чл. 292 ГПК

Знанието за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ достатъчно ли е, за да се приеме наличието на „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, с оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН?

Знанието за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ достатъчно ли е, за да се приеме наличието на „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, с оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН?

Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор, в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?

1. Представлява ли промяна в предмета на делото, заведено по иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, искането и съответно - установяването на дължимите поради настъпил падеж месечни вноски за главница и лихва, в случаите, когато те не са диференцирани нито в заявлението, нито в исковата молба, нито в извлечението /т.е. в документа по чл. 417, т. 2 ГПК - бел. на ВКС/, като банково вземане с настъпил падеж и дали в тази връзка са приложими постановките по т. 11 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно попада ли посочената хипотеза под изричната забрана за изменение на основанието на исковата претенция?
2. Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба по иск с правно основание по чл. 415 ГПК да са диференцирани частите от вземането на ищеца за вноски и лихви с настъпил и ненастъпил падеж, както и следва ли твърдението за дължимост на претенцията да е разделено на такова, изискуемо поради падежирали месечни вноски и вземане, поради настъпила предсрочна изискуемост, за да бъде уважена частично исковата претенция само за вземанията, които са падежирали и изискуеми по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД преди подаване на заявлението в съда?
3. Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковатамолба да са изрично посочени конкретните падежирали съгласно договора за кредит и погасителния план към него месечни вноски и техният размер, за да се установят те с решението по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК?
4. Обвързан ли е съдебният състав с твърдението за фактите относно настъпването на предсрочна изискуемост или може да приеме различна от посочената от ищеца дата на нейното настъпване с оглед събраните по делото доказателства?

Допустимо ли е и при какви предпоставки, да бъде допусната юридическа промяна на пола при установена транссексуалност на молителя?

Може ли по иск на неизправния купувач, който не е заплатил напълно договорената цена, съдът да обяви за окончателен предварителен договор за продажба, в който е уговорено, че окончателен договор ще бъде сключен след изплащане на цялата цена?

По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

Е ли в правомощията на председателя на ВКС да намалява или премахва щатни бройки в щатното разписание на съдебните служители преди произнасянето на съдийската колегия на ВСС при условията на чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ“?

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част не е недопустимо, тъй като исковете са разгледани в рамките на едно исково производство. Не обуславя недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че както първата инстанция, така и въззивния съд са се произнесли по два обективно съединени иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (за недействителност на първоначалната разпоредителна сделка и на последващата разпоредителна сделка). Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но следва да бъдат разгледани в едно производство.

За процесуалните правомощия на въззивния съд при оспорено заключение на вещото лице и при направено искане съдът да назначи друго или повече вещи лица.

Как следва да се определи размера на накърняването на запазената част в случаи от вида на процесния, при които т.нар. „свободно имущество” по чл. 31, изр. 1 ЗН, респ. наследствения дял на наследника със запазена част, съставлява отрицателна стойност?

Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд?

Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена?

Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?

Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?

Допустимо ли е съдът, действащ като втора съдебна инстанция да се „десезира“ от поставения пред него правен спор, поради наличието на висящо тълкувателно дело пред ВКС или ВКС и ВАС, като формално потвърди първоинстанционния акт с аргумент, че след сезирането на ВКС делото ще бъде спряно да приключване на тълкувателното дело и правният спор ще бъде решен в съответствие с постановеното тълкувателно решение?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по поставения пред него правен спор, като в случай, че е образувано тълкувателно дело по даден въпрос длъжен ли е въззивният съд да изложи съображенията си кое от конкурентните виждания на съдебната практика застъпва и да реши спора съобразно вътрешното си убеждение или е допустимо мотивите му да бъдат заместени от съображения за „по-практично“ съдопроизводство, ако становището му не е възприето в тълкувателното решение да не бъде постановен недопустим съдебен акт?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

За вида недействителност на договор,сключен от пълномощник без представителна власт при липса на потвърждение от лицето, от името на което е сключен.

Относно противоречие със задължителната практика на ВКС, предмет на решенията: № 820 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794/2009 г., № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753/2009 г., № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/2009 г. и № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 1623/2009 г., всичките на І г.о.

Може ли да се придобие при действието на чл. 31, ал. 3 ЗК (отм.) чрез давностно владение вещ, която е собственост на Ж.. Противоречивата практика по този въпрос вече е уеднаквена от състав на II г.о. на ВКС?

Относно отговорността към кредитора-прехвърлител по алеаторния договор при повече от един длъжници-приобретели – солидарна ли е или разделна.

Допустимо ли е решение с което на съделител е възложен имот който вече не съществува в делбената маса, тъй като е продаден от всички съделители, а решението е обезсилено по отношение на друг имот който не е продаден, е разрешаван противоречиво от съдилищата?

Кога се счита реализирано правото на строеж, учредено за построяването на многоетажна сграда, състояща се от множество отделни обекти, както и дали ако сградата не е построена в груб строеж в петгодишен срок, се погасява правото на строеж и за отделните обекти, дори и някои от тях да са реализирани?

При разпределение на имоти по реда на чл. 292 ГПК/отм./ съдът следва ли да съставя разделителен протокол ? Относно жалбата на Е. А. и А. А. Длъжен ли е делбеният съд да извърши контрол за законосъобразност на одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект за поделяемост на сграда по чл. 203, ал. 2 ЗУТ /т. 1/ и чл. 203, ал. 2 ЗУТ / ? Допустимо ли е да се допусне разпределение на сграда на отделни жилища в нарушение на чл.40 ЗУТ и да се обособят отделни самостоятелни жилища от една сграда в съсобствен имот, без да се посочат какви части от поземления имот и от общите части на сградата принадлежат към всяко от новообразуваните жилища.

В кои случаи делбата може да се извърши чрез разпределение в дялове и за невъзможността да се приложи друг способ при 6 имота и наследници в 6 колена на общия наследодател , освен изнасяне на имотите на публична продан , противоречи на дадени от съдилищата разрешения в обратен смисъл със задължителна съдебна практика- т.19 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС?

Кога е налице несъобразяване с решението по допускане на делбата, ако в решението по извършването й допуснатите до делба помещения са описани като новообособени обекти и обосновава ли това недопустимост на решението по извършване на делбата с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване досежно обхвата на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата при констатирани промени в допуснатия до делба имот във фазата по извършване на делбата и последиците от незачитане на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата при нейното извършване ?

Следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника – ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии?

Може ли да бъде обект на придобивна давност имот, който е индивидуализиран едва с ПНИ и попада в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ преди приемане на този план?

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Относно критериите, по които следва да се извършва разпределението на имотите по чл. 292 от ГПК /отм/:, респективно чл. 353 от действащия ГПК.

Относно начина на уравнение на дяловете в имотите, разпределени по реда на чл.292 от ГПК /отм./.

Възниква ли задължение за ДФЗ – Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Относно условията и предпоставките, при наличието на които уговорената в търговските договори неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.

С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?

В случай на отмяна от Върховен административен съд на индивидуален административен акт /Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/, с който са били определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, може ли въззивната инстанция служебно, без ответникът да навежда доводи в тази насока и без да е направил възражение за прихващане, да приеме, че окончателни цени за достъп, съответно компенсаторни мерки, определени с последващ индивидуален административен акт /Решение Ц-6/13.03.2014 г. и Решение КМ-1/13.03.2014 г./, са приложими за ищеца /и то за минал период/?

Относно делба извършена чрез разпределение по чл. 292 ГПК /отм/ на три дяла и вместо това допуснатите до делба четири земеделски имота са изнесени на публична продан.

Относно доказателственото значение на протокол № 20 от 4.11.1968 г. на ИК на ОбНС при установена неавтентичност на подписа на председателя на ИК.

Относно предпоставките за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебното решение.

Представлява ли записването в емлячен регистър ,което не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такова писмено доказателство,т.е. необходимо ли е посредством изброените в чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ доказателства да бъде установено осъществяването и на конкретен придобивен способ ?

Какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора ?

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно писмените доказателства,посредством които в производство по чл. 11, ал .2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал,които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

Относно пазарната оценка на новообразуваните при делбата обособени обекти.

Относно преценката на разнопосочни заключения на вещи лица.

Щом е налице влязъл в сила съдебен акт по допускане на делбата, в който изрично е отчетено запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване – заедно и поотделно на праводателите на ответниците, и доколкото правото на ползване е абсолютно вещно право върху чужд имот и тежи, действа спрямо всички, и не се погасява с изгубване на собствеността върху вещта, трябва ли да обременява и самостоятелния дал на ищеца след прекратяване на съсобствеността?

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, по който въпрос поради наличие на противоречива практика на основание чл. 292 ГПК е образувано Тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСКТК на ВКС.

Доказва ли получаване на определена услуга в обем и цена, отразени във фактури, които са осчетоводени и отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената работа, респ.услуги и че се дължи плащане за същата.

Относно отговорността на държавата по ЗОДОВ за вредите от неоснователно обвинение през времето след изтичането на абсолютната погасителна давност за осъществяване на наказателно преследване до прекратяването на наказателното производство, ако то е прекратено и не е продължено по искане на обвиняемия или подсъдимия на основание чл. 21, ал. 2 НПК (отм.).

Относно допустимостта на делбата на дворно място, представляващо обща част по смисъла на чл.38 ЗС и значението на този въпрос при втората фаза на делбата.

Намира приложение приетото в т. 4 на ПП на ВС № 5 от 31.10.1972 г., че съпружеска имуществена общност става и сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, в случаите когато единият съпруг е собственик на идеална част от земята, върху която е построена сградата?

Относно възможността съдът да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута.

Валидно ли е саморъчно завещание, когато върху документа, обективиращ завещателните разпореждания, има техническо въздействие – заличаване на текст за възмездност на завещателното разпореждане; Ако мотивът за възмездност е включен в съдържанието на завещанието, може ли да отпадне /да бъде отменен/ чрез дописване на допълнителен текст в саморъчното завещание, сочещ на извършено от завещателя техническа въздействие върху част от текста на завещанието?
Как следва да се тълкува действителната воля на завещателя- според първоначалното съдържание на завещанието, или във връзка с допълнителните изявления, направени след подписа на завещанието?
В случай, че завещателят се отказва по собствена воля от първоначалния си мотив за възмездност на завещанието, следва ли последната действителна воля да бъде обективирана чрез съставяне на ново завещание, или е допустимо това да стане чрез заличаване на част от текста на саморъчното завещание?

Дали публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, когато за всеки от съделителите може да бъде обособен реален дял в съответствие с квотата му в съсобствеността?

Относно възможността делбата на наследствен имот да се извърши по колена когато дяловете са недостатъчни за всички съделители, но съответстват на броя на колената.

Необходимо ли е имота да е заприходен в баланса, за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДООП?

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Относно обвързаността на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение 115/07.11.2014год. по гр.д. No 2203/2014 год. на ВКС-II г.о. за допустимостта делбения съд да приключи делбеното производство във втората фаза на обекти/ имоти/, различни от тези допуснати до делба.

Относно възможността на застрахователя да упражни правото си да прекрати договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.202 ал.1 изр.2 и ал.2от КЗ/отм./,поради неизпълнение на задължението за плащане на една от разсрочените вноски от застрахователната премия ,без да изпрати уведомление на застрахования.

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Индивидуален административен акт на държавен орган, в който по закон се определя размера на цената по предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа от електроразпределителните дружества на производители на електрическа енергия и с отмяната на този акт отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му суми по договор?

Относно предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ може да се освободи от отговорност към увреденото лице с възражение за прекратяване на застрахователното правоотношение преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия.

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп и следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на предварително изпълнение?

Приложими ли са общите правила на ГПК за присъждане на разноските, направени в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР (Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред)?

Приложими ли са общите правила на ГПК за присъждане на разноските, направени в производството по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР (Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред).

По въпроси, свързани със застрахователни правоотношения, по които е налице противоречива съдебна практика.

Има ли правомощия гражданския съд при извършване на косвен съдебен контрол на административни актове по ЗОСОИ в спор за собственост да проверява законосъобразността на заповедта относно начина на обезщетяване – с реална собственост, или с акции, облигации и или друг начин, предвиден в закона, когато тези заповеди се противопоставят на страна, която не е участвала в производството по издаването им?

От кой момент изпада в забава длъжникът по задължение за връщане на дадено без основание?

Относно приложимостта на разпоредбата на чл.349, ал.6 ГПК / чл.288, ал.7 ГПК, отм./ при извършена делба и постановено уравнение на дяловете по реда на чл.353 ГПК/ чл.292 ГПК, отм./. Кой момент настъпва вещно – прехвърлителното действие на съдебното решение за извършване на делба по чл.353 ГПК / чл.292 ГПК, отм./?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна цялата разпоредителна сделка извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

Може ли съдът да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута?

Налице ли е правоприемство по чл. 123, ал. 1 КТ в хипотезата на пар. 63 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ бр. 93/24. 11. 2009 г. отм. / ?

1. При работа на смени/дежурства/ включват ли се в работното време нормативно определените почивки за хранене?
2. Как се изчислява извънредният труд при тримесечно сумирано отчитане на работното време, ако в съответния тримесечен период работникът или служителят е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Решаващият въззивен съд не е изложил мотиви по чл. 292 ГПК – не е посочил какво представляват движимите вещи /не са индивидуализирани/, не са оценени с оглед уравнение на дяловете, нито е препратил към решението за допускане на делбата им или към заключение на вещо лице, а е посочил в мотивите и диспозитива пунктове/в цифри/ по исковата молба, която съдът не може да приподпише, за да се счита неразделна част от решението. Не са изложени съображения как са сформирани двата дяла, за които липсва и остойностяване, не са посочени и трите имена на страните съгласно чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК.

1. В кой стадий на производството същото подлежи на спиране поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?
2. Подлежи ли на обжалване определението за спиране на производството поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?

Дали при констатиран от въззивния съд пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по доказателствено искане в исковата молба и при непълен доклад по делото, същият е следвало да се произнесе по това искане във въззивното производство, при липсата на жалба от страната, доколкото решението на първата инстанция е постановено в нейна полза?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

Отрицателните фактически твърдения на страните в гражданския процес подлежат ли на доказване, по какъв начин и как се разпределя доказателствената тежест?

Допустимо ли е прекратяване на трудов договор, извън случаите на чл. 192 КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя след надлежно формирана воля на работодателя чрез компетентен за това орган ? Допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудовото правоотношение?

Относно допълнителното решения на въззивната инстанция, предмет на подадените касационни жалби.

Относно съдържанието и вещноправния ефект на конститутивното съдебно решение за възлагане на имот в дял при делба със задължение за заплащане на уравнение в шестмесечен срок (чл.288 ал.7 във вр. чл. 288 ал.2,3 ГПК отм), ефект условно различен от последиците на решение за извършване на делба с разпределение (чл.292 ГПК отм) , обеман от въпроса за съобразяване с конститутивния диспозитив на влязлото в сила решение по делбата в последващ спор, при иск за произтичащи от правото на собственост вземания от неоснователно обогатяване във връзка с ползването на имота за период, през който уравнението не е било изплатено изцяло от получилия имота в дял ищец, когато обезсилване поради неплащане на уравнението не е било съдебно постановено по волята на кредитора ,предпочел принудително събиране на вземането си , въпреки забавеното плащане .

Относно съдържанието и вещноправния ефект на конститутивното съдебно решение за възлагане на имот в дял при делба със задължение за заплащане на уравнение в шестмесечен срок (чл. 288, ал. 7 във вр. чл. 288, ал. 2, 3 ГПК отм), ефект условно различен от последиците на решение за извършване на делба с разпределение (чл. 292 ГПК отм) , обеман от въпроса за съобразяване с конститутивния диспозитив на влязлото в сила решение по делбата в последващ спор, при иск за произтичащи от правото на собственост вземания от неоснователно обогатяване във връзка с ползването на имота за период, през който уравнението не е било изплатено изцяло от получилия имота в дял ищец, когато обезсилване поради неплащане на уравнението не е било съдебно постановено по волята на кредитора ,предпочел принудително събиране на вземането си , въпреки забавеното плащане .

Дали влязлото в сила решение за извършване на делба погасява правото на ползване на трето лице върху имотите, предмет на делбата?

Относно значението на факта, че единият съделител е извършил значителни подобрения в имота и за размера на притежавания от него дял.

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител -енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя – договорна или деликтна, с оглед претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?

За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай, че е издаден изпълнителен лист против прекия причинител на увреждането.

За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай на издадено осъдително решение срещу прекия причинител на увреждането.

Обвързана ли е държавата от постановения административен акт или решение на съд по жалба срещу такъв акт за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и допустимо ли е по предявен иск за собственост от или срещу държавата, тя да иска да се упражни косвен контрол за нищожност или унищожаемост на този административен акт?

За възможността единствено под условието на евентуалност да бъдат съединявани искове на увреденото лице срещу застраховател и делинквент, когато предварително е посочен кой е предпочитаният между тях ответник.

За трансформирането на правото на строеж върху конкретния обект, с изграждането му в груб строеж на всеки самостоятелен обект или с изграждането в груб строеж на цялата сграда,в която се намират тези обекти.

Относно последиците при предявен и уважен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ в идеална част,. възниква ли съсобственост между частично реституирания собственик и третото лице, купило от държавата, респективно правоприемниците му, или нереституираната идеална част става ли държавна собственост поради това, че сделката е обявена за нищожна.

При какви условия и предпоставки е приложим предвиденият в закона способ за извършването на делбата по чл. 292 ГПК / отм./?

Създават ли се права за кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж? Налице ли е правна легитимация на Р., с оглед на предхождащо вливане чрез поемане на дейност и последващо правоприемство? Следва ли правото да се придобие собствеността с влизане в сила на ЗОбС да се признае на организацията-правоприемник? Установяването произхода на средствата за строителство може ли да стане не само с писмени , но и с гласни доказателства? Дали понятието „сгради и постройки’, по чл. 3 ал.3 от ЗОбС включва временните постройки, посочени в чл.120 ППЗТСУ/ отм./? Договорът за прехвърляне на търговско предприятие, в който е отразено запазване на юридическата самостоятелност на прехвърлителя, води ли до ограничаване на правоспособността му?

За принципа на служебното начало и задължението на съда да проверява редовността на исковата молба, като съобразява връзката между нейната обстоятелствена, петитумна и адресна част по отношение на посочения ответник в трудовия спор.

Относно това, на какви изисквания следва да отговаря сградата по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, за да може да се придобие право на собственост върху земята от страна на ползвателя.

За действителността на съдебния акт, който е подписан от двама съдии от състава, при отбелязване на причините за липса на подпис на третия.

В кои случаи правната квалификация е свързана с допустимостта /включително кога е нарушено диспозитивното начало/ или неправилността на обжалваното решение – при различни видове искове, определящи вида на търсената защита, при различни институти на правото /договорна или деликтна отговорност/, при приложимостта на общия исков ред или на особените искови производства, при неправилна правна квалификация и др.?

За преценката за наличие за „проявена груба небрежност от страна на пострадалия”, както и относно преценката за определяне на справедливо обезщетение във връзка и с наличие на данни за „проявена груба небрежност от страна на пострадалия”.

Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, когато с последното решаващият съд е нарушил диспозитивното начало, произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и обхвата на търсената защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация обуславя правилността на решението. Разглеждането на иск, който не е предявен, и неразглеждането на предявения, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение.

Следва да се приеме,че ако върху имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС са предоставени вещни права на чужда държава в изпълнение на задължение,поето от българската държава с международен договор,с оглед разпоредбите на чл.27 от В. конвенция за правото на договорите от 1969г. и чл.21 и чл.22 от В. конвенция за дипломатическите отношения,правото на собственост не може да бъде възстановено реално по реда на ЗВСОНИ ?

Следва да се приеме,че ако върху имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС са предоставени вещни права на чужда държава в изпълнение на задължение,поето от българската държава с международен договор,с оглед разпоредбите на чл.27 от В. конвенция за правото на договорите от 1969г. и чл.21 и чл.22 от В. конвенция за дипломатическите отношения,правото на собственост не може да бъде възстановено реално по реда на ЗВСОНИ ?

Следва ли с решението по извършване на делбата да се определят и припадащите се общи части от дворното място, което е със статут на обща част?

От кой момент влиза в сила новото/промененото/щатно разписание, предвиждащо съкращаване на щата в училищата и какво е значението на изискването за съгласуване на списък образец № 1, част от който е щатното разписание на училищата с началника на Регионалния инспекторат по образованието?

Дали е допустимо съставеният протокол да не дава отговор каква е стойността на дяловете и какви суми се дължат за уравнението им, както е в конкретния случай?

Допустимо ли е да се извърши делба чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./ или чрез теглене на жребие по колена, ако за наследниците от всяко коляно /но не и за всеки един от тях/ може да се обособи отделен дял от допуснатите до делба имоти ? Длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне експертиза за поделяемостта на допуснатите до делба имоти, ако такава експертиза не е била поискана от страните ?

Допустимо ли е да се извърши делба чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./ или чрез теглене на жребие по колена, ако за наследниците от всяко коляно /но не и за всеки един от тях/ може да се обособи отделен дял от допуснатите до делба имоти? Длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне експертиза за поделяемостта на допуснатите до делба имоти, ако такава експертиза не е била поискана от страните ?

1. Какво следва да се разбира под “противоречиво разрешавани въпроси” по смисъла на чл. 292 ГПК – необходимо ли е по тях да е формирана сила на пресъдено нещо или е достатъчно да бъдат изведени с определението по чл. 288 ГПК противоречиви правни изводи?
2. За да се направи предложение по чл. 292 ГПК, следва ли правните въпроси от значение за изхода на делото, да са противоречиво разрешени с две решения по чл. 290 ГПК или е достатъчно това противоречие да е формирано между решение по чл. 290 ГПК и определение по чл. 288 ГПК?

Според установената съдебна практика отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се установи наличие на навооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на съответната дължима грижа при водене на делото. Нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти.
Отмяна е допустима и при хипотеза на открити нови писмени доказателства – това са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.
Постановеното съдебно решение от състава на ВКС на осн. чл. 290 ГПК не е съобщено на молителката, тъй като същото е окончателно и не подлежи на обжалване. С оглед на посочените факти съдът намира, че не се установява нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно поради нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в производството пред ВКС, съответно да не е надлежно представлявана или да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Какво е действието на пар. 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ и по-точно – дали отпадането на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове настъпва автоматично, с изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 и ал. 4, или е необходима административна процедура, която да преустанови това действие ?

Може ли за един от допуснатите до делба земеделски имоти на значителна стойност в резултат на подобрения, извършени в него да се постановява изнасяне на публична продан, а другите да се разпределят по чл. 292 ГПК /отм/, поради противоречи с решение № 90/27.02.2003г. по гр.д.№ 522/2002г I гр.о., с което е прието, че не може да се изнася на публична продан имот, когато броя на допуснатите до делба имоти е равен, или по-голям от броя на съделителите и решение № 212 от 08.05.1996г. по гр.д.№ 85/1996г., с което се приема, че извършването на подобрения от някой от съделителите може да се приеме като основание за разпределение?

Относно идентична хипотеза по въпроса за конкуренция на основанията за придобито право на собственост в хипотезите на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и това на имотно обезщетяване при отчуждаване през 1981 година за нуждите на курорт „Д.” с Решение Nо 952 от 10 07.2008 година по гр.д. Nо 2580/2007 година на ВКС -IV отд., с което е потвърдено Решение Nо 23/ 23.01. 2007 година по гр. възз. д. Nо 1572/ 2006 година на Варненския ОС.

Относно изнасянето на делбения имот на публична продан.

Допустимо ли е касационно обжалване на въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на молби за допускане на обезпечителни мерки?

Относно действителната пазарна цена на имотите допуснати до делба към момента на постановяване на решението му и извършване съобразно това разпределение по реда на чл. 292 е в нарушение на задължителната практика на ВС на РБ изразена в ПП на ВС № 7 от 28.11.1973 г.

За възстановянето правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост.

Въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото съдът не е изследвал настоящата стойност на дарените имоти, чрез която се осъществява обезвъзмездяването по чл. 36 ЗН и неправилно е приложил материалния закон, намалявайки дарение, извършено от разполагаемата част на наследодателите.

Правоприемник ли е ПК“С“, гр. С. на РКС“И“ С.?

Относно противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства пред въззивния съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./.

Кога е налице самостоятелен обект, който може да бъде годен предмет на прехвърлителна сделка?

Административният акт за одобряване на кадастралния план, отразява ли се на правото на собственост на заснетите с този план имоти и има ли правно значение при предявения спор за собственост, по който всяка от страните твърди, че й е възстановено правото на собственост върху различен земеделски имот в старите му реални граници?

При какви предпоставки може да се даде предписание от съда при условията на чл. 15, ал. 3 ПУРНЕС /отм./, респективно съда да овласти етажен собственик да извърши предписаните мерки ?

Може ли по аналогия да се приложат разрешенията свързани със законите, регламентиращи реституция на правото на собственост, а именно ако земята е застроена от държавата по законно установения ред, тя става собственик на земята и на сградите, а ако впоследствие е била възстановена само земята, то автоматично се учредява право на строеж и съответното право на ползване на прилежащия към сградите терен /решение № 1* от 23.08.1995 г. по гр.д. № 1519/95 г., IV г.о./ към настоящия случай, при който ответното дружество притежава сгради в терен, предоставен на ищцовото дружество? Може ли държавно дружество, което владее имот въз основа на акт за държавна собственост да се позовава на добросъвестно владение и съответно на 5 годишна давност?

Може ли с обявяване от председателя на съдебния състав общото процентно увеличение на недвижимите имоти в страната въобще, при разпределяне на недвижимите имоти при поставянето им в дял на отделните съделители,да се приеме оценката на недвижимите имоти по същите критерии и тази оценка да е меродавна за страните?

Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Относно съотношението на различните правни способи,предвидени в ГПК,за ликвидиране на съсобствеността,предпоставките за тяхното приложение и с оглед на приложението на същите по отношение на настоящия спор.