чл. 293, ал. 3 ГПК

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество, въпреки че в релевантния период с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/ 2016 г. на Върховен административен съд са отменени правилата по чл. 98а, ал. 2, т. 6 е чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с изключение на чл. чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ?

Как следва да се определят обичайните разходи за издръжка на проверяваното лице и неговото семейство и за разпределението на доказателствената тежест в процеса?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство, ако в хода на делото е установено, че кредитополучателят е надплатил сума, която е в по – голям размер от неплатената сума, която банката твърди, че е основание за предсрочна изискуемост?

Налице ли е валидно изменение на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. на НВМОбП (отм.) относно обема на възложената работа, при отсъствие на допълнително писмено споразумение между страните по см. на чл.31 НВМОбП(отм.)?
Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОбП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (сега отм.)?

Поради очевидна неправилност, свързана с необходимостта изводите на съда да съответстват на правилата на формалната логика и опита.

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Кои са тези „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице?

Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото.

Oтносно съотношението между иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и иска по чл. 40 от ЗЗД, конкретно – в хипотеза, когато се претендира недействителност/нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител на ищеца, при твърдения на последния за нееквивалентност на насрещните престации по договора, като основание на иска.

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

За служебното задължение на съда да следи за надлежната индивидуализация на обекта на спорното право в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Искът с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС е облигационен иск с предмет парично вземане, чиято цена се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – стойността на търсената сума. Доколкото при обективно съединяване на искове за парични вземания, от значение при преценката на родовата подсъдност е цената на всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всеки от обективно и субективно съединените искове, цената на предявените искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС следва да се определи с оглед правата на всяка от ищците в съсобствения им недвижим имот.

Следва ли съсобственикът в придобит по наследство недвижим имот, който се позовава на придобивна давност (по отношение на идеалната част от съсобствеността на друг съсобственик), да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от имота на друг съсобственик и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са доведени до знанието на другия съсобственик?
Намира ли приложение установената в чл.69 ЗС презумпция в хипотезата на наследствен имот?

1. От кой момент възниква етажна собственост и по-конкретно възниква ли етажна собственост при отчуждаването на един жилищен етаж от сграда /в случая по реда на ЗОЕГПНС/, при положение че правото на собственост върху отчуждения етаж впоследствие е било възстановено?
2. Към кой момент следва да се преценява дали едно помещение е обща част по предназначение на сграда- етажна собственост: към момента на построяването на сградата или към момента на възникване на етажната собственост?

Kакви са правомощията на въззивния съд, когато с оглед особеностите на конкретния случай производството по предявен по реда на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР) трябва да бъде съединено с иск по чл. 108 ЗС, но това е невъзможно с оглед фазата на развитието на производството по двете дела?

От кой момент започва да тече за третото лице срокът за предявяване на иска по чл. 199, ал. 2 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.2 ДОПК при възлагане на недвижим имот от публичен изпълнител: от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане или от узнаването за същото по друг начин?
При хипотеза на необнародване в Държавен вестник на постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител, следва ли да се счита, че е завършен фактическият състав по придобиване на правото на собственост, ако третото лице- собственик на имота е узнало за издаването му по друг начин и в едногодишния срок от узнаването не е предявило иск срещу длъжника и взискателя?

Уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на осн. чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфичните провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.

Дали неполучаването от кредитора на изпратени с парични пощенски преводи суми представлява недаване на необходимото съдействие за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.95 ЗЗД и дали в този случай кредиторът изпада в забава с последиците на същата по чл.96 ЗЗД и чл.97 ЗЗД?

Посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника, дерогира ли правилата за връчване на нотариални покани, когато кредиторът не е бил уведомен от длъжника за промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на кореспонденция по договора?

За наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствения на ищеца имот, и спрямо приобретателя по тази сделка.

За задължението на въззивния съд за обсъждане на събраните поделото доказателства и възраженията и доводите на страните.

За обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 59, ал. 2 СК вр. с чл. 59, ал. 4 СК при предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на един от родителите.

За задължението на решаващия съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения на страните и в частност – дължи ли произнасяне по своевременно направено с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. По съществото на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД досежно началния момент на специалната (кратка) погасителна давност за лихви.

За задължението на съда да назначи по свой почин съдебна експертиза.

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

За характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ – преклузивен или инструктивен?

Представлява ли удостоверението за наследници, издадено от компетентен орган, в упражняване на удостоверителната му функция, по установените форма и ред, официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена сила?

За критериите, въз основа на които се определя справедлив размер на обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за неимуществени вреди от смърт при трудова злополука и явява ли се такъв критерий размерът на обезщетението, присъден с влезли в сила решения на трети лица, при сходни обстоятелства?

За задължението на въззивния съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните.

За комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят.

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото.
2. За действието на прекратителното условие или срок в договора за цесия и може ли условието или срокът да се определят от събитие, което представлява юридическо действие-извършване на продажба на недвижим имот?
3. За правните последици от несъобщаването на длъжника на модалитетите на цесията и за настъпването на съответните факти.
4. За правните последици от плащането /погасяването/ на цесионера преди настъпването на прекратителното условие или срок на цесията.

При промяна на границата между два парцела, образувани от един общ имот, която е свързана с необходимост от заплащане на обезщетение за придадени части към съседен имот, настъпва ли стабилизиране на отчуждителното действие на плана след завземане на придаваемите части и владението им в продължение на десет години при действието на ЗТСУ (отм.)?

Какви са правомощията на въззивната инстанция при изложени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със задължението му за изготвяне на пълен и точен доклад и разпределяне на доказателствената тежест и направени с жалбата доказателствени искания?

За процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти.

Възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза без вещите лица да имат достъп нито до обекта на изследването, нито до техническата документация за него? Възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава/ базира на експертно заключение, допуснато и изготвено в друго производство?

Подлежат ли на проверка за истинност оценъчни съждения и фактически твърдения и има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти, и противоправно ли е изразяването му?

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и релевираните в нея оплаквания, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Как се определя размерът на обезщетението за извършени от съсобственик подобрения в съсобствен имот, когато извършилият подобренията съсобственик е действал и в свой интерес, като владелец на своята идеална част от вещта и държател на частите на останалите съсобственици, без знанието и съгласието на тези съсобственици- според пазарната оценка на подобренията, според направените разходи или според увеличената стойност на имота?

1. Следва ли въззивният съд при разпределение на тежестта на доказване да вземе предвид въведените от ответника възражения, като даде изрични указания по същите за ангажиране на съответни доказателства?
2. Как следва да се установи идентичността между два недвижими имота, в различен период от време и достатъчно ли е да бъде приета за доказана такава идентичност с наличието на съвпадение между две граници?
3. Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот, чиято собственост е отнета или същият е одържавен.

При отсъствието на специални медицински знания у съда, когато са се породили съмнения относно правилността и яснотата на вече приети по делото експертни заключения, длъжен ли е въззивният съд по свой почин (служебно) да назначи нова съдебно-медицинска експертиза/?

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението?

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

В тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита?

В случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен?

Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?

Приложима ли е разпоредбата на чл.293 ТЗ по отношение на договорите за аренда, когато арендодателят е физическо лице, а арендаторът – търговско дружество?

1. Следва ли въззивният съд, когато не възприема заключението на тройна съдебно – техническа експертиза, да изложи мотиви?
2. Допустимо ли е въззивният съд, без да е събрал специални знания на експерти, да се произнася по факти, които не са общоизвестни или служебно известни на съда?

Получаването и осчетоводяването на фактурата от купувача, включването й в дневниците за покупки и в подадената справка – декларация по ЗДДС, както и наличието на задължение в оборотната аналитична ведомост в сметка „Доставчици” в размер на цената по издадената фактура, представлява ли признание за наличието на облигационно отношение между страните, свързано с договор за търговска продажба и получаването на стоката от страна на купувача?

Следва ли да бъде конституиран органа по настойничеството,когато лицето е поставено под запрещение в производството по делото?

Доказателство ли е прието по делото тефтерче, в което са направени записки, които не са подписани, но за които са събрани доказателства от кого са направени?

Търпят ли, подлежащи на обезщетение неимуществени вреди, религиозните организации, от изразени чрез средства за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета им?

Налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника при неправилно отбелязване от частния съдебен изпълнител на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло?
Допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута при определяне размера на присъдената като обезщетение за вреди сума?

Относно обвързаността на въззивния съд от указанията на ВКС, произтичащи от постановеното отменително решение по прилагане и тълкуване на закона.

В хипотеза, при която по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие право на собственост върху терена по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли ищецът по иск за собственост, основан на твърдяна изтекла в негова полза придобивна давност, да доказва, че е упражнявал непрекъснато фактическо въздействие върху имота /лично или чрез трето лице-държател/ през целия твърдян от него период на владение и след като фактическата власт върху чужд имот е придобита без правно основание, необходимо ли е да се доказват и други факти и обстоятелства, за да се счита доказана презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, като своя, т.е. че в неговото съзнание е налице анимус за своене, което от субективна страна и при наличието на останалите обективни признаци на владението е достатъчно да го направи собственик по давностно владение? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните?

Поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащия регулационен план, обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение?

За правомощието на въззивния съд да осъществява служебно, при липса на възражение от заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове какъв обществен интерес налага това?

Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото.

За изискването за писмена форма на трудовия договор и за установяването на трудово правоотношение между страните, когато работникът твърди, че е сключил трудов договор и добросъвестно е полагал труд на съответната длъжност, но екземпляр от трудовия договор и заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ до НАП не са му предоставени от работодателя.

Очевидна неправилност след преценка на касационния съд, че при постановяване на въззивното решение са допуснати групи нарушения на императиви правни норми относно лицата – съсобственици и обема на техните права.

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

За правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изготвен доклад по делото.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими възражения на ответниците и да изложи изрични мотиви по тях?

По приложението на принципа на справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди.

Постройките, изградени законно, но с временен статут при действието на ЗТСУ /отм./ създават ли суперфициарна собственост и този статут от конструкцията на сградата ли се определя или от правният й статут, който й е придаден към момента на изграждането?

Очевидна неправилност, изразяваща се в очевидно несъответствие на извода на съда за наличие на нормативна забрана, предвидена в чл. 24 и чл. 26 ЗИСС /отм./ и в чл. 222 и 223 ЗБОП /отм./, за сключване на прехвърлителни сделки с имоти публична и частна общинска собственост.

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

Длъжен ли е съдът да приложи правната норма, съответна на действително осъщественото правно основание по иск за присъждане на обезщетение за подобрения и кои са приложимите правни норми при уреждане отношенията между етажните собственици, породени от извършени само от част от тях необходими разноски за поддържане и/или възстановяване на общите части или полезни разноски за подобряване на общите части на сградата?

За процесуалните задължения за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора.

При съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част?
Отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ?
Когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание?

Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на съделителите, че представеният от тях частен проект за разделяне на допуснати до делба имоти следва да бъде съгласуван и одобрен от АГКК?

Съобразен ли е интересът на всяко от децата с оглед решаващите изводи на въззивния съд, че международно компетентен да се произнесе по предявените искове е испанския съд, а не българския съд, поради което първоинстанционното решение е недопустимо?

Допустимо ли е събирането на гласни доказателства чрез свидетелски показания за установяването на положен извънреден труд от страна на работник по трудово правоотношение?

Допустимо ли е правоимащи лица по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ да бъдат обезщетявани от Общинската служба „Земеделие“ със земя, която е в регулация и по действащия устройствен план е отредена за благоустройствени мероприятия на Държавата или общината?

Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?

Дали е възможна отмяна на въззивно решение без законът да е възлагал на въззивния съд служебно да следи за интереса на държавата, на какво основание е постановена отмяна на въззивното решение и е прието, че касацията е основателна?

Относно задължението на съда да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните.

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната (жалбоподател) доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?

Длъжен ли е съдът да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза?

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните?

За доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание.

Вписаната в Службата по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдебния изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведена по-късно публична продан, поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеалната част при справки в Службата по вписванията, при издаване на скици от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, визи за проектиране и др., и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част?

Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

Относно характера на винкулираните акции съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ и правните последици от прехвърлянето им.

1. Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?
2. При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?
3. При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

При преценка основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл. 34 ЗН следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на имуществото, което заветникът желае да задържи?

Kакви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите при Изпълнителната агенция "Морска администрация", наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и е плавал под българско знаме?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

Когато в процеса събраните доказателства и доводите на законния представител на децата навеждат на преки и много сериозни рискове за децата в дома на психиатрично болен възрастен при определяне на мерките за лични отношения между баба/дядо и малолетно внуче, съдът длъжен ли е да приложени засилено служебно начало и да изхожда винаги от интереса на детето, съобразно чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК?

Длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество и в съответствие с приетата за правилна правна квалификация на претенцията по сметки, а не да обезсилва обжалваното решение поради неправилна правна квалификация?

При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът.

Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?

Може ли да се квалифицира като „тежко” нарушението явяване на работа след употреба на алкохол, ако не са настъпили допълнителни вредни последици; различна ли е тежестта на нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа в сравнение с явяването на работа след употреба на алкохол; по-тежко ли следва да се наказват извършилите такова нарушение работници, които изпълняват рискови професии, от тези, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск?

Кои дарения следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН при предявен иск по чл. 30 ЗН в хипотеза, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти, след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума на наследодателя?

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това.
За задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права.

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции.

Възможно ли е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество?

Може ли съдът да обоснове изводите си на приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза, когато сравнителният материал, използван от вещото лице при изготвяне на заключението му, е представен като копие, но няма оспорване на този сравнителен материал, няма изявление на вещото лице, че той е негоден за извършване на изследването и няма оспорване на самото заключение от страните по делото?

Простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, залегнало в изчислението на коефициентите за обща и бърза ликвидност на длъжника, достатъчно ли е за преценка на състоянието му на платежоспособност или от значение е и ликвидността на тези активи?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен?
2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува?

Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани?

Относно недопустимостта на исковата му претенция срещу ответната етажна собственост на апартаментен комплекс „Тамплиер”-гр. Б. /с управител Св. К./, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 68 001.84 лв., с оглед решаването на същия въпрос в противоречие с т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.

Представлява ли официално заверен препис на оригинал, по смисъла на чл. 183 ГПК, представен по делото препис на частен документ, заверен с оригинален печат „ вярно с оригинала” и подпис на длъжностно лице от Служба за граничен контрол в Република Т. и каква е доказателствената сила на такъв документ?

Може ли въззивният съд служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, когато във въззивната жалба са въведени оплаквания за погрешно установяване на даден релевантен за делото факт и за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част?

Относно задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводи на страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция.

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му?

Налице ли е процесуална легитимация на част от сънаследниците на поименни акции за предявяване на иск за защита на членствените им права в акционерно дружество?

Кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест по иск за връщане на заета сума и направено възражение за изтекла погасителна давност?

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Трябва ли признанието на дълга да бъде изрично, или то може да се извлича от всякакви конклудентни действия? Следва ли приемането и осчетоводяването на фактурите да се смята ”за приемане на качествено изпълнение”по договор за строителство?

Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ но неправилност на решението – постановяването му в нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото.

Относно подлежащите на доказване факти, разпределението на доказателствената тежест и наличието на доказателства за правопораждащите твърдения, да осигури възможност на страните да посочат относими доказателства.

За наличието на лични или други неслужебни цели като елемент от фактическия състав, от който възниква вземане за обезщетяване на вреди от деликт срещу ръководител, извършил незаконно уволнително волеизявление.

Следва ли въззивният съд да обоснове решението си в случаите когато обезсилва решението на първоинстанционния съд?

Представлява ли нарушение на императивната разпоредба на чл. 43 ЗОП /отм./ включването на уговорка в договор за обществена поръчка, която допуска заплащане на цени по-високи от предложените от изпълнителя с офертата му при участието в процедурата по провеждане на обществената поръчка и представлява ли изменение на договора за обществена поръчка уговаряне на такава възможност за последваща промяна на единичните цени?

Относно процесуалните права на синдика да представлява длъжник в производство по несъстоятелност, по предявен иск по чл.694,ал.1 ТЗ и да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника.

Относно възможността за отклонение от параметрите на обществената поръчка.

Относно предявяване на прекия иск от пострадалия срещу застрахователя по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, е решен в противоречие с Р № 893/16.11.2007 г. по гр.д. № 1124/2006 г. на ВКС-І г.о. и решаван противоречиво от съдилищата, като са представени две решения на ВТАС и СРС.

Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 ГПК и чл. 146, т. 5 ГПК?

Относно валидността на решението на ИК на ОНС, когато не е подписано от оторизираното по закон лице. Относно приложението на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ и за допустимостта и относимостта на свидетелските показания относно предоставеното право на ползване,респ.границите на предоставения за ползване имот.

Относно приложението на чл. 312, ал. 2 ГПК и в частност преклудира ли се възможността на ищеца да представи доказателства по направените от ответника оспорвания в бързото производство по иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

Когато кооперацията е изградила сграда със собствени средства до 13 юли 1991 г., която не е била иззета или одържавена, необходимо ли е било кооперацията да иска по реда на §1 от ДР към ЗК от 1999 г. връщане като кооперативно имущество на терена, прилежащ към сградата? Когато за прилежащия терен няма съставен акт за държавна /общинска/ собственост, задължително ли е развитие на административно производство, за да възникнат правата на кооперацията по чл.2, ал.3 ЗОбС / отм/? Без да е съставен акт за държавна/ общинска/ собственост за прилежащ терен, възможно ли е развитие на предвиденото в ЗК административно производство? Имат ли възможност кооперациите да защитят правата си по общия исков ред ако до края на срока по §1 от ДР към ЗК от 1991 г.- 7.02.1993 г. не са поискали деактуване на сградите и прилежащия терен съгласно § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗК-ДВ бр.41/ 2007 г.?

Относно зачитането на материалната доказателствена сила на акта за държавна собственост.

Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че офисът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на пълна трансформация, в противоречие с решение №296 от 15.06.2010г. по гр.д.№422/2009г. на Върховния касационен съд, ІІг.о.? Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че апартаментът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на частична трансформация, е разрешен при противоречива съдебна практика – №907 от 30.11.2006г. по гр.д.№635/2005г. на ВКС, ІІг.о.?

Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че офисът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на пълна трансформация, в противоречие с решение №296 от 15.06.2010г. по гр.д.№422/2009г. на Върховния касационен съд, IIг.о.? Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че апартаментът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на частична трансформация, е разрешен при противоречива съдебна практика – №907 от 30.11.2006г. по гр.д.№635/2005г. на ВКС, IIг.о.?

Дали искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде разглеждано само във връзка с чл. 7 З. и то при условията на евентуалност, но не и като самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, който е обусловил крайното решение на съда по това искане и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото?

Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя и дадената от него оценка въз основа на обективните критерии,посочени в оспорения от ищеца Протокол № 4400-1378 от 1.02.09г.на Комисията за подбор за начина на изпълнение на работата от служителя ?

Налице ли е правен интерес за съделител да се брани срещу предявения иск за делба с възражение за нищожност на договор за придобиване на делбения имот от общия наследодател, от който договор и този съделител черпи права ?

Относно необходимо ли е въззивния съд да изложи мотиви,обосноваващи извода му за промяна на определения от първоинстанционния съд срок по чл. 145, ал. 2 СК,в който съпругът дължи издръжка на другия невиновен за развода съпруг.

Допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение?

Следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и който е осъден да заплаща такава, но който през целия период на претендираната издръжка фактически е упражнявал родителски права и е отглеждал малолетно дете; следва ли да се приеме, че по този начин родителят е изпълнил установеното със съдебното решение задължение?

Може ли въззивният съд с оглед т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, предвид твърденията на страните, служебно да възложи задача на вещото лице по графологичната експертиза, а именно – наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор?

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

Относно приложението на чл. 328, ал.1, т.5 КТ и в частност относно преценката кога неизпълнението на възложената работа е поради липса на качества на работника като трайно обективно състояние.

Ползва ли се с предварителна синдикална закрила председател на синдикална организация, структурирана извън предприятието на работодателя?

Относно характеристиката на решенията на общото събрание на етажната собственост и приложението на правилата за недействителност на сделките към тях.

Може ли съдът да основава решението си на доводи и обстоятелства, различни от въведените като спорни с отговора на исковата молба, въззивната жалба и отговора на жалбата ?

Чия е доказателствената тежест за установяване на владението върху недвижим имот за изискуемия от ЗС срок за придобиване на имота по давност в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка ?

Относно конститутивното действие на решението на поземлената комисия, респ. О., за възстановяване право на собственост с план за земеразделяне, при наличие на индивидуализиране на имотите в него по площ и граници, при липсата на издадени скици, и релевантността на последното обстоятелство за възстановяването на собствеността, произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 511 от 19.11.2010 год. по гр. д. № 1080/2009 год. ВКС, решение № 248 от 11.06.2012 год. по гр. д. № 470/2011 год. ВКС и ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС.

Кой е съдът, компетентен по Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа да се произнесе по иск за развод между съпрузи с обичайно местопребиваване на територията на държава членка на Съюза и еднакво гражданство на друга държава членка на Съюза? Относно компетентността по съпътстващите развода въпроси.

Относно касационно обжалване на въззивно решение по гр. д. № 3888/2011 г. на Софийския апелативен съд с определение от 10. 06. 2013 г. по настоящото дело.

Относно противоречие с практиката на ВКС, т. 19 на ТР № 1/04. 01. 2001 г., ОСГК, тъй-като във въззивното решение не са изложени мотиви по въпросите за личните отношения между майката и децата и издръжката на децата.

Относно задължението на съда да мотивира съдебния акт досежно начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на водене чужда работа без пълномощие.

Има ли правен интерес работникът или служителят, като страна по трудовия договор, да предяви иск за обявяване недействителността на договора по чл. 74, ал. 1 КТ ?

Дали наличието или липсата на трудово правоотношение между страните е въпрос по съществото на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, или е такъв по процесуалната допустимост на този иск и на производството по него?

Kой факт поражда правните последици на съкращаване на щата – волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатни бройки или изготвеното въз основа на решението на работодателя щатното разписание и длъжен ли е работодателят да включи в подбора всички работници в дружеството или само изпълняващите длъжността в съответното структурно звено ? Oтносно последиците от неустановяване на факт, за който съдът не е допуснал доказателства, които страната е поискала своевременно.

Относно приложение принципа на диспозитивното начало. Относно легитимацията на наследник да предяви иск за унищожаване и за прогласявне недействителност на цялата сделка или само досежно пренадлежащата му част, за последиците от унищожаването на упълномощителната сделка по отношение на сключените въз основа на нея сделка.

Допустимо ли е възражението за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността ? Счита ли се за прекъсната придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено ?

Относно противоречие на въззивното решение с разясненията, дадени с т.1 на тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 год. по гр.дело № 3/1994 год. на ОСГК на ВС, съответно с т.1 на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по тълк.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС.

Относно надлежния ответник в производството.

Освобождава ли се от отговорност водач на МПС, причинил пътнотранспортно произшествие на регулирано със светофарна уредба кръстовище, ако при неработеща червена светлина на уредбата са работили останалите светлини?

Може ли да бъдат разпитани като свидетели по делото лица, които неправилно са били конституирани като ответници по иска от ищеца въз основа на дадени му указания от първоинстанционния съд, ако впоследствие въззивният съд е преценил, че не са надлежни ответници по иска и производството по отношение на тях е прекратено?

В какво следва да се изразява необходимата и изискуема процесуална грижа за своевременно узнаване на факти и обстоятелства от роднини на страните, за да бъдат ангажирани като свидетели и може ли близките роднински отношения със сочения свидетел да са причина за недопускането му ?

Относно неблагоприятните последици от непредставяне на поискан оригинал на представено копие от документ, предвидени в чл. 183 ГПК.

Дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП ?

Предоставено ли е надлежно правомощие на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция на дължими от потребителя суми за изминал период?

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Следва ли да се счита за пропуснат срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба, в случай, че допълнителната молба, с която недостатъците са изправени, е подадена в друг, различен от компетентния по делото съд, в последния ден от срока чрез лицензиран пощенски оператор?

Съставлява ли липсата на изчерпване на правото, регламентирана в чл. 15, ал. 1 ЗМГО, елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО? Осъщественият без съгласието на притежателят на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката, върху които е поставен със съгласие на притежателя й, представлява ли нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО?

Какъв е характерът на съдебния акт, с който съдът се произнася по допустимостта на иска по чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ /отм./?

Може ли да се приеме за годно доказателствено средство заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от съда и неоспорена от страните, в която се съдържа констатация на вещото лице, направена въз основа на справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, относно периода на оставане без работа след уволнението ?

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Относно възможността да се признае пълна трансформация на придобито по време на брака имущество в лична собственост на единия съпруг, когато страни по договора за покупка са двамата съпрузи и в нотариалния акт е отразено, че цената е платена от двамата съпрузи и при направено признание за общност в споразумение по чл.99 СК/отм./.

Става ли приращение сградата, построена от ТКЗС върху земя, внесена от член-кооператорите, тяхна собственост, или става собственост на ТКЗС, подлежат ли на оценяване и продажба чрез търг от ЛС на ТКЗС такива сгради, по какъв ред и в каква форма се прехвърля собствеността, респективно подлежи ли на продажба и по какъв ред прилежащата им земя?

Допустимо ли е въззивният съд да се произнася извън рамките на наведеното във въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя?

Представлява ли представеното по делото удостоверение, издадено въз основа на махленско свидетелство, писмено доказателство по смисъла на чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ за доказване на правото на собственост върху претендирани за възстановяване гори?

Относно възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество когото бъде установено по делото, че дадена вещ е придобита с договор, в който като купувачи са посочени и двамата съпрузи.

Относно пределите на задължителния характер на решенията на ВКС,с които делото е върнато на първоинстанционния или въззивния съд,но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен.

Относно правното действие на решение на поземлената комисия /ОС “Земеделие”/ за възстановяване на собствеността, което не е придружено със скица.

Може ли да се допусне разпределение в ползването на семейно жилище, ако е поделяемо ?

Относно земеделски имоти, подлежащи на възстановяване и за началото на давностния срок за придобиване на собствеността при неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността.

Относно частта, с която е отхвърлен иска за ½ ид.ч. от поземления имот, по процесуалния въпрос за задължението на съда да се произнесе именно по наведените в исковата молба обстоятелства, а при неяснота да предприеме действия по установяване действителния смисъл на ищцовите твърдения.

Относно противоречие на въззивното решение с т.17 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.

Относно правомощията на втората инстанция и задължението на въззивния съд да разгледа самия материалноправен спор по същество като обсъди всички доводи и възражения на страните.

По какъв способ следва да се извърши съдебна делба, когато е възможно от допуснатите до делба имоти да бъдат обособени толкова дяла, колкото са съделителите по колена или когато до делба са допуснати толкова имоти, колкото са съделителите по колена? Дължи ли се заплащане като подобрения в делбения имот на стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота?

Относно задължителната сила на присъда за гражданския съд при разглеждане на спор по чл. 2, т. 2 ЗОДОбВ.

Относно допустимостта на делбата по отношение на съсобствен между страните по делото и трети лица имот.

Относно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.

Наличието или липсата на причинна връзка между поведението на животното, в случая кучето, и увреждането на пострадалия ищец, когато липсва непосредствен физически контакт между тях?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

Относно началната дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск, поради липса на задължителна съдебна практика и създадена практика на съдилищата, приравняваща начина на неговото престиране с този на трудово възнаграждение по КТ.

Дали уговорката за неустойка за забава при двустранна търговска сделка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, с оглед прекомерността на размера и липсата на краен срок?

Относно естеството на имуществената вреда, представляваща разлика между получаваното от нея преди непозволеното увреждане от ПТП брутно трудово възнаграждение и последващото обезщетение за временна нетрудоспособност, която въззивният съд е квалифицирал като „пропусната полза”.

Относно правното значение на анекса от 04.01.2007 г., с който е постигнато съгласие за изменение на наемната цена за минал период, обвързващата сила на анекса и правоизменящия му ефект спрямо съдържанието на наемното правоотношение.

Относно релевирания от петимата касатори правен въпрос, отнасящ се до активната им легитимация да търсят обезщетение за понесените от тях имуществени вреди от смъртта на общия им наследодател, когато липсват данни последният приживе да е бил назначен на постоянна работа с трудов договор или да е осъществявал търговска или друга дейност за собствена сметка и риск.

Относно правата на възложителя при констатирани недостатъци на изработеното и дължи ли възложителят заплащане на вложените материали, труд и възнаграждение при извършване на работата с недостатъци.

Дали безспорността на вземането на кредитора представлява предпоставка за откриване производство по несъстоятелност?

Допустимо ли е да се събират доказателства чрез унищожаването на други доказателства?

Кога е налице незаконно недопускане на работа на възстановен по съдебен ред работник или служител? Необходимо ли е същият да се явява ежедневно в предприятието за започване на работа? Достатъчно ли е еднократното му явяване, за да заеме длъжността на която е възстановен и какви са проявните форми на недопускане – кога недопускането от страна на работодателя се изразява в бездействие, което пречи да се започне реалното изпълнение на работата?

Дали удовлетворяване на ипотекарен кредитор може да стане по реда на извършена продажба при договаряне сам със себе си- е решен в противоречие на практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата?

Относно недължимост на сума в общ размер 5665. 31 лв. за неплатена топлинна енергия в периода от 1. 2. 1998 г. до 17. 10. 2005 г.

Относно правните последици на съдопроизводствените действия, извършени в периода между влизане в сила на ГПК (ДВ, бр. 59 от 2007 г.) и изменението, въведено с ЗИД ГПК с ДВ, бр. 50 от 2008 г. Относно съотношението между преклузията на процесуални права и действия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало, в т.ч. в случаите, когато съдът разполага с правомощието и задължението да събира доказателства и по служебен почин, каквато е хипотезата при определянето на режим на лични отношения между родители и деца

Кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността, когато към момента на одържавяването на г. , наследодателят, на чието име са записани е починал и кой е релевантният момент за установяване правото на собственост върху г. с оглед реституцията им?

Може ли да се претендира възстановяване правото на собственост от името на наследодател, починал към момента на отнемане на имота?

Относно предмета на спора по чл.14, ал.4 от ЗЗПЗЗ /само чието разглеждане е недопустимо в делбеното производство/ - правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации.

Относно точното тълкуване на понятията “трансферен договор” и връзката му с възникването на трудово правоотношение.

Действително, в тези решения е прието, че ЖСК „Български художник” е собственик на 8500/20595 ид.ч. от парцела, върху който е изградена сградата, в която се намира процесният апартамент, но в тях не е разглеждано и съдебните състави не са се произнасяли по изрично възражение за нищожност на договорите от 19.05.1994 г. за продажба и дарение на ид.ч. от парцела от С. на българските художници на ЖСК „Български художник” поради това, че тези договори били подписани от П. на УС на ЖСК „Български художник”, за който нямало доказателства да е бил упълномощен от УС на ЖСК да го представлява по тези сделки?

Трябва ли да се отложи делото при наличие на внезапна пречка за явяване в насроченото заседание на страната и на процесуалният й представител – в разрез с практиката на ВКС?

Дали предвидената процедура по удостоверяване на волеизявлението на лицата по чл. 479, ал. 1 ГПК/отм./ намира приложение по отношение на лице, което не е обективирало или не се е позовало на обстоятелството, че е глухо?

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора ?

Относно задължението на съда да постанови решение след преценка на всички доказателства по делото.

Дали поставеният върху договора от 11.11.1946 г. от съдия щемпел от 21.11.1947 г. за внесена държавна такса за прехвърлянето на имотите по този договор може да се приеме като достатъчно доказателство за вписването на договора в 6-месечния срок по Закона за уреждане на правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори от 1947 г. или това вписване може да се докаже само чрез записка за вписване?

Otnosno иск и за наличието на абсолютната процесуална предпоставка “правен интерес” от провеждането му след като общината не осъществява фактическата власт върху спорната вещ.

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

Относно приложението на чл. 193, ал. 3 вр. с ал. 2 КТ.

Относно възможността да се поиска от съда да установи право на възстановяване собственост върху земеделски земи на бившите собственици или техните наследници с гласни доказателства и разрешения от въззивния съд процесуален въпрос не е в съответствие с практика на ВКС.

Относно задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства и връзката между тях.

Относно прилагане на съществена процесуална норма в противоречие на задължителната практика на ВС на РБ и ВКС.

Относно пазарната оценка на новообразуваните при делбата обособени обекти.

Какви са предпоставките, за да се приеме, че сънаследствен недвижим имот е придобит само от част от наследниците, а останалите сънаследници са изгубили правото си на собственост на съответната наследствена част, защото другите са я придобили по давност и същите ли са те и при обикновенна съсобственост? Постоянното живеене в самостоятелен обект на правото на собственост приживе на наследодателя и пристрояване и застрояване с допълнителни постройки на съсобствения /сънаследствен/ имот след смъртта на наследодателя достатъчни действия ли са за да се приеме, че е демонстриран анимус за своене?

Става ли Общинска собственост недвижим имот, в който се извършва стопанска дейност, която задоволява населението на това населено место?

Чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане на работника без работа в шестмесечен срок след незаконното уволнение?

Относно правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба.

Относно водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, т.е. упълномощените за водачи лица, се считат за застраховани за времето, за което са били упълномощени. Относно попълване на делото с факти и доказателства-как се приемат и ценят доказателствата намиращи се в приложеното наказателно дело.

Относно правното основание на така предявените искове.

Относно преценката на разнопосочни заключения на вещи лица.

Нищожно ли е съдебно решение, обявено на дата, на която съдията-докладчик е бил командирован в друг съд, както и допустимо ли е въззивния съд да формира изводите си,позовавайки се на грешния факт, че последното заседание на съда е проведено на 15.11.2010г. вместо вярната дата 28.09.2010г.?

Нищожни ли са извършените разпореждания с чужд имот ?

Относно изпълнението на указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за съда, на който е върнато делото и с оглед задължителната съдебна практика по този въпрос.

Има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти, и противоправно ли е изразяването му ? Как следва да се прилага принципът на справедливостта при обективно съединени искове, с които се претендира обезщетение за вреди от отделни публикации, които са поредни и през незначителни интервали от време, както и при положение, че различни издатели в един и същи ден публикуват статии, съдържащи неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на един от тях, съответно как се определя размерът на обезщетението при ангажиране на отговорността на всеки от издателите ?

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя?

Следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината, както и по въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд ?

Необходимо ли е нарочно искане от страна на наследника по закон, за да бъде върнат подареният имот в наследството и за да бъде осъден наследникът по закон да заплати на надарените размера на разполагаемата част от наследството?

Относно правомощията на въззивния съд при преценка за наличието или липсата на основание за отвод по отношение на съдебния състав в първоинстанционното производство.

Относно допустимостта на касационното обжалване, са свързани със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства от страните.

Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Задължен ли е въззивния съд да извърши проверка на събраните по делото доказателства и да разгледа по същество направените доводи във въззивната жалба относно правопораждащото действие на осъществилите се правопораждащи факти? Задължен ли е въззивния съд да обсъди дали извършената замяна на недвижими имоти, обективирана в протокол от 10.04.1959 г., е породила транслативно действие и за спорния имот, при направен довод, че няма данни той да е одържавяван и предоставян за ползване на Института по хидрология и метеорология?

Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1, 2 СК / чл. 21, ал. 1, 2 СК, /отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители.

Дали правото на застрахователя по договор за имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от наличие на причинно – следствена връзка между поведението на застрахования по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие/вредите?

Какво е доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна? Какво е доказателственото значение за установяване на сключен договор за търговска продажба на неподписана от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС, както и по същата не е ползван данъчен кредит от задължената страна?

Относно отговорността на застрахователя по чл. 229 КЗ спрямо застрахования за платените от последния лихви и разноски на увреденото лице.

Има ли материална и процесуална легитимация и правен интерес кредитополучател, респективно неговите наследници, който е застраховал живота си срещу определени рискове, да иска осъждането на застрахователното дружество да изплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата сума, при осъществяване на застрахователно събитие? Притежават ли наследниците на застрахованото по групова застраховка „Живот” лице правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на правата на банката в случаите, когато тя бездейства?

Относно обсега за прилагане на служебното начало: недоказаността на погасителния ефект на компенсацията; липсата на задължение за заплащане на обезщетение; липсата на неизпълнение на задълженията по договора за охрана и превратно тълкуване на договорните клаузи.

Явява ли се отправянето на изявление за прихващане до синдика, съгласно чл. 645, ал. 2 ТЗ, задължителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на компенсационното право пред съда чрез възражението за прихващане.

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Прехвърлимо ли е вземане, чийто източник е договор за обществена поръчка?

Относно противоречието на въззивното решение със сегашната задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 от постановките на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2013 г.

Включено ли е във фактическия състав на отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ /отм./ изплащането на обезщетението, т. е. обуславящо ли е изплащането на обезщетението, за да премине собствеността в патримониума на държавата ?

Дали с цедиране на вземането е настъпила промяна по отношение страните на договор, сключен под режима на ЗОП с оглед приемането след постановяване на решението на САС на нов чл. 42а ЗОП на която разпоредба законодателят е придал обратно действие – пар. 115, ал. 3 ПЗР ЗИДЗОП.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

Относно допустимостта въззивният съд да основе изводите си в решението на доказателство, което не е прието по установения ред, относно доказателствената сила на признанието на факт, изхождащо от страна по спора и относно задължението на въззивния съд да обсъди направено от страната признание на факт и всички доводи и възражения на страните, както и да изложи ясни и точни мотиви по тях.

Управомощен ли е изпълнителният директор на акционерното дружество, на който е предоставено от устава и закона да извършва оперативно управление, да прави самостоятелно/по своя воля/ промени в щатното разписание?

Налице ли е правоприемство на основание чл.170, ал.4 вр. чл. 229, ал.1 от Устава на Българската православна църква от страна на Манастир „Св. А. М.”, като правоприемник на монах в манастира, поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие с приетото в приложеното по делото решение от 29.09.1972 г. по гр.д. № 1334/1972 г., І г.о. на ВКС ?

Дали разпоредбата на чл. 59, ал.1 З./ отм./ се прилага и по отношение на неурегулирани с дворищнорегулационен план имоти ?

Обвързан ли е съдът от постановеното от него определение относно това кой завещателен акт е оспорен и какво възражение за намаление на завещанието е направил наследникът със запазена част от наследството?

Кой е приложимият закон ЗУЕС или ЗС с оглед липсата на мотиви във въззивното решение?

Дали претендираните подобрения са извършени от ищеца в качеството на държател или на владелец?

При кумулативно наведени основания за нищожност на договор следва ли съдът да разгледа всяко от основанията за нищожност като отделен иск и респективно да се произнесе с отделен диспозитив за всяко едно от основанията?

Когато в исковата молба е неяснен придобивният способ, от който ищецът по ревандикационния иск извежда качеството си на собственик на вещта, какви са последиците на доклада и дадените от първата инстанция указания относно фактите, които страните следва да докажат?

Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса?

При ограниченото /непълно/ въззивно обжалване с оглед действащата процесуална уредба по ГПК /в сила от 01.03.2008г./, втората инстанция като решаващ / по същество на делото/ или като контролноотменителен /проверяващ/ правораздавателен съд действа и какви са правомощията на въззивния съд когато установи, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, след като е сезиран с конкретно оплакване по това обстоятелство във въззивната жалба, като в този случай недопустимо или неправилно е решението на първоинстанционния съд ?

Длъжен ли е съда да се произнесе по своевременно направено възражение за давност, за който е констатирано противоречие с приетото в решения № 111 от 8.10.2010г. по т.д.№ 1068/09г. на І т.о., № 93 от 6.07.2010г. по т.д.№ 808/09г. на І т.о., Постановления № 7/1965г., № 1/1985г. и № 7/1953г. на Пленума на ВС?

Относно правния характер на договора за управление и относно компетентния орган, определящ възнаграждението на изпълнителния директор на АД с двустепенна система на управление.

Относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания и възражения в обхвата, очертан от въззивната жалба, за служебните задължения на съда по предявен иск за присъждане на левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута и за правомощията на въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение поради неизпълнението на тези задължения.

Относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК и при бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение, когато е нарушена императивна правна норма.

Длъжен ли е въззивния съд да обсъди отново и изцяло установените факти по делото и събраните доказателства в тяхната съвкупност?

Следва ли съдът, когато искът е доказан по своето основание, да определя размера на неустойката по своя преценка или следва да назначи експертиза?

Следва ли да бъде уважено направеното възражение за прихващане относно изплатените обезщетения по чл. 220 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ с присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и Следва ли решаващият съд да се произнесе изрично в мотивите относно направено възражение за прихващане от ответника на сумите, изплатени като обезщетение по чл. 220 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, или е достатъчно изцяло присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за да се приеме, че възражението е отхвърлено?

Как следва да се определи реалния размер на притежаваните от етажен собственик идеални части от общите части на сградата, когато той притежава самостоятелни обекти в надземната и подземната част на същата – дали като съотношение между стойността на всеки обект към стойността на цялата сграда, или като съотношения между стойността на обекта и съответната част от сградата, в която е разположен?

Имат ли право общините и В и К дружествата да държат в чужд имот канализационни тръби и съоръжения, изградени от тях преди възстановяване на собствеността върху имота на бившите собственици и преди влизане в сила на Закона за водите от 2000 г. ?

Относно нарушение на принципа на служебно начало, предоставяща му възможност да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна.

Относно допустимостта на постановения съдебен акт, предвид твърдяното противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в автомобил, управляван от шофьор, който е употребил алкохол със знанието на пострадалия и без този водач да притежава свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство също е било известно на потърпевшия от настъпилото ПТП, както и дали следва да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?

Преклудирано ли е правото на страна да представи съдебен акт, постановен преди приключването на устните състезания пред първата инстанция, но влязъл в сила след приключването им?

Към кой момент следва да се установи дали ищецът е носител на спорното вещно право?

Правомощията на въззивната инстанция при преценка дали дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е правилна при предявен иск за предаване владението на недвижим имот, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба?

Относно равомощията на съда при действието на ГПК/отм./ служебно да назначава експертизи. Относно правомощията на съда да основе изводите си за идентичност на недвижими имоти на данни, съдържащи се в представени по делото доказателства без да назначава експертиза.

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Дали строителството на имот със собствени средства или участието в строителството на имот върху чужда земя, последвано от непрекъснато упражняване на фактическата власт върху имота за повече от 10 години, извършване на довършителни работи и/или подобрения в него, представляват действия по открито и явно владение на имота?

Относно процесуален представител на Ю. М. А. , против въззивно решение № 138/25.06.2015 г. по гр.д.№ 298/2015 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е отменено решение № 122/11.02.2015 г. по гр.д.№ 2445/2014 г. по описа на Шуменски районен съд, с което са уважени предявените от Ю. М. А. против СОУ „Н.Й.В.“ – [населено място], област Ш., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и исковете са отхвърлени.

Относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава своите изводи ако по делото са изготвени експертизи с идентични задачи, но с различни заключения.

Дали когато във въззивната жалба се правят възражения по факти, установени с приети от първостепенния съд експертизи и при направено искане от въззиваемия с отговора на въззивната жалба за допускане на нова съдебна експертиза със задачи пряко свързани с направените възражения, следва въззивният съд да уважи това искане?

При условията на ограничен въззив разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК не позволява на въззивния съд служебно да променя фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, но не и в хипотезата, в която въззивната жалба обективира оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснати процесуални нарушения във връзка с доказването. Неизпълнението на това задължение и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, което не обективира произнасяне по релевираните оплаквания във връзка с приетите за установени от първата инстанция факти, обуславя неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, доколкото касационната инстанция, като такава по правото, а не по фактите, не е в състояние да поправи допуснатия порок при постановяване на въззивното решение.

Оценяем или неоценяем е искът за установяване на нищожността на отделни части от договор?

Редовна ли е исковата молба и смята ли се за подадена в срок /преди настъпване смъртта на ищеца/ при представяне на доказателства от другата страна, че куриерската фирма не е създала пратката в деня на приемането й?Ползва ли се товарителницата с формална доказателствена сила, относно удостоверените в нея факти, в това число и отразената в нея дата на постъпване на пратката? Опровергава ли удостоверителната сила на товарителницата досежно датата на създаване на пратката, удостоверение, съдържащо датата на създаване и обработване на пощенската пратка?

За доказателствената стойност на приемно-предавателния протокол като частен свидетелстващ документ и за неговото значение за преклудиране на възможността на възложителя да направи възражение за неточно изпълнение на договора в количествено отношение.

Може ли държавно училище да прави надлежно възражение за придобиване по давност и съответно да придобие по давност правото на собственост върху имот- частна собственост, респективно имот- собственост на търговско дружество?

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, в случая тези на ищците за наличието на основания за изключителна собственост на имота, се явява релевантен за изхода на делото, тъй като липсват съображения в тази връзка, с оглед приетото от съда като основателно възражение на ответника.

Относно възможността да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, произнасянето по който противоречи на т. 4 от ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС.

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Допустимо ли е начисляването на наказателни лихви за забава и законна лихва за забава върху едно и също вземане, за един и същи период на забава в частност когато вземането е преоформено по реда на ЗУНК, договорени до 31.12.1990г.?

Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция?

В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?

За периода, в който държавните служители от МВР имат право на 12 дни допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 ЗМВР 1997 /отм./, (предишна т. 8) и по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 /отм./: дали този отпуск се дължи за положения извънреден труд през съответното отчетно тримесечие по чл. 212, ал. 3 ЗМВР 1997 /отм./ и чл. 211, ал. 3 ЗМВР 2006 /отм./ или за период от една година?

Може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника) ?

За правомощията на въззивния съд когато констатира нередовност в исковата молба.

Относно допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваните пред въззивния съд части.

За обстоятелствата, които са релевантни при определяне на издръжката на дете и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да съобрази намалелите (в сравнение с момента на постановяване на първоинстанционното решение) доходи на осъденият да заплаща издръжка родител.

Относно значението на Д. – експертизата като доказателство в производството по установяване на произход.

Кой е началния момент на новата погасителна давност за вземане, по изпълнително производство по което е била налице хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК /отм./, сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело, по което е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила въззивно решение, отменено по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 293, ал. 3 ГПК ?

Относно „критериите за определяне на съдебния акт като недопустим„.

Следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимост да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за установяването на които от първоинстанционния съд не са били давани указания?

Относно възможността да бъдат представяни нови доказателства пред въззивната инстанция в производство, развиващо се по реда на ГПК от 1952г./сега отменен/ и задължението на съда да ги вземе предвид.

За задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост”, включително обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал от неразумно дълго продължилото производство и обстоятелството, че производството е било спряно поради неразкриване на автора на престъплението.

Може ли въззивната инстанция да промени приетите за установени от първоинстанционния съд факти, без да има изрично посочено оплакване във въззивната жалба ? Следва ли въззивният съд, без да има оплакване във въззивната жалба, да достигне до решение, променяйки изводите относно правопораждащия факт и едновременно с това да потвърди въззивното решение ?

За правомощието на въззивния съд да даде указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, състояща се в непосочването на факти за начина на увреждането и съдържанието на причинената вреда и по материалноправния въпрос за кръга на наследниците на починал работник при трудова злополука, имащи право на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи и търпи ли такива вреди трудоспособен, работещ преживял съпруг.

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на допълнителни доказателства.

Относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.

За разпределението на доказателствената тежест при въведени от ищеца по спор за незаконно уволнение доводи за липса на подбор с лица, изпълняващи конкретно посочени от него длъжности.

съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди всички доказателства и доводите на страните, както и че необсъждането на доказателства и доводи представлява процесуално нарушение, което когато е съществено, е основание за отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Следва ли въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора за собственост, или при положение, че ответника не владее имота предмет на ревандикация, следва отхвърли иска, без да обсъжда принадлежността на правото на собственост?
Допустимо ли е да се уважи иска в установителната му част, а да се отхвърли в осъдителната при положение, че ответника не владее процесния имот?

Липсата на разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд следва ли да се поправи от въззивната инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение в случая, когато не е отстранено от въззивната инстанция?

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

Относими и допустими ли са за доказване на предпоставката по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – „знание за увреждането“ у ответника-приобретател по атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор („лицето, с което длъжникът е договарял“), свидетелски показания за обстоятелствата, че същият не владее и не ползва недвижимия имот, придобит по договора, както и писмени доказателства – документи, изходящи от Националната агенция по приходите (НАП) – относно обстоятелствата, дали и кога ответникът-приобретател е декларирал придобиването на имота? Достатъчно ли е за доказването на същата предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства-индиции (косвени доказателства), като например: ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е декларирал същия на свое име, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена?

Какви са правните последици от депозирано при работодателя писмено и подписано от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, в което не се сочи правно основание, но се съдържа срок от едномесечно предизвестие – има ли то прекратителен ефект за трудовото правоотношение, на кое основание и от кой момент?

Относно правомощията на въззивния съд в случаите, когато констатира, че първостепенният съд не се е произнесъл по иска на предявеното основание, дали след като е поставил правната квалификация, съдът следва да се произнесе по предявения иск, или следва да върне делото на първоинстанционния съд, той да разгледа иска на поставената правна квалификация.

Относно правата на наследодателя в имотите, които се включват в наследствената маса и в резултат от това за неправилно определяне стойността й, както и с каква част от нея е накърнена запазената част на ищцата с извършеното от наследодателя приживе дарение.

По какви белези се идентифицира лек автомобил, когато е извършена манипулация, в резултат на която не може да се установят оригиналните номера на рамата и на двигателя на автомобила?

За допустимостта на делбата на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на СТЕ, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот, както и за съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени.

Правото на съпруга да обори презумпцията за съвместен принос по СК представлява ли наследимо имуществено право и то може ли да се упражни от лице, в чиято полза е направено завещание от наследодателя?

Може ли да бъде обект на владение вещното право на строеж, от кога започва да тече придобивната давност за приобретателя на това право на строеж и по какъв начин се обективира намерението за своене на имота от негова страна ?

Длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза за установяване размера на парична претенция, ако по делото е безспорно доказано основанието на тази претенция ?

Счита ли се прекъсната погасителната давност от изпълнителни действия, предприети въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист ?

Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?

При действието на чл. 11, чл. 12 Примерния устав на ТКЗС запазват ли земеделските кооператори правото си на собственост в реални граници върху дворното място, щом то е включено в регулационния план на населеното място и може ли такъв имот да се придобива по давност?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Относно довода за наличие на осиновително правоотношение, прекратило правоотношенията по произход между ищцата и рождената й майка, е обуславящо изхода на заявения за разрешаване спор.

Длъжен ли е съдът, след като констатира, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец на имота на ответника, да обсъди и се произнесе по основателността на претенциите на ищеца за извършени подобрения и направени необходими разноски за този имот в качеството му на недобросъвестен владелец или държател? Дали правоприемството на общината от държавата по отношение на правото на собственост на държавни имоти, които са преминали в общинска собственост ex lege на основание пар.7, т.6 ПЗР на ЗМСМА включва правоприемство и по отношение на дължимите от реституираните собственици на имотите обезщетения за извършени преди влизане в сила на пар.7, т.6 ПЗР на ЗМСМА от държавата подобрения и направени необходими разноски в такива имоти?

Относно доказателствената сила и стойност на актовете на Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и конкретизиращите въпроси – каква е доказателствената сила на актовете в строителството,съставени по реда на Наредба № 3/ 31.07.2003 год. и може ли актовете за установяване и приемане на СМР по Наредба № 3 и констатациите в Разрешението за ползване да се противопоставят на трети лица. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и представените доказателства? Трябва ли съдът да аргументира защо не кредитира заключението на приетата по делото експертиза,установяваща действителното извършване на СМР? Трябва ли съдът да назначи служебно по своя преценка техническа експертиза за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция ? Може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първата инстанция,ако тя не е обсъдила всички възражения и доказателства на страните или ако пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства и са повдигнати нови възражения?

Какви са правомощията на въззивния съд, като съд по същество и при условията на ограничен въззив по чл. 269 ГПК?

Относно характера на съглашението за отмяна на право на ползване, учредено в полза на трето лице и преценката за правната същност на договора с оглед наименованието му и съдържащите се в него изявления на страните.

От кой момент се счита предявен искът срещу правосубектния ответник универсален правоприемник на преобразуваното търговско дружество, което е настъпило преди подаване на исковата молба?

Има ли обратно действие нормата на § 57 от ПЗР на ЗИД ЗМВР /обн.ДВ, бр.44 от 12.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./, по отношение на служебни правоотношения, които са прекратени преди влизане в сила на посочената норма, във връзка с приложението на чл.252 и чл.253 ЗМВР?

Относно допустимостта на свидетелските показания за установяване на мандатно правоотношение между страните,като разрешен от в противоречие със задължителната практика на ВКС .

Когато в производство по трудов спор по оспорване на дисциплинарно наказание е направен довод за неравноправно третиране – дискриминация, по признак членство в синдикална организация, съдът има ли правомощие да откаже да разгледа този довод с мотива, че той има значение само в производствата пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) ?

Следва ли, след като съдът сам е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по технически въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование? Допустимо ли е съдът да определя размера на уважената и отхвърлената част от иска „на око”, без да вземе предвид доказателствата по делото и без да обоснове и мотивира своето изчисление?

След измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба?

Как се установяват размерът и предвидимостта на вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./?

За насрочването на съдебно заседание и даване ход на делото по същество без да е изтекъл седмичния срок от получаване на призовката от страна до заседанието, за необходимостта да обсъди признанието на страна и за правното значение на спогодбата в заповедното производство.

Може ли въззивният съд, едва във въззивното производство, да определи наемна стойност на апартамент без да има специални знания и опит за това, без да ползва вещи лица – независими експерти?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли той да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?

Относно направено оспорване на автентичността на частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва, ако представилата документа страна не представи оригинала за изследване от специализирана съдебно-графологична експертиза. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото, тъй като не е възможно да се установи дали подписът е положен върху документа или е пренесен от друг документ?

Как следва да се преценява значението на документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност на сделка и за възможността симулативността да се установява и с други доказателства освен с обратно писмо?

Допустимо ли е ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност, ако тази инстанция е участвала в препирня за подсъдност по същото дело, разрешена от апелативния съд и обвързана ли е въззивната инстанция от даденото от апелативния съд разрешение по спора за подсъдността.

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

За правомощията на въззивния съд при разрешаване на материалноправния спор, без да е указал на страните да посочат относими доказателства по спора и при неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд, заявена чрез оплакване във въззивната жалба.

Може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това?

Относно приложимостта на тригодишната давност по чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на задълженията към „Т.” за заплащане на цена на консумирана топлинна енергия.

Относно законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство, обжалваното решение на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС , Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о.

Следва ли при изчисляване на доход от стопанска дейност да се приспаднат и разходите по осъществяването на дейността и кога се счита за законен източник получения от проверяваното лице банков кредит ? Следва ли преценката законен ли е източникът на доходи да се извършва към момента на придобиване на всяко от имуществата, придобити през проверявания период ?

При приемането за член на Ж. на съпруг на член на Ж. по право налице ли е частично заместване в членствени права по смисъла на чл. 16 ЗЖсК и поради това в този случай необходимо ли е за приемането да е представено съгласие в писмена форма с нотариална заверка на подписа на замествания член-кооператор, съгласно изискването на чл. 16, ал. 2 ЗЖсК, 2 ? Допустимо ли е член-кооператор на Ж. да се позовава на нищожност на решения на ОС на Ж. на основание чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗЖсК извън срока по чл. 40 от закона за отмяна на тези решения, поради противоречие на решението с незадължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 32 от 27.06.1988 г. по гр.д.№ 33 от 1987 г. на ОСГК на ВС и 3 ? Допустими ли са свидетелски показания за установяване на дарение на парични средства на стойност над 5 000 лв. от родителите на единия съпруг на този съпруг, поради противоречие със задължителна практика на ВКС- решение № 638 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 1832 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 529 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. ?

При неправилно квалифициран иск в първата инстанция,необходимо ли е въззивния съд да даде указания на ищеца,относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест или е длъжен да се произнесе по делото,съобразно дадената правна квалификация и установените по делото факти и обстоятелства,т.е.за правомощията на въззивната инстанция,когато приеме,че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Дали защитата по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични?

Допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата ?

Съдът може ли да ограничава предмета на делото само до съдържанието на изготвеното по застрахователната преписка писмо – отказ за заплащане на застрахователното обезщетение и при постановяване на решението да преценява само тези възражения и твърдения? Допустимо ли е застрахователят да заявява и други възражения в хода на процеса, извън тези в отказа за заплащане на застрахователното обезщетение по образуваната щета?

Налице ли е редовно призоваване, ако в изпратената до страната в производството призовка са вписани имената на друго лице като адресат?

Относно преценката на доказателствата и основанията за игнориране на приета медицинска експертиза.

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите на констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба.

Следва ли по заварено правоотношение да се прилагат процесуалните разпоредби на отменения ГПК относно допустимостта на свидетелсти показания за установяване на договори над определена в закона стойност, когато исковата молба е предявена при действието на новия ГПК ?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

Относно прехвърлителното действие на разпореждането с идеалните части от дворното място и по отношение на построените без учредено право на строеж от останалите съсобственици сгради в груб строеж, независимо от изричното му изключване като предмет на сделката, е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното решение на ВКС.

Допустимо ли е предявяване на иск за нищожност на съдебно решение, ако решението е било предмет на инстанционен контрол?

Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник ?

Длъжен ли е съдът да възприеме експертно заключение за месечен пазарен наем, дадено по различни от действителните характеристики на спорния имот и трябва ли в този случай да допусне допълнителна експертиза?

Изпълнила ли е страната в основното производство задължението си да посочи адрес на свидетел, ако заяви в кое доказателство този адрес се съдържа и длъжен ли е съдът да даде срок на страната да сочи нов адрес за призоваване на свидетел, ако първото призоваване е неуспешно не по нейна вина?

Възможно ли е въззивният съд да приеме едва с решението си за спорен определен факт, ако същият е бил веднъж вече надлежно отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с извършения доклад по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК?

Относно правомощията на въззивния съд по отменения ГПК от 1952 г. при нередовност на исковата молба (респ. – на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), имащо характера на искова молба) и произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд.

Относно приложното поле на косвения съдебен контрол, осъществяван от гражданския съд върху влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие по възражение на ответника, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху възстановения имот преди образуване на ТКЗС.

Дали при констатиране на неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд,въззивният съд има право да обезсилва решението му и да връща делото за ново произнасяне или е длъжен,като определи правилната правна квалификация,сам да се произнесе по същество на спора, както и по материалноправния въпрос относно характера на отношенията на страните по мандатен договор за управление на търговско дружество и приложимостта на разпоредбите на КТ,по време на действието и след прекратяването на такова правоотношение ?

Относно произнасянето по предявен от държавата иск, конституирана в производството на основание чл. 15, ал. 3 ГПК /отм./ при наличие на предявен от процесуалния ѝ субституент такъв за защита на правото на държавна собственост.

Вместо да се произнесе по спора, предмет на делото, въззивният съд е обсъждал липсата на непредявено от ищците придобивно основание, което обуславя извод за недопустимост на постановеното въззивно решение.

При констатиране на несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите на заповедта , следва ли съдът сам да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част или констатирането на това несъответствие е достатъчно за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество?

Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?

Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?

Има ли нарушение на основните начала на гражданския процес – състезателност, равенство между страните и установяване на истината, в случай, че съдът не се е произнесъл по молба за предоставяне на правна помощ?

При наличие на доказателства за основателност на иска следва ли съдът да приложи нормата на чл.162 ГПК по отношение на неговия размер?

Следва ли въззивният съд като изрази становище само с “потвърждаване на решението”, без да обсъди и разгледа наведените в жалбата възражения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по същество на спора, да не изложи собствени мотиви и собствени изводи в решението си ?

Когато отменителните решения на ВКС, постановявани по реда на чл.293, ал.3 ГПК, освен указанията по приложение на материалния и процесуалния закон съдържат и фактически констатации и правни изводи по отношение на обстоятелства, за които е събран необходимият доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по чл.294, ал.1 ГПК, тези констатации и правни изводи задължителни ли са за въззивния съд при новото разглеждане на делото? Представлява ли признанието на факт, съдържащ се в изявление пред държавен орган, доказателство за съществуването на признатия факт и може ли същото да бъде опровергавано със свидетелски показания?

За допустимостта да се събират нови доказателства от въззивната инстанция.

Относно значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера , като настъпил в хода на производството , по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане , факт .

Относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници, като е представена съдебна практика, в т. ч. и задължителна.

Запазва ли се собствеността върху незастроени овощни градини и лозя в реални граници след масовизацията през 1958 г.?

Следва ли, преди да допусне делба на незаконна сграда, съдът служебно да проведе изследване за допустимостта на строежа по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането на тази сграда?

Кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост, могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

Може ли ответник по дело по предявен иск за собственост върху имот, възстановен на ищците с решение на ПК /ОСЗГ/, да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на неговото обобществяване, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент?

Tрябва ли въззивната инстанция да изготви собствени мотиви, когато не е възприела мотивите на първоинстанционното решение , поради несъвпадане на фактическите и правни изводи и следва ли когато излага мотиви различни от тези на първата инстанция, да посочи кои от тях споделя и кои не и на какво основание?

До кой момент страната може да представя релевантни доказателства за оставането си без работа?

Може ли да се допусне до делба движима вещ, която се държи от трето лице, преди да е проведен успешен ревандикационен иск за тази вещ?

Трябва ли да се изследва характера на завещателното разпореждане – дали е универсално завещание или завет по иск за възстановяване на запазена част от наследство срещу ползващо се от завещанието лице, което не е наследник по закон, ако наследството не е прието под опис, и ако завещанието е универсално, необходимо ли е приемането по опис на наследството от наследника със запазена част?

Относно правомощията на въззивната инстанция спрямо обжалваното първоинстанционно решение.

Относно доказателствената тежест за установяване на съпричиняване на трудова злополука от страна на работника поради груба небрежност. Налице ли е груба небрежност, когато работодателят не е провел инструктаж за безопасна работа?

Относно задължението на съда служебно да допусне експертиза за установяване вписванията по балансите на дружествата, след като такава експертиза е била отказана от първоинстанционния съд.

Относно правната възможност на доставчика на ел.енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати в насока заплащане на цената на консумираната ел.енергия в съответния обект, в случаите на установена пълна липса на средството за техническо измерване /СТИ/, поради отстраняването му, което е довело до липса на отчетен разход на ел.енергия, но при налична реална консумация на такава от страна на абоната за същия период.

Какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба ?

Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да допусне поискана от страната експертиза, което доказателствено средство в конкретния случай е от съществено значение за правилното решаване на делото ?

Има ли правен интерес ответникът по ревандикационен иск, да оспорва конститутивния административен акт на О., от който черпи право на собственост ищецът, в случай, че ответникът не твърди да има качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот към момента на обобществяването?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Кога следва да бъде извършен подборът – преди или след реалното съкращаване в щата, както и от значение ли е за законосъобразността на подбора извършването му преди реалното съкращаване в щата?

Относно задължението на съда да допусне поисканата от страната експертиза във връзка с определяне началната дата на неплатежоспособността, когато не разполага със специални икономически знания да прецени доводите във въззивната жалба за непълноти и неточности в приетата в първоинстанционното производство експертиза.

Може ли съдът да зачита последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд при незавършена процедура по чл. 119 КМЧП и при какви условия?

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

За правомощието на въззивния съд да отмени решението по отношение на необжалвалите обикновени другари на въззивника.

Има ли обратно действие развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило?

За относителната тежест на поведението на пострадалия в причинния процес, когато с поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушени правила за безопасност на труда.

Относно възможността, според действащата нормативна уредба, електроразпределителното дружество да извършва едностранно корекции на сметки на потребителите за минал период.

Относно доказателствената стойност на протокола за пътно-транспортно произшествие в гражданския процес и необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същия не е оспорен.

Относно липсата на идентичност на процесния имот с този, предмет на нотариален акт, съобразно кадастралния идентификатор и неговата уникалност и допустимо ли е произнасянето по иск, когато имотът не е индивидуализиран съобразно действащия регулационен план.

Относно действието във времето на нормите на ГПК от 1952 г. (отм.) и на ГПК от 2007 г., регламентиращи въззивното производство; и относно разликата между понятията „очевидна фактическа грешка“ и „непълно решение“.

Може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за неимуществени вреди при трудова злополука и без да посочи, как се извършва приспадането на платеното застрахователно обезщетение?

Допустимо ли е изменение на иск за парично вземане, когато същата сума се претендира на друго основание?

Кои особени затруднения са правнорелевантни по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК – само тези, които родителят търпи към момента на предявяване на иска или и тези, които ще търпи в бъдеще време и които са предвидими и очаквани с оглед на здравословното състояние, умствени възможности, наклонности и желания на родените от брака непълнолетни деца, които са му поверени за отглеждане и възпитание след развода с майката?

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск

Относно значението на проектната документация за противопожарните изисквания към обществени обекти, изпълнени в сграда; в кои части на документацията следва да е отразено това. Относно съответствието на документацията с действалата нормативна уредба, при проектиране и изграждане на сградата – чл. 153, ал. 1 от приложение № 1 към Наредба № 2 ПСТН в помещения.

За допустимостта на иск по чл. 124, ал. 4, предл. първо ГПК с оглед правния интерес от предявяването му, и може ли този иск да бъде предявен в отделно производство преди производството, в което документът е представен.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

Владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване,т.е. ако са налице т.нар. “търпими действия”,при наличие на евентуална уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост?

По какъв ред могат да се защитят лицата, на които с решение на общинската служба по земеделие е признато право на възстановяване на собствеността, в случай, че за същия земеделски имот в полза на ответниците по предявения ревандикационен иск е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Относно задължението на съда да се произнася по предмета на спора.

Относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата.

Otnosno правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/ за заплащане на обезщетение за частична загуба на превозен товар.

Какъв е срокът на погасителната давност по иск по чл. `````2, ал. 1, т. 2 З.. Прилага решение № 638/02.10.2009г. по гр.д. № 456/2008г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че погасителната давност за иск за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е петгодишна и тече от влизане в сила на оправдателната присъда?

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Дали разпореждането на МС от 1957 г. има вещно транслативно действие или с него е предоставено само ограниченото право на стопанисване и управление, върху недвижимия имот?

Когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, следва ли имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита предмет на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП?

Допустимо ли е делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение?

Относно връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и на договора.

За продължителността на давностния срок за погасяване на вземанията.

Дали приемането на извършени СМР по договор за строителство следва да става с акт обр. 19 като условие за заплащане на възнаграждение, когато това е изрично уговорено между страните ?

При спиране на делото поради смърт на една от страните в процеса, спират ли да текат за всички процесуалните срокове и дали всички последици от спиране на делото отпадат занапред от деня, когато спряното дело е било възобновено? Какво е правното значение на извършените процесуални действия, вкл. постановяване на съдебно решение, ако една от страните по делото е починала в хода на производството преди приключване на устните състезания в първата инстанция и към датата на внезапната и смърт срокът за отговор на исковата молба не е изтекъл, но е изтекъл към датата на конституиране на правоприемниците и, тъй като делото не е било спряно, а отложено?

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск.

Относно възможността за едностранна промяна от страна на доставчика в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електроенергия, въз основа на общите условия, в частност в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 20.10.2009 г. – 25.03.2010 г…

Относно изследване на каузалните правоотношения между страните при реализиране на менителничните права.

За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай на издадено осъдително решение срещу прекия причинител на увреждането.

Относно доказателствената тежест при оспорване редовността на вписванията в счетоводните книги .

Относно приложението на чл. 334 КТ: трансформира ли се без съгласие на страните допълнителният трудов договор в основен по силата на прекратяване на трудовото правоотношение по основния трудов договор.

За писмената форма на договора за предоставяне на ВИК услуги, предвидена в отменената Наредба № 9 от 23.IХ.1994 г. за ползуване на водоснабдителните и канализационните системи – като такава за валидност или само за доказване на сделката.

Относно процесуалноправните въпроси, свързани с приложението на чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 ГПК и на чл. 175 ГПК, чл. 176 ГПК, чл. 177 ГПК.

От кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж за тези, на които е учредено право на строеж от собствениците /на терена/ и от същия момент ли започва да тече този срок за добросъвестните приобретатели? Ако не е реализирано правото на строеж за долния етаж, започнал ли е да тече срокът за погасяване по давност /на правото на строеж/ за етажа над него?

Дали с акта за приемане на новопостроен обект е учредено право на преминаване през съседен урегулиран поземлен имот, както и дали ако въпреки учредяването на такова право реализирането му смущава и препятства упражняването на правото на собственост, негаторният иск е неоснователен ?

Съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 и сл. от отм. ГПК от 1952 г./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове и допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция?

Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок на решението водят – недопустимост или неправилност?

Кой е надлежният ответник по исковете на военнослужащи с правно основание чл. 203 ал.3 ЗОВСРБ/отм/-МО или съответното военно поделение и дали тези искове срещу МО са допустими ?

За задължението на съда да цени и настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота, предмет на делбата /в случая нанасяне на имота в кадастралната карта/.

Ако пред първата инстанция не е конституиран необходим другар,въззивната инстанция при действието на ГПК, обн. ДВ бр.59/2007г. следва ли да го конституира и да повтори процесуалните действия или следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане и по въпроса допустимо ли е в делбеното производство възражение за нищожност, което брани правата на трето, неучаствуващо в това производство лице и налице ли е процесуално нарушение, ако по възражение за нищожност първоинстанционният съд не е конституирал като съделител третото лице, чиито права всъщност това възражение брани?

Необходимостта решението по допускането на делбата да установява ясно и несъмнено правата на съделителите, както и осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция налагат, делбените квоти да бъдат определени така, че знаменателят на дяловете да е еднакъв, както и сборът от числителите на отделните дялове да е равен на знаменателя.

Относно установяване вина на работника или служителя за липса на обяснения, поискани от работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание и по въпроса за прилагане на аналогията.

Относно задълженията на въззивния съд по събиране на доказателства, кредитиране на заключенията на вещи лица и произнасяне при съобразяване на доводите на страните.

Относно хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка.

Относно присъдените с определението от 20.01.2010 г. по делото съдебни разноски.

Дали цялото имущество на едно лице следва да бъде отнето в полза на държавата или само това, за което е установено или се предполага, че е придобито от престъпна дейност?

Относно отнемане по иск по чл.34 ЗСГ на недвижим имот, който е собственост на лице, което не е страна по делото.

Относно отнемане по иск по чл.34 ЗСГ на недвижим имот, който е собственост на лице, което не е страна по делото.

По какъв начин следва да се преценява изискването на чл.3 във вр. с пар.1 т.2 от ЗОПДИППД претендираното за отнемане в полза на държавата имущество да е на “значителна стойност ?

При противоречие на оспореното заключение на вещото лице, назначено от въззивния съд, със заключението на изслушаната в първата инстанция експертиза и при направено искане, длъжен ли е съдът да назначи друго или повече вещи лица, а ако откаже да стори това-длъжен ли е да обоснове отказа си?

Относно правната квалификация на заявената претенция, обусловил изхода на спора.

Относно неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществуни процесуални правила и на материалния закон, както и за необоснованост.

Относно правната природа на договора за охрана със сигнално-охранителна система, в пряка зависимост от отговора на който се явява и въпросът за съдържанието на престацията, дължима от изпълнителя по него.

Относно задължението на работодателя по чл. 1 ал. 2 от Наредба № 5/1987 г.предварително да събере информация от работниците, които смята да уволни.

Относно активната легитимация на ищеца за предявяване на иска, излагат се доводи за вида и характера на съдебния акт, с който се произнася в подобни случаи, сочи се и съдебна практика в подкрепа на твърдението, че изводите на апелативния съд са в противоречие с практиката на ВКС?

Дали решението на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/ поражда правно действие, ако липсва скица, индивидуализираща признатия за възстановяване имот, и завършена ли е при това положение процедурата по възстановяване в случаите, когато имотът се намира в строителните граници на населеното място /границите на урбанизираните територии? Относно приложението на чл. 90 б. “а” ЗН по отношение на имотите, подлежащи на възстановяване /възстановени/ по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /З./.

Относно начина, по който в исковото производство по спор за право на собственост следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността.

Дали когато единият съпруг се разпореди възмездно в полза в полза на другия съпруг по време на брака със свое лично имущество, съпругът – приобретател става индивидуален собственик на придобитото?

Относно фактическия състав на прекратяване участието на длъжника в дружеството и дали налагането на запора върху дружествени дялове следва да предхожда връчването на изявлението на взискателя, с което се упражнява потестативното право за прекратяване участието на длъжника в съответното дружество, са значими за изхода на делото.

Относно констативният протокол за ПТП от дежурен дознател не е официален свидетелстващ документ и “няма задължителна доказателствена сила”. Относно мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от датата на ПТП 12.04.2003 г до датата на завеждане на делото.

Кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане?

Относно квалификацията на претенция за вреди от неизпълнение на договорно задължение.

Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба, за съдържанието на мотивите към въззивното решение и за произнасянето на въззивния съд по защитните позиции на страните в процеса.

Могат ли да се сочат нови доказателства във въззивното производство,ако касаят факти, които не са били спорни пред първата инстанция и за тях ответната страна своевременно е представила доказателства,но съдът ги е счел за недоста-тъчни да установят спорния факт,без предварително да даде указания за това на страната?

Относно точното изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба.

По какъв начин се установява и определя в случаите по чл.3, ал.2 ЗВСОНИ обемът на правата/делът от възстановената собственост/ на член-съдружник и акционер в капиталово търговско дружество, съответно на наследниците по закон на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяване на дружеството, което е било заличено в търговския регистър и при влизане на ЗВСОНИ в сила не съществува като правен субект?

Изключени ли са малолетните деца от презумпцията за знание по чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД?

Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие, което страната не може да отстрани?

Относно определяне на квотите в съсобствеността при съобразяване с материалния закон и установените фактически обстоятелства по делото.

Относно обхвата и приложното поле на косвения съдебен контрол и може ли същия да се разпростре върху влезли в сила съдебни решения, в частност решенията на административния съд, досежно наличието на предпоставките за обезщетяване по реда на ЗОСОИ?

Относно косвения съдебен контрол върху заповеди и решения за възстановяване на собствеността по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост.

Относно правната квалификация на заявените в делбеното производство претенции по сметки за извършени в съсобствения имот подобрения. Относно началния момент, от който започва да тече погасителна давност по заявените в делбеното производство претенции по сметки с оглед тяхното основание.

Дали непосредствено към момента на утвърждаване на новото разписание на длъжностите, предвиждащо съкращаване в щата или е допустимо такъв да бъде проведен известно време преди този момент, на състава не е известна съдебна практика?

Завършена ли е административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, ако към решението на поземлената комисия не е приложена издадена или заверена от този административен орган скица на имота ? Дали вписването на правопораждащия правото на собственост акт има защитно действие при липса на конкуренция между приобретатели, които черпят права върху спорния имот от един и същ праводател?

Дали искът за делба на съсобствен имот е неоснователен, когато към момента на предявяването му има влязъл в сила кадастрална карта за населеното място, в което се намира имота, в която поради грешки и непълноти, имотът не е нанесен или не е индивидуализиран като самостоятелна сграда със застроена площ и идентификатор?

Дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила – материална обвързваща сила или формална с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му?

Дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила – материална обвързваща сила или формална с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му?

Следва ли с решението по извършване на делбата да се определят и припадащите се общи части от дворното място, което е със статут на обща част?

Относно приложението на чл.17а ЗППДОбП, в процесния случай не е обуславящ изхода на конкретния правен спор.

Следва ли в производството по иск по чл. 13, ал. 1 ПУРНЕС /отм./ да бъдат конституирани като ответници всички етажни собственици, респ. длъжен ли е ищецът да посочи трите имена и адресите на всеки от имащите право да вземат участие в общото събрание лица или е достатъчно в исковата молба да са посочени имената на управителя или на председателя на управителния съвет, като законен представител на собствениците съгласно чл. 14 ПУРНЕС /отм./?

Относно предмета на доказване по спора в хипотеза, когато защитни възражения на ответника са направени след приключване на устните състезания по делото.

Относно предмета на доказване по спора в хипотеза, когато защитни възражения на ответника са направени след приключване на устните състезания по делото.

Допустимо ли е в исков процес съдът да разглежда доказателствената сила на официален документ, неоспорен от другата страна, която обаче е направила възражение за правните ефекти на този документ, щом се касае за нищожност, за която съдът да е длъжен да следи служебно?

Относно доказателствените средства за установяване наличието на сграда в имот, предоставен за ползуване, и времето на построяването й, като предпоставка за придобиване на правото на собственост по реда и при условията на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Каква е приложимата погасителна давност за задължението на абоната на топлинна енергия?

Относно допустимостта на направено възражение за прихващане и за момента, в който това право се преклудира при действието на ГПК от 1952г.

Ако с влязло в сила решение длъжникът е осъден да заплати в двоен размер или да върне задатък, уговорен в договора между страните, може ли в друго производство, в което кредиторът претендира заплащането на обезщетение за неизпълнение по същия договор, длъжникът да релевира възражение за нищожност?

Подлежат ли на доказване вредите, настъпили за работника от незаконното задържане на трудовата му книжка от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение?

Спорното подпокривно пространство представлява обща част по предназначение, която би могла да бъде придобита по давност от лице, което има собствено жилище в сградата.

Имат ли право наследниците по закон на лице, извършило завещателно разпореждане, да искат възстановяване на запазената си част, когато наследяват и облагодетелствуваното със завещанието лице, което приживе се е разпоредило с част от завещаното имущество чрез възмездна сделка?

Относно съответствието на съдебното решение с действителното искане – така, както то е конкретизирано от ищеца.

С какви доказателства могат да се установяват претенции за заплащане на командировъчни пари и допълнителни възнаграждения, уговорени в трудовия договор?

Относно надлежния ответник по иск за обезщетение по чл. 227, ал.1 ЗОВСРБ и чл. 199 ЗОВСРБ, дължимо на военнослужещ при прекратяване на кадрова военна служба.

Относно констатацията за липсата на съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, осъществено при заявени с една искова молба отделни претенции на двама ищци – юридическа личност и физическо лице, при което отхвърлянето на иска на последното да се явява вътрешнопроцесуално условие решаващият съд да се произнесе отново по същия иск, но вече като претенция на търговското д-во ищец срещу първоначалния ответник по спора.

Относно констатацията за липсата на съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, осъществено при заявени с една искова молба отделни претенции на двама ищци – юридическа личност и физическо лице, при което отхвърлянето на иска на последното да се явява вътрешнопроцесуално условие решаващият съд да се произнесе отново по същия иск, но вече като претенция на търговското д-во ищец срещу първоначалния ответник по спора .

Следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена, който въпрос касае тълкуването на понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието „постройка, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване” по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ ?

Следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена, който въпрос касае тълкуването на понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието „постройка, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване” по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ ?

Може ли ответник по ревандикационен иск с предмет земеделски имот, който той твърди че е придобил по реда на пар. 4а ПЗР ППЗСПЗЗ да се брани с довод, че наследодателят на ищците, в полза на които имотът е реституиран, не е бил собственик, към момента на включването му в ТКЗС?

Представлява ли съществено процесуално нарушение на съда липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания затова кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти и длъжен ли е въззивният съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд?

Доказването на размера на претърпените неимуществени вреди при трудова злополука налага ли назначаване на съдебно-медицинска експертиза за установяване на характера на телесната увреда и механизма на получаването й, както и за оздравителния период?

Какъв е предмета на доказване на правото на собственост върху земеделска земя, възстановена с решение на ПК /сега ОСЗ/ при повдигнат граждански спор за собственост и по-конкретно следва ли в този случай ищецът да доказва всички предпоставки за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ или само някои от тях?
Каква е силата на решението на ПК /ОСЗ/ по отношение на индивидуализацията на земеделския имот, който се възстановява с това решение?
Всички или само някои от предпоставките за реституция на земеделски имот може да оспорва ответника, който не заявява права върху имота към минал момент?

Kак се оценява правото на ползване като тежест по смисъла на чл. 190 ЗЗД (по ЗМДТ или по реда, утвърден с решение на ОСГК по гр.д.№ 131 – 1984 г.)?<бр>Kак се извършва намалението на цената (с оглед действителната пазарна стойност на имота към датата на продажбата или с оглед уговорената от страните цена)?

Към кой момент се определя кръгът на наследниците на лице, чийто имот се реституира?

За процесуалната допустимост на предявения иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба.

Дали е действителен договорът за придобиване на идеална част от правото на собственост върху земята по реда на ПМС №235/1996 г. ако тя не съответства на придобитата идеалната част от правото на строеж?

За възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца.

Относно правомощията на въззивната инстанция при неправилна правна квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд.

Относно дължимостта на обезщетение за извършени в апартаментите подобрения преди отмяната на отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

За критерия, по който се определя стойността на имуществото, за което е предявен иск за отнемането му.

Какво е правното основание на претенцията за присъждане на обезщетение за ползата, от която собственика е бил лишен от собствената си вещ?

За възможността да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот, който след кооперирането е включен в парцел като придадена част към друг имот и какво е действието на регулацията в подобна хипотеза, вкл. и с оглед понятието “приложена регулация”.

Налице ли е фактическо приемане на изпълнени СМР, след като поръчващия работата е подписал данъчната фактура, в която е удостоверено извършване на уговорената работа и окончателното предаване на обекта без да е бил съставен нарочен приемо-предавателен протокол, какъвто е бил предвиден в договора между страните?

Кой е момента на изискуемост на вземането на застрахователя срещу деликвента по чл. 81 ЗЗ отм. и за началния момент на погасителната давност при упражнен регресен иск на застрахователя по чл. 81 ЗЗ отм. – заплащане на застрахователното обезщетение или настъпване на застрахователното събитие?

Дали предприетото от ищците уточнение в описанието на имота, който първо е бил описан с по -стари кадастрални данни, а след това -по актуалното му състояние според одобрената кадастрална карта, представлява предявяване на нов иск и дали ако съдът се е произнесъл според първоначалното описание на имота е налице произнасяне по непредявен иск, съответно дали решението е недопустимо.

Дали присъдената площ представлява придаваемо място от имота на ищците към парцела на ответниците и ако е така приложена ли е регулацията за тази част от имота?

Дали преценката на правния интерес от провеждането на иска се извършва на основа на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба или въз основа на събраните в съдебното производство доказателства и ако се установи, че ищеца не е във владение на имота това лишава ли го от правен интерес от провеждането на производство и налага ли прекратяването на делото; преклудира ли се възможността да се навеждат нови правни твърдения въз основа на своевременно посочени и доказани факти с оглед разпоредбата на чл. 147 ГПК.

Суперфициарна собственост ли е построената в имота сграда и кой е нейния собственик? Дали лицето което владее сградата, но не е неин собственик, има противопоставимо на общината като собственик на земята право да ползува прилежащ към сградата терен?

Относно възможността за приложение разпоредите на ЗВСОНИ и ЗОСОИ за реституция на отчуждена собственост ,, когато имотът е придобил статут на публична държавна или общинска собственост за това има издаден АПДС, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно Решение Nо 605 от 09.08.2004 година по гр.д. Nо 134/2003 година ВКС- IV отд., като се поддържа теза , че спорът е от значение за точното прилагане на закона винаги, когато той е нарушен и са засегнати правата на гражданите и/или държавата, и за възможността за реституция когато отчуждените обекти не съществуват във вида, който са имали при отчуждаването, произнесен по делото в разрез с трайната съдебна практика, както и поради обстоятелството , че спорът, засягащ еднаквото разрешаване на споровете , свързани с поставения проблем са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Обвързан ли е решаващият съд от измерванията и констатациите на вещото лице при определяне площта на неотчуждената част или следва да определи тази площ като вземе предвид данните за площта на целия имот и другите доказателства по делото?

Е ли самостоятелен обект на собственост, годен предмет на прехвърлителни сделки, завършен в груб вид отделен обект в сграда, която не е изградена изцяло до покрив във фаза “груб строеж"?

Относно доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата към 1927 година , в конкретния случай в хипотеза на отчуждаване , извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 година/ ЗОНИДОП-отм./.

Относно правото на държателя да претендира стойността на извършени подобрения в чужд имот и за задължението на съда да установи характера на претендираните строителни работи – кои представляват необходими разноски, и кои – подобрения в имота.

Относно правните последици, произтичащи от ОУ за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна фиксирана мрежа за отделния абонат при отсъствие на сключен индивидуален договор. Относно начина на установяване броя проведени телефонни разговори от конкретния абонат, при липса на техническа възможност за изготвяне на детайлизирана справка за същите за отчетния период и доказателствената сила на съставените от [фирма] месечни сметки.

Относно начина по който следва да се осъществи косвения съдебен контрол върху заповеди и решения, с които се възстановява собственост и към кой момент следва да се преценява наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността съобразно разпоредбите на ЗВСВНОИ по З. и…, решен в противоречие с практиката на ВКС ТР № 6/10.05.2006 г. по т.гр.дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС.

Допустимо ли е въззивното решение, като постановено по предявения иск, с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба? Симулативна ли е продажбата с окончателния договор, ако сделката е сключена при цена, различна от уговорената в предварителния договор? Допустимо ли е съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински, без същият да е оспорен от страните в процеса?

Относно наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността на имота по ЗВСОНИ, решен в противоречие с указанията, дадени в ТР № 1/95 г. – т.1-ва на ОСГК на ВКС.

Може ли ищцата успешно да претендира обезщетение за претъпени вреди в следствие твърдяно професионално заболяване /в случая имуществени/ , при положение , че по делото не е представено решение на ТЕЛК, с което да е установен професионалния характер на заболяването ?

За производството пред окръжния съд липсва сезиране.

Дали е съществено процесуално нарушение разглеждането на делото и постановяването на въззивно решение в период, когато все още е висящо искане на една от страните по делото за предоставяне на правна помощ?

Има ли право несменяемият магистрат да работи като такъв и да получава възнаграждение за работата си, без оглед на това в коя точно служба ще изпълнява задълженията си?

Относно изводът на въззивния съд, че текста на завещанието не е автентичен, противоречи на т.10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по тълк.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, тъй като не е изслушано заключение на графологическа експертиза по този въпрос.

Може ли допускането на експертиза да стане не само по почин на страната, а и служебно от съда?

Следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания? Да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение?

При конституиране на нова страна – необходим другар във въззивното производство, въззивният съд следва ли да преповтори извършените от първата инстанция процесуални действия ?

Относно доказателствената стойност и вещното действие на представените по делото решения на поземлената комисия.

Относно доказателствената стойност и вещното действие на представените по делото решения на поземлената комисия.

Дали предвиденият в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ режим за възстановяване на собствеността следва да се прилага и по отношение на земеделски земи, които не са били обобществени, съответно не са били реално включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други селскостопански организации?

Правилно /законосъобразно/ въззивната инстанция е отказала да обезсили атакуваното пред нея първоинстанционно решение, тъй като дори и да бе допуснато съществено нарушаване на съответните съдопроизводствени правила, лишаващо ответното по исковете търговско д-во от участие в процеса пред първостепенния съд, това би рефлектирало върху правилността на постановения по делото съдебен акт по съществото на спора, но не и върху неговата процесуална допустимост.

Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина?

Относно възможността двамата родители да ползват семейното жилище след развода, без да се посочи кой от тях кои помещения ще ползва, при наличие на нетърпими отношения между бившите съпрузи и при притежаване от бившите съпрузи на друго жилище.

Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, но преценката за това във всеки конкретен случай следва да се прави „към момента на сключване на договора”.

Относно действието на придобивната давност за недвижими имоти.

Относно правомощията на въззивния съд при постановяване на решение по нередовна искова молба. Относно правомощията на същия съд в случай, че в първоинстанционното решение е дадена неправилна правна квалификация на претендираното субективно материално право.

Относно възможността да бъдат допуснати гласни доказателства в производството пред въззивния съд при действието на ГПК/отм./ и по въпроса за начина на установяване на идентичността на недвижим имот при наличие на оспорване и необходимостта да бъде назначена съдебно-техническа експертиза.

Относно липса на сключен двустранен договор за достъп до енергийно съоръжение по чл. 117, ал. 2 ЗЕ , възникналият между страните спор относно ползването от енергийното предприятие на обект, който не е негова собственост, следва да се уреди по общите правила на неоснователното обогатяване.

Относно приложението на пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, предвид данните по делото за начина на възникване на съсобствеността и регулационния статут на допуснатите по делба имоти.

Относно възможността съдът да се произнесе по правни и фактически основания, каквито не са наведени от ищеца в исковата молба.

Дали наследникът на прехвърлителя по алеаторния договор ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник само в обема на притежаваните от него права – т.е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник.

За идентификацията на спорния имот по кой от плановете е извършена- дали по регулационния план от 1964 г. или по кадастралната карта, което е извършено от въззивния съд без да назначи експертиза за изясняване на фактическата страна на спора, независимо от констатацията за тази неяснота.
При констатиране нередовност на исковата молба от въззивния съд и при необходимост от събиране на доказателства чрез експертиза съдът да действа служебно в съответствие с правомощията си според задължителната съдебна практика.

Относно началния момент, от който започва да тече давностният срок за парично вземане в специфичната хипотеза на евентуално съединяване на иск за ревандикация на движими вещи с иск за присъждане на равностойността на вещите, ако те не са налице.

Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за упражняване на правото на ГФ да встъпи в правата на увреденото лице, след заплащане на застрахователната сума по чл. 88 ЗЗ/ отм./, което право е аналогично на суброгационното право на застрахователя.

За точното тълкуване на понятието “мотивирана” заповед, с оглед задължението на работодателя да посочи “точно нарушенията”, за които се налага дисциплинарното наказание, когато има препратка за съдържанието на същите към друг акт на работодателя.

Относно правомощията на съда при наведен довод за нищожност на индивидуален административен акт.

Допустимо ли е събиране на доказателства относно това, че оригиналът на представеното по делото в копие обратно писмо е бил откраднат?
Представлява ли начало на писмено доказателство по чл. 165 ГПК копие от обратен документ и това прави ли допустими свидетелските показания относно привидността на процесната сделка?

Относно установяване местонахождението и границите на претендирания от ищеца имот и за придобивния способ, осъществен в полза на неговия наследодател.

Относно действителността на клаузата за неустойка, съдържащата се в р.V.3 от сключения на 04.05.2007 г. договор за строителство.

Относно съотношението между решението по иска по чл. 53, ал. 2, изр. второ ЗКИР за установяване на грешка в кадастралния план и процедурата по чл. 11 ППЗСПЗЗ за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии.

За дължимостта на мораторна лихва.

Може ли съдът да възобнови производството след даване ход на делото по същество и да се съобрази с направен едва в писмената защита правопогасяващ довод?

Относно допустимостта на предявения иск и принадлежността на правото на собственост.

Относно необходимостта съдът да се произнесе по направено възражение за възстановяване на запазена част пред въззивния съд.

Какви са възможните начини за доказване на получаването на трудово възнаграждение от работника.

Служебно задължение на съда е да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, с оглед даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС.

Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на исковата молба.

За меродавния критерий за определяне стойността на имуществото, подлежащо на отнемане.

Относно момента, към който следва да се определи размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на административен орган с при необходимост да се съобрази валутна равностойност.

За предпоставките за признаване на правото на собственост на сдружения с нестопанска цел върху застроени от тях преди 13.07.1991 г. имоти.

Относно установяване на съдържанието на конкретна договорна клауза в съответствие с действителната воля на страните и императивните изисквания на нормативната уредба.

Може ли имот-съпружеска имуществена общност да бъде продаден изцяло на публична продан от съдебния изпълнител по изпълнително дело, насочено срещу един от съпрузите за негови лични задължения и има ли вещно-прехвърлително действие тази публична продан по отношение на целия имот?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

Дали въззивният съд може директно да обезсили първоинстанционно решение и да прекрати делото с мотив, че в дадения му от първоинстанционния съд срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, които първоинстанционният съд е приел за отстранени, или следва отново да остави исковата молба без движение и да даде нов срок на ищеца да отстрани тези нередовности?

Относно процесуалните предпоставки, при наличие на които една искова молба следва да се счете за редовна и за задължението на съда да определя квалификацията на спорното право от твърденията в нея.

Относно характера на съпружеската имуществена общност, с оглед начина, по който следва да се извършва разпореждане с нея.

Налице ли е дисциплинарно нарушение при неупражнен от работника контрол, когато е имал такова задължение по длъжностна характеристика, но по принцип то не е изпълнявано?

За продължителността на периода, в който работодателят дължи обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение.

За възможните начини за установяване на произхода на детето от бащата във връзка с противоречивите данни от изслушаните в двете инстанции експертизи.

Относно приложното поле на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тълкуване на понятието „сграда” по смисъла на тази разпоредба.

Относно противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила относно задължението на въззивния съд, действащ като инстанция по съществото на спора по правилата на ГПК /1952г./ да изложи самостоятелни правни изводи относно предмета на самия спор и релевантните възражения на страните.

В какво качество са направени и съобразно коя материалноправна норма следва да се извърши ликвидацията на облигационните отношения, породени от претендираните от ищеца подобрения?

Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон?

За възстановяване на собствеността върху бившия земеделски имот в тази му част, попадаща в терена, в който са построени процесните гаражи.

Относно конкретните обстоятелства за тълкуване по приложимостта на §2, ал.1 и ал.4 ПЗР ЗВ /ДВ, бр.120/29.12.2002г./ вр.чл.6 ЗИ /ДВ,бр.48/1949г./ за поделенията – местни структури на вероизповеданията, както и относно легитимацията на страните по делото – наличието или липсата на правосубектност на ищеца М. н. с. С., а оттук за надлежните страни – ищци в процеса и съответствието на материалноправната и процесуалноправната легитимация.

Относно правния ефект на реституцията по ЗСПЗЗ спрямо влязло в сила съдебно решение по допускане на делба с участието на общината като предходен титуляр на правото на собственост, които са от значение за точното приложение на закона.

Чия е собствеността върху незаявени за реституция национализирани имоти и какво е правното положение на ФЛ или ЮЛ, което има достъп до такъв имот, т.е. може ли да се разпорежда с него, да го владее и да извлича ползи от него?

Относно действителната пазарна цена на имотите допуснати до делба към момента на постановяване на решението му и извършване съобразно това разпределение по реда на чл. 292 е в нарушение на задължителната практика на ВС на РБ изразена в ПП на ВС № 7 от 28.11.1973 г.

Има ли конститутивно действие за правото на собственост върху земеделска земя решението на ПК /сега ОСЗ/, към което не е приложена заверена скица на имота, който се възстановява?

Относно правото на собственост на едноличните търговски дружества,образувани с държавно имущество през 1991г.при действието на ЗОЕТДДИ върху имоти,включени в баланса на преобразуващите се в търговски дружества предприятия и относно приложимостта на чл.17а от ЗППДОП/отм./.

За превишаването на служебното време при даване на дежурства и компенсирането му с почивки в рамките на същия календарен месец, а след изтичане на този месец с допълнително възнаграждение по чл.226 от ЗОВСРБ, определено със заповед на Министъра на отбраната, но не и с възнаграждение за извънреден труд.

Относно началният момент,от който започва да тече погасителната давност за вземанията на извършителя на подобрения в съсобствен имот спрямо другия съсобственик .

Определянето на правната квалификация на предявените искове е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум.

Относно признаване правото за възстановяване на гора от 9, 221 дка в ревир “П”, землището на гр. Ч., бивша собственост на Р. К. , починал през 1951 г.

За допустимостта на иска за разпределение на ползването на дворно място, в което има две сгради-етажна собственост.

Дали в първата фаза на производството по делба съделителите могат да оспорват произход или това следва да стане в отделен процес?

Основно значение за спора, който касае точното прилагане на закона и развитието на правото.

Достатъчна ли е обективирана в протокол за решение на общо събрание на етажна собственост воля за упълномощаване и потвърждаване на процесуални действия или е необходимо тази воля да бъде обективиран в нарочен акт до съда и основание ли е липсата на такъв нарочен акт до съда да се приеме, че исковата молба е нередовна?

Дължат ли съсобствениците на една сграда освен необходимите разноски за поддържането, също и разходите, направени за подобрения на общи части в тази сграда?

Как се установява владение върху сънаследствен имот?

Дали извлечението от емлячния регистър е сред доказателствата, въз основа на които може да се приеме, че наследодателят на ищеца е бил собственик на земеделска земя към момента на обобществяването й?

Каква е формата за продажба на моторно превозно средство (МПС), което не е регистрирано в България?

Относно тълкуването и прилагането на У. № 537 от 28.05.1949 г. на П. на Великото народно събрание за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти /Обн., ДВ, бр. 122 от 31.05.1949 г./.

Относно идентичността на имота, за който счел, че липсва спор между страните.

Дали неправилната правна квалификация на фактическия състав обусловя недопустимост на решението или представлява противоречие с материалния закон и в тази връзка относно задължението на въззивния съд да даде правна квалификация на спорното материално право.

Обвързан ли е решаващият съд от правната квалификация, която е посочена или формално следва от твърденията на ищеца, или следва да приложи относимата правна норма към фактите, които е счел за доказани?

Относно определение № 1* от 28.10.09г.на ВКС,IV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение

Относно задължението на съда да даде правна квалификация на спорното материално право.

За задължението на въззивния съд да даде правна квалификация на спорното материално право,без да е обвързан от поддържаната от страните квалификация.

Относно правното действие на решението на ОСЗ, противопоставимостта му на трети лица и разпределяне на доказателствената тежест между страните при спор за собственост , които са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС.

Относно правните последици от невписването в декларациите към емлячните регистри от 1949 г. на имот, деклариран през 1929-35 г., и за доказателствената сила на представените по делото писмени доказателства по искове за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори.

Относно цитираното по -горе определение № 850/09 от 5.08.2009 г. по същото гр.дело. Решението е подписано с особено мнение на съдията Р. С.

Относно легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ. Относно доказателственото значение на представения Списък на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеални дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г.

Относно предмета на иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, за доказателствените средства, тежестта на доказване и доказателствената сила на писмените доказателства в това производство и за правните последици от невписването в декларацията по У. от 1949 г. на имот, придобит с нотариален акт от 1934 г. и вписан в партидната книга на кооперативния ревир към 1948 г.

За доказателствената тежест при оспорването на документ с липсващ оригинал, подписан от оспорващия и възможността със свидетелски показания да бъде установено съществуването на документ, който е изгубен или унищожен, не по вина на страната, която се позовава на него.

Доказателствените средства, тежестта на доказване и доказателствената сила на писмените доказателства в това производство и за правните последици от невписването в декларацията по У. от 1949 г. на имот, придобит с нотариален акт от 1934 г. и вписан в партидната книга на кооперативния ревир към 1948 г.?

Дали издадено от общината удостоверение за идентичност на имена е годно доказателство за установяване на това обстоятелство?
С какви други доказателствени средства може да се установява идентичността на имената на едно лице, колко от имената на едно лице следва да съвпадат, за да се приеме, че е налице такава идентичност?
Основателен ли е иск за собственост върху идеална част от ревир в случаите, когато не е била установена площта на ревира към датата на национализацията на горите?

Правоприемник ли е ПК“С“, гр. С. на РКС“И“ С.?

В кои случаи е допустимо и задължително възстановяването на земята по реда на ЗПСЗЗ?

За задължението на съда да мотивира решението си.

Относно противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства пред въззивния съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./.

Относно въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от Т. Д. иск на основание чл. 45 ЗЗ. срещу Х. И. за сумата 10 599,05лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, с определение от 25.06.2009г.

Относно кръга на правоимащите по чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ, в случаите, когато собственикът на горите е починал преди тяхното отнемане.

Относно заплащане на 1562 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 2437,50 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени от пътнотраспортно произшествие, настъпило на 13.06.2006 г.

Дали фискалният касов бон /т.нар „касова бележка”/ към издадена фактура удостоверява надлежно извършено плащане или това плащане следвало непременно да се установи от дружеството касатор „със съответния платежен документ съобразно счетоводните стандарти в България”?

Атакуваното решение е процесуално недопустимо, като постановено при неучастие на необходим другар.

Относно установяване на правата на наследодателя на ищеца е необходим крепостен, нотариален акт, издаден по реда на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931г.

Дали недекларирането в емлячен регистър от 1949 г. на притежавана от едно лице гора води до загубване на правото на собственост на това лице върху тази гора и подлежат ли на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ одържавените поради недекларираните им в емлячните регистри от 1949 г. гори?

Правото на собственост не може да бъде придобито чрез едновременното действие на двата способа. При условие, че са налице предпоставки за обективно евентуално съединяване на искове за собственост, съдът се произнася по заявения като евентуален иск, ако не бъде уважен главния иск.

Относно правната природа и действие на чл. 213 КЗ и чл. 213А КЗ , след 2007 год., поради липса на съдебна практика по приложението на пар. 143 ЗИДКЗ и съществуваща известна неяснота в законовия текст, създаващ ограничено ретроактивно действие на горепосочената нова материалноправна норма и конкретно условие за приложението и – липса на осъществено към 23. 11. 2007 год. плащане, удовлетворява критерия за селекция на достъпа до касация.

Изгубено ли е правото на собственост върху имотите, придобити по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците, ако след колективизацията е преустановено плащането на вноските, покриващи цената?

За задължението на съда да обсъди становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства.

Съдът действително трябва да следи за спазването на процесуалните норми, обуславящи валидността на съдебния акт, но участието съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 14, предл. второ ЗЗДет на представители на Д. „С“ в интерес на детето като страна във вече заведени производства, е право, което не изисква непременно лично участие в съдебно заседание на нейни представители, тъй като участието може да се изрази и в представяне на писмено становище.

Отказът да се даде разрешение за издаване на международен паспорт явява ли се в противоречие с Европейската конвенция за защита на правата на човека; на възможността за свободно предвижване на граждани от страна, членка на Европейския съюз, без да има наложени административни мерки или мерки на процесуална принуда и съставлява ли ограничение на възможността на страдащия от здравословни проблеми да получи специализирана здравна помощ в рамките на Европейския съюз?

Относно право на собственост към момента на одържавяване на гори на писмени документи при недеклариране на горите през 1949г. съобразно Указ № 573/1949г. и при липса на нотариални актове.

Относно определение № 30 от 17.10.2008 г. ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба, подадена от ищеца срещу горното решение.

Правните изводи са обосновани при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за събиране на нови доказателства.

Относно правото на преживелия прехвърлител при смърт на другия прехвърлител по алеаторен договор да иска разваляне на целия договор.

Относно противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила относно допустимостта на изменението на иска от установителен в осъдителен,вкл. в хода на въззивното произвдство, а оттук и за допустимостта на първоинстанционното решение -т.9 от ТР №1/04.01.2001г., ОСГК.

Следва ли съдържанието на мерките за лични контакти между детето и родителя да бъде преценявано за всеки конкретен случай; следва ли да се прецени доколко определения с предходно решение режим на лични контакти с родителя се е оказал неблагоприятен за детето ? Следва ли в съдебния процес да бъдат изслушани двамата родители ? Допустимо ли е да бъде определен режим на лични контакти, изключващ пребиваване на децата при бащата през летните месеци ? Може ли с допускане на обезпечителна мярка спиране изпълнение на предходно решение, родителят да бъде лишен от контакти с децата си през времето на висящност на процеса ? Как се определя естеството и обхвата на подготвителните мерки за улесняване на контакта между родител и дете, след продължителното му прекъсване с оглед защита интересите на детето?

Предоставяне на колата за диагностика и евентуален ремонт в автосервиз, работникът в него, на когото е възложено да извърши тези дейности, който е в трудовоправни отношения със сервиза и който е и правоспособен водач, придобива ли и качество на упълномощен водач по смисъл на чл. 213, ал. 1 КЗ във вр. с т. 71 от О. условия при извършване на маневра с автомобила на територията на сервиза?

Относно процесуалноправния въпрос за непроизнасянето от въззивния съд по възражението на ответницата-касатор относно валидността на дарението по нот.акт № 116/1998г.

Относно договорената между съконтрахентите главница, върху която се дължи мораторна неустойка по т.10.2 от сключената на 26.07.2000 год. приватизационна продажба с разсрочено плащане на покупната цена и за начина на установяване вложения от същите смисъл в понятието “неизплатена част от цената” за нуждите на този договор, е налице противоречие в практиката на съдилищата.

Относно допустимостта на производството за делба на идеална част от имот, съсобствен с трети лица, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.

Относно наследодателят на жалбоподателите А. А. Ч. е починал през м.април 1947г.преди одържавяването на горите,от което е направен извод,че правото на възстановяване на тези гори би възникнало по отношение на лицата,от които имотите са отнети,но не и в патримониума на лице,починало преди отнемането им.

Относно действието на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС и с правоприемството между кооперациите.

Какви обекти влизат в общинската инфраструктура с местно значение и дали обекти без регионално значение трябва да бъдат включени в общинската собственост?

За доказателствено значение на документи, представени по искове с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ с предмет установяване право на възстановяване на собствеността върху недвижими имоти – гори.

Кога имуществото на кооперациите следва да се счита възстановено на основание пар. 1 ДР ЗК /отм./?

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

За за прекъсването на давността.

За легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ?
За доказателственото значение на представения Списък на членовете горовладелци на кооперация „О“, които получават сума срещу идеални дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г.

Как следва да се ценят като доказателство дневниците на горовладелска кооперация и посочените списъци и те годно доказателство ли са за установяване правото на собственост върху определени декари гори, като се има предвид, че в тях се вписват имуществени дялове, а не площ?

Относно доказателствените средства, с които може да бъде установено кой е бил собственик на горите до одържавяването им, като предпоставка за възстановяване собствеността върху същите на собственика или неговите наследници.

За доказателствените средства, с които може да бъде установено кой е бил собственик на горите до одържавяването им, като предпоставка за възстановяване собствеността върху същите на собственика или неговите наследници.

Относно липсата на основание за отговорност на МОН за заплащане на обезщетение по чл. 59 КТ е решен противоречиво в представената от касаторката съдебна практика.

Спазено ли е изискването на §4б, ал. 1, изр. последно ПЗР ЗСПЗЗ и § 5, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ за отстояние на земеделската земя на не по-малко от 30 км. от гр. С., измерено по въздушна линия?

Дали в производствата по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за установяване правото на възстановяване на собствеността върху гори, за които се е прилагал Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931 г., са допустими други доказателства за собственост, освен нотариални /крепостни/ актове?

Правното действие на отмяната на отчуждаването, настъпва след връщане на полученото обезщетение, следователно, този факт е предопределящ за претендираното от ищците право на собственост и при направеното от ответника възражение, следва да бъде установен по един категоричен начин.

Относно противоречива практика на съдилищата по делата по искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ с предмет спорове относно принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията на горите.

В какво се изразява противоправното поведение на общината? В зависимост от това, по кой съдопроизводствен ред се разглежда делото – по ЗОДОВ или по Закона за защита от дискриминация - за доказателствената тежест предвид оборимата презумпция на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, който прехвърля тежестта на доказване у ответника; за дължимостта на държавна такса- дължи ли са такава съгласно чл. 10 ал. 2 ЗОДОВ, в случая намира ли приложение тарифата на държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК или следва да намери приложение Закона за защита от дискриминация, според който за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси,а разноските са за сметка на бюджета.

Относно допустимостта на съдебна делба на съсобствен при равни права незастроен УПИ, в който могат да се построят две жилищни сгради.

Относно противоречие с материалния закон при формиране на извода, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесиня апартамент, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на част от доказателствата и необснованост на извода, че ответникът Б. Й. С. не е придобил по давност апартамента.

Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба.

Относно разрешаване на процесуалноправния въпрос за включване на заключението на вещо лице в доказателствения материал по делото и разрешаване на материалноправния въпрос за отделните покрити рискове при застраховка „К”, Клауза „С”- пожар и природни бедствия.

Относно практика, намерила израз в съдебните решения, в които се приема, че влошаване на здравословното състояние /ексцес/ е налице, когато е установена качествена промяна на полученото увреждане при трудовата злополуката, съответно при професионалното заболяване, като влошаването следва да е в причинна връзка с увреждането?

Дали постъпването на уволнения служител на работа при друг работодател в шестмесечния период след незаконното уволнение води до прекъсване на причинната връзка между незаконното уволнение и понесените от служителя щети?

Позитивните решения на поземлените комисии имат конститутивно и вещноправно действие и легитимират лицата, в чиято полза са издадени като собственици на възстановения имот в отношенията им с трети лица.

Обуславя ли дисциплинарна отговорност по чл. 187, т. 10 КТ неизпълнението на задължения на работника или служителя, произтичащи от актове на работодателя, който въпрос с оглед липсата на установена съдебна практика се явява от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото?

Дали изпълнителните действия, насочени срещу имуществото на длъжника ЧЗК “Д” след прехвърляне на част от търговското предприятие на ответника ЗК “Т” продължават да обезпечават вземането на взискателя С. “Б”?

От кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта, дали от момента, откогато е започнал да държи вещта или от момента на установяване нищожността на основанието, на което я държи, и дали констатираната със съдебното решение нищожност на приватизационната сделка не заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което дължи на собственика обезщетение изначало от момента на лишаването му от ползването на вещта? Базата, на която следва да се определи размерът на облагодетелстването на ответника чрез спестената от него евентуалната пазарната наемна цена за процесното помещение или чрез наема, който той е получил като граждански плод?

За задължението на съда да се произнесе по предявения иск, въз основа на твърдяните факти.

Относно правната същност на популярните банки, като юридически лица след прекратяването им по силата на ПМС№218/02.03.1951 год. Кои са оправомощени лица по смисъла на чл. 494, б. “а” ГПК, отм. във вр. с чл. 4, ЗК, отм. да искат вписване на заявените промени- дали това са членовете на новоизбрания УС на К. кооперация”Л”, които съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси са разрешени в противоречие с решение №1257 от 12.07.2001 год. по гр.д. №1964/2000 год. на ВК. , V Г. О?

Може ли да се счете, че получаването на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесията представлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника?

Относно цената на осъществените стокови престации.

Допуснато е съществено нарушение на чл. 41, ал. 6, изр. 1, предл. второ ГПК /отм./, като на страната не е била изпратена призовка за заседанието на 17.12.2007 год., при положение, че не е била редовно призована за първото съдебно заседание на 31.05.2007 год. По този начин страната е била лишена от възможност да вземе участие в разглеждане на делото от въззивната инстанция, поради което решението на градския съд е постановено при условията на чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК и съгласно чл. 293, ал. 2, предл. второ ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде отменено.

Относно възможността за произнасяне от граждански съд по възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат при наличие на приключило наказателно производство с осъдителна присъда /споразумение/ за извършителя – водач на м. п. с.

За действителността на уговорката за неустойка, респ. за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави, когато неустойката за забава се определя като процент върху главницата без краен срок за начисляването й.

От какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от направените възражения за прихващане? М. ли да се правят последователни възражения за прихващане под условие, че насрещното вземане не е вече погасено в резултат на предходното възражение за прихващане?