чл. 293 ГПК

За преценка на допустимостта на въззивното решение, като постановено по искова молба с твърдение за осъществявано владение само от ищците върху терен, индивидуализиран единствено чрез площта си в квадратни метра и заявен петитум за признаване права в съсобствеността на недвижим имот, отразен в кадастралната карта.

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че при неправилна правна квалификация постановеното решение във всички случаи е недопустимо.

Относно приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделители, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?
Дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск?
Може ли ремонтът на съсобствена жилищна сграда и влагането на разноски по нейното поддържане да изключат тегленето на жребий?
След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?
Обвързан ли е съдът, който разглежда претенция за остатък от вземане, частично установено с влязло в сила решение, с установените по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право?

Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, влезли в законна сила, при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот, преди образуването на ТКЗС?
За допустимостта лице – страна в производство по спор за собственост на възстановен земеделски имот (в т.ч. и общината), възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ?
За възможността да се приеме, че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект, по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост, отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти?

За значението на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК, с който поради грешка на нотариуса /прилагане на сега действащия Закон за наследството, вместо приложимия към датата на откриването му Закон за наследството (отм.)/ са признати по-голям обем права от притежаваните, при заявено от ползващите се от акта лица възражение за придобивна давност на идеална част от възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти и от кой момент започва да тече давностния срок – от снабдяването с констативния нотариален акт или от узнаването на това обстоятелство от останалите съсобственици?

Какъв е приложимият давностен срок по отношение вземанията на кредитора по индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска болнична помощ по реда на чл. 59 ЗЗО, вкл. за надлимитни дейности – общ или специален по чл. 111, б. в ЗЗД?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към правния спор, както и доводите на страните?

С оглед неправилност на изводите на съда относно претендираните размери на исковете, съгласно данните за изменението им по реда на чл. 214 ГПК.

Подлежат ли на заплащане от възложителя допълнителните и необходими СМР, които са възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./?

При наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за своене по отношение на недвижимия имот?

Започва ли да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за собствениците на право на строеж, след като това е обусловено от фактическото състояние на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята?
Разполагат ли суперфициентите с правото да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС, след като същите не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си?
В хипотезата , когато договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален, но междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, следва да се даде отговор на въпрос: тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще следва ли да запазят правата си на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД?

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът претендира идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от ответника на трето лице след вписване на исковата молба?

Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?

1. Поражда ли действие противоконституционният закон от влизането си в сила до влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което законът е обявен за противоконституционен?
2. Отговаря ли държавата за вреди от законодателна дейност на Народното събрание при приемане на противоконституционен закон, когато Народното събрание бездейства в изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционен съд (ЗКС)?
3. Кой орган надлежно представлява държавата по този иск?

За точното прилагане разпоредбата на чл. 299 ГПК и за необходимостта да бъдат съобразени правата на страните по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС в последващ съдебен спор за собственост.

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

Дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

1. Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД /отм./?
2. Достатъчно ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по ЗОПДИППД (отм.), за да е налице основателното предположение по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, че имуществото е придобито от престъпна дейност?

Следва ли стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или частни завещателни разпореждания или дарения и от което наследниците получават части съобразно права им по закон, да бъде взета предвид, за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН и ако се установи такова накърняване, то тогава, то тогава разликата в стойността до пълния размер на запазената част да бъде допълнена чрез намаляване на дарението?

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?

Относно правомощията на въззивния съд в хипотеза, когато, след като едно първоинстанционно решение е обезсилено, делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд и при отсъствие на заявен отвод, второто по ред първоинстанционно решение е постановено от същия съдия, който е постановил и обезсиленото първоинстанционно решение.

Задължителни ли са указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона при връщане на делото за ново разглеждане?

Кога настъпва конститутивният ефект на протоколно решение на ПК за възстановяване на собственост в стари реални граници в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 68 от 1999 г. и какво е значението за настъпване на този ефект на степента и начина на индивидуализация на реституирания имот, обект на протоколното решение на поземлената комисия?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

За задлъжението на въззивния съд да обсъди възраженията на страните.

Следва ли съсобственикът в придобит по наследство недвижим имот, който се позовава на придобивна давност (по отношение на идеалната част от съсобствеността на друг съсобственик), да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от имота на друг съсобственик и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са доведени до знанието на другия съсобственик?
Намира ли приложение установената в чл.69 ЗС презумпция в хипотезата на наследствен имот?

Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследника да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?

За правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества и реда за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване.

Подлежи ли на повторно вписване поправената искова молба в резултат на изменения на обема на заявеното право или страните по иска?

Трето на съпрузите лице – частен правоприемник (на единия от тях) легитимирано ли е да оборва презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК 1985 /отм./?

В действителност ли разясненията в т.8 на ППВС № 5 от 1972 г. относно предпоставките за изключителност не са актуални при действащия Семеен кодекс с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о.?

За преценка дали не е очевидно неправилен извода на окръжния съд, че нормата на чл.537, ал.2 ГПК се прилага и по отношение на актове за общинска собственост.

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

Гражданско или административно е делото по спора, дали ЗДДС допуска за цената по договор с лице, регистрирано по ЗДДС, доставчикът да начисли ДДС и дали купувачът дължи на продавача ДДС върху уговорената цена?

Oтносно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Kакви са правомощията на въззивния съд, когато с оглед особеностите на конкретния случай производството по предявен по реда на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР) трябва да бъде съединено с иск по чл. 108 ЗС, но това е невъзможно с оглед фазата на развитието на производството по двете дела?

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения.

Относно задължението на съда да приема доказателства само в преклузивния срок по чл. 370 ГПК и може ли въззивната инстанция да събере доказателствата и по –късно, с прилагане на санкцията по ГПК, а не да откаже направеното пред нея искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза.

Дали е допустим иска по чл. 108 ЗС след отхвърлянето на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР?

По иска по чл. 135 ЗЗД какво е значението на характера и естеството на отношенията между лица от състава на органи на търговско дружество?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?

По начина, по който е определена, неустойката за забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение не е съобразена с вида на неизпълнението на продавача и размера на неизпълнената част, тъй като размерът на неустойката не е определен като тяхна функция, доколкото се съизмерява с продажната цена на имота, определена в договора, а не неизплатената част от възнаграждението на посредника. Поради това по начина на уговарянето й тази неустойка би могла да доведе до значително несъответствие между размера на неизпълненото задължение на продавача и периода на забавата му и размера на дължимата от него неустойка и в този смисъл – до значително неравновесие между правата на страните по договора.

За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

Представляват ли „държане“ по смисъла на чл. 76 ЗС, фактически състояния, при които се упражнява власт върху вещ, но които не произтичат от договор между собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие или това са търпими действия?

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Ищецът в първоинстанционното производство е обосновал наличието на правен интерес от предявяването на иска с твърдения, че издадената от общината скица с невярно съдържание е послужила на неговата сестра за узаконяване на свое име на два гаража, разположени върху място, което е публична общинска собственост, както и че той също притежава права върху двата обекта по наследство от родителите им, които обаче не обуславят наличието на такъв интерес. С релевирането на първото обстоятелство всъщност се търси защита на чужди права /на общината/, които ищецът не е процесуално легитимиран да предяви съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК. Твърдението за притежаване на собственически права върху двата гаража по наследство също не сочи на наличие на правен интерес от предявяването на иска, тъй като целта на узаконяването е незаконният строеж да придобие статут на законен и в случай, че то е извършено на името само на един от неговите собственици, това не влиза в противоречие с интересите на останалите и не е пречка те да защитят правата си.

Възможно ли е когато с влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл.108 ЗС с решаващ мотив, че ищците по иска не са собственици на определена идеална част от имот, в решението за допускане на делбата на този имот, делбеният съд да пререши въпроса за собствеността на тази идеална част?

За критериите по чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение.

Какъв е порокът на съдебно решение, чийто диспозитив съдържа вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се решения, а именно установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост върху един и същи недвижим имот едновременно както на ищеца, така и на ответника?

За предпоставките за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента.

Договорът за учредяване на ипотека доказва ли обезпеченото вземане и за отговора има ли значение обстоятелството, че въз основа на вписания нотариален акт за ипотека е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6, ГПК, пр. 2 вр. чл. 173, ал. 3 ГПК, а предявеният иск е за съществуване на вземането (предвиденият в чл. 422 ГПК)?

1. Налице ли са предпоставките за отвод за пресъдено нещо, в случай че по повторно заведено дело с правно основание чл.108 ЗС ответникът противопоставя нови правоизключващи възражения за придобиване на правото на собственост върху процесните недвижими имоти по давност?
2. При преценка на предпоставките за отвод за пресъдено нещо по иск по чл.108 ЗС, за да се направи извод за липса или наличие на обективен идентитет, следва ли да се съобрази и възражението на ответника за придобиване от него на право на собственост по давност или следва да се съобразят само фактите, твърдени от ищеца за придобивното основание на ищеца?

за критериите за установяване дали договорни клаузи накърняват добрите нрави.

Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действие, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия?

Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

Относимо ли е към действителността на договора за доброволна делба, по който всеки от съделителите получава в дял самостоятелен жилищен етаж, обстоятелството, че съделителят с по-голям дял в съсобствеността получава и етаж с мазета, описан като самостоятелен обект на вещни права, но неотговарящ на изискванията за жилище и без одобрен инвестиционен проект за промяна на предназначението му?

Когато заветник получава имущество надхвърлящо стойността на разполагаемата част, като задържа недвижим/и имот/и на основание чл.36, ал.1 ЗН, как се изчислява сумата, с която заветникът следва да допълни запазената част – като разлика между стойността на завета и стойността на разполагаемата част или като разлика между стойността на имуществото, получено от наследника от чистия актив на наследството и стойността на запазената част и при съобразяване изискването, че ако възстановяването на запазената част не може да се извърши в натура, се заплаща паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на възстановяването на запазената част?
Ако заветник, на когото са завещани различни имущества, упражни право на избор по чл.34 ЗН и са налице условията на чл.36, ал.1 ЗН за задържане на недвижим/и имот/и следва ли възстановяването на запазената част да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата, които заветникът не желае да задържи?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?

Владелец ли е и то добросъвестен лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл. 79, ал. 2 ЗС /погрешно в определението по чл. 288 ГПК е посочено чл. 70, ал. 2 ЗС/ на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност?

При иск по чл.76 ЗС следва ли да се приеме за недоказано насилието при отнемането на вещта, ако се касае до разрушена разделителна стена и изграждане на нова стена, отделяща помещение от останалата част от апартамента и присъединяването му към съседния, извършено въз основа на строителни книжа и разрешение за строеж, но без надлежно осъдително решение по ревандикационен иск, без изпълнителен титул и без проведен въвод във владение в изпълнително производство?

Задължена ли е въззивната инстанция по гражданско дело да зачете влязлата в сила присъда на наказателен съд, с която е установено извършването на деянието /съставянето на неистински частен документ – саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и подписано от посочената в него завещателка в полза на праводателя на ответниците в гражданското производство и което е било използвано от праводателя пред нотариуса, за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право/; противоправността на деянието /престъпление по чл.309, ал.1 НК/; виновността на дееца?

Изграждането на постройка в съсобствен имот без да е учредено право на строеж от съсобственика, без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника и създава ли пречки за съсобственика да упражнява правото на собственост в неговия пълен обем? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли търсената по реда на чл. 109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението в хипотеза, при която е налице строителство на самата регулационна линия, както и на строеж, който навлиза в съседния имот, собственост на предявилото иска лице? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Следва ли търсената по реда на чл. 109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите на липса на произнасяне по предявен главен иск и липса на подадено в срок искане за допълване на постановеното решение по реда на чл. 250 ГПК – следва ли въззивният съд да обезсили постановеното решение и да върне делото за произнасяне на първоинстанционния съд или следва да приеме, че процесуалното правоотношение по предявения иск е погасено, при което дължи произнасяне по правилността на решението?

При наследяване на налични поименни акции, какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, или идеална част от собствеността върху всяка една акция и приложима ли е разпоредбата на чл.177 ТЗ при наследяване на налични поименни акции.

За задължението на въззивния съд да обсъди прието по делото заключение на вещо лице заедно с останалите доказателства по делото, както и да изложи мотиви за размера на обезщетението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в случай, че са извършени строително-монтажни работи извън предмета на договора за обществена поръчка.

Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова несъстоятелност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБ, „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?

Относно правомощията на въззивния съд при постановяване на решението му в контекста на чл. 269 ГПК.
Относно прилагане на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Длъжен ли е въззивният съд, ако прецени, че определени писмени доказателства не са самостоятелно доказателство за правото на собственост /което въззивният съд е приел според касатора за съставените от Интендантството и държавата описи на личните имоти на бившия цар и протокола от 11.08.1946г. за изземване на имотите на бившия цар/, да зачете тяхната доказателствена стойност за установяване на други релевантни обстоятелства по делото съобразно доводите на ответниците и конкретно: да прецени дали тези доказателства установяват субективното отношение на държавата, респ. Интендантството към осъществяваното владение върху процесния имот – да счита и да третира тези имоти като имоти, лична собственост на царя; да прецени дали тези доказателства, съставени от Интендантството и държавата, не са резултат от действия, несъвместими с желание за ползване от изтеклата давност по смисъла на чл.7 от ЗД/отм./; да прецени дали тези доказателства, от Интендантството и държавата, не са доказателства, оборващи презумпцията на чл.303, ал.1 ЗИСС/отм./?
Може ли съдът да основе фактическите констатации относно извършено строителство и осъществено владение на свидетелски показания, които не почиват на преките впечатления предвид отдалечения период от време, в който е извършвано строителството и е осъществявано владението или когато свидетелските показания не са преки поради отдалечеността във времето на събитията, те не следва да бъдат кредитирани? Може ли въобще с непреки свидетелски показания /давани от лица, които са възприемали данните от непосредствени очевидци и съвременници на събитията/ да се установява владението и периода на неговото осъществяване като елемент от придобивната давност и съответно строителството на сгради?
Могат ли при действието на чл.78 ЗИСС /отм./ да бъдат придобити по приращение сгради от лице, което не е собственик на терена към момента на построяването им /с оглед извода на въззивния съд че сградите са придобити от държавата по приращение на основание чл.78 ЗИСС/отм./ и при наличие на данни, че сградите са строени преди 1930г.?
Може ли Интендантството да завладее, т.е. да има фактическа власт и да свои за себе си частните имоти на царя, за които е било задължено по силата на §94, т.12 от Правилника за управлението на цивилната листа на Н.В.Царя да държи подробен инвентар и да се грижи?

Следва ли въззивният съд при уважаване на искова претенция по първоначалния иск, да разгледа и се произнесе по своевременно направено от ответниците възражение за изтекла придобивна давност?

Споровете по повод упражняване на фактическа власт върху реална част от съседен поземлен имот представляват ли противопоставяне на собственика на владението и пречка ли са за придобиване на реалната част по давност?

Въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като са разгледани два иска по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, за всеки от които е формирана воля от съда при определяне поотделно на дължимия размер, като е допусната техническа /математическа/ грешка в мотивите при определяне на сбора на общата присъдена сума, която грешка не се отразява на формираната воля на съда по всеки от исковете по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.

От кой момент започва да тече погасителната давност за присъждане на обезщетение по чл.61, ал.2 ЗЗД за подобрения, извършени от съсобственик по отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик?

След като ищежът изрично сочи , че претендира собствеността на „четвъртия етаж „ на сграда , за който основание за придобиване правото на собственост е уредена суперфиция, то предметът на спора е ясно очертан – а именно за обектите обособени на четвъртия етаж. Ако собствеността на целия четвърти етаж е придобита от ищеца , при доказване на всички правно релевантни за това факти, то значение какви конкретно обекти са изградени съобразно екезекутивния план като самостоятелно единици, то съдът по същество следва да отговори на въпросите дали именно тези обекти, които реално съществуват са предмет на възлагане с Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан и от тук да разреши по същество въпросите кому принадлежи правото на собственост.

За избора на способ за извършване на делбата – чрез теглене на жребий между отделни групи съделители.

Чия собственост става новопостроена постройка в съсобствено на няколко лица дворно място, в което има две сгради, в които има обекти на собственост на различни лица, без някой от съсобствениците на дворното място да е учредил право на строеж за постройката на останалите и ако постройката е свързана с част от несамостоятелните обслужващи помещения в една от сградите?

При промяна на границата между два парцела, образувани от един общ имот, която е свързана с необходимост от заплащане на обезщетение за придадени части към съседен имот, настъпва ли стабилизиране на отчуждителното действие на плана след завземане на придаваемите части и владението им в продължение на десет години при действието на ЗТСУ (отм.)?

Какви са правомощията на въззивната инстанция при изложени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със задължението му за изготвяне на пълен и точен доклад и разпределяне на доказателствената тежест и направени с жалбата доказателствени искания?

Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила?

За приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 108, ал. 1 ЗДвП и на чл. 52 ЗЗД, относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно установеният принцип за справедливост.

Дали знанието за „опасност от неплатежоспособност“ по см. на чл. 115, ал. 1 ЗКИ може да се приравни на знание за „настъпила неплатежоспособност“ по см. на чл. 59, ал. 3 ЗБН?

Относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и релевираните в нея оплаквания, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на В и К операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място?

Относно съвместното упражняване на родителските права от двамата родители и за определяне на режима на лични отношения с детето в най- добър негов интерес, след изследване на съвкупността от обстоятелствата на случая.

Предявяването на иск за собственост против един от съпрузите прекъсва ли владението, съответно придобивната давност и за другия съпруг в хипотеза като настоящата, когато съпрузите са получили владението въз основа на правна сделка, за която се твърди, че не е породила вещно-прехвърлителен ефект?

Задължен ли е голият съсобственик да предостави ползването на друг, неползващ съсобственик или да му заплати обезщетение за лишаване от ползването, когато прехвърлителя си е запазил правото на ползване върху прехвърлената идеална част и в периода преди ограниченото вещно право на ползване да се погаси със смъртта на титуляра си?

Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди.

Oтносно съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед предпоставките за приравняване на приноса на деликвента с този на пострадалата, изведено от наличие на причинна връзка между конкретните увреждания и фактическата възможност за получаването им, съобразно нарушените правила на ЗДвП.

Може ли страната да иска събиране на гласни доказателства след срока за подаване на въззивната жалба и до устните прения, ако не е могла да узнае и посочи същите по-рано?

Формирайки изводите си въз основа на буквалния прочит на заявения петитум и употребената от ищците правна терминология, без да квалифицира правоотношенията, следващи от заявените в исковата молба факти и приложените към исковата молба доказателства, въззивният съд е дал неправилна правна квалифицаия на предявения иск /за установяване на притежавано от ищците въз основа на земеделска реституция право на собственост върху ½ ид.ч. от имота към настоящия момент/, поради което е стигнал и до неправилния извод, че първоинстанцонният съд се е произнесъл по непредявен иск /за принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на земеделските земи с оглед възможността да се придобият права въз основа на земеделска реституция/.

В случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?

За приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск от пострадалото лице срещу застрахователя.

За допустимите доказателствени средства за установяване момента на изграждане на сграда в груб строеж, при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ.

Неявяването на работа, поради предприети с участие на работника незабавни следствени действия (разпит, освидетелстване и др.), по повод негова жалба до компетентен държавен орган за извършено престъпление против личността му, представлява ли виновно неизпълнение на трудовите задължения, или е обективна невъзможност за неизпълнението им?

Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване нищожността на договор и да го разгледа съответно на твърденията в исковата молба?

Могат ли задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е допустимо те да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната дейност при работодателя?

Доказателство ли е прието по делото тефтерче, в което са направени записки, които не са подписани, но за които са събрани доказателства от кого са направени?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.

Каква е правната квалификация на иска на наследника на работника, починал от трудова злополука, срещу работодателя за обезщетение за вредите, изразяващи се в разликата между размера на полученото застрахователно обезщетение, определено по чл. 9, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 2 от Наредбата на задължителното застраховане на работниците и служителите на риска „трудова злополука“, в резултат на обстоятелството, че работодателят е декларирал пред застрахователя по-нисък от действително дължимия размер на брутното трудово възнаграждение на наследодателя? и Кой съд е родово компетентен да го разгледа?

Недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството?

Относно преценка интереса на детето с оглед определените мерки от въззивния съд за лични отношения с бабата и дядото.

За възможността гражданският съд да откаже зачитане действието на административен реституционен акт по ЗСПЗЗ, поради констатиран порок който не засяга валидността на волеизявлението, а касае само вписването в акт по ЗСПЗЗ за правоимащо лице , лицето - праводател вместо правоприемника, инициирал със заявлението реституционното производство и за правно действие на такъв реституционния акт по ЗСПЗЗ в хипотезата , когато невписаното за правоимащо лице се позовава на правото на реституиран собственик на земеделската земя , търсещ обезщетение за неполучена рента от лице, получило такава вместо него?

За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост (в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ?

За изискването за писмена форма на трудовия договор и за установяването на трудово правоотношение между страните, когато работникът твърди, че е сключил трудов договор и добросъвестно е полагал труд на съответната длъжност, но екземпляр от трудовия договор и заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ до НАП не са му предоставени от работодателя.

Очевидна неправилност след преценка на касационния съд, че при постановяване на въззивното решение са допуснати групи нарушения на императиви правни норми относно лицата – съсобственици и обема на техните права.

За кръга на лицата имащи право на обезщетение и по –конкретно разполага ли с право на иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди баща на починалото при ПТП дете, въпреки, че бащата не е вписан в акта за раждане, като в последния е посочено, че бащата е неизвестен, при положение, че за починалия се е грижил и фактически е отглеждал, възпитавал и издържал детето и са изградени отношения напълно аналогични на тези родител- дете.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса?

За вероятна недопустимост, обусловена от нередовност на исковата молба, в която съществува противоречие между твърденията в обстоятелствената част за притежаване на право на собственост от ищеца върху процесните реални части от УПИ, като същевременно петитумът е за установяване правото на собственост към минал момент – този на одобряването на плановете.
Дали е налице произнасяне по непредявен иск, когато след отделянето на един от обективно съединените искове за разглеждане в отделно производство, по което е образувано друго дело, двете дела са съединени за общо разглеждане?

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК е непълен или неточен и жалбоподателят е направил оплаквания в тази насока във въззивната си жалба ? Следва ли в такъв случай въззивният съд да допусне събирането на поискани с жалбата доказателства, които не са били събрани в първоинстанционното производство, в резултат на непълния / неточния доклад и поради липса на надлежни указания от страна на съда, за кои твърдени от страните факти не сочат и/или не представят доказателства?

Относно преценка дали искът е разгледан на фактическото основание, на което е предявен с оглед въпроса допустимо ли е съдът при позоваване от страна на ищеца на една хипотеза по ЗСПЗЗ като основание за придобиване на вещно право, да разгледа иска въз основа на друга хипотеза, уредена в същия закон.

Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПНПИ /отм./, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПНПИ /отм./?

За процесуалните задължения за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора.

За процесния период м. Октомври 2014 г. – м. Април 2015 г. притежава ли „Националната електрическа компания“ ЕАД /“НЕК“/ в качеството си на координатор на специализираща балансираща група /“СБГ“/ правомощия едностранно да изменя прогнозните графици, изготвени и представени от производителите?

При последвала смяна на работодателя откога се счита за наложен запор съобразно разпоредбите на ГПК?

За дължимите от съда действия в производство по извършване на съдебна делба на урегулирани поземлени имоти при наличие на положително становище за поделяемост на експертния съвет по устройство на територията на общината, предписание на главния архитект на общината, за което съделител поддържа, че е незаконосъобразно и при наличие на разлика в границите на имотите по решението за допускане на съдебната делба, кадастралната карта и подробния устройствен план.

Следва ли водният оператор да доказва в хипотезата на чл.37 от Наредба №4/ 14.09.04 г./регламентираща обезщетяването му при доказано водоподаване не по установения ред/: кое е лицето, осъществило присъединяването – т.е. да установи по несъмнен начин конкретния деец, извършил незаконното присъединяване; кога е направено то, както и че е извършено конкретно от ответника?
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя за причинени имуществени вреди на дружеството, определени по реда на чл.37 и чл.35 от Наредбата, следва ли това противоправно деяние да е извършено именно от него като ответна страна?
Необходимо ли е да се доказва кой е конкретният извършител на незаконното присъединяване, кога и при какви обстоятелства е извършено присъединяването?

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

Има ли доказателствена стойност представеното и прието като доказателство по делото решение на поземлена комисия (на хартиен носител като заверен препис), като извлечение от специализирания софтуер, при своевременно направени възражения относно авторството и съдържанието му и при липса на оригиналното решение?

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната (жалбоподател) доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху сънаследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

Налице ли е окончателно прекъсване на фактическата, духовна и икономическа връзка между съпрузите /фактическа раздяла/, което е основание за оборване на законовата презумпция за наличие на съпружеска имуществена общност досежно възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, при условие, че са налице доказателства за извършване на съвместни разпоредителни действия на съпрузите в периода до неговата смърт, включително в периода на придобиване на имота?

За задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно.

За критериите, по които се преценява дали построеното е изцяло извън обема на учредено право на строеж /построен е изцяло различен обект от този, за който е учредена суперфицията/ или дали е надхвърлен /частично извън/ обема на правото на строеж и кой придобива собствеността във всяка от двете хипотези?

За начина, по който съдът следва да извърши преценка досежно момента на настъпване на фактическата раздяла между съпрузите с оглед значението на общи бизнес начинания помежду им и показанията на разпитаните по делото свидетели.

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с оплакванията на ответника във въззивната му жалба, че за част от вредите, за които е определено обезщетение, ищецът вече е бил обезщетен с влязло в сила решение.

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд?

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ прекъсва ли течението на срока на погасителната давност по вземането за връщане на сумите, събрани от длъжника и платени на взискателя по изпълнителното дело, и тече ли срок на погасителната давност по вземането за връщане на тези суми, докато трае процеса по иска по чл. 254 ГПК /отм./, уважен с влязло в сила решение?

Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?

1. Каква е спецификата на иска за обявяване на разпоредителна сделка за недействителна спрямо банката-кредитор (чл. 135 ЗЗД), когато е извършена в период на плащания от солидарен длъжник на вноските по договора за банков кредит?
2. Кога следва да е възникнало и до кога следва да съществува регресното вземане на солидарния длъжник, извършвал плащанията, към другия солидарен длъжник?
3. Може ли да се приеме, че действията на съдлъжника по увреждането на кредитора същевременно са увреждащи и за солидарния длъжник, извършвал плащанията?

Кой е критерият, който разграничава неточното в качествено отношение от неточното в количествено отношение изпълнение на задължението на строителя да построи бъдеща сграда и да предаде на възложителя конкретен обект в нея срещу учредено право на строеж?

Позоваването на придобивната давност елемент ли е от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС и от кой момент се счита, че е осъществено придобивното основание – от момента на позоваването на изтекла придобивна давност или от момента на изтичането на предвидения за това от закона срок?

Принципите за автономния характер и предимството на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния съд да приложи национално право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно с решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД?

1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК?
2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело?
3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Как следва да процедира въззивният съд, когато служебно или в резултат на изтъкнат пред него довод от страна в процеса установи, че в обжалваното пред него първоинстанционно решение е допусната очевидна фактическа грешка и по-конкретно може ли въззивният съд с въззивното решение да „поправя“ и/или „тълкува“ първоинстанционното решение по въпроса относно наличието на очевидна фактическа грешка или е императивно задължен да не постановява въззивно решение по спора и да изпрати делото на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по чл. 247 ГПК, ако съдът е сезиран с искове, предявени при условията на евентуалност и доводите за допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка касаят поредността, в която първоинстанционният съд е разгледал тези искове и е уважил един от тях?
Когато с първоинстанционното решение е уважен един от евентуално съединените искове и съответно по другия липсва произнасяне в диспозитива, съществува ли интерес от поправка на очевидна фактическа грешка в решението по отношение на това кой иск е уважен, ако първоинстанционното решение е отменено изцяло и с невлязлото в сила въззивно решение са отхвърлени и двата евентуално съединени иска или такъв интерес ще възникне едва ако първоинстанционното решение бъде оставено в сила поне частично?

За начина, по който следва да бъдат определени правата на съсобствениците, когато по предвидения в закона ред е извършено отчуждаване на реална част от недвижим имот или придаване на реални части от съседен имот при изменение на действащия регулационен план.

Какъв вид другарство съществува между облагодетелстваните от извършени от наследодателя повече безвъзмездни разпореждания при предявен иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството и представлява ли съвместното предявяване на иска по чл. 30 ЗН срещу всички облагодетелствани процесуална предпоставка за неговата допустимост?

При преценка основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл. 34 ЗН следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на имуществото, което заветникът желае да задържи?

Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност (давност и наследство)?

Кой от вариантите за разпределение по чл. 353 ГПК следва да избере съдът, когато има две експертизи, коренно различаващи се в оценката на отделните имоти и формирането на дяловете, едната от които е оспорена, а другата - не?

За допустимостта на свидетелските показания за установяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в писмена форма, и за погасяване на установени с него парични задължения, при оспорване на твърденията за това и при липса на съгласие на насрещната страна, ако страната по делото, която твърди, че е била страна по такъв предварителен договор, нито го представя по делото, нито твърди, че писменият документ за сключването на предварителния договор е загубен или унищожен не по нейна вина.

Допустимо ли е ответникът да поясни и уточни позицията си по делото след представяне на обратно писмо по сключен договор за покупко-продажба на имот по иск за делба, след като документът не е бил в държане на ответника, а е бил в държане на ищеца по иска за делба и същият е представен не с първоначалната искова молба, а едва след депозиране на отговора на исковата молба и как следва да бъде квалифицирана промяната в становището на ответника в този случай?

Придобива ли право на собственост купувач на публична продан, ако преди влизане в сила на възлагателното постановление е било отменено изпълнителното основание?

Преценка на допустимостта на предявения иск за установяване грешка в регулационен /сега подробен устройствен/ план относно предвиждане на част от имот за улица.

Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?

Следва ли да се доказва завладяване на идеалните части на останалите съсобственици, манифестиране на промяната и отблъскване на владението чрез действия, при положение, че това е обективно невъзможно?

Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?

Относно предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба – в случая при открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него пред работодателя, когато работодателят е погасил задължението му.

За пасивно легитимираните страни по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.

Легитимирани страни по иск с правно основание пар. 4к, ал. 8, т. 1, предл. второ ПЗР ЗСПЗЗ ли са областният управител одобрил плана за новообразуваните имоти и съответната служба по геодезия, картография и кадастър към АГКК, когато имотът попада в обхвата на одобрена кадастрална карта?

Присъствие на застрашения от изключване член на Сдружението на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива? Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

За задължението на въззивния съд да определи обезщетение след преценка на всички представени по делото доказателства и на доводите и възраженията на страните.

Представлява ли и кога инициирането и реалното провеждане на процедура по изменение на ПУП/ПРЗ явно проявление по отношение на трети лица, вкл. и спрямо реституираните собственици, на намерение за своене от страната, позоваваща се на придобивна давност и следва ли съдът да обсъди и вземе предвид и действията по деклариране на имота, заплащане на данъци, ограждане на имота и добиване на плодовете?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?

Подаване на жалба до прокуратурата от собственика на имота срещу владелеца на същия имот смущава ли владението на последния, правейки го неспокойно и прекъсва ли придобивната давност?

За предпоставките, при които може да се приеме, че документ, подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, има правното значение на дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител, когато такава закрила е предвидена в действащия в предприятието колективен трудов договор.

За задължението на съда да обсъди всички събраните по делото доказателства и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка.

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните?

Прекъсва ли се упражняването на фактическата власт върху имот и тече ли придобивна давност, когато наследодателят е упражнявал фактическата власт преди кооперирането, основана на частен писмен договор за покупко-продажба?

Длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства?

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху наследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

За задължението на съда да зачете влязло в сила решение.

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

Възниква ли отговорност на българската държава да обезщети неимуществените вреди по причина на приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, когато влязлата в сила присъда е отменена с решение за възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца?

Какво разграничава недопустимото решение, с което първата инстанция се е произнесла по непредявен иск от първоинстанционното решение, с което искът е квалифициран неправилно?
Какви са правомощията на въззивната инстанция във всяка от двете хипотези и тяхното упражняване разкрива ли особености, ако ответникът е направил съдебно възражение за прихващане, което първата инстанция неправилно е отказала да приеме за съвместно разглеждане?
Има ли правомощие въззивната инстанция за пръв път да се произнесе по искането за присъждане на законни лихви върху паричното притезание по предявения иск, ако в решението първата инстанция е отказала да го разгледа като несвоевременно заявено?

Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, който не е известен на останалите съсобственици, да се приеме като отблъскване на владението на останалите съсобственици и манифестиране на намерението им за своене на имота изцяло?
Може ли сдобиването с констативен нотариален акт по документи, доказващи извършването на сделки, да се ползва като акт на манифестиране на намерение за своене на имот и да се счита за начало на давностен период за придобиване на същия имот?

За значението на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ относно давността, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 г.

Дали процесният поземлен имот представлява публична или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка, с която [община] е прехвърлила на [фирма] собствеността върху имота и съответно този договор дали е нищожен или действителен, както и последващите сделки, както и каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им и в този аспект може ли да бъде отречена доказателствената сила на акта за публична общинска собственост, ако той не е опроверган с надлежни доказателства?

Относно приложението на чл. 6, предл. втор ЗС /ред. ДВ, бр. 92/1951 г./ и материалната доказателствена сила на актовете за частна общинска собственост.

За извършване на преценка за допустимост на решението, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 14 / 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони.

Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните гласни доказателства да се мотивира защо дава вяра на един свидетел, който е заинтересован в полза на една от страните по делото, а не дава вяра на другите, както и да ги прецени заедно с всички останали доказателства по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните?

При какви условия може да се приеме, че тече давност противопоставена от един съсобственик на друг, когато съсобствениците са придобили правата си чрез правни сделки от един и същ праводател и към момента на придобиването лицето, позовало се на давност е било законен представител на лицето, на което противопоставя давността, като и двамата съсобственици са упражнявали фактическа власт върху имота?

Възможно ли е да се придобие по давност имот - частна общинска собственост, владян в периода 01.06.1996г.-31.05.2006г., предвид въведената с пар. 1 ПЗР ЗДЗС от 2006г. забрана и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС?

Допустимо ли е съдът да приема констатираните от прокуратурата в хода на разследването обстоятелства като факти по делото и да ги обсъжда наред с останалите събрани в гражданското производство доказателства и по въпроса обвързана ли е съдът и в каква степен от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления и в частност тези за прекратяване на наказателното производство, както и може ли да се приеме за доказано насилственото настаняване на владелеца в имота по силата на водено спрямо него наказателно производство или предварително разследване, което впоследствие е прекратено, а спрямо владелеца е съставен протокол за предупреждение на основание чл. 63 ЗВмР за извършени самоуправни действия?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скица на вещо лице, изслушано по друго дело и площ, установена от вещо лице по делото?

За значението на предварителната уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието и на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“ след неговата смърт, както и има ли значение обстоятелството, че при изразяването на тази воля са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда?

Как следва да се извърши делбата на наследствени, реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти тогава, когато е възможно обособяването на дял от еднородни имоти за всеки отделен наследник съобразно неговата конкретна наследствена квота, и дали в този случай следва делбата да се извърши по колена или чрез възлагане на реален дял на всеки един от съделителите поотделно?

Може ли от одобрено от наказателния съд споразумение, чието съдържание се изчерпва с това, че някой е признат за виновен за това, че „умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в официален документ - нотариален акт (индивидуализиран чрез номер, номер и година на дело и име на нотариус) съставен съгласно установения ред”, гражданският съд да приеме, че този нотариален акт е неистински /неавтентичен/ документ, при положение, че гражданският съд не разполага с друга информация за конкретните обстоятелства и изявления, за които е сключено споразумението.

За критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето; за задължението на съда при искане за изменение на мерките, служебно да следи за интереса на детето, за необходимостта от прилагане на защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК с оглед особеностите на конкретния случай и в тази връзка преценката да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на промяна в определените преди това мерки за лични отношения между родителя и детето.

Може ли съдът да приспадне размера на съпричиняване от действително определения размер на цялостното обезщетение или следва степента на съпричиняване на вредоносния резултат да бъде съобразена само по отношение на предявената част от спорното материално право, като от нея се приспадне размерът на съпричиняването?
Трябва ли съдът при определяне справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да съобрази и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, както и икономическата конюнктура в страната?

Представлява ли различието на стойността на дяловете пречка за извършване на делбата по колена?

Когато в съсобствен имот са извършени подобрения от държател-трето за съсобствеността лице и от един от съсобствениците, който лично е използвал имота в периода на неговото подобряване, възниква ли вземане от неоснователно обогатяване в полза на държателя и кой е длъжникът по него – само съсобственикът, който също е подобрявал имота или длъжници са и другите съсобственици, съразмерно на притежаваните идеални части?

Дали във всички случаи при доказване идентичността на имената на едно лице по два различни документи е необходимо да има доказателства за причините, поради които това лице е използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа?

Налице ли са предпоставките за конституиране на трети лица – помагачи на страната на ответника по иска за делба, ако ответникът е оспорил иска с възражение, че идеалната част от имота, която е притежавал ищецът, е придобита по давност от трети за спора лица, които (ответникът) иска да бъдат конституирани като негови (на ответника) помагачи?

Има ли правно значение при довод за нищожност на договор за покупко-продажба поради липса на основание или привидност, факта, че плащането на покупната цена е извършено във време и по начин, различен от описания в нотариалния акт или не е извършено изобщо?

Относно действието на договора за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от половината идеални части от общия имот, по отношение на останалите съсобственици.

Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства?

За задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор.

Поражда ли действие възбраната на право на строеж на длъжника за обекти в бъдеща сграда, описани според одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, при индивидуализация на дворното място, предвидено за застрояване?

1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен?
2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува?

Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес.

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.

Когато въззивната инстанция прецени , че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е неправилна , вследствие на което и указанията по доклада на съда за тежестта на доказване на правно релевантните факти са неправилни, следва ли служебно да се дадат нови указания относно необходимостта за ангажиране на други / нови / доказателства, за да се обезпечи правилното приложение на императивна материално-правна норма ? Когато въззивният съд в рамките на проведения контрол за законосъобразност приеме , че правната квалификация на иска е неправилна , излага мотиви каква следва да бъде според него, следва ли да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска на новата , правилна правна квалификация или може , както в конкретния случая да потвърди обжалваното решение въпреки констатираната незаконосъобразност?

Какво основание и при какви предпоставки собственик, лишен без основание от ползване на имота си, може да претендира обезщетение за ползата, от която е лишен, и какъв е размерът на същото?

За подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 38/ 27.08.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското стопанство и културни традиции по САПАРД.

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Задължителни ли са за въззивния съд указанията на касационна инстанция по тълкуването и прилагането на материалния закон ?

От кой момент Гаранционен фонд дължи лихва за забава върху присъдените обезщетения?

Следва ли въззивният съд да съобрази решението си с всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи, относими към правнорелевантните факти?

Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. ”в” ЗЗД?

Относно задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводи на страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция.

Относно приложението и обхвата на служебното начало и дължимите от въззивния съд процесуални действия в производство по чл. 624, ал. 2 ГПК, при установяване на предпоставките по чл. 20, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 805/2004 г.

Отмяната, по реда на АПК,с влязло в сила съдебно решение, на индивидуален административен акт / решение на ДКЕВР/, определящ цени за достъп до електроразпределителната мрежа, обуславя ли задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени цени за предоставения достъп, като заплатени на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД ?

Отмяната, по реда на АПК,с влязло в сила съдебно решение, на индивидуален административен акт / решение на ДКЕВР/, определящ цени за достъп до електроразпределителната мрежа, обуславя ли задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени цени за предоставения достъп, като заплатени на отпаднало основание – чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД ?

Относно начението на отмяната на един административен акт с обратна сила за съществуване на задължението, което е определил. Възможно ли е да бъде породена облигационна връзка по силата на закона без изразено съгласие на нито една от страните и може ли изпълнението на задължение, възникнало от административен акт да бъде приравнено на съгласие за сключване на договор?

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество претендира на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД суми, заплатени през исковия период от дружеството-цедент като цена за пренос през електропреносната мрежа и цена за достъп до електропреносната мрежа, тези искови претенции не са ясно и категорично разграничени.

При намаляване обема на работата в цялото предприятие,длъжен ли е работодателят да доказва при оспорване на уволнителна заповед,как това намаляване се отразява на съответната трудова функция,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 29 от 8.02.11г.по гр.дело № 265/10г.на ІV г.о.; решение № 270 от 2.06.11г.по гр.дело № 1661/10г.на ІV г.о.; решение № 703 от 17.11.10г.по гр.дело № 90/10г.на ІІІ г.о.?

За проверка на допустимостта на решението, с оглед правния интерес от насочване на иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя и срещу пълномощника – адвокат, когато представителството е упражнено със сключване на основния договор.

Изгубва ли се правото на собственост по давност при неупражняването му?

Относно възможността да се допусне извършване на съдебна делба на ПИ извън регулация , в който индивидуална собственост по отношение на построените сгради има само един от съсобствениците.

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

Относно последиците от отмяната на индивидуалния административен акт / решение на ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп до електроразпределителната и преносна мрежа на ответника/ като съществен елемент от правоотношението на страните.

Какви доказателства са достатъчни за приемането / за доказано/ на оставане без работа на незаконно уволнения работник? Необходимо ли е когато е представено ксерокопие на даден документ, той да бъде представян в оригинал пред съда, при положение, че ксерокопието не е било оспорено от ответната страна, нито съдът е изразил съмнение относно съдържанието на доказателствения документ? След като СРС е взел решение по даден казус, допустимо ли е въззивната инстанция да отменя това решение, без да има наличие на такова искане от въззивната страна? Във въззивната жалба не е споменато принудителното оставане без работа на ищеца и не са правени доводи за това дали е осъществявал или не трудова дейност за периода след 27.04.14 г.?

Относно задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, включително при обсъждане и преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели.

Може ли съдът да обоснове решението си за наличие на съпричиняване (като част от по-широкия въпрос за наличието на причините) на пътнотранспортно произшествие по разглеждан иск за обезщетяване на непозволено увреждане от причинени от пътнотранспортно произшествие вреди, на приетото по делото заключение на съдебна експертиза, в частта му, която е основана единствено на свидетелски показания, които са събрани в актовете на органите на досъдебното производство?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото относими и допустими доказателства?

Всяко ли споразумение между страните по сделката за по-ниска от пазарната цена следва ли да се счита, че е във вреда на представлявания и поражда ли целените правни последици?

Относно наличието на съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионен процес/ при предявен граждански иск в наказателното производство/ застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното от деликвента ?

С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?

Относно отрицателния факт и доказателствената тежест е на страната , която го твърди.

Относно осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея може ли да се възприеме като своеобразно извънсъдебно признание на задължението по нея.

Възможно ли е придобиване на избено помещение по давност от трето лице, което не притежава жилище в сградата в режим на етажна собственост и да извършва прехвърлителна сделка с идеални части от складови помещения ?

С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?

При упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ/отм./, може ли застрахователят да претендира платените на третите увредени лица лихви за забава от увреждането до плащането?

За справедливия размер на обезщетението и отчитане на съпричиняването на вредите.

Нищожно ли е решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД, обусловило вписване в търговския регистър, взето чрез пълномощник при липса на представителна власт и налице ли е в тази хипотеза вписване на несъществуващо обстоятелство? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба?

Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?

Относно избирателното кредитиране заключението на съдебноикономическата експертиза, в частта по приложената , в установяване размера на иска за обезщетение за пропуснати ползи, средна пазарна цена на тон земеделска продукция от съответния вид, но некредитирането му в частта относно среден размер на разходите за производството на същата.

За условията, при които настъпва преклузията за навеждане на възражения и сочене на доказателства в производство по търговски спорове.

Относно противоречие със задължителната практика на ВКС, предмет на решенията: № 820 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794/2009 г., № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753/2009 г., № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/2009 г. и № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 1623/2009 г., всичките на І г.о.

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

При противоречие между съдържанието на заповедта,послужила като основание за издаване на нотариалния акт за собственост върху жилище,дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по З. и самия нотариален акт досежно стойността на отчуждения имот кое следва да се приеме за меродавно с оглед доказателствената сила на двата документа,както и по въпроса следва ли при определяне на дяловете от отстъпен в обезщетение за отчужден по реда на З./отм./ имот да се има предвид и писменото заявление по чл. 102 З./отм./,ако заповедта не е представена по делото или същото не е отразено в заповедта или в съставения впоследствие нотариален акт ?

Допустимо ли е предявяване на нов иск преди на ответника да е връчен препис от исковата молба, като е прието, че по този въпрос няма обнародвана съдебна практика ?

Допустимо ли е решение с което на съделител е възложен имот който вече не съществува в делбената маса, тъй като е продаден от всички съделители, а решението е обезсилено по отношение на друг имот който не е продаден, е разрешаван противоречиво от съдилищата?

Дали е преклудирано възражение за придобивна давност, заявено общо в отговора и уточнено в първото съдебно заседание преди доклада на съда?

Правото на строеж за построяването на отделен самостоятелен обект от сграда част ли е от правото на строеж за построяването на цялата сграда или е самостоятелно право ? В кой момент правото на строеж за построяването на отделен самостоятелен обект от сграда следва да се счита за реализирано, по които е налице противоречие с Тълкувателно решение № 1/2011 от 4.05.20012 г. по т.д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС, т. 1 ?

Относно момента на трансформиране правото на строеж върху конкретен обект от сграда в право на собственост – с изграждането в груб строеж на всеки самостоятелен и отделен обект на вещни права, или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, в която се намират тези обекти.

Относно задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички относими доказателства и да изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани във връзка с твърдяната съсобственост върху делбения имот.

Допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение?

Дали пропускането на името на един от ищците или ответниците представлява очевидна фактическа грешка или непълнота на решението, ако съдът е формирал воля за отхвърляне на исковете изцяло ? Допустимо ли е при разглеждане на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение за поправка на очевидна фактическа грешка съдът да се произнесе по молба за постановяване на допълнително решение ? Допустимо ли е обжалване от ответника по иска на решение за поправка на очевидна фактическа грешка на положително за този ответник отхвърлително решение ? Подлежи ли на разглеждане жалбата на ищците срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка в случай на отмяна на това решение от въззивния съд ?

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност , са дадени от бащата на единия съпруг и за необходимостта да се обори презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, когато е заявен иск по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985 г.-отм.

Относно значението при определяне на мерките за упражняване на родителските права не на отделни обстоятелства /посочени и обсъдени във въззивното решение като част от всички установени/, а на съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.

При прехвърляне на идеални части от делбения имот от съделител на трето лице в хода на делото пред първата инстанция дали производството следва да продължи между първоначалните страни или делбата следва да се допусне между действителните участници в имуществената общност?

В кои случаи извършеното преустройство на имоти по чл. 1 ЗВСНМРСА или от такива имоти и други обекти е довело до образуване на нов имот и в кои случаи е възможно да се възстанови първоначалното положение, съотв. в кои случаи не е възможно да се възстанови то без значителни затруднения за собствениците и това е стопански неоправдано, за да се трансформира собствеността в съсобственост?

Относно предпоставките по чл. 17а ЗППДОП за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно, респективно общинско имущество.

Относно допустимостта на съдебното решение, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо.

В кои случаи делбата може да се извърши чрез разпределение в дялове и за невъзможността да се приложи друг способ при 6 имота и наследници в 6 колена на общия наследодател , освен изнасяне на имотите на публична продан , противоречи на дадени от съдилищата разрешения в обратен смисъл със задължителна съдебна практика- т.19 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС?

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

Относно евентуална недопустимост на въззивното решение в тази му обжалвана част,с оглед предвиденото в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Относно определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука – приспадане на изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, намаляване размера на обезщетението поради груба небрежност на пострадалия и необсъждане на всички обстоятелства, свързани с увреждането и последиците от него.

Какви са правомощията на въззивния съд при частично обжалване на първоинстанционното решение,ако едновременно с това се поддържа,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по формулираното в исковата молба искане в хипотеза,при която е предявен иск за признаване право на собственост срещу двама ответници,бивши съпрузи,основан на твърдение за осъществен и спрямо двамата ответници и то по време на техния брак общ факт?

Относно наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ върху терена в хипотеза, при която в имота след отчуждаването ново строителство не е било извършвано и правото на собственост върху една от отчуждените сгради е възстановено с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване.

Когато по делото са направени възражения относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основания при спор за вещни права придобити на територията на чуждата държава, следва ли съдът служебно да изясни съдържанието на посочения приложим чужд закон и с какви доказателствени средства, като произнесен от въззивния съд в противоречие на изразеното становище по Решение Nо 1239 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 5590/2007 год. на ВКС-V г.о, Решение Nо 1106 от 03.12.2008 год. по гр.д. Nо 4201/2007 год. ВКС-I г.о.и Решение Nо 927 от 07.01.2010 год. по гр.д. Nо 2363/2008 год. на ВКС-I. отд.?

Дали изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление (с оглед приложението на чл.17а от ЗППДОП (отм.)) може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди и доказва, че е предоставен, не е индивидуализиран, за който е прието, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Относно противоречието му с решение № 67 от 6.3.2008 г на Пловдивски апелативен съд по въззивно гражданско дело № 983/2007 г.

Относно характера на споразумението по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ като вид договор , респ. административен акт и приложимостта на общите разпоредби за недействителност , за реда за евентуална отмяна на подписани споразумения по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ при неучастие на всички арендатори и/или собственици на земеделските земи в съответното землище и формите на защита на неучаствалите арендатори , за които няма предвиден масив за ползване, за значението на неучастие на всички арендатори , подали декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, при подписване на споразумението за ползване на земеделските земи предвид на възприетия довод за липса на съдебна практика и, че исканото произнасяне от страна на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни?

Относно разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

Допустимо ли е присъединяване на изтекла давност от “купувачите” по предварителен договор към тази,която е изтекла за “продавача”?

Относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му.

Може ли съдът да се произнесе направо по евентуалния иск, а не по главния предявен и следва ли при произнасянето да посочи по кой от двата иска се произнася ? Дали след като установи наличието на предпоставките от основанието на разглеждания иск за собственост (каквито са исковете по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС и по пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА), съдът, който разглежда спора по същество, не следва да разгледа възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема, че някои са неотносими, както и защо кредитира или не кредитира други доказателства?

Относно неоспорването на фактическо твърдение за упражняване на фактическа власт и получаване на призовки на адреса на който е постоянния адрес на ответника, достатъчни ли са, за да се формира извод, че ответника упражнява фактическа власт върху ревандикиран имот.

Каква е формата за действителност за преотстъпване от гражданин (физическо лице) на негов роднина по права линия на учреденото от общината на гражданина право на строеж на вилна сграда при действието на ЗС в редакцията му към 1986 г ? В случай на неспазване на формата за действителност на преотстъпването, но при наличие на писмена форма на изявленията, дали се предава владението на построената от роднината по права линия сграда и срещу кого, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Относно поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума – паричен еквивалент на квотата на съсобственика -длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , е разрешен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Решение Nо 38 от 01.12.2012 година по гр.д. Nо 343/2011 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 72 от 14.02.2011 год. по гр.д. Nо 1647/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 95 от 12.03.2012 год. по гр.д. Nо 1056/2010 год. на ВКВС-I г.о., Решение Nо 184 от 19.10.2010 год. по гр.д. No 1162/2009 год. на ВКС- II г.о.

Относно допустимостта за възлагане на имота в общ дял, вместо да се предпочете онзи от съделителите, който предложи по-висока цена. В т.7 на тълкувателното решение е прието, че ако повече от един съделител отговаря на условията по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, единственото основание, даващо приоритет е предложената най-висока цена, като в мотивите е отбелязано, че принципно не може да има групиране на сънаследниците и възлагане в общ дял по чл.288, ал.3 ГПК /отм./.

Следва ли постановлението,с което частният съдебен изпълнител прекратява изпълнителното производство да е влязло в сила,за да се приеме,че е отпаднало правното основание на назначения за пазач да държи имота ?

Относно процесуалните изисквания при формиране волята на съда.

Може ли да се приеме, че е налице присъединяване, включително и невъзможност за отделяне на прикрепена към главната вещ /сграда/ движима вещ без повреда на главната вещ, поради съображения за похабяване на архитектурната стойност на сградата, а не поради техническа невъзможност за отделянето без повреда на главната вещ, ако е установено чрез заключение на вещо лице, че начинът на закрепване на движимата вещ към сградата позволява от техническа гледна точна нейното отделяне без повреди върху главната вещ ?

Правилното математическо изчисление обуславя ли промяна на волята на страната в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , след като е прието, че е налице противоречиво разрешаване , предвид на Решение Nо 107 от 10.05.2012 година по гр.д. Nо 127/2012 год. на ОС-Видин ?

Относно определяне по справедливост на обезщетението за причинени неимуществени вреди, което е в нарушение на практиката на ВКС – ППВС № 4/1968 г. и ТР № 88/1962 г. ОСГК на ВС.

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 а ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Относно възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните, както и да мотивира решението си по съществото на гражданскоправния спор.

Относно възможността да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот,който е застроен със законни сгради.

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Кога веднъж установено владение е прекъснато,с какви действия и на кои лица както и по въпроса за вида действия,които владелецът следва да извършва,за да се приеме,че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот?

Дали обезщетението за претърпените имуществени вреди трябва да се съизмерва с пропуснати пенсии или с неполучени заплати, съдът е приел, че този въпрос е от значение за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване на решението в тази част?

Относно прилагане правните последици на решението по иска по чл. 7 З. спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота преди завеждане на иска и възможността да прехвърли собствеността на последващ приобретател.

Длъжен ли е съдията да указва на страните, че по някои технически въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси ?

Достатъчно ли е имотът да е одържавен от дадено лице, за да настъпи в негово лице, респ. в лицето на наследниците му, възстановяване на правото на собственост?

Представлява ли обща част към етажна собственост съсобствен недвижим имот, в който има построени сгради-индивидуална собственост на съсобствениците ? В кои случаи ще бъде недопустима делбата на дворното място, поради това че е обща част и какъв е способът, съобразно който ще се извърши тази преценка ?

Отговаря ли съдът за вреди по чл.2,т.2 от ЗОДОВ, когато осъдителната присъда е отменена по реда на инстанционния контрол и подсъдимият – оправдан от по-горната съдебна инстанция ?

Обема от права на собственика на терена и обема от права на суперфициарния собственик по отношение на дворното място,в което е построена сградата?

Допустимо ли е въззивният съд, без да прогласи нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение, да се произнесе служебно по въпроси извън посочените в жалбата ?

Дължи родителят издръжка на пълнолетно учащо се дете, ако даването й е особено затруднение за родителя и как се преценява последното, въззивното решение противоречи на приложените към жалбата влезли в сила решения без задължителен характер?

Следва ли да се признае трансформация на стойността на правото на строеж след като сградата /обекта/ е вече построен ?

Относно пределите на задължителния характер на решенията на ВКС,с които делото е върнато на първоинстанционния или въззивния съд,но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен.

Дали последващо завещание,което касае само реална част от имот отменя предходно завещание,с което е извършено разпореждане с идеална част от имот,както и дали е нищожно завещание,което касае реална част от имот,която не може да се обособи самостоятелно ?

След като трети лица не релевират собствени права, следва ли ищците да извършват повторно доказване на собствеността на своя наследодател към момента на внасяне на имота в ТКЗС? Относно преценка допустимостта на въззивното решение и предявения иск с оглед наличието или липсата на решение на О. за възстановяване на собствеността.

Относно конститутивното действие на решението на Поземлената комисия по чл. 18ж, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални или съществуващи граници, както с Решение № 365 от 15.10.2010г. по гр.д. № 1493/2009г. на IIг.о. и Решение № 329 от 27.04.2010г. по гр.д. № 927/2009г. на I г.о. по въпроса за допустимите възражения на ответник по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция.

Дали мълчаливият отказ на администрацията по молба, подадена в срока по § 6 ал. 2 от ПР на ЗУТ, е пречка за подаване на втора молба за оценка и прилагане на новия регулационния план и дали след като не е спазен срока по § 6 ал. 2 ПР на ЗУТ и придаваемото място не е заето или заплатено, е отпаднало вещноправното действие на регулационния план?

Относно правното значение на приноса в придобиването на имуществото,съпоставен с доходите на съпрузите и за значението на съотношението между доходите и приноса като цяло.

Относно земеделски имоти, подлежащи на възстановяване и за началото на давностния срок за придобиване на собствеността при неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността.

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Дворното място върху което е построена жилищна сграда, суперфициарна собственост, запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършена разпоредителна сделка със жилищен обект и или се превръща в обща част по предназначение, е разрешен с въззивното решение в смисъл обратен на изводите по представеното Решение Nо 1106/28.11.2008 година по гр.д. Nо 4750/2007 година на ВКС-II отд.?

Дали признанието на представляващия юридическото лице ангажира последното и дали е необходимо при отпуснат заем на юридическото лице – търговец сумата да е постъпила по сметка на дружеството и да е осчетоводена от търговеца, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото ?

Представлява ли във всички случаи земята обща част на сграда в режим на етажна собственост,към кой момент се определя това и зависи ли от наличието или липсата на договор за суперфиция за строителство на отделните обекти в сградата?

Възниква ли задължение за ДФЗ – Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение, в която насока няма съдебна практика и произнасянето ще допринесе за точното прилагане на закона?

Относно възможността незаконно уволнения работник да бъде възстановен, ако след уволнението е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Може ли да бъде установено дължимо поведение у работника (негово трудово задължение) да изпълни нареждания на работодателя в случаите, когато работодателят не е представил длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, която е посочена в заповедта, и в частност може ли да се извърши преценка за законност на нареждания на работодателя по отношение на работник, заемащ посочена длъжност, без да е представена длъжностна характеристика за нея?

Дали обезщетението за лихва за забава от деня на увреждането следва да се включва в размера на обезщетението за претърпени вреди, който е решен в противоречие с приетото в решение № 185 /02.11.1998 г., по н.о.х.д. 148 /1997 г., 5-чл. с-в. на ВКС и решение № 271 /1992 по н.о.х.д.221 /1992 III н.о. на ВС, с които е прието, че лихвите като обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение не се вземат предвид при определяне размера на задължението?

Дължи ли се обезщетение за ползваната от непълнолетното дете на страните площ от съсобствения им имот?

При определяне на размера на следващата се издръжка за малолетно дете когато няма преки писмени доказателства за месечния доход на единия родител, а има други косвени доказателства – в това число и свидетелски показания за реализирани по-големи доходи от минималната работна заплата за страната, решаващият съд следва ли да съобрази размера на дължимата издръжка и с косвени доказателства или може само да вземе предвид ноторно известната месечна минимална заплата в Р. България и по този начин да определи дължимата като издръжка сума от родителя?

Дали констатациите на акта за начет за опровергани, който въззивният съд е разрешил в противоречие със съществуваща практика – т. 2 та Постановление № 7 /1981 г. на Пленума на ВС, според което при липси в актове за начет не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на ответника и с Решение № 226 /18.03.2009 по гр.д. № 926 /2008 г. ВКС, I г.о., според което съмнението във верността на констатациите в акта за начет не е достатъчно, за да се приеме, че те са опровергани?

Относно задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели и за това на коя група от тях следва да основе крайните си изводи – на тази, която, макар и да не е на очевидци, явно е заинтересована от изхода на спора или на втората група, която може да свидетелства и за придобити по косвен път данни за релевантни за делото факти.

Относно възможността да се превалутира без допълнително споразумение паричното задължение на страната, уговорено в излязла от гражданския оборот към момента на сключване на договора, парична единица при официално прието съотношение между съответните валути е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно валидността на договор за цесия, с който се прехвърлят бъдещи вземания.

Относно елементите от обективната страна на престъпление по чл. 227 б. “б”, ал. 2 НК/престъпление против кредиторите/, а от друга страна е постановено преди изменението на ТЗ – ДВ бр.38/2006 г.

Относно основанието за получаване от управителя на М. на допълнително тримесечно възнаграждение от приходите по договори с Н. за изпълнени клинични пътеки и начина на формиране на неговия размер.

Относно дължимостта на претендираните разходи във връзка със съхранението на суровини и материали е решен от въззивния съд в противоречие с действуващата нормативна уредба и постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 6/21.12.1979 год., ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приложеното р. от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС, ТК, II т.о.

Относно правната квалификация на главния иск, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и е решен от апелативния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС.

Относно определение на второ търговско отделение на ВКС № 317 от 01.06.2010 год., постановено по горепосоченото дело.

Относно субективно убеждение за собственост на една вещ наличието на застрахователен интерес при имуществените застраховки, положително разрешен от САС, е в противоречие с разрешението в цитирана практика на тричленни състави на ВКС.

Възниква ли задължение за ДФЗ - Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?

В случай на отмяна от Върховен административен съд на индивидуален административен акт /Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/, с който са били определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, може ли въззивната инстанция служебно, без ответникът да навежда доводи в тази насока и без да е направил възражение за прихващане, да приеме, че окончателни цени за достъп, съответно компенсаторни мерки, определени с последващ индивидуален административен акт /Решение Ц-6/13.03.2014 г. и Решение КМ-1/13.03.2014 г./, са приложими за ищеца /и то за минал период/?

Относно доказателственото значение на протокол № 20 от 4.11.1968 г. на ИК на ОбНС при установена неавтентичност на подписа на председателя на ИК.

Може ли да се претендира възстановяване правото на собственост от името на наследодател, починал към момента на отнемане на имота?

Относно предмета на спора по чл.14, ал.4 от ЗЗПЗЗ /само чието разглеждане е недопустимо в делбеното производство/ - правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации.

Относно предмета на скючени от „Т” О. прехвърлителни договори за обекти в процесната сграда през 1997 г.

Относно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху балталъци по реда на ЗВСГЗГФ с оглед разпоредбите на пар. 5 ЗВСГЗГФ в редакцията след изменението обн. ДВ.бр.13/2007г. и пар. 6 ППЗВСГЗГФ.

Относно противоречие с трайната практика на ВКС по приложение на процесуалните правила – т.6 на ТР№1/2001г., съгласно която пред въззивната инстанция са допустими в качеството си на нови доказателства по смисъла на чл.205, ал.1 ГПК /отм./ не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, а и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоначалния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение.

Относно предпоставките за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебното решение.

Относно определение № 1* от 19.10.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

Кои обекти на държавна собственост се възстановяват на общините по силата на пар. 7, т. 6 ЗМСМА ?

Дали следва да се зачетат правата на собственик на възстановен земеделски имот тогава, когато ответникът по иск за собственост не е заявил реституционна претенция за имота, а е закупил същия от ТКЗС ?

Относно задължението на съда за да обсъди всички доказателства представени му в подкрепа на тезата на работодателя за законност на извършения подбор, без фактически съдът да преценява работата на посочените в подбора, която преценка по целесъобразност единствено работодателя може да направи, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата.

Основание ли е влагането на суми от обезщетение за неизплатени трудови възнаграждения за работа в чужбина и за имуществени и неимуществени вреди от работа в чужбина в придобиването на недвижим имот по време на брака за изключване приноса на другия съпруг и за признаване на пълна трансформация?

Представлява ли записването в емлячен регистър ,което не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такова писмено доказателство,т.е. необходимо ли е посредством изброените в чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ доказателства да бъде установено осъществяването и на конкретен придобивен способ ?

Какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора ?

Дали е налице отпаднало основание за владение след като договорът сключен с ответника е прекратен поради неплащане на наем?

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно задължението на съда да постанови решение след преценка на всички доказателства по делото.

Останала ли е касаторката без работа по трудово правоотношение след незаконното уволнение, каква е доказателствената сила на представените от нея писмени доказателства /копие от трудова книжка и служебна бележка от А. по заетостта ? Относно разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Относно писмените доказателства,посредством които в производство по чл. 11, ал .2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал,които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.

На кого принадлежи правото на собственост върху недвижим имот придобит по време на брака, но чрез прехвърляне на членствени права в ЖСК на единия съпруг, следва ли да се допуснат до делба движими вещи за които не е доказано че съществуват към момента на предявяване на иска за делба, както и по съществен процесуален въпрос касаещ доказателствената сила на писмени доказателства които след поискване не са представени в оригинал ?

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

Относно характера на таванския етаж и правото на собственост върху него, предпоставящо делбата му, е от значение за точното прилагане на закона и при данните по делото е разрешен в противоречие с приложена практика на ВКС без задължителен характер.

Относно наличие на предпоставките по чл. 7, ал. 1 З. и чл. 7, ал. 2 З., последната във вр. с чл. 17а З., на които се позовават страните по спора за собственост върху процесния недвижим имот и процесуалният – за установяването им, са от значение за точното прилагане на закона.

Допустимостта на иска с оглед обстоятелството дали е налице спор за материално право или спор относно заснемането или трасирането на реалните граници, който подлежи на разглеждане по административен ред?

Относно възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза,при която се иска предаване на владение върху имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Необходимо ли е при спор за собственост към настоящия момент да се установи дали наследодателят на ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица е притежавал имота към момента на внасянето му в ТКЗС?

Относно необходимостта да бъдат съобразени вътрешните отношения между лицето,което твърди,че фактическата власт се упражнява от негово име и лицето,което упражнява фактическата власт върху един имот,както и по въпроса досежно начина,по който следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели,така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти,съдържащи се в други доказателства.

Относно възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза,при която се иска предаване на владение върху имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, във връзка с което се поставя и въпросът необходимо ли е при спор за собственост към настоящия момент да се установи дали наследодателят на ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица е притежавал имота към момента на внасянето му в ТКЗС.

Относно приложното поле на разпоредбите на чл. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ в хипотеза на гори,включени в държавни горски стопанства по реда на чл. 20 от Закона за г. от 1925г.,който обуславя и разрешаването на въпроса за доказателственото значение на постановленията и протоколите,с които се определя предмета на горското с. по реда на този закон.

За допустимостта на решение постановено по нередовна искова молба, в която при посочване на номера на имота е допусната грешка, но границите са посочени точно.

Относно задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства и връзката между тях.

За международната компетентност на съда да се произнесе по молба за връщане на дете, на основание чл. 22, б. а, ал. 1 ЗЗДет (ДВ, бр.48/13.06.2000 г.)

Относно въпроса кои документи съставляват „други писмени доказателства”.

Допустимостта и наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на въззивното решение и в правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК.

Относно приложното поле на разпоредбите на чл. 2 ЗВСГЗГФ и чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ в хипотеза на гори,включени в държавни горски стопанства по реда на чл. 20 от Закона за г. от 1925г.,който обуславя и разрешаването на въпроса за доказателственото значение на постановленията и протоколите,с които се определя предмета на горското с. по реда на този закон.

Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземания /застрахователно обезщетение/, произтичащи от договор за морска застраховка.

Относно суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, както и за приложението и характера на пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ и за нуждата от тълкуване на неговото приложение.

Относно разпределението на доказателствената тежест и задължението на съда да даде указания за представяне на частите от протокола на общото събрание на етажната собственост, както и по въпроса допустимо ли е да се отменя решение на ОС на ЕС на основание, което не е посочено в исковата молба.

Дали основаното на разпоредбата на пар. 7,т.6 ПЗР З. правоприемство по отношение на правото на собственост включва правоприемство и по отношение на обезщетенията за подобренията, извършени в отчуждените и подлежащи на възстановяване имоти преди влизане в сила на §7,т.6 ПЗР З? Дали съдът е длъжен, след като констатира, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец, да обсъди и да се произнесе и по основателността на претенциите за извършени подобрения и вложени необходими разходи в качеството му на недобросъвестен владелец или държател?

Относно конститутивното действие на решенията на поземлената комисия и възможността, такъв имот да бъде придобит с изтичане на 5-годишния давностен срок.

Относно възможността подуправителя на НОИ да изпълнява функциите на управител на НОИ в период от време, през който управителя е освободен с решение на НОИ и не е избран нов управител и включва ли се в правомощията на подуправителя на НОИ правомощието от компетентността на управителя да прекратява трудови договори. Има ли от правна гледна точка разлика между отсъстващ по болест, отпуск, командировка и др. управител на НОИ и хипотезата, при която за определен период от време НОИ няма управител, тъй като същият е освободен с решение на Народното събрание и не е избран друг управител ?

Относно правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя, след като е прието , че изводите на въззивния съд са в смисъл, противоречащ на задължителна съдебна практика.

Дали когато дворното място представлява обща част на построена в него сграда в етажна собственост и се допуска делба на обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена сградата ?

След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението ? За начина, по който следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част ? Относно липсата на мотиви във въззивното решение, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 120 от 4.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г., IV г.о.

Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

Съставлява ли пречка за реституция по § 5, ал.1 ПЗР ЗВ и по реда на ЗВСОНИ обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗВ /2.01.2003 г./ отчужденият имот е претърпял благоустройствени промени, поради които не е нанесен в кадастралната карта и заедно с друг имот образува общ, нанесен в кадастралната карта имот, при положение, че отчужденият имот не е застроен /в имота попада само част от постройка с временен статут/ и от отчуждения имот може да се образува самостоятелен урегулиран поземлен имот съгласно правилата на устройството на територията?

Следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината, както и по въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд ?

Налице ли е спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 2 З.-редакция от ДВ бр.34 от 25.04.2000 г. в случай на записване на ответника като собственик на имот без негово искане затова и поради грешка на администрацията и представлява ли оспорване на правото на собственост отказът на ответника да се яви по покана на ищеца пред нотариус и да подпише декларация, че няма претенции за собствеността на имота?

Относно предмета /включително необходимата степен на индивидуализацията му/ и действието на учредена договорна ипотека. Представлява ли недостатък на вписването обстоятелството, че ипотечният акт е вписан по поименната партида на учредителя на ипотеката по правилата на ПВ, и не по имотната партида на имота, при все още неосъществено производство за създаване и въвеждане на имотен регистър?

Относно неправилност на решението поради постановяването му при неправилна преценка на приети като писмени доказателства документи, несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и противоречие на правните изводи с материалноправни норми.

Може ли да се определят правилно квоти при допускане на съдебна делба между съделители, тогава когато се използват дробни числа с различен знаменател, които нямат общ делител? Следва ли въззивният съд след като отмени частично решението на първата инстанция и промени дадена квота на един съделител, тогава когато това води до промяна на квоти и на други съделители, които не са обжалвали съдебното решение, да се произнесе и да коригира обжалваното решение и досежно правата на необжалвалите съделители ?

Дължи ли се еднократно обезщетение на държавни служители от органите на МВР, които са прослужили трудово-служебния си стаж при един и същ работодател-правоприемник /Гражданска защита на Република България към Министерството на отбраната, Държавна агенция „Гражданска защита”, Главна дирекция „Национална служба Гражданска защита” към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”МВР/ при едни и същи условия на труд и на едно и също място?

Задължително ли е посочването на обслужващите помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни в титула за собственост, за установяване на правото на собственост върху същите, или принадлежността на правото на собственост на такива помещения и части от сградата може да се определя и от тяхното функционално предназначение и разположение?

Относно определяне на обезщетението по чл. 252 ЗМВР отм. за служители от закритото Министерство на извънредните ситуации/МИС/, преминали на работа в МВР по силата на пар.64 от ЗИД на МВР, ред. 2009 г., какъвто е ищецът, и за приравненият стаж по чл. 253 ЗМВР, отм. въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №2780/14 г. на четвърто г.о. на ВКС.

От какъв факт произтича задължението на възложителя за заплащане възнаграждение за изработеното – от приемането на изработеното или от съществуването му като изпълнена работа във фактическо държане на възложителя ?
Само от фактическо държане на изработеното от възложителя може ли да бъде обоснован извод за приета от него / одобрена в качествено и количествено отношение / работа ?

Дали извършеното от трето лице частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява признание на дълга от страна на ответника?

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Прехвърлимо ли е вземане, чийто източник е договор за обществена поръчка?

Относно задължението на съда да даде правилна правна квалификация на иска. Относно подлежащите на доказване факти при неточни указания от първата инстанция. Относно това да даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Относно разпределението на доказателствената тежест по отношение на спорно обстоятелство.

По въпроса за възможността застраховател по имуществена застраховка да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключването и влизането в сила на съответния застрахователен договор и така да се окаже, че последният не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

Следва ли да се доказва връзката между каузалната и абстрактната сделка, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е управителят на това дружество в качеството му на физическо лице.

Доказва ли получаване на определена услуга в обем и цена, отразени във фактури, които са осчетоводени и отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената работа, респ.услуги и че се дължи плащане за същата.

Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц., относно режима на лични отношения на бащата Ц. Ц. с детето Р. Ц. и присъдената издръжка?

В кой момент се счита за упражнено от работника/служителя правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – с подаването на заявление до осигурителния орган, или от момента на отпускане на пенсията?

Подлежи ли на реституция по ЗВСОНИ недвижим имот, който при влизане в сила на закона е застроен и е собственост на физически лица; въпрос за тази от предпоставките за възстановяване по ЗВСОНИ, отнасяща се към обекта на реституцията, и по-специално за настъпването на реституционния ефект до размерите на одържавения имот, които лицето е притежавало към момента на одържавяването; поставен е и свързаният въпрос за необходимостта от пълно и главно доказване на правото на собственост на ищеца.

Относно проблеми, свързани с индивидуализиращите недвижимите имоти признаци и с доказването на идентичност между два имота.

Когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. – когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници.

Когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция (респ. – когато такова дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК) и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително – когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, – вече с участието на процесуалните й правоприемници.

Прилага ли се чл.34,ал.2 ЗППДОбП /отм./ в случаите, когато органът по чл.3,ал.1 ЗППДОбП е отрасловият министър, вземащ решение за откриване процедура по приватизация на обособена част от дружество и е упражняващ правата на държавата като мажоритарен акционер, притежаващ акции и дялове, с които може да вземе самостоятелно всички решения от компетентността на общото събрание на акционерите в същото дружество?

Кога следва да се приеме,че е налице възлагане на работа и как се установява възлагането,за да се ангажира деликтната отговорност на възложителя?

Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?

Относно необходимостта да се демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване на фактическата власт към момента на установяването й.

В случаите на уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг /от лизингодателя по вина на лизингополучателя/, определена в размер на неплатените по договора лизингови вноски, какъв е дължимият размер на неустойката – цялата непогасена част от лизинговата цена или сумата от неплатените лизингови вноски до датата на прекратяване на договора?

Допустимо ли е страните по договор за финансов лизинг да уговорят, че при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора, вкл. под формата на неустойка?

Преклудира ли се правото на ответника да въведе възражения по съществото на спора след отговора на исковата молба ? Какви са правомощията на въззивния съд при „голо оспорване „ на иска и направени конкретни възражения в писмената защита по делото ? Може ли съдът да основе решението си на обстоятелства,невъведени от ответника чрез конкретно възражение в законоустановения преклузивен срок ?

Относно темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт/ по см. на чл. 13, ал. 2, пр. 1 от ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Относно случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на осн.чл.23,ал.1 и 2 СК.

Относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК и при бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение, когато е нарушена императивна правна норма.

Дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи?

Относно начина на тълкуване на изразената от завещателя воля в саморъчно завещание в хипотеза, при който в завещанието са посочени конкретни помещения /но не всички/ от построените в дворното място сгради, както и дворни подобрения.

Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, т.е. да не постановява решение свръх петитум, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.

Правомощията на въззивната инстанция при преценка дали дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е правилна при предявен иск за предаване владението на недвижим имот, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба?

На коя страна е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот?

Относно повторното сключване на срочния тр. договор по чл.68, ал.4, вр. с ал.1, т.1 КТ. Следва ли волеизявлението на страните да предхожда изтичането на срока на съществуващия срочен трудов договор, какъв е разграничителният критерий между повторния срочен тр. договор и продължаването на срока на предходния и как следва да се разбира повторността?

Относно процесуална легитимация на държавата като ответник по деликтния иск, въззивното решение противоречи на цитираната в определението за допускане на обжалването практика на ВКС и съдилищата.

Kои са съществените обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне на размера на обезщетението, могат ли в случая вредите да се определят като обичайни психически и емоционални страдания и как се определя точния им паричен еквивалент / поставени в изложението на ищеца/ и за преценката на събраните по делото доказателства за конкретните обстоятелства на случая, с оглед определяне по справедливост на размера на обезщетението и присъждането му само за вредите, настъпили в пряка причинна връзка с незаконното обвинение /поставени в изложението на ответника по иска/?

Относно равомощията на съда при действието на ГПК/отм./ служебно да назначава експертизи. Относно правомощията на съда да основе изводите си за идентичност на недвижими имоти на данни, съдържащи се в представени по делото доказателства без да назначава експертиза.

Дали съдът, който разглежда възражение за придобивна давност, не следва да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който възражението е направено и прието?

Подновяването на ипотеката по партидата на кое лице се вписва ако е имало след учредяването последващи разпореждания, следва ли да се направи вписване по партидата на новия собственик? Законосъобразно ли е вписването на подновяване на ипотека, ако е отбелязано, че подаването на молбата е станало през нощта?

Относно обвързаността на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение 115/07.11.2014год. по гр.д. No 2203/2014 год. на ВКС-II г.о. за допустимостта делбения съд да приключи делбеното производство във втората фаза на обекти/ имоти/, различни от тези допуснати до делба.

При определяне размера на обезщетението по справедливост / чл.52 ЗЗДсъдът следва ли да съобрази възрастта на увредения,начина,времетраенето и степента на лечението и възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, констатираното влошено психическо състояние ? Следва ли да е установен по категоричен начин конкретния принос на пострадалия или са достатъчни индиции за причинна връзка между поведението му и увреждането ?

Относно доказателствената тежест в процеса и доколко тя може да се възлага за нетвърдяни от страните факти.

Относно пределите на диспозитивното начало в гражданския процес, свързано с надлежно сезиране на съда с въпроси относно истинността на документ и опровергаване на неговата доказателствена сила.

По какви цени- в България или в чужбина се определя размера на дължимото от застрахователя по застраховка „ГО” обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увредения по деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина?

Oтносно абстрактния характер на банковата гаранция спрямо валутното отношение и извършването на преценка за наличие на външна редовност на посочените в банковата гаранция и представени с искането за плащане по нея документи, като условие за плащане по гаранцията.

Относно прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. от министъра, към който е създадена изпълнителната агенция съгласуването с министър-председателя по смисъла на чл. 54, ал. 5 ЗАдм. представлява ли елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор.

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

Когато размерът на паричната престация по договор се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната суми по договора?

Допустима ли е съдебна делба на поземлен имот, в който има сграда в режим на етажна собственост, когато съсобствениците на поземления имот (земята, дворното място) притежават самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост, който е разрешен в противоречие с ППВС 2 /1982 г. (по някои въпроси на съдебната делба) т. 1, б. „е” вр. б. „г.” и с решение № 152 /16.06.2009 г. по гр.д. № 216 /2008 г., на ВКС, І г.о., по чл. 218а ГПК от 1952 г. (отм.), с които е прието (с ППВС), че не е допустима съдебна делба на парцели, в които е изградена етажна собственост и (с решението)?

Дали постановеното регистърно решение за вписване на Сдружение „Д.“ от 26.09.1956г. създава нов правен субект или с него е извършена реорганизация на съществувалото юридическо лице /С./ с промяна на неговата правна форма, наименование и устав в съответствие с приетия след първоначалната регистрация Закон за лицата и семейството, т.е. дали Д. е правоприемник на С.?

Допустимо ли е въззивният съд да достигне до извод, че констатациите на нотариуса относно изтекла придобивна давност са оборени и да обоснове изводите си само на базата на обсъждането на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка, без да вземе предвид и доказателствата, събрани в съдебното производство и да не зачете легитимиращото действие на нотариалния акт без да извърши преценка дали събраните в съдебното производство доказателства опровергават констатацията на нотариуса ?

Задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства,отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти,с излагане на правни изводи,със изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил?

Относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

За действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

При твърдение на ответниците, че част от направените от тях подобрения са такива за запазване на имота, следва ли съдът да определи, кои от подобренията имат такъв характер и съобразно това съставляват необходими разноски, а останалите са увеличили стойността му?
Дължат ли се от собственика на имота необходимите разноски за запазване на вещта, направени от недобросъвестния владелец?

Дали при иск за защита на реална част от поземлен имот ищецът следва да я индивидуализира чрез посочване на границите и дали при липса на индивидуализация на реалната част съдебното решение е нищожно, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната и неразбираемост ?

Нищожно ли е поради противоречие със закона /чл. 21, ал. 2 ЗН/ завещателно разпореждане, което създава задължение за предприемане на определени действия от страна на заветника с цел изпълнение на поето приживе от наследодателя задължение за извършване на разпореждане с имота, предмет на завета, обвързано с волята му притежавани от него имоти да бъдат използвани за постигане на обществено полезна цел – основаване на фондация?

Следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимост да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за установяването на които от първоинстанционния съд не са били давани указания?

При разрешаване на въпросите за произхода на средствата, вложени във възмездно придобиване на недвижими имоти по време на брак между страните, следва ли да се презумира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства или е необходимо съдът да извърши преценка относно фактите, имащи значение за определяне произхода на вложените средства във всеки конкретен случай ?

Налице ли е невъзможен предмет на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД в хипотеза на разпореждане с постройка, която към момента на сключването му е разрушена и на нейно място се изгражда нова постройка и задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса и да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения при постановяване на решението?

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Следва ли действителната воля на субекта, чийто устав е предмет на тълкуване в конкретна негова разпоредба, досежно вложения в същата смисъл, да се съобразява и извежда от последващото му поведение,т.е. от трайното и безпротиворечиво последващо прилагане на спорното правило?

Относно правомощията на въззивния съд при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които първоинстанционния съд не е допуснал, приемайки ги за неотносими.

Относно изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение след приемане на работата.

Индивидуален административен акт на държавен орган, в който по закон се определя размера на цената по предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа от електроразпределителните дружества на производители на електрическа енергия и с отмяната на този акт отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му суми по договор?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп и следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на предварително изпълнение?

Въз основа на волеизявленията в договора за учредяване на суперфиция или въз основа на одобрените строителни проекти и книжа, по които е реализирано строителството, следва да се извърши преценката дали построеното е в рамките на правото на строеж?

Има ли задължение работодателят да промени организацията си на работа / в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността/, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК ?

Промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника,противопоставими ли са на поръчителя и при какви предпоставки, когато той не е давал изрично съгласие да обезпечава дълга и съобразно същите, вкл. изводим ли е отговор на този въпрос от разпоредбите на чл. 139 ЗЗД и чл. 147, ал. 2 ЗЗД ?

Следва ли въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора за собственост, или при положение, че ответника не владее имота предмет на ревандикация, следва отхвърли иска, без да обсъжда принадлежността на правото на собственост?
Допустимо ли е да се уважи иска в установителната му част, а да се отхвърли в осъдителната при положение, че ответника не владее процесния имот?

За условията , при които може да се признае за валидна , сключена сделка на основание Наредба за търговете от 1992 година от ответника, с предмет част от спорния недвижим имот , без наличен договор и за допустимостта да се приеме, че доказването на факта на липсата на сделка / като отрицателен факт/ е в тежест ищеца , претендиращ собствеността, а не в тежест на ответната страна , която твърди наличието на такава сделка с вещно-правен ефект.

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

Съдебното решение е недопустимо когато е постановено по непредявен иск – когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.

За задължителната сила на указанията на касационната инстанция и за правомощията на въззивния съд при повторното разглеждане на върнатото му по реда на инстанционния контрол дело.

Може ли въззивният съд да даде защита на субективното право по начин, различен от искането на ищеца, давайки нова квалификация на иска, различна от заявената от ищеца и некореспондираща със събраните доказателства, при нов доклад, без оплаквания във въззивната жалба и обосновава ли процесуална недопустимост на съдебното решение хипотеза при която въззивният съд, в правомощията на въззивна инстанция, два нова правна квалификация на иск, разгледан на основания, определено от друг състав на въззивния съд в частно гражданско производство, по същото дело?

Следва ли да бъде изнесен на публична продан имот, който е реално поделяем и когато броят на имотите съответства на броя на съделителите?
Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, събрани от първоинстанционния съд и наведени във въззивната жалба?

Следва ли при определяне на обезщетение до размера на застрахователната сума, до която е ограничена отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„, да се съобрази размера на присъдено, на друг пострадал от същото застрахователно събитие,обезщетение за забавено изпълнение, съизмеримо със законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от увреждането ? С други думи – за установяване изчерпването на застрахователната сума съобразяват ли се само дължими застрахователни обезщетения / главници/ или и дължими обезщетения за забава,съизмерими със законната лихви за забава, считано от увреждането?

Задължен ли е съда да се произнесе съобразно фактите,установими към момента на приключване на устните състезания по делото /вкл. на въззивна инстанция/?

Може ли да се приеме за доказано връчване на заповед за уволнение при условията на отказ, без изричен запис „отказ”, а със запис ”Потвърждавам връчването на заповедта”, удостоверен с подписите на двама свидетели, за което двамата свидетели са дали показания пред първоинстанционния съд, в които потвърждават връчване именно на уволнителна заповед на работника/служителя?

Допустимостта на съдебния акт е обусловена от надлежното упражняване на правото на иск – от и срещу надлежни страни, при наличие на положителните процесуални предпоставки и отсъствие на процесуални пречки. Съдебното решение би било процесуално недопустимо и когато е постановено по непредявен иск -когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти.

Съдебното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск, когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти. Не е недопустимо съдебното решение, когато съдът е основал решението си на заявените от страните факти, но им е дал погрешна правна квалификация, като ги е подвел под хипотезата на правна норма, която в случая не е приложима.

За евентуалната недопустимост на въззивното решение, в хипотеза, когато то е постановено по искове, по които производството е приключило с влязло в сила първоинстанционно решение, срещу което не е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба.

Видно от обективираната в мотивите решаваща воля на съда, искът е уважен на незаявени в исковата молба обстоятелства, от които произтича твърдяното и претендирано от търговското дружество ищец спорно материално право. По този начин, решаващият състав на Апелативен съд – София се е произнесъл недопустимо – въз основа на различни от твърдяните от ищеца правопораждащи факти. Поради това въззивното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне на предявеното от ищеца основание.

Относно въведения от жалбоподателката довод за недопустимост на същото поради постановяването му без участието на всички необходими задължителни другари (на собствениците на южния магазин, построен в процесното дворно място, А. К. и И. К., непритежаващи собственост върху идеални части от имота).

Задължителен елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност демонстрирането на промяната в намерението, с което един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху частите на останалите от съсобствената вещ, когато това е обективно невъзможно?

Дали собственикът на недвижим имот може да иска от държавата като собственик на река, която причинява вреди на имота му, да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното й въздействие върху имота, ако държавата е възложила на друг правен субект /общината/ предприемането на посочените в чл. 138 и чл. 139 ЗВ мерки срещу вредното въздействие на реките и кой е пасивно легитимиран да отговаря по иск за преустановяване на бездействие по отношение разрушителното въздействие на река върху недвижим имот чрез предприемане на действия по изправяне на коритото й, укрепване на коритото, изграждане на подпорна стена ?

Относно преценка на всички относими към интереса на детето обстоятелства, с оглед указаното в ППВС №1/74 г..

Относно определяне на правната квалификация на иска, съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и значението на определената от съда правна квалификация за допустимостта и/или правилността на решението.

Може ли въззивният съд да въвежда в решението си по делото нови факти и обстоятелства от предмета на спора – в случая финансовата възможност на ответника по иска да дава поисканата му издръжка, без в хода на производството да ги е посочил на страните и да им е указал доказателствената тежест за тях?

За допустимостта на делбата на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на СТЕ, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот, както и за съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени.

От кой момент дължи издръжка на децата родителят, при когото те са живели до възлагане на родителските права за упражняване на другия родител със съдебното решение?

Относно възможността да се запази право на собственост върху идеална част от стопанска постройка, която няма самостоятелно значение, предназначена е да обслужва дворното място или построена в него жилищна сграда и е тяхна принадлежност, от съсобственик, който е прехвърлил на друг съсобственик всички притежавани идеални части от дворното място и жилищната сграда.

Длъжен ли е съда да назначи служебно експертиза в случаите, когато е въведено с жалбата оплакване за необоснованост на решението, поради недоказаност на определени факти и съда установи, че този факт действително не е изследван?

Дали ищецът има право на обезщетение по чл. 252 ЗМВР от 2006 г./отм./ и за периода от 23.08.1993 г. до 28.12.2009 г. на основание пар. 57 ПЗР на ЗИД ЗМВР, през което време е заемал длъжност въз основа на трудово правоотношение и дали работата по трудово правоотношение е приравнена на такава по служебно правоотношение?

Относно съкращаване на щата при обособена дейност на даден банков клон в различни населени места в страната задължен ли е работодателят да извършва подбор между всички лица в различните населени места, заемащи еднакви или сходни длъжности.

Относно определяне и разграничаване на фактическите твърдения от негативните оценъчни съждения и съответно – на отговорността за тях, според указаното в р. по гр.д. №1376/11 г. на четвърто г.о. на ВКС.

Какво следва да се разбира под понятието плагиатство по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО и въпрос 3-ти – за елементите от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, при наличие на които е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на член на академичния състав на основание този текст от ЗВО и необходимо ли е да бъде утвърдена предварително процедура по установяване на плагиатство в съответното висше училище, за да бъде законосъобразно уволнението?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните – решен в противоречие с ТР № 1/4.01. 2001 г., т. 19? Налице ли е пречка за реституция по ЗВСОНИ в хипотезите, при които одържавеният незастроен недвижим имот е застроен след влизане в сила на ЗВСОНИ и в хипотезите, при които отчужденият застроен имот към влизане в сила на ЗВСОНИ съществува реално до размерите до които е бил отчужден – решени в противоречие с ТР № 6/2006 г., препращащо към ТР № 1/2005 г.?

Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача. Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача.

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

За способът, по който следва да се извърши съдебна делба, когато имотите са по-малко от броя на съделителите, но броя на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена и съсобствеността не е възникнала само от наследяване.

В исковата молба липсва уточнение каква част от сумата претендира всеки един от ищците, респ. дали исковете са предявени при условията на евентуалност, претендира ли се общо присъждане на сумата в полза и на двамата ищци и на какво основание или всеки един претендира на самостоятелно предявено основание сумата да му бъде присъдена изцяло.

Противопоставими ли са на купувача на публичната продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на арендатор върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от договор за аренда, сключен и вписан след налагане на възбрана върху тези имоти?

Дали обезщетението за направени разноски за подобрения в чужд имот включва и разходите за данък добавена стойност, извършени от подобрителя за доставени по повод подобренията материали и услуги, ако подобрителят-получател на облагаемите доставки също е бил търговец, регистриран като данъчно задължено лице по ЗДДС и е упражнил правото си на данъчен кредит?

Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по възражение за упражняване на право на задържане, направено в първата инстанция, която не се е произнесла и въззивната жалба не съдържа оплаквания в тази насока и по въпроса за правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложени средства, довели до увеличената стойност на чужд имот.

Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца семейното жилище, което е собственост на единия съпруг, може ли да бъде предоставено за ползване след прекратяване на брака на другия съпруг?

Може ли при непозволеното увреждане вредата да бъде пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение по договор, по който страна не е увреденото лице?

За правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.

Дали изменението на нормата на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС със Закона за изменение и допълнение на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, обн. ДВ бр. 96/1999 г., има обратно действие и се прилага и за отменени преди изменението отчуждения?

Сключен ли е трудов договор със срок за изпитване в заобикаляне на закона / за постигане на непозволен краен резултат с поредица насочени към него формално законни действия, при превратно упражняване на права – р. по гр.д. №621/09 г. на ВКС, четвърто г.о./, ако не се установява типичната му цел – да се провери годността на работника за изпълняваната работа?

Съставлява ли оспорването на цената на обективиран в нотариален акт договор за покупко-продажба, по който оспорващия не е страна, оспорване верността на официален свидетелстващ документ и приложима ли е забраната по чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК?

Допустимо ли е съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, ако събраните доказателства сочат на порок в процедурата по неговото издаване?
След като с доклада на делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска, страните не са възразили по тази квалификация и първоинстанционното решение й съответства, допустимо ли е тя да бъде променена с въззивното решение?

Представляват ли промяна в анимуса на съсобственика действията, изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части на имота и построяването на масивна ограда в едната част, ако между съсобствениците е била постигната спогодба преди извършването на строителството, съгласно която същите са разпределили само ползването върху реално определените части при равни квоти?

Относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност.

Следва ли да има умисъл при извършване на нарушение на трудовата дисциплина, когато е квалифицирано като злоупотреба с доверие?

Може ли съдът, ако предявеният иск е основателен, да го отхвърли поради недостатъчно данни за размера му?

Допустимо ли е ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност, ако тази инстанция е участвала в препирня за подсъдност по същото дело, разрешена от апелативния съд и обвързана ли е въззивната инстанция от даденото от апелативния съд разрешение по спора за подсъдността.

За съдържанието на законовия термин упражняване вещното право на ползване и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището/ недвижимия имот/,по отношение на който това право е учредено и може ли то да се упражнява, в смисъл на живеене в него, от друго лице.

Следва ли ползващото се от констативен нотариален акт лице да доказва възникването на претендираното от него право на собственост при положение, че оспорващият правата му се позовава на придобивно основание, предхождащо съставянето на констативния нотариален акт и представя съставен в негова полза акт за публична държавна собственост; може ли едно църковно настоятелство да придобива по давност собствеността на повече от един църковен храм, след като съгласно действащия към момента на съставяне на н.а.№169/1943г. Екзархийски устав /част Четвърта на Допълнението към Екзархийския устав, т.1/ всяка църква има едно църковно настоятелство, което да я представлява; може ли началният момент на фактическото владение да бъде поставен не чрез осъществяване на фактическо действие, обективиращо намерение за владение на имота, а да бъде свързан с приемане на документ /устав/; става ли държавата собственик на недвижими имоти-открити старини, чрез първичен оригинерен способ /по силата на закона, а именно по силата на чл. 8 от Временни правила за научни и книжовни предприятия, обн.ДВ.бр.31/19.03.1888г., чл. 8 от Закона за издирване на старини и подпомагане на научни и книжовни предприятия, обн.ДВ.бр.13/17.01.1890г. и чл. 25 от Закона за старините, обн.Дв.бр.87/18.02.1911г./, когато имотите попадат в обхвата на легалното определение за „старини“, съдържащо се в чл. 2 от Закона за старините, включени са в обнародвания в Държавен вестник Списък на народните старини, изготвен в изпълнение на този закон, ако конститутивният нотариален акт за придобиване правото на собственост по давност от определен правен субект е съставен след обнародването на списъка.

Длъжен ли е решаващият съд да обсъди твърденията за придобивния способ и принадлежността на правото на собственост върху имот, който не е включен в делбената маса, при наличието на спор за принадлежността на правото на собственост върху включен в делбената маса обект, ако с оглед правилата на формалната житейска логика между твърдените основания за придобиване на правото на собственост върху всеки един от тези имоти съществува зависимост?

Съществено процесуално нарушение е допуснато и поради неизслушването на съдебно-техническа експертиза, която е била необходима след като съдът не е разполагал със специалните знания за да установи идентичност между посочения в нотариалния акт от 1929 г. имот и процесните УПИ при положение, че заявените по делото становища на съделителите са, че не оспорват фактическите твърдения по исковата молба, поради което и не са давани указания, че е необходимо да се доказва идентичност на закупената ливада с урегулираните поземлени имоти.

Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл. 152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата? Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти?

Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

По делото липсва данни социалния работник, изготвил социалния доклад да е посетил дома на майката и данни за условията, битови и социални, при които тя ще отглежда и възпитава детето Т., които обстоятелства, заедно с изложените твърдения на касатора в касационната жалба, са довели настоящия състав до извод за допустимост на касационното обжалване, предвид необходимостта от защита интереса на детето, водещ при предявения иск за определяне на това, кой от двамата родители да упражнява родителските права по отношение на родени от брака деца.

Несъществуването/ незаснемането/ на един имот в цифровия вид на КП представлява ли грешка в кадастъра, когато същият имот съществува/ е заснет/ в графичния вид на същия план , след като е възприет за основателен довода , че произнасянето на ВКС би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото?

Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

Относно вписването на саморъчното завещание означава ли упражняване правата по завещанието, от този момент закон са узнали в хода на делбения процес, произнесен в нарушение на ПП ВС 7-73.

Относно законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство, обжалваното решение на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС , Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о.

Относно преценката на въведената със ЗОСОИ и ЗДС пречка за възстановяване на собствеността върху имот, публична държавна собственост към настъпилата по силата закона – ЗВСВОНИ и по влязлото в сила решение на административния съд за отмяна на отчуждаването реституция относно ½ ид. ч. от имота с оглед разясненията по т. 3 на ТР № 6 по т. д. № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС и по въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол в контекста на разясненията по т. д. № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС.

Кой носи доказателствената тежест за установяване съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата; необходимо ли е съществуването им към този момент на бъде доказано, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност, но при различни твърдения на съделителите за местонахождението на вещите към датата на постановяване на решението; за възможността да се приеме кой от съделителите държи допуснатите до делба движими вещи само въз основа на обяснение, дадено от съделител в прекратено досъдебно производство; за възможността преценката на съда дали една вещ е движима или представлява подобрение да се извърши въз основа на заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза; следва ли да се преценява състоянието на всяка вещ поотделно с оглед изразеното от съделителите становище за тази вещ и допустимо ли е правейки аналогия със становището на съделителите по отношение характера на сходни вещи да се формира извод въз основа на факти извън твърдените от страните; за задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели.

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г.? Дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал.1, т. 7 ПЗР З.?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З.?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З.?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г.? Дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация “Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З.?

Може ли самостоятелен предмет на иска по чл.694 ТЗ да бъде съществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, вземане, предявено от кредитора като обезпечено, е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено, или кредиторът следва да осъществи защитата си по общия исков ред – по реда на чл.124, ал.1 ГПК?

Противоречи ли уговорката по т.8.1 от процесния договор по С. на повелителните норми на закона и могли ли са страните свободно да определят съдържанието на договора при положение, че законодателят не е ограничил автономността на волята на страните?
Предвид т.8.1 от договора от кой момент е възникнало задължението на ползвателя по договора да върне получената по договора сума, т.е. от кога тече погасителната давност-деня на плащане по договора или деня в който ДФ Земеделие е узнал, че ответното Е. е представило документи с невярно съдържание?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З. ? Дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дръжуство, на което българската държава е едноличен собственик на капитала ?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дръжуство, на което българската държава е едноличен собственик на капитала ?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дръжуство, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Налице ли е редовно призоваване, ако в изпратената до страната в производството призовка са вписани имената на друго лице като адресат?

Относно допустимостта на въззивното решение за отхвърляне на ревандикационния иск в частта за предаване владението с оглед преценка наличието на надлежна индивидуализация на конкретната площ от поземления имот по отношение, на която се е произнесъл съдът.

Въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие във фактическите твърдения на ищците – че праводателите на ищците и на ответниците са придобили въз основа на самостоятелно осъществени различни юридически факти собствеността на два съседни самостоятелни имота, а същевременно се претендира наличие на съсобственост върху тях, без да са изложени твърдения за юридическите факти, от които е възникнала твърдяната съсобственост.

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ?

Следва ли съдът при постановяване на съдебния акт да съобрази дадените от ВКС указания във връзка с отменен акт на същия съд?

Представлява ли промяната в пазарните цени на делбените недвижими имоти обективно настъпил /новонастъпил/ в хода на делото факт, длъжна ли е въззивната инстанция да съобрази тази настъпила в хода на делото промяна, следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение?

Когато се иска делба на имот, индивидуализиран с кадастрален номер по кадастрална карта, а по делото е установено, че за имота има действащ регулационен план, който предхожда по време кадастралния план, по силата на който за имота по кадастралния план са отредени няколко урегулирани поземлени имота (УПИ, парцела) и части от УПИ, на урегулираните поземлени имоти или на имота по кадастралната карта следва да се допусне делба ?

Като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост.

Когато съсобствениците на незастроения имот са повече от двама и заявлението по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм) за взаимно учредяване на право на строеж за две нови сгради е извършено в нарушение на изискването за форма и със съгласието само на двамата учредители, заявлението е негодно да учреди ограничено вещно право в съсобствения имот и не изразява промяна в намерението за владение спрямо всички съсобственици ?

Следва ли заповедта на кмета, издадена по реда на пар. 56 ПЗР ЗИДЗУЕС да бъде приравнена на решение на общото събрание на етажните собственици, подлежи ли същата на обжалване и по какъв ред?

Относно придобиване право на собственост чрез наследяване в случай на застрояване със сграда на недвижим имот от наследодателя възоснова на издадено разрешение за строеж, впоследствие изграждане и на пристройка, функционално свързана с всеки етаж в съотношение на присъединена към главна вещ, като имота, в който е изградена сгадата и пристройката е отреден в общ парцел с друг имот, в който също е изградена сграда от съсобствениците на последния имот. В този случай налице ли е хоризонтална етажна собственост и допустима ли е делба на сградата, изградена от наследодателя заедно с принадлежащите й идеални части от земята, ткато обща част на сградата.

Относно обхвата на дължимата преценка за недобросъвестност при използване в търговската дейност на регистрирано търговско наименование,съдържащо знак,идентичен или сходен с по-рано регистрираната търговска марка .

От кой ден започва да тече срока за подаване на молба за допълване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК – от връчване на препис на решението или от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си ?

Незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот ограничават ли и смущават ли пълноценното му ползване от останалите съсобственици?

В случаите, когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя, в длъжностната характеристика на когото е предвидено правомощието да назначава и освобождава работници и служители, е налице надлежна делегация чрез упълномощаване и на дисциплинарната власт на работодателя?

Може ли е лице, на което един от съделителите е дарил целия делбен имот в първата фаза на делбата, да го придобие по давност по време на втората фаза на делбения процес, с оглед създаването на задължителна практика?

Обстоятелството, че родителят, на когото след развода е предоставено упражняването на родителските права не полага лично грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а ги е предоставил на своите родители, като е заминал извън страната, не представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака непълнолетно дете и за определянето на нови?

Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение, като е разрешил правния спор по начин, различен от предложения от странитe в хипотезата, в която те нямат спор по част от релевантните факти и по тяхното правнозначение?

Относно точната правна квалификация на иска , в случай , че претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Относно поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата. Относно значението на общото събрание на етажните собственици респ. за възможността , при мълчаливо формиране на мнозинство да се предприемат действия от един от съсобствениците в полза на чуждя и личен интерес в сграда с трима съсобственика за извършване на неотложни действия, при констатация , че по представените съдебни решения като практика на съдилищата и произнесеното от въззивния съд е налице противоречие и липсва еднаквост по приложение на закона.

В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, който е непълен, следва ли въззивния съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства.

По иск за собственост допустимо ли е упражняването на косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт (ИАА), когато издаването му осъществява придобивно основание, върху ИАА е бил упражнен пряк съдебен контрол и страните по гражданското дело са идентични със страните по административното?

Може ли съдът служебно да прилага давността като придобивен способ при липса на позоваване от съделителите поради противоречие с разрешението, дадено в т.1 на ТР №4/2012г. от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС?

При залог върху вземане по банков депозит, залогодателят, изпълнил чужд дълг, встъпва ли в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, в хипотеза на плащане на задължението с предоставени му от длъжника средства, и кой носи тежестта на доказване на този факт, на регресното право и неговото основание?

Относно необходимостта при предявен иск за предаване владението на ж.п. релси и стрелки да се съобрази функционалната им предназначеност като част от железопътната инфраструктура.

За правомощието на въззивния съд на уважи иска като упражни косвен съдебен контрол по повод на административен акт и да отрече вещното му действие поради противоречие с правна норма, на която ищецът не е твърдял административният акт да противоречи.

Относно правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложени средства, довели до увеличена стойност на чужд имот, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Може ли да се приеме, че е част от „железопътната инфраструктура” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР З. във връзка с чл. 3, ал. 1 З. /в сила 1.01.2002 г./ имот, отделен в самостоятелен парцел, за който след влизане в сила на З. е съставен акт за частна държавна собственост и в който има реституирана сграда?

При приложението на основанието за прекратяване на трудовия договор с работника/служителя по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ, налице ли е еднородност на трудовите функции за длъжността , заемана от ищеца преди уволнението и длъжността, предвидена с новото щатно разписание в случаите, когато при запазване на част от трудовите функции, са възложени задължения и отговорности в по-голям обем и с по-високи изисквания по отношение на длъжността, предвидена с новото щатно разписание?

Дали при извод (на съда), че субективното право на собственост на ищеца по отношение на определен имот е възникнало на твърдяно от него основание, правата му могат да се отрекат по съображения, че ответниците са го придобили по валидни договори, сключени с трети лица?

По кой закон се определят наследствените дялове за наследства, открити след 16.10.1944г., но преди 29.04.1949г. – по отменения Закон за наследството /ДВ, бр.20 от 1890г./ или по сега действащия Закон за наследството от 1949г?

Относно доказателствената сила на частната експертиза в процеса / доколкото не е установена,съгласно закона по местосъставянето му,характеристиката на официален документ на експертния доклад от „ С. Е. Х. Л.. Ш. „ / . Прието е,че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 190 / 18.12.2009 год. по т.д. № 364 / 2009 год. на ВКС , II т.о.

Относно предявен иск с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗМВР необходимо ли е като задължителен елемент от фактическия състав за възникване правото на еднократно обезщетение съставяне на акт за трудова злополука по реда на КСО. Следва ли да се установи причинна връзка между смъртта на държавен служител в МВР и извършените от него действия и бездействия, свързани с изпълняване на длъжността която е заемал?

Относно разрешаването на въпроса от въззивния съд в противоречие с т. 1 от ТР № 6/ 10.05.2006 г. по тълк. гр. д. № 6/ 2006 г. ОСГК на ВКС.

Дали около изградените преди 1999г. енергийни обекти се създават сервитутни зони ex lege с факта на влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./ от 1999г. или е необходимо допълнително учредяване срещу обезщетение по реда на сега действащия ЗЕ?

Допустимо ли е във въззивното производство да се допускат и приемат доказателства, които страната е била длъжна да представи пред първоинстанционния съд и е имала изрични указания за това, дадени с разпореждане на съда по чл. 315 ГПК?

Кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост, могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата?

Определена или определяема е цената на предварителен договор, ако в него не е уговорен начинът, по който тя ще бъде определена; по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 130, ал. 1 ЗЗД в подобна хипотеза, както и по въпроса при наличие на два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт, единият от които е договор за учредяване на право на строеж, не следва ли да се изследва общата воля на страните, изразена и в двата договора, за да може съдът да изведе правилен извод относно възмездност или безвъзмездност при учредяване правото на строеж, както и по въпроса не са ли взаимно свързани и обусловени един от друг два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт и не следва ли да се тълкуват и двата договора в тяхната цялост и съвкупност при решаването на конкретен казус?

Относно задължението на съда служебно да допусне експертиза за установяване вписванията по балансите на дружествата, след като такава експертиза е била отказана от първоинстанционния съд.

Ако преди възстановяването на собствеността между сънаследниците на лицето, притежавало земеделските земи и горските имоти преди обобществяването им е постигнато съгласие за разпределянето на тези имоти общо по площ, необходимо ли е последващо съгласие и демонстрация на намерение за своене след възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, за да се приеме, че е налице намерение възстановените в реални граници имоти да се владеят от отделните наследници за себе си?

Относно задължението на съда да прецени в тяхната взаимовръзка всички доказателства по делото. Относно задължението на съда да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, тъй като липсва обсъждане на основното заключение на СТЕ, че на партерния етаж има два търговски обекта – магазинното помещение и друг търговски обект /кафе-бар/, на одобрения проект за преустройство на магазинното помещение от 1997 г., счетоводното записване на магазина в баланса на дружеството от 1995 г., съгласно ССЕ.

В случай когато производството по извършване на делбата е започнало и приключило след смъртта на съделител, която е сложила край на процесуалната му правоспособност и наследниците му не са били конституирани и не са взели участие в тази фаза, има ли въззивната инстанция правомощия да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция? Вслучай когато производството по извършване на делбата е започнало и приключило след смъртта на съделител, която е сложила край на процесуалната му правоспособност и наследниците му не са били конституирани и не са взели участие в тази фаза, могат ли да предявят пред втората инстанция искания, които могат да бъдат предявени само в първото заседание след допускане на делбата – искания по сметки и претенции за възлагане, както и могат ли пред втората инстанция да оспорят експертиза, която вече е приета от първата инстанция?

Съществува ли реално до размерите, в които е отчужден по З. имот, когато предназначението му е променено в резултат на извършеното след одържавяването комплексно застрояване, включително пристрояване и надстрояване на сгради, съществували към момента на отчуждаването, цялостно изградена инфраструктура с подземни и надземни комуникации и функционалното свързване на всички сгради с производството на предприятието, което е стопанисвало и управлявало имота?

Дали кадастралното заснемане има вещноправно действие и дали грешката в кадастъра е пречка да се установи правото на собственост в границите, установени с документите за собственост, които удостоверяват придобивното основание и дали е пречка да се извърши съдебна делба съобразно тези документи, за които е прието, че са обуславящи и са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 81 / 17.02.2012 г. по гр.д. № 506 /2011 г. на ВКС, І г.о.?

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възражения по иска, посочени във въззивната жалба ?

За изясняване на особеностите при упражняване правото на собственост върху държавен недвижим имот, предоставен на висше училище, доколкото собствеността според закона е само публична/чл. 89, ал. 2 ЗВО/, както и за обвързаността на висшето училище от постановените спрямо държавата съдебни актове за реституция.

Съображения за осъществяване след смъртта на наследодателката на юридически факт,който да доведе до промяна в принадлежността на правото на собственост обаче в мотивите на решението не са изложени, което прави решението неясно, а начинът, по който съдът е достигнал до извода за неоснователност на иска-неразбираем. Този порок на решението не би могъл да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата,които съдът е приел за установени, тъй като именно тези изводи са противоречиви и непоследователни.

Относно отказа на въззивния съд да допусне гласни доказателства, относими съм спорния въпрос за обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди с оглед на действителните отношения между него и пострадалия.

Относно приложимия давностен срок по отношение на вземанията за консумирана топлинна енергия.

Относно релевантността на факта на реалното ползване от наемателя на отдадения под наем имот?

Относно исковата молба Н. А. М. и В. А. М., и двамата от [населено място], област С., против въззивно решение №168/13.10.2011 г. по гр.д.№331/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд.

Кои особени затруднения са правнорелевантни по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК – само тези, които родителят търпи към момента на предявяване на иска или и тези, които ще търпи в бъдеще време и които са предвидими и очаквани с оглед на здравословното състояние, умствени възможности, наклонности и желания на родените от брака непълнолетни деца, които са му поверени за отглеждане и възпитание след развода с майката?

Относно допустимостта да се извърши съдебна делба на жилищна сграда без дворното място, построена върху терен , в който има изградена и друга жилищна сграда и съделителите имат права на собственост както в дворното място, така и в самостоятелните жилищни обекти. Относно необходимостта от произнасяне при липса на практика по приложимостта на закона в тези хипотези при действието на ЗУТ.

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Относно нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.

Дали държавно ведомство, на което е предоставен имот може да предявява иск за защита на държавната собственост, за която твърди, че е публична, против лица, на които имотът е предоставен в обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ?

Относно задължението на съда да обсъди правните последици на съдебна делбена спогодба, която не е била прогласена за нищожна, унищожена или развалена по съдебен ред и не е била оспорена в хода на делбеното производство.

Относно необходимостта от демонстриране на намерението за своене спрямо съсобственик, когато фактическата власт е установена като владение на целия имот въз основа на договор с лице, което не е собственик на имота.

Относно допустимостта по иска за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговия наследодател не е бил собственик на имота , възстановен по ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на постановеното в полза на ищеца от ПК решение. Отосно задължението решаващият съд да се произнесе по тези възражения, ако ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към момента на обобществяването, а към настоящия момент. Относно допустимостта при действието на ГПК от 2009 година тези възражения да се правят с отговора на въззивната жалба и дължи ли въззивния съд произнасяне по тях и за допустимостта въззивният съд, който извършва проверка за правилността на първоинстанционното решение , да излезе извън рамката на посоченото във въззивната жалба, както и по въпроса за обхвата и границите на проверката на първоинстанционното решение във въззивнта инстанция.

Относно постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване,т.е. ако са налице т.нар. “търпими действия”,при наличие на евентуална уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост?

Когато съдебното решение съдържа произнасяне извън предмета на спора, вкл. по въпрос, с който съдът не е бил сезиран, решението по този въпрос би било недопустимо, но този порок, както е казано по-горе, може да се отстрани по реда на обжалването пред горестоящия съд, но не и чрез иск за нищожност на решението.

Непостановяването от съда на определение за отделяне на спорното от безспорното игнорира ли признаването на неизгодния за страната факт, признанието, че текстът на завещанието до подписа е написан от завещателката, преформулира ли предмета на направеното оспорване? Рефлектира ли и върху тежестта на доказване и трябва ли признанието на неизгодния факт да се обсъди наред с останалите доказателства?

Относно оказателственото значение на акта за държавна собственост относно посочения в него ползувател при преценка правата на лицето,на което имотът е бил предоставен впоследствие при наличие на позоваване на приет след съставянето на акта нормативен акт относно принадлежността на правото на собственост и основанието за ползване на имота.

При съмнение, но липса на категоричност за идентичност и задължението на въззивния съд служебно да следи за допустимостта, въззивният съд е следвало да изясни въпроса включително като допусне и назначи служебно заключение на съдебно-техническа експертиза, на което да постави задача да даде заключение за наличието или липсата на идентичност на постройките по двете дела въз основа на преценка на представените скици и другите технически документи, съдържащи обозначение, белези и характеристики на имотите по двете дела и след оглед на място, включително и в присъствието на страните, като вещото лице изготви и скица.

Построеното извън рамките на учреденото право на строеж, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект придобива ли се по приращение от собственика на земята?

Чия собственост е сградата, построена през време на брака въз основа на учредено право на строеж на името на единия съпруг и как се формира обемът на правата в имот – съпружеска общност, на преживелия съпруг, когато наследява заедно с деца на починалия при действието на СК от 1985 г. ?

Относно придобиване правото на собственост в хипотеза на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и възможността да се придобие право на собственост по време на брака от съпруг-чужд гражданин, при наличие ограниченията на чл. 29 ЗС.

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 б. “а” ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Как вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на акции или временни удостоверения се отразява на членствените права на приобретателя на акциите и по-специално на правото му на участие в ОС?

Относно нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да изложи мотиви във връзка с правните въпроси, поставени с указанията, дадени в отменителното решение и да обсъди събраните доказателства във връзка с дадените указания и доводите на въззивника?

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да изложи мотиви във връзка с правните въпроси, поставени с указанията, дадени в отменителното решение и да обсъди събраните доказателства във връзка с дадените указания и доводите на въззивника?

Относно допустимостта на косвен съдебен контрол за законосъобразността на административни актове с вещноправни последици по съдебни спорове за право на собственост, когато страна в съдебното производство е държавата /респ.държавен орган/, която е участвала в административното производство чрез държавния орган ОСЗ.

Относно противоречие на извода на въззивния съд, че записването на горите в емлячния регистър на името на общината няма доказателствено значение със задължителната за съдилищата практика по решение № 61 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 761/2009 г., ВКС, II г.о.

Според коя редакция на правните норми на ЗСПЗЗ се преценява има ли вещнотранслативен ефект договор, сключен през 1997 г. от представители на Общото събрание на правоимащите след проведен от ликвидационен съвет през 1995 г. търг?

Относно значението на факта, че единият съделител е извършил значителни подобрения в имота и за размера на притежавания от него дял.

Относно противоречие на извода на въззивния съд, че записването на горите в емлячния регистър на името на общината няма доказателствено значение със задължителната за съдилищата практика по решение № 61 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 761/2009 г., ВКС, II г.о.

Според коя редакция на правните норми на ЗСПЗЗ се преценява има ли вещнотранслативен ефект договор, сключен през 1997 г. от представители на Общото събрание на правоимащите след проведен от ликвидационен съвет през 1995 г. търг?

1. Ако съдът не е изложил мотиви по заявените в иска фактически основания, а е основал решението на др. факти и документи, тогава решението нищожно ли е поради липса на мотиви?, 2. При уважаване на исковете на незаявени в исковата молба документи, прави ли решението недопустимо?, 3. При влязло в сила решение по частичен иск и при предявен иск за останалата част от вземането, допустимо ли е съдът да зачита влязлото в сила решение по частичния иск?, 4. Нищожна ли е клауза за неустойка във връзка с която не е посочен размер на вероятни вреди?, 5. Представляват ли действията на ищцата водещи до причиняване на щети на О.?

Следва ли пълномощното за гласуване пред О., да бъде изрично, като установява конкретно за кое събрание се отнася, точките от дн.ред и начина на гласуване, или може да бъде и общо?

Допустима ли е съдебна делба на съсобствен УПИ, в който има построена сграда, която принадлежи на единия от съсобствениците на земята, ако след предявяване на иска за делба самостоятелни обекти в сградата са прехвърлени от собственика на трети лица и намират ли приложение в този случай постановките на т. 1, б. ”е” от ППВС № 2/1982 г.?

За момента, към който следва да се извърши преценка дали претендиращият възлагане съделител е живял в имота.

Относно редовността на исковата молба, при която индивидуализацията на имота е направена към момента преди отчуждаването му, а не към настоящия момент и относно допустимостта на постановеното решение.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Възможно ли е при изграждане на подобрение в имот /сграда/ без функционална самостоятелност и несъставляваща самостоятелен обект на собственост да възникне съсобственост между лицата, които са придобили по реда на пар. 4а, ал. 5 ПЗР ЗСПЗЗ собственост върху съседни урегулирани имоти, върху които тя попада?
Обвързван ли е съдът , който разглежда спор за собственост или за делба, решението в първата фаза на която има установително действие относно правата на съделителите, от решението , с което е отхвърлен иск за прогласяване недействителност на договор, сключен между същите страни?

Представляват ли владелчески действия и обективират ли намерение за своене отдаването под наем или под аренда и събирането на граждански плодове от съсобствения имот, продължили през целия период на десетгодишния придобивен давностен срок и съсобствениците не са се противопоставили на тези действия?

По кой ред и кой е приложимият закон, по който е следвало да се извърши разпореждането с апартамента, както и относно приложимостта на пар. 12, ал. 2 и пар. 13 ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост от 1996 г./ отм./?

Отговаря ли застрахователят за поведението на собственика на застрахованата вещ – застрахованото МПС, респ. включва ли разпоредбата на чл.80 ЗЗ /отм./ в обхвата на отговорността на застрахователя и поведението на застрахования собственик, довело до настъпване на застрахователното събитие?

Следва ли петитумът на иска да съвпада с определеното от съда цялостно обезщетение и когато той не съвпада, независимо че съвпада с диспозитива на решението, недопустимо ли е това решение?

Трябва ли при преценка наличието на фактическия състав на придобивна давност да се изследва освен непрекъснатостта и необезпокояваността на владението и неговата явност, т.е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на трети лица?

Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок на решението водят – недопустимост или неправилност?

Дали неизпълнението на кредиторите – ищци да построят собствените си обекти в сградата ги поставя в забава по отношение на носителите на ограниченото право на строеж на други обекти и води ли до спиране на погасителната давност за учреденото от тях право на строеж?

За задължението на съда да цени и настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота, предмет на делбата /в случая нанасяне на имота в кадастралната карта/.

Начина на възстановяване на запазената част при извършване на повече от едно дарения и по специално, че частта с която следва да се намали последното по време разпореждане се равнява на частта, която е изчислена спрямо размера на всички притежавани от наследодателя имущества, включени в наследствената маса, а не само като пропорционален размер спрямо конкретното разпореждане?

Ако пред първата инстанция не е конституиран необходим другар,въззивната инстанция при действието на ГПК, обн. ДВ бр.59/2007г. следва ли да го конституира и да повтори процесуалните действия или следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане и по въпроса допустимо ли е в делбеното производство възражение за нищожност, което брани правата на трето, неучаствуващо в това производство лице и налице ли е процесуално нарушение, ако по възражение за нищожност първоинстанционният съд не е конституирал като съделител третото лице, чиито права всъщност това възражение брани?

Правото на строеж по смисъла на закона само за сгради ли може да се учредява или и за други строежи, изброени в пар.5, т.38 от ЗУТ, съответно за съоръжения на техническата инфраструктура, както и за паркинг и перон като част от обект автогара?

Относно правната природа на договора за охрана със сигнално-охранителна система, в пряка зависимост от отговора на който се явява и въпросът за съдържанието на престацията, дължима от изпълнителя по него.

Кога смъртта на държавен служител в МВР е настъпила при и по повод изпълнение на служебните му задължения и е основание на наследниците му да бъдат изплатени обезщетения по чл. 255, ал. 2 ЗМВР?

Може ли да се приеме едно саморъчно завещание, че съдържа отлагателен срок поради използваната формула собствеността на имота да се придобие от бенефициера „след смъртта на завещателя и неговата съпруга“ и саморъчно завещание, за разпореждане с цялото имущество поражда ли вещно правно действие в полза на бенефициера и за частта на съпругата?

Може ли съдът да се произнася по въпроси, свързани с правилността на решението, когато те не са посочени във въззивната жалба ? Може ли да се обоснове липса на изискуемост на задължение поради съмнение за годност на проекта при положение, че изпълнителят не е направил предупреждение за това обстоятелство в срока и по реда на чл. 260 ЗЗД?

Относно действието на завещателното разпореждане и обхвата на приложното поле на разпоредбата на чл. 90 б. “а” ЗН за универсалните завещателни разпореждания с предмет земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, когато правният спор е възникнал след обявяването разпоредбата за противоконституционна с решение на КС на РБ №4/1996г.

Относно задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение. На каква база следва да бъде извършено стойностното уравняване на дяловете, когато имотът е разпореден , как следва да се извърши делбата, ако само единият от делбените имоти е разпореден , а поставените в дял за уравнение имоти не са разпоредени на трети лица и в тази хипотеза допустимо ли е делбения процес да приключи само със стойностното присъждане на дялове, без да се вземат предвид стойността и съдбата на останалите имоти, за които няма самостоятелно възлагане, материално-легитимирани ли са да отговарят за стойностното уравнение ли са лицата, който не са били страни , но са наследниците на починал наследодател, разпоредил имота и до какъв размер следва да е отговорността им и процесуално-правния въпрос за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването,при просрочена въззивна жалба и/или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника?

Относно значението на извършените преди началото на давностния срок действия,за значението на действията,извършени след изтичането на този срок,за вида и характера на действията,представляващи владение,периода на тяхното извършване,за действията,с които се демонстрира намерение за своене и за значението на искането за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка,извършено след изтичането на давностния срок.

Относно нищожността на договора за делба с оглед неучастието на съпруга на един от съделителите, когато частта на този съделител от делбения имот е и съпружеска имуществена общност.

Относно носителя на пасивната материалноправна легитимация по прекия иск на увреденото лице при ПТП, причинено по вина на водач на регистрирано в друга държава МПС, който има сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност” или сертификат „Зелена карта.

Относно приложението на нормата на чл.116, б.”в” ЗЗД.

Допустимо ли е в първата фаза по допускане на делбата да се разгледа иск, с който да се обяви привидността на даден договор, на която се позовава страната и да се разкрие действителното съглашение?

Ако въззивния съд констатира несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита следва ли да остави исковата молба без движение?

За правосубектността на кооперациите,чието имущество е било иззето и одържавено по реда на ПМС №218 от 1951г.,т.е. за правните последици от извършеното с този нормативен акт одържавяване и за възможността такава кооперация /популярна банка/ да възстанови дейността си по смисъла на §27 ПЗР ЗИДЗК/ДВ.бр.41/22.05.2007г./; по въпроса за приложимостта на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена или преразпределена кооперативна собственост на възстановена след 07.02.1993г. кооперация и по въпроса за пределите на приложение на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена и преразпределена кооперативна собственост,когато тя не се намира в правните субекти,визирани в пар. 1, ал. 4 ДР ЗК.

Следва ли да се приема, че волеизявлението за едностранно прекратяване на трудово правоотношение от страна на работник може да се извърши с конклудентни действия, а не с едностранно писмено изявление, достигнало до знанието на работодателя ? Следва ли да се счита, че работодателят е узнал за изявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, когато същото е отправено не лично до законния представител на дружеството, а до друг служител без представителна власт, макар и същият да е бил ръководител на работника ? Следва ли съдът да присъжда разноски в полза на ищеца – работник, когато безспорно е установено, че трудовото възнаграждение, което същият претендира е надлежно начислено във ведомостите за заплати, но той не е предприел никакви действия да потърси и поиска възнаграждението си ? Следва ли ръководителят да кани работник, чието трудово правоотношение е прекратил да получи дължимото му се възнаграждение, когато в прекратения трудов договор са уговорени срокове за неговото заплащане ? Следва ли първоинстанционният съд в условията на бързо производство да приема писмени доказателства по делото, когато същите са представени след изтичането на изрично указан с писмено разпореждане за изготвен писмен доклад по делото срок ? Допустимо ли е съдът да извлича правни изводи и основе съдебния си акт на неприето по делото доказателство, като в съдебния протокол е извършил единствено констатация за вида и датата на документа, но е лишил ответника от правото да оспори същия ?

Има ли конститутивен ефект вписването на декларацията по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 З./отм./ ? Следва ли да се приеме,че постройките, извършени в един имот,са предмет на извършено разпореждане,ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично изключени от разпореждането ?

Следва ли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение при допусната техническа грешка в официален документ,върху който се основава решението на съда досежно една от границите на имота ?

Относно давностния срок, който се прилага за вземанията за консумирана топлинна енергия.

Съставлява ли подзаконов нормативен акт, който е отменен по надлежния ред като незаконосъобразен, годно правно основание за имуществено разместване по време, когато не е била постановена отмяната му, за който е прието, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Относно правомощията на въззивната инстанция в производство, провеждано по ГПК/отм./, да събира доказателства за факти и обстоятелства, които не са били въведени в производството пред първоинстанционния съд с оглед указанията,дадени в т.6 и т.7 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС.

Необходимо ли е имотът фактически да се използва за нуждите на общината съобразно посоченото в пар. 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА предназначение,за да премине в нейния патримониум по силата на закона? Как следва да се приложи пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА когато имотът е предоставен за ползване и управление по НДИ/отм./ и е включен в баланса на преобразувано търговско дружество? Как следва да бъде установено това обстоятелство и следва ли за установяване на това обстоятелство пред въззивния съд да бъде допуснато изслушване на експертиза по документи,с които страната не разполага ?

Относно привличането на ответника в качеството му на трето лице в предходен исков процес относно същото вземане прекъсва ли течението на давността, решен в противоречие с Решение № 72 от 08.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 17/2009 г., І т.о., постановено по новия процесуален ред.

Относно начина,по който следва да бъдат упражнени правата по завещание,за да се приеме,че същото е станало известно на наследника по закон и да бъде поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената му част от наследството.

Следва ли втората инстанция да обезсили недопустимото решение на първата инстанция и да прекрати производството, като изпрати делото на компетентния съд или може да постанови съдебен акт по съществото на спора / при нарушена родова компетентност/, произнесен в противоречие ПП ВС 1-85.?

Относно допустимостта владението на реална част от недвижим имот за се счита за владение на идеална част от парцел и възможността тази част да се придобие по давност,за допустимостта съдът да измести правилата на доказателствената тежест и необходимостта владелецът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност да докаже в хода на съдебния процес , че е демонстрирал намерението си за своене на имота по отношение на действителния собственик.

Дали решенията на ОСЗ легитимират лицата, в чиято полза са издадени, като собственици на възстановения имот по отношения на трети лица?

Относно разграничаване на разпореждане с имот/ предложен и продаден / като застроено дворно място за жилищни нужди т.е. с характеристиката на жилищен имот от разпореждане със земя , в контекста на т.1 на Решение на В. от 17.08.1990 година. Относно изменението на това решение с Решението на В. от 06.12.1990 година и за обектите , изключени от приложното поле на посочените решения на В., с довод , че необходимостта от произнасяне на ВКС е от значение за еднаквото и точно прилагане на посочените решения на В., касаещи изключенията на отделни обекти на правото на държавна собственост.

Относно възможността в производството по ревандикационен иск,основан на земеделска реституция,ответника да оспорва легитимацията на ищците с възражението,че наследодателят им не е бил собственик към момента на внасянето на земеделската земя в ТКЗС,след като самият той не заявява такива права към същия момент.

Кое от двете постановления за възлагане, издадени за един имот от двама съдебни изпълнители, е направило собственик купувача – дали вписаното, или това по което е наложена възбрана?

За вида и характера на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене от страна на съсобственик.

Добросъвестно ли е владението възоснова на прехвърлителна сделка?

Допустимо ли съдът да постанови спиране на строителство което е разрешено с влязло в сила разрешение за строеж? Може ли граждански съд да разпорежда изменение на влязъл в сила архитектурен /работен/ проект?

Относно възможността съдът да разглежда валидността на документ, който не е бил оспорен от страните.

Дали когато съдът установи, че ищецът е собственик не на целия имот, а само на част от него, следва да уважи иска за съответната идеална част?

Относно редовността и допустимостта на исковата молба и заявяване правата на трети лица, които не участват в процеса, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Относно материалноправен въпрос, решен в противоречие с незадължителната практика на ВКС.

Остава ли в сила замяната по чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, когато с имота е извършено разпореждане след влизане в сила на ЗСПЗЗ, но преди възстановяването му със съответното решение на ОСЗ и може ли възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот да се придобие по давност от трети лица и чрез упражняване владение преди възстановяване на имота със съответно решение на ОСЗ ?

Относно задължителния характер на присъдата на наказателния съд и последиците от нея за гражданския съд, включително и относно постановената с присъдата конфискация като основание за одържавяване на недвижим имот.

Дали при определяне спазването на срока по чл. 13, ал. 1 З. следва да се прилагат единствено нормите на З. или нормата на чл. 60, ал. 5 ГПК, както е възприел въззвивния съд? Кога е налице неотложен случай по чл. 13, ал. 1 З.; 3. след като съсобственик не се е вписал в книгата на собствениците по чл. 7 З. има ли право да бъде призован по чл. 13, ал. 2 З. за участие в ОС на ЕС?

Може ли съдът да основе решението си върху приети от него за установени обстоятелства без да изясняването им да е включено в задачата на експерт?

Задължително ли е приемане на наследството под опис в хипотезата, в която наследодателя приживе се е разпоредил изцяло с притежаваното от него имущество и права чрез универсално завещание, като предпоставка за упражняване на правото да се иска възстановяване на запазената част на наследник със запазена част?

Относно противоречието му с ТР № 1 от 4.01.2001 г., О. на ВКС, т.6.

Допустимо ли е след като съдът се е произнесъл по отношение на даден обект на правото на собственост, че същият се явява приращение към главната вещ по чл. 92, в последващо съдебно производство със страни правоприемника на ищеца и същия ответник, съдът да се произнася по отношение на същия обект на правото на собственост в обратен смисъл, а именно, че същият не се явява приращение към главната вещ?

Как следва да процедира съдът, когато изисканите от трето лице документи, постъпят в периода след постановяване на първоинстанционното решение и преди разглеждане на делото от въззивната инстанция?

Дали в хипотезата на чл. 29, ал. 2 СК предназначението на вещта следва да е само да обслужва детето и да не може да обслужва и родителите и третите лица, или вещта би могла да служи и на трети спрямо детето лица, но за възлагането й е достатъчно това, че тя може да служи и на детето ?

Относно правната квалификация на заявените в делбеното производство претенции по сметки за извършени в съсобствения имот подобрения. Относно началния момент, от който започва да тече погасителна давност по заявените в делбеното производство претенции по сметки с оглед тяхното основание.

Влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК задължително ли е за гражданските съдилища относно наличието на професионално заболяване?

Относно частна жалба от Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място], чрез адв. К. Г., против определение № 246 от 24. 01. 2011 г. по гр. д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което частният жалбоподател е осъден да заплати на ищцата сумата 800 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция.

Относно необходимостта от тълкуване досежно възможността при наличие на несъответствие между действителната воля на две договарящи страни и изразената от тях воля в нотариалния акт,обективиращ сключена помежду им сделка поправянето да бъде извършено по реда на чл. 475, ал. 3 ГПК /отм./, респ. чл. 579, ал. 3 от сега действащия ГПК?

Относно валидността на решенията на поземлените комисии/ОСЗГ/ с оглед изискванията за техния състав, както и по въпроса за значението на заверена от общината скица за индивидуализацията на имота и за приключване на реституционната процедура в случаите на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални граници в урбанизирани територии. Дали е приложим чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за процесния случай, с оглед представения по делото договор от 22.03.1973 год., с който А. Д.С. и С. Ил.Д. са уредили отношенията си за имот пл.№ * по проектоплана на м.”Д.”, землище на [населено място] от * кв.м., предмет на гр.дело № 4374/1972 год. на Софийския районен съд, 4-ти район, 8-ми състав ?

Следва да се приеме,че ако върху имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС са предоставени вещни права на чужда държава в изпълнение на задължение,поето от българската държава с международен договор,с оглед разпоредбите на чл.27 от В. конвенция за правото на договорите от 1969г. и чл.21 и чл.22 от В. конвенция за дипломатическите отношения,правото на собственост не може да бъде възстановено реално по реда на ЗВСОНИ ?

Следва да се приеме,че ако върху имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС са предоставени вещни права на чужда държава в изпълнение на задължение,поето от българската държава с международен договор,с оглед разпоредбите на чл.27 от В. конвенция за правото на договорите от 1969г. и чл.21 и чл.22 от В. конвенция за дипломатическите отношения,правото на собственост не може да бъде възстановено реално по реда на ЗВСОНИ ?

Допустимо ли е съделител, който в срока за отговор е оспорил само квотите на съсобственост, да заяви след първото заседание че е придобил имота по давност, без да са налице нововъзникнали или нови обстоятелства и доказателства?

Дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила – материална обвързваща сила или формална с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му?

Дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила – материална обвързваща сила или формална с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му?

Относно възможността стълбищната площадка след преустройство да промени предназначението си от обща част в помещение, което да бъде присъединено към един от самостоятелните обекти в сградата.

Относно противоречие със задължителната практика на ВКС, предмет на решенията: № 820 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794/2009 г., № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753/2009 г., № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/2009 г. и № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 1623/2009 г., всичките на I г.о.

Следва ли съдът да се произнесе отделно по всеки от предявените пред него като главен и алтернативен иск и следва ли да се произнася по алтернативния иск,ако е уважен главния?

Каква е приложимата погасителна давност за задължението на абоната на топлинна енергия?

Дали е допустим иск по чл.107,ал.3 СК от 1986 г. (отм.) (на който съответства разпоредбата на чл.56,ал.2 СК от 2009 г.) при наличие на споразумение по чл.101 СК от 1986 г., за който е прието, че е обусловил изхода от спора и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

За възможността да съществува етажна собственост, когато отделните обекти на правото на собственост са разположени не в една, а в отделни сгради, при наличие на функционална връзка, предвидена по проекта, при което положение към самостоятелен обект, разположен в едната сграда, да принадлежат обслужващи части, разположени в друга сграда.
Относно статута на предвидения по одобрения проект достъп до магазина на ищеца в хипотеза на отричане на характера на спорното помещение като обща част по предназначение, с оглед местонахождението на отделните обекти в различни самостоятелни сгради.

Необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение?

Относно необходимостта от изясняване на съотношението между решение № 426 от 21.07.2009 год. по гр.дело № 2713/2008 год. на ВКС, II г.о. и тълкувателните актове на ОСГК на ВКС, на които се е позовал въззивният съд, а именно: т.4 от тълк.решение № 6/2005 год. и т.2 от тълк. решение № 4/2009 год.

Дали е допустимо произнасяне от въззивния съд по въззивна жалба, която е подадена срещу първоинстанционно решение, което съдържа очевидна фактическа грешка (ЯФГ), след като грешката е поправена със следващо решение на първоинстанционния съд, и дали това не обезсмисля жалбата, ако въззивният жалбоподател не изразява становище пред въззивния съд, не изпраща представител и не поддържа първоначалната си жалба пред въззивния съд и не е обжалвал решението за поправка на ЯФГ, за който е прието, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Относно необходимите доказателства за установяване притежаването на акции в национализирано АД, към датата на национализацията предвид на представеното Решение Nо 99/ 01.02.2002 г. по гр.д. Nо 418/2001 година на ВКС-IV отд., и при констатацията за наличие на противоречие на изводите на въззивния съд , по материално правния въпрос относно възможността да бъде признато правото на собственост в обем , различен от заявения по исковата молба, оглед на стъпилите регулационни промени след момента на национализацията на имота и параметрите съгласно настоящия регулационен статут с изводите на съда по Решение 1392/27.11.2006 година по гр.д. Nо 2055/2005 година ВКС-IV отд.

Може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, който не е въведен от ищеца с исковата молба, за който прието, че е обусловил изхода от спора и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Може ли въззивният съд да се произнесе по порок на заповедта за уволнение, който не е въведен от ищеца с исковата молба, за който прието, че е обусловил изхода от спора и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Професионалната квалификация по технически специалности придобива ли се чрез трудов стаж и квалификационни курсове без да е завършена съответната образователна степен?

Дали електрическите уредби и съоръжения са могли да бъдат придобивани в частна собственост при действието на чл.2 от Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) ? Дали дворното място, в което е изграден електроенергиен обект (трафопост) се ползва без основание, ако електроенергийният обект е съществувал при действието на Закона за електростопанството (от 1975 г., отм. през 1999 г.) ?

Как следва да се извърши преценка доколко съсобствено жилище може да бъде ползвано за задоволяване на жилищни нужди и на друг съсобственик?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС в случаите,когато сградите и постройките са с временен статут?

По приложението на чл. 231, ал. 3/в редакцията преди изменението й, обн. в ДВ, бр.84/2000 год./ на Търговския закон и по-конкретно – поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в Търговския регистър? Има ли пряко отчуждително действие и води ли до промяна на собствеността последвалото разпореждане на Министерски съвет, в т.2 на Р. № 10/23.03.1999 год., с което процесният имот е обявен за публична държавна собственост и предаден за ползуване и управление на ДА”Д.”?

Допустимо ли е във въззивното производство по ГПК от 2007 г. (по реда на ограничения въззив) въззивният съд да допусне преразпит на свидетел – доказателство, поискано с въззивната жалба, ако жалбоподателят не е поискала от първоинстанционния съд поправка на протокола, обективиращ разпита на свидетеля, нито е поискала неговия преразпит от първоинстанционния съд, за който е прието, че e от значение за точното прилагане на закона ?

Относно наличието на причинна връзка между смъртта на държавния служител и извършваните от него действия или бездействия,свързани с изпълняване на длъжността,която е заемал.

Свързан с това към 20. 01. 2006 г./връчване на заповедта за уволнение на ищцата/ кой е бил работодател на служителите на териториалните дирекции на НАП и приложима ли е била за тези трудови правоотношения разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗНАП?

Относно приложението и характера на пар. 143 ПЗР на ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ.

За настъпването на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план с оглед разпоредбите на пар. 6, ал. 2 ПЗР ЗУТ, пар. 8 ПЗР ЗУТ и па.р 9 ПЗР ЗУТ, включително и за дворищнорегулационен план,одобрен при действието на ЗПИНМ/отм./ и с оглед даденото в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС тълкуване на понятието "приложена регулация".

При определен с влязло в сила бракоразводно решение на български съд режим на лични отношения между родител и малолетно дете, попада ли в правораздавателната компетентност на Софийски градски съд и Софийския апелативен съд произнасянето по молба по чл.21 Х ?

При определен с влязло в сила бракоразводно решение на български съд режим на лични отношения между родител и малолетно дете, попада ли в правораздавателната компетентност на Софийски градски съд и Софийския апелативен съд произнасянето по молба по чл.21 Х?

Дали волята на работодателя може да бъде изведена от контекста на предизвестието и от клаузите на трудовия договор? Законността на предизвестието или тази на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е предмет на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ? Отказът работникът да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително ли трябва да бъде отразен върху самата заповед или може и в отделен протокол? Задължително ли е свидетелите да бъдат работници, трябва ли да могат в съдебно заседание да възпроизведат съдържанието на заповедта дословно, които са обусловили извода на въззивния съд за това дали работодателят е спазил изискванията на закона за прекратяване на трудовото правоотношение, който е обуславящ изхода от спора и по двата предявени иска, за които е прието, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и осъществяват основание за допускане на касационно обжалване?

Относно доказателствените средства за установяване съществуването на трудовото правоотношение.

При строителство в съсобствено дворно място стават ли съсобствениците такива и на новопостроеното при липса на доказателства за дадено съгласие за строеж в полза на единия от съсобствениците?

За възможността да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот, който след кооперирането е включен в парцел като придадена част към друг имот и какво е действието на регулацията в подобна хипотеза, вкл. и с оглед понятието “приложена регулация”.

По приложението на чл. 49, ал. 2 ЗН относно приемане на наследството и представлява ли такова приемане ползване на обикновената покъщина на наследодателката от съделителката А. Е., съответно изплащането на вноска от Е. по отпуснат на наследодателката Л. Т. заем.

Относно собствеността на сграда, построена преди възстановяване на земеделската земя от лице, на което същата земя впоследствие е възстановена.

Относно активната материалноправна легитимация на собствениците на земеделски земи при спорове, по които ответниците не противопоставят свои права, които да са възникнали преди обобществяването на имотите.

Относно правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства.

Относно възможността за приложение разпоредите на ЗВСОНИ и ЗОСОИ за реституция на отчуждена собственост ,, когато имотът е придобил статут на публична държавна или общинска собственост за това има издаден АПДС, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно Решение Nо 605 от 09.08.2004 година по гр.д. Nо 134/2003 година ВКС- IV отд., като се поддържа теза , че спорът е от значение за точното прилагане на закона винаги, когато той е нарушен и са засегнати правата на гражданите и/или държавата, и за възможността за реституция когато отчуждените обекти не съществуват във вида, който са имали при отчуждаването, произнесен по делото в разрез с трайната съдебна практика, както и поради обстоятелството , че спорът, засягащ еднаквото разрешаване на споровете , свързани с поставения проблем са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата към 1927 година , в конкретния случай в хипотеза на отчуждаване , извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 година/ ЗОНИДОП-отм./.

Дали е относимо в случаите на няколко последователно извършени от надарения частични отчуждения на дарения имот или е относимо при няколко последователни отчуждения на дарения имот по веригата на прехвърляния на собствеността ? Искът по чл. 37, ал. 1 от ЗН дали е приложим само за отмяна на извършени от надарения наследник отчуждения в полза на трети лица или може да бъде насочван за отмяна на последващи отчуждения на имота от третите или четвъртите лица, които са го придобили впоследствие?

Относно начина по който следва да се осъществи косвения съдебен контрол върху заповеди и решения, с които се възстановява собственост и към кой момент следва да се преценява наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността съобразно разпоредбите на ЗВСВНОИ по З. и…, решен в противоречие с практиката на ВКС ТР № 6/10.05.2006 г. по т.гр.дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС.

Относно обхвата на проведения по делото косвен инцидентен съдебен контрол на влязъл в сила административен акт/ конкретно този за узаконяване на сградата / разрешението по Решение Nо 203/2009 г. на ВКС-III отд. Относно наличието на правно защитим интерес на ответника за оспорване чрез възражение правата на собственост на ищците, придобити чрез правна сделка , като нищожна и за допустимостта да се разгледа такова възражение,когато оспорващият ответник не противопоставя собствени права , с Определение Nо 374/7.05.2009 година по гр.д. Nо 110/2009 година на ВКС-I отд..

Относно наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността на имота по ЗВСОНИ, решен в противоречие с указанията, дадени в ТР № 1/95 г. – т.1-ва на ОСГК на ВКС.

Може ли съдът да обоснове решението си с неподписана експертиза?

Първо, как следва да се разбира изискването на чл. 288, ал. 7, предл. 3 ГПК/отм./ след обезсилване на решението по възлагане съделителят да заплати „веднага” сумата за уравнение на дяловете, за да не бъде изнесен имота на публична продан и второ, дали живеенето в имота заедно с наследодателя поради необходимостта от грижи за неговото здраве или с оглед напредналата му възраст покрива изискването на чл. 288, ал. 3, предл. 1 ГПК /отм./ съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството?

Относно давността за погасяване вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди – специална тригодишна по чл. 111 б. “в” ЗЗД или обща петгодишна давност.

Дали това е моментът на настъпване на застрахователното събитие или моментът на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредените лица?

Относно доказателствата, въз основа на които съдът може да изгради вътрешното си убеждение.

Относно нередовност на исковата молба, изразяваща се в неконкретизиране на правопораждащите факти, като част от основанията на иска с предмет установяване на претендираното материално право на собственост върху процесния имот и непосочване на съотношението между поддържаните от ищеца способи за придобиване правото на собственост.

Нищожен ли е договорът за доброволна делба, при който насрещната престация е алеаторна уговорка? Нищожно ли е нотариално удостоверяване на подписа на лице извън канцеларията на нотариуса, при което не е посочено мястото и часа на извършване на нотариалното действие, съответно мястото и часа на нотариалното действие задължителни реквизити ли са на нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ?

За начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, за необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не, т. е. за съобразяването на принципните изисквания за дейността на съда по извършване на преценка на гласните доказателства.

Дали искът за собственост е допустим или е неоснователен, ако процедурата по възстановяване собствеността на земеделски имот не е завършена, тъй като за възстановения имот няма издадена скица?

Относно начина на заплащане на положения от кадровия военнослужещ труд,надвишаващ нормалната продължителност на законо-установеното служебно време.

Законосъобразно ли е в устава на кооперацията да има изисквания към член-кооператорите да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползуват лично? Противоречи ли подобно изискване на чл. 31, ал. 4, /т. 1/ ЗК? .Следва ли в покана за ОС, когато се изключват член-кооператори, да се изписват техните имена, нарушения, основание и др.? Кое от двете решения следва да се гласува като т.1 от дн.ред-по чл. 8, ал. 2 или по чл. 13, ал. 3 ЗК? Нарушение ли е на материалния закон гласуването ан блок за изключване на член-кооператорите? Гласуването на някой от подлежащите на изключване при вземане на решение от ОС за неговото изключване води ли до недействителност на решението?

Относно легитимиращото действие на нотариален акт, издаден на основание чл. 35, ал.2 З. спрямо лице, което не е член-кооператор в ЖСК.

Дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените Решение № 222 от 22.01.2008 г. / 2008 г., III г.о. на ВКС и Решение № 38 /2008 г. III г.о. на ВКС?

Относно иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респективно ОСЗГ към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ограничено ли е правото на защита на ищеца, ако ответникът прави за първи път позоваване на придоибвна давност в устните състезания пред втората инстанция и съдът разглежда и преценява за основателно това възражение?

Относно възможността да бъдат допуснати гласни доказателства в производството пред въззивния съд при действието на ГПК/отм./ и по въпроса за начина на установяване на идентичността на недвижим имот при наличие на оспорване и необходимостта да бъде назначена съдебно-техническа експертиза.

Кои помещения са били обект на делба и понастоящем са реституирани на страните и по-конкретно за съответствието между магазинът с площ 96 кв.м. и съществуващите понастоящем отделни по-малки магазини и помещения?

Относно възможността да се придобие на основание придобивна давност собствеността част от общ недвижим имот , получен в съсобственост по силата на алеаторен договор при поето задължение към един от прехвърлителите за подслон и пожизнени грижи за издръжка, за времето , когато договорът е изпълняван от всички приобретатели, обусловен от липсата на съдебна практика по аналогичен казус, когато съсобствеността между съделителите е придобита на основание договор с продължително действие.

Дали призоваването по телефона по реда на чл. 41, ал. 4 ГПК /отм./ следва да се извърши лично,може ли да се извърши чрез лице от домакинството и как следва да бъде оформено това призоваване, както и може ли да бъде извършено без да е изпращана призовка на адреса?

Следва ли да се демонстрира упражняваното владение по отношение на другия съсобственик и да се търси пряк контакт с него, за да му се покаже владение за себе си?

Относно нищожността на уговорката за лихва, когато противоречи на добрите нрави, със съдебната практика, предлагаща по-различно разрешение на същия въпрос.

За значението на взетите от проведеното по реда на чл. 35, ал. 1 ЗК общо събрание решения, необходимостта от доказване на тези решения при наличие, респ. при липса на спор за провеждането им,както и за момента,в който правото на собственост преминава в патримониума на член-кооператора и реда за това.

Кога следва да се приеме,че сградите съществуват до размера,в който са отчуждени с оглед даденото в т.А.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС тълкуване за значението на извършените след отчуждаването на сградите преустройства?

Какъв дял от имуществото на прекратените организации се включва в учреденото търговско дружество, когато само част от правоимащите лица са негови учредители и като такива са упражнили правото си по чл. 52, ал. 4 ППЗСПЗЗ?

Писменото изявление на заемодателя, че дава парична сума на заемателя и подписано от последния съставлява ли потвърждаване на получаването и дали установяването, че съдържанието на разписката е написана от заемодателя, представлява негово писмено изявление?

За субективните предели на отговорността по чл. 213, ал. 1 КЗ.

За момента на настъпване на изискуемостта на вземането на Гаранционния фонд към причинителя на вредата, съответно от кой момент тече погасителната давност за иска по чл. 91 ЗЗ /отм./.

Относно правомощията на съда при наведен довод за нищожност на индивидуален административен акт.

Относно броя и вида на предявените искове и за допустимите за установяване на твърденията по всеки от тях доказателства, както и материалноправният въпрос за основанието и квалификацията им.

За зачитане на Протокол Nо 13/19.07.1978 година на ИК на Г. и приложения към него списък на лицата , на които са раздадени земи за ползване от 0.6 дка, като годно доказателствено средство за установяване надлежното раздаване на земите за ползване поради неопределеност на местност и границите и за доказателственото значение на „Препис -извлечение Nо 1252/1978 година, описващ имота с две граници и квадратура“ като годно доказателство за индивидуализацията на дадения за ползване имот и идентичността с ползвания процесен имот.

Относно условията, при които може да се защити с ревандикационен иск правото на собственост на възстановена земеделска земя , която като самостоятелен обект на правото на собственост, такъв какъвто е отчужден , не съществува съгласно действащите устройствени планове и тази земя се намира в урбанизирана територия и е включена в капитала на търговско дружество, като дълготраен материален актив, с практика на ВКС и съдилищата .

Относно субсидиарното приложението на общия граждански закон, и в частност на уредбата на пасивната солидарност, при искове по ЗОДОВ, както и за пределите на отговорността на държавата за вреди от пропуснати ползи.

Относно приложение разпоредбата на чл. 3 ал.1 във вр. с чл. 2 от ЗВСГЗГФ се разрешават противоречиво от съдилищата , като се сочат Решение Nо 317 от 17.07.2004 година на С. окръжен съд и Решение от 09.02.2007 година на Софийския районен съд по гр.д. Nо 12259/2005 година , а многообразието на хипотезите , към който е приложима правната норма обосновава необходимостта от произнасяне с цел уеднаквяване на съдебната практика и за развитие на правото.

Към момента на обобществяване на земеделските земи и сред тях включват ли се писмени документи, съдържащи индиция за притежанието на правото на собственост върху земеделските имоти ?

Относно идентична хипотеза по въпроса за конкуренция на основанията за придобито право на собственост в хипотезите на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и това на имотно обезщетяване при отчуждаване през 1981 година за нуждите на курорт „Д.” с Решение Nо 952 от 10 07.2008 година по гр.д. Nо 2580/2007 година на ВКС -IV отд., с което е потвърдено Решение Nо 23/ 23.01. 2007 година по гр. възз. д. Nо 1572/ 2006 година на Варненския ОС.

Относно вещноправния и градоустройствения статут на спорните магазини /павилиони/ .

Ограничен ли е въззивният съд в решаващата си дейност от изложените в жалбата оплаквания за неправилност, които следва да са конкретно и мотивирано посочени или остава инстанция по същество в обжалваната част и при бланкетна жалба, в която порокът на първоинстанционното решение е само указан /заявен с обжалването/ – чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото?

Относно определяне квотите на съделителите когато не всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяване и по-конкретно дали техните запазени части уголемяват дяловете на останалите.

Относно противопоставимостта на решението, постановено в производството за прекратяване на брак на неучаствувалите в това производство лица,които обаче притежават право на ползуване върху имота,предоставен като семейно жилище.

Относно характера и особеностите на правоотношението с кадровите военослужещи и неговата уредба, разпределението на доказателствената тежест в процеса и възможността да се доказва полагането на извънреден труд.

Обвързва ли административното решение, с което е признато правото на възстановяване със съсобственост върху пететажната сграда при определените права съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, държавата относно размера на възстановените права от сградата? Относно начина по който следва да се индивидуализират делбените имоти, ако предмет на делбата, респективно оспорване наличието на съсобственост, са част от самостоятелните обекти, предмет на правото на собственост.

Относно доказателствената тежест в процеса в случай на безвъзмездно предоставяне на средства от родител/родители на единия съпруг на името на този съпруг, но вложени в имущество, което е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, както и за разбора на относимите писмени и гласни доказателства.

Относно придобиване на недвижим имот по давност към минал момент и възможността да бъде изследван придобивният момент служебно, без да има изрично позоваване на това, за придобиването по давност на правото на собственост от съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност и за наследяването от снаха- преживяла съпруга на син, починал преди баща си, по отношение на наследство, останало от бащата, е налице произнасяне в разрез с константната, трайно установена практика на съдилищата по приложение на разпоредбите на ЗЗД касаещи давностните срокове и служебното приложение на придобивната давност, както и по въпросите за наследяване на преживялата съпруга на имущество на бащата на покоен съпруг, когато последният е преживял сина си, обективирана с Решение Nо 996 от 04.01.1995 година по гр.д. Nо 878/1994 година ВС-I отд., Решение Nо 319 от 06.06.1995 година по гр.д. Nо 244/ 1995 година на ВС-I отд.

Подлежи ли на връщане по реда на неоснователното обогатяване добросъвестно получена сума от осигурено лице?

Относно нищожността на разпоредителна сделка , на основание чл. 26 ал. 2 предл. 2-ро ЗЗД, липса на съгласие, поради липсата на оригинален документ за извършено упълномощаване и учредяване на представителна власт за извършване на сделката, възприетото с обжалваното решение становище , е в противоречие с представеното Решение от 18.07.2005 година по гр.д. Nо 411/2005 г. СГС, т.е. поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.

Относно иск за предаване владението на гараж,находящ се в същата сграда,че ако от момента на учредяване на право на строеж едно лице извършва действия по построяване на сградата с намерение за своене на определен обект в нея,то същото осъществява по този начин владение на ограниченото вещно право на строеж и придобива собствеността върху построеното.

За приложението на чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ в хипотези на възстановяване на собствеността върху отчуждени по реда на изброените в чл. 1 З. закони и по приложението на чл. 2, ал. 2 ЗОСОИ в подобни хипотези с оглед установеното в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ изискване за провеждане на административно производство и по-специално дали провеждането на това административно производство представлява абсолютна предпоставка за настъпването на реституционно-обезщетителните последици на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, както и за тълкуването на разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ с оглед момента на осъществяване на визирания в нея фактически състав.

Относно наличие на причинно следствена връзка между противоправното бездействие на лекуващия лекар и причинената на пострадалия вреда и за момента на настъпване на увреждането.

Относно значението на субективния елемент от фактическия състав на придобивната давност с оглед възможността страдащо от психическо заболяване лице,което не е поставено под запрещение,да изрази намерение за своене и воля за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по давност.

Дали съгласно Примерния устав на ТКЗС и ПМС № 216 от 1961 г. земеделската земя извън регулационните граници на населените места се причислява към държавния поземлен фонд, по какъв ред и на основание какъв акт може да стане това причисляване?

Относно определение №1097/01.12.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение.

Валидно ли е уговорена в трудовия договор неустойката, чието присъждане се иска е решаван противоречиво от съдилищата?

Дали прилагането на скица към решение на ПК/сега ОСЗ/,постановено на 12.05.1998г. е задължителен елемент от производството то възстановяване на собствеността и легитимира ли решението заявителите като собственици на имота,ако такава скица не е била приложена с оглед действуващата към тази дата редакция на чл. 18 б „ж“, ал. 1 ППЗСПЗЗ?

Дали при предявен иск за собственост срещу ответник, който твърди придобиване на имота по давност по време на брака, съпругата му е необходим и задължителен другар в процеса ?

Относно определение №1001/05.11.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение.

От кога застрахователят дължи лихва върху присъденото обезщетение за вреди и не е допуснал касационно обжалване по въпросите за съпричиняването и за размера на обезщетението за вреди?

Относно сроковете и условията,при които страните при действието на ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г. разполагат с възможност да правят възражения по наведените от другата страна доводи,както и да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си и досежно правомощията на съда по приемането и разглеждането на подобни възражения.

Относно възстановяване правото на собственост ex lege за периода от включване на реституционното основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 З. до обявяване на разпоредбата за частично противоконституционна относно същото основание с решение №4 на КС на РБ от 1998 г.

Относно обжалваното решение противоречи на приетото по гр.д. № 2283/2003г. на ВКС, където искът е отхвърлен поради ненадлежна пасивна легитимация.

Относно предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ и по-специално за правата на наследниците на лице,което е починало преди одържавяването на имотите.

Относно законността на уволнението по чл. 328 ал. 1, т. 2 КТ, в хипотезата на закриване на част от предприятието, при положение, че е закрита 90% от дейността на Отделение за клинична патофизиология на човека към болницата и е премахнат изцяло щата на това структурно звено.

Относно предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и по-специално за правата на наследниците на лице,което е починало преди одържавяването на имотите.

Дали тече давност по отношение на бившите собственици на земеделски земи преди правото им на собственост да бъде възстановено с решение на ОСЗ?

Дали съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на предявеното основание?

Следва ли делбеното производство да продължи във фазата по извършване на делбата,ако след влизане в сила на решението по допускането й настъпят факти, пораждащи промяна в правото на собственост,които сочат,че това право не принадлежи на съделителите,а на трети лица,неучаствуващи в делбеното производство?

Относно вещноправния ефект на дворищната регулация, предпоставките и момента на неговото настъпване с оглед плащането на обезщетение за придадените към съседен имот части при действието на чл. 110 З./отм./.

Относно различните категории служебно време, за дължимостта и размера на неизплатеното възнаграждение на военнослужещ, платимо като извънреден труд и за начина и тежестта на доказването му.

Следва ли страните по договор за поръчителство да посочат размера на обезпечения дълг, която обезпечението е поето преди сключване на главна сделка?

Относно определянето на началната дата на неплатежоспособност в хипотеза, в която настъпването й се дължи на съзнателни действия на търговеца, насочени към разпределение на паричните му средства и активи като дивидент, вместо за използването им за погасяване на безспорни негови задължения и за осъществяване на търговската му дейност. Може ли за такава да се определи датата, следваща тази, на която е взето решението относно разпределението на печалбата или за такава следва да се счита датата, на която е извършено последното ефективно плащане по текущо задължение на търговеца?

Относно приложното поле на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тълкуване на понятието „сграда” по смисъла на тази разпоредба.

Относно прилагането института на придобивната давност, без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост в рамките на конкуренцията на права на страните за един и същи период.
Относно промяната на държането във владение и демонстриране на намерението за своене към собственика.

Относно влизането в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство във въззивното и приложеното Решение №192 от 22.02.2007г. по гр.д. №2865/2005г. на ВКС, IVб. отд. С приложеното решение на ВКС е оставено в сила решение от 15.07.2005г. по гр.д. №1347/2004г. на Благоевградски окръжен съд, с което по иска с правно основание чл. 2, т. 2, пр. 2 ЗОДВПГ на другия обвиняем Г. М. е прието, че същото постановление за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила, а по настоящото дело, към което е приложена прокурорската преписка №1704/1992 на Окръжна п. Благоевград, ведно със следственото дело №215/1995г. на НСлС, е прието, че не е установено постановлението да е влязло в сила.

Дали е необходимо да се доказва, че заявените за възстановяване гори са били включени в Държавния горски фонд с нарочен акт или приобщаването им към този фонд е настъпвало по право по силата на нормативните разпоредби, посочени в чл.2, ал.1 ЗВСГЗГФ, и в частност по силата на чл.3, ал.2 във връзка с чл.2 от Закона за горите ?

Относно прилагането на института на придобивната давност без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост, или чрез предявяване на собственически иск или възражение.

Относно прилагане разпоредбата на чл.5,ал.1 ЗОСОИ в хипотезата вр.чл.7,ал.1 ЗВСОНИ и дали изплащането на обезщетение по реда на чл.5,ал.1 ЗОСОИ е пречка за реституция по чл.7,ал.1 ЗВСОНИ с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото.

Относно приложимостта на чл.23 ЗЖСК и на ЗН за преминаване на членственото правоотношение върху наследниците на член-кооператор, в случаите когато неговото членствено правоотношение в ЖСК е възникнало по право като относим за наличието или липса на съсобственост между страните по делото с оглед конкретните фактически обстоятелства и във връзка с разясненията, дадени в ППВС №3/1983г.

За възстановяване на собствеността върху бившия земеделски имот в тази му част, попадаща в терена, в който са построени процесните гаражи.

Относно конкретните обстоятелства за тълкуване по приложимостта на §2, ал.1 и ал.4 ПЗР ЗВ /ДВ, бр.120/29.12.2002г./ вр.чл.6 ЗИ /ДВ,бр.48/1949г./ за поделенията – местни структури на вероизповеданията, както и относно легитимацията на страните по делото – наличието или липсата на правосубектност на ищеца М. н. с. С., а оттук за надлежните страни – ищци в процеса и съответствието на материалноправната и процесуалноправната легитимация.

Дължи ли съда преценка на всички доказателства и по-специално на всички събрани гласни доказателства?

Кога дворищно регулационния план е приложен и относно начина и момента на прекратяване на отчуждителното действие на същия?

Възможно ли е придобиване по давност на дворно място,в което е построена жилищна сграда и променя ли се с факта на застрояването характера на имота като земеделски?

Кога подпокривното пространство или таванът на сградата,притежавана в режим на етажна собственост,представлява обща част на сградата ?

Относно възможността застрахователят да упражни правото си за прекратяване на договора по чл. 202, ал. 1, изр. 2 КЗ при неплащане само на част от разсрочена вноска от застрахователната премия.

Относно основанията за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 2 ал.2 предл. 2-ро ЗОДОВ /ЗОДВПГ/ за незаконно повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление ,в хипотези на преквалификация на първоначално повдигнато обвинение и постановена оправдателна присъда по преквалифицираното обвинение, когато за вредите по повод на оправдателната присъда е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, е обусловен от констатацията , че посочените хипотези на прекратени наказателни производства не са обхванати от разясненията по ТР Nо 3/2004 година на ОСГК ВКС и необходимостта от обобщаване на съдебната практика за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото.

Приложима ли е нормата на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ в първоначалната й редакция, действала до изменението й /ДВ бр. 54/06.07.1956г. при неприложен план ?

Относно констатацията на съда за липса на богата съдебна практика за възмездяване на имуществени и неимуществени вреди , причинени на граждани от бездействието на държавни служители- държавен съдебен изпълнител по реда на общия / ЗЗД/ или специалния закон- ЗОДОВ.

Относно приложимостта на чл.2 ЗВСОНИ и настъпване на реституционния ефект по отношение правото на собственост ex lege до последващата отмяната на законовия текст с решение на КС.

Относно необходимостта на бъде установено по безспорен начин неоснователното разместване на блага от имуществената сфера на ищеца към тази на ответника, доколкото облагодетелстване на ответника като ползувател на реституиран по ЗВСОНИ имот за сметка на ищеца би било налице само ако същият не установява наличие на законни права върху сградите.

За възможността във въззивното производство ищецът да направи възражения и да ангажира доказателства като защитно средство срещу възражения на ответника.

Относно законността на прекратяването на трудово правоотношение на основание чл. 325, т. 12 КТ при положение, че не са изтекли сроковете по §4 ПЗР от ЗДСл, в които служителят е заявил или може да заяви, че желае да заеме съответната държавна служба, както и по въпроса дали несъответствието между правните и фактическите основания за уволнението има за последица неговата незаконност.

Дали преустройството на общи части и ползването им по начин, различен от тяхното предназначение, съставлява неоснователно действие при липса на договореност между етажните собственици за ползването на общите части ?

Дали констативния нот. акт по § 149 ППЗПИНМ /отм./ има вещноправнодействие или има само установителен характер, както и за доказателствата с които може да се докаже факта на продажбата?

Относно представената съдебна практика – решение № 116 от 7.02.91 год. по гр. д. № 1403/90 год. на I г. о. на ВКС е прието обратното, а именно установяването на несемейния произход на част от средствата в придобиването на общата семейна вещ може да стане със свидетелски показания.

Достатъчна ли е обективирана в протокол за решение на общо събрание на етажна собственост воля за упълномощаване и потвърждаване на процесуални действия или е необходимо тази воля да бъде обективиран в нарочен акт до съда и основание ли е липсата на такъв нарочен акт до съда да се приеме, че исковата молба е нередовна?

Може ли да се придобива по давност реална част от парцел **** оглед нормите на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./?

Могат ли актовете по новата редакция на чл.13, ал.3, т.3 от ЗВСГЗГФ /ДВ бр.13 от 2007 г./ да имат доказателствено значение при предявен иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, ако е налице стопанска карта за съседен имот?

Представлява ли тя специално основание за уволнение без предизвестие или е свързана с тези по КТ, липсва съдебна практика ?

Относно несъобразяването на формалните изисквания за законност на строежите /наличието на редовни строителни книжа относно такива, извършени в незаконно отнети или отчуждени не по надлежния ред имоти/, обуславят приложението на чл.2, ал.6 ЗОСОИ.

Относно действието / обратно или занапред/ на обявената с решение от 12.06.03 г. относителна спрямо касаторката недействителност на договора от 4.06.97 г., с който С. Д. прехвърлил правата си върху имота на първоначалната ищца В. Д. , е от значение за спора и точното прилагане на закона.

Относно действието на споразумението по чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./ по отношение на осъществили се преди сключването му факти и възможността подписалите споразумението лица да доказват в делбеното или в друго исково производство,че отношенията са различни от тези,които прогласява одобреното от съда споразумение.

Дали реализирането на предвидени в ЗП и РП мероприятия и извършване промяна във вида и функционалното предназначение на имота представляват реализиране собственически правомощия на общината, респ. действия по смисъла на 68,ал.1 ЗС ?

Относно възможността да се завладее част от определена вещ в процеса на нейното създаване и да се придобие чрез владение с начален момент изграждането на етажа и обособяването му като самостоятелен обект, отделен от терена и останалите обекти в сградата и по касационната жалба на М. А. К. и К. В. К. Относно възможността владение, започнато от двама съпрузи, да продължи и след прекратяването на брака, ако и двамата упражняват фактическа власт върху имота и да доведе до съвместно придобиване на собствеността по давност.

Относно приложимия закон за възстановяване на собствеността на отчужден имот и дали е допустимо осъществяване на косвен съдебен контрол върху решение постановено от административен съд тогава, когато ищецът е бил страна в административното производство.

Дали въззивният съд може да откаже събиране на нови доказателства които са съществували, но не са били известни на страната в производството пред районния съд, с оглед разпоредбата на чл. 266 ал. 2 и на чл. 267 ал. 2 ГПК ?

Относно отменена заповед за дисциплинарното уволнение на В. В. и той е възстановен на работа на длъжност „горски надзирател” в ДЛС „Д” , гр. Р.. С определението от 15. 1. 2010 г.

Относно това дали транслативна сделка с движима вещ, която се намира в режим на СИО, е действителна при положение, че прехвърлителката /продавачката/ е представила пред нотариуса общо пълномощно, в което липсва изрично упъломощаване за извършеното разпореждане.

Относно характера на средствата, които се акумулират във Фонд "И" към ЦКС, създаден на основание чл. 61г ЗКПО /отм./ и дали ЦКС има право да предоставя тези средства на кооперациите под формата на заем.

Относно предпоставките за придобиване по давност на правата на останалите сънаследници.

Доколко изкупуването на жилището, преди развалянето на алеаторния договор, по реда, предвиден в ПМС №170/1991 година, представлява възстановяване на собствеността върху имота или се явява способ за придобиване на собственост по силата на правна сделка, както и доколко съпругът на лицето, което е изкупило по реда на цитираното постановление имота, е придобил в съсобственост имота, доколкото е заплатена цена, по-голяма от получената през 1989 година ?

За възстановянето правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост.

Дали микроязовири, включени в имуществото на земеделска к. , представляват изключение по чл. 19, т. 4, б. “в” ЗВ?

Относно годните доказателства и доказателствени средства за установяване правото на собственост на гори по ЗВСГЗГФ , в хипотезите на наследяване от праводател, починал далеч преди национализацията , разрешен с обжалваното решение по различен начин от други сходни разрешения .

Правоприемник ли е ПК“С“, гр. С. на РКС“И“ С.?

Относно противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства пред въззивния съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./.

Относно обезпечаването на участието на касаторката в производството пред районния съд, както и с отказа на въззивния съд да приеме представени писмени доказателства и да разгледа и се произнесе по искане за допускане на гласни доказателства, относими съм спорния въпрос за обществената известност на касаторката с брачното име К.

За правната квалификация на предявения от ищцата иск за осъждане на ответника да възстанови за негова сметка неправомерно прекъснатото водоснабдяване в собствения й недвижим имот.

Кога е налице самостоятелен обект, който може да бъде годен предмет на прехвърлителна сделка?

Административният акт за одобряване на кадастралния план, отразява ли се на правото на собственост на заснетите с този план имоти и има ли правно значение при предявения спор за собственост, по който всяка от страните твърди, че й е възстановено правото на собственост върху различен земеделски имот в старите му реални граници?

При какви предпоставки може да се даде предписание от съда при условията на чл. 15, ал. 3 ПУРНЕС /отм./, респективно съда да овласти етажен собственик да извърши предписаните мерки ?

Атакуваното решение е процесуално недопустимо, като постановено при неучастие на необходим другар.

Ако една от страните претендира права от преди образуване на ТКСЗ като договорен правоприемник на наследодателя на другата страна и следва ли в този случай да се доказва идентичност на възстановен с план за земеразделяне имот и имотите, претендирани като собственост на наследодателите на страните?

За собствеността на енергийните съоръжения и за начина за получаване на обезщетения за тях.

За активната легитимация на съсобственик да упражни правото на собственост /в проявната форма, обективираща владението/ и да търси съдебна защита за нарушаването му от страна на трети лица, съответно дали успешното провеждане на иска се предпоставя от изискване за съгласувани волеизявления от всички съсобственици?

Носител ли е ищецът – чуждестранно юридическо лице – на авторско право върху създаденото произведение, за да търси защита ч. противопоставяне на предприети от ответника в България неправомерни действия по ползването му и кой е приложимият закон, по който ще се изведе претендираното право на защита?

Доколко суперфициарният собственик на сграда може да ползва земята около същата, респективно за критериите, въз основа на които се определя прилежащ терен?

Относно правната природа и действие на чл. 213 КЗ и чл. 213А КЗ , след 2007 год., поради липса на съдебна практика по приложението на пар. 143 ЗИДКЗ и съществуваща известна неяснота в законовия текст, създаващ ограничено ретроактивно действие на горепосочената нова материалноправна норма и конкретно условие за приложението и – липса на осъществено към 23. 11. 2007 год. плащане, удовлетворява критерия за селекция на достъпа до касация.

Относно въведеното основание за нищожност поради договаряне във вреда на представлявания. Въз основа на какви факти и обстоятелства може да се направи извод за увреждащото намерение на пълномощника?

Относно съществуването или несъществуването на спорното право във връзка с приложението разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ и доказателствата, с които се установява правото на собственост върху претендираните от ищеца гори, в т.ч. съотношението между списъците на горопритежателите към 1938г. и декларациите за притежаваните гори към 1949г.

дали жилищно-строителна кооперация, която е собственик на ид.ч. от даден имот /а не на целия имот/, върху който е изградила сграда, може да разпределя жилищата в тази сграда между своите член-кооператори по реда на чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК и съответно дали членовете на ЖСК, на които са разпределени тези жилища, могат да предявят иск по чл. 38, б. „а“ ЗЖСК срещу трети лица, които неоснователно ползват тези жилищни обекти.

За задължението на въззивния съд да обсъди относими доказателства и особено тези, свързани със здравословното състояние и възможността бившите съпрузи да реализират доходи от трудова дейност при положение, че децата им са пълнолетни и с влязло в сила решение е признато, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на обективни причини.

Предоставяне на колата за диагностика и евентуален ремонт в автосервиз, работникът в него, на когото е възложено да извърши тези дейности, който е в трудовоправни отношения със сервиза и който е и правоспособен водач, придобива ли и качество на упълномощен водач по смисъл на чл. 213, ал. 1 КЗ във вр. с т. 71 от О. условия при извършване на маневра с автомобила на територията на сервиза?

За субсидиарното приложение на гражданския закон в случаите на имуществена отговорност на работодателя при причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя.

Дали съдът е бил длъжен да съобщи на страните обстоятелства които не са били събрани по делото, но са станали служебно известни на съда и са послужили като основание за отмяна на първоинстанционното решение?

За предпоставките на пар. 1, ал. 1 ДР ЗК /отм./ и доказване наличието на съществуваща кооперация или възстановена такава към влизане в сила на сочената разпоредба, както и установяването с кое от двете алтернативно сочени качества се легитимира ищецът – съществуваща или възстановена.

Относно правното значение на влезлия в сила план за новообразуваните имоти при спор за собственост между реституиран собственик и ползувател, трансформирал правото на ползване в право на собственост и съответно възниква ли съсобственост между тях, ако в плана за новообразуваните имоти спорният имот е отразен с площ по-голяма от изкупената по реда на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.

Относно противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ОСГК, т. 4 и т. 6.

Относно съществуването или несъществуването на спорното право във връзка с приложението разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ и доказателствата, с които се установява правото на собственост върху претендираните от ищеца гори.

Съставлява ли предвиденото в плана мероприятие „училище” основание за трансформация на държавната в общинска собственост съгласно пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС ?

Ако съдът се е произнесъл по непредявен иск решението му е процесуално недопустимо, а въззивният съд може да се произнесе по съществото на спора, само след като отмени решението на първата инстанция ?

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

Дали намаляването на масата на несъстоятелността, поради извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността плащане, е предпоставка то да бъде признато за нищожно?

Отнася ли се пар. 6а ПЗР ЗППДОП /отм./ до случаите, когато кредиторите на приватизиращото се предприятие не са заявили своевременно своите вземания, но в същото време тези вземания са явни за приватизиращото се дружество, за органа по приватизация или за потенциални купувачи?

Относно доказателствените средства,посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост върху гори преди одържавяването,за значението на писмените доказателства,съдържащи данни за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи и гори,основани на факти,осъществили се преди 1949г. и въпроси по приложението на разпоредбите на Указ №573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949г. с оглед значението на липсата на данни имотите да са били декларирани по реда на този указ и разпределението на доказателствената тежест досежно обстоятелството дали наследодателят е загубил правото на собственост върху имотите в периода до 1949г. при липса на подобно деклариране.

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

Относно предпоставките,при наличието на които сънаследник би могъл да придобие по давност дяловете на останалите сънаследници от съсобствен недвижим имот и за начина,по който останалите сънаследници следва да предявят правата си при установена самостоятелна фактическа власт от един от сънаследниците,за да се приеме,че започналата са тече в негова полза придобивна давност е прекъсната.

Относно произнасяне по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила,задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните.

Относно доказателственото значение на писмените доказателства,съдържащи данни за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд,основани на факти,осъществили се преди 1949г. и съотношението на тези доказателства с извършените отбелязвания в емлячния регистър от 1949г.,както и по приложението на разпоредбата на §5 от Указ №573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949г. Следва ли лицето,което е заявило имотите за възстановяване да установи по категоричен начин,че наследодателят не е загубил правото на собственост върху имотите,които е притежавал в периода до 1949г.,когато е извършено тяхното обобществяване без да е налице твърдение за наличие на подобно отчуждаване от страна на ответника и чия е доказателствената тежест да установи,че имотите действително са били отчуждени?

Относно противоречиво разрешаване от съда с оглед на разясненията , дадени със задължителната съдебна практика по ПП 5-72 на ВС е този за “документът, съставляващ “прехвърлително” основание за придобиване правото на собственост на лек автомобил” който е от значение за доказване правопораждащият съсобствеността / при режим на бездялова съпружеска имуществена общност/ факт и реализиране на потестативно право на съдебна делба на съсобствениците.

Относно допустимостта на възражението за провеждане на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административен акт , от който се черпят права при спор за вещно право и неговото разглеждането същество на оспорването, е разрешен с обжалваното решение от въззивния съд в противоречие с решения на състави Върховния касационен съд .

Относно решение № 2148/7.05.2002 г. по гр.дело № 367/2001 г. на III-то г.о., според която извършването на подбор е наложително, при наличие на организационни промени в самото предприятие, изразяващи се в сливане на дейността на две от лабораториите, каквото изискване не е задължително, когато се закрива част от предприятието, обстоятелство, установено в настоящия спор.

Относно допустимостта на съдебна делба на съсобствен при равни права незастроен УПИ, в който могат да се построят две жилищни сгради.

Дължи ли се обезщетение на работника за неизползван платен годишен отпуск за времето от уволнението до възстановяването му на работа, който се зачита за трудов стаж?

Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба.

Относно правомощията на въззивния съд, съобразно задължителната съдебна практика – т. 4 и т. 9 на ТР № 1/04.01.2001 год.

Относно цената на осъществените стокови престации.

Относно възможността за произнасяне от граждански съд по възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат при наличие на приключило наказателно производство с осъдителна присъда /споразумение/ за извършителя – водач на м. п. с.

От какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от направените възражения за прихващане? М. ли да се правят последователни възражения за прихващане под условие, че насрещното вземане не е вече погасено в резултат на предходното възражение за прихващане?

Oтносно спирането и прекъсването на теченето на погасителната давност относно цялото вземане при предявяване на частичен иск и неговото уважаване, както и уважаването на частичен иск, предявен при изтекла погасителна давност, следва ли да се смята за прекъсване на тази вече изтекла давност?