чл. 292 ГПК

Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

1. Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД?
2. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит - само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение (възнаградителни лихви) и/или законните лихви?

Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на свобода на религията, а и от нарушаване на забраната за дискриминация, основана на религия, в полза на: 1) религиозна институция, регистрирана в Република България; 2) представител на религиозната институция в това му качество и 3) последовател на вероизповеданието на институцията, който при извършване на деликта не е посочен лично като носител на засегнатото неимуществено право?

Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./?

Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК 1985 /отм./, респективно чл. 23, ал. 2 СК?

Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, носимо или търсимо задължение е, респ. – от кой момент възниква и става изискуемо това задължение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му и кога се освобождава от последиците на тази забава?
Кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ?

Относно определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен близък при трудова злополука.

1. Какъв е смисълът на понятието ”упражняване на правото на строеж”, употребено в чл. 67 ЗС , когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти?
2. От кой момент започва да тече давностният срок по чл. 67 ЗС и прекъсва ли се той при прехвърляне на правото на строеж от първоначалния на последващ суперфициар?
3. Обусловено ли е упражняването на правото на строеж за отделни обекти в сграда от едни суперфициари от упражняването на съответните права от други суперфициари, когато те са сключили индивидуални договори със собственика на земята?

Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Частичното плащане на парично задължение по договор представлява ли признание на цялото вземане, по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, имащо за последица прекъсване на давността за неплатения остатък от задължението?

1. Допустимо ли е насочване на изпълнението върху движима вещ, предмет на особен залог, срещу трето лице, придобило вещта след вписването на договора за особен залог, и има ли то положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ (редакция до ЗИД ЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 год. , в сила от 30.12.2016 год.), ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида?
2. Оригинерен или деривативен способ на придобиване на собственост върху имота е продажбата на недвижим имот като част от заложено по реда на ЗОЗ (редакция до ЗИД ЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 год., в сила от 30.12.2016 год.), търговско предприятие и съответно дали с извършване на проданта по реда на ЗОЗ се погасяват наложени възбрани и / или вписани ипотеки върху имота?
3. След извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?

1. Има ли правомощие председателят на кооперация или кооперативен съюз по Закона за кооперациите да сключва сделки на разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях без решение на общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК?
2. Наличието на решение на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК необходимо условие ли е за действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия кооперацията орган?

В заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ задължен ли е работодателят да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата / чрез изброяването им или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение/ или това не е необходимо?

Може ли да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на действие на вписването и ипотеката вече е била заличена по реда на чл. 22 ПВ?

Дали с разпоредбата на пар. 1 ЗДЗС /ДВ 46/2006/ е постановено спиране на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, който е започнал да тече на 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС /ДВ, бр. 33/1996г./, преди този срок да изтече?

Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 ЗАЗ (Закона за арендата в земеделието) / ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017г./, при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?

Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Приложимо ли е и при какви предпоставки вписването на основание чл. 27, ал. 2 ЗАЗ на прекратяване на договор за аренда със срок до 10 години, поради едностранното му извънсъдебно разваляне при неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от 3 месеца съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ?
Действителен ли е договор за наем, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, ако същият е с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, с оглед наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обектите, посочени в чл. 1, ал. 3 ЗАЗ?
Сключен не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, конвертира ли се в действителен договор за наем на същата?

За вида недействителност на договор,сключен от пълномощник без представителна власт при липса на потвърждение от лицето, от името на което е сключен.

Дължи ли се обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ на лице, което е постъпило на работа като пенсионер /след като е бил кадрови военнослужещ/ и към момента на пенсионирането си, от предходния работодател е получил обезщетение по реда на чл. 237 ал. 1 З./отм./, т.е. вече е упражнил и реализирал правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди момента на възникване на трудово правоотношение с настоящия работодател, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения № 235 от 3.07.2014г. по гр.д.№ 969/2014г. на ІV г.о. и № 270 от 24.03.2014г. по гр.д. № 1296/2013г. на ІІІ гр.о. и № 15 от 2.02.2016г. по гр.д.№ 2520/2015г. на ІІІ?

Относно противоречие със задължителната практика на ВКС, предмет на решенията: № 820 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., № 750 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 1794/2009 г., № 912 от 18.01.2011 г. по гр.д.№ 1753/2009 г., № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/2009 г. и № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 1623/2009 г., всичките на І г.о.

Може ли да се придобие при действието на чл. 31, ал. 3 ЗК (отм.) чрез давностно владение вещ, която е собственост на Ж.. Противоречивата практика по този въпрос вече е уеднаквена от състав на II г.о. на ВКС?

Относно отговорността към кредитора-прехвърлител по алеаторния договор при повече от един длъжници-приобретели – солидарна ли е или разделна.

Допустимо ли е решение с което на съделител е възложен имот който вече не съществува в делбената маса, тъй като е продаден от всички съделители, а решението е обезсилено по отношение на друг имот който не е продаден, е разрешаван противоречиво от съдилищата?

Кога се счита реализирано правото на строеж, учредено за построяването на многоетажна сграда, състояща се от множество отделни обекти, както и дали ако сградата не е построена в груб строеж в петгодишен срок, се погасява правото на строеж и за отделните обекти, дори и някои от тях да са реализирани?

При разпределение на имоти по реда на чл. 292 ГПК/отм./ съдът следва ли да съставя разделителен протокол ? Относно жалбата на Е. А. и А. А. Длъжен ли е делбеният съд да извърши контрол за законосъобразност на одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект за поделяемост на сграда по чл. 203, ал. 2 ЗУТ /т. 1/ и чл. 203, ал. 2 ЗУТ / ? Допустимо ли е да се допусне разпределение на сграда на отделни жилища в нарушение на чл.40 ЗУТ и да се обособят отделни самостоятелни жилища от една сграда в съсобствен имот, без да се посочат какви части от поземления имот и от общите части на сградата принадлежат към всяко от новообразуваните жилища.

Допустимо ли е да се извършва делба по реда на чл. 292 ГПК /отм./ при положение, че единият от отделните обекти, който е допуснат до делба и е поставен в дял не отговаря и не представлява самостоятелен жилищен имот, а другият е самостоятелен жилищен имот?

В кои случаи делбата може да се извърши чрез разпределение в дялове и за невъзможността да се приложи друг способ при 6 имота и наследници в 6 колена на общия наследодател , освен изнасяне на имотите на публична продан , противоречи на дадени от съдилищата разрешения в обратен смисъл със задължителна съдебна практика- т.19 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС?

Каква доказателствена тежест носи изпълнителя по договор за обществена поръчка при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание възнаграждения ? Задължен ли е възложителят да доказва реално извършените от изпълнителя разходи или е достатъчно позоваването му на липсата на основание за задържане на получената в повече престация?

Следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника – ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии?

Може ли да бъде обект на придобивна давност имот, който е индивидуализиран едва с ПНИ и попада в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ преди приемане на този план?

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Възниква ли задължение за ДФЗ – Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Относно извършване на делбата противоречи на принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН всеки наследник да получи дела си в натура, доколкото това е възможно.

Предпоставка за уважаването на иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ ли е намаляването на масата на несъстоятелността в резултат от извършеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособност изпълнение на парично задължение?

Относно условията и предпоставките, при наличието на които уговорената в търговските договори неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.

Относно приложението на чл. 10, ал. 2 ЗН в хипотеза на наследяване на наследник по заместване и статута на наследник на преживялата съпруга на наследника. Относно характера на наследството като съвкупност от права и задължения. Кое лице има качеството наследник по см. на чл. 212 ЗЗД , включващо възстановени земеделски земи и нищожен ли е договора за продажба на наследство, ако продавачът няма качеството на наследник и произвежда ли такъв договор вещно-правно действие?

С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?

В случай на отмяна от Върховен административен съд на индивидуален административен акт /Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/, с който са били определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, може ли въззивната инстанция служебно, без ответникът да навежда доводи в тази насока и без да е направил възражение за прихващане, да приеме, че окончателни цени за достъп, съответно компенсаторни мерки, определени с последващ индивидуален административен акт /Решение Ц-6/13.03.2014 г. и Решение КМ-1/13.03.2014 г./, са приложими за ищеца /и то за минал период/?

Относно делба извършена чрез разпределение по чл. 292 ГПК /отм/ на три дяла и вместо това допуснатите до делба четири земеделски имота са изнесени на публична продан.

Относно доказателственото значение на протокол № 20 от 4.11.1968 г. на ИК на ОбНС при установена неавтентичност на подписа на председателя на ИК.

Относно противоречие на извода на въззивния съд, че описът на наследството, изискуем по чл. 30, ал. 2 ЗН, има само доказателствено значение за установяване размера на оставеното наследство, с разрешението, дадено в решение № 1* от 20.12.1991 г. по гр.д. № 1081/91 г. на ВС, I г.о., съгласно което когато заветникът или надареният не е наследник по закон, възстановяване на запазена част се допуска само ако наследникът е заявил, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен по предвидения в закона ред.

Дали в исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ сънаследник е материално легимитиран да иска признаване на право на възстановяване на собствеността в полза и на другите сънаследници, ако наследодателят към момента на образуване на ТКЗС е бил починал или могат да упражнят само тези наследствени права, произтичащи от тези преки наследодатели, които при образуване на ТКЗС са били живи, респ. само собствени права, ако наследява директно от починалия преди образуване на ТКЗС общ наследодател?

Относно конкуренцията на права между реституиран собственик и ползувател, позоваващ се на правата си по пар. 4а ЗСПЗЗ и относно допустимите възражения на последния по отношение легитимацията на ползващата се от влязлото в сила решение на Общинска служба земеделие страна.

Относно предпоставките за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебното решение.

Представлява ли записването в емлячен регистър ,което не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такова писмено доказателство,т.е. необходимо ли е посредством изброените в чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ доказателства да бъде установено осъществяването и на конкретен придобивен способ ?

Какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора ?

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно противоречива съдебна практика по приложението на чл. 39, ал. 2 ЗС.

Относно писмените доказателства,посредством които в производство по чл. 11, ал .2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал,които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

Относно пазарната оценка на новообразуваните при делбата обособени обекти.

От кого следва да изхожда съгласието за уволнение, свързано с предварителната закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган ?

Относно преценката на разнопосочни заключения на вещи лица.

Щом е налице влязъл в сила съдебен акт по допускане на делбата, в който изрично е отчетено запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване – заедно и поотделно на праводателите на ответниците, и доколкото правото на ползване е абсолютно вещно право върху чужд имот и тежи, действа спрямо всички, и не се погасява с изгубване на собствеността върху вещта, трябва ли да обременява и самостоятелния дал на ищеца след прекратяване на съсобствеността?

Относно неоснователността на иска за собственост, когато в мотивите приема , че спорни са само 30 кв.м. от цялата площ от 570 кв.м. и не е поискано изменение на иска. Допустимостта предмет на иска за собственост да бъде реална част от недвижим имот и следва ли същата да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел? Следва ли съдът в производството по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС да извърши косвен контрол за материална законосъобразност на административен акт, когато в производството по издаването му е страна само един от съсобствениците ?

Относно правната характеристика на длъжността “митнически специалист” и длъжността “младши митнически специалист” с оглед приложението на пар. 9, ал. 1 ПДР на Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129/26.06.2012г. и законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ.

При настъпило ПТП за вредите, от което, съгласно чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно и двамата водачи на участвалите в него моторни- превозни средства, следва ли отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, /респ. на Гаранционния фонд/ на единия от водачите пред увредените трети лица да е ½ или следва да намери приложение общият правен принцип, че всеки от тях отговаря в пълен размер пред пострадалите, независимо от личния принос на конкретния делинквент за настъпване на вредите?

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

Относно правото на купувача по предварителен договор за продажба да го развали при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, когато: ответникът – продавач е в забава повече от две години, извършено е от него, като продавач, прехвърляне на собствеността на трето лице и дали забавата съставлява негово виновно поведение, ако е въведена обща забрана за строителство през летните месеци в крайбрежните зони, или се явява „форсмажорно” обстоятелство се явява в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и сл.

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, по който въпрос поради наличие на противоречива практика на основание чл. 292 ГПК е образувано Тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСКТК на ВКС.

По въпроса за определяне размера на пропуснатите ползи като вреди, подлежащи на обезщетяване по чл. 82 ЗЗД при договорно неизпълнение.

Доказва ли получаване на определена услуга в обем и цена, отразени във фактури, които са осчетоводени и отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената работа, респ.услуги и че се дължи плащане за същата.

Относно отговорността на държавата по ЗОДОВ за вредите от неоснователно обвинение през времето след изтичането на абсолютната погасителна давност за осъществяване на наказателно преследване до прекратяването на наказателното производство, ако то е прекратено и не е продължено по искане на обвиняемия или подсъдимия на основание чл. 21, ал. 2 НПК (отм.).

Противоправно по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ ли е бездействието на ЧСИ, ако същият не е наложил поискан от взискателя запор върху вземане на длъжника, поради невнасяне от взискателя на авансова такса за извършването му и длъжен ли е ЧСИ в такъв случай да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие. ЧСИ или взискателят следва да прояви активност за определяне и внасяне на дължимата авансова такса за извършване на поискано изпълнително действие.

Какъв е давностният срок за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа – 2-месечен по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно КТ или общият 3-годишен по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ?

Намира приложение приетото в т. 4 на ПП на ВС № 5 от 31.10.1972 г., че съпружеска имуществена общност става и сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, в случаите когато единият съпруг е собственик на идеална част от земята, върху която е построена сградата?

От кой момент започва да тече давността за вземания, установени с извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 ГПК /отм./, за събирането на които е образувано изп. производство – дали това е датата на прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1 ГПК или датата на последното валидно предприето изпълнително действие по прекратеното изп. дело?

Относно възможността делбата на наследствен имот да се извърши по колена когато дяловете са недостатъчни за всички съделители, но съответстват на броя на колената.

Необходимо ли е имота да е заприходен в баланса, за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДООП?

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Относно обвързаността на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение 115/07.11.2014год. по гр.д. No 2203/2014 год. на ВКС-II г.о. за допустимостта делбения съд да приключи делбеното производство във втората фаза на обекти/ имоти/, различни от тези допуснати до делба.

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Относно възможността обемът на отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да е различен от този на отговорността на делинквента и размерът на определеното обезщетение за обезвреда по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да е различен от присъденото обезщетение по уважен в наказателния процес деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

Относно прекратяване договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с фингирано връчване на известие за прекратяване на договора, поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 260, ал. 2 КЗ, чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./ и отговорността на застрахователя при неизпълнени задължения по чл. 294, ал. 1 КЗ /отм./ да впише прекратяването в регистъра на ГФ.

Индивидуален административен акт на държавен орган, в който по закон се определя размера на цената по предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа от електроразпределителните дружества на производители на електрическа енергия и с отмяната на този акт отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му суми по договор?

Относно темпоралното действие на влязло в сила решение на ВАдмС, отменящо индивидуален административен акт по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗЕ, инкорпориран в решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, разрешението на който е постановено от ВАС в отклонение на приетото от постановена по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика от ВКС.

Когато страните са обвързани от договор за предоставяне на услуга, чиято цена е определена по размер с индивидуален административен акт по силата на закона /чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ/ и този индивидуален административен акт бъде отменен по реда на АПК, отпадат ли с обратна сила породените от акта правни последици в договорни отношения между страните?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп и следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на предварително изпълнение?

Приложими ли са общите правила на ГПК за присъждане на разноските, направени в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР (Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред)?

Приложими ли са общите правила на ГПК за присъждане на разноските, направени в производството по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР (Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред).

По въпроси, свързани със застрахователни правоотношения, по които е налице противоречива съдебна практика.

Има ли правомощия гражданския съд при извършване на косвен съдебен контрол на административни актове по ЗОСОИ в спор за собственост да проверява законосъобразността на заповедта относно начина на обезщетяване – с реална собственост, или с акции, облигации и или друг начин, предвиден в закона, когато тези заповеди се противопоставят на страна, която не е участвала в производството по издаването им?

Годен придобивен способ ли е постановление за възлагане на недвижим имот, когато с присъда на наказателния съд е признато, че действията на съдебния изпълнител по изпълнението съставляват престъпление по служба /чл. 282, ал. 1 НК /, като имотът е възложен на взискател, за който не е установено да е кредитор на длъжника?

Относно приложимостта на разпоредбата на чл.349, ал.6 ГПК / чл.288, ал.7 ГПК, отм./ при извършена делба и постановено уравнение на дяловете по реда на чл.353 ГПК/ чл.292 ГПК, отм./. Кой момент настъпва вещно – прехвърлителното действие на съдебното решение за извършване на делба по чл.353 ГПК / чл.292 ГПК, отм./?

Какъв е давностният срок за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа - 2-месечен по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно КТ, или общият 3-годишен по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ?

Може ли съдът да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута?

1. Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?
2. Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище- лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?
3. Какви са последиците при извършване на доброволна делба без участието на единия съпруг, когато идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност?
4. Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23 СК, ал. 1 и 2 / чл. 21 СК 1985 /отм./, ал.1 и 2/ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Следвало ли е, за да придобие правото на собственост чрез способа по чл. 79 ЗС, ответникът (сега касатор) да се позове на придобивна давност по отношение на всеки от предишните приобретатели (според приложените нотариални актове) на имота? Следвало ли е спрямо всеки един от предишните приобретатели да изтече давностния срок по чл. 79 ЗС – поради противоречие на възприетите от въззивния съд разрешения с т.2 на тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС?

Налице ли е правоприемство по чл. 123, ал. 1 КТ в хипотезата на пар. 63 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ бр. 93/24. 11. 2009 г. отм. / ?

Какви възражения на длъжника са допустими в производството по иска по чл. 422 ГПК?

1. При работа на смени/дежурства/ включват ли се в работното време нормативно определените почивки за хранене?
2. Как се изчислява извънредният труд при тримесечно сумирано отчитане на работното време, ако в съответния тримесечен период работникът или служителят е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му?

Дължи ли се неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

1. Отрицателните фактически твърдения на страните в производството по граждански дела подлежат ли на доказване, по какъв начин, как се разпределя доказателствената тежест?
2. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение?

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Решаващият въззивен съд не е изложил мотиви по чл. 292 ГПК – не е посочил какво представляват движимите вещи /не са индивидуализирани/, не са оценени с оглед уравнение на дяловете, нито е препратил към решението за допускане на делбата им или към заключение на вещо лице, а е посочил в мотивите и диспозитива пунктове/в цифри/ по исковата молба, която съдът не може да приподпише, за да се счита неразделна част от решението. Не са изложени съображения как са сформирани двата дяла, за които липсва и остойностяване, не са посочени и трите имена на страните съгласно чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК.

Относно действието на Р. № 12/ 77 г. по отношение прехвърлените права от държавата на кооперациите. По въпроса ВКС се е произнесъл с р.№ 40/ 15.07.2010 г. по т.д.№ 517/ 2009г., II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

1. В кой стадий на производството същото подлежи на спиране поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?
2. Подлежи ли на обжалване определението за спиране на производството поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?

Дали при констатиран от въззивния съд пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по доказателствено искане в исковата молба и при непълен доклад по делото, същият е следвало да се произнесе по това искане във въззивното производство, при липсата на жалба от страната, доколкото решението на първата инстанция е постановено в нейна полза?

Какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието?

Следва ли да се квалифицира като иск по чл. 12, ал. 2 ЗН претенцията по сметки на съделител за извършени от него подобрения в имота, предмет на делбата, ако съделителят не е съсобственик по наследствено правоприемство, а е съсобственик по силата на правна сделка?

Следва ли всеки съделител да получи дял в натура, когато има достатъчно имоти за всички съделители в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН във връзка с чл. 292 ГПК /отм./?

Какви са правните последици, ако в колективен трудов договор /КТД/ е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, а не предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно чл. 333, ал. 4 КТ?
Какво е правното значение на документа, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието в случай, че документът е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган?

По какъв начин се изчислява обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ?

1. Необходимо ли е решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството или вещно право върху него, в съответствие с компетентността на Общото събрание, предвидена в чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, за действителността на разпоредителна сделка, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители)?
2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона, на две търговски дружества?

Допустимо ли е прекратяване на трудов договор, извън случаите на чл. 192 КТ да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя след надлежно формирана воля на работодателя чрез компетентен за това орган ? Допустимо ли е при липса на изрична забрана в КТ институтът на упълномощаването да се приложи по отношение на прекратяването на трудовото правоотношение?

Относно допълнителното решения на въззивната инстанция, предмет на подадените касационни жалби.

Относно допустимостта и основателността на прекия иск на пострадалия от деликт срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, при наличие на издаден въз основа на влязла в сила присъда и уважен в наказателното производство деликтен иск по чл. 45 ЗЗД, изпълнителен лист срещу последния.

Относно прилагането на чл. 31, ал. 2 ЗС с оглед вложения в понятието „лично ползване” смисъл , след приемане на Тълкувателно решение №7 от 02.11.2012г ОСГК касационната жалба е допусната до разглеждане с определение №1405от 10.12.2012г..

Относно съдържанието и вещноправния ефект на конститутивното съдебно решение за възлагане на имот в дял при делба със задължение за заплащане на уравнение в шестмесечен срок (чл.288 ал.7 във вр. чл. 288 ал.2,3 ГПК отм), ефект условно различен от последиците на решение за извършване на делба с разпределение (чл.292 ГПК отм) , обеман от въпроса за съобразяване с конститутивния диспозитив на влязлото в сила решение по делбата в последващ спор, при иск за произтичащи от правото на собственост вземания от неоснователно обогатяване във връзка с ползването на имота за период, през който уравнението не е било изплатено изцяло от получилия имота в дял ищец, когато обезсилване поради неплащане на уравнението не е било съдебно постановено по волята на кредитора ,предпочел принудително събиране на вземането си , въпреки забавеното плащане .

Относно съдържанието и вещноправния ефект на конститутивното съдебно решение за възлагане на имот в дял при делба със задължение за заплащане на уравнение в шестмесечен срок (чл. 288, ал. 7 във вр. чл. 288, ал. 2, 3 ГПК отм), ефект условно различен от последиците на решение за извършване на делба с разпределение (чл. 292 ГПК отм) , обеман от въпроса за съобразяване с конститутивния диспозитив на влязлото в сила решение по делбата в последващ спор, при иск за произтичащи от правото на собственост вземания от неоснователно обогатяване във връзка с ползването на имота за период, през който уравнението не е било изплатено изцяло от получилия имота в дял ищец, когато обезсилване поради неплащане на уравнението не е било съдебно постановено по волята на кредитора ,предпочел принудително събиране на вземането си , въпреки забавеното плащане .

Дали влязлото в сила решение за извършване на делба погасява правото на ползване на трето лице върху имотите, предмет на делбата?

Относно възможността чрез прекия иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента на пострадалия от деликт да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по- висок размер от определеното му с влязъл в сила съдебен акт обезщетение от прекия причинител на вредата, когато в наказателното производство по реда на чл. 45 ЗЗД е присъдено обезщетение за причинените от последния неимуществени вреди.

Относно значението на факта, че единият съделител е извършил значителни подобрения в имота и за размера на притежавания от него дял.

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Относно приложението на чл. 120 ЗЗД и зачитане на придобивната давност в полза на починал наследодател и възможността да бъде релевирана от наследниците и зачетена , без наследодателят да се е позовал на придобито вещно права по отношение на процесния имот , като поради наличие на констатирани противоречиви решения по чл. 290 ГПК.

От кога следва да се счита, че започва да тече срок за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК, и връчването съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя ли в този случай началния момент на срока за подаване на жалби, указан в чл. 315, ал. 2 ГПК?

Налице ли е съкращаване на щата като основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в случаите, когато работникът или служителят е възстановен от съда на заеманата преди уволнението му длъжност, която не съществува в действащото към момента на възстановяването му щатно разписание; длъжен ли е работодателят-учебно заведение да включи щатна бройка за длъжността, на която е възстановен уволнен работник въз основа на влязло в сила съдебно решение? (по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК)
Длъжен ли е работодателят-учебно заведение да извърши подбор, ако в щата на училището не е налице друга длъжност, еднаква с тази, която се съкращава, както и длъжен ли е да извършва подбор между всички педагози, заемащи различни длъжности в училището? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител -енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя – договорна или деликтна, с оглед претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?

Обвързана ли е държавата от постановения административен акт или решение на съд по жалба срещу такъв акт за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и допустимо ли е по предявен иск за собственост от или срещу държавата, тя да иска да се упражни косвен контрол за нищожност или унищожаемост на този административен акт?

Допустимо ли е чрез упълномощаване да се делегира работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ?

1. При приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право, касае ли хипотезите на придобивна давност?
2. Изтеклият, установен от закона срок по чл. 79 ЗС води ли автоматично до придобиване на право на собственост и позоваването на давност елемент ли е от фактическия състав на придобивно основание?
3. За възможността да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС, от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и възможността неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.

При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца или същото се предполага?

За възможността единствено под условието на евентуалност да бъдат съединявани искове на увреденото лице срещу застраховател и делинквент, когато предварително е посочен кой е предпочитаният между тях ответник.

Допустимо ли е придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, с изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, или необходимият за това давностен срок е винаги десетгодишен, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС?

Относно допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” в случаите на уважен с влязло в сила решение иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е обосновано и приложното поле на касационното обжалване. К.

По въпросите за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при наличие на уважен иск по чл. 45 ЗЗД на увреденото лице срещу делинквента и за значението на изплащането на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД деликтно обезщетение за допустимостта и основателността на прекия иск.

1. Допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК?
2. Предявяването на иска по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК в посочената хипотеза представлява ли основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, по което документът е бил представен?
3. Допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК?

За трансформирането на правото на строеж върху конкретния обект, с изграждането му в груб строеж на всеки самостоятелен обект или с изграждането в груб строеж на цялата сграда,в която се намират тези обекти.

Допустимо ли е по иск за собственост на недвижим имот ответникът, който противопоставя върху имота права по пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ /ПК, ОСЗГ/, в това число и че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията на земята?

Съставлява ли личното ползване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС или от значение е само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ?

Може ли да се възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл. 326, ал. 1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието?

При какви условия и предпоставки е приложим предвиденият в закона способ за извършването на делбата по чл. 292 ГПК / отм./?

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?

Създават ли се права за кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж? Налице ли е правна легитимация на Р., с оглед на предхождащо вливане чрез поемане на дейност и последващо правоприемство? Следва ли правото да се придобие собствеността с влизане в сила на ЗОбС да се признае на организацията-правоприемник? Установяването произхода на средствата за строителство може ли да стане не само с писмени , но и с гласни доказателства? Дали понятието „сгради и постройки’, по чл. 3 ал.3 от ЗОбС включва временните постройки, посочени в чл.120 ППЗТСУ/ отм./? Договорът за прехвърляне на търговско предприятие, в който е отразено запазване на юридическата самостоятелност на прехвърлителя, води ли до ограничаване на правоспособността му?

За принципа на служебното начало и задължението на съда да проверява редовността на исковата молба, като съобразява връзката между нейната обстоятелствена, петитумна и адресна част по отношение на посочения ответник в трудовия спор.

Относно началния момент , от който е налице фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж в сграда, в която , правото на строеж за различните обекти принадлежи на различни лица, и уеднаквяване на критериите относно приобретателя на правото на строеж-строител, лицата-изпълнители на строежа и лицата , добросъвестни владелци на построен обект преди завършването на цялата сграда, предвид необходимостта за изясняване точния смисъл на законодателя по приложението на чл. 67 ЗС по проблема за началния момент, от който е налице фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж с цел да се уеднакви практиката по приложение на чл. 67 ЗС за тези типични и повтарящи се хипотези , което би довело и до развитие на правото.

Кой е работодател и надлежна страна по трудови спорове в случаите, когато трудовият договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ-работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган, по който са налице влезли в сила съдебни решения на различни състави при ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК с противоречиво разрешение по посочения правен въпрос ?

Относно процесуалноправно легитимираната страна да отговаря по исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ в случай, че трудовият договор е сключен за длъжността директор на държавно училище и трудовият договор е подписан от висшестоящ орган – министъра на образованието и науката-хипотеза на чл. 61, ал. 2 КТ.

Относно материалноправната легитимация на Р., действащ като горестоящ орган по чл.61, ал.2 от КТ по исковете с пр. осн. чл. 344, ал.1 от КТ, както и за правоприемството по материалното правоотношение между закрития Ц., като предприятие, в което е длъжността на ищеца и създадения Общински комплекс, на осн. чл.123 от КТ .

Дали частичното изграждане на сграда по учреденото право на строеж е основание да се приеме, че правото на строеж е погасено, с оглед разпоредбата на чл. 67 ЗС? Относно точния смисъл на понятието „упражняване на правото на строеж”, терминологично и смислово различаващо се от понятието „реализиране”.

Дали правото на строеж се реализира с изграждането в груб строеж на всеки отделен и самостоятелен обект на вещни права или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, състояща се от отделни самостоятелни обекти, който правен въпрос е свързан с решаващите изводи на въззивния съд – че ако правото на строеж за отделни обекти от сграда се притежава от различни лица, то от значение при извършване на преценка дали правото на строеж за всеки самостоятелен обект от сградата е реализирано в предвидения в чл. 67, ал. 1 ЗС срок е не обстоятелството дали и кога е завършено строителството на цялата сграда, а кога е завършено изграждането на всеки един от самостоятелните обекти в същата, като в случая правото на собственост е възникнало за суперфициарния собственик за всеки отделен обект от изграждането на този конкретен обект в груб строеж и съответно от този момент се счита за реализирано ?

Относно приложението на чл. 38, ал. 1 ЗЗД към законното органно представителство на търговските дружества. Дали при уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД се дължи връщане само на даденото по нищожния договор или се дължи и обезщетение, и по-конкретно дължи ли се лихва върху даденото по нищожен договор и ако се дължи от кой момент? Еднакви ли са последиците от уважаване на иск по чл. 34 ЗЗД, чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД с последиците от уважаването на иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и длъжни ли са съдилищата да постановят едновременна реституция на даденото от двете страни по договор, който са признали за нищожен?

1. При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”?
2. Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл. 45 ЗЗД за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск срещу застрахователя?

За действителността на съдебния акт, който е подписан от двама съдии от състава, при отбелязване на причините за липса на подпис на третия.

Ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник, може ли кредиторът да развали договора с другия длъжник поради неизпълнение, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, или няма това право, поради съответното приложение на правилата за солидарните задължения спрямо неделимото за издръжка и гледане, на осн. чл. 129, ал. 2 ЗЗД?

Подлежи ли на съдебен контрол в производство, образувано по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, преценката на работодателя, кой от служителите работи по – добре?

1. Кой е надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган?
2. Когато исковете по чл. 344, ал. 1 КТ от работник или служител със сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ трудов договор са предявени срещу ненадлежен ответник, длъжен ли е съдът съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК да даде на ищеца указания в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена, като определи срок за отстраняване на нередовността?
3. Неоснователни или недопустими са исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ, срещу ненадлежен ответник, съответно на отхвърляне ли подлежат или производството по тях се прекратява?

В кои случаи правната квалификация е свързана с допустимостта /включително кога е нарушено диспозитивното начало/ или неправилността на обжалваното решение – при различни видове искове, определящи вида на търсената защита, при различни институти на правото /договорна или деликтна отговорност/, при приложимостта на общия исков ред или на особените искови производства, при неправилна правна квалификация и др.?

Следва ли с решението по извършване на делбата да се определят и припадащите се общи части от дворното място, което е със статут на обща част?

Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, преценката на работодателя – кой от служителите има по – висока квалификация и работи по – добре?

От кой момент влиза в сила новото/промененото/щатно разписание, предвиждащо съкращаване на щата в училищата и какво е значението на изискването за съгласуване на списък образец № 1, част от който е щатното разписание на училищата с началника на Регионалния инспекторат по образованието?

Дали е допустимо съставеният протокол да не дава отговор каква е стойността на дяловете и какви суми се дължат за уравнението им, както е в конкретния случай?

Какъв е процесуалният способ за защита правата на обявеното в несъстоятелност дружество, чрез който да се постигне ефективно връщане в масата на несъстоятелността на даденото по нищожните плащания, извършени след началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността и пряко свързания с това въпрос за правното основание и правната квалификация на заявения осъдителен иск? Плащанията, извършени от обявеното в несъстоятелност дружество след началната дата на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, извършени ли са при липса на основание? Какъв е процесуалният способ за релевиране нищожността на изпълнението на паричното задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността? Допустим ли е искът, предявен от синдика по чл. 646, ал. 1, т. 2 ТЗ, при положение, че същият е съединен с осъдителния иск на обявеното в несъстоятелност дружество или позоваването на нищожността следва да се съдържа единствено в осъдителната претенция? Кое е спорното право предмет на установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ?

1. Какво следва да се разбира под “противоречиво разрешавани въпроси” по смисъла на чл. 292 ГПК – необходимо ли е по тях да е формирана сила на пресъдено нещо или е достатъчно да бъдат изведени с определението по чл. 288 ГПК противоречиви правни изводи?
2. За да се направи предложение по чл. 292 ГПК, следва ли правните въпроси от значение за изхода на делото, да са противоречиво разрешени с две решения по чл. 290 ГПК или е достатъчно това противоречие да е формирано между решение по чл. 290 ГПК и определение по чл. 288 ГПК?

На какви изисквания следва да отговаря сградата, построена в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало правото да придобият собствеността по реда на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ – достатъчно ли е сградата, съответствуваща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на пар. 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена или е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове?

Според установената съдебна практика отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се установи наличие на навооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на съответната дължима грижа при водене на делото. Нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти.
Отмяна е допустима и при хипотеза на открити нови писмени доказателства – това са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.
Постановеното съдебно решение от състава на ВКС на осн. чл. 290 ГПК не е съобщено на молителката, тъй като същото е окончателно и не подлежи на обжалване. С оглед на посочените факти съдът намира, че не се установява нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно поради нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в производството пред ВКС, съответно да не е надлежно представлявана или да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Какво е действието на пар. 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ и по-точно – дали отпадането на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове настъпва автоматично, с изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 и ал. 4, или е необходима административна процедура, която да преустанови това действие ?

Може ли за един от допуснатите до делба земеделски имоти на значителна стойност в резултат на подобрения, извършени в него да се постановява изнасяне на публична продан, а другите да се разпределят по чл. 292 ГПК /отм/, поради противоречи с решение № 90/27.02.2003г. по гр.д.№ 522/2002г I гр.о., с което е прието, че не може да се изнася на публична продан имот, когато броя на допуснатите до делба имоти е равен, или по-голям от броя на съделителите и решение № 212 от 08.05.1996г. по гр.д.№ 85/1996г., с което се приема, че извършването на подобрения от някой от съделителите може да се приеме като основание за разпределение?

Разпоредбата на чл. 123а КТ урежда ли изчерпателно случаите на запазване на трудовото правоотношение с предишния работодател или приложното й поле може да се разшири и по отношение на други случаи?

За разпределението на тежестта на доказване при иска по чл. 108 ЗС, във връзка с приложението на чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./, чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ , чл. 128, ал. 1 ГПК /отм./ чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./ чл. 188 ГПК /отм./, чл. 189 ГПК /отм./ както и по въпроса за цялостно обсъждане поотделно и в съвкупност на приобщения доказателствен материал.
За с приложението на чл. 68 ЗС , чл. 69 ЗС, чл. 79 ЗС относно придобиване по давност на обект, който първоначално е бил държавна собственост.

Следва ли във втората фаза на делбата да се съобразява промяната във фактите, при които тя е допусната? Следва ли, когато това е възможно, съдът да се съобразява с квотите на съсобственост при обособяването на самостоятелните дялове и разпределението им по чл. 292 ГПК /отм./?

Относно правомощията на въззивната инстанция при проверка на посочените процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с отказа от допускане на доказателства с доклада по делото- чл. 146 ГПК и по приложение на разпоредбата на чл. 133 ГПК, поради липсва съдебна практика, тъй като самите текстове на ГПК са нови институти за въззивната инстанция , налагат тълкуване от касационния съд поради необходимостта за правилното, еднакво и законосъобразно приложение на новите разпоредби на ГПК.

Относно възможността да се придобие по давност недвижим имот, частна общинска собственост за периода 01.06.1996 година – 01.06.2006 година с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗДЗС /ДВ 46/2006 и 105/2006/

Относно идентична хипотеза по въпроса за конкуренция на основанията за придобито право на собственост в хипотезите на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и това на имотно обезщетяване при отчуждаване през 1981 година за нуждите на курорт „Д.” с Решение Nо 952 от 10 07.2008 година по гр.д. Nо 2580/2007 година на ВКС -IV отд., с което е потвърдено Решение Nо 23/ 23.01. 2007 година по гр. възз. д. Nо 1572/ 2006 година на Варненския ОС.

Следва ли делбените имоти да отговарят на изискванията за жилищни имоти и към момента на постановяването на решението по извършването на делбата, с оглед изискванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ и чл. 40 ЗУТ, въпреки наличието на решение по допускането на делбата, с което характера на имотите е определен като жилищен ?

Относно критериите, определящи преустройството като незначително по смисъла на разпоредбата на чл. 203 ЗУТ. Според нея съдебна делба на съсобствено жилище се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Цитираната разпоредба е аналогична на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 З. / отм./ и чл. 39, ал.2 ЗС, по приложението на които има създадена трайна съдебна практика.

Допустимо ли е касационно обжалване на въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на молби за допускане на обезпечителни мерки?

Относно действителната пазарна цена на имотите допуснати до делба към момента на постановяване на решението му и извършване съобразно това разпределение по реда на чл. 292 е в нарушение на задължителната практика на ВС на РБ изразена в ПП на ВС № 7 от 28.11.1973 г.

Относно необходимото съдържание на допълнителното споразумение за срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа.

За възстановянето правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост.

Въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото съдът не е изследвал настоящата стойност на дарените имоти, чрез която се осъществява обезвъзмездяването по чл. 36 ЗН и неправилно е приложил материалния закон, намалявайки дарение, извършено от разполагаемата част на наследодателите.

Допустимо ли е съдът в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да се произнася по валидността на решенията на ПК/сега ОСЗ/ и на тази основа да формира извода си за основателността на иска?

Правоприемник ли е ПК“С“, гр. С. на РКС“И“ С.?

Относно противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства пред въззивния съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./.

Кога е налице самостоятелен обект, който може да бъде годен предмет на прехвърлителна сделка?

Административният акт за одобряване на кадастралния план, отразява ли се на правото на собственост на заснетите с този план имоти и има ли правно значение при предявения спор за собственост, по който всяка от страните твърди, че й е възстановено правото на собственост върху различен земеделски имот в старите му реални граници?

При какви предпоставки може да се даде предписание от съда при условията на чл. 15, ал. 3 ПУРНЕС /отм./, респективно съда да овласти етажен собственик да извърши предписаните мерки ?

Може ли по аналогия да се приложат разрешенията свързани със законите, регламентиращи реституция на правото на собственост, а именно ако земята е застроена от държавата по законно установения ред, тя става собственик на земята и на сградите, а ако впоследствие е била възстановена само земята, то автоматично се учредява право на строеж и съответното право на ползване на прилежащия към сградите терен /решение № 1* от 23.08.1995 г. по гр.д. № 1519/95 г., IV г.о./ към настоящия случай, при който ответното дружество притежава сгради в терен, предоставен на ищцовото дружество? Може ли държавно дружество, което владее имот въз основа на акт за държавна собственост да се позовава на добросъвестно владение и съответно на 5 годишна давност?

Има ли значение начина на закрепване на временен обект по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ към земята за статута на обекта като движима или недвижима вещ с оглед регламентацията по пар. 17 ЗУТ и съответно приложението на формата по чл. 18 ЗЗД за прехвърляне правото на собственост?

Дължи ли се обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за периода от датата на уволнението до влизането в сила на решението за отмяна на това уволнение и за възстановяване на лицето на работа при положение,че през този период лицето не е полагало реално труд,макар съгласно разпоредбата на чл.351,т.1 КТ този период от време да се признава за трудов стаж?

За приложното поле на разпоредбите на чл. 222 КТ и пар. 1, т. 1 ДР КТ.

Може ли с обявяване от председателя на съдебния състав общото процентно увеличение на недвижимите имоти в страната въобще, при разпределяне на недвижимите имоти при поставянето им в дял на отделните съделители,да се приеме оценката на недвижимите имоти по същите критерии и тази оценка да е меродавна за страните?

Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Относно съотношението на различните правни способи,предвидени в ГПК,за ликвидиране на съсобствеността,предпоставките за тяхното приложение и с оглед на приложението на същите по отношение на настоящия спор.

Необходимо ли е към момента на прекратяване на трудовия договор с учител/възпитател, поради съкращаване на щата, списък – образец № 1 да е съгласуван с началника на Регионална инспекция по образованието или е достатъчно само утвърждаване на щатното разписание от директора на училището, за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на основанието за уволнение „съкращаване на щата” – реално отпадане на трудовата функция с ново щатно разписание, утвърдено от надлежния орган?

Относно значението на вписана искова молба при последващ спор с приобретател, придобил правата си след вписването с оглед въпроса следва ли ищците отново да проведат пълно и главно доказване на придобивното си основание, ако ревандикират имот от лице, придобило правата си след вписване на исковата молба против неговия праводател.