко-продажба?

За рамката и границата на правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото при спазване на разпоредбата на чл. 269 изр. второ ГПК и правото му и евентуално относно пределите на служебната проверка на първоинстанционното решение.

Дали придобивната давност, на която владелецът се позовава, се прекъсва с предявяването на иск от владелеца срещу собственика или в такава хипотеза изтичането в хода на делото на периода от време, изискван съобразно чл. 79 ЗС, следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт?

Длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства?

Може ли въззивният съд да откаже да се съобрази с влезли в сила съдебни актове установяващи граница между два имота, ако доказателствата по делото обуславят различен извод за местоположението на границата?

Може ли преценката за интереса на запретения по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК да се изследва извън контекста на конкретната сделка и да зависи от броя на сделките, извършени с неговото имущество, както и по въпроса поемането на договорни задължения от страна на настойника за гледане и издръжка на запретения чрез договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане при запазено право на пожизнено ползване от последния и при спазване на разпоредбите на чл. 130, ал. 3 СК, противоречи ли на задълженията на настойника по чл. 164, ал. 3 СК и противоречи ли на задълженията на настойника по чл. 164, ал. 3 СК продажбата на недвижим имот от запретения на настойника срещу определена сума пари, извършена при спазване на разпоредбите на чл. 130, ал. 3 СК?

За отграничаване на очевидната фактическа грешка от произнасянето по непредявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в случаите, в които в съдебното решение е отразено, че правото на собственост е признато към момента на одобряване на кадастралната карта.

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху наследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

За задължението на съда да зачете влязло в сила решение.

Включват ли се в обезщетението за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при повдигнато незаконно обвинение срещу държавен служител средствата за допълнително материално стимулиране, изплащани към трудовото възнаграждение през периода на отстраняването му от длъжност?

Кой е началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата по обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ?

По приложението на чл. 10 ЗСПЗЗ по отношение на имот в неурбанизирана към месец март 1991 г. територия, попадащ в обхвата на план за новообразуваните имоти, за който липсват данни да е включван в ТКЗС и не е заявяван за възстановяване и по отношение на който се претендира спрямо община придобивна давност чрез завладяване след обобществяването на земеделските земи.

Може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищни образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ?

Възниква ли отговорност на българската държава да обезщети неимуществените вреди по причина на приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, когато влязлата в сила присъда е отменена с решение за възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца?

Какво разграничава недопустимото решение, с което първата инстанция се е произнесла по непредявен иск от първоинстанционното решение, с което искът е квалифициран неправилно?
Какви са правомощията на въззивната инстанция във всяка от двете хипотези и тяхното упражняване разкрива ли особености, ако ответникът е направил съдебно възражение за прихващане, което първата инстанция неправилно е отказала да приеме за съвместно разглеждане?
Има ли правомощие въззивната инстанция за пръв път да се произнесе по искането за присъждане на законни лихви върху паричното притезание по предявения иск, ако в решението първата инстанция е отказала да го разгледа като несвоевременно заявено?

За приложението на основанието за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, във вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и пар. 27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, респ. подлежи ли на прекратяване трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, когато това е станало преди влизане в сила на ЗПУО и на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, или в тези случаи съгласно пар. 27, ал. 1 ПЗР ЗПУО правото на лицето да заема длъжността се преценява според действалите в отменения Закон за народната просвета изисквания за заемане на съответната длъжност?

Налице ли е основание за приложението на чл. 82 ЗС в хипотеза, когато не е установено общо правоприемство или частно правоприемство, при което владението да е предадено от предходния владелец на правно основание, принципно годно да прехвърли върху новия владелец собствеността върху имота?

За характера на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, който не е известен на останалите съсобственици, да се приеме като отблъскване на владението на останалите съсобственици и манифестиране на намерението им за своене на имота изцяло?
Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, доказващи извършването на сделки, да се ползва като акт на манифестиране на намерение за своене на имот и да се счита за начало на давностен период за придобиване на същия имот?

За значението на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ относно давността, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 г.

За задължението на въззивния съд да подложи на преценка доводите на ответника, основани на отношенията му с ищеца преди и по време на атакуваната разпоредителна сделка, с оглед установяване наличието/липсата на знание за увреждането на кредитора в производство по иск по чл.135 ЗЗД.
Въз основа на какви косвени доказателства може да се приеме за доказано знанието на длъжника и на съконтрахента му за увреждането на кредитора?

Редовен ли е запис на заповед, в който е посочено, че е платим „на предявяване по чл. 84, ал. 2 ЗЗД", наред с посочения падеж на конкретна дата?

Дали процесният поземлен имот представлява публична или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка, с която [община] е прехвърлила на [фирма] собствеността върху имота и съответно този договор дали е нищожен или действителен, както и последващите сделки, както и каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им и в този аспект може ли да бъде отречена доказателствената сила на акта за публична общинска собственост, ако той не е опроверган с надлежни доказателства?

Относно приложението на чл. 6, предл. втор ЗС /ред. ДВ, бр. 92/1951 г./ и материалната доказателствена сила на актовете за частна общинска собственост.

За извършване на преценка за допустимост на решението, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 14 / 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони.

За пасивната легитимация при положителен установителен иск, предявен от кредитор по реда на чл. 694 ГПК, с оглед изменението със ЗИДТЗ /ДВ бр.105/ 30.12.2016г./

Относно начина на индивидуализация на спорния имот, когато същият е реална част от поземлен имот или парцел, както и относно правомощията на съда да приложи чл. 129, ал. 3 ГПК при дадени неясни, непрецизни и неизчерпателни указания.

За предпоставките и критериите по чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1 ЗУТ за поделямост на допуснатия до съдебна делба недвижим имот.

За наличието или липсата на правен интерес в случай на предявен отрицателен установителен иск за вещното право на ползване в хипотезата на погиване на вещта.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост в хипотеза на разрешен с влязло в сила решение спор между страните въз основа на нови факти, настъпили след влизане в сила на предходното решение по спора за собственост и представляват ли такива уважения владелчески иск на ответника и позоваването му на придобивна давност.

За приложението на института на придобивна давност / чл. 79 ЗС/ в хипотеза на предадено владение приживе от наследодателя на наследник по закон и приложимостта на чл. 69 ЗС в отношенията между наследниците.
За момента на придобиване правото на собственост, и за правното значение на уговорка приживе с наследодателя за предаване на владението на недвижим имот за намерението на наследника, упражняващ фактическа власт върху имота в срока на придобивната давност, при изрично позоваване на последиците на придобивната давност.

Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните гласни доказателства да се мотивира защо дава вяра на един свидетел, който е заинтересован в полза на една от страните по делото, а не дава вяра на другите, както и да ги прецени заедно с всички останали доказателства по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните?

За да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение, следва ли съсобственикът, който ползва самостоятелно съсобствената вещ да даде реална възможност на другия съсобственик да ползва вещта или е достатъчно само да му отправи покана за това? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Допустимо ли е при делба на идеални части от поземлен имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост, в която съделителите притежават в съсобственост самостоятелни обекти, които са предмет на делбата, делба на тези идеални части да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан като самостоятелен обект или следва да се разпределят в процентно съотношение между самостоятелните обекти? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Нарушени ли са изискванията за форма на нотариално завещание по чл. 24, ал. 2 ЗН, ако нотариусът запише волята на завещателя извън кантората си, на друго място я оформи технически в печатен текст, включително с отбелязване за изпълнение на формалностите, завърне се при завещателя, прочете му разпечатания текст и завещателят, свидетелите и нотариуса го подпишат?

Предоговарянето на договора за кредит, чрез подписване на анекс към същия, предпоставя ли автоматично извод, че оспорените като неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, клаузи от договора се приемат за индивидуално договорени?

Когато съдът извършва делба на дворно място, при преценка на способа за извършване на делбата и преди да вземе решение за изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, не следва ли (съдът) да съобрази служебно актуалния устройствен статут на имота, с оглед приложението на правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН - за да получат съделителите дялове в натура?

Отпадат ли правата на последващ приобретател, чийто праводател е придобил имота преди вписване на исковата молба по чл. 29 ЗЗД и който не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между собственика и първия приобретател?
При спор установена ли е фактическа власт върху имот от лице, което се позовава на придобивна давност, какво е правното значение на обективираните в договор, обуславящ частно правоприемство, волеизявления за предаване на владението и тече ли придобивна давност за последващ приобретател на имот по време на висящ процес за унищожаване на основание чл. 29 ЗЗД на придобивното основание на негов предходен праводател?

В производство по иск с правно основание чл. 23 СК съставлява ли оспорване верността на удостоверените от нотариуса обстоятелства и действия, установяването на обстоятелството, че при придобиване по време на брака на вещно право върху недвижим имот е заплатена цена, различна от отбелязаната в нотариалния акт и за доказване на този факт, допустими ли са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания за договарянето на цена, различна от обективираната в нотариалния акт или за различен начин на плащането й от посочения в нотариалния акт?

За възможността да се тълкува волята на завещателя относно употребения в саморъчно завещание термин "разполагаема част" като законов термин по см. чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28 ЗН - чл. 29 ЗН или в контекста на неговото по широко значение в общия смисъл "на всичко, с което разполагам“.
За правомощието на решаващият съд да повдига и обсъжда служебно и разрешава въпроса за разполагаема и запазена част на наследника със запазена част извън заявено искане за възстановяване на накърнена запазена част на основание чл. 30, ал. 1 ЗН и без същият да е упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН в срока за отговор на исковата молба при уредената преклузия по чл. 131 ГПК.

Какво е значението при предявените по реда на чл. 109 ЗС искове на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост, вкл. при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението?

При какви условия може да се приеме, че тече давност противопоставена от един съсобственик на друг, когато съсобствениците са придобили правата си чрез правни сделки от един и същ праводател и към момента на придобиването лицето, позовало се на давност е било законен представител на лицето, на което противопоставя давността, като и двамата съсобственици са упражнявали фактическа власт върху имота?

Какво е правното значение при предявен отрицателен установителен иск за собственост върху идеална част от урегулиран поземлен имот /съответстваща на квадратни метри, за които липсва документ за собственост/, при който ищците обосновават правния си интерес с твърдения, че са владяли имота в тези граници от урегулирането му, а ответната община извежда правото си на собственост от нормите на чл. 6 ЗС в редакцията от 1951 г. и пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС, на въведено пред въззивния съд твърдение, че при урегулирането площта, за която липсва документ за собственост е придадена по регулация от имот на трето лице и допустимо ли е разглеждането на това твърдение?

Как се уреждат облигационните отношения между бивши съпрузи относно ползването на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, предоставен на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение без да е определен наем на основание чл. 57, ал. 2 СК в случай, че претенцията е предявена във втората фаза на делба и неползващия съпруг не е отправил покана до ползващия по чл. 31, ал. 2 ЗС?

Възможно ли е да се придобие по давност имот - частна общинска собственост, владян в периода 01.06.1996г.-31.05.2006г., предвид въведената с пар. 1 ПЗР ЗДЗС от 2006г. забрана и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС?

Допустимо ли е съдът да приема констатираните от прокуратурата в хода на разследването обстоятелства като факти по делото и да ги обсъжда наред с останалите събрани в гражданското производство доказателства и по въпроса обвързана ли е съдът и в каква степен от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления и в частност тези за прекратяване на наказателното производство, както и може ли да се приеме за доказано насилственото настаняване на владелеца в имота по силата на водено спрямо него наказателно производство или предварително разследване, което впоследствие е прекратено, а спрямо владелеца е съставен протокол за предупреждение на основание чл. 63 ЗВмР за извършени самоуправни действия?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скица на вещо лице, изслушано по друго дело и площ, установена от вещо лице по делото?

За значението на предварителната уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието и на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт, както и има ли значение обстоятелството, че при изразяването на тази воля са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда?

Компетентна ли е въззивната инстанция,която не се е произнесла по същество по иск с правно основание чл. 108 ЗС, а е потвърдила първоинстанционното решение, да извършва поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца?

Как следва да се извърши делбата на наследствени, реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти тогава, когато е възможно обособяването на дял от еднородни имоти за всеки отделен наследник съобразно неговата конкретна наследствена квота, и дали в този случай следва делбата да се извърши по колена или чрез възлагане на реален дял на всеки един от съделителите поотделно?

Може ли от одобрено от наказателния съд споразумение, чието съдържание се изчерпва с това, че някой е признат за виновен за това, че „умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в официален документ - нотариален акт (индивидуализиран чрез номер, номер и година на дело и име на нотариус) съставен съгласно установения ред”, гражданският съд да приеме, че този нотариален акт е неистински /неавтентичен/ документ, при положение, че гражданският съд не разполага с друга информация за конкретните обстоятелства и изявления, за които е сключено споразумението.

Дали нотариалната форма за заверка на подписите, изисквана по чл. 185, ал. 2 ЗУТ е форма за доказване или форма за валидност?

Може ли съдът да приспадне размера на съпричиняване от действително определения размер на цялостното обезщетение или следва степента на съпричиняване на вредоносния резултат да бъде съобразена само по отношение на предявената част от спорното материално право, като от нея се приспадне размерът на съпричиняването?
Трябва ли съдът при определяне справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да съобрази и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, както и икономическата конюнктура в страната?

Допустимо ли е страна по договор за покупко-продажба на недвижим имот (продавач) при липса на обратен документ или „начало на писмено доказателство” да доказва в съдебен спор с другата страна по договора (купувач) единствено със свидетелски показания, че договорът е сключен за обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни, което е забранено с нормата на чл. 152 ЗЗД?

Представлява ли различието на стойността на дяловете пречка за извършване на делбата по колена?

Може ли постановлението за възлагане да влезе в сила при наличието на обезпечителна заповед, по силата на която преди влизането в сила на постановлението за възлагане е спряно производството по изпълнителното дело, при положение,че обезпечителната заповед не е отменена?

Когато в съсобствен имот са извършени подобрения от държател-трето за съсобствеността лице и от един от съсобствениците, който лично е използвал имота в периода на неговото подобряване, възниква ли вземане от неоснователно обогатяване в полза на държателя и кой е длъжникът по него – само съсобственикът, който също е подобрявал имота или длъжници са и другите съсобственици, съразмерно на притежаваните идеални части?

Следва ли лице, което упражнява фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за себе си или за друго лице, да доведе тази промяна до знанието на собственика? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотеза, когато съсобственик е продал имот, легитимирайки се с констативен нотариален акт за собственост на целия имот. (по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК)
Представлява ли разпореждането с идеални части от правото на собственост върху имот недвусмислено волеизявление, с което прехвърлителят признава, че не се счита за собственик на целия имот, а само на идеалните части, предмет на сделката? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Дали във всички случаи при доказване идентичността на имената на едно лице по два различни документи е необходимо да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа?

Изгубва ли се владението по смисъла на чл. 81 ЗС при предаване фактическата власт върху движима вещ на държавен орган и узнаване от владелеца, че вещта е обявена за издирване ?

Може ли и при какви условия незастроен недвижим имот, предназначен по приет при действието на ЗТСУ /отм./ и действащ понастоящем регулационен план за „морска гара“, да премине в собственост на общината на основание някоя от нормите на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА или пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР ЗМСМА или пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./?

Как (и кога) въззивният съд изпълнява задължението си да се произнесе по въведено оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 172 ГПК?

Налице ли са предпоставките за конституиране на трети лица – помагачи на страната на ответника по иска за делба, ако ответникът е оспорил иска с възражение, че идеалната част от имота, която е притежавал ищецът, е придобита по давност от трети за спора лица, които (ответникът) иска да бъдат конституирани като негови (на ответника) помагачи?

Процесуално недопустимо ли е съдебно решение по заявен иск по чл. 108 ЗС в хипотези на непълно посочване на юридическото основание на възникване на защитаваното право на собственост в диспозитива на съдебния акт касаещ установителната част на решението, но несъответстващо отчасти на заявено с исковата молба и разгледано с мотивите на решението правно основание по см. на чл. 77 ЗС?

Правото на длъжника при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си срещу свое вземане към цедента обусловено ли е от изразено от него несъгласие с цесията или е достатъчно той да не е изразил съгласие с прехвърлянето на вземането от предишния кредитор и как се разпределя тежестта на доказване?

Има ли правно значение при довод за нищожност на договор за покупко-продажба поради липса на основание или привидност, факта, че плащането на покупната цена е извършено във време и по начин, различен от описания в нотариалния акт или не е извършено изобщо?

Относно действието на договора за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от половината идеални части от общия имот, по отношение на останалите съсобственици.

Относно правното значение по иск с правно основание чл. 109 ЗС за защита правото на достъп до общи части на сградата, на обстоятелството, че сградата е построена като еднофамилна и при възникнала впоследствие етажна собственост достъпа до обща част се осъществява през самостоятелен обект, собственост на етажния собственик-ответник.

Относно приложението на чл. 223 ЗЗД във вр. чл. 192, ал. 1, изр. 2 ЗЗД* в хипотезата, когато заменящият дължи връщане на получения недвижим имот, а не цена.
Относно приложението на закона при задължителните разяснения на т.11 от ПП ВС 6-74 по повод на релевирано възражение за упражнено право на задържане.
Подлежи ли на прецизиране възражението за упражнено право на задържане за вземане за подобрения, заявено с писмения отговор на исковата молба?

Относно значението на уреждането, респ. отсъствие на такова, на облигационните отношения по чл. 2 ПМС №192/91 по отношение възстановяването на правото на собственост в контекста на възражения по допустимостта на обжалваното решение с оглед отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС на субекта на реституцията с решениена ВКС.

Формира ли сила на пресъдено нещо спрямо приобретателя влязлото в сила съдебно решение, с което, по съображения за неуредени облигационни отношения по чл. 2, ал. 2 от ПМС № 192/1.10.1991 год., е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на сгради, попадащи в терен, реституиран на основание пар. 1 ДР ЗК 1991 /отм./; настъпва ли реституционен ефект по отношение на сградите, изградени в терен, реституиран на основание пар. 1 ДР ЗК 1991 /отм./ с оглед разпоредбата чл. 2, ал. 2 ПМС №192/91 в хипотезата на спор за собствеността на подобренията

Дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?

По въпроси, свързани с възражение за изключителна собственост на недвижимия имот , придобит по време на брака на страните – бивши съпрузи от стана на единия съпруг , по време на изрично регистрирана по съдебен ред фактическа раздяла, установена като процедура по чуждия закон на съпруга - небългарски гражданин, при липса на принос по см. на чл. 19, ал. 1 СК 1985 /отм./, за приложимото право относно съдържанието на законовите термини съвместен принос според българския закон- чл. 19, ал. 1 СК 1985 /отм./ и „фактическа раздяла“ като правен институт по см. на чуждия/ в случая на италианския/ закон,по поставените въпроси по приложение на института на придобивната давност , в хипотези , когато е налице придиобиване на недвижим имот от публична продан, който отчасти не принадлежи на длъжника по принудителното изпълнението от гл.т. за възможността да се присъедини владение от купувача по публичната продан към владението на длъжника - несобственик.

Споразумение за разсрочено плащане на цена на ел. енергия, сключено между страните по съществуващо облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия във връзка с извършена корекционна процедура от доставчика, представлява ли спогодба по чл. 365 ЗЗД и валидна ли е тя при липса на нормативна уредба относно възможността на доставчика на ел. енергия да извършва корекции на сметки на потребителя за минал период?

Относно последиците на заличаване на вписана възбрана при условията на чл. 382, ал. 2 ГПК /отм./ съпоставено с визираните за това предпоставки на чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК, дали освобождаването на имота от изпълнение настъпва по силата на закона или по силата на разпореждането на ЧСИ, респ. по силата на вписването в Службата по вписванията по искане на ЧСИ?

Относно допустимостта на вписване на изпълнителна възбрана, извършване на опис и изнасяне на публична продан на недвижим имот, който към датата на постъпване на искането на ЧСИ за вписване на възбраната не принадлежи на длъжника и противопоставимостта на правата на трети лица, придобити преди вписване на възбраната по изпълнителното дело.

Редовен ли е съобразно чл. 535, т. 2 ТЗ от външна страна запис на заповед, в който ясно и недвусмислено е изписана дължимата сума в цифри, ако след нея е налице изписване словом на несъществуваща величина /число/ и намират ли в този случай приложение разпоредбите на чл. 460 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ?

При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия преминава ли върху цедента правото да обяви кредита за предсрочно изискуем?

Поражда ли действие възбраната на право на строеж на длъжника за обекти в бъдеща сграда, описани според одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, при индивидуализация на дворното място, предвидено за застрояване?

Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК); длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато страната, на която документът се противопоставя твърди, че не са се осъществили засвидетелстваните факти и как се разпределя доказателствената тежест, когато подобни твърдения са въведени?

1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен?
2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува?

Допустимо ли е страна в делбено производство, което се намира в първа фаза - по допускане на делбата, в което е прието направеното от тази страна в срока по чл. 342 ГПК възражение, че е изключителен собственик на недвижим имот, който е включен от друга страна в делбената маса, да предяви извън делбеното производство срещу същите лица, които са страни в делбеното производство, установителен иск за собственост на същия имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК?

За субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за съдебна делба - дали се разпростират върху лице, което не е било страна по делбеното дело и върху което правото на собственост на имота, чиято делба се иска, не е прехвърлено, но което се легитимира като собственик на основание давностно владение с нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка.

За да е допустим изрично предвиденият в чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, е необходимо към момента на предявяването му да е налице изпълнително основание за вземането на кредитора, издадено по реда на заповедното производство. Само при издадена заповед за изпълнение и при надлежно материалноправно оспорване на вземането по нея, искът на кредитора за установяване на вземането би бил допустим. Предвид самостоятелното материалноправно положение на издателя на менителничните документи – главен длъжник и на авалистите, които са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство, произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Те са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането, предмет на вече издадена заповед за изпълнение, чрез подадено по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК възражение.

Допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг, когато и двамата са във фактическа власт на имота, а правният спор е изразен в това, дали всеки се ползва от имота съобразно на притежаваните идеални части?

Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

Дали в производство по съдебна делба във фазата по допускане на делбата при разглеждане на въпроса дали една жилищна сграда е попаднала в съпружеската имуществена общност на страните в резултат на приращение (по чл. 92 ЗС) и съвместен принос (по чл. 19, ал. 1 СК 1985 /отм./, наведени като основание на иска, съдът следва да обсъди доводи на ответника по иска и събрани по делото доказателства за това, че сградата е построена в дворно място, което е било съсобствено между ответника и трето лице (не е било индивидуална собственост на единия съпруг - ответника), в резултат на преустройство на съсобствена между ответника и третото лице жилищна сграда?

Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

За характера и предпоставките на отговорността на гаранта по договор за портфейлна гаранция, обезпечаващ вземания по банкови кредити.
За настъпването на предсрочна изискуемост при договорена „автоматична предсрочна изискуемост" по договор за банков кредит.
Представлява ли предсрочната изискуемост на кредита краен срок за издължаването му?

Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес.

Относно възможността да се ангажира отговорността на нотариуса по реда на чл. 73, ал. 1 ЗННД по отношение на лица, придобили имот, за който първоначално е било удостоверено правото на собственост, при поредица от прехвърлителни сделки. Относно приложението на чл. 300 ГПК и конкретно, когато по отношение на един от сочените от ищеца в гражданското производство за съпричинители на непозволеното увреждане, има влязла в сила присъда, може ли по реда на чл. 53 ЗЗД да се ангажира солидарната отговорност и на други делинквенти.

Относно критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.

Разполага ли наследникът с иск или възражение по чл. 76 ЗН при разпореждане с идеална част от сънаследствен имот от друг сънаследник в полза на трето лице, ако вече са извършени и други разпореждания, по отношение на които подобно възражение не е направено ?

Относно приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ при наличие на комбинирана съсобственост, доколкото делбеният имот представлява съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР №1/2004г., ОСГК.

В хипотезата на обективно съединени искове, след произнасяне от касационната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, въззивната инстанция не може да се произнася 1./ по необжалваната поради недопускане на касационно обжалване част / арг. чл. 296, т. 3 ГПК; или 2./ по допуснатата до касация и потвърдена с решението на касационния съд част на обжалваното въззивно решение / арг. чл. 296, т. 1 ГПК/ , или 3./ в частта , която не е била предмет на обжалване с първата касационна жалба / арг. чл. 296, т. 2 ГПК/.

Допустимо ли е при преценка на доказателствата по делото решаващият респ. проверяващият съд да се позове на чл. 17, ал. 2 ЗЗД по отношения на последния приобретател на спорния имот , за който имот , предходна прехвърлителна сделка е обявена за нищожна поради противоречие с чл. 152 ЗЗД ?

Когато въззивната инстанция прецени , че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е неправилна , вследствие на което и указанията по доклада на съда за тежестта на доказване на правно релевантните факти са неправилни, следва ли служебно да се дадат нови указания относно необходимостта за ангажиране на други / нови / доказателства, за да се обезпечи правилното приложение на императивна материално-правна норма ? Когато въззивният съд в рамките на проведения контрол за законосъобразност приеме , че правната квалификация на иска е неправилна , излага мотиви каква следва да бъде според него, следва ли да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска на новата , правилна правна квалификация или може , както в конкретния случая да потвърди обжалваното решение въпреки констатираната незаконосъобразност?

Какво основание и при какви предпоставки собственик, лишен без основание от ползване на имота си, може да претендира обезщетение за ползата, от която е лишен, и какъв е размерът на същото?

Съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка , по смисъла на чл. 82 ЗЗД , между забавено плащане на безвъзмездна финансова помощ по сключен договор по програма САПАРД и претендираните от получателя на помощта имуществени вреди, изразяващи се в изплатени от него, в резултат на забавата , допълнителни разходи по сключен договор за кредит /лихви, такси,комисионни/,с който е осигурено съфинансиране на инвестицията? Как се установяват размера и предвидимостта на вредите, при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД ?

Необходимо ли е запис на заповед , с падеж „на предявяване в срок до 61 месеца от издаването„ да бъде предявен на авалиста, за да стане вземането по него изискуемо ?

Относно предпоставките за приложимост на чл. 646, ал. 5 ТЗ при въведени материалноправни възражения на ответниците срещу иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ.

Налице ли е правен интерес от предявяването на Павлов иск срещу длъжника и неговия съконтрахент, когато последният е прехвърлил имота на трето лице преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността на сделката?

Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителната си власт извърши правното действие, за което е упълномощен, /в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя/, може ли да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея?

Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, идентично на този по чл. 517, ал. 3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в О. – длъжници на същия / чл. 517, ал. 4 ГПК /, респ. кредитора на съдружник или съдружници / не всички / в дружество с ограничена отговорност / чл. 517, ал. 3 ГПК /, да прекрати търговското дружество – ЕООД или О., за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството – ответник по иска по чл. 517 ГПК – трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител.Изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение за останалите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху дела на съдружника – длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване участието на длъжника – съдружник, връчено на дружеството–ответник / изискуемо само в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК /, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството – трето задължено лице.

За подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 38/ 27.08.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското стопанство и културни традиции по САПАРД.

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Задължителни ли са за въззивния съд указанията на касационна инстанция по тълкуването и прилагането на материалния закон ?

От кой момент Гаранционен фонд дължи лихва за забава върху присъдените обезщетения?

Относно нарушено право на защита при приемане на заключението на вещото лице, за липсата на уведомяването на единия от кредитополучателите за упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита, за отговорността на кредитополучателя при неподписан погасителен план и за солидарността, когато искане за солидарно осъждане няма в исковата молба.

Следва ли въззивният съд да съобрази решението си с всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи, относими към правнорелевантните факти?

Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. ”в” ЗЗД?

Относно задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводи на страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция.

Относно приложението и обхвата на служебното начало и дължимите от въззивния съд процесуални действия в производство по чл. 624, ал. 2 ГПК, при установяване на предпоставките по чл. 20, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 805/2004 г.

Отмяната, по реда на АПК,с влязло в сила съдебно решение, на индивидуален административен акт / решение на ДКЕВР/, определящ цени за достъп до електроразпределителната мрежа, обуславя ли задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени цени за предоставения достъп, като заплатени на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД ?

Отмяната, по реда на АПК,с влязло в сила съдебно решение, на индивидуален административен акт / решение на ДКЕВР/, определящ цени за достъп до електроразпределителната мрежа, обуславя ли задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени цени за предоставения достъп, като заплатени на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД ?

Следва ли поемателят по запис на заповед да докаже наличие на каузално правоотношение, между него, като поемател, и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника – издател на менителничния ефект, по предявен от поемателя менителничен иск?

Относно начението на отмяната на един административен акт с обратна сила за съществуване на задължението, което е определил. Възможно ли е да бъде породена облигационна връзка по силата на закона без изразено съгласие на нито една от страните и може ли изпълнението на задължение, възникнало от административен акт да бъде приравнено на съгласие за сключване на договор?

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество претендира на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД суми, заплатени през исковия период от дружеството-цедент като цена за пренос през електропреносната мрежа и цена за достъп до електропреносната мрежа, тези искови претенции не са ясно и категорично разграничени.

Относно задължението на въззивния съд да направи оценка на заключението на вещото лице и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 113 от 28.02.11г.по гр.дело № 1062/10г.на ІV г.о.; решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.

При намаляване обема на работата в цялото предприятие,длъжен ли е работодателят да доказва при оспорване на уволнителна заповед,как това намаляване се отразява на съответната трудова функция,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 29 от 8.02.11г.по гр.дело № 265/10г.на ІV г.о.; решение № 270 от 2.06.11г.по гр.дело № 1661/10г.на ІV г.о.; решение № 703 от 17.11.10г.по гр.дело № 90/10г.на ІІІ г.о.?

За проверка на допустимостта на решението, с оглед правния интерес от насочване на иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя и срещу пълномощника – адвокат, когато представителството е упражнено със сключване на основния договор.

Изгубва ли се правото на собственост по давност при неупражняването му?

Относно приложимостта на установената в чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност към момента на изтичането на давностния срок.

След успешно проведен по реда на чл. 24, ал. 4 СК иск, извършеното разпореждане с имущество в режим на съпружеска имуществена общност запазва ли своето действие по отношение на частта на извършилия го съпруг и преминават ли правата върху притежаваната от него ½ идеална част от имота върху приобретателя по сделката?

При изричен довод във въззивната жалба за непълнота на доклада, може ли въззивният съд да отхвърли иска като недоказан без да даде указания на ищеца, че следва да посочи доказателства за приетите от съда за ревелантни, но неизяснени обстоятелства и за необходимостта въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения по доклада, когато последният е непълен или неточен? Относно съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК при направени от ответника възражения, касаещи обстоятелствата, на които се основава иска, посочени в исковата молба. Допустимо ли е с въззивната жалба да бъдат представяни доказателства и да бъде поискано събирането на такива, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК?

При отсъствие на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на Банката, искът по чл. 422 ГПК може ли да се уважи само за изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в счетоводните книги на Банката , базирано на преценка на задължителната съдебна правата по цитираните с определението по чл. 288 ГПК решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС-ТК?

Възможно ли е временен горски път, изграден при спазване на нормативните изисквания и отразен в лесотехническия проект на ДГС /в случая на ДГС- С./, чиято експлоатация единствено осигурява достъп до съседен имот и изграденото в него хидроенергийно съоръжение , да престане юридически да съществува поради ненанасянето му в КВС на съответното населено място ,но фактическото съществуване на този временен горски път да възпрепятства собственика на горския масив да упражнява правото си на собственост при заявен иск по чл. 109 ЗС?

Към кой момент, в производството по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се установи съществуването респ. несъществуването на вземането на Банката по издадената Заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо ли е , по смисъла и в хипотезите на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ , но безспорно е налице неизпълнение на падежиралите вноски по договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за издаване на Заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ , респ .такива с настъпил падеж в хода на делото ?

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

Kога се проявява конститутивното действие на Решение на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделски земи по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, взето при действие на редакцията ДВ. бр.68/1999 год., ако за посочената местност няма преходен план, по който имотът на реституирания собственик да бъде индивидуализиран с номер, площ и граници, а в решението на ПК са посочени само съседи, без пълно изписване на имената им , и без да има приложена скица, какво е значението на ново , по-късно издадено решение на органа на земеделска реституция при изготвен ПВС /ПНИ/ на конкретната местност и обстоятелствата за неговото надлежно връчване на реституирания собственик ? Относно момента от който започва да тече срока на придобивна давност по отношение на имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , и конкретно в хипотезите ,когато имотът , по отношение на който се възстановява собствеността се намира в терен по парагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Относно последиците от отмяната на индивидуалния административен акт / решение на ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп до електроразпределителната и преносна мрежа на ответника/ като съществен елемент от правоотношението на страните.

Допустимо ли е придобиването на имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ,с изтичане на петгодишен давностен срок по чл.79, ал. 2 ЗС от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ/22.11.1997г./,или необходимият за това срок е винаги десетгодишен,съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС?

Какви доказателства са достатъчни за приемането / за доказано/ на оставане без работа на незаконно уволнения работник? Необходимо ли е когато е представено ксерокопие на даден документ, той да бъде представян в оригинал пред съда, при положение, че ксерокопието не е било оспорено от ответната страна, нито съдът е изразил съмнение относно съдържанието на доказателствения документ? След като СРС е взел решение по даден казус, допустимо ли е въззивната инстанция да отменя това решение, без да има наличие на такова искане от въззивната страна? Във въззивната жалба не е споменато принудителното оставане без работа на ищеца и не са правени доводи за това дали е осъществявал или не трудова дейност за периода след 27.04.14 г.?

Относно възможността съдебната делба да се извърши чрез разпределение на дялове по реда на чл. 353 ГПК, когато обособяването на дялове е без съгласувано становище на органите на общинската администрация, липсва изготвен инвестиционен проект за разделянето и със съдебното решение не са определени суми за уравнение на дяловете, предвид на обстоятелството, че правата на съделителите, установени в решението по 344 ал.1 ГПК не са равни по отношение на разделената сграда и дворно място .

Относно задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, включително при обсъждане и преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели.

Може ли, ако съдът е формирал воля за принадлежността на правото на собственост само по отношение на част от обектите, посочени в съставения по реда на чл. 537 ГПК констативен нотариален акт, така допуснатата грешка да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК?

Може ли съдът да обоснове решението си за наличие на съпричиняване (като част от по-широкия въпрос за наличието на причините) на пътнотранспортно произшествие по разглеждан иск за обезщетяване на непозволено увреждане от причинени от пътнотранспортно произшествие вреди, на приетото по делото заключение на съдебна експертиза, в частта му, която е основана единствено на свидетелски показания, които са събрани в актовете на органите на досъдебното производство?

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по изложените във въззивната жалба доводи, който е разрешен в противоречие с посоченото решение № 68 /24.04.2013 г. по т.д. № 78 /2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че в чл. 236, ал. 2 ГПК е предвидено задължение на въззивния съд да мотивира своето решение, т.е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?

Съизмерима ли е вредата от неизпълнението на договор за поръчка (мандат), по който доверителят, физическо лице, е предоставил парична сума в евро, а довереникът, също физическо лице, се е задължил да погаси парично задължение на доверителя в същата валута, със средния (пазарен) лихвен процент за съхранение на сумата по срочните банкови депозити на физическите лица в евро?

Възможно ли е да бъде осъдено по чл. 109 ЗС едно лице в качеството му на управител на етажна собственост при положение, че към момента на постановяване на решението това лице вече не е управител на ЕС?
Допустимо ли уважаване на иск по чл. 109 ЗС при положение, че се твърди, че към 2012 г. са били налице неоснователни действия, които към момента на постановяване на решението не се установяват?

При наличие на предпоставките предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административният акт е свързан с реализирането на спорните по делото граждански права, възниква ли за съдът задължение да осъществи косвен контрол на законосъобразност на акта?
Управляващият орган на Оперативна програма „Р. развитие“ участва ли като страна в административните производства по възлаганите от бенефициентите по програмата обществени поръчки и в тази връзка има ли качеството заинтересовано лице по смисъла на чл. 120, ал. 2 ЗОП (ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г.) и може ли да обжалва издадените от възложителите (бенефициентите) решения за откриване на обществена поръчка и избор на изпълнители?

Кои са годните доказателствени средства за установяване на наследствено правоприемство в българския граждански процес по предявен иск относно недвижим имот на територията на България в случаите, в които наследството е открито в държава-членка на Европейския съюз преди 17.08.2015 г.? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Дължи ли съдът произнасяне на отделен установителен диспозитив при предявен иск по чл. 108 ЗС? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
В случай като процесния, когато действителният собственик на имота през последните 40 години не е посещавал страната и не се е интересувал от имота, по какъв начин би следвало владелеца да направи достояние намерението си за своене и не е ли достатъчно спокойното и необезпокоявано явно владение на имота за придобиването му по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
В хипотеза на предявен от съсобственик ревандикационен иск по отношение на целия имот против лице, което се легитимира като собственик с констативен нотариален акт по давност, какъв е предмета на спора, може ли при основателност ревандикационният иск да бъде уважен в осъдителната си част за целия имот и как се прилага последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Как следва да процедира въззивният съд в случай, че по предявен ревандикационен иск първоинстанционният съд е приел, че ищецът е собственик на имота и е постановил само осъдителен диспозитив за уважаване изцяло на иска и във въззивната жалба са наведени доводи, че ищецът би могъл да се легитимира само като съсобственик на имота? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Приложима ли е нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по иск по чл. 422 ГПК по отношение на суми, събрани принудително в изпълнително производство след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение?

Предявяването на ревандикационен иск от съсобствениците на имота срещу трето за съсобствеността лице прекъсва ли течението на срока на давностно владение за идеалните части на другите (непредявили иска) съсобственици?

Знание за какво следва да се разбира като „недобросъвестност” или „злоупотреба с право„ по смисъла на чл. 465 ТЗ, от страна на поемателя по запис на заповед?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото относими и допустими доказателства?

За приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с оглед на това че принципът на справедливостта включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, както и с оглед на това, че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия, с които увреденият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Всяко ли споразумение между страните по сделката за по-ниска от пазарната цена следва ли да се счита, че е във вреда на представлявания и поражда ли целените правни последици?

Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има ли качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит?

Дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък по реда на чл. 52 ЗЗД по иск по чл. 288, ал. 1, т. 2 б. а КЗ 2005 г. /отм./, установеният в разпоредбата критерий „справедливост” изисква то да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят тези вреди, свързани с отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди?

Относно наличието на съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Образувано и неприключило до вписване ликвидацията на търговското дружество и заличаването му в търговския регистър /висящо/ съдебно производство, относно спорно вземане на кредитор на ликвидиращото се дружество, достатъчно ли е да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 273, ал. 1 ТЗ за приключване на ликвидацията и заличаване на търговеца или и в тази хипотеза е необходимо предявяване на вземането, в срока по чл. 267 ТЗ?

Относно „ принципа на приложение на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД „ , в съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1968 год.„,обосноваващо и допълнителния селективен критерий. За лимитите на застраховане, съгласно пар. 27, ал. 1 КЗ /отм./ като критерий за обществено – икономическите и социални условия в страната и нарушен ли е материалния закон,когато съдът не ги отчита, като критерий за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД ?

Дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионен процес/ при предявен граждански иск в наказателното производство/ застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното от деликвента ?

С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?

За да е законосъобразен подбора, извършен от работодателя следва ли същият да спази формална процедура и документиране?

За вида недействителност на договор,сключен от пълномощник без представителна власт при липса на потвърждение от лицето, от името на което е сключен.

Относно отрицателния факт и доказателствената тежест е на страната , която го твърди.

Относно установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен – прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотезата, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколкото от значение за избрания начин на защита на собствеността има значение заснемането, респ. незаснемането, на терена – паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в противоречие с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и ако първоинстанционният съд не се е произнесъл по релевиран довод на страната, необходимо ли е да се допълва решението му по реда на чл. 250 ГПК или това следва да направи въззивният съд със своето решение ? Може ли при тълкуване волята на завещателя за това кой имот е завещан, съдът да изхожда не само от текста на завещанието, но и от други доказателства по делото ?

Относно осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея може ли да се възприеме като своеобразно извънсъдебно признание на задължението по нея.

Дали уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част е предпоставено от установяване упражнявана от ответника по иска фактическа власт върху спорната вещ ?

Възможно ли е придобиване на избено помещение по давност от трето лице, което не притежава жилище в сградата в режим на етажна собственост и да извършва прехвърлителна сделка с идеални части от складови помещения ?

Може ли собственикът на недвижим имот да се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, ако е придобил собствеността на деривативно основание – договор за покупко-продажба на имота преди обезсилването на основание чл. 288, ал. 7 ГПК от 1952 г. (отм.) на решението, постановено във фаза по извършване на съдебна делба (преди 1998 г.), с което имотът е бил възложен на праводателя по договора за покупко-продажба, който е разрешен в противоречие с цитираното от самия въззивен съд решение № 31 /15.02.2011 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК?

Относно приложението на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, поради наличието на задължителна съдебна практика, разглеждаща въпроса за правните последици от недобросъвестното поведение на страната, имаща интерес от несбъдването на условието, обективирана с Решение № 15 от 22.04.2014 година по т.д. № 46/2013 год. на ВКС, ТК-II т.о.

С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?

При упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ/отм./, може ли застрахователят да претендира платените на третите увредени лица лихви за забава от увреждането до плащането?

За справедливия размер на обезщетението и отчитане на съпричиняването на вредите.

При извършен доклад и допуснато обяснение на страна по чл.176 от ГПК с разпореждането по чл.312, ал.1 т.2 и т.4 ГПК, съобщено на страната, пречка ли е за приложението на последиците по чл.176, ал.3 ГПК непроизнасянето от съда по това искане по чл.176 ГПК в първото открито съдебно заседание? Относно предпоставките за приложението на презумцията по чл.6, ал.1 ЗАПСП и нейното оборването по чл.154, ал.2 ГПК.

Нищожно ли е решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД, обусловило вписване в търговския регистър, взето чрез пълномощник при липса на представителна власт и налице ли е в тази хипотеза вписване на несъществуващо обстоятелство? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба?

Относно равните последици от недобросъвестното поведение на страната, имаща интерес от несбъдването на условието, обективирана с Решение № 15 от 22.04.2014 година по т.д. № 46/2013 год. на ВКС, ТК-II т.о.

Включена ли е в предмета на иска конкретната вреда по претенцията за обезщетяване на вредите от виновното неизпълнение на договорно задължение на длъжника (чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД)?
За да установи или да отрече абсолютната процесуална пречка от чл. 299 ГПК по новия иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, допустимо ли е съдът да тълкува влязлото в сила осъдително решение, когато неговият диспозитив не индивидуализира в необходимата степен спорното право?

Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?

Коя е приложимата норма за възстановяване на земеделски земи, които са били заменени по ЗТПС, но са били включени в регулация и застроени – чл. 18, б. „з“, ал. 3 ППЗСПЗЗ или чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ ?

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД и прекъсва ли се давността за вземането с образуването на изпълнително дело?
Тече ли давност за вземането в периода, когато изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя – чл. 329, б. б ГПК /отм./?
От кой момент започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато поради бездействие на взискателя, изпълнителното производство е прекратено с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?

Относно приложението на чл. 20 ЗЗД, чл. 15 и чл. 16 ТЗ, чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС и чл. 110 ЗС.

Относно основателността на предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в хипотеза на признато уволнение за незаконно по срочен трудов договор и в хода на съдебния процес преди постановяване на решението за възстановяване на работа срокът на трудовия договор е изтекъл.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма, както и какви са фактическите състави на дисциплинарните нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ.

Относно избирателното кредитиране заключението на съдебноикономическата експертиза, в частта по приложената , в установяване размера на иска за обезщетение за пропуснати ползи, средна пазарна цена на тон земеделска продукция от съответния вид, но некредитирането му в частта относно среден размер на разходите за производството на същата.

Подведомствени ли са на гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на платените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора по Наредба № 9/ 03.04.2008 г., сключен с ползвателя на безвъзмездната финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. след издаден акт от органите на Разплащателната агенция – ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатената по договора сума заедно със законните лихви? Тези искове попадат ли в обхвата на пар. 10, ал. 3 ПЗР ЗУСЕСИФ (нова – ДВ бр. 74/ 2016 г, в сила от 25.12.2015 г.)?

Приложим ли е чл.236,ал.2 ЗЗД само при срочните или и при безсрочните наемни договори, и дали обезщетението обхваща минимум договорения наем или следва да се определя от експертиза, като среден пазарен наем за този имот?

Относно противоречие със задължителната практика на ВКС, предмет на решенията: № 820 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794/2009 г., № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753/2009 г., № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/2009 г. и № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 1623/2009 г., всичките на І г.о.

Дали клауза в договор за дарение, че дарителят „запазва правото да живее със съпруга си докато са живи на етажа без за това да заплащат наем” следва да се тълкува като вещно право на ползване на недвижим имот от двамата съпрузи, или се касае за право да се държи недвижимия имот до смъртта на дарителя?

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарение / дарствен мотив/ по см. на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спор за делба на прекратена съпружеска имуществена общност / са внесени по банков път от трето лице; чия е доказателствената тежест в процеса за доказване на фактите . Относно приложение презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. / отм./ , при недоказаност на твърдения на ищеца за съвместен принос на съпрузите и допустимостта от разширително тълкуване на разпоредбата, в смисъл на преценка на невъведени основания/ твърдения на ищеца/ по исковата молба в контекста на чл. 127, ал. 2 ГПК, чл. 143, ал. 2 ГПК и преклузията на чл. 143, ал. 3 ГПК, като разрешени от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 108/1999 година по гр.д. Nо 722/1998 г. на В.-2 отд., Решение Nо 756/ 22.01/1996 г. по гр.д.Nо 809/1996 г на ВС – 1 отд. и др. Относно необходимостта от произнасяне предвид новите правила на процеса, касаещи доказателствата и доказателствените средства- тяхното искане, ангажиране, разпределение на доказателствената тежест и липсата на практика в тази насока.

Относно валидността на решенията на поземлените комисии/ОСЗГ/ с оглед изискванията за техния състав, както и по въпроса за значението на заверена от общината скица за индивидуализацията на имота и за приключване на реституционната процедура в случаите на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални граници в урбанизирани територии. Дали е приложим чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за процесния случай, с оглед представения по делото договор от 22.03.1973 год., с който А. Д.С. и С. Ил.Д. са уредили отношенията си за имот пл.№ * по проектоплана на м.”Д.”, землище на [населено място] от * кв.м., предмет на гр.дело № 4374/1972 год. на Софийския районен съд, 4-ти район, 8-ми състав?

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

Валидно ли е прехвърлено правото на строеж на обособени обекти от сграда, ако към момента на извършване на сделката цялата сграда е построена в груб строеж и е покрита, за който е прието, че е постановен в противоречие с приетото в решение № 1131 от 27.07.1995 г. по гр. д. № 743 /1995 г. на ВС, IV г.о., че продажбата на право на строеж върху изграден обект обуславя нищожност на акта за суперфиция поради липса на предмет на сделката, тъй като правото на строеж се отстъпва за осъществяване на бъдещо строителство в чужд имот ? Налице ли е оспорване на презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) за пълна трансформация на лично имущество в случая, когато в отговора на исковата молба ответникът твърди че ищцата, бивша съпруга, няма принос както в придобиването на дворното място, така и в собствеността на обектите, поради вложени изцяло негови лични средства от преди брака, за който е прието, че е постановен в противоречие с приетото в решение № 818 от 21.11.1997 г. по гр. д. № 664 /1997 г., на ВКС I г.о., че при делба на имот между бивши съпрузи, съдът не може да определи на единия от тях по-голям дял въз основа на частична трансформация, ако не е бил предявен за това инцидентен установителен иск или не е било направено възражение ?

Допустимо ли е съдът да разпредели правото на ползване между страните по делото, когато между тях има спор за собственост, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото с решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът осъществява спорна съдебна администрация, не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици, като постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ или имот?

Относно частта, с която искът и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер и да бъде прието за установено, че е придобила целия имот чрез трансформация на лични средства (иск с правна квалификация чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.).

При противоречие между съдържанието на заповедта,послужила като основание за издаване на нотариалния акт за собственост върху жилище,дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по З. и самия нотариален акт досежно стойността на отчуждения имот кое следва да се приеме за меродавно с оглед доказателствената сила на двата документа,както и по въпроса следва ли при определяне на дяловете от отстъпен в обезщетение за отчужден по реда на З./отм./ имот да се има предвид и писменото заявление по чл. 102 З./отм./,ако заповедта не е представена по делото или същото не е отразено в заповедта или в съставения впоследствие нотариален акт ?

Допустимо ли е предявяване на нов иск преди на ответника да е връчен препис от исковата молба, като е прието, че по този въпрос няма обнародвана съдебна практика ?

За допустимостта на иска по чл. 23 СК (отм.), когато той е предявен след смъртта на съпруга, който се е разпоредил с имот представляващ семейно жилище, с оглед приетото в решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 659 /2010 г., на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което, когато искът по чл. 23 СК (отм.) е предявен след смъртта на съпруга-собственик, разпоредил се с личния си имот, ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху „семейното жилище”. Правният интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо като съпруг – несобственик е обусловен в случай на развод или унищожаване на брака, но със смъртта на съпруга и бракът е прекратен и това вече е правно невъзможно. Прието е, че в този смисъл е и решение № 644 от 10.07.2000 г. по гр. д. № 38/00 г. на ВКС, II г.о.? Представляват ли семейно жилище дворно място, лятна кухня, гараж и стопанска сграда, за който е прието, че е разрешено от въззивния съд в противоречие с приетото с решение № 72 от 03.11.1980 г. по гр. д. № 67/80 г. на ОСГК на ВС, че когато семейното жилище е сграда в дворно място и освен жилищната сграда в регулирания парцел има и стопански постройки, включително и гараж, в семейното жилище се включват само онези жилищни и сервизни помещения, които са предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство?

Има ли изискване за писмена форма на подбора и допустимо ли е релевантните обстоятелства в хипотезата на чл. 329, ал. 1 КТ, с резултатите от проведения подбор да се установяват с всички доказателствени средства, включително и със свидетели, за които е прието, че обуславят делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, установена по задължителен начин?

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК / отм./ не само констативните нотариални актове , но тези , обективиращи нотариалните удостоверявания на правни сделки, поради наличието на противоречива съдебна практика по въпроса?

Относно приложението на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в хипотеза,при която имотът не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и установените в чл. 11 от същия закон срокове са изтекли,както и за началния момент на придобивната давност в тази хипотеза.

Допустимо ли е решение с което на съделител е възложен имот който вече не съществува в делбената маса, тъй като е продаден от всички съделители, а решението е обезсилено по отношение на друг имот който не е продаден, е разрешаван противоречиво от съдилищата?

Допустим ли е иска и съответно решението на съда когато ищецът по иска по чл. 38а ЗЖСК се е снабдил с нотариален акт за собственост върху имота по време на делото ? Необходимо ли е да бъдат издадени съответни административни актове, удостоверяващи етапа на изграждане на сградата, за да бъде налице самостоятелен обект на собственост, годен за придобиване по давност ?

Дали е преклудирано възражение за придобивна давност, заявено общо в отговора и уточнено в първото съдебно заседание преди доклада на съда?

Правото на строеж за построяването на отделен самостоятелен обект от сграда част ли е от правото на строеж за построяването на цялата сграда или е самостоятелно право ? В кой момент правото на строеж за построяването на отделен самостоятелен обект от сграда следва да се счита за реализирано, по които е налице противоречие с Тълкувателно решение № 1/2011 от 4.05.20012 г. по т.д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС, т. 1 ?

Относно отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] против [община] иск по чл.189, ал.1, изр.първо вр. чл.87, ал.3 ЗЗД иск за разваляне на договора, сключен на 29.08.2003 г. между [община] и [фирма], [населено място] за учредяване на възмездно право на строеж в УПИ * в имот пл. № *, кв.* съгласно ПУП-ПРЗ и обусловения от изхода му иск за заплащане сумата 35 000 лв.

Относно момента на трансформиране правото на строеж върху конкретен обект от сграда в право на собственост – с изграждането в груб строеж на всеки самостоятелен и отделен обект на вещни права, или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, в която се намират тези обекти.

Относно задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички относими доказателства и да изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани във връзка с твърдяната съсобственост върху делбения имот.

Допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение?

Дали пропускането на името на един от ищците или ответниците представлява очевидна фактическа грешка или непълнота на решението, ако съдът е формирал воля за отхвърляне на исковете изцяло ? Допустимо ли е при разглеждане на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение за поправка на очевидна фактическа грешка съдът да се произнесе по молба за постановяване на допълнително решение ? Допустимо ли е обжалване от ответника по иска на решение за поправка на очевидна фактическа грешка на положително за този ответник отхвърлително решение ? Подлежи ли на разглеждане жалбата на ищците срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка в случай на отмяна на това решение от въззивния съд ?

Относно законовите предпоставки, които са основание на съда да разреши неограничено пътуване извън страната на дете без съгласие на единия от родителите му, за който е прието, че е обусловил изводите на въззивния съд и че се твърди, че е разрешен в противоречие със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност , са дадени от бащата на единия съпруг и за необходимостта да се обори презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, когато е заявен иск по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985 г.-отм.

Допустимо ли е да се извършва делба по реда на чл. 292 ГПК /отм./ при положение, че единият от отделните обекти, който е допуснат до делба и е поставен в дял не отговаря и не представлява самостоятелен жилищен имот, а другият е самостоятелен жилищен имот?

Надлежна ли е земеделска реституция по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, когато недвижимия имот се намира в регулационните граници на населеното място , когато земеделския имот се възстановява в стари реални граници , без издадено вторично решение на ПК/ОбСЗ , произнесен с обжалваното решение в противоречие с Решение по гр.д. Nо 280/2007 година на ОС-Ловеч, Решение Nо 278 от 19.11.2010 година по гр.д. Nо 195/2010 година на ОС-Ловеч ? Ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил застроен със жилищна сграда в груб стоеж, въз основа на надлежно уредено право на строеж и издадени строителни книжа на общината, допустима ли е земеделската реституция на имота, постановеното от въззивния съд решение в противоречие с т.2 на ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС и посочени решения на ВКС по чл. 290 ГПК- Решение Nо 229/21.07.2010 г. по гр.д. Nо 195/2009 г. на II г.о.; Решение Nо 839 / 16.04.2010 год. по гр.д. Nо 590/2009 годи на ВКС-II г.о.?

Относно значението при определяне на мерките за упражняване на родителските права не на отделни обстоятелства /посочени и обсъдени във въззивното решение като част от всички установени/, а на съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.

При прехвърляне на идеални части от делбения имот от съделител на трето лице в хода на делото пред първата инстанция дали производството следва да продължи между първоначалните страни или делбата следва да се допусне между действителните участници в имуществената общност?

В кои случаи извършеното преустройство на имоти по чл. 1 ЗВСНМРСА или от такива имоти и други обекти е довело до образуване на нов имот и в кои случаи е възможно да се възстанови първоначалното положение, съотв. в кои случаи не е възможно да се възстанови то без значителни затруднения за собствениците и това е стопански неоправдано, за да се трансформира собствеността в съсобственост?

Кога съсобственикът ползва общата вещ лично и определя ли се изводът за лично ползване от предназначението или естеството на общата вещ?

Налице ли е очевидна фактическа грешка,която следва да бъде изправена от съда по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ когато при произнасяне от съда по предявен иск за собственост по чл. 108 ЗС в мотивите съдът е обосновал извод и формирал воля,че правото на собственост върху спорния имот принадлежи на ищците,но в диспозитива на решението този извод не е намерил отражение и съответно липсва установителната част за принадлежността на правото на собственост?

Относно предпоставките по чл. 17а ЗППДОП за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно, респективно общинско имущество.

Относно правомощията на въззивния съд при констатирани нарушения на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на документ и преценката дали е доказано оспорването с оглед разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК, чл. 193, ал. 2 ГПК и чл. 193, ал. 3 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК.

Относно допустимостта на съдебното решение, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо.

В кои случаи делбата може да се извърши чрез разпределение в дялове и за невъзможността да се приложи друг способ при 6 имота и наследници в 6 колена на общия наследодател , освен изнасяне на имотите на публична продан , противоречи на дадени от съдилищата разрешения в обратен смисъл със задължителна съдебна практика- т.19 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС?

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

Относно евентуална недопустимост на въззивното решение в тази му обжалвана част,с оглед предвиденото в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.

След като в петитума на исковата молба е поискано предаване на целия апартамент на основание прекратен договор за заем за послужване има ли пречка за уважаване на иска обстоятелството,че не е посочено и установено коя точно част от него ползва заемателят?

Относно последиците от вписването на исковата молба по предявен иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС,ако след вписването е предявен иск за разваляне на договора, в който предявилото иска по чл.33,ал.2 ЗС лице желае да встъпи и решението,с което договорът е развален е влязло в сила преди приключване на устните състезания и постановяване на решението в производството по чл.33,ал.2 ЗС,както и за последиците на решението за разваляне на договора за правата на лицето,предявило иск по чл.33,ал.2 ЗС.

Решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по реда на чл. 196 ГПК /отм./ и сл. във вр. с пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК, който не предвижда възможност въззивният съд след отмяна на първоинстанционното решение да събира нови доказателства и с последващо решение да се произнесе по съществото на спора.

Има ли правен интерес приобретателят на недвижим имот да предяви иск по чл.75 ал.2 от ЗН за нищожност на съдебна делба, с предмет същия имот, започнала и извършена след прехвърляне на имота, ако този приобретател не е конституиран и не е взел участие в делбата като главна страна, а съдът служебно е приложил чл.76 от ЗН, обявявайки разпоредителната сделка за относително недействителна, извършил е делбата на имота без негово участието и делбеното решение му се противопоставя, от което търпи неблагоприятни последици?

Относно определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука – приспадане на изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, намаляване размера на обезщетението поради груба небрежност на пострадалия и необсъждане на всички обстоятелства, свързани с увреждането и последиците от него.

Кога е налице несъобразяване с решението по допускане на делбата, ако в решението по извършването й допуснатите до делба помещения са описани като новообособени обекти и обосновава ли това недопустимост на решението по извършване на делбата с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване досежно обхвата на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата при констатирани промени в допуснатия до делба имот във фазата по извършване на делбата и последиците от незачитане на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата при нейното извършване ?

Какви са правомощията на въззивния съд при частично обжалване на първоинстанционното решение,ако едновременно с това се поддържа,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по формулираното в исковата молба искане в хипотеза,при която е предявен иск за признаване право на собственост срещу двама ответници,бивши съпрузи,основан на твърдение за осъществен и спрямо двамата ответници и то по време на техния брак общ факт?

Относно наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ върху терена в хипотеза, при която в имота след отчуждаването ново строителство не е било извършвано и правото на собственост върху една от отчуждените сгради е възстановено с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване.

Когато по делото са направени възражения относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основания при спор за вещни права придобити на територията на чуждата държава, следва ли съдът служебно да изясни съдържанието на посочения приложим чужд закон и с какви доказателствени средства, като произнесен от въззивния съд в противоречие на изразеното становище по Решение Nо 1239 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 5590/2007 год. на ВКС-V г.о, Решение Nо 1106 от 03.12.2008 год. по гр.д. Nо 4201/2007 год. ВКС-I г.о.и Решение Nо 927 от 07.01.2010 год. по гр.д. Nо 2363/2008 год. на ВКС-I. отд.?

Подаденото заявление по чл. 56 ал.2 ЗТСУ / отм./ , без да е направено в изискуемата за това форма и без спазване изискванията на закона- заявление с нотариална заверка на подписите и вписване в нотариалните книги , води ли до опорочаване на акта за учредяване правото на строеж, произнесен от въззивния съд решение е в противоречие с Решение Nо 27 от 01.06.2010 год. по гр.д. Nо 2072/2008 г. на ВКС-IV отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение Nо 514 от 29.04.1991 год. по гр.д. Nо 1756/90 год. на ВС-IV отд? До кого следва да бъде отправено заявлението по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ за да са спазени изискванията на закона , валидна ли е и съставлява ли нотариална заверка на подписите по см. на чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ , заверката на лице от общинската администрация „изпълняващо нотариална дейност при ОбНС’ поради липса на съдебна практика,а по въпроса за валидността на уреденото право на строеж само от единия съпруг , когато недвижимия имот е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност”?

Дали изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление (с оглед приложението на чл.17а от ЗППДОП (отм.)) може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди и доказва, че е предоставен, не е индивидуализиран, за който е прието, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Относно правилното разпределение на доказателствената тежест при преценката на доказаните факти в рамката на събраните по делото доказателства. Относно приложението на чл. 38 ЗС и тълкуване на законовото понятие „общи части „ произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение Nо 332 от 06.07.2010 година по гр.д. Nо 633/2009 година на ВКС-II отд., постановено по чл. 290 ГПК.

Относно противоречието му с решение № 67 от 6.3.2008 г на Пловдивски апелативен съд по въззивно гражданско дело № 983/2007 г.

Относно участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР може ли да се противопостави на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и опровергава ли намерението му за своене , поради липса на съдебна практика. Относно инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява ли намерение за своене и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС след преценка , че изводите на въззивния съд и тези по Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново, сочат на противоречиво разрешаване на въпроса.

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни?

Допустимо ли е да се преодолее забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК и във въззивното производство да се въведат незаявени обстоятелства и да се съберат непосочени в първата инстанция доказателства, когато при произнасянето по материалноправния спор съдът трябва да осигури най-добрия интерес на детето и длъжен ли е въззивният съд да обсъди допуснатите от него във въззивното производство доказателства?

Може ли неизправността на ищеца, в случая неплащането на част от уговорената продажна цена по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, да е основание за отхвърляне на конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за сключване на окончателен договор? Може ли забавата в изпълнението от страна на продавача по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот да създаде възможност за купувача да търси реално изпълнение на задължението за прехвърляне на имота чрез предявяване на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД ?

Представлява ли нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека, инкорпорираща в себе си и съглашение за предоставяне в заем на парична сума, пълно доказателство за възникването на заемно правоотношение по см. на чл.240 ЗЗД, при липса на изявена от страна на заемополучателите воля /съгласие/ по отношение на факта на реалното получаване на паричната сума, предмет на правоотношението – като произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в Решение № 69/24.06.2011г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС- III г. о. и Решение № 174/ 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС-IV г. о ?

Относно разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

Допустимо ли е присъединяване на изтекла давност от “купувачите” по предварителен договор към тази,която е изтекла за “продавача”?

Относно приложното поле на чл. 18з ППЗСПЗЗ в хипотеза,при която е невъзможно да се възстанови притежавания преди замяната недвижим имот, тъй като замяната е била извършена от Т.-комисията с цел обезщетяване за отчужден недвижим имот.

Каква доказателствена тежест носи изпълнителя по договор за обществена поръчка при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание възнаграждения ? Задължен ли е възложителят да доказва реално извършените от изпълнителя разходи или е достатъчно позоваването му на липсата на основание за задържане на получената в повече престация?

Относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му.

Ако предмет на разпределение на ползване по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е дворно място,в което е построена жилищна сграда, от която единият от съсобствениците на дворното място не притежава дял и сградата е съсобствена между другия съсобственик на дворното място и трето лице,следва ли площта на сградата да бъде взета предвид при разпределяне ползването на дворното място и в чий дял за ползване следва да бъде поставена?

При липса на писмен договор за заем, достатъчно ли е наличието на разписка, в която не е посочено основание за предаването на сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД – че решението на въззивната инстанция е произнесено в противоречие с установената задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 134/2010 г., IV г.о., ГК?

Дали постройките с временен характер представляват мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и дали препятстват възстановяването на собствеността,вкл. с оглед тълкуването, дадено в §1в ДР на ППЗСПЗЗ ?

Може ли съдът да се произнесе направо по евентуалния иск, а не по главния предявен и следва ли при произнасянето да посочи по кой от двата иска се произнася ? Дали след като установи наличието на предпоставките от основанието на разглеждания иск за собственост (каквито са исковете по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС и по пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА), съдът, който разглежда спора по същество, не следва да разгледа възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Относно възможността да бъдат представени пред въззивната инстанция нови доказателства при обективна невъзможност за своевременното им представяне в хипотеза,при която определен въпрос не е бил поставян като спорен пред първоинстанционния съд и доказателства за това са ангажирани от предявилите иска лица едва в производството пред въззивния съд. Относно началния момент,от който започва да тече придобивна давност по отношение на имоти,заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Относно приложението на чл. 193, ал. 2 ГПК, когато се касае до оспорване на положен палец вместо подпис на частен документ при намалено зрение на упълномощителя и това здравословно състояние е ли недъг по см. на закона, който изключва полагането на подпис при упълномощаване , за изясняването по тълкувателен път на употребеното от законодателя в понятие ‘недъгав” в разпоредбата на чл. 475, ал. 2 ГПК / отм/. респ. чл. 579, ал. 2 ГПК и необходимостта ,при липса на легална дефиниция , с оглед еднаквото и точно приложение на закона.

Относно приложението на чл. 109 ЗС и правото на етажен собственик да защити нарушеното му право при използването не по предназначение на обща по естеството си част /комин/ от друг собственик на обект в сградата.

Дали в отношенията между ползвател, който няма право да придобие собствеността върху терена и реституиран собственик по ЗСПЗЗ, който не желае да запази изградената в имота сграда, е приложима защитата с негаторен иск по чл. 109 ЗС или следва да се приложи специалната уредба на пар. 4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ ?

Относно приложението на чл. 353 ГПК , за значението във втората фаза на делбата на изразеното съгласие или несъгласие на част от съделителите за получаване на имоти в общ дял, ако делбата се извърши по колена , следва да има произнасяне на ВКС с оглед на точното и еднакво прилагане на закона , и развитие на правото.

Следва ли в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ съдът да дири наличието на строежи по смисъла на ЗУТ, вместо да установява съществуването или несъществуването на строителните дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността по смисъла на § 1в, ал.1 ДР ППЗСПЗЗ, т.е. налице ли е идентичност между понятието „строителни дейности” по специалния закон и понятието „строеж” по ЗУТ?

При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема, че някои са неотносими, както и защо кредитира или не кредитира други доказателства?

Относно неоспорването на фактическо твърдение за упражняване на фактическа власт и получаване на призовки на адреса на който е постоянния адрес на ответника, достатъчни ли са, за да се формира извод, че ответника упражнява фактическа власт върху ревандикиран имот.

Допустимо ли е оттегляне на възражение за упражняване на право на задържане, направено от ответника пред въззивната инстанция, без съгласие на ищеца или оттеглянето на възражението се подчиняван на правилата на чл. 232 ГПК? Налице ли е правен интерес от предявяване на възражение за право на задържане като средство за защита срещу установителен иск за нищожност на сделка ?

Каква е формата за действителност за преотстъпване от гражданин (физическо лице) на негов роднина по права линия на учреденото от общината на гражданина право на строеж на вилна сграда при действието на ЗС в редакцията му към 1986 г ? В случай на неспазване на формата за действителност на преотстъпването, но при наличие на писмена форма на изявленията, дали се предава владението на построената от роднината по права линия сграда и срещу кого, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Следва ли да бъде разпределена от съда доказателствената тежест при оспорване правото на собственост,признато със съставен по реда на чл. 587 ГПК /чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт?

Относно поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума – паричен еквивалент на квотата на съсобственика -длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , е разрешен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Решение Nо 38 от 01.12.2012 година по гр.д. Nо 343/2011 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 72 от 14.02.2011 год. по гр.д. Nо 1647/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 95 от 12.03.2012 год. по гр.д. Nо 1056/2010 год. на ВКВС-I г.о., Решение Nо 184 от 19.10.2010 год. по гр.д. No 1162/2009 год. на ВКС- II г.о.

Относно допустимостта за възлагане на имота в общ дял, вместо да се предпочете онзи от съделителите, който предложи по-висока цена. В т.7 на тълкувателното решение е прието, че ако повече от един съделител отговаря на условията по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, единственото основание, даващо приоритет е предложената най-висока цена, като в мотивите е отбелязано, че принципно не може да има групиране на сънаследниците и възлагане в общ дял по чл.288, ал.3 ГПК /отм./.

Дали е налице добросъвестно владение при покупка на имот, чиито собственици са се легитимирали с влязло в сила решение на Поземлена комисия и издаден въз основа на него нотариален акт и за задължението на приобретателя да направи проверка на кръга наследници, в полза на които е налице реституция на земята, предвид презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС?

Следва ли постановлението,с което частният съдебен изпълнител прекратява изпълнителното производство да е влязло в сила,за да се приеме,че е отпаднало правното основание на назначения за пазач да държи имота ?

Относно процесуалните изисквания при формиране волята на съда.

Относно наличие на правен интерес от заявения установителен иск,при положение че е налице специален ред за защита на това право,предвиден в параграф 9,ал.1,2,3 от ПЗР на ЗУТ.

Дали възможността въз основа на публичните регистри за гражданско състояние да се узнае определено обстоятелство води до опровергаване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС” и „допустимо ли е служебно конституиране от страна на съда на задължителен необходим другар и ако такова е извършено, приравнява ли се това на предявяване на иск и от кой момент се счита прекъсната придобивната давност – от момента на конституирането или от момента на узнаването за делото ?

Може ли да се приеме, че е налице присъединяване, включително и невъзможност за отделяне на прикрепена към главната вещ /сграда/ движима вещ без повреда на главната вещ, поради съображения за похабяване на архитектурната стойност на сградата, а не поради техническа невъзможност за отделянето без повреда на главната вещ, ако е установено чрез заключение на вещо лице, че начинът на закрепване на движимата вещ към сградата позволява от техническа гледна точна нейното отделяне без повреди върху главната вещ ?

Правилното математическо изчисление обуславя ли промяна на волята на страната в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , след като е прието, че е налице противоречиво разрешаване , предвид на Решение Nо 107 от 10.05.2012 година по гр.д. Nо 127/2012 год. на ОС-Видин ?

Относно приложението на чл. 9 ЗН в хипотезите , когато след смъртта си едно лице оставя за наследници родители и преживяла съпруга, е налице противоречиво разрешаване , позовавайки се на представено Решение Nо 2386 от 15.12.1966 година по гр.д. Nо 1614/66 год. на ВС-I, Решение Nо 397 от 12.11.1981 год. по гр.д. Nо 88/1981 год. на ВС-I г.о. , Решение Nо 40 от 25.07.1983 год. по гр.д. Nо 19/1093 год. на ВС- ОСГК.

Относно допустимостта на производството за съдебна делба на включени допълнително недвижими имоти от ищеца до първото по делото съдебно заседание, имащ характер на обуславящ изхода на спора , при констатирана липса на съдебна практика по приложение на чл. 287 ал. 2 ГПК / отм./ респ. на чл. 341 ал. 2 ГПК, приема че е налице основание за допускане на касационното обжалване.

При наличие на две вписвания на иск за разваляне на алеаторен договор дали трети лица могат да придобият права върху имота, които да не се засягат от настъпилото разваляне на договора за гледане и издръжка ?

Относно определяне по справедливост на обезщетението за причинени неимуществени вреди, което е в нарушение на практиката на ВКС – ППВС № 4/1968 г. и ТР № 88/1962 г. ОСГК на ВС.

Дали в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС, основан на твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, който е апортиран (внесен като непарична вноска на основание чл. 72 ТЗ и чл. 73 ТЗ) в търговско дружество от друго лице – несобственик, е допустимо инцидентното установяване, че апортът не е бил извършен от собственика или такова установяване е недопустимо и може да бъде извършено единствено чрез предявяване на иск по чл. 431, ал. 2 ГПК вр. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), вр. чл. 498 ГПК (отм.)?

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 а ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Подлежат ли на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ земеделски земи, който не са били внесени в ТКЗС , но след образуването му са били заменени с други такива при условие, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ в първата му редакция е постановен отказ за възстановяване на собствеността поради липса на предвидена от законодателя правна възможност? Кой е редът за възстановяване на тази собственост и допустимо ли е това да стане по общия исков ред , без нова административна процедура ; кой следва да бъде ответник по иска за собственост? Какъв друг път на защита има собственикът на земеделска земя, след изменението на закона и невъзможността да получи имота по извършена замяна по реда на ЗТПС , предвид липсата на съдебна практика и еднакво прилагане на закона , предвид на категоричните данни , че по отношение наследниците на друг дял от общия земеделски имот от около 9 дка собствеността е възстановена?

Съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон?

Относно възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Относно обезщетение за вреди от неизпълнен и развален договор за изработка между страните от 2005г.за тунинг на двигателя / повишаване на мощността му /на л.а.марка B.,на основание чл.79 ал.2 вр.с чл.265 ал.2 ЗЗД.

Може ли с иницииране на друго съдебно неисково производство /издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 – 247 ГПК /отм./ на основание чл. 237 б. “е” ГПК /отм./, а сега по реда на чл. 405 – 407 ГПК вр. чл. 417, т. 9 ГПК/ да се приеме, че един двустранен договор е развален и в кой момент е осъществен съставът на развалянето ?

Дали реалното ползване на имота от лицето, което го държи без основание е факт с правно значение при спор по чл.59 ЗЗД, който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на съдилищата, обективирана според него в приложените към изложението му съдебни актове?

Коя сделка определя пасивната легитимация на лицето, подписало записа на заповед като авалист по предявен срещу него П. иск, тогава когато менителничния документ обезпечава каузална сделка, по която е страна само издателя на записа на заповед?

Относно джирото е единственият способ за прехвърляне на вземането по запис на заповед, съдът се е произнесъл в противоречие с Р по т.д. 29/2010 на ВКС, както и с решения на ВТОС и Бургаски ОС, но последните две не са представени.

Представлява ли фактурата и/или предварителният договор за продажба между ползувателя на помощта и доставчика разход по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 15/2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р България (С.)?

Относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните, както и да мотивира решението си по съществото на гражданскоправния спор.

Относно определяне дяловете на сънаследници в хипотезата на чл. 8, ал. 3 ЗН при наследяване на еднокръвни и еднородни братя и сестри.

Относно възможността да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот,който е застроен със законни сгради.

Допустимо ли е да се извърши публична продан на всички имоти тогава когато съделителите са се групирали, или делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК /отм./?

Дали пристрояването може да обуслови извод,че сградата не съществува във вида,в който е била отчуждена,както и по въпроса по приложението на чл. 97 ЗС в хипотеза на възстановяване на собствеността с оглед даденото в т.А.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС тълкуване за значението на извършените след отчуждаването на сградите преустройства ?

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Допустимо ли е решение,постановено въпреки че преди това в съда в срока по чл. 151 ГПК е регистрирана молба за поправка на протокола от съдебното заседание,в което делото е обявено за решаване,по която съдът е допуснал поправка в открито съдебно заседание,проведено след постановяване на решението? Нищожно ли е решение,постановено от съдебен състав със съдия-докладчик,който не е бил определен да такъв при спазване принципа на случайния подбор като същевременно определеният в съответствие с чл. 46, ал. 1 от Правилника за администрацията в районните,окръжните,административните,военните и апелативните съдилища съдия-докладчик не е бил член на съдебния състав,не е правил отвод и не е бил заменен? Следва ли съставът на съда,формиран при посочените по-горе условия да се счита за надлежен ?

Относно възможността преустроен обект,който отговаря на изискванията за жилище,установени в действащите технически правила и норми,да бъде придобит по давност или посредством друг придобивен способ,както и по въпроса за доказване на промяната в статута на обекта и придобиването на собствеността, свързани с въпроса за доказателственото значение и последиците на удостоверението за търпимост.

Наличие или липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при спор за собственост върху недвижим имот и разпределението на доказателствената тежест като предпоставка за допустимостта,по който въпрос поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата?

Кога веднъж установено владение е прекъснато,с какви действия и на кои лица както и по въпроса за вида действия,които владелецът следва да извършва,за да се приеме,че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот?

Как следва да се тълкува с оглед разпоредбата на чл. 59 З. /отм./ волята на прехвърлителя тогава, когато в акта за продажба е вписана реална част от парцел без посочени граници и подлежат ли на отмяна по реда на чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ всички нотариални актове или само констативните?

Дали обезщетението за претърпените имуществени вреди трябва да се съизмерва с пропуснати пенсии или с неполучени заплати, съдът е приел, че този въпрос е от значение за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване на решението в тази част?

Относно невъзможността на наследодателка(та) поради тежко увреденото и здравословно състояние да преценява адекватно своите постъпки и да формира действителна, осъзнавана от нея воля за извършване на правни действия, свързани с разпореждане със собствения и имот, е налице нищожност на упълномощаването, а не унищожаемост по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, както е приел въззивният съд.

Относно прилагане правните последици на решението по иска по чл. 7 З. спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота преди завеждане на иска и възможността да прехвърли собствеността на последващ приобретател.

Длъжен ли е съдията да указва на страните, че по някои технически въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси ?

Достатъчно ли е имотът да е одържавен от дадено лице, за да настъпи в негово лице, респ. в лицето на наследниците му, възстановяване на правото на собственост?

Представлява ли обща част към етажна собственост съсобствен недвижим имот, в който има построени сгради-индивидуална собственост на съсобствениците ? В кои случаи ще бъде недопустима делбата на дворното място, поради това че е обща част и какъв е способът, съобразно който ще се извърши тази преценка ?

Отговаря ли съдът за вреди по чл.2,т.2 от ЗОДОВ, когато осъдителната присъда е отменена по реда на инстанционния контрол и подсъдимият – оправдан от по-горната съдебна инстанция ?

Обема от права на собственика на терена и обема от права на суперфициарния собственик по отношение на дворното място,в което е построена сградата?

Отразява ли се по някакъв начин върху анимуса на владението самото съзнаване от страна на владелеца, че друг правен субект разполага с титул за собственост върху част от владения имот ?

Допустимо ли е въззивният съд, без да прогласи нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение, да се произнесе служебно по въпроси извън посочените в жалбата ?

Дължи родителят издръжка на пълнолетно учащо се дете, ако даването й е особено затруднение за родителя и как се преценява последното, въззивното решение противоречи на приложените към жалбата влезли в сила решения без задължителен характер?

Следва ли да се признае трансформация на стойността на правото на строеж след като сградата /обекта/ е вече построен ?

Следва ли да участва съпругът на ответницата в производство по чл. 32, ал.2 от ЗС като страна по делото по иск за разпределение на ползването, ако недвижимия имот, предмет на спора е съпружеска общност ?

Относно доказване на правно релевантните по иска по чл. 21 ал.1 СК 85 г. /отм./ факти – извънбрачния характер на средствата и влагането им в придобиване на процесния, закупен по време на брака на страните недвижим имот, следва да се докажат от страната-ищец по иска , при условията на пълно и пряко доказване и то към момента на придобиването на правото на собственост, са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС по Решение Nо 865/30.12.2005 година по гр.д. Nо 628/2005 година на ВКС-I отд. Относно оказателственото значение на извънсъдебното признание на факти , за възможността това признание да бъде оборено , ако е направено под натиск, за необходимостта то да бъде ценено наред с останалите доказателства по делото, е обоснована с доказаната нуждата от произнасяне от ВКС за еднаквото и точно тълкуване на закона- разпоредбата на чл. 175 ГПК и развитие на правото.

Относно пределите на задължителния характер на решенията на ВКС,с които делото е върнато на първоинстанционния или въззивния съд,но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен.

Относно приложното поле на чл.33 ал.2 ЗС спрямо дарението.

Дали последващо завещание,което касае само реална част от имот отменя предходно завещание,с което е извършено разпореждане с идеална част от имот,както и дали е нищожно завещание,което касае реална част от имот,която не може да се обособи самостоятелно ?

След като трети лица не релевират собствени права, следва ли ищците да извършват повторно доказване на собствеността на своя наследодател към момента на внасяне на имота в ТКЗС? Относно преценка допустимостта на въззивното решение и предявения иск с оглед наличието или липсата на решение на О. за възстановяване на собствеността.

Относно приложението на чл.76 ЗН, когато сънаследствения имот е прехвърлен от един от наследниците на друг такъв, а не на трето.

Относно конститутивното действие на решението на Поземлената комисия по чл. 18ж, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални или съществуващи граници, както с Решение № 365 от 15.10.2010г. по гр.д. № 1493/2009г. на IIг.о. и Решение № 329 от 27.04.2010г. по гр.д. № 927/2009г. на I г.о. по въпроса за допустимите възражения на ответник по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция.

Може ли е да се уважи иск по чл. 31 ал.2 ЗС във втората фаза на делбата и се присъди исканото обезщетение в хипотеза, когато съсобствениците живеят на друго населено място и въпреки изпратената нотариална покана , не е установено , че реално е поискано ползването на имота, съобразно правата в съсобствеността , при липса на съдебна практика ?

Дали липсата на издаден нотариален акт, след изкупуване на имота придобит при проведен търг/ публична продан/ съгласно решение по извършване на делбата от 1985 година и определяне на купувач от Г. е пречка за зачитане вещно-правните последици на делбата и ПП и за водене на установителен иск за собственост?

Дали мълчаливият отказ на администрацията по молба, подадена в срока по § 6 ал. 2 от ПР на ЗУТ, е пречка за подаване на втора молба за оценка и прилагане на новия регулационния план и дали след като не е спазен срока по § 6 ал. 2 ПР на ЗУТ и придаваемото място не е заето или заплатено, е отпаднало вещноправното действие на регулационния план?

Относно характера на отговорността на родителите за вреди, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие, уредена по чл.48, ал.1 ЗЗД /солидарна или разделна/ при положение, че прекият извършител на деликта вече е осъден да ги репарира с влязла в сила присъда в наказателното производство. Относно кръга от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при виновно причинена смърт на близък човек.

Относно характера на обособените избени помещения в една сграда,в която отделни жилищни обекти принадлежат на различни собственици и за възможността правото на собственост върху така обособените избени помещения да принадлежи на лица,които не притежават право на собственост върху самостоятелен жилищен обект,както и за обема права,прехвърлени по договор за продажба,имащ за предмет самостоятелно жилище в сграда в режим на етажна собственост.

Относно правното значение на приноса в придобиването на имуществото,съпоставен с доходите на съпрузите и за значението на съотношението между доходите и приноса като цяло.

Относно земеделски имоти, подлежащи на възстановяване и за началото на давностния срок за придобиване на собствеността при неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността.

Следва ли то да бъде кредитирано доколкото по делото няма данни в противен смисъл и когато ответникът по ревандикационен иск е направил възражение за придобиване на имота по давност това достатъчно ли е съдът да приеме,че той владее имота,щом няма данни да го владее някой друг?

Тече ли давност по чл. 67 ЗС, ако суперфициарът не може да осъществи правото си на строеж без съдействието на ответниците ?

Относно собствеността на имоти в процесната местност, които не са били заявени и съответно възстановени по реда на ЗСПЗЗ и с оглед регламентацията на чл. 19 ЗСПЗЗ.

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно приложното поле на чл. 79 ЗС в отношения между съсобственици по спорове,касаещи придобиване по давност на право на собственост върху идеални части от имот, съсобствеността,върху който е възникнала от юридически факт,различен от наследяването.

За това дали първоинстанционният съд е действал в надлежен състав от съдия от същия съд, но без съдебни заседатели, постановявайки решение по иска по чл. 75 СК (отм.) при действието на чл. 20 ГПК ?

Относно предметния обхват на отрицателния установителен иск за собственост върху недвижим имот, предявен от лица с възстановено право на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, обуславящ установяване на материално правната легитимация на ищците – предпоставка за допустимостта на иска, съответно установяване елементите от фактическия състав за успешното му провеждане, касаещо основателността на иска.

Дворното място върху което е построена жилищна сграда, суперфициарна собственост, запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършена разпоредителна сделка със жилищен обект и или се превръща в обща част по предназначение, е разрешен с въззивното решение в смисъл обратен на изводите по представеното Решение Nо 1106/28.11.2008 година по гр.д. Nо 4750/2007 година на ВКС-II отд.?

Дали работодателят има право да поставя по-високи изисквания за квалификация и образование, когато те са предвидени в нормативен акт, като е прието, че повдигнатият въпрос е от значение за постановения резултат и е разрешаван от съдилищата противоречиво?

Дали признанието на представляващия юридическото лице ангажира последното и дали е необходимо при отпуснат заем на юридическото лице – търговец сумата да е постъпила по сметка на дружеството и да е осчетоводена от търговеца, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото ?

Дали възнаграждението за стимулиране на продължителността на летателната дейност на летателния състав (парашутисти) след придобиване на право на пенсия, предвидена в Инструкция на Министъра на отбраната от 07.081995 г., се включва в брутното трудово възнаграждение, което служи за база при определяне на обезщетенията по чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ и чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.), който е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено от Върховния касационен съд по същия спор[населено място] № 643 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1246 /2009 г., IV г. о., постановено по реда н чл. 291, т. 1 ГПК?

Представлява ли във всички случаи земята обща част на сграда в режим на етажна собственост,към кой момент се определя това и зависи ли от наличието или липсата на договор за суперфиция за строителство на отделните обекти в сградата?

Относно конкретното дело в тази му част и който е обусловил изводите на съда,разрешен с обжалваното въззивно решение,и по който, с определението по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в тази му част, е свързан с възможността да се иска разпределение на ползване на съсобствен имот,на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, при наличие на определен начин на ползване,без да е налице промяна във фактическото положение на имота и същият не е претърпял регулационни изменения.

Възниква ли задължение за ДФЗ – Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Относно „ принципа на приложение на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД „ , в съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1968 год.„,обосноваващо и допълнителния селективен критерий? За лимитите на застраховане, съгласно пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ/ отм./ като критерий за обществено – икономическите и социални условия в страната и нарушен ли е материалния закон,когато съдът не ги отчита, като критерий за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД ?

Необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение, в която насока няма съдебна практика и произнасянето ще допринесе за точното прилагане на закона?

Относно последиците от разваляне на договор за покупко-продажба и в частност възникналите облигационни отношения между страните във връзка с ползването на продадената и предадена вещ за времето от сключване на договора до неговото разваляне при условията на чл. 87 ал. 2 ЗЗД вр. чл. 113 ал. 2 ЗЗП.

Относно възможността незаконно уволнения работник да бъде възстановен, ако след уволнението е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Може ли да бъде установено дължимо поведение у работника (негово трудово задължение) да изпълни нареждания на работодателя в случаите, когато работодателят не е представил длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, която е посочена в заповедта, и в частност може ли да се извърши преценка за законност на нареждания на работодателя по отношение на работник, заемащ посочена длъжност, без да е представена длъжностна характеристика за нея?

Дали обезщетението за лихва за забава от деня на увреждането следва да се включва в размера на обезщетението за претърпени вреди, който е решен в противоречие с приетото в решение № 185 /02.11.1998 г., по н.о.х.д. 148 /1997 г., 5-чл. с-в. на ВКС и решение № 271 /1992 по н.о.х.д.221 /1992 III н.о. на ВС, с които е прието, че лихвите като обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение не се вземат предвид при определяне размера на задължението?

Дължи ли се обезщетение под формата на имуществени вреди в гражданското производство по искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за направените в наказателното производство разноски, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 92 /30.04.2009 г. по гр.д. № 6212 /2007 г. IV г.о. ВКС, с което е прието обратното – че не се дължи, тъй като присъждане на разноски и по наказателното (както) и по гражданското дело е допустимо при висящ процес и е недопустимо да се претендират разноски по вече приключило дело в отделно исково производство?

Дали уважаването на иск за присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ за вреди от професионално заболяване е обвързано с определения от органите на медицинската експертиза на работоспособността процент на трайна неработоспособност на лицето над 50 %, който въззивният съд е разрешил различно от приетото от ВКС в решения по следните граждански дела : № 2487 /2008 г., № 268 /2009 г., № 483 /2009 г., № 69 /2009 г. и № 550 /2010 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК?

Дължи ли се обезщетение за ползваната от непълнолетното дете на страните площ от съсобствения им имот?

При определяне на размера на следващата се издръжка за малолетно дете когато няма преки писмени доказателства за месечния доход на единия родител, а има други косвени доказателства – в това число и свидетелски показания за реализирани по-големи доходи от минималната работна заплата за страната, решаващият съд следва ли да съобрази размера на дължимата издръжка и с косвени доказателства или може само да вземе предвид ноторно известната месечна минимална заплата в Р. България и по този начин да определи дължимата като издръжка сума от родителя?

Налице ли е основанието по чл. 325, т. 1 КТ, на което е прекратено тр. правоотношение с ищцата, при данните за заболяването и поведението й, от една страна и от друга – за качеството на изразилото съгласие за работодателя, като пълномощник на изпълнителния директор лице – е решен в противоречие с представеното решение на ВКС №1865/06 г.

Дали констатациите на акта за начет за опровергани, който въззивният съд е разрешил в противоречие със съществуваща практика – т. 2 та Постановление № 7 /1981 г. на Пленума на ВС, според което при липси в актове за начет не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на ответника и с Решение № 226 /18.03.2009 по гр.д. № 926 /2008 г. ВКС, I г.о., според което съмнението във верността на констатациите в акта за начет не е достатъчно, за да се приеме, че те са опровергани?

Относно задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели и за това на коя група от тях следва да основе крайните си изводи – на тази, която, макар и да не е на очевидци, явно е заинтересована от изхода на спора или на втората група, която може да свидетелства и за придобити по косвен път данни за релевантни за делото факти.

Относно касационно обжалване на въззивното решение, само в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 05.03.2007 г. по гр. д. № 7900/2006 г. на СРС, с което е уважена претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 263,07 лв., изчислена за времето от датата на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице – 02.10.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.04.2006 г.

Относно доказателствената тежест за установяване на фактите по чл. 224 ТЗ, свързани с правото на всеки акционер да бъде информиран за въпросите, които ще се разглеждат от общото събрание.

Относно възможността /невъзможността/ за възражение от страна на причинителя на вредата, свързано с преценка на валидност на застрахователното правоотношение между застрахования /увреденото лице/ и неговия застраховател /суброгиралия се в правата, т. е. ищец по иска с правно основание чл. 402 ТЗ/ отм./.

Относно началния момент, от който започват да текат сроковете за реализиране отговорността на изпълнителя по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, респ. за гаранционната му отговорност за недостатъци на обект, предаден в незавършен вид на възложителя поради прекратяване на договора за строителство.

Приложим ли е режимът на ЗЗД по отношение действителността на договори за наем, сключени между търговци или същият е изключен от разпоредбите на ТЗ, регламентиращи компетентността на органите на управление на търговското дружество? Относно пределите на отговорността по чл. 82 ЗЗД за вреди, които изправната страна е могла да ограничи, като положи обичайната за добрия търговец грижа?

Относно възможността да се превалутира без допълнително споразумение паричното задължение на страната, уговорено в излязла от гражданския оборот към момента на сключване на договора, парична единица при официално прието съотношение между съответните валути е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно валидността на договор за цесия, с който се прехвърлят бъдещи вземания.

Относно елементите от обективната страна на престъпление по чл. 227 б. “б”, ал. 2 НК/престъпление против кредиторите/, а от друга страна е постановено преди изменението на ТЗ – ДВ бр.38/2006 г.

Относно основанието за получаване от управителя на М. на допълнително тримесечно възнаграждение от приходите по договори с Н. за изпълнени клинични пътеки и начина на формиране на неговия размер.

Относно дължимостта на претендираните разходи във връзка със съхранението на суровини и материали е решен от въззивния съд в противоречие с действуващата нормативна уредба и постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 6/21.12.1979 год., ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приложеното р. от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС, ТК, II т.о.

Относно приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на поръчител – авалист на запис на заповед.

Относно правната квалификация на главния иск, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и е решен от апелативния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС.

Относно изискуемостта на вземането по чл.266, ал.1 ЗЗД и отчитайки момента на изпадане на длъжника в забава, решаващият състав е уважил акцесорния иск по чл.86 ЗЗД от подаване на исковата молба, а не от датата на издаване на фактурата.

Относно компетенциите на въззивната инстанция при констатиране на процесуални нарушения, за приложението на принципа на служебното начало, намерил израз в чл. 7, ал. 1 ГПК, в частност и в чл. 140 ГПК и чл. 146 ГПК, както и за обхвата на доказването на предпоставките по иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ.

Относно определение на второ търговско отделение на ВКС № 317 от 01.06.2010 год., постановено по горепосоченото дело.

Относно възможността в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД наред с реалното изпълнение на паричното задължение и на обезщетението за забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна неустойка за неизпълнение, както и за критериите, при които неустойката за неизпълнение следва да се преценява, като противоречаща на добрите нрави.

Относно субективно убеждение за собственост на една вещ наличието на застрахователен интерес при имуществените застраховки, положително разрешен от САС, е в противоречие с разрешението в цитирана практика на тричленни състави на ВКС.

Относно определяне на „справедливо” по см. на чл. 52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ, аналогичен на този по 407 ТЗ / отм./, е в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения относно конкретните критерии с които следва да бъде съобразено същото, съдържащи се в ППВС № 4/68 год..

Възниква ли задължение за ДФЗ - Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък по реда на чл. 52 ЗЗД по иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а КЗ /отм./ установеният в разпоредбата критерий „справедливост” изисква то да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят тези вреди, свързани с отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди, за който е прието, че е разрешен в противоречие с приетото в т. 11 от ППВС № 4 /1968 г.?

Относно приложението на чл. 10, ал. 2 ЗН в хипотеза на наследяване на наследник по заместване и статута на наследник на преживялата съпруга на наследника. Относно характера на наследството като съвкупност от права и задължения. Кое лице има качеството наследник по см. на чл. 212 ЗЗД , включващо възстановени земеделски земи и нищожен ли е договора за продажба на наследство, ако продавачът няма качеството на наследник и произвежда ли такъв договор вещно-правно действие?

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?

В случай на отмяна от Върховен административен съд на индивидуален административен акт /Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/, с който са били определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, може ли въззивната инстанция служебно, без ответникът да навежда доводи в тази насока и без да е направил възражение за прихващане, да приеме, че окончателни цени за достъп, съответно компенсаторни мерки, определени с последващ индивидуален административен акт /Решение Ц-6/13.03.2014 г. и Решение КМ-1/13.03.2014 г./, са приложими за ищеца /и то за минал период/?

Относно доказателственото значение на протокол № 20 от 4.11.1968 г. на ИК на ОбНС при установена неавтентичност на подписа на председателя на ИК.

Може ли да се претендира възстановяване правото на собственост от името на наследодател, починал към момента на отнемане на имота?

Относно предмета на спора по чл.14, ал.4 от ЗЗПЗЗ /само чието разглеждане е недопустимо в делбеното производство/ - правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации.

Относно обхвата на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и понятието “трудоустроено лице” по смисъла на тази разпоредба.

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпените от незаконно уволнение вреди по реда на чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно предмета на скючени от „Т” О. прехвърлителни договори за обекти в процесната сграда през 1997 г.

Относно противоречие на извода на въззивния съд, че описът на наследството, изискуем по чл. 30, ал. 2 ЗН, има само доказателствено значение за установяване размера на оставеното наследство, с разрешението, дадено в решение № 1* от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1081/91 г. на ВС, I г.о., съгласно което когато заветникът или надареният не е наследник по закон, възстановяване на запазена част се допуска само ако наследникът е заявил, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен по предвидения в закона ред.

Относно вида порока на договора за делба, сключен без участието на съпруг на един от съделителите – абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 75, ал. 2 ЗН или относителна недействителност по отношение на неучаствалия съпруг по чл. 22, ал. 3 СК. Относно обвързаността на третите лица от решението, с което между съпрузите е установена пълна трансформация на лично имущество. С обратна сила или занапред и за процесуалната легитимация да се предяви с иск недействителността на договор за делба?

Относно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху балталъци по реда на ЗВСГЗГФ с оглед разпоредбите на пар. 5 ЗВСГЗГФ в редакцията след изменението обн. ДВ.бр.13/2007г. и пар. 6 ППЗВСГЗГФ.

Дали в исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ сънаследник е материално легимитиран да иска признаване на право на възстановяване на собствеността в полза и на другите сънаследници, ако наследодателят към момента на образуване на ТКЗС е бил починал или могат да упражнят само тези наследствени права, произтичащи от тези преки наследодатели, които при образуване на ТКЗС са били живи, респ. само собствени права, ако наследява директно от починалия преди образуване на ТКЗС общ наследодател?

Относно противоречие с трайната практика на ВКС по приложение на процесуалните правила – т.6 на ТР№1/2001г., съгласно която пред въззивната инстанция са допустими в качеството си на нови доказателства по смисъла на чл.205, ал.1 ГПК /отм./ не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, а и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоначалния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение.

Относно конкуренцията на права между реституиран собственик и ползувател, позоваващ се на правата си по пар. 4а ЗСПЗЗ и относно допустимите възражения на последния по отношение легитимацията на ползващата се от влязлото в сила решение на Общинска служба земеделие страна.

Относно предпоставките за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебното решение.

Относно определение № 1* от 19.10.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

Кои обекти на държавна собственост се възстановяват на общините по силата на пар. 7, т. 6 ЗМСМА ?

Дали следва да се зачетат правата на собственик на възстановен земеделски имот тогава, когато ответникът по иск за собственост не е заявил реституционна претенция за имота, а е закупил същия от ТКЗС ?

Относно условията при които един имот може да бъде придобит по давност съгласно чл. 68 ЗС и за реда за учредяване право на строеж на основание чл. 15, ал. 1 ЗС /отм./.

Относно задължението на съда за да обсъди всички доказателства представени му в подкрепа на тезата на работодателя за законност на извършения подбор, без фактически съдът да преценява работата на посочените в подбора, която преценка по целесъобразност единствено работодателя може да направи, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата.

Основание ли е влагането на суми от обезщетение за неизплатени трудови възнаграждения за работа в чужбина и за имуществени и неимуществени вреди от работа в чужбина в придобиването на недвижим имот по време на брака за изключване приноса на другия съпруг и за признаване на пълна трансформация?

Представлява ли записването в емлячен регистър ,което не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такова писмено доказателство,т.е. необходимо ли е посредством изброените в чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ доказателства да бъде установено осъществяването и на конкретен придобивен способ ?

Какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора ?

Дали е налице отпаднало основание за владение след като договорът сключен с ответника е прекратен поради неплащане на наем?

Относно задължението на съда да постанови решение след преценка на всички доказателства по делото.

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Останала ли е касаторката без работа по трудово правоотношение след незаконното уволнение, каква е доказателствената сила на представените от нея писмени доказателства /копие от трудова книжка и служебна бележка от А. по заетостта ? Относно разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Налице ли са предпоставките на чл.53,ал.2 ЗКИР когато регулацията е била изменена по желание на заинтересованите собственици и заповедта за нейното изменение не е била обжалвана,т.е. дали в подобна хипотеза може да се приеме,че регулацията е приложена.

Относно писмените доказателства,посредством които в производство по чл. 11, ал .2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал,които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.

На кого принадлежи правото на собственост върху недвижим имот придобит по време на брака, но чрез прехвърляне на членствени права в ЖСК на единия съпруг, следва ли да се допуснат до делба движими вещи за които не е доказано че съществуват към момента на предявяване на иска за делба, както и по съществен процесуален въпрос касаещ доказателствената сила на писмени доказателства които след поискване не са представени в оригинал ?

Относно противоречива съдебна практика по приложението на чл. 39, ал. 2 ЗС.

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

Относно характера на таванския етаж и правото на собственост върху него, предпоставящо делбата му, е от значение за точното прилагане на закона и при данните по делото е разрешен в противоречие с приложена практика на ВКС без задължителен характер.

Относно наличие на предпоставките по чл. 7, ал. 1 З. и чл. 7, ал. 2 З., последната във вр. с чл. 17а З., на които се позовават страните по спора за собственост върху процесния недвижим имот и процесуалният – за установяването им, са от значение за точното прилагане на закона.

Допустимостта на иска с оглед обстоятелството дали е налице спор за материално право или спор относно заснемането или трасирането на реалните граници, който подлежи на разглеждане по административен ред?

Относно възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза,при която се иска предаване на владение върху имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Необходимо ли е при спор за собственост към настоящия момент да се установи дали наследодателят на ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица е притежавал имота към момента на внасянето му в ТКЗС?

Следва ли в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът да има предвид и застрояването на имота,извършено от част от съсобствениците и ползувани лично от тях, когато строежите са признати за незаконни,дадени са предписания за тяхното премахване и сроковете за премахването са изтекли?

Относно необходимостта да бъдат съобразени вътрешните отношения между лицето,което твърди,че фактическата власт се упражнява от негово име и лицето,което упражнява фактическата власт върху един имот,както и по въпроса досежно начина,по който следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели,така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти,съдържащи се в други доказателства.

Относно възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза,при която се иска предаване на владение върху имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, във връзка с което се поставя и въпросът необходимо ли е при спор за собственост към настоящия момент да се установи дали наследодателят на ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица е притежавал имота към момента на внасянето му в ТКЗС.

Относно приложното поле на разпоредбите на чл. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ в хипотеза на гори,включени в държавни горски стопанства по реда на чл. 20 от Закона за г. от 1925г.,който обуславя и разрешаването на въпроса за доказателственото значение на постановленията и протоколите,с които се определя предмета на горското с. по реда на този закон.

В кой момент възниква вземането на кредитора и той може успешно да упражни отменителния иск по чл. 135 ЗЗД? Относно правната квалификация на иска – по ал. 1 или ал. 3 от текста, съответно за подлежащите на установяване факти по конкретния правен спор.

За допустимостта на решение постановено по нередовна искова молба, в която при посочване на номера на имота е допусната грешка, но границите са посочени точно.

Относно задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства и връзката между тях.

За международната компетентност на съда да се произнесе по молба за връщане на дете, на основание чл. 22, б. а, ал. 1 ЗЗДет (ДВ, бр.48/13.06.2000 г.)

Относно въпроса кои документи съставляват „други писмени доказателства”.

Относно отказа на решаващия съд да се произнесе по релевирано възражения за нищожност на решението на ПК за възстановяване правото на собственост, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, при липсата на решение по спора за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като преюдициална предпоставка, е разрешен в противоречие с цитираната практика на съдилищата .

Допустимостта и наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на въззивното решение и в правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК.

Относно приложното поле на разпоредбите на чл. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ в хипотеза на гори,включени в държавни горски стопанства по реда на чл. 20 от Закона за г. от 1925г.,който обуславя и разрешаването на въпроса за доказателственото значение на постановленията и протоколите,с които се определя предмета на горското с. по реда на този закон.

Относно противоречиво прилагане на процесуално правната норма на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./

Дали подобрителят е владелец, съдилищата са длъжни да изхождат от презумцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена?

Относно релевирания материално-правен въпрос касаещ в рамките на спора приложимостта на процедурата по международен договор, а именно Консулска конвенция между Н от 1975 година при установяване на твърденията по искова молба , е въпрос от значение за еднаквото прилагане на закона и развитие на правото в хипотезите на обявяване от съда смъртта на безизвестно отсъстващи лица , за които има достатъчно данни , че са били изселени в Република Франция .

Относно законовите основания, определящи ищеца по делото като кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД и запазване правата на третите лица по отношение на разпоредения в тяхна полза недвижим имот, придобити преди вписване на исковата молба, по посочените решения на ВС и ВКС.

Относно съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието” на работодателя по см. на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ в контекста на допуснати нарушение на правилата на Етичния кодекс на служителите на НАП, чието разрешение от ВКС поради липата на съдебна практика би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземания /застрахователно обезщетение/, произтичащи от договор за морска застраховка.

Относно суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, както и за приложението и характера на пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ и за нуждата от тълкуване на неговото приложение.

Относно разпределението на доказателствената тежест и задължението на съда да даде указания за представяне на частите от протокола на общото събрание на етажната собственост, както и по въпроса допустимо ли е да се отменя решение на ОС на ЕС на основание, което не е посочено в исковата молба.

Дали основаното на разпоредбата на пар. 7,т.6 ПЗР З. правоприемство по отношение на правото на собственост включва правоприемство и по отношение на обезщетенията за подобренията, извършени в отчуждените и подлежащи на възстановяване имоти преди влизане в сила на §7,т.6 ПЗР З? Дали съдът е длъжен, след като констатира, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец, да обсъди и да се произнесе и по основателността на претенциите за извършени подобрения и вложени необходими разходи в качеството му на недобросъвестен владелец или държател?

Относно конститутивното действие на решенията на поземлената комисия и възможността, такъв имот да бъде придобит с изтичане на 5-годишния давностен срок.

Относно констатация за несъответствие между предметната рамка на висящия правен спор, определена от заявеното искане на ищеца и релевираните възражения на всяка една от групите ответниците независимо от другите да се намира в части от процесния имот и упражнява фактическа власт, дали основание да за извод за евентуална недопустимост на атакуваното решение. Относно приложението на чл. 108 ЗС във вр. с чл. 97 ЗС в контекста на възможността да се притежава правото на собственост на постройките отделно от земята , по който въпрос е налице разнопосочна съдебна практика.

Относно застрояването на имот, предмет на замяна по ЗТПС/ отм./ с постройка по см. на чл. 18ж ППЗСПЗЗ и в съответствие с изискването на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, пречка ли е за неговото възстановяване по ЗСПЗЗ в полза на предишните собственици, при констатация , че произнасянето на въззивния съд е в смисъл различен от този, по Решение Nо 132/ 16.02. 2010 год. по гр.д. Nо 1905/2008 год. на ВКС-III г.о. и Решение Nо 1223 от 13.11.2001 год. по гр.д. Nо 2397/2001 год. на ВКС-IV г.о. и др.

Може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ?

Относно възможността подуправителя на НОИ да изпълнява функциите на управител на НОИ в период от време, през който управителя е освободен с решение на НОИ и не е избран нов управител и включва ли се в правомощията на подуправителя на НОИ правомощието от компетентността на управителя да прекратява трудови договори. Има ли от правна гледна точка разлика между отсъстващ по болест, отпуск, командировка и др. управител на НОИ и хипотезата, при която за определен период от време НОИ няма управител, тъй като същият е освободен с решение на Народното събрание и не е избран друг управител ?

Преминава ли по реда на чл.123,ал.1,т.7 КТ представителната власт на работниците и служителите, членове на синдикалното ръководство на синдикалната организация при работодателя прехвърлител, спрямо работодателя приобретател и в хипотеза на прехвърлени трудови правоотношения по чл.123,ал.1,т.7 КТ работникът или служителят ползва ли се със закрила по чл.333,ал.3 КТ при прекратяване на трудов договор по чл.328,ал.1,т.2 КТ, когато е член на синдикалното ръководство при работодателя прехвърлител ?

Относно задължението на въззивния съд в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение и предвидената възможност в чл.272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд да изложи свои мотиви – да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателката.

Относно правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя, след като е прието , че изводите на въззивния съд са в смисъл, противоречащ на задължителна съдебна практика.

Относно неоснователността на иска за собственост, когато в мотивите приема , че спорни са само 30 кв.м. от цялата площ от 570 кв.м. и не е поискано изменение на иска. Допустимостта предмет на иска за собственост да бъде реална част от недвижим имот и следва ли същата да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел? Следва ли съдът в производството по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС да извърши косвен контрол за материална законосъобразност на административен акт, когато в производството по издаването му е страна само един от съсобствениците ?

Дали когато дворното място представлява обща част на построена в него сграда в етажна собственост и се допуска делба на обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена сградата ?

Необходимо ли е съгласно чл. 3, ал. 3 ЗОПДИППД /отм./ признаване по реда на чл. 463 НПК и сл. на постановената в друга държава присъда срещу проверяваното лице – български гражданин, ответник в гражданското съдопроизводство по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, за извършено от него престъпление в чужбина?
В случай, че проверяваното лице вече е изтърпяло наложеното с чуждестранната присъда наказание в държавата, където тя е постановена, какъв е редът за признаване на тази присъда в Република България, за да представлява тя годно правно основание за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност?

След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението ? За начина, по който следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част ? Относно липсата на мотиви във въззивното решение, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 120 от 4.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г., IV г.о.

Допустимо ли е при произнасяне по иск за реално разпределение на съсобствен имот, който не може да се ползва по предназначение от всички съсобственици, съдът да извърши разпределение като съобрази фактическото ползване от част от съсобствениците и присъди на ищеца съответните на правата му граждански плодове от вещта, съответни на ползването? Какви са правомощията на въззивния съд, ако искането разпределението да бъде извършено като на ищеца се заплащат съответните на правата му граждански плодове е направено за пръв път във въззивната жалба? В кои случаи са прекомерни присъдените разноски във въззивното производство по неоценяема претенция, когато няколко страни се представляват от един адвокат, който извършва общи действия за тях, но претендира отделни хонорари за всяко лице?

Длъжен ли е частният съдебен изпълнител да прекрати публичната продан, насочена към имот, част от който принадлежи на соридарни длъжници в режим на съпружеска имуществена общност, когато при условията на чл. 291 ГПК е направено пълно погасяване на общото задължение от единия солидарен длъжник, а остават непогасени задължения по делото от присъединени други изпълнителни листове към другия солидарен длъжник, по които платилият солидарен длъжник не е задължено лице, както и за непогасени публични задължения ?Какъв е характерът на публичните задължения и при какви условия изпълнителните действия по удовлетворяването на тези задължения могат да бъдат насочени към имот,притежаван в режим на съпружеска имуществена общност ? Има ли неуведомяването на съпруга-недлъжник за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност за последица заличаване на вещно-правния ефект на същата, предвид лишаването му от възможността да упражни привилегиите и възможностите, дадени му от чл. 502 и чл. 503 ГПК ?

Ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост по отношение на общите части на сградата? За допустимостта съдебното решение да почива на обяснения на вещо лице експерт при разпит в залата , които не са в обхвата на поставената му по делото задача? Изграждането на стълби за достъп до офиса на Банката и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи , монтиране на климатична инсталация/ външно тяло/ на външната стена на фасадата съставляват ли действия п възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС ?

Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

Собственикът на жилищен етаж от сграда има ли право на достъп до външните й стени като обща част и до съоръженията по тези външни стени?” и „Собственикът на жилище има ли право на достъп до избеното си помещение през дворното място, в което е сградата, когато избеното помещение няма вход от улица?

Компетентен ли е гражданският съд при иск по чл. 108 ЗС против Прокуратурата на Република България да постановява предаване на владението от нея върху вещ – лек автомобил, който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство?

Съставлява ли пречка за реституция по § 5, ал.1 ПЗР ЗВ и по реда на ЗВСОНИ обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗВ /2.01.2003 г./ отчужденият имот е претърпял благоустройствени промени, поради които не е нанесен в кадастралната карта и заедно с друг имот образува общ, нанесен в кадастралната карта имот, при положение, че отчужденият имот не е застроен /в имота попада само част от постройка с временен статут/ и от отчуждения имот може да се образува самостоятелен урегулиран поземлен имот съгласно правилата на устройството на територията?

Следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината, както и по въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд ?

Относно пределите на силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата в хипотеза, при която след влизане в сила на това решение допуснатият до делба имот е урегулиран и попада в границите на УПИ, който обхваща и имот, за който се твърди, че принадлежи само на един от съделителите в индивидуална собственост. Намира ли приложение правилото на чл. 283 ГПК/отм./, ако в решението по допускане на делбата е прието, че част от имота, предмет на делбата, принадлежи в индивидуална собственост на един от съделителите и тази част, макар без нанесени имотни граници в кадастралната карта, не следва да бъде включвана в предмета на делбата?

Налице ли е спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 2 З.-редакция от ДВ бр.34 от 25.04.2000 г. в случай на записване на ответника като собственик на имот без негово искане затова и поради грешка на администрацията и представлява ли оспорване на правото на собственост отказът на ответника да се яви по покана на ищеца пред нотариус и да подпише декларация, че няма претенции за собствеността на имота?

Допустима ли е защита на вещни права чрез предявяването на частичен петиторен иск, респ. допустим ли е ревандикационен иск, предявен като частичен ? Кои са надлежните ответници, към които собственика на засегнатия имот следва да предяви ревандикационен иск за частта от сградата, съответстваща на построеното в повече, за която се твърди че е придобита от него по приращение по чл. 92 ЗС, когато сградата е построена от Ж. и член-кооператорите са снабдени с нотариални актове и сградата остава в режим на етажна собственост ?

Би ли могло да съществува парцел в съсобственост идеална част от същия като публична общинска собственост, а другата идеална част от същия парцел като частна собственост, принадлежаща на търговско дружество, след като парцелът по регулационен план е отреден за търговското дружество и няма акт на общинската администрация , с който на имота да е даден статут на публична собственост ? Относно възможността да се придобие по давност от търговско дружество целия /като квадратура/ съсобствен с общината парцел , отреден по регулационния план за реализирано още към 1988 година мероприятие на държавата- построена газостанция и последващо разширение / 1996 год. , ако фактическата власт е осъществена за времето след обособяването му по последния в сила РП. Може ли да се приеме , при наличие издадения в рамките на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ констативен нотариален акт , че осъщественото владение е добросъвестно, поради липсата на съдебна практика и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на чл. 69 ЗС в такива хипотези ?

Дали направени в първото съдебно заседание пояснения на изложените в исковата молба фактически твърдения, включително и чрез въвеждане на нови твърдения относно датата на приключване на строителството в имота, съответно преустановяване на владението от лицето, което е предявило иск за присъждане стойността на извършени в имота подобрения по реда на чл. 72, ал. 1 ЗС, преклудирано ли е възражението за изтекла давност да предявяване на иска, направено от ответника по иска въз основа на дадените от ищеца пояснения и въведени твърдения и допустимо ли е същото с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ГПК, както и по въпроса при учредено право на строеж върху недвижим имот за построяване на определен обект съгласно одобрен архитектурен проект, чийто инвеститор е суперфициаря, което не е реализирано, а строителството е останало незавършено по вина на същия и от реализирането на този проект собственикът на поземления имот няма интерес, увеличава ли се или се намалява стойността на имота от това незавършено строителство ?

Относно липса на плащане на обезщетение за ползване на имота в процесния период със събраните по делото доказателства.

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ, касаещи обхвата на съдебния контрол по установените в закона задължителни критерии и възможността работодателят да извърши подбор и по допълнителни критерии, извън посочените в чл. 329, ал. 1 КТ, с оглед спецификата на извършваната работа; за значението на използваните критерии за подбор и съответствието им с приетата оценка на действителните качества на работника.

Относно предмета /включително необходимата степен на индивидуализацията му/ и действието на учредена договорна ипотека. Представлява ли недостатък на вписването обстоятелството, че ипотечният акт е вписан по поименната партида на учредителя на ипотеката по правилата на ПВ, и не по имотната партида на имота, при все още неосъществено производство за създаване и въвеждане на имотен регистър?

Относно неправилност на решението поради постановяването му при неправилна преценка на приети като писмени доказателства документи, несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и противоречие на правните изводи с материалноправни норми.

Дали влязлото в сила съдебно решение визирано е решение (по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС) разпростира пределите си и върху лице, което не е било страна по него, нито правоприемник на страна, а е било праводател на страна.

Може ли да се определят правилно квоти при допускане на съдебна делба между съделители, тогава когато се използват дробни числа с различен знаменател, които нямат общ делител? Следва ли въззивният съд след като отмени частично решението на първата инстанция и промени дадена квота на един съделител, тогава когато това води до промяна на квоти и на други съделители, които не са обжалвали съдебното решение, да се произнесе и да коригира обжалваното решение и досежно правата на необжалвалите съделители ?

Дължи ли се еднократно обезщетение на държавни служители от органите на МВР, които са прослужили трудово-служебния си стаж при един и същ работодател-правоприемник /Гражданска защита на Република България към Министерството на отбраната, Държавна агенция „Гражданска защита”, Главна дирекция „Национална служба Гражданска защита” към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”МВР/ при едни и същи условия на труд и на едно и също място?

Задължително ли е посочването на обслужващите помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни в титула за собственост, за установяване на правото на собственост върху същите, или принадлежността на правото на собственост на такива помещения и части от сградата може да се определя и от тяхното функционално предназначение и разположение?

Релевантно към спора по чл. 109 ЗС ли е, че твърдяното от ищеца наличие на неоснователно действие /бездействие/, което му пречи да упражнява правото си на собственост, не е предизвикано /възникнало/ в резултат на действията /бездействията/ на трети лица, а от такива на самия ищец?

Относно определяне на обезщетението по чл. 252 ЗМВР отм. за служители от закритото Министерство на извънредните ситуации/МИС/, преминали на работа в МВР по силата на пар.64 от ЗИД на МВР, ред. 2009 г., какъвто е ищецът, и за приравненият стаж по чл. 253 ЗМВР, отм. въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №2780/14 г. на четвърто г.о. на ВКС.

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че длъжниците по изпълнително дело, осъдени с влязло в сила решение по чл.109 ЗС да възстановят магазин № 3 в партерния етаж и складовите помещения в сутерена на сградата в състоянието преди преустройството, осъществено въз основа на посочено разрешение на строеж, не са собственици на самостоятелен обект /гараж/, чието премахване е необходимо за изпълнение на влязлото в сила решение?

Относно предявяването на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от владелеца срещу собственика на имота преди изтичане на установения в чл. 79, ал. 1 ЗС придобивен давностен срок обективира признание на владелеца, че фактическата власт се упражнява върху чужда вещ, както и готовността му да придобие собствеността преди изтичане на придобивния давностен срок на деривативно основание.

Възможно ли е по този вид дела/ по чл. 51, ал. 4 и чл. 59 СК/ съдът да постанови подходящи мерки за запазване интереса на малолетното дете, както и да търси съдействието на специализирани институции, без да е поискано от страните, но ако прецени, че е в интерес на детето ?

Прекратява ли се действието на алеаторен договор при последвало производство за делба,в което прехвърлителката по договора е възвърнала изцяло собствеността върху имота,предмет на алеаторния договор ?

Относно приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС и по чл. 83 ЗС, поради противоречие с практиката на ВКС решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на ВКС, II г.о.

Относно предпоставките за признаване на основание чл. 23 ал.2 СК/ респ. чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. отм./ личен дял недвижим имот- съпружеска имуществена общност, придобит по време на брака на основание вложените лични, по дарение парични средства, получени от трето лице , когато имотът е закупен на името на двамата съпрузи и нотариалния акт за собственост е издаден на името на двамата съпрузи е произнесена от въззивния съд в смисъл, противоречащ на т.3 на ПП ВС 5-72.

При защита на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита, по отношение на лицето- ответник. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице , но само и доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с които притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна защита.

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата сделка с имот в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, въззивното решение противоречи на ТР по т.д. №5/13 г. ОСГТК?

Легитимирани ли са да искат отмяна на решения на ОС,по реда на чл. 58, ал. 1 ЗК, член – кооператори, които към момента на постановяване атакуваните решения са изключени като такива,решението за изключването им е предмет на атакуване с иск по чл. 58, ал. 1 ЗК, а изпълнението на решението за изключването им е спряно,на основание чл. 61 ЗК?

От какъв факт произтича задължението на възложителя за заплащане възнаграждение за изработеното – от приемането на изработеното или от съществуването му като изпълнена работа във фактическо държане на възложителя ?
Само от фактическо държане на изработеното от възложителя може ли да бъде обоснован извод за приета от него / одобрена в качествено и количествено отношение / работа ?

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за обезпечено със записа на заповед заемно правоотношение, за което се твърди, че е погасено, поради връщане на заетата сума.

Когато се твърди развалянето на договор по реда на чл. 87, ал. 2 предл. трето ЗЗД, тъй като изпълнението е станало безполезно за кредитора, трябва ли безполезността на изпълнението да бъде доказана?

Относно едностранното разваляне на договорите и за предпоставките, при наличието на които е приложима разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК.

Какво разбира законодателят под израза съдебно отстранен купувач по см. на чл. 191, ал. 1 ЗЗД – единствено купувач, спрямо когото е бил уважен осъдителен иск за собственост по чл. 108 ЗС или и купувач, спрямо когото е бил уважен установителен иск за собственост, предявен от трето лице, поради обстоятелството, че купувачът никога не е получавал владението на имота?

Допустима ли е актуализация на размера на арендната вноска, когато страните по арендния договор са предвидили такава клауза при подписването му, и представлява ли тя изменение на арендния договор по смисъла на чл. 16 ЗАЗ в частта за арендната вноска?

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

Дали извършеното от трето лице частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява признание на дълга от страна на ответника?

Относно началния момент на изискуемост на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски и дали вземането става автоматично изискуемо, или е необходимо изявление на банката до длъжника, че прави вземането по договора за кредит предсрочно изискуемо.

При настъпило ПТП за вредите, от което, съгласно чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно и двамата водачи на участвалите в него моторни- превозни средства, следва ли отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, /респ. на Гаранционния фонд/ на единия от водачите пред увредените трети лица да е ½ или следва да намери приложение общият правен принцип, че всеки от тях отговаря в пълен размер пред пострадалите, независимо от личния принос на конкретния делинквент за настъпване на вредите?

Относно правото на купувача по предварителен договор за продажба да го развали при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, когато: ответникът – продавач е в забава повече от две години, извършено е от него, като продавач, прехвърляне на собствеността на трето лице и дали забавата съставлява негово виновно поведение, ако е въведена обща забрана за строителство през летните месеци в крайбрежните зони, или се явява „форсмажорно” обстоятелство се явява в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и сл.

Налице ли е сключен договор за заем, ако същият е антидатиран, когато, към реалната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на заемополучателя?

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Преклудира ли се правото на становище на страната по представено от противната и прието от съда след доклада по чл.146 ГПК доказателство в производството ?

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт.

По въпроса за определяне размера на пропуснатите ползи като вреди, подлежащи на обезщетяване по чл. 82 ЗЗД при договорно неизпълнение.

По въпросите относно приложението на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, релевантни ли са обществено-икономическите и социални условия в страната, които са разрешени в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968 г. критерии и в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Дали застрахователното обезщетение по сключената застраховка срещу „разни финансови загуби” по договор за финансов лизинг се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само от тези с настъпил падеж до датата на определяне/изплащане на застрахователното обезщетение и конкретно следва ли в застрахователното обезщетение да бъдат включени вноските с ненастъпил падеж при посочване, че разрешението на този въпрос в обжалваното решение е в противоречие с две влезли в сила въззивни решения на Софийски градски съд: р. от 16.05.2012 г. по гр.д. № 13234/2011 г. и р. от 17.10. 2012 г. по гр.д. № 16345/2011 г. ?

Прехвърлимо ли е вземане, чийто източник е договор за обществена поръчка?

Относно задължението на съда да даде правилна правна квалификация на иска. Относно подлежащите на доказване факти при неточни указания от първата инстанция. Относно това да даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Относно разпределението на доказателствената тежест по отношение на спорно обстоятелство.

Дължимостта на законната лихва за забава плащането на вземане по запис на заповед обусловена ли е от обстоятелството, че обезпеченото със записа на заповед вземане по каузална сделка включва и договорна лихва и нарушава ли се забраната за начисляване на лихва върху лихва.

По въпроса за възможността застраховател по имуществена застраховка да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключването и влизането в сила на съответния застрахователен договор и така да се окаже, че последният не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск.

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражение, в т.ч. и такова за прихващане /в материалноправен и/или процесуалноправен смисъл/, което не е заявено от ответника в производството не само в срока за отговор, но и въобще? Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и доводи и направени възражения пред първата инстанция, в т.ч. и тези, които засягат действителността на представено по делото доказателство? Когато страната, чийто подпис е на последната страница на представен от насрещната страна договор, заяви оспорване с твърдение, че част от съдържанието му е променено без нейно съгласие, за оспорване на съдържание или на авторство се касае и кой носи тежестта за установяване неистинността? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантни за изхода на делото факти и следва ли доказателствата да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, или съдът може да основе изводите си на произволно избрани от него доказателства? Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първата, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК? Чия е доказателствената тежест за установяване на твърдяни от ищеца отрицателни факти?

Доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание и каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора и други обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД.

Допуснато е касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните и да мотивира решението си като съд по съществото на спора.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

Следва ли да се доказва връзката между каузалната и абстрактната сделка, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е управителят на това дружество в качеството му на физическо лице.

Доказва ли получаване на определена услуга в обем и цена, отразени във фактури, които са осчетоводени и отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената работа, респ.услуги и че се дължи плащане за същата.

Относно доказателствената тежест при хипотезата на чл.301 ТЗ и по приложимостта на разпоредбата на чл.292 ТЗ в случаите, когато предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, е стигнало не до представляващия търговеца, а до негов офис, с който офис са водени трайните търговски отношения между страните.

В т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, е подробно мотивиран и с разпоредбите на чл. 637 ТЗ по отношение на заварените производства, забраната за образуване на нови производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжник след откриване на производството по несъстоятелност, както и с гарантираната от ТЗ възможност за всички кредитори на несъстоятелността да оспорят качеството на друг кредитор в рамките на несамостоятелното производство по чл. 692 ТЗ.

Обвързан ли е съдът в производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а СК от формулираното от страната искане или съдът разполага с власт да реши делото с оглед доказателствата и интересите на детето.

Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц., относно режима на лични отношения на бащата Ц. Ц. с детето Р. Ц. и присъдената издръжка?

От кога се счита за упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – от датата, считано от която на правоимащото лице е отпусната пенсия или от датата на подаване на заявлението по чл. 94, ал. 1 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в тази връзка дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се счита за упражнено преди датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, когато заявлението за отпускане на пенсия е подадено след сключване на индивидуалния трудов договор, но по силата на чл. 94, ал. 2 КСО пенсията е отпусната преди момента на възникване на трудовото правоотношение и в този случай дали е налице правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ за прекратяване на индивидуално трудово правоотношение.

Следва ли въззивният съд да вземе предвид обстоятелството, че в хода на производството вещта, предмет на предявения по реда на чл.108 ЗС иск е погинала, ако такива доказателства по делото са представени ?

В кой момент се счита за упражнено от работника/служителя правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – с подаването на заявление до осигурителния орган, или от момента на отпускане на пенсията?

Подлежи ли на реституция по ЗВСОНИ недвижим имот, който при влизане в сила на закона е застроен и е собственост на физически лица; въпрос за тази от предпоставките за възстановяване по ЗВСОНИ, отнасяща се към обекта на реституцията, и по-специално за настъпването на реституционния ефект до размерите на одържавения имот, които лицето е притежавало към момента на одържавяването; поставен е и свързаният въпрос за необходимостта от пълно и главно доказване на правото на собственост на ищеца.

Относно инцидентния установителен иск, както и по иска по чл.32,ал.2 ЗС, произнасянето по който е обусловено от произнасянето по инцидентния установителен иск.

Ако в производство по предявен по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР /в редакцията преди изменението, обн.ДВ.бр.49/2014г./ иск в мотивите към решението при изследване на въпроса за движението на собствеността и основанието, на което ищецът е придобил вещното право, съдът е посочил, че към момента на одобряване на К. правото на собственост върху имота е принадлежало на праводателите на предявилото иска лице и е прието, че предявеният иск е основателен, следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, ако в диспозитива на решението е посочено, че към момента на одобряване на К. правото на собственост е принадлежало на предявилото иска лице.

При предявен иск за реално изпълнение на договор на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД и при направено от ответника – длъжник възражение, че не изпълнява задължението си, защото ищецът е неизправна страна по договора и има неизпълнено насрещно задължение, може ли да се постанови осъдително решение, с което страните да бъдат осъдени да изпълнят едновременно насрещните си задължения, без да е посочен размерът на насрещното задължение на ищеца, като този размер не е определен и в мотивите на решението?, поради констатирано противоречие на въззивното решение с вл. в сила решение на Градски съд София по гр.д. №1680/07 г.?

Относно проблеми, свързани с индивидуализиращите недвижимите имоти признаци и с доказването на идентичност между два имота.

Когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. – когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници.

Когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. – когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници.

Прилага ли се чл.34,ал.2 ЗППДОбП /отм./ в случаите, когато органът по чл.3,ал.1 ЗППДОбП е отрасловият министър, вземащ решение за откриване процедура по приватизация на обособена част от дружество и е упражняващ правата на държавата като мажоритарен акционер, притежаващ акции и дялове, с които може да вземе самостоятелно всички решения от компетентността на общото събрание на акционерите в същото дружество?

Кога следва да се приеме,че е налице възлагане на работа и как се установява възлагането,за да се ангажира деликтната отговорност на възложителя?

Следва ли разпоредбата на чл. 31 ал.1 ЗС да се прилага по отношение на всички съсобствени вещи, независимо от техния характер и предназначение, движими или недвижими? Допустимо ли е съдът да се съобразява с жилищните нужди на съсобственик в производството по чл. 32 ал.2 ЗС или следва да се съобразява само с действителните права на страните в съсобствеността и когато съсобственият недвижим имот не може да бъде разпределен за реално ползване от съсобствениците и е зает от някой от тях, който има жилищни нужди, съдът има ли право да откаже поисканото повременно разпределение от другия съсобственик , доколкото същия има/ респ. няма/ жилищни нужди и отхвърли молбата по чл. 32 ал.2 ЗС?

За качеството на подобрителя на чужд имот - публична общинска собственост - недобросъвестен владелец или държател и за приложимостта на чл. 74 ЗС във вр. с чл. 72 ЗС по отношение на такъв подобрител, реализирал фактическата власт на имота на нищожно правно основание.

Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?

Длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на документ по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ /опис-декларация/ за установяване принадлежността на правото на собственост в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако този документ не е бил оспорен от ответниците и е бил приет като доказателство по делото ? Допустимо ли е съдът да се произнася в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по направено от ответниците възражение за придобивна давност, изтекла след възстановяване на собствеността ?

Относно необходимостта да се демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване на фактическата власт към момента на установяването й.

Подлежи ли на обявяване за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД сделка,при която неизплатената част от задължението е минимална по отношение на цялото задължение; следва ли цялата сделка да се обяви за относително недействителна или недействителността обхваща само размера на останалото задължение?

Представляват ли, по смисъла на чл.403 ал.1 ГПК, вреди „причинени вследствие на обезпечението”, разноските за адвокатско възнаграждение, които страната е направила за защитата си в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечението и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед?

От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./, респ. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /2008г./?

Относно приложението на установената в чл.69 ЗС оборима презумпция и доказателствената тежест по оборването й в хипотеза, при който възражението за придобивна давност се противопоставя на притежавалото към момента на изтичане на давността лице.

Относно значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и по въпроса за допустимостта на гласните доказателства в производството пред въззивната инстанция в хипотеза, при която първоинстанционният съд е допуснал само двама от поисканите в отговора на исковата молба свидетели с оглед разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.

Допустимо ли е недвижим имот, който е вписан като собствен на държавата съгласно А. /№313 от 28.10.1993г./ да бъде придобит по давност въпреки удължения срок на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност до 31.12.2017г.?

Извършването на преценка на целесъобразността на избрания от съда вариант за разпределение на ползването на съсобствено дворно място по реда на чл. 32, ал. 1 ЗС следва ли съдът да вземе предвид начина, по който ще се осъществява достъпа до самостоятелните жилищни обекти в построената в това дворно място сграда, както и за обстоятелствата, имащи значение в подобна хипотеза?

Възможно ли е работникът сам да решава кога да не полага труд и да не се явява на работа и как следва да се оцени това му поведение по критерия на чл. 189 КТ? Кое поведение се взема предвид при прилагането на този критерий – при извършване на нарушението и/или след извършването му? Обществената значимост на професията на ищеца, характерът и важността на умишлено неизпълнените тр. задължения, които могат да доведат до значителни вредни последици за работодателя и да се отразят на цялостната му дейност, както и липсата на самокритично отношение към извършеното следва ли да се вземат предвид при налагане на наказанието и при съдебния контрол върху законността му?

Може ли законосъобразността на подбора да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на ищеца, но са били ангажирани с процедурата по подбор ? Относно значението и относителната тежест на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ и възможността, с оглед спецификата на работата, подборът да се извърши и по допълнителни критерии.

Допустимо ли е препращане по 272 ГПК когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи на въззивните жалбоподатели, за който е прието, че е обуславящ и както твърдят жалбоподателите е разрешен в противоречие с приетото в отговор на правен въпрос с решение № 94 /28.03.2014 г. по гр.д. № 2623 /2013 г. на ВКС, ІV г.о,, постановено по реда на чл. 290 ГПК, че съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, като същевременно отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на спора ?

Относно приложение принципа на справедливост, за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ. Този въпрос е разрешен в противоречие с даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД и соченото от касатора ППВС №4/68г.., според т.11, на което справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.

В случаите на уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг /от лизингодателя по вина на лизингополучателя/, определена в размер на неплатените по договора лизингови вноски, какъв е дължимият размер на неустойката – цялата непогасена част от лизинговата цена или сумата от неплатените лизингови вноски до датата на прекратяване на договора?

Постановяване на решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ след изтичането на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от вписване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ води ли до липса на активна материална легитимация на кредиторите по иска по чл. 627 ТЗ и изключва ли наличието на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението по чл. 626 ТЗ и вредите кредитора, съизмерими с вземането му към заличения по чл. 632, ал. 4 ТЗ търговец, и може ли това вземане да се установява в производството по чл. 627 ТЗ?

Допустимо ли е страните по договор за финансов лизинг да уговорят, че при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора, вкл. под формата на неустойка?

Относно темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт/ по см. на чл. 13, ал. 2, пр. 1 от ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Преклудира ли се правото на ответника да въведе възражения по съществото на спора след отговора на исковата молба ? Какви са правомощията на въззивния съд при „голо оспорване „ на иска и направени конкретни възражения в писмената защита по делото ? Може ли съдът да основе решението си на обстоятелства,невъведени от ответника чрез конкретно възражение в законоустановения преклузивен срок ?

Относно случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на осн.чл.23,ал.1 и 2 СК.

При какви условия може да се приеме, че наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество?

Относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК и при бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение, когато е нарушена императивна правна норма.

Дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи?

Поражда ли вещнопрехвърлителен ефект влязло в сила постановление за възлагане на имота, ако взискателят е поискал писмено от съдебния изпълнител изпълнителното производство да бъде прекратено /чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК/?

Към кой момент ищецът по иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ или неговият наследодател следва да е собственик на земеделските земи, за които претендира да му бъде възстановено правото на собственост? За задължението на съда да обсъди във взаимната им връзка всички доказателства по делото и доводите на страните, които са от значение за спорното право, а не само някои от тях? За допустимите в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ доказателствени средства за установяване принадлежността на земеделските земи, включени в ТКЗС, към имуществото на определено лице? За правното действие на актовете на чужда държава /румънския Съвет по земеделие-окръг К./ по отношение на правата на собственост на българските граждани /наследниците на М. В./, които по време на окупацията на Ю. Д. от Румъния са били български поданици-може ли с такъв акт на орган на чужда държава тези права да им бъдат отнети?

В случай, че ищецът твърди, че заповедта по чл.120 КТ не съответства на здравословното му състояние, чия е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство като законоустановена предпоставка по чл.120, ал.2 КТ и следва ли в този случай въззивният съд да укаже чия е доказателствената тежест, ако първоинстанционният не е направил това в доклада си и не е допуснал поисканата от ищеца СМЕ? Допустимо ли е по време на отпуск в отсъствие на служителя работодателят да издаде заповед по чл.120 КТ, без да се информира за здравословното му състояние?

Дали спортен комплекс може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на чл. 110 ЗС и на какви изисквания спортният комплекс следва да отговаря за това, като част от въпроса дали собствеността върху спортен комплекс може да бъде придобита отделно от собствеността върху земята, върху която е построен?

Дали упражняването на правата на суперфициарния собственик представлява нарушение на правото на собственост на собственика на поземления имот, в който са изградени сградите, поради противоречие с решение от 26.02.2015 г. по гр.д. № 6221 /2014 г. по описа на ВКС, І г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е даден отговор на правния въпрос по приложението на чл. 64 ЗС – прието е, че собственикът на постройката има право да се ползва от земята в определена степен (в решението е изяснено в каква)?

Относно допустимостта на иск за вземане , което е било предмет на възражения за прихващане в друго съдебно производство, и по въпроса може ли да се формира СПН без да има произнасяне в диспозитива на съдебното решение и може ли диспозитивът на едно съдебно решение да се допълва или поправя служебно в друг съдебен процес в контекста на приложението на чл. 221 ал.2 ГПК / отм./ респ. чл. 298 ал.4 ГПК , произнесен с въззивното решение в противоречие с т.18 на ТР 1/ 2000 година на ОСГК на ВКС.

За правното значение на осчетоводяването на фактура по покупко-продажба от купувача, включването й в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит от купувача.

Относно обема на отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 ал.1 КЗ и ограничен ли е същият до присъденото в тежест на делинквента, по уважен в наказателното производство против същия граждански иск по чл.45 ЗЗД.

Относно начина на тълкуване на изразената от завещателя воля в саморъчно завещание в хипотеза, при който в завещанието са посочени конкретни помещения /но не всички/ от построените в дворното място сгради, както и дворни подобрения.

Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, т.е. да не постановява решение свръх петитум, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.

Правомощията на въззивната инстанция при преценка дали дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е правилна при предявен иск за предаване владението на недвижим имот, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба?

На коя страна е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот?

Относно повторното сключване на срочния тр. договор по чл.68, ал.4, вр. с ал.1, т.1 КТ. Следва ли волеизявлението на страните да предхожда изтичането на срока на съществуващия срочен трудов договор, какъв е разграничителният критерий между повторния срочен тр. договор и продължаването на срока на предходния и как следва да се разбира повторността?

Относно процесуална легитимация на държавата като ответник по деликтния иск, въззивното решение противоречи на цитираната в определението за допускане на обжалването практика на ВКС и съдилищата.

Kои са съществените обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне на размера на обезщетението, могат ли в случая вредите да се определят като обичайни психически и емоционални страдания и как се определя точния им паричен еквивалент / поставени в изложението на ищеца/ и за преценката на събраните по делото доказателства за конкретните обстоятелства на случая, с оглед определяне по справедливост на размера на обезщетението и присъждането му само за вредите, настъпили в пряка причинна връзка с незаконното обвинение /поставени в изложението на ответника по иска/?

Следва ли доводът на ответника за принос на пострадалия да е обвързан с изричното позоваване на чл.5, ал.2 ЗОДОВ или е достатъчно този довод да е поддържан от ответника, за да е налице основание за произнасяне / по него/ от страна на решаващия съд? При определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се отчитат всички обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера му и трябва ли поведението на пострадалия, което се намира в причинно- следствена връзка с настъпването на определени вредни последици, да бъде съобразено при определяне на размера на обезщетението?

Относно задължението на въззивната инстанция да постанови решение в съответствие с правилата на тежестта на доказване във връзка с наведения придобивен способ по главния иск.

Относно равомощията на съда при действието на ГПК/отм./ служебно да назначава експертизи. Относно правомощията на съда да основе изводите си за идентичност на недвижими имоти на данни, съдържащи се в представени по делото доказателства без да назначава експертиза.

Дали съдът, който разглежда възражение за придобивна давност, не следва да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който възражението е направено и прието?

Дали съдът следва да извършва служебна преценка за валидността на извършения отказ от наследство с оглед всички събрани по делото доказателства или е обвързан само от изрично заявените в рамките на преклузивния срок по чл. 131 ГПК възражения за нищожност?

Дали отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС поради противоречие с решение № 119 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 3204 /2008 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието в съответствие с правилото на закона (чл.31,ал.2 ЗС) и установената практика, че отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС и с решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 2654 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието в съответствие с правилото на закона и установената съдебна практика, че ответникът – съсобственик дължи обезщетение от деня на писменото поискване, което може да се съдържа и в исковата молба?

Следва ли да се приеме, че реституционната процедура по чл.18ж.,ал.1 от ППЗСПЗЗ не е приключила, ако скицата е издадена (18 дни) след датата на решението на ПК за възстановяването на (собствеността върху) имота, по който е допуснато противоречие с посочените от жалбоподателя решение № 93 /07.06. 2013 по гр.д.№ 883 /2012, на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че липсата на скица по чл.18ж от ППЗСПЗЗ не обуславя нищожност на решението за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими реални граници, след като възстановеният имот може да бъде идентифициран по друг начин?

Относно допустимостта на иска за констатиране грешка или непълнота в КК и КР / респ. КП/ на населеното място за недвижим имот по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр.49/14 година/ и наличието на правен интерес за ищците , при одобрен, влязъл в сила ПУП-РП и наличен титул за собственост на ищците/ съдебно решение/ за недвижим имот , заличен от КП в резултат на административни процедури , предвид както на представеното решение на ОС-Сливен, с което се приема , че именно на база на поправката на КП ще се проведе и административната процедура по поправка и съответните административни документи, така и поради необходимостта за еднаквото и точно прилагане на закона в аналогични хипотези.

Подновяването на ипотеката по партидата на кое лице се вписва ако е имало след учредяването последващи разпореждания, следва ли да се направи вписване по партидата на новия собственик? Законосъобразно ли е вписването на подновяване на ипотека, ако е отбелязано, че подаването на молбата е станало през нощта?

Относно обвързаността на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение 115/07.11.2014год. по гр.д. No 2203/2014 год. на ВКС-II г.о. за допустимостта делбения съд да приключи делбеното производство във втората фаза на обекти/ имоти/, различни от тези допуснати до делба.

Следва ли да се приеме, че предпоставка на посесорната защита по иска по чл. 76 ЗС, осъществява незаконният акт на съдебния изпълнител по въвод във владение на недвижим имот или е необходимо съдебно решение по чл. 435, ал. 5 ГПК, с което въводът е отменен? Допуска ли действащото ни процесуално право т. нар. „обратен въвод във владение на недвижим имот“, т. е. има ли задължение съдебният изпълнител да възстанови предишното положение, след като въводът във владение е отменен с решение по чл. 435, ал. 5 ГПК по жалба на третото лице? Какво е съотношението между възможността третото лице да поиска провеждането на обратен въвод и да защити правата си чрез иск по чл. 76 ЗС?

Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите,конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната ? Следва ли при определяне размера на обезщетението съдът да се съобрази с възрастта на пострадалия,общественото му положение,отношенията на пострадалия с близките му,претендиращи обезщетение, интензитета на търпените болки и констатираното влошено психическо състояние ? Следва ли при определянето на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД съдът да съобрази практиката на другите съдилища ?

За приложението на принципа на справедливост, във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ

Може ли въззивният съд да размести доказателствената тежест, определена от чл.154 ГПК по решаващ спора факт, посочен от ищеца и на който той основава искането си, факт, който не е общоизвестен, не е признат от ответника, съдът не го е обявил за ненуждаещ се за доказване, в доклада си по чл.146 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да разгледа възражение на ответника за недоказване на този факт?

При определяне размера на обезщетението по справедливост / чл.52 ЗЗДсъдът следва ли да съобрази възрастта на увредения,начина,времетраенето и степента на лечението и възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, констатираното влошено психическо състояние ? Следва ли да е установен по категоричен начин конкретния принос на пострадалия или са достатъчни индиции за причинна връзка между поведението му и увреждането ?

Относно доказателствената тежест в процеса и доколко тя може да се възлага за нетвърдяни от страните факти.

Относно пределите на диспозитивното начало в гражданския процес, свързано с надлежно сезиране на съда с въпроси относно истинността на документ и опровергаване на неговата доказателствена сила.

По какви цени- в България или в чужбина се определя размера на дължимото от застрахователя по застраховка „ГО” обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увредения по деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина?

Може ли посочените по реда на чл. 176 ГПК от ищците факти и обстоятелства да се приемат за нови фактически твърдения и допустимо ли е съдът да основе на тях решението си, въпреки забраната на чл. 147, т. 1 ГПК / в смисъл – без доказаност на предпоставките по чл. 147, т. 1 ГПК/?

Наличието на правен интерес от търсената с установителен иск защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Интересът от защита по всеки установителен иск е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца. Той следва да е налице по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора.

Oтносно абстрактния характер на банковата гаранция спрямо валутното отношение и извършването на преценка за наличие на външна редовност на посочените в банковата гаранция и представени с искането за плащане по нея документи, като условие за плащане по гаранцията.

Съдът следи ли служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се претендира, или следва да се произнесе по този въпрос само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба?

Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора. Относно възможността, респ. допустимостта, въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато същите са вътрешно противоречиви и е налице явно несъответствие между приетото в тях и диспозитива на съдебния акт относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

Относно прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. от министъра, към който е създадена изпълнителната агенция съгласуването с министър-председателя по смисъла на чл. 54, ал. 5 ЗАдм. представлява ли елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор.

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Какви са правомощията на въззивния съд при изпълнение на задължението по чл. 269, in fine ГПК, когато жалбата е подадена от ответника по иска по чл. 108 ЗС, искът е обоснован с твърденията, че ответникът е купил имота след договор със собственика, който не е породил последици при няколко основания за неговата нищожност, а първоинстанционният съд е уважил иска, приемайки за осъществено само едното?

От кой момент започва да тече погасителната давност по иска с правна квалификация чл. 30 ЗН, когато наследството е открито към дата, в която титулярът на правото по чл. 30 ЗН е поставен под ограничено запрещение, запрещението не е вдигнато към предявяването на иска, дареният имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), а дарители по договора са наследодателят и попечителят? Следва ли въззивният съд да базира фактическите си констатации на заключение на повторна експертиза, ако в определението, с което я е допуснал, не е обосновал кое от изключенията на чл. 266, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК преодолява забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК?

Обвързан ли е правоприемникът от решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен, ако е придобил имота от ответника по ревандикационния иск преди да бъде вписана исковата молба по приключилото дело?

Относно възможността да се придобие имот от несобственик по давност, с доказателствената сила на акта за държавна собственост, дали следва при реституция по реда на ЗСПЗЗ съдът служебно да назначи експертиза относно установяване на факта дали реституцията би осуетила или затруднила функционирането на реализираното мероприятие.

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

Относно материално-правни въпроси касаещи приложение разпоредбата на чл. 23 СК/2009 год. , която съпоставена с чл. 21 СК/85 год. на отменения закон не дава аналогично законово разрешение на проблема какъв е характера на недвижим имот , закупен по време на брака, но със средства от личен влог на единия съпруг, за характера на този влог и по конкретно когато този бивш съпруг упражнява професия на ЧСИ, за значението на предназначението на закупения имот. Относно процесуално-правният въпрос за задължението на решаващия съд да установи/ респ. провери/ верността на фактите, въз основа на които постановява своето решение, в конкретния случай от коя сметка с титуляр ищцата като ЧСИ са преведени сумите за заплащане цената на придобития недвижим имот , предмет на иска по чл. 23 ал. 1 СК/2009 год., като произнесен в противоречие с цитираната по делото задължителната съдебна практика.

Представлява ли привеждането на горите в известност и осъществяването на административната процедура по Закона за горите от 1897 г. /отм./, респ. на Закона за горите от 1904 г., елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост от държавата? Основание ли е абдикацията за присъединяване на владението на абдикиралия монарх към владението на монарха, в чиято полза е абдикацията, с оглед необходимостта от тълкуване дали при позоваване на присъединяване владението на предходен владелец е необходимо да има правоприемство в гражданскоправен смисъл между предходен и последващ владелец? При действието на Конституцията от 1879 г. и действалата до 1946 г. нормативна уредба може ли монархът да придобива право на собственост по давност, с оглед необходимостта от тълкуване дали при установената от Конституцията от 1879 г. конституционна монархия е допустимо Царят в качеството си на физическо лице да придобива собственост на територията на царството чрез давностно владение? С обявяването на Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и техните наследници /ДВ, бр.305/31.12.1947 г./ за противоконституционен с решение № 12/1998 г. на Конституционния съд на Република България, отпада ли правното основание за собственост на държавата и възстановява ли се положението отпреди приемане на противоконституционния закон, съответно има ли Решение № 12/1998 г. на Конституционния съд на Република България правовъзстановяващо действие съобразно възприетото разбиране в Решение № 22 по конст.дело № 25/1995 г. на Конституционния съд на Република България и длъжен ли е гражданският съд, сезиран с правен спор, свързан с обществени отношения, уреждани от закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд на Република България, да зачете решението на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на закона и при липса на закон по реда на чл. 22, ал. 4 З. следва ли да постанови решение, което да съобрази с принципа на законност по чл. 5 ГПК /при липса на закон, да основе решението си на основните начала на правото, обичая и морала/? Представляват ли решенията на Конституционния съд и частност Решение № 12/1998 г. на КС на РБ „годно правно основание“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, придаващо качеството „добросъвестно“ на упражняваното от М. Л. Х. и С. С. владение върху процесните имоти, при положение, че именно Решение № 12/1998 г. на КС на РБ е посочено в акта за предаване на владението като акт, с който е възстановена собствеността? Лицата, на които държавата е предала недвижим имот като собствен /включително като възстановен им от държавата/, дължат ли на държавата обезщетение за неоснователно ползване на имота по чл. 73, ал. 1 ЗС от датата на предаване на имота до датата на предявяване на иска за собственост от държавата срещу тях или правата им трябва да се уредят като права на добросъвестни владелци и същите не дължат обезщетение, защото ползването им не е без основание и Ответниците по предявен иск за собственост разполагат ли с правата по чл. 72 ЗС с оглед разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗС в случаите, когато именно ищецът /в случая държавата/ им е предал владението върху имотите като на собственици, чието връщане претендира с предявения ревандикационен иск и следва ли ответниците в този случай да докажат, че ищецът е знаел за извършените разноски за имота, ако не им се е противопоставил, за да се ползва от тези права, с оглед необходимостта от тълкуване могат ли владелците в подобна хипотеза и при доказване на какви факти да се считат на приравнени на добросъвестни съгласно чл. 74, ал. 2 ЗС?

Когато размерът на паричната престация по договор се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната суми по договора?

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт ?

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт.

Ако искът е доказан по основание, може ли да бъде отхвърлен, поради недоказване на размера му, съответно може ли да се отхвърли изцяло иск, ако е доказан по основание и частично по размер, вкл. когато искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК?

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение. Относно процесуално легитимирано ли е М. да отговаря по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ, причинени от разследващата дейност на длъжностни лица, работещи в обособена структура на министерството, която е самостоятелно юридическо лице.

Допустима ли е съдебна делба на поземлен имот, в който има сграда в режим на етажна собственост, когато съсобствениците на поземления имот (земята, дворното място) притежават самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост, който е разрешен в противоречие с ППВС 2 /1982 г. (по някои въпроси на съдебната делба) т. 1, б. „е” вр. б. „г.” и с решение № 152 /16.06.2009 г. по гр.д. № 216 /2008 г., на ВКС, І г.о., по чл. 218а ГПК от 1952 г. (отм.), с които е прието (с ППВС), че не е допустима съдебна делба на парцели, в които е изградена етажна собственост и (с решението)?

Следва ли при доказана активна материално-правна легитимация на ищеца по предявен по реда на чл. 108 ЗС иск съдът да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, ако по делото е установено, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху вещта към момента на предявяване на иска, но в хода на процеса са настъпили факти, които сочат, че към момента на приключване на устните състезания фактическата власт върху вещта не се упражнява от ответника ? Следва ли предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск да бъде уважен в подобна хипотеза, ако тези факти са последица от извършени от ответника действия, които обаче не сочат на предаване владението върху вещта на претендиращия я ищец /необходимо ли е вещта да се предаде на ищеца, за да се освободи ответникът от отговорност или е достатъчно да се установи, че към момента на приключване на устните състезания вещта не се намира в неговата фактическа власт и как следва да се разпредели доказателствената тежест ?

Дали постановеното регистърно решение за вписване на Сдружение „Д.“ от 26.09.1956г. създава нов правен субект или с него е извършена реорганизация на съществувалото юридическо лице /С./ с промяна на неговата правна форма, наименование и устав в съответствие с приетия след първоначалната регистрация Закон за лицата и семейството, т.е. дали Д. е правоприемник на С.?

Допустимо ли е въззивният съд да достигне до извод, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са оборени и да обоснове изводите си само на базата на обсъждането на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка, без да вземе предвид и доказателствата, събрани в съдебното производство и да не зачете легитимиращото действие на нотариалния акт без да извърши преценка дали събраните в съдебното производство доказателства опровергават констатацията на нотариуса ?

Има ли основание (кауза) договорът за наем на недвижимия имот, върху който наемодателят е учредил на наемателя право на строеж и какво е значението на свободната от застрояване площ от земята?

Когато производството по несъстоятелност е заварено от ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г) и към влизане в сила на закона е влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (първоначална редакция на текста), прилага ли се защитата по чл. 647, ал. 3 ТЗ (редакция на текста след изменението със ЗИДТЗ) за правата на третите добросъвестни лица, придобили имота възмездно преди вписването на исковата молба?

При действие на законова презумпция за съвместен принос каква е доказателствената тежест и как се провежда доказването, когато искът за установяване на правото на собственост върху имот поради преобразуване на лично имущество е обоснован с твърденията, че при покупката на имота са вложени пари от продажба на лично имущество на съпруга, а по делото се установи, че сумите от продажбата на личното имущество са постъпили по паричен влог, открит по време на брака и бракът е заварен по смисъла на § 4 от ПЗР на СК от 2009 г? Следва ли съдът да отхвърли доказателственото искане, само защото страната, която го е направила, не носи тежестта да установи сочения факт (чл. 154 ГПК и чл. 159 ГПК)?

Задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства,отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти,с излагане на правни изводи,със изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил?

Относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

За действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Възниква ли вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобственикът осъществява фактическата власт върху вещта, но за ползването на съсобствената вещ съществуват нормативни изисквания, спазването на които е обусловено от съдействието на останалите съсобственици ?

При твърдение на ответниците, че част от направените от тях подобрения са такива за запазване на имота, следва ли съдът да определи, кои от подобренията имат такъв характер и съобразно това съставляват необходими разноски, а останалите са увеличили стойността му?
Дължат ли се от собственика на имота необходимите разноски за запазване на вещта, направени от недобросъвестния владелец?

Относно въпроси свързани с приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК и чл. 302 ГПК, както и на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, решени в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Относно възможността да се осъществява косвен съдебен контрол върху влязло в сила решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с възможността за възстановяване на собствеността върху свободната, незасегната от осъщественото мероприятие площ от имота и с проблема дали представлява реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ подземният ел. кабел, за който е учреден законен сервитут по ЗЕ.

Относно определяне на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на конкретните обстоятелства на случая – ППВС №4/68 г., р. ІІ и за обезщетяване на вредите, настъпили в причинна връзка с незаконното обвинение – ТР №3/2004 г., т.11, както и с оглед на приетото в практиката по чл. 290 ГПК, че обезщетението за неимуществени вреди се определя според претърпените от пострадалия морални страдания за всеки конкретен случай.

Дали при иск за защита на реална част от поземлен имот ищецът следва да я индивидуализира чрез посочване на границите и дали при липса на индивидуализация на реалната част съдебното решение е нищожно, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната и неразбираемост ?

Относно задължението на въззивния съд да осъществи служебен контрол за приложението на императивна правна норма /в случая нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН за изискванията за форма на нотариалното завещание/.

Следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимост да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за установяването на които от първоинстанционния съд не са били давани указания?

Нищожно ли е поради противоречие със закона /чл. 21, ал. 2 ЗН/ завещателно разпореждане, което създава задължение за предприемане на определени действия от страна на заветника с цел изпълнение на поето приживе от наследодателя задължение за извършване на разпореждане с имота, предмет на завета, обвързано с волята му притежавани от него имоти да бъдат използвани за постигане на обществено полезна цел – основаване на фондация?

Относно приложението на чл. 333, ал. 3 КТ и е бил предмет на т.д. № 9/2013 г. на ОСГК, по което е постановено ТР № 9/2014 г., с което е прието, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1 КТ, вр. пар. 1, т. 6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател или секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана в предприятието на работодателя, но не и ръководствата на вътрешните структури в рамките на тази синдикална организация, освен когато тези вътрешни структури следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения и обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на КТ

При разрешаване на въпросите за произхода на средствата, вложени във възмездно придобиване на недвижими имоти по време на брак между страните, следва ли да се презумира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства или е необходимо съдът да извърши преценка относно фактите, имащи значение за определяне произхода на вложените средства във всеки конкретен случай ?

Представлява ли валидно завещателно разпореждане документ, наименован „разписка“, с който наследодателят е заявил, че е получил сума от едно лице, която счита за достатъчна за покриване нуждите му от издръжка до края на живота му, както и че завещана свой недвижим имот на лицето, което е дало сумата, както и на друго лице ? Налице ли е хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК, ако страната поддържа, че в срока за произнасяне на първоинстанционното решение се е снабдила с нов сравнителен материал, който е полагала усилия да издири и в хода на първоинстанционното производство, поради което прави искане за допускане на нова съдебно-графическа експертиза ?

Относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора, характера на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, възможността въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК и за задължението му да обсъди релевираните оплаквания във въззивната жалба, както и защитните доводи и възражения на страните.

Налице ли е невъзможен предмет на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД в хипотеза на разпореждане с постройка, която към момента на сключването му е разрушена и на нейно място се изгражда нова постройка и задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса и да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения при постановяване на решението?

Пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ ? Приложим ли е предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване правото на собственост в случаите, когато преди колективизацията имотът е изгубил качеството си на „земеделска земя“ и е придобил статут на урбанизирана територия, както и по въпроса дали общественото мероприятие в имота, отреден за Национален киноцентър е реализирано и съставлява ли то пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ ?

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

В производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,в тежест ли е на кредитора – ищец да докаже настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по сключен договор за кредит с ответника, вкл. за уведомяване на длъжника за това обстоятелство,или е в тежест на ответника изрично да оспори предпоставките за прилагане последиците на предсрочната изискуемост?

Следва ли действителната воля на субекта, чийто устав е предмет на тълкуване в конкретна негова разпоредба, досежно вложения в същата смисъл, да се съобразява и извежда от последващото му поведение,т.е. от трайното и безпротиворечиво последващо прилагане на спорното правило?

Какви са пределите на косвения съдебен контрол и допустимо ли е гражданският съд в производство по чл. 59 ЗЗД да се произнесе по валидността / и материалната законосъобразност/ на актове за земеделска реституция по ЗСПЗЗ, върху които е осъществен пряк съдебен контрол, по искане на ответника, който е правоприемник на държавата?

Може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност?

Относно правомощията на въззивния съд при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които първоинстанционния съд не е допуснал, приемайки ги за неотносими.

Как следва да бъде зачитана материалната доказателствена сила на представени писмени доказателства за доказване правото на собственост – извлечение от емлячен регистър и нотариален акт за собственост, които са изрично посочени в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ като документи за доказване правото на собственост в производството по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ и в исково производство ? Относно значението на момента, в който са били съставени тези документи.

Апортът, който е вписан само в търговския регистър, но не и в Службата по вписванията, противопоставим ли е на лицето, което е придобило правото на собственост от същия праводател и чийто акт е вписан в Службата по вписванията, т.е. по приложението на чл. 113 ЗС, като с оглед особеностите на настоящия случай е прието, че следва да бъде разгледана конкретната хипотеза ако едно и също лице се е разпоредило с правото на ползване в полза на един правен субект, след което се е разпоредило с правото на собственост в пълния му обем в полза на друг /доколкото в последващия акт на разпореждане не е посочено, че правото на ползване не се включва в предмета на разпореждане/, противопоставимо ли е първото разпореждане на последващия приобретател, ако то не е било вписано в Службата по вписванията ?

Приложим ли е чл. 147 ЗЗД към менителничното поръчителство по Търговския закон ?

Относно изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение след приемане на работата.

Относно допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС обуславяли се от проведено/ финализирано /със сила на пресъдено нещо, предходно производство по иск по чл. 108 ЗС между същите страни, за същия имот.

Дали оправдателната присъда има сила на пресъдено нещо за основанието, което е послужило за оправдаването на подсъдимия?

Относно прекратяване договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с фингирано връчване на известие за прекратяване на договора, поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 260, ал. 2 КЗ, чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./ и отговорността на застрахователя при неизпълнени задължения по чл. 294, ал. 1 КЗ /отм./ да впише прекратяването в регистъра на ГФ.

Индивидуален административен акт на държавен орган, в който по закон се определя размера на цената по предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа от електроразпределителните дружества на производители на електрическа енергия и с отмяната на този акт отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му суми по договор?

Относно темпоралното действие на влязло в сила решение на ВАдмС, отменящо индивидуален административен акт по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗЕ, инкорпориран в решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, разрешението на който е постановено от ВАС в отклонение на приетото от постановена по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика от ВКС.

Когато страните са обвързани от договор за предоставяне на услуга, чиято цена е определена по размер с индивидуален административен акт по силата на закона /чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ/ и този индивидуален административен акт бъде отменен по реда на АПК, отпадат ли с обратна сила породените от акта правни последици в договорни отношения между страните?

Относно тежестта на доказване на отрицателния факт в хипотезите при спор за собственост, основаващ се на чл. 6 ЗС /отм./, че не е имало друг собственик- физическо или юридическо лице, когато ответникът –Община има съставен АЧОбС и не би могъл да актувал тази спорна част като частна общинска собственост , ако преди 1991 година същата не е била държавна собственост“ , предвид на дадените разрешения по Р No 541/06/07.2010 год. по гр.д.No 661/2009 на ВКС, ГК- I г.о., Р No 321 от 14.10.2011 год. по гр.д.No 1167/2010 год. на ВКС, ГК- I г.о. ; Р No 8 от 11.02.2014 год. по гр.д.No 4244/2013 год. на ВКС,ГК- I г.о.

Относно противопоставимостта на правните последици на отпадналото изпълнително основание /отменено осъдително решение / спрямо трети лица , приобретатели на купувача по публична продан , закупили имота преди отмяна на изпълнителното основание , т.е. преди провеждане успешна защита на длъжника срещу материалната законосъобразност на изпълнението, основано на отменено осъдителното решение на съда и относно/ въпрос 12/ възможността без проведено производство по чл. 496, ал.3 ГПК, стабилитета на публичната продан , в рамките на спор за собственост между длъжника и приобретател на купувача от публичната продан, да се отрече с аргумент за недействителност, различен от преценката на предпоставките в закона- че длъжникът не е собственик или че не е внесена цената , предвид значимостта за еднаквото и точно прилагане на закона и по конкретно на последиците при отменено изпълнително основание въз основа на което е било предприето принудително изпълнение , приключило с публична продан по отношение правата на трети лица.

Относно предпоставките за нищожност на неустоечна клауза и критериите, които следва да се преценяват при произнасяне по въведено в процеса правоизключващо възражение от ответника.
В чия тежест е доказването на благоприятен за защитната теза на една от страните факт?
За критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи.

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп и следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на предварително изпълнение?

Въз основа на волеизявленията в договора за учредяване на суперфиция или въз основа на одобрените строителни проекти и книжа, по които е реализирано строителството, следва да се извърши преценката дали построеното е в рамките на правото на строеж?

При насочване на индивидуалното принудително изпълнение на частно гражданско парично притезание върху недвижим имот кой е актът, който съдебният изпълнител следва да представи, за да бъде вписана наложената възбрана: обезпечителна заповед, постановление за налагане на възбраната, писмото, предвидено в чл. 449, ал. 2 ГПК, респ. чл. 26 ПВ или е допустимо изискванията на чл. 26 ПВ да удовлетвори самата молба за вписване?
Допустимо ли е в производството по съдебно обжалване на отказа за вписване на възбраната по изпълнителното дело (чл. 577 ГПК) да се представят нови доказателства, включително да бъдат отстранени нередовности на молбата за вписване?

Констатирано нарушение на конкретна правна норма / на ЗДвП / достатъчно ли е да обуслови наличието на съпричиняване, без установяване причинна връзка между конкретното поведение на пострадалия, съставляващо нарушението й, и настъпването на вредата?
За приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД.

На коя дата следва да се счита предявена исковата молба, когато с нея се прекъсва придобивната давност в хипотезата на чл. 84 ЗС вр. чл. 116, б. б ЗЗД – датата на подаването и по пощата, отразена в пощенското клеймо върху пощенския плик или датата на отразения върху исковата молба входящ номер?

Относно необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат.

Има ли задължение работодателят да промени организацията си на работа / в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността/, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК ?

Налице ли е недобросъвестност и злоупотреба с право и съответно – могат ли авалистите по запис на заповед да противопоставят на поемателя възражение за недължимост, в хипотезата, в която издателят на записа на заповед, същият и кредитополучател по каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, е обявен в несъстоятелност и заличен като търговец, ако вземането по записа на заповед и по свързаното с него каузално правоотношение не е напълно погасено, чрез удовлетворяване на кредитора – поемател ?

Промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника,противопоставими ли са на поръчителя и при какви предпоставки, когато той не е давал изрично съгласие да обезпечава дълга и съобразно същите, вкл. изводим ли е отговор на този въпрос от разпоредбите на чл. 139 ЗЗД и чл. 147, ал. 2 ЗЗД ?

При наличие на алтернативни искания от страна на неползващия съсобственик, изпълнението на едно от тях погасява ли задължението за изпълнение на другото и какво е правното значение на изявлението за готовност за плащане на обезщетение с конкретно предложение , прекъсва ли състоянието на дължимост респ. от кой момент в тези хипотези би било изискуемо задължението по чл. 32 ал. 1 ЗС?

Притежава ли право на иск действителният собственик на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС? и за принадлежността на правото на иск относно собствеността на вещ, за която изключителните права са делегирани на трето лице – застраховател.

Следва ли въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора за собственост, или при положение, че ответника не владее имота предмет на ревандикация, следва отхвърли иска, без да обсъжда принадлежността на правото на собственост?
Допустимо ли е да се уважи иска в установителната му част, а да се отхвърли в осъдителната при положение, че ответника не владее процесния имот?

Относно предпоставките за погасяване на поръчителството по чл. 146, ал. 3 ЗЗД и доколко невъзможността поръчителят да встъпи в правата на кредитор следва да е окончателна.

За условията , при които може да се признае за валидна , сключена сделка на основание Наредба за търговете от 1992 година от ответника, с предмет част от спорния недвижим имот , без наличен договор и за допустимостта да се приеме, че доказването на факта на липсата на сделка / като отрицателен факт/ е в тежест ищеца , претендиращ собствеността, а не в тежест на ответната страна , която твърди наличието на такава сделка с вещно-правен ефект.

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

За необходимостта от нов доклад от въззивната инстанция и неговото съдържание при конкретно релевирани с въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушение на първата инстанция във връзка с доклада и точното приложение на чл. 146 ГПК при разминаване на правната квалификация по доклада и тази, на която е уважен иска.

Ако собствеността върху даден имот е установена и призната с влязло в сила решение , въз основа на което е издадено и решението за възстановяване правото на собственост на базата на анализирани доказателства, свързани със собствеността на имота, следва ли решаващият съд по иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР / редакция ДВ. бр.34/2000 год. / отново да събира доказателства за собствеността на имота щом в производството по чл. 53, ал. 2 ЗКИР / стара редакция/ ответникът, отказал да подпише акта за изменение и допълване на КК, не е доказва в производството право на собственост върху имота, а само оспорва правото на собственост на ищеца?

Съдебното решение е недопустимо когато е постановено по непредявен иск – когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.

За задължителната сила на указанията на касационната инстанция и за правомощията на въззивния съд при повторното разглеждане на върнатото му по реда на инстанционния контрол дело.

Може ли въззивният съд да даде защита на субективното право по начин, различен от искането на ищеца, давайки нова квалификация на иска, различна от заявената от ищеца и некореспондираща със събраните доказателства, при нов доклад, без оплаквания във въззивната жалба и обосновава ли процесуална недопустимост на съдебното решение хипотеза при която въззивният съд, в правомощията на въззивна инстанция, два нова правна квалификация на иск, разгледан на основания, определено от друг състав на въззивния съд в частно гражданско производство, по същото дело?

Следва ли да бъде изнесен на публична продан имот, който е реално поделяем и когато броят на имотите съответства на броя на съделителите?
Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, събрани от първоинстанционния съд и наведени във въззивната жалба?

Възможно ли е в хипотезата на чл. 200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание без за тази реална част да са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ, за да се приеме, че не е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ или е достатъчно фактическото й присъединяване по силата на упражнено давностно владение?

Може ли да се допусне делба на дворно съсобствено място, в което има сгради, индивидуална собственост на съсобствениците и следва ли предварително да е проведена и приключила процедурата по чл. 201 ЗУТ, или тя може да се проведе в рамките на делбеното производство?

Необходимо ли е, за да е налице владение по см. на чл. 68 ал.1 ЗС имотът да се ползва непрекъснато, площта му да е изцяло обработвана във всеки момент владелецът да извършва сам действия, чрез които да изразява намерението си за своене на имота или е достатъчно упражняването на фактическата власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът – лично или чрез другиго да може да извършва действия, когато пожелае, без никой да му пречи?

Когато владелецът на един съсобствен наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?

Следва ли при определяне на обезщетение до размера на застрахователната сума, до която е ограничена отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„, да се съобрази размера на присъдено, на друг пострадал от същото застрахователно събитие,обезщетение за забавено изпълнение, съизмеримо със законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от увреждането ? С други думи – за установяване изчерпването на застрахователната сума съобразяват ли се само дължими застрахователни обезщетения / главници/ или и дължими обезщетения за забава,съизмерими със законната лихви за забава, считано от увреждането?

Допустим ли е последващ иск по чл. 109 ЗС между същите страни и за същия имот /обект/ при наличие на предходно висящо дело по чл. 108 ЗС по спор за собствеността на процесното избено помещение , когато в хода на въззивното производство е искано спиране на делото, но такова е отказано?

Задължен ли е съда да се произнесе съобразно фактите,установими към момента на приключване на устните състезания по делото /вкл. на въззивна инстанция/?

Правилно въззивният съд е уважил предявения иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с оглед данните по делото ,че между страните е постигнато споразумение,по силата на което ответникът се е задължил да заплати на ищеца исковата сума,което задължение не е изпълнил в уговорения срок.Преценката на въззивния съд,че с въпросното споразумение страните са уредили отношенията си във връзка с осъществяваната от тях съвместна дейност се подкрепя от събраните по делото доказателства.

От кой момент възниква изискуемост на задължението на възложителя /електроразпределително дружество / да заплати стойността на изградените съоръжения, съгласно чл. 20, ал. 7 НПППЕЕПРЕМ и пар. 4 ПЗР ЗЕ?

Може ли да се приеме за доказано връчване на заповед за уволнение при условията на отказ, без изричен запис „отказ”, а със запис ”Потвърждавам връчването на заповедта”, удостоверен с подписите на двама свидетели, за което двамата свидетели са дали показания пред първоинстанционния съд, в които потвърждават връчване именно на уволнителна заповед на работника/служителя?

Решението за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно дадените в Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк.д. № 1 /2002г. на ОСГК на ВКС разяснения, има действие занапред. Следователно, ищецът, в качеството си на трето лице, ще има правен интерес от защитата по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 29 ЗТР само, ако уважаването на установителния иск и последващото от това заличаване по чл. 30 ЗТР на вписаното обстоятелство, се отрази върху негова правна сфера. Заличаването на вписването в конкретния случай ще рефлектира единствено върху правата на членовете му /акционерите/ и върху правата на вносителите на апорта – четири физически лица, но не и върху правната сфера на търговското дружество – ищец. Безспорно заличаването на вписването на увеличението на капитала чрез непаричната вноска, като факт, настъпил след хода на устните състезания на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, не се обхваща от силата на пресъдено нещо на посоченото решение, но този новонастъпил факт не полза ищеца, тъй като предвид отмяната с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС на нотариалните актове, с които му се прехвърля имота, предмет на апорта, той не може да се легитимира като негов собственик. Заличаването на вписването на увеличението на капитала посредством непарична вноска не е придобивен способ, поради което уважаването на иска при липса на титул за собственост не би довело до придобиване на права върху апортираното имущество от ищеца. Доколкото правните последици от евентуалното уважаване на иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ не рефлектират върху патримониума на ищеца, а в правната сфера на трети лица, които не са страни по спора, за ищеца липсва очертания от него в исковата молба правен интерес от разглеждането на иска.

Налице ли е противопоставимо на бившия съпруг в производството по чл. 108 ЗС ползване на семейното жилище, което е предоставено на ответника – другия бивш съпруг, ако съдът при бракоразводното решение не е определил наемното правоотношение между страните?

Кои са елементите, които трябва да са налице при апортирането на имот – частна държавна собственост, предоставен за управление на министерство, в капитала на държавно предприятие – еднолично акционерно дружество, чийто капитал е изцяло държавна собственост и приложими ли са нормите на чл. 43 ЗДС и следващите от (в редакцията от ДВ, бр.67 от 27.07.1999 г.) относно такъв апорт, за да настъпи вещно-правния ефект на преминаване на правото на собственост от Държавата към държавното предприятие?

В съдебните производства за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР при неблагоприятен изход на спора за териториалното поделение на НОИ, като ответник при наличие на специалните разпоредби на чл. 9 ЗУТОССР следва ли да се прилага общото правило по чл. 78 ГПК по отношение на разноските, още повече, че съответното териториално поделение на НОИ като държавен орган, който по силата на чл. 3 ЗУТОССР е ответник по исковете за установяване на стаж и неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност, а предявяването на иска е необходимо за постигане на целен правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска.

Допустимостта на съдебния акт е обусловена от надлежното упражняване на правото на иск – от и срещу надлежни страни, при наличие на положителните процесуални предпоставки и отсъствие на процесуални пречки. Съдебното решение би било процесуално недопустимо и когато е постановено по непредявен иск -когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти.

Съдебното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск, когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти. Не е недопустимо съдебното решение, когато съдът е основал решението си на заявените от страните факти, но им е дал погрешна правна квалификация, като ги е подвел под хипотезата на правна норма, която в случая не е приложима.

Относно предпоставките при които е налице сила на пресъдено нещо по чл. 221 ГПК (отм.), както и относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.

Мотивите не предпоставят извод за безспорно съобразен фактически състав на разгледана в хипотезите на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД претенция, доколкото обстоятелствена част за претенция по т.2 на същата разпоредба ищецът не е заявявал / реална престация на парична сума в уважения от съда размер,извън основанието „заем„, не е посочена, нито обстоятелства по смисъла на ППВС № 1/1979 год. – погасяване на задължение поради невъзможност за изпълнение, договор под отлагателно условие – ненастъпило и др.,доколкото Постановлението не ги визира изчерпателно/. Решението не е допустимо, стига мотивите да се вместват в хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, независимо от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

За евентуалната недопустимост на въззивното решение, в хипотеза, когато то е постановено по искове, по които производството е приключило с влязло в сила първоинстанционно решение, срещу което не е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба.

При наличие на безспорни писмени доказателства за собственост на мюсюлманска религиозна общност от 1924 година , процесният недвижим имот-„гробище“ става ли публична общинска или държавна собственост на основание разпоредбите на чл. 61, ал. 4 ЗУТ във вр. с пар. 5, т. 73 ДР ЗУТ поради специфичното си предназначение и защото „гробищните паркове“ са част от обществените зелени площи в населените места, съгласно чл. 30 ал.2 от Наредба 7/22.12.2003 година на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии в устройствените зони, доколкото в АПОбС , съставен за процесния недвижим имот, няма посочено правно по см. на чл. 77 ЗС основание за собственост на Държавата?

Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, съответно чл. 422, ал. 1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1, предл. четвърто ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, съответно по чл. 422, ал. 1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.

Относно възможността въззивният съд да приема за установени по делото факти, за чието съществуване ищецът няма твърдения в исковата си молба и в хода на цялото първоинстанционно производство; както и може ли въззивният съд да прави фактически изводи относно обстоятелства, които не са посочени в исковата молба, дори когато твърди, че тези обстоятелства са му служебно известни и в тази връзка допустимо ли е въззивният съд едва в мотивите на решението си да обявява, че определени факти са му служебно известни, след като това не е направено до приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване и по отношение на тези факти не е спазено изискването на чл. 155 ГПК; може ли е въззивният съд да се произнася по доводи и съображения, които не са посочени във въззивната жалба, както и да събира доказателства чрез служебно направени от него справки, или обявявайки дадени актове/нотариален, съдебен/ за служебни известни му, когато във въззивната жалба няма направено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, довело до неизяснена фактическа обстановка, както и да се позовава на доказателства, за които твърди, че са му служебно известни от други дела, при положение, че една от страните по делото не е била страна по тези дела.

Видно от обективираната в мотивите решаваща воля на съда, искът е уважен на незаявени в исковата молба обстоятелства, от които произтича твърдяното и претендирано от търговското дружество ищец спорно материално право. По този начин, решаващият състав на Апелативен съд – София се е произнесъл недопустимо – въз основа на различни от твърдяните от ищеца правопораждащи факти. Поради това въззивното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне на предявеното от ищеца основание.

В случай на разпореждане с предмета на спора в хода на делото и при условие на формирана на основание чл. 221 ГПК /отм./, съответно чл. 226 ГПК сила на присъдено нещо по отношение на приобретателите, закупили имота от ищец по делото, постановяването на съдебен акт, с който е установено, че продавачите не са били собственици на имота, отразява ли се и по какъв начин на установеното от тях владение ?
Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на събраните по делото гласни доказателства, както и по въпроса за необходимостта да бъдат обсъдени във въззивното решение всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, включително за наличие на самостоятелни обекти в сградата, както и за погасяване на част от исковата претенция по предявения иск за заплащане на обезщетение по давност.
Ако не е установено ищците да са владели имота след 2009г., поради което предявяват иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, може ли да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, основан на твърдение за придобиване правото на собственост върху имота по давност?

Представлява ли съпружеска имуществена общност недвижимия имот, придобит при действието на СК от 1985 г. на името на единия от съпрузите по наследствено правоприемство и доброволна делба с доплащане равностойността на дяловете на останалите сънаследници?

Относно въведения от жалбоподателката довод за недопустимост на същото поради постановяването му без участието на всички необходими задължителни другари (на собствениците на южния магазин, построен в процесното дворно място, А. К. и И. К., непритежаващи собственост върху идеални части от имота).

В производство по чл. 75 ЗС , когато нарушеното владение е извършено чрез действията на съдебен изпълнител кой е меродавния момент , към който следва да се прецени несеквестируемостта на едно имущество на длъжника на основание чл. 444, т. 5 ГПК- моментът на налагане на възбраната или моментът на въвода във владение на имота , предвид на противоречивото му разрешаване от съдилищата? Физическо лице , извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната , която не е регистрирано по реда на Наредба Nо 3 / 29.01.1999 год. притежава ли качеството земеделски стопанин и неговите права попадат ли под закрилата на чл. 444, т. 5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение, предвид на искането за тълкуване в по-широк смисъл от този, вложен в мотивите на въззивния съд? Впроизводство по иска по чл. 75 ЗС за възстановяване на нарушено владение , извършено със съдействието на съдебен изпълнител, когато ищецът се позовава на несеквестируемост на правото , спрямо което е насочено изпълнението, какви са правомощията на съда и кои действия на съдебния изпълнител подлежат на проверка за законосъобразност, предвид липсата на разрешения на съдилищата, като се сочат какво да се разбира по понятието „извършени действия”?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и обхвата на съдебния контрол по критериите за подбор, респ. възможността при осъществяването на подбора, назначената от работодателя комисия да използва и възприеме като оценка за нивото на изпълнение на работата, резултати от по-ранни атестации на сравняваните лица, в т.ч. оценки от „картата за диференцирано заплащане”.

Разполага ли кмета на общината с правомощията си по чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА да назначава и освобождава от длъжност заместник – кмета, за периода от време, посочен в нормата на чл. 161, ал. 1 ИК, когато като кандидат, регистриран за участие в избори, е следвало да бъде в задължителен отпуск /от регистрацията до обявяването на изборните резултати/, но такъв отпуск не е ползван и кметът е бил на работа ?

Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяната в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно?

Дали собственикът на недвижим имот може да иска от държавата като собственик на река, която причинява вреди на имота му, да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното й въздействие върху имота, ако държавата е възложила на друг правен субект /общината/ предприемането на посочените в чл. 138 и чл. 139 ЗВ мерки срещу вредното въздействие на реките и кой е пасивно легитимиран да отговаря по иск за преустановяване на бездействие по отношение разрушителното въздействие на река върху недвижим имот чрез предприемане на действия по изправяне на коритото й, укрепване на коритото, изграждане на подпорна стена ?

Относно преценка на всички относими към интереса на детето обстоятелства, с оглед указаното в ППВС №1/74 г..

Относно определяне на правната квалификация на иска, съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и значението на определената от съда правна квалификация за допустимостта и/или правилността на решението.

Може ли въззивният съд да въвежда в решението си по делото нови факти и обстоятелства от предмета на спора – в случая финансовата възможност на ответника по иска да дава поисканата му издръжка, без в хода на производството да ги е посочил на страните и да им е указал доказателствената тежест за тях?

За допустимостта на делбата на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на СТЕ, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот, както и за съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени.

Задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, включително и за това дължат ли се обезщетения за вреди от две постановления за 72 часово задължане, за периоди от време в двете, които съвпадат – по чл. 64, ал. 2 НПК и по чл. 219 НПК?

От кой момент дължи издръжка на децата родителят, при когото те са живели до възлагане на родителските права за упражняване на другия родител със съдебното решение?

Относно възможността да се запази право на собственост върху идеална част от стопанска постройка, която няма самостоятелно значение, предназначена е да обслужва дворното място или построена в него жилищна сграда и е тяхна принадлежност, от съсобственик, който е прехвърлил на друг съсобственик всички притежавани идеални части от дворното място и жилищната сграда.

Допустим ли е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ако съсобствениците са сключили договор за разпределение ползването на имота, искът е предявен след сключване на договора и претенцията за съдебно разпределение се обосновава с извършени от част от съсобствениците действия нарушаващи постигнатото споразумение или защитата срещу такива действия следва да се осъществи чрез искове по чл. 108 ЗС чл. 109 ЗС ?

Следва ли нормата на чл. 64 ЗС да намери приложение в случай, че на терена се съществуват изградени постройки, макар за тях да е налице вещно право на строеж? Относно допустимостта на производството по предявен по реда на чл. 64 ЗС иск, ако в хода на това производство постройките са погинали.

Длъжен ли е съда да назначи служебно експертиза в случаите, когато е въведено с жалбата оплакване за необоснованост на решението, поради недоказаност на определени факти и съда установи, че този факт действително не е изследван?

Дали ищецът има право на обезщетение по чл. 252 ЗМВР от 2006 г./отм./ и за периода от 23.08.1993 г. до 28.12.2009 г. на основание пар. 57 ПЗР на ЗИД ЗМВР, през което време е заемал длъжност въз основа на трудово правоотношение и дали работата по трудово правоотношение е приравнена на такава по служебно правоотношение?

Относно съкращаване на щата при обособена дейност на даден банков клон в различни населени места в страната задължен ли е работодателят да извършва подбор между всички лица в различните населени места, заемащи еднакви или сходни длъжности.

Ако с въпросното касационно решение е бил отхвърлен положителен установителен иск на ответното по настоящата молба за отмяна търговско д-во, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 410 ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС/ срещу търговеца [фирма]-гр. С., този правен резултат по никакъв начин не означава, че непременно е следвало да бъде уважен заведен от друг търговец /настоящият молител/ отрицателен иск по чл. 424 ГПК за оспорване на вземането на [фирма], за което последното е било снабдено със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, доколкото предпоставка за водене на последния иск е намирането „на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които той не е могъл да се снабди в същия срок”. Досъдебното производство не е съдебен ред, а ноторно е, че последният приключва с влязла в сила присъда по отношение на конкретно физическо лице. Следователно касае се за съвършено неотносимо към основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение доказателство.

Недопустимо е, с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл. 630 ТЗ дело по см. на чл. 637, ал. 1 ТЗ /при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск или възражение за прихващане/, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Относно задължението на съда да изслуша и обсъди в решението си становищата на двамата родители на детето съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск с пр.осн. чл. 127, ал. 2 СК.

Относно определяне и разграничаване на фактическите твърдения от негативните оценъчни съждения и съответно – на отговорността за тях, според указаното в р. по гр.д. №1376/11 г. на четвърто г.о. на ВКС.

Относно постоянното местоживеене на бабата и дядото е в населено място, различно от населеното място, в което е постоянното местоживеене на детето при преценка интереса на детето, което е малолетно, когато се определят мерки за лични отношения по предявен иск с правно основание чл.128,ал.1 СК от бабата и дядото.

Налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/ , когато към датата на завеждане на делото претендираният от ищеца имот е заснет и нанесен като негов в действащия КП или РП, а ответникът е подал молба на нанасяне в КП, по която няма произнасяне и налице ли е правен интерес, ако в хода на съдебното производство по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/ се приеме нова КК , в която процесният имот е заснет и записан на името на ищците?

Какво следва да се разбира под понятието плагиатство по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО и въпрос 3-ти – за елементите от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, при наличие на които е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на член на академичния състав на основание този текст от ЗВО и необходимо ли е да бъде утвърдена предварително процедура по установяване на плагиатство в съответното висше училище, за да бъде законосъобразно уволнението?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните – решен в противоречие с ТР № 1/4.01. 2001 г., т. 19? Налице ли е пречка за реституция по ЗВСОНИ в хипотезите, при които одържавеният незастроен недвижим имот е застроен след влизане в сила на ЗВСОНИ и в хипотезите, при които отчужденият застроен имот към влизане в сила на ЗВСОНИ съществува реално до размерите до които е бил отчужден – решени в противоречие с ТР № 6/2006 г., препращащо към ТР № 1/2005 г.?

Относно възможността съдът да постанови условен диспозитив за предаване владението върху недвижим имот. Относно преценката по кои от предявените искове първоинстанционното решение е влязло в сила и възраженията, по които въззивната инстанция е длъжна да се произнесе. Относно правомощията на съда да вземе предвид настъпили в хода на производството факти и обстоятелства, касаещи придобиване правото на собственост върху имота, предаване владението върху който се претендира по реда на чл.108 ЗС, а оттам и за допустимостта на възраженията, касаещи възможността предварителният договор да бъде обявен за окончателен, въведени от лица, които не са страни в производството по предявения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск, но са страни по иска, предявени по реда на чл.108 ЗС.

Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача. Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача.

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

Следва ли при иск по чл. 109 ЗС да бъде установено при условията на главно и пълно доказване правото на собственост на ищеца върху обекта на въздействие и може ли да се приеме, че е налице препятстване упражняване правото на собственост по см. на чл. 109 ЗС в случаите, когато се претендира нарушено отстояние на законно положена ел. инсталация от изградена в последствие незаконно тераса?

Допустимо ли е да не се разгледа довод на въззивника –ответник при разглеждане на делото пред втората инстанция за недействителност на договор по см. на чл. 26 ал. 1 ЗЗД при липса на самостоятелност на разпоредения „сутеренен етаж“ , от който договор ищецът – въззиваема страна черпи правото си на собственост?

В исковата молба липсва уточнение каква част от сумата претендира всеки един от ищците, респ. дали исковете са предявени при условията на евентуалност, претендира ли се общо присъждане на сумата в полза и на двамата ищци и на какво основание или всеки един претендира на самостоятелно предявено основание сумата да му бъде присъдена изцяло.

Противопоставими ли са на купувача на публичната продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на арендатор върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от договор за аренда, сключен и вписан след налагане на възбрана върху тези имоти?

Дали обезщетението за направени разноски за подобрения в чужд имот включва и разходите за данък добавена стойност, извършени от подобрителя за доставени по повод подобренията материали и услуги, ако подобрителят-получател на облагаемите доставки също е бил търговец, регистриран като данъчно задължено лице по ЗДДС и е упражнил правото си на данъчен кредит?

Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по възражение за упражняване на право на задържане, направено в първата инстанция, която не се е произнесла и въззивната жалба не съдържа оплаквания в тази насока и по въпроса за правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложени средства, довели до увеличената стойност на чужд имот.

На кого принадлежат правата върху онази идеална част от недвижим имот, по отношение на която сключеният от наследодателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален по иск, предявен само от един от неговите наследници, връщат ли се в наследството на прехвърлителя частите от имотите, за които този договор е развален и допустимо ли е в делбения процес да бъде пререшаван въпросът за обема от права на наследника, предявил иска за разваляне?

Относно възможността директорът на училище да прекрати трудовия договор за длъжността „главен учител”, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като въведе с длъжностната характеристика допълнителни квалификационни изисквания, наред с нормативно установените в ЗНП, ППЗНП, Инструкция №2/1994г. и Наредба №5/1996г.

Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца семейното жилище, което е собственост на единия съпруг, може ли да бъде предоставено за ползване след прекратяване на брака на другия съпруг?

Преклудирано ли е възражение по чл. 30 ЗН, направено в делбеното производство, във фаза по допускане на делбата, след изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, но в първото заседание по чл. 342 ГПК?

Може ли при непозволеното увреждане вредата да бъде пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение по договор, по който страна не е увреденото лице?

За правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.

Относно приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ, решен в противоречие с решение № 457 от 9. 12. 2011 г. по гр. д. № 1591/2010 г. на ВКС, I г.о.

Наличието на претендираните суми по банковите сметки на ответника, към момента на предявяване на иска, предпоставка ли е за тяхното отнемане по реда на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./?

Дали изменението на нормата на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС със Закона за изменение и допълнение на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, обн. ДВ бр. 96/1999 г., има обратно действие и се прилага и за отменени преди изменението отчуждения?

Сключен ли е трудов договор със срок за изпитване в заобикаляне на закона / за постигане на непозволен краен резултат с поредица насочени към него формално законни действия, при превратно упражняване на права – р. по гр.д. №621/09 г. на ВКС, четвърто г.о./, ако не се установява типичната му цел – да се провери годността на работника за изпълняваната работа?

Действителен ли е договорът за изработка, ако в него стойността на възложената работа е определена ориентировъчно или е определяема? При безспорно установения факт на изпълнение на възложената работа от страна на ищеца, следва ли ответникът да му заплати възнаграждение, като спорът за заплащането му бъде разгледан като такъв за парично вземане, произхождащо от създадено между страните облигационно отношение с източник ненаименован граждански договор?

Относно приложимостта на разпоредбата на чл.349, ал.6 ГПК / чл.288, ал.7 ГПК, отм./ при извършена делба и постановено уравнение на дяловете по реда на чл.353 ГПК/ чл.292 ГПК, отм./. Кой момент настъпва вещно – прехвърлителното действие на съдебното решение за извършване на делба по чл.353 ГПК / чл.292 ГПК, отм./?

Следва ли да се намали обезщетението за неимуществени вреди от тр. злополука, съответно на тези от тях, които работникът би могъл да избегне, ако положи грижата на добър стопанин по см. на чл.83, ал.2 ЗЗД след злополуката?

Съставлява ли оспорването на цената на обективиран в нотариален акт договор за покупко-продажба, по който оспорващия не е страна, оспорване верността на официален свидетелстващ документ и приложима ли е забраната по чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК?

Допустимо ли е съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, ако събраните доказателства сочат на порок в процедурата по неговото издаване?
След като с доклада на делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска, страните не са възразили по тази квалификация и първоинстанционното решение й съответства, допустимо ли е тя да бъде променена с въззивното решение?

Допустимо ли е съдът да се произнася по спора относно обема на правата на страните в съсобствеността в производството за разпределение ползването на вещта по чл. 32, ал. 2 ЗС?

Представляват ли промяна в анимуса на съсобственика действията, изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части на имота и построяването на масивна ограда в едната част, ако между съсобствениците е била постигната спогодба преди извършването на строителството, съгласно която същите са разпределили само ползването върху реално определените части при равни квоти?

Относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност.

За момента, към който следва да се определи размера на обезщетението по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, при подлежаща на връщане на отпаднало основание, но отчуждена възмездно вещ – дали това е моментът на отчуждаването на вещта от приобретателя, или този на възникване правото на кредитора да получи обратно своята вещ.

Следва ли да има умисъл при извършване на нарушение на трудовата дисциплина, когато е квалифицирано като злоупотреба с доверие?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ само за част от нарушенията и/или само за част от периода на извършване на нарушенията, посочени в заповедта по чл. 195, ал. 1 ГПК ?

Може ли съдът, ако предявеният иск е основателен, да го отхвърли поради недостатъчно данни за размера му?

Относно доказване на правния интерес при предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с предмета на доказване при същия иск, което е в противоречие с т.1 от ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГКТК.

Относно съществуването на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Допустимо ли е ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност, ако тази инстанция е участвала в препирня за подсъдност по същото дело, разрешена от апелативния съд и обвързана ли е въззивната инстанция от даденото от апелативния съд разрешение по спора за подсъдността.

За съдържанието на законовия термин упражняване вещното право на ползване и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището/ недвижимия имот/,по отношение на който това право е учредено и може ли то да се упражнява, в смисъл на живеене в него, от друго лице.

Относно двете основания по чл. 132 СК, ал. 1 и 2, с кумулативното прилагане на които касаторката е лишена от родителски права по отношение на двете й малолетни деца.

За допустимостта да се предяви иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ стар/ с който ищците от свое име упражняват чужди права в противоречие на чл. 26, ал. 2 ГПК, налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/.
Допустимо ли е иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР / стар/ да бъде уважен , след като ищците не са провели успешно пълно доказване на вещните си права върху целия имот, предмет на иска?

Приложението на чл. 11 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, респ. за възможността съдът да основе решението си на доказателства, събрани в друго производство; както и за критериите, имащи значение за присъждането на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и за лицата, на които се дължи такова обезщетение.

Следва ли ползващото се от констативен нотариален акт лице да доказва възникването на претендираното от него право на собственост при положение, че оспорващият правата му се позовава на придобивно основание, предхождащо съставянето на констативния нотариален акт и представя съставен в негова полза акт за публична държавна собственост; може ли едно църковно настоятелство да придобива по давност собствеността на повече от един църковен храм, след като съгласно действащия към момента на съставяне на н.а.№169/1943г. Екзархийски устав /част Четвърта на Допълнението към Екзархийския устав, т.1/ всяка църква има едно църковно настоятелство, което да я представлява; може ли началният момент на фактическото владение да бъде поставен не чрез осъществяване на фактическо действие, обективиращо намерение за владение на имота, а да бъде свързан с приемане на документ /устав/; става ли държавата собственик на недвижими имоти-открити старини, чрез първичен оригинерен способ /по силата на закона, а именно по силата на чл. 8 от Временни правила за научни и книжовни предприятия, обн.ДВ.бр.31/19.03.1888г., чл. 8 от Закона за издирване на старини и подпомагане на научни и книжовни предприятия, обн.ДВ.бр.13/17.01.1890г. и чл. 25 от Закона за старините, обн.Дв.бр.87/18.02.1911г./, когато имотите попадат в обхвата на легалното определение за „старини“, съдържащо се в чл. 2 от Закона за старините, включени са в обнародвания в Държавен вестник Списък на народните старини, изготвен в изпълнение на този закон, ако конститутивният нотариален акт за придобиване правото на собственост по давност от определен правен субект е съставен след обнародването на списъка.

Задължението на електроразпределителното дружество, на основание чл. 20, ал. 7 НПППЕЕПРЕМ, да заплати стойността на поети за изграждане от присъединяваното лице, с предварителен,както и с последващо сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа, съоръжения ,на основание чл. 20, ал. 5 НПППЕЕПРЕМ, задължение по предвиден за сключване договор за покупко – продажба на съоръженията ли е или по договор за изработката им ? Изискуемо ли е задължение за заплащане стойността на тези съоръжения за присъединяване,преди потребителят да е изпълнил задължението си да представи необходимите според чл. 24 НПППЕЕПРЕМ документи, вкл. с оглед определяне предмета и цената по договора за покупко-продажба на съоръженията,прехвърлими в собственост на ектроразпределителното дружество?

Длъжен ли е решаващият съд да обсъди твърденията за придобивния способ и принадлежността на правото на собственост върху имот, който не е включен в делбената маса, при наличието на спор за принадлежността на правото на собственост върху включен в делбената маса обект, ако с оглед правилата на формалната житейска логика между твърдените основания за придобиване на правото на собственост върху всеки един от тези имоти съществува зависимост?

Съществено процесуално нарушение е допуснато и поради неизслушването на съдебно-техническа експертиза, която е била необходима след като съдът не е разполагал със специалните знания за да установи идентичност между посочения в нотариалния акт от 1929 г. имот и процесните УПИ при положение, че заявените по делото становища на съделителите са, че не оспорват фактическите твърдения по исковата молба, поради което и не са давани указания, че е необходимо да се доказва идентичност на закупената ливада с урегулираните поземлени имоти.

Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл. 152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата? Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти?

Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

По делото липсва данни социалния работник, изготвил социалния доклад да е посетил дома на майката и данни за условията, битови и социални, при които тя ще отглежда и възпитава детето Т., които обстоятелства, заедно с изложените твърдения на касатора в касационната жалба, са довели настоящия състав до извод за допустимост на касационното обжалване, предвид необходимостта от защита интереса на детето, водещ при предявения иск за определяне на това, кой от двамата родители да упражнява родителските права по отношение на родени от брака деца.

Относно значението на падежите на записи на заповед – при липса на спор относно обезпечителната им функция по конкретно каузално правоотношение между издател и поемател – по отношение задълженията,обезпечими със същите и дали това са само задълженията с изискуемост, настъпила до датата на падежа по записа на заповед или и задължения, с настъпила след падежа му изискуемост.

Несъществуването/ незаснемането/ на един имот в цифровия вид на КП представлява ли грешка в кадастъра, когато същият имот съществува/ е заснет/ в графичния вид на същия план , след като е възприет за основателен довода , че произнасянето на ВКС би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото?

Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

Относно приложението на чл.190 ЗУТ.

При твърдяна от ищеца – поемател функция на записа на заповед по обезпечаване вземането му към ответника – издател по договор за заем ,сключен помежду им,следва ли ищецът – кредитор да докаже пълно и главно предоставянето на сумата по заема,независимо от предмета на защитата на ответника?

Относно разпределение по реда на чл.353 ГПК, при което трима от петимата съделители са получили в дял освен по един новообразуван имот от допуснатата до делба овощна градина, още и по една от реално неподеляемите три ниви, а останалите двама съделители (в т.ч. и касаторът) са получили в дял по един новообразуван имот от овощната градина и им е присъдено парично уравнение.

Неоспорването на произхода на детето по реда на чл. 33 СК/отм./ чрез съответния иск за оспорване на бащинство и въобще неизвършването на правни действия от трети лица/в конкретния случай презюмирания баща или първата ответница/? Съставлява ли пречка ищецът да е бил въведен в заблуждение и измамата по чл. 29 ЗЗД съдържа ли като елемент от фактическия състав извършването на действия от страна на трети лица? Следва ли да се приеме, че измама не е налице при неизвършването им?

Относно приложение на чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 30 ал.3 ЗС относно необходимостта от писмена покана по см. на чл. 84 ал.2 ЗЗД , за да е налице забава на длъжника – съсобственик за заплащане на лихви по неплатена главница, дължима на основание чл. 30 ал.3 ЗС , в контекста на евентуално противоречие със задължителната съдебна практика – ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС и за еднаквото и точно прилагане с оглед на посочените решения на състави на съдилищата – Решение Nо 304/ 04.06.2009 год. по гр.д. Nо 550/2008 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 1369 / 18.04.1983 год. по гр.д. Nо 4390/1982 год. на ВС-I г.о. Относно необходимостта от покана за изпълнение на основното парично задължение за заплащане на припадащата се част от събраните гражданските плодове .

Нередовен ли е като сочещ повече от един падеж на задължението,запис на заповед съдържащ конкретна дата на падеж и фразата „ без задължение последният да не бъде представен за плащане„ / т.е. при задължение записа на заповед да бъде представен за плащане,както логично следва да се възприеме израза съдържащ двойно отрицание /,доколкото този израз може да се счете като падеж,уговорен „на предявяване„?

Дали е допустимо присъждане на претендирано в евро обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС в неговата левовата равностойност, когато не е допустимо да бъде присъдена посочената валута?

Относно предпоставките за прилагане чл. 301 ТЗ и обвързване страната с неподписан от нея договор, сключен от трето лице,без представителна власт,в условията на проведена конкурсна процедура, инициирана от самата страна и за чието финализиране чрез необходимо сключване на договор, в качеството й на спечелила търга, същата е в известност.

Относно вписването на саморъчното завещание означава ли упражняване правата по завещанието, от този момент закон са узнали в хода на делбения процес, произнесен в нарушение на ПП ВС 7-73.

Тече ли придобивна давност върху имот, собствеността върху който вече е изцяло възстановена по реда на ЗСПЗЗ от датата на възстановяването на собствеността до датата на влизане в сила на изменението на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ /ДВ. Бр. 107/ 18.11.1997 год./ т.е. приложима ли е забраната на цитираната норма по отношение на земеделски земи, чиято собственост е възстановена преди изменението на закона , е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика , цитирана по делото?

Относно законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство, обжалваното решение на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС , Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о.

Кой носи доказателствената тежест за установяване съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата; необходимо ли е съществуването им към този момент на бъде доказано, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност, но при различни твърдения на съделителите за местонахождението на вещите към датата на постановяване на решението; за възможността да се приеме кой от съделителите държи допуснатите до делба движими вещи само въз основа на обяснение, дадено от съделител в прекратено досъдебно производство; за възможността преценката на съда дали една вещ е движима или представлява подобрение да се извърши въз основа на заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза; следва ли да се преценява състоянието на всяка вещ поотделно с оглед изразеното от съделителите становище за тази вещ и допустимо ли е правейки аналогия със становището на съделителите по отношение характера на сходни вещи да се формира извод въз основа на факти извън твърдените от страните; за задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели.

Дали подпорна стена и ограда, изградена въз основа на строително разрешение в имота на ответник по иска по чл. 109 ЗС на вътрешната граница с имота на ищеца по иска, която прегражда (не осигурява) естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, пречи на допустимото пълноценно ползване на дворното място на ищеца по неговото предназначение ? Ако подпорната стена и ограда пречи на естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, дали когато се иска събаряне на цялата подпорна стена, съдът може да уважи иск за събаряне на част от нея или за преустройства, които позволяват оттичане на повърхностните води, ако според заключение на съдебно-техническа експертиза по делото съществува техническа възможност за законни преустройства ?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г.? Дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал.1, т. 7 ПЗР З.?

Налице ли е основанието по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД при наличие на действащ договор към момента на извършеното плащане в изпълнение на поето по него задължение, щом този договор, в случая за строителство с елементи на предварителен, не е развален, унищожен и не е настъпило прекратително условие преди изпълнението му, а същият е изпълнен със сключването на окончателен договор за покупко- продажба?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З.?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З.?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г.? Дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З.?

Може ли самостоятелен предмет на иска по чл.694 ТЗ да бъде съществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, вземане, предявено от кредитора като обезпечено, е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено, или кредиторът следва да осъществи защитата си по общия исков ред – по реда на чл.124, ал.1 ГПК?

Противоречи ли уговорката по т.8.1 от процесния договор по С. на повелителните норми на закона и могли ли са страните свободно да определят съдържанието на договора при положение, че законодателят не е ограничил автономността на волята на страните?
Предвид т.8.1 от договора от кой момент е възникнало задължението на ползвателя по договора да върне получената по договора сума, т.е. от кога тече погасителната давност-деня на плащане по договора или деня в който ДФ Земеделие е узнал, че ответното Е. е представило документи с невярно съдържание?

Следвало ли е, за да придобие правото на собственост чрез способа по чл. 79 ЗС, ответникът (сега касатор) да се позове на придобивна давност по отношение на всеки от предишните приобретатели (според приложените нотариални актове) на имота? Следвало ли е спрямо всеки един от предишните приобретатели да изтече давностния срок по чл. 79 ЗС – поради противоречие на възприетите от въззивния съд разрешения с т.2 на тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС?

Прехвърлянето на дяловете от капитала на ЕООД е не само двустранна сделка – правоотношение между прехвърлителя и третото лице- приобретател, не само способ за смяна на собственика на капитала, но и обстоятелство, което по силата на чл. 129, ал. 2, предл. последно ТЗ и чл. 4 ЗТР подлежи на вписване по партидата на дружеството. Освен съдоговорителите, договорът по чл. 129 ТЗ е предназначен да произведе и действие по отношение на дружеството. Последното е самостоятелен правен субект, което не се идентифицира с притежателя на дяловете му, поради което спорът между страните по сделката по чл. 129 ТЗ относно нейната валидност не може да бъде разрешен без участието на самото дружество. Макар да не е страна по сделката, последиците от сключването й, респ. обявяването й за недействителна, пряко рефлектират в правната сфера на търговеца, обособен правно и структурно в ЕООД. Спорът по установителния иск за недействителност на договора по чл. 129, ал. 2 ТЗ за прехвърлянето на дяловете на едноличното дружество с ограничена отговорност има за последица разрешаването на въпроса кой е собственикът на капитала му. Дружеството е обвързано от изхода на спора по установителния иск и решението ще има действие и по отношение на него, поради което постановяването на допустим съдебен акт предполага и участието му в процеса, съответно задължение на съда да даде указания на ищеца за неговото конституиране.

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З. ? Дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дръжуство, на което българската държава е едноличен собственик на капитала ?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дръжуство, на което българската държава е едноличен собственик на капитала ?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дръжуство, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Допустимо ли е делбата да се извърши по колена, когато в нея участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена?

Налице ли е редовно призоваване, ако в изпратената до страната в производството призовка са вписани имената на друго лице като адресат?

При постановена от закона защита на масата на несъстоятелността чрез конститутивен иск и осъществена такава чрез установителен иск и невъзможност по висящото производство да се премине към разглеждане на новия фактически състав на иска чрез промяна на вида на защитата, съответно чрез едновременна промяна на обстоятелствената част и петитума на иска, разгледаните от съдилищата искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /стара редакция/ са недопустими, като постановените по тях решения следва да бъдат обезсилени, а производството по исковете – прекратено. При недопустимост на обуславящите искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /стара редакция/, обусловените осъдителни искове също са недопустими с оглед липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането им, поради което постановените по тях решения също подлежат на обезсилване, а производството по исковете – на прекратяване.

Присъщо на всички процесуални срокове, вкл. тези за предявяване на иск е, че те текат занапред от момента на определянето им, тъй като обратното би ги лишило от тяхната същностна характеристика на времеви периоди, в които страната може обективно да осъществи определено процесуално действие. Ето защо и при действието на разпоредбата на пар. 14, ал. 1 ПЗР ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, следва да се приеме, че при открито производство по несъстоятелност, преди влизане в сила на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр.20/28.02.2013г./ едногодишният преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ, тече от влизане в сила на изменението на закона, а не от откриване на производството по несъстоятелност.

Може ли право на строеж върху имот частна държавна собственост да се придобие по давност от трето лице, с оглед нормата на чл. 86 ЗС и мораториума, наложен с пар. 1 ЗДЗС от 31.05.2006 г. до 31.12.2014 г.?

Коя е необходимата и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл. 166, ал. 2 и чл. 167, ал. 1 ЗЗД и следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяването на сградата? Когато предмет на ипотека е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения?

Относно приложение принципа на справедливост, за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ.

Относно допустимостта на въззивното решение за отхвърляне на ревандикационния иск в частта за предаване владението с оглед преценка наличието на надлежна индивидуализация на конкретната площ от поземления имот по отношение, на която се е произнесъл съдът.

Решението по чл. 344, ал. 1 ГПК /чл. 282, ал. 1 ГПК - отм./ формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не.

Въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие във фактическите твърдения на ищците – че праводателите на ищците и на ответниците са придобили въз основа на самостоятелно осъществени различни юридически факти собствеността на два съседни самостоятелни имота, а същевременно се претендира наличие на съсобственост върху тях, без да са изложени твърдения за юридическите факти, от които е възникнала твърдяната съсобственост.

Какви са материалноправните предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права?

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ?

Спазил ли е работодателят задължението си по чл. 193 КТ, когато от работника са поискани незабавно устни или писмени обяснения, съответно необходимо ли е да бъде даден подходящ разумен срок за предоставяне на такива обяснения и в кои случаи?

За приложимостта на чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./ към съдебното производство след отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 231 ГПК /отм./, чл. 232 ГПК /отм./, чл. 233 ГПК /отм./.

Относно факта за сключен брак и страната, за която фактът е изгоден докаже, че актът за гражданско състояние и регистърът на тези актове са бил унищожени не по нейна вина, допустимо е съдът да приеме брака за сключен и само според вписването в регистрите, съставени по образеца, определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините (обн. ДВ бр. 194/ 1935 г), т. нар. „семейни регистри”, стига този регистър да съдържа описание на акта за гражданско състояние. Неправилна е практиката, в приложеното от касатора решение № 3090/ 26.07.2013 г. по гр. д. № 1103/ 2012 г. на ОС. Относо делбеното производство съдът е длъжен да разгледа възражението за оспорване на произход (чл. 343 ГПК).

Следва ли съдът при постановяване на съдебния акт да съобрази дадените от ВКС указания във връзка с отменен акт на същия съд?

Представлява ли промяната в пазарните цени на делбените недвижими имоти обективно настъпил /новонастъпил/ в хода на делото факт, длъжна ли е въззивната инстанция да съобрази тази настъпила в хода на делото промяна, следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение?

Когато се иска делба на имот, индивидуализиран с кадастрален номер по кадастрална карта, а по делото е установено, че за имота има действащ регулационен план, който предхожда по време кадастралния план, по силата на който за имота по кадастралния план са отредени няколко урегулирани поземлени имота (УПИ, парцела) и части от УПИ, на урегулираните поземлени имоти или на имота по кадастралната карта следва да се допусне делба ?

Като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост.

Когато съсобствениците на незастроения имот са повече от двама и заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) за взаимно учредяване на право на строеж за две нови сгради е извършено в нарушение на изискването за форма и със съгласието само на двамата учредители, заявлението е негодно да учреди ограничено вещно право в съсобствения имот и не изразява промяна в намерението за владение спрямо всички съсобственици ?

Налице ли са материалните предпоставки за разпределение на ползването на дворното място по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС при съсобственост и когато няма данни незастроената площ от двора да има изцяло обслужващо предназначение, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото от жалбоподателите решение № 1332 /21.06.1976 по гр.д. № 853 /1976 г. на ВС, I г.о., с което е прието, че обстоятелството, че незастроената част от спорното съсобствено дворно място е маломерна (34.60 кв.м.), не съставлява достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на начина на ползване на същото?

Ползва ли се със сила на пресъдено нещо решение, постановено по реда на чл. 108 ЗС по отношение на дворно място и за онази част, която собственикът на постройка има право да ползва по смисъла на чл. 64 ЗС, ако в производството между страните не е съществувал спор за принадлежността на правото на собственост върху постройката, тя е била изключена от спорния предмет, поради което и наведените от собственика на постройката доводи за наличие на основание за осъществяване на фактическа власт върху част от дворното място, свързани с определяне на площта по чл. 64 ЗС, не са били разгледани от съда ?

Законосъобразно ли е прекратяването на трудовия договор на основание чл. 327, т. 9 КТ без наличието на писмено изявление от служителя, което да изразява неговата категорична воля за прекратяване на трудовото правоотношение на длъжността?

Доказателствената сила на съставения по реда на чл. 578 ГПК /чл. 483 ГПК/отм./ нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост?

Следва ли заповедта на кмета, издадена по реда на пар. 56 ПЗР ЗИДЗУЕС да бъде приравнена на решение на общото събрание на етажните собственици, подлежи ли същата на обжалване и по какъв ред?

Относно придобиване право на собственост чрез наследяване в случай на застрояване със сграда на недвижим имот от наследодателя възоснова на издадено разрешение за строеж, впоследствие изграждане и на пристройка, функционално свързана с всеки етаж в съотношение на присъединена към главна вещ, като имота, в който е изградена сгадата и пристройката е отреден в общ парцел с друг имот, в който също е изградена сграда от съсобствениците на последния имот. В този случай налице ли е хоризонтална етажна собственост и допустима ли е делба на сградата, изградена от наследодателя заедно с принадлежащите й идеални части от земята, ткато обща част на сградата.

Кой е източникът на задължението за допълнителна парична вноска в дружество с ограничена отговорност и вземането към дружеството за връщането й, легитимира ли кредитора с вземане по търговска сделка по чл. 625 ТЗ в хипотеза на сключен между съдружника и дружеството договор за предоставяне на заем под формата на допълнителни парични вноски и взето решение от Общото събрание на съдружниците за направата на допълнителни парични вноски?
Как следва да се изчислява минималното адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, когато същата е отхвърлена?

При наличието на вреди, които са следствие от невъзможността наемателят да упражни придобити права, произтичащи от наемно правоотношение, когато тази невъзможност е последица от недобросъвестни действия на трето лице, наличието на възможност на увреденото лице да репарира причинените му вреди с иск по чл. 79 ЗЗД срещу страната по облигационното отношение изключва ли възможността то да претендира обезщетение от третото лице, което с действията си недобросъвестно е попречило договорът да бъде изпълнен, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗЗД?

Относно обхвата на дължимата преценка за недобросъвестност при използване в търговската дейност на регистрирано търговско наименование,съдържащо знак,идентичен или сходен с по-рано регистрираната търговска марка .

Допустимо ли е делинквент,застрахован при условията на задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ и осъден от пострадалите за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП по негова вина,да претендира от застрахователя си по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ изплащането му в своя полза и без предходно да е удовлетворил пострадалите ?

При възражение на възложителя на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД – за лошо изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение на договора за изработка,предявено срещу иск на изпълнителя с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за присъждане възнаграждение за изработеното, недоказването на лошо изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение и неприето разваляне на договора на това основание,но установяването на лошо /некачествено/ изпълнение, предпоставя ли присъждане на пълното възнаграждение за изпълненото,без намаляването му в съответствие с неточното изпълнение,ако липсва изрично упражнено от ответника право по смисъла на чл. 265, ал. 1 ЗЗД?

От кой ден започва да тече срока за подаване на молба за допълване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК – от връчване на препис на решението или от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си ?

Какво поведение на работник или служител, възстановен на предишната му работа от съда обхваща определеното според чл. 345, ал. 1 КТ, съответно в чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ общо понятие явяване на работа, за да я заеме?

Относно необходимата и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл. 166, ал. 2 ЗЗД и чл. 167, ал. 1 ЗЗД. Следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали след построяването на сградата, както и по въпроса когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения?

Намира ли приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ в хипотеза на извършено правно действие от името на търговец от едно от лицата, осъществяващи колективното му представителство, а в частта за присъждане на неустойка за забава за период от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, касацията е допусната и с оглед евентуална недопустимост на акта в тази част, във връзка с практиката на ВКС?

Коя погасителна давност следва да се прилага при предявен иск за вземане по запис на заповед – специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ или общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД?

Относно определяне качеството на подобрителя на чужд имот и възможността същият да получи обезщетение, когато е подобрил чуждия имот, увеличил е неговата стойност но е претендирал само увеличената стойност като добросъвестен подобрител. Относно характера на въззивното решение при порок, свързан с неправилна преценка на съда от гл.т. на неизпълнение на задължението по чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК /

Относно за реда за приоритетно установяване границите на поземлените имоти, чието заснемане не е извършено, съобразно изброените източници по ЗКИР или по Наредба Nо 3/2005 година за установяване на границите, и установените източници изключват ли се или взаимно се допълват. Относно приложимия акт и за необходимостта за се зачете силата на пресъдено нещо на решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ , когато е признато право на собственост към минал момент по отношение на лица или техни правоприемници , спрямо които се иска попълване на КК и КР с имот , отчасти съвпадащ с имот, на които последните са записани като собственици , произнесен от въззивният съд в противоречие с Решение Nо 526/ 11.06.2010 год. по гр.д. Nо 1032/2009 год. на ВКС-I г.о.

Налице ли е правна легитимация на ищеца за предявяване на иск по чл. 26 ЗЗД за обявяване на нищожност на приватизационния договор при положение,че е съсобственик на имота,предмет на договора, с трето лице,като разрешен в противоречие с решение № 397 от 3.10.12г.по гр.дело № 1604/11г.на ВКС,IV г.о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК ?

Дължи ли се законна лихва, каква и от кой момент върху сумата за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН?

Незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот ограничават ли и смущават ли пълноценното му ползване от останалите съсобственици?

Относно разваляне на договора за издръжка и гледане след смъртта на прехвърлителя за част от прехвърления имот, съобразно размера на наследствените права на ищеца, и след извършено от ответника разпореждане с част от прехвърления му имот, при което в имуществото му е останала част от прехвърленото, която е по-голяма или равна на частта, за която договорът е развален, дали правата на ищеца се намаляват съразмерно на отчуждената част.

В случаите, когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя, в длъжностната характеристика на когото е предвидено правомощието да назначава и освобождава работници и служители, е налице надлежна делегация чрез упълномощаване и на дисциплинарната власт на работодателя?

Може ли е лице, на което един от съделителите е дарил целия делбен имот в първата фаза на делбата, да го придобие по давност по време на втората фаза на делбения процес, с оглед създаването на задължителна практика?

Обстоятелството, че родителят, на когото след развода е предоставено упражняването на родителските права не полага лично грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а ги е предоставил на своите родители, като е заминал извън страната, не представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака непълнолетно дете и за определянето на нови?

Относно приложението на чл. 3 ЗВСОНИ от гл.т. лица , в чиято полза настъпва реституцията , за значението на косвените доказателства като деклариране на имота по ЗОЕГПНС, за доказателствената тежест на факта на собственост, ако имотът е отчужден от наследодател на лицата.

Представлява ли владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС фактическата власт, която собственикът на вещта упражнява върху своята вещ, която е придобил на правно основание, различно от придобивна давност, в случая – обезщетение (по З., ЗС)? Следва ли да се приеме за установено, че едно лице е придобило недвижим имот на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – по давностно владение чрез упражняване на владение за период, по-дълъг от 10 години, при условие, че през времето, през което е упражнявал владение върху имота, е бил собственик на същия на друго правно основание (обезщетение)? При действието на чл. 86 ЗС в редакцията от 1951 г. допустимо ли е било да се придобие по давност вещ, която е социалистическа (държавна) собственост?

Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение, като е разрешил правния спор по начин, различен от предложения от странитe в хипотезата, в която те нямат спор по част от релевантните факти и по тяхното правнозначение?

Разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предвиждаща право на съдебна защита /по реда и в сроковете по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ/ относно законосъобразността и съответствието с устава на решенията на общото събрание на сдруженията не би могла да се приложи и по аналогия и спрямо приети на конгрес решения на политическа партия.

Относно наличието на правен интерес на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, произнесен с въззивното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана с ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС.

Относно точната правна квалификация на иска , в случай , че претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Относно поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата. Относно значението на общото събрание на етажните собственици респ. за възможността , при мълчаливо формиране на мнозинство да се предприемат действия от един от съсобствениците в полза на чуждя и личен интерес в сграда с трима съсобственика за извършване на неотложни действия, при констатация , че по представените съдебни решения като практика на съдилищата и произнесеното от въззивния съд е налице противоречие и липсва еднаквост по приложение на закона.

В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, който е непълен, следва ли въззивния съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства.

По иск за собственост допустимо ли е упражняването на косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт (ИАА), когато издаването му осъществява придобивно основание, върху ИАА е бил упражнен пряк съдебен контрол и страните по гражданското дело са идентични със страните по административното?

Може ли съдът служебно да прилага давността като придобивен способ при липса на позоваване от съделителите поради противоречие с разрешението, дадено в т.1 на ТР №4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС?

При залог върху вземане по банков депозит, залогодателят, изпълнил чужд дълг, встъпва ли в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, в хипотеза на плащане на задължението с предоставени му от длъжника средства, и кой носи тежестта на доказване на този факт, на регресното право и неговото основание?

При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, или отговаря съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент ?

Относно необходимостта при предявен иск за предаване владението на ж.п. релси и стрелки да се съобрази функционалната им предназначеност като част от железопътната инфраструктура.

Може ли иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР да бъде уважен по отношение на съпруг на собственика на съседен имот, ако не е установено имотът да се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, а е лична собственост само на единия съпруг?

За правомощието на въззивния съд на уважи иска като упражни косвен съдебен контрол по повод на административен акт и да отрече вещното му действие поради противоречие с правна норма, на която ищецът не е твърдял административният акт да противоречи.

Произнасянето на съда по отношение на четирите мазета е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. В последната ищците само са заявили, че мазетата в сградата принадлежат към първия етаж и са поискали да бъде ревандикирана 1/6 ид.ч. от тях. Липсват фактически твърдения обаче защо квалифицират избените помещения като принадлежност само към първия етаж, при положение, че са твърдели, че са ползвали едно от тях заедно със собствения си втори етаж. Поради непредприемане действия по изясняване твърденията на страните дали втория етаж разполага със складово помещение и дали при построяването на сградата към двата етажа са придадени избени помещения, неизяснено по делото е останало дали е налице спор по отношение статута на избените помещение – като принадлежност към самостоятелните обекти или като обща по предназначението си част /несамостоятелни помещения, чието предназначение е да обслужват самостоятелните обекти/. В първия случай, принадлежащите към първия етаж избени помещения следва да бъдат индивидуализирани, така, че да се отграничат от останалите избени помещения. Във втория случай правата в съсобствеността на общите части следват не само от правата в съсобствеността на самостоятелния обект, но и от идеалните части от общите части, които принадлежат на този обект и чието определяне може да стане само по реда на чл. 40 ЗС, т.е. според стойността на самостоятелните обекти към момента на възникване на етажната собственост.

Относно правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложени средства, довели до увеличена стойност на чужд имот, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Относно приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС и необходимостта да се установи личното ползване на имота за основателността на иска за обезщетение, извършването на необходимите ремонтни работи на общата вещ с цел запазването и индиция ли е за нейното лично ползване, както и за противопоставянето да се ползва от другия съсобственик, при констатация, че е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Може ли да се приеме, че е част от „железопътната инфраструктура” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР З. във връзка с чл. 3, ал. 1 З. /в сила 1.01.2002 г./ имот, отделен в самостоятелен парцел, за който след влизане в сила на З. е съставен акт за частна държавна собственост и в който има реституирана сграда?

При приложението на основанието за прекратяване на трудовия договор с работника/служителя по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ, налице ли е еднородност на трудовите функции за длъжността , заемана от ищеца преди уволнението и длъжността, предвидена с новото щатно разписание в случаите, когато при запазване на част от трудовите функции, са възложени задължения и отговорности в по-голям обем и с по-високи изисквания по отношение на длъжността, предвидена с новото щатно разписание?

Длъжен ли е наследникът по закон да приеме наследството по опис като предпоставка за упражняване правото му по чл. 30, ал. 1 ЗН, в случай, че не знае за наличие на останали в наследството имуществени права или задължения, но е могъл да научи при направата на справки в публичните регистри на Службата по вписвания?

Дали при извод (на съда), че субективното право на собственост на ищеца по отношение на определен имот е възникнало на твърдяно от него основание, правата му могат да се отрекат по съображения, че ответниците са го придобили по валидни договори, сключени с трети лица?

Необходима ли е допълнителна писмена покана за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС при наличие на сключен договор между съсобствениците на една вещ, уреждащ условията за ползването й само от един от съсобствениците?

Относно приложението на чл. 150, вр. с чл. 143 КТ и чл. 144 КТ и чл. 262 КТ, който е от значение за изхода на спора и е решаван противоречиво от съдилищата, тъй като приетото от въззивния съд по този въпрос е в противоречие с приетото във влязло в сила въззивно решение № 321 от 09.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 314/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по идентичен случай.

Налице ли са предпоставките съсобственик, който е получил в дял по договор за делба /или съдебна спогодба/ недвижим имот, да иска в производство по предявен по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на находяща се в този имот постройка да бъде привлечен като трето лице - помагач неговият съсобственик, на когото той е изплатил при делбата парично уравнение за тази постройка и налице ли са предпоставки за предявяване на обратен иск за възстановяване на платените за постройката суми?

По кой закон се определят наследствените дялове за наследства, открити след 16.10.1944г., но преди 29.04.1949г. – по отменения Закон за наследството /ДВ, бр.20 от 1890г./ или по сега действащия Закон за наследството от 1949г?

Лицето, изградило помещение извън правото си на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли собствеността върху изграденото, за който е прието, че е обусловил изхода от спора и е разрешен в противоречие с решение № 399 от 10.05.2013 г. по гр.д. № 1013 /2009 на I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което по същество е прието, че носителите на право на строеж не са станали собственици на построения извън учреденото им право на строеж тавански етаж и искът им за собственост за построеното е неоснователен?

Относно критериите за определяне размера на издръжката на малолетни деца по чл. 142,ал.1 СК.

Относно доказателствената сила на частната експертиза в процеса / доколкото не е установена,съгласно закона по местосъставянето му,характеристиката на официален документ на експертния доклад от „ С. Е. Х. Л.. Ш. „ / . Прието е,че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 190 / 18.12.2009 год. по т.д. № 364 / 2009 год. на ВКС , II т.о.

Следва ли да бъде съставен разделителен протокол по реда на чл. 350 ГПК, макар дяловете на страните да не са равни?

Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и да ревизира фактиечските констатации и правните изводи на първоинстнанционния съд с оглед очертаните от въззивната жалба предели, включително и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Изключен ли е оригинерният способ на чл. 79 ЗС за ползувателите по пар. 4а или пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ? Включен ли е отговорът на този въпрос в предметния обхват на ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС?

Приложими ли са разпоредбите на ЗС за придобиване правото на собственост по давност?

Има ли правомощие съдът и по какъв начин е длъжен да тълкува констатацията на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в нотариалния акт, съставен на основание чл. 483 ГПК (отм), респ. чл. 587 ГПК, ако в исковото производство са приети същите документи, които са били представени и в нотариалното производство?

Относно установяване на правния интерес на ищците при заявен от тях отрицателен установителен иск за собственост , разрешен в противоречие с решения на ВКС и съдилищата .

Относно предявен иск с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗМВР необходимо ли е като задължителен елемент от фактическия състав за възникване правото на еднократно обезщетение съставяне на акт за трудова злополука по реда на КСО. Следва ли да се установи причинна връзка между смъртта на държавен служител в МВР и извършените от него действия и бездействия, свързани с изпълняване на длъжността която е заемал?

Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК при заявена искова претенция по чл. 108 ЗС.

Относно разрешаването на въпроса от въззивния съд в противоречие с т. 1 от ТР № 6/ 10.05.2006 г. по тълк. гр. д. № 6/ 2006 г. ОСГК на ВКС.

Дали около изградените преди 1999г. енергийни обекти се създават сервитутни зони ex lege с факта на влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./ от 1999г. или е необходимо допълнително учредяване срещу обезщетение по реда на сега действащия ЗЕ?

Какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл.30,ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване?

За доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, подписан от служител на работодателя. За възможността в заповедта за уволнение или в друг известен на работника документ да бъдат посочени липсващите качества на работника чрез начина, по който той се справя с възложената работа или задълженията, които не е в състояние да изпълни и може ли липсата на мотивация и поведение, което съставлява дисциплинарно нарушение да обосноват липса на качества.

Какви са пределите на разглеждане на фактическата обстановка от въззивния съд при сезиране за неправилност на първоинстанционното решение? Какъв е обхватът на чл.195, ал.3 КТ при връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ? При наличието на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на какво основание се прекратява то ?

Относно задължението съдът да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество и за приложението на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК разрешение. Относно критериите за предоставяне на родителските права на родителя и кой случай е „изключителен” и може да обуслови извод за разделянето на децата, съгласно ППВС №1/1974г. Относно необходимостта от задължителното изслушване на родителите при спорове относно родителските права. Относно режима на лични контакти между родителя и детето, ако то живее в чужбина. Относно възможността съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина, без съгласието на единия родител – съгласно постановеното по тези въпроси в решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.

Има ли задължение въззивният съд да извърши нов доклад по делото, респективно да даде нови указания на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и за кои от твърдените от страните факти те не сочат доказателства, при положение, че въззивният съд не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд?
Може ли въззивният съд да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение и да го отмени въз основа на пороци, непосочени във въззивната жалба?
Какви са границите, в които следва да се установява сходство или липса на сходство на длъжностите, измежду които работодателят има задължение да извърши подбор по чл. 329 КТ?

Следва ли съдът в решението по чл. 32, ал. 2 ЗС при разпределяне на ползването на дворно място да се съобрази с изискванията за достъпна среда на хората с увреждания, ако е налице възможност за това и е било направено искане?

Дали нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ има правно значение при решаване на спорове по чл. 14, ал. 4 З. или регламентира само предпоставките за възстановяване на собствеността пред компетентния орган по чл. 14, ал. 3 З., за който е прието, че е обусловил изводите на въззивния съд по основателността на иска и че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Допустимо ли е във въззивното производство да се допускат и приемат доказателства, които страната е била длъжна да представи пред първоинстанционния съд и е имала изрични указания за това, дадени с разпореждане на съда по чл. 315 ГПК?

Достатъчен ли е сам по себе си факът, ако се приеме, че постройките са незаконни , да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС ? За значението на постройките в режим на „търпим строеж” по см. на пар. 16 ПР на ЗУТ и за необходимостта от преценка доколко конкретното строителство пречи да се упражнява правото на собственост и ако то е част от конструкцията на сградата, подлежи ли на премахване , при констатацията ,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в смисъл, различен на този ?

Кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост, могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата?

Налице ли е спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно заснемането и трасирането на реалните граници при възстановяване правото на собственост в стари реални граници?

Може ли по своето естество „етажната собственост” да бъде възприета като комплекс от правоотношения или същата има характер на правно значим факт? Допустимо ли е съществуването на етажна собственост да се установява с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при наличието на обоснован правен интерес от това?

Определена или определяема е цената на предварителен договор, ако в него не е уговорен начинът, по който тя ще бъде определена; по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ЗЗД в подобна хипотеза, както и по въпроса при наличие на два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт, единият от които е договор за учредяване на право на строеж, не следва ли да се изследва общата воля на страните, изразена и в двата договора, за да може съдът да изведе правилен извод относно възмездност или безвъзмездност при учредяване правото на строеж, както и по въпроса не са ли взаимно свързани и обусловени един от друг два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт и не следва ли да се тълкуват и двата договора в тяхната цялост и съвкупност при решаването на конкретен казус?

Относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е в противоречие със задължителната практика на ВКС по същия, израз на която е ППВС № 4/68 год..

За необходимата и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл. 166, ал. 2 ЗЗД и чл. 167, ал. 1 ЗЗД и следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали след построяването на сградата, както и по въпроса когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения.

Относно задължителните реквизити от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение и кога е нарушено изискването за посочване в същата на време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие, за мотивирането на заповедта, съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, включително чрез препращане към друг документ.

Какъв е видът на търсената защита по спор между разведени родители, когато родителят, на когото са предоставени родителските права по отношение на непълнолетното родено от брака дете, желае или се е установил да живее в друга държава, а бившият му съпруг не дава съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътуванията му /без ограничение в броя и времето на престой/ до страната, в която живее, или ще живее родителят с предоставени родителски права? Какво означава понятието „местоживеене на детето” по смисъла на СК и в контекста на международното частно право /чл.5 б.”а” от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.2 т.9 от Регламент №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност/? Възможен ли е спор между разведени родители относно местоживеенето на детето и допустим ли е такъв иск в контекста на понятието „местоживеене на детето”, разбирано не само като определено място /адрес/, където то се намира, но преди всичко, при кого живее?

Относно значението на действията или бездействията на общинската администрация по прокарване на предвидена в регулационния план улица-тупик при предявен по реда на чл. 109 ЗС иск срещу физическо лице за преустановяване на действията, с които пречи на ищеца да преминава през терен, върху който е предвидено прокарването на улицата.

Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото ? Кога настъпва преклузията по чл. 266 ГПК за ангажиране на доказателства от страната, респективно кога са налице изключенията, предвидени в нормата за събиране на доказателства, недопуснати поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд ?

Относно задължението на съда служебно да допусне експертиза за установяване вписванията по балансите на дружествата, след като такава експертиза е била отказана от първоинстанционния съд.

Нищожен ли е договор за доброволна делба на наследствен имот, когато в него не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните от съделителите дялове в имота и когато размерът на дяловете изобщо не е посочен следва ли да се приеме, че е налице договор за дарение и валиден ли е този договор, ако не е сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма за действителност?
При сключване на договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот следва ли всеки от съделителите съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН да получи своя дял в натура или в пари и ако не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравняване на притежаваните дялове в имота нищожен ли е такъв договор?

Ако преди възстановяването на собствеността между сънаследниците на лицето, притежавало земеделските земи и горските имоти преди обобществяването им е постигнато съгласие за разпределянето на тези имоти общо по площ, необходимо ли е последващо съгласие и демонстрация на намерение за своене след възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, за да се приеме, че е налице намерение възстановените в реални граници имоти да се владеят от отделните наследници за себе си?

Относно задължението на съда да прецени в тяхната взаимовръзка всички доказателства по делото. Относно задължението на съда да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, тъй като липсва обсъждане на основното заключение на СТЕ, че на партерния етаж има два търговски обекта – магазинното помещение и друг търговски обект /кафе-бар/, на одобрения проект за преустройство на магазинното помещение от 1997 г., счетоводното записване на магазина в баланса на дружеството от 1995 г., съгласно ССЕ.

Следва ли всеки съделител да получи дял в натура, когато има достатъчно имоти за всички съделители в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН във връзка с чл. 292 ГПК /отм./?

Необходимо ли е приемане на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗН в случаите, когато дареното имущество изчерпва изцяло наследството? Следва ли да намери приложение забраната по чл. 30, ал. 2 ЗН, когато надареното лице, което при завеждане на делото не е имало качеството на наследник по закон, впоследствие по пътя на процесуалното правоприемство по реда на чл. 227 ГПК, встъпи в процесуалното положение на починала по време на производството страна, която е била изначално наследник по закон, призован към наследяване ?

В случай когато производството по извършване на делбата е започнало и приключило след смъртта на съделител, която е сложила край на процесуалната му правоспособност и наследниците му не са били конституирани и не са взели участие в тази фаза, има ли въззивната инстанция правомощия да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция? Вслучай когато производството по извършване на делбата е започнало и приключило след смъртта на съделител, която е сложила край на процесуалната му правоспособност и наследниците му не са били конституирани и не са взели участие в тази фаза, могат ли да предявят пред втората инстанция искания, които могат да бъдат предявени само в първото заседание след допускане на делбата – искания по сметки и претенции за възлагане, както и могат ли пред втората инстанция да оспорят експертиза, която вече е приета от първата инстанция?

Дали позоваването на изтекла придобивна давност като средство за защита на правото на собственост е ограничено във времето при висящ съдебен процес във връзка със спор за собственост, който е по приложението на чл. 131, ал. 1 ГПК и чл. 133 ГПК?

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в хипотеза, при която фактическата власт е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липса на уведомяване на собственика на промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение.

Съществува ли реално до размерите, в които е отчужден по З. имот, когато предназначението му е променено в резултат на извършеното след одържавяването комплексно застрояване, включително пристрояване и надстрояване на сгради, съществували към момента на отчуждаването, цялостно изградена инфраструктура с подземни и надземни комуникации и функционалното свързване на всички сгради с производството на предприятието, което е стопанисвало и управлявало имота?

Достатъчни ли са посочените действия /отдаване под аренда/ от съделителя, които въззивният съд възприема и с които той да е манифестирал пред всички съделители намерение да владее посочените имоти като свои собствени, за да ги придобие за себе си в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС при положение, че чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието дава възможност само някои от съсобствениците да сключват договор за аренда?

Относно правомощията на въззивния съд, въпреки разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК да обезсили решение на окръжен съд само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, ако ответникът по иска е направил своевременно възражение за това.

Дали кадастралното заснемане има вещноправно действие и дали грешката в кадастъра е пречка да се установи правото на собственост в границите, установени с документите за собственост, които удостоверяват придобивното основание и дали е пречка да се извърши съдебна делба съобразно тези документи, за които е прието, че са обуславящи и са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 81 / 17.02.2012 г. по гр.д. № 506 /2011 г. на ВКС, І г.о.?

При наличието на евентуална субективна невъзможност на ищеца да изпълни задължението си в хипотезата на чл. 362, ал. 1 ГПК, то правните последици произтичащи от същата са разпоредени в чл. 362, ал. 2 ГПК и не водят до отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Допустима ли е делба на съсобствен поземлен имот, застроен с две жилищни сгради, всяка от които е индивидуална собственост на отделни собственици, които са и съсобственици на терена, когато от терена остава свободна площ, извън застроената и прилежащата на сградите и имотът е останал неурегулиран, т. е. има статут на поземлен имота по смисъла на пар. 5, т. 2 ДР ЗУТ.

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възражения по иска, посочени във въззивната жалба ?

Кой орган е компетентен да отправя писмено едномесечно предупреждение по чл. 189, ал. 2 ТЗ?

За изясняване на особеностите при упражняване правото на собственост върху държавен недвижим имот, предоставен на висше училище, доколкото собствеността според закона е само публична/чл. 89, ал. 2 ЗВО/, както и за обвързаността на висшето училище от постановените спрямо държавата съдебни актове за реституция.

За да е налице „ново обстоятелство „ като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предпоставя съществуването на соченото обстоятелство като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, при условие , че същото да не е било известно на страната към този момент, като незнанието се дължи на обективни причини. Новото обстоятелство, следва да е от значение за изхода на делото, като не представлява ново основание за защита на претендираното право и като факт от обективната действителност да се удостоверява /доказва/ чрез веществен носител- писмен документ. „Новото доказателство“ следва да е писмен документ, които не е бил известен на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и този документ да обуславя, доколкото би бил приобщен към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска.

От представеното с касационната жалба удостоверение за насленици се установява, че М. В. К. е починал на 05.10.2006г., т.е преди датата на проведеното последно съдебно заседание по делото. Неговите законни наследници Г. А. К.,В. М. К. и Л. М. К., са конституирани на негово място, като въззиваема страна, с определение на въззивния съд по горното дело, след приключване на производството по делото с постановеното въззивно решение. Като такива последните не да конституирани в производството пред въззивния съд и решението е било постановено по отношение на починалия. Поради това по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Съображения за осъществяване след смъртта на наследодателката на юридически факт,който да доведе до промяна в принадлежността на правото на собственост обаче в мотивите на решението не са изложени, което прави решението неясно, а начинът, по който съдът е достигнал до извода за неоснователност на иска-неразбираем. Този порок на решението не би могъл да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата,които съдът е приел за установени, тъй като именно тези изводи са противоречиви и непоследователни.

Относно отказа на въззивния съд да допусне гласни доказателства, относими съм спорния въпрос за обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди с оглед на действителните отношения между него и пострадалия.

С исковата молба е поискана ревандикация на ¾ ид.части от посоченото дворно място и в хода на първоинстанционното производство пълномощникът на ищците изрично е заявил, че построените в него сгради не са предмет на иска, поради което те не са предмет и на първоинстанционното решение. Ето защо и съгласно диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ въззивният съд не е могъл да осъди ответниците да предадат на ищците владението на построена в дворното място сграда и като последица от това да отмени издадения констативен нотариален акт, след като не е бил сезиран надлежно с такова искане. Освен това по делото е установено, че в дворното място съществуват две сгради, а в решението липсва индивидуализация на сградата, която ответниците са осъдени да предадат. След като тези сгради не са предмет на делото, обстоятелството дали същите са собственост на собствениците на земята по силата на чл. 92 ЗС или са придобити от ответниците на някакво основание е правно ирелеванто.

Може ли в хипотезата на прехвърляне на правото на собственост от ищеца след предявяване на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС по искане на приобретателя и въпреки изричното несъгласие на ответниците по иска съдът да конституира приобретателя като ищец наред с първоначалния ищец и да изследва предпоставките за основателността на иска по отношение на приобретателя и дали по този начин не се нарушава разпоредбата на чл. 228 ГПК относно заменянето на страна в процеса?

Относно неподписаните от страните приложения към договор за приватизация, определящи задълженията за инвестиции по видове и години, и задълженията за трудова заетост по години, съставляват ли част от договора. След като по-голямата част от оборота и печалбата на дружеството били свързани с бившата Република Ю. , където през процесния период имало война, то това съставлява ли непредвидено събитие, с оглед твърдението на страната за пълно освобождаване от отговорност по приватизационния договор? Относно правилното прилагане на чл. 107, ал. 2 ГПК предвид представен болничен лист за представляващия дружеството и оттегляне пълномощията на адв. Г, което довело до невъзможност за ангажиране на защита пред въззивния съд, но не мотивирало същия да отложи съдебното заседание.

Относно нарушеното в резултат на настъпили икономически промени равновесие между престациите на наемодател и наемател като основание по чл. 307 ТЗ за прекратяване на наемния договор.

Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 183 ГПК в хипотезата, в която оспореният частен диспозитивен документ, представен в заверен препис, не може да бъде представен в оригинал по делото поради прилагането му като доказателство по друг висящ спор между същите страни.

Относно приложимия давностен срок по отношение на вземанията за консумирана топлинна енергия.

Налице ли е подлежащ на обезщетяване „ексцес“ при липсата на спор по делото, че за основното увреждане от деликт, обезщетение не е присъждано на пострадалия, респ. такова не е търсено по съдебен ред?

Произнасянето по непредявен иск противоречи на един от основните принципи в гражданския процес – този за диспозитивното начало, и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по действително предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Относно релевантността на факта на реалното ползване от наемателя на отдадения под наем имот?

Относно исковата молба Н. А. М. и В. А. М., и двамата от [населено място], област С., против въззивно решение №168/13.10.2011 г. по гр.д.№331/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд.

След като идеална част от определен за приватизация недвижим имот се е стопанисвала и управлявала от приватизиращо се търговско дружество, но не е описана изрично в информационния проект, изготвен за нуждите на приватизацията му и не е отразена в капитала му, следва ли въпросната идеална част да се счита за част от собствеността на дружеството? Изменението на кадастралната карта има ли вещно правно действие, променящо собствеността върху определен имот, при постановяване на решението следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 ГПК ?

Приложим ли е срокът по чл. 223, ал. 5 ТЗ към случаите на свикване на Общо събрание на акционерите само с писмени покани по реда на чл. 223, ал. 3, изр. 2-ро ТЗ и ако е приложим, от кой момент следва да бъде броен срокът от 30 дни преди датата на откриване на заседанието на Общото събрание на акционерите?

Дължи ли се наемна цена за наетия недвижим имот, ако наемателят не е ползвал имота през периода, за който е имало валидно сключен наемен договор?

Кои особени затруднения са правнорелевантни по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК – само тези, които родителят търпи към момента на предявяване на иска или и тези, които ще търпи в бъдеще време и които са предвидими и очаквани с оглед на здравословното състояние, умствени възможности, наклонности и желания на родените от брака непълнолетни деца, които са му поверени за отглеждане и възпитание след развода с майката?

Дължи ли съдът произнасяне по възражения, наведени във въззивната жалба, извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК? Може ли в рамките на спор за собственост съдът да се произнася по действителността на постановление за възлагане на недвижим имот от съдебен изпълнител и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан или това се извършва единствено чрез обжалване постановлението за възлагане или атакуването му по исков ред – чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./?

Относно допустимостта да се извърши съдебна делба на жилищна сграда без дворното място, построена върху терен , в който има изградена и друга жилищна сграда и съделителите имат права на собственост както в дворното място, така и в самостоятелните жилищни обекти. Относно необходимостта от произнасяне при липса на практика по приложимостта на закона в тези хипотези при действието на ЗУТ.

Налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска?

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Относно редовността на връчване на покана за общо събрание на съдружниците, с оглед изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ, и за задължението на съда, в рамките на проверката за законосъобразност на атакувани решения на ОС, да обсъди съображенията, наложили изключването на съдружник.

Дали известно на съделителя завещателно разпореждане, което му е било предадено за съхранение от самия завещател, представлява ново обстоятелство и ново доказателство по делото по смисъла на чл. 147 ГПК,ако е било обявено след провеждане на първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата и по въпроса в случай на оспорване валидността на представеното по делото завещателно разпореждане с предявено възражение за неговата нищожност по смисъла на чл. 42 , б. б ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН достатъчно ли е назначените по делото съдебно-графологични експертизи да дадат заключение за това,че вероятно текстът и подписът на завещанието е положен от посочения за негов автор наследодател,за да се приеме,че завещателното разпореждане е автентично и оспорването е неоснователно?

Относно нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.

Дали държавно ведомство, на което е предоставен имот може да предявява иск за защита на държавната собственост, за която твърди, че е публична, против лица, на които имотът е предоставен в обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ?

Относно правното значение и последици на писмено искане / нотариална покана / за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ,когато същото е получено от лице , което не е изрично писмено упълномощено за това от съсобственика , но е прието и същото е заявило становище на упълномощителя във връзка с обезщетението , за възможността писменото искане за обезщетение, отправено с молба по делото в присъствието на процесуалния представител на страна да се счита за писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС и необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС когато би се злепоставило финансовото положение на упълномощителя, за тълкуване съдържанието на пълномощното по правилата за тълкуване на договора от гл.т. обема на представителна власт, ако упълномощаването е за придобиване на останалите дялове във съсобствеността. Може ли да се счете , че упълномощаването за повече съдържа воля за приемане на всякакви уведомления , отправени към упълномощителя, за необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС , когато същото е против интереса на упълномощителя , визиращи приложението на институти на облигационното право , по които липсва обобщаваща съдебна практика от гл.т. на значението на правните действия по получаване и приемане на покана по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което , настоящият състав на ВКС приел , че е налице релевираното основание да се допусне касационното обжалване ?

Какво е правното значение при предявен иск по чл. 30 ЗН на обстоятелството, че ищеца-наследник по закон, в резултат на разпоредителни сделки с наследството от общия наследодател, извършени след обявяването на завещание, е получил размера на запазената си част чрез имоти и други вещи?

Налице ли е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде изправена от съда по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ когато при произнасяне от съда по предявен иск за собственост по чл. 108 ЗС в мотивите съдът е обосновал извод и формирал воля, че правото на собственост върху спорния имот принадлежи на ищците, но в диспозитива на решението този извод не е намерил отражение и съответно липсва установителната част за принадлежността на правото на собственост въпреки формираната от съда воля по въпроса за собствеността?
Искът по чл. 108 ЗС съдържа ли установителна част за правото на собственост на ищците върху спорния имот и тази част следва ли да намери отражение в диспозитива на решението, за да се преустанови спора за собственосот предвид факта, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо?

Необходимо ли е да се извършва пълно и главно доказване на факт, който не се оспорва от насрещната страна, за която фактът е неизгоден, че се е осъществил? Процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск ли е спазването на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС?

Относно задължението на съда да обсъди правните последици на съдебна делбена спогодба, която не е била прогласена за нищожна, унищожена или развалена по съдебен ред и не е била оспорена в хода на делбеното производство.

Допустимо ли е по иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет недвижим имот, за който е въведено в процеса твърдение, че е обща част, етажна собственост, която не е юридическо лице и при липса на решение на общото събрание, собствениците на самостоятелни обекти от етажната собственост да се представляват от управителя?

Относно необходимостта от демонстриране на намерението за своене спрямо съсобственик, когато фактическата власт е установена като владение на целия имот въз основа на договор с лице, което не е собственик на имота.

Относно правомощието на съда да събира доказателства и по служебен почин – чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Във втората фаза на съдебната делба-а именно по извършване на делбата,съдът започва извършване на процесуални действия,свързани с осъществяването на правото на делба,което се постига или чрез образуване на дялове от общите имоти и предпоставяне на всеки дял в изключителна собственост на съответен съделител,или чрез публична продан на общия имот и разпределяне на получените суми в случая по чл. 348 ГПК,които различни способи се прилагат в зависимост от естеството на имотите,които се делят.След като тези имоти могат да се разпределят в отделни дялове,обекти на бъдеща изключителна собственост,съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол,като при съставянето му се основава на заключението на вещото лице - чл. 347 ГПК.

Относно допустимостта по иска за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговия наследодател не е бил собственик на имота , възстановен по ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на постановеното в полза на ищеца от ПК решение. Отосно задължението решаващият съд да се произнесе по тези възражения, ако ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към момента на обобществяването, а към настоящия момент. Относно допустимостта при действието на ГПК от 2009 година тези възражения да се правят с отговора на въззивната жалба и дължи ли въззивния съд произнасяне по тях и за допустимостта въззивният съд, който извършва проверка за правилността на първоинстанционното решение , да излезе извън рамката на посоченото във въззивната жалба, както и по въпроса за обхвата и границите на проверката на първоинстанционното решение във въззивнта инстанция.

Подлежат ли на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ земеделски земи, който не са били внесени в ТКЗС , но след образуването му са били заменени с други такива при условие, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ в първата му редакция е постановен отказ за възстановяване на собствеността поради липса на предвидена от законодателя правна възможност? Кой е редът за възстановяване на тази собственост и допустимо ли е това да стане по общия исков ред , без нова административна процедура? Кой следва да бъде ответник по иска за собственост? Какъв друг път на защита има собственикът на земеделска земя, след изменението на закона и невъзможността да получи имота по извършена замяна по реда на ЗТПС , предвид липсата на съдебна практика и еднакво прилагане на закона , предвид на категоричните данни , че по отношение наследниците на друг дял от общия земеделски имот от около 9 дка собствеността е възстановена?

Относно съобразяване и обсъждане от въззивния съд на всички относими доказателства, както и по материално правния въпрос, по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС, съгласно която съсобственикът променя анимуса си за владение на имота и започва да владее за себе си.

Относно постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Относно съобразяване и обсъждане от въззивния съд на всички относими доказателства. Относно приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС, съгласно която съсобственикът променя анимуса си за владение на имота и започва да владее за себе си.

Владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване,т.е. ако са налице т.нар. “търпими действия”,при наличие на евентуална уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост?

Когато съдебното решение съдържа произнасяне извън предмета на спора, вкл. по въпрос, с който съдът не е бил сезиран, решението по този въпрос би било недопустимо, но този порок, както е казано по-горе, може да се отстрани по реда на обжалването пред горестоящия съд, но не и чрез иск за нищожност на решението.

В случаите, когато двама съпрузи са сключили като купувачи договор за покупко-продажба на вещ, дали за режима на придобиване има значение какъв е произходът на вложените при покупката средства, за който е прието, че е разрешен в противоречие с посочено решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 609 /2002 г. на ВКС, I г.о., с което е прието, че след като имот е придобит от двама бивши съпрузи през време на брака им, съгласно чл. 19 СК (от 1985 г.) същият е станал съпружеска имуществена общност и при прекратяването и съгласно чл. 27 СК (от 1985 г.) правата на бившите съпрузи в съсобствеността са равни?

Съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон?

Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 ЗС за части от имот, нанесен в кадастралната карта с отбелязване в кадастралния регистър,че е собственост на ответника,при твърдения,че правото на собственост върху тези реални части е възстановено на ищеца по реда на ЗВСОНИ или първо следва да бъде извършено нанасянето на тези части като самостоятелен имот в кадастралната карта след разрешаване на спор за материално право по реда на чл. 52, ал. 3 ЗКИР ако имотът се намира извън регулация и необходимо условие за допустимост на ревандикационния иск ли е нанасянето на претендирания имот като самостоятелен в кадастралната карта? Налице ли е грешка в кадастралната карта по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР ако възстановен по реда на ЗВСОНИ и намиращ се извън регулация имот не е бил нанесен като самостоятелен,а е включен в границите на други имоти,възстановени на други лица по реда на ЗСПЗЗ?

Непостановяването от съда на определение за отделяне на спорното от безспорното игнорира ли признаването на неизгодния за страната факт, признанието, че текстът на завещанието до подписа е написан от завещателката, преформулира ли предмета на направеното оспорване? Рефлектира ли и върху тежестта на доказване и трябва ли признанието на неизгодния факт да се обсъди наред с останалите доказателства?

Допустим ли е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за имот, индивидуализиран по план за земеразделяне, който към датата на предявяване на иска се намира в урбанизирана територия с одобрена кадастрална карта, но без действащ подробен устройствен план при изходното положение, че кадастралната карта на имота не е попълнена?
Съществува ли задължение за ищеца да индивидуализира имота в исковата молба с актуалното регулационно състояние, при положение, че територията, в която се намира е без действащ устройствен план?
В каква зависимост е вида на собственическата защита по чл. 53, ал. 2 ЗКИР или чл. 124, ал. 1 ГПК от етапа, в който се намира изработването на устройствен план за територия с действаща кадастрална карта?
Допустим ли е иск за собственост на недвижим имот или идеална част от него, който не е нанесен в кадастралната карта, но е индивидуализиран с план за земеразделяне, преди да е проведен успешно иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за попълване на кадастралната основа и преди да е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР?
Допустим ли е иск за собственост на сграда, нанесена в кадастъра като самостоятелен обект на правото на собственост, ако поземления имот, върху който е изградена не е нанесен в кадастралната карта?

Следва ли разпределението на ползването на недвижим имот от съсобствениците да се съобразява със съществуващите в имота сгради, включително и когато те са незаконни?

Относно оказателственото значение на акта за държавна собственост относно посочения в него ползувател при преценка правата на лицето,на което имотът е бил предоставен впоследствие при наличие на позоваване на приет след съставянето на акта нормативен акт относно принадлежността на правото на собственост и основанието за ползване на имота.

При съмнение, но липса на категоричност за идентичност и задължението на въззивния съд служебно да следи за допустимостта, въззивният съд е следвало да изясни въпроса включително като допусне и назначи служебно заключение на съдебно-техническа експертиза, на което да постави задача да даде заключение за наличието или липсата на идентичност на постройките по двете дела въз основа на преценка на представените скици и другите технически документи, съдържащи обозначение, белези и характеристики на имотите по двете дела и след оглед на място, включително и в присъствието на страните, като вещото лице изготви и скица.

Построеното извън рамките на учреденото право на строеж, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект придобива ли се по приращение от собственика на земята?

Чия собственост е сградата, построена през време на брака въз основа на учредено право на строеж на името на единия съпруг и как се формира обемът на правата в имот – съпружеска общност, на преживелия съпруг, когато наследява заедно с деца на починалия при действието на СК от 1985 г. ?

Дали обикновените съсобственици /извън хипотезата на притежаване на права в режим на съпружеска имуществена общност/ на поземлен имот, учредили право на строеж върху него, могат в хипотезата на чл. 67 ЗС да упражняват поотделно правата си, породени от погасяването на учреденото право на строеж по давност или това упражняване следва да се извърши от всички съсобственици едновременно?
Дали всички съсобственици на земята в случая са задължителни необходими другари в производството по ревандикация на имота и незавършеното строителство /но само в хипотеза, при която се поддържа,че правото на строеж е погасено по давност?
Дали в хипотеза�