чл. 293, ал. 3 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл.269 от ГПК, в рамките на оплакванията, наведени от страната да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички доводи и възражения на страните и в частност, длъжен ли е въззивният съд да обсъди възражения на страна по делото, сочещи на нарушения на императивни правни норми, които са наведени след двойна размяна на книжа, при условие, че такива възражения са изведени от страната на база доказателства по делото, които са приложени след размяна на книжата и които са били неизвестни на страната до приобщаването им?

Налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника при неправилно отбелязване от частния съдебен изпълнител на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло?
Допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута при определяне размера на присъдената като обезщетение за вреди сума?

1. Допустимо ли е при заместването в дълг по смисъла на чл. 102, ал.1 ЗЗД съгласието на кредитора да е дадено бланкетно и по начин, при който избора на третото лице – нов длъжник да е предоставен от кредитора изцяло на преценката на стария длъжник по силата на самия сключен между тях договор?
2. Необходимо ли е в предупреждението си по чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът да включи изрази като „разваляне“, „прекратяване“ или пък изрично да се позове на цитираната законова норма, за да се приеме, че същото е произвело действие? Би ли било достатъчно в предупреждение да е посочен само фактът на неизпълнението и изявлението на кредитора, че счита договорът за развален поради този именно факт? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
3. При възражение за прихващане срещу сума, дължима по влязло в сила решение между страните, за която има висящо изпълнително производство, по което сумата се събира, следва ли възражението да бъде уважено и ако да, то в какъв размер – задължението по съдебното решение или остатъка по задължението по изпълнителното дело? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Дали при въведени с въззивната жалба доводи за допуснати нарушения от първоинстанционния съд въззивният съд е длъжен служебно да назначи експертиза по въпроси, които са необходими за изясняване на делото от фактическа страна?

По иска с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка длъжен ли и съдът да определи съдържанието и обема на задълженията на приобретателя и при какви критерии?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства и при такова оплакване какви следва да са мотивите на въззивното решение по съществото на правния спор?

В хипотеза, при която по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие право на собственост върху терена по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли ищецът по иск за собственост, основан на твърдяна изтекла в негова полза придобивна давност, да доказва, че е упражнявал непрекъснато фактическо въздействие върху имота /лично или чрез трето лице-държател/ през целия твърдян от него период на владение и след като фактическата власт върху чужд имот е придобита без правно основание, необходимо ли е да се доказват и други факти и обстоятелства, за да се счита доказана презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, като своя, т.е. че в неговото съзнание е налице анимус за своене, което от субективна страна и при наличието на останалите обективни признаци на владението е достатъчно да го направи собственик по давностно владение? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащия регулационен план, обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение?

Относно задължението на съда да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка.

Изводът за очевидна неправилност е обоснован с констатациите на касационния съд за допуснато грубо нарушение на процесуалните правила, относими към дейността на въззивния съд при постановяване на решението. Изложените в него съображения относно направените изводи за правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правилни правни изводи, сочат на произнасяне на въззивния съд като контролноотменителна инстанция, дейността на която е проверяваща по отношение на законосъобразността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, при действието на отменената процесуална уредба.

Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото.

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими възражения на ответниците и да изложи изрични мотиви по тях?

По приложението на принципа на справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди.

Очевидна неправилност, изразяваща се в очевидно несъответствие на извода на съда за наличие на нормативна забрана, предвидена в чл. 24 и чл. 26 ЗИСС /отм./ и в чл. 222 и 223 ЗБОП /отм./, за сключване на прехвърлителни сделки с имоти публична и частна общинска собственост.

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

Длъжен ли е съдът да приложи правната норма, съответна на действително осъщественото правно основание по иск за присъждане на обезщетение за подобрения и кои са приложимите правни норми при уреждане отношенията между етажните собственици, породени от извършени само от част от тях необходими разноски за поддържане и/или възстановяване на общите части или полезни разноски за подобряване на общите части на сградата?

При съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част?
Отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ?
Когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание?

За процесуалните задължения за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора.

Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на съделителите, че представеният от тях частен проект за разделяне на допуснати до делба имоти следва да бъде съгласуван и одобрен от АГКК?

Съобразен ли е интересът на всяко от децата с оглед решаващите изводи на въззивния съд, че международно компетентен да се произнесе по предявените искове е испанския съд, а не българския съд, поради което първоинстанционното решение е недопустимо?

Допустимо ли е събирането на гласни доказателства чрез свидетелски показания за установяването на положен извънреден труд от страна на работник по трудово правоотношение?

Допустимо ли е правоимащи лица по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ да бъдат обезщетявани от Общинската служба „Земеделие“ със земя, която е в регулация и по действащия устройствен план е отредена за благоустройствени мероприятия на Държавата или общината?

Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?

Дали е възможна отмяна на въззивно решение без законът да е възлагал на въззивния съд служебно да следи за интереса на държавата, на какво основание е постановена отмяна на въззивното решение и е прието, че касацията е основателна?

За задължението на въззивната инстанция да действа като инстанция по същество, като прави собствена преценка на събраните доказателства и да постанови безпротиворечиви мотиви.

За предпоставките, при които съдът преценява на кого да предостави родителските права и местоживеенето на децата.
Длъжен ли е въззивният съд да изслуша дете навършило десетгодишна възраст съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет.

Относно задължението на съда да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните.

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната (жалбоподател) доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?

Защитата на правото на собственост върху един имот не зависи от предварителното провеждане на административна процедура по нанасяне на точните граници на този имот в кадастрална карта, карта на възстановената собственост, кадастрален или друг план. Очевидна неправилност на извода на съда, че основателността на иск за защита правото на собственост върху един имот зависи от предварителното провеждане на административна процедура по нанасяне на точните граници на този имот в картата на възстановената собственост.

Длъжен ли е съдът да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза?

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните?

За доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание.

Вписаната в Службата по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдебния изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведена по-късно публична продан, поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеалната част при справки в Службата по вписванията, при издаване на скици от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, визи за проектиране и др., и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част?

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

Относно характера на винкулираните акции съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ и правните последици от прехвърлянето им.

1. Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?
2. При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?
3. При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Kакви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите при Изпълнителната агенция "Морска администрация", наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и е плавал под българско знаме?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

Когато в процеса събраните доказателства и доводите на законния представител на децата навеждат на преки и много сериозни рискове за децата в дома на психиатрично болен възрастен при определяне на мерките за лични отношения между баба/дядо и малолетно внуче, съдът длъжен ли е да приложени засилено служебно начало и да изхожда винаги от интереса на детето, съобразно чл. 128, ал. 1, изр. 1 СК?

Длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество и в съответствие с приетата за правилна правна квалификация на претенцията по сметки, а не да обезсилва обжалваното решение поради неправилна правна квалификация?

При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът.

В случай, че първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и допустима като подадена в срок, въззивният съд може ли да се произнесе по наличието на абсолютната процесуална предпоставка преди да събере релевантни доказателства, включително и като даде указанията на страната да представи такива?

Относно справедливото обезщетяване на всички понесени от пострадалия болки и страдания и в частност длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението да съобрази всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, в т.ч. тежестта на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период и наличието на остатъчни неудобства за пострадалия.

Относно действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент, ако не е предвидено по какъв начин настъпването на външни и обективни обстоятелства, посочени като основания за едностранната промяна на лихвения процент по договора, би се отразило на стойността на задължението на кредитополучателя за заплащане на лихва.

Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?

Може ли да се квалифицира като „тежко” нарушението явяване на работа след употреба на алкохол, ако не са настъпили допълнителни вредни последици; различна ли е тежестта на нарушението, състоящо се в употреба на алкохол по време на работа в сравнение с явяването на работа след употреба на алкохол; по-тежко ли следва да се наказват извършилите такова нарушение работници, които изпълняват рискови професии, от тези, чиито трудови функции не са свързани с повишен риск?

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

За действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент.

От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота?

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

Дали след като е представен официално заверен препис при поискване, другата страна следва да представи оригинала?

За допустимостта на делбата на застроен урегулиран поземлен имот, ако не всички съсобственици на имота притежават отделни сгради или отделни обекти на собственост в сгради, построени в същия, и не е налице хипотезата на чл. 184, ал. 4 ЗУТ.

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

Какъв е начинът на определяне размера на дружествения дял на изключения съдружник?

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

Относно приложението на чл. 6, предл. втор ЗС /ред. ДВ, бр. 92/1951 г./ и материалната доказателствена сила на актовете за частна общинска собственост.

Какви са допустимите доказателствени средства за доказване получаването на трудово възнаграждение и командировъчни пари и следва ли последните да бъдат конкретизирани по пера, съобразно Наредба за служебните командировки и специализации?

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Дали с оглед характера на претендираните строителни работи на подобрителя-ищец се дължи увеличената стойност на имота или стойността на извършените разходи и материали, вложени в ремонта?

Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това.
За задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права.

Относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции.

Възможно ли е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество?

За доказателствената тежест и разпределението й в хипотезата на оспорен констативен акт в производството по отрицателен установителен иск.

Може ли съдът да обоснове изводите си на приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза, когато сравнителният материал, използван от вещото лице при изготвяне на заключението му, е представен като копие, но няма оспорване на този сравнителен материал, няма изявление на вещото лице, че той е негоден за извършване на изследването и няма оспорване на самото заключение от страните по делото?

Простото съотношение на краткотрайните активи и краткосрочните задължения, залегнало в изчислението на коефициентите за обща и бърза ликвидност на длъжника, достатъчно ли е за преценка на състоянието му на платежоспособност или от значение е и ликвидността на тези активи?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен?
2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува?

При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани?

Оттегляема ли е молбата за оттегляне на иск преди съдът да се е произнесъл по нея и да е прекратил производството?

Относно недопустимостта на исковата му претенция срещу ответната етажна собственост на апартаментен комплекс „Тамплиер”-гр. Б. /с управител Св. К./, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 68 001.84 лв., с оглед решаването на същия въпрос в противоречие с т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.

Съдлъжникът и поръчителят по договора за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучател е търговец?

С каква давност се погасява прекият менителничен иск на приносителя на записа на заповед срещу издателя му и приложима ли е спрямо него едногодишната погасителна давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ?

Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението?

Може ли въззивният съд служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, когато във въззивната жалба са въведени оплаквания за погрешно установяване на даден релевантен за делото факт и за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част?

Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му?

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Налице ли е процесуална легитимация на част от сънаследниците на поименни акции за предявяване на иск за защита на членствените им права в акционерно дружество?

Кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест по иск за връщане на заета сума и направено възражение за изтекла погасителна давност?

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Трябва ли признанието на дълга да бъде изрично, или то може да се извлича от всякакви конклудентни действия? Следва ли приемането и осчетоводяването на фактурите да се смята ”за приемане на качествено изпълнение”по договор за строителство?

В кои случаи избени или тавански помещения в сграда- етажна собственост могат да се придобиват по давност от лице, което не е собственик на самостоятелния обект, към който са принадлежност тези помещения?

Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ но неправилност на решението – постановяването му в нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото.

За наличието на лични или други неслужебни цели като елемент от фактическия състав, от който възниква вземане за обезщетяване на вреди от деликт срещу ръководител, извършил незаконно уволнително волеизявление.

Относно осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея може ли да се възприеме като своеобразно извънсъдебно признание на задължението по нея.

Следва ли въззивният съд да обоснове решението си в случаите когато обезсилва решението на първоинстанционния съд?

Относно предметния обхват на силата на пресъдено нещо“, въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Относно предметния обхват на силата на пресъдено нещо“, въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т. е. от правното му твърдение за това обстоятелство, но при положение, че материалният закон сочи друг ответник по заявените в обстоятелствената част твърдения, съдът е следвало да констатира тази нередовност относно сочения от ищеца ответник по реда на приложимия в случая чл. 100 ГПК /отм./, съгласно пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК, тъй като е инстанция по същество и следва да реши материалноправния спор, постановявайки допустим съдебен акт.

Относно възможността за отклонение от параметрите на обществената поръчка.

Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 ГПК и чл. 146, т. 5 ГПК?

Относно валидността на решението на ИК на ОНС, когато не е подписано от оторизираното по закон лице. Относно приложението на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ и за допустимостта и относимостта на свидетелските показания относно предоставеното право на ползване,респ.границите на предоставения за ползване имот.

Дължи ли се обезщетение за оставане без работа след незаконно уволнение на чужд гражданин с разрешение за временно пребиваване в страната, както и действителна ли е уговорка за обезщетение, дължимо независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение ?

Относно допустимите възражения по иск за ревандикация на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, от ответник, който упражнява фактическа власт на основание договор за наем и твърди, че е придобил имота по давност с начало на владението от влизане в сила на ЗСПЗЗ, но не заявява свои права към момента на обобществяването на земята.

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

Относно допустимите възражения по иск за ревандикация на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, от ответник, който упражнява фактическа власт на основание договор за наем и твърди, че е придобил имота по давност с начало на владението от влизане в сила на ЗСПЗЗ, но не заявява свои права към момента на обобществяването на земята.

Относно допустимостта на отрицателния установителен иск при конкуренция на права между бивш собственик на земеделска земя и лице, претендиращо трансформация на правото на ползване в право на собственост, респективно неговите правоприемници.

Когато кооперацията е изградила сграда със собствени средства до 13 юли 1991 г., която не е била иззета или одържавена, необходимо ли е било кооперацията да иска по реда на §1 от ДР към ЗК от 1999 г. връщане като кооперативно имущество на терена, прилежащ към сградата? Когато за прилежащия терен няма съставен акт за държавна /общинска/ собственост, задължително ли е развитие на административно производство, за да възникнат правата на кооперацията по чл.2, ал.3 ЗОбС / отм/? Без да е съставен акт за държавна/ общинска/ собственост за прилежащ терен, възможно ли е развитие на предвиденото в ЗК административно производство? Имат ли възможност кооперациите да защитят правата си по общия исков ред ако до края на срока по §1 от ДР към ЗК от 1991 г.- 7.02.1993 г. не са поискали деактуване на сградите и прилежащия терен съгласно § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗК-ДВ бр.41/ 2007 г.?

Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че офисът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на пълна трансформация, в противоречие с решение №296 от 15.06.2010г. по гр.д.№422/2009г. на Върховния касационен съд, ІІг.о.? Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че апартаментът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на частична трансформация, е разрешен при противоречива съдебна практика – №907 от 30.11.2006г. по гр.д.№635/2005г. на ВКС, ІІг.о.?

Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че офисът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на пълна трансформация, в противоречие с решение №296 от 15.06.2010г. по гр.д.№422/2009г. на Върховния касационен съд, IIг.о.? Дали при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 99, ал. 3 СК от 1985г./отм./, в което е посочено, че апартаментът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи, дали в последващ исков процес може да се установява наличие на частична трансформация, е разрешен при противоречива съдебна практика – №907 от 30.11.2006г. по гр.д.№635/2005г. на ВКС, IIг.о.?

Следва ли сумите,получени от продажба на имущество,за което се твърди,че е придобито с пари от престъпна дейност,да се признават за доход на проверяваното лице с оглед предпоставките на чл. 28 ЗОПДИППД,като разрешен в обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика ?

Дали искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде разглеждано само във връзка с чл. 7 З. и то при условията на евентуалност, но не и като самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, който е обусловил крайното решение на съда по това искане и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото?

Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя и дадената от него оценка въз основа на обективните критерии,посочени в оспорения от ищеца Протокол № 4400-1378 от 1.02.09г.на Комисията за подбор за начина на изпълнение на работата от служителя ?

Налице ли е правен интерес за съделител да се брани срещу предявения иск за делба с възражение за нищожност на договор за придобиване на делбения имот от общия наследодател, от който договор и този съделител черпи права ?

Относно необходимо ли е въззивния съд да изложи мотиви,обосноваващи извода му за промяна на определения от първоинстанционния съд срок по чл. 145, ал. 2 СК,в който съпругът дължи издръжка на другия невиновен за развода съпруг.

Допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение?

Може ли част от имот, по отношение на която е отпаднало отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, да бъде предмет на делба?

Следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и който е осъден да заплаща такава, но който през целия период на претендираната издръжка фактически е упражнявал родителски права и е отглеждал малолетно дете; следва ли да се приеме, че по този начин родителят е изпълнил установеното със съдебното решение задължение?

Може ли въззивният съд с оглед т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, предвид твърденията на страните, служебно да възложи задача на вещото лице по графологичната експертиза, а именно – наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор?

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

Относно приложението на чл. 328, ал.1, т.5 КТ и в частност относно преценката кога неизпълнението на възложената работа е поради липса на качества на работника като трайно обективно състояние.

Ползва ли се с предварителна синдикална закрила председател на синдикална организация, структурирана извън предприятието на работодателя?

Дали за взискателя настъпва вреда вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ,в резултат на които не е събрано своевременно присъденото вземане при продължаващо висящо изпълнително дело по събиране на вземането и дали отговорността на ЧСИ в тези случаи е субсидиарна спрямо отговорността на длъжника за изплащането на дълга и същата следва да се реализира само в случай,че вземането е несъбираемо от длъжника.

Чия е доказателствената тежест за установяване на владението върху недвижим имот за изискуемия от ЗС срок за придобиване на имота по давност в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка ?

Относно предмета на доказване и разпределянето на доказателствената тежест при оспорване на индивидуални административни актове от страна на лица, които не са участвували в производството по тяхното издаване, в хипотезата на конкуренция на права между собственици по реституция по ЗСПЗЗ и заварените в имотите им ползватели.

Относно последиците за правото на собственост от неизпълнение на задължението на чужденци за прехвърляне на придобитите от тях по наследство земеделски земи е от значение за точното прилагане на закона.

Кой е съдът, компетентен по Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа да се произнесе по иск за развод между съпрузи с обичайно местопребиваване на територията на държава членка на Съюза и еднакво гражданство на друга държава членка на Съюза? Относно компетентността по съпътстващите развода въпроси.

Относно разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

Относно касационно обжалване на въззивно решение по гр. д. № 3888/2011 г. на Софийския апелативен съд с определение от 10. 06. 2013 г. по настоящото дело.

Относно противоречие с практиката на ВКС, т. 19 на ТР № 1/04. 01. 2001 г., ОСГК, тъй-като във въззивното решение не са изложени мотиви по въпросите за личните отношения между майката и децата и издръжката на децата.

Относно задължението на съда да мотивира съдебния акт досежно начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на водене чужда работа без пълномощие.

Има ли правен интерес работникът или служителят, като страна по трудовия договор, да предяви иск за обявяване недействителността на договора по чл. 74, ал. 1 КТ ?

Kой факт поражда правните последици на съкращаване на щата – волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатни бройки или изготвеното въз основа на решението на работодателя щатното разписание и длъжен ли е работодателят да включи в подбора всички работници в дружеството или само изпълняващите длъжността в съответното структурно звено ? Oтносно последиците от неустановяване на факт, за който съдът не е допуснал доказателства, които страната е поискала своевременно.

Относно приложение принципа на диспозитивното начало. Относно легитимацията на наследник да предяви иск за унищожаване и за прогласявне недействителност на цялата сделка или само досежно пренадлежащата му част, за последиците от унищожаването на упълномощителната сделка по отношение на сключените въз основа на нея сделка.

Относно възможността да бъдат представени пред въззивната инстанция нови доказателства при обективна невъзможност за своевременното им представяне в хипотеза,при която определен въпрос не е бил поставян като спорен пред първоинстанционния съд и доказателства за това са ангажирани от предявилите иска лица едва в производството пред въззивния съд. Относно началния момент,от който започва да тече придобивна давност по отношение на имоти,заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Допустимо ли е възражението за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността ? Счита ли се за прекъсната придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено ?

Дали изграденото в имота съставлява сграда по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Относно противоречие на въззивното решение с разясненията, дадени с т.1 на тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 год. по гр.дело № 3/1994 год. на ОСГК на ВС, съответно с т.1 на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по тълк.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС.

Относно надлежния ответник в производството.

Освобождава ли се от отговорност водач на МПС, причинил пътнотранспортно произшествие на регулирано със светофарна уредба кръстовище, ако при неработеща червена светлина на уредбата са работили останалите светлини?

Може ли да бъдат разпитани като свидетели по делото лица, които неправилно са били конституирани като ответници по иска от ищеца въз основа на дадени му указания от първоинстанционния съд, ако впоследствие въззивният съд е преценил, че не са надлежни ответници по иска и производството по отношение на тях е прекратено?

Може ли да бъде обект на придобивна давност имот, който е индивидуализиран едва с ПНИ и попада в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ преди приемане на този план?

Съсобственик чийто права са засегнати с прехвърлителна сделка от друг съсобственик може ли да защити правата си в делбеното производство. Съдебната практика /Р № 1021/04.03.2010г. по гр.д.№ 23/09 I гр.о. и Р № 34/11 от 03.01.2012г. по гр.д.№ 87/10 I гр.о./ приема, че в делбеното производство съдът следва да установи действителните права на страните?

Дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП ?

Относно основанията за прекъсване на придобивната давност.

Предоставено ли е надлежно правомощие на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция на дължими от потребителя суми за изминал период?

Относно прекия иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, предявен от увреденото лице след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Следва ли да се счита за пропуснат срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба, в случай, че допълнителната молба, с която недостатъците са изправени, е подадена в друг, различен от компетентния по делото съд, в последния ден от срока чрез лицензиран пощенски оператор?

Съставлява ли липсата на изчерпване на правото, регламентирана в чл. 15, ал. 1 ЗМГО, елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО? Осъщественият без съгласието на притежателят на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката, върху които е поставен със съгласие на притежателя й, представлява ли нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО?

Какъв е характерът на съдебния акт, с който съдът се произнася по допустимостта на иска по чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ /отм./?

Може ли да се приеме за годно доказателствено средство заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от съда и неоспорена от страните, в която се съдържа констатация на вещото лице, направена въз основа на справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, относно периода на оставане без работа след уволнението ?

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Относно възможността да се признае пълна трансформация на придобито по време на брака имущество в лична собственост на единия съпруг, когато страни по договора за покупка са двамата съпрузи и в нотариалния акт е отразено, че цената е платена от двамата съпрузи и при направено признание за общност в споразумение по чл.99 СК/отм./.

Относно определение № 426 от 19.03.11г.на ВКС,ІV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Относно правния интерес от търсената с иска за собственост защита, когато отказът от общинската администрация за нанасяне на имота по исковата молба в кадастралния план е мотивиран от липсата на решение на общинския съвет за промяна на публичната в частна общинска собственост.

Допустимо ли е въззивният съд да се произнася извън рамките на наведеното във въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя?

Представлява ли представеното по делото удостоверение, издадено въз основа на махленско свидетелство, писмено доказателство по смисъла на чл. 13, ал.3 ЗВСГЗГФ за доказване на правото на собственост върху претендирани за възстановяване гори?

От кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения в имот, сторени в хода на процес за обезсилване на решение за възлагане на същия имот ? Относно възможността съдът да се позове на писмено доказателство, което не е било прието по установения в чл. 111 ал. 1 ГПК (отм.) ред.

Дали сключеният предварителен договор е търговска сделка, независимо че продавачът не е регистриран като едноличен търговец, след като последният извършва по занятие търговска дейност, който е решаван противоречиво от съдилищата ?

Относно възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество когото бъде установено по делото, че дадена вещ е придобита с договор, в който като купувачи са посочени и двамата съпрузи.

Относно пределите на задължителния характер на решенията на ВКС,с които делото е върнато на първоинстанционния или въззивния съд,но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен.

Относно правното действие на решение на поземлената комисия /ОС “Земеделие”/ за възстановяване на собствеността, което не е придружено със скица.

Може ли да се допусне разпределение в ползването на семейно жилище, ако е поделяемо ?

Относно земеделски имоти, подлежащи на възстановяване и за началото на давностния срок за придобиване на собствеността при неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността.

Относно противоречие на въззивното решение с т.17 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС.

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно предметния обхват на отрицателния установителен иск за собственост върху недвижим имот, предявен от лица с възстановено право на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, обуславящ установяване на материално правната легитимация на ищците – предпоставка за допустимостта на иска, съответно установяване елементите от фактическия състав за успешното му провеждане, касаещо основателността на иска.

По какъв способ следва да се извърши съдебна делба, когато е възможно от допуснатите до делба имоти да бъдат обособени толкова дяла, колкото са съделителите по колена или когато до делба са допуснати толкова имоти, колкото са съделителите по колена? Дължи ли се заплащане като подобрения в делбения имот на стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота?

Относно задължителната сила на присъда за гражданския съд при разглеждане на спор по чл. 2, т. 2 ЗОДОбВ.

Относно допустимостта на делбата по отношение на съсобствен между страните по делото и трети лица имот.

Дали лозаро-винарският комплекс е селскостопанска организация по смисъла на нормативните актове, уреждащи предоставянето на право на ползуване на граждани върху земеделски земи, а издаденият от такава организация документ е годен да удостовери надлежно предоставено право на ползувател, и дали правото на ползуване следва да се счита валидно възникнало съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ПМС № 4/88 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползуване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях /Обн., ДВ, бр. 19 от 11.03.1988 г., изм. и доп., бр. 34 от 27.04.1990 г./?

Относно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.

За начина на доказване на симулативност на изявлението в договор от страна по същия договор.

Дали са допустими гласни доказателства за установяване на договор за дарение сключен с роднини по права линия, а по съребрена до 4 степен?

Относно предпоставките на нормата на чл. 17, б. а ЗППДОП /отм./ във връзка с трансформиране на правото на управление в право на собственост в лицето на търговското дружество.

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

Относно началната дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск, поради липса на задължителна съдебна практика и създадена практика на съдилищата, приравняваща начина на неговото престиране с този на трудово възнаграждение по КТ.

Дали уговорката за неустойка за забава при двустранна търговска сделка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, с оглед прекомерността на размера и липсата на краен срок?

Относно естеството на имуществената вреда, представляваща разлика между получаваното от нея преди непозволеното увреждане от ПТП брутно трудово възнаграждение и последващото обезщетение за временна нетрудоспособност, която въззивният съд е квалифицирал като „пропусната полза”.

Относно правното значение на анекса от 04.01.2007 г., с който е постигнато съгласие за изменение на наемната цена за минал период, обвързващата сила на анекса и правоизменящия му ефект спрямо съдържанието на наемното правоотношение.

Относно релевирания от петимата касатори правен въпрос, отнасящ се до активната им легитимация да търсят обезщетение за понесените от тях имуществени вреди от смъртта на общия им наследодател, когато липсват данни последният приживе да е бил назначен на постоянна работа с трудов договор или да е осъществявал търговска или друга дейност за собствена сметка и риск.

Относно доказателствените средства за установяване прекратяването на договор за наем, сключен в писмена форма.

Относно правата на възложителя при констатирани недостатъци на изработеното и дължи ли възложителят заплащане на вложените материали, труд и възнаграждение при извършване на работата с недостатъци.

Дали безспорността на вземането на кредитора представлява предпоставка за откриване производство по несъстоятелност?

Допустимо ли е да се събират доказателства чрез унищожаването на други доказателства?

От кой момент тече погасителна давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения?

Относно произнасянето на въззивния съд по допустимостта на предявените искове за собственост при наличието на друго висящо производство с предмет иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, в рамките на което е следвало да се релевират обстоятелствата относно действителността на същия, е разрешен в противоречие на общото правило относно преценката за допустимостта на иска въз основа на изложените от ищеца обстоятелства за спорните отношения между страните.

Кога е налице незаконно недопускане на работа на възстановен по съдебен ред работник или служител? Необходимо ли е същият да се явява ежедневно в предприятието за започване на работа? Достатъчно ли е еднократното му явяване, за да заеме длъжността на която е възстановен и какви са проявните форми на недопускане – кога недопускането от страна на работодателя се изразява в бездействие, което пречи да се започне реалното изпълнение на работата?

Дали удовлетворяване на ипотекарен кредитор може да стане по реда на извършена продажба при договаряне сам със себе си- е решен в противоречие на практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата?

Относно недължимост на сума в общ размер 5665. 31 лв. за неплатена топлинна енергия в периода от 1. 2. 1998 г. до 17. 10. 2005 г.

Относно прилагане на института на придобивната давност за имот – държавна собственост и за необходимостта от доказване на началния момент на давностното владение, с установена промяна на намерението за държане в такова за своене на имота.

Относно оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗВСОНИ, допуснати съществени процесуални нарушения – чл. 188, ал. 1 ГПК и необоснованост.

Кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността, когато към момента на одържавяването на г. , наследодателят, на чието име са записани е починал и кой е релевантният момент за установяване правото на собственост върху г. с оглед реституцията им?

Може ли да се претендира възстановяване правото на собственост от името на наследодател, починал към момента на отнемане на имота?

Относно предмета на спора по чл.14, ал.4 от ЗЗПЗЗ /само чието разглеждане е недопустимо в делбеното производство/ - правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации.

Относно точното тълкуване на понятията “трансферен договор” и връзката му с възникването на трудово правоотношение.

Действително, в тези решения е прието, че ЖСК „Български художник” е собственик на 8500/20595 ид.ч. от парцела, върху който е изградена сградата, в която се намира процесният апартамент, но в тях не е разглеждано и съдебните състави не са се произнасяли по изрично възражение за нищожност на договорите от 19.05.1994 г. за продажба и дарение на ид.ч. от парцела от С. на българските художници на ЖСК „Български художник” поради това, че тези договори били подписани от П. на УС на ЖСК „Български художник”, за който нямало доказателства да е бил упълномощен от УС на ЖСК да го представлява по тези сделки?

Трябва ли да се отложи делото при наличие на внезапна пречка за явяване в насроченото заседание на страната и на процесуалният й представител – в разрез с практиката на ВКС?

Дали предвидената процедура по удостоверяване на волеизявлението на лицата по чл. 479, ал. 1 ГПК/отм./ намира приложение по отношение на лице, което не е обективирало или не се е позовало на обстоятелството, че е глухо?

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да определя по-високи от нормативно определените изисквания за заемане на определена длъжност и в нарушение на закона ли е въвеждането на такива изисквания ?

Какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора ?

Относно задължението на съда да постанови решение след преценка на всички доказателства по делото.

Дали поставеният върху договора от 11.11.1946 г. от съдия щемпел от 21.11.1947 г. за внесена държавна такса за прехвърлянето на имотите по този договор може да се приеме като достатъчно доказателство за вписването на договора в 6-месечния срок по Закона за уреждане на правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори от 1947 г. или това вписване може да се докаже само чрез записка за вписване?

Относно придобиване правото на собственост чрез наследяване, в случая на застрояването му по време на брака на наследодателя, не е разрешен еднозначно от съдилищата.

Otnosno иск и за наличието на абсолютната процесуална предпоставка “правен интерес” от провеждането му след като общината не осъществява фактическата власт върху спорната вещ.

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

За правната квалификация на иска, относно валидността на представения договор за наем, и по въпроса за необходимото съдържание на въззивното решение.

Относно приложението на чл. 193, ал. 3 вр. с ал. 2 КТ.

Относно възможността да се поиска от съда да установи право на възстановяване собственост върху земеделски земи на бившите собственици или техните наследници с гласни доказателства и разрешения от въззивния съд процесуален въпрос не е в съответствие с практика на ВКС.

Относно задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства и връзката между тях.

Относно прилагане на съществена процесуална норма в противоречие на задължителната практика на ВС на РБ и ВКС.

Относно обявяване за окончателен сключен от касатора с К. В. предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 39 в ж.к.”В” бл. 10, вх. В, ет. 2 в гр. С., поради неплащане на сумата 603 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

Относно пазарната оценка на новообразуваните при делбата обособени обекти.

Става ли Общинска собственост недвижим имот, в който се извършва стопанска дейност, която задоволява населението на това населено место?

Какви са предпоставките, за да се приеме, че сънаследствен недвижим имот е придобит само от част от наследниците, а останалите сънаследници са изгубили правото си на собственост на съответната наследствена част, защото другите са я придобили по давност и същите ли са те и при обикновенна съсобственост? Постоянното живеене в самостоятелен обект на правото на собственост приживе на наследодателя и пристрояване и застрояване с допълнителни постройки на съсобствения /сънаследствен/ имот след смъртта на наследодателя достатъчни действия ли са за да се приеме, че е демонстриран анимус за своене?

Чия е доказателствената тежест за установяване на факта на оставане на работника без работа в шестмесечен срок след незаконното уволнение?

Относно правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба.

Относно водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, т.е. упълномощените за водачи лица, се считат за застраховани за времето, за което са били упълномощени. Относно попълване на делото с факти и доказателства-как се приемат и ценят доказателствата намиращи се в приложеното наказателно дело.

Относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.

Относно правното основание на така предявените искове.

Относно преценката на разнопосочни заключения на вещи лица.

Нищожно ли е съдебно решение, обявено на дата, на която съдията-докладчик е бил командирован в друг съд, както и допустимо ли е въззивния съд да формира изводите си,позовавайки се на грешния факт, че последното заседание на съда е проведено на 15.11.2010г. вместо вярната дата 28.09.2010г.?

Нищожни ли са извършените разпореждания с чужд имот ?

Има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти, и противоправно ли е изразяването му ? Как следва да се прилага принципът на справедливостта при обективно съединени искове, с които се претендира обезщетение за вреди от отделни публикации, които са поредни и през незначителни интервали от време, както и при положение, че различни издатели в един и същи ден публикуват статии, съдържащи неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на един от тях, съответно как се определя размерът на обезщетението при ангажиране на отговорността на всеки от издателите ?

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя?

Длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договор за продажба чрез пълномощник на продавача, и трябва ли да обсъди и да вземе предвид какви са мотивите на пълномощника за сключването на сделката, с оглед това дали тя е в интерес на упълномощителя-продавач и дали уговорената цена е изгодна за него? Длъжен ли е съдът да се обоснове защо възприема (кредитира) или не, приети по делото експертни заключения на вещи лица?

Представлява ли доказателство и как следва да се преценява, направеното от третото лице – помагач признание на каузално правоотношение, свързано с издаден от него, в качеството му на представител на главна страна по делото (ищеца или ответника), документ, наименован „запис на заповед”, който е нищожен поради опорочаване на формата?

Относно служебно събиране на доказателства при въведено оплакване за процесуално нарушение, довело до неизясняване на делото от фактическа страна или необоснованост на фактическите изводи в първоинстанционното решение, или относно приложението на императивна материалноправна норма в контекста на приетото от въззивния съд, че въпреки липсата на легитимация на общината като собственик на актувания имот от 2 700 кв. м. поради липса на предпоставките по параграф 42 ПЗР на ЗИДЗОбС искът на държавата срещу двете ответни дружества за два от спорните имота не може да бъде уважен поради това, че същата не е установила размера на претендираната идеална част от сухоземната част от тези имоти. Относно възможността да съществува в рамките на един поземлен имот по кадастралната карта две различни по статут и предназначение територии – морски води и сухоземна площ, т. е. по въпроса, свързан с обекта на правото на собственост в тази хипотеза в контекста на качеството „достъпност” на всяка вещ, свързан и с предмета на защита, обуславящ допустимостта на исковото производство.

Следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината, както и по въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд ?

Необходимо ли е нарочно искане от страна на наследника по закон, за да бъде върнат подареният имот в наследството и за да бъде осъден наследникът по закон да заплати на надарените размера на разполагаемата част от наследството?

Относно правомощията на въззивния съд при преценка за наличието или липсата на основание за отвод по отношение на съдебния състав в първоинстанционното производство.

Относно допустимостта на касационното обжалване, са свързани със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства от страните.

Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Относно противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

Задължен ли е въззивния съд да извърши проверка на събраните по делото доказателства и да разгледа по същество направените доводи във въззивната жалба относно правопораждащото действие на осъществилите се правопораждащи факти? Задължен ли е въззивния съд да обсъди дали извършената замяна на недвижими имоти, обективирана в протокол от 10.04.1959 г., е породила транслативно действие и за спорния имот, при направен довод, че няма данни той да е одържавяван и предоставян за ползване на Института по хидрология и метеорология?

Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1, 2 СК / чл. 21, ал. 1, 2 СК, /отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители.

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, с който се отрича претендираното от ответника право, който иск дава по-ограничена защита от тази на положителния установителен иск? Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост върху имот, за който ищецът претендира да е собственик и за който ответникът заявява свои собствени права?

Кога възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени? Нищожна ли е поради противоречието й с чл. 33, ал. 1 НВМОП /отм./ и чл. 43, ал. 1 ЗОП уговорката за заплащане на частично изпълнената работа при наличието на клауза за окончателно заплащане след цялостно изпълнение на възложената работа по договора за обществена поръчка, постигната след сключване на договора? Допустимо ли е съгласно цитираните разпоредби заплащане на частично изпълненото при настъпили след сключване на договора непредвидени обстоятелства, довели до спиране на строителството?

Какво е доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна? Какво е доказателственото значение за установяване на сключен договор за търговска продажба на неподписана от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС, както и по същата не е ползван данъчен кредит от задължената страна?

Относно отговорността на застрахователя по чл. 229 КЗ спрямо застрахования за платените от последния лихви и разноски на увреденото лице.

Има ли материална и процесуална легитимация и правен интерес кредитополучател, респективно неговите наследници, който е застраховал живота си срещу определени рискове, да иска осъждането на застрахователното дружество да изплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата сума, при осъществяване на застрахователно събитие? Притежават ли наследниците на застрахованото по групова застраховка „Живот” лице правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на правата на банката в случаите, когато тя бездейства?

Относно обсега за прилагане на служебното начало: недоказаността на погасителния ефект на компенсацията; липсата на задължение за заплащане на обезщетение; липсата на неизпълнение на задълженията по договора за охрана и превратно тълкуване на договорните клаузи.

Явява ли се отправянето на изявление за прихващане до синдика, съгласно чл. 645, ал. 2 ТЗ, задължителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на компенсационното право пред съда чрез възражението за прихващане.

Следва ли ищецът да посочи в исковата молба отделните суми, формиращи цената на иска при предявени кумулативно обективно съединени искове или е достатъчно да бъде посочена цената на иска като една сборна сума, а в изложението на исковата молба да бъдат конкретизирани отделните искови претенции.

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Относно обема на правата на платилия авалист срещу издателя на записа на заповед.

Прехвърлимо ли е вземане, чийто източник е договор за обществена поръчка?

Относно противоречието на въззивното решение със сегашната задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 от постановките на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2013 г.

Дали с цедиране на вземането е настъпила промяна по отношение страните на договор, сключен под режима на ЗОП с оглед приемането след постановяване на решението на САС на нов чл. 42а ЗОП на която разпоредба законодателят е придал обратно действие – пар. 115, ал. 3 ПЗР ЗИДЗОП.

При какви обстоятелства се счита, че е налице приемане на работата по договор за изработка.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

Длъжен ли е съдът да разгледа периода, за който ищецът твърди, че дружеството – длъжник е несъстоятелно, респективно неплатежоспособно и/или свръхзадължено или разполага с правомощията сам да определя изследвания период в противоречие с твърденията на молителя.

Управомощен ли е изпълнителният директор на акционерното дружество, на който е предоставено от устава и закона да извършва оперативно управление, да прави самостоятелно/по своя воля/ промени в щатното разписание?

Когато ищецът или първоинстанционният съд са дали неправилна правна квалификация на предявения иск, следва ли въззивният съд да отхвърли иска само на това основание или следва да го разгледа и се произнесе по него като му даде правилната правна квалификация, съответстваща на фактическите твърдения на ищеца ?

Налице ли е правоприемство на основание чл.170, ал.4 вр. чл. 229, ал.1 от Устава на Българската православна църква от страна на Манастир „Св. А. М.”, като правоприемник на монах в манастира, поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие с приетото в приложеното по делото решение от 29.09.1972 г. по гр.д. № 1334/1972 г., І г.о. на ВКС ?

Решението по частичен иск формира ли сила на пресъдено нещо и за останалата част от вземането. При уважен частичен иск, съдът в последващ процес за останалата част от вземането, следва ли да разреши въпроса за основанието на иска или само за размера, поради разрешаването им от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика.

Дали разпоредбата на чл. 59, ал.1 З./ отм./ се прилага и по отношение на неурегулирани с дворищнорегулационен план имоти ?

Обвързан ли е съдът от постановеното от него определение относно това кой завещателен акт е оспорен и какво възражение за намаление на завещанието е направил наследникът със запазена част от наследството?

Кой е приложимият закон ЗУЕС или ЗС с оглед липсата на мотиви във въззивното решение?

При кумулативно наведени основания за нищожност на договор следва ли съдът да разгледа всяко от основанията за нищожност като отделен иск и респективно да се произнесе с отделен диспозитив за всяко едно от основанията?

Когато в исковата молба е неяснен придобивният способ, от който ищецът по ревандикационния иск извежда качеството си на собственик на вещта, какви са последиците на доклада и дадените от първата инстанция указания относно фактите, които страните следва да докажат?

Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдяни от страна в процеса?

Следва ли при намаляване на общо завещание да се образува наследствена маса, а намаляването да не се свежда до дроб, равна на запазената част от наследството ?

При ограниченото /непълно/ въззивно обжалване с оглед действащата процесуална уредба по ГПК /в сила от 01.03.2008г./, втората инстанция като решаващ / по същество на делото/ или като контролноотменителен /проверяващ/ правораздавателен съд действа и какви са правомощията на въззивния съд когато установи, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, след като е сезиран с конкретно оплакване по това обстоятелство във въззивната жалба, като в този случай недопустимо или неправилно е решението на първоинстанционния съд ?

Длъжен ли е съда да се произнесе по своевременно направено възражение за давност, за който е констатирано противоречие с приетото в решения № 111 от 8.10.2010г. по т.д.№ 1068/09г. на І т.о., № 93 от 6.07.2010г. по т.д.№ 808/09г. на І т.о., Постановления № 7/1965г., № 1/1985г. и № 7/1953г. на Пленума на ВС?

Относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.

Явява ли се смекчаващо отговорността обстоятелство за нарушението „неявяване на работа в течение на три последователни работни дни” фактът, че работникът не се е уверил преди неявяването дали работодателят е разрешил ползването на поискан от него платен годишен отпуск?

Относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК и при бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение, когато е нарушена императивна правна норма.

Длъжен ли е въззивния съд да обсъди отново и изцяло установените факти по делото и събраните доказателства в тяхната съвкупност?

Следва ли съдът, когато искът е доказан по своето основание, да определя размера на неустойката по своя преценка или следва да назначи експертиза?

Как следва да се определи реалния размер на притежаваните от етажен собственик идеални части от общите части на сградата, когато той притежава самостоятелни обекти в надземната и подземната част на същата – дали като съотношение между стойността на всеки обект към стойността на цялата сграда, или като съотношения между стойността на обекта и съответната част от сградата, в която е разположен?

Имат ли право общините и В и К дружествата да държат в чужд имот канализационни тръби и съоръжения, изградени от тях преди възстановяване на собствеността върху имота на бившите собственици и преди влизане в сила на Закона за водите от 2000 г. ?

Относно нарушение на принципа на служебно начало, предоставяща му възможност да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна.

Относно пределите на действие на силата на пресъдено нещо и мотивите на влязлото в сила решение ползват ли се с такава.

Относно допустимостта на постановения съдебен акт, предвид твърдяното противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в автомобил, управляван от шофьор, който е употребил алкохол със знанието на пострадалия и без този водач да притежава свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство също е било известно на потърпевшия от настъпилото ПТП, както и дали следва да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?

Преклудирано ли е правото на страна да представи съдебен акт, постановен преди приключването на устните състезания пред първата инстанция, но влязъл в сила след приключването им?

Към кой момент следва да се установи дали ищецът е носител на спорното вещно право?

Правомощията на въззивната инстанция при преценка дали дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е правилна при предявен иск за предаване владението на недвижим имот, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба?

Относно равомощията на съда при действието на ГПК/отм./ служебно да назначава експертизи. Относно правомощията на съда да основе изводите си за идентичност на недвижими имоти на данни, съдържащи се в представени по делото доказателства без да назначава експертиза.

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Относно процесуален представител на Ю. М. А. , против въззивно решение № 138/25.06.2015 г. по гр.д.№ 298/2015 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е отменено решение № 122/11.02.2015 г. по гр.д.№ 2445/2014 г. по описа на Шуменски районен съд, с което са уважени предявените от Ю. М. А. против СОУ „Н.Й.В.“ – [населено място], област Ш., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и исковете са отхвърлени.

Дали строителството на имот със собствени средства или участието в строителството на имот върху чужда земя, последвано от непрекъснато упражняване на фактическата власт върху имота за повече от 10 години, извършване на довършителни работи и/или подобрения в него, представляват действия по открито и явно владение на имота?

Относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава своите изводи ако по делото са изготвени експертизи с идентични задачи, но с различни заключения.

Дали когато във въззивната жалба се правят възражения по факти, установени с приети от първостепенния съд експертизи и при направено искане от въззиваемия с отговора на въззивната жалба за допускане на нова съдебна експертиза със задачи пряко свързани с направените възражения, следва въззивният съд да уважи това искане?

При условията на ограничен въззив разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК не позволява на въззивния съд служебно да променя фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, но не и в хипотезата, в която въззивната жалба обективира оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснати процесуални нарушения във връзка с доказването. Неизпълнението на това задължение и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, което не обективира произнасяне по релевираните оплаквания във връзка с приетите за установени от първата инстанция факти, обуславя неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, доколкото касационната инстанция, като такава по правото, а не по фактите, не е в състояние да поправи допуснатия порок при постановяване на въззивното решение.

Оценяем или неоценяем е искът за установяване на нищожността на отделни части от договор?

Редовна ли е исковата молба и смята ли се за подадена в срок /преди настъпване смъртта на ищеца/ при представяне на доказателства от другата страна, че куриерската фирма не е създала пратката в деня на приемането й?Ползва ли се товарителницата с формална доказателствена сила, относно удостоверените в нея факти, в това число и отразената в нея дата на постъпване на пратката? Опровергава ли удостоверителната сила на товарителницата досежно датата на създаване на пратката, удостоверение, съдържащо датата на създаване и обработване на пощенската пратка?

За доказателствената стойност на приемно-предавателния протокол като частен свидетелстващ документ и за неговото значение за преклудиране на възможността на възложителя да направи възражение за неточно изпълнение на договора в количествено отношение.

Може ли държавно училище да прави надлежно възражение за придобиване по давност и съответно да придобие по давност правото на собственост върху имот- частна собственост, респективно имот- собственост на търговско дружество?

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Относно възможността да се придобие имот от несобственик по давност, с доказателствената сила на акта за държавна собственост, дали следва при реституция по реда на ЗСПЗЗ съдът служебно да назначи експертиза относно установяване на факта дали реституцията би осуетила или затруднила функционирането на реализираното мероприятие.

Относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, в случая тези на ищците за наличието на основания за изключителна собственост на имота, се явява релевантен за изхода на делото, тъй като липсват съображения в тази връзка, с оглед приетото от съда като основателно възражение на ответника.

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Допустимо ли е начисляването на наказателни лихви за забава и законна лихва за забава върху едно и също вземане, за един и същи период на забава в частност когато вземането е преоформено по реда на ЗУНК, договорени до 31.12.1990г.?

Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция?

Имат ли някакво доказателствено значение в производството пред гражданския съд констатациите на наказателния съд, направени в мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда /решение по чл. 78а НК, приравнено на присъда съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ относно деянието на лице, което не е имало качество на подсъдим в наказателното производство и чието поведение не е било част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение?

В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?

За периода, в който държавните служители от МВР имат право на 12 дни допълнителен платен годишен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 ЗМВР 1997 /отм./, (предишна т. 8) и по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 /отм./: дали този отпуск се дължи за положения извънреден труд през съответното отчетно тримесечие по чл. 212, ал. 3 ЗМВР 1997 /отм./ и чл. 211, ал. 3 ЗМВР 2006 /отм./ или за период от една година?

Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава делото, да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за изхода на делото ?

Може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника) ?

За правомощията на въззивния съд когато констатира нередовност в исковата молба.

Относно допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваните пред въззивния съд части.

За обстоятелствата, които са релевантни при определяне на издръжката на дете и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да съобрази намалелите (в сравнение с момента на постановяване на първоинстанционното решение) доходи на осъденият да заплаща издръжка родител.

Относно значението на Д. – експертизата като доказателство в производството по установяване на произход.

Кой е началния момент на новата погасителна давност за вземане, по изпълнително производство по което е била налице хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК /отм./, сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело, по което е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила въззивно решение, отменено по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 293, ал. 3 ГПК ?

Относно „критериите за определяне на съдебния акт като недопустим„.

Следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимост да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за установяването на които от първоинстанционния съд не са били давани указания?

Относно приложимостта на придобивната давност по отношение на имоти с оглед статута им към момента на коопериране в ТКЗС противоречи на съдебната практика, приемаща, че селищен характер могат да имат и имоти извън регулационния план. Дали във всички случаи собствеността върху земеделски имот извън регулацията подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ ?

Може ли продажбата от несобственик да бъде основание за добросъвестно владение и придобиване на недвижим имот въз основа на кратката придобивна давност?

Правилно и допустимо ли е въззивният съд да приема едновременно, че исковата молба е нередовна и въз основа на нея да се произнася по допустимостта на иска? Може ли въззивният съд с решението си да приеме, че исковата молба е нередовна, ако в определението си, с което е оставил същата без движение, не е посочени нередовностите на същата? Длъжен ли е ищецът по установителен иск за собственост на идеални части от недвижим имот да посочи идеалните части в дробно число и в кой имот попадат, т.е. да посочва граници и размер на имота. в кв.м.? Процесуално недопустим ли е установителният иск за собственост, когато ответникът заявява, че не оспорва иска, но не отменя накърняващия правото на собственост на ищеца правен акт.?

За задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост”, включително обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал от неразумно дълго продължилото производство и обстоятелството, че производството е било спряно поради неразкриване на автора на престъплението.

Може ли въззивната инстанция да промени приетите за установени от първоинстанционния съд факти, без да има изрично посочено оплакване във въззивната жалба ? Следва ли въззивният съд, без да има оплакване във въззивната жалба, да достигне до решение, променяйки изводите относно правопораждащия факт и едновременно с това да потвърди въззивното решение ?

За правомощието на въззивния съд да даде указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, състояща се в непосочването на факти за начина на увреждането и съдържанието на причинената вреда и по материалноправния въпрос за кръга на наследниците на починал работник при трудова злополука, имащи право на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи и търпи ли такива вреди трудоспособен, работещ преживял съпруг.

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на допълнителни доказателства.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяване на иска, е обусловил извода на съда за недопустимост на предявения иск.

Относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.

За разпределението на доказателствената тежест при въведени от ищеца по спор за незаконно уволнение доводи за липса на подбор с лица, изпълняващи конкретно посочени от него длъжности.

За задължението на съда да обсъди и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и за това при уважен частичен иск ползват ли се със сила на присъдено нещо фактическите констатации на съда в решението по частичния иск, касаещи правопораждащи спорното право факти, в последващото съдебно производство за остатъка от вземането и дали тези факти се ползват с такава сила в случаите, когато предмет на съдебната претенция е друго вземане, различно от съдебно признатото по частичния иск, но което е основано на едно и също неизпълнение на ответника, поради което съществуват факти, което са общи и за двете вземания

Налице ли е недобросъвестност и злоупотреба с право и съответно – могат ли авалистите по запис на заповед да противопоставят на поемателя възражение за недължимост, в хипотезата, в която издателят на записа на заповед, същият и кредитополучател по каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, е обявен в несъстоятелност и заличен като търговец, ако вземането по записа на заповед и по свързаното с него каузално правоотношение не е напълно погасено, чрез удовлетворяване на кредитора – поемател ?

Липсата на разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд следва ли да се поправи от въззивната инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение в случая, когато не е отстранено от въззивната инстанция?

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

Относими и допустими ли са за доказване на предпоставката по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – „знание за увреждането“ у ответника-приобретател по атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор („лицето, с което длъжникът е договарял“), свидетелски показания за обстоятелствата, че същият не владее и не ползва недвижимия имот, придобит по договора, както и писмени доказателства – документи, изходящи от Националната агенция по приходите (НАП) – относно обстоятелствата, дали и кога ответникът-приобретател е декларирал придобиването на имота? Достатъчно ли е за доказването на същата предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства-индиции (косвени доказателства), като например: ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е декларирал същия на свое име, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена?

Чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на това по чл. 235, ал. 2 ГПК, които императивно изискват излагането на такива мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата /вкл. относимите към спора писмени такива/, фактическите констатации и правните изводи на решаващия съд, които произтичат от тях, въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Относно правомощията на въззивния съд в случаите, когато констатира, че първостепенният съд не се е произнесъл по иска на предявеното основание, дали след като е поставил правната квалификация, съдът следва да се произнесе по предявения иск, или следва да върне делото на първоинстанционния съд, той да разгледа иска на поставената правна квалификация.

Възниква ли отговорност за обезщетяване на вреди от деликт от заповед за уволнение, отменена впоследствие от съда като незаконна, ако издателят й не е бил недобросъвестен и не е използвал служебното си положение за постигане лични или други цели, вън от упражняване на служебните си правомощия?

По какви белези се идентифицира лек автомобил, когато е извършена манипулация, в резултат на която не може да се установят оригиналните номера на рамата и на двигателя на автомобила?

За допустимостта на делбата на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, ако по делото е изслушано заключение на СТЕ, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот, както и за съдопроизводствените действия, които следва да бъдат извършени.

Може ли да бъде обект на владение вещното право на строеж, от кога започва да тече придобивната давност за приобретателя на това право на строеж и по какъв начин се обективира намерението за своене на имота от негова страна ?

Длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза за установяване размера на парична претенция, ако по делото е безспорно доказано основанието на тази претенция ?

Счита ли се прекъсната погасителната давност от изпълнителни действия, предприети въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист ?

Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

При действието на чл. 11, чл. 12 Примерния устав на ТКЗС запазват ли земеделските кооператори правото си на собственост в реални граници върху дворното място, щом то е включено в регулационния план на населеното място и може ли такъв имот да се придобива по давност?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Относно характера на съглашението за отмяна на право на ползване, учредено в полза на трето лице и преценката за правната същност на договора с оглед наименованието му и съдържащите се в него изявления на страните.

От кой момент се счита предявен искът срещу правосубектния ответник универсален правоприемник на преобразуваното търговско дружество, което е настъпило преди подаване на исковата молба?

Относно задължението на работодателя да включи при извършването на подбор работници, чиито длъжности не са съкратени и които имат по длъжностна характеристика контролни и ръководни функции по отношение на работниците, заемащи съкратена от щата длъжност. Относно правото на работодателя да предвиди различни оценки по определените от него критерии за извършване на подбора в зависимост от това, на кой критерии придава по-голямо значение. Кога частният документ, обективиращ протокол за подбор, придобива достоверна дата: от датата на представянето му по делото или от датата, потвърдена от един от авторите на документа при разпита му като свидетел?

Налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото ищецът няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза? Относно действителността на процесния договор за замяна с оглед Решение на В. от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество, обн. Д.В., бр. 69 от 28.08.1990 г., с което е спряно разпореждането със земя, административни, стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно и общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективни земеделски стопанства, както и за действието във времето на наложения с това решение мораториум за разпореждане.

Има ли обратно действие нормата на § 57 от ПЗР на ЗИД ЗМВР /обн.ДВ, бр.44 от 12.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./, по отношение на служебни правоотношения, които са прекратени преди влизане в сила на посочената норма, във връзка с приложението на чл.252 и чл.253 ЗМВР?

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск(О.) тогава, когато ищецът не твърди притежаването на субективно право върху един недвижим имот, но твърди, че упражнява фактическа власт върху същия и наред с това обосновава правния си интерес с възможността да придобие собствеността върху имота, ако отрече със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника?

При уволнение по чл.333 ал.3, предл.1 от КТ вр.пар.1 т.6 от ДР на КТ ползва ли се с предварителна закрила работник или служител, който е член на синдикалното ръководство / председател, секретар/ на вътрешните структури /секции/ в рамките на синдикалната организация в предприятието?

Относно допустимостта на свидетелските показания за установяване на мандатно правоотношение между страните,като разрешен от в противоречие със задължителната практика на ВКС .

Когато в производство по трудов спор по оспорване на дисциплинарно наказание е направен довод за неравноправно третиране – дискриминация, по признак членство в синдикална организация, съдът има ли правомощие да откаже да разгледа този довод с мотива, че той има значение само в производствата пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) ?

За задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на всички доводи и възражения, като изложи собствени мотиви, за точното тълкуване на нормата на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) в контекста на ТР№1/2013г. ОСГК на ВКС за правомощията на въззивния съд, за това как се установява връзката между придобито имущество и престъпна дейност с оглед периода от време между престъпната дейност и придобиването на имущество, за доказването на договора за заем с оглед характера му на реален такъв и предвид правното му значение при иск за отнемане на незаконно придобито имущество, както и за доказателственото значение на записвания, направени от страната в съставен и представен от нея документ.

Следва ли, след като съдът сам е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по технически въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование? Допустимо ли е съдът да определя размера на уважената и отхвърлената част от иска „на око”, без да вземе предвид доказателствата по делото и без да обоснове и мотивира своето изчисление?

Относно критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето. Относно задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето.

След измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба?

Как се установяват размерът и предвидимостта на вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./?

За насрочването на съдебно заседание и даване ход на делото по същество без да е изтекъл седмичния срок от получаване на призовката от страна до заседанието, за необходимостта да обсъди признанието на страна и за правното значение на спогодбата в заповедното производство.

Може ли въззивният съд, едва във въззивното производство, да определи наемна стойност на апартамент без да има специални знания и опит за това, без да ползва вещи лица – независими експерти?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли той да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?

Относно направено оспорване на автентичността на частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва, ако представилата документа страна не представи оригинала за изследване от специализирана съдебно-графологична експертиза. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото, тъй като не е възможно да се установи дали подписът е положен върху документа или е пренесен от друг документ?

Как следва да се преценява значението на документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност на сделка и за възможността симулативността да се установява и с други доказателства освен с обратно писмо?

Допустимо ли е ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност, ако тази инстанция е участвала в препирня за подсъдност по същото дело, разрешена от апелативния съд и обвързана ли е въззивната инстанция от даденото от апелативния съд разрешение по спора за подсъдността.

Може ли съдът да приеме за доказано правото на собственост на ответника по отрицателния установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и този , който е придобил ответника?

Задължението на електроразпределителното дружество, на основание чл. 20, ал. 7 НПППЕЕПРЕМ, да заплати стойността на поети за изграждане от присъединяваното лице, с предварителен,както и с последващо сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа, съоръжения ,на основание чл. 20, ал. 5 НПППЕЕПРЕМ, задължение по предвиден за сключване договор за покупко – продажба на съоръженията ли е или по договор за изработката им ? Изискуемо ли е задължение за заплащане стойността на тези съоръжения за присъединяване,преди потребителят да е изпълнил задължението си да представи необходимите според чл. 24 НПППЕЕПРЕМ документи, вкл. с оглед определяне предмета и цената по договора за покупко-продажба на съоръженията,прехвърлими в собственост на ектроразпределителното дружество?

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

За правомощията на въззивния съд при разрешаване на материалноправния спор, без да е указал на страните да посочат относими доказателства по спора и при неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд, заявена чрез оплакване във въззивната жалба.

Може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това?

Уговорената обща цена на вещите/движими и недвижими имоти/в предварителния договор,представлява ли пречка за обявяването му за окончателен на част от обектите, предмет на предварителния договор и допустимо ли е съдът да установи цената на част от обектите,предмет на предварителния договор,т.е. установима ли е от съда цената на отделните обекти?

Относно приложимостта на тригодишната давност по чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на задълженията към „Т.” за заплащане на цена на консумирана топлинна енергия.

Относно законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство, обжалваното решение на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС , Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о.

Следва ли при изчисляване на доход от стопанска дейност да се приспаднат и разходите по осъществяването на дейността и кога се счита за законен източник получения от проверяваното лице банков кредит ? Следва ли преценката законен ли е източникът на доходи да се извършва към момента на придобиване на всяко от имуществата, придобити през проверявания период ?

При приемането за член на Ж. на съпруг на член на Ж. по право налице ли е частично заместване в членствени права по смисъла на чл. 16 ЗЖсК и поради това в този случай необходимо ли е за приемането да е представено съгласие в писмена форма с нотариална заверка на подписа на замествания член-кооператор, съгласно изискването на чл. 16, ал. 2 ЗЖсК, 2 ? Допустимо ли е член-кооператор на Ж. да се позовава на нищожност на решения на ОС на Ж. на основание чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗЖсК извън срока по чл. 40 от закона за отмяна на тези решения, поради противоречие на решението с незадължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 32 от 27.06.1988 г. по гр.д.№ 33 от 1987 г. на ОСГК на ВС и 3 ? Допустими ли са свидетелски показания за установяване на дарение на парични средства на стойност над 5 000 лв. от родителите на единия съпруг на този съпруг, поради противоречие със задължителна практика на ВКС- решение № 638 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 1832 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 529 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. ?

При неправилно квалифициран иск в първата инстанция,необходимо ли е въззивния съд да даде указания на ищеца,относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест или е длъжен да се произнесе по делото,съобразно дадената правна квалификация и установените по делото факти и обстоятелства,т.е.за правомощията на въззивната инстанция,когато приеме,че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Дали защитата по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични?

Допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата ?

Съдът може ли да ограничава предмета на делото само до съдържанието на изготвеното по застрахователната преписка писмо – отказ за заплащане на застрахователното обезщетение и при постановяване на решението да преценява само тези възражения и твърдения? Допустимо ли е застрахователят да заявява и други възражения в хода на процеса, извън тези в отказа за заплащане на застрахователното обезщетение по образуваната щета?

Налице ли е редовно призоваване, ако в изпратената до страната в производството призовка са вписани имената на друго лице като адресат?

Относно преценката на доказателствата и основанията за игнориране на приета медицинска експертиза.

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите на констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба.

Дали посочването в записа на заповед, че същият се издава като обезпечение на договор между издателя и поемателя, следва да се тълкува като поставено условие за пораждане на задължението по ценната книга?

Следва ли по заварено правоотношение да се прилагат процесуалните разпоредби на отменения ГПК относно допустимостта на свидетелсти показания за установяване на договори над определена в закона стойност, когато исковата молба е предявена при действието на новия ГПК ?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

Дали неизпълнението от застрахования лизингодател на задълженията от ОУ да изпрати на лизингополучателя предупредително писмо за забавата, както и да изпрати предизвестие за едностранно прекратяване на лизинговия договор, са основания за отказ на застрахователя за изплати застрахователното обезщетение? Може ли застрахователят да се суброгира в правата на застрахования по отношение на неизискуми лизингови вноски към датата на прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия обект?

При двама представляващи дружество следва ли плащането на последното да се извърши задължително и на двамата?

Допустимо ли е предявяване на иск за нищожност на съдебно решение, ако решението е било предмет на инстанционен контрол?

Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник ?

Длъжен ли е съдът да възприеме експертно заключение за месечен пазарен наем, дадено по различни от действителните характеристики на спорния имот и трябва ли в този случай да допусне допълнителна експертиза?

Изпълнила ли е страната в основното производство задължението си да посочи адрес на свидетел, ако заяви в кое доказателство този адрес се съдържа и длъжен ли е съдът да даде срок на страната да сочи нов адрес за призоваване на свидетел, ако първото призоваване е неуспешно не по нейна вина?

Възможно ли е въззивният съд да приеме едва с решението си за спорен определен факт, ако същият е бил веднъж вече надлежно отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с извършения доклад по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК?

Относно правомощията на въззивния съд по отменения ГПК от 1952 г. при нередовност на исковата молба (респ. – на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), имащо характера на искова молба) и произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд.

Относно приложното поле на косвения съдебен контрол, осъществяван от гражданския съд върху влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие по възражение на ответника, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху възстановения имот преди образуване на ТКЗС.

Дали при констатиране на неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд,въззивният съд има право да обезсилва решението му и да връща делото за ново произнасяне или е длъжен,като определи правилната правна квалификация,сам да се произнесе по същество на спора, както и по материалноправния въпрос относно характера на отношенията на страните по мандатен договор за управление на търговско дружество и приложимостта на разпоредбите на КТ,по време на действието и след прекратяването на такова правоотношение ?

Относно необходимостта да се доказва съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на откриване на наследството и при липса на твърдения за отчуждаване или унищожаването им, както и чия е доказателствената тежест за това.

Вместо да се произнесе по спора, предмет на делото, въззивният съд е обсъждал липсата на непредявено от ищците придобивно основание, което обуславя извод за недопустимост на постановеното въззивно решение.

При констатиране на несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите на заповедта , следва ли съдът сам да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част или констатирането на това несъответствие е достатъчно за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество?

Относно доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия.

За предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, който се решава противоречиво от съдилищата.

Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?

Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?

Има ли нарушение на основните начала на гражданския процес – състезателност, равенство между страните и установяване на истината, в случай, че съдът не се е произнесъл по молба за предоставяне на правна помощ?

Следва ли въззивният съд като изрази становище само с “потвърждаване на решението”, без да обсъди и разгледа наведените в жалбата възражения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по същество на спора, да не изложи собствени мотиви и собствени изводи в решението си ?

Когато отменителните решения на ВКС, постановявани по реда на чл.293, ал.3 ГПК, освен указанията по приложение на материалния и процесуалния закон съдържат и фактически констатации и правни изводи по отношение на обстоятелства, за които е събран необходимият доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по чл.294, ал.1 ГПК, тези констатации и правни изводи задължителни ли са за въззивния съд при новото разглеждане на делото? Представлява ли признанието на факт, съдържащ се в изявление пред държавен орган, доказателство за съществуването на признатия факт и може ли същото да бъде опровергавано със свидетелски показания?

За допустимостта да се събират нови доказателства от въззивната инстанция.

Относно значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера , като настъпил в хода на производството , по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане , факт .

Запазва ли се собствеността върху незастроени овощни градини и лозя в реални граници след масовизацията през 1958 г.?

Следва ли, преди да допусне делба на незаконна сграда, съдът служебно да проведе изследване за допустимостта на строежа по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането на тази сграда?

Дали за допустимостта на отрицателния установителен иск има значение наличието на завършена процедура по ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността?

Кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост, могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

Може ли ответник по дело по предявен иск за собственост върху имот, възстановен на ищците с решение на ПК /ОСЗГ/, да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на неговото обобществяване, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент?

Tрябва ли въззивната инстанция да изготви собствени мотиви, когато не е възприела мотивите на първоинстанционното решение , поради несъвпадане на фактическите и правни изводи и следва ли когато излага мотиви различни от тези на първата инстанция, да посочи кои от тях споделя и кои не и на какво основание?

До кой момент страната може да представя релевантни доказателства за оставането си без работа?

Може ли да се допусне до делба движима вещ, която се държи от трето лице, преди да е проведен успешен ревандикационен иск за тази вещ?

Трябва ли да се изследва характера на завещателното разпореждане – дали е универсално завещание или завет по иск за възстановяване на запазена част от наследство срещу ползващо се от завещанието лице, което не е наследник по закон, ако наследството не е прието под опис, и ако завещанието е универсално, необходимо ли е приемането по опис на наследството от наследника със запазена част?

Може ли въззивният съд да откаже събирането на доказателства за нововъзникнали обстоятелства относно здравословното състояние на страната?

Относно правомощията на въззивната инстанция спрямо обжалваното първоинстанционно решение.

Какъв е видът на търсената защита по спор между разведени родители, когато родителят, на когото са предоставени родителските права по отношение на непълнолетното родено от брака дете, желае или се е установил да живее в друга държава, а бившият му съпруг не дава съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътуванията му /без ограничение в броя и времето на престой/ до страната, в която живее, или ще живее родителят с предоставени родителски права? Какво означава понятието „местоживеене на детето” по смисъла на СК и в контекста на международното частно право /чл.5 б.”а” от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.2 т.9 от Регламент №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност/? Възможен ли е спор между разведени родители относно местоживеенето на детето и допустим ли е такъв иск в контекста на понятието „местоживеене на детето”, разбирано не само като определено място /адрес/, където то се намира, но преди всичко, при кого живее?

Относно доказателствената тежест за установяване на съпричиняване на трудова злополука от страна на работника поради груба небрежност. Налице ли е груба небрежност, когато работодателят не е провел инструктаж за безопасна работа?

Относно задължението на съда служебно да допусне експертиза за установяване вписванията по балансите на дружествата, след като такава експертиза е била отказана от първоинстанционния съд.

Относно правната възможност на доставчика на ел.енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати в насока заплащане на цената на консумираната ел.енергия в съответния обект, в случаите на установена пълна липса на средството за техническо измерване /СТИ/, поради отстраняването му, което е довело до липса на отчетен разход на ел.енергия, но при налична реална консумация на такава от страна на абоната за същия период.

Какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба ?

Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да допусне поискана от страната експертиза, което доказателствено средство в конкретния случай е от съществено значение за правилното решаване на делото ?

Следва ли съдът, сезиран с иск за делба, да се произнесе по него с решение по допускане на делбата, когато по делото са постъпили данни, че алеаторният договорът за продажба, от който част от съделителите черпят права върху идеална част от имота, е предмет на иск за развалянето му поради неизпълнение?

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен.

Относно родовата подсъдност на спор между член на организация за колективна защита на авторски права и съответното сдружение във връзка с неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея, на основание чл. 73 ЗАПСП, във вр. с чл. 40, ал. 7 ЗАПСП, имуществени права на носителя и за правната квалификация на този иск.

Относно доказването на факта на оставане без работа на работника след прекратяване на трудовото правоотношение.

Има ли правен интерес ответникът по ревандикационен иск, да оспорва конститутивния административен акт на О., от който черпи право на собственост ищецът, в случай, че ответникът не твърди да има качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот към момента на обобществяването?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Кога следва да бъде извършен подборът – преди или след реалното съкращаване в щата, както и от значение ли е за законосъобразността на подбора извършването му преди реалното съкращаване в щата?

Относно задължението на съда да допусне поисканата от страната експертиза във връзка с определяне началната дата на неплатежоспособността, когато не разполага със специални икономически знания да прецени доводите във въззивната жалба за непълноти и неточности в приетата в първоинстанционното производство експертиза.

Може ли съдът да зачита последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд при незавършена процедура по чл. 119 КМЧП и при какви условия?

Дали в случаите, когато цената по договор за продажба се определя по волята на страните както следва: част да се плати в брой, а друга част- чрез стойността на бъдещи СМР, които следва да се изпълнят от страна на купувача, неизпълнението на последните е основание за разваляне на договора ?

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Относно задължението на съда да се произнесе по направено възражение за действителността на трудовото правоотношение.

За правомощието на въззивния съд да отмени решението по отношение на необжалвалите обикновени другари на въззивника.

Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и по нередовна искова молба. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за да е редовна, исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, а според ал. 2 ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Според чл. 129, ал. 2 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако той не стори това, исковата молба заедно с приложенията се връща съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. По същия начин се постъпва и когато нередовностите се забележат по време на производството – чл. 129, ал. 4 ГПК.

Има ли обратно действие развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило?

За относителната тежест на поведението на пострадалия в причинния процес, когато с поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушени правила за безопасност на труда.

Относно възможността, според действащата нормативна уредба, електроразпределителното дружество да извършва едностранно корекции на сметки на потребителите за минал период.

Относно доказателствената стойност на протокола за пътно-транспортно произшествие в гражданския процес и необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същия не е оспорен.

Относно липсата на идентичност на процесния имот с този, предмет на нотариален акт, съобразно кадастралния идентификатор и неговата уникалност и допустимо ли е произнасянето по иск, когато имотът не е индивидуализиран съобразно действащия регулационен план.

Относно действието във времето на нормите на ГПК от 1952 г. (отм.) и на ГПК от 2007 г., регламентиращи въззивното производство; и относно разликата между понятията „очевидна фактическа грешка“ и „непълно решение“.

Допустимо ли е прекратяване на трудов договор извън случаите на чл. 192 КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя след надлежно формирана работодателска воля да е компетентен да извърши фактически действия, включени в съдържанието на правото, като последиците възникват направо за представлявания? Допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудово правоотношение?

Допустимо ли е изменение на иск за парично вземане, когато същата сума се претендира на друго основание?

Кои особени затруднения са правнорелевантни по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК – само тези, които родителят търпи към момента на предявяване на иска или и тези, които ще търпи в бъдеще време и които са предвидими и очаквани с оглед на здравословното състояние, умствени възможности, наклонности и желания на родените от брака непълнолетни деца, които са му поверени за отглеждане и възпитание след развода с майката?

Налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска?

За задължението на съда да обсъди събраните доказателства и да се произнесе по направено възражение за придобиване на имота на основание давностно владение.

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск

Относно значението на проектната документация за противопожарните изисквания към обществени обекти, изпълнени в сграда; в кои части на документацията следва да е отразено това. Относно съответствието на документацията с действалата нормативна уредба, при проектиране и изграждане на сградата – чл. 153, ал. 1 от приложение № 1 към Наредба № 2 ПСТН в помещения.

За допустимостта на иск по чл. 124, ал. 4, предл. първо ГПК с оглед правния интерес от предявяването му, и може ли този иск да бъде предявен в отделно производство преди производството, в което документът е представен.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

При условие, че един договор е развален извънсъдебно може ли да се иска унищожаването му по съдебен ред?
Количествена или качествена грешка е разликата от 128 кв.м в РЗП на сграда, предмет на сделката?

За наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск против ответници, които нямат материалноправна легитимация към момента на предявяването му и неотносимостта на същата към въпроса за допустимостта на производството, в което ищецът определя ответника по предявения иск.

Владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване,т.е. ако са налице т.нар. “търпими действия”,при наличие на евентуална уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост?

Приключила ли е реституционната процедура по ЗСПЗЗ, ако в решението на поземлената комисия възстановеният в стари реални граници имот е индивидуализиран с местоположение, размер, категория, граници и номер по кадастрален план, действуващ към момента на постановяване на решението, като е посочена и идентичността му с парцели по регулационния план? Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, тъй като тези въпроси са обусловили крайния изход на делото.

По какъв ред могат да се защитят лицата, на които с решение на общинската служба по земеделие е признато право на възстановяване на собствеността, в случай, че за същия земеделски имот в полза на ответниците по предявения ревандикационен иск е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата.

Otnosno правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/ за заплащане на обезщетение за частична загуба на превозен товар.

Какъв е срокът на погасителната давност по иск по чл. `````2, ал. 1, т. 2 З.. Прилага решение № 638/02.10.2009г. по гр.д. № 456/2008г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че погасителната давност за иск за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е петгодишна и тече от влизане в сила на оправдателната присъда?

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Дали разпореждането на МС от 1957 г. има вещно транслативно действие или с него е предоставено само ограниченото право на стопанисване и управление, върху недвижимия имот?

Относно задължението на съда, при постановяването на съдебното решение, да вземе и онези факти и обстоятелства, настъпили след предявяването на иска, ако същите са от значение за спорното право.

Когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, следва ли имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита предмет на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП?

Допустимо ли е делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, послужило като основание за неговото издаване и свързания с него процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест

Относно връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и на договора.

За продължителността на давностния срок за погасяване на вземанията.

Влияе ли се правото на иск и отразяват ли се на активната легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност, последващи факти, основани на съдебни актове, настъпили след датата на провеждане на общото събрание, чиито решения се атакуват.

Дали приемането на извършени СМР по договор за строителство следва да става с акт обр. 19 като условие за заплащане на възнаграждение, когато това е изрично уговорено между страните ?

При спиране на делото поради смърт на една от страните в процеса, спират ли да текат за всички процесуалните срокове и дали всички последици от спиране на делото отпадат занапред от деня, когато спряното дело е било възобновено? Какво е правното значение на извършените процесуални действия, вкл. постановяване на съдебно решение, ако една от страните по делото е починала в хода на производството преди приключване на устните състезания в първата инстанция и към датата на внезапната и смърт срокът за отговор на исковата молба не е изтекъл, но е изтекъл към датата на конституиране на правоприемниците и, тъй като делото не е било спряно, а отложено?

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск.

Относно възможността за едностранна промяна от страна на доставчика в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електроенергия, въз основа на общите условия, в частност в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 20.10.2009 г. – 25.03.2010 г…

Относно изследване на каузалните правоотношения между страните при реализиране на менителничните права.

За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай на издадено осъдително решение срещу прекия причинител на увреждането.

Относно доказателствената тежест при оспорване редовността на вписванията в счетоводните книги .

Нищожно ли е решението на поземлената комисия /сега Общинска служба „Земеделие“/ за възстановяване на земеделска земя по ЗСПЗЗ, ако не е подписано от секретар и следва ли, за да осъществи косвен съдебен контрол върху него с оглед постановяването му от компетентен орган и в предвидената форма, съдът да изиска оригинала на решението и да изследва състава на комисията и положените под решението подписи?

Относно приложението на чл. 334 КТ: трансформира ли се без съгласие на страните допълнителният трудов договор в основен по силата на прекратяване на трудовото правоотношение по основния трудов договор.

Допустима ли е претенция за изтекли лихви след предявяване на иска, заявена в писмени бележки, представени след приключване на устните състезания ?

За писмената форма на договора за предоставяне на ВИК услуги, предвидена в отменената Наредба № 9 от 23.IХ.1994 г. за ползуване на водоснабдителните и канализационните системи – като такава за валидност или само за доказване на сделката.

От кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж за тези, на които е учредено право на строеж от собствениците /на терена/ и от същия момент ли започва да тече този срок за добросъвестните приобретатели? Ако не е реализирано правото на строеж за долния етаж, започнал ли е да тече срокът за погасяване по давност /на правото на строеж/ за етажа над него?

Дали с акта за приемане на новопостроен обект е учредено право на преминаване през съседен урегулиран поземлен имот, както и дали ако въпреки учредяването на такова право реализирането му смущава и препятства упражняването на правото на собственост, негаторният иск е неоснователен ?

Съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 и сл. от отм. ГПК от 1952 г./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове и допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция?

Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок на решението водят – недопустимост или неправилност?

Кой е надлежният ответник по исковете на военнослужащи с правно основание чл. 203 ал.3 ЗОВСРБ/отм/-МО или съответното военно поделение и дали тези искове срещу МО са допустими ?

За задължението на съда да цени и настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота, предмет на делбата /в случая нанасяне на имота в кадастралната карта/.

Ако пред първата инстанция не е конституиран необходим другар,въззивната инстанция при действието на ГПК, обн. ДВ бр.59/2007г. следва ли да го конституира и да повтори процесуалните действия или следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане и по въпроса допустимо ли е в делбеното производство възражение за нищожност, което брани правата на трето, неучаствуващо в това производство лице и налице ли е процесуално нарушение, ако по възражение за нищожност първоинстанционният съд не е конституирал като съделител третото лице, чиито права всъщност това възражение брани?

Необходимостта решението по допускането на делбата да установява ясно и несъмнено правата на съделителите, както и осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция налагат, делбените квоти да бъдат определени така, че знаменателят на дяловете да е еднакъв, както и сборът от числителите на отделните дялове да е равен на знаменателя.

Относно установяване вина на работника или служителя за липса на обяснения, поискани от работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание и по въпроса за прилагане на аналогията.

Съдът има правото да обяви за окончателен предварителния договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД само за част от уговорената с него престация, когато нейн предмет е идеална част от имота, ако купувачът изрази желание да придобие тази част и не прави волеизявление за разваляне на сключения предварителен договор, както и че ищецът купувач има право да иска обявяването на предварителния договор за окончателен, ако е заплатил част от цената.

Относно задълженията на въззивния съд по събиране на доказателства, кредитиране на заключенията на вещи лица и произнасяне при съобразяване на доводите на страните.

Относно хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка.

Относно присъдените с определението от 20.01.2010 г. по делото съдебни разноски.

Дали цялото имущество на едно лице следва да бъде отнето в полза на държавата или само това, за което е установено или се предполага, че е придобито от престъпна дейност?

Относно отнемане по иск по чл.34 ЗСГ на недвижим имот, който е собственост на лице, което не е страна по делото.

Относно отнемане по иск по чл.34 ЗСГ на недвижим имот, който е собственост на лице, което не е страна по делото.

По какъв начин следва да се преценява изискването на чл.3 във вр. с пар.1 т.2 от ЗОПДИППД претендираното за отнемане в полза на държавата имущество да е на “значителна стойност ?

Относно предявен иск за определен упълномерим поземлен имот. Решението по делото обхваща ли и невключената в този УПИ част от неурегулирания поземлен имот, за който е отреден УПИ, и силата на пресъдено нещо на постановеното по този иск решение разпростира ли се и върху части вън от процесния УПИ?

При противоречие на оспореното заключение на вещото лице, назначено от въззивния съд, със заключението на изслушаната в първата инстанция експертиза и при направено искане, длъжен ли е съдът да назначи друго или повече вещи лица, а ако откаже да стори това-длъжен ли е да обоснове отказа си?

Относно правната квалификация на заявената претенция, обусловил изхода на спора.

Относно неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществуни процесуални правила и на материалния закон, както и за необоснованост.

Относно правната природа на договора за охрана със сигнално-охранителна система, в пряка зависимост от отговора на който се явява и въпросът за съдържанието на престацията, дължима от изпълнителя по него.

Относно задължението на работодателя по чл. 1 ал. 2 от Наредба № 5/1987 г.предварително да събере информация от работниците, които смята да уволни.

Ако процесуалният закон предвижда, че искът за съществуване на вземането „се смята предявен от момента на подаване на заявлението“ /за издаване на съответната заповед за изпълнение/, стига това да е станало в пределите на преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и да е била довнесена дължимата държавна такса, всичко това съвсем не означава, че решаващия съд е предварително ограничен от субективните предели на постановеният в заповедното пр-во съдебен акт. Ето защо и предвид правомощието й по чл. 269, предл. 2-ро ГПК въззивната инстанция е била длъжна, при съобразяване разпоредбите на чл. 56 ТЗ, на чл. 304 ТЗ и на чл. 537 ТЗ - във вр. чл. 513, ал. 1, предл. четвърто ТЗ, да отговори на въпросите налице ли е било в случая валидно възникнало менителнично поръчителство и оттам – произтича ли от него пасивна солидарност, като евентуално остави исковата молба на дружеството лизингодател без движение: за уточняване надлежната страна по неговия положителен установителен иск по чл. 422 ГПК.

Дали началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед последното извършено плащане към конкретно определен кредитор, или с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника?

Относно активната легитимация на ищеца за предявяване на иска, излагат се доводи за вида и характера на съдебния акт, с който се произнася в подобни случаи, сочи се и съдебна практика в подкрепа на твърдението, че изводите на апелативния съд са в противоречие с практиката на ВКС?

Относно приложението на чл. 66, ал. 2 ЗС и по-конкретно-погасява ли се учреденото право на строеж,ако постройката или част от нея погине и следва ли въззивната инстанция да обезсили първоинстанционното решение,постановено по иск за делба,когато в производството не е участвал съделител или може да потвърди това решение с довода за неоснователност и недоказаност на иска за делба.

Дали решението на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/ поражда правно действие, ако липсва скица, индивидуализираща признатия за възстановяване имот, и завършена ли е при това положение процедурата по възстановяване в случаите, когато имотът се намира в строителните граници на населеното място /границите на урбанизираните територии? Относно приложението на чл. 90 б. “а” ЗН по отношение на имотите, подлежащи на възстановяване /възстановени/ по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /З./.

Относно начина, по който в исковото производство по спор за право на собственост следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността.

Дали когато единият съпруг се разпореди възмездно в полза в полза на другия съпруг по време на брака със свое лично имущество, съпругът – приобретател става индивидуален собственик на придобитото?

Относно констативният протокол за ПТП от дежурен дознател не е официален свидетелстващ документ и “няма задължителна доказателствена сила”. Относно мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от датата на ПТП 12.04.2003 г до датата на завеждане на делото.

Кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане?

Относно отговорността за вреди от непозволено увреждане, причинено от неколцина.

Относно квалификацията на претенция за вреди от неизпълнение на договорно задължение.

Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба, за съдържанието на мотивите към въззивното решение и за произнасянето на въззивния съд по защитните позиции на страните в процеса.

Могат ли да се сочат нови доказателства във въззивното производство,ако касаят факти, които не са били спорни пред първата инстанция и за тях ответната страна своевременно е представила доказателства,но съдът ги е счел за недоста-тъчни да установят спорния факт,без предварително да даде указания за това на страната?

Относно точното изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба.

По какъв начин се установява и определя в случаите по чл.3, ал.2 ЗВСОНИ обемът на правата/делът от възстановената собственост/ на член-съдружник и акционер в капиталово търговско дружество, съответно на наследниците по закон на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяване на дружеството, което е било заличено в търговския регистър и при влизане на ЗВСОНИ в сила не съществува като правен субект?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение.

Изключени ли са малолетните деца от презумпцията за знание по чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД?

Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие, което страната не може да отстрани?

Относно определяне на квотите в съсобствеността при съобразяване с материалния закон и установените фактически обстоятелства по делото.

Относно същността на правоотношението между страните по повод придобиването на спорното право на строеж и начина на разкриването му с представеното „обратно писмо”, неговата характеристика. Относно наличието на фигурата на скрит пълномощник за придобиване на вещно право при липса на сключен с нотариална заверка на подписите писмен договор за поръчката, обусловили решаващите правни изводи във въззивното решение относно приетата симулация.

Относно атата на влизане в сила на ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма].

Относно косвения съдебен контрол върху заповеди и решения за възстановяване на собствеността по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост.

Относно възможността в производството по отрицателен установителен иск, предявен от лице с признато право на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, срещу ползувател, осъществил процедурата по изкупуване по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на ползуване да бъде оспорено от ищеца с твърдения за пороци при предоставянето му, ако то не е било оспорено по реда на пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по пар. 35 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./.

Относно правната квалификация на заявените в делбеното производство претенции по сметки за извършени в съсобствения имот подобрения. Относно началния момент, от който започва да тече погасителна давност по заявените в делбеното производство претенции по сметки с оглед тяхното основание.

Дали непосредствено към момента на утвърждаване на новото разписание на длъжностите, предвиждащо съкращаване в щата или е допустимо такъв да бъде проведен известно време преди този момент, на състава не е известна съдебна практика?

Завършена ли е административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, ако към решението на поземлената комисия не е приложена издадена или заверена от този административен орган скица на имота ? Дали вписването на правопораждащия правото на собственост акт има защитно действие при липса на конкуренция между приобретатели, които черпят права върху спорния имот от един и същ праводател?

Дали искът за делба на съсобствен имот е неоснователен, когато към момента на предявяването му има влязъл в сила кадастрална карта за населеното място, в което се намира имота, в която поради грешки и непълноти, имотът не е нанесен или не е индивидуализиран като самостоятелна сграда със застроена площ и идентификатор?

Дали е възможно с план за земеразделяне да се възстановява урбанизиран имот ?

Дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила – материална обвързваща сила или формална с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му?

Дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила – материална обвързваща сила или формална с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му?

Следва ли с решението по извършване на делбата да се определят и припадащите се общи части от дворното място, което е със статут на обща част?

Относно наличието на явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗЗД при сключването на договор за продажба.

Относно правилата за призоваване,процесуално представителство и възможността на страните да вземат участие по делото.

Относно приложението на чл.17а ЗППДОбП, в процесния случай не е обуславящ изхода на конкретния правен спор.

В случаите, в които търговската марка, за която се твърди, че е заявена недобросъвестно, е била прехвърлена от недобросъвестния заявител на трето лице, кой ще бъде пасивно легитимиран по установителния иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО да бъде установен фактът на недобросъвестност на заявителя при подаване на заявка за търговска марка – заявителят, който към момента на завеждане на иска вече е прехвърлил правата си върху марката, или лицето, което е придобило правата върху марката в резултат на прехвърлянето и което е притежател на марката към момента на предявяване на иска? Ако се приеме, че както недобросъвестният заявител, така и притежателят на марката са пасивно легитимирани като ответници по иска, тяхната процесуална легитимация съвместна ли е и следва ли да се счита, че недобросъвестният заявител и настоящият собственик на марката са задължителни другари в процеса?

Относно решение на въззивен съд по иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв.

Следва ли в производството по иск по чл. 13, ал. 1 ПУРНЕС /отм./ да бъдат конституирани като ответници всички етажни собственици, респ. длъжен ли е ищецът да посочи трите имена и адресите на всеки от имащите право да вземат участие в общото събрание лица или е достатъчно в исковата молба да са посочени имената на управителя или на председателя на управителния съвет, като законен представител на собствениците съгласно чл. 14 ПУРНЕС /отм./?

Относно предмета на доказване по спора в хипотеза, когато защитни възражения на ответника са направени след приключване на устните състезания по делото.

Относно предмета на доказване по спора в хипотеза, когато защитни възражения на ответника са направени след приключване на устните състезания по делото.

Допустимо ли е в исков процес съдът да разглежда доказателствената сила на официален документ, неоспорен от другата страна, която обаче е направила възражение за правните ефекти на този документ, щом се касае за нищожност, за която съдът да е длъжен да следи служебно?

Каква е приложимата погасителна давност за задължението на абоната на топлинна енергия?

Относно допустимостта на направено възражение за прихващане и за момента, в който това право се преклудира при действието на ГПК от 1952г.

Дали непопълването на административната преписка от страна на поземлената комисия, по-късно Общинска служба “Земеделие” /недаване на указания на заявителя за отстраняване на нередовности и представяне на документи съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 ППЗСПЗЗ/ съставлява основание по чл. 14, ал. 7, предл. първо и второ ЗСПЗЗ, за преразглеждане на искането за възстановяване на земеделска земя и издаване на ново решение с конститутивно действие?

Ако с влязло в сила решение длъжникът е осъден да заплати в двоен размер или да върне задатък, уговорен в договора между страните, може ли в друго производство, в което кредиторът претендира заплащането на обезщетение за неизпълнение по същия договор, длъжникът да релевира възражение за нищожност?

Подлежат ли на доказване вредите, настъпили за работника от незаконното задържане на трудовата му книжка от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение?

Имат ли право наследниците по закон на лице, извършило завещателно разпореждане, да искат възстановяване на запазената си част, когато наследяват и облагодетелствуваното със завещанието лице, което приживе се е разпоредило с част от завещаното имущество чрез възмездна сделка?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение.

Относно съответствието на съдебното решение с действителното искане – така, както то е конкретизирано от ищеца.

С какви доказателства могат да се установяват претенции за заплащане на командировъчни пари и допълнителни възнаграждения, уговорени в трудовия договор?

Относно надлежния ответник по иск за обезщетение по чл. 227, ал.1 ЗОВСРБ и чл. 199 ЗОВСРБ, дължимо на военнослужещ при прекратяване на кадрова военна служба.

Относно констатацията за липсата на съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, осъществено при заявени с една искова молба отделни претенции на двама ищци – юридическа личност и физическо лице, при което отхвърлянето на иска на последното да се явява вътрешнопроцесуално условие решаващият съд да се произнесе отново по същия иск, но вече като претенция на търговското д-во ищец срещу първоначалния ответник по спора.

Относно констатацията за липсата на съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, осъществено при заявени с една искова молба отделни претенции на двама ищци – юридическа личност и физическо лице, при което отхвърлянето на иска на последното да се явява вътрешнопроцесуално условие решаващият съд да се произнесе отново по същия иск, но вече като претенция на търговското д-во ищец срещу първоначалния ответник по спора .

Следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена, който въпрос касае тълкуването на понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието „постройка, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване” по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ ?

Следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена, който въпрос касае тълкуването на понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието „постройка, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване” по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ ?

Ако приносителят на запис на заповед твърди, че записа обезпечава каузален договор за заем, следва ли това каузално правоотношение да се установи, или е достатъчна констатацията, че е налице валиден менителничен ефект, при което каузалното отношение не се доказва ?

Ако приносителят на запис на заповед твърди, че записа обезпечава каузален договор за заем, следва ли това каузално правоотношение да се установи, или е достатъчна констатацията, че е налице валиден менителничен ефект, при което каузалното отношение не се доказва ?

Може ли ответник по ревандикационен иск с предмет земеделски имот, който той твърди че е придобил по реда на пар. 4а ПЗР ППЗСПЗЗ да се брани с довод, че наследодателят на ищците, в полза на които имотът е реституиран, не е бил собственик, към момента на включването му в ТКЗС?

Представлява ли съществено процесуално нарушение на съда липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания затова кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти и длъжен ли е въззивният съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд?

Доказването на размера на претърпените неимуществени вреди при трудова злополука налага ли назначаване на съдебно-медицинска експертиза за установяване на характера на телесната увреда и механизма на получаването й, както и за оздравителния период?

За редовността на исковата молба, в която не е обоснован интерес от предявения ревандикационен иск и по въпроса по кой от двата иска предявени при условията на евентуалност съдът е следвало да се произнесе.

Какъв е предмета на доказване на правото на собственост върху земеделска земя, възстановена с решение на ПК /сега ОСЗ/ при повдигнат граждански спор за собственост и по-конкретно следва ли в този случай ищецът да доказва всички предпоставки за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ или само някои от тях?
Каква е силата на решението на ПК /ОСЗ/ по отношение на индивидуализацията на земеделския имот, който се възстановява с това решение?
Всички или само някои от предпоставките за реституция на земеделски имот може да оспорва ответника, който не заявява права върху имота към минал момент?

Kак се оценява правото на ползване като тежест по смисъла на чл. 190 ЗЗД (по ЗМДТ или по реда, утвърден с решение на ОСГК по гр.д.№ 131 – 1984 г.)?<бр>Kак се извършва намалението на цената (с оглед действителната пазарна стойност на имота към датата на продажбата или с оглед уговорената от страните цена)?

Към кой момент се определя кръгът на наследниците на лице, чийто имот се реституира?

За процесуалната допустимост на предявения иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба.

Дали е действителен договорът за придобиване на идеална част от правото на собственост върху земята по реда на ПМС №235/1996 г. ако тя не съответства на придобитата идеалната част от правото на строеж?

За възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца.

Относно правомощията на въззивната инстанция при неправилна правна квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд.

Относно дължимостта на обезщетение за извършени в апартаментите подобрения преди отмяната на отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

За критерия, по който се определя стойността на имуществото, за което е предявен иск за отнемането му.

Какво е правното основание на претенцията за присъждане на обезщетение за ползата, от която собственика е бил лишен от собствената си вещ?

За възможността да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот, който след кооперирането е включен в парцел като придадена част към друг имот и какво е действието на регулацията в подобна хипотеза, вкл. и с оглед понятието “приложена регулация”.

От коя дата се счита известен делинквентът и започва да тече погасителната давност при извършено престъпление против финансовата, данъчната и осигурителните системи, когато авторството и деянието, от които произтичат вредите, не са известни към датата на установяване на нарушението на данъчното законодателство?

За придобиване на правото на собственост по давност върху сграда, построена с предварителното съгласие и владяна без противопоставянето на лицето, на което е учредено правото на строеж за построяването й.

Дали предприетото от ищците уточнение в описанието на имота, който първо е бил описан с по -стари кадастрални данни, а след това -по актуалното му състояние според одобрената кадастрална карта, представлява предявяване на нов иск и дали ако съдът се е произнесъл според първоначалното описание на имота е налице произнасяне по непредявен иск, съответно дали решението е недопустимо.

Дали присъдената площ представлява придаваемо място от имота на ищците към парцела на ответниците и ако е така приложена ли е регулацията за тази част от имота?

Придобива ли съпругът – несобственик съсобственост върху възмездно придаден по регулация терен към недвижим имот, лична собственост на другия съпруг ?

Относно връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение.

За правното значение на изграждането и ползването на незаконно отклонение от водоснабдителната и каналната мрежа.

Относно правото на държателя да претендира стойността на извършени подобрения в чужд имот и за задължението на съда да установи характера на претендираните строителни работи – кои представляват необходими разноски, и кои – подобрения в имота.

Относно правните последици, произтичащи от ОУ за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна фиксирана мрежа за отделния абонат при отсъствие на сключен индивидуален договор. Относно начина на установяване броя проведени телефонни разговори от конкретния абонат, при липса на техническа възможност за изготвяне на детайлизирана справка за същите за отчетния период и доказателствената сила на съставените от [фирма] месечни сметки.

Относно начина по който следва да се осъществи косвения съдебен контрол върху заповеди и решения, с които се възстановява собственост и към кой момент следва да се преценява наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността съобразно разпоредбите на ЗВСВНОИ по З. и…, решен в противоречие с практиката на ВКС ТР № 6/10.05.2006 г. по т.гр.дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС.

Допустимо ли е въззивното решение, като постановено по предявения иск, с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба? Симулативна ли е продажбата с окончателния договор, ако сделката е сключена при цена, различна от уговорената в предварителния договор? Допустимо ли е съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински, без същият да е оспорен от страните в процеса?

Относно наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността на имота по ЗВСОНИ, решен в противоречие с указанията, дадени в ТР № 1/95 г. – т.1-ва на ОСГК на ВКС.

Може ли ищцата успешно да претендира обезщетение за претъпени вреди в следствие твърдяно професионално заболяване /в случая имуществени/ , при положение , че по делото не е представено решение на ТЕЛК, с което да е установен професионалния характер на заболяването ?

След като е налице решение за признаване на правото на собственост на частта от имота, която е в регулация и косвени писмени доказателства следва ли да бъдат отказвани свидетели за установяване придобиване правото на собственост по давностно владение, осъществено преди образуване на ТКЗС и до настоящия момент?

За производството пред окръжния съд липсва сезиране.

Има ли валидно учредено право на ползване за бенефициера, без той да е страна по договора за покупко-продажба?

Дали е съществено процесуално нарушение разглеждането на делото и постановяването на въззивно решение в период, когато все още е висящо искане на една от страните по делото за предоставяне на правна помощ?

Има ли право несменяемият магистрат да работи като такъв и да получава възнаграждение за работата си, без оглед на това в коя точно служба ще изпълнява задълженията си?

Относно изводът на въззивния съд, че текста на завещанието не е автентичен, противоречи на т.10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по тълк.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, тъй като не е изслушано заключение на графологическа експертиза по този въпрос.

Може ли допускането на експертиза да стане не само по почин на страната, а и служебно от съда?

Следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания? Да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема експертното заключение?

При конституиране на нова страна – необходим другар във въззивното производство, въззивният съд следва ли да преповтори извършените от първата инстанция процесуални действия ?

Относно доказателствената стойност и вещното действие на представените по делото решения на поземлената комисия.

Относно доказателствената стойност и вещното действие на представените по делото решения на поземлената комисия.

Дали предвиденият в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ режим за възстановяване на собствеността следва да се прилага и по отношение на земеделски земи, които не са били обобществени, съответно не са били реално включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други селскостопански организации?

Правилно /законосъобразно/ въззивната инстанция е отказала да обезсили атакуваното пред нея първоинстанционно решение, тъй като дори и да бе допуснато съществено нарушаване на съответните съдопроизводствени правила, лишаващо ответното по исковете търговско д-во от участие в процеса пред първостепенния съд, това би рефлектирало върху правилността на постановения по делото съдебен акт по съществото на спора, но не и върху неговата процесуална допустимост.

Има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина?

Относно възможността двамата родители да ползват семейното жилище след развода, без да се посочи кой от тях кои помещения ще ползва, при наличие на нетърпими отношения между бившите съпрузи и при притежаване от бившите съпрузи на друго жилище.

Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, но преценката за това във всеки конкретен случай следва да се прави „към момента на сключване на договора”.

Относно действието на придобивната давност за недвижими имоти.

Относно правомощията на въззивния съд при постановяване на решение по нередовна искова молба. Относно правомощията на същия съд в случай, че в първоинстанционното решение е дадена неправилна правна квалификация на претендираното субективно материално право.

Относно възможността да бъдат допуснати гласни доказателства в производството пред въззивния съд при действието на ГПК/отм./ и по въпроса за начина на установяване на идентичността на недвижим имот при наличие на оспорване и необходимостта да бъде назначена съдебно-техническа експертиза.

Относно приложението на пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, предвид данните по делото за начина на възникване на съсобствеността и регулационния статут на допуснатите по делба имоти.

Относно възможността съдът да се произнесе по правни и фактически основания, каквито не са наведени от ищеца в исковата молба.

Относно надлежните доказателства за установяване на наследниците по закон на даден наследодател; и относно правомощията на съда при отказ на страната, поискала назначаването на експертиза, да внесе разноските за възнаграждение на вещото лице.

Дали наследникът на прехвърлителя по алеаторния договор ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник само в обема на притежаваните от него права – т.е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник.

За идентификацията на спорния имот по кой от плановете е извършена- дали по регулационния план от 1964 г. или по кадастралната карта, което е извършено от въззивния съд без да назначи експертиза за изясняване на фактическата страна на спора, независимо от констатацията за тази неяснота.
При констатиране нередовност на исковата молба от въззивния съд и при необходимост от събиране на доказателства чрез експертиза съдът да действа служебно в съответствие с правомощията си според задължителната съдебна практика.

Относно наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лица,които са заявили имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в хипотеза,при която постановяването на окончателния акт по така заявената претенция е обвързано от разрешаването на спора дали правото на собственост не е било придобито и не принадлежи на други лица.

Относно наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу държавата и общината при извършено отбелязване за актуване на имота като държавен с оглед доказателствената сила на съставения по предвидения в закона ред акт за държавна собственост и дали това отбелязване сочи на наличие на оспорване правата на предявилото иска лице.

Относно началния момент, от който започва да тече давностният срок за парично вземане в специфичната хипотеза на евентуално съединяване на иск за ревандикация на движими вещи с иск за присъждане на равностойността на вещите, ако те не са налице.

Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за упражняване на правото на ГФ да встъпи в правата на увреденото лице, след заплащане на застрахователната сума по чл. 88 ЗЗ/ отм./, което право е аналогично на суброгационното право на застрахователя.

За точното тълкуване на понятието “мотивирана” заповед, с оглед задължението на работодателя да посочи “точно нарушенията”, за които се налага дисциплинарното наказание, когато има препратка за съдържанието на същите към друг акт на работодателя.

Относно обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно.

Дали с погиването на първия етаж ищците, които не са собственици на терена, нито носители на право на строеж, учредено с нарочен акт, са изгубили правото си на собственост и могат ли да се легитимират за собственици на 1/2 ид. ч. от новопостроения първи етаж?

Относно правомощията на съда при наведен довод за нищожност на индивидуален административен акт.

Допустимо ли е събиране на доказателства относно това, че оригиналът на представеното по делото в копие обратно писмо е бил откраднат?
Представлява ли начало на писмено доказателство по чл. 165 ГПК копие от обратен документ и това прави ли допустими свидетелските показания относно привидността на процесната сделка?

Относно установяване местонахождението и границите на претендирания от ищеца имот и за придобивния способ, осъществен в полза на неговия наследодател.

Относно приложение разпоредбата на чл. 3 ал.1 във вр. с чл. 2 от ЗВСГЗГФ се разрешават противоречиво от съдилищата , като се сочат Решение Nо 317 от 17.07.2004 година на С. окръжен съд и Решение от 09.02.2007 година на Софийския районен съд по гр.д. Nо 12259/2005 година , а многообразието на хипотезите , към който е приложима правната норма обосновава необходимостта от произнасяне с цел уеднаквяване на съдебната практика и за развитие на правото.

За дължимостта на мораторна лихва.

Относно твърденията и доказателствените искания, че имотът е съпружеска имуществена общност, поради което С. О. Х. е собственик на целия имот, а отрицателният установителен иск за собственост е неоснователен и недоказан.

Относно възможността да се обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот само за ½ идеална част от имота, след като само един от двамата купувачи е заплатил половината от уговорената продажна цена.

Може ли съдът да възобнови производството след даване ход на делото по същество и да се съобрази с направен едва в писмената защита правопогасяващ довод?

Относно допустимостта на предявения иск и принадлежността на правото на собственост.

Относно необходимостта съдът да се произнесе по направено възражение за възстановяване на запазена част пред въззивния съд.

Какви са възможните начини за доказване на получаването на трудово възнаграждение от работника.

Служебно задължение на съда е да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, с оглед даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС.

Дали извършването на разрушаване и строеж в съсобствен имот въз основа на разрешение за строеж на името на един съсобственик представлява действие, което създава пречки за ползване на имота и застрашава правото на собственост на другите съсобственици?

Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на исковата молба.

Относно момента, към който следва да се определи размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на административен орган с при необходимост да се съобрази валутна равностойност.

За предпоставките за признаване на правото на собственост на сдружения с нестопанска цел върху застроени от тях преди 13.07.1991 г. имоти.

Може ли имот-съпружеска имуществена общност да бъде продаден изцяло на публична продан от съдебния изпълнител по изпълнително дело, насочено срещу един от съпрузите за негови лични задължения и има ли вещно-прехвърлително действие тази публична продан по отношение на целия имот?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

Относно противоречие с тълкувателни решения на ВС и на ВКС е основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Относно предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ и по-специално за правата на наследниците на лице,което е починало преди одържавяването на имотите.

Дали въззивният съд може директно да обезсили първоинстанционно решение и да прекрати делото с мотив, че в дадения му от първоинстанционния съд срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, които първоинстанционният съд е приел за отстранени, или следва отново да остави исковата молба без движение и да даде нов срок на ищеца да отстрани тези нередовности?

Относно процесуалните предпоставки, при наличие на които една искова молба следва да се счете за редовна и за задължението на съда да определя квалификацията на спорното право от твърденията в нея.

Относно характера на съпружеската имуществена общност, с оглед начина, по който следва да се извършва разпореждане с нея.

Налице ли е дисциплинарно нарушение при неупражнен от работника контрол, когато е имал такова задължение по длъжностна характеристика, но по принцип то не е изпълнявано?

За продължителността на периода, в който работодателят дължи обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение.

За възможните начини за установяване на произхода на детето от бащата във връзка с противоречивите данни от изслушаните в двете инстанции експертизи.

Относно приложното поле на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тълкуване на понятието „сграда” по смисъла на тази разпоредба.

Относно изнасянето на делбения имот на публична продан.

Относно противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила относно задължението на въззивния съд, действащ като инстанция по съществото на спора по правилата на ГПК /1952г./ да изложи самостоятелни правни изводи относно предмета на самия спор и релевантните възражения на страните.

Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт неправилната квалификация на спорното право или това е порок, обуславящ извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон?

Относно конкретните обстоятелства за тълкуване по приложимостта на §2, ал.1 и ал.4 ПЗР ЗВ /ДВ, бр.120/29.12.2002г./ вр.чл.6 ЗИ /ДВ,бр.48/1949г./ за поделенията – местни структури на вероизповеданията, както и относно легитимацията на страните по делото – наличието или липсата на правосубектност на ищеца М. н. с. С., а оттук за надлежните страни – ищци в процеса и съответствието на материалноправната и процесуалноправната легитимация.

Чия е собствеността върху незаявени за реституция национализирани имоти и какво е правното положение на ФЛ или ЮЛ, което има достъп до такъв имот, т.е. може ли да се разпорежда с него, да го владее и да извлича ползи от него?

Относно действителната пазарна цена на имотите допуснати до делба към момента на постановяване на решението му и извършване съобразно това разпределение по реда на чл. 292 е в нарушение на задължителната практика на ВС на РБ изразена в ПП на ВС № 7 от 28.11.1973 г.

Относно задължителното другарство в делбеното производство и процедирането за конституиране на всички съсобственици в него.

Има ли конститутивно действие за правото на собственост върху земеделска земя решението на ПК /сега ОСЗ/, към което не е приложена заверена скица на имота, който се възстановява?

Относно правото на собственост на едноличните търговски дружества,образувани с държавно имущество през 1991г.при действието на ЗОЕТДДИ върху имоти,включени в баланса на преобразуващите се в търговски дружества предприятия и относно приложимостта на чл.17а от ЗППДОП/отм./.

За превишаването на служебното време при даване на дежурства и компенсирането му с почивки в рамките на същия календарен месец, а след изтичане на този месец с допълнително възнаграждение по чл.226 от ЗОВСРБ, определено със заповед на Министъра на отбраната, но не и с възнаграждение за извънреден труд.

Относно началният момент,от който започва да тече погасителната давност за вземанията на извършителя на подобрения в съсобствен имот спрямо другия съсобственик .

Определянето на правната квалификация на предявените искове е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум.

Относно признаване правото за възстановяване на гора от 9, 221 дка в ревир “П”, землището на гр. Ч., бивша собственост на Р. К. , починал през 1951 г.

За допустимостта на иска за разпределение на ползването на дворно място, в което има две сгради-етажна собственост.

Дали в първата фаза на производството по делба съделителите могат да оспорват произход или това следва да стане в отделен процес?

Основно значение за спора, който касае точното прилагане на закона и развитието на правото.

Достатъчна ли е обективирана в протокол за решение на общо събрание на етажна собственост воля за упълномощаване и потвърждаване на процесуални действия или е необходимо тази воля да бъде обективиран в нарочен акт до съда и основание ли е липсата на такъв нарочен акт до съда да се приеме, че исковата молба е нередовна?

Дължат ли съсобствениците на една сграда освен необходимите разноски за поддържането, също и разходите, направени за подобрения на общи части в тази сграда?

Как се установява владение върху сънаследствен имот?

Дали извлечението от емлячния регистър е сред доказателствата, въз основа на които може да се приеме, че наследодателят на ищеца е бил собственик на земеделска земя към момента на обобществяването й?

Каква е формата за продажба на моторно превозно средство (МПС), което не е регистрирано в България?

Относно тълкуването и прилагането на У. № 537 от 28.05.1949 г. на П. на Великото народно събрание за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти /Обн., ДВ, бр. 122 от 31.05.1949 г./.

Относно идентичността на имота, за който счел, че липсва спор между страните.

Дали неправилната правна квалификация на фактическия състав обусловя недопустимост на решението или представлява противоречие с материалния закон и в тази връзка относно задължението на въззивния съд да даде правна квалификация на спорното материално право.

Обвързан ли е решаващият съд от правната квалификация, която е посочена или формално следва от твърденията на ищеца, или следва да приложи относимата правна норма към фактите, които е счел за доказани?

Относно определение № 1* от 28.10.09г.на ВКС,IV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение

Относно задължението на съда да даде правна квалификация на спорното материално право.

За задължението на въззивния съд да даде правна квалификация на спорното материално право,без да е обвързан от поддържаната от страните квалификация.

Може ли да се презумира сключване на договор за заем, без да е установено изрично основанието на задължението за връщане на определена сума пари?

Относно правното действие на решението на ОСЗ, противопоставимостта му на трети лица и разпределяне на доказателствената тежест между страните при спор за собственост , които са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС.

Относно правните последици от невписването в декларациите към емлячните регистри от 1949 г. на имот, деклариран през 1929-35 г., и за доказателствената сила на представените по делото писмени доказателства по искове за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори.

Относно цитираното по -горе определение № 850/09 от 5.08.2009 г. по същото гр.дело. Решението е подписано с особено мнение на съдията Р. С.

Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК към диспозитива на решението се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по отношение на тях.

Относно престъпления, свързани с оспорения нотариален акт. Относно противоречивите заключения и особенни мнения на единичната и четирите тройни съдебно-графологически експертизи, относно авторството на оспорения нотариален акт е постановено в противоречие със съдебната практика,в частност с определение № 160 от 28.01.2004 год. по гр.д.888/2003 год. на ВКС,ІV г.о.

Относно легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ. Относно доказателственото значение на представения Списък на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеални дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г.

Относно предмета на иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, за доказателствените средства, тежестта на доказване и доказателствената сила на писмените доказателства в това производство и за правните последици от невписването в декларацията по У. от 1949 г. на имот, придобит с нотариален акт от 1934 г. и вписан в партидната книга на кооперативния ревир към 1948 г.

За доказателствената тежест при оспорването на документ с липсващ оригинал, подписан от оспорващия и възможността със свидетелски показания да бъде установено съществуването на документ, който е изгубен или унищожен, не по вина на страната, която се позовава на него.

Относно годните доказателства и доказателствени средства за установяване правото на собственост на гори по ЗВСГЗГФ , в хипотезите на наследяване от праводател, починал далеч преди национализацията , разрешен с обжалваното решение по различен начин от други сходни разрешения .

Доказателствените средства, тежестта на доказване и доказателствената сила на писмените доказателства в това производство и за правните последици от невписването в декларацията по У. от 1949 г. на имот, придобит с нотариален акт от 1934 г. и вписан в партидната книга на кооперативния ревир към 1948 г.?

Дали издадено от общината удостоверение за идентичност на имена е годно доказателство за установяване на това обстоятелство?
С какви други доказателствени средства може да се установява идентичността на имената на едно лице, колко от имената на едно лице следва да съвпадат, за да се приеме, че е налице такава идентичност?
Основателен ли е иск за собственост върху идеална част от ревир в случаите, когато не е била установена площта на ревира към датата на национализацията на горите?

Правоприемник ли е ПК“С“, гр. С. на РКС“И“ С.?

В кои случаи е допустимо и задължително възстановяването на земята по реда на ЗПСЗЗ?

Нищожен ли е договор за продажба на недвижим имот, който по същество представлява съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта и който е сключен с уговорка да обратно изкупуване?

За задължението на съда да мотивира решението си.

Относно противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства пред въззивния съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./.

Решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл изчерпателно по предмета на спора, въз основа на заявените от ищцата основания за отмяна на уволнението. Като инстанция по същество – чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по предмета на делото, съобразно заявеното в исковата молба – чл. 6, ал. 2 ГПК.

Относно въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от Т. Д. иск на основание чл. 45 ЗЗ. срещу Х. И. за сумата 10 599,05лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, с определение от 25.06.2009г.

Относно заплащане на 1562 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 2437,50 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени от пътнотраспортно произшествие, настъпило на 13.06.2006 г.

За възможността, действия, извършени без представителна власт да бъдат потвърдени от мнимо представлявания, както и относно възможността предмет на предварителния договор за продажба да бъде само идеална част от имот, а не целия такъв, при несъгласие на някой от съсобствениците да продаде своята част, като обещанието за продажба и на неговата част не прави договора нищожен.

Дали фискалният касов бон /т.нар „касова бележка”/ към издадена фактура удостоверява надлежно извършено плащане или това плащане следвало непременно да се установи от дружеството касатор „със съответния платежен документ съобразно счетоводните стандарти в България”?

Атакуваното решение е процесуално недопустимо, като постановено при неучастие на необходим другар.

Относно установяване на правата на наследодателя на ищеца е необходим крепостен, нотариален акт, издаден по реда на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931г.

Дали недекларирането в емлячен регистър от 1949 г. на притежавана от едно лице гора води до загубване на правото на собственост на това лице върху тази гора и подлежат ли на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ одържавените поради недекларираните им в емлячните регистри от 1949 г. гори?

Правото на собственост не може да бъде придобито чрез едновременното действие на двата способа. При условие, че са налице предпоставки за обективно евентуално съединяване на искове за собственост, съдът се произнася по заявения като евентуален иск, ако не бъде уважен главния иск.

Относно правната природа и действие на чл. 213 КЗ и чл. 213А КЗ , след 2007 год., поради липса на съдебна практика по приложението на пар. 143 ЗИДКЗ и съществуваща известна неяснота в законовия текст, създаващ ограничено ретроактивно действие на горепосочената нова материалноправна норма и конкретно условие за приложението и – липса на осъществено към 23. 11. 2007 год. плащане, удовлетворява критерия за селекция на достъпа до касация.

Изгубено ли е правото на собственост върху имотите, придобити по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците, ако след колективизацията е преустановено плащането на вноските, покриващи цената?

За задължението на съда да обсъди становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства.

Съдът действително трябва да следи за спазването на процесуалните норми, обуславящи валидността на съдебния акт, но участието съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 14, предл. второ ЗЗДет на представители на Д. „С“ в интерес на детето като страна във вече заведени производства, е право, което не изисква непременно лично участие в съдебно заседание на нейни представители, тъй като участието може да се изрази и в представяне на писмено становище.

Отказът да се даде разрешение за издаване на международен паспорт явява ли се в противоречие с Европейската конвенция за защита на правата на човека; на възможността за свободно предвижване на граждани от страна, членка на Европейския съюз, без да има наложени административни мерки или мерки на процесуална принуда и съставлява ли ограничение на възможността на страдащия от здравословни проблеми да получи специализирана здравна помощ в рамките на Европейския съюз?

Относно право на собственост към момента на одържавяване на гори на писмени документи при недеклариране на горите през 1949г. съобразно Указ № 573/1949г. и при липса на нотариални актове.

Относно определение № 30 от 17.10.2008 г. ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба, подадена от ищеца срещу горното решение.

Правните изводи са обосновани при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за събиране на нови доказателства.

Относно противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила относно допустимостта на изменението на иска от установителен в осъдителен,вкл. в хода на въззивното произвдство, а оттук и за допустимостта на първоинстанционното решение -т.9 от ТР №1/04.01.2001г., ОСГК.

Следва ли съдържанието на мерките за лични контакти между детето и родителя да бъде преценявано за всеки конкретен случай; следва ли да се прецени доколко определения с предходно решение режим на лични контакти с родителя се е оказал неблагоприятен за детето ? Следва ли в съдебния процес да бъдат изслушани двамата родители ? Допустимо ли е да бъде определен режим на лични контакти, изключващ пребиваване на децата при бащата през летните месеци ? Може ли с допускане на обезпечителна мярка спиране изпълнение на предходно решение, родителят да бъде лишен от контакти с децата си през времето на висящност на процеса ? Как се определя естеството и обхвата на подготвителните мерки за улесняване на контакта между родител и дете, след продължителното му прекъсване с оглед защита интересите на детето?

Предоставяне на колата за диагностика и евентуален ремонт в автосервиз, работникът в него, на когото е възложено да извърши тези дейности, който е в трудовоправни отношения със сервиза и който е и правоспособен водач, придобива ли и качество на упълномощен водач по смисъл на чл. 213, ал. 1 КЗ във вр. с т. 71 от О. условия при извършване на маневра с автомобила на територията на сервиза?

При отнемане на владението като обезпечителна мярка по бъдещ иск може ли да се приеме, че липсва третата предпоставка на иска по чл. 108 и това основание ли е за отхвърляне на иска изцяло?

Относно процесуалноправния въпрос за непроизнасянето от въззивния съд по възражението на ответницата-касатор относно валидността на дарението по нот.акт № 116/1998г.

Относно договорената между съконтрахентите главница, върху която се дължи мораторна неустойка по т.10.2 от сключената на 26.07.2000 год. приватизационна продажба с разсрочено плащане на покупната цена и за начина на установяване вложения от същите смисъл в понятието “неизплатена част от цената” за нуждите на този договор, е налице противоречие в практиката на съдилищата.

Няма ограничение за придобиване правото на собственост на основание чл. 79 ЗС по отношение на недвижими имоти, които са били извън приложното поле на ЗСГ, не са били включени в селскостопанска организация и владението върху тях не е било отнето.

Относно допустимостта на производството за делба на идеална част от имот, съсобствен с трети лица, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.

Относно наследодателят на жалбоподателите А. А. Ч. е починал през м.април 1947г.преди одържавяването на горите,от което е направен извод,че правото на възстановяване на тези гори би възникнало по отношение на лицата,от които имотите са отнети,но не и в патримониума на лице,починало преди отнемането им.

Относно разпределяне на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск, които е решен противоречиво в обжалваното въззивно решение и в приложената съдебна практика. Относно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 300 ЗОВСРБ – към момента на сключване на договора за кадрова военна служба, или към момента на неговото прекратяване.

Относно действието на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС и с правоприемството между кооперациите.

Какви обекти влизат в общинската инфраструктура с местно значение и дали обекти без регионално значение трябва да бъдат включени в общинската собственост?

Какво е точното правно основание на претенцията от страна на наемател за заплащане стойността на подобренията в имот, който се ползува от него по силата на наемен договор?

За доказателствено значение на документи, представени по искове с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ с предмет установяване право на възстановяване на собствеността върху недвижими имоти – гори.

Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК, решението по допускане на делбата определя частта на всеки съсобственик.

Кога имуществото на кооперациите следва да се счита възстановено на основание пар. 1 ДР ЗК /отм./?

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

За за прекъсването на давността.

За легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ?
За доказателственото значение на представения Списък на членовете горовладелци на кооперация „О“, които получават сума срещу идеални дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г.

Как следва да се ценят като доказателство дневниците на горовладелска кооперация и посочените списъци и те годно доказателство ли са за установяване правото на собственост върху определени декари гори, като се има предвид, че в тях се вписват имуществени дялове, а не площ?

Относно доказателствените средства, с които може да бъде установено кой е бил собственик на горите до одържавяването им, като предпоставка за възстановяване собствеността върху същите на собственика или неговите наследници.

За доказателствените средства, с които може да бъде установено кой е бил собственик на горите до одържавяването им, като предпоставка за възстановяване собствеността върху същите на собственика или неговите наследници.

Относно липсата на основание за отговорност на МОН за заплащане на обезщетение по чл. 59 КТ е решен противоречиво в представената от касаторката съдебна практика.

Спазено ли е изискването на §4б, ал. 1, изр. последно ПЗР ЗСПЗЗ и § 5, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ за отстояние на земеделската земя на не по-малко от 30 км. от гр. С., измерено по въздушна линия?

Дали в производствата по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за установяване правото на възстановяване на собствеността върху гори, за които се е прилагал Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931 г., са допустими други доказателства за собственост, освен нотариални /крепостни/ актове?

Правното действие на отмяната на отчуждаването, настъпва след връщане на полученото обезщетение, следователно, този факт е предопределящ за претендираното от ищците право на собственост и при направеното от ответника възражение, следва да бъде установен по един категоричен начин.

Относно противоречива практика на съдилищата по делата по искове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ с предмет спорове относно принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията на горите.

Допустимо ли е ищецът по отрицателния установителен иск за собственост да се позовава на оригинерно придобиване на собствеността, без да го е посочил в исковата молба?

За липса на договор за заем и съответно възникнало задължение за връщане на заетата сума, при наличие на представен договор с нотариална заверка на подписите, тълкувайки изразената в него воля.

В какво се изразява противоправното поведение на общината? В зависимост от това, по кой съдопроизводствен ред се разглежда делото – по ЗОДОВ или по Закона за защита от дискриминация - за доказателствената тежест предвид оборимата презумпция на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, който прехвърля тежестта на доказване у ответника; за дължимостта на държавна такса- дължи ли са такава съгласно чл. 10 ал. 2 ЗОДОВ, в случая намира ли приложение тарифата на държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК или следва да намери приложение Закона за защита от дискриминация, според който за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси,а разноските са за сметка на бюджета.

Относно приложението на придобивния способ давностно владение, когато имотът е бил включван и изключван от регулация, в резултат на което е променял характера си от селищен в земеделски и обратно.

Внасянето на имот в ТКЗС от някои от съсобствениците, придобит на основание наследяване, не го легитимира като собственик на целия имот. За да придобие изключителни права върху него, той следва да установи, че е придобил такова право на основание делба или друга правна сделка или въз основа упражняване на давностно владение.

Относно противоречие с материалния закон при формиране на извода, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесиня апартамент, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на част от доказателствата и необснованост на извода, че ответникът Б. Й. С. не е придобил по давност апартамента.

Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба.

Относно разрешаване на процесуалноправния въпрос за включване на заключението на вещо лице в доказателствения материал по делото и разрешаване на материалноправния въпрос за отделните покрити рискове при застраховка „К”, Клауза „С”- пожар и природни бедствия.

Относно практика, намерила израз в съдебните решения, в които се приема, че влошаване на здравословното състояние /ексцес/ е налице, когато е установена качествена промяна на полученото увреждане при трудовата злополуката, съответно при професионалното заболяване, като влошаването следва да е в причинна връзка с увреждането?

Допустимо ли е предявяването на иск за парично вземане, съставляващо изтекли лихви за забава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане и процесуалният ред за постановяване на допълнително решение е изчерпан?

Относно допустимостта на въззивното решение и от кой момент вземането за цялата арендна вноска става изискуемо.

Дали постъпването на уволнения служител на работа при друг работодател в шестмесечния период след незаконното уволнение води до прекъсване на причинната връзка между незаконното уволнение и понесените от служителя щети?

Позитивните решения на поземлените комисии имат конститутивно и вещноправно действие и легитимират лицата, в чиято полза са издадени като собственици на възстановения имот в отношенията им с трети лица.

Произнасянето на решаващия съд следва да отговаря на предмета на спора, и в случая, спорът между страните не е породен от устройствените предвиждания за терена на имота, а произтича от действието на земеделската реституция, предвидена в специалния ЗСПЗЗ. Правният интерес, като процесуална предпоставка на предявеният от ищцата установителен иск, е оспорването на собственосттта й от страна на ответника, позоваващ се на възстановяване на собствеността му по реда на ЗСПЗЗ с решението от 1993 г.

Прекратяването на рамковата полица води ли до прекратяване и на действието на сключените въз основа на нея добавъци?

Дали изпълнителните действия, насочени срещу имуществото на длъжника ЧЗК “Д” след прехвърляне на част от търговското предприятие на ответника ЗК “Т” продължават да обезпечават вземането на взискателя С. “Б”?

В пар. 4а ЗСПЗЗ е предвидена възможност и процедура за ползвателите и притежатели на сгради върху имота и за бившите собственици да изкупят, съответно, терена или постройката. За изясняване на тези въпроси, които обуславят крайният извод относно претендираното от ищеца право на възстановена собственост върху земята и териториалния обхват на възстановяването на собствеността, решаващият съд е следвало да назначи техническа експертиза.

От кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта, дали от момента, откогато е започнал да държи вещта или от момента на установяване нищожността на основанието, на което я държи, и дали констатираната със съдебното решение нищожност на приватизационната сделка не заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което дължи на собственика обезщетение изначало от момента на лишаването му от ползването на вещта? Базата, на която следва да се определи размерът на облагодетелстването на ответника чрез спестената от него евентуалната пазарната наемна цена за процесното помещение или чрез наема, който той е получил като граждански плод?

Относно приложение института на погасителната давност и възможността за прекъсване на срока при предявени искове с правно основание, изхождащо от разпоредбите на Р. II, Г. ХХVII от ТЗ / отм./.

Относно връзката между записа на заповед и конкретното каузално отношение, като причина за неговото издаване, както е поддържано и от самия ищец, включително и неговите признания в производството пред първата инстанция и произтичащият от това процесуалноправен въпрос, свързан разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявения пряк иск срещу издателя на ефекта.

Относно правната същност на популярните банки, като юридически лица след прекратяването им по силата на ПМС№218/02.03.1951 год. Кои са оправомощени лица по смисъла на чл. 494, б. “а” ГПК, отм. във вр. с чл. 4, ЗК, отм. да искат вписване на заявените промени- дали това са членовете на новоизбрания УС на К. кооперация”Л”, които съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси са разрешени в противоречие с решение №1257 от 12.07.2001 год. по гр.д. №1964/2000 год. на ВК. , V Г. О?

Може ли да се счете, че получаването на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесията представлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника?

Относно цената на осъществените стокови престации.

Допуснато е съществено нарушение на чл. 41, ал. 6, изр. 1, предл. второ ГПК /отм./, като на страната не е била изпратена призовка за заседанието на 17.12.2007 год., при положение, че не е била редовно призована за първото съдебно заседание на 31.05.2007 год. По този начин страната е била лишена от възможност да вземе участие в разглеждане на делото от въззивната инстанция, поради което решението на градския съд е постановено при условията на чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК и съгласно чл. 293, ал. 2, предл. второ ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде отменено.

За действителността на уговорката за неустойка, респ. за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави, когато неустойката за забава се определя като процент върху главницата без краен срок за начисляването й.

От какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от направените възражения за прихващане? М. ли да се правят последователни възражения за прихващане под условие, че насрещното вземане не е вече погасено в резултат на предходното възражение за прихващане?