чл. 293, ал. 3 ГПК

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

1. Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?
2. При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?
3. При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

При преценка основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл. 34 ЗН следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на имуществото, което заветникът желае да задържи?

Kакви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите при Изпълнителната агенция "Морска администрация", наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и е плавал под българско знаме?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

Когато в процеса събраните доказателства и доводите на законния представител на децата навеждат на преки и много сериозни рискове за децата в дома на психиатрично болен възрастен при определяне на мерките за лични отношения между баба/дядо и малолетно внуче, съдът длъжен ли е да приложени засилено служебно начало и да изхожда винаги от интереса на детето, съобразно чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК?

Въззивният съд не е приложил правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, каквито указания е получил, което е в очевидно противоречие със задълженията му по чл. 294, ал. 1 ГПК.

Длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество и в съответствие с приетата за правилна правна квалификация на претенцията по сметки, а не да обезсилва обжалваното решение поради неправилна правна квалификация?

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалото лице за вредоносния резултат и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия.

При извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК следва ли съдът да се съобрази с искането на съделителите за групирането им и получаване на общ дял от допуснатите до делба имоти?
Следва ли, при извършване на делбата по колена, за всяка група съделители да се предвидят еднородни реални дялове, ако такава възможност съществува?

При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът.

В случай, че първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и допустима като подадена в срок, въззивният съд може ли да се произнесе по наличието на абсолютната процесуална предпоставка преди да събере релевантни доказателства, включително и като даде указанията на страната да представи такива?

Относно справедливото обезщетяване на всички понесени от пострадалия болки и страдания и в частност длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението да съобрази всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, в т.ч. тежестта на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период и наличието на остатъчни неудобства за пострадалия.

Дали отказът на съсобственика, поискал обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, да ползва общата вещ съвместно с ползващите я съсобственици, представлява обстоятелство освобождаващо последните от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС, ако след отказа неползващият съсобственик отново изяви желание за лично ползване на вещта в бъдеще, съобразно правата си, но ползващите съсобственици не му предоставят такава възможност?

Представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл. 98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка /по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/
Как следва да се извърши преценката за приложимостта на чл. 98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност /по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?

Допустимо ли да се доказва намаляването на обема на работата за определена длъжност със свидетелски показания с оглед ограниченията на чл. 164, ал. 1 ГПК?

По приложението на чл. 49 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД - търпят ли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди религиозните организации от изразени чрез средства за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета им?

Може ли да се квалифицира като „тежко” нарушението явяване на работа след употреба на алкохол, ако не са настъпили допълнителни вредни последици; различна ли е тежестта на нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа в сравнение с явяването на работа след употреба на алкохол; по-тежко ли следва да се наказват извършилите такова нарушение работници, които изпълняват рискови професии, от тези, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск?

Дали реална част от поземлен имот преди обособяването си като самостоятелен имот по реда на ЗКИР, ЗУТ, ЗСПЗЗ и др. представлява бъдеща вещ и може да бъде предмет на съдебна защита, допустим ли е иск за собственост върху реална част от поземлен имот /земеделска земя/, както и за допустимостта или за основателността на иск за признаване право на собственост има значение възможността правото на собственост върху реална част от имот /УПИ или ПИ/ да се придобие по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Дали е допустимо границите на претендираната реална част от поземлени имот да бъдат определени чрез описанието им с помощта на вещо лице, ако не са материализирани на място? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Кои дарения следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН при предявен иск по чл. 30 ЗН в хипотеза, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти, след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума на наследодателя?

Процесуално легитимиран ли е да предяви по съдебен ред от свое име правата на упълномощителя, пълномощник, който е овластен да действа при условията на чл. 292, ал. 2 ЗЗД?
Следва ли въззивният съд, постановявайки решение по съществото на делото да обсъди всички доводи и възражения на страните?
Следва ли в производството по иск за неоснователно обогатяване ищецът да докаже своето обедняване и причинната му връзка с обогатяването на ответника?

За прилагане на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на неиндивидуално уговорена в договор за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент.

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Следва ли съдът, когато е сезиран само с искане за определяне на режим на лични отношения между родител и дете, да се произнася служебно и по останалите въпроси, предвидени в чл. 127, ал. 2 СК (предоставяне упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и дължимата издръжка за него), ако същите не са повдигнати за разрешаване от другия родител, в качеството му на ответник по делото?

В производството по чл. 53, ал. 2 ЗКИР подлежи ли на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би могло да обуслови трансформирането на регулационните граници в имотни, следва ли да се извърши преценка и с оглед на какви обстоятелства, дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота, какъв е предметът на доказване в това производство и какво е необходимо да установи предявилото иска лице за доказване на активната си материалноправна легитимация?

Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?

За приложението на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД при уговорено в договора място на изпълнение.

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Относно приложението на чл. 45 ЗЗД и на чл. 32, ал. 2 КРБ.

Дали разпоредбата на чл. 353 ГПК визира всякакви неудобства за теглене на жребия или само такива от правно естество?
Приложим ли е посоченият в чл. 353 ГПК способ за извършване на делбата чрез разпределение спрямо имоти, собствеността, върху които е възникнала от факт, различен от наследяването?

За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК.

За допустимостта на делбата на застроен урегулиран поземлен имот, ако не всички съсобственици на имота притежават отделни сгради или отделни обекти на собственост в сгради, построени в същия, и не е налице хипотезата на чл. 184, ал. 4 ЗУТ.

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, когато разпореждането с притежаваните от съсобственика части от съсобствени имоти в полза на трето на съсобствеността лице е по договор за даване вместо изпълнение или в изпълнение на извънсъдебно споразумение за погасяване на парично задължение за обезщетение на вреди?
Когато престационният елемент на договора за даване вместо изпълнение се осъществява чрез прехвърляне на множество имоти с няколко нотариални акта, без във всеки нотариален акт да е посочена цената на конкретните прехвърляни имоти и каква част от дълга се погасява с тяхното прехвърляне, може ли да се постанови изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС на прехвърлените само с единия от нотариалните актове имоти?
В този случай как следва да се определи реалната цена, на която са прехвърлени имотите по този нотариален акт, респективно цената на изкупуването /“същите условия“ за изкупуване по смисъла на чл. 33 ЗС/?

Предвид разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ /отм./, чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ, може ли да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ, ако за тази реална част не са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ и същата не се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ?

Налице ли е основание за приложението на чл. 82 ЗС в хипотеза, когато не е установено общо правоприемство или частно правоприемство, при което владението да е предадено от предходния владелец на правно основание, принципно годно да прехвърли върху новия владелец собствеността върху имота?

За характера на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

Какъв е начинът на определяне размера на дружествения дял на изключения съдружник?

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

Относно приложението на чл. 6, предл. втор ЗС /ред. ДВ, бр. 92/1951 г./ и материалната доказателствена сила на актовете за частна общинска собственост.

Какви са допустимите доказателствени средства за доказване получаването на трудово възнаграждение и командировъчни пари и следва ли последните да бъдат конкретизирани по пера, съобразно Наредба за служебните командировки и специализации?

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Дали с оглед характера на претендираните строителни работи на подобрителя-ищец се дължи увеличената стойност на имота или стойността на извършените разходи и материали, вложени в ремонта?

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

За възможността за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при придобито и упражнено право на пенсия при условията на пар. 4 ПЗР КСО?

Предоговарянето на договора за кредит, чрез подписване на анекс към същия, предпоставя ли автоматично извод, че оспорените като неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, клаузи от договора се приемат за индивидуално договорени?

Когато съдът извършва делба на дворно място, при преценка на способа за извършване на делбата и преди да вземе решение за изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, не следва ли (съдът) да съобрази служебно актуалния устройствен статут на имота, с оглед приложението на правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН - за да получат съделителите дялове в натура?

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

Явява ли се трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш законен представител частен диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, обвързваща ли е за това юридическо лице посочената в частния документ дата и каква е защитата му срещу антидатиране на документи от органен представител с прекратени правомощия?

Представлява ли „изключение” по смисъла на пар. 1, т. 8 ДР КТ и чл. 68, ал. 4 КТ посоченото в трудов договор с продавач – консултант обстоятелство „повишен таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон” в хипотеза, в която основната дейност на работодателя не включва предлагане на стоки със сезонен характер, извършва се идентично в множество търговски обекти от множество работници на същата длъжност?
В същата хипотеза може ли обстоятелството „повишен таргет за продажби на магазина през предстоящия летен сезон” да се счита за конкретна обективна причина (икономична, финансова, технологична, пазарна или друга) за сключване на срочен трудов договор?
В същата хипотеза следва ли договорът да се счита за сключен без срок на основание чл. 68, ал. 5 КТ?

Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това.
За задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права.

Относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции.

Възможно ли е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество?

За доказателствената тежест и разпределението й в хипотезата на оспорен констативен акт в производството по отрицателен установителен иск.

Следва ли при установяване фактическия състав на измамата по чл. 29 ЗЗД да се отчитат специфичните психически характеристики на лицето, които биха способствали за изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката?
Следва ли достоверността на свидетелските показания да се преценява с оглед всички доказателства по делото?

Може ли съдът да обоснове изводите си на приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза, когато сравнителният материал, използван от вещото лице при изготвяне на заключението му, е представен като копие, но няма оспорване на този сравнителен материал, няма изявление на вещото лице, че той е негоден за извършване на изследването и няма оспорване на самото заключение от страните по делото?

Простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, залегнало в изчислението на коефициентите за обща и бърза ликвидност на длъжника, достатъчно ли е за преценка на състоянието му на платежоспособност или от значение е и ликвидността на тези активи?

По направено от сънаследник възражение за придобиване по давност в производство по предявен иск за собственост или делба, допустимо ли е съдът да зачете период на владение на сънаследника преди издаването на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК, в който на сънаследника са признати права по давност и наследство в съсобственост с други лица /останалите наследници/?
Какво е доказателственото значение на издаден констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК на името на всички наследници по отношение на претендирани само от единия наследник права върху наследствения имот, за който е издаден този нотариален акт?

Какво е значението на падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като имащ обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на задълженията, обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до падежа на записа на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение или и такива, чиято изискуемост е настъпила след тази дата?
Относно служебното задължение на съда да следи за противоречието на уговорените неустоечни клаузи с добрите нрави и съответно за прогласяването им за нищожни.
За съществуването на правен интерес у поемателя по запис на заповед от предявяването на пряк осъдителен менителничен иск срещу издателя при положение, че за същото вземане, произтичащо от един и същ факт /договора за финансов лизинг/, има влязло в сила решение по иск по чл. 422 ГПК вр. чл .417 ГПК срещу авалиста по ценната книга и е образувано изпълнително дело срещу последния.

След като е налице влязло в сила наказателно постановление, с което водачът на МПС е наказан за нарушение разпоредбите на ЗДвП и е причинена имуществена вреда в следва ли да се приеме, че деянието съставлява основание имуществената отговорност се реализира по реда на чл. 203, ал. 2 КТ.?

1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен?
2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува?

Предвиденият в закона отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК изключва ли възможността третото лице да предяви срещу взискателя и длъжника положителен установителен иск за собственост на имота, върху който е насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане?

Допустимо ли е приложението на чл. 152 ЗЗД при търговските сделки, както и в случай, че уговорката за обратно изкупуване е била постигната със споразумение, подписано значително по-късно от основния предварителен договор, за който съдът е приел, че има фидуциарен характер?

Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

Задължен ли е съдът, когато е сезиран с иск против малолетни наследници, да им определи срок, в който да заявяват дали приемат наследството или не, както и да проведат процедурата по съставяне на опис на наследството и дали неприемане на наследството по опис води до липса на материалноправна легитимация на ответниците по иск за установяване прекратяване на учредено в полза на наследодателя им право на строеж поради неупражняването му, когато към датата на предявяване на иска те са недееспособни малолетни наследници?

При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани?

Оттегляема ли е молбата за оттегляне на иск преди съдът да се е произнесъл по нея и да е прекратил производството?

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

Относно недопустимостта на исковата му претенция срещу ответната етажна собственост на апартаментен комплекс „Тамплиер”-гр. Б. /с управител Св. К./, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 68 001.84 лв., с оглед решаването на същия въпрос в противоречие с т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.

Съдлъжникът и поръчителят по договора за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучател е търговец?

Oтносно възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно подлежащите на доказване факти, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти.

Представлява ли официално заверен препис на оригинал, по смисъла на чл. 183 ГПК, представен по делото препис на частен документ, заверен с оригинален печат „ вярно с оригинала” и подпис на длъжностно лице от Служба за граничен контрол в Република Т. и каква е доказателствената сила на такъв документ?

С каква давност се погасява прекият менителничен иск на приносителя на записа на заповед срещу издателя му и приложима ли е спрямо него едногодишната погасителна давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ?

Дали с отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, представляващо индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /чл. 13, ал. 7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови правни последици, респ. дали тази отмяна води до отпадане на задължението за заплащане на цена на достъп за минало време?

Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението?

Може ли въззивният съд служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, когато във въззивната жалба са въведени оплаквания за погрешно установяване на даден релевантен за делото факт и за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част?

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Относно тълкуване на клаузите на договора и задълженията на въззивния съд за произнасяне по спорния предмет на делото. Относно съответствие на въззивния акт с разрешенията по т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 108/22.07.14г. по т.д.№ 2418/13г. на І т.о.

Относно задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводи на страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция.

Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му?

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Относно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /във връзка с това, в чия тежест е доказването на благоприятен за защитната теза на една от страните факт/. Относно критериите, които следва да се съобразяват при произнасяне по възражение за нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави /във връзка с това, дали при възражение за нищожност на клауза за неустойка поради противоречието й с добрите нрави и при използване на критериите – съотношение на размера на неустойката с естеството на задължението и вида на неизпълнението, съдът следва да преценява паричния еквивалент на престацията на страната, в чиято тежест е уговорена неустойката. Относно критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи /във връзка със задължението на съда при тълкуване на договорна клауза да търси действителната, а не предполагаема воля на страните, да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и с оглед целта на договора, да тълкува само неясните и непълни уговорки/.

Налице ли е процесуална легитимация на част от сънаследниците на поименни акции за предявяване на иск за защита на членствените им права в акционерно дружество?

Доколкото по отношение на претендираното от кредитора [фирма] вземане вече е образувано производство по чл. 694 ТЗ, безпредметно е било повторното предявяване на отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на същото вземане от страна на длъжника. Независимо от това предметът на иска по чл. 694 ТЗ – спорното вземане, отричано от длъжника, следва да е напълно идентично с включеното от синдика в списъка на приетите вземания, както по своя титуляр и размер, така и по основание. Извършената от синдика поправка на основанието на приетото вземане, е следвало да намери отражение в предмета на производството по чл. 694 ТЗ, както правилно е преценил въззивния съд. Тази промяна в основанието на вземането, отричано от длъжника – ищец по иска по чл. 694 ТЗ, обаче не може да бъде въведена служебно от съда, доколкото предметът на търсената с иска защита се определя от ищеца. С оглед на това съдът е следвало да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност като съобрази основанието на предявения от него иск с извършената поправка в основанието на вземането, извършена от синдика в списъка на приетите вземания.

Кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест по иск за връщане на заета сума и направено възражение за изтекла погасителна давност?

При изричен довод във въззивната жалба за непълнота на доклада, може ли въззивният съд да отхвърли иска като недоказан без да даде указания на ищеца, че следва да посочи доказателства за приетите от съда за ревелантни, но неизяснени обстоятелства и за необходимостта въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения по доклада, когато последният е непълен или неточен? Относно съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК при направени от ответника възражения, касаещи обстоятелствата, на които се основава иска, посочени в исковата молба. Допустимо ли е с въззивната жалба да бъдат представяни доказателства и да бъде поискано събирането на такива, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК?

Oтносно това, кой е завещаният имот, като от отговора на този въпрос в конкретния случай завещанието ще се определи като частно или като универсално и едва след това може да се обсъждат евентуално основанията на нищожност?

Ако в действителност е налице разделност на дълга и се дължи съобразно нея , искът пак ще следва да се разгледа срещу всеки ответник , или само по отношение на обжалвания и тогава до размера на задължението претенцията следва да се уважи , а до пълния заявен размер да се отхвърли , което няма да кореспондира напълно с волята на ищеца и ще рефлектира върху вземанията за разноски по негативен за него начин . Ето защо съдът е длъжен да изиска посоченото уточнение от ищеца ,за което е приложим реда за оставяне на исковата молба без движение (чл. 100 ГПК отм.,сега чл. 129, ал. 1 ГПК ) поради непосочена цена на иска , макар че при неизпълнение няма да е налице основание за връщане на исковата молба и десезиране от разглеждане на спора.

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 418 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ?
Следва ли съдът да се произнесе по възражения за нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски договор, когато страната, направила възражението за нищожност, не е посочила конкретна законова норма, на която противоречи договорната клауза?
Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза” по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

Трябва ли признанието на дълга да бъде изрично, или то може да се извлича от всякакви конклудентни действия? Следва ли приемането и осчетоводяването на фактурите да се смята ”за приемане на качествено изпълнение”по договор за строителство?

Допустимо ли е да се приеме, че е изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката, защото по делото не е представен документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство, нито такъв документ е събран като доказателство по делото?

Допустимо ли е да се приеме, че е изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката, защото по делото не е представен документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство, нито такъв документ е събран като доказателство по делото?

Има ли обратно действие влязлото в сила съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт по отношение на породените от него поради предварителното му изпълнение правни последици до отмяната му, т.е. по отношение на създадените с отменения административен акт права и задължения на адресатите по акта? Може ли сложен смесен фактически състав, включващ административноправни и гражданскоправни елементи да породи валидни правни последици, въпреки отпадането с обратна сила на задължителен административноправен елемент /административен акт/ от смесения състав? Т.к. при отпадане на елемент от състава той остава незавършен, дали подлежи на връщане по чл.55 ал.1 ЗЗД платеното въз основа на незавършения фактически състав за периода на предварителното изпълнение на порочния административен акт до отмяната му?

В кои случаи избени или тавански помещения в сграда- етажна собственост могат да се придобиват по давност от лице, което не е собственик на самостоятелния обект, към който са принадлежност тези помещения?

Относно подлежащите на доказване факти, разпределението на доказателствената тежест и наличието на доказателства за правопораждащите твърдения, да осигури възможност на страните да посочат относими доказателства.

За наличието на лични или други неслужебни цели като елемент от фактическия състав, от който възниква вземане за обезщетяване на вреди от деликт срещу ръководител, извършил незаконно уволнително волеизявление.

Относно осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея може ли да се възприеме като своеобразно извънсъдебно признание на задължението по нея.

Следва ли въззивният съд да обоснове решението си в случаите когато обезсилва решението на първоинстанционния съд?

Относно правомощието на съда да разгледа възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако в отговора срещу исковата молба е въведено твърдение за съпричиняване, чиито фактически основания са уточнени в първото съдебно заседание.

Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне допълнителна или тройна експертиза, когато в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е допуснал такава експертиза и във въззивната жалба е направено искане за експертиза ?

Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК?

Относно процесуалните права на синдика да представлява длъжник в производство по несъстоятелност, по предявен иск по чл.694,ал.1 ТЗ и да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника.

Относно предметния обхват на силата на пресъдено нещо“, въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Относно предметния обхват на силата на пресъдено нещо“, въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т. е. от правното му твърдение за това обстоятелство, но при положение, че материалният закон сочи друг ответник по заявените в обстоятелствената част твърдения, съдът е следвало да констатира тази нередовност относно сочения от ищеца ответник по реда на приложимия в случая чл. 100 ГПК /отм./, съгласно пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК, тъй като е инстанция по същество и следва да реши материалноправния спор, постановявайки допустим съдебен акт.

Относно приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК и правомощията на въззивния съд в производството при новото разглеждане на делото, след отмяна на първоначално постановеното въззивно решение по спора и за обвързващата сила на дадените от ВКС, с отменителното му решение, указания по приложението на материалния и процесуален закони, респективно на отговора на разрешен по реда на чл. 290 ГПК и сл. конкретен правен въпрос, който е обусловил и необходимостта от новото разглеждане на делото.

Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допуске поискан с въззивната жалба свидетел, който в нарушение на процесуалните правила не е бил изслушан от първоинстанционния съд?

Относно възможността за отклонение от параметрите на обществената поръчка.

Допустимо ли е да се приеме за недоказана автентичността на документ, ако не е откривана процедура по чл. 193 ГПК и длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато прецени, че е оспорена автентичността на частен документ?

Относно базата на която следва да се изчисли размера на обезщетението за имуществените вреди на малолетно дете, при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, изразяващи се в неизплащане на дължимата му се до пълнолетие месечна издръжка, при установен от законодателя, след първоначалното и определяне минимален размер за същата, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Дали съдът е длъжен да осъществи контрол относно спазването от страна на работодателя на критериите по чл. 329 КТ при извършване на подбор. По този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР № 3 от 2012 г. от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3 от 2011 г. ?

Следва ли съдът в производството по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, без наличие на спор относно принадлежността на правото на собственост в патримониума на продавача по предварителния договор, да прави преценка за потенциална възможност за бъдещ съдебен спор от страна на трети лица и на това свое предположение да основе извод за неоснователност на иска? При наличието на приет по делото и неоспорен нотариален акт за собственост може ли съдът да отхвърли иска по съображения, че принадлежността на правото на собственост следва повторно да се установява към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен, без да е налице спор затова ? Дали липсата на актуална данъчна оценка и доказателства за наличие или липса на данъчни задължения е пречка за уважаване на иска ?

Налице ли е начало на срока по чл. 345, ал. 1 КТ само в случаите при получаване от работника или служителя на нарочно уведомление от съда, че е възстановен на работа или този срок започва да тече и от узнаването по друг начин на влязлото в сила решение на съда затова, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС?

Налице ли е непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД от страна на ответника при неспазване на предимство от водача на другото МПС, в което е пътувало увреденото лице (ищеца) при настъпването на ПТП, като е прието, че този правен въпрос е разрешен противоречиво с въззивното решение по настоящото дело и с решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС?

Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 ГПК и чл. 146, т. 5 ГПК?

Относно валидността на решението на ИК на ОНС, когато не е подписано от оторизираното по закон лице. Относно приложението на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ и за допустимостта и относимостта на свидетелските показания относно предоставеното право на ползване,респ.границите на предоставения за ползване имот.

Дължи ли се обезщетение за оставане без работа след незаконно уволнение на чужд гражданин с разрешение за временно пребиваване в страната, както и действителна ли е уговорка за обезщетение, дължимо независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение ?

Относно приложението на чл. 312, ал. 2 ГПК и в частност преклудира ли се възможността на ищеца да представи доказателства по направените от ответника оспорвания в бързото производство по иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.

Относно допустимите възражения по иск за ревандикация на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, от ответник, който упражнява фактическа власт на основание договор за наем и твърди, че е придобил имота по давност с начало на владението от влизане в сила на ЗСПЗЗ, но не заявява свои права към момента на обобществяването на земята.

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

Допустимо ли е в производството по чл. 108 ЗС за ревандикация на земеделска земя да се разгледа спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост към момента на кооперирането на земята, когато от разрешаването му зависи изходът на спора за принадлежността на правото към настоящия момент?

Относно допустимите възражения по иск за ревандикация на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, от ответник, който упражнява фактическа власт на основание договор за наем и твърди, че е придобил имота по давност с начало на владението от влизане в сила на ЗСПЗЗ, но не заявява свои права към момента на обобществяването на земята.

Когато кооперацията е изградила сграда със собствени средства до 13 юли 1991 г., която не е била иззета или одържавена, необходимо ли е било кооперацията да иска по реда на §1 от ДР към ЗК от 1999 г. връщане като кооперативно имущество на терена, прилежащ към сградата? Когато за прилежащия терен няма съставен акт за държавна /общинска/ собственост, задължително ли е развитие на административно производство, за да възникнат правата на кооперацията по чл.2, ал.3 ЗОбС / отм/? Без да е съставен акт за държавна/ общинска/ собственост за прилежащ терен, възможно ли е развитие на предвиденото в ЗК административно производство? Имат ли възможност кооперациите да защитят правата си по общия исков ред ако до края на срока по §1 от ДР към ЗК от 1991 г.- 7.02.1993 г. не са поискали деактуване на сградите и прилежащия терен съгласно § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗК-ДВ бр.41/ 2007 г.?

Относно допустимостта на отрицателния установителен иск при конкуренция на права между бивш собственик на земеделска земя и лице, претендиращо трансформация на правото на ползване в право на собственост, респективно неговите правоприемници.

Относно съпоставката на разпоредбите на чл. 342 ГПК и чл. 133 ГПК и правомощията на въззивния съд при проверка на релевирани процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, свързани с изготвяне на доклада по делото и неговото съдържание, с разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по направено от ответницата възражение и отказа за събиране на доказателства с оглед преклузията на чл. 133 ГПК.

Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че офисът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на пълна трансформация, в противоречие с решение №296 от 15.06.2010г. по гр.д.№422/2009г. на Върховния касационен съд, ІІг.о.? Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че апартаментът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на частична трансформация, е разрешен при противоречива съдебна практика – №907 от 30.11.2006г. по гр.д.№635/2005г. на ВКС, ІІг.о.?

Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че офисът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на пълна трансформация, в противоречие с решение №296 от 15.06.2010г. по гр.д.№422/2009г. на Върховния касационен съд, IIг.о.? Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че апартаментът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на частична трансформация, е разрешен при противоречива съдебна практика – №907 от 30.11.2006г. по гр.д.№635/2005г. на ВКС, IIг.о.?

От кога започва да тече давностният срок за предявяване на искането по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, как може да бъде заявено това искане и счита ли се то заявено с предявяване на иска за делба?

Следва ли сумите,получени от продажба на имущество,за което се твърди,че е придобито с пари от престъпна дейност,да се признават за доход на проверяваното лице с оглед предпоставките на чл. 28 ЗОПДИППД,като разрешен в обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика ?

Относно възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател начален етап” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1149, 61 лева.

Дали искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде разглеждано само във връзка с чл. 7 З. и то при условията на евентуалност, но не и като самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, който е обусловил крайното решение на съда по това искане и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото?

Относно приложението на чл. 193 ГПК и по-конкретно с възможността да се направи материалноправно възражение, че саморъчното завещание не е написано и подписано от завещателя, след изтичане на срока за оспорване на неговата истинност като документ. Относно преклузията за релевиране на искания за произнасяне по преюдициални за делбата въпроси по смисъла на чл. 343 ГПК, и по-конкретно с преценка на възможността тези искания да се правят за първи път пред въззивния съд във втората фаза на делбеното производство при наличие на възможност искането да се направи пред първата инстанция.

Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя и дадената от него оценка въз основа на обективните критерии,посочени в оспорения от ищеца Протокол № 4400-1378 от 1.02.09г.на Комисията за подбор за начина на изпълнение на работата от служителя ?

Относно доказателствената тежест на страните при отговорността за непозволено увреждане с правно основание чл. 45 ЗЗД.

След като първоинстанционният съд е приложил текстовете на чл. 145, ал. 2 и чл. 146 ГПК и ищецът е имал възможност да възрази относно правната квалификация по предявения иск, процесуално допустимо ли е във въззивната инстанция, докладваната от първоинстанционния съд правна квалификация да се приеме за погрешна ?

Налице ли е правен интерес за съделител да се брани срещу предявения иск за делба с възражение за нищожност на договор за придобиване на делбения имот от общия наследодател, от който договор и този съделител черпи права ?

Относно необходимо ли е въззивния съд да изложи мотиви,обосноваващи извода му за промяна на определения от първоинстанционния съд срок по чл. 145, ал. 2 СК,в който съпругът дължи издръжка на другия невиновен за развода съпруг.

Допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение?

Поначало процесуалната легитимация на страните в исковия процес се определя от твърденията, обективирани в исковата молба, относно притежаването на спорното материално право от ищеца и оспорването му от конкретния ответник. В дадения случай изложеното в обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на спор за собственост между ищците и държавата чрез неин орган в лицето на областния управител. Следователно, надлежен ответник по иска за собственост е самата държава, а определянето на конкретния правен субект, който да вземе участие в съдопроизводствените действия, е въпрос не на процесуална легитимация, а на процесуално представителство, което по отношение на държавата е уредено в закона по императивен и нетърпящ отклонения начин. Независимо кой държавен орган е предизвикал правния спор, пред съда държавата се представлява поначало от министъра на финансите, а при спор за недвижими имоти- държавна собственост представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството /чл. 31 ГПК/.

Може ли част от имот, по отношение на която е отпаднало отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, да бъде предмет на делба?

Следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и който е осъден да заплаща такава, но който през целия период на претендираната издръжка фактически е упражнявал родителски права и е отглеждал малолетно дете; следва ли да се приеме, че по този начин родителят е изпълнил установеното със съдебното решение задължение?

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

За правното основание на предявените претенции по чл. 286 ГПК /отм./, както и за началния момент, от който се дължи обезщетение за ползване на съсобствен имот и размера на дължимото обезщетение, когато имотът е отдаван под наем или аренда.

Относно последиците за правото на собственост от неизпълнение на задължението на чужденци за прехвърляне на придобитите от тях по наследство земеделски земи е от значение за точното прилагане на закона.

Кой е съдът, компетентен по Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа да се произнесе по иск за развод между съпрузи с обичайно местопребиваване на територията на държава членка на Съюза и еднакво гражданство на друга държава членка на Съюза? Относно компетентността по съпътстващите развода въпроси.

Относно разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

Относно касационно обжалване на въззивно решение по гр. д. № 3888/2011 г. на Софийския апелативен съд с определение от 10. 06. 2013 г. по настоящото дело.

Относно противоречие с практиката на ВКС, т. 19 на ТР № 1/04. 01. 2001 г., ОСГК, тъй-като във въззивното решение не са изложени мотиви по въпросите за личните отношения между майката и децата и издръжката на децата.

Относно задължението на съда да мотивира съдебния акт досежно начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на водене чужда работа без пълномощие.

Има ли правен интерес работникът или служителят, като страна по трудовия договор, да предяви иск за обявяване недействителността на договора по чл. 74, ал. 1 КТ ?

Относно необходимостта в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да участвуват всички съсобственици като задължителни необходими другари.

Дали наличието или липсата на трудово правоотношение между страните е въпрос по съществото на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, или е такъв по процесуалната допустимост на този иск и на производството по него?

Какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо по решение , постановено по вещно правен спор по който предмет на разглеждане е било правото на собственост върху земята и обхваща ли собствеността върху обектите, изградени върху нея по силата на учредено право на строеж? От кой момент почва да тече придобивната давност върху обект, изграждан по силата на суперфиция; при кои случаи следва да се приложи разпоредбата на чл. 82 ЗС и включва ли случаите на частно правоприемство ?

Kой факт поражда правните последици на съкращаване на щата – волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатни бройки или изготвеното въз основа на решението на работодателя щатното разписание и длъжен ли е работодателят да включи в подбора всички работници в дружеството или само изпълняващите длъжността в съответното структурно звено ? Oтносно последиците от неустановяване на факт, за който съдът не е допуснал доказателства, които страната е поискала своевременно.

Допустимо ли е при определяне на частите за реално ползване на съсобствено място площта на съществуваща постройка да бъде приспадната само от дела на един от съсобствениците, след като същата постройка със самото решение по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределена за общо ползване от всички съсобственици?

Относно приложение принципа на диспозитивното начало. Относно легитимацията на наследник да предяви иск за унищожаване и за прогласявне недействителност на цялата сделка или само досежно пренадлежащата му част, за последиците от унищожаването на упълномощителната сделка по отношение на сключените въз основа на нея сделка.

Каква доказателствена тежест носи изпълнителя по договор за обществена поръчка при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание възнаграждения ? Задължен ли е възложителят да доказва реално извършените от изпълнителя разходи или е достатъчно позоваването му на липсата на основание за задържане на получената в повече престация?

Каква доказателствена тежест носи изпълнителя по договор за обществена поръчка при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание възнаграждения ? Задължен ли е възложителят да доказва реално извършените от изпълнителя разходи или е достатъчно позоваването му на липсата на основание за задържане на получената в повече престация ?

Относно началният момент, от който се дължи лихва върху обезщетението за вреди от трудова злополука, за дейността на съда при прилагане на критерия „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и за приложението на чл.200 ал.4 КТ, когато пострадалият при трудова злополука работник е получил обезщетение от застраховател, който няма договор с работодателя.

Относно възможността да бъдат представени пред въззивната инстанция нови доказателства при обективна невъзможност за своевременното им представяне в хипотеза,при която определен въпрос не е бил поставян като спорен пред първоинстанционния съд и доказателства за това са ангажирани от предявилите иска лица едва в производството пред въззивния съд. Относно началния момент,от който започва да тече придобивна давност по отношение на имоти,заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Дали този владелец се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС, след като в посочения период няма качеството на сънаследникът, или следва да доказва, че е противопоставил намерението си да владее имота за себе си, е разрешен в противоречие на задължителната практика на ВКС?

Следва ли съдът да упражни косвен контрол върху индивидуален административен акт с конститутивно действие, въз основа на който ищецът по иск по чл. 108 ЗС се легитимира за собственик на недвижим имот, при липса на възражение от ответниците по законосъобразността на акта и неоспорване на правото на собственост ?

Допустимо ли е възражението за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността ? Счита ли се за прекъсната придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено ?

Дали изграденото в имота съставлява сграда по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Относно противоречие на въззивното решение с разясненията, дадени с т.1 на тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 год. по гр.дело № 3/1994 год. на ОСГК на ВС, съответно с т.1 на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по тълк.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС.

Може ли да бъдат разпитани като свидетели по делото лица, които неправилно са били конституирани като ответници по иска от ищеца въз основа на дадени му указания от първоинстанционния съд, ако впоследствие въззивният съд е преценил, че не са надлежни ответници по иска и производството по отношение на тях е прекратено?

Може ли да бъде обект на придобивна давност имот, който е индивидуализиран едва с ПНИ и попада в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ преди приемане на този план?

В какво следва да се изразява необходимата и изискуема процесуална грижа за своевременно узнаване на факти и обстоятелства от роднини на страните, за да бъдат ангажирани като свидетели и може ли близките роднински отношения със сочения свидетел да са причина за недопускането му ?

Относно неблагоприятните последици от непредставяне на поискан оригинал на представено копие от документ, предвидени в чл. 183 ГПК.

Приравнява ли се поисканото и получено от страна на работодателя мнение на ТЕЛК на липсата на изобщо изпълнена от негова страна процедура по чл. 333, ал. 2 КТ и на липсата на експертно мнение на ТЕЛК, ако същото експертно мнение не съдържа изрично посочване как уволнението ще се отрази на здравословното състояние на лицето, тоест- на целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд/ един от елементите на съдържанието, предвидено в чл. 4, ал. 2 Наредба № 5 от 1987 г./ в хипотезата на уволнение на работник или служител по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ във връзка с чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ?

Съсобственик чийто права са засегнати с прехвърлителна сделка от друг съсобственик може ли да защити правата си в делбеното производство. Съдебната практика /Р № 1021/04.03.2010г. по гр.д.№ 23/09 I гр.о. и Р № 34/11 от 03.01.2012г. по гр.д.№ 87/10 I гр.о./ приема, че в делбеното производство съдът следва да установи действителните права на страните?

Дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП ?

Относно правото на защита на страна в процеса, в случай, че на страната е назначен особен представител по делото на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, който в открито съдебно заседание е отказал да представлява страната до изпълнение задължението на съда да определи хонорар, вносим от ищцовата страна преди приключване на делото в съответната инстанция, съдът е провел съдебното заседание без процесуален представител на страната и е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил жалбата на останалата без процесуален представител страна.

Относно обезщетение за вреди от неизпълнен и развален договор за изработка между страните от 2005г.за тунинг на двигателя / повишаване на мощността му /на л.а.марка B.,на основание чл.79 ал.2 вр.с чл.265 ал.2 ЗЗД.

Относно основанията за прекъсване на придобивната давност.

Предоставено ли е надлежно правомощие на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция на дължими от потребителя суми за изминал период?

Относно прекия иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, предявен от увреденото лице след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да мотивира изводите си за наличие на значително надвишаване на даденото по атакуваната сделка в сравнение с полученото по нея като основание за успешното провеждане на отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ?

Следва ли да се счита за пропуснат срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба, в случай, че допълнителната молба, с която недостатъците са изправени, е подадена в друг, различен от компетентния по делото съд, в последния ден от срока чрез лицензиран пощенски оператор?

Следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице без да го обсъди с другите доказателства по делото? Какво включва обезщетението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в случаите, когато са извършени СМР, които не се обхващат от предмета на договора за строителство?

Относно правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК, служебно да се произнася по нищожността на договора, от който произтича спорното правоотношение.

Съставлява ли процесуална пречка за предявяване и разглеждане на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”, основан на чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./, респ. на чл. 226, ал. 1 КЗ, когато последното разполага с изпълнителен титул, издаден въз основа на уважен в наказателния процес, или в отделно гражданско производство иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане за обезщетяване на същите вреди? Има ли обуславящо значение плащането на сумата, присъдена на осн. чл. 45 ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента.?

Съставлява ли липсата на изчерпване на правото, регламентирана в чл. 15, ал. 1 ЗМГО, елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО? Осъщественият без съгласието на притежателят на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката, върху които е поставен със съгласие на притежателя й, представлява ли нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО?

Относно възможността да се извърши прихващане по реда на чл. 103 ЗЗД на парично задължение с насрещна натурална престация оценима в пари.

Какъв е характерът на съдебния акт, с който съдът се произнася по допустимостта на иска по чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ /отм./?

Може ли да се приеме за годно доказателствено средство заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от съда и неоспорена от страните, в която се съдържа констатация на вещото лице, направена въз основа на справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, относно периода на оставане без работа след уволнението ?

Относно искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда.

Може ли да се обяви за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор за идеална част от имота при уговорена продажба изцяло , ако продавачът е собственик на идеална част , а не на целия имот ?

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Допустимо ли е решение,постановено въпреки че преди това в съда в срока по чл. 151 ГПК е регистрирана молба за поправка на протокола от съдебното заседание,в което делото е обявено за решаване,по която съдът е допуснал поправка в открито съдебно заседание,проведено след постановяване на решението? Нищожно ли е решение,постановено от съдебен състав със съдия-докладчик,който не е бил определен да такъв при спазване принципа на случайния подбор като същевременно определеният в съответствие с чл. 46, ал. 1 от Правилника за администрацията в районните,окръжните,административните,военните и апелативните съдилища съдия-докладчик не е бил член на съдебния състав,не е правил отвод и не е бил заменен? Следва ли съставът на съда,формиран при посочените по-горе условия да се счита за надлежен ?

Относно възможността да се признае пълна трансформация на придобито по време на брака имущество в лична собственост на единия съпруг, когато страни по договора за покупка са двамата съпрузи и в нотариалния акт е отразено, че цената е платена от двамата съпрузи и при направено признание за общност в споразумение по чл.99 СК/отм./.

Относно задължението на съда за издирване на приложимия материален закон и за формиране на правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.

Относно определение № 426 от 19.03.11г.на ВКС,ІV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Относно правния интерес от търсената с иска за собственост защита, когато отказът от общинската администрация за нанасяне на имота по исковата молба в кадастралния план е мотивиран от липсата на решение на общинския съвет за промяна на публичната в частна общинска собственост.

Приложим ли е способът по чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ за извършване на делба при положение, че в делбената маса има два имота и съделителите са двама с равни дялове?

От кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения в имот, сторени в хода на процес за обезсилване на решение за възлагане на същия имот ? Относно възможността съдът да се позове на писмено доказателство, което не е било прието по установения в чл. 111 ал. 1 ГПК (отм.) ред.

Относно правното действие на решение на поземлената комисия /ОС “Земеделие”/ за възстановяване на собствеността, което не е придружено със скица.

Може ли да се допусне разпределение в ползването на семейно жилище, ако е поделяемо ?

Относно приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК във връзка с нарушения на първата инстанция по приложението на чл. 143, ал. 1 ГПК, чл. 145, ал. 1 ГПК, чл. 145, ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК и недопускането на Д. експертиза и свидетели от въззивната инстанция с оглед интересите на детето.

Относно земеделски имоти, подлежащи на възстановяване и за началото на давностния срок за придобиване на собствеността при неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността.

Относно частта, с която е отхвърлен иска за ½ ид.ч. от поземления имот, по процесуалния въпрос за задължението на съда да се произнесе именно по наведените в исковата молба обстоятелства, а при неяснота да предприеме действия по установяване действителния смисъл на ищцовите твърдения.

Относно противоречие на въззивното решение с т.17 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно предметния обхват на отрицателния установителен иск за собственост върху недвижим имот, предявен от лица с възстановено право на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, обуславящ установяване на материално правната легитимация на ищците – предпоставка за допустимостта на иска, съответно установяване елементите от фактическия състав за успешното му провеждане, касаещо основателността на иска.

Относно правомощията на втората инстанция и задължението на въззивния съд да разгледа самия материалноправен спор по същество като обсъди всички доводи и възражения на страните.

Относно задължението на съда да приложи нормата на чл. 130 ГПК /отм./-сега чл. 162 ГПК в случаите,когато приема,че иска е основателен,но не е установен размера му. Дали с оглед интереса на кредитора – неизпъл-нението на задължението по т.11 от сключения договор за завършване в определен срок на строителството до степен за издаване на протокол обр.16 – пред вид липсата на годен обект на ползване /по смисъла на чл. 261 ЗЗД/ може де се приравни на пълно неизпълнение на поетото задълже-ние,който въпрос е поставен с оглед преценката за начина,по който следва да се изчислява дължимото обезщетение?

По какъв способ следва да се извърши съдебна делба, когато е възможно от допуснатите до делба имоти да бъдат обособени толкова дяла, колкото са съделителите по колена или когато до делба са допуснати толкова имоти, колкото са съделителите по колена? Дължи ли се заплащане като подобрения в делбения имот на стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота?

Относно задължителната сила на присъда за гражданския съд при разглеждане на спор по чл. 2, т. 2 ЗОДОбВ.

Относно допустимостта на делбата по отношение на съсобствен между страните по делото и трети лица имот.

Дали лозаро-винарският комплекс е селскостопанска организация по смисъла на нормативните актове, уреждащи предоставянето на право на ползуване на граждани върху земеделски земи, а издаденият от такава организация документ е годен да удостовери надлежно предоставено право на ползувател, и дали правото на ползуване следва да се счита валидно възникнало съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ПМС № 4/88 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползуване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях /Обн., ДВ, бр. 19 от 11.03.1988 г., изм. и доп., бр. 34 от 27.04.1990 г./?

Относно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.

За начина на доказване на симулативност на изявлението в договор от страна по същия договор.

Наличието или липсата на причинна връзка между поведението на животното, в случая кучето, и увреждането на пострадалия ищец, когато липсва непосредствен физически контакт между тях?

Относно допустимостта на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за земеделски земи, които са възстановени по заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ на наследник на лицето, от което се твърди, че те произхождат.

Дали са допустими гласни доказателства за установяване на договор за дарение сключен с роднини по права линия, а по съребрена до 4 степен?

Относно обема на подлежащата на обезщетяване вреда от нарушение на забраната за конкурентна дейност по чл.142, ал.1 от ТЗ, когато вредата е във формата на пропусната печалба от нереализирани търговски сделки, в противоречие с влязлото в сила решение по гр. д. № 865/2004 г. на Софийски градски съд, ТО, 1 състав, постановено по частичен иск относно същото спорно вземане.

Относно предпоставките на нормата на чл. 17, б. а ЗППДОП /отм./ във връзка с трансформиране на правото на управление в право на собственост в лицето на търговското дружество.

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

Валидни ли са съглашенията между търговци при липса на договорена с тях цена, които макар и да се регламентират от разпоредбите на ЗЗД, имат търговски характер по смисъла на чл. 286 ТЗ и в този аспект приложима ли е към тези съглашения разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ?

Относно характера на вземането по чл. 253, ал. 1 ЗЗД – , дали се касае до самостоятелно вземане за възнаграждение или претендираното вземане има обезщетителен характер, от отговора на който зависи кой е приложимия давностен срок – общия по чл. 110 ЗЗД или специалния по чл. 111, б.”б” ЗЗД.

Относно началната дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск, поради липса на задължителна съдебна практика и създадена практика на съдилищата, приравняваща начина на неговото престиране с този на трудово възнаграждение по КТ.

Как следва да бъде определено обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и по-конкретно – може ли същото да бъде определено на база уговорения от страните наем за ползване на вещта, без да са ангажирани конкретни доказателства за размера на вредите, респ. на пропуснатите ползи ?

Необходимо ли е увреденото при деликт лице да е действало виновно, за да е налице съпричиняване и да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

Дали уговорката за неустойка за забава при двустранна търговска сделка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, с оглед прекомерността на размера и липсата на краен срок?

Относно естеството на имуществената вреда, представляваща разлика между получаваното от нея преди непозволеното увреждане от ПТП брутно трудово възнаграждение и последващото обезщетение за временна нетрудоспособност, която въззивният съд е квалифицирал като „пропусната полза”.

Относно компетенциите на въззивната инстанция при констатиране на процесуални нарушения, за приложението на принципа на служебното начало, намерил израз в чл. 7, ал. 1 ГПК, в частност и в чл. 140 ГПК и чл. 146 ГПК, както и за обхвата на доказването на предпоставките по иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ.

Относно правното значение на анекса от 04.01.2007 г., с който е постигнато съгласие за изменение на наемната цена за минал период, обвързващата сила на анекса и правоизменящия му ефект спрямо съдържанието на наемното правоотношение.

Допустимо ли е да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК /обн. в ДВ бр.59/2007 г./ към процедурата за увеличение на капитала на акционерно дружество в хипотезата на чл. 194 ТЗ?

Относно релевирания от петимата касатори правен въпрос, отнасящ се до активната им легитимация да търсят обезщетение за понесените от тях имуществени вреди от смъртта на общия им наследодател, когато липсват данни последният приживе да е бил назначен на постоянна работа с трудов договор или да е осъществявал търговска или друга дейност за собствена сметка и риск.

Условията, при които договорът за застраховка „автокаско” влиза в сила и дали в тази връзка може да се счита доказан факта на плащане на първата част от дължимата годишна застрахователна премия с отбелязването в текста на полицата на номера на съответния платежен документ, доколкото по тях липсва съдебна практика и са налице промени в материята на законодателството, регулиращо застрахователния договор като абсолютна търговска сделка /по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ/?

За успешното провеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК, следва ли ищецът да докаже и наличието на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, или е достатъчна само проверката за редовността на менителницата от външна страна?

Относно доказателствените средства за установяване прекратяването на договор за наем, сключен в писмена форма.

Относно правата на възложителя при констатирани недостатъци на изработеното и дължи ли възложителят заплащане на вложените материали, труд и възнаграждение при извършване на работата с недостатъци.

Дали безспорността на вземането на кредитора представлява предпоставка за откриване производство по несъстоятелност?

Допустимо ли е да се събират доказателства чрез унищожаването на други доказателства?

От кой момент тече погасителна давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения?

Относно произнасянето на въззивния съд по допустимостта на предявените искове за собственост при наличието на друго висящо производство с предмет иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, в рамките на което е следвало да се релевират обстоятелствата относно действителността на същия, е разрешен в противоречие на общото правило относно преценката за допустимостта на иска въз основа на изложените от ищеца обстоятелства за спорните отношения между страните.

Кога е налице незаконно недопускане на работа на възстановен по съдебен ред работник или служител? Необходимо ли е същият да се явява ежедневно в предприятието за започване на работа? Достатъчно ли е еднократното му явяване, за да заеме длъжността на която е възстановен и какви са проявните форми на недопускане – кога недопускането от страна на работодателя се изразява в бездействие, което пречи да се започне реалното изпълнение на работата?

Дали удовлетворяване на ипотекарен кредитор може да стане по реда на извършена продажба при договаряне сам със себе си- е решен в противоречие на практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата?

Относно точното приложение на 114 ГПК (отм.), съответстващ на чл. 176 ГПК с изменение на ал. 3, съгласно която съдът може да приеме за доказани и обстоятелствата, за които страната е дала уклончиви или неясни отговори, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Относно недължимост на сума в общ размер 5665. 31 лв. за неплатена топлинна енергия в периода от 1. 2. 1998 г. до 17. 10. 2005 г.

Относно правните последици на съдопроизводствените действия, извършени в периода между влизане в сила на ГПК (ДВ, бр. 59 от 2007 г.) и изменението, въведено с ЗИД ГПК с ДВ, бр. 50 от 2008 г. Относно съотношението между преклузията на процесуални права и действия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало, в т.ч. в случаите, когато съдът разполага с правомощието и задължението да събира доказателства и по служебен почин, каквато е хипотезата при определянето на режим на лични отношения между родители и деца

Относно прилагане на института на придобивната давност за имот – държавна собственост и за необходимостта от доказване на началния момент на давностното владение, с установена промяна на намерението за държане в такова за своене на имота.

Относно оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗВСОНИ, допуснати съществени процесуални нарушения – чл. 188, ал. 1 ГПК и необоснованост.

Относно действието във времето на поканата за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС при сключен след отправяне на тази покана наемен договор между съсобствениците и за дължимостта на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС за частта от квотата на лишения от ползването съсобственик, за която не е била отправена покана до ползващия имота съсобственик.

Кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността, когато към момента на одържавяването на г. , наследодателят, на чието име са записани е починал и кой е релевантният момент за установяване правото на собственост върху г. с оглед реституцията им?

Може ли да се претендира възстановяване правото на собственост от името на наследодател, починал към момента на отнемане на имота?

Правната легитимация на ищеца са направени в противоречие с разрешенията, възприети в решение № 244 от 17.04.2003 г. по гр.д. № 601/2002 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 632 от 17.11.2003 г. по гр.д. № 313/2003 г. на ВКС, I г.о. относно задълженията на въззивния съд по събиране на доказателства и произнасяне при съобразяване на доводите на страните /чл. 208, ал. 1 ГПК отм./ във вр. с чл. 211 ГПК /отм./ и чл. 188 ГПК /отм./, т.е поради наличие на противоречиво прилагане на процесуални норми.

Относно приложението на последиците по чл. 101 ГПК /отм./ с трайната практика на касационния съд, израз на която е решение № 367 от 9.02.1957 г. по гр.д. № 7548/1956 г. на ВС, IV г.о., а именно, че на страната следва да се даде срок, в който да оригиналните писмени доказателства или официално заверени преписи от тях.

Действително, в тези решения е прието, че ЖСК „Български художник” е собственик на 8500/20595 ид.ч. от парцела, върху който е изградена сградата, в която се намира процесният апартамент, но в тях не е разглеждано и съдебните състави не са се произнасяли по изрично възражение за нищожност на договорите от 19.05.1994 г. за продажба и дарение на ид.ч. от парцела от С. на българските художници на ЖСК „Български художник” поради това, че тези договори били подписани от П. на УС на ЖСК „Български художник”, за който нямало доказателства да е бил упълномощен от УС на ЖСК да го представлява по тези сделки?

Относно писмените доказателства, с които в хипотезата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ се доказва правото на собственост върху земеделска земя.

Трябва ли да се отложи делото при наличие на внезапна пречка за явяване в насроченото заседание на страната и на процесуалният й представител – в разрез с практиката на ВКС?

Дали предвидената процедура по удостоверяване на волеизявлението на лицата по чл. 479, ал. 1 ГПК/отм./ намира приложение по отношение на лице, което не е обективирало или не се е позовало на обстоятелството, че е глухо?

Подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да определя по-високи от нормативно определените изисквания за заемане на определена длъжност и в нарушение на закона ли е въвеждането на такива изисквания ?

Какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора ?

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно задължението на съда да постанови решение след преценка на всички доказателства по делото.

Дали поставеният върху договора от 11.11.1946 г. от съдия щемпел от 21.11.1947 г. за внесена държавна такса за прехвърлянето на имотите по този договор може да се приеме като достатъчно доказателство за вписването на договора в 6-месечния срок по Закона за уреждане на правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори от 1947 г. или това вписване може да се докаже само чрез записка за вписване?

Дали обратното действие на развалянето на алеаторния договор налага да се зачете заветът в случай, че наследството е открито преди влизане в сила на съдебното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Относно придобиване правото на собственост чрез наследяване, в случая на застрояването му по време на брака на наследодателя, не е разрешен еднозначно от съдилищата.

Относно противоречива съдебна практика по приложението на чл. 39, ал. 2 ЗС.

Otnosno иск и за наличието на абсолютната процесуална предпоставка “правен интерес” от провеждането му след като общината не осъществява фактическата власт върху спорната вещ.

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

За правната квалификация на иска, относно валидността на представения договор за наем, и по въпроса за необходимото съдържание на въззивното решение.

Относно случаите,когато въззивният съд е констатирал несъответствие на исковата молба с изисквания по чл. 98 ГПК /отм./ и чл. 99 ГПК /отм./ и е предоставил възможност на ищеца за отстраняването им,като това е било свързано с необходимост от представяне на доказателства и в дадения срок ищецът е изложил твърдения във връзка с дадените указания,но е заявил,че не разполага с конкретни документи и че те следва да бъдат изискани от трето по делото лице – налице ли са основания за прилагане на чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./ и чл. 100, ал. 3 ГПК /отм./

Относно приложението на чл. 193, ал. 3 вр. с ал. 2 КТ.

Относно възможността да се поиска от съда да установи право на възстановяване собственост върху земеделски земи на бившите собственици или техните наследници с гласни доказателства и разрешения от въззивния съд процесуален въпрос не е в съответствие с практика на ВКС.

Относно допустимостта на първоинстанционното решение, решен в противоречие с определение № 98/21. ХI.1984г. по ч.гр.д. № 1108/1984г., според което с прекратяване на производството, въпреки че ищцовата страна своевременно /в шестмесечния срок/ е поискала възобновяването му, е допуснато съществено нарушение на чл. 184 ГПК /отм./.

По въпроса относно площта на спорния имот по-малка от 1 дка, съгласно чл. 72 ЗН и чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ, обусловяща извода за придобивна давност.

Дали приемането на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗН е необходимо условие за уважаване на иска за възстановяване на запазената част от наследството, когато този иск се предявява срещу лица, които не са призовани към наследяване наследници?

Относно прилагане на съществена процесуална норма в противоречие на задължителната практика на ВС на РБ и ВКС.

Относно обявяване за окончателен сключен от касатора с К. В. предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 39 в ж.к.”В” бл. 10, вх. В, ет. 2 в гр. С., поради неплащане на сумата 603 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

Относно пазарната оценка на новообразуваните при делбата обособени обекти.

Какви са предпоставките, за да се приеме, че сънаследствен недвижим имот е придобит само от част от наследниците, а останалите сънаследници са изгубили правото си на собственост на съответната наследствена част, защото другите са я придобили по давност и същите ли са те и при обикновенна съсобственост? Постоянното живеене в самостоятелен обект на правото на собственост приживе на наследодателя и пристрояване и застрояване с допълнителни постройки на съсобствения /сънаследствен/ имот след смъртта на наследодателя достатъчни действия ли са за да се приеме, че е демонстриран анимус за своене?

Става ли Общинска собственост недвижим имот, в който се извършва стопанска дейност, която задоволява населението на това населено место?

Чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане на работника без работа в шестмесечен срок след незаконното уволнение?

Относно първоинстанционното решение по гр.дело № 1931/2007 год. на Пловдивски районен съд и да постанови въззивния си акт, с който е отхвърлил исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Относно инцидентното произнасяне на съда в процеса, воден срещу прекия причинител на вреди , произтекли от пътнотранспортно произшествие , по направено възражение на застрахователя на ответника , привлечен като третото лице помагач по делото, че застрахователната полица по застраховката „ гражданска отговорност” е нищожна. Явява ли се мотив за намаляване на обезщетението прието наличие на съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД), ако единственото съображение на съда в тази насока е невъзможността за водача да предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие при възприятието на ситуацията с оглед особености на възрастта или пола , при наличие на вече приключило със споразумение наказателното производство , ангажиращо отговорността на същия водач.

Кое лице притежава качеството на материалноотговорно лице по иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, който е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, изразена в решение № 449/03.07.2006г. по гр.д. № 2732/2004г. на ВКС, IV-Б отд. и решение № 140/09.06.2006г. по гр.д. № 104/2006г. на ВтАС?

Относно правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба.

Относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.

Задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и по материалноправния въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 90 ЗЗД в отношенията между страните по предварителния договор?

Относно правното основание на така предявените искове.

Общата забрана да не се вреди други му и конкретната забрана за ЮЛ да не възлагат дейност, в изпълнението на която може да настъпят вреди, как се отнася към дружествата, изпълняващи обществено значими дейности, като електроразпределение и електропреносна дейност, която е специално регламентирана и конкретно как се съотнасят текстовете на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 15, т.4 б. б от Наредба № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти и задълженията на титуляра на сервитутното право по чл. 15, т.6 и по ч. 21, т.7 от същата наредба.?Притесненията от описаното деяние подлежат ли на репариране, съгласно правилото на чл. 51 ЗЗД?

Нищожно ли е съдебно решение, обявено на дата, на която съдията-докладчик е бил командирован в друг съд, както и допустимо ли е въззивния съд да формира изводите си,позовавайки се на грешния факт, че последното заседание на съда е проведено на 15.11.2010г. вместо вярната дата 28.09.2010г.?

Относно приложението на чл. 237 ГПК, който урежда условията и реда за постановяване на решение при признание на иска.

Как следва да се установят индивидуализиращите белези на недвижим имот, за придобиването на който се прави позоваване на основанието по чл. 17а ЗППДОП /отм./, когато в документите на преобразуваното предприятие не се съдържат данни за основните индивидуализиращи белези на имота – неговите граници и/или съседи?

Има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти, и противоправно ли е изразяването му ? Как следва да се прилага принципът на справедливостта при обективно съединени искове, с които се претендира обезщетение за вреди от отделни публикации, които са поредни и през незначителни интервали от време, както и при положение, че различни издатели в един и същи ден публикуват статии, съдържащи неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на един от тях, съответно как се определя размерът на обезщетението при ангажиране на отговорността на всеки от издателите ?

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя?

Относно допустимите възражения, представляващи оспорване законосъобразността на извършени по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК действия на съдебния изпълнител, включително и на позоваване на липса на местна компетентност на съдебния изпълнител, по иск на съдружника за защита на членствени права по чл. 71 ТЗ.

Длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договор за продажба чрез пълномощник на продавача, и трябва ли да обсъди и да вземе предвид какви са мотивите на пълномощника за сключването на сделката, с оглед това дали тя е в интерес на упълномощителя-продавач и дали уговорената цена е изгодна за него? Длъжен ли е съдът да се обоснове защо възприема (кредитира) или не, приети по делото експертни заключения на вещи лица?

Представлява ли доказателство и как следва да се преценява, направеното от третото лице – помагач признание на каузално правоотношение, свързано с издаден от него, в качеството му на представител на главна страна по делото (ищеца или ответника), документ, наименован „запис на заповед”, който е нищожен поради опорочаване на формата?

В кой момент следва да бъде извършено уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – докато трае престоят (спирането на работата за повече от 15 дни) или след него ? Към кой момент следва да се преценява законосъобразността на извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – към момента на връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към следващ момент – връчването на заповедта за прекратяването му ?

Относно служебно събиране на доказателства при въведено оплакване за процесуално нарушение, довело до неизясняване на делото от фактическа страна или необоснованост на фактическите изводи в първоинстанционното решение, или относно приложението на императивна материалноправна норма в контекста на приетото от въззивния съд, че въпреки липсата на легитимация на общината като собственик на актувания имот от 2 700 кв. м. поради липса на предпоставките по параграф 42 ПЗР на ЗИДЗОбС искът на държавата срещу двете ответни дружества за два от спорните имота не може да бъде уважен поради това, че същата не е установила размера на претендираната идеална част от сухоземната част от тези имоти. Относно възможността да съществува в рамките на един поземлен имот по кадастралната карта две различни по статут и предназначение територии – морски води и сухоземна площ, т. е. по въпроса, свързан с обекта на правото на собственост в тази хипотеза в контекста на качеството „достъпност” на всяка вещ, свързан и с предмета на защита, обуславящ допустимостта на исковото производство.

Следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината, както и по въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд ?

Дали направени в първото съдебно заседание пояснения на изложените в исковата молба фактически твърдения, включително и чрез въвеждане на нови твърдения относно датата на приключване на строителството в имота, съответно преустановяване на владението от лицето, което е предявило иск за присъждане стойността на извършени в имота подобрения по реда на чл. 72, ал. 1 ЗС, преклудирано ли е възражението за изтекла давност да предявяване на иска, направено от ответника по иска въз основа на дадените от ищеца пояснения и въведени твърдения и допустимо ли е същото с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ГПК, както и по въпроса при учредено право на строеж върху недвижим имот за построяване на определен обект съгласно одобрен архитектурен проект, чийто инвеститор е суперфициаря, което не е реализирано, а строителството е останало незавършено по вина на същия и от реализирането на този проект собственикът на поземления имот няма интерес, увеличава ли се или се намалява стойността на имота от това незавършено строителство ?

Дали влязлото в сила съдебно решение визирано е решение (по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС) разпростира пределите си и върху лице, което не е било страна по него, нито правоприемник на страна, а е било праводател на страна.

Необходимо ли е нарочно искане от страна на наследника по закон, за да бъде върнат подареният имот в наследството и за да бъде осъден наследникът по закон да заплати на надарените размера на разполагаемата част от наследството?

Какво означава по смисъла на ЗОПДИИП /отм./ имущество, придобито от престъпна дейност и следва ли да има връзка между установената престъпна дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник? Следва ли съдът да анализира действителния начин на живот и личния стандарт на ответниците по мотивираното искане по ЗОПДИППД или може направо да прилага средния разход по данни на НСИ? Следва ли в изпълнение на задълженията си по чл. 147 ГПК съдът да укаже конкретно, точно и ясно за кои факти всяка от страните носи тежестта на доказване и за кои от твърдените от страните релевантни факти те не сочат доказателства?

Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства за извънсъдебни признания на страните, които са станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и в хода на въззивното производство, в случаите, при които страната е защитавана от назначен от съда особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, чийто възможности да се снабдява с доказателства и да ги представя своевременно пред съда са силно ограничени, поради липсата на какъвто и да било контакт с представляваното лице?

До кой момент се преклудират възраженията на страните в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС срещу предявения иск и предложените от експертизата варианти за разпределение на ползването?

Относно правомощията на въззивния съд при преценка за наличието или липсата на основание за отвод по отношение на съдебния състав в първоинстанционното производство.

Относно допустимостта на касационното обжалване, са свързани със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства от страните.

Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Относно противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

Длъжен ли е въззивният съд да допусне гласните доказателства за установяване на предпоставките на оригинерния способ на чл. 79 ЗС, с осъществяването на които е обоснован предявеният иск в защита на собствеността, ако тези доказателства са били посочени в исковата молба, но са останали несъбрани поради отказ на първата инстанция да ги допусне?

Задължен ли е въззивния съд да извърши проверка на събраните по делото доказателства и да разгледа по същество направените доводи във въззивната жалба относно правопораждащото действие на осъществилите се правопораждащи факти? Задължен ли е въззивния съд да обсъди дали извършената замяна на недвижими имоти, обективирана в протокол от 10.04.1959 г., е породила транслативно действие и за спорния имот, при направен довод, че няма данни той да е одържавяван и предоставян за ползване на Института по хидрология и метеорология?

Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1, 2 СК / чл. 21, ал. 1, 2 СК, /отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Относно допустимостта на гласните доказателства в хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК, който е решен в противоречие със задължителната практика.

Относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители.

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, с който се отрича претендираното от ответника право, който иск дава по-ограничена защита от тази на положителния установителен иск? Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост върху имот, за който ищецът претендира да е собственик и за който ответникът заявява свои собствени права?

Приравнява ли се невярното документиране на датата на сделката в нотариалния акт, установено с влязла в сила присъда на наказателен съд, на липса на дата на нотариалния акт и съставлява ли основание за нищожност на нотариалното действие по чл. 472 във връзка с чл. 476, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, респективно основание за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот ? Приложима ли е разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ по отношение на разпоредителни сделки с недвижим имот, извършени между търговци, за действителността на които е установена нотариална форма?

Относно правомощията на съда при произнасяне по акцесорна претенция за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законните лихви върху парично вземане за периода от забавата на длъжника до предявяване на иск за вземането и за периода след предявяване на иска до окончателното плащане на вземането в обжалваната част.

Дали правото на застрахователя по договор за имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от наличие на причинно – следствена връзка между поведението на застрахования по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие/вредите?

Кога възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени? Нищожна ли е поради противоречието й с чл. 33, ал. 1 НВМОП /отм./ и чл. 43, ал. 1 ЗОП уговорката за заплащане на частично изпълнената работа при наличието на клауза за окончателно заплащане след цялостно изпълнение на възложената работа по договора за обществена поръчка, постигната след сключване на договора? Допустимо ли е съгласно цитираните разпоредби заплащане на частично изпълненото при настъпили след сключване на договора непредвидени обстоятелства, довели до спиране на строителството?

Дали влязлото в сила решение, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по иск на кредитор, претендиращ съответното вземане, срещу търговско дружество в несъстоятелност – прехвърлител на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса приобретател по чл. 15 ТЗ? Следва ли силата на пресъдено нещо на това решение да бъде зачетена в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ за същото вземане по иск, предявен от кредитор, оспорващ приетото вземане, срещу кредитора на вземането и търговското дружество в несъстоятелност – приобретател на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ?
Солидарни длъжници ли са прехвърлителят и приобретателят на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ и решението, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на прехвърлителя на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, ползва ли се със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса солидарен длъжник – приобретател по чл. 15 ТЗ?

Когато се твърди развалянето на договор по реда на чл. 87, ал. 2 предл. трето ЗЗД, тъй като изпълнението е станало безполезно за кредитора, трябва ли безполезността на изпълнението да бъде доказана?

Какво е доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна? Какво е доказателственото значение за установяване на сключен договор за търговска продажба на неподписана от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС, както и по същата не е ползван данъчен кредит от задължената страна?

Относно преценка на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност /чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед на правната материя, установяваща критериите за определяне на определена сделка като търговска / чл. 1, ал. 1 ТЗ и чл. 286 ТЗ/ е съществен по отношение на основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Относно отговорността на застрахователя по чл. 229 КЗ спрямо застрахования за платените от последния лихви и разноски на увреденото лице.

Дали са били налице предпоставките на закона за неговото упражняване и дали съществува правоотношение по договор, за който се твърди, че е развален.

Има ли материална и процесуална легитимация и правен интерес кредитополучател, респективно неговите наследници, който е застраховал живота си срещу определени рискове, да иска осъждането на застрахователното дружество да изплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата сума, при осъществяване на застрахователно събитие? Притежават ли наследниците на застрахованото по групова застраховка „Живот” лице правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на правата на банката в случаите, когато тя бездейства?

Относно обсега за прилагане на служебното начало: недоказаността на погасителния ефект на компенсацията; липсата на задължение за заплащане на обезщетение; липсата на неизпълнение на задълженията по договора за охрана и превратно тълкуване на договорните клаузи.

Допустимо ли е назначаване на съдебно-графологична експертиза във въззивната инстанция, когато по реда на чл. 193 ГПК своевременно е оспорена автентичността на документа, но не е изслушана такава в първоинстанционното производство, поради неангажирането и от страната?При направено оспорване истинността на документ по реда на чл. 193 ГПК, длъжен ли е решаващият съд да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, според вида на оспорения документ и да им даде срок за ангажиране на доказателства?“

Явява ли се отправянето на изявление за прихващане до синдика, съгласно чл. 645, ал. 2 ТЗ, задължителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на компенсационното право пред съда чрез възражението за прихващане.

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Банката- кредитор по реда на чл. 418 ГПК, чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ? Необходимо ли е Банката –кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем и това обявяване да е достигнало до кредитополучателя, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК и Банката да предприеме действия за принудително изпълнение?

Следва ли при препращане по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд да обоснове собствени изводи в съответствие с осъществяваната от него решаваща дейност ? Кому е доказателствената тежест за установяване наличието на каузално правоотношение, неговата индивидуализация и връзката му със записа на заповед, за който се твърди, че е бил издаден като гаранция по това каузално правоотношение?

При извършване на преценка за основателността на иска по чл. 422 ГПК следва ли да бъде съобразено направеното от ищеца в първото съдебно заседание по делото твърдение за наличие на каузално отношение като причина за издаване на записа на заповед и съответно да бъде взето предвид представеното в подкрепа на това твърдение писмено доказателство?

Следва ли ищецът да посочи в исковата молба отделните суми, формиращи цената на иска при предявени кумулативно обективно съединени искове или е достатъчно да бъде посочена цената на иска като една сборна сума, а в изложението на исковата молба да бъдат конкретизирани отделните искови претенции.

Относно обема на правата на платилия авалист срещу издателя на записа на заповед.

По въпроса за правомощията на въззивния съд, във връзка с оплакванията във въззивната жалба за липса изобщо на изготвен доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК и за действието по отношение на търговеца на задължение по запис на заповед , издаден от управител на негов клон, който съгласно уредба в нормативен акт е могъл да поема такова задължение само след предварително съгласие на самия търговец и това ограничение е възпроизведено и в устава на дружеството-търговец.

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Противоречие с т. 17 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС при произнасянето по въпроса за доказателствената тежест в производството по чл. 422 ГПК и по-конкретно, дали при въведено от ответника твърдение за липса на каузално правоотношение, следва ищецът да доказва наличието на такова.

Относно доказателствената сила на протокола за ПТП, за процесуалните действия на съда при оспорването му и за събирането на доказателства за установяване на механизма на увреждането. В определението за допускане на касационно обжалване е посочена практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.

Относно момента за определяне параметрите на спора и преклудиране на доказателствените искания – чл. 133 и чл. 146 ГПК, съдържаща се в Решение № 67/2010 год. по т.д.№ 898/2009 год. на І т.о.; Решение № 290/2011 год. по гр.д.№ 1211/2010 год. на І г.о.; Решение № 556/2011 год. по гр.д.№ 1019.2009 год. на ІІ г.о.; Решение № 310/2010 год. по гр.д.№ 1086/2009 год. на ІІ г.о.

Прехвърлимо ли е вземане, чийто източник е договор за обществена поръчка?

Посочването от длъжника на банкова сметка, различна от тази на титуляра на правото да получи субсидия, съставлява ли действие, увреждащо кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД?

Относно противоречието на въззивното решение със сегашната задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 от постановките на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2013 г.

Дали с цедиране на вземането е настъпила промяна по отношение страните на договор, сключен под режима на ЗОП с оглед приемането след постановяване на решението на САС на нов чл. 42а ЗОП на която разпоредба законодателят е придал обратно действие – пар. 115, ал. 3 ПЗР ЗИДЗОП.

Дължи ли дружеството – ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК изплащане равностойността на дружествения дял на съдружника-длъжник на взискателя-ищец, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на този съдружник, пасивът превишава активите на търговското дружество, т.е. явява се отрицателна величина.

При какви обстоятелства се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка.

Относно уведомяване на съдружник в О. за свикване на общо събрание на дружеството с писмена покана по чл. 139, ал. 1 ТЗ, съдържаща и предупреждение за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, връчена срещу подпис на съдружника, който отказва да я получи, респ. за значението на отказа за редовността на връчването.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

Длъжен ли е съдът да разгледа периода, за който ищецът твърди, че дружеството – длъжник е несъстоятелно, респективно неплатежоспособно и/или свръхзадължено или разполага с правомощията сам да определя изследвания период в противоречие с твърденията на молителя.

Относно приложимостта на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК в производството по несъстоятелност. Към кой момент следва да се прецени обективното състояние на неплатежоспособност на дружеството.

Относно допустимостта въззивният съд да основе изводите си в решението на доказателство, което не е прието по установения ред, относно доказателствената сила на признанието на факт, изхождащо от страна по спора и относно задължението на въззивния съд да обсъди направено от страната признание на факт и всички доводи и възражения на страните, както и да изложи ясни и точни мотиви по тях.

Относно задълженията на първоинстанционния съд, свързани с изясняване на исканията и възраженията на страните и избягването на злепоставяне на интересите им, чрез ясен и подробен доклад с изискваното от чл. 146, ал. 1 ГПК съдържание, след евентуално отстраняване на неконкретни и противоречиви техни твърдения по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК и чл. 145, ал. 2 ГПК, съответно относно задължението на въззивния съд, при констатиране на такива процесуални нарушения да ги отстрани преди произнасяне на решението си, както и да направи своите фактически и правни изводи по делото чрез обсъждане в тяхната съвкупност на всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните.

Управомощен ли е изпълнителният директор на акционерното дружество, на който е предоставено от устава и закона да извършва оперативно управление, да прави самостоятелно/по своя воля/ промени в щатното разписание?

Каква е доказателствената тежест на работодателя и следва ли той да извърши пълно главно доказване на обстоятелствата отразени в протокола по подбор или той самият е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства. Каква е доказателствената сила на представения по делото протокол на комисията за подбор, обективиращ преценката на комисията, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 ГПК.

Относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК.

Относно значението на трайната фактическа раздяла на съпрузите, за наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Приложима ли е нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД във връзка с подобрения извършени в недвижим имот, предмет на прекратен договор за наем.

Решението по частичен иск формира ли сила на пресъдено нещо и за останалата част от вземането. При уважен частичен иск, съдът в последващ процес за останалата част от вземането, следва ли да разреши въпроса за основанието на иска или само за размера, поради разрешаването им от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика.

Дали претендираните подобрения са извършени от ищеца в качеството на държател или на владелец?

Oтносно произнасянето по въпроса дали отказът на заинтересуваните лица да подпишат акта за непълноти и грешки, издаден в административната процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР /в отменената редакция/ представлява отричане на правата на ищците с оглед наличието на спор за материално право, обуславящо допустимостта на предявения иск на горното основание или обратното, както е приел въззивният съд, което е в противоречие с представената съдебна практика.

Когато в исковата молба е неяснен придобивният способ, от който ищецът по ревандикационния иск извежда качеството си на собственик на вещта, какви са последиците на доклада и дадените от първата инстанция указания относно фактите, които страните следва да докажат?

Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса?

Следва ли при намаляване на общо завещание да се образува наследствена маса, а намаляването да не се свежда до дроб, равна на запазената част от наследството ?

Относно приложението на установената в чл.69 ЗС оборима презумпция и доказателствената тежест по оборването й в хипотеза, при който възражението за придобивна давност се противопоставя на притежавалото към момента на изтичане на давността лице.

Относно значението на предварителната уговорка с наследодателя за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и по въпроса за допустимостта на гласните доказателства в производството пред въззивната инстанция в хипотеза, при която първоинстанционният съд е допуснал само двама от поисканите в отговора на исковата молба свидетели с оглед разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК, тъй като неизвършването му от съда е в противоречие на приетото в задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 173 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6136/2014 г., ІV г.о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4575/2014 г., ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които еднозначно е прието, че изричното изслушване на родителите в производство за определяне на родителски права и мерки за лични контакти с ненавършилото пълнолетие дете е задължително, а не факултативно.

Относно понятието „полза” от съсобствената вещ в контекста на материалноправната легитимация по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Явява ли се тегленето на жребий много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК, когато предмет на делбата са незастроени имоти и един застроен имот, в който наред със съсобствената жилищна сграда е изградена и съществува и сграда- индивидуална собственост на един от съделителите, но между съделителите няма неуредени имуществени отношения, произтичащи от изграждането и ползването на тази изключена от делбата сграда ?

Длъжен ли е съда да се произнесе по своевременно направено възражение за давност, за който е констатирано противоречие с приетото в решения № 111 от 8.10.2010г. по т.д.№ 1068/09г. на І т.о., № 93 от 6.07.2010г. по т.д.№ 808/09г. на І т.о., Постановления № 7/1965г., № 1/1985г. и № 7/1953г. на Пленума на ВС?

Относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания и възражения в обхвата, очертан от въззивната жалба, за служебните задължения на съда по предявен иск за присъждане на левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута и за правомощията на въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение поради неизпълнението на тези задължения.

Необходимо ли е да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото и дали е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник за придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./?

Относно задължението на въззивния съд при уважаване на иск по чл.2 ЗОДОВ да посочи всички установени обстоятелства във връзка с подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди и да изложи мотиви за значението на тези обстоятелства относно размера на дължимото обезщетение; материалноправен въпрос за приложението на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Явява ли се смекчаващо отговорността обстоятелство за нарушението „неявяване на работа в течение на три последователни работни дни” фактът, че работникът не се е уверил преди неявяването дали работодателят е разрешил ползването на поискан от него платен годишен отпуск?

Разполага ли със защитата по чл. 109 ЗС собственик на имот, чието право върху него е нарушено чрез незаконен строеж или чрез допуснато отклонение при изпълнение на законно разрешено строителството, когато това отклонение да е несъществено по смисъла на „ „техническите възможности и/или благоустройствената допустимост на строежа? Обусловено ли е правото на защита на собствеността от административните актове, издадени за и при осъществяване на строителство в имот и когато то засяга имота на ищеца извън учреденото от него, или е достатъчно да се установи, че незаконното строителство или извършеното в отклонение от издаденото разрешение засяга и ограничава правото на собственост върху имота, в който е извършено? Може ли да се учредява право на преминаване с даване на съгласие или валидното му учредяване се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите по реда на чл. 192, ал. 1 ЗУТ?

Може ли в срока на владение, който е от значение за придобиване на имот по давност, да бъде включван период от време, през който владеният имот е бил общинска собственост?

Относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК и при бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение, когато е нарушена императивна правна норма.

Длъжен ли е въззивния съд да обсъди отново и изцяло установените факти по делото и събраните доказателства в тяхната съвкупност?

Имат ли право общините и В и К дружествата да държат в чужд имот канализационни тръби и съоръжения, изградени от тях преди възстановяване на собствеността върху имота на бившите собственици и преди влизане в сила на Закона за водите от 2000 г. ?

Относно нарушение на принципа на служебно начало, предоставяща му възможност да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна.

Относно пределите на действие на силата на пресъдено нещо и мотивите на влязлото в сила решение ползват ли се с такава.

Относно допустимостта на постановения съдебен акт, предвид твърдяното противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори?

В застрахователното обезщетение по чл. 229 КЗ /отм./, което застрахователят дължи на застрахования, включват ли се заплатените от застрахования разноски по изпълнителните дела, образувани от увредените лица срещу застрахования?

Към кой момент следва да се установи дали ищецът е носител на спорното вещно право?

Правомощията на въззивната инстанция при преценка дали дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е правилна при предявен иск за предаване владението на недвижим имот, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба?

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Представлява ли решението на общото събрание на О. / решението на едноличния собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска с правно осн. чл. 145 ТЗ от О. /ЕООД/ срещу бивш управител, който към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския регистър? Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ при предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу бивш управител при липса на надлежно възражение от ответника в тази връзка?

Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора. Относно възможността, респ. допустимостта, въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато същите са вътрешно противоречиви и е налице явно несъответствие между приетото в тях и диспозитива на съдебния акт относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Относно възможността да се придобие имот от несобственик по давност, с доказателствената сила на акта за държавна собственост, дали следва при реституция по реда на ЗСПЗЗ съдът служебно да назначи експертиза относно установяване на факта дали реституцията би осуетила или затруднила функционирането на реализираното мероприятие.

От кой момент започва да тече погасителната давност по иска с правна квалификация чл. 30 ЗН, когато наследството е открито към дата, в която титулярът на правото по чл. 30 ЗН е поставен под ограничено запрещение, запрещението не е вдигнато към предявяването на иска, дареният имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), а дарители по договора са наследодателят и попечителят? Следва ли въззивният съд да базира фактическите си констатации на заключение на повторна експертиза, ако в определението, с което я е допуснал, не е обосновал кое от изключенията на чл. 266, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК преодолява забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК?

Относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, в случая тези на ищците за наличието на основания за изключителна собственост на имота, се явява релевантен за изхода на делото, тъй като липсват съображения в тази връзка, с оглед приетото от съда като основателно възражение на ответника.

Относно правомощието на въззивния съд при констатиране на допуснати процесуални нарушения по конституиране на всички задължителни другари е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено без участието на задължителни другари на страната на ответниците по предявения от касатора иск по чл. 109 ЗС.

Относно възможността да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, произнасянето по който противоречи на т. 4 от ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС.

За правомощията и задълженията на въззивния състав при неправилна правна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати съдопроизводствени нарушения във връзка с доклада?

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Относно приложението на чл.52 ЗЗД и установеният с него принцип на справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента и с чл.51, ал.2 ЗЗД – за съотношението между вината на водача на моторното-превозно средство и евентуалния принос на пострадалия и начина на неговото определяне.

Имат ли някакво доказателствено значение в производството пред гражданския съд констатациите на наказателния съд, направени в мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда /решение по чл. 78а НК, приравнено на присъда съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ относно деянието на лице, което не е имало качество на подсъдим в наказателното производство и чието поведение не е било част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение?

Допустимо ли е начисляването на наказателни лихви за забава и законна лихва за забава върху едно и също вземане, за един и същи период на забава в частност когато вземането е преоформено по реда на ЗУНК, договорени до 31.12.1990г.?

Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция?

В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?

За периода, в който държавните служители от МВР имат право на 12 дни допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 ЗМВР 1997 /отм./, (предишна т. 8) и по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 /отм./: дали този отпуск се дължи за положения извънреден труд през съответното отчетно тримесечие по чл. 212, ал. 3 ЗМВР 1997 /отм./ и чл. 211, ал. 3 ЗМВР 2006 /отм./ или за период от една година?

Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава делото, да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за изхода на делото ?

Може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника) ?

За правомощията на въззивния съд когато констатира нередовност в исковата молба.

Относно допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваните пред въззивния съд части.

Относно задължението на съда по същество да обсъжда и да се произнесе по всички възражения на ответната страна. От кой момент започва да тече погасителната давност за неустойката в случаите когато същата е уговорена за забава и е без определен краен срок, от който възниква вземането, което води до неприложимост на правилото на чл. 114, ал. 4 от ЗЗД?

За обстоятелствата, които са релевантни при определяне на издръжката на дете и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да съобрази намалелите (в сравнение с момента на постановяване на първоинстанционното решение) доходи на осъденият да заплаща издръжка родител.

Относно значението на Д. – експертизата като доказателство в производството по установяване на произход.

Кой е началния момент на новата погасителна давност за вземане, по изпълнително производство по което е била налице хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК /отм./, сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело, по което е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила въззивно решение, отменено по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 293, ал. 3 ГПК ?

Как следва да се прилага въведеният с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./? Как влияе върху критерия за справедливост икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането?

Относно „критериите за определяне на съдебния акт като недопустим„.

Налице ли са предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК, когато искът е предявен в срок, но ищецът не е представил доказателства за това пред заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК?

Относно въпроси свързани с приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК и чл. 302 ГПК, както и на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, решени в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимост да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за установяването на които от първоинстанционния съд не са били давани указания?

Имат ли значение за основателността на направено възражение по чл. 72, ал. 3 ЗС за право на задържане обстоятелствата от кого /от ответника по делото или от негов праводател/ и кога са извършени подобренията в спорния имот /преди или след завеждане на исковата молба по спора за собственост, преди или след сключване на сделката, на която ответникът основава твърдението си за добросъвестност на владението си, преди или след противопоставянето на собственика срещу извършването на тези подобрения/?

Представлява ли валидно завещателно разпореждане документ, наименован „разписка“, с който наследодателят е заявил, че е получил сума от едно лице, която счита за достатъчна за покриване нуждите му от издръжка до края на живота му, както и че завещана свой недвижим имот на лицето, което е дало сумата, както и на друго лице ? Налице ли е хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК, ако страната поддържа, че в срока за произнасяне на първоинстанционното решение се е снабдила с нов сравнителен материал, който е полагала усилия да издири и в хода на първоинстанционното производство, поради което прави искане за допускане на нова съдебно-графическа експертиза ?

Относно възможността да бъдат представяни нови доказателства пред въззивната инстанция в производство, развиващо се по реда на ГПК от 1952г./сега отменен/ и задължението на съда да ги вземе предвид.

Относно приложимостта на придобивната давност по отношение на имоти с оглед статута им към момента на коопериране в ТКЗС противоречи на съдебната практика, приемаща, че селищен характер могат да имат и имоти извън регулационния план. Дали във всички случаи собствеността върху земеделски имот извън регулацията подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ ?

Какъв е предметът на делото по предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск, когато заповедта за изпълнение е издадена за предаване на движими вещи?

Възникнало ли е правото да се иска от съда обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД за единия обект,предмет на договора – недвижим имот,когато не е изплатена изцяло цената на имота,която е уговорена да се плати преди прехвърлянето на собствеността на същия ? Следва ли да се приложи чл. 362 ГПК след като не е извършено цялото плащане на предмета на иска – недвижим имот, с правото на строеж,при условията на ал.1 изр.2,като се даде възможност да се изплати остатъкът от цената на имота в предвидения за това срок – 2 седмици от постановяване на решението ?

Относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост по договор за кредит и отговорността на поръчителя съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност?

За приложението на пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК и пар. 2, ал. 2 ПЗР ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./

Приложим ли е чл. 147 ЗЗД към менителничното поръчителство по Търговския закон ?

Правилно и допустимо ли е въззивният съд да приема едновременно, че исковата молба е нередовна и въз основа на нея да се произнася по допустимостта на иска? Може ли въззивният съд с решението си да приеме, че исковата молба е нередовна, ако в определението си, с което е оставил същата без движение, не е посочени нередовностите на същата? Длъжен ли е ищецът по установителен иск за собственост на идеални части от недвижим имот да посочи идеалните части в дробно число и в кой имот попадат, т.е. да посочва граници и размер на имота. в кв.м.? Процесуално недопустим ли е установителният иск за собственост, когато ответникът заявява, че не оспорва иска, но не отменя накърняващия правото на собственост на ищеца правен акт.?

Относно задължението на въззивния съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване съгласно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

За задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост”, включително обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал от неразумно дълго продължилото производство и обстоятелството, че производството е било спряно поради неразкриване на автора на престъплението.

Относно допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС обуславяли се от проведено/ финализирано /със сила на пресъдено нещо, предходно производство по иск по чл. 108 ЗС между същите страни, за същия имот.

Може ли въззивната инстанция да промени приетите за установени от първоинстанционния съд факти, без да има изрично посочено оплакване във въззивната жалба ? Следва ли въззивният съд, без да има оплакване във въззивната жалба, да достигне до решение, променяйки изводите относно правопораждащия факт и едновременно с това да потвърди въззивното решение ?

Относно предпоставките за нищожност на неустоечна клауза и критериите, които следва да се преценяват при произнасяне по въведено в процеса правоизключващо възражение от ответника.
В чия тежест е доказването на благоприятен за защитната теза на една от страните факт?
За критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи.

За правомощието на въззивния съд да даде указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, състояща се в непосочването на факти за начина на увреждането и съдържанието на причинената вреда и по материалноправния въпрос за кръга на наследниците на починал работник при трудова злополука, имащи право на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи и търпи ли такива вреди трудоспособен, работещ преживял съпруг.

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на допълнителни доказателства.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяване на иска, е обусловил извода на съда за недопустимост на предявения иск.

Относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.

За разпределението на доказателствената тежест при въведени от ищеца по спор за незаконно уволнение доводи за липса на подбор с лица, изпълняващи конкретно посочени от него длъжности.

Може ли, когато трудовият договор се прекратява при условията на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по инициатива на работодателя, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да се счита за предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие?

За задължението на съда да обсъди и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и за това при уважен частичен иск ползват ли се със сила на присъдено нещо фактическите констатации на съда в решението по частичния иск, касаещи правопораждащи спорното право факти, в последващото съдебно производство за остатъка от вземането и дали тези факти се ползват с такава сила в случаите, когато предмет на съдебната претенция е друго вземане, различно от съдебно признатото по частичния иск, но което е основано на едно и също неизпълнение на ответника, поради което съществуват факти, което са общи и за двете вземания

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт.

Налице ли е недобросъвестност и злоупотреба с право и съответно – могат ли авалистите по запис на заповед да противопоставят на поемателя възражение за недължимост, в хипотезата, в която издателят на записа на заповед, същият и кредитополучател по каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, е обявен в несъстоятелност и заличен като търговец, ако вземането по записа на заповед и по свързаното с него каузално правоотношение не е напълно погасено, чрез удовлетворяване на кредитора – поемател ?

Относно пределите на силата на пресъдено нещо по отношение спорното материално право, предмет на делото е релевантен за изхода на спора, тъй като съдът се е позовал на приключили между страните производства по предявени искове по чл. 233 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, като приел, че решенията по тях са формирали сила на пресъдено нещо относно претендираното в настоящето производство право на собственост.

Следва ли въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора за собственост, или при положение, че ответника не владее имота предмет на ревандикация, следва отхвърли иска, без да обсъжда принадлежността на правото на собственост?
Допустимо ли е да се уважи иска в установителната му част, а да се отхвърли в осъдителната при положение, че ответника не владее процесния имот?

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен, и доказателствената тежест по иска за установяване на парично вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, и задължението на въззивния съд да обсъди възраженията и доводите на страните.

Чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на това по чл. 235, ал. 2 ГПК, които императивно изискват излагането на такива мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата /вкл. относимите към спора писмени такива/, фактическите констатации и правните изводи на решаващия съд, които произтичат от тях, въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Какви са правните последици от депозирано при работодателя писмено и подписано от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, в което не се сочи правно основание, но се съдържа срок от едномесечно предизвестие – има ли то прекратителен ефект за трудовото правоотношение, на кое основание и от кой момент?

Относно правомощието на въззивния съд да събере доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл. 266, ал. 2 ГПК.

Относно обособяването на реалните дялове съобразно заключението на вещото лице и съобразно характера на включените в тях имоти с оглед равностойността им, при приложението на чл. 353 ГПК, респ. чл. 292 ГПК /отм./, като е прието, че произнасянето по него е в противоречие с представената от касаторите задължителна съдебна практика.

Относно правомощията на въззивния съд в случаите, когато констатира, че първостепенният съд не се е произнесъл по иска на предявеното основание, дали след като е поставил правната квалификация, съдът следва да се произнесе по предявения иск, или следва да върне делото на първоинстанционния съд, той да разгледа иска на поставената правна квалификация.

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е непълен или неточен, разпределението на доказателствената тежест и връзката между доклада и един от основните принципи на гражданския процес на установяване на истината /чл. 10 ГПК/.
Относно доказателствената тежест и начина на доказване на прекратяване на трудовото правоотношение.

Относно правата на наследодателя в имотите, които се включват в наследствената маса и в резултат от това за неправилно определяне стойността й, както и с каква част от нея е накърнена запазената част на ищцата с извършеното от наследодателя приживе дарение.

По какви белези се идентифицира лек автомобил, когато е извършена манипулация, в резултат на която не може да се установят оригиналните номера на рамата и на двигателя на автомобила?

По прилагането на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ – може ли правото на собственост върху конкретно държавно имущество да премине в патримониума на съответното дружество въз основа на съставени и подписани от представителите на Е. с държавно имущество протоколи, с които се разпределя имуществото на прекратеното държавно предприятие и нужно ли е одобрение или друг акт на принципала за това правоприемство ?Необходимо ли е владелецът да докаже промяна на намерението за държане в намерение за владение по отношение на трето лице, което не е предоставило нито държането, нито владението на процесния имот ? Надлежно ли е връчването, извършено на страната търговец по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, когато страната е посочила пълномощник и съдебен адрес, както и ако адресът, посочен във връчените съобщения и призовки по чл. 50, ал. 2 ГПК е непълен ?

При какви предпоставки въззивният съд дължи назначаване на експертиза, която е необходима за изясняване на делото?

За допустимостта на делбата на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на СТЕ, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот, както и за съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени.

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като в останалата му обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационен контрол.

Правото на съпруга да обори презумпцията за съвместен принос по СК представлява ли наследимо имуществено право и то може ли да се упражни от лице, в чиято полза е направено завещание от наследодателя?

Може ли да бъде обект на владение вещното право на строеж, от кога започва да тече придобивната давност за приобретателя на това право на строеж и по какъв начин се обективира намерението за своене на имота от негова страна ?

Длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза за установяване размера на парична претенция, ако по делото е безспорно доказано основанието на тази претенция ?

Счита ли се прекъсната погасителната давност от изпълнителни действия, предприети въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист ?

Длъжен ли е съда да обсъжда довод за допуснато нарушение по чл. 193 КТ, който не се съдържа в исковата молба и изрично не е въведен в хода на делото, по който е констатирано противоречие с приетото в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС с № 158 от 1.07.13г. по гр.д.№ 1008/12г. на ІV г.о., № 19 от 30.05.11г. по гр.д.№ 262/10г. на ІІ г.о., № 229 от 20.10.11г. по гр.д.№ 1465/10г. на ІІ г.о.?

Относно задължението на съда, при наведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение поради злоупотреба с право от страна на работодателя, да укаже на ищеца, че е в негова тежест да представи доказателства за твърдението си, в доклада по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК, при наведено оплакване за непълнота на доклада, касаещо нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК.
Относно настъпването на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК за събиране на доказателства, поради липсата на указания от страна на съда с доклада по делото.

Съдът не е съобразил, че още при първоначалното разглеждане на делото /от некомпетентния съд/ ищецът е поискал определяне на обезщетение в размер на дължимия наем не само на вещите и съоръженията, комплектуващи стъкларски цех, но и на всяка вещ поотделно. Не е съобразено и уточнението в последния смисъл, направено в съдебното заседание пред въззивния съд. При това положение и с оглед направения извод, че тройната съдебно-техническа експертиза се отнася за пълна комплектност на поточна линия, съдът е следвало да прецени, но не го е сторил, евентуалното приложение в случая на чл. 130 ГПК /отм./, като вземе заключение на вещо лице относно размера на претендираното обезщетение, изразяващо се в спестен наем за всяка от ревандикираните вещи.

Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?

При извършаване на делбата на сграда със смесено предназначение /магазини и офиси/ по реда на чл. 353 ГПК следва ли съдът да се съобрази с искането на част от съделителите за получаване на общ дял, което би имало значение за разпределяне на равностойни обекти от гледна точка на техния вид и възможност за пълноценно ползване по предназначение?

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

Относно критериите за формиране на обосновано предположение за наличие на пряка или косвена връзка между имуществото и престъпната дейност на лицето по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./,като е приел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 7/2013г. от 30.06.14г.по т.дело № 7/13г.на ОСГК. Допустимо ли е наличието на принос от страна на другия съпруг в придобиване на имуществото – съпружеска имуществена общност да се установява единствено със свидетелски показания?

При действието на чл. 11, чл. 12 Примерния устав на ТКЗС запазват ли земеделските кооператори правото си на собственост в реални граници върху дворното място, щом то е включено в регулационния план на населеното място и може ли такъв имот да се придобива по давност?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, събрани по делото, както и при преценка на становищата на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК ?

Относно довода за наличие на осиновително правоотношение, прекратило правоотношенията по произход между ищцата и рождената й майка, е обуславящо изхода на заявения за разрешаване спор.

Задължително ли е участието на съпруга-недлъжник в производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД? Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност ?

Относно доказателствената сила и стойност на актовете на Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и конкретизиращите въпроси – каква е доказателствената сила на актовете в строителството,съставени по реда на Наредба № 3/ 31.07.2003 год. и може ли актовете за установяване и приемане на СМР по Наредба № 3 и констатациите в Разрешението за ползване да се противопоставят на трети лица. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и представените доказателства? Трябва ли съдът да аргументира защо не кредитира заключението на приетата по делото експертиза,установяваща действителното извършване на СМР? Трябва ли съдът да назначи служебно по своя преценка техническа експертиза за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция ? Може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първата инстанция,ако тя не е обсъдила всички възражения и доказателства на страните или ако пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства и са повдигнати нови възражения?

Кога е налице трудов договор за определена работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и дали дейността, която трябва да се изпълнява като определена работа, е задължително да е преустановена като трудов процес по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ?

От кой момент се счита предявен искът срещу правосубектния ответник универсален правоприемник на преобразуваното търговско дружество, което е настъпило преди подаване на исковата молба?

Относно задължението на работодателя да включи при извършването на подбор работници, чиито длъжности не са съкратени и които имат по длъжностна характеристика контролни и ръководни функции по отношение на работниците, заемащи съкратена от щата длъжност. Относно правото на работодателя да предвиди различни оценки по определените от него критерии за извършване на подбора в зависимост от това, на кой критерии придава по-голямо значение. Кога частният документ, обективиращ протокол за подбор, придобива достоверна дата: от датата на представянето му по делото или от датата, потвърдена от един от авторите на документа при разпита му като свидетел?

Налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото ищецът няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза? Относно действителността на процесния договор за замяна с оглед Решение на В. от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество, обн. Д.В., бр. 69 от 28.08.1990 г., с което е спряно разпореждането със земя, административни, стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно и общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективни земеделски стопанства, както и за действието във времето на наложения с това решение мораториум за разпореждане.

Относно допустимостта на свидетелските показания за установяване на мандатно правоотношение между страните,като разрешен от в противоречие със задължителната практика на ВКС .

Има ли решаващо значение прекратяването на регистрацията на притежавано от застрахования увредено при тотална щета МПС, съгласно изискването на чл. 193, ал. 3 КЗ /отм./, за евентуална основателност на иска срещу застрахователя.

Относно задължението на съда да приложи нормата на чл. 162 ГПК в случаите, когато приема, че искът е основателен, но не е установен неговият размер, който в случая е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1242/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр.д. № 5247/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Относно критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето. Относно задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето.

Може ли да се счете опровергана презумпцията по чл. 21, ал. 2, изр. 3 ЗДФИ с оглед приложението на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД; и възниква ли отговорност за длъжностно лице за начисляване и изплащане на недължими трудови възнаграждения, ако работодателят знае за това и подписва платежните нареждания, с които плащането е извършено?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли той да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?

Допустимо ли е да се приеме за редовно призоваването по чл. 41, ал. 2 ГПК в случай, че призовката не съдържа данни, че лицето е напуснало адреса и не живее на същия?

За приложението на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, чл. 165, ал. 2 ГПК като средство за доказване на привидност на сделки при персонална симулация (подставено лице), както и при наличие на уговорки за обратно изкупуване във връзка с възможността да се допуснат и обсъдят свидетелски показания, като съвкупност от доказателствени средства за установяване нищожност на договори поради привидност.

Допустимо ли е ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност, ако тази инстанция е участвала в препирня за подсъдност по същото дело, разрешена от апелативния съд и обвързана ли е въззивната инстанция от даденото от апелативния съд разрешение по спора за подсъдността.

Може ли съдът да приеме за доказано правото на собственост на ответника по отрицателния установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и този , който е придобил ответника?

Задължението на електроразпределителното дружество, на основание чл. 20, ал. 7 НПППЕЕПРЕМ, да заплати стойността на поети за изграждане от присъединяваното лице, с предварителен,както и с последващо сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа, съоръжения ,на основание чл. 20, ал. 5 НПППЕЕПРЕМ, задължение по предвиден за сключване договор за покупко – продажба на съоръженията ли е или по договор за изработката им ? Изискуемо ли е задължение за заплащане стойността на тези съоръжения за присъединяване,преди потребителят да е изпълнил задължението си да представи необходимите според чл. 24 НПППЕЕПРЕМ документи, вкл. с оглед определяне предмета и цената по договора за покупко-продажба на съоръженията,прехвърлими в собственост на ектроразпределителното дружество?

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

За правомощията на въззивния съд при разрешаване на материалноправния спор, без да е указал на страните да посочат относими доказателства по спора и при неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд, заявена чрез оплакване във въззивната жалба.

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит – необходимо ли е изявление на банката – кредитор, че прави вземането по договора предсрочно изискуем, отправено до длъжника, за да се счита вземането за предсрочно изискуемо.

Може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това?

Уговорената обща цена на вещите/движими и недвижими имоти/в предварителния договор,представлява ли пречка за обявяването му за окончателен на част от обектите, предмет на предварителния договор и допустимо ли е съдът да установи цената на част от обектите,предмет на предварителния договор,т.е. установима ли е от съда цената на отделните обекти?

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил искането по чл. 32, ал. 2 ЗС на основания, които не са релевирани във въззивната жалба, без да е налице необходимост от обезпечаване приложението на императивна материалноправно норма или охраняване на гарантиран от закона интерес на определена страна.

Неоспорването на произхода на детето по реда на чл. 33 СК/отм./ чрез съответния иск за оспорване на бащинство и въобще неизвършването на правни действия от трети лица/в конкретния случай презюмирания баща или първата ответница/? Съставлява ли пречка ищецът да е бил въведен в заблуждение и измамата по чл. 29 ЗЗД съдържа ли като елемент от фактическия състав извършването на действия от страна на трети лица? Следва ли да се приеме, че измама не е налице при неизвършването им?

Допустимо ли е прихващане срещу вземане за трудово възнаграждение върху което не се допуска предварително изпълнение с оглед разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК и когато разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с нарочен писмен документ, изключена ли е възможността в съдебния процес съответните обстоятелства, т.е. плащането на трудовите възнаграждения да бъдат доказани с други доказателствени средства, в т.ч. и случаен документ; когато по делото са налице данни, че съставените нарочни документи относно плащането на трудовите възнаграждения са изгубени или унищожени не по вина на страната, носеща тежестта на доказване, допустими ли са в процеса други доказателствени средства – косвени доказателства – други писмени доказателства, свидетелски показания, заключения на вещи лица и др., които сочат на единствения възможен извод, че сумите по трудовите възнаграждения са изплатени на лицето ? Относно значението на събраните писмени доказателства с косвен характер – счетоводни документи – годишен финансов отчет, декларации пред НАП и НОИ, служебни бележки и др., подписани от ищцата в качеството й на управител на ответното дружество и съдържащи нейни изявления, че всички суми са изплатени на персонала.

Следва ли при изчисляване на доход от стопанска дейност да се приспаднат и разходите по осъществяването на дейността и кога се счита за законен източник получения от проверяваното лице банков кредит ? Следва ли преценката законен ли е източникът на доходи да се извършва към момента на придобиване на всяко от имуществата, придобити през проверявания период ?

При приемането за член на Ж. на съпруг на член на Ж. по право налице ли е частично заместване в членствени права по смисъла на чл. 16 ЗЖсК и поради това в този случай необходимо ли е за приемането да е представено съгласие в писмена форма с нотариална заверка на подписа на замествания член-кооператор, съгласно изискването на чл. 16, ал. 2 ЗЖсК, 2 ? Допустимо ли е член-кооператор на Ж. да се позовава на нищожност на решения на ОС на Ж. на основание чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗЖсК извън срока по чл. 40 от закона за отмяна на тези решения, поради противоречие на решението с незадължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 32 от 27.06.1988 г. по гр.д.№ 33 от 1987 г. на ОСГК на ВС и 3 ? Допустими ли са свидетелски показания за установяване на дарение на парични средства на стойност над 5 000 лв. от родителите на единия съпруг на този съпруг, поради противоречие със задължителна практика на ВКС- решение № 638 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 1832 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 529 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. ?

Представлява ли новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД споразумение между кредитор и солидарни длъжници за разсрочване на погасяването остатъка от дълга по договор за банков кредит, и необходимо ли е да се преценява във всеки конкретен случай намерение у страните за новиране на дълга /animus novandi/, след като изрично не са заявявяли намерение за новиране?

Дали подпорна стена и ограда, изградена въз основа на строително разрешение в имота на ответник по иска по чл. 109 ЗС на вътрешната граница с имота на ищеца по иска, която прегражда (не осигурява) естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, пречи на допустимото пълноценно ползване на дворното място на ищеца по неговото предназначение ? Ако подпорната стена и ограда пречи на естественото оттичане на повърхностни води от имота на ищеца в по-ниско стоящия имот на ответника, дали когато се иска събаряне на цялата подпорна стена, съдът може да уважи иск за събаряне на част от нея или за преустройства, които позволяват оттичане на повърхностните води, ако според заключение на съдебно-техническа експертиза по делото съществува техническа възможност за законни преустройства ?

При неправилно квалифициран иск в първата инстанция,необходимо ли е въззивния съд да даде указания на ищеца,относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест или е длъжен да се произнесе по делото,съобразно дадената правна квалификация и установените по делото факти и обстоятелства,т.е.за правомощията на въззивната инстанция,когато приеме,че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа след незаконно уволнение при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ?

Дали защитата по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични?

Относно приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните по делото. Относно правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл.269 ГПК; за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ. Относно съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК и последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и докъде се простира служебното начало за събиране на доказателства.

Допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата ?

Относно предпоставките за отговорността на частния съдебен изпълнител за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, вкл. относно причинната връзка между действията на ЧСИ и настъпилите вреди и елементите на професионалната отговорност на ЧСИ по чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ.

Налице ли е редовно призоваване, ако в изпратената до страната в производството призовка са вписани имената на друго лице като адресат?

Относно преценката на доказателствата и основанията за игнориране на приета медицинска експертиза.

Следва ли по заварено правоотношение да се прилагат процесуалните разпоредби на отменения ГПК относно допустимостта на свидетелсти показания за установяване на договори над определена в закона стойност, когато исковата молба е предявена при действието на новия ГПК ?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

При двама представляващи дружество следва ли плащането на последното да се извърши задължително и на двамата?

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е непълен или неточен, и връзката между доклада и основните принципи на гражданския процес на служебно начало /чл. 7 ГПК/ и установяване на истината /чл. 10 ГПК/.

Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществува и сграда, притежавана в режим на индивидуална собственост?

Допустимо ли е предявяване на иск за нищожност на съдебно решение, ако решението е било предмет на инстанционен контрол?

Ползва ли се със сила на пресъдено нещо решение, постановено по реда на чл. 108 ЗС по отношение на дворно място и за онази част, която собственикът на постройка има право да ползва по смисъла на чл. 64 ЗС, ако в производството между страните не е съществувал спор за принадлежността на правото на собственост върху постройката, тя е била изключена от спорния предмет, поради което и наведените от собственика на постройката доводи за наличие на основание за осъществяване на фактическа власт върху част от дворното място, свързани с определяне на площта по чл. 64 ЗС, не са били разгледани от съда ?

Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник ?

Представлява ли извършването на ремонт и преустройства в завещания имот от заветника, който е и наследник по закон, действие по упражняване правата на този заветник по завета ? Представлява ли обявяването на саморъчното завещание по молба на друг наследник по закон, а не по молба на заветника, действие по упражняване правата на заветника по този завет и съответно дали от датата на това обявяване започва да тече срокът за погасяване по давност на възражението или на иска по чл. 30 ЗН ?

При направени във въззивната жалба оплаквания за нарушение на чл. 146 ГПК, задължен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, да извърши доклад по делото и да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти ?

Кой е източникът на задължението за допълнителна парична вноска в дружество с ограничена отговорност и вземането към дружеството за връщането й, легитимира ли кредитора с вземане по търговска сделка по чл. 625 ТЗ в хипотеза на сключен между съдружника и дружеството договор за предоставяне на заем под формата на допълнителни парични вноски и взето решение от Общото събрание на съдружниците за направата на допълнителни парични вноски?
Как следва да се изчислява минималното адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, когато същата е отхвърлена?

Възможно ли е въззивният съд да приеме едва с решението си за спорен определен факт, ако същият е бил веднъж вече надлежно отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с извършения доклад по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК?

Относно правомощията на въззивния съд по отменения ГПК от 1952 г. при нередовност на исковата молба (респ. – на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), имащо характера на искова молба) и произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд.

Относно характера на срока по чл. 197 ЗЗД и възможността въззивният съд да откаже разглеждането на заявено в срок от насрещната страна правопогасяващо възражение за прихващане, поради служебно позоваване на изтекъл срок по чл. 197 ЗЗД, а вторият – за характера и процесуалната допустимост на възражението за прихващане.

Относно приложението на чл. 266, ал. 1 и чл. 266, ал. 3 ГПК, с оглед на доказателствата, които могат да се ангажират и събират във въззивното производство, в хипотезата, когато заявени в срок доказателствени искания на страната са отклонени от първоинстанционния съд, поради изрично приетата с доклада му по делото / чл. 146 ГПК/ безспорност на факта, за които същите са относими, но впоследствие счетен от въззивния съд за недоказан.

Относно приложното поле на косвения съдебен контрол, осъществяван от гражданския съд върху влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие по възражение на ответника, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху възстановения имот преди образуване на ТКЗС.

Дали при констатиране на неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд,въззивният съд има право да обезсилва решението му и да връща делото за ново произнасяне или е длъжен,като определи правилната правна квалификация,сам да се произнесе по същество на спора, както и по материалноправния въпрос относно характера на отношенията на страните по мандатен договор за управление на търговско дружество и приложимостта на разпоредбите на КТ,по време на действието и след прекратяването на такова правоотношение ?

Относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства по реда на чл. ф188, ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 235 ГПК, така както го задължава чл. 12 ГПК, пряко свързан с който е подвъпроса за тълкуване на отделните уговорки от договора. Необходимо ли е да се провежда допълнително доказване на факти, които не са били оспорени от насрещната страна и следвало ли е съдът да укаже на страните в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1, чл. 146, ал. 2 ГПК кои факти и твърдения са безспорни и по кои страните спорят и следва да ангажират допълнителни доказателствени средства? При положение, че докладът на първоинстанционния съд няма изискуемото по чл. 375, ал. 1 във в. с чл. 146, ал. 1 ГПК съдържание, преклудирана ли е възможността на страните да сочат нови обстоятелства и да искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК и дали в този случай съдът служебно следва да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални познания, като по последните два въпроса е прието, че ще се извърши проверка на съответствието на въззивното решение със задължителните разяснения в ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС?

Относно необходимостта да се доказва съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на откриване на наследството и при липса на твърдения за отчуждаване или унищожаването им, както и чия е доказателствената тежест за това.

Извършил ли е работодателят подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ? Подборът извършен ли е съобразно критериите, посочени в чл. 329 КТ ?

Приложим ли е чл. 76 ЗН към разпореждане, извършено от сънаследник чрез дарение в полза на трето, външно на съсобствеността лице?

При констатиране на несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите на заповедта , следва ли съдът сам да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част или констатирането на това несъответствие е достатъчно за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество?

При направени изявления от двете страни по делото за съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което е бил издаден запис на заповед, съдът длъжен ли е да разгледа това каузално отношение между страните по спора? При предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1–във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, в тежест на коя от страните е да установи връзката между издадения запис на заповед и каузалното правоотношение – на поемателя или на издателя на записа на заповед?” Касаторите поддържат в изложението към жалбата си, че същите два правни въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл с атакуваното от тях решение, били решавани противоречиво от съдилищата в страната?

Относно доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК по отношение на доказателства, които страната представя за пръв път във въззивната инстанция във връзка с дадените от въззивния съд указания да уточни обстоятелствата, на които основава иска си?

Опорочава ли записа на заповед , в противоречие с изискването на чл. 535, т. 2 ТЗ за съдържащо се в документа „ безусловно обещание за плащане „ , в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга , наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата , респ. на част от нея ?

За предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, който се решава противоречиво от съдилищата.

Дали е недопустимо решението по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което се основава на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата молба ?

Има ли нарушение на основните начала на гражданския процес – състезателност, равенство между страните и установяване на истината, в случай, че съдът не се е произнесъл по молба за предоставяне на правна помощ?

При наличие на доказателства за основателност на иска следва ли съдът да приложи нормата на чл.162 ГПК по отношение на неговия размер?

Решаващият въззивен съд не е изложил мотиви по чл. 292 ГПК – не е посочил какво представляват движимите вещи /не са индивидуализирани/, не са оценени с оглед уравнение на дяловете, нито е препратил към решението за допускане на делбата им или към заключение на вещо лице, а е посочил в мотивите и диспозитива пунктове/в цифри/ по исковата молба, която съдът не може да приподпише, за да се счита неразделна част от решението. Не са изложени съображения как са сформирани двата дяла, за които липсва и остойностяване, не са посочени и трите имена на страните съгласно чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК.

Пропускането на срока по чл. 342 ГПК, респ. чл. 133 ГПК в делбеното производство лишава ли страната от възможността да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и инвокираните доводи на страните? Има ли задължение въззивният съд, при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, да повтори опороченото действие като изготви доклад по делото и укаже на страните кои факти се нуждаят от доказване?

Следва ли въззивният съд като изрази становище само с “потвърждаване на решението”, без да обсъди и разгледа наведените в жалбата възражения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по същество на спора, да не изложи собствени мотиви и собствени изводи в решението си ?

За спазване на предварителната закрила при уволнение, установена в чл. 333, ал. 1, т.3 КТ и чл. 333, ал. 2 КТ от значение ли е кога е изпратено мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда?

Дали въззивният съд следва при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните ? Относно доклада по чл. 146 ГПК от първоинстанционния и въззивния съд, неговото съдържание съгласно ал. 1, т. 5 и ал. 2 и необходимостта въззивният съд да отстрани нарушението на първоинстанционния съд във връзка с доклада. Относно приложимостта на чл. 176 ГПК по отношение на управителите на търговските дружества и допустимостта на техните обяснения като доказателствено средство /чл. 175 – чл. 177 ГПК/.

Относно решение № 652 от 01.04.2011 г. по гр.д.№ 999 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/, в което е прието че маломерността на мястото, чието разпределение се претендира, не съставлява достатъчно основание за отхвърляне на иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Относно произнасянето на въззивния съд с отказ по искане за събиране на гласни доказателства пред въззивната инстанция, без преди това от първата инстанция да са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК на страната, за кои от твърдяните от нея факти тя не сочи доказателства. Прието е че с обжалваното въззивно решение този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Подлежат ли на премахване по реда на чл. 109 ЗС дървета, които са разположени при спазване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния от съседния имот, но въпреки това създават опасност от неговото увреждане? Коя е релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа – установената при разглеждане на делото или тази, до която достига съответният дървесен вид?

Относно това, непредставянето на скица на недвижимия имот по кадастрална карта и непосочване на неговия идентификатор, съставлява ли нередовност на исковата молба. С определението по чл. 288 ГПК е постановено съединяване за общо разглеждане гр.д.№4330/2013г., ВКС, IIг.о. и ч.гр.д.№4329/2013г., ВКС, IIг.о.

Когато отменителните решения на ВКС, постановявани по реда на чл.293, ал.3 ГПК, освен указанията по приложение на материалния и процесуалния закон съдържат и фактически констатации и правни изводи по отношение на обстоятелства, за които е събран необходимият доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по чл.294, ал.1 ГПК, тези констатации и правни изводи задължителни ли са за въззивния съд при новото разглеждане на делото? Представлява ли признанието на факт, съдържащ се в изявление пред държавен орган, доказателство за съществуването на признатия факт и може ли същото да бъде опровергавано със свидетелски показания?

За допустимостта да се събират нови доказателства от въззивната инстанция.

Длъжен ли е първоинстанционният съд конкретно за всеки отделен случай да посочи в доклада си по делото подлежащите на доказване факти и да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест за тях?
Длъжен ли е съдът да укаже на страните и за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти те не сочат доказателства?
В случай, че първоинстанционният съд не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределянето на доказателствената тежест за тях и/или за кои от тях те не сочат доказателства, следва ли доказателствата за тези факти да се съберат от въззивния съд съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК?
Следва ли представените от страните писмени доказателства да се докладват и приемат в съдебно заседание и това да се отрази в протокола от заседанието?

Относно допустимостта на общия исков ред за предявяването на осъдителен иск при наличие на предвидена в чл. 38, ал. 2 ЗУЕС възможност за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на производството по предявения иск.

Какви са пределите на разглеждане на фактическата обстановка от въззивния съд при сезиране за неправилност на първоинстанционното решение? Какъв е обхватът на чл.195, ал.3 КТ при връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ? При наличието на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на какво основание се прекратява то ?

Относно задължението съдът да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество и за приложението на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК разрешение. Относно критериите за предоставяне на родителските права на родителя и кой случай е „изключителен” и може да обуслови извод за разделянето на децата, съгласно ППВС №1/1974г. Относно необходимостта от задължителното изслушване на родителите при спорове относно родителските права. Относно режима на лични контакти между родителя и детето, ако то живее в чужбина. Относно възможността съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина, без съгласието на единия родител – съгласно постановеното по тези въпроси в решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.

Относно значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера , като настъпил в хода на производството , по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане , факт .

Следва ли съдът в решението по чл. 32, ал. 2 ЗС при разпределяне на ползването на дворно място да се съобрази с изискванията за достъпна среда на хората с увреждания, ако е налице възможност за това и е било направено искане?

Kак трябва да процедира въззивния съд,когато не е направен доклад по делото?

Относно приложението на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случай, че когато заповедта за уволнение е връчена на работника той е бил на работното си място и не е уведомил, че има издаден болничен лист за продължаване отпуска поради болест.

Запазва ли се собствеността върху незастроени овощни градини и лозя в реални граници след масовизацията през 1958 г.?

Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти? Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от не даване на указания, за кои факти и обстоятелства страните не сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 2 ГПК?

Следва ли, преди да допусне делба на незаконна сграда, съдът служебно да проведе изследване за допустимостта на строежа по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането на тази сграда?

Дали за допустимостта на отрицателния установителен иск има значение наличието на завършена процедура по ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността?

Кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост, могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

Може ли ответник по дело по предявен иск за собственост върху имот, възстановен на ищците с решение на ПК /ОСЗГ/, да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на неговото обобществяване, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент?

Налице ли е спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно заснемането и трасирането на реалните граници при възстановяване правото на собственост в стари реални граници?

Може ли имот, за който има данни, че е държавна собственост като отчужден – да бъде предмет на спор с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ?

Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника? Следва ли въззивната инстанция да допусне събирането на нови доказателства, поискани с въззивната жалба относно обстоятелства, за които първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не сочи доказателства

Tрябва ли въззивната инстанция да изготви собствени мотиви, когато не е възприела мотивите на първоинстанционното решение , поради несъвпадане на фактическите и правни изводи и следва ли когато излага мотиви различни от тези на първата инстанция, да посочи кои от тях споделя и кои не и на какво основание?

Отхвърлен предявеният иск по чл. 226 КЗ /отм./ за разликата над 25 000 лева до 50 000 лева и касаторката е осъдена да заплати разноски в размер на 800 лева, по материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и на чл. 113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

До кой момент страната може да представя релевантни доказателства за оставането си без работа?

Може ли да се допусне до делба движима вещ, която се държи от трето лице, преди да е проведен успешен ревандикационен иск за тази вещ?

Трябва ли да се изследва характера на завещателното разпореждане – дали е универсално завещание или завет по иск за възстановяване на запазена част от наследство срещу ползващо се от завещанието лице, което не е наследник по закон, ако наследството не е прието под опис, и ако завещанието е универсално, необходимо ли е приемането по опис на наследството от наследника със запазена част?

Допустимо ли е въззивният съд да разгледа жалба на лице, което не е страна по делото и не е било конституирано като страна във въззивното производство и следва ли въззивният съд да следи служебно за процесуалноправната легитимация на страните, и ако констатира, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, с какви правомощия разполага?

Може ли въззивният съд да откаже събирането на доказателства за нововъзникнали обстоятелства относно здравословното състояние на страната?

Относно правомощията на въззивната инстанция спрямо обжалваното първоинстанционно решение.

Какъв е видът на търсената защита по спор между разведени родители, когато родителят, на когото са предоставени родителските права по отношение на непълнолетното родено от брака дете, желае или се е установил да живее в друга държава, а бившият му съпруг не дава съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътуванията му /без ограничение в броя и времето на престой/ до страната, в която живее, или ще живее родителят с предоставени родителски права? Какво означава понятието „местоживеене на детето” по смисъла на СК и в контекста на международното частно право /чл.5 б.”а” от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.2 т.9 от Регламент №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност/? Възможен ли е спор между разведени родители относно местоживеенето на детето и допустим ли е такъв иск в контекста на понятието „местоживеене на детето”, разбирано не само като определено място /адрес/, където то се намира, но преди всичко, при кого живее?

Трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди наведения довод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ?

Относно доказателствената тежест за установяване на съпричиняване на трудова злополука от страна на работника поради груба небрежност. Налице ли е груба небрежност, когато работодателят не е провел инструктаж за безопасна работа?

Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото ? Кога настъпва преклузията по чл. 266 ГПК за ангажиране на доказателства от страната, респективно кога са налице изключенията, предвидени в нормата за събиране на доказателства, недопуснати поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд ?

Относно задължението на съда служебно да допусне експертиза за установяване вписванията по балансите на дружествата, след като такава експертиза е била отказана от първоинстанционния съд.

В чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава. Първият фактически състав / чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД/ изисква предаване, съответно получаване на нещо когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на имуществена облага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Това са случаите на получаване на нещо въз основа на нищожен акт, когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта и др. Възможно е предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение. Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила по нея. Когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му.В случаите когато резултата по изпълнението на нищожния договор е настъпил в правната сфера на друго лице, а не на насрещната страна по договора, както е по делото, при извършване на СМР в имот собственост на трето лице, имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощия / чл. 60 ЗЗД – чл. 62 ЗЗД/, доколкото в момента на поемане на работата не е налице натоварване и задължаване. В чл. 61 ЗЗД законодателят е определил отговорността на заинтересования до необходимите и полезни разноски в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, до обогатяването в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД в хипотезата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД.Правилото на чл. 59 ЗЗД се прилага само ако правоимащия не разполага с друг иск. Щом законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, неприложим е общия състав на чл. 59 ЗЗД, неизчерпателно изброени в т.9 на Постановление №1/1979г.

Може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследство срещу ползуващо се от универсално завещание лице, което няма качеството наследник по закон, но е от същата степен на родство с наследодателя, както и ищеца по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, който не е приел наследството по опис?

Относно правната възможност на доставчика на ел.енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати в насока заплащане на цената на консумираната ел.енергия в съответния обект, в случаите на установена пълна липса на средството за техническо измерване /СТИ/, поради отстраняването му, което е довело до липса на отчетен разход на ел.енергия, но при налична реална консумация на такава от страна на абоната за същия период.

Какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба ?

Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да допусне поискана от страната експертиза, което доказателствено средство в конкретния случай е от съществено значение за правилното решаване на делото ?

Следва ли съдът, сезиран с иск за делба, да се произнесе по него с решение по допускане на делбата, когато по делото са постъпили данни, че алеаторният договорът за продажба, от който част от съделителите черпят права върху идеална част от имота, е предмет на иск за развалянето му поради неизпълнение?

Относно задължението на съда по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на фактите, които са от значение за решаването му.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен.

Относно родовата подсъдност на спор между член на организация за колективна защита на авторски права и съответното сдружение във връзка с неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея, на основание чл. 73 ЗАПСП, във вр. с чл. 40, ал. 7 ЗАПСП, имуществени права на носителя и за правната квалификация на този иск.

Относно доказването на факта на оставане без работа на работника след прекратяване на трудовото правоотношение.

Има ли правен интерес ответникът по ревандикационен иск, да оспорва конститутивния административен акт на О., от който черпи право на собственост ищецът, в случай, че ответникът не твърди да има качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот към момента на обобществяването?

Кой е началният момент на погасителната давност за вземането на работника по чл. 200, ал. 3 КТ, за обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Относно правото на защита на страна в процеса, в случай, че на страната е назначен особен представител по делото на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, който в открито съдебно заседание е отказал да представлява страната до изпълнение задължението на съда да определи хонорар, вносим от ищцовата страна преди приключване на делото в съответната инстанция, съдът е провел съдебното заседание без процесуален представител на страната и е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил жалбата на останалата без процесуален представител страна.

Кога следва да бъде извършен подборът – преди или след реалното съкращаване в щата, както и от значение ли е за законосъобразността на подбора извършването му преди реалното съкращаване в щата?

Относно задължението на съда да допусне поисканата от страната експертиза във връзка с определяне началната дата на неплатежоспособността, когато не разполага със специални икономически знания да прецени доводите във въззивната жалба за непълноти и неточности в приетата в първоинстанционното производство експертиза.

Може ли съдът да зачита последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд при незавършена процедура по чл. 119 КМЧП и при какви условия?

Кой е надлежния ответник/работодател/ по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, в случаите при които трудовото правоотношение е възникнало с един работодател, но впоследствие в резултат на създадена обособена структура за извършване на конкретна трудова дейност, последващите допълнителни трудови споразумения са сключени с този правен субект, който е издал и процесната уволнителна заповед?

Дали в случаите, когато цената по договор за продажба се определя по волята на страните както следва: част да се плати в брой, а друга част- чрез стойността на бъдещи СМР, които следва да се изпълнят от страна на купувача, неизпълнението на последните е основание за разваляне на договора ?

Относно допустимостта на установителния иск по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО.

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Кои са критериите за определяне на размера на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС?

За правомощието на въззивния съд да отмени решението по отношение на необжалвалите обикновени другари на въззивника.

Допустимо ли е приложение на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД по отношение на обявена за нищожна сделка поради липса на съгласие?
Добросъвестни ли са последващите приобретатели на чужд имот, придобили същия от обявена за нищожна сделка поради липса на съгласие, придобиват ли права от подобна нищожна сделка, по която не е установена привидност и противопоставими ли са такива права на действителния собственик, има ли правно значение добросъвестността в тези случаи?

Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и по нередовна искова молба.Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за да е редовна, исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, а според ал. 2 ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Според чл. 129, ал. 2 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако той не стори това, исковата молба заедно с приложенията се връща съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. По същия начин се постъпва и когато нередовностите се забележат по време на производството – чл. 129, ал. 4 ГПК.

Има ли обратно действие развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило?

За относителната тежест на поведението на пострадалия в причинния процес, когато с поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушени правила за безопасност на труда.

Относно възможността, според действащата нормативна уредба, електроразпределителното дружество да извършва едностранно корекции на сметки на потребителите за минал период.

Относно доказателствената стойност на протокола за пътно-транспортно произшествие в гражданския процес и необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същия не е оспорен.

Допустимо ли е мотивиране на въззивното решение , чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, при напълно различен от този в първоинстанционното решение изход на спора , постановен от въззивния съд ?

В чия доказателствена тежест е оборване презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ и обосноваване неприложимостта на ал.3 на същата разпоредба , при наличие на частични плащания или плащания спрямо някои от кредиторите ?

Относно липсата на идентичност на процесния имот с този, предмет на нотариален акт, съобразно кадастралния идентификатор и неговата уникалност и допустимо ли е произнасянето по иск, когато имотът не е индивидуализиран съобразно действащия регулационен план.

Относно действието във времето на нормите на ГПК от 1952 г. (отм.) и на ГПК от 2007 г., регламентиращи въззивното производство; и относно разликата между понятията „очевидна фактическа грешка“ и „непълно решение“.

Следва ли при преценката доколко с прекратяването на трудовото правоотношение с професор, работил при условията на § 11 ПЗР ЗВО, е постигната целта за осигуряване оптимално разпределение на професорските длъжности между поколенията да бъде отчетено обстоятелството, че на мястото на уволнения не е назначен друг университетски преподавател професор? Следва ли при извършване на тази преценка съдът да съобрази настъпило в хода на процеса изменение на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ? Как се разпределя доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на ЗЗдискр? Приложими ли са правилата на чл. 159 ГПК и чл. 266 ГПК към възможността на страната да предложи на националния съд да отправи искане за преюдициално запитване по реда на чл. 628 ГПК? Допустимо ли е отправяне на второ преюдициално запитване в рамките на инстанционното производство по въпроси, различни от вече поставените?

Може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за неимуществени вреди при трудова злополука и без да посочи, как се извършва приспадането на платеното застрахователно обезщетение?

Разполагат ли с право на иск по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт, родителите на починалото лице, ако те не са законни наследници на същото, и приложими ли са при тези искове указанията, дадени с ППВС № № 4/61 г., 5/69 г. и 2/84 г. относно кръга от лица, имащи право на обезщетения за неимуществени вреди? Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на деца и родител на починал в резултат на трудова злополука/? Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от същия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат?

Допустимо ли е прекратяване на трудов договор извън случаите на чл. 192 КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя след надлежно формирана работодателска воля да е компетентен да извърши фактически действия, включени в съдържанието на правото, като последиците възникват направо за представлявания? Допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудово правоотношение?

Относно допустимостта на претенцията за подобрения в дворното място, в което са построени сградите, предмет на делба между страните. Прието е, че произнасянето по този въпрос в смисъл на недопустимост на тази претенция във фазата по извършване на делбата с оглед липсата на съсобственост върху дворното място, е в противоречие с приетото в представеното от касатора решение № 74 по гр. д. № 660/2011 год. на ВКС, II г. о., съгласно което заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата.

Относно приложението на чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД и разграничаване на отговорността за непозволено увреждане по двата състава .

Допустимо ли е изменение на иск за парично вземане, когато същата сума се претендира на друго основание?

Кои особени затруднения са правнорелевантни по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК – само тези, които родителят търпи към момента на предявяване на иска или и тези, които ще търпи в бъдеще време и които са предвидими и очаквани с оглед на здравословното състояние, умствени възможности, наклонности и желания на родените от брака непълнолетни деца, които са му поверени за отглеждане и възпитание след развода с майката?

Относно точното прилагане на разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 ЗС относно правомощието и задължението на съда да даде съответна на заявеното искане правна квалификация на предявения иск /неправилно посочено „на същото”/.

Налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска?

За задължението на съда да обсъди събраните доказателства и да се произнесе по направено възражение за придобиване на имота на основание давностно владение.

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск

Има ли възможност и следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение,каквито не са въведени от ищеца с исковата молба,при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 665 от 1.11.10г.по гр.дело № 242/09г.г.на IV г.о.,решение № 459 от 27.01.11г.по гр.дело № 1532/10г.на IV г.о.,решение № 503 от 5.01.12г.по гр.дело № 77/11г.на IV г.о.,постановени по реда на чл. 290 ГПК?

Длъжен ли е работодателят да отправи писмено предизвестие, при прекратяване на трудово правоотношение на основанията по чл. 328 КТ, след като в заповедта за уволнение е изрично посочено на служителя да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазеното предизвестие; Връчването на писмено предизвестие представлява ли „съществен елемент от фактическия състав на процедурата по уволнение с предизвестие“ и съответно невръчването на писмено предизвестие води ли до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията, посочени в чл. 328, ал. 1 КТ; Може ли липсата на писмено предизвестие да бъде самостоятелно основание за признаване заповедта за уволнение за незаконосъобразна?

Относно значението на проектната документация за противопожарните изисквания към обществени обекти, изпълнени в сграда; в кои части на документацията следва да е отразено това. Относно съответствието на документацията с действалата нормативна уредба, при проектиране и изграждане на сградата – чл. 153, ал. 1 от приложение № 1 към Наредба № 2 ПСТН в помещения.

За допустимостта на иск по чл. 124, ал. 4, предл. първо ГПК с оглед правния интерес от предявяването му, и може ли този иск да бъде предявен в отделно производство преди производството, в което документът е представен.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване на тази констатация кому е възложена доказателствената тежест?

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК, поради противоречието му на приетото в ППВС № 1/1974 г. и решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1420/2010 г., III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

При условие, че един договор е развален извънсъдебно може ли да се иска унищожаването му по съдебен ред?
Количествена или качествена грешка е разликата от 128 кв.м в РЗП на сграда, предмет на сделката?

За наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск против ответници, които нямат материалноправна легитимация към момента на предявяването му и неотносимостта на същата към въпроса за допустимостта на производството, в което ищецът определя ответника по предявения иск.

Oтносно допустимостта на иска за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 325, ал. 1 КТ, когато заповедта е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, е в противоречие с приложените от касатора решение №183 от 21.12.2011г. по гр.д.№565/2010г. на ВКС, IIIг.о. и решение №87 от 11.05.2012г. по гр.д.№219/2011г. на ВКС, IVг.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна.

Oтносно допустимостта на иска за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 325, ал. 1 КТ, когато заповедта е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, е в противоречие с приложените от касатора решение №183 от 21.12.2011г. по гр.д.№565/2010г. на ВКС, IIIг.о. и решение №87 от 11.05.2012г. по гр.д.№219/2011г. на ВКС, IVг.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна.

За действителността на договор за търговска продажба, когато цената не е определена и не е уговорено, как ще бъде определена и за задължението на съда служебно да назначи експертиза за определяне на цената, с оглед разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ?

По – големият размер на актива спрямо пасива по баланса на едно търговско дружество достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ?

Владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване,т.е. ако са налице т.нар. “търпими действия”,при наличие на евентуална уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост?

Приключила ли е реституционната процедура по ЗСПЗЗ, ако в решението на поземлената комисия възстановеният в стари реални граници имот е индивидуализиран с местоположение, размер, категория, граници и номер по кадастрален план, действуващ към момента на постановяване на решението, като е посочена и идентичността му с парцели по регулационния план? Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, тъй като тези въпроси са обусловили крайния изход на делото.

По какъв ред могат да се защитят лицата, на които с решение на общинската служба по земеделие е признато право на възстановяване на собствеността, в случай, че за същия земеделски имот в полза на ответниците по предявения ревандикационен иск е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Относно задължението на съда да се произнася по предмета на спора.

Относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата.

Otnosno правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/ за заплащане на обезщетение за частична загуба на превозен товар.

Какъв е срокът на погасителната давност по иск по чл. `````2, ал. 1, т. 2 З.. Прилага решение № 638/02.10.2009г. по гр.д. № 456/2008г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че погасителната давност за иск за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е петгодишна и тече от влизане в сила на оправдателната присъда?

Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 108 ЗС за части от имот, нанесен в кадастралната карта с отбелязване в кадастралния регистър,че е собственост на ответника,при твърдения,че правото на собственост върху тези реални части е възстановено на ищеца по реда на ЗВСОНИ или първо следва да бъде извършено нанасянето на тези части като самостоятелен имот в кадастралната карта след разрешаване на спор за материално право по реда на чл. 52, ал. 3 ЗКИР ако имотът се намира извън регулация и необходимо условие за допустимост на ревандикационния иск ли е нанасянето на претендирания имот като самостоятелен в кадастралната карта? Налице ли е грешка в кадастралната карта по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР ако възстановен по реда на ЗВСОНИ и намиращ се извън регулация имот не е бил нанесен като самостоятелен,а е включен в границите на други имоти,възстановени на други лица по реда на ЗСПЗЗ?

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Дали разпореждането на МС от 1957 г. има вещно транслативно действие или с него е предоставено само ограниченото право на стопанисване и управление, върху недвижимия имот?

Относно задължението на съда, при постановяването на съдебното решение, да вземе и онези факти и обстоятелства, настъпили след предявяването на иска, ако същите са от значение за спорното право.

Относно процесуалното право, свързан с допустимостта на предявения срещу застрахователя главен пряк иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди при уважен в наказателния процес срещу делинквента иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезвреда на същите тези вреди и издаден изпълнителен лист, както и за допустимостта на заявения при условията на евентуалност иск по чл. 88, ал. 1, б. “б” ЗЗ / отм./срещу Г. фонд.

Относно материалноправната легитимация на ответника по ревандикационния иск да предяви иска по чл. 74 ЗС за подобренията във възстановен по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ имот и кой е релевантният за определяне на тази легитимация момент – възстановяване на собствеността при влизане в сила на основанието по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ или момента на предявяване на ревандикационния иск на възстановените собственици, по съображения, че този въпрос има значение за точното прилагане на чл. 74 ЗС, във вр. с чл. 2 ал. 6 ЗОСОИ при реституция на имот по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ и липса на съдебна практика.

Относно процесуалното право, свързан с допустимостта на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен от увредения от ПТП срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, при уважен срещу последния иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че разрешението на въззивния съд по същия е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 на ТР № 2/ 06.06.2012 год., по т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, според която при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, е допустим.

Относно противоречие с практиката на ВКС – решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че въззивният съд е ограничен да се произнася по правилността на първоинстанционното решение само в рамките на посоченото във въззивната жалба.

Когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, следва ли имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита предмет на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП?

Как се определя дали имуществото е на „значителна стойност“ и какво е значението на стойността на имуществото с оглед отнемането му по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./?

Допустимо ли е делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение?

Допустимо ли е делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, послужило като основание за неговото издаване и свързания с него процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест

Относно връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и на договора.

Относно безщетение за вреди от неизпълнен и развален договор за изработка между страните от 2005г.за тунинг на двигателя / повишаване на мощността му /на л.а.марка B.,на основание чл.79 ал.2 вр.с чл.265 ал.2 ЗЗД.

За продължителността на давностния срок за погасяване на вземанията.

Влияе ли се правото на иск и отразяват ли се на активната легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност, последващи факти, основани на съдебни актове, настъпили след датата на провеждане на общото събрание, чиито решения се атакуват.

Кога следва да се приеме, че е налице “промяна в изискванията за образование за заемане на определена длъжност” като предпоставка за законност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и за приложението на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ по отношение прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?

Относно срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Относно вида доказване (пълно или непълно), което е необходимо за оборване на презумпцията от чл. 21, ал. 3 СК, при насрещни твърдения за трансформация на лично имущество при придобиването на недвижим имот по време на брак на страните. Относно предпоставките от чл. 23 СК, установяването на които оборва презумпцията и за възможността съдът да ги приеме за осъществени чрез обсъждането на доказателства, които косвено засвидетелстват относимите факти.

Относно възможността въззивният съд да игнорира доказателствената сила на частни свидетелстващи документи /разходни касови ордери/, за които в първата инстанция не е било откривано пр-во по чл. 154 ГПК /отм./ – независимо от възражението на ответника относно тяхната автентичност /не и досежно верността им/. Относно автентичността на частен свидетелстващ документ, издаден от лице без представителна власт по отношение на търговец, ако последният веднага след узнаването на това обстоятелство не се е противопоставил.

Дали приемането на извършени СМР по договор за строителство следва да става с акт обр. 19 като условие за заплащане на възнаграждение, когато това е изрично уговорено между страните ?

При спиране на делото поради смърт на една от страните в процеса, спират ли да текат за всички процесуалните срокове и дали всички последици от спиране на делото отпадат занапред от деня, когато спряното дело е било възобновено? Какво е правното значение на извършените процесуални действия, вкл. постановяване на съдебно решение, ако една от страните по делото е починала в хода на производството преди приключване на устните състезания в първата инстанция и към датата на внезапната и смърт срокът за отговор на исковата молба не е изтекъл, но е изтекъл към датата на конституиране на правоприемниците и, тъй като делото не е било спряно, а отложено?

Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви във връзка с намерението за увреждане на длъжника като елемент от фактическия състав пораждащ правото по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК?

За писмената форма на договора за предоставяне на ВИК услуги, предвидена в отменената Наредба № 9 от 23.IХ.1994 г. за ползуване на водоснабдителните и канализационните системи – като такава за валидност или само за доказване на сделката.

Относно процесуалноправните въпроси, свързани с приложението на чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 ГПК и на чл. 175 ГПК, чл. 176 ГПК, чл. 177 ГПК.

Дали продавачът на недвижим имот по приватизационен договор има задължения извън тези да прехвърли правото на собственост и да предаде фактическата власт на купувача, съгласно чл. 183 ЗЗД и чл. 187 ЗЗД, при положение, че други такива не са били изрично уговорени между страните и дали самото предявяване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за продажба на недвижим имот представлява действие възпрепятстващо задълженията на купувача по приватизационния договор за направа на инвестиции в обекта на приватизация ?

От кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж за тези, на които е учредено право на строеж от собствениците /на терена/ и от същия момент ли започва да тече този срок за добросъвестните приобретатели? Ако не е реализирано правото на строеж за долния етаж, започнал ли е да тече срокът за погасяване по давност /на правото на строеж/ за етажа над него?

Дали с акта за приемане на новопостроен обект е учредено право на преминаване през съседен урегулиран поземлен имот, както и дали ако въпреки учредяването на такова право реализирането му смущава и препятства упражняването на правото на собственост, негаторният иск е неоснователен ?

Следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, поискани от ищеца още в първоинстанционното производство , но недопуснати, поради допуснато процесуално нарушение от съда, когато такъв довод не е наведен във въззивната жалба с изрично позоваване на чл. 266, ал. 3 ГПК, а само при общо оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение ?

Когато между страните по трудовото правоотношение е уговорено допълнително възнаграждение като процент от печалбата на работодателя и след това работодателят бъде променен при запазване на трудовото правоотношение на основание чл. 123а КТ, въз основа на печалбата на кой от работодателите - стария или новия, следва да се изчислява допълнителното възнаграждение, дължимо за период, следващ промяната на работодателя?

За задължението на съда да цени и настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота, предмет на делбата /в случая нанасяне на имота в кадастралната карта/.

Представлява ли записката за вписване на частен писмен договор за продажба на недвижим имот документ по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, при положение, че самият договор не е представен като доказателство по делото и насрещната страна е оспорила съществуването му?
Доказва ли записката за вписване наличието на материално-правните предпоставки за вписването по чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти?
При установено начало на владение въз основа на документ по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ следва ли страната,позоваваща се на придобиване право на собственост на основание чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ да установи и докаже факта на владение в периода от установяването му до внасянето на имота в ТКЗС и факта на внасяне на имота в ТКЗС именно от владелеца?

Ако пред първата инстанция не е конституиран необходим другар,въззивната инстанция при действието на ГПК, обн. ДВ бр.59/2007г. следва ли да го конституира и да повтори процесуалните действия или следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане и по въпроса допустимо ли е в делбеното производство възражение за нищожност, което брани правата на трето, неучаствуващо в това производство лице и налице ли е процесуално нарушение, ако по възражение за нищожност първоинстанционният съд не е конституирал като съделител третото лице, чиито права всъщност това възражение брани?

Необходимостта решението по допускането на делбата да установява ясно и несъмнено правата на съделителите, както и осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция налагат, делбените квоти да бъдат определени така, че знаменателят на дяловете да е еднакъв, както и сборът от числителите на отделните дялове да е равен на знаменателя.

Относно установяване вина на работника или служителя за липса на обяснения, поискани от работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание и по въпроса за прилагане на аналогията.

Основателно ли е възражение по чл. 21 СК 1985 /отм./ при участие на двамата съпрузи като купувачи в придобивната сделка?

Съдът има правото да обяви за окончателен предварителния договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД само за част от уговорената с него престация, когато нейн предмет е идеална част от имота, ако купувачът изрази желание да придобие тази част и не прави волеизявление за разваляне на сключения предварителен договор, както и че ищецът купувач има право да иска обявяването на предварителния договор за окончателен, ако е заплатил част от цената.

Относно задълженията на въззивния съд по събиране на доказателства, кредитиране на заключенията на вещи лица и произнасяне при съобразяване на доводите на страните.

Дали с отмяната на чл. 15, ал. 3 ЗС, при действието на който е учредено и реализирано право на строеж върху държавен имот, урегулиран в дворищно-регулационен парцел към 1970 г., отпада правото на ползване върху целия имот, признато с отменената норма в полза на суперфициарния собственик или то се запазва?

Относно хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка.

Допустимо ли е възражение за прихващане в производството по установителния иск по чл. 422 ГПК, чл. 415 ГПК. Отговорът на този въпрос е от особено важно значение и е обуславящ за крайния изход на спора по предявения иск ?

Относно присъдените с определението от 20.01.2010 г. по делото съдебни разноски.

Дали цялото имущество на едно лице следва да бъде отнето в полза на държавата или само това, за което е установено или се предполага, че е придобито от престъпна дейност?

Кога възниква правото на регресен иск и приложимият закон относно регресното притезание на застрахователя по риска „гражданска отговорност” към виновния водач, причинил ПТП, когато към момента на застрахователното събитие е действувал Закона за застраховането /отм./, а изплащането на обезщетението е извършено при действието на Кодекса за застраховането-в сила от 01.01.2006 г. ?

Относно предявен иск за определен упълномерим поземлен имот. Решението по делото обхваща ли и невключената в този УПИ част от неурегулирания поземлен имот, за който е отреден УПИ, и силата на пресъдено нещо на постановеното по този иск решение разпростира ли се и върху части вън от процесния УПИ?

При противоречие на оспореното заключение на вещото лице, назначено от въззивния съд, със заключението на изслушаната в първата инстанция експертиза и при направено искане, длъжен ли е съдът да назначи друго или повече вещи лица, а ако откаже да стори това-длъжен ли е да обоснове отказа си?

Относно правната квалификация на заявената претенция, обусловил изхода на спора.

Относно неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществуни процесуални правила и на материалния закон, както и за необоснованост.

Относно правната природа на договора за охрана със сигнално-охранителна система, в пряка зависимост от отговора на който се явява и въпросът за съдържанието на престацията, дължима от изпълнителя по него.

Относно задължението на работодателя по чл. 1 ал. 2 от Наредба № 5/1987 г.предварително да събере информация от работниците, които смята да уволни.

Дали закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му или обхваща само случаите на трайно намалена работоспособност, при които е дадено предписание за преместване на друга длъжност; задължен ли е работодателя при предприемане на уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ да изиска информация от уволнявания за наличие на заболяване по Наредба № 5/1987 г., особено ако в документите в личното трудово досие се съдържат данни за такова?

Ако процесуалният закон предвижда, че искът за съществуване на вземането „се смята предявен от момента на подаване на заявлението“ /за издаване на съответната заповед за изпълнение/, стига това да е станало в пределите на преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и да е била довнесена дължимата държавна такса, всичко това съвсем не означава, че решаващия съд е предварително ограничен от субективните предели на постановеният в заповедното пр-во съдебен акт. Ето защо и предвид правомощието й по чл. 269, предл. 2-ро ГПК въззивната инстанция е била длъжна, при съобразяване разпоредбите на чл. 56 ТЗ, на чл. 304 ТЗ и на чл. 537 ТЗ - във вр. чл. 513, ал. 1, предл. четвърто ТЗ, да отговори на въпросите налице ли е било в случая валидно възникнало менителнично поръчителство и оттам – произтича ли от него пасивна солидарност, като евентуално остави исковата молба на дружеството лизингодател без движение: за уточняване надлежната страна по неговия положителен установителен иск по чл. 422 ГПК.

Относно допустимостта на обжалваното въззивно решение. К. считат, че въззивният съд се е произнесъл по ревандикационен иск, който не е бил надлежно предявен, нито изменен при условията на чл. 116 ГПК /отм./, в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд /т. 9 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК/.

Дали началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед последното извършено плащане към конкретно определен кредитор, или с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника?

Вписаното на основание чл. 273, ал. 1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може ли да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК /отм./, касаещ правото на участие на страната в производството по делото.

Относно активната легитимация на ищеца за предявяване на иска, излагат се доводи за вида и характера на съдебния акт, с който се произнася в подобни случаи, сочи се и съдебна практика в подкрепа на твърдението, че изводите на апелативния съд са в противоречие с практиката на ВКС?

Kоя страна в процеса следва да установи размера и стойността на наследствената маса на наследодателя при предявен иск по чл. 30 ЗН – тази, която иска възстановяване на запазената част или тази, която твърди, че наследодателят има и други имоти, стойността , на които е по-голяма от запазената част и от което твърдение, черпи благоприятни правни последици?

Относно приложението на чл. 66, ал. 2 ЗС и по-конкретно-погасява ли се учреденото право на строеж,ако постройката или част от нея погине и следва ли въззивната инстанция да обезсили първоинстанционното решение,постановено по иск за делба,когато в производството не е участвал съделител или може да потвърди това решение с довода за неоснователност и недоказаност на иска за делба.

Относно поделяемостта на делбените имоти и начина на извършване на делбата им . Дали са допустими пред въззивната инстанция в качеството на нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./ тези, които въззивникът не е посочил пред първоинстанционния съд ?

Следва ли във въззивната жалба, когато се обжалва решение по чл. 630 ТЗ, само в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността, при хипотеза на упражнено право по чл. 613а, ал. 2 ТЗ от трето лице, да се формулира конкретно искане за отмяна на постановения съдебен акт, като се посочи не само в какво се състои порочността на решението, но и в какво се състои искането /т. е. коя дата счита за начална на неплатежоспособността/, и ако това не е направено, задължен ли е въззивният съд да приложи чл. 262 , ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 260, т. 4 ГПК?

Дали решението на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/ поражда правно действие, ако липсва скица, индивидуализираща признатия за възстановяване имот, и завършена ли е при това положение процедурата по възстановяване в случаите, когато имотът се намира в строителните граници на населеното място /границите на урбанизираните територии? Относно приложението на чл. 90 б. “а” ЗН по отношение на имотите, подлежащи на възстановяване /възстановени/ по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /З./.

Допустим ли е иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като към момента на предявяването му административните процедури по възстановяване на земеделския имот, които са били инициирани от касатора и ответниците, са приключили?
Допустим ли е иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако имотът, предмет на спора, е възстановен с план за земеразделяне?

Съставлява ли промяна на обстоятелствата, при които е установен предходен начин на ползване на общ имот, това влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, с което намаляването на дарението в полза на единия от съсобствениците е извършено в идеална част от общия имот, предмет на спора по чл. 32, ал. 2 ЗС, а запазената част на наследника с право на такава – другия съсобственик на имота, е възстановена като парична сума?

Относно начина, по който в исковото производство по спор за право на собственост следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността.

Влязлото в сила решение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение освобождава ли длъжника от правните последици на неизпълнението във връзка с последваща претенция за пропуснати ползи?

Разпоредбата на чл. 116, б. б ЗЗД, тълкувана във връзката й с тази на чл. 116, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./, налага извод, че действието на исковата молба по прекъсване на погасителната давност, по никакъв начин не се влияе с оглед размера на иска, щом е допустимо ищецът въз всяко положение на делото в първата инстанция да може да увеличи искането си без да изменя основанието.

До кой момент е налице правен интерес за предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ? Относно значението на постановен отказ от административния орган да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот при висящо производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за този имот.

Кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане?

Относно отговорността за вреди от непозволено увреждане, причинено от неколцина.

Относно връзката между недействителността на апорта и иска по чл. 70, ал. 1 ТЗ за обявяване недействителност на търговското дружество, част от капитала на което е формиран чрез апорта.

Относно квалификацията на претенция за вреди от неизпълнение на договорно задължение.

За необходимостта обясненията на работника да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина и в тази връзка от кой момент произвежда действие уволнителната заповед с оглед разпоредбата на чл. 195 КТ.

Относно доказване на качеството „член – кооператор” в производството по чл. 58 ЗК и зачитането в това производство на предходни решения на общото събрание на кооперацията – ответник, които са от значение за съществуването на членствените права на ищеца по иска с правно основание чл. 58 ЗК и не са оспорвани пред съда по реда и в преклузивния срок на чл. 58, ал. 1 ЗК във вр. с чл. 58, ал. 3 ЗК.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл. 74 ТЗ и за допустимостта на този иск, когато Общото събрание е взело решения, с които не приема направените от акционера, поискал свикване на Общото събрание, предложения. Относно противопоставимостта на възражението за нищожно джиро за прехвърляне на акции на вписването в Книгата на акционерите въз основа на нищожното джиро.

Дали е налице ограничение за възстановяване собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, когато имотът е усвоен за мероприятие и дали изпълнението на мероприятието е следвало да се предхожда от проведена процедура по отчуждаване на имота?

Кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от работник или служител, извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 193 КТ?

Относно приложението на чл.193 ал.3 във вр.с ал.2 КТ е разрешен в противоречие с представеното решение № 137 от 2.03.10г.по гр.дело № 20/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.

Следва ли съдът да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти и за кои от твърдяните факти не сочи доказателства и допустими ли са във въззивната инстанция относими към спорното право доказателства, когато първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК?

За правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК при неправилна правна квалификация на предявения иск в доклада на първата инстанция.

Относно приложението на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./ при идентифициране на имоти, собствеността върху които се възстановява по чл. 11 ППЗСПЗЗ, в случаите, когато застроената и незастроената части от урегулирания поземлен имот са определени с влязла в сила заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.

Могат ли да се сочат нови доказателства във въззивното производство,ако касаят факти, които не са били спорни пред първата инстанция и за тях ответната страна своевременно е представила доказателства,но съдът ги е счел за недоста-тъчни да установят спорния факт,без предварително да даде указания за това на страната?

Относно точното изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба.

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение.

Може ли да бъде ангажирана отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, когато трудова злополука е довела до трайно намалена работоспособност под 50%?

Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие, което страната не може да отстрани?

Може ли съдът да даде защита на субективно право по начин, различен от искания от ищеца и да не се произнесе по направено от ищеца оспорване на нищожни договори и административни актове? Намира ли приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на онази част от имота, която не може да бъде възстановена реално с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ?

Относно определяне на квотите в съсобствеността при съобразяване с материалния закон и установените фактически обстоятелства по делото.

Относно същността на правоотношението между страните по повод придобиването на спорното право на строеж и начина на разкриването му с представеното „обратно писмо”, неговата характеристика. Относно наличието на фигурата на скрит пълномощник за придобиване на вещно право при липса на сключен с нотариална заверка на подписите писмен договор за поръчката, обусловили решаващите правни изводи във въззивното решение относно приетата симулация.

Относно правната характеристика на претендираното от ищеца вземане, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия и приложимата по отношение на същото погасителна давност е в противоречие с приетото в задължителната, според т.2 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19. 02.2010 год. съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК и сл. решение на ВКС: № 168 от 22.12.2009 год., по т.д.№ 408/2009 год. на ІІ-ро т.о..

Относно косвения съдебен контрол върху заповеди и решения за възстановяване на собствеността по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост.

Дали ако в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен не установителен, а осъдителен иск, същият е процесуално недопустим и дали производството по него следва да се прекрати? Не следва ли в този случай съдът да укаже на заявителя-ищец да предяви установителен иск, а не осъдителен, и какви са последиците от неизпълнение на това негово задължение?

Дали спрямо работниците и служителите на предприятието - работодател започване на изпълнението по договора за управление в хипотезата на чл. 328, ал.2 от КТ е възможно да предхожда календарно вписването на изпълнителя (управителя, изп. директор) по партидата на търговеца в Търговския регистър?

Дали при констатиране на неправилна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, въззивният съд има право да обезсилва решението му и да връща делото за ново произнасяне, или е длъжен, като определи правилната квалификация, сам да се произнесе по съществото на спора, за който е прието, че е обуславящ и разрешен в противоречие с приетото в решения № 45 от 20.04.2010 г. по т.д. № 516 /2009 г. на ВКС, II т.о. (неправилно посочено в определението по чл. 288 ГПК като гр.д.) и № 1386 от 16.07.20202 г. по?

Следва ли съда да зачете документи по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване принадлежността на правото на собственост, след като не е направено оспорване ?

Ако искът е предявен срещу търговско дружество, което преди подаване на исковата молба се е вляло в друго търговско дружество, посочването на правосубектния ответник – универсален правоприемник на влялото се търговско дружество, представлява ли изменение на ответника по смисъла на чл. 117 ГПК /отм./ или отстраняване на нередовност /поправка/ на исковата молба?
От кой момент се счита предявен искът срещу правосубектния ответник – универсален правоприемник на влялото се търговско дружество преди подаване на исковата молба?

Относно възможността в производството по отрицателен установителен иск, предявен от лице с признато право на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, срещу ползувател, осъществил процедурата по изкупуване по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на ползуване да бъде оспорено от ищеца с твърдения за пороци при предоставянето му, ако то не е било оспорено по реда на пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по пар. 35 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./.

За допустимостта от предявяване на отрицателен установителен иск и по приложението на материалния закон – пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ и по- конкретно – на какви условия следва да отговаря сградата, за да е налице възможност за трансформиране на правото на ползване в право на собственост.

Относно правната квалификация на заявените в делбеното производство претенции по сметки за извършени в съсобствения имот подобрения. Относно началния момент, от който започва да тече погасителна давност по заявените в делбеното производство претенции по сметки с оглед тяхното основание.

Дали непосредствено към момента на утвърждаване на новото разписание на длъжностите, предвиждащо съкращаване в щата или е допустимо такъв да бъде проведен известно време преди този момент, на състава не е известна съдебна практика?

Завършена ли е административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, ако към решението на поземлената комисия не е приложена издадена или заверена от този административен орган скица на имота ? Дали вписването на правопораждащия правото на собственост акт има защитно действие при липса на конкуренция между приобретатели, които черпят права върху спорния имот от един и същ праводател?

При направено за първи път от ответника по иска в писмената му защита, представена след приключване на устните състезания, правоизключващо възражение и довод за недопустимост, респективно неоснователност на иска, следва ли съдът да отмени хода по същество и да даде възможност на ищеца да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с възражението на ответника във въззивно производство по реда на отменения ГПК ? Имат ли право страните след заседанието по чл. 186 ГПК /отм./ да правят възражения и доводи и има ли право съдът да ги разгледа, без да уведоми другата страна ?

При направено за първи път от ответника по иска в писмената му защита, представена след приключване на устните състезания, правоизключващо възражение и довод за недопустимост, респективно неоснователност на иска, следва ли съдът да отмени хода по същество и да даде възможност на ищеца да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с възражението на ответника във въззивно производство по реда на отменения ГПК ? Имат ли право страните след заседанието по чл. 186 ГПК /отм./ да правят възражения и доводи и има ли право съдът да ги разгледа, без да уведоми другата страна ?

Допустимо ли е съединяването на иска по чл. 26 за прогласяване на нищожност на прехвърлителната сделка с ценна книга с установителния иск по чл. 71 ТЗ, чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване на членствените права на прехвърлителя на тази ценна книга ? Преждевременно ли е заведен искът за установяване на едно право /искът по чл. 71 ТЗ, чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, ако същият е обективно кумулативно съединен с обуславящия го иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделките, осуетяващи упражняването на правата – предмет на обусловения иск ? Преждевременно ли е заведен искът по чл. 71 ТЗ, ако на ищеца все още не е отказано вписване на правата, на които се позовава, в книгата на акционерите, но органите на дружеството оспорват тези права в самия съдебен процес и извънсъдебно ?

Допустимо ли е съединяването на иска по чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на прехвърлителната сделка с ценна книга с установителния иск по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване на членствените права на прехвърлителя на тази ценна книга?
Преждевременно ли е заведен искът за установяване на едно право /искът по чл. 71 ТЗ, чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ /, ако същият е обективно кумулативно съединен с обуславящия го иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделките, осуетяващи упражняването на правата – предмет на обусловения иск?
Преждевременно ли е заведен искът по чл. 71 ТЗ, ако на ищеца все още не е отказано вписване на правата, на които се позовава, в книгата на акционерите, но органите на дружеството оспорват тези права в самия съдебен процес и извънсъдебно?

Допустимо ли е носителят на голата собственост да предяви иск по чл. 109 ЗС, или такова право има само носителя на ограниченото вещно право на ползване?

Дали е възможно с план за земеразделяне да се възстановява урбанизиран имот ?

Относно хипотеза,при която няколко лица притежават обекти в сграда, но не всички притежават идеални части от дворното място, а наред с това едно лице притежава идеална част от дворното място, но не притежава самостоятелен обект в сградата, намира ли приложение разпоредбата на чл. 32 ЗС.

Следва ли с решението по извършване на делбата да се определят и припадащите се общи части от дворното място, което е със статут на обща част?

Относно приложението на чл.17а ЗППДОбП, в процесния случай не е обуславящ изхода на конкретния правен спор.

Налице ли са всички предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на част от поземлен имот, собственост на ищеца, при положение, че върху тази част е изградена незаконна постройка, която се владее от ответника?

Относно доказателствените средства за установяване наличието на сграда в имот, предоставен за ползуване, и времето на построяването й, като предпоставка за придобиване на правото на собственост по реда и при условията на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Относно приложението на пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл. 72 ЗС в случаите на прекратено по силата на ЗСПЗЗ право на ползване, което не може да се трансформира в право на собственост и при положение, че строителството в имота е извършено и след влизане в сила на ЗСПЗЗ.

Каква е приложимата погасителна давност за задължението на абоната на топлинна енергия?

Дали непопълването на административната преписка от страна на поземлената комисия, по-късно Общинска служба “Земеделие” /недаване на указания на заявителя за отстраняване на нередовности и представяне на документи съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 ППЗСПЗЗ/ съставлява основание по чл. 14, ал. 7, предл. първо и второ ЗСПЗЗ, за преразглеждане на искането за възстановяване на земеделска земя и издаване на ново решение с конститутивно действие?

Относно съпоставката на разпоредбите на чл. 342 и чл. 133 ГПК и правомощията на въззивния съд при проверка на релевирани процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, свързани с изготвяне на доклада по делото и неговото съдържание, с разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по направено от ответницата възражение и отказа за събиране на доказателства с оглед преклузията на чл. 133 ГПК.

Имат ли право наследниците по закон на лице, извършило завещателно разпореждане, да искат възстановяване на запазената си част, когато наследяват и облагодетелствуваното със завещанието лице, което приживе се е разпоредило с част от завещаното имущество чрез възмездна сделка?

Относно правната квалификация на заявената претенция, с твърдението, че въззивният съд неправилно е квалифицирал спорното право по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД - връщане на даденото на отпаднало основание и поради тази причина е приел иска за неоснователен и го е отхвърлил.

Недопустимо е това съдебно решение, с което съдът се е произнесъл по непредявен иск. В случая въззивният съд е постановил решение, без да изясни заявеното искане – дали ищецът, формулирайки петитума на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, е имал предвид осигуряване на достъп до спирателния кран именно чрез премахване на преградната стена под трегера, с което е обособена баня с тоалетна, доколкото от данните по делото и предимно от посочената скица № 1 е видно, че и след премахването й ищецът не би имал директен достъп до спирателния кран, тъй като той се намира в помещение, означено като такова на ответника и до което на ищеца не е осигурен достъп.

Относно критериите за определяне на “справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени при ПТП неимуществени вреди, е в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, намерила израз в ППВС 4/1968 г.

Следва ли да се пристъпи към постановяване на решение, когато делото не е напълно изяснено от фактическа страна?
Трябва ли съдът в изпълнение на служебните си задължения да постави допълнителни задачи на експертизата, когато основният въпрос, от значение за изхода на спора, е останал неизяснен с първоначално изготвената експертиза?
Може ли да се защити с негаторен иск по чл. 109 ЗС ограниченото право на ползване върху УПИ?

Допустимо ли е намаляване поради прекомерност на уговорената между страните неустойка на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД?
Допустимо ли е присъждане на лихва върху неустойка за забавено парично задължение?

Между страните в конкретния случай е възникнало кондикционно правотношение, уредено в чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - разменени между страните престации при начална липса на основание, обстоятелство което предопределя и началния момента на исковата давност, а именно деня на получаване на престацията.

Дали е допустим положителен установителен иск за собственост в случаите, когато вещта се владее от ответника, или собственикът на имота, за да защити правото си на собственост, следва да предяви ревандикационен иск по чл. 108 ЗС?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение.

Относно съответствието на съдебното решение с действителното искане – така, както то е конкретизирано от ищеца.

За предпоставките,при наличието на които може да се приеме,че постановеното от ОСЗ решение е породило конститутивното си действие в хипотеза на възстановяване на собствеността в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно констатацията за липсата на съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, осъществено при заявени с една искова молба отделни претенции на двама ищци – юридическа личност и физическо лице, при което отхвърлянето на иска на последното да се явява вътрешнопроцесуално условие решаващият съд да се произнесе отново по същия иск, но вече като претенция на търговското д-во ищец срещу първоначалния ответник по спора.

Относно констатацията за липсата на съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, осъществено при заявени с една искова молба отделни претенции на двама ищци – юридическа личност и физическо лице, при което отхвърлянето на иска на последното да се явява вътрешнопроцесуално условие решаващият съд да се произнесе отново по същия иск, но вече като претенция на търговското д-во ищец срещу първоначалния ответник по спора .

Ако приносителят на запис на заповед твърди, че записа обезпечава каузален договор за заем, следва ли това каузално правоотношение да се установи, или е достатъчна констатацията, че е налице валиден менителничен ефект, при което каузалното отношение не се доказва ?

Ако приносителят на запис на заповед твърди, че записа обезпечава каузален договор за заем, следва ли това каузално правоотношение да се установи, или е достатъчна констатацията, че е налице валиден менителничен ефект, при което каузалното отношение не се доказва ?

Доказването на размера на претърпените неимуществени вреди при трудова злополука налага ли назначаване на съдебно-медицинска експертиза за установяване на характера на телесната увреда и механизма на получаването й, както и за оздравителния период?

Какъв е предмета на доказване на правото на собственост върху земеделска земя, възстановена с решение на ПК /сега ОСЗ/ при повдигнат граждански спор за собственост и по-конкретно следва ли в този случай ищецът да доказва всички предпоставки за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ или само някои от тях?
Каква е силата на решението на ПК /ОСЗ/ по отношение на индивидуализацията на земеделския имот, който се възстановява с това решение?
Всички или само някои от предпоставките за реституция на земеделски имот може да оспорва ответника, който не заявява права върху имота към минал момент?

За начина по който работодателят следва да установи времето на извършване на трудовите нарушения с оглед преценката за спазване срока по чл. 194 КТ, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС.

За процесуалната допустимост на предявения иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба.

За възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца.

Относно правомощията на въззивната инстанция при неправилна правна квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд.

За критерия, по който се определя стойността на имуществото, за което е предявен иск за отнемането му.

За възможността да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот, който след кооперирането е включен в парцел като придадена част към друг имот и какво е действието на регулацията в подобна хипотеза, вкл. и с оглед понятието “приложена регулация”.

Налице ли е фактическо приемане на изпълнени СМР, след като поръчващия работата е подписал данъчната фактура, в която е удостоверено извършване на уговорената работа и окончателното предаване на обекта без да е бил съставен нарочен приемо-предавателен протокол, какъвто е бил предвиден в договора между страните?

За приложението на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК.

За възможността в рамките на производството по чл. 200 КТ да бъде установена трудова злополука.

Кой е момента на изискуемост на вземането на застрахователя срещу деликвента по чл. 81 ЗЗ отм. и за началния момент на погасителната давност при упражнен регресен иск на застрахователя по чл. 81 ЗЗ отм. – заплащане на застрахователното обезщетение или настъпване на застрахователното събитие?

Задълженията за заплащане на цената на доставената топлоенергия дали са задължения за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД и съответно приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност?

За начина по който работодателят следва да установи времето на извършване на трудовите нарушения с оглед преценката за спазване срока по чл. 194 КТ.

Предявяването на иск по чл. 108 ЗС от трето лице спрямо владелеца на имота прекъсва ли придобивната давност ако искът е отхвърлен или производството е прекратено, поради недопустимост на иска?

За придобиване на правото на собственост по давност върху сграда, построена с предварителното съгласие и владяна без противопоставянето на лицето, на което е учредено правото на строеж за построяването й.

За състава на поземлената комисия и нищожността на постановените решения, представлява ли решението титул за собственост и допустимите възражения, които ответниците могат да противопоставят срещу решението за възстановяване на земята.

Дали предприетото от ищците уточнение в описанието на имота, който първо е бил описан с по -стари кадастрални данни, а след това -по актуалното му състояние според одобрената кадастрална карта, представлява предявяване на нов иск и дали ако съдът се е произнесъл според първоначалното описание на имота е налице произнасяне по непредявен иск, съответно дали решението е недопустимо.

Дали присъдената площ представлява придаваемо място от имота на ищците към парцела на ответниците и ако е така приложена ли е регулацията за тази част от имота?

Дали преценката на правния интерес от провеждането на иска се извършва на основа на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба или въз основа на събраните в съдебното производство доказателства и ако се установи, че ищеца не е във владение на имота това лишава ли го от правен интерес от провеждането на производство и налага ли прекратяването на делото; преклудира ли се възможността да се навеждат нови правни твърдения въз основа на своевременно посочени и доказани факти с оглед разпоредбата на чл. 147 ГПК.

Относно допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, когато не е конституирана страна по увреждащата сделка, в случая длъжник.

Относно добросъвестността на страните при упражняване на права при сключен между тях договор и за тълкуване волята им, в случай че със сключения предварителен договор е уговорен краен срок за сключване на окончателния без да е фиксирана дата, а с оглед изпълнение на определено задължение и за възможността на изправната страна при бездействие на неизправната във връзка с уговореното по договора задължение да иска на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД обявяване на предварителния договор за окончателен преди изтичане на уговорения краен срок.

Относно връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение.

Суперфициарна собственост ли е построената в имота сграда и кой е нейния собственик? Дали лицето което владее сградата, но не е неин собственик, има противопоставимо на общината като собственик на земята право да ползува прилежащ към сградата терен?

Относно наличието на една от предпоставките за възстановяване на собствеността – имотът да съществува до размерите, в които е бил отчужден и настъпването на реституционния ефект по ЗВСВОНИ.

Обвързан ли е решаващият съд от измерванията и констатациите на вещото лице при определяне площта на неотчуждената част или следва да определи тази площ като вземе предвид данните за площта на целия имот и другите доказателства по делото?

Е ли самостоятелен обект на собственост, годен предмет на прехвърлителни сделки, завършен в груб вид отделен обект в сграда, която не е изградена изцяло до покрив във фаза “груб строеж"?

Искът за собственост към настоящия момент се предявява спрямо имот, който ако се намира в урегулирана територия следва да е нанесен по плана и да се индивидуализира с данните по актуалното му регулационно състояние. Това обуславя извода, че при едновременно предявени искове по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК първо следва да се реши спора за материално право, свързан с грешка или непълнота в кадастъра, същите да се отстранят въз основа на влязлото в сила решение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и едва след това правото може да се защити и с исковете по чл. 97, ал. 1 ГПК или чл. 108 ЗС.

Запазвали действието си ТР 1/2000 ОСГК на ВКС след влизане в сила на новия ГПК от гл.т. правомощия на въззивната инстанция и може ли въззивната инстанция, при ограничителната норма на чл. 269 ГПК, сама да извършва проверка по ненаведени с въззивната жалба основания следва да получат отговор от ВКС в контекста на постановеното решение , с цел на уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото в насока на съпоставка на правомощията на втората инстанция като въззивна инстанция по двата процесуални закона?

Относно зачитане формалната доказателствена сила на официален свидетелстващ и диспозитивен документ- удостоверение за граждански брак от 18.05.1994 година и съответно заверен от [община] на Акт за женитба Nо 436 от 2.11.1930 година , със вписана Резолюция Nо 30от 05.12.1944 година в графа „забележки”, който изисква произнасяне предвид на оскъдната практика / р.1298/56 г. по гр. Nо 4439/56 г. на ВС/ , обосновава необходимостта от произнасяне на ВКС с оглед създаване практика за еднаквото и точно прилагане на закона по приложение чл. 143 ГПК / отм., касаещо документи, издадени по реда на отменения ЗЛ от 1907 година и за развитие на правото. Относно зачитане вещно -правни последици до размер на ¼ идеална част за процесния недвижим имот въз основа наличието на частен договор от 1946 година и записка за вписване на основание чл. 1 ЗУПКНИЧД, доколкото не е установен факта на упражняване на фактическа власт на имота към момента на вписването , за необходимостта от установяването на този факт и в тежест на коя от страните е доказването им, след като е възприет довода на защитата за необходимостта от произнасяне на ВКС с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона от 1947 година, при липсата на съдебна практика в тази насока.

Относно правото на държателя да претендира стойността на извършени подобрения в чужд имот и за задължението на съда да установи характера на претендираните строителни работи – кои представляват необходими разноски, и кои – подобрения в имота.

Относно присъдената неустойка за забава и мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно правните последици, произтичащи от ОУ за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна фиксирана мрежа за отделния абонат при отсъствие на сключен индивидуален договор. Относно начина на установяване броя проведени телефонни разговори от конкретния абонат, при липса на техническа възможност за изготвяне на детайлизирана справка за същите за отчетния период и доказателствената сила на съставените от [фирма] месечни сметки.

Дали правоприемството между член на сдружение с нестопанска и негово предходно структурно звено, което е установено с влязло в сила решение между сдружението и неговия член, има задължителна сила и спрямо други, неучастващи в делото правни субекти?

Относно наличие на допустима от процесуалния закон възможност длъжникът по издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание /извлечение от сметка/ изпълнителен лист, въпреки неосъществената от него по реда на чл. 250 ГПК/ отм./ и чл. 254 ГПК/ отм./ защита да постави преюдициално за разглеждане в производството по иск, основан на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и нерешеният с влязло в сила решение спор относно съществуването на материалното право на кредитора – взискател в изпълнителния процес. Относно приложението на чл. 153, ал. 6 във вр. с чл. 145, ал. 3 от Закона за енергетиката.

Може ли решението на ПК за признаване право на възстановяване в реални граници на земеделска земя, попадаща в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, което е издадено след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/99 г., да легитимира ищците като собственици на имот в границите на признатия им за възстановяване, който преди това изменение на закона е бил изкупен от ползуватели по реда на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ?

Допустимо ли е въззивното решение, като постановено по предявения иск, с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба? Симулативна ли е продажбата с окончателния договор, ако сделката е сключена при цена, различна от уговорената в предварителния договор? Допустимо ли е съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински, без същият да е оспорен от страните в процеса?

Относно приложното поле на чл. 38 ЗС и по конкретно в режим на етажна собственост или на хоризонтална съсобственост са жилищни сгради, построени в един имот, когато съсобствениците са повече от двама?
Допустимо ли е преразпределение на ползването на съсобствено място при изменена фактическа обстановка, а именно при покупко-продажба на идеални части от дворното място?
Незаконните строежи неоснователно действие ли са по смисъла на закона и пречат ли на упражняването на правото на собственост и в частност на правото на ползване?

Дали преждевременно предявен ревандикационен иск за имот, попадащ в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, е недопустим и образуваното дело следва да бъде прекратено, или е допустим, но неоснователен и следва да бъде отхвърлен?

Може ли ищцата успешно да претендира обезщетение за претъпени вреди в следствие твърдяно професионално заболяване /в случая имуществени/ , при положение , че по делото не е представено решение на ТЕЛК, с което да е установен професионалния характер на заболяването ?

За приложението на чл. 109 ЗС в хипотезата, в която собственикът на земята претендира премахване на съществуваща в съседен имот постройка-изградена от трето лице, както и преустановяване на всякакви действия от това лице, които пречат и ограничават ползването на имота му съобразно предназначението му.

След като е налице решение за признаване на правото на собственост на частта от имота, която е в регулация и косвени писмени доказателства следва ли да бъдат отказвани свидетели за установяване придобиване правото на собственост по давностно владение, осъществено преди образуване на ТКЗС и до настоящия момент?

За производството пред окръжния съд липсва сезиране.

Има ли право на иск по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ застраховател по имуществена застраховка “автокаско” срещу застрахователя на делинквента по застраховка “Гражданска отговорност”?

Дали извлечението от емлячния регистър е достатъчно доказателство за установяване правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, респ. чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ или е необходимо представяне и на други доказателства за доказване на собствеността върху имота преди кооперирането, респ. одържавяването?

Могат ли да се събират доказателства пред въззивния съд за факти, за които първата инстанция в нарушение на чл. 146 ГПК не е указала в доклада си, че страната не сочи годни доказателства за тях?

Следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания? Да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение?

При конституиране на нова страна – необходим другар във въззивното производство, въззивният съд следва ли да преповтори извършените от първата инстанция процесуални действия ?

Относно доказателствената стойност и вещното действие на представените по делото решения на поземлената комисия.

Относно доказателствената стойност и вещното действие на представените по делото решения на поземлената комисия.

Относно еднократното явяване на работника достатъчно ли е, за да се демонстрира желанието му да бъде допуснат на работа, за да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 213 КТ или е необходимо за всеки период, за който се претендира присъждане на обезщетение, работникът отново да се явява и да заявява желание да заеме работата. Касационното разглеждане е допуснато само по отношение на частта на въззивното решение по предявените искове за периода 25 август 2005 г. – 25 август 2008 г.

Относно валидността на договор, сключен от председателя на УС на ЖСК въз основа на овластяване в устава или с изрично решение на общото събрание на кооперацията за извършване на определено действие.

За приложението на чл. 10 ГПК.

Правилно /законосъобразно/ въззивната инстанция е отказала да обезсили атакуваното пред нея първоинстанционно решение, тъй като дори и да бе допуснато съществено нарушаване на съответните съдопроизводствени правила, лишаващо ответното по исковете търговско д-во от участие в процеса пред първостепенния съд, това би рефлектирало върху правилността на постановения по делото съдебен акт по съществото на спора, но не и върху неговата процесуална допустимост.

За правната квалификация на претенцията за заплащане стойността на извършени в чужд имот подобрения и за определяне качеството на лицето, извършило подобренията /дали същото е извършило подобренията в качеството на владелец или държател/, както и по въпроса за момента, от който започва да тече погасителната давност във всяка една от хипотезите на чл. 55 ЗЗД.

Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина?

Относно възможността двамата родители да ползват семейното жилище след развода, без да се посочи кой от тях кои помещения ще ползва, при наличие на нетърпими отношения между бившите съпрузи и при притежаване от бившите съпрузи на друго жилище.

Относно възможността да се разваля по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Характера на клаузите по т.3,6 и 8 от сключения между страните предварителен договор и по-специално дали същите са с изцяло облигационен характер или са от такова естество, че тяхното неизпълнение влияе на вещнопрехвърлителния ефект на поста-новения съдебен акт по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по начин,че при наличие на съществено неизпълнение на задълженията по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД- развалянето да е възможно само по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, но преценката за това във всеки конкретен случай следва да се прави „към момента на сключване на договора”.

Относно действието на придобивната давност за недвижими имоти.

Относно правомощията на въззивния съд при постановяване на решение по нередовна искова молба. Относно правомощията на същия съд в случай, че в първоинстанционното решение е дадена неправилна правна квалификация на претендираното субективно материално право.

За последиците от липсата на точен доклад по чл. 146 ГПК и с оглед служебното задължение на въззивния съд да се произнесе и по допустимостта на първоинстанционното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 ГПК и чл. 270, ал. 3 ГПК.

Допустимо ли e в производство по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва материалноправната легитимация на ищците с възражението, че при издаване на реституционното решение не са били налице предпоставките за реституцията, тъй като процесният имот не е бил отнеман от наследодателя?

Относно възможността да бъдат допуснати гласни доказателства в производството пред въззивния съд при действието на ГПК/отм./ и по въпроса за начина на установяване на идентичността на недвижим имот при наличие на оспорване и необходимостта да бъде назначена съдебно-техническа експертиза.

Относно липса на сключен двустранен договор за достъп до енергийно съоръжение по чл. 117, ал. 2 ЗЕ , възникналият между страните спор относно ползването от енергийното предприятие на обект, който не е негова собственост, следва да се уреди по общите правила на неоснователното обогатяване.

Относно приложението на пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, предвид данните по делото за начина на възникване на съсобствеността и регулационния статут на допуснатите по делба имоти.

Налице ли е правен интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато има приключило административно или съдебно производство с влезли в сила решения, с които земята се възстановява на различни собственици?

Следва ли при предявен по реда на чл. 109 ЗС иск за премахване на извършеното строителство да се изследва въпросът с практическата изпълнимост на едно такова премахване и с рисковете,които то носи за здравината и целостта на сградата в хипотеза,при която с оглед конструкцията на сградата и самото извършване на строителството е довело до увреждания,което пък сочи на наличието на рискове от увреждане и при премахване на това строителство?

Относно възможността кредитор да защити свои права с отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, когато е направено възражение за погасяване на вземането му по давност, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата.

Относно тълкуване на понятието “място на работа” по смисъла на чл. 121, ал. 1 КТ, с оглед задължението на работодателя да заплаща обезщетение за командироване по чл. 215 КТ, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 266 ГПК и в частност на нейната алинея 3 във въззивното производство.

Относно възможността съдът да се произнесе по правни и фактически основания, каквито не са наведени от ищеца в исковата молба.

Дали непълнотата на описанието на имотите в предварителния договор при възможност точната воля на страните по договора да се установи и с други доказателства относно предмета на сделката обуславя отхвърляне на претенцията или е възможно уважаването на иска при изясняване волята на страните, тълкувана по чл. 20 ЗЗД?

Относно приложението на шестмесечната погасителна давност по чл. 197 ЗЗД.

Относно надлежните доказателства за установяване на наследниците по закон на даден наследодател; и относно правомощията на съда при отказ на страната, поискала назначаването на експертиза, да внесе разноските за възнаграждение на вещото лице.

Следва ли въззивният съд да събира доказателства, за които е имало обективни пречки за събирането им в първоинстанционното производство и следва ли съдът да възприеме изцяло приетото по делото заключение, без да направи съвкупна преценка с останалите доказателства, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – на правилата на чл. 266 ГПК и чл. 201 ГПК и чл. 202 ГПК?

За идентификацията на спорния имот по кой от плановете е извършена- дали по регулационния план от 1964 г. или по кадастралната карта, което е извършено от въззивния съд без да назначи експертиза за изясняване на фактическата страна на спора, независимо от констатацията за тази неяснота.
При констатиране нередовност на исковата молба от въззивния съд и при необходимост от събиране на доказателства чрез експертиза съдът да действа служебно в съответствие с правомощията си според задължителната съдебна практика.

Относно началния момент, от който започва да тече давностният срок за парично вземане в специфичната хипотеза на евентуално съединяване на иск за ревандикация на движими вещи с иск за присъждане на равностойността на вещите, ако те не са налице.

Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за упражняване на правото на ГФ да встъпи в правата на увреденото лице, след заплащане на застрахователната сума по чл. 88 ЗЗ/ отм./, което право е аналогично на суброгационното право на застрахователя.

Допустимо ли е да се разрешава спор за материално право на основание чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ за имот, който е заявен от ищеца по реда на ЗВСГЗГФ и е възстановен на ответника по ЗСПЗЗ?

Относно обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно.

Дали с погиването на първия етаж ищците, които не са собственици на терена, нито носители на право на строеж, учредено с нарочен акт, са изгубили правото си на собственост и могат ли да се легитимират за собственици на 1/2 ид. ч. от новопостроения първи етаж?

Какво следва да се разбира под „започнало фактическо строителство“ по смисъла на чл. 2 ЗВСВНОИ - дали строителство за мероприятието, за което е бил отчужден и отреден имота или всяко друго строителство за обществени мероприятия?

Допустимо ли е събиране на доказателства относно това, че оригиналът на представеното по делото в копие обратно писмо е бил откраднат?
Представлява ли начало на писмено доказателство по чл. 165 ГПК копие от обратен документ и това прави ли допустими свидетелските показания относно привидността на процесната сделка?

Относно изискването на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ имотите да се възстановяват, ако съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

По въпроса за основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Относно установяване местонахождението и границите на претендирания от ищеца имот и за придобивния способ, осъществен в полза на неговия наследодател.

Относно действителността на клаузата за неустойка, съдържащата се в р.V.3 от сключения на 04.05.2007 г. договор за строителство.

Относно приложението на чл.269 във връзка с чл.133, чл.146 ГПК, при което нарушението на посочената разпоредба е допуснато от първоинстанционния съд с липсата на указание да се ангажира доказателство /решение на ОбНС/ тъй като от окръжния съд е проявена процесуална активно с оглед оплакванията във въззивната жалба по отношение на това решение.

Относно съотношението между решението по иска по чл. 53, ал. 2, изр. второ ЗКИР за установяване на грешка в кадастралния план и процедурата по чл. 11 ППЗСПЗЗ за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии.

За дължимостта на мораторна лихва.

От който момент издателят на ефекта е в забава, обстоятелство което налага основателност на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главното задължение, поето от издателя на ефекта?

Относно отказ да възстанови правото на собственост върху процесните 600 кв.м. идеална част от имот пл.№ 800 поради признати права на ползватели, при което е посочено, че бившите собственици са с право на парично обезщетение. Взето е предвид, че ответникът владее процесния имот, поради което предявеният иск следва да е по чл. 108 ЗС, а не намиращата субсидиарно приложение защита по отрицателен установителен иск.

Относно твърденията и доказателствените искания, че имотът е съпружеска имуществена общност, поради което С. О. Х. е собственик на целия имот, а отрицателният установителен иск за собственост е неоснователен и недоказан.

Относно възможността да се обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот само за ½ идеална част от имота, след като само един от двамата купувачи е заплатил половината от уговорената продажна цена.

Относно иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 92/97 г.

Може ли съдът да възобнови производството след даване ход на делото по същество и да се съобрази с направен едва в писмената защита правопогасяващ довод?

Относно допустимостта на предявения иск и принадлежността на правото на собственост.

Относно начина, по който следва да бъде уговаряна неустойката за неизпълнение на задълженията по приватизационния договор-дали тя следва да се уговаря задължително с краен предел по време и/или по размер или това е поставено единствено в зависимост от дискрецията на страните по договора в пределите на договорната им автономия, предвидени в чл. 9 ЗЗД.

Може ли солидарният длъжник да претендира от съ-длъжниците суми по чл. 127, ал. 2 ЗЗД без преди това да е платил солидарното задължение на кредитора и на процесуалноправният въпрос за границите за допустимостта на свидетелските показания при хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, когато сумата се предава между съпрузи за да се погаси задължение на предаващия към търговско дружество, представлявано от получаващия?

По въпросите за съдържанието на доклада на съда по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във връзка с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 2 ГПК.

Относно неизпълнение задължението на съда по реда на чл. 188 ГПК /отм./ да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, включително и представения от касатора частен документ, с твърдения, че е изготвен от ищеца и доказва връщане на заема.

Служебно задължение на съда е да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, с оглед даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС.

Относно разпределение на доказателствената тежест между страните при иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на исковата молба.

За меродавния критерий за определяне стойността на имуществото, подлежащо на отнемане.

Относно правопрекратяващото възражение за придобивна давност по отношение на таванското помещение.

Относно момента, към който следва да се определи размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на административен орган с при необходимост да се съобрази валутна равностойност.

Относно давността за изтекли лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД, т.е. в какъв срок се погасяват лихвите върху обезщетенията, присъдени по иск по чл. 407 ТЗ отм.

За предпоставките за признаване на правото на собственост на сдружения с нестопанска цел върху застроени от тях преди 13.07.1991 г. имоти.

Правният интерес от иска съществува доколкото ищецът може да възстанови едно свое право в правната си сфера /изключая суброгацията/. В случая ищцата претендира да й е възникнало правото по силата на закона – чл. 19, ал. 1 СК 1985 /отм./, но с влязлото в сила решение е отпаднало придобиването на вещта по време на брака. Следователно ищцата вече не е носител на правото, чиято защита търси чрез иска за трансформация на задължението за издръжка от натурално в парично. Поради това предявеният от нея иск се явява процесуално недопустим, както и постановените по него решения.

Може ли имот-съпружеска имуществена общност да бъде продаден изцяло на публична продан от съдебния изпълнител по изпълнително дело, насочено срещу един от съпрузите за негови лични задължения и има ли вещно-прехвърлително действие тази публична продан по отношение на целия имот?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

Относно противоречие с тълкувателни решения на ВС и на ВКС е основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Относим ли е към производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ въпросът за наследствените права на прекия наследодател на ищците, когато той няма самостоятелен титул за собственост, а е наследник на друг общ наследодател?

Относно предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ и по-специално за правата на наследниците на лице,което е починало преди одържавяването на имотите.

Относно законосъобразност на прекратяване на трудово правоотношение при конкуренция на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие по инициатива на работника или служителя на основание чл. 326, ал. 1 КТ и по инициатива на работодателя с дисциплинарно уволнение, наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 4 КТ.

Дали въззивният съд може директно да обезсили първоинстанционно решение и да прекрати делото с мотив, че в дадения му от първоинстанционния съд срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, които първоинстанционният съд е приел за отстранени, или следва отново да остави исковата молба без движение и да даде нов срок на ищеца да отстрани тези нередовности?

Представлява ли актът по чл.10 от ЗПИНМ /отм./ за одобрение на уличнорегулационния план същевременно и акт за отчуждаване по реда на чл.55а от ЗПИНМ на имот, отреден с този план за нужди на държавата и държавни учреждения за държавно и групово жилищно строителство, когато се касае за одобрение на този план след изменението на чл.39 от ЗПИНМ с И. бр.54 от 1956 г. или за да настъпи отчуждаването е необходимо издаването на нарочна заповед по чл.55а от ЗПИНМ /отм./?

За базата, по която следва да се определя обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ при недопускане да изпълнява работата, на която е възстановен, незаконно уволненият работник или служител.

Относно процесуалните предпоставки, при наличие на които една искова молба следва да се счете за редовна и за задължението на съда да определя квалификацията на спорното право от твърденията в нея.

Относно характера на съпружеската имуществена общност, с оглед начина, по който следва да се извършва разпореждане с нея.

Относно отмяна на първоинстанционното решение спрямо ответниците, физически лица, които не са го обжалвали с въззивна жалба, с оглед на качеството им на обикновени другари на вззивниците “М.” ЕООД и О. Я. и противоречието по този въпрос с разясненията относно правомощията на въззивния сд в т. 2 и т. 16 от ТР № 1/2001 год. Относно определянето на прилежащата земя към складовата база съгласно определения с решението на К. по земята от 1985 год. размер на отредения за изграждането й терен, а не съгласно акта на К. по чл. 45, ал. 3 ППЗСПП /редакция 1993 год./ , който въпрос свързан с процесуалноправния въпрос за преценката на събраните доказателства, е прието наличието на противоречие с представената съдебна практика.

Дали издателят на печатна или електронна медия отговаря като „възложител на работата” по смисъла на чл. 49 ЗЗД за съдържанието на публикувани без редакторска намеса читателски писма, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и издателят и авторът на публикуваното писмо не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение? Допустимо ли е в две различни производства паралелно да се претендира обезщетение за непозволено увреждане – от издателя на медията като „възложител на работата” по чл. 49 ЗЗД и лично от автора на публикацията на основание чл. 45 ЗЗД; фактическата липса на мотиви към съдебното решение води ли до незаконосъобразност или до нищожност на съдебния акт?

Налице ли е дисциплинарно нарушение при неупражнен от работника контрол, когато е имал такова задължение по длъжностна характеристика, но по принцип то не е изпълнявано?

На приетите за установени факти в мотивите към постановената от наказателния съд присъда,които са извън посочените от чл. 300 ГПК/дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца/?

За продължителността на периода, в който работодателят дължи обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение.

За вида на договора за делба на имот, сключен без участието на съпруг на един от съделителите и за действителността или не на този договор - абсолютна недействителност по чл. 75, ал. 2 ЗН или сделка, за която се прилагат правилата на чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./, респ. чл. 13, ал. 3 СК 1968 /отм./
Дали сделката, с която единият съпруг се е разпоредил по време на действието на СК от 1968 г. /отм./ със съсобствена недвижима вещ, част от която е СИО, без съгласието на другия съпруг, е нищожна, относително недействителна или действителна и ако е нищожна - дали тази нищожност засяга цялата сделка- за целия имот или касае само частта от имота, която е била СИО/?

В какво качество са направени и съобразно коя материалноправна норма следва да се извърши ликвидацията на облигационните отношения, породени от претендираните от ищеца подобрения?

Добросъвестно ли е владението на приобретателя на недвижим имот, когато същият е придобит чрез сделка в изискуемата от закона форма – нотариален акт, но приобретателят не е знаел, че решението на Общото събрание на кооперацията – продавач страда от порок, макар че това решение е влязло в сила? Какво е съотношението между нормите на чл. 26 ЗЗД и чл. 64 ЗК /отм./ и по-специално нищожността на решението на Общото събрание на кооперацията може ли да се релевира безсрочно или само в сроковете по чл. 64 ЗК /отм./? Притежават ли стабилитет порочните решения на Общото събрание на кооперацията и стават ли валидни и годни да породят правни последици, ако не са били атакувани по реда на чл. 64 ЗК /отм./?

Относно кръга на годните писменни доказателства и представляващи ”други писмени доказателства, допустими по ГПК” по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ,установяващи право на собственост.

Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон?

Относно правомощията на съда при констатиране на недобросъвестно владение при установените по делото данни за извършени подобрения и тяхната стойност, да се произнесе по претенцията на друго правно основание – чл. 74, ал. 1 ЗС, въпреки дадената от ищеца правна квалификация на иска по чл. 72, ал. 1 ЗС.

Относно кръга на годните писменни доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, т.е. релевантните доказателствени средства установяващи право на собственост.

Дали писменото поискване /покана/ от единия до другия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползването на общия имот, има неограничено действие във времето занапред, или за всеки нов период претенцията следва да се предхожда от нова покана?
Дали исковата молба между същите страни, за същия имот и на същото основание, има характер на писмено поискване и удовлетворява изискването на чл. 31, ал. 2 ЗС?
От кой момент възниква съсобствеността в хипотезата на чл. 6 ЗОСОИ – от момента на издаване на административния акт, респ. съдебното решение, с което се признава правото на обезщетяване със съсобственост или от момента, в който се определят точните квоти на участниците в нея?

Относно действителната пазарна цена на имотите допуснати до делба към момента на постановяване на решението му и извършване съобразно това разпределение по реда на чл. 292 е в нарушение на задължителната практика на ВС на РБ изразена в ПП на ВС № 7 от 28.11.1973 г.

За предпоставките за уважаване на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за специфичен обект на ползване – част от водопроводната мрежа.

Oтносно допустимостта на иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на имоти, възстановени с план за земеразделяне в нови реални граници.

Относно задължителното другарство в делбеното производство и процедирането за конституиране на всички съсобственици в него.

Относно основателността на иска въззивният съд е процедирал в отклонение от съдебната практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, като не е изяснил в кадастралната карта на населеното място, ако такава е създадена, как е разрешена колизията между плана на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и действащия кадастрален план.

Дали в производството по чл. 109 ЗС гражданският съд може да се произнася по материалната законосъобразност на административните актове?

Има ли конститутивно действие за правото на собственост върху земеделска земя решението на ПК /сега ОСЗ/, към което не е приложена заверена скица на имота, който се възстановява?

Относно обективните предели на силата на пресъдено нещо и по въпроса за разглеждане на въззивната жалба извън заявените в нея основания.

Определянето на правната квалификация на предявените искове е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум.

Относно признаване правото за възстановяване на гора от 9, 221 дка в ревир “П”, землището на гр. Ч., бивша собственост на Р. К. , починал през 1951 г.

За допустимостта на иска за разпределение на ползването на дворно място, в което има две сгради-етажна собственост.

Основно значение за спора, който касае точното прилагане на закона и развитието на правото.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, който въвежда принципа за справедливост и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК – относно принципа на диспозитивното начало в процеса.

Дали е основателен иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконни строежи, които са в режим на търпимост съгласно пар. 16 ПР ЗУТ? Д. е основателен иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на незаконна постройка в чужд имот, ако не е доказано с какво тази незаконна постройка пречи на упражняването на правото на собственост на ищците върху техния имот?

Дължат ли съсобствениците на една сграда освен необходимите разноски за поддържането, също и разходите, направени за подобрения на общи части в тази сграда?

Как се установява владение върху сънаследствен имот?

Дали извлечението от емлячния регистър е сред доказателствата, въз основа на които може да се приеме, че наследодателят на ищеца е бил собственик на земеделска земя към момента на обобществяването й?

Относно начина, по който следва да бъде изпълнено от работодателя предвиденото в закона задължение да извършва подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Относно законността на наложеното дисциплинарно наказание , с оглед изискването за преценка по чл. 189 КТ , както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в производство по спор за законност на дисциплинарното уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващия орган е изпълнил изискванията на чл. 189,ал. 1 КТ и да изложи мотиви за това.

Чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в случаите, когато част от наследниците на общия наследодател претендират да са получила собствеността върху спорните земеделски земи от него?

Относно тълкуването и прилагането на У. № 537 от 28.05.1949 г. на П. на Великото народно събрание за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти /Обн., ДВ, бр. 122 от 31.05.1949 г./.

Относно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР и съответно възможността собствениците на имоти, които не са отразени в кадастралните планове, да защитят правото си на собственост.

Работодател ли е по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ търговското п. на чуждестранно търговско дружество, регистрирано по съответния ред на територията на Република България, както и разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗНИ (Закона за насърчаване на инвестициите) /ДВ, бр. 97/24.10.1997 г./, при преценка на материалноправната легитимация при трудов спор, когато търговското предприятие е страна по трудов договор.

Относно необходимостта от изследване на причинната връзка между действията на ответника и причинената вреда при иск по чл. 45 ЗЗД, решен от въззивния съд в противоречие със съдебна практика.

Относно идентичността на имота, за който счел, че липсва спор между страните.

Относно допустимостта на иска по чл. 71 ТЗ с оглед наличието или липсата на правен интерес.

За частието на родителите по дела за установяване режим на лични отношения между и баба и дядо по чл.70, ал.2 СК 1985 /отм./ (по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК)
За критериите от които съдът следва да се ръководи при определяне мерките на лични отношения между внуци и баба и дядо. (по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК)

Относно прилагането на процедурата по чл. 333, ал. 2 КТ и относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства.

Относно противоречащо на практиката на ВКС по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, че съдът следва да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, във връзка с направените от тях оспорвания и възражения .

Обвързан ли е решаващият съд от правната квалификация, която е посочена или формално следва от твърденията на ищеца, или следва да приложи относимата правна норма към фактите, които е счел за доказани?

Относно задължението на съда да даде правна квалификация на спорното материално право.

Може ли да се презумира сключване на договор за заем, без да е установено изрично основанието на задължението за връщане на определена сума пари?

Относно правното действие на решението на ОСЗ, противопоставимостта му на трети лица и разпределяне на доказателствената тежест между страните при спор за собственост , които са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС.

Относно правните последици от невписването в декларациите към емлячните регистри от 1949 г. на имот, деклариран през 1929-35 г., и за доказателствената сила на представените по делото писмени доказателства по искове за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори.

Относно цитираното по -горе определение № 850/09 от 5.08.2009 г. по същото гр.дело. Решението е подписано с особено мнение на съдията Р. С.

Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК към диспозитива на решението се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по отношение на тях.

Относно престъпления, свързани с оспорения нотариален акт. Относно противоречивите заключения и особенни мнения на единичната и четирите тройни съдебно-графологически експертизи, относно авторството на оспорения нотариален акт е постановено в противоречие със съдебната практика,в частност с определение № 160 от 28.01.2004 год. по гр.д.888/2003 год. на ВКС,ІV г.о.

Относно легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ. Относно доказателственото значение на представения Списък на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеални дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г.

Относно предмета на иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, за доказателствените средства, тежестта на доказване и доказателствената сила на писмените доказателства в това производство и за правните последици от невписването в декларацията по У. от 1949 г. на имот, придобит с нотариален акт от 1934 г. и вписан в партидната книга на кооперативния ревир към 1948 г.

За доказателствената тежест при оспорването на документ с липсващ оригинал, подписан от оспорващия и възможността със свидетелски показания да бъде установено съществуването на документ, който е изгубен или унищожен, не по вина на страната, която се позовава на него.

Допустимо ли е съдът в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да се произнася по валидността на решенията на ПК/сега ОСЗ/ и на тази основа да формира извода си за основателността на иска?

Относно годните доказателства и доказателствени средства за установяване правото на собственост на гори по ЗВСГЗГФ , в хипотезите на наследяване от праводател, починал далеч преди национализацията , разрешен с обжалваното решение по различен начин от други сходни разрешения .

Доказателствените средства, тежестта на доказване и доказателствената сила на писмените доказателства в това производство и за правните последици от невписването в декларацията по У. от 1949 г. на имот, придобит с нотариален акт от 1934 г. и вписан в партидната книга на кооперативния ревир към 1948 г.?

Дали издадено от общината удостоверение за идентичност на имена е годно доказателство за установяване на това обстоятелство?
С какви други доказателствени средства може да се установява идентичността на имената на едно лице, колко от имената на едно лице следва да съвпадат, за да се приеме, че е налице такава идентичност?
Основателен ли е иск за собственост върху идеална част от ревир в случаите, когато не е била установена площта на ревира към датата на национализацията на горите?

Необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД?

Правоприемник ли е ПК“С“, гр. С. на РКС“И“ С.?

В кои случаи е допустимо и задължително възстановяването на земята по реда на ЗПСЗЗ?

Нищожен ли е договор за продажба на недвижим имот, който по същество представлява съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта и който е сключен с уговорка да обратно изкупуване?

За задължението на съда да мотивира решението си.

Kакъв е предметът на разглеждане и решаване при предявен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ - валидността, респ. годността на самото изпълнително основание и/или дължимостта на оспореното вземане, т. е. самото изпълняемо право, удостоверено с извънсъдебното изпълнително основание? Sледва ли да се обсъждат направените от ответника доводи и възражения, касаещи каузалните правоотношения между страните или съдът е обвързан само от релевираните от длъжника в исковата молба доводи и възражения?

Решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл изчерпателно по предмета на спора, въз основа на заявените от ищцата основания за отмяна на уволнението. Като инстанция по същество – чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по предмета на делото, съобразно заявеното в исковата молба – чл. 6, ал. 2 ГПК.

Относно въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от Т. Д. иск на основание чл. 45 ЗЗ. срещу Х. И. за сумата 10 599,05лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, с определение от 25.06.2009г.

Относно липса на идентичност между придобития от касатора недвижим имот и владяния от ответницата по иска, както и за нарушаване на съдопроизводствените правила поради необсъждане в съвкупност на данните по делото.

Относно кръга на правоимащите по чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ, в случаите, когато собственикът на горите е починал преди тяхното отнемане.

Относно заплащане на 1562 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 2437,50 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени от пътнотраспортно произшествие, настъпило на 13.06.2006 г.

За възможността, действия, извършени без представителна власт да бъдат потвърдени от мнимо представлявания, както и относно възможността предмет на предварителния договор за продажба да бъде само идеална част от имот, а не целия такъв, при несъгласие на някой от съсобствениците да продаде своята част, като обещанието за продажба и на неговата част не прави договора нищожен.

Кои са фактите подлежащи на установяване при признание на собственика по земеделска реституция, че придобивното му основание за внесената в ТКЗС земя е наследство от общ наследодател ?

Дали фискалният касов бон /т.нар „касова бележка”/ към издадена фактура удостоверява надлежно извършено плащане или това плащане следвало непременно да се установи от дружеството касатор „със съответния платежен документ съобразно счетоводните стандарти в България”?

Относно противоречива съдебна практика по няколко серийни дела, имащи за предмет искове по чл. 13, ал. 2 ЗСПЗЗ, в които като доказателство за притежаваното право на собственост върху части от ревири „М”, „Х” и „К” са представени същите документи, каквито са приложени и по настоящото дело.

Атакуваното решение е процесуално недопустимо, като постановено при неучастие на необходим другар.

Има ли значение начина на закрепване на временен обект по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ към земята за статута на обекта като движима или недвижима вещ с оглед регламентацията по пар. 17 ЗУТ и съответно приложението на формата по чл. 18 ЗЗД за прехвърляне правото на собственост?

Относно установяване на правата на наследодателя на ищеца е необходим крепостен, нотариален акт, издаден по реда на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931г.

Относно приложното поле на чл. 195, ал. 3 КТ и в частност може ли да влезе в сила заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в случай,че работникът или служителят е напуснал страната и по този начин сам се е поставил в състояние на невъзможност да узнае за наложеното му наказание,който въпрос с оглед на липсата на установена съдебна практика се явява от значение за развитие на правото.

Относно разграничаване правомощията на Общ. С по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА при одобряване на структурата на общинската администрация и правомощията на кмета при утвърждаване на длъжностно разписание по чл. 11 от Наредбата за прилагане на ЕКДА.

Дали недекларирането в емлячен регистър от 1949 г. на притежавана от едно лице гора води до загубване на правото на собственост на това лице върху тази гора и подлежат ли на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ одържавените поради недекларираните им в емлячните регистри от 1949 г. гори?

В нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане нормата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ съдът е отказал събиране на гласни доказателства. Те са недопустими, когато са единствените, на които страната се позовава за да установи правото си на собственост в производство по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Правото на собственост не може да бъде придобито чрез едновременното действие на двата способа. При условие, че са налице предпоставки за обективно евентуално съединяване на искове за собственост, съдът се произнася по заявения като евентуален иск, ако не бъде уважен главния иск.

Относно правната природа и действие на чл. 213 КЗ и чл. 213А КЗ , след 2007 год., поради липса на съдебна практика по приложението на пар. 143 ЗИДКЗ и съществуваща известна неяснота в законовия текст, създаващ ограничено ретроактивно действие на горепосочената нова материалноправна норма и конкретно условие за приложението и – липса на осъществено към 23. 11. 2007 год. плащане, удовлетворява критерия за селекция на достъпа до касация.

Относно приложението на чл. 608 ТЗ, свързани с материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност и предвидените в ал.2 и ал.3 на посочената разпоредба законови презумпции, които разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност.

Изгубено ли е правото на собственост върху имотите, придобити по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците, ако след колективизацията е преустановено плащането на вноските, покриващи цената?

За задължението на съда да обсъди становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства.

Съдът действително трябва да следи за спазването на процесуалните норми, обуславящи валидността на съдебния акт, но участието съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 14, предл. второ ЗЗДет на представители на Д. „С“ в интерес на детето като страна във вече заведени производства, е право, което не изисква непременно лично участие в съдебно заседание на нейни представители, тъй като участието може да се изрази и в представяне на писмено становище.

Относно право на собственост към момента на одържавяване на гори на писмени документи при недеклариране на горите през 1949г. съобразно Указ № 573/1949г. и при липса на нотариални актове.

Относно определение № 30 от 17.10.2008 г. ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба, подадена от ищеца срещу горното решение.

Правните изводи са обосновани при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за събиране на нови доказателства.

Относно необходимостта указанията на съда по чл. 100 ГПК /отм./за поправяне нередовностите на исковата молба да са достатъчно ясни,точни и конкретни. Необходимо ли е,като предпоставка за връщане на исковата молба,ищецът да е предупреден за тази последица при неизпълнение на указанията?

Относно противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила относно допустимостта на изменението на иска от установителен в осъдителен,вкл. в хода на въззивното произвдство, а оттук и за допустимостта на първоинстанционното решение -т.9 от ТР №1/04.01.2001г., ОСГК.

Относно дължимостта на ДДС при отсъствие на уговорка между страните, включена в текста на договора, регламентиращ размера на месечния наем, предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗДДС /отм./, както и относно предпоставките за уважаване на претенцията по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.

Kогато сградата е строена върху съсобствено место от търговско дружество само на единия съсобственик без то да е апортирано кой е нейния собственик?
Oборена ли е презумпцията за приращение с констатациите по присъдата по ЗКПСННИ (ДВ, бр. 78 от 5.IV.1946 г.) и доказва ли тя правото на собственост за лицата, от които е отнето имуществото?
Налице ли е конкуренция на основания за одържавяване - ЗКПСННИ и ЗНЧМИП в тази хипотеза, или на основание присъдата се счита конфискуван целия имот, респективно кой е приложимия закон за реституцията му?

Следва ли съдържанието на мерките за лични контакти между детето и родителя да бъде преценявано за всеки конкретен случай; следва ли да се прецени доколко определения с предходно решение режим на лични контакти с родителя се е оказал неблагоприятен за детето ? Следва ли в съдебния процес да бъдат изслушани двамата родители ? Допустимо ли е да бъде определен режим на лични контакти, изключващ пребиваване на децата при бащата през летните месеци ? Може ли с допускане на обезпечителна мярка спиране изпълнение на предходно решение, родителят да бъде лишен от контакти с децата си през времето на висящност на процеса ? Как се определя естеството и обхвата на подготвителните мерки за улесняване на контакта между родител и дете, след продължителното му прекъсване с оглед защита интересите на детето?

Относно присъждане на претендирана в български лева парична сума при уговаряне на задължението в щатски долари след отмяна на чл. 10, ал. 1 ЗЗД /ДВ, бр.83/99г./ като съществен за изхода на спора, разрешението на който е от значение за еднообразното тълкуване на закона и създаване на практика,както и необходимостта от тълкуване във връзка с въпроса за точното изпълнение по смисъла на чл. 63 ЗЗД и сл. на уговорено парично задължение в един вид валута и погасяването му в друг вид валута.

Предоставяне на колата за диагностика и евентуален ремонт в автосервиз, работникът в него, на когото е възложено да извърши тези дейности, който е в трудовоправни отношения със сервиза и който е и правоспособен водач, придобива ли и качество на упълномощен водач по смисъл на чл. 213, ал. 1 КЗ във вр. с т. 71 от О. условия при извършване на маневра с автомобила на територията на сервиза?

Определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ формира ли сила на пресъдено нещо/СПН/ по вида на вземанията на кредиторите като обезпечени или необезпечени и какво е съотношението между предмета на определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ и този на определението по чл. 692, ал. 1, т. 4 ТЗ или на решението по чл. 694, ал. 1 ТЗ?

При отнемане на владението като обезпечителна мярка по бъдещ иск може ли да се приеме, че липсва третата предпоставка на иска по чл. 108 и това основание ли е за отхвърляне на иска изцяло?

Относно договорената между съконтрахентите главница, върху която се дължи мораторна неустойка по т.10.2 от сключената на 26.07.2000 год. приватизационна продажба с разсрочено плащане на покупната цена и за начина на установяване вложения от същите смисъл в понятието “неизплатена част от цената” за нуждите на този договор, е налице противоречие в практиката на съдилищата.

Няма ограничение за придобиване правото на собственост на основание чл. 79 ЗС по отношение на недвижими имоти, които са били извън приложното поле на ЗСГ, не са били включени в селскостопанска организация и владението върху тях не е било отнето.

Има ли задължение въззивния съд, при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване – в случая, че липсва страница от представеното копие на решението на Общинския съвет?

Дали предявявяването на установителния иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е обусловен от предварително проведена административна процедура за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта е обосновало и допуснатото от касационния съд обжалване на въззивното решение?

Относно допустимостта на производството за делба на идеална част от имот, съсобствен с трети лица, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.

Относно правното значение на въведеното с чл. 62, ал. 1 КТ изискване за писмена форма на трудовия договор, явяващ се от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.

Относно наследодателят на жалбоподателите А. А. Ч. е починал през м.април 1947г.преди одържавяването на горите,от което е направен извод,че правото на възстановяване на тези гори би възникнало по отношение на лицата,от които имотите са отнети,но не и в патримониума на лице,починало преди отнемането им.

Относно разпределяне на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск, които е решен противоречиво в обжалваното въззивно решение и в приложената съдебна практика. Относно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 300 ЗОВСРБ – към момента на сключване на договора за кадрова военна служба, или към момента на неговото прекратяване.

Относно действието на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС и с правоприемството между кооперациите.

Какви обекти влизат в общинската инфраструктура с местно значение и дали обекти без регионално значение трябва да бъдат включени в общинската собственост?

Какво е точното правно основание на претенцията от страна на наемател за заплащане стойността на подобренията в имот, който се ползува от него по силата на наемен договор?

За доказателствено значение на документи, представени по искове с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ с предмет установяване право на възстановяване на собствеността върху недвижими имоти – гори.

Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК, решението по допускане на делбата определя частта на всеки съсобственик.

Дали уговорения в договор петкратен размер на наема е неустоечно съглашение, или има характера на обезщетение?
Дължи ли се петкратния размер на наема за всеки месец от периода, през който наемателят е продължил да ползва имота и след изтичане на срока на договора на основание чл. 236 ЗЗД или се дължи само уговорената в договора неустойка?

Кога имуществото на кооперациите следва да се счита възстановено на основание пар. 1 ДР ЗК /отм./?

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

За за прекъсването на давността.

За легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ?
За доказателственото значение на представения Списък на членовете горовладелци на кооперация „О“, които получават сума срещу идеални дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г.

Как следва да се ценят като доказателство дневниците на горовладелска кооперация и посочените списъци и те годно доказателство ли са за установяване правото на собственост върху определени декари гори, като се има предвид, че в тях се вписват имуществени дялове, а не площ?

Относно доказателствените средства, с които може да бъде установено кой е бил собственик на горите до одържавяването им, като предпоставка за възстановяване собствеността върху същите на собственика или неговите наследници.

За доказателствените средства, с които може да бъде установено кой е бил собственик на горите до одържавяването им, като предпоставка за възстановяване собствеността върху същите на собственика или неговите наследници.

Относно липсата на основание за отговорност на МОН за заплащане на обезщетение по чл. 59 КТ е решен противоречиво в представената от касаторката съдебна практика.

Спазено ли е изискването на §4б, ал. 1, изр. последно ПЗР ЗСПЗЗ и § 5, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ за отстояние на земеделската земя на не по-малко от 30 км. от гр. С., измерено по въздушна линия?

Дали в производствата по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за установяване правото на възстановяване на собствеността върху гори, за които се е прилагал Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931 г., са допустими други доказателства за собственост, освен нотариални /крепостни/ актове?

Правното действие на отмяната на отчуждаването, настъпва след връщане на полученото обезщетение, следователно, този факт е предопределящ за претендираното от ищците право на собственост и при направеното от ответника възражение, следва да бъде установен по един категоричен начин.

Относно противоречива практика на съдилищата по делата по искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ с предмет спорове относно принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията на горите.

Относно пълната имуществена отговорност на работника при неизпълнение на задълженията на работодателя да осигури условия за съхранение на повереното имущество – за приложението на чл. 83 ЗЗД в хипотези на отговорност на работника по чл. 207 КТ, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Допустимо ли е ищецът по отрицателния установителен иск за собственост да се позовава на оригинерно придобиване на собствеността, без да го е посочил в исковата молба?

Относно наличието на изискуемите се реквизитите по чл. 195 КТ на заповедта за уволнение,при преценката си за нейната мотивираност.

В какво се изразява противоправното поведение на общината? В зависимост от това, по кой съдопроизводствен ред се разглежда делото – по ЗОДОВ или по Закона за защита от дискриминация - за доказателствената тежест предвид оборимата презумпция на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, който прехвърля тежестта на доказване у ответника; за дължимостта на държавна такса- дължи ли са такава съгласно чл. 10 ал. 2 ЗОДОВ, в случая намира ли приложение тарифата на държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК или следва да намери приложение Закона за защита от дискриминация, според който за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси,а разноските са за сметка на бюджета.

Дали публичната продан е способ за събиране на парични вземания и могат ли третите за делбеното производство лица да се защитят с иск по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./ когато изпълнението е насочено върху имущество, което не принадлежи на съделителите?

Относно компетентния съд – граждански или административен, който следва да разгледа и разреши спора по чл. 1 ЗОДОВ.

Относно пределните възможности за ангажиране на доказателства по действащия процесуален закон предвид ограниченията в него ,при обективно съединен иск за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ , когато шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 КТ, считано от уволнението ,чиято отмяна се иска съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , ще настъпи за ищеца в хода на делото.

Относно приложението на придобивния способ давностно владение, когато имотът е бил включван и изключван от регулация, в резултат на което е променял характера си от селищен в земеделски и обратно.

Дали помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД и съответно приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност?

Относно противоречие с материалния закон при формиране на извода, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесиня апартамент, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на част от доказателствата и необснованост на извода, че ответникът Б. Й. С. не е придобил по давност апартамента.

Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба.

Относно разрешаване на процесуалноправния въпрос за включване на заключението на вещо лице в доказателствения материал по делото и разрешаване на материалноправния въпрос за отделните покрити рискове при застраховка „К”, Клауза „С”- пожар и природни бедствия.

Въз основа на фактите, ищецът, или съдът е длъжен да квалифицира претенцията и обвързан ли е от квалификацията в исковата молба на основанието по чл. 55 от ЗЗД. съдът? Изплатените суми преди да се сключи договор за продажба, въз основа на споразумение, по което не е описан имота и не е уговорена цена на неосъществено основание ли са дадени, или на начална липса на основание поради нищожност на споразумението, като предварителен договор?

Относно практика, намерила израз в съдебните решения, в които се приема, че влошаване на здравословното състояние /ексцес/ е налице, когато е установена качествена промяна на полученото увреждане при трудовата злополуката, съответно при професионалното заболяване, като влошаването следва да е в причинна връзка с увреждането?

Допустимо ли е предявяването на иск за парично вземане, съставляващо изтекли лихви за забава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане и процесуалният ред за постановяване на допълнително решение е изчерпан?

Относно приемането на работата от поръчващия /касатора С. / при сключен между страните по спора договор за изработка е бил решен в противоречие с практиката на ВКС, че изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение не би могла да настъпи преди да е извършено надлежно приемане на работата, а поръчващият не може да бъде заставен да приеме нещо, което се различава от поръчката му.

Следва ли да има произнасяне по възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ с определение по чл. 692, ал. 4 (предишна ал.3) ТЗ за да е налице положителната процесуална предпоставка по чл. 694, ал. 1 ТЗ или е достатъчно такова възражение да е валидно направено, без значение дали по него е постановено определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ ?

Относно оспорването на вземането на кредитор от длъжника в отделно исково производство, дали се отразява на неговата активна легитимация за подаване на молба по чл. 625 ТЗ и на качеството му на кредитор на парично вземане по търговска сделка. Относно развитие на правото, с оглед на особения характер на производството по несъстоятелност и при субсидиарно приложение на нормите на ГПК.

Дали постъпването на уволнения служител на работа при друг работодател в шестмесечния период след незаконното уволнение води до прекъсване на причинната връзка между незаконното уволнение и понесените от служителя щети?

Позитивните решения на поземлените комисии имат конститутивно и вещноправно действие и легитимират лицата, в чиято полза са издадени като собственици на възстановения имот в отношенията им с трети лица.

Относно значението на вписана искова молба при последващ спор с приобретател, придобил правата си след вписването с оглед въпроса следва ли ищците отново да проведат пълно и главно доказване на придобивното си основание, ако ревандикират имот от лице, придобило правата си след вписване на исковата молба против неговия праводател.

Произнасянето на решаващия съд следва да отговаря на предмета на спора, и в случая, спорът между страните не е породен от устройствените предвиждания за терена на имота, а произтича от действието на земеделската реституция, предвидена в специалния ЗСПЗЗ. Правният интерес, като процесуална предпоставка на предявеният от ищцата установителен иск, е оспорването на собственосттта й от страна на ответника, позоваващ се на възстановяване на собствеността му по реда на ЗСПЗЗ с решението от 1993 г.

Обуславя ли дисциплинарна отговорност по чл. 187, т. 10 КТ неизпълнението на задължения на работника или служителя, произтичащи от актове на работодателя, който въпрос с оглед липсата на установена съдебна практика се явява от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото?

Прекратяването на рамковата полица води ли до прекратяване и на действието на сключените въз основа на нея добавъци?

Дали изпълнителните действия, насочени срещу имуществото на длъжника ЧЗК “Д” след прехвърляне на част от търговското предприятие на ответника ЗК “Т” продължават да обезпечават вземането на взискателя С. “Б”?

В пар. 4а ЗСПЗЗ е предвидена възможност и процедура за ползвателите и притежатели на сгради върху имота и за бившите собственици да изкупят, съответно, терена или постройката. За изясняване на тези въпроси, които обуславят крайният извод относно претендираното от ищеца право на възстановена собственост върху земята и териториалния обхват на възстановяването на собствеността, решаващият съд е следвало да назначи техническа експертиза.

От кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта, дали от момента, откогато е започнал да държи вещта или от момента на установяване нищожността на основанието, на което я държи, и дали констатираната със съдебното решение нищожност на приватизационната сделка не заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което дължи на собственика обезщетение изначало от момента на лишаването му от ползването на вещта? Базата, на която следва да се определи размерът на облагодетелстването на ответника чрез спестената от него евентуалната пазарната наемна цена за процесното помещение или чрез наема, който той е получил като граждански плод?

Относно преценка на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност /чл. 608, ал. 1 ТЗ/ в светлината на правната материя, установяваща критериите за определяне на определена сделка като търговска / чл. 1 , ал. 1 ТЗ и чл. 286 ТЗ/ е съществен при преценка материалноправната легитимация на молителите като кредитори, както и по отношение на основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Вредставлява ли подадената от наемодателя искова молба по чл. 233, ал. 1, изречение първо ЗЗД предизвестие за прекратяване на сключения безсрочен наемен договор, който въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС?

Относно приложение института на погасителната давност и възможността за прекъсване на срока при предявени искове с правно основание, изхождащо от разпоредбите на Р. II, Г. ХХVII от ТЗ / отм./.

За задължението на съда да се произнесе по предявения иск, въз основа на твърдяните факти.

Относно правната същност на популярните банки, като юридически лица след прекратяването им по силата на ПМС№218/02.03.1951 год. Кои са оправомощени лица по смисъла на чл. 494, б. “а” ГПК, отм. във вр. с чл. 4, ЗК, отм. да искат вписване на заявените промени- дали това са членовете на новоизбрания УС на К. кооперация”Л”, които съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси са разрешени в противоречие с решение №1257 от 12.07.2001 год. по гр.д. №1964/2000 год. на ВК. , V Г. О?

Може ли да се счете, че получаването на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесията представлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника?

Относно възможността за произнасяне от граждански съд по възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат при наличие на приключило наказателно производство с осъдителна присъда /споразумение/ за извършителя – водач на м. п. с.

Дали уговорената в т. 14 от договора неустойка в размер на петорния наем се дължи еднократно или за всеки месец за периода, през който наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора? Дължи ли се обезщетение за всеки месец за периода, през който наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД или се дължи само уговорената в т. 14 от договора неустойка?

За действителността на уговорката за неустойка, респ. за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави, когато неустойката за забава се определя като процент върху главницата без краен срок за начисляването й.

От какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от направените възражения за прихващане? М. ли да се правят последователни възражения за прихващане под условие, че насрещното вземане не е вече погасено в резултат на предходното възражение за прихващане?